Правителството на Петков изгони 70 руски дипломати и служители от България. Това е първото българско правителство от прехода насам, което заема толкова категорични позиции срещу агресивната руска политика в България.
Неделя, 1 февруари 2026 г. РуZките служби им го върнаха, убийството в Петрохан.
Томас Лачан
След агресията срещу Украйна Русия поведе още по-активна хибридна война чрез шпионаж, саботаж, ликвидиране на врагове, намеси в избори и дезинформации. Феноменът не е нов, но методите стават все по-рафинирани.
Проруски натовски генерал е внедрен за президент на България
Всъщност Русия реши преди 8 г да има президент в България. Разбра, че президентът не е като в президентските републики и реши да преквалифицира агентът си в министър-председател.
Още един натовец за дръвника...
Товарен самолет на германския доставчик на куриерски услуги DHL се разби в Литва, два подводни кабела за пренос на данни бяха повредени в Балтийско море, а проруски десен екстремист изненадващо достигна до решителния втори тур на изборите за президент в Румъния. Три събития от последните дни, които ни карат да се замислим.
Макар досега нищо да не е категорично доказано, редица западни политици и разузнавателни служби подозират една и съща движеща сила зад всички тези инциденти: Русия. Опасностите, породени от така наречената хибридна война, водена от Кремъл, не са нови. Но експертите предупреждават, че те са се увеличили драстично след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година.
„Хибридната война“ съдържа инструменти за шпионаж, саботаж, кибератаки, намеса в избори, пропагандни или дезинформационни кампании с цел отслабване и дестабилизиране на противника отвътре. Експертите предупреждават, че през последните години Русия непрекъснато разширява арсенала си от възможности за водене на хибридна война.
Шпионаж
След нахлуването на Русия в Украйна европейските държави изгониха около 500 руски дипломати. Британската тайна служба MI5 категоризира поне 400 от тях като шпиони. Твърди се, че много руски посолства и генерални консулства са оборудвани с най-съвременни комуникационни и шпионски технологии.
Това не може да бъде доказано по безспорен начин - все пак сградите се считат за неприкосновена руска територия и се ползват със статут на дипломатическа защита. А нидерландските тайни служби предупредиха, че Русия снабдява шпиони с фалшиви документи и ги внедрява в западни институции, като им създава алиби на бизнесмени.
Редовно се появяват и доклади, в които Русия е обвинявана в шпионаж. Знаем например за прехванати телефонни разговори на офицери от Бундесвера, посветени на системата за противоракетна отбрана „Таурус“. Има съмнения, че руски безпилотни самолети прелитат над европейски военновъздушни бази и индустриални зони със специални поръчения. Същото се отнася и за кораби, които кръстосват моретата на Северна Европа, за да картографират критична инфраструктура на морското дъно за евентуални саботажи.
След агресията срещу Украйна Русия поведе още по-активна хибридна война чрез шпионаж, саботаж, ликвидиране на врагове, намеси в избори и дезинформации. Феноменът не е нов, но методите стават все по-рафинирани.
Още един натовец за дръвника...
Макар досега нищо да не е категорично доказано, редица западни политици и разузнавателни служби подозират една и съща движеща сила зад всички тези инциденти: Русия. Опасностите, породени от така наречената хибридна война, водена от Кремъл, не са нови. Но експертите предупреждават, че те са се увеличили драстично след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година.
„Хибридната война“ съдържа инструменти за шпионаж, саботаж, кибератаки, намеса в избори, пропагандни или дезинформационни кампании с цел отслабване и дестабилизиране на противника отвътре. Експертите предупреждават, че през последните години Русия непрекъснато разширява арсенала си от възможности за водене на хибридна война.
Шпионаж
След нахлуването на Русия в Украйна европейските държави изгониха около 500 руски дипломати. Британската тайна служба MI5 категоризира поне 400 от тях като шпиони. Твърди се, че много руски посолства и генерални консулства са оборудвани с най-съвременни комуникационни и шпионски технологии.
Това не може да бъде доказано по безспорен начин - все пак сградите се считат за неприкосновена руска територия и се ползват със статут на дипломатическа защита. А нидерландските тайни служби предупредиха, че Русия снабдява шпиони с фалшиви документи и ги внедрява в западни институции, като им създава алиби на бизнесмени.
Редовно се появяват и доклади, в които Русия е обвинявана в шпионаж. Знаем например за прехванати телефонни разговори на офицери от Бундесвера, посветени на системата за противоракетна отбрана „Таурус“. Има съмнения, че руски безпилотни самолети прелитат над европейски военновъздушни бази и индустриални зони със специални поръчения. Същото се отнася и за кораби, които кръстосват моретата на Северна Европа, за да картографират критична инфраструктура на морското дъно за евентуални саботажи.
Саботаж
През юли избухна пратка, която е трябвало да бъде доставена чрез DHLСнимка: Hendrik Schmidt/dpa/picture alliance
Твърди се, че китайски товарен кораб, управляван от руски капитан, е повредил два подводни кабела с помощта на котва, влачена по морското дъно. Подобен инцидент имаше и през октомври 2023 година.
Миналия месец беше извършен палеж на склад в Лондон, в който се съхраняваха доставки за Украйна. През юли в логистичния център на DHL в Лайпциг пламна пратка, която е трябвало да бъде изпратена с въздушен транспорт. В тези и много други случаи се подозира руски саботаж. Досега обаче нищо не е категорично доказано.
Въпреки това европейските разузнавателни служби предупреждават, че броят на саботажите и палежите в ЕС и Обединеното кралство е нараснал драстично през последната година.
Твърди се, че китайски товарен кораб, управляван от руски капитан, е повредил два подводни кабела с помощта на котва, влачена по морското дъно. Подобен инцидент имаше и през октомври 2023 година.
Миналия месец беше извършен палеж на склад в Лондон, в който се съхраняваха доставки за Украйна. През юли в логистичния център на DHL в Лайпциг пламна пратка, която е трябвало да бъде изпратена с въздушен транспорт. В тези и много други случаи се подозира руски саботаж. Досега обаче нищо не е категорично доказано.
Въпреки това европейските разузнавателни служби предупреждават, че броят на саботажите и палежите в ЕС и Обединеното кралство е нараснал драстично през последната година.
Кибератаки
Федералната служба за сигурност на информационните технологии също предупреждава, че нивото на заплаха в киберпространството е „по-високо от всякога“. Шпионажът и саботажът процъфтяват онлайн. „Свързани с Русия групи бяха особено активни в Германия в сферата на кибершпионажа и финансовите атаки с цел откуп. След началото на руската агресивна война срещу Украйна спектърът на заплахите се разшири допълнително“, казват от службата.
Рязко се е увеличил например броят на DDoS атаките „от страна на проруски хакери“. При тях сайтове и сървъри на институции биват заливани с вредителски трафик, поради което те излизат от строя от претоварване. Нараства и броят на хакерските атаки с цел проникване в защитените мрежи на дружества или институции.
Хибридни заплахи/Русия: Изявление на върховния представител от името на ЕС за осъждане на продължаващите хибридни кампании на Русия срещу ЕС, неговите държави членки и неговите партньори
Европейският съюз продължава да осъжда силно, с непоколебимост и категоричност продължаващите злонамерени действия на Русия. Те са част от по-широки, координирани и дългогодишни хибридни кампании, насочени към застрашаване и подкопаване на сигурността, устойчивостта и демократичните основи на ЕС, неговите държави членки и неговите партньори.
През последните години наблюдаваме умишлен и систематичен модел на злонамерено поведение, вменявано на Русия, включително на нейната служба за военно разузнаване – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация (ГРУ). От години Русия провежда хибридни кампании срещу ЕС и неговите държави членки, а злонамерените действия ескалираха още повече от началото на агресивната война срещу Украйна и е много вероятно да продължат в обозримо бъдеще. Миналата година ЕС вмени на контролираната от Русия единица APT28 извършването на кибератаки, насочени срещу демократични институции в Германия и Чехия. През 2025 г. Франция вмени на ГРУ извършването на кибератаки, насочени срещу изборния процес, медиите и други публични и частни критични субекти. Това ясно илюстрира трайния характер на злия умисъл и представлява грубо незачитане на международното право и рамката на Организацията на обединените нации за отговорно поведение на държавите в киберпространството.
Дестабилизиращите хибридни кампании на Русия обаче не се ограничават до киберпространството, а включват и саботаж, смущения в критичната инфраструктура, физически нападения, чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и други скрити или принудителни действия. Неотдавна Румъния вмени на Русия извършването на сложна хибридна атака, която оказа значително въздействие върху изборния ѝ процес. Също неотдавна Германия вмени на Русия дейностите по манипулиране на информация от страна на медийната платформа RED. Това се случва, след като преди време ЕС наложи санкции срещу същото образувание. Тези действия на Русия показват умишлено и неприемливо поведение.
Днес ЕС изразява пълна солидарност с Обединеното кралство, което обяви нови ограничителни мерки в отговор на операции, ръководени от ГРУ, и продължава да осъжда осезаемата заплаха, която Русия представлява за сигурността на Обединеното кралство и неговите партньори, включително ЕС. ЕС вече е приел ограничителни мерки срещу три единици на ГРУ (29155, 26165 и 74455) и срещу множество физически лица, свързани с ГРУ. ЕС потвърждава отново, че подобно злонамерено поведение няма да подкопае нашата решителна и непрекъсната подкрепа за Украйна. ЕС остава решен да разобличава и противодейства на хибридните дейности на Русия, насочени срещу ЕС и неговите държави членки, и, заедно с международните партньори, да подкрепя непосредствените си съседи, по-специално Украйна и Република Молдова.
В съответствие с тази твърда и последователна позиция ЕС ще продължи да действа решително чрез стратегически подход към хибридните заплахи на Русия. Това гарантира проактивен, съгласуван и устойчив отговор, включително чрез асиметрични и пропорционални мерки в съответствие с международното право. Ще продължим да укрепваме устойчивостта си, да задълбочаваме сътрудничеството си с международните партньори, по-специално с НАТО, при пълно зачитане на договорените принципи, и да използваме пълноценно всички налични средства за предотвратяване, възпиране и ефективен отговор на хибридните дейности на Русия.
Към настоящото изявление се присъединяват Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Република Молдова, Сърбия и Украйна.
Какво е хибридна война? Как Русия я използва?
Русия действа съгласно план за намеса в изборите в Молдова и за обръщане на напредъка на страната към членство в ЕС, сочат документи, видяни от Bloomberg.
Хибридните заплахи „заличават границите между война и мир и се опитват да посяват съмнение в съзнанието на целевите групи от населението“.
Русия е използвала група, наречена Storm-1516, за да произвежда deepfake видеоклипове – често създадени с помощта на изкуствен интелект – насочени към изборите в САЩ и Европа
Няколко държави, включително Русия, Китай, САЩ и Иран, се занимават с кибервойна – хакерски атаки срещу компютърни мрежи с цел да се нарушат основни цифрови услуги или да се унищожат данни или физическа инфраструктура
Русия води две войни. Първата е конфликтът с реални военни действия в Украйна, а втората е по-тайно дело, насочено срещу страните, които подкрепят правителството в Киев. Наборът от инструменти варира от кибератаки „държава срещу държава“, дезинформация и пропаганда до по-видими тактики като палежи, саботаж и нарушения на въздушното пространство.
Тази двойна стратегия, известна като хибридна война, съчетава недвусмислена груба сила с прикрити действия и уловки, предназначени да подкопаят сигурността и благоденствието на друга страна. Тъй като Владимир Путин се бори да постигне стратегическите си цели в Украйна, правителството му изглежда засилва хибридните атаки срещу украинските съюзници.
Ето някои примери за руската хибридна война.
Федералната служба за сигурност на информационните технологии също предупреждава, че нивото на заплаха в киберпространството е „по-високо от всякога“. Шпионажът и саботажът процъфтяват онлайн. „Свързани с Русия групи бяха особено активни в Германия в сферата на кибершпионажа и финансовите атаки с цел откуп. След началото на руската агресивна война срещу Украйна спектърът на заплахите се разшири допълнително“, казват от службата.
Рязко се е увеличил например броят на DDoS атаките „от страна на проруски хакери“. При тях сайтове и сървъри на институции биват заливани с вредителски трафик, поради което те излизат от строя от претоварване. Нараства и броят на хакерските атаки с цел проникване в защитените мрежи на дружества или институции.
Дезинформация и пропаганда
Сайтът "Гласът на Европа" със седалище в Прага разпространява проруски лъжиСнимка: ROBIN UTRECHT/picture alliance
Друга основна сфера на дейност в хибридната война е опитът да се повлияе на общественото мнение в определени държави. Това включва разпространяване на фалшива информация и проруски или антиукраински наративи, например чрез т.нар. фабрики за тролове в социалните медии или чрез руски медии.
В началото на 2024 г. германското външно министерство разкри т.нар. кампания „двойник“: 50 000 фалшиви потребителски акаунта разпространяваха фалшиви съобщения и проруски мнения в социалните мрежи, препращайки към фалшиви уебсайтове, някои от които измамно приличаха на сайтовете на авторитетни медии - с тази разлика, че там се разпространяваха проруски фалшиви новини.
Намеса в избори и политически процеси
Една от основните цели на тези кампании за дезинформация е да се подкопае подкрепата за Украйна сред населението. Друга цел е да се подкопае политическата стабилност в целевата (демократична) държава чрез укрепване на крайнодесни партии и техните кандидати. Това се прави например чрез финансова подкрепа.
През април чешките тайни служби изобличиха пропагандния сайт „Гласът на Европа“, за който се предполага, че е финансиран от Москва и че през него са плащани подкупи на различни европейски депутати.
Западните разузнавателни служби обвиняват Русия, че пряко или косвено е повлияла на изборите в десетки страни - в Европа, в Северна и Южна Америка. Така например се твърди, че руският пропаганден канал RT е произвел за нуждите на предизборната кампания за президентските избори в САЩ видеа по много оспорвани теми, като помощта за Украйна, миграцията и икономиката. Тези клипове пък са били разпространявани от десни американски блогъри.
Друга основна сфера на дейност в хибридната война е опитът да се повлияе на общественото мнение в определени държави. Това включва разпространяване на фалшива информация и проруски или антиукраински наративи, например чрез т.нар. фабрики за тролове в социалните медии или чрез руски медии.
В началото на 2024 г. германското външно министерство разкри т.нар. кампания „двойник“: 50 000 фалшиви потребителски акаунта разпространяваха фалшиви съобщения и проруски мнения в социалните мрежи, препращайки към фалшиви уебсайтове, някои от които измамно приличаха на сайтовете на авторитетни медии - с тази разлика, че там се разпространяваха проруски фалшиви новини.
Намеса в избори и политически процеси
Една от основните цели на тези кампании за дезинформация е да се подкопае подкрепата за Украйна сред населението. Друга цел е да се подкопае политическата стабилност в целевата (демократична) държава чрез укрепване на крайнодесни партии и техните кандидати. Това се прави например чрез финансова подкрепа.
През април чешките тайни служби изобличиха пропагандния сайт „Гласът на Европа“, за който се предполага, че е финансиран от Москва и че през него са плащани подкупи на различни европейски депутати.
Западните разузнавателни служби обвиняват Русия, че пряко или косвено е повлияла на изборите в десетки страни - в Европа, в Северна и Южна Америка. Така например се твърди, че руският пропаганден канал RT е произвел за нуждите на предизборната кампания за президентските избори в САЩ видеа по много оспорвани теми, като помощта за Украйна, миграцията и икономиката. Тези клипове пък са били разпространявани от десни американски блогъри.
Руски хакери публикуваха поверителни документи на Хилари Клинтън непосредствено преди изборите в САЩ през 2016 годинаСнимка: Olivier Douliery/ABACA POOL/dpa/picture alliance
Хакерските атаки също са част от репертоара: умишлено се хакват информации на политици или партии и се публикуват поверителни документи, понякога дори смесени с други фалшиви документи и непосредствено преди избори. Видяхме това на изборите в САЩ през 2016 година или по време на кампанията за президентските избори във Франция през 2017 година.
Хакерските атаки също са част от репертоара: умишлено се хакват информации на политици или партии и се публикуват поверителни документи, понякога дори смесени с други фалшиви документи и непосредствено преди избори. Видяхме това на изборите в САЩ през 2016 година или по време на кампанията за президентските избори във Франция през 2017 година.
Ликвидиране на врагове
Теоретично нападенията срещу отделни лица също попадат в обхвата на хибридната война. Путин не се смущава да преследва враговете си дори в чужбина, какъвто беше например случаят с ликвидирания в Берлин бивш чеченски командир и нападенията срещу Александър Литвиненко и Сергей Скрипал в Обединеното кралство. Досега жертви на такива нападения са ставали предимно руски граждани. През юли 2024 г. обаче стана известно, че Русия e била планирала покушение и срещу шефа на „Райнметал“ Армин Паппергер. Тази германска компания произвежда танковете „Леопард“-2 за Украйна.
Теоретично нападенията срещу отделни лица също попадат в обхвата на хибридната война. Путин не се смущава да преследва враговете си дори в чужбина, какъвто беше например случаят с ликвидирания в Берлин бивш чеченски командир и нападенията срещу Александър Литвиненко и Сергей Скрипал в Обединеното кралство. Досега жертви на такива нападения са ставали предимно руски граждани. През юли 2024 г. обаче стана известно, че Русия e била планирала покушение и срещу шефа на „Райнметал“ Армин Паппергер. Тази германска компания произвежда танковете „Леопард“-2 за Украйна.
Хибридни заплахи/Русия: Изявление на върховния представител от името на ЕС за осъждане на продължаващите хибридни кампании на Русия срещу ЕС, неговите държави членки и неговите партньори
Европейският съюз продължава да осъжда силно, с непоколебимост и категоричност продължаващите злонамерени действия на Русия. Те са част от по-широки, координирани и дългогодишни хибридни кампании, насочени към застрашаване и подкопаване на сигурността, устойчивостта и демократичните основи на ЕС, неговите държави членки и неговите партньори.
През последните години наблюдаваме умишлен и систематичен модел на злонамерено поведение, вменявано на Русия, включително на нейната служба за военно разузнаване – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация (ГРУ). От години Русия провежда хибридни кампании срещу ЕС и неговите държави членки, а злонамерените действия ескалираха още повече от началото на агресивната война срещу Украйна и е много вероятно да продължат в обозримо бъдеще. Миналата година ЕС вмени на контролираната от Русия единица APT28 извършването на кибератаки, насочени срещу демократични институции в Германия и Чехия. През 2025 г. Франция вмени на ГРУ извършването на кибератаки, насочени срещу изборния процес, медиите и други публични и частни критични субекти. Това ясно илюстрира трайния характер на злия умисъл и представлява грубо незачитане на международното право и рамката на Организацията на обединените нации за отговорно поведение на държавите в киберпространството.
Дестабилизиращите хибридни кампании на Русия обаче не се ограничават до киберпространството, а включват и саботаж, смущения в критичната инфраструктура, физически нападения, чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и други скрити или принудителни действия. Неотдавна Румъния вмени на Русия извършването на сложна хибридна атака, която оказа значително въздействие върху изборния ѝ процес. Също неотдавна Германия вмени на Русия дейностите по манипулиране на информация от страна на медийната платформа RED. Това се случва, след като преди време ЕС наложи санкции срещу същото образувание. Тези действия на Русия показват умишлено и неприемливо поведение.
Днес ЕС изразява пълна солидарност с Обединеното кралство, което обяви нови ограничителни мерки в отговор на операции, ръководени от ГРУ, и продължава да осъжда осезаемата заплаха, която Русия представлява за сигурността на Обединеното кралство и неговите партньори, включително ЕС. ЕС вече е приел ограничителни мерки срещу три единици на ГРУ (29155, 26165 и 74455) и срещу множество физически лица, свързани с ГРУ. ЕС потвърждава отново, че подобно злонамерено поведение няма да подкопае нашата решителна и непрекъсната подкрепа за Украйна. ЕС остава решен да разобличава и противодейства на хибридните дейности на Русия, насочени срещу ЕС и неговите държави членки, и, заедно с международните партньори, да подкрепя непосредствените си съседи, по-специално Украйна и Република Молдова.
В съответствие с тази твърда и последователна позиция ЕС ще продължи да действа решително чрез стратегически подход към хибридните заплахи на Русия. Това гарантира проактивен, съгласуван и устойчив отговор, включително чрез асиметрични и пропорционални мерки в съответствие с международното право. Ще продължим да укрепваме устойчивостта си, да задълбочаваме сътрудничеството си с международните партньори, по-специално с НАТО, при пълно зачитане на договорените принципи, и да използваме пълноценно всички налични средства за предотвратяване, възпиране и ефективен отговор на хибридните дейности на Русия.
Към настоящото изявление се присъединяват Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Република Молдова, Сърбия и Украйна.
Русия е използвала група, наречена Storm-1516, за да произвежда deepfake видеоклипове – често създадени с помощта на изкуствен интелект – насочени към изборите в САЩ и Европа
Няколко държави, включително Русия, Китай, САЩ и Иран, се занимават с кибервойна – хакерски атаки срещу компютърни мрежи с цел да се нарушат основни цифрови услуги или да се унищожат данни или физическа инфраструктура
Русия води две войни. Първата е конфликтът с реални военни действия в Украйна, а втората е по-тайно дело, насочено срещу страните, които подкрепят правителството в Киев. Наборът от инструменти варира от кибератаки „държава срещу държава“, дезинформация и пропаганда до по-видими тактики като палежи, саботаж и нарушения на въздушното пространство.
Тази двойна стратегия, известна като хибридна война, съчетава недвусмислена груба сила с прикрити действия и уловки, предназначени да подкопаят сигурността и благоденствието на друга страна. Тъй като Владимир Путин се бори да постигне стратегическите си цели в Украйна, правителството му изглежда засилва хибридните атаки срещу украинските съюзници.
Ето някои примери за руската хибридна война.
Политическа намеса
Западни разузнавателни служители твърдят, че Русия има стратегия за систематично подкопаване на изборите и повлияване на общественото мнение в страните, които подкрепят Украйна, чрез социалните медии и платени агенти на място.
Русия е използвала група, наречена Storm-1516, за да произвежда deepfake видеоклипове – често създадени с помощта на изкуствен интелект – насочени към изборите в САЩ и Европа, някои от които са достигнали до милиони хора в социалните медии и са изобразявали всякакви фалшиви твърдения за престъпления и нарушения от страна на избрани длъжностни лица, според експерти по киберсигурност.
Такива кампании са били особено явни в страните, граничещи с Украйна. Румъния беше потопена в политически хаос през ноември 2024 г., когато сложен руски план доведе до изборна победа на маргинален прокремълски кандидат с кибератаки и дезинформация, според заключенията на месечно разследване на прокуратурата. Четири компании, свързани с Русия, организираха фаланга от фалшиви профили в социалните медии и AI ботове, които достигнаха до най-малко 1,3 милиона граждани, което доведе до изненадващата победа на кандидата Калин Георгеску. Резултатът беше по-късно анулиран от Върховния съд на страната. Кремъл отхвърли обвиненията за руска намеса като неоснователни.
Русия също така изработи план за намеса в изборите в Молдова и за обръщане на напредъка на страната към членство в ЕС. Тактиката включва набиране на молдовци в чужбина, включително в Русия, за да гласуват в избирателни секции в ЕС и другаде, разгръщане на други лица за организиране на протести, които да нарушат реда, и широкомащабна кампания за дезинформация в социалните медии, както показват документи, прегледани от Bloomberg.
Саботаж
Русия е основният заподозрян, разследван от скандинавските правителства за унищожаването на подводната инфраструктура в Балтийско море. Електрически кабели, телекомуникационни кабели и газопровод са били прекъснати или разкъсани от корабни котви в поне четири отделни инцидента от октомври 2023 г. насам. Саботажът на газопроводите, свързващи Русия и Германия през 2022 г., дълго време се приписваше на Русия. През август 2025 г. обаче украински гражданин беше арестуван във връзка с този случай.
Увреждане на подводната инфраструктура в Балтийско море
Няколко инцидента в Европа са свързани с операция, ръководена от руската военна разузнавателна служба ГРУ, в която често участват местни жители, наети онлайн чрез посредници, за да атакуват цели на Запад.
През февруари полските власти арестуваха руснак, заподозрян в координиране на саботажни действия срещу Полша, САЩ и други съюзници, включващи палежи и изпращане на пратки, съдържащи експлозиви. Прокуратурата в Литва обвини руското военно разузнаване в набиране на лица за подпалване на магазин Ikea в столицата Вилнюс през 2024 г. В Естония млади мъже с криминални досиета бяха наети чрез Telegram да вандализират колата на министър и национални паметници срещу заплащане.
А във Великобритания британски гражданин се озова в съда, обвинен в палеж на склад, свързан с Украйна, в Източен Лондон.
Нарушения на въздушното пространство
Нарушенията на въздушното пространство на страните от Организацията на Северноатлантическия договор от дронове и пилотирани бойни самолети станаха по-чести след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. Руски самолети не бяха навлизали във въздушното пространство на Норвегия в продължение на десетилетие, докато тази година не се случиха три нарушения. Въздушните сили на Полша свалиха няколко руски дрона в нощта на 9 септември и се позоваха на член 4 от НАТО – механизъм, който съюзниците използват рядко, за да се консултират помежду си в случаи на опасност. Русия отрече да има намерение да атакува цели в Полша. На 19 септември руски изтребители МиГ-31 бяха ескортирани извън Естония след нахлуване, което продължи 12 минути. Сред съюзниците от НАТО имаше разногласия относно най-добрия начин за реагиране на подобни инциденти в бъдеще.
Западни разузнавателни служители твърдят, че Русия има стратегия за систематично подкопаване на изборите и повлияване на общественото мнение в страните, които подкрепят Украйна, чрез социалните медии и платени агенти на място.
Русия е използвала група, наречена Storm-1516, за да произвежда deepfake видеоклипове – често създадени с помощта на изкуствен интелект – насочени към изборите в САЩ и Европа, някои от които са достигнали до милиони хора в социалните медии и са изобразявали всякакви фалшиви твърдения за престъпления и нарушения от страна на избрани длъжностни лица, според експерти по киберсигурност.
Такива кампании са били особено явни в страните, граничещи с Украйна. Румъния беше потопена в политически хаос през ноември 2024 г., когато сложен руски план доведе до изборна победа на маргинален прокремълски кандидат с кибератаки и дезинформация, според заключенията на месечно разследване на прокуратурата. Четири компании, свързани с Русия, организираха фаланга от фалшиви профили в социалните медии и AI ботове, които достигнаха до най-малко 1,3 милиона граждани, което доведе до изненадващата победа на кандидата Калин Георгеску. Резултатът беше по-късно анулиран от Върховния съд на страната. Кремъл отхвърли обвиненията за руска намеса като неоснователни.
Русия също така изработи план за намеса в изборите в Молдова и за обръщане на напредъка на страната към членство в ЕС. Тактиката включва набиране на молдовци в чужбина, включително в Русия, за да гласуват в избирателни секции в ЕС и другаде, разгръщане на други лица за организиране на протести, които да нарушат реда, и широкомащабна кампания за дезинформация в социалните медии, както показват документи, прегледани от Bloomberg.
Саботаж
Русия е основният заподозрян, разследван от скандинавските правителства за унищожаването на подводната инфраструктура в Балтийско море. Електрически кабели, телекомуникационни кабели и газопровод са били прекъснати или разкъсани от корабни котви в поне четири отделни инцидента от октомври 2023 г. насам. Саботажът на газопроводите, свързващи Русия и Германия през 2022 г., дълго време се приписваше на Русия. През август 2025 г. обаче украински гражданин беше арестуван във връзка с този случай.
Увреждане на подводната инфраструктура в Балтийско море
Няколко инцидента в Европа са свързани с операция, ръководена от руската военна разузнавателна служба ГРУ, в която често участват местни жители, наети онлайн чрез посредници, за да атакуват цели на Запад.
През февруари полските власти арестуваха руснак, заподозрян в координиране на саботажни действия срещу Полша, САЩ и други съюзници, включващи палежи и изпращане на пратки, съдържащи експлозиви. Прокуратурата в Литва обвини руското военно разузнаване в набиране на лица за подпалване на магазин Ikea в столицата Вилнюс през 2024 г. В Естония млади мъже с криминални досиета бяха наети чрез Telegram да вандализират колата на министър и национални паметници срещу заплащане.
А във Великобритания британски гражданин се озова в съда, обвинен в палеж на склад, свързан с Украйна, в Източен Лондон.
Нарушения на въздушното пространство
Нарушенията на въздушното пространство на страните от Организацията на Северноатлантическия договор от дронове и пилотирани бойни самолети станаха по-чести след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. Руски самолети не бяха навлизали във въздушното пространство на Норвегия в продължение на десетилетие, докато тази година не се случиха три нарушения. Въздушните сили на Полша свалиха няколко руски дрона в нощта на 9 септември и се позоваха на член 4 от НАТО – механизъм, който съюзниците използват рядко, за да се консултират помежду си в случаи на опасност. Русия отрече да има намерение да атакува цели в Полша. На 19 септември руски изтребители МиГ-31 бяха ескортирани извън Естония след нахлуване, което продължи 12 минути. Сред съюзниците от НАТО имаше разногласия относно най-добрия начин за реагиране на подобни инциденти в бъдеще.
Инцидентът с дрона на летището може да е бил руска атака. Полицейска кола на патрул на летището в Копенхаген, Дания, след инцидент с дрон.
Прелитането на дронове спря трафика на летището в Копенхаген в нощта на 22 септември и отново на няколко регионални летища и военни въздушни бази на 24 септември. Въпреки че не беше установена пряка връзка с Москва, датският премиер Метте Фредериксен заяви, че Русия остава основният противник на Европа и се стреми да дестабилизира континента.
Кибератаки
Няколко държави, включително Русия, Китай, САЩ и Иран, се занимават с кибервойна – хакерски атаки срещу компютърни мрежи с цел да се нарушат основни цифрови услуги или да се унищожат данни или физическа инфраструктура. Руското правителство разполага със значителни възможности за кибервойна, които използва от много години, за да постигне стратегическите си цели.
Руското разузнаване организира мащабна шпионска и хакерска кампания в бившата съветска република Грузия между 2017 и 2020 г., като получи достъп до компютрите на комунални услуги, нефтени терминали, медийни платформи и правителствени ведомства, съобщи Bloomberg.
Кибератака, за която се обвинява Русия, прекъсна сателитните интернет връзки в цяла Европа, след като Путин започна пълномащабна инвазия в Украйна. Руските ракетни и дронови удари срещу водни, енергийни и транспортни цели в Украйна често са били съпътствани от паралелни кибератаки, за да се деактивират компютърните мрежи на украинските комунални услуги. Хакерските атаки оставиха милиони хора без основни услуги и забавиха усилията за възстановяването им.
Извън Украйна, така наречените разпределени атаки за отказ на услуга срещу западни цели от проруски хакерски групи с имена като NoName057(16) и Кибер армията на Русия са свалили уебсайтовете на правителства, банки и друга ИТ инфраструктура, особено по време на избори. Украйна също е използвала DDoS атаки срещу Русия.
Използване на мигранти като оръжие
1300-километровата граница на Финландия с Русия е затворена от 2023 г., след като властите установиха, че мигрантите са били транспортирани там от агенти на Кремъл в явен опит да се окаже натиск върху граничния контрол и потенциално да се предизвика обществено недоволство. Това е нискотехнологична стратегия, която за първи път се наблюдава през 2015 г., когато десетки хора внезапно се появяват на отдалечени гранични пунктове в Лапландия във Финландия и Норвегия, което по-късно финландските власти определят като тест за оценка на тяхната готовност. По-голяма миграционна криза избухва през 2021 г. в Латвия, Литва и Полша, когато сирийци и други хора от Близкия изток пристигат от съюзническата на Русия Беларус, където са били докарани със самолет.
Заглушаване на GPS
Заглушаването от Русия на сигналите на глобалната система за позициониране е нарушило въздушния трафик в малки летища в Източна Европа. Проблемът е станал толкова широко разпространен, че дори има уебсайт, който предоставя ежедневна карта на местата, засегнати от предполагаемо заглушаване на сигнала. Военен самолет, превозващ испанския министър на отбраната Маргарита Роблес, се натъкна на заглушаване на GPS, когато пътуваше към Литва на 24 септември.
Прелитането на дронове спря трафика на летището в Копенхаген в нощта на 22 септември и отново на няколко регионални летища и военни въздушни бази на 24 септември. Въпреки че не беше установена пряка връзка с Москва, датският премиер Метте Фредериксен заяви, че Русия остава основният противник на Европа и се стреми да дестабилизира континента.
Кибератаки
Няколко държави, включително Русия, Китай, САЩ и Иран, се занимават с кибервойна – хакерски атаки срещу компютърни мрежи с цел да се нарушат основни цифрови услуги или да се унищожат данни или физическа инфраструктура. Руското правителство разполага със значителни възможности за кибервойна, които използва от много години, за да постигне стратегическите си цели.
Руското разузнаване организира мащабна шпионска и хакерска кампания в бившата съветска република Грузия между 2017 и 2020 г., като получи достъп до компютрите на комунални услуги, нефтени терминали, медийни платформи и правителствени ведомства, съобщи Bloomberg.
Кибератака, за която се обвинява Русия, прекъсна сателитните интернет връзки в цяла Европа, след като Путин започна пълномащабна инвазия в Украйна. Руските ракетни и дронови удари срещу водни, енергийни и транспортни цели в Украйна често са били съпътствани от паралелни кибератаки, за да се деактивират компютърните мрежи на украинските комунални услуги. Хакерските атаки оставиха милиони хора без основни услуги и забавиха усилията за възстановяването им.
Извън Украйна, така наречените разпределени атаки за отказ на услуга срещу западни цели от проруски хакерски групи с имена като NoName057(16) и Кибер армията на Русия са свалили уебсайтовете на правителства, банки и друга ИТ инфраструктура, особено по време на избори. Украйна също е използвала DDoS атаки срещу Русия.
Използване на мигранти като оръжие
1300-километровата граница на Финландия с Русия е затворена от 2023 г., след като властите установиха, че мигрантите са били транспортирани там от агенти на Кремъл в явен опит да се окаже натиск върху граничния контрол и потенциално да се предизвика обществено недоволство. Това е нискотехнологична стратегия, която за първи път се наблюдава през 2015 г., когато десетки хора внезапно се появяват на отдалечени гранични пунктове в Лапландия във Финландия и Норвегия, което по-късно финландските власти определят като тест за оценка на тяхната готовност. По-голяма миграционна криза избухва през 2021 г. в Латвия, Литва и Полша, когато сирийци и други хора от Близкия изток пристигат от съюзническата на Русия Беларус, където са били докарани със самолет.
Заглушаване на GPS
Заглушаването от Русия на сигналите на глобалната система за позициониране е нарушило въздушния трафик в малки летища в Източна Европа. Проблемът е станал толкова широко разпространен, че дори има уебсайт, който предоставя ежедневна карта на местата, засегнати от предполагаемо заглушаване на сигнала. Военен самолет, превозващ испанския министър на отбраната Маргарита Роблес, се натъкна на заглушаване на GPS, когато пътуваше към Литва на 24 септември.
Кои са другите участници в хибридната война?
Хибридните заплахи често се използват от авторитарни държави, но могат да бъдат използвани и от недържавни субекти, които служат като представители на такива режими. Други примери за такива субекти са Китай и Иран, според Европейския център за противодействие на хибридните заплахи. Африканският корпус, руско контролирана военна единица, действаща в Африка, и мрежата на Институтите на Конфуций, която промотира програмата на Китайската комунистическа партия в чужбина, са някои примери за недържавни субекти.
В областта на кибератаките списъкът на виновниците е по-дълъг. Съветът за външни отношения заяви, че 34 държави са заподозрени в спонсориране на кибератаки от 2005 до 2024 г., като Китай, Русия, Иран и Северна Корея стоят зад повече от три четвърти от тях. САЩ също са в списъка. Според New York Times, САЩ и Израел заедно са провеждали кибератака, известна като Stuxnet, която е била открита през 2010 г. и е включвала компютърен код, който е унищожил до 1000 ядрени центрофуги в Иран.
Не би ли трябвало атаките срещу цивилни да са забранени?
Реалните военни конфликти се ръководят от правила за водене на война, които датират от векове и имат за цел да намалят страданията на цивилните. Наръчникът от Талин, публикуван през 2013 г. от мозъчен тръст, свързан с НАТО, беше опит да се приложат тези правила към кибервойната – като се определи кои цели са забранени (например училища и болници) и при какви обстоятелства една страна може да отговори на хакерска атака с военна сила. Но наръчникът няма официална тежест.
Какво може да се направи?
НАТО е създадена, за да предотвратява въоръжени атаки срещу западните държави по време на Студената война, но през последните години е принудена да се изправи срещу нарастващите хибридни заплахи, които, по думите на организацията, „заличават границите между война и мир и се опитват да посяват съмнение в съзнанието на целевите групи от населението“.
През 2017 г. в Хелзинки бе открит Европейски център за противодействие на хибридни заплахи, който провежда симулации и други учения и препоръчва начини, по които държавите членки могат да станат по-малко уязвими и по-устойчиви на хибридни атаки. Украински официални лица заявиха, че някои руски кибератаки, целящи да навредят на цивилни граждани, представляват военни престъпления и трябва да бъдат преследвани от Международния наказателен съд в Хага.
Хибридните заплахи често се използват от авторитарни държави, но могат да бъдат използвани и от недържавни субекти, които служат като представители на такива режими. Други примери за такива субекти са Китай и Иран, според Европейския център за противодействие на хибридните заплахи. Африканският корпус, руско контролирана военна единица, действаща в Африка, и мрежата на Институтите на Конфуций, която промотира програмата на Китайската комунистическа партия в чужбина, са някои примери за недържавни субекти.
В областта на кибератаките списъкът на виновниците е по-дълъг. Съветът за външни отношения заяви, че 34 държави са заподозрени в спонсориране на кибератаки от 2005 до 2024 г., като Китай, Русия, Иран и Северна Корея стоят зад повече от три четвърти от тях. САЩ също са в списъка. Според New York Times, САЩ и Израел заедно са провеждали кибератака, известна като Stuxnet, която е била открита през 2010 г. и е включвала компютърен код, който е унищожил до 1000 ядрени центрофуги в Иран.
Не би ли трябвало атаките срещу цивилни да са забранени?
Реалните военни конфликти се ръководят от правила за водене на война, които датират от векове и имат за цел да намалят страданията на цивилните. Наръчникът от Талин, публикуван през 2013 г. от мозъчен тръст, свързан с НАТО, беше опит да се приложат тези правила към кибервойната – като се определи кои цели са забранени (например училища и болници) и при какви обстоятелства една страна може да отговори на хакерска атака с военна сила. Но наръчникът няма официална тежест.
Какво може да се направи?
НАТО е създадена, за да предотвратява въоръжени атаки срещу западните държави по време на Студената война, но през последните години е принудена да се изправи срещу нарастващите хибридни заплахи, които, по думите на организацията, „заличават границите между война и мир и се опитват да посяват съмнение в съзнанието на целевите групи от населението“.
През 2017 г. в Хелзинки бе открит Европейски център за противодействие на хибридни заплахи, който провежда симулации и други учения и препоръчва начини, по които държавите членки могат да станат по-малко уязвими и по-устойчиви на хибридни атаки. Украински официални лица заявиха, че някои руски кибератаки, целящи да навредят на цивилни граждани, представляват военни престъпления и трябва да бъдат преследвани от Международния наказателен съд в Хага.
Няма коментари:
Публикуване на коментар