През 1990 г. – почти 10 години преди излизането на популярната филмова трилогия „Матрицата“, бившия сътрудник на ЦРУ с името Джон Грейс пише книга под псевдонима „Вал Валериан“ с наименованието „Матрицата II: Отвличането и манипулацията на хора чрез напреднала технология“. Сивите, които са описани много добре и от Уитли Стрийбър са тези, които притежават техническото оборудване, за да извличат енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също имат и възможността да извличат спомените и преживяванията на човешките същества. Точно те са тези, които причакват в светлината, когато човешкото същество умира. След това човека бива „рециклиран“ в друго тяло и целия процес започва наново. Според автора, капана със светлината в тунела по време на смърт е изобретен сравнително скоро и има за цел определени души да бъдат вкарани в нов репродуктивен цикъл. Когато човек бъде сканиран малко преди да умре, извънземните могат да видят всички негови близки и роднини, които вече са починали. Те проектират образ на „роднината“ в тунела с бялата светлина и този образ ви отвежда все по-надълбоко. Ако изберете да го последвате, може да се окажете в капан и да бъдете изпратени в следваща инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята има доста добро разбиране за духа, но се опитва да придобие контрол върху него. За да изпълни своето предназначение този капан има нужда от солидна реклама и не случайно сте чували стотици пъти фразата да „последвате светлината“, когато се окажете в предсмъртна ситуация. (По отношение на извънземните приличащи на богомолки има значително по-малко информация. Обикновено са засичани да работят заедно със сивите на космическите кораби, но в ролята на надзиратели и командващи процеса. Богомолката като насекомо носи това име защото когато се храни прилича много на човек който се моли с две ръце поставени заедно пред лицето си. Това повдига въпроса, кой е подучил хората да поставят ръцете заедно когато се молят на „БОГ“? Очевидно Валериан и извлякъл част от заключенията си от работата на Робърт Монро, човекът, който първи изучава преживяванията извън тялото чрез един научен подход. Той публикува откритията си в три книги. Във втората – „Далечни пътувания“ той картографира различните местности в астрала. В същата книга прави заключението, че човекът е експеримент на „Някого“ и е направен с цел да произвежда субстанция наречена „лууш“. Това очевидно е много рядка субстанция и този, който я притежава я намира за изключително важна за това, за което я използва. Поради нейния недостиг тя започва да се произвежда изкуствено вместо да се търси в естествената й форма. Така бива създадена Градината, за да се произвежда в нея лууш. Философският въпрос, който много хора си задават предвид всички тези факти е дали душите на Земята живеят в един своеобразен холографски затвор и са „отглеждани“ като енергиен източник или има нещо отвъд това? При тяхната смърт те биват примамени към светлината и към Луната чрез красиви звукови и светлинни ефекти, така че да бъдат заловени. Има някакъв вид технология (или кула) /КУЛАТА ДЕЙСТВИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВА, А И НЕ САМО ТЯ И Е ЗАСНЕТА ОТ КОРАБИТЕ ОБИКАЛЯЩИ ОКОЛО ЛУНАТА, ОТ ОГРОМНИТЕ НАЗЕМНИ ТЕЛЕСКОПИ И ОТ "ХЪБЪЛ". - ПУСНАЛ СЪМ КАДРИ В БЛОГА ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА И ПОЛОВИНА НАЗАД./ на Луната, която очевидно задейства този процес. Душите биват задържани на Луната преди да бъдат трансферирани. Техните спомени биват напълно заличени от светлината и биват рециклирани, реинкарнирани или заточени отново на Земята като хранителен източник „грижливо отглеждан“ от различни същества които се хранят от тази енергия. (Отговорът на този „философски въпрос“ не може да е еднозначен, защото Земята играе ролята на една мултифункционална платформа, която поддържа в себе си редица първични сценарии и този за фермата-затвор е само един от тях, но пък е напълно „реален“ за тези, които са избрали да го изживеят или са попаднали в него при други обстоятелства. Земята обаче предлага и много други „сценарии“, които са обяснени по един изключително уместен начин в статията „Причини да съществувате в човешко тяло на Земята“ Колкото до „затворническите сценарии“, при тях също причините могат да бъдат много разнородни, но ако трябва да се направи някакво обобщение най-често вариантите са следните (но това далеч не са всички): . Конкретната душа е била вкарана в капан или „отвлечена“ от своята родна планета от Империята или друга извънземна структура и е държана тук като „трофей“ или просто бива източвана за енергия. Някои от тези „родни планети“ през това време вече за завладени от Империята или пък са били напълно унищожени. • Друг вариант е когато конкретната душа не се е съобразявала с кошерното съзнание, което бива установено като модел след като планетата е завладяна от Империята. Империята обикновено управлява чрез нещо като кошерна неврологична мрежа подобна на нашия Интернет но органична. По този начин те връзват всичко и всеки, така че да елиминират всяко възможно чувство за лично пространство. Много същества при това положение биха действали като опозиция на такъв ред с което стават заплаха и биват задържани и изпратени на Земята. • Друг вариант е ако душата е била заловена в някаква „нелегална дейност“ съобразно законите на Империята като търговия с оръжие, технология или наркотици и всичко за което се изисква специален лиценз за търговия. • Конкретната душа е била член на военните сили на завладяна планета от Империята. Империята не обича да хаби ресурси. След като паметта бива заличена, остава едно ядро от информация, което придава на личността определени специфични черти на база на миналия опит. Много трудно е те да бъдат отстранени при това заличаване на паметта. Интересното в случая е, че доста от военните днес на Земята са или бивши служители на Империята в изгнание без дори да го подозират, или пък са бивши членове на отдавна забравената си родна планета, сражавайки се на противниковата страна поради амнезията и контрола над съзнанието. • Душата е част от някаква бунтовническа фракция, която се опитва да подкопае установената система на Земята и е била изпратена специално тук като мисия. Обикновено получават и „външна помощ“ и имат подсъзнателен подтик, че са тук, за да свършат нещо конкретно. • Душата е бивш жител на Империята или на някой от нейните съюзници и се намира в изгнание. Такива „хора“ винаги се отличават и лесно могат да бъдат идентифицирани на Земята, защото част от тяхната същност все още е здраво обвързана с идеята за имперския идеализъм. Те обаче нямат никакъв спомен за това откъде идва тяхната привързаност към имперския модел и дори, че той съществува в подсъзнанието им.
Един много интересен източник по темата за „трансфера на души“, който дава доста интересна и специфична информация е Зеф Даниел. Той прави своето изказване по специализираното радиопредаване „Coast to Coast“. Там твърди, че е бил подложен на промиващи съзнанието ритуали от неговото семейство. Според него душите на хората биват залавяни по време на смъртта на тялото смашина произвеждаща бяла светлина, която е позиционирана на Луната. Той казва на водещия на предаването, че това е някакъв вид кристална структура. По-важното обаче е, че той е видял до структурата същества, които приличали на хуманоидни рептилии. Те управлявали този гигантски тунел, в който хората влизат след като умрат. Всичко става като в някакъв филм. Те влизат там и виждат любимите си хора и имат едно приятно изживяване. И това ги кара да искат да отидат там. Те мислят, че е прекрасно. „Но аз ви казвам – те просто биват събирани там и после пренасочвани на други места.“ Според него съществува огромен междугалактически пазар за тези „души“, защото плътта е просто само един костюм или дреха. Те хващат душите, взимат ги и ги продават! Търговията съществува и е факт. Друг бивш сътрудник на ЦРУ и пилот, Джон Лиър, споменава доста сходна теза в същото радиошоу. Според него светлина е „измамен трик“ и говори в продължение на няколко предавания за „залавящата души“ кула на Луната. Тази кула се намира точно в центъра на „лунното море“ Sinus Medii, като височината й е 6 мили и стъпва на нещо като триножник, а на върха има някакъв куб с височина 1 миля. (Лунните морета са обширни базалтови равнини на Луната, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност.) В началото Лиър заявява, че се е чудил за какво ли може да служи тази гигантска антена, която, освен всичко друго, била насочена директно към Земята. Тогава той стига до извода, че предвид че тази технология е на милиони години, вероятно нейното приложение е свързано с приемане и изпращане на души. Когато човек умре, те вкарват душата в тази машина. Когато човек се ражда те пращат душата пак през нея. И това се случва откакто това устройство е там. Според него основната част на технологията е свързана с „куба“. Интересното е, че след това, той се отказва от показанията си, като излиза с довода, че целият този процес е за „развитието на душата“. Преди това той заявява, че извънземните гледат на хората като на „контейнери“, които участват в експеримент. Очевидно извънземните използват и малки портативни устройства за „трансфер на души“, като такъв подобен случай е описан в книгата на Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там Тед Райс описва своите спомени за малка черна кутия, която била използвана, за да прехвърли неговото астрално съзнание от оригиналното му тяло в клонирана версия на същото. Една от причините поради които извънземните използвали черната кутия била да не може човешкото съзнание да отиде някъде другаде, а вместо това да бъде вкарано в капан и насочено към клонирано тяло или просто да бъде „складирано“ докато не бъде трансферирано до мястото където извънземните искат да сложат астралното съзнание. Черната кутия е една от ключовите технологии, които извънземните ползват за „рециклиране на души“, която принуждава човешките души да се раждат в тела предварително и специално избрани от извънземните. Обикновено тези „хора“ след това участват в различни специални програми на тайното правителство като супервойници и др. Това се потвърждава и от факта, че на много хипнотични регресии се споменава за огромни складове на различни места, които са пълни с клонирани тела, ползвани съвместно от извънземни и военни части на тайното правителство.
Много често тези, които са имали преживяване близко до смъртта, след това стават „рекламни агенти“ на извънземната манипулация относно „светлината“. Неслучайно получават и щедрата подкрепа на масмедиите. Те ни казват да отидем към светлината когато умрем точно както бляскавата кукичка примамва рибата, която става на вечеря или светлинните капани, които примамват насекомите към тяхната смърт. Религията ню ейдж също рекламира отиването към светлината от няколко десетилетия с различни истории за преживявания близки до смъртта. Дузина касови филми и сериали също здраво експлоатират тази тематика така, че всички да бъдат добре „информирани“ какво да правят след като напуснат своето тяло. През 1975 г. д-р Реймънд Мууди публикува своите открития относно един относително „нов“ феномен наречен „преживявания близки до смъртта“ и продава над 20 милиона копия до днес. Няколко години по-късно Бети Еди стартира лавина от книги на тази тематика и разбира се бестселърът „Прегърната от светлината“. Данион Бринкли пък има огромен успех с книгата си „Спасен от светлината“, която освен всичко друго му осигурява и сериозна кариера за години напред и появявания в различни радиопрограми, провеждане на лекции и семинари по целия свят свързани с преживяванията близки до смъртта. На стр. 19 от своята книга Бринкли признава, че е работел като снайперист за ЦРУ в Лаос (по официални данни няма никакво съмнение, че е бил военен, но няма данни че е работел за ЦРУ; Бринкли твърди, че данните са покрити, защото са класифицирана информация). В същата книга той описва и своето преживяване близо до смъртта като твърди, че е бил клинично мъртъв за 28 минути. Той е ударен от светкавица докато ползва телефона в дома си: „Гледах към предната част на линейката към едно петно над тялото ми. Заформи се тунел и се отвори като око на ураган и идваше към мен. Помислих си че това е интересно място в което да се озовеш. И така потеглих. Фактически изобщо не мръднах. Тунелът дойде към мен. Имаше звук на камбани докато тунелът се извиваше над мен...тунелът ме обгърна изцяло и се чуваше изключително красив звук на камбани които биеха в ритмична последователност. Погледнах напред към тъмнината. Там имаше светлина и аз започнах да се движа към нея толкова бързо колкото можех. Движех се без да ползвам краката си с огромна скорост. Напред светлината стана по-ярка и по-ярка докато не обхвана тъмнината и не ме остави да стоя в рая обгърнат от брилянтна светлина. Това беше най-ярката светлина която бях виждал в живота си, но въпреки това тя не вредеше на очите ми по никакъв начин. За разлика от примера когато влизате от тъмна стая на светло тази светлина беше успокояваща за очите ми. Погледнах надясно и видях сребърна форма, която се появи като силует през мъгла. Докато я приближавах започнах да чувствам дълбоко усещане за любов и разбрах всички значения на тази дума. Докато съществото от светлина се приближаваше към мен усещах тези чувства на любов все по-силно и те ми носеха невероятно удоволствие.“
След това той казва, че е срещнал същества, които му показали фрагменти от бъдещото и дискутирали с него „мисията в живота“, която трябва да изпълни. Връщайки се в тялото си той изпитал огромна неохота да влезе в него, но трябвало да влезе, защото бил изпратен да изпълни своята мисия! Бети Еди разказва в радиопредаването „Coast to Coast“ как била придърпана от някакъв вид енергия и нещо, което приличало на тунел и попаднала в тъмно пространство. Той бил напълно черен..., но бил изпълнен с любов, толкова подхранваща и красива, така че тя споделя, че това е най-хубавото място на което е била в живота си. След това усеща и вижда точка светлина, която се пронизва през тъмнината. Тя пожелава да отиде към тази светлина. Било желание на сърцето й да последва тази светлина. В този момент тя започва да отива към светлината. Тогава забелязва, че има „духовно тяло“, защото можела да види, че има крака които били пред нея, но били от „друг вид“. Тя коментира относно тъмнината в тунела, че принципно това би я паникьосало, но любовта, която се излъчвала от това място била толкова силна, че за нея било най-хубавото място на света:
„Беше толкова хубаво. Беше все едно моето тяло, моето духовно аз минаваше през някакво изцеление или трансформация, защото всичко от Земята се разпадаше и аз бях изпълнена с невероятно силна любов. Това е нещо 1000 пъти по-силно от всяка една любов, която сте изпитвали на Земята.“
Но истинската красота дошла малко по-късно когато тя последвала... светлината. В този тунел имало и други същества и повечето от тях желаели да отидат към нея, но тя знаела, че има и същества, които „не са подготвени да отидат към нея“. Тя казва: „те нямаше да оставят това което имаха там – този комфорт, който изпитваха – нямаше да го оставят за нищо на света и да последват светлината. Но аз исках да я последвам. Мисля че някои от тях не искаха да я последват защото не й вярваха.“ Четейки книгите й впоследствие става ясно какви изживявания й носи „следването на светлината“. Тя била посрещната от 3 „ангелски същества“, които говорили с нея относно нейни предишни съществувания и подтиснати до момента спомени. Тези спомени били подтиснати, за да може да участва в земното изживяване. Тя можела да пътува до различни локации само като си помисли за тях. Излизайки от тунела Еди влязла в доста силна бяла светлина и се срещнала с „Исус Христос“, като по време на срещата изпитала огромно чувство на любов и висок трансфер на отговори, които идвали от него на зададените й въпроси. Притежавайки някакво тяло от етерна субстанция, тя посетила различни места, личности и феномени, паркове и градини които били отвъд конвенционалните и била подложена на различни „обучаващи процеси“, които тя възприела като времеви период равняващ се на седмици или дори месеци. Еди посетила и огромна библиотека, в която можела да узнае всичко за всекиго в историята и в настоящето за много кратко време и с невероятни детайли и можела да наблюдава различни личности от Земята. Също така посетила различни кътчета и различни цивилизации във вселената. Тя била предупредена още при пристигането си, че е умряла преждевременно и че трябвало да се върне, за да изпълни персоналната мисия, която й била отредена. Някои специфични детайли на тази мисия обаче били умишлено изтрити от паметта й, като й било казано, че това ще предотврати някои трудности при изпълнението на мисията. Тя протестирала относно „изтриването“, но й било обяснено, че това е за нейно добро и че е необходимо, както и необходимостта от това тя да се върне. С неохота тя се съгласила, като й било обещано да не стои на Земята повече отколкото е нужно. Нейното връщане във физическото тяло било доста тежко и неприятно като изживяване и било последвано от „демонични“ визити, които били спрени от ангелското присъствие. Бети говори в книгите си и за „сложен взаимозависим вселенски план“ и човешката възможност „да се провали в него“. Това несъответствие тя обяснява с допустимия обхват на свободната воля, която е поставена в рамките на един по-голям като мащаб „божествен контрол“. Следването на светлината след смъртта е залегнало и в някои религиозни текстове, където тя също е „промотирана“, но се изтъква факта, че има „други светлини“, които не биват да бъдат следвани защото са от „по-нисш вид“. Така например в „Тибетска книга на мъртвите“, има специален абзац по този въпрос. „Тибетска книга на мъртвите“ може да бъде разглеждана и от позицията на една своеобразна инструкция затова как да се навигира в различните „равнини на съществуване“ след смъртта. Там се казва, че когато човек умре, му се явяват серии от различни цветове светлина. Починалият трябва да избегне „халюцинациите“ и примамките, които те представляват и да избере „чистата светлина“ (която всъщност се появява веднага за разлика от другите). Книгата указва следното: „не се подлъгвайте от мъгливата светлина с цвят на пушек идваща от ада... Споменете си за чистата светлина, чистата ясна бяла светлина, от която всичко идва във вселената и към която всичко се завръща – първоначалната природа на вашия собствен ум. Естественото състояние на вселената, която не е манифестирана. Отидете в чистата светлина, доверете и се, и се слейте с нея. Тя е вашата истинска природа, тя е вашият дом.“ Според „Тибетска книга на мъртвите“ точно по време на смъртта бива видяна „чистата светлина на реалността“ и тя се вижда от всички съзнателни същества. По този начин първичната чиста светлина бива разпозната и освобождението бива постигнато. Ако обаче първичната светлина не е разпозната, след известно време към „починалия“ се спуска вторична чиста светлина. След това се появяват светлини от шестте свята и светлината на света в който ще се родите след това ще свети най-видно. Поради „кармичната сила“ тези светлини са следните:
• Мъглива бяла светлина от света на боговете. • Мъглива зелена светлина от света на титаните. • Мъглива жълта светлина от света на хората. • Мъглива синя светлина от света на животните. • Мъглива червена светлина от света на духовете. • Светлина с цвят на дим от света на ада.
Фактът, че Луната привлича и събира душите на умрелите на Земята е дълбоко отразен в митовете и религиозните вярвания на много народи. Египетският лунен бог Тот например е известен с това, че предвожда и транспортира душите в отвъдния живот. Той ги води от един свят в друг. Много интересно в това отношение се явява и това че е наричан и „подмамващия бог“. Пигмеите в Африка имат специален фестивал в чест на Луната. Според тях Луната управлява различни аспекти от живота на Земята, но също приютява и душите на мъртвите! На нея се гледа като на „майка на всичко живо“ и „убежище за духовете“. На този празник жените се мажат с бяла глина и зеленчуков сок и по този начин изглеждат като „призраци“ на лунна светлина. Маорите считат че Луната „яде“ хора и е източник на смърт. В екваториална Африка някои племена казват, че Луната гледа специално над тяхната територия и търси кого да погълне, а населението е много изплашено и търси начин да се скрие от нея през тази нощ (нощта на невидимостта). Бушмените също вярват, че Луната отнася душите на мъртвите. В Централна Азия има племена, които считат, че на Луната живее гигант, който яде хора. Племената Тупи в Бразилия пък считат, че всички негативни влияния идват от Луната. В някои шамански легенди се разказва че Луната краде души и шаманът има за задача да се отправи на пътешествие до Луната и да ги върне обратно. Един южно-американски мит също разказва за подобна история, в която Луната е откраднала душата на едно дете и я е скрила. Шаманът отива на Луната и освобождава душата на детето. Кралете на Бурунди в Африка считат, че техният произход е свързан с Луната и вярват, че краля ще се върне на Луната след като умре. Луната бива разглеждана като място за местопребиваване на духовете и в индуисткия религиозен текст „Каушитаки Упанишад“, където се казва, че всички които си отидат от този свят (или от това тяло) отиват на Луната! Ако отидат на „светлата страна“ те получават всякакви наслади, а ако отидат на „тъмната страна“ на Луната биват изпращани после обратно на Земята. В гръцката митология Елисейските полета са място, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите. По принцип точното местоположение на това място не се указва. Според Плутарх обаче, Питагор локализира Елисейските полета на едната страна на Луната и според него там е мястото където цезарите и героите пребиват след като умрат. Самият Питагор е считан от някои, че е дух, който е слязъл на Земята от Луната. Според Кастор от Родос, римските сенатори носели обувки накичени с полумесеци направени от слонова кост, с което показвали, че те ще населят Луната след като умрат. В религиозните текстове Упанишади, починалият може да тръгне по два пътя, в зависимост от това как е прекарал времето си на Земята. И двата пътя обаче водят до Луната! Там тези пътища се разделят като единия евентуално води отново обратно на Земята! Другият впоследствие води до Слънцето и след това до единение с Брама, след което дългият цикъл на реинкарнации престава. В „Брихадараняка Упанишад“ първият път е наречен „пътят на душите“ или „пътят на предците“ и той приключва на Луната. Наричан е още пътят на пушека. Тези които покоряват световете чрез саможертва, щедрост и аскетичност (но все още нямат познание за Истината) стават на дим и след това чрез различни преобразувания стигат до Луната, където стават „храна“. Там „девите“ се хранят с тях, а те от своя страна се хранят със сома. В друг текст е обяснено, че когато „девите“ се хранят с тях означава, че ги обичат. Когато резултатът от техните добри дела, които са вършили бъде изчерпан, те се връщат обратно на Земята. Когато се върнат на Земята, те отново са „храна“. Те отново влизат в ролята на „жертвения огън“, който се явява човека. Така те минават отново по същия път. Вторият път, този на „боговете“, отива първо до Луната, а после до Слънцето. И се нарича „пътя на пламъка“. Той е само за такива, които имат познание и знаят как да го практикуват. След Слънцето те отиват на място с „мълнии“. Тогава там ги посреща дух, който се приближава до тях и ги води към световете на Брама. В тези светове те пребивават въодушевени в продължение не еони. Те не се завръщат на Земята. Луната и Слънцето са били възприемани в древността като „кораби“ пренасящи души, движейки се през синьо-черните води на небесата. Когато Луната нараствала, тя се пълнела с души, които в крайна сметка отивали до „стълба на славата“, тяхното крайно място за почивка. След това Луната се връщала на запад за нов курс. Този образ на нарастващата и намаляващата Луна изпразнила товара си от души на Слънцето може да бъде открит и в Китай. Сред гностиците Луната също е считана за небесен кораб, който превозва душите на починалите. Манихейците адаптирали старите индо-ирански вярвания за Луната в своята система през трети век. Техният пророк Мани казва, че Луната е „кораб на светлината“, който кръстосва небето, пълни се с души, които транспортира до още по-големия кораб – Слънцето. Сибирското ескимоско племе инуити възприема смъртта като „загуба на душата“, която пътува до Луната, а след това към Слънцето. Циганите, много от които идват от Индия като роби, също имат легенди, че техния спасител носил душите на Луната. В древен Иран животът след смъртта бил представян като опасно пътуване до Луната, Слънцето и звездите. Извършвали се специални церемонии в продължение на 3 дни след смъртта на човека, посветени на това да му помогнат в неговото пътешествие. Това пътешествие включвало преминаването на мост, който бил много опасен за „грешниците“, но лесен за преминаване от „праведниците“. След като душите на мъртвите преминавали моста, те продължавали към звездите. Добрите отивали на Луната, а след това към Слънцето, а „най-добрите“ влизали във вечната светлина на Ахура Мазда. Както виждате идеята, че Луната е врата или портал, който води към следващия свят, е доста разпространена, а Луната играе ролята на една своеобразна разделителна линия между сегашния свят и този на „вечния свят“ и съществува като транзитна зона между двете. Един пасаж от „Каушитаки Упанишад“ казва следното: „Наистина Луната е врата към света Сварга (небесния свят). Ако човек не е доволен от живота там, Луната го пуска на свобода. Ако човек не се оплаква впоследствие Луната го изпраща на Земята.“ Някои будистки храмове и някои английски градини съдържат в себе си „лунни портали“, които играят ролята на прагове за инициация от една реалност в друга. Това поставя Луната в ролята на медиатор между Земята и Слънцето, тъй като тя не просто събира, но и „регенерира“ душите на мъртвите, така че те да продължат пътя си към Слънцето. Друг индуистки текст споменава, че тези които са експерти в „плодотворните дейности“ и аскетичните методи придобиват правото да отидат на Луната след смъртта си. Тези „издигнати души“ живеят на Луната в продължение на 10 000 години и се наслаждават на живота пиейки сома. След този период те се завръщат на Земята. Един от последните римляни, които имат подобни схващания относно Луната според Плутарх, е римският държавник Сула, който счита, че Луната трябва да бъде специално почитана, защото тя е дом на душите на праведните, които отиват там да бъдат пречистени преди да отидат на Слънцето. Луната също е считана за дом на тези, които още не са се родили. (Някои окултни и езотерични източници споменават, че освен Луната „станции за трансфер на души“ съществуват още на Венера, Марс и Меркурий. Луната безспорно обаче е най-голямата такава и тя е натоварена и с допълнителни специфични функции като бивш космически кораб от клас AT-EN. За всичко това подробности можете да прочете в предговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Връзката на Луната с преминаването към ново съществувание дотолкова е залегнала като философия в някои източни секти, че там те тренират да напуснат своето земно тяло точно в определена фаза на Луната, което би ги отвело и до различна „дестинация“. Колкото до светлината, която обикновено се появява при състояния близки до смъртта – решението дали да я последвате е изцяло ваше, но е добре когато правите този избор той да бъде информиран такъв. Много религии спекулират относно това какво е „светлина“ и какво е „мрак“, като едната фраза е натоварена със силно негативно значение за сметка на другата и това обикновено предрешава избора. Когато става въпрос за това, което „виждаме“, обаче, е добре да се има предвид, че и „светлината“, и „тъмнината“ могат да бъдат разглеждани като различна дължина на вълната. Това, че не виждаме нещо поради липсата на сетива или липса на осъзнатост, не означава че там задължително има „мрак“ или няма „нищо“. Точно както човешкото тяло е ограничено в спектъра, в който приема физическата реалност и не чува и не вижда под и над определена дължина на вълната, същото важи и за нетренираното астрално тяло, което лесно може да бъде дезориентирано. Преди да последвате „светлината“ се уверете, че знаете със сигурност нейният източник. Светлинният капан и Луната като основна „рециклираща“ станция
„Бялата светлина и тунела като път към рециклиране и реинкарнация, отново тук в трета плътност“
„Не бъди очарован от скучните димящи цветове на ада....спомни си ясната светлина, ясната чиста бяла светлина, от която всичко във Вселената идва и си „отива“, оригиналния вид на твоя собствен аз. Естественото състояние на непроявената Вселена. Нека отидем във бялата светлина, доверете и се да се слее с вас. Това е вашата истинска същност, там е дома ви.“ - „Тибетска книга на мъртвите“ даваща ви инструкции какво да правите в задгробния живот. Много хубави напътствия дава, явно за това имаме бум на sequentials!
„През всичките 50 години на моя живот не съм добрал дори и малко към отговора на въпроса „Какъв всъщност е цвета на фотона?“. Разбира се днес всеки негодник си мисли, че знае отговора на въпроса, но той дефакто се заблуждава!..... За останалата част от живота ми ще се опитам да докажа същността на светлината“ - Алберт Айнщайн, разсъждавайки по възприетата тъпотия, че фотона е бял на цвят – you know - „Бяла светлина“.
SPCTTR: Истината всъщност е, че когато вие умрете, те – Сивите ви очакват с трепет в светлинния тунел. След като бъде подлъгана душата на човека се рециклира в друго тяло и процеса започва отначало.....следователно бялата светлина в тунела е меко казано смъртоносен капан. Ако наблюдавате елемента със инкарнирането (раждането) в земната Игра, ще забележите, че вместо човечеството да става по-развито и здраво то видимо затъпява и се разболява, разбира се в това са впрегнати милиони ТЕХНОЛОГИЧНИ процеси, не е дело само на рециклиращите станции, но това което ще ви стане ясно е, че ЕДВА ЛИ толкова много Висши Аз се инкарнират тук на Земята. Реално ако махнем животинската анима, aliens, reptilians, sequential-ите и някой слабо напреднали нива, на Земята ще остане една шепа хора! И така преди да умрете, братята Сиви сканират съзнанието ви за вашите спомени и по-конкретно вашите най-близки, обикновено майка, баща, баба, дядо, брат, сестра (те виждат с кои сте били в най-добро отношение). Следва холограмна проекция (холограма в холограмата) на лицето или тялото на вашия близък, намиращ се в тунела от бяла светлина, неговата цел е да ви примами да го последвате. Случи ли се това, вие се връщате на Земята, реинкарнирайки се отново, схемата е ясна. Сивите както и доста други гледат на Земята като на ферма, и както ние отглеждаме разни животинки, така и те – отглеждат НАС, и разбира се не желаят (не те всъщност) да губят „бройката“, спомнете си херметичното правило „Каквото горе – такова и долу“. Глуповато е да кажем, че те са лошите и трябва да се борим с тях, bulshet, това е тяхната Игра, не те са измислили правилата, но все пак ако ви попадне някой сив смешник и сте с дървен кол или брадва – поударете го преди да ви е изпарил :)
NDE и Светлината
През 1975 г. Д-р Реймънд Мууди пише книга озаглавена „Живот след живота“, там той описва откритията си базирани на един сравнително нов феномен (тогава), наречен „преживявания близки до смъртта“. До момента от тази книга са продадени около 20 милиона копия. Няколко години по-късно Бети Ийди пуска лавина от книги по тази тема, номер едно е бестселъра и „Обгърнат от светлината“. Дениън Бринкли стартира успешна кариера с книгата си „Спасени от светлината“. Той е чест гост в радио предавания като „Coast to Coast A.M.”, изнася лекции и семинари по цял свят, дори прави филм (?) по темата. Във въпросното шоу „Coast to Coast A.M.” , Бринкли споделя, че преди да има NDE (срещи близки до смъртта) е бил убиец в ЦРУ, а водещия Арт Бел, подхвърляше, че той има същност тип д-р Джекил и мистър Хайд (или с други думи, друга алтернативна личност, както е описвано подробно в материалите за програмиране, фрагментиране и контролиране на човешкото съзнание). Друг гост на шоуто, бившия пилот от ЦРУ – Джон Лиър, казва, че бялата светлина била трик, а в последващо шоу добавя, че има кула която улавя души и тя се намира на Луната (Светлинният капан и Луната като основна „рециклираща“ станция). По-късно той се отрича от тези си твърдения, като пояснява, че това било етап от развитието на душата (етап – друг път!). В филма „Go Toward the Light" с участието на Линда Хамилтън, Ричърд Томас и др. се разправя сълзливата история за едно момче болно от неизлечима болест. Когато то усеща, че скоро ще умре пита майка си (Линда Хамилтън) какво всъщност ще се случи, тя му казва „Ти ще видиш светлина, красива блестяща светлина, която се намира надалеч в края на един тунел, и твоя дух ще се отдели от тялото, ще се издигне и ще започне да пътува към светлината. И когато се издигнеш достатъчно, воала от очите ти ще падне и ти ще видиш всичко, но най-вече ще почувстваш огромна любов..... и това ще бъде като мигване с око“. В момента на неговата смърт тя му казва „Върви към светлината Бен, върви към светлината“.
Бети Ийди - Обгърната от светлината
Бети Ийди умира на 18.11.1973 поради усложнения от операция. След като се връща към живота, Бети страда от депресия, толкова болезнена е била раздялата й със светлината на любовта, която тя преживяла по време на нейната клинична смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с критично болни от рак хора Бети е била подтикната да напише своето преживяване, така че по-широка публика да сподели неговата красота. През 1992, “Обгърната от Светлината” става класика, публикувана от малко издателство в град Карсон, Невада. Следват най-добрите моменти от нейното NDE(Near-death experience) . В шоуто „Сoast to Coast A.M.” тя казва „Един път пътувах за дома и попаднах в тази енергия, приличаше по форма на тунел, край мен всичко беше много тъмно. Той беше напълно черен.....и беше изпълнен с толкова любов, изящност и красота, че аз всъщност усещах, че бих предпочела това място пред всяко друго. След това видях една бяла точица, която прониза този мрак и следващото нещо което исках бе да отида в тази светлина. Аз сърдечно желаех това, исках да съм в тази светлина. В този момент аз се завъртях и започнах да пътувам към тази светлина с краката напред. Това което забелязах беше, че това бе моето астрално тяло (в оригиналния текст: духовно) и виждах краката си пред мен, които бяха различни от физическите ми такива.“. Тя отново говори за тъмнината „нещото което ме държеше там бе любовта, това бе най-красивото място на което съм била някога. Не може да се опише красотата на тъмнината...без болка, просто невероятно. Моето астрално тяло щеше да бъде изцелено и щях да изпитам трансформацията, далеч от всичко, стоящо зад гърба ми.... Ако усетите уюта от прегръдката на баща си или чувството което ви дарява със сигурност и топлина и го умножите по 1000 ще разберете какво е. Искам да кажа, че е толкова прекрасно“.
Спасен от светлината – Дениън Бринкли
В книгата си „Спасен от светлината“ на 19 страница, Дениън Бринкли признава, че е бил наемен убиец, работещ за ЦРУ. По-рано в книгата той описва своя NDE така „Когато моето тяло лежеше в линейката, над мен започна да се оформя един тунел, досущ като око на ураган, той идваше към мен. Това ще изглежда да е интересно място – помислих си аз. И се втурнах в него, всъщност аз въобще не се движех, просто той идваше към мен. Имаше звук от камбанки, тунела се виеше напред и после ме обгърна напълно, всъщност усещах интензивен звук, идващ от седем камбанки в ритмична последователност. Погледнах напред в тъмнината – имаше светлина. Започнах да се движа към нея възможно най-бързо. Движех се без краката си и то със голяма скорост. Колкото приближавах светлината ставаше по-ярка и по-ярка, докато не стигнах до рая – място с много ярка светлина. Това бе най-ярката светлина, която някога съм виждал, но въпреки всичко тя не причиняваше болка на очите ми, за разлика от болката, която ще почувствате ако излезете от тъмна стая на светло. Тази светлина бе различна, тя успокояваше очите ми.“ „Погледнах надясно и можех ясно да различа една сребърна форма да се появява като силует през мъгла. Като се приближи аз започнах да изпитвам дълбоко чувство на любов, която обхващаше всички значения на думата. Тя беше като, че ли се виждам с любовница, майка или най-добрият ми приятел и всичко това умножено хилядократно. Колкото съществото се приближаваше, толкова повече се засилваха тия чувства, докато в един момент ми бе трудно да издържам на тях“ Колко мило само, ами ако тия хора, които промотират светлината и NDE просто изпълняват своята поредна задача, поставена на ЦРУ (или някой друг?). Доброта и светлина в действие. Бринкли работи в тясно сътрудничество Реймън Муди, който пръв популяризира феномена NDE в неговата книга „Живот след живота“.
SPCTTR: Добре е човек да си направи равносметката, че всички тия паляци дето му се показват от всеки ъгъл са действащи системни слуги (разбирай всичко) или бивши такива (макар, че както казват някой „бивши“ агенти „Няма бивш агент!“), които е и по-приемливия вариант – рептилоидното съзнание е залъгано в това отношение. Ами нека помислим и ще видим, че всички иновации, технологии, техники, системи за развитие на пси-физическо ниво и какво ли не са дело на военните, тук веднага лявото полукълбо се включи и каза (нещо което е виждало на времето по ТВ) „Всичко е разработка на военните“ - да всеки знае тая „мъдрост“ и разбира се това е вярно, казвам пак, че така наречените космични закони няма как да се заобиколят. Но кой иска да ги заобикаля? Не, не са военните, неземните последователни инкарнации са :) Заключение: Системата ясно ви казва как стоят нещата, естествено маскирани като шегички или плоски лафчета, вие се смеете, а това смазва добре зъбчатите И колела. Този „Светлинен капан“ се явява перфектната симбиоза между извънземни и земни. Първите искат да има пропаганда, водят вторите до тия „красиви места“ инжектират им 1000 нереални емоции и ги пускат да ходя да пишат книги. Съответно вторите написват 50 книги по 300 страници, 20 от тях стават бестселъри и правят вторите много, много богати, какво му трябва повече на човек? Представям си колко шарани чели книгите (и съответно платили за това) са били подлъгани в белия тунел – милиони БЕДНИ души! Май започвам да разбирам истинския смисъл на "бедна душа". Има и втори вариант: тия вторите просто да са си агенти на „организация Х“ и да минават през обучение тип „проповядвай бялата светлина“. Ако някой луд започне да чете книгите им на тия и сравни информациите изложени там, съм убеден, че ще намери много, много сходства (примерно и Бети и Дениън говорят за „любов умножена по 1000“).
Д-р Майкъл Нютън – Пътешествието на душите
Д-р Майкъл Нютън e хипнотерапевт, който твърди, че може да отведе клиентите си между животите им посредством хипноза. Той пише в книгата си „Пътешествие на душите“: „Някой наскоро умрели го виждат да се отваря точно над главите им, а други казват, че се движат високо над Земята преди да влязат в тунела“.
SPCTTR: Ще ви спестя първата история, защото тя е същата като горните две, втората история е малко по-интересна:
Един казва (под хипноза) „Мисля, че нещо се опитва да ме насочи към правилното място и се опитва да ме отпусне. Чувам звуци... ехо от музика.... вълните на музиката са толкова красиви тук“. Друг споделя „Видях мъртвия си чичо Чарли и той протегна ръка към мен за да ме утеши... за да ме поведе още повече към светлината. Той ме взима и ме кара към мястото, на която трябва да отида.... Не! Не отивай! ....Чичо Чарли ме напуска. Но защо той си отива? Той е на различно място от моето и просто дойде да се срещне с мен“. Жена казва „Те са големи черни кълба излъчващи светлина към мен...помислих си ....май започвам да разпознавам..... те изпращат изображения в съзнанието ми......тези форми се променяха в хора! Това е Лари (починалия и съпруг)! Аз се наслаждавах на преживяването...аз съм на гребена на вълната от лъчи светлина......аз трябва да отида във светлината....те правят всичко за теб....“. Друг субект спомена, че мястото на което се намираше му прилича на средище което прилича на голямо колело от вагон „Аз се движа заедно с някакъв вид верига. То е като все едно се прехвърлям между поредици от свързващи връзки.... мъглив лабиринт, които след това се отваря....след малко аз виждам гнезда от хора – като кошери. Виждам ги като букети от движещи се светлини....светулки“. Друга душа говори за някакви конуси „Конусите ни помагат..... те са с предназначени да се движат около нас, нали знаеш.... те са цилиндрични, много ярки и са навсякъде около нас. Конусите са широки в горната си част и са малки в долната за да пасват на всички нас.... Ние можем да усетим как всички наши мисли се разширяват.... тогава спира и се връща назад ..... добили много повече знания.“ д-р Нютън: Чудя се дали този конус не промива съзнанието ви като замества вашите собствени мисли с други? „Не, не сме с промити мозъци!“ По-късно когато се говори за процеса по „подбор на живота“ друг клиент казва „На някой от нас трябва да бъде даден тласък, когато те преценят, че сме готови...след малко повече.....индоктриниране.....“. Марк разбра, че е грешил за способностите си и по-късно се върна на Земята. Д-р Нютън: Индоктриниране? Това ме кара да си мисля за втълпяване и налагане на чужди идеи. „Не всичко е така! Марк беше просто обезкуражен и имаше нужда от още увереност да продължи напред“. Във своята втора книга „Съдба на душите“ д-р Нютън съобщава за субект, които описва, че душите се намират в „шушулка“, a друг субект нещо като медицинска сестра в света на духовете се грижи за тях, поставяйки душите в клетки тип „пчелна пита“ , там те престояват в „инкубатор“ преди да се родят.
Без съмнение работата на д-р Нютън в тази сфера е добра, той поставя под въпрос показанията давани му от съзнания, често промити или индоктринирани, аз не съм склонен да приема техните показания, особено на такива описания като „души скупчени на едно място като грозд“. Регресионистите в областта на уфологията са открили един вид „екран от спомени", който бива имплантиран в съзнанието на отвлечени от извънземни. Този „екран“ са всъщност фалшиви спомени, които имат за цел да прикрият истински събития.
SOULAR SYSTEM или SOUL LURE SYSTEM
През 1990 г. Почти десетилетие преди излизането на култовата трилогия „Матрицата“, един агент на ЦРУ на име Джон Грейс (с псевдоним Вал Валериан) написва поредица от книги озаглавени „Матрица“. Във втората част на поредицата „Матрица II: Oтвличане и манипулация на хора посредством напреднали технологии“ той пише „Сивите от четвърта плътност, тези същите с които се занимава и Уитли Стрийбър, разполагат с технология която е способна да извлича енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също така могат да извличат спомени и преживявания от човешко същество (наричано още „сканиране“). Именно те чакат в бялата светлина, когато дадено човешко същество умре. След това то се рециклира в друго тяло и процеса започва от начало. Сивите от четвърто измерение са като пристрастени, те искат някога да успеят да изпитат човешка емоция, затова и разбира се те постоянно отвличат хора от дълги години насам. Тези същности гледат на Земята като на голяма ферма, в която отглеждат и прибират реколта – хората“. Част от неговата хипотеза гласи: „Определени „съвместими“ хора могат за бъдат „легално“ „прибирани“ за различни „добри“ цели“ (Асоциация с филма „Матрицата“, в една от сцените Морфей показа батерия на Нео и му каза „те искат да ни превърнат в това! - разбира се филма може да бъде изгледан през филтъра „Сивите и техните банки за енергия“. Има толкова много алтернативи!). За сивите хората са добра „суровина“, те могат да бъдат използвани като храна или просто като източват паразитно енергия от тях (нещо като призраците от „Старгейт Атлантис“). В „Матрица V” се продължава: „Сканирайки някого, когото искат да рециклират при приближаването на смъртта му, извънземните откриват с кого е било близко лицето, което е умряло. Те прожектират изображението на този близък човек в тунел с бяла светлина и изображението го притегля още по-навътре. Ако изберете да последвате това изображение, можете да бъдете уловени в капан и изпратени в друга инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята не разбира духа, а се опита да го даде на късо. Капанът с тунела с бяла светлина е сравнително ново изобретение, но то ще пропадне и те знаят това. “Влез в Светлината” казват онези, които са имали близко до смъртта преживяване (NDE). Те са лицата, избрани да рекламират тази извънземна авантюра. НИКОГА не влизайте в тази светлина. Издигнете се нагоре, наляво, надясно, назад или където и да е, но не там. Масмедиите рекламират този капан (героят от филма “Призрак”, който доброволно навлиза в блестящия тунел), за да накарат хората да се хванат на въдицата и да изберат тази дестинация. Монро предупреждава горното ниво на средно развитите и напреднали духове да избягват този капан“.
И така, какво можем да заключим след всичкото това инфо идващо от бивши агенти на ЦРУ и военен персонал, дали те не са въвлечени в популяризирането на това?
Тибетска книга на смъртта и и светлините
Тибетската книга на мъртвите е наръчник с инструкции за това как да се държите в „Бардо“(думата буквално означава "между две (положения)") или още равнището на съществуване след смъртта. Това е свързано с поредица или прогресия от светлини в различен цвят, които се появяват на починалия след смъртта. Той трябва да избегне халюцинациите и примамките свързани с тях и да отиде при чистата светлина (която мислите, че е?). Книгата ни увещава така „Не бъди очарован от скучните димящи цветове на ада....спомни си ясната светлина, ясната чиста бяла светлина, от която всичко във Вселената идва и си „отива“, оригиналния вид на твоя собствен аз. Естественото състояние на непроявената Вселена. Нека отидем във бялата светлина, доверете и се да се слее с вас. Това е вашата истинска същност, там е дома ви“. Актьора Ричард Гиър е много отдаден на тяхната кауза да се слуша аудио версията на книгата (линк) и той изпрати писма призоваващи хората да подкрепят „Свободен Тибет“.
****
В книгата „Tибетска книга на живота и смъртта“ четем:
Тъмнината и тунела
Спомнете си, че последната фаза на процеса на разграждане в бардо на умирането е възприятие за „чернота", наречено „пълно постигане", което се „издига като пусто небе, обвито в пълна тъмнина". В този момент според ученията настъпват блаженство и радост. Една от главните особености на близките до смъртта състояния е усещането за движение с „ужасна скорост" и в състояние на „безтегловност" по „дълъг тъмен тунел".
Една жена казва на Кенет Ринг: „Беше като бездна, като нищо, и е толкова спокойно вътре... толкова е приятно да се движиш в него. Пълна тъмнина, никакви усещания, никакви чувства... нещо като тъмен тунел. Просто се носиш нататък, сякаш си във въздуха“.
Друга жена споделя: „Първото, което си спомням, е един страхотен звук, някакво свистене... трудно ми е да го опиша с думи. Струва ми се, че напомняше звука на ураган... Ужасяващ вятър, който ме притегляше. И от широкото пространство попаднах в някакво тясно място“.
Една жена казва на Марго Грей: „Чувствах се, сякаш съм в космоса. Беше абсолютно тъмно и ми се струваше, че нещо ме притегля към отвор, подобен на тунел. В края му се виждаше светлина - така разбрах, че е тунел. Беше вертикален и нещо ме притегляше към отвора. Зная, че не беше сън. Сънищата не са такива. И през ум не ми е минало, че може да е сън.“
Светлината
В момента на смъртта изгрява Основното сияние с цялото си величие. „Тибетска книга за мъртвите" казва: „О, синко/дъще на просветлено семейство... твоята Ригпа е лъчение и пустота, заемащи огромно светло пространство. Отвъд раждането и смъртта, това всъщност е Буда на Постоянното сияние."
Мелвин Море, който изследва близките до смъртта състояния предимно при деца, отбелязва: „Почти всички близки до смъртта преживявания при децата (и около една четвърт при възрастните) са свързани със светлина. Всички те казват, че към края на преживяването си са видели светлина, след като са напуснали тялото си и са преминали през тунел“.
Марго Грей цитира едно от най-добрите описания на приближаването към светлината: „След това постепенно си даваш сметка, че някъде далеч напред, на неизмеримо разстояние, може би се намира краят на тунела, защото се вижда бяла светлина, но тя е толкова далече... Мога да я сравня само с небе, на което има една-единствена звезда... но си спомняш, че си в тунел и следователно тази светлина би трябвало да изпълва целия му изход. И се съсредоточаваш върху тази светла точка, защото очакваш да достигнеш до нея. Постепенно, докато пътуваш към нея с много голяма скорост, тя става все по-голяма и по-голяма. Като се замисля, всичко това трябва да е станало за не повече от минута. Когато постепенно се приближиш до тази ярка светлина, нямаш усещането, че тунелът изведнъж: свършва, а no-скоро, че прелива в светлината. Тунелът вече остава назад и нататък се вижда великолепна синьобяла светлина. Тя е толкова ярка, много по-ярка, отколкото е нужно, за да те ослепи още в първия миг, но по никакъв начин не дразни очите“.
В много разкази се описва самата светлина: „Да опиша светлината... тя беше... не, не беше светлина, а по-скоро отсъствие на тъмнина, пълно отсъствие... Човек си представя как светлината огрява нещо, оставя сенки и така нататък. Тази светлина наистина беше липса на тъмнина. Трудно е да се опише, защото сме свикнали светлината да хвърля сенки. Освен ако не е навсякъде наоколо. Онази обаче беше толкова пълна и съвършена, че сякаш не я наблюдаваш, а си в самата нея“.
Един човек казва на Кенет Ринг: „Не беше ярка. Беше като от лампа с абажур, но много по-различна светлина. Знаете ли на какво приличаше? Сякаш някой е сложил абажур на слънцето. Почувствах се много, много спокоен. Вече не се боях. Знаех, че всичко е наред."
Друга жена казва на Марго Грей: „Светлината е по-ярка от всичко, което можете да си представите. Не може да се опише с думи. Не мога да обясня колко щастлива се чувствах. Едно такова чувство на покой... Беше чудесно! Светлината беше толкова ярка, че при нормални обстоятелства би те ослепила, но изобщо не засяга очите." Някои разказват, че не само са видели светлината, а са били в нея: „Сякаш не бях отделна личност. Аз бях светлината и се сливах с нея“.
Една жена, преживяла две операции, разказва на Марго Грей: „Усещах само същността си. Времето нямаше никакво значение, а пространството беше изпълнено с блаженство. Бях окъпана в лъчиста светлина и потопена в аурата на дъгата. Всичко се смесваше. Звуците бяха съвсем различни -хармонични, неназовани (сега наричам това музика)“.
Друг човек описва навлизането в светлината по следния начин: „Последвалите събития сякаш се случиха едновременно, но ще трябва да ги опиша едно по едно. Усещането е, като че ли е някакво същество... no-скоро енергия, а не друг човек... интелект, с който е възможно да комуникираш. По размер покрива целия простор пред теб. Поглъща всичко, чувстваш се обвит отвсякъде. Светлината веднага се свързва с теб, в моментална телекинеза прочита мислите ти, езикът няма значение. Не е възможно да чуеш нещо, което да предизвика съмнения. Първото, което чух, беше: „ Отпусни се, всичко е красиво, всичко е наред, няма от какво да се страхуваш. "Веднага се успокоих напълно. В миналото, когато някой лекар ми кажеше ,,Спокойно, няма от какво да се страхуваш", обикновено се оказваше точно обратното. Нямам им доверие. Но това чувство е най-хубавото, което съм изпитвал — абсолютна, чиста любов. Всяко усещане беше съвършено. Усещаш топлина, но това няма нищо общо с температурата. Всичко е абсолютно чисто и жизнено. А светлината ти предава чувство на истинска, чиста любов. Никога не бях преживявал подобно нещо. Не може да се сравни с любовта към жена ти или към децата. Няма нищо общо със сексуалната любов. Дори всички тези неща да се обединят, пак не могат да се сравнят с чувството, което ти дава светлината“.
Мъж, който едва не се удавил, когато бил на четиринадесет години, разказва: „Когато стигнах източника на светлината, можех да погледна вътре. Не мога да обясня с човешки понятия чувствата, които ме обзеха, когато погледнах. Това беше някакъв гигантски, безкраен свят на спокойствието, любовта, енергията и красотата. Сякаш човешкият живот е нещо незначително в сравнение с онова. И все пак там ми се внушаваше колко е важен животът и в същото време ми ставаше ясно, че смъртта е начин да постигнем различен и по-добър живот. Беше самото съществувание, самата красота, целият смисъл на цялото съществувание. Сякаш цялата енергия на Вселената беше събрана завинаги на едно място“. Мелвин Море пише вълнуващо за близките до смъртта преживявания на деца и ги предава с неподправеното им красноречие: „Имам да ти кажа една чудна тайна. Изкачих се по една стълба до небето"... „Просто исках да стигна до онази светлина. Да забравя тялото си, да забравя всичко. Само и само да стигна до светлината!"... „Имаше красива светлина и всичко в нея беше добро. Цяла седмица във всичко виждах искрички от тази светлина"... „Когато излязох от комата в болницата, отворих очи и видях навсякъде светлина. Видях как всичко в света е на мястото си."- See more at: http://spectator-bg.blogspot.com/2014/09/blog-post_17.html#sthash.fOTWvTeu.dpuf Тематично кино
Силно препоръчвам: "Полтъргайст" (3 части) и "Бял шум: Светлината"
PS: Може да запазите "своето право" и да не вярвате на това тук, няма проблем просто:
За да може да се осъществяват взаимодействията между относителните е елементи на света, да има вечно движение и безкрайно развитие – е необходимо да съществува Абсолютно празно пространство. Това е безкрайна празнина или Абсолютно нищо, което да бъде изпълнено с относително нещо /структурите и формите на материята/. Тази празнина не може да влияе на изпълващите я материални структури и форми, а само им предоставя място за движение, закономерно съществуване и развитие като геометрично пространство. Това е възможно, поради причината, че Абсолютното празно пространство няма качество или има само е едно качество, да няма качество, защото то няма обективните свойства: количество, форма и посока на структурните системи на материята. Въпреки това без съществуването на Абсолютното празно пространство е невъзможно съществуването на света, както е невъзможно съществуването на света само с неговата празнина без пълнежа на материята. Затова влиянието което изпитват елементите на материалния свят не идва от Абсолютното нищо, а идва от Абсолютната протяженост на вакуума и неговите относително занулени свойства, които се влияят от елементите /структурите и формите/ на света. Следователно, вакуумът влияе на структурите и формите на света, а структурите и формите на материята влияят на вакуума. Защото вакуумът изпълва Абсолютното празно пространство, а в него е потопено всичко и неговите частици и античастици /Вакуумони и Антивакуумони получени при взаимодействието на Бегетроните и Антибегетроните/ се съдържат във всичко и са основа на всичко. Затова е възможно това двустранно взаимодействие между вакуумът и потопените в него материални структури и форми. Свойствата на вакуума са определени от неговите безкрайни, субмикро електромагнитни нишки, които макар и занулени, могат да бъдат възбудени от много енергийни силови полето /електромагнитни, гравитационни и ядрени взривове/, при което се проявяват неговите свойство. Така научаваме, че вакуумът не е нищо, а най-плътна материя. Следователно вакуумът макар да е абсолютен се проявява и като относителен, защото има структурна организация, което подчертава неговата тетралектична същност. При разрушаването на структурата на вакуума се раждат виртуални частици и античастици. Въпреки това неговите безкрайни нишки са неунищожими , а само на мястото на разкъсването се създава напрежение, което поражда виртуалните частици и античастици.begetron426.blog.bg/ Учените казват, че физическият свят е изграден от атоми, това всеки го знае. А виждали ли сте вътрешността на атом? Ами че той е празен! Както казва един физик в една книга, ако представим атома с размерите на катедрала, частиците вътре в него ще бъдат с размер на монета. Останалото,според нашата реалност, е празно пространство!Как, един плътен физически свят би могъл да е плътен, ако е изграден от атоми, които са най-безплътното нещо, което можем да си представим?! Това е само заради илюзията, която създаваме в един холографски свят, в който сме манипулирани да вярваме. Холограмата представлява триизмерен холографски образ - изстрелва се лазерен лъч към холографски фотографски филм. Той стига директно до този филм, но част от лазерния лъч се отразява от заснемания обект - било то ябълка, човек или каквото и да е. Веднъж отразила се, тази половина от лазерния лъч се отразява обратно, попада върху фотографския филм и се сблъсква с частта от лъча, постъпваща директно. В най-общи линии това е начинът, по който се прави. Същото се получава, когато хвърлите две камъчета в езеро - разпространяват се вълни и в точката, където се сблъскват, те създават точно вълново копие на двата камъка - къде и с каква скорост са паднали във водата, разстоянието между тях - всичко е там под формата на вълна. Това в общи линии се получава върху холографския филм. Двете половини на лазерния лъч се срещат, като едната съдържа отпечатъка на обекта. Те се сблъскват, това се нарича “интерференчна картина”, и когато погледнете холографската снимка, тя в общи линии изглежда така. Ама какво е това? Само серия вълнови линии. В този момент към това се насочва друг лазерен лъч. Получава се това - триизмерна холограма.
Това... се превръща в това. Това е холограма. Изглежда сякаш не можете да прекарате ръка през него, но можете. Вълновите структури се превръщат в холографски образи. Всичко това са холограми. Това е холограма.
Телевизията е възможна заради нещо, наречено “преобразувание на Фурие”. Това е някаква математическа последователност, открита от Фурие. Тези преобразувания позволяват камера да снима нещо, изглеждащо реално, образът да бъде превърнат във вълнова форма, да бъде излъчен под формата на вълни и после телевизорът да декодира вълновата форма обратно в образи. При експерименти с мозъка е открито, че мозъкът работи по абсолютно същия начин с преобразуванията на Фурие. Мозъкът е устройство, декодиращо честоти. Той взема честотни вълнови форми и ги преобразува в... картини. Има ли нещо тук или всичко се намира тук в главата, като е прожектирано като илюзия тук около нас. Една от удивителните особености на една холограма е, че всяка една частица от холограмата съдържа картина на цялото. Ако вземете холографски филм, към който, ако насочите лазер, ви показва картината, ако разрежете този филм на четири и насочите лазера към който и да е от четирите отрязъка, ще получите умалена версия на цялостната картина. Разрежете я на осем и отново получавате умалено копие на цялата картина. Така че, всяка част от холограмата съдържа цялото. Ето сега започват да се разкриват някои загадки. Рефлексологията, акупунктурата и всички алтернативни методи за лечение са в състояние да откриват цялото тяло във всяка негова част. Те откриват места по стъпалото, съответстващи на сърцето, черния дроб, бъбреците и т.н. В акупунктурата откриват малки точки върху ухото, свързани с всяка част на тялото. Всяка част от всичко необходимо за развиване на цяло тяло се съдържа във всяка клетка на тялото. Защо? Защото това е една холограма, съдържаща цялото във всяка своя съставна част!
Изглежда, че това е играта. Експерименти показват, че около секунда и половина преди съзнателният ум да реши да предприеме действие - да помръдне ръка, да говори... - секунда и половина преди съзнателният ум да реши да го направи, в мозъка вече са започнали електрически сигнали за осъществяването му. Къде тук се намира истинският двигател на поведението? Със сигурност не е в съзнателния ум - той е изпитател, наблюдател. Истинската сила на ума е в подсъзнателния ум.Той се захранва с подсъзнателни, сублимални послания, създавайки определена реалност, и от този подсъзнателен ум създаваме вълновите картини, които после на съзнателно ниво декодираме в холографски илюзии. Ако можете да програмирате реалността и убежденията на подсъзнателния ум, създавате реалността, която после се декодира в нещо, смятано за реално. Поради тази причина мишената е подсъзнателният ум. Това е холограма, която смятаме за реална, а тя всъщност е вълнови картини. Но ние създаваме не само вълновите картини. Не е само това, че гледаме едно и също нещо, смятайки го за кула или сграда... Нещата отиват още по-далеч. Матрицата на това ниво е, “съгласувана реалност”. Тя действа по следния начин: когато получаваме информация през очите, тя всъщност е под формата на вълни, а не реални триизмерни коли, места и стени. Това го правят мозъците ни. Интересно, че когато информацията постъпва в окото, тя е обърната с главата надолу, наопаки и е двумерна. Колко хора осъзнават това - че когато информацията постъпва в очите, тя е двумерна? Тогава мозъкът поема двата източника на информация, постъпваща през очите - както в онези видео визьори, в които виждате триизмерни картинки. Те работят, защото всяко око вижда същата картина и когато двете се съберат, се получава триизмерен образ. Именно това прави мозъкът всеки път, когато се огледаме. Така че, съгласуваната реалност, не е просто като отделни умове, създаващи реалността ни, макар да й придаваме уникален нюанс според убежденията си и други подобни, създаващи реалността, която си мислим, че преживяваме. Но има едно колективно ниво, “съгласувана реалност”. То ни позволява да гледаме света и в общи линии да сме единодушни какво виждаме. Например, ако погледна през прозореца, с оператора ще сме единодушни, че там има къща. Ето това е съгласуваната реалност. После, според собствената си уникалност, единият може да хареса къщата, а другият - не, или пък цвета й - всеки ще вложи някакъв нюанс, но ще сме единодушни, че там има къща. Това ниво на колективна реалност е наречено от психиатъра Юнг “колективно несъзнавано” и точно тук е заложена матрицата по толкова много начини - тази матрица на илюзията, в която живеем и смятаме за реална.
Има едно явление, което вероятно вече е известно на много хора - наречено е “синдром на стоте маймуни”. Открито е, че когато покажете нещо на няколко отделени представители на даден вид, като маймуните, когато им покажете нещо ново, внезапно и сякаш необяснимо, но не е необяснимо, всички или много повече от този вид могат да направят спонтанно, без да им бъде показвано, онова, на което е била научена малобройната група. Причината да е възможно това явление, е че има ниво за всеки вид, защото всички така или иначе сме едно цяло - хора, маймуни и каквото и да е, има определено ниво, на което тези умове са свързани. Може да се представи символично по следния начин - индивидуалният ви ум е като компютър, а колективният ум е като интернет. Символично, когато научите нещо ново, можете да го качите в интернет. Там то става достъпно за всеки, който поиска да влезе в световната мрежа. Синдромът на стоте маймуни работи по този начин, в смисъл, че когато тези маймуни или който и да е научат нещо ново, това познание автоматично се прехвърля в колективния ум, на колективното ниво на ума за този вид. Там, както в световната мрежа, други членове на този вид имат достъп до него и внезапно те могат да правят нещо, знаят нещо, без да им е било показано. Както повечето т.нар. загадки и необясними неща, това, което се случва, всъщност е много просто. Тъй като животните не четат вестници, нито гледат телевизия, не преминават през тази абсурдна индоктринираща система, наречена образование, те не са обезчувствени, те са много по-чувствителни към тези колективни и други нива на съзнание, затова те достигат до информацията много чувствително и ефективно. Но хората също го правят. Всеки път, когато научим нещо ново, ние го добавяме в колективния ум. Но от гледна точка на колективната реалност този колективен ум ни влияе и в обратна посока.
И така, когато имате човешки колективен ум, човешко колективно подсъзнание, програмирано за някаква реалност, освен ако като индивиди не се откъснем съзнателно от тази реалност, ще живеем тази реалност. Ето откъде идва цялата идея да погледнем навън и да сме единодушни за намиращото се там. И това е едно съществено ниво от манипулацията, защото илюминатите желаят да програмират и индоктринират човешкия колективен несъзнателен ум с една изкуствено създадена реалност, която тогава би била реална за цялото население. Именно това представлява матрицата по толкова много начини. Ако погледнем тази картинка - какво се случва? Когато подсъзнанието, което е ключовото ниво на манипулацията и индоктринацията, когато подсъзнанието, колективно или индивидуално, приеме дадена реалност чрез тези мисловни форми, създадени от това усещане за реалност, тогава съзнателният ум приема тази информация, наблюдава тези подсъзнателни мисловни полета и ги превръща по начина, за който говорих преди, в триизмерни холографски илюзии, които приемаме за реални. Следователно, ако можете да програмирате подсъзнателната реалност, можете да създавате и манипулирате онова, което човешкият съзнателен ум приема за реално. Именно това правят илюминатите през цялото време.
Когато говорим за чудеса, какво представляват те? Това е, когато хора правят нещо необяснимо. “Това е чудо!” Например, за хора, които в лабораторни условия се пронизват със саби, а после ги изтеглят без никакви проблеми. Виждали сме хора, които минават през огън, има документирани сведения за хора, преминали през разтопена лава, която е охладена, само колкото да удържи тежестта им, без да изгорят стъпалата си, без никакви поражения. Какво става тук? Това е откъсване от съгласуваната реалност - реалността, приета от хората на ниво подсъзнателен човешки колективен ум. Ако приемете за реално, че това стъпало или този крак е реален и приемете, че огънят е реален, а не илюзия на ума, тогава умът ви ще създаде реалността, в която вярвате, т.е. ако минете през огъня, ще се изгорите, по дяволите! Но ако можете да откъснете усещането си за реалност от съгласуваното убеждение, че огънят гори и изгаря краката, можете да минавате през огън и разтопена лава и да пронизвате тялото си, без лоши последствия, защото това не е вашата реалност, а просто едно “чудо”. Това е версия на историята, която разказах - в която хипнотизаторът поставил дъщерята на човека пред него и му казал, че като излезе от хипноза, няма да вижда дъщеря си и той не я виждал, а буквално виждал през нея. Това е като филм, за който казвате “Тази част не е от моя филм”. Ако вървенето през лава и изгарянето не са във вашия филм, тогава не можете да се изгорите, защото всичко това е илюзия.
Преди няколко години се запознах с една дама, която приемаше в дома си хора, които искат да медитират дълго. Тя ми разказа, че веднъж при нея имало човек, който медитирал прекалено дълго и тя се разтревожила, затова му занесла чаша чай, за да провери какво става. Тя каза: “Отворих вратата, влязох в стаята, огледах се и изтървах чашата.” Тя видяла, че долната половина на тялото му е изчезнала, съществувала само горната половина, а под нея - нищо! Защо? Защото той бил навлязъл толкова дълбоко в медитативно състояние, състояние на навлизане в друга реалност, че тялото му било последвало ума му в тази реалност. Ето за това става въпрос. Така че, ограничения няма, има само ограничения, които си поставяме сами.
“Реалността е илюзия, макар и много упорита.” Това, което я прави упорита е именно колективното ниво и фактът, че чувството ни за реалност непрекъснато се подсилва отвън чрез образованието, медиите и какво ли още не. Така я приемаме и създаваме триизмерна холографска илюзия на тази реалност. В това се корени цялата основа на конспирацията - населението буквално е хипнотизирано за определена реалност.
И така - какво е реалността? Тя просто е всичко, което си мислим, че е. Идеята е все повече хората да се притискат и вкарват във все по-малко усещане за реалност чрез унищожаване и потискане на разнообразието. Най-страшният кошмар на илюминатите са ясновидците - всички онези, които предлагат друго усещане за реалността, защото това показва на хората, че има и други възможни реалности, а не само тази, която непрекъснато им е натрапвана. Така хората могат да видят, че това не е единствената възможност, а илюминатите не искат това да се случва. www.xnetbg.com/special/matrixsecrets/ Телепортация е възможна ВСЕЛЕНАТА Е ХОЛОГРАМА
Изследователи от университета „Корнел“ са проектирали, построили и демонстрирали първата „мантия“, която крие събития във времето. Процесът се базира на методи, които изкривяват електромагнитните полета, като по този начин ги превръщат в невидими покривала, но също така се използва и време-пространствената дуалност в електромагнитната теория: дифракцията и разсейването на светлината в пространството са математически еквивалентни. Учените са използвали тази теория, за да създадат „времева леща“, която може например да увеличава или компресира във времето.Покривалото на времето използва две такива лещи и ги поставя така, че едната да компресира светлинен лъч, докато другата го декомпресира. Това оставя лъча сравнително непроменен, но дифракцията и разсейването на практика „скриват“ малки събития от времевата линия на лъча. За наблюдателя светлината идваща от втората времева леща изглежда, че не е изкривена, сякаш не се е случило никакво събитие. В резултат на това пространството между двете лещи е нещо като време-пространствена мантия, която изтрива промените, които се случват за този малък период от време. В момента това явление може да продължи само 120 наносекунди, а теоретичният максимум на този дизайн е изчислен на 120 микросекунди.
Учените засега отказват да спекулират относно възможните приложения на това „маскиране на времето“. Вече обаче има разработени технологии базирани именно на подобно изкривяване на електромагнитните полета. И докато първите „технологии за невидимост“ работели само на микровълнови честоти, през последните години физиците са открили начини да разработят „маскиращи покривала“ за видимата светлина, за звука и морските вълни. Дори има и такива, които карат един обект да изглежда като друг. www.technologyreview.com/view/424682/first-demonstration-of-time-cloaking/
Учените от Joint Quantum Institute, обединяващ специалисти от университетите в Мериленд и Мичиган, под ръководството на Кристофър Монро са провели успешен експеримент по телепортация, съобщава iontrap.umd.edu. Обект на манипулацията на учените станали две заредени частици. Всяка от тях поставили във вакуум, като я удържали на мястото й с помощта на електрическо поле. След това с лазерен импулс ги принудили и двете да изпуснат фотони, благодарение на чието взаимодействие частиците изпаднали в състояние на т.нар. квантова обърканост и атом В придобил свойствата на атом А, независимо че се намирали в отделни камери на разстояние метър една от друга. Това от научна гледна точка е телепортация.
Постигнатото предвещава потресаващи перспективи за компютърната индустрия.
Неговият огромен потенциал се обяснява с феномена на квантовата суперпозиция, който се описва със способността на частиците да се намират едновременно в две състояния, което позволява на квантовия бит (кубит) да съхранява два числови знака едновременно.
По този начин производителността на квантов компютър с 300 кубита ще е равна на 2 на степен 300, а това число, по думите на Кристофър Монро, „превишава броя на частиците във Вселената“. Първата квантова телепортация на информация в компютърен чип Физиците от Швейцарския висш технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) за първи път в света осъществиха телепортация на квантови битове информация от един участък на силицев чип до друг на разстояние от 6 милиметра. Поставен е и нов световен рекорд по брой телепортирани кубити: 10,000 в секунда.Това е принципно важно достижение за създаване на квантови компютри чрез силициеви чипове. В експеримента е използван чип с размери 7х7 милиметра, охладен до температура, близка до абсолютната нула. В чипа се намират три вериги, две от които използвани за изпращане на кубитите, а третата - за приемане. Ролята на кубити се изпълнява от фотоните във веригите. При свръхпроводимост, електроните обменят фотони, които са в свързано състояние. Изчезването на дадени свойства на фотона от предаващата верига и появата на тези свойства във фотона на приемащата верига се счита за квантова телепортация на кубита.
Експериментаторите твърдят, че техният метод за квантова телепортация се различава от досегашните разработки по своята висока надеждност. Ако по-рано се демонстрираше предаването на информация с ниска вероятност, то новият метод работи многократно по-точно с вероятност от порядъка на 88,8%. Измерването се извършва чрез вероятност, понеже директното наблюдение влияе на експеримента.
Учени пренесоха атом във вътрешността на чип Екип физици от Университета в Куинсленд успя да пренесе атом от едно на друго място в рамките на електронен чип. Квантова телепортация се случва за първи път. Това означава, че в бъдеще ще може да се разработват по-големи електронни системи и по-функционални електронни чипове.
„При този процес квантова информация може да бъде пренесена от едно място на друго, без да да се изпраща физическият носител на тази информация", уточнява проф. Аркади Фьодоров от екипа. Той обяснява, че ключовият източник на квантовата телепортация е особен вид корелация между изпращача и получателя. След като бъде създадена тази „връзка", иначе невъзможното предаване на информация се получава по законите на квантовата механика.
В системата, създадена от екипа на Фьодоров, информацията се складира в изкуствени структури, наречени квантови битове, които дори могат да бъдат видени с просто око. „Това може да звучи странно, защото повечето хора очакват подобно нещо да е възможно само на атомно равнище, невидимо дори за електронните микроскопи. Тази квантова информация ни позволява да извършваме телепортация с впечатляваща скорост и точност – много по-големи от постиганите досега. Тази технология ще даде шанс за създаването на много по-мощни устройства. В бъдеще може да се правят експерименти, при които квантовата информация се разпространява директно и на много по-големи разстояния чрез микровълнови или оптични устройства. Очаква се телепортацията да намери приложение за постигането на много по-сигурни комуникации", обяснява Фьодоров. Телепортация - Новият начин за придвижване! Дълго време бяхме лишени от възможността да излизаме на това ниво на съзнание, тъй като нашето развитие ни водеше през прекомерната концентрация на вещественото, плътното, това, което наричаме материално, и осъзнато отрязахме от себе си цял пласт съзнателно съществуване, който ни се струваше несъществуващ, само защото не можехме да го усетим с органите на чувствата. А защо осезателните ни органи не усещаха това, което на практика съществува?
Защото сме се настроили по такъв начин, че не улавяме вълните, които са над определена граница. И затова нашето неусещане на нещо изобщо не може да е доказателство за съществуването или несъществуването му.
Но ние сме на прага на това откритие и затова интересът към това свойството е понятен и оправдан.
Всеки от нас може да прави това и почти всеки от нас го прави всяка нощ, когато заспива. Ние наричаме тези пътешествия сън, а те всъщност не са нещо друго, а начален етап на телепортацията.
В този момент съзнанието ни пребивава във съвсем други пространства, да не говорим пък за тялото.
Ние съществуваме в други измерения, на други планети, мерим на себе си други тела, начини на живот и ситуации, а физическото ни тяло в този момент си почива и се възстановява.
Подсъзнанието ни добре разбира, че за съзнанието ни е недостатъчно да съществува само в един вариант на въплъщение, след като сме многомерни същества и като такива се стремим да превключваме от едно въплъщение в друго.
Но ако съзнателната ни част не признава това, че можем да живеем още някъде в друго тяло и друг свят, то тя блокира проумяването на това, че реално сме били там и изтрива за съзнателната ни част всички следи от пребиваванията ни.
И така - телепортираме се всяка нощ. При това без да полагаме труд, техниката вече е отработена с вековете, всичко се случва от само себе си, трябва само да легнем и да се отпуснем.
Но ние се вълнуваме от телепортацията във физическото тяло, т.е. искаме
физическото ни тяло да следва съзнанието ни в тези пространства, където сме пожелали да се преместим осъзнато. Това също е възможно, но при съблюдаването на някои условия.
Вселената около нас е пластична. Това е първото, което трябва да осъзнае този, който усвоява телепортацията на физическите тела. Макар да са ви учили, че светът наоколо е статичен, плътен и подложен само на малки промени, обусловени от еволюцията, на практика това не е така.
Вселената е по-подвижна, отколкото сте свикнали да мислите. Вселената е пластична, тя се формира всеки миг, тя се променя, както постоянно се променя небето над главите ви – то никога не е едно и също.
Вашето съзнание е способно да фиксира, да прави неподвижни определени точки в пространството около вас, независимо от това, доколко са отдалечени от физическото ви тяло.
За Духа няма разлика тук или на милиарди километри, той съществува във всички места и във всяка точка едновременно.
Това значи, че вие едновременно съществувате, или за да ви е по-ясно, имате потенциал за съществуване във всички точки на Вселената.
И това, къде се намирате в даден момент с физическото си тяло е обусловено само от фиксирането на вниманието и съзнанието за себе си в това физическо тяло и в това време-пространство.
Но Вселената е пластична, тя е подвижна и променлива. Вие винаги можете да се прехвърлите от една точка в друга, независимо от разстоянието помежду им, като преместите там фокуса на вниманието и съзнанието си.
Ако вземем като пример преместването в космическото пространство, в което звездите и планетите съществуват като определени опорни точки за преместване, то за да попаднете от Земята на Марс е достатъчно само да преместите фокуса на вниманието и съзнанието си върху тази планета.
Главното тук, ако се премествате заедно с физическото си тяло – преместване на осъзнаването заедно с физическото тяло.
Много често се случва човек да премести съзнанието си в друга точка на пространството, но го прави отделно от тялото, т.е. фокусът на вниманието му излиза от пределите на тялото му и следва указаното направление.
Поради което физическа телепортация няма, телепортира се съзнанието, духа, вие виждате картини от друг свят, но не можете да участвате в тях с физическото тяло, защото сте го оставили на Земята.
Главното при физическата телепортация е пребиваване вътре в тялото си постоянно – трябва да усещате себе си вътре във физическото си тяло, а за това ви е нужно отначало да се научите да усещате себе си в тялото си извън всяка телепортация, просто като живеете ежедневния си живот.
Концентрирайте се върху Духа, намиращ се във тялото ви, нека част от съзнанието ви постоянно осъзнава и усеща присъствие в своето тяло.
Друга част от съзнанието ви може да е заета с каквото и да е, но вие не сте длъжни да се премествате там изцяло. Осъзнайте присъствието си в този свят чрез присъствието на физическото ви тяло като носител на Духа в него.
Когато се научите да правите това достатъчно добре, ще можете да пробвате телепортация на неголеми разстояния като начало, макар и телепортация в рамките на един апартамент.
Как става прелитането от Земята на Марс през колосалните разстояния, които дори е трудно да измериш във километри?
Вселената е пластична, тя може да се събира, извива, съединява краищата си така, както ви е необходимо. Тя е създадена такава, че да ви е удобно да живеете в нея и постоянно се приспособява към нуждите ви.
Ако фокусът на съзнанието ни е в точката „планета Земя”, а искаме да се преместим на точката „планета Марс”, то ни е достатъчно да пренесем част от съзнанието си в точката „планета Марс”, да го фиксираме там и да го осъзнаем като реално съществуващо (мнозина от вас, попадайки в други части на Вселената в началото се плашат и не се доверяват на видяното, затова е важно да се повярва в това, че мястото наистина съществува), а след това да придърпате към това място останалата част от съзнанието си, която както помним, частично се осъзнава във физическото тяло на планетата Земя.
Пространството е пластично и затова за бързото съединяване на две части от съзнанието ви то се свива като съединява точката „планета Земя” с точката „планета Марс”. За миг това място, където се намира съзнанието ви на Марс, става единно време-пространство с това място, където сте на Земята. Може да се каже, те се наслагват едно върху друго, като дават възможност на Духа ви да съедини съзнанието си в единното цяло.
Заедно със съединеното съзнание става и преместване на физическото тяло.
Обаче тук има малък нюанс – в момента на наслагване на реалностите от вас се изисква да потвърдите, че наистина искате да преместите физическото си тяло от реалността на Земята в реалността на Марс.
Вие ще почувствате това, когато клетките на тялото ви завибрират особено и ще усетите, как ви тегли напред към тази картинка на Марс, която толкова реално виждате пред себе си и усещате като разкриващ се пред тялото ви портал.
В този момент Вселената иска от вас потвърждение за изпълнение на операцията по преместването и тук ще е нужно ясно и точно да изразите намерението си, просто да помислите, да почувствате или кажете на глас „да”.
Ако направите всичко това правилно, т.е. ако се научите да осъзнавате себе си едновременно на две места и да задържате фокуса на вниманието си на двете места, то телепортацията от една на друга планета няма да ви е проблем. Както и в атмосферните урагани на Земята, които представляват смес от газове, тялото на човека също може да устои на сътресенията на смесите от магнитни полета, каквото представляват магнитно - плазмените урагани във Вселената. Наблюденията показват, че в центъра на галактиките се забелязва наличието на зони, в които бушуват толкова мощни магнитни урагани, че те могат да причинят съществени загуби или да унищожат обектите, попаднали там.
Това, което наблюдаваме при ураганите в атмосферните условия на Земята - подхвърляне на автомобили и други предмети, може да бъде наблюдавано и в полето на действие на тези магнитни урагани, но увеличено многократно в милиони пъти. Действието на магнитните урагани може да доведе до разпадане на магнитно-гравитационните полета на физическото съдържание на космическия транспортен кораб, както на неговите пътници и всички обекти вътре, така и на самия кораб. Възможно е да настъпи физическо разпадане на магнитните полета на множество остатъчни фрагменти.
Интересното е, че в настоящите контролирани магнитно - гравитационни системи /Magravs/ се развиват и има готови разработки за оборудване със специални композитни системи Magravs - полета. Именно тези системи позволяват да се осъществяват пътувания при обстоятелства, каквито възникват в магнитните урагани на Вселената. Те позволяват на космическия кораб да не се срине или да загуби контрол, ставайки като перце от вятъра или като част от магнитните полета на тези урагани.
Трябва да се знае предварително как биха се държали обектите и космическите кораби, след като веднъж са достигнали до дадени точки на галактиките, как би се държала материята, от която са изградени те. Трябва да се знае каква защита биха имали те при промяна на позицията или дадена маневра в условията на магнитен ураган. Обектите трябва да бъдат гъвкави и да са в състояние да променят своите Magravs-полета, така че да бъде постигана предварителната желана промяна в позиционирането им.
В същото време те трябва да поддържат целостта на всички свои отделни фрагменти в рамките на техните Magravs-полета, така че преминавайки през мястото на действие на магнитния ураган, да останат като един колективен цял обект.Тези райони във галактиките, където действат магнитните урагани са най - интересните и невероятни места, за да бъдат изпробвани границите на познание на всяко творение. В тези области може да се получи цялостно разбиране за механизмите на разделението и взаимодействието между магнитните полета на почти всички нива.
В тези региони на Вселената има различни видове живот, които са динамични и интелигентни. Тези области на пространството не са временно явление и чрез своите магнитни области създават магнитните ветрове в галактиките.Тези ветрове в последствие изчезват, но сътресенията на динамичните магнитно-плазмени зони продължават достатъчно дълго през целия живот на Вселената.
В тези зони съществуват състояния на живот на много интелигентни и невероятни структури и същества.Поради най-различните измерения на свободно съществуващата динамична супа от магнитно-гравитационни полета в споменатите зони, тези интелигентни структури на живот и не притежават физически осезаеми форми или лица. Но те съществуват, внедрени в тъканта на магнитните полета, по подобен начин както капка мастило може да съществува във вода. И тези същества са приели да живеят в такива бурни условия.
Но това е интересното, че човека след не много време, сам ще отиде и ще види как тези същества с висока интелигентност и воля пътуват в рамките на тези магнитни бури и това е тяхната жизнена среда. Но това, което е важно да се разбере, е техния метод и принципите на взаимодействието на комбинациите от магнитни полета, които използват! А също така е важно да бъде разбрана и системата им за блокиране на магнитните полета ураганите на околната среда! Това е нужно, за да знаем как те имат възможност за свободно последващи движения в тези бурни центрове на Вселената.Те постигат такова придвижване без загуба на вътрешната структури на своите мисли и комуникация.Те постигат едно нематериално съществуване, като в същото време си взаимодействат в рамките на тяхната общност в тези зони на Вселената.
Човека може да премине или да живее и да работи в рамките на тези комбинации от изключително силни магнитни полета, каквито представляват магнитните урагани в пространството. За целта той трябва да разгадае тайните на магнитната мозайка на интелигентното създаване във Вселената, без да се налага да се докосва до тези зони на пространството.Това означава, че хората на науката трябва да разберат и да развиват технологии за това как да бъде конвертирано физическото тяло по време на космическия полет. Значението на такъв процес е подобен на значението на процеса при преминаване на течни и въздухообразни обекти в твърди и обратно, така както това става на Земята. Но в този случай процесът е вътрешен и силата на Magravs-полетата, както и тяхното позициониране, зависят от процесите, протичащи в различни области на тялото.
Тези въпроси ни връщат на принципа за създаването твърдите обекти от газове, както и обратно.Това са въпроси, свързани с вътрешната структура на съставните магнитни полета на дадено състояние, със структурата на полетата при твърдо състояние на материята навсякъде в галактиките. Този момент на преход от материя в поле и обратно представлява въпрос, известен под наименованието Свещения Граал, т.е. така наречената Телепортация. Този въпрос не е добре разбран от хората, но той е добре обяснен и показан в документите на Фондацията и нейните научни статии, публикувани през последното десетилетие. Човек не трябва да смята и да чувства, че трябва да достигне до Светая Светих на собственото вътрешно информационно поле, за да може да оперира и да пътува в различните участъци на Вселената чрез реалните условия на съществуване.
Така, че ние ще покажем как може да се постигне движение на магнитно-гравитационното поле на физическото тяло на човека без необходимостта от използването на превозни средства, като автомобили и други познати до сега машини.В действителност дори и автомобилите са колективни динамични енергийни системи и източници, с които сме избрали да пътуваме.Всъщност е напълно възможно малки, но мощни магнитно-плазмени полета да се въвеждат в експлоатация в рамките на структурата на тялото, така че те да могат да се използват за транспортиране на полета на самото тяло от едно място до друго.
Ето как човек може да се движи в един интервал от време в реалното време, а не в зависимост от други външни източници, например като автомобили. Това е най-добрата част от знанията и не е необходимо много, но трябва да бъдат създадени тези органи за физическото тяло на човека, който да работят на тази база. Знанията и технологиите трябва да се разработват както трябва и търсенето да бъде в необходимата правилна посока, продиктувано от нуждата.
За да се осъществи тази цел, трябва да бъде създаден мисловен процес на действието, съпроводен с чувството на тъга или на щастие, който да са породени от факта, че човека се доближава до процеса на създаване на някои специфични плазми в рамките на структурата на тялото. От своя страна новите създадени плазми могат да взаимодействат със съответните им центрове в рамките на структурата на мозъка и крайниците на тялото. По този начин радиационните източници вътре в тялото позволяват освобождаването на доминиращата магнитно-гравитационна сила в областта на клетките на организма. Това от своя страна води до взаимодействието на организма с други области и по този каскаден начин, в края на процеса, се стига до създаването на Magravs-полета на самото физическо тяло, но вече с друго позициониране.
Резултатите от този каскаден начин на взаимодействие позволяват да създадете едно ограничаване на физическото тяло в един момент, което може да се постигне чрез работата върху Magravs-полето, създадено в областта на мозъка. Диктувайки посоката на движението и на полезния товар, може да бъде постигнато ограничаването на Magravs-полето на физическото тяло на човек и фиксирането му в друга позиция.Този е механизма на Телепортация. По този начин хората могат да пътуват на всяко разстояние и във всяка среда, по начин и полезен товар толкова, доколкото начина и товара са прикрепени към Magravs-полетата, предварително създадени вътре в органите и съответните им центрове в мозъка.
От друга страна в нашите нови материали е разработена функцията те да бъдат абсорбирани в даден слой на тялото, като по този начин е определена една конкретна цел.Тази цел е да бъдат създадени такива магнитно-плазмени области вътре във физическото тяло, които да бъдат равни на силата на силата на магнитно-гравитационните полета /Magrav/ в точката на търсене, т.е. в крайната точка на желаното пътуване.Чрез активиране на тази предварително обусловена сила на полето от центровете на мозъка, става физическото преместване на тялото на желаното място.По този начин не е необходимо да се ходи никъде за да се извърши пътуването, но след като се бъде създадено програмирано силово поле, то абсорбира и засмуква само това, което е необходимо.Определени концепции на това е явление са разбрани от някои изследователи, но те не са разбрали как точно работи неговия механизъм и как може да бъде използван по правилния начин за движение и транспортиране.
Промяната в аурата около тялото по метода на преднамерено култивиране на определени мисли в мозъка е добро начало, ако искате да започнете да изучавате и разбирате този механизъм.Тъй като, в същността си механизма представлява контролирана навигация на магнитни полета, то мозъка на човека може да осъществява този контрол чрез промяна на необходимостта от привличането и взаимодействията на различните слоеве магнитна сила.
Коментар: Аз силно се съмнявам, че сегашните учени имат право или обясняват правилно.Човешките мисли не са магнитни полета, а поток от електрони в мозъка създава тези области от магнитни полета.
М. Т. Кеше: За съжаление вие сте прав, но по този начин на мислене, тялото и мозъчната информация са на базата на поток на електронни магнитни полета, макар тези полета да са еквивалентни на същата тази база. Това е голямо отклонение.Ние никога няма да видим никъде електронен поток в мозъка, защото информацията се прехвърля посредством външните граници на магнитните полета. Може би затова не обръщам внимание на вашето разбиране, но движението на електрона не е толкова лесно, както движението на магнитните полета.Тяхното движение е практически безгранично и с огромна скорост, и именно затова мозъкът обработва информацията толкова бързо.
НЕДЕЛИМАТА ЦЯЛОСТНОСТ НА ВСИЧКИ НЕЩА Най-слисващи са напълно развитите идеи на Бом за целостта. Тъй като всичко в космоса е направено от безшевната холографска тъкан на неявния ред, той смята за толкова безсмислено да се разглежда вселената като съставена от „части", колкото да се разглеждат различните гейзери в един извор като отделни от водата, от която те извират. Електронът не е „елементарна частица". Той е само име, дадено на определен аспект от холодвижението. Разделянето на реалността на части и наименуването им след това е винаги произволно, продукт на условност, тъй като елементарните частици (и всичко друго във вселената) не са по-отделени една от друга повече, отколкото различните шарки в един богато орнаментиран килим. Предположението е проницателно и мъдро. В своята обща теория на относителността Айнщайн смайва света, когато казва, че пространство и време не са отделни неща, а са плавно свързани и част от едно по-голямо цяло, което той нарича времепространст-вен континиум. Бом придвижва тази идея гигантска крачка напред. Той казва, че всичко във вселената е част от един континиум. Въпреки привидната отде-леност на нещата на равнището на явния ред, всичко е едно безшевно продължение на нещо друго, а в края на краищата дори неявният и явният ред взаимно се преливат и сливат. Нека за момент поразсъждаваме върху това. Погледнете ръката си. Сега погледнете светлината, идваща от лампата над вас. Отправете поглед и към кучето, излегнало се в краката ви. Вие сте не просто направени от едни и същи неща. Вие сте едно и също нещо. Едно нещо. Цяло, неразчупено. Едно огромно нещо, което разширява своите неизброими ръце и израстъци във всичките видими обекти, атоми, неспокойни океани и премигващи звезди в космоса. Това не означава, предупреждава Бом, че вселената е една гигантска недиференцирана маса. Нещата могат да бъдат част от едно неделимо цяло и все пак да притежават свои собствени уникални качества. За да илюстрира мисълта си, той посочва малките вър-топчета и водовъртежи, които често се образуват в една река. На пръв поглед тези въртопчета изглеждат отделни и притежават много индивидуални характеристики като размер, скорост, посока на въртене и т. н. Но внимателното вглеждане разкрива, че е невъзможно да се определи къде завършва даден водовъртеж и къде започва реката. Следователно Бом не твърди, че разликите между „нещата" са без значение. Той просто иска да осъзнаваме непрекъснато, че да се подразделят различни аспекти на холодвижението на „неща" е винаги една абстракция, начин за създаване на тези аспекти, които изпъкват във възприятието ни поради нашия начин на мислене. В опит да поправи това вместо да нарича различните аспекти на холодвижението „неща", той предпочита да ги назовава „относително независими подцялости". Всъщност Бом смята, че нашата почти универсална наклонност да фрагментираме света и да пренебрегваме динамичната взаимосвързаност на всички неща е отговорна за много от проблемите ни, не само в науката, но и в живота и в обществото ни. Например ние смятаме, че можем да извлечем ценни части от земята, без да засегнем цялото. Вярваме, че е възможно да лекуваме части от нашето тяло и да не се занимаваме с цялото. Убедени сме, че можем да се занимаваме с различни проблеми в нашето общество, каквито са примерно престъпленията, бедността и наркоманията, без да адресираме проблемите към обществото като цяло и т. н. В своите трудове Бом страстно отстоява, че нашият съвременен начин на разделяне на света на части не само не върши работа, но дори може да доведе до нашето изчезване. СЪЗНАНИЕТО КАТО ПО-ФИНА ФОРМА НА МАТЕРИЯТА В допълнение към обяснението защо квантовите физици намират толкова много примери за взаимосвързаност, когато проникват в дълбините на материята, холографската вселена на Бом изяснява много други загадки. Една от тях е въздействието, което изглежда има съзнанието върху субатомния свят. Както видяхме, Бом отхвърля идеята, че частиците не съществуват, докато не са наблюдавани. Но по принцип той няма нищо против да се опита да обедини съзнанието и физиката. Той просто смята, че повечето от физиците се залавят с него по погрешния начин, като отново се опитват да фрагментират реалността и да казват, че едно отделно нещо - съзнание, взаимодейства с друго отделно нещо - елементарна частица. Тъй като всички подобни неща са аспекти на холодвижението, той смята, че няма смисъл да се говори за съзнание и материя като взаимодействащи. В известен смисъл наблюдателят е наблюдаваното. Наблюдателят е също измерителното средство, експерименталните резултати, лабораторията и бризът, който подухва извън лабораторията. Всъщност Бом е на мнение, че съзнанието е по-фина форма на материя, а основата за каквото и да било отношение между двете не лежи в нашето равнище на реалност, а дълбоко в неизявения ред. Съзнанието е представено в различни степени на забулване и разбулване в цялата материя, което може би обяснява защо плазмите притежават някои черти на живи същества. По израза на Бом: „Способността на формата да бъде активна е най-характерната черта на ума, а при електрона ние вече имаме нещо, което е подобно на ум." По същия начин той смята, че разделянето на вселената на живи и неживи неща е лишено от смисъл. Одушевената и неодушевената материя са неотделимо преплетени, а животът също е обгърнал от край до край целостта на вселената. Даже един камък е по някакъв начин жив, казва Бом, защото животът и ра-зумността са представени не само в цялата материя, но и в „енергията", „пространството", „тъканта на цялата вселена" и всичко друго, което ние абстрахираме от холодвижението и погрешно разглеждаме като отделно нещо. Идеята, че съзнание и живот (и всъщност всички неща) са цялости, обгърнали от край до край вселената, има една също толкова смайваща разтърсваща страна. Точно както всяка част на една холограма съдържа образът на цялото, всяка част на вселената обгръща цялото. Това означава, че ако ние знаем какъв подход да изберем към нея, можем да открием галактиката Андромеда върху нокътя на палеца на лявата си ръка. Можем също да открием Клеопатра, когато среща за пръв път Цезар, защото по принцип цялото минало и неявните следствия за цялото бъдеще са също забулени във всяка малка част на пространството и времето. Всяка клетка в нашето тяло обгръща целия космос. Същото прави и всеки лист, всяка дъждовна капка и всяка прашинка, което изпълва с нов смисъл известното стихотворение на Уилям Блейк: Да видиш свят в пясъчно зрънце И рай в диво цвете, Задръж безкрайността в дланта си И вечността в час един. ЕНЕРГИЯТА НА ТРИЛИОН АТОМНИ БОМБИ ВЪВ ВСЕКИ КУБИЧЕН САНТИМЕТЪР ПРОСТРАНСТВО Ако нашата вселена е само бледа сянка на един по-дълбок ред, какво друго лежи скрито, забулено в основата и вътъка на нашата реалност? Бом има едно предположение. Според сегашните ни разбирания в областта на физиката всяка област от пространството е наводнена с различни видове полета, изградени от вълни с различни дължини. Всяка вълна винаги има поне известно количество енергия. Когато физиците изчисляват минималното количество енергия, което една вълна може да обладава, те откриват, че всеки кубичен сантиметър от празното пространство съдържа повече енергия, отколкото сумарната енергия на цялата материя в познатата вселена! Някои физици отказват да приемат това изчисление на сериозно и смятат, че трябва да има някаква грешка. Бом е на мнение, че този безкраен океан от енергия наистина съществува и ни казва поне малко за необятната и скрита природа на неявния ред. Той смята, че повечето физици пренебрегват съществуването на този чудовищен океан от енергия, защото, подобно на рибата, която не усеща водата, в която плува, те са научени да се съсредоточават главно върху обектите, закрепени в океана - върху материята. Възгледът на Бом, че пространството е толкова реално и богато с процеси, колкото материята, която се движи през него, достига пълна зрялост в идеите му за неизявеното море от енергия. Материята не съществува независимо от морето, от т.нар. празно пространство. Тя е част от пространство. За да обясни какво разбира под това, Бом предлага следната аналогия: Един кристал, охладен до абсолютната нула, ще позволи на поток от електрони да премине през него, без да ги разсее. Ако температурата се повиши, различни цепнатини в кристала ще изгубят своята прозрачност, така да се каже, и ще започнат да разсейват електрони. От гледна точка на електрона такива процепи ще изглеждат като парчета „материя", плаващи в някакво море на празнотата, но всъщност не е така. Празнотата и парчетата материя не съществуват независимо едно от друго. И двете са част от една и съща тъкан, от по-дълбокия ред на кристала. Бом смята, че същото е вярно и за нашето собствено равнище на съществуване. Пространството не е празно. То е пълно (пълнота, противоположна на вакуум) и е основата за съществуването на всичко, включително на нас самите. Вселената не е отделна от този космически океан от енергия, тя е вълничка върху неговата повърхност, относително малка „структура на възбуда" в средата на един невъобразимо необятен океан. „Тази структура на възбуда е относително автономна и поражда приблизително повтарящи се, стабилни и отделими проекции в един триизмерен експлицитен ред на проявеност", казва Бом. С други думи, въпреки своята очевидна материалност и огромен размер, вселената не съществува в и за себе си, а е доведеното дете на нещо много по-необятно и по-неизразимо. Нещо повече, тя дори не е един по-важен, главен продукт на това по-необятно нещо, а само една преминаваща сянка, едно просто хлъцване в по-голямата схема на нещата. Това безкрайно море от енергия не е всичко, което е загърнато в неявния ред. Тъй като неявният ред е основата, която поражда всичко в нашата вселена, той най- малкото съдържа всяка субатомна частица, която е била или ще бъде; всяка конфигурация на материя, енергия, живот и съзнание, която е възможна, от квазарите до мозъка на Шекспир, от двойната спирала до силите, които управляват размерите и формите на галактиките. И дори това не е всичко, което той може да съдържа. Бом признава, че няма основание да смята, че неявният ред е краят на нещата. Може би съществуват други невъобразими редове отвъд него, безкрайни етапи на по-нататъшно развитие. ВЛИЗАНЕ В ХОЛОГРАМАТА
Към края на 50-те години Бом вече има проблеми с маккартизма и става учен стипендиант в Бристълския университет в Англия. Там, заедно с един млад студент на име Якир Ааронов, той открива друг важен пример за нелокална взаимосвър- заност. Бом и Ааронов откриват, че при подходящи обстоятелства един електрон е в състояние да „усеща" наличието на магнитно поле в област, в която вероятността да се открие друг електрон е нулева. Това явление сега е известно като ефектът на Ааронов-Бом, а когато двамата за пръв път публикуват своето откритие, мнозина физици не повярвали, че такъв ефект е възможен. Дори днес има достатъчен остатъчен скептицизъм, който, въпреки потвърждаването на ефекта в безброй експерименти, води от време на време до появата на статии, които все още като че ли твърдят, че такова нещо не съществува. Както винаги, Бом стоически приема непрекъснато да изпълнява ролята на гласа в тълпата, който храбро забелязва, че царят е гол. В интервю, взето няколко години по-късно, той предлага едно просто обобщаване на философията, която стои в основата на неговата смелост: „В дългосрочен план е далеч по-опасно да оставаш верен на една илюзия, отколкото да погледнеш в лицето това, което реалният факт е." Въпреки всичко, ограниченият отклик на неговите идеи за целостта и нелокалността и неспособността му да намери продължение го карат да насочи вниманието си в други посоки. През 60-те години това го води към по-внимателно вглеждане в реда. Класическата наука обикновено разделя нещата на две категории: едни, чиито части са наредени в определен ред, и други, чиито части са в безпорядък или случайно имат някаква подредба. Снежинки, компютри и живи същества са все подредени. Картината, образувана от шепа разпилени зърна кафе на пода, отломките след една експлозия и серия числа, които излизат при завъртането на рулетка, са все безпорядъчни. Когато Бом навлиза по-дълбоко в същината на проблема, той разбира също, че има различни степени на подреденост. Някои неща са по-подредени от други и това подсказва, че може би йерархиите на реда, които съществуват във вселената, нямат край. Оттам на Бом му хрумва идеята, че може би нещата, които ние възприемаме като безпорядъчни, изобщо не са такива. Може би техният ред е от толкова „безкрайно висока степен", че те само ни изглеждат произволни (любопитно е да се отбележи, че математиците не могат да докажат случайността и макар някои поредици от цифри да се категоризират като произволни, това са само образователни предположения). Докато бива погълнат от тези мисли, Бом вижда по телевизионната програма на ББС един уред, който му помага да развие по-нататък идеята си. Уредът е специално проектиран буркан, в който е поместен голям въртящ се цилиндър. Тясното пространство между буркана и цилиндъра е изпълнено с глицерин - гъста, прозрачна течност, върху чиято повърхност неподвижно е застинала капка мастило. Интересът на Бом е привлечен от обстоятелството, че когато ръчката на цилиндъра се завърти, капката мастило се разпръсва в подобния на сироп глицерин и като че ли изчезва. Но щом ръчката се завърти в противоположната посока, бледата следа от мастилото бавно се сгъстява и отново образува една капчица . Бом пише: „Бях много впечатлен от видяното и веднага оцених, че то е твърде важно по въпроса за реда, тъй като когато капката мастило се разстила, тя все пак съхранява един „скрит" (т. е. неявен) ред, който се разкрива, когато тя се възстанови. От друга страна, на нашия обичаен език ние казваме, че капката е в състояние на „безпорядък", когато тя се разпръсва сред глицерина. Това ме накара да видя, че тук трябва да бъдат въведени нови идеи за реда. Откритието силно развълнува Бом, защото му позволява да види по нов начин много от проблемите, над които е размишлявал. Скоро след като попада на уреда с мастило и глицерин, той се натъква на една още по-добра метафора за разбиране на реда, която не само му дава възможност да сближи и обедини всичките различни нишки на изминалите в размисъл години, но го прави с такава сила и обяснителна мощ, че изглежда почти като специално скроена за целта. Тази метафора е холограмата.Когато капка мастило се постави в буркан, пълен с глицерин, и един цилиндър в буркана се завърти, капката като че ли се разстила и изчезва. Но когато цилиндърът се завърти в противоположната страна, капката възвръща предишния си слят вид. Бом използва това явление като пример за това как редът може да бъде или проявен (експлицитен), или скрит (имплицитен). Щом Бом започва да размишлява върху холограмата, той вижда, че тя също предоставя нов начин за разбиране на реда. Подобно на мастилената капка в нейното разпръснато състояние, интерференчната картина, записана върху холографска плака, също изглежда безпорядъчна за невъоръженото око. И двете притежават ред, който е скрит или забулен до голяма степен по същия начин, по който е забулен редът в плазмата в привидно произволното поведение на всеки от нейните електрони. Но това не е единственото прозрение, до което води холограмата. Колкото повече Бом размишлява върху нея, толкова повече се убеждава, че вселената, действително използваща холографски принципи при нейните действия, сама е вид гигантска, разливаща се холограма, а това разбиране му позволява да кристализира всички свои разнообразни прозрения в едно всеобхватно и съгласувано цяло. Той публикува първите си статии по холографския възглед за вселената в началото на 70-те години, а в 1980 г. представя един отлежал дестилат на своите мисли в книга, озаглавена Целостта и имплицитният ред. В нея той не просто обединява безбройните си идеи, а ги преобразява в нов начин за виждане на реалността, който е колкото смайващ, толкова и радикален. ЗАБУЛЕНИ РЕДОВЕ И РАЗБУДЕНИ РЕАЛНОСТИ Едно от най-поразителните твърдения на Бом е, че осезаемата реалност на нашия всекидневен живот е в действителност вид илюзия, подобна на холографския образ. Под нея остава скрит един по-дълбок ред на съществуване, едно необятно и по-първично равнище на реалността, което поражда всичките обекти и явления на нашия физически свят по приблизително същия начин, по който дадена холографска плака поражда холограма. Бом нарича това по-дълбоко равнище на реалността имплицитен (което означава „загънат, загърнат, забулен, неявен, скрит") ред, а нашето равнище на съществуване обозначава като експлицитвн, или разгънат, разгърнат, разбулен, явен, открит ред. Той използва тези термини, защото вижда проявлението на всички форми във вселената като резултатът от безбройни забулвания и разбулвания между тези два реда. Например Бом смята, че електронът не е нещо единично, а цялост, обгръщаща (забулваща) от край до край цялото пространство. Когато инструмент открие присъствието на единичен електрон, то е просто защото един аспект от целостта на електрона се е разбулил (подобно на начина, по който една мастилена капка се разбулва от глицерина) в това конкретно място. Когато изглежда, че един електрон се движи, това се дължи на една непрекъсната серия от подобни забулвания и разбулвания. Казано по друг начин, електроните и всички частици не са по-постоянни или по- трайни, отколкото формата, която приема гейзер вода, когато избликва от извор. Те са поддържани от един постоянен приток от имплицитния ред и когато изглежда, че дадена частица е разрушена, тя всъщност не е изгубена. Просто се е забулила обратно в по-дълбокото ниво, от което е изникнала. Една холографска фотоплака и образът, който тя поражда, са пример за имплицитен (забулен, неявен) и експлицитен (разбулен, явен) ред. фотоплаката е неявен ред, тъй като закодираният в нейните интерференчни картини образ е скрита цялост, напълно забулваща цялото. Прожектираната от филма хо-лограма е явният ред, защото тя представя разбулената и достъпна за възприятието версия на образа. Постоянният и плавен обмен между двата реда обяснява как частици, като например електронът в атома на позитрония, могат да променят формата си от един вид частици на друг. Такива изменения могат да бъдат наблюдавани, когато една частица, да кажем електрон, се забулва обратно в неизявения ред, докато друга, фотон, се разбулва и заема нейното място. Според Бом и двата аспекта са винаги забулени в един квантов ансамбъл, но начинът, по който наблюдателят взаимодейства с ансамбъла определя кой аспект ще се разкрие и кой ще остане скрит. Сама по себе си ролята, която един наблюдател играе в определянето на формата на един квант, не изглежда по-мистериозна от факта, че начинът, по който даден ювелир обработва скъпоценен камък, определя кои от неговите фасети ще станат видими и кои не. Тъй като терминът холограма обикновено обозначава образ, който е статичен и не предава динамичната и винаги активна природа на неизброимите забулвания и разбулвания, които миг след миг създават нашата вселена, Бом предпочита да описва вселената не като холограма, а като „холодвижение". Съществуването на по-дълбок и холографски организиран ред обяснява също защо реалността става нелокална на субквантовото равнище. Както видяхме, когато нещо е организирано холографски, всяко подобие на местоположение изчезва. Да кажем, че всяка част от една холографска плака съдържа цялата информация, притежавана от цялото, е в действителност друг начин да речем, че информацията е разпределена нелокално. Следователно, ако вселената е организирана съобразно холографски принципи, би следвало да се очаква, че тя също има нелокални свойства. ГЛАВА ТРЕТА ХОЛОГРАФСКИЯТ МОДЕЛ И ПСИХОЛОГИЯТА Докато традиционният модел на психиатрията и психоанализата е строго персоналистичен и биографичен, модерното изследване на съзнанието прибавя нови равнища, области и измерения и показва човешката психика като същностно съизмерима с цялата вселена и с всичко съществуващо. Станислав Гроф Отвъд мозъка Сред повлияните от холографския модел научни области е и психологията. Това не е изненадващо, защото, както отбелязва Бом, самото съзнание ни дава съвършен пример за това, което той разбира под неделимо и плавно движение. Приливът и отливът на нашето съзнание не е точно определим, но може да бъде разглеждан като една по-дълбока и по-фундаментална реалност, от която нашите мисли и идеи се разбулват. На свой ред, тези мисли и идеи не се различават от вълничките, въртопчетата и водовъртежите, които се образуват в някой поток и, подобно на водовъртежите в едно течение, някои могат да се повтарят и устояват по един повече или по-малко стабилен начин, докато други са мимолетни и изчезват почти толкова бързо, както се и появяват. Холографската идея хвърля светлина и върху необяснимите връзки, които понякога се осъществяват между съзнанията на двама или повече души. Един от най-известните примери за такава връзка е въплътен в понятието колективно несъзнавано на швейцарския психолог Карл Юнг. Още в началото на своята кариера
Юнг започва да се убеждава, че сънищата, изкуството, фантазиите и халюцинациите на неговите пациенти често съдържат символи и представи, които не могат да бъдат обяснени изцяло като продукти на развитието на болестта, отразено в медицинското им досие. Вместо това подобни символи много близко наподобяват образите и темите на големите световни митологии и религии. Юнг заключава, че митове, сънища, халюцинации и религиозни видения възникват от един и същи източник - колективното несъзнавано, споделяно от всички хора. През 1906 г. Юнг има преживяване, което го води към този извод - то е свързано с халюцинацията на млад мъж, страдащ от параноидна шизофрения. Един ден, докато минава на визитация, Юнг намира младия мъж да стои до прозореца и да гледа втренчено слънцето. При това той си движи главата от едната страна към другата по странен начин. Когато Юнг го запитва какво прави, той обяснява, че гледа пениса на слънцето, а когато си движи главата от едната страна към другата, пенисът на слънцето се движи и кара вятъра да духа. Тогава Юнг възприема твърдението на мъжа като продукт на халюцинация. Няколко години по-късно обаче той се натъква на писан преди 2000 години персийски религиозен текст, който променя мнението му. Текстът съдържа серия от ритуали и молитви (заклинания), предназначени да предизвикат видения. Описва се едно от виденията и се казва, че ако участникът гледа слънцето, той ще види една тръба, която виси от него, и когато тръбата се движи от едната страна към другата, това кара вятъра да духа. Тъй като обстоятелствата правят извънредно невероятно мъжът да е познавал текста, в който е описан ритуалът, Юнг стига до извода, че видението на мъжа е не просто продукт на неговото подсъзнание, а е избликнал от едно по-дълбоко равнище, от колективното несъзнавано на самата човешка раса. Юнг нарича тези образи архетипове и смята, че те са толкова древни, сякаш всеки от нас има памет на човек на възраст 2 милиона години, спотаена някъде в дълбините на нашите подсъзнания. Макар понятието колективно несъзнавано на Юнг да оказва изключително въздействие върху психологията и днес се приема от несметен брой психолози и психиатри, нашето съвременно разбиране на вселената не ни дава механизъм за обяснение на неговото съществуване. Взаимосвързаността на всички неща, предсказвана от холографския модел, предлага обаче едно обяснение. Във вселена, в която всички неща са безкрайно взаимосвързани, всички съзнания са също взаимосвързани. Въпреки външния си облик, ние сме същества без граници. Или както казва Бом: „В дълбините си съзнанието на човечеството е едно." Ако всеки от нас има достъп до несъзнаваното познание на цялата човешка раса, защо тогава всички ние не сме ходещи енциклопедии? Психологът Робърт М. Андерсън-младши от Политехническия институт „Ринсилър" в Трой, щата Ню Йорк, смята, че е така, защото ние сме в състояние да проникнем само в тази информация в неявния ред, която е от пряко значе-, ние за нашата памет. Андерсън нарича този селективен процес персонален резонанс и като илюстрация посочва, че един вибриращ камертон ще резонира с (или ще предизвика вибрация в) друг камертон само ако вторият камертон има сходна структура, форма и размер. „Благодарение на персоналния резонанс, относително малко от почти безкрайното многообразие от „образи" в неизявената холографска структура на вселената са налични за индивидуалното персонално съзнание - казва Андерсън. - Затова, когато просветлени личности са надзъртали преди векове в това обединено съзнание, те не са написали теория на относителността, защото не са изучавали физика в контекст, подобен на този, в който я е изучавал Айнщайн." Холографски ум горе и долу СЪНИЩАТА И ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА Друг учен, който смята, че неявният ред на Бом има приложение в психологията, е психиатърът Монтъгю Улман, основателят на лабораторията за изследване на сънищата в медицинския център „Маймонидес" в Бруклин, Ню Йорк и заслужил професор по клинична психиатрия в медицинския колеж „Алберт Айнщайн", също в Ню Йорк. Първоначалният интерес на Монтъгю към холографската идея води началото си също от неговото предположение, че всички хора са взаимосвързани в холографския ред. Интересът му е съвсем основателен. През 60-те и 70-те години той отговаря за множество ЕСФ експерименти, споменати в увода. Дори днес ЕСФ изследванията, провеждани в „Маймонидес", си остават едно от най-добрите емпирични доказателства, че, най-малкото в сънищата си, ние сме в състояние да общуваме помежду си по начини, които понастоящем не могат да бъдат обяснени. В типичен експеримент платен доброволец, който потвърждава, че не притежава никакви екстрасензор-ни способности, бил помолен да спи в стая на лабораторията, докато човек в друга стая се съсредоточава върху една произволно подбрана картина и се опитва да накара доброволеца да сънува образите, които тя съдържа. Понякога резултатите били неубедителни. Но друг път доброволците имат сънища, които са очевидно повлияни и от картините. Например, когато избраната картина е „Животни" на Тамайо, на която са изобразени две кучета, оголили зъби и виещи над три кокала, изследваната сънува, че тя е на банкет, където няма достатъчно месо и всеки внимателно наблюдава другия, докато лакомо яде отредената му порция.
В друг експеримент избраната картина е „Париж от прозореца" на Шагал, на която с ярки цветове е изрисуван мъж, гледащ през прозореца към силуета на Париж. Картината съдържа и няколко други необичайни черти, включително котка с човешко лице, няколко малки фигури на хора, носещи се във въздуха, и стол, покрит с цветя. В течение на няколко нощи изследваният сънува много пъти различни френски неща, френска архитектура, шапка на френски полицай и човек във френско официално облекло, гледащ към различните „нива" на едно френско село. Някои от образите в тези сънища изглежда съдържат и специфични отпратки към вибриращите цветове на картината и необичайните й черти, като например образа на рояк пчели, жужащ над цветя, и един ярко-цветен празник от типа на карнавала, в който хората носят костюми и маски. Макар Улман да смята, че подобни открития са доказателство за стоящото зад тях състояние на взаимосвързаност, за което говори Бом, той смята, че дори по-убедителен пример на холографска цялост може да бъде открита в друг аспект на сънуването. Това е способността на нашите двойници в съня да бъдат често далеч по-мъдри от нас, когато сме будни. Улман казва например, че в неговата психоаналитична практика се е случвало да има пациент, който изглежда съвършено непросветлен в будно състояние - подъл, егоистичен, арогантен, използвач и манипулатор; човек, който е фрагментирал и дехуманизирал всичките си междуличностни взаимоотношения. Обаче без значение колко духовно сляп може да бъде един човек или неспособен да признае своите собствени недостатъци, неизменно сънищата честно обрисуват неговите падения и съдържат метафори, които са като че ли предназначени да го подтикнат към състояние на по-голямо самоосъзнаване. Нещо повече, подобни сънища не са единични случаи. В течение на своята практика Улман забелязва, че когато един от неговите пациенти не успява да разпознае или да приеме някаква истина за себе си, тази истина се появява отново и отново в сънищата му, в различни метафорични маски и свързана с различни преживявания от неговото минало, но винаги в очевиден опит да му предложи нови възможности да се примири с истината. Тъй като човек може да пренебрегне съвета на своите сънища и да си живее така до сто години, Улман смята, че този процес на самосъветване е насочен към нещо повече от добруването на индивида. Той смята, че природата се грижи за оцеляването на видовете. Съгласен е с Бом за важността на целостта и смята, че сънищата са природният начин да се опитаме да се противопоставим на нашия непреодолим импулс да фрагментираме света. „Един индивид може да се откъсне от всичко, което е свързано с дух на сътрудничество, на любов, на осмисленост на живота, и все пак да оцелее, но народите не могат да си позволят този лукс. Ако не се научим как да преодоляваме всички начини, по които фрагментираме човешката раса, национално, религиозно, икономически и по всякакъв друг начин, ние ще продължаваме да се намираме в положение, в което можем случайно да унищожим цялата картина - казва Улман. - Единственият начин, по който можем да го направим, е да се взрем в начина, по който фрагментираме съществуването си като индивиди. Сънищата отразяват нашия индивидуален опит, но мисля, че е така, защото има по- голяма същностна необходимост да се запазят видовете, да се поддържа свързаността между тях." Какъв е източникът на безкрайния поток от мъдрост, който извира в нашите сънища? Улман твърди, че не знае, но изказва едно предположение. Предвид на това, че неявният ред е в известен смисъл някакъв безкраен информационен източник, може би той е източникът на този по-голям фонд от знания. Може би сънищата са мост между достъпните за възприятието и неявните редове и представляват „една естествена трансформация на неизявеното в проявено". Ако Улман е прав в предположението си, то преобръща традиционния психоаналитичен възглед за сънищата, защото вместо сънищата да съдържат нещо, което се издига в съзнанието от един първичен субстрат на личността, точно обратното би трябвало да е вярно.
