Душевността, с която древните са се отнасяли към живота, определяла неговия смисъл. Сега смисълът на живота се свежда до оцеляване, постигането на материални блага за сметка на изземването им от другите, придобиване на банкови сметки и увеличение на комфорта за своето съществуване. В цялата история на съвременната цивилизация никога не е имало свобода, никога. Хората в обществото не са били истински свободни. Но начините за заробване винаги са се сменяли, механизмите винаги са ставали по-фини и по-фини, по-невидими и все по-ефикасни. Подчиняването чрез сила е първото, най-грубото робство, най-осезаемото и затова е и най-отхвърляното. Трябвало е нещо по-практично, срещу което не се реагира толкова остро. Така се е родила религията, религията като институция, като политика, тук Буда, Христос, Мохамед нямат нищо общо, религията възниква винаги след смъртта на духовния учител. Нито един просветлен не е създал религия, нито един. Те не са политици и нямат нищо общо с политиката. Религиозната догма си е чиста политика, малко по-фин начин да ти кажат какво да правиш и какво не, по-фин начин да те вкарат в определени норми на поведение, срещу религията се реагира по-слабо, по-бавно се осъзнава заробването чрез нея. Българския народ е издържал 500 години робство, като борбата срещу него изобщо не е преставала. Християнското робство е продължило 16 века, и дори днес не е отхвърлено напълно, но смъртта му като религиозна догма е гарантирана, само въпрос на време е. 
Икономическото робство е робството на 20 век, хората са подчинявани чрез парите, цели народи са поставяни на колене чрез капитала. Но благодарение на дългия опит с робството този механизъм е бил бързо разгадан, оказал се е непрактичен, макар и много по-фин от религията е вече не може да се прилага масово и навсякъде, хората започнаха да си дават сметка за него. Слабо и мъгляво, но процесът е започнал и няма да спре. За 21 век политиката и обществото се нуждае от нов вид робство чрез което да осигурява съществуването си. Това робство е времето. То е попадение в десятката. Защо ли ? Човека никога не се чувствал вечен, никога не се е усещал свободен, волен във времевото измерение. Човек винаги се чувства ограничен от смъртта, чувства се тленен, временен, никога вечен. Нима робът ще иска да се освободи ако никога не е познал вкусът на свободата ? Та тя му е напълно неизвестна, а никой нормален здравомислещ човек не се стреми към неизвестното. Ето го трикът, така няма никакво съпротивление, никаква реална съпротива. 
Робът дори не си дава сметка, че е роб. Днес всички ние сме пленници на времето приятели, пленени сме от него и няма изгледи да се освободим. Свобода привидно има. Всеки, може да се занимава с каквото иска на теория. Може да свирите на индианска пам флейта или да пътувате където поискате, да спортувате каквото искате, да изучавате какъвто език искате. На теория можете всичко това. Но на практика? Реално какво от всичкото това е достъпно за вас? Вече не сме реални роби на парите, всеки може да работи, друг въпрос е каква точно работа но всеки може да работи и следователно да изкарва пари. Тоест всеки теоретично има доходи и може да ги оползотвори както намери за добре и ако не може да си позволи екскурзия до Бахамите то излиза, че вината е само негова, защото е мързелив и не е работил достатъчно. Така всеки хем се води свободен и разбира собствената си свобода и хем няма начин реално да я използва. 
Заплата се получава само след цял месец работа и накрая всичките пари отиват, за да покрият елементарното биологично съществуване на човека през този месец. Проблемът не е в това колко получаваш на месец, въпреки на пръв поглед така изглежда. Има много богати хора, но те са също толкова не свободни колкото и всички останали. Получават уж много, но са ангажирани също толкова колкото и всеки друг човек. И те не са на Бахамите всяка седмица, защо ли ? Защото нямат време, имат пари, но нямат достатъчно свободно време, за да име се радват пълноценно. Времето на всички е еднакво запълнено, еднакво ангажирано с работа, с производство. Обществото оправдава своето съществуване с производството на блага за хората, но изведнъж се оказва, че тези хора са дотолкова заети с производството на благата, че просто не им остава никакво време да се възползват от тях. Теоретично човек може да има всичко, което поиска, а реално просто не му остава време за друго освен работа, производство, обществена дейност, поддържане на обществото смисъл някак си се изгубва някъде в този процес. Ето го робството на 21 век приятели. Обществото ви дава свободата да си избирате храната, защото без храна не може да работите, позволява ви малка ваканция от време на време, защото ако работехте нон стоп, целогодишно просто много бързо щяхте да схванете цялото безсмислие, щяхте да се уморите и просто да се откажете. 
А така машината си върви, гладко и безотказно, Дава ви се само толкова колкото е необходимо за да бъдете ефективни граждани и нито грам повече, Нещо повече всяка свободна минута се уплътнява. Целия шоубизнес, така наречената развлекателна индустрия има важна роля. Тя отнема последното ви останало свободно време, което иначе бихте посветили на себе си, като ви подхвърля само няколко мига радост, само няколко късчета. Така не ви остава време да мислите, да разсъждавате, защото може да си зададете някои много опасни противообществени въпроси, а именно къде е смисълът на всичко това ? А може да се случи и нещо още по-опасно, да намерите отговора, да осъзнаете, че такъв няма. Няма смисъл да се произвеждат огромни количества блага, които достигат само до единици напълно преситени от тях хора, а дори и те не им се радват тотално. Същевременно гладът и мизерията все още властват на много места по света (гордостта на обществото е уж именно премахването на тези две неща, това е била неговата цел, но тя си остава неизпълнена) Времето е най-ценното, което имате днес, така че внимавайте приятели не го пропилявайте с толкова лека ръка заради безсмислени химери, оценете го по достойнство. Ако ще търгувате с него, то търгувайте правилно и разумно, защото капитала ви от време е ограничен. Или го употребете по предназначение-за постигане на вечността. Едва тогава ще сте най-накрая истински свободни и едва тогава ще разберете смисъла на думата щастие ! Само когато постигнете свобода в измерението на времето блаженството ще се случи, щастието ще се случи, а за това трябва време. Внимавайте и бъдете будни, защото робството на 21-век е най-опасното и най-незабележимото от всички досега! Човек е роден волен, свободен на и за свобода, не роб за робство, пък било то и в златна килия обсипана с диаманти! 
“Утре” винаги ще настъпи. А вече в какъв свят ще ви застигне – това е друг въпрос! https://neonula.wordpress.com/ Aлън Уотс: Социума е измама, поемете контрол върху живота си! 
Алън Уотс е английски философ, писател и оратор, най-добре познат като интерпретатор и популяризатор на източната философия за западната аудитория. Той разсъждава за абсурдността на съвременния живот и повдига много въпроси за това как си позволяваме да бъдем толкова лесно манипулируеми и принуждавани да поддържаме такова плитко ниво на съществуване, заобиколени от неефективни ценности.
Уотс отнася сегашното състояние на социална индоктринация у децата като вид обществена пробация, която ни втълпява, че след като дойдем на този свят сме недостойни за него. За това ние трябва да се доказваме пред родители, учители и обществото като цяло. В което повечето са заслепени от фалшиви стандарти, които ги поставят в кутия, където най-високите цели в живота са придобиването на власт, пари и социално възприемане, вероятно това се нарича „цивилизация на пробация“.
Разбиранията ни за това какво е съзнанието и това какво сме ние са тотално погубени в аналите на нашето съвремие. Много хора не са наясно за нефизическия си аспект, който анимира тялото и ума (Висшия Аз). Живеейки във свят на един безкраен лабиринт, целящ да им отвлече вниманието, травматизиране и изкуствено наложен недостиг. На кой му остава време за да започне да дълбае навътре в себе си, за да отключи своите лични тайни на съществуване, което се пропива през целия му живот? Това ли е отговора на този фундаментален въпрос: Кой съм аз? Който някога ще потърсим след като изградим своя храм на знание, изчиствайки ограниченията и егоистичните желания на уловения в собствената си клетка ум. 
Избора да познаваш себе си ще превърне безсмислената надпревара, в която повечето хора се намират, и ще „отключи“ вечната искра и блаженството от самото преживяване, които на свои ред ще затъмнят всички материалистични цели. И именно това е тази трансцеденталност, която е скрита във всяко едно същество, независимо от неговата етническа и културна принадлежност или социален статус. Това кара нашите would-be контрольори да треперят от страх. Ако се отървем от това да гледаме повърхностно на нашата истинска цел в живота и това, което тя може да означава за нас и бъдещите ни поколения, ние никога вече няма да бъдем подвеждани да играем тази безкрайна Игра, в която съвременния живот се е превърнал.
spectator-bg.blogspot.com/ 
