В книга Естир от Стария Завет се разказва историята на царица Естир, съпруга на царя на Персия Артаксеркс, която спасила евреите от избиването което им готвел първият министър Аман. Тогава царят дава власт на евреите да обесят неговия пръв министър Аман и десетте му синове и да избият 75000 други езичници!
Еврейският празник Пурим е най-значимото еврейско празненство. Всяка година секретните бизнесмени на братството Б’най Б’рит избират двама врагове на евреите, чиито фигури трябва да бъдат закачени на бесилото.
Покрай символичното обесване на “Двама врагове на Цион” евреите правят кукли и курабии, наречени “Аман”. Празнуващите трошат куклите с чукове и тъпчат тежко върху тях с токове и пищят: “ние изтребваме Аман – врагът на евреите.” Те чупят ръцете и краката на курабиите и ги изяждат, казвайки “ние излапахме Аман”. През цялото това време на съскане и силна шумотевица продължително звучи омразното име на Аман, всеки път когато се изрича.
Евреите се молят такава да бъде съдбата на всички врагове на Цион! Те даже порицават членовете на Американския конгрес като “омразните амановци” за тяхното гласуване против помощ за Израел. Може ли някой да си представи такъв “празник на омразата” да съществува в някоя християнската църква? Такава злонравна омраза е чужда за всичко, което може да се нарече християнско!
ЮДАИЗМЪТ – НАЙ-СТРАННАТА СВЕТОВНА РЕЛИГИЯ
ПО Д-Р ЕДУАРД Р. ФИЛДС
Един от големите митове на нашето време е, че еврейската синагога е същото нещо като християнската църква. Даже и самите евреи не са съгласни с това. За повечето хора единствената разлика между християнството и юдаизма е в това, че християните вярват Месия да е вече дошъл в лицето на Иисус Христос, а пък евреите отричат Христос.
Какви са истинските различия?
1) Християните вярват, че тези които приемат Иисус Христос като техен Спасител и водят праведен живот ще бъдат възнаграден с вечен живот на Небето, докато грешниците, които са непростени ще бъдат пратени в ада.
“Еврейската енциклопедия” заявява: “Небето трябва да се представя само като една идеализирана държава на земята” (The Jewish Encyclopedia, 1948, Vol. 5, р. 269). Те излагат, че: “Вярванията относно бъдещето никога не са вкоренени в догмите на юдаизма. Традиционният юдаизъм предава предмета за царството — тази скрита материя, която то смята нецелесъобразно за размишления. Крайната съдба на отделната личност е подчинена на бъдещето на еврейския народ” (Vol. 4, р. 484).
(По такъв начин юдаизмът е основан върху бъдещата сполука на еврейската раса, а не върху небесната награда от Бога. Обаче, правоверните евреи вярват, че съдният ден ще дойде, когато всички езичници бъдат завладяни от еврейската нация!)
Когато евреите стават членове на синагогата, те подписват договор да плащат годишна сума. По-доброто място, повече се заплаща. Евреите имат съдебна инстанция, която повдига съдебно дело от равина след напускане или неплащане пълната вноска по договора. Така те могат да натрупат стотици хиляди долари! Също има билети при някои особени случаи в синагогата, например при най-светите дни.
2) Християните биха приели някого в църквата независимо дали ще даде голямо, малко или никакво дарение. Християните също така дават милиони на година за подпомагане на бедните без значение на тяхната религиозна принадлежност. Евреите не вярват, че има смисъл да се дават пари или да се влагат каквито и да било усилия за нещо, което е безполезно за еврейската кауза.
Юдаизмът е единствената религия на света, която няма “мисионерско” дело. Евреите мразят друговерците и вярват, че само този, който се е родил от майка-еврейка се признава за евреин. (Днес обаче много евреи се признават за такива и само по бащина линия). Само еврейската кръв е критерий за принадлежност към еврейството. Евреите категорично отхвърлят онези, които са си сменили вярата. Мнозина, които са сключили брак с евреи и са приели тяхната вяра признават, че никога не са истински приемани от расовите евреи за “евреин от същия вид”.
3) Християнските църкви дават милиони годишно за своите мисионерски старания по света, за да спечелят един и всички за вярата на Иисус Христос. Всички, които са се кръстили и са приели Христос като техен Господ и Спасител са добре дошли в християнското братство.
Юдаизмът се основава на расата
Еврейската енциклопедия от 1948 г. в т. 6 разглежда удивителната разлика, която съществува между юдаизма и положението другите религии:
“Самото име юдаизъм ясно показва различията от другите религии. Докато будизмът произтича от Буда, християнството – от Христос, мохамеданството – от Мохамед, то юдаизмът не е свързан с отделна личност, а със самия еврейски народ… докато християнството се основава на деянията на Христос, юдаизмът се основава на събитията от историята на евреите.”
“Християните гледат на Христос като на техен спасител и набожно. В юдаизма центърът на тежестта е самият еврейски народ.”
“Еврейската история свидетелствува за продължителната война на евреите срещу другите нации и техните религии… Юдаизмът е изграден от душата на еврейския народ и е подхранван от неговата кръв. Следователно той не се нарича моисеевство, профетизъм или равинизъм, а юдаизъм – ОТ САМИЯ ЕВРЕЙСКИ НАРОД!”
Християнството опрощава, а юдаизмът търси отмъщение
Еврейската енциклопедия отбелязва и друга важна разлика — че християните вярват в благодатта, докато евреите вярват в “справедливостта!”
Благодатта е определена като християнско получаване на “незаслужената любов и благоразположение на Бога… и да прощаваме на враговете, както ще получим опрощение.”
Юдаизмът вярва в “справедливостта”, която определя като “награда или наказание, при което заслужилият се възнаграждава, а грешният се наказва”. С други думи, той отрича християнския идеал да обичаш врага си или “обърни си бузата”. Юдаизмът учи на преден план необходимостта от наказание и унищожение на техните врагове.
Юдаизмът е основан върху “вечната омраза към всички враговете” или философията “око за око” и “зъб за зъб”. Повелята за отмъщение е заложена в сърцевината на тази странна религия и се изразява в известния девиз: “никога не прощавай – никога не забравяй!”
Има ли друга религия, която да е толкова враждебна към християнството? Най-уважаваният водач във всяка еврейска общност е този, който е натрупал най-голямо богатство. Юдаизмът се основава на възнаграждението в този живот, с цел постигането на финансов успех, разкош и един живот, подчинен на удоволствията и материализма.
Финансовият рефлекс, който методично се възпитава у равина, обяснява всъщност неговата истинска функция:”Той оценява най-преуспелия в натрупването на богатство. Той познава и боготвори властта на парите и е вещ във финансите, ипотеките и лихварството!”
Бернард Лазар, един от най-големите еврейски писатели, в своята книга “Антисемитизъм” отбелязва:
“Евреинът не се задоволява само с дехристиянизация, той разрушава Католическата и Протестантската църква (и особено Православната, б. пр.), той провокира безверието, но същевременно натрапва своето схващане за света, морала и живота на онези, чиято вяра той разрушава. Така евреинът осъществява своята заветна цел: унищожаване религията на Христос!”
Лазар още пише в същата книга: “Най-голямото завоевание, което евреите някога са постигали, е направено със силата на златото. Те станаха господари на довчерашните си господари – сега евреите ги владеят. За евреина любовта към златото не подлежи на съмнение и обсъждане!”
Лондонският вестник Jewish World от 15 март 1923 г. отбелязва: “В основата си юдаизмът е антихристиянски!”
Бенджамин Дизраели (1804-1881) е първият и единственият министър-председател на Англия от еврейски произход. През 1858 г. той написва книгата “Лорд Джордж Бентинк: Политическа биография” На стр. 357 Дизраели пише следното: “Народът на Бога сътрудничи с атеисти; най-умелите в натрупването на имоти именно те са съюзени с комунистите; тази особена и избрана раса, държи в ръцете си цялата измет и всички низши касти на Европа! И всичко това е, защото те желаят да унищожат това противно християнство, чиято тирания те не са могли повече да търпят!”
Талмудът – тайната книга на юдаизма
Повечето християни вярват, че евреите следват единствено Стария Завет на Светата Библията и отхвърлят Новия Завет. Истината обаче е в тяхната “истинска библия” – Талмудът. В еврейската книга “Мицбеа” се казва, че “няма нищо по-върховно от “Свещения Талмуд!”
Талмудът се състои от 63 книги и те често са печатани в 18 големи тома. Талмудът е бил написан от равинските мъдреци между 200 и 500 г. сл. Хр.
“НИКОГА НЕ ПРОЩАВАЙ - НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ” - това е девизът на юдаизма.
За вярване или не, това е поставено на входа на най-голямата синагога във Филаделфия. Може ли някой да си представи такъв изпълнен с омраза лозунг на входа на някоя християнска църква? Привържениците на юдаизма са 100% противоположни на тези, които прегръща християнството.
Докато християните следват Десетте Божи заповеди, евреите следват 613 заповеди на Талмуда. Голямата тайна е колко са всъщност заповедите, които евреите изпълняват?
Осем папи са осъдили Талмуда. Мартин Лутер, основателят на протестантството, прeдписва да се изгаряне. Папа Климент VIII обявява: “Нечестивият Талмуд, кабалистичните и другите отвратителни книги на евреите по такъв начин са напълно осъждени и те трябва винаги да останат осъдени и забранени, а изпълнението на този закон трябва постоянно да се съблюдава.”
Какво пише в Талмуда за християните
Талмудът поддържа, че само евреите истински човешки същества, а езичниците са “гоим”, които са на едно ниво с говедата и другите животни. Шокиращо наистина, но такъв е точният текст в откъси от различните книги на Талмуда:
Санхедрин (Съдилища) 59 a: “Да убиеш гой (езичник) е като да убиеш животно.”
Абода Зара (Идолопоклонство) 26 b:”Най-добрите от езичниците трябва да бъдат избити.”
Санхедрин 59 a: “Този гой, който надзърта в закона е виновен за смърт.”
Либре Давид 37: “Да се споделят нещо с гои относно нашата религия би било равнозначно да се убият всички евреи, ако гоите узнаят какво учиме за тях, те незабавно ще ни избият.”
Йебамот (Сестрите в Закона) 11 b: “Сексуалното сношение с малко момиче е разрешено, ако то е навършило три години.”
Санхедрин 105 аb: “Иисус е развратничил с глупаците си.”
Гитин (Книжка на разводите) 57а: “Иисус е в ада и е наказан да бъде варен във врящи изпражнения. Християните също.”
(Забележка: Силната омраза на евреите към Иисус Христос е ясно изразена в Талмуда, където той много силно възхвалява мъчението и разпъването на Иисус. Той добавя, че Христос е заслужил четири вида крайно жестока смърт. В Талмуда се казва, че Иисус заслужава да бъде потопен до мишниците в изпражнения и тогава задушен, а в гърлото му да се излее горещо олово, за да изгорят Неговите черва, да се пребие с камъни или да се обезглави!)
Шабуот Хагахот (Клетви) 6 d: “Евреите могат да полагат лъжливи клетви, като използват увъртания при подбора на думите.”
Зохар 1, 160 а: “Евреите винаги трябва да се опитват да измамят християните.”
Хилкхот Акум X, 1: “Не спасявай гоите, изпаднали в смъртна опасност.”
Хилкхот Акум X, 1: “Не оказвай милост към гоите.”
Хошен Хамишпат 388, 15: “Ако се докаже, че някой е дал парите на израелитяните на акум (звездопоклонник), то най-благоразумно е той да бъде изчистен от лицето на земята.”
Хошен Хам. 266, 1: “Евреинът трябва да задържи за себе си това, което е намерил и принадлежи на акум. Който върне изгубена собственост (на езичниците), греши против Закона като увеличава силата на нарушителите на Закона. Похвално е обаче да се върне изгубена собственост, ако това се прави от почит към името на Бога, а именно, ако така християните ще възхвалятят евреите и ще погледнат на тях като честен народ.”
Хошен Хам. (156, 5 Хагах): “На евреина е позволено да отпуска заеми на акум, да прави сделки с него, за да го измамва и да му взема парите. Богатството на акум се разглежда като обща собственост и принадлежи на този, който пръв успее да го отнеме.”
Сота (Жена, заподозряна в изневяра), 12а: “За истински праведния евреин парите са по-скъпи даже от неговото собствено тяло.” Шокиращият оброк “Кол Нидре”
Еврейският молитвеник съдържат Кол Нидре (Всички клетви), която се смята за най-тържествената от всички молитви на евреите. Тя се пее в синагогата три пъти като пръв ритуал на Йом Кипур, който е най-светият ден от еврейската нова година. Тя поволява на евреите да се откажат презварително от всички обещания, оброци или клетвени изявления към езичниците през идната година. Тук поместваме словата на тази най-важна молитва в юдаизма:
“Всички клетви, задължения, обети, проклятия, наречени “конам”, “конас” или с друго име, които ние можем да се заречем или да се закълнем или да се обзаложим, или където и да сключим, от този ден на изкупление и до следващия, чието щастливо идване ние очакваме, ние трябва да се разкайваме. Те могат да се смятат за опростени, извинени, отменени, невалидни и да станат безрезултатни; те няма да ни обвързват или да имат власт над нас. Клетвите няма да се смятат клетви; задълженията няма да бъдат задължения; нито оброците ще бъдат оброци.”
Еврейската енциклопедия от 1948 г. обяснява: “Кол Нидре постига изключителна популярност чрез увлекателната мелодия и сериозността и тържествеността на часа и упражнява едно дълбоко влияние върху молещите се хора.”
Бар Мицва – залог към еврейската раса
Когато едно момче навърши 13 години, то започва да се подготвя за своя Бар Мицва. Няма никакво подобие в това с някоя друга религия.
Младият евреин трябва да прекара от 10 до 15 часа на седмица в еврейското училище, изучавайки мощните фигури на еврейския живот, които трябва да му бъдат житейски пример и образец за подражание. Навършилите пълнолетие врагове сега стават негови лични врагове. Неговата расова самоличност става по-силна и той подема своето задължение да сломи предишните и сегашните врагове на своя народ.
Това е едно целодневно чествуване, на което приятелите от местната еврейска общност идват да окажат внимание на Бар Мицва момчето и да му поднесат подаръци. Празникът преминава в песни, кантати и пиене, и накрая равинът пристъпва напред със заключителна благословия:
“Когато сутринта пристигна в синагогата, там имаше девет мъже. След твоето идване мъжете станаха десет. Това се случи за пръв път в живота ти – ти вече си причислен. Отсега нататък ти трябва да застанеш на мястото си като евреин и да сломиш враговете на твоя народ.”
Следват тостове и кратки приветствени речи. Младият евреин вече е част от еврейската нация, готов да се противопостави на “враждебния свят на езичниците”. Евреинът е привързан към своята раса – самоуверен, агресивен, дисциплиниран, с високо самочувствие, целенасочен и твърдо верен на своята раса.
Колко неподготвени сме ние християните да се изправим срещу този “Обединен фронт на евреите”. Ние трябва да се учим да бъдем смирени, да обръщаме и другата буза, да бъдем кротки и благи – затова не е чудно, че тези 4% от нашето население контролират повече от 50% от нашето национално богатство и тяхната политическа мощ расте от ден на ден!
Еврейската Кабала повелява: “Евреинът е живия бог, въплътения бог: той е небесния човек. Другите хора са земни, от низша раса. Те съществуват само за да слугуват на евреите. Те са една порода скотове.”
Измамата “юдеохристиянство”
Съвместните религиозни служби под знака на “юдеохристиянството” са противни на истинското християнство. Това е един коварен опит да се подчини нашата вяра с антихристиянство по всякакъв възможен начин. Християнството има много повече общи ценности с исляма, индуизма или будизма, отколкото с юдаизма. При все това икуменическата служба с тези религии би била немислима!
Холивуд и телевизията усилено промиват мозъците на християните, за да ги убедят, че евреите са “богоизбран народ”. Истината обаче е, че евреите отдавна са скъсали със завета на Авраам и не могат да се считат за негови наследници, нито да се радват на Божието обещание. Християните, които са приели Иисус Христос като техен Спасител, са истинския “Богоизбран народ!”
С презрително отношение Еврейската енциклопедия описва християните като такива, които вярват в аскетичното монашество. “Това означава подготовка на тялото за себеотричане и живот в някакъв суров свят.”
Юдаизмът учи на точно обратното: “Животът е хубав и трябва да се осигури с материални блага.” Така евреите вярват в постигането на блага и удоволствия в този живот.
Моралът на Талмуда от Алексий, Епископ Саратовски и Царицински
Талмудът дели цялото човечество на две части: евреи и неевреи; последните той нарича “гои” /езичници/.
Всеки необрязан е иноплеменник, а иноплеменник и необрязан е едно и също /Трактат Berachoth, folio 47 b./.
Християните, както ще видим това, съставляват предмет за изключителна ненавист на евреите. Само едни евреи са произлезли от Бога, всички останали хора са произлезли от дявола.
”Евреите са повече приятни на Бога отколкото ангелите” /Трактат Chullin , fol.91./, тъй щото онзи, който оскърбява с действие /бие по страната евреина/, оскърбява величието Божие, а затова гой, който удари евреина, трябва да умре /Трактат Lathedrin , fol.58 b./
Колкото хората са по-високо от животните, толкова евреите са по-горе от другите хора /Sepher Leror ha Mar , fol.107 a./
Тези последните са животинско семе /Трактат Sebammoth, fol. 98 a./, тъй щото ако не би имало евреи, то на земята не би имало никакво благословение: ни слънчеви лъчи, ни дъжд, и хората не биха могли да съществуват / Пак там – 63 а /.
Всички равини са съгласни помежду си в туй, че неиудеите имат чисто животинска природа. Рабби Мойсей бен Нахмам, рабби Раши, рабби Абрванел, рабби Жалкю и други, сравняват гоите ту с кучетата, ту с магаретата, ту, най-сетне със свинете. “
Едничък еврейският народ е достоен за вечен живот, а всички други народи са подобни на магарета”, казва рабби Абрванел/Comment.dr. Hos IV ,230,cel.4/.
”Вие, иудеи, сте съвсем други хора, но останалите хора не са хора, защото душите им произлизат от нечистия дух, когато душите на иудеите произлизат - от духа На Светаго Бога. “ – убеждава съотечествениците си рабби Менахем /Comment.sur le Pentatengus,fol.14 b./.
Същото разсъждава и рабби Жалкю, който казва:
“Само евреите имат право да се наричат хора, а гоите, които произлизат от нечистия дух, трябва да се наричат свини” /Salkut Keubent , fol. 10 b./.
Следващият разказ илюстрира добре на този възглед на евреите за иноплеменниците. Знаменитият равин Бен Сира се намирал във Вавилонския плен и се ползвал от голямата дружба на Навуходоносора. Царят му оказвал всевъзможно внимание и един път му предложил да се ожени за дъщеря му.
Бен Сира казал на царя:
“Знай, царю, че аз съм човешко дете, а не животинско “/Sepher Ben Sira , fol.8./.
Дъщерята на царя, по такъв начин, от гледището на Талмуда, е била не повече от кученце, и бракът с нея би могъл да унижи евреина.
На това главно различие между неевреина и евреина , което едничко дава достойнство на човека, се основава всичкият морал на Талмуда.
Фарисеите, които били изтълкуватели на Талмуда, не могли съвършено да унищожат заповедите, дадени от Мойсея на неговия народ, които определяли отношенията им към ближния; но те изтълкували тия заповеди тъй, че под ближен трябва да се разбира само евреин .
Заповедите за любовта , които Мойсей дал, Талмудът заповядва да се изпълняват тогава, когато работата се касае до евреин, но те не трябва да се изпълняват по отношение на гой, живота на когото се цени от евреите, като животът на куче.
“Над магарета и кучета тъй не тежи Божият гняв, както ненавистта на Йехова тежи над гоите“ / Aboda Zarah , fol. 4 a./.
Тази мисъл, че Бог ненавижда гоите, оправдава според Талмуда всички жестокости на евреите по отношение на гоите. И наистина, как да обичат оногози, когото Бог проклина?
На това основание Талмудът дава следното предписание:
“Вие не трябва да оказвате на гоите никаква помощ” / трактат Lebammoth , fol. 23 a. /.
“Запрещава се да имате жалост към ония, които нямат разум “ /Тракт. Sanhedrin , fol. 92 a./.
“Не следва правоверният човек да бъде милосърден по отношение към нечестивия човек” /Commentaire du ser livre des Rois XVIII , 14./.
“Вие бъдете чисти с чистите и жестоки с жестоките” /Baba Batra , fol. 123 a./.
Гоите не могат да не бъдат, по мнението на Талмуда, зли, а за това, ако те “правят добро, ако дават милостиня, ако оказват милосърдие, то още повече трябва да ги проклинате и да им вменявате тия дела за грях, защото те вършат това за щестлавие” /Bala Buttra , fol. 10 b./.
Но тъй като опитът научил евреите, че не може тъй открито да порицават гоите, то затова Талмудът препоръчва да бъдат лицемерни по отношение към гоите. “Приветствувай гоя, за да бъдеш с него в мир и за да му станеш приятен и да избегнеш разприте” /Тракт. Cittin fol. 61 b./.
Рабби Бахай прибавя:
“Лицемерието е позволено в тоя смисъл, щото иудеинът да се показва вежлив по отношение към нечестивия гой, за да го почита той и да му казва: “аз ви обичам“. Но същият рабби Бахай пояснява, как трябва да се прилага това правило: “Това се позволява в този случай, ако евреинът има нужда от гоя, или основание да се опасява, че гоят може да му повреди; в противен случай – това ще бъде грях“ / Sepliet Cod la Kenlach fol. 270 ./.
За туй, за да измами по-добре гоя, евреинът може да посещава неговите болни, да погребва неговите покойни, да помага на бедните, но всичко това трябва да прави за туй, за да има мир с гоите и за да не правят тези нечестивци зло на евреите. / Тракт. Cittin fol. 61 a./.
Но с това се не ограничават общите указания, от които трябва да се ръководи евреина в отношенията си към гоите. Можем да приведем цял ред други предписания на Талмуда, които се касаят до туй, как евреите да се отнасят към живота и имота на гоя, - и чрез всички тия предписания преминава това дълбоко различиe, което полага талмудът между евреите и неевреите. Касае ли се , например, работата за земните блага… Тия блага са дадени на човека, говори св. Писание.
Да, но човекът – това е само евреинът, обяснява Талмудът. И тъй, неевреинът няма право да владее тия блага, защото той е не само животно, но като животно, него със спокойна съвест можем да убием или изгоним и да се възползваме от имота му. –
“Собствеността на неевреина – това е все едно като изгубена вещ; истинският`и владетел е евреинът, който и трябва преди другите да я владее /Baba Batha , fol. 54 b./.
“Това е напълно справедливо, казва рабби Албьо, защото Бог е дал власт на евреите над имота и живота на всички хора” /Sepher Sanhedrin , fol.37 a./.
Затова, ако той открадне от евреина някоя най-малка вещ, то той е повинен на смърт, но на евреина е позволено да взема, колкото му се иска, от имота на гоя, защото там, дето е написано “да не правите зло на ближните си “ не е казано, че не трябва да правите зло на гоя / Sepher Nalkarim III 25. /.
Ето защо евреин, ако открадне нещо от евреин, счита се за крадец, но ако открадне от гой, то това се счита, че е взел това, що му принадлежи.
Рабби Аши казва на слугата си:
“ Донеси ми това грозде, което принадлежи на гоя, но не пипай това, що е собственост на евреин“ / Тракт. Bada Kammafol 112 b. /.
Тази върховна власт на евреина над всичко, що принадлежи на гоя, се простира и над животните.
Талмудът казва:
“ако волът на евреина убие вола на гоя, то евреинът е свободен от съд, но ако волът на гоя убие вола на евреин, то гоят трябва да заплати загубата на евреина, защото Бог е измерил земята и е предал гоите на израиля” / Тракт. Bada Kamina fol. 57 b./.
Талмудът също дава съвети на евреите и относително тези средства, при помощта на които евреите би могли да достигнат и главната си цел – окончателно да се подчинят гоите материално.
Главните средства – това са лихварството и измамата.
“ Бог – казва се в Талмуда, - е заповядвал да се вземат проценти от гоите и да им се дават пари не иначе, а само за проценти, тъй щото вместо туй, да им се оказва помощ, ние трябва да им причиняваме вреда, ако това е полезно за нас; но по отношение към евреите не трябва да правим така“ / Matrrontde Sepher Mir. fol. 73. 4. /.
Знаменитият рабби Бахай казва:
Животът на гоя е в твоите ръце, о иудеино, а толкоз повече ти принадлежи златото му “ / Exqlis du Pentar fol.213 , 4./. Благодарение на тая доктрина за лихварството, което е задължително за евреите, като правило на религията им, в техни ръце се съсредоточава грамадно богатство. Понякога това лихварство е достигало до невероятни размери.
В съчиненията на Янсена са приведени данни, които доказват, че евреи са вземали 300, 400 и дори 600 процента в година.
Покрай лихварството Талмудът предписва на евреите да употребяват по отношение към неевреите всички способи на измама и кражба, например: гоят изгубил някой предмет или кесия, евреинът го намерил и той не трябва да го възвръща на гоя, защото е писано:
“Запрещава се да се повръща на гоя туй, що е изгубил; този, който повърне на гоя, що е изгубил, няма да намери милост от Бога “/Тракт. Sampelrin , fol. 76 b. /.
Раби Раши разсъждава:
“Да възвърнем на гоя туй, що е изгубил, това значи да сравним нечестивия с израилтянина, а това е грешно“/ Пак там ./.
“Който възвръща на неуидей изгубена вещ, прави грях, защото съдействува за могъществото на нечестивия “/Sak. Chaz hlieh Cez./. , казва рабби Маймонид.
Рабби Жерухан прибавя:
“Ако гоят има свидетелство, което доказва, че той е дал на заем пари на евреин и ако гоят изгуби това свидетелство, то евреинът който го намери, не трябва да го възвръща на гоя, защото задължението на неговия брат е изгубило силата си в тоя момент, когато го е намерил. Ако пък евреинът, който е намерил полица, би пожелал да я възвърне на гоя, то неговият брат трябва да му запрети да направи това, казвайки: “Ако ти желаеш да светиш името на Бога, то не прави това“ / Nethih , IV./.
Този съвет напълно се съгласува с морала на Талмуда, защото гоят по Талмуда няма право на собственост, която принадлежи само на едните евреи.
Евреинът, който заема пари от гоя получава само туй, що му принадлежи. Същите правила се преподават от Талмуда и за търговията: “Позволено е, казва Талмудът, да вземете проценти от гоя, а също и да го измамвате при продажба на някоя вещ, но ако продавате нещо на ближния си, т.е. на евреин, ако купувате нещо от него, то не трябва да го измамвате ”/Тракт. Baba Mesia, fol.61 a./.
Рабби Мойсей ясно казва:
“Ако гоят, като се разплаща, се излъже в сметката на парите, нека каже: “Аз нищо не зная “. Но аз не съветвам да вкарате гоя в грешка, защото той може да направи тая грешка с намерение да изпита евреина.
След това става понятно туй, що е писал рабби Бренц:
“ Ако евреи са пътешествували в продължение на цяла седмица и са лъгали християните на дясно и на ляво, то нека те се съберат в събота и въздадат слава на Бога, казвайки: “Трябва да се изтръгне сърцето от гоите и да се убие най-добрия християнин” /Ludenbalg , 21./.
Евреите по правилата на Талмуда, трябва да се ползуват от държавните закони тъй, щото да извличат от тях само придобивка за своя народ.
В това отношение Талмудът се изразява много ясно: “Ако евреин има да се съди с неевреин, то вие трябва да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Тъй желае нашият закон “.
Ако законите на страната са благоприятни за евреите, то вие трябва също да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Това изисква вашият закон”.
Но ако се не представи ни тоя, ни другия случай, то трябва да омотаете иноплеменника с разни интриги тъй, че евреинът да спечели делото” /Тракт. Baba Kamma , fol.113 a./. Рабби Акиба, комуто принадлежи това правило, прибавя, че при това дело, трябва да бъдем предпазливи и да действуваме тъй, че евреите да не бъдат дискредитирани. .I I .
Същото различие между иудеинът – човек и гоинът-животно, което дава право на евреина да се разпорежда с имота на гоя, дава му също право за жинота и смъртта над последния /т.е. гоя/.
Рабби Маймонид казва за това така:
“Казано е: не убивай, но това означава не убивай евреин, син на Израиля, но гоите, еретиците, не са синове израилеви” /
Sad Chag. , hileh Rozzachu hilch Mela chim./.
И така, тях можете да убивате със спокойна съвест, и това е по-добре да правите тогава, когато не ви заплашва никаква опасност за отговорност. ”Трябва да убивате най-почетния между идолопоклонниците”/ Aboda Zara fol.26 b. /, и още: “Ако извличате гоя из яма, в която е паднал, то с това се оказва услуга на идолопоклонството” /Aboda Zara fol.20 a./.
Маймонид казва:
“ Запрещава се да имате милосърдие към идолопоклонника, когато той погинва в река или в някое друго място, и ако той потъва, то не трябва да го спасявате “/Jad Chaa hilech Abada Zara./.
По такъв начин учат и всички други знаменити тълкуватели на Талмуда и особено Абранавел. Този последният заповядва да ненавиждат, да презират и унищожават всякого, който не принадлежи към синагогата, или е отлъчен от нея/ Rosch Emmunna , fol. 9 a. /.
“Ако еретик падне в яма, казва той, то не го изваждай; ако в ямата има стълба, то ти я извади от там; ако около ямата се намира камък, то ти го хвърли там" / Aboda Zara . fol.26 b./.
Най-сетне в Талмуда има правило, което по своята жестокост напомня жестокостта на древните поклонници на Молоха и което в достатъчна степен обяснява ония ритуални престъпления на евреите , които тъй често са имали място в историята на тоя народ:
“Този, който пролее кръвта на гоя, принася жертва Богу” / Lafkut Simeoni ad Peutat, fol. 245 col.3. Miderach Bamidebar rabba . p. 21./.
Да убиеш гоя съставлява такава голяма заслуга, че ако при това е станала грешка, и вместо гой би бил убит евреин, то тогава не се вменява във вина на убиеца, тъй като по Талмуда едното желание да убие гоя е голяма заслуга на евреина.
Този, който намерява да убие животно, а убие ненадейно човек, или този, който като желае да убие гоя, по погрешка убие евреин , не трябва да се подлага на наказание” / Тракт. Sanhedrin , fol. 78 a. /; но гоят, който преднамерено убива евреин е виновен, като че ли е унищожил целия свят /Тракт. Sanhedrin 37 a./.
Гой, който убива друг гой трябва да се счита невменяем, защото той чрез това убийство става прозелит на еврейството.
Но ако би той е убил евреин, то трябва да умре, макар и да е приел обрезание” / Пак там , fol. 71 v./. Както имота и живота на гоя се намират в пълно разпореждане на евреина, също в негово разпореждане се намира и семейството на гоя – жената и децата му.
Мойсей е казал:
“Не пожелавай жената на ближния си “, - но жената на ближния – това е жената на евреина.
Най- знаменитите тълкуватели на Талмуда равини: Раши, Бахай-Леви, Жерсон, са съгласни помежду си в туй, че прелюбодеяние няма там, дето няма брак, но понеже гоите са животни, то у тях не може да има брак, който е божествено установление.
На това основание равинът Маймонид учи:
“Позволено е прелюбодействието, но с жена на неевреин “/Lad Chax hilech Melachim ./.
И наистина, в Талмуда има много разкази, където в ролята на прелюбодейци влизат знаменити равини, например: Емидер, Нахман, Миер, Тарфон и др. /Тракт. Lomma , fol. 18 ./.
Чудовищно, Талмудът разрешава садизма: мъжът може да върши с жена си всичко, що му е угодно, да постъпи с нея така, както постъпват с парче месо: да го пече или вари, гледайки по туй, кому що се нрави.
В Талмуда има разказ, че при един равин дошла жена и почнала да му се оплаква за содомските действия над нея от мъжа и:
“ Дъще моя, казал и равинът, аз не мога никак да ти помогна, защото законът те е принесъл в жертва на твоя мъж“.
И забележително е, че това учение се намира не само в старите Талмуди, но и във Варшавското издание на Талмуда 1864 г./Тракт. Nedarim./.
Най-сетне в Талмуда има такива гнусни правила, които не се решаваме да предадем в превод. По-нататък, по мнението на Талмуда, всички християни са идолопоклонници, към тях трябва да се прилагат всички жестоки мерки, каквито се прилагат към идолопоклонниците / Aboda Zara , fol. 2 a./.
Християните толкова повече са виновни в идолопоклонство, че те почитат за Бога – нечестивия “иудеин – ренегат”, за когото самия спомен трябва да се унищожи / Aboda Zara , fol. 17 a./.
Ето защо рабби Раши с гняв възклицава:
“ Трябва да се заколи най-добрия между християните” / Комент. на “Изход”, изд. Амстердамско/.
Неговите мисли напълно споделя равин Маймонид, този орел на синагогата, когато казва:
“ Заповядва се, да се умъртвяват и хвърлят в рова изменниците из средата на еврейския народ и такива еретици, като Иисус из Назарет, и Неговите последователи" /Lad Char . hilach Aboda Zara Perek./.
В трактата “Абода Цара “ се говори, че всеки иудеин има право да се устремява върху християните и да ги убива с въоръжена ръка.
Но в тия случаи, когато иудеите биха достигнали политическо могъщество и биха завзели в ръцете си всички функции на държавния живот, те трябва да предадат всички християни на смърт под какъвто и да било предлог/ Lore Bea 158 . Choschen Misch.425./.
За постигане на това могъщество, Талмудът разрешава на евреите клетвопрестъплението.
В Талмуда има следния разказ: рабби Йоханан се ползувал от доверието на една дама, която му доверила един голям секрет под голяма клетва, че той няма да го каже никому.
“Аз няма да открия тоя секрет и на Бога Израилев”, отговорил и равинът.
Дамата му повярвала, но рабби Йоханан в себе си прибавил:
“ На Бога Израилев няма да открия секрета, а пред израилския народ ще го открия“ / Тракт. Aboda Zara , fol. 28 a./.
Талмудът твърде възхвалява тази изобретателност на равина.
Равин Акиба препоръчва на евреите:
“Тая клетва няма значение “, и тогава съвестта им ще бъде спокойна /Тракт. Calla ,2./.
Но когато евреин направи някое голямо престъпление, а друг евреин бъде привлечен в качеството си на свидетел против него, то този последният може да даде лъжлива клетва, възползвайки се от указаната уговорка за себе си, за да оправдае своя брат /Lore Bea CCXXXII , 12 и 14./
Ето пример на еврейска клетва:
Крал на гои иска от евреин да се закълне, че няма да бяга от страната му; евреинът трябва да си каже в себе си: “Днеска няма да бягам; “да, но при такива условия “, после да избере някое невъзможно условие, например, ако кралят няма да се храни днеска/ Hagahah Ashari /.
По такъв начин евреите могат да нарушават всяка своя клетва и да запазят спокойствието на съвестта си.
Ние приведохме цял ред свидетелства из Талмуда, които доказват оная злоба и ненавист, с каквито евреите са проникнати към гоите /неевреите/ .
Ние не влизаме в оценка на тия свидетелства и не правим от тях тия или други изводи. Нека читателят направи това сам, на основание приведените от нас данни от талмудическия морал.
/Това изследване е поместено в сборника “Талмуда и евреите “, издание на сп. ”Православен мисионер”, Пловдив, 1937 г./
