Той е богат, има агентурна кариера, насърчава войните и 50 години крие, че живее с жена. Това са четири известни факта за руския патриарх Кирил. За три от тях бяха необходими журналистически разследвания и документи от архивите на няколко държави. Само един факт е пред очите на всички: патриархът оправдава руската агресия срещу Украйна. ЕС отдавна иска да му наложи санкции, но първо го спираше Унгария, а сега спирачката идва от България.
Патриарх Кирил има специално отношение към войните. Не само към тази, която страната му води в Украйна, а към войната като човешка проява. Тази в Сирия например, която уби над половин милион души, той нарече „свещена война“. За тези руснаци, които нападат Украйна, той каза, че смъртта им „ще им измие всички грехове“ и ще им даде „вечен живот“. Каза също, че ако тези воини убият някого, това няма да е нарушение на Божията заповед „не убивай“.
Военните и иконите
Интересът му към военните се проявява почти веднага след като става патриарх – през 2009 г. Още тогава той предлага на Кремъл да се възстанови една структура в армията от времето на Руската империя – военното духовенство. Идеята е приета веднага и реализирана през 2013 г. – още преди Русия да навлезе във войната в Сирия (2015), но пък след като вече е нападнала Грузия (2008). Още тогава патриархът казва, че готовността на воините да умрат за другиго е „висша проява на жертвената християнска любов“.
Професорът по философия Калин Янакиев казва, че това е „богохулно“ – да сравняваш смъртта на бойното поле с „отдаването в жертва от Бога Отца на Бога син“. Впечатлен е от повтарянето на тази идея в речите на патриарха, например в речта около частичната мобилизация в Русия за войната в Украйна – на 25 септември 2022, когато Кирил казва, че ако човек умре на война, „то той несъмнено извършва действие, равносилно на (Божествената) саможертва“.
Но да се върнем на фактите.
През 2018 г., когато Русия вече е в Сирия, вече е анексирала Крим и воюва с Украйна за Донбас, Кирил – заедно с руския военен министър Сергей Шойгу – замисля и построява катедрала на въоръжените сили, в която има изображение на Сталин. После – под натиск – изображението е махнато със следния аргумент на патриарха: че Сталин е воювал с църквата.
Руският диктатор Сталин убива във вътрешна война милиони съветски граждани.
Църквата е покрита с мозайки и стенописи с военни символи.
Идеологията „Русский мир“
Патриарх Кирил проповядва „Русский мир“ – това е краткият израз, който описва стремежа на президента Путин. Означава създаването на общество, обединено от руската култура, език, традиции и православна религия.
Изразът съществува по времето на руската империя, после е отречен от болшевиките и не е използван нито от Горбачов, нито от Елцин. Въведен е отново от Путин.
През 2022 г. изразът е посочен като име на идеология, довела до руската агресия в Украйна. Това става с резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) – същата, с която страните се ангажират да създадат трибунал за престъплението агресия във връзка с руското нападение на Украйна.
Този Трибунал беше създаден преди месец. България, вече управлявана от мнозинството на партията на Румен Радев, не подписа документа за образуването му.
В четвъртък премиерът Радев каза, че няма да подкрепи и санкциите срещу патриарха с аргумента, че „времето за кръстоносните походи“ е приключило.
Това затваря цикъла и България се оказва извън европейското схващане за самата същност на войната в Украйна – тя отрича идеологията, която е породила нападението и отхвърля нуждата от търсене на отговорност от тези, които са я вдъхновили.
Никодим и КГБ в биографията на Кирил
Кирил е роден през 1946 г. в Ленинград, днешният Санкт Петербург, под името Владимир Гундяев, Той е син и внук на свещеници-бунтари срещу съветската власт, лежали в болшевишки лагери. Путин е казвал, че щом него самия са го кръстили тайно в Ленинград, това може да е било извършено от бащата на днешния патриарх.
След училище Гундяев постъпва в ленинградската семинария, а след това и в духовната академия.
През 1969 г. днешният патриарх приема монашески сан от ленинградския митрополит Никодим и животът му тръгва в посока, неотделима от съветските тайни служби.
Никодим, който още тогава е смятан за наставник на младия духовник, оглавява Отдела на външните църковни връзки на Московската патриаршия. Изследователите определят този отдел като структура, в която всички църковни служители работят и за КГБ, включително и конкретно Никодим.
Пътят нагоре
В архивите има документ, от който става ясно, че пътят на Никодим в ръководството на църквата е проправен от тогавашния председател на КГБ Александър Шелепин и от ген.-лейтенанта от КГБ Владимир Куроедов, отговарял за православната църква в съветския Министерски съвет.
През 1960 г. двамата молят ръководството на партията да осигури назначаването на митрополита начело на външния отдел на църквата, като представи тази стъпка като решение на самата църква. Става ясно, че целта на такова назначение е Никодим да пътува в чужбина за участие във важни форуми. Спомени на съвременници и изследвания допълват картината. Събитията идват в момент, в който съветският лидер Никита Хрушчов започва настъпление срещу остатъците от църковната самостоятелност.
Днешният руски патриарх се смята за любим ученик на Никодим, като от 1970 г. той е негов личен секретар. През 1974 Никодим става руски екзарх за Западна Европа. Две години по-късно днешният патриарх става негов заместник.
През 1978 г. Никодим умира, а бъдещият патриарх Кирил става зам.-председател на външния отдел на патриаршията.
Почти едновременно с падането на Берлинската стена през 1989 г. Кирил оглавява отдела.
Агент „Михайлов“
Това, че днешният руски патриарх има псевдоним „Михайлов“ и висок чин в КГБ, се твърдеше още през 90-те, когато руски изследователи на близкото минало откриха припокриване между външния отдел на Руската православна църква и съветските тайни служби.
Впоследствие откритието беше повторено от чешки и полски изследователи, работили в националните архиви, и потвърдено от пореден източник през 2023 г., когато Швейцария разсекрети документи на тайните си служби.
Кирил (Владимир Гундяев) е работил или пътувал често до Швейцария през 70-те.
Личният живот на Кирил
Разследвания на руски журналисти (днес в изгнание) твърдят, че състоянието на патриарха възлиза на 225 млн. рубли (2,7 млн. евро). Това е сума, която те са получили по малко на брой открити източници и само на територията на Руската федерация.
Многобройните твърдения за това, че той притежава акции в енергийни компании и недвижими имоти в чужбина, остават недоказани, но се повтарят от поне десетилетие.
Чак през декември 2025 година руската медия „Проект“ (днес в изгнание), установява, че патриархът има жена, с която живее от около 50 години, като я представя за своя трета братовчедка. Тя се казва Лидия Леонова, живее там, където и патриархът, и навсякъде пътува с него, твърди медията.
Патриарх Кирил и Румен Радев
Кирил е бил два пъти в България, откакто е патриарх. Първо през 2012 – за среща с българския патриарх Максим, а после през 2018 г. за 140-тата годишнината от Освобождението на България.
Втората среща се запомня с обвинителния тон към президента Радев и възмущението на патриарха от това, че според Радев наред с руските воини в България са загинали и бойци от други народности. Кирил е особено възмутен от споменаването на Полша и Финландия. Намира, че България не показва достатъчно благодарност към единствената си спасителка – Русия.
България се е противопоставила на налагането на санкции на руския патриарх Кирил - като част от 21-я пакет санкции на ЕС срещу Кремъл. Причината - те спадали към категорията "символни” и можели да са контрапродуктивни, заяви външната министърка на страната Велислава Петрова-Чамова. Според най-високопоставената дипломатка на България санкции върху активите на патриарх Кирил няма да имат отражение върху дейността му, а и биха били предпоставка за "антиевропейска пропаганда” за това, че Европа се месела в църковни дела.
Руският патриарх Кирил далеч не е само духовник, а делата му далеч не са само църковни. Неслучайно Европейският съюз за пореден път се опитва да го санкционира - досега тези опити бяха възпирани от Унгария на Орбан. Сега са възпирани от България на Румен Радев, на когото през 2018 г. същият патриарх Кирил се скара, че президентът използвал "неправилна историческа интерпретация” на събитията, свързани с освобождението на България. Неправилната интерпретация изглежда бе споменаването на участие на други народи в освободителната война, освен на руския.
Но защо Европейският съюз настоява да санкционира патриарх Кирил?
Връзката на Руската православна църква с режима на Путин от години е неразривна. В последните години - особено след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, църквата не само има пряка връзка с държавата, но и се използва за пропагандните военни цели на Путин. Още през 2012 патриарх Кирил нарече Владимир Путин "Божие чудо”, а в същия период Кирил се противопостави и на протестите в Русия, насочени срещу Путин и партията му.
След тази публична подкрепа обвързването на държавния апарат с църквата придобива и ясно финансово изражение. Според изчисленията на руската медия РБКпрез периода 2012–2015 г. Руската православна църква и свързаните с нея структури са получили от бюджета и от държавни организации най-малко 14 млрд. рубли.
През 2012 г. патриархът попадна в няколко скандала, свързани с финансовото му състояние. Единият се отнасяше до съдебен процес, свързан с голям апартамент в елитен квартал на Москва, собственост на патриарха. Делото приключи с присъждане на обезщетение в размер на около 500 000 долара в полза на жена, действаща от името на патриарха, докато апартаментът на съсед беше конфискуван от съдебни изпълнители. Пак по това време патриархът беше забелязан да носи швейцарски часовник на стойност 30 000 долара. Кирил заяви, че този часовник бил подарък и той не го носел редовно. След това на сайта на патриаршията се появи снимка, на която часовникът е премахнат дигитално от ръката на патриарха, но отражението му по гланцираната повърхност на масата все още се виждаше.
Агент на КГБ с огромно богатство
Въпросът как така духовник може да разполага с такива финансови възможности е разследван многократно в Русия.
Светското име на патриарха е Владимир Гундяев. Той произхожда от скромно семейство, но въпреки репресивното отношение на Съветския съюз към църквата, бъдещият патриарх успява да завърши Ленинградската семинария. По-късно Гундяев приема духовническото си име - Кирил - и става официален представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите в Женева.
През 2023 г. две швейцарски медии публикуват разследване, в което анализират разсекретени документи, според които патриарх Кирил е работил за КГБ, докато е изпълнявал длъжността си в Световния съвет на църквите в Женева. Според журналистите полицията в Швейцария е потвърдила, че КГБ е проникнал в организацията през 1970-те и 1980-те години. Целта на съветските власти била да накарат институцията в Женева да осъди САЩ и техните съюзници, както и да смекчи критиките си по отношение на липсващата религиозна свобода в СССР, отбелязват местните медии. Години по-късно Кирил продължава често да посещава Швейцария.Членството в КГБе било задължително условие за всеки религиозен деятел, пътуващ в чужбина, пише историкът и правозащитник Феликс Корли. Предшественикът на Кирил, патриарх Алексий II, също бе разкрит като пълноправен агент на КГБ в тайни документи, открити в Естония през 1999 година.
Проучването на историка Корли показва, че Кирил е записан в архивите на КГБ с кодовото име "Михайлов” - навярно това е свързано с презимето му Михайлович. Проучването на Корли показва също, че Кирил също фигурира (като архиепископ Кирил от Виборг, а не с кодовото си име от КГБ) в документи на българската ДС (Държавна сигурност) от 1982 и 1984 г., свързани със съвместната операция срещу Световния съвет на църквите (ССЦ), договорена между КГБ и отдел на Шесто управление на ДС, ръководен от полковник Тодоров. Един доклад от 30 август 1982 г., подписан от Тодоров, разглежда опитите да се задържи българският православен мирянин Тодор Събев (българският агент "Дамянов”) в ССЦ, в които е участвал "архиепископ Кирил от Виборг, ректор на Ленинградската духовна академия”. Кирил също така настояваше за по-голямо представителство в ССЦ на църквите от Източна Европа.
След разпадането на Съветския съюз Кирил ръководи отдела за външни църковни отношения на патриаршията, а църквата получава официални привилегии, сред които и правото да внася алкохол и тютюн без мито. През 1995 г. Николо-Угрешкият манастир, който е пряко подчинен на патриаршията, печели 350 милиона долара от продажбата на алкохол, пише "Форбс”. Отделът за външни църковни отношения на патриаршията, ръководен от Кирил, е спечелил 75 милиона долара от продажбата на тютюн. Патриаршията обаче е отчела годишен бюджет за 1995–1996 г. от едва 2 милиона долара. Личното състояние на Кирил е било оценено през 2006 г. на 4 милиарда долара.
През 2020 г. разследване на руската медия "Проект” показва, че главата на Руската православна църква и двама от неговите втори братовчеди притежават недвижими имотина стойност 225 милиона рубли (около 3,1 милиона долара по днешни данни) в Москва, Московската област и Санкт Петербург.
За една от въпросните братовчедкисъщата медия в края на 2025 г. публикува разследване, в което твърди, че тя всъщност няма роднинска връзка с патриарха, а живее с него на семейни начала от години и въпреки църковните постулати изпълнява ролята на съпруга на Кирил.
Реклама
Московската патриаршия под ръководството на Кирил и "свещената война” срещу Украйна
Откакто Русия започна мащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., Руската православна църква открито подкрепя войната. Според църковни представители през последните три години духовенството е кръстило десетки хиляди войници на фронта, построило е стотици полеви църкви и е изпратило свещеници на бойното поле.
Публичните изявления на Кирил неизменно са в съзвучие с наративите на Кремъл. В проповедите си от 2022 г. той описа инвазията в Украйна като "свещена война” срещу "морално покварения Запад”. През януари 2025 г. той благослови кръстове, върху които бяха изгравирани инициалите на президента Владимир Путин, за да бъдат раздадени на "военни герои”.
Духовници от руската православна църква са преследвани за изказвания против войната и са принуждавани да се молят не за мир, а за победа на Русия, разказват самите те. Тези символични действия илюстрират една по-дълбока приемственост: църквата не е просто морален авторитет, а легитимиращо рамо на държавната власт.
Дейността на Руската православна църква и свързаните с нея организации (както религиозни, така и светски) изисква сериозно внимание. Москва от години тества дали може да използва структурите на църквата за хибридни намеси в политиката на други държави. Това е заплаха за Европейския съюз и санкциите срещу патриарх Кирил не са опит за преследване на християнски духовник. Кремъл използва църквата като оръжие, точно защото религиозните свободи са сред основните ценности на Европейския съюз. Увеличаването на саботажите в Европа, за които има десетки примери само от последните месеци, не бива да се пренебрегват, а ролята на Руската православна църква в хибридните операции на режима на Путин е многократно доказвана.
Енориашите масово напускат църквата, а той наказва свещеници, които не харесват агресията на Путин в Украйна: патриарх Кирил превърна РПЦ в секта, благославяща падащите върху украинците бомби, пише Иван Преображенский:
На Рождество Христово - Руската православна църква (РПЦ) го отбелязва на 7 януари - патриарх Кирил наложи забрана за служение на свещеника в популярната московска църква "Света Троица” Алексей Умински. През декември друг известен московски духовник Владимир Лапшин беше пенсиониран поради навършване на 75-годишна възраст. На мястото на Умински предстоятел на църквата стана скандалният милитарист Александър Ткачов. В първата си проповед на новото място той разказа за "генерал Христос".
И последните популярни противници на войната, която Владимир Путин започна срещу Украйна през февруари 2022 г., са изтласкани от Руската православна църква.
Краят на възраждането на църквата
Отец Алексей (Умински) е един от последните свещеници, който е лице на РПЦ още от 1980-те години, когато в Съветския съюз се говореше за постепенното възраждане на духовенството. Тогава свещениците се срещаха с вярващите "по домовете" и се създаваха първите големи общности. Сред тях имаше и такива, които се формираха около известни православни интелектуалци, сред които, разбира се, беше и отец Алексей Умински. Именно той през 1993 г. стана предстоятел на църквата "Света Троица" в Москва, където създаде невероятна атмосфера на християнска духовна свобода, на която и аз, докато живеех в Москва, имах време да се насладя за кратко.
Всичко, което той е свършил, просто не може да бъде описано в един текст, а не е и нужно. Достатъчно е да се припомнят най-открояващите се негови действия в последните и особено мрачни за Русия години. Заедно с няколко други духовници той не се уплаши да дойде и да подкрепи политика Алексей Миняйло по време на съдебния процес през 2019 г. В продължение на много години свещеникът и неговите енориаши помагат на детския хоспис "Дом с фар" - не само финансово, но и например като водят в своята църква на литургия деца със специални нужди, които в много московски храмове не се допускат до богослужение и причастие.
Отец Алексей ръководи мисионерска, образователна и писателска дейност. И накрая, предстоятелят на църквата "Света Троица" в Москва не прие агресията на Путин срещу Украйна и продължи да се моли за мир, когато повечето свещеници четяха по същество провоенна молитва, специално измислена и наложена от патриарх Кирил на цялата Руска православна църква след нахлуването на Русия в Украйна. За това Умински, а също и неговото паство, бяха наказани. Патриархът лично подписал указа, а свещеникът бил призован на църковен процес в катедралата "Христос Спасител", който обаче не се състоял на 11 януари. Възраждането на християнството и църквата завършва с откровен милитаризъм, за какъвто РПЦ не е мечтала дори по времето на Сталин.
Войнстваща и разпадаща се църква
За 20-те години, през които отец Алексей Умински беше предстоятел на църквата "Света Троица”, Руската православна църква осезаемо се промени. Тя загуби и доверието на много руснаци. Вместо покойния патриарх Алексий II, който предпочиташе да спазва дистанция от държавата, неин глава стана Кирил, който бързо се превърна в един от кремълските олигарси по отношение на своята реторика, доходи и агресивност.
Резултатите от тези промени са плачевни. След началото на пълномащабната руска инвазия Украинската православна църква се отдели от РПЦ - тя не беше много по-малочислена от руската. Броят на хората, които посещават църквите по Коледа, дори според официалните данни на руското Министерство на вътрешните работи, е спаднал с около 40% от 2022 г. насам - от 2,4 млн. на 1,4 милиона души.
Самият . Извън страната той е възприеман като обикновен руски олигарх: в Чехия е санкциониран от началото на 2023 г., а в Европейския съюз засега е спасен от същото само благодарение на застъпничеството на друг приятел на Путин - унгарския премиер Виктор Орбан.
Руската православна църква няма да се възроди
Милитаризацията на Руската православна църква и фактическото ѝ включване във войната на страната на руската окупационна армия укрепват отношенията на патриарх Кирил с Кремъл. Но самата РПЦ се превръща в старозаветна секта. Вместо християнски призиви за милосърдие и човечност, свещеници като отец Александър Ткачев, който наследи отец Алексей, всъщност агитират за човешки жертвоприношения и са готови да благославят ракети, падащи върху хората в Украйна.
Времето, когато църквата беше институцията, която се ползваше с най-голямо доверие сред руснаците, отмина и тя отдавна е изместена от армията и специалните служби. Сега, дори и путинизмът да рухне и патриарх Кирил да бъде заменен от някой като отец Алексей, съвсем не е сигурно, че РПЦ ще успее да изпълзи от смъртоносната криза. Изглежда сме близо до това - независимо дали под натиска на Кремъл или по собствена инициатива - патриарх Кирил да дойде и да отслужи празничната литургия в камуфлажни одежди.
Руският патриарх Гундяев унижи Радев, а той сега го защитава
Понеже със сигурност "миротворците" у нас, начело с премиер, патриарх и псевдо-патриотари няма да ви кажат, си позволявам да ви припомня кой… не, извинете, какво е руският патриарх Кирил.
Още на 6 март 2022, буквално дни след пълномащабната инвазия на новочервената армия в Украйна, патриарх Кирил представя войната като "защита на православния свят от покварения Запад“ и свързва конфликта с противопоставянето на либералните ценности. Според него Русия води отбранителна, а не агресивна война.
В множество проповеди и публични изявления през първата година на войната Кирил изгражда религиозна аргументация, която представя войната като необходима и легитимна. Той придава на руската държавна политика божествен и исторически смисъл.
През март 2024 г. ръководеният от него Световен руски народен събор официално определя войната срещу Украйна като „Свещена война“, а документът заявява, че Украйна трябва да попадне в сферата на изключително руско влияние.
Патриарх Кирил не само подкрепя политически войната, но и публично насърчава мобилизацията и участието във военните действия, като заявява, че "изпълняването на воинския дълг и жертвата за родината водят до Божието царство."
За илюстрация прилагам снимки, налични свободно в пространството. Осветената вода върху дулата на калашниците се превръща в капки прясна кръв.
За съжаление чрез позициите на българската държава (тоест аз, ние, вие и те) тази кръв стига и до нашите ръце.
Позор и анатема.
.gif)
.gif)











Няма коментари:
Публикуване на коментар