Небеса и Земя от Гебриел Онриет - Част 1

Небеса и Земя
от

Гебриел Онриет

Издадена през 1957 година
Превод и всички изображения и линкове: СТАМАТ- http://stamat2015.blog.bg

Урания – Музата на Астрономията, изобразена сочеща диска на Слънцето.
Национален празник на Астрономията бил честван във Франция по време на Революцията на 10-ти Октомври 1791 година.


Предговор

РАЗНОСТРАННИТЕ обсъждания, изложени на следващите страници, изглежда, на първо място, се нуждаят от защита, с оглед на факта, че те напълно революционизират съществуващите астрономически концепции. В тази връзка, може да се каже, че научното развитие, нямащо за нарочна цел унищожаването на предишните предполагаеми знания, макар че в края на краищата го постига, е резултат от прогресивното влияние на Епохата, която го прави неминуемо и, следователно, ако промяната не се е случила досега, неизбежно би настъпила рано или късно в хода на времето.


Теорията на гравитацията, изкарваща Слънцето движещ се център на Вселената, тромавите принципи на която са всичко останало, но не и сигурни, тъй като се отнасят до невидими обстоятелства, така че да не могат да бъдат проверени, тук е заместена със старата геоцентрична система, всеобщо приета до ХVІІ-ти век, с оглед, разбира се, на нейната безспорна очевидност, при която Земята, в състояние на неподвижност и заобиколена от планетите, видимо движещи се около нея, включително и Слънцето, е в центъра на нашата Вселена.

(Моделът на Тихо Брахе. Неподвижни звезди върху въртяща се сфера. – Бел. прев.)


Казано е, че няма нищо ново под Слънцето, но може да се добави: с изключение на начина на тълкуване на същите тези факти, които, наистина, не са нови. По този начин, дадената система се състои от две важни особености, вече известни на древните, които са неразумно изхвърлени или дори напълно пренебрегнати, но които чрез придаване на едно различно тълкувание на данните, получени посредством определени съвременни открития, са били признати за абсолютно верни, независимо от тяхната очевидна невероятност. Тези два факта, които обясняват почти всичко са, на първо място, категоричното съществуване на твърд купол над Земята, представляващ небето и, на второ място, нематериалното естество на планетите и съзвездията, които не са физически маси, а просто светещи проявления без плътност. Това са двете обстоятелства, водещи до фундаменталната трансформация на астрономията в днешно време.


Освен това, проучването на неевропейските космографии предоставя свеж поглед върху загадката на Вселената и дава логични решения на определени астрономически явления, които в миналото не са могли да бъдат обяснени.


Очевидно е, че този труд е непълен, а също така, че може да бъде подобрен. Затова, се надяваме, че помощта на различни техници, особено в областта на оптиката, ще допринесе своевременно за решаване на оставащите проблеми, като важното е да не се опитва да се доказва нечия непогрешимост, а да се стигне до истината.


Обичайно е в описанието на нова система да се полагат усилия за опровергаването на предишните теории, които сега се считат за неосъществими и остарели и с тази цел са направени коментарите относно гравитацията и другите хипотези. Не трябва да се счита, че те са насочени конкретно срещу някого.


Авторът признава чувството на благодарност към всички онези, които от най-ранни времена в течение на векове, чрез своя акумулиран труд и усилия, направиха възможно реализирането на това изследване днес.


Глава Първа
Относно липсата на въртене на Земята около Слънцето и за съществуването на летен и зимен поток на космическото дихание
КОПЕРНИК предложил хипотезата за въртенето на Земята около Слънцето, за да обясни цикъла на сезоните. Неговата теория не е много задоволителна като се разбере, че Земята би трябвало да е на най-голямо разстояние от Слънцето през лятото по време на горещините и на минимално отстояние през зимата, когато температурите са в най-ниската си стойност.


Тези необичайни условия, които очевидно противоречат на законите на природата по отношение на въздействието на топлината, се казва, че се дължат на ъгъла, под който слънчевите лъчи падат върху повърхността на Земята. Посочва се, също така, че противостоенето на сезоните на север и на юг от екватора се дължи на инклинацията на Земята, първо на едната страна и после на другата страна, което, много удобно за тях, се появява в точния момент. Нищо не се казва, обаче, за изместването на водите на моретата и реките, което тази промяна на центъра на гравитацията, вследствие позицията на Земята (спрямо Слънцето), неизбежно би предизвикала два пъти в годината. Може да се приеме, също така, че при тези условия, високите здания ще се отклоняват от вертикалата. Американските небостъргачи и Айфеловата кула, например, не се забелязва да се накланят наляво или надясно в зависимост от сезона, въпреки че това би трябвало да е логична и естествена последица от периодичните наклони приписвани на Земята.

(Както се вижда на диаграмата, според Хелиоцентричната теория, по време на летните горещини Земята е с 5,000,000 километра по-далеч от Слънцето, отколкото по време на януарските студове. – Бел. прев.)


Разумно е да се каже, че обстоятелствата, които лесно обясняват по най-необикновен и невероятен начин причината за смяната на сезоните не са правдоподобни, особено с оглед на факта, че самият Коперник, когато публикувал теориите си за движението на Земята в трактата „За въртенето на небесните сфери” през 1543 година, настоявал за чисто хипотетичния им характер. Той казва: „Хипотезата за движението на Земята е само една хипотеза, която е полезна за обяснение на явленията, но тя не трябва да се разглежда като абсолютна истина.” Изглежда, неговият стремеж никога не е бил теориите му да се приемат на сериозно от наследниците му.


Движението на Земята в пространството може да бъде опровергано от сравнението между предполагаемата скорост на Земята и тази на другите планети, ако основаваме съображенията си на принципа, че дадено тяло в движение създава привидна скорост равна на собствената си в телата, който среща, което обикновено се демонстрира с експеримента на движещо се превозно средство, като например влак. На пръв поглед, трудно е да се прецени дали влакът или това, което се вижда навън се отдалечава, но един факт е сигурен, а именно, че и двете скорости, едната от които е реална, а другата привидна, са равни. Поради тази причина, ако Земята е в движение, тя би създала в планетите и съзвездията първоначална привидна скорост равна на собствената си. Следователно, не може да има скорост в небето по-ниска от тази на земната, тъй като тя представлява основната скорост, от която би трябвало да се получат привидните движения. Но както може да се види, изместването на съзвездията и на планетите, с изключение на Меркурий и Венера, е по-бавно, отколкото предполагаемата скорост на Земята, което по силата на обстоятелствата, посочени по-горе, е физически невъзможно. Освен това, трябва да се вземе под внимание, че реалните скорости на планетите би трябвало да се добавят към привидните, създадени от предполагаемото движение на Земята, в резултат на което планетите би трябвало да преминават пред нас като светкавици. Липсата на тези математически условия, които, разбира се, нямат причина да останат невидими, би трябвало да е достатъчна, за да докаже, че хипотезата за въртенето на Земята около Слънцето, изложена от Коперник, не е основана на факт и е непримлива такава, каквато е, дори ако подобна теория не може да бъде заменена с нищо по-логично. Едно напълно различно и по-рационално обяснение на цикъла на сезоните, въз основа на мотивирано изследване на съществуващите условия, все пак, може да се даде, така че вече да не е необходимо за тази цел да се кара Земята да пътува в космоса.


Съществена особеност на годината е нейното разделяне на два равни периода от по шест месеца, въз основа, на първо място, на преобладаващата продължителност на дните спрямо нощите, както и обратното, условия, обусловени от променящите се часове на изгрев и залез и, на второ място, от по-голямата или по-малка височина достигана от Слънцето в небето по местно пладне. Първият цикъл, по време на който дните са по-дълги от нощите и Слънцето достига кулминационната си точка през годината, се простира от пролетното равноденствие до есенното, т.е. от 21-ви март до 22-ри септември, а вторият цикъл, през който, по обратния начин, продължителността на нощите надвишава тази на дните, а Слънцето се спуска до най-ниската си точка през годината, трае от есенното равноденствие до пролетното, т.е. от 23-ти септември до 20-ти март.


Тези два шестмесечни периода, също така, се характеризират с противоположни температури. По време на първия цикъл, който отговаря на пролетта и лятото, топлината постепенно се повишава и спада, докато по време на втория цикъл, който отговаря на есента и зимата, интензивността на студа е това, което постепенно се увеличава и намалява. Може да се каже, че е очевидно, че топлината през лятото и ниските температури през зимата са резултат от по-голямата или по-малката височина, достигана от Слънцето по местно пладне, а също и от преобладаващата продължителност на дните спрямо нощите, въпреки че не може да е абсолютно сигурно, че колебанията на температурите се дължат изцяло на тези конкретни обстоятелства. Но на каква причина трябва да се припишат промените, които съществуват по отношение на дневната височина на Слънцето и часовете на изгрев и залез, които, изглежда, че определят разнообразните температури през годината? Тези редовни колебания, непременно, трябва да имат произход и, може да се отбележи, че няма научни изследвания или теории поели някога в тази посока.

Слънцето е оприличавано от древните на колесница, теглена от коне или на лодка, карана от гребци, което означава, че то не е самозадвижващо се.

(Слънчевата баржа на Ра. – Бел. прев.)


Следователно, неговото движение произхожда от някаква външна сила и в такъв случай, изглежда, че колебанията във височината на Слънцето по пладне и часовете на изгрев и залез се дължат на преминаването и на тласкането (импулса) на две регулиращи последователни течения или потоци космическо дихание, с продължителност шест месеца, а именно на топлия нарастващ и намаляващ поток на диханието, преобладаващ от пролетното равноденствие до есенното, последван от студен нарастващ и намаляващ поток на диханието от есенното равноденствие до пролетното. И заключението е, че импулсът на тези две (лятно и зимно) космически дихания обуславя височината на Слънцето по пладне и че те, също така, оказват въздействие върху придвижването напред или изместването назад на часовете на изгрева и залеза, от които зависят съответните продължителности на дните и нощите.


Следователно, настъпването и нарастващата интензивност на топлия летен поток на диханието е това, което става причина от 21-ви март Слънцето постепенно да се изкачва до ежегодната си кулминационна точка по време на юнското слънцестоене, а намаляващата интензивност на същия този топъл поток е това, което след лятното слънцестоене става причина височината на Слънцето по пладне постоянно да намалява до 22-ри септември - момента на есенното равноденствие, когато идва студения поток. В същото време, импулсът на този топъл поток на космическото дихание оказва въздействие върху придвижването напред на часовете на изгрева и изместването назад на часовете на залеза, така че дните стават по-дълги от нощите. От друга страна, настъпването и нарастващата интензивност на студения зимен поток на диханието около 23-ти септември е това, което става причина Слънцето все повече да се спуска надолу до най-ниската си точка през годината по време на декемврийското слънцестоене, а намаляващата интензивност на този студен поток на диханието е това, което след зимното слънцестоене става причина Слънцето да се издига отново нагоре до 21-ви март, когато топлия поток на диханието взема връх. Същевременно, студеният поток причинява изместването назад на часовете на изгрева и придвижването напред на часовете на залеза, при което нощите стават по-дълги от дните.

(Орбита на Слънцето и Луната през Декември - външна окръжност. Орбита на Слънцето и Луната през Септември и Март - средна окръжност. Орбита на Слънцето и Луната през Юни - вътрешна окръжност. Плоската Земя - Слънчевата и Лунната траектории през Януари и Юни. – Бел. прев.)


Както е видно, тези две полугодишни космически течения или потоци - топъл и студен, всеки по отделно представлява пълно дихание, включващо нарастваща фаза на вдишване от равноденствие до слънцестоене и спадаща фаза на издишване от слънцестоене до следващото равноденствие и именно тези две удвоени фази, с продължителност от по три месеца всяка, контролират ежедневната височина на Слънцето по местно пладне и часовете на изгрев и залез, ставащи причина за четирите сезона.


Трябва да бъде обяснено, че принципът на съществуването на космическите дихания не е нов и че той може да бъде открит в космогониите на Ориента. Тук, в частност, той е заимстван от френски превод на хиндуистки текстове, където е казано, че движението на Слънцето съответства на влиянието на потоците Вселенско дихание. Авторът е адаптирал споменатата теория към съществуващите условия, позволявайки, по този начин, да бъде разкрито специфичното естество на космическите дихания. Тази истина напълно се доказва нагледно, освен чрез очевидния паралел между фазите на ритмично вдишване и издишване, обуславящ продължителността на дните и нощите и височината на Слънцето по пладне, но и чрез сравнението с един друг фактор, а именно, съществуването на затишие между вдишването и издишването. Тази пауза е точно повторена по време на слънцестоенето, което съответства на преустановяването на космическото дихание между двете фази. Съществуването на дихание, управляващо движението на Слънцето тук става явно, тъй като по време на лятното и зимното слънцестоене нито височината на последното по пладне, нито времето на изгрева и залеза се променят. Съответните дължини на деня и нощта остават непроменени - Слънцето изгрява и залязва в едни и същи часове за не по-малко от пет дни. [1]*


[1] * Може да се отбележи, че по време на слънцестоене, когато височината на Слънцето по местно пладне се стабилизира в продължение на няколко дни в най-високата или в най-ниската си точка в небето, човек, по рефлекс, следва космическите условия чрез преустановяване на трудовата дейност и отмора. Тези особени моменти са също така поводът за големите религиозни Християнски празници: Коледа - по време на зимното слънцестоене и празника Тяло и Кръв Христови (26-ти юни – Бел. прев.) - по време на лятното слънцестоене, което несъмнено сочи за съществуването на връзка между Слънцето и Христос. Тази асоциация съществува също и в случая на Великденския празник Възкресение Христово, който в действителност отбелязва Слънчевата Нова година. Великден се провежда в неделята след новолуние последвало пролетното равноденствие на 21-ви март, бележещо началото на пролетно-летния цикъл на Слънцето, когато височината му по пладне над екватора започва да нараства, според настоящия астрономически метод за изчисляване на слънчевата деклинация.

Може да бъде добавено като още едно доказателство за съществуването на космическото дихание, че високите температури през юли и август, които са наистина необичайни, понеже би трябвало да е по-хладно, тъй като те се появяват, когато дните стават по-къси, а височината на Слънцето намалява, се дължат на факта, че както при дишането, налягането при издишване е по-голямо към средата на фазата и следователно, температурата се повишава. Наблюдава се, от друга страна, че студът става по-интензивен през януари и февруари, въпреки че дните стават все по-дълги и намаляващият интензитет на студеното дихание става причина Слънцето да се издига все по-високо. Това завръщане на студа се дължи на същата причина, т.е. повишаване на налягането в средата на фазата издишване и тъй като космическото дихание е студено, следователно, налице е по-нататъшно спадане на температурата по време на този период, от което може да се установи, че налягането на съответните потоци космическо дихание позволяват затоплянето или охлаждането на въздушния слой в зависимост от случая, без оглед на височината на Слънцето.


Очевидно е също така, че противоположността на сезоните северно и южно от екватор произтича от съответното противопоставяне в циркулацията на двете дихания върху Плоската Земя, т.е. когато топлото дихание е на север, студеното дихание е на юг и обратното, така че имаме едновременно лято в една част на света и зима в другата. По този начин, топлото шестмесечно дихание, започнало северно от екватора през пролетното равноденствие стига своя край по време на есенното равноденствие, около 22-ри септември, когато се извършва разместването на топлото и студеното дихание. Топлото дихание преминава на юг от екватора за пролетно-летния цикъл, а в същото време студеното дихание, напускайки споменатата част на света навлиза в нашата част за есенно-зимния цикъл. По такъв начин, съответните интензитети на диханията, в дадения момент и двете в края на фазата на издишване, се изравняват, така че да се даде възможност за размяната им, като в същото време, времетраенето на деня и нощта се оказват също изравнени, от по дванадесет часа всеки, и в двете части на света. Освен това най-вероятно, смущенията във въздушния слой, преобладаващи по време на равноденствията, се дължат на взаимната замяна на диханията и на преминаването им в другата част на света.

(Примерно нагледно представяне на топлия и студения поток на космическото дихание. – Бел. прев.)


Все пак, трябва да се добави, че в гореизложената теория, касаеща цикъла на сезоните, космическите дихания не оказват директно въздействие върху Слънцето, но съществуват преходни обстоятелства, които ще бъдат разгледани по-късно във връзка със самия произход на Слънцето.

Глава Втора

Относно факта, че Земята не се върти около себе си и за съществуването на деневен и нощен поток на космическото дихание
КОПЕРНИК развил още една теория, която обяснил в трактата си „За въртенето на небесните сфери”, че ако едно тяло се върти около друго, то първото трябва да има сферична форма и да се върти около оста си по подобие на пумпал. Следователно, за да вмъкне тази идея в движението на Земята около Слънцето, което измислил, за да обясни сезоните, той неочаквано постановил, че Земята е кълбовидна, противоположно на общото мнение по това време, а след това заявил, че тя имала динамика на въртене около оста си. Голямото неудобство в това твърдение е, че въртенето на Земята не може да се види, че съществува, нито по отношение на позицията на Слънцето или облаците през деня, нито спрямо Луната и другите планети през нощта. От друга страна, фактът на неподвижността на Земята има огромно предимство пред теорията за въртенето с това, че положително може да бъде разпознат като такъв и със сигурност може да се каже, че ако Земята не може да бъде видяна да се движи, има сто на сто вероятност тя да не го прави.

Теорията за въртенето на Земята непременно трябва веднъж завинаги да бъдеотхвърлена като неосъществима, като се посочи следната несъстоятелност. Тятвърди, че въртенето отнема 24 часа и че скоростта му е постоянна, като в този случай е задължително дните и нощите да имат еднаква продължителност от по 12 часа през цялата година. Слънцето следва да изгрява сутрин и да залязвавечер неизменно по едно и също време, в резултат на което би било равноденствие всеки ден от 1-ви януари до 31-ви декември. Човек трябва да се спре и да се замисли върху това преди да каже, че Земята има динамика на въртене. Кактака теорията за гравитацията става причина за сезонните промени впродължителността на деня и нощта, ако Земята се върти с равномерна скоростпо 24 часа в денонощието!? Във всеки случай, както разбрахме по-горе, няма такова движение като въртене на Земята около Слънцето и тъй като въртенето й е задължително условие в теорията, то в същото време автоматично отпада. Налице е също така взаимна невалидност: ако въртенето е явно невъзможно, както е демонстрирано по-горе, тълкованието, еднозначно произтичащо от това движение, става недействително.


(Според Хелиоцентричната теория скоростта на въртене на кълбовидната Земя за географската ширина на България е около 1,300 км/ч, т. е. свръхзвукова скорост. Нужно е човек да се замисли сериозно върху налудността на подобно твърдение, особено в тих ден, когато и листец не потрепва! – Бел. прев.)


Освен това, ако летенето бе изобретено по времето на Коперник, без съмнение,той скоро би разбрал, че твърдението му по отношение на въртенето на Земята е погрешно, в резултат на връзката, съществуваща между скоростта на самолет искоростта на въртене на Земята. Разстоянието, изминато от въздухоплавателно средство би се намалило или увеличило от скоростта на въртене, в зависимост от това дали въздухоплавателното средство се движи в същата или в противоположна посока. Ако Земята се върти, както ни се казва с 1,000 км/ч (тук и по-долу авторът има предвид предполагаемата скорост на своята географска ширина – Бел. прев.), а самолет лети в същата посока само с 500 км/ч, очевидно е, че мястото закацане ще се отдалечава все повече всяка минута.

От друга страна, ако летенето се състои в посока, обратна на тази на въртенето на Земята, тоза един час би се покрило разстояние от 1,500 км вместо 500 км, тъй като скоростта на въртене би се прибавила към тази на самолета. Би могло същода се посочи, че такава скорост на летене от 1,000 км/ч, която е предполагаемата скорост на въртене на Земята, наскоро бе постигната, така че въздухоплавателно средство, летящо със същата скорост в същата посока като тази на въртенето неби могло да прелети никакво разстояние.

То ще зависне във въздуха над мястото, от което е излетяло, тъй като и двете скорости са равни. В допълнение, не би имало нужда да се лети от едно място до друго, разположено на еднаква географска ширина. Самолетът би могъл просто да се издигне и да изчака съответната държава да пристигне под него при нормалния ход на въртенето, а след това да кацне, въпреки че е трудно да се разбере как някой самолет изобщо би успял да докосне пистата на летище, което се изплъзва под него със скорост от 1000 километра в час. Със сигурност би било полезно да се знае какво мислят за въртенето на Земята хората, които летят.

(Ориентацията и движението на самолета е по протежение на полосата за кацане, но пистата се движи под различен ъгъл и с различна скорост. – Бел. прев.)


Може също да се каже, че ако Земята наистина се въртеше, както в случая с предполагаемото й въртене около Слънцето, такова движение би създало очевидни бързи и хаотични движения на планетите и съзвездията във всички посоки, докато в действителност, движенията управляващи небесата са изключително бавни и съвършено подредени, независимо от предложеното непохватно обяснение, че всичко се движи толкова бързо, че не би могло да се види, че изобщо се движи.

(Нощна тайм-лапс снимка на звездните следи. Всички звезди се въртят около Поларис, намираща се от хилядолетия точно над Северния централен магнитен полюс на Плоската Земя. Звездните следи, заснети с тайм-лапс. – Бел. прев.)


Полагат се много усилия, освен това, денят и нощта да бъдат обяснени под формата на вероятна благоприятна допълнителна полза от въртенето около оста, отделно от незаменимата му роля в предполагаемото въртене около Слънцето, посредством факта, че двете половини на Земята са редуващо се изложени на лъчите на Слънцето за периода от двадесет и четири часа. Но денят и нощта не са резултат от играта на светлината и сянката, породена от въртенето на Земята. Както всеки може да осъзнае, дневната светлина се създава от идването и преминаването на Слънцето, а нощта от неговото изчезване. Развиделява се, когато Слънцето изгрява, а се свечерява, когато то залязва. Изобщо няма нужда Земята да се върти, за да се създаде тази природна действителност, причината за която е очевидна и достатъчна сама по себе си.

Все пак, още една причина, освен присъствието или отсъствието на Слънцето, може да се вземе под внимание при смяната на деня с нощта. Известно е, че древните са подчертавали факта, че денят се пораждал от светлинна пара, а нощта от непрозрачен вид мъгла, но това обяснение не е задоволително, що се отнася до нощта, тъй като звездите няма да бъдат видими или, най-малко, ще бъдат затъмнени. Това, което може в действителност да се приеме, е наличието на топло космическо дихание през деня и на студено през нощта, отговарящи съответно на топлото дихание на лятото и на студеното дихание на зимата, като, без съмнение, денят и нощта са в малък мащаб това, което двата основни дяла на годината са в по-голям мащаб. Още повече, че се наблюдава значително увеличение на температурата след пладне, което насочва вниманието ни към съществуването на дихание във фазата на издишване. Преминаването на това дневно дихание започва в ранна утрин на разсъмване, обичайната пауза между вдишването и издишването се случва около средата на деня и, в тази връзка, ние разполагаме с безпогрешната проверка, посредством поведението на човека, който по рефлекс, в този момент спира работа за известно време. След това, преминаването на топлото дневно дихание се преустановява с пристигането на студения нощен поток на диханието привечер.


Може да се счита, че дневното дихание носи определена сияйност, с оглед на факта, че дневната светлина настъпва много преди изгрева и също така, че светлината продължава и след залез, както и по време на пълните затъмнения на Слънцето. От снимките, направени по време на такива затъмнения, може да се види, че детайлите на пейзажа, сградите и предметите остават видими, така че може да се предположи наличието на сияйна причина, независима от Слънцето, но осигурена от дневното дихание.

Обратно, студеното нощно дихание преминава от свечеряване до зори, с обичайната почивка някъде след полунощ. Наблюдава се рязък спад на температурата по това време, което съответства на увеличената интензивност на студеното нощно дихание във фазата му на издишване.


Съществува противостоене в циркулацията на дневното и нощното дихание над Земята, така че, когато едното е в западната половина на света, другото е в източната и обратното.


Дневните и нощните дихания със сигурност са свързани и повлияни от Великите дихания на лятото и зимата и, следователно, обединеното им въздействие е това, което регулира височината на Слънцето по пладне и часовете на изгрева и залеза, но не директно, както казахме по-преди, а чрез преходни обстоятелства, обяснени по-долу.


А що се отнася до произхода на потоците дихание, може само да се предположи, че те произлизат от живите космически центрове, притежаващи органичната функция на дишането и че те са разположени в някои отдалечени региони извън нашата непосредствена Вселена.


Също така е възможно да има някаква връзка между ветровете и тези космически дихания. Съществуват ветрове, периодично преобладаващи през определени сезони на годината и които, при тези обстоятелства, може да отговарят на полу-годишните дихания на лятото и зимата. Освен това, американските височинни пилоти са докладвали за наличието на обширен височинен въздушен поток, с дълбочина 10 километра и ширина 480 километра, въртящ се с фантастична скорост северно от екватора. Подобни доклади от Австралия показват наличието на съответен високоскоростен въздушен поток на юг от екватора. Възможно е да има аналогия между тези наскоро открити въздушни течения и полу-годишните потоци космическо дихание. Що се отнася до дневното дихание, то може да има връзка с второстепенните ветрове, надигащи се сутрин и стихващи вечер.


Също така изглежда, че потоците дихание са придружени от вибрации или космически пулсации: дневните и нощните дихания от по дванадесет пулсации всяко, които са часовете, а полу-годишните дихания на лятото и зимата от по шест велики пулсации всяко, с продължителност от по тридесет дни. Това са месеците.


Може да се добави, че навярно редовният и постоянен поток на тези космически дихания представлява хода на времето.

Глава Трета
Относно въртенето на планетите около Земята, а не около Слънцето

СЛЕДВА

http://stamat2015.blog.bg/

Информация, пропаганда и когнитивен дисонанс – Светът на Оруел и Бърнейз

Информация, пропаганда и когнитивен дисонанс – Светът на Оруел и Бърнейз

СВАЛИ PDF ТУК

Ние, съвременните човеци, имаме небивалата привилегия да живеем в изключително време. Време, в което почти всякакъв вид информация и знание е само на едно докосване от притежаващия компютър с интернет свързаност. Време, в което в почти всяко „цивилизовано” домакинство (с изключение на това на автора) има телевизионни приемници, със стотици развлекателни, „образователни” и „научни” програми. Време, в което на почти всеки „се дава образование”, достатъчно му единствено, за да борави с машинариите, обслужващи „невиждания напредък” на човечеството. Но от друга страна, съвремието е най-лъжовното и измамно време, което някога е съществувало. Време на ежедневни политически и икономически машинации, манипулации и интриги, на нижещи се един след друг политически и икономически провали и разруха, време на неизброими войни, на стотици милиони невинни жертви и на неизмеримо страдание.

През последните няколко десетилетия, чрез медийно пропагандиране и посредством масовото навлизане на информационните технологии, бе създадена една нова социална прослойка, на която Илюминатския елит възлага изключителни надежди да стане гръбнака на Трансхуманизма – въображаемото технологично осъществяване на новия вид „еволюирал” човек. Хората от тази прослойка, която все още е не дотам социумно определена, считат себе си за всезнаещи и меродавни по всякакъв вид въпроси, като това тяхно самомнение е насадено и развивано от масмедийните и интернет канали и сайтовете, обслужващи войнстващия Елит. Постоянно излъчваните по тях „викторини”, игри на „знаещите” и игри за пари и награди култивират у съвременния човек възхита и преклонение към онези, запаметили „енциклопедичните” данни, както и същевременен стремеж за поглъщането им. Това, за което последните не си дават сметка е по какъв начин тези данни са намерили място на страниците на печатните енциклопедии или в интернет базираните такива, като Уикипедия например, както и какво означават самите думи „информация”, „енциклопедия”, „пропаганда”, както и много други, потопяващи съзнанието на телезрителя, радиослушателя и вестникочитателя.

Трансхуманизмът е Илюминатско елитарно движение (означава се с „h+“),използващо биотехнологиитеза въображаемо осъществяване на сливане на човека с машините. Тези отвратителни уродливи чудовища са масово пропагандирани по масонските масмедии като „подобрен вариант на човека“ и са наименувани„постчовеци“ (post-humans).

Съвременникът би се зачудил твърде много, разбирайки че зад повърхностното значение на много от ежеминутно изливащите се от масмедиите думи има една друга, скрита семантика. А как да открием истинското значение на думите? Още Конфуций казва: „Знаците и символите управляват света, а не думите и законите.” Но дори тогава, по времето на Конфуций, когато човеците в голямата си част са били неграмотни и когато не е съществувала световноразпространена мултимедийна свързаност, посредством която да се правят изследвания, думите са имали окултна (означава „скрита”) семантика. В днешно време, всички живеем потопени в знаци, символи и думи с окултно значение, изпращащи ниподсъзнателни послания, което вече много от нас разбират и нарочно и съзнателно избягват тяхното влияние. Един от най-ерудираните изследователи на окултните (скритите) значения на символите и думите днес е строго забраненият и преследван Джордан Максуел (https://jordanmaxwellshow.com). И въпреки че и той вероятно е Масон, за да му се позволи да изследва в тази област, гоненията срещу него, заради огласяването на разкритията му достигнаха връх преди няколко години, когато цялата негова собственост, предишния му интернет сайт, заедно с всичките му книги и авторски права бяха „законно” откраднати от подставени лица на войнстващият Елит на Новия Световен Ред.

Днес, ние постоянно търсим помощта на енциклопепиите, като през последното десетилетие интернет търсачките, Уикипедия и други подобни вземат превес. Но какво означава думата „енциклопедия”? Думата се появява през 30-те години на ХVІ-ти век и е неправилно прочетен и транслитериран от латински автори гръцки термин „ἐγκύκλιος παιδεία”(йекийос педия), който дословно означава „кръгово образование” или „обучение в кръг” и се използва, за да представи най-общото начално образование при отглеждането на деца в Стара Гърция. Нарочната употреба на този израз за обозначаване на книги, съдържащи уж най-важните знания на човечеството и до днес – 500 години след грешното му транслитериране, насочва логически разсъждаващият изследовател само към един-единствен извод. И този извод е, че грешка не съществува!!! Книгите и сборниците, наречени Енциклопедии, не съдържат абсолютно никакво истинско знание, а са издавани и разпространявани само, за да мамят и лъжат човеците, като им се втълпява от пропагандната машина на Елита, че това е висшата точка на човешкото знание и мъдрост. Всъщност, тези книги са залъгалки за възрастни и съвсем естествено са сборници с лъжи и измами, от същия вид, с какъвто например родителите залъгват детето си, че ще го открадне Торбалан, ако прави бели, или че Дядо Коледа ще му донесе подарък, ако е послушно. Уповаването, позоваването и изучаването на книги, издадени от войнстващият Елит, работил усърдно столетия наред, за да ни пороби напълно е равносилно на това да отвориш вратите на обсадената си крепост и да поканиш врага вътре на чаша чай и партия шах, за да си почине. Ние, човеците, най-после трябва да разберем, че сме тук, на тази Земя и по това време, защото тук и сега се води една борба. И тази борба не е между различните народи или вероизповедания, или раси! Не! Тази борба е за нашите души! Човекът има само един враг и този враг е Илюминатската върхушка, която го гнети и поробва от столетия!

Съвременните значения на думата „информация” са многостранни и влизат в системата от понятия и дефиниции във Философията, Физиката, Информатиката и т.н. За целите на нашето изследване, обаче, е нужно да разгледаме семантиката на думата такава, каквато е използвана от масмедиите, като например в словосъчетанието „средства за масова информация”.Думата навлиза в българския език от западноевропейските езици, но произлиза от латинския глагол „informare” [in- „във”+ forma „форма”],означаващ оформям, придавам форма, а латинското отглаголно съществително „informatio”означаваинструкция, учение, доктрина, формиране на ума. Следователно, окултното или скритото значение на думата „информация” е формиране на ума, оформяне на ума, съгласно дадена инструкция, учение или доктрина, или по-просто казано, индоктринация. Което значи, че всяка информация изменя нашите умствени, психически и душевни нагласи и състояния, което е търсената и преследвана цел от онези, които искат по един или друг начин да повлияят на съзнанието ни.

Думата „маса” („масов”) идва в българския език от западноевропейските езици, но произлиза от латинското „messa”, означаваща меса, литургия, служение, но също и ожънат, събран, откъсния латински„missa” – пускане в края на литургията, но също и сбирщина, убит и тона, звучащ от рог, когато жертвата е убита и е свързана през гръцкото „maza” – ечемичена питка, с „massein” - омесвам, споявам. Следователно, окултната или скритата семантика на думата „маса” (маси) е омесване (спояване) на хора по време на служение, където някой или нещо ще бъде пожертвано (убито).Това е и окултният смисъл на събиранията на хора на едно място – извършването на определен ритуал на жертвоприношение към скритите за сетивата или окултни сили. При политически демонстрации, протести и размирици, където цари насилието, хаоса, страха, яростта, отмъщението и агресията, т.е. ниските вибрации и низките страсти, енергията, излъчвана от човеците извършва служение или черна литургия на демонични същности от нисшия Астрал и тогава непременно някои ще бъдат „ожънати” (убити) или нещо ще бъде „пожертвано”, най-често свободите и щастието. Когато има ритуали на хора поради духовни причини, то енергиите, вибрациите и същностите, извикани от Астрала зависят изцяло от духовния водач и от мястото, на което се извършва служението. Светлите духовни пастири правят служения на места с високи вибрации и тогава радостта, щастието и ползите са много. Но от друга страна, има демонични сборища и служения на места с ниска, тъмна и смъртна енергия, които не биха донесли никаква полза на участващите, а тъкмо напротив – биха имали тежки последствия. В този ред на мисли, авторът не препоръчва посещаването на служения по гробища, мрачни черкви и катедрали, тъй като те нямат благотворно въздействие върху живите човеци. Служенията всред отворени пространства, на места на силата, където Земята приема специфичните енергии на Небесната Твърд, винаги оказват оздравяващо и извисяващо духа въздействие върху човека.

Думата „средство” означава, както „похват, начин на действие, чрез който се постига някаква цел, като се използва всичко необходимо”, така и „оръдие, приспособление или предмет, необходим за осъществяването на определена дейност”.

И така, човекът, тръгнал по пътя на Истината, когато чуе или прочете словосъчетанието „средства за масова информация”, тъй като то съдържа чужди думи, трябва да го изтълкува по следния начин:„оръдията, осъществяващи ритуала на окултно жертвоприношение, с цел оформяне на ума, съгласно дадена инструкция, учение или доктрина.”

Ето, сега вече сме разкрили, каква е причината „новините” по всички масонски масмедийни канали даизлъчват, иначе казано, да ни облъчват само с насилие, страх, психоза, убийства и лееща се кръв на всеки двадесет минути. Причината е повече от очевидна: защото по такъв начин те отслужват черна литургия на олтара на тъмните сили на насилието, страха и смъртта, извършват окултно жертвоприношение, като принасят в жертва самите нас, обръщат сърцата ни от доброто, светлината и любовта и ги потапят в тъмнина, страх, кръв и смърт, като по този начин оформят ума ни, нашите мисли, желания и копнежи, съгласно демоничното учение и доктрината на тъмнината и злото.

И всичко това се съдържа в двусмислената употреба на думите, както например някой политик би казал:„Трябва да пожертвате свободите си, за да има мир”. Но как някой би повярвал на подобен логически оксиморон?! Когато пожертваш свободите си, ти ставаш РОБ, а как е възможно, ако сме РОБИ да има МИР?!

Двусмислената употреба на думите от днешните масмедии е разкрита още преди седемдесет години от великия английски писател, есеист, журналист и критик Джордж Оруел (1903 – 1950), чието истинско име е Ерик Артър Блеър. Баща му бил 33-тастепен Масон от Стария и Приет Шотландския ритуал и не чактолкова далечен роднина на Тони Блеър - 33-тастепен Масон, член на Ложата Стъдхолм, Ложата Гроув, член на Фабианското общество и член на Билдербергите. Джордж Оруел завършил Итън Колидж - добре известен Илюминатски образователен център, произвел 19 британски министър-председатели, включително Дейвид Камерън – Масон и член на Билдербергите. Преподавателят по френски език на Оруел в Итън Колидж бил Олдъс Хъксли – небезизвестният автор на „Смел нов свят” (Brave New World) итам те станали приятели за цял живот. Хъксли въвел Оруел във Фабианското тайно общество – една от основните маши на войнстващия Елит за създаването на Новия Световен Ред, имащо и обществена фасада. От своя страна, бащата на Оруел разкрил на сина си целия дневен ред на Илюминатите за поробване на Човечеството, включително и факта, че това е планирано десетилетия по-рано. С времето Оруел ставал все по-разочарован от методите на тайните общества и „прекрасното” бъдеще, което те готвели за обикновения човек и решил да опише техните намерения в книги-предупреждения. През 2008 година, „Дъ Таймс” го нарежда на второ място в класацията си „50-те най-големи британски писатели след 1945 година”. Той става много известен с алегоричната си новела-басня „Животинска ферма” от 1945 година. Но световната му слава идва с дистопичния (противоположното на утопичен) муроман „1984”, публикуван през 1949 година. В неготой описва зашеметяващо точната и до подробностиплашеща картина на днешното общество. Идеите, понятията и неологизмите от тази книга са навлезли във всички съвременни езици и са безмилостно експлоатирани от Холивудската машина за пари: „Големия Брат” (Биг Брадър), „двумисъл”, „мислопрестъпление”, „новоговор” и така нататък. Тази книга обезсмърти името на автора си и днес вече с думата „Оруелски“ описваме дистопичния свят, в който живеем – свят на превръщане на официалната политическа и икономическа измама, тайното наблюдение и следене на всеки човек от „Големия брат” и фалшифицирането на миналото в ежедневна практика на полицейската държава, посредством манипулирането на обществените нагласи, нарочно предизвиканото разделение помежду човеците и пропагандата, непрекъснато изливана от масонските масмедии, пораждащи когнитивен дисонанс в отворените и безкритични умове на нищо неподозиращите.

”Политическият език има за цел да направи лъжите да звучат достоверно, а убийствата – почтено и да приддаде солиден вид на празните приказки.” – Джордж Оруел

Предречените и вече случили се събития и обстоятелства от Джордж Оруел са много, а в следните цитати от „1984” прозорливия и освободен ум ще види нашето време:

„Биг Брадър те наблюдава.“
„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“
„Който контролира миналото - контролира бъдещето. Който контролира настоящето - контролира миналото.”
„Ако искате картина на бъдещето, представете си военен ботуш, стъпил върху човешко лице – завинаги.“
„Докато не се осъзнаят,те никога няма да въстанат, а не ще се осъзнаят, преди да са въстанали.“
„Власт означава да разкъсаш човешките умове на парчета и отново да ги сглобиш в нови форми по твойсобствен избор.“
„Партията се стреми към власт изключително заради самата себе си. Ние не се интересуваме от добруването на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта, чистата власт... Властта не е средство, тя е крайната цел. Никой не установява диктатура, за да защити някоя революция, но той прави революция, за да установи диктатура. Целта на преследването е самото преследване. Целта на мъчението е самото мъчение. Целта на властта е самата власт.“
„Ако искаш да пазиш тайна, трябва да я скриеш и от себе си.“
„Двумисъл е силата да поддържашв своя ум две противоречащи си убеждения и да ги приемаш и двете едновременно.“

Абсурдът на горните цитати е само привиден и ако се вгледаме в настоящето с трезв и критичен поглед ще открием, че те го описват извънредно точно. Този абсурд, всъщност, е състояние на човешката психика и се нарича когнитивен дисонанс.

Когнитивният дисонанс е придобиване или насилствено насаждане на психологически конфликт, в резултат на едновременното поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, имащ за цел умъртвяването на логичното мислене, критичното изследване и свободата на концепциите, като в крайна сметка поробва изцяло човешкото същество.

Правейки откровен и честен преглед на живота си, ще разберем, че голяма част от възгледите ни за света са рожба на когнитивния дисонанс. Всички са отвратени от продажните, корумпирани, алчни и безнравствени политици, сменящи местата си, но не изпускащи „кокала”, които не се интересуват от добруването на обикновения човек, но всички винаги отиват да „гласуват” – когнитивен дисонанс.Политиката, всъщност, е играта на свръхбогатите непрекъснато да мамят бедните, за да стават все по-богати и все по-властни, чрез заграбените от нас богатства, докато бедните, стават все по-бедни и по-заробени от тях – банкерските династии и аристократичните родове!

Ние, всички, искаме другите да не ни се бъркат в живота и да ни оставят на мира, но непрекъснато съдим останалите и ги поучаваме какво да правят – когнитивен дисонанс.

Виждаме как приятели и близки се разболяват от рак, заради цигарите, чуваме по улиците и в градският транспорт познатата раздираща и давеща кашлица на десетилетните тютюнопушачи, четем некролозите на безвреме отишлите си от този свят жертви на цигарата и вместо да се уплашим, вразумим и откажем смъртоносния навик, ние дълбоко в себе си повтаряме: „Ще пушим, докато умрем, ще пушим, докато умрем – това е по-силно от мен!”

Всеки човек, живял някога, от хиляди години чак до днес, винаги е възприемал със сетивата си и с цялото си тяло, че Земята под краката му е равна, плоска и неподвижна (освен по време на земетресение), но днес всички, още от деца, насилствено сме заставени от „образователната система” да приемем, че Земята се върти около себе си с 1666 км/ч и безспирно лети и се лута насам-натам в пространството в няколко различни посоки с умопомрачителните 3 036 870 км/ч постоянна скорост, неизвестно и необяснимо по какъв начин постигната и с какви средства и енергии поддържана, както твърди съвременната Масонска астрономия – когнитивен дисонанс!

Ние знаем, усещаме и виждаме, че употребата на мазни, тежки храни и месо повлияват лошо общото здраве на човека, като повишават нивото на холестерола и увеличават многократно риска от сърдечно-съдови заболявания и инфаркт на миокарда, като същевременно с това става причина за появата на костни и ревматични заболявания и подагра, но все пак по няколко пъти дневно се тъпчем с месо, поставяйки се на целогодишна месна диета без прекъсване!

Никой от нас не иска да бъде убит, но НИЕ ежедневно най-безсъвестно, без угризения и дори с радост, само за да утолим настървението си и да удовлетворим жаждата за кръв на сетивата си подлагаме на страдания и отнемаме живота на МИЛИОНИ ЧУВСТВАЩИ СЪЩЕСТВА – най-жестокия и абсурден когнитивен дисонанс, раздиращ психиката и душевността на съвременния „цивилизован” човек!

Всеки човек иска да живе в мир и да благоденства, радвайки се на щастието на близки и роднини, но всички, ние, непрекъснато сме заливани с насилие, страх, обстрелвани с омраза и насъсквани един срещу друг по масонските медийни канали и заживяваме обградени от политическа, етническа и расова вражда, желаейки унищожението на различните по народност, раса, изповедание или убеждения от нас – когнитивен дисонанс.

Учудването и изумлението на нашия съвременник биха нарастнали още повече, четейки последните изречения. Употребата и свързването помежду им на толкова страховити думи на едно място, вероятно напълно би го разконцентрирала и за да не го изгубим завинаги, нека веднага прибегнем до цитиране на началото на Глава Първа от книгата „Пропаганда” на Едуард Л. Бърнейз – бащата на Пи Ар-а, доайен на рекламата и създателя на лица в политиката и масмедиите.

„Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнението на масите е важен елемент в демократичното общество. Онези, които ловко управляват този невидим механизъм на обществото съставляват невидимото правителство, което е същинската ръководна сила в страната ни.
Ние сме управлявани, нашите умове са моделирани, вкусовете ни формирани, идеите ни внушавани предимно от хора, за които никога не сме чували. Това е логичен резултат от начина, по който е организирано демократичното ни общество. Огромна численост човешки същества трябва да си сътрудничат по този начин, ако искат да живеят заедно като гладко функциониращо общество.
Нашите невидими управляващи, в много случаи, не са наясно относно самоличността на колегите си в скрития кабинет. Вероятно би било по-добре, вместо пропаганда и особени становища, да има комисии от мъдреци, които ще избират управниците ни, ще диктуват поведението ни, насаме и в обществото, и ще вземат решения вместо нас за най-добрите видове дрехи, които да носим и за най-добрите видове храни, с които да се храним.”
Из „Пропаганда”, издадена през 1928 година

„Ако разберем механизма и мотивите на груповия ум, вече ще е възможно да управляваме и организираме масите, според волята ни, без те да го знаят.” – Едуард Л. Бърнейз

Думата „propaganda” е италианска и идва от латинския глагол „propagare” – размножавам, разпространявам, развъждам, като представлява негова герундив форма и означава този, който ще се размножава, разпространява. Тази дума за първи път е използвана в административен орган на Католическата църква, създаден през 1622 година, наречен Congregatio de Propaganda Fide – „Конгрегация за размножаване (разпространяване) на вярата”, или неофициално просто Пропаганда. Дейността му е насочена към „развъждане” на католическата вяра в не-католическите страни. В края на ХVІІІ-ти век, терминът вече се използва в светските дейности, а от средата на ХІХ-ти век добива негативен смисъл, когато започва употребата му в политическата сфера. Преди и по време на Първата Световна Война се водят засилени пропагандни кампании от всички воюващи.

Едуард Луис Джеймс Бърнейз (1891 - 1995) е австро-американец, роден във Виена от еврейски родители. И по двата родови клона той бил племенник на Зигмунд Фройд - член на Виенския клон на масонската ложа B'nai B'rith (Б'най Б'рит) от септември 1897 година. Майка му била сестрата на Фройд – Ана, а баща му, Илай Бърнейз, брат на съпругата на Фройд - Марта Бърнейз. През 1892 година семейството му се премества в Ню Йорк, където той учи, като през 1912 година завършва университета Корнел. Бърнейз започва работа като наемен рецензент за пресата, а основен негов клиент става оперната суперзвезда Енрико Карузо. Този факт, както и световноизвестния чичо-масон явно предразполагат слугите на войнстващия Илюминатски Елит да го вербуват за целите на военната пропаганда в Комитета по Обществена Информация на Удроу Уилсън през Първата Световна Война. След като присъства на Парижката мирна конференция неговите господари му поставят задачата да изработи методология за управление на човешките маси и в мирно време. Той комбинира идеите на Густав Льобон и Уилфред Тротър за психологията на тълпата с психоаналитичните идеи на чичо си, Зигмунд Фройд,за безсъзнателните, ирационални импулси, като по този начин успява да изгради съвършената машина за манипулация на човека, който той разглежда като ирационален и опасен, в резултат на така нареченото „стадно чувство”, описано от Тротър.

По време на Първата световна война, думата „пропаганда” се използва от германците, което сложило негативен отпечатък върху нея, поради това Бърнейз въвежда понятието „връзки с обществеността” (PR). Той смятал, заявява дъщеря му, Ан, в интервю за BBC, че „не трябва да се разчита” надемократичните решения на обществото и се страхувал, че американската общественост „може много лесно да гласува за неправилния човек или да поиска нещо погрешно, така че тя трябва да бъде ръководена отгоре.” Ан казва, че баща й вярвал в „просветения деспотизъм”. Този същият Просветен деспотизъм, който Илюминатите планомерно и постепенно въвеждат, чрез слугите си навсякъде по Света и е станал известен като Нов Световен Ред.

Като евреин той бил особено загрижен за осъществяването на еврейските Световни планове и усилията му могат да се разглеждат като изпълнение на задачите поставени в Протоколите на Ционските мъдреци, адаптирани към съвременната световна корпоративна масмедийна култура. Прилагайки на практика идеите на психоанализата, той разработва методология, въздействаща пряко на подсъзнателните нагласи в целевите групи, подтикваща индивидите в тях неосъзнато исляпо, на основание не на рационалните нужди, а на ирационални желания да купуват продукти, в услуга на корпоративнитеинтереси.
Още по време на войната манипулацията на американското общество процъфтявала благодарение на Бърнейз и екипа му: Уолтър Липман от Съвета по международни отношения (CFR), медийния магнат Лорд Ротмиър (Харолд Хармсуърт) и Лорд Нортклиф. Финансирането идвалона първо място от Британското кралско семейство, както и от семейния тръст на Рокфелерови, а няколко години по-късно и от Ротшилдовата династия, с която Лорд Ротмиър бил свързан чрез брак. Тъй като членовете на екипаимали връзки с Групата на Кръглата маса, Оксфордската клика на лорд Милнер, с Фабианското тайно общество, Ротшилдовата и Рокфелеровата династии очевидно означава, че формираният „Мозъчен тръст” бил използван директно в обслужване на тристранните интереси на оръжейните кланове, банкерските династии и аристократичния елит – най-висшата част на Илюминатската върхушка, а неговите изгодни и доходоносни идеологически и геополитически проекти дефинират Световнатафинансова архитектура и до днес.

Най-реакционната политическа пропагандна дейност на Бърнейз била проведена в полза на мултинационална корпорация Юнайтед Фрут Къмпани (сега Chiquita Brands International) и правителството на САЩ, за да улесни свалянето на демократично избрания президент на Гватемала, Генерал Хакобо Арбенц Гузман (виж Операция PBSUCCESS).

Според многократно проведено общонационално изследване, повече лекари пушат „Camel”, отколкото други цигари!

През 1920 година, работейки за „Америкън Тъбако Кампани”, той изпраща млади дебютантки на парада в Ню Йорк, съобщавайки на пресата, че група участнички в шествието за правата на жените ще запалят„Факлите на Свободата”. По негов сигнал, моделите запалили цигари „Лъки Страйк” пред нетърпеливите фотографи. По това време в Америка не било позволено на жените да пушат на обществени места, но след „Факлите на Свободата” цигарената индустрия видяла небивал подем. Неизброими множества жени по света били подлъгани да посегнат към цигарите. Тази пропагандна кампания носи своите последствия и до днес и се измерва в десетки милиони жени, починали от рак на белите дробове, причинен от тютюнопушенето.

„Жени! Запалете още един„Факел на свободата”! Съборете още едно секс табу!”- Рут Хейл (1887-1934), феминистка.

Бърнейз провел кампания в полза на Американското алуминиево дружество (Alcoa) и други специалниално заинтересовани групи, за да убедят американската и Световната общественост, че флуора е не само безопасен, но и полезен за човешкото здраве. Тазибезпрецедентна човеконенавистническа манипулация от 50-те години слага началото на флуоридирането на водата, под предлог „профилактика на зъбния кариес”. Оттогава насам флуоридите, продавани и известни като най-силната отрова за плъхове, се превръщат в „здравословен” фактор за зъбното здраве на децата. В резултат на тази кампания флуоридът от силно токсичен отпадъчен продуктна алуминиевата и ураниевата промишленост се превръща в хранителна добавка, уж необходима за здрави зъби. Това вероятно е най-демоничното деяние на Бърнейз. В днешно време е абсолютна рядкост да се види млад човек със здрави зъби, където и да е по „цивилизования” Свят, като жертвите на флуорната пропагандна измама са стотици милиони все още нищо неподозиращи човешки същества.

Имате флуороза? Флуорида направи това. Отвърнете на удара! http://fluoridealert.org/

Днес, пропагандният екип на Бърнейз е наследен и укрепен от мрежата на Института Тависток, пуснал корени по целия „цивилизован” Свят: от британския Университет в Съсекс до американския Станфордски изследователски институт (SRI) и Института Исейлън (Esalen Institute) - печално известен с изследванията си за контрол върху човешкия ум, свързани с операциите CoIntelpro в рамките на движението Ню Ейдж, от Фондация Херитидж, МИТ, Хъдсън институт и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) в Джорджтаун, обучаващ личния състав на Държавния департамент на САЩ и Разузнаването на Военновъздушните сили до корпорацията RAND, които с парите на данъкоплатците наемат най-добрите психолози и психиатри да измислят все по-нови и нови начини да влияят подсъзнателно на човешкото същество, като го впримчат в услуга на корпоративното забогатяване и изпълнение на програмата на войнстващия Елит.

Но методите за влияние върху човешкото същество са се променили много от времето на Оруел и Бърнейз. Днес вече виртуалната реалност е не само в рамките на софтуера на новите технологии, но се имплантираи в човешкия мозък. Възприятията ни се подготвят и управляват с все по-голямо усърдие за внедряването на идеологията на трансхуманизма, като тя се залага в принципите на образованието навсякъде по Света. По този начин, войнстващия Елит се стреми даразрушинезависимостта на ума в полза на инфотейнмънта (мултимедийните развлечения във виртуална реалност) и култа към сръчността на ръцете и краката. Идеологията на трансхуманизма вкоренява дълбоко в сърцата на младите човеци своята религия и иконография, че съдник на реалността е начина,по които те действат във виртуалната среда на игрите и развлеченията, а не знанията и отношението им към истинската действителност вън и вътре в самите тях. По такъв начин новите поколения попадат в капан, за който нищо не подозират – капанът на пристрастяването към изкуствена среда и Свят, създаден специално за тях от господарите им, за да могат да ги владеят и използват. Този капан носи своите последствия: отчуждаване от действителността, изгубване на всякакъв интерес към всичко извън мултимедийната или виртуална архитектура, впримчила съзнанието им, неспособност да развият нормални човешки взаимоотношения на близост, приятелство и любов, неспособност да мислят, разсъждават и вземат логически обосновани решения в живота и най-важното - невъзможност да намерят време да останат насаме със себе си, за да се вгледат във вътрешното Аз и да започнат да разкриват Духа, живеещ в човешкото същество. Така Илюминатите най-накрая ще постигнат своята цел – открадване и поробване душата на човека и напълното му и цялостно откъсване от неговия Създател – Творецът-Творение.

Затова, съвременният човек трябва да е съвсем наясно, когато включва телевизионния приемник или радиоприемника, или влиза в сайта на някоя масонска мултимедийна корпорация, за да „гледа” говорещите глави, „слуша” или „чете” „новините”, че всичко, което ще погълне там не е нищо повече от манипулация, пропаганда и оформяне на ума по начин възнамерен и осъществен от хора, за които никой обикновен човек нищо не знае – съвсем незначителната на брой клика на Илюминатския Елит, който има за крайна цел да пороби напълно и да властва над Човечеството. Нека, тогава нашият съвременник се вгледа в сърцето си и да се вслуша в душата си и да разбере какво иска неговото същество – неговото вътрешно Аз. Дали неговото същество се опиянява от страха, психозата, грабежите, изнасилванията, убийствата и леещата се кръв - тема на всички „новини”, като на всеки двадесетина минути има нужда от нова свежа инжекция „Дракула” от новопролята свежа кръв, както морфиниста очаква своята доза наркотик, или вътрешното му Аз жадува и копнее спокойствие, разбирателство, мир и любов! Онзи, който избере светлата страна на живота - него щастието, радостта, любовта и мъдростта ще го споходят! И никакви зли сили и ниски вибрации, колкото и мощни да са, вече не ще го поробят!

Този, който е видял Истината, винаги би намерил сили да скъса прангите на умствената робия и да отхвърли хомота пречупил врата му, за да тръгне по пътя на Истината! Тогава дори цялата пропагандна машина и всичките манипулации на нашия враг – поробителя ни, няма да могат да го сплашат и отклонят от правотата му. И колкото по-дълго и неотклонно върви по своя път, толкова по-ясен ще е взора му и по-целеустремен ще става той, тъй като ще започне да чува и да се вслушва в Духа – част от Творецът-Творение, който живее в сърцето на всяко живо същество. А Духът ще му дава мъдър поглед и кураж, нашепвайки:

„Ти си вечна, безсмъртна и безценна частица от Мен! Роден си отново на тази Плоска Земя, пазена и защитавана от Мен, посредством Небесната Твърд, за да извървиш Пътя на Пробуждането и Осъзнаването, който, с помощта на духовните си Учители, предварително сам избра, когато беше в Трансценденталния Свят, а твоето призвание тук е да твориш добро и да жадуваш Просветление и Освобождение...”

       

                  

http://stamat2015.blog.bg/

Павитраропани Путрада екадаши

http://www.mynet.com/trend/cevaplar//QuestionImages/30872/ac13d4e8-b313-4981-979f-9251445df253.jpg

Около 610 г. Мохамед започва да се уединява в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека по време на месец Рамадан. Там той пости и се отдава на молитви. Една нощ е посетен от архангел Гавраил (Джибрил), /СИГУРНО СЕ СЕЩАТЕ ЗА БИБЛЕСКИЯT АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ ВЕЧЕ...ПО ТОВА ВРЕМЕ БИБЛИЯТА Е ОТДАВНА НАПИСАНА...ИЗМИНАЛИ СА ПОВЕЧЕ ОТ 500години.

         

Това е джина/ДЕМОНА/ДЖИБРИИЛ от пещерата на Мохамед/Аарон - Хира в планината Нур, с който той е контактувал. Кирлианова фотография. 

ДЖИБРИИЛ заповядва: „Чети“ или „Рецитирай“. Според ислямската традиция Мохамед е неграмотен и не може да чете. Впечатлен от случката, той се връща при Хадиджа, която го признава за пророк и става първия човек, приел исляма. Скоро тя е последвана от едва 10-годишния братовчед на Мохамед Али и близкия приятел на пророка Абу Бакр/КОЙТО ВСЪЩНОСТ ГО НАСЛЕДЯВА И ЗАПИСВА КОРАНА С ПИСАРИ/.

В продължение на дълги години Джибрил разкрива на пророка Божието слово - съдържанието на Корана.

Мохамед проповядва 3 год. само на близки приятели и познати. После, към 613 г., се отдава на публични проповеди.

Когато започва да печели привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и през 622 г. се преселва в град Ясриб - Медина (на около 450 километра северно от Мека), където му предлагат убежище.

Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва мюсюлманското летоброене. В Мека той няма много последователи, но в Медина те са далеч повече и скоро добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато мюсюлманите бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мека. Тази война завършва през 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател.

/ЗАПОЧВА ДА ДЕЙСТВА КАТОЛИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА етническо ПРОЧИСТВАНЕ *Разделяй и владей*./

През останалите 2,5 год. от живота му арабските племена/живеещи в местността Араба/ бързо се приобщават към новата религия.

Днес виждаме и все повече ще виждаме резултата от демоничната бомба на сатанинския – Римокатолически проект *ИСЛЯМ*. Чийто ръководител папата днес казва:

*КОРАНЪТ И БИБЛИЯТА СА ПОСЛАНИЕ НА ЕДИН БОГ...*-ПО ТОЧНО ДЕМОН.

ЦЕНЗУРАТА НА ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ПЕДОФИЛА МОХАМЕД Е РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ПЕДОФИЛИЯТА

Педофилът Мохамед пророкът на Резнатите(рязване-отсичане на душата) е благословил проституцията на мюсюлманката 

Йерусалим и Йерихон За евангелския Ерусалим и библейския ЙЕРИХОН

Произход на исляма

Юдхиштхира Махараджа каза: “Мадусудана, о, убиецо на демона Мадху, моля те, бъди милостив към мен и разкажи за екадашито, което се намира в двете светли седмици на месец Шравана (юли-август).”

Върховният Бог Шри Кришна отвърнал: “О, царю, с радост ще ти разкажа за неговата слава. Дори само да слуша за това свещено екадаши, човек получава същите блага, както и от принасяне на кон в жертва на Бог.

В зората на Двапара юга живял цар на име Махиджита, който управлявал царството Махишмати. Царят нямал син и затова всичко му изглеждало мрачно. Семейният, който няма син, не е щастлив нито в този си живот, нито в следващия (1). Много години царят се опитвал да се сдобие със син, но напразно. Годините се редяли една след друга и царят ставал все по-разтревожен. Веднъж, в присъствието на своите съветници, той казал: ”Не съм извършвал грехове в този си живот и в съкровищницата ми няма богатства придобити по нечестен път. Не съм посягал на почитанията на полубоговете или брамините. Във войните с други царства съм следвал правилата и предписанията на военното изкуство и съм се грижил за поданиците си като за свои деца. Наказвал съм дори и роднините си, когато пристъпят закона и съм приветствал враговете си, когато са били с добро възпитание и религиозни. О, два пъти родени, макар и да съм религиозен и да следвам предписанията на Ведите, в моя дом няма син. Моля ви, бъдете милостиви и ми разкрийте причината за това.”

Брамините изслушали царя, провели кратко съвещание и за негово благо посетили ашрамите на великите светци. Накрая стигнали до мъдрец, който бил аскет, чист, установен в Бога и строго следвал обета за пост. Той напълно владеел сетивата си, не изпитвал гняв и предано извършвал предписаните си задължения. Mъдрецът познавал отлично Ведите, а продължителността на живота му се равнявала на живота на самия бог Брама. Наричали го Ломаша Риши. Той знаел миналото настоящето и бъдещето. В края на всяка калпа, от неговото тяло падал по един косъм (2).

Брамините-съветници на царя се приближили с голяма радост към Ломаша Риши и един след друг му отдали смирено почитания. Запленени от тази велика душа, съветниците на цар Махиджита с голямо уважение казали: “Истинско щастие за нас е, мъдрецо, че те срещаме.”

Ломаша Риши ги поканил да се нахранят и ги подканил: “Разкажете защо сте тук. Какво искате от мен? Ще направя всичко необходимо, за да ви помогна. Светците имат само една цел в живота – да служат на другите. Това не подлежи на съмнение (3).”

Представителите на царя казали: ”О, велики мъдрецо, дошли сме тук да молим за помощ. Помогни ни да решим един много сериозен проблем. О, мъдрецо, ти, който си подобен на бог Брама! В целия свят няма по-велик мъдрец от теб. Нашият цар Махиджита няма син, макар че се грижи за нас и ни защитава като свои синове. Опечалени сме, защото виждаме, че това го прави нещастен. Tръгнахме към гората, за да извършим отречения, a за наше щастие попаднахме на теб. Благодарение на срещата с теб, вярваме, че могат да се изпълнят желанията и да се решат проблемите на всички. Затова смирено те молим да ни кажеш как нашият цар може да се сдобие със син.”

Ломаша Риши потънал в дълбока медитация и видял предишния живот на царя. След като прекъснал медитацията си, казал: “В предишния си живот вашият цар е бил търговец. Решил, че богатството му е недостатъчно и извършил греховни постъпки. Търгувайки, преминавал през много селища. Един следобед, след екадаши, изпитал силна жажда. Доближил се до красиво оформено изкуствено езеро, в близост до едно село и се навел да пие вода. В този момент, обаче, се появила крава с наскоро родено теленце, които, поради горещината също били прежаднели и започнали да пият. Търговецът ги прогонил грубо и се напил до насита. Това оскърбление към кравата и теленцето е причината царят ви да няма син. Той, обаче, бил извършил много други добри дела и затова в този живот е цар на мирно царство.”

Царските съветници изслушали с внимание и казали: “Риши, ние знаем от Ведите, че можем да избегнем последствията от старите си грехове, ако получим благословия. Бъди така милостив, научи ни как да унищожим греховете на царя. Прояви своята милост към него, така че в семейството му да се роди принц.”

Ломаша Риши отвърнал: “В светлата половина на месец шравана има екадаши, наречено Путрада. През този ден всички вие, включително и царят, трябва да постите и бодърствате цяла нощ, строго спазвайки предписанията. След това благословете царя, за да получи благата от спазването на поста. Ако последвате моите наставления, царят не след дълго ще се сдобие с добър син.”

Всички съветници на царя били много радостни да чуят тези думи от Ломаша Риши. Под тяхно ръководство всички жители на Махишмати Пури, както и царят постили на екадаши и на следващия ден, двадаши, предали получената благословия на царя. Не след дълго царицата забременяла и родила прекрасен син.”

Бог Кришна завършил с думите: “O, Юдхиштхира, затова екадашито, което се намира в светлата половина на месец Шравана, е известно като Путрада (даряващо със син). Всеки, който желае да бъде щастлив в този и в другия свят, трябва да пости през този ден като избягва зърнени и бобови храни. Дори само когато човек слуша за славата на това екадаши, се пречиства напълно от всички грехове и получава син като награда, а след смъртта отива на небето.“

Така завършва повествуванието за славата на Шравана екадаши или Путрада екадаши, известно като Камика екадаши, от „Бхавишя Пурана“.

Забележки:

1. “Пу” е наименованието на една от адските планети. На санскрит “тра” означава освобождение. “Путра” означава спасител от ада. Всеки женен човек трябва да има поне един син и правилно да го възпита. Така бащата може да се освободи от адските условия на живот. Това не се отнася за предано отдадените на Върховния Бог. Сам Бог е техен син, баща и майка. Чанакя пандит казва: “Истината е моята майка, знанието е моят баща, предписаните задължения са моите братя, милосърдието е моя сестра, спокойствието е моя съпруга, прошката е мой син. Това са членовете на моето семейство.” Сред двадесет и шесте основни качества на чистите предани на Бог, прошката е най-важното. Това е качеството, което вайшнавите трябва да развиват. Чанакя пандит казва: “Прошката е моя син”. Това означава, че дори и да отдаваме предано служене и да се намираме на пътя на отречението, можем да спазваме Путрада екадаши и да се молим за милостта да се сдобием с този “син”.

2. Една калпа е 12 часа от деня на бог Брама и е равна на 4 320 000 години.

3. Ломаша Риши притежава всички добри качества, тъй като е чист предано отдаден на Бог. В Шримат Багаватам [5.18.12] е казано “Ако някой непреклонно служи на Кришна, то в него се проявяват всички добри качества на Кришна и полубоговете. В останалите хора няма добри качества – поради замърсяване от материалното съществуване, от външната енергия на Бог, умът деградира.”

http://vaisnava.org

Как елегантно да манипулирате хората с частицата „не“

            >  В КАЛИ ЮГА СЛОВОТО Е РЕВЕРСИРАНО

„Мисля, че не е нужно да четете по-нататък. Това, което ще бъде обсъдено, не ви интересува. „ Подобни твърдения като последица обикновен имат напълно противоположна реакция и само разпалват любопитството.


Частицата „не“ абсолютно не се възприема. Ако аз ви моля да не правите нещо, така предизвивам във въображението ви образа на онова, което трябва да се избегне. Частицата „не“ е непозната на нашето подсъзнание! Прочетете фразата „не четете по-нататък.“ Вашето подсъзнанието прескача „не“, а вие, разбира се, четете нататък с по-голямо любопитство, отколкото преди. Инстинктивно сте преиначили прочетеното и сте получили „прочети повече.“ Представете си следната ситуация. Вие седите в ресторант и на съседната маса седи семейството с две малки деца. Едното от тях държи пълна чаша със сок. Бащата сериозно предупреждава: „Внимавай чашата да не падна!“ Какво ще се случи в следващите две минути? Точно така. Чашата пада. Има много примери за това: • «Не е нужно да се страхуваш“ Какво се е случило? Точно така, още по-лошо е , отколкото преди. • По-ясно се вижда, когато лекарят казва фразата: „Не се страхувайте, това не боли!“ Сега цялото тяло се е напрегнало в очакване на болка. • Или несръчен опит да се скрият чувствата: „Не, аз не съм разстроен.“ И ние вярваме! Всички тези фрази могат да се използват или умишлено за да се измъчва някого, или да се направят положителни. Откажете се от използването на думата „не“. По този начин, с препратка към нашия пример, ще се чете, както следва: • «Ти можеш да бъдеш напълно спокоен!“ • «Всичко е наред. След лечение ще бъдеш много по-добре. “ • «Добре съм.“ Виждате ли разликата? Но това не е всичко. Има още една много проста техника, с използването на малката частица „не“. Вие можете умишлено да я използвате, за да подтикнете събеседника към определени мисли! Изграждайте фразата отрицателно ако съзнателно искате да насочите човека към противоположно решение. Формулата е: [Не правете X и Y, освен ако не искате Z].




Ето няколко примера: • «Не купувайте този DVD-плейър, ако нямате нужда от картина с високо качество.“ • «Не четете тази книга, освен ако наистина не искате да се представите на изпита добре.“ • «Не е нужно да слагаш на масата покривка, освен ако не искаш да зарадваш мама“. Първата част на изречението е изненада за вашия събеседник, и той с любопитство очаква продължението, в което се намира вашата основния си идея. Вие срещали ли сте хора, които отричат всичко? Каквото и да се каже, тези хора винаги започват дискусия и се опитват да докажат, че грешите. Можете да ги разпознаете по такива фрази като „Да, но …“ или „Така ли мислиш?“ Без значение какво ще предложите тези хора ще са против него. Но вие можете да използвате това в своя полза. Просто трябва да изразявате идеите си по негативен начин. Така със заобикаляния можете да постигнете целта си.


Например:


• «Ти със сигурност не искаш да идеш на кино тази вечер.“


• «Това предложение няма да ти хареса .“


• «Ти нали не искаш да излезеш из града днес.“


• «Аз, вероятно, не съм подходящ за тази задача.“

Виждате, че тази техника е много лесна за използване. Частицата „не“ открива за вас широки възможности за психо контрол.

В тази светлина Десетте Божи заповеди на Стария завет изглеждат много странно ....
1. Да нямаш други богове освен Мене.
2. Не създавай образи. .... не им се покланяй нито им служи ....
3. Не произнасяй името на Господа, твоя Бог напразно, защото Господ няма да остави ненаказан, който произнася Неговото име напразно
4. Помни съботния ден ..... .Не върши никаква работа, ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито твоето говедо, нито оселът ти, нито някой от добитъка ти, нито чужденецът, ....
5. Почитай баща си и майка си, че доброто ти, и че дните ти на земята, което Господ твоят Бог ти дава.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Ще не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не желай дома на ближния си; Не желай жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито някой от добитъка му, нито нещо, което е на ближния ти.

Чудили ли сте се кой е написал Стария Завет? Прочетете историята просто. Достатъчно е да погледнете на символите които се ползват от хората. Думите могат да покриват истината, но образите я разкриват. Ето защо, думата, която е била в началото - това е лъжа, и поради това не може да бъде Бог. Защото такава е естеството природа на изразената мисъл. ИСТИНАТА е ОБРАЗ. И именно в неговото създаване, Мойсей, наложил най-строгата забрана: Наложена над изведеният/преселен от Египет народ , но разрешил за себе си. << Това, което казва - така че развитието да върви в посока на владение на думи, собственост върху словото - и е забранено да се създават образи? >> - Но това не е за развитието а за упадък, т.е, нисхождение, дегенерация .....

Човек не мисли с думите, с тях той изразява мислите си. Хората мислят в образи. Сега е известно, на всички (или почти всички), че словото/думите програмат съзнание. Това е вярно. Но не всички. Фактът, че по смисъла на думите са изкривени, от порядъка на тяхното използване се увеличава, и лексиката се свива, плюс подмяна на значенията на думите. Умишлено. Но всяка дума от техните трептения съответства на един много специфичен начин, и ако ние се пренапише подсъзнанието, че изображение на друго, умът го помни, и подсъзнанието ще възприеме думата с това, че представлява iconically. И тогава разбирате ли какво се случва? Човек казва едно, а става съвсем различно.

Някой да се е замислял, че точно тези заповеди може да са съставени така за да бъдат нарушавани. Някой да се е замислял, че цялата религия може да е с цел манипулация на народите. Чрез пораждането на чувство за вина човек може да бъде манипулиран и при това много лесно. (И знайте че и вие го правите. Всеки ден по много пъти.)

Кое не ми се връзва: Десетте_Божи_заповеди
„да нямаш други богове, освен Мене“ Кой решава? Ами вярващите в другите религии, те грешници ли са?
„не им се кланяй и не им служи“ А в църквата какво се прави? Попа на кой служи?
„Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата“ Как така? Как другите ще плащат за моите грешки?
„а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти,“ Робът? Робинята? Каде е равенството? Каде е свободата? „….нито пришълецът ти“ ???

Май няма жив човек който да не нарушил заповедите или част от тях…

Защото, се подават две команди : )
При първата, подсъзнателно се казва например „Чупи вазата“.
После, за съзнанието „НЕ чупи вазата“. Също така и не вербално да му покажеш, че си негативно настроен към поведението му.
В крайна сметка как ще реагира човек и как ще му се отрази всичко това на психиката
Най-вероятно е да счупи вазата без да иска. Просто ще я бутне с лакът (подсъзнателно). Следва и наказанието, понеже Бог/Яхвето ще си помисли, че е умишлено, а ти нямаш възможност да обясниш, че си се съобразил с изискването му, и …. става тя една …http://victoriarossi.livejournal.com/578949.html

Чували ли сте, че Вселената не признава и не зачита отрицанието "НЕ"? В смисъл, ако кажете "Не искам повече да ми се случват лоши неща!", то те не спират и продължават да ви се случват. Защо ли?

В действителност: Когато отричаме нещо, използвайки отрицанието "НЕ", ние първо визуализираме предмета или действието след отрицанието, а едва след това анализираме какво е другото действие, което трябва да се извърши. Първо си представяме, а после анализираме.

Ето и примери:
Не ме боли!–представяме си болката.
Не тичай! - представяме си как тичаме.
Не викай! - представяме си как викаме.
Не искам да съм самотен. - представяме си, че сме самотни.

Важно е да знаем, че нашето съзнание работи с конкретни образи. Казвайки му "не тичай", за да може да разбере какво реално му казваме, той визуализира първо как тичаме и едва след това започва да анализира каква е алтернативата на това да не тичаме. Но каква е тази друга алтернатива? Конкретизирали ли сме какво точно се иска от нас или какво точно да направим? Да спрем? Да забавим крачка?

Ето защо когато кажем на малко дете "Не тичай!", то продължава да тича, а когато му кажем "Спри!", то спира.

            

http://www.podsaznanieto.com/tag/mozak/