Карма и подсъзнание/Програми на подсъзнанието

ТЕРМИНОЛОГИЯ

Главни герои в този трактат са Дух, Его и Подсъзнание. Съгласно древноиндийското учение на Веданта, у всеки човек има индивидуален дух /Атман или висше "Аз"/, който следи за духовното му развитие и за разширяването на същностното му съзнание. Целта на Духа е такова разширяване на съзнанието, при което човек напълно осъзнава своята висша природа и се отъждествява със своето висше "Аз".

В психиката на всеки човек съществуват механизми, поддържащи съществуването му на дадено еволюционно равнище - като биологична единица, като член на вида и като съзнателно същество. Понякога използваме термина низше "аз" или "его", което осъществява функциите, необходими за оцеляване.

Епитетите "висше" и " низше" са традиционни, но неудачни; според автора по-правилно би било да се говори съответно за потенциално и актуално аз; и по-нататък ще се използват именно тези термини.

Човек не осъзнава по-голямата част от психическите механизми на егото, затова те остават в подсъзнанието като различни програми за действие.

Човек обитава в свят, който е едновременно ментален, емоционален и материален, затова ще говорим съответно за мисли, чувства и действия. Духовният живот не е сетивно наблюдаем. За движенията на духа можем да съдим косвено, по определени акценти от менталния, емоционалния и материалния живот. Но духът присъствува във всяка наша мисъл, във всяко чувство и действие. Той е така дълбоко скрит, че е трудно да го усетим. Основен признак на духовните прояви са качествата на реакциите /мисли, емоции, действия/. Те се наричат същностни реакции — в противоположност на повърхност-ните. Тук трябва да подчертаем, че същностната мисъл съвсем не е някаква особено "умна" мисъл; същностната емоция също не е задължително да бъде силна.

При проявите на същностни реакции съществува само един въпрос: какъв е техният духовен смисъл?

Отговорът на този въпрос има принципно значение за съдбата на човека.

Същностното /екзистенциално/ значение на знанието е онова, за което често се казва: "Аз това го знам не теоретически, а от своя житейски опит!" Тази мисъл е рационализиране, и то не твърде успешно, на съответния мистически опит, само косвено свързан с определени външни събития в живота на дадения човек. Друг човек, преминавайки през същите обстоятелства, може да не получи подобно същностно знание.

Динамиката на развитие на личността, в частност на разширяване на съзнанието, се регулира от закона на кармата /съдбата/, задаващ общото направление, в което духът постепенно открива себе си за човешкото съзнание. Законът на кармата се нарича още и закон за причините и следствията, тъй като всяко действие има определен духовен смисъл и определени последствия в процеса на духовната еволюция на света. Този закон регулира взаимодействията на хората, съдбините на човешките групи, на нациите, на света.

Главна роля във функционирането на психиката играе психическата енергия, която се намира в човека и се възприема посредством центрове, наричани чакри. Източната традиция ги представя под формата на лотоси с различен брой листа, разположени от вътрешната страна на гръбначния стълб и обърнати назад. Основните чакри са седем. Те са следните: муладхара, чакрата на живота и смъртта, намираща се в основата на гръбначния стълб; свадхищхана - сексуалният център, намиращ се в основата на таза; манипура - низшият волеви и емоционален център, разположен на равнището на слънчевия сплит; анахата - сърдечният център, на нивото на сърцето; вишудха - гърленият център, на равнището на шията; аджна - "третото око", центърът на висшата воля, между веждите; сахасрара, центърът, намираш се в основата на черепа.

Всяка чакра може да бъде в по-открито или по-закрито състояние, пропускайки съответно по-голям или по-малък поток психическа енергия. Според еволюционното равнище на дадения човек чакрите постепенно започват да се откриват. Но на всяко еволюционно ниво понякога се появяват особени състояния, когато някои от чакрите се отварят повече от обичайното, и тогава човек става способен на неща, които в друго състояние за него са невъзможни. Какви именно са тези неща, зависи от това, кои чакри са се разтворили. Подобни състояния са силната влюбеност, творческия подем, смелостта на войника, хвърлящ се в атака, мигновеното просветление след тежка болест или загуба...

Психическата енергия се възприема от чакрите, а не от сетивните органи. Силните енергийни потоци субективно могат да бъдат преживявани като "натиск върху психиката" от друга личност, група хора или ситуации. В определен смисъл всяка жизнена ситуация, в която попадаме, е магическа, доколкото въздействува върху психиката не само чрез сетивните органи и чрез мисленето, но и пряко - чрез потока от психическа енергия. Изразът "нагнети се напрежение", "атмосфера на любов", "лице, светещо от радост" и други подобни трябва да бъдат възприемани буквално, а не като метафори.

Потоците психическа енергия носят определена информация /човек е в състояние да различава различни видове психическа енергия/. По-правилно е да се говори за информационно-енергийни потоци; информационните потоци винаги носят психическа енергия. Нейният недостиг субективно се изживява като скука, излишъкът й - като силен интерес, но и в двата случая вниманието се превключва. В първия слу-чай то се разсейва, а във втория се обръща навътре, за да може човек да усвои излишната психическа енергия. При правилно съотношение на информация и енергия в дадения поток неговото възприемане и усвояване става по-лесно.

Еволюцията на света като цяло може да бъде описана като постепенно превръщане на Хаоса /непроявения свят/ в Космос /проявения свят/ по пътя на информационно-енергийно въздействие, наричано в библейската традиция сътворяване.

ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА

Най-важният момент в човешкия живот е когато в съзнанието постъпва първият сигнал, че в него не всичко е наред. Че там няма единство и се води борба между реално съществуващи висши и низши начала. Човек може да наблюдава тази борба и съзнателно да влияе на нейния изход. Но това не е просто. И подсъзнанието, и духът имат свои причини да скриват от съзнанието съществуването и мотивите си; понякога те дори предпочитат да замълчат, за да не се разкрият. Но въпреки това тяхната дейност и взаи-модействието им не преминават безследно. По косвени признаци човек може да се ориентира в онова, което става вътре в него. Отначало той ще се съмнява, но след време съмненията постепенно ще изчезнат.

Главната цел на духа е еволюционният растеж на човека и осъзнаването на истинската му същност. По този начин духът иска да се появи пред съзнанието Но подсъзнанието по различни причини пречи. Главната причина е, че съзнанието не е готово да възприеме откровенията на духа. Това е дълъг и мъчителен процес, и подсъзнанието е негов ограничител, макар не винаги да действа адекватно.

Човек е съзнателно създание в смисъл, че неговият център за вземане на решения в много случаи е под контрола на съзнанието. Духът и подсъзнанието управляват човека косвено, с помощта на импулси, които той възприема като желания /напълно осъзнавани, не съвсем осъзнавани или изобщо несъзнавани/ или като забрани /също осъзнавани или неосъзнавани/.

Важно е да разберем как да различаваме импулсите на висшето "Аз" от импулсите на под-съзнанието. Трудността е по-голяма, отколкото ни се струва на пръв поглед. Обичайната гледна точка по въпроса се състои в различаването на егоистичните импулси от алтруистичните. Но тук съществуват две обстоятелства, замъгляващи тази проста картина. Първо, духът също е заинтересуван от съхраняването и развитието на човека като биологична единица и в този смисъл неговите цели не са противоположни на целите на егото. Нали ако човек умре, няма да има кой да познава себе си? И второ, висшето алтруистично поведение може да бъде ловко прикритие на чисто егоистични в лошия смисъл на думата мотиви.

Има хора, които настойчиво предлагат услугите си, но ни е неприятно да се възползваме от тях. Затова, заставайки на равнището на външния смисъл на импулса, на нас ни е трудно да определим откъде идва той. Освен това, съществува едно качество на ума, наричано йезуитство, което позволява всяко действие и мотив да бъдат оправдани с висши гледни точки и да бъдат представени като морални образци. В този смисъл категоричният императив на Кант: "постъпвай така, че всяко твое действие да може да бъде изведено в етична норма ", е годен за употреба единствено от абсолютно честни хора, на които такава заповед май не им е необходима.

Проблемът е там, че трябва да се ориентираме във своите вътрешни импулси не изобщо, а във всяка конкретна ситуация. А в такива случаи често интересите на човека и околните са здраво свързани и преплетени. И главна роля играе не външният сюжет на събитията, а подсъзнателните мотиви, оценки и стремежи. Парадоксът се крие в това, че съзнанието, вземащо решения, съзира твърде малка част от реалната ситуация, макар да се утешава, че това не е така! Подсъзнанието и духът виждат и знаят всичко, но могат да въздействат само косвено върху вземането на решения. Това косвено въздействие става не само преди взе-мането на решение, но и след това. Както духът, така и егото притежават възможности за поощряване и за наказания, и за нас е много важно да различаваме откъде идва съответното въздействие.

Подсъзнанието въздейства върху съзнанието с твърде тънки средства. Подсъзнанието винаги желае да скрие своето присъствие. То непрекъснато създава илюзията, че егото /подсъзнанието/ не съществува, и има само още едно съзнание, а също така и незнайно откъде възникнали желания и нежелания, като въпросът откъде идват те изобщо не е важен.

Подсъзнанието упорства в този свой стремеж да остане скрито на всяка цена, понякога дори в своя вреда, намалявайки ефективността от въздействието си върху съзнанието. Но понякога става така, че ние по някакви причини не постъпваме съобразно желанията на подсъзнанието. В такива случаи, ако интересите на подсъзнанието са силно засегнати, то ни наказва, използвайки богат асортимент от средства: необясними лоши настроения, депресии, изостряне на хронични заболявания, повишена раздразнителност, влошаване на всички контакти с хората и с природата, засилване на комплексите, стесняване на възприятията, и прочие. А в случаите на силно недоволство на подсъзнанието ние може да попаднем в областта на психопатологията.

Разбира се, ние регистрираме тези обстоятелства чрез съзнанието си, но доколкото подсъзнанието не разкрива своето присъствие, то за съществуващите връзки между неизпълнено желание на подсъзнанието и последвало наказание можем само да се досещаме. А дори и да се досетим, напълно възможно е да не повярваме на догадката.

Идеалната цел на подсъзнанието при наказване за непослушание е следната наша реакция: без да осъзнаваме, че подсъзнанието ни манипулира, усещаме, че в дадената ситуация не сме направили каквото трябва. И в аналогични ситуации вече постъпваме точно така, както ни заповядва подсъзнанието!

Неспокойният човешки ум все пак може да се опита правилно да осъзнае ставащото. Но не трябва да се залъгваме, че подсъзнанието лесно ще се предаде. Напротив, подсъзнанието може да насочи рационализирането на ставащото в каквато си пожелае посока и да ни застави да направим каквито му се иска изводи: например, да видим егоизма като алтруизъм, да наречем бялото черно и прочие. На нас ще ни се струва, че всичко това сме го осъзнали със своето съзнание, че сме го отсъдили със своя разум, и сами сме стигнали до тези изводи.

"Онзи, който си е сложил наочници, трябва да помни, че в комплект с тях вървят още и юзда, и камшик."

Станислав Лец

Защо понякога не желаем да осъзнаем нещо, да се замислим над определени моменти от своя душевен живот? Това нежелание много често е мотивирано от страх. Страх да не открием в себе си нещо ужасно. Но какво ужасно можем да открием в своето подсъзнание? Нормалните хора не мислят, че крият в душите си някакви особено отвратителни сексуални желания или мания да бъдат масови убийци. Не от подобни мисли е породен страхът. В подсъзнанието се намират най-обикновени егоцентрични представи и его истични стремежи. Никой няма да изпадне в ужас от това, че някъде дълбоко в душата си се смята за център на Вселената. Не това е страшното. Нищо ужасно няма да се случи, ако открием, че някакви желания на егото не са изпълнени и са запратени в дълбините на подсъзнанието. Обикновено желанията на егото имат конкретно-чувствен характер и на никого няма да му хрумне да се самоубие заради това, че още не е опитал мляко от кокосов орех. И не това е страшното.

Но какво тогава е?

Страшно е да открием, че освен добре познатото его съществува и още една инстанция -духът, който също изисква нещо от нас. Но неговите изисквания имат съвършено непонятен характер и неизпълнението им води до други, неразбираеми наказания.

Няма нищо страшно да откриеш, че си нещастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъчно.

По такъв начин подсъзнанието предпазва неподготвеното съзнание от навлизане в областта на безсъзнателното и главно - от втурване в областта на духа.

Богатият исторически опит, натрупан от различни лъжци, лицемери, йезуити, политика-ни и прочие мошеници, изобщо не може да се сравнява с умението на подсъзнанието да трансформира в приемлива за съзнанието форма картина на обкръжаващия ни свят. Да представя бялото като черно или обратното - това е най-простият фокус, с който подсъзнанието всеки ден ни будалка.

Трудна е задачата на подсъзнанието. А освен това на него му се пречкат и съзнанието, и духът, които разбъркват картите. Те вършат това по различни причини: духът има свои цели, които, в общи линии, не противоречат на целите на егото, но дават неприятни за егото странични ефекти. Съзнанието пък притежава власт да взема решения, които от гледна точка на подсъзнанието могат да имат крайно нежелателни последствия.

Тук е важно да се подчертае, че съзнанието осъществява спомагателна функция. То разпределя ролите между висшето "аз" и подсъзнанието, което ръководи човека по житейските пътеки, без да се появява явно пред съзнанието, но косвено открива своето съществувание чрез вътрешни импулси.

Човек, който мисли, че съзнателно определя своята съдба, жестоко греши. Фактически той се намира под пълния контрол на подсъзнанието, което с помощта на хитри механизми управлява и насочва неговата рационализация. Това се нарича "логическо мислене", но то няма нещо общо с математическата логика. Съзнателен би трябвало да се нарича онзи човек, който е способен да се ориентира откъде идват неговите вътрешни импулси /желания, мисли, настроения, мечти и прочие/ и да действа в съответствие с това.

Подсъзнанието се опитва да пренесе в непривична за него ситуация механизма за трансформиране на реалността в приемлива за съзнанието форма. Тогава, наред с външната реалност, се появява и духът със собствени цели, енергетика и методи на въздействие. Основната цел на духа е разширяване на същностното съзнание. Субективно това се преживява като повяване на духовно зрение: човек е в състояние зад определени форми да усеща, да вижда одухотворяващо-то ги начало. Тези форми започват да му се струват надарени с висша красота. Но откриването на духовно зрение е предхождано от дълга и труд-на духовна дейност, съпроводена с ментална и духовна работа, а също и с преодоляване на определени трудности в материален план. Съществува схващане, че главният резултат и цел на духовния растеж е съответното поведение в материалния план. Това не е вярно. Основната цел на духовния растеж е откриването на духовно зрение, следствие от което настъпват изменения в менталния и емоционалния план, а също и в плана на поведение на човека.

Същностните емоционални и ментални реакции се определят именно от това, че човек започва да вижда с духовни очи, и това определя неговото поведение в съществени ситуации. Понятия като дълг и съвест също се явяват вторични, тъй като гласът на съвестта звучи по различен начин при хора с различен духовен ръст. Добрият човек /при когото в съответен план е открито духовното зрение / сваля последната си риза и я дава на някого, тъй като той вижда другия като себе си и не е възможно да постъпи по друг начин, но няма да го мъчат угризения на съвестта, а ще страда като онзи, който няма риза. Съвестният, у когото духовното зрение е започнало да се развива, зърне ли ближен без риза, ще му даде своята риза, за да не го гризе съвестта. И макар че и добрият, и съвестният ще дадат своите ризи, постъпките им са различни. Те ще си спомнят своите действия с различни чувства: добрият ще помни този епизод без емоции, а съвестният с приятното чувство, че е извършил добра постъпка.

И така, главна задача на висшето "Аз" е разширяването на духовното зрение и, следователно - на същностното съзнание. Сега е ясно защо подсъзнанието хвърля толкова усилия да се маскира и да спре разширяването на съзнанието. Защото разкриващият се духовен взор се обръща навътре и започва да осветява хитрите механизми на подсъзнанието, и - о, какъв ужас! - беззащитното и уязвимо его.. Много от това, което той ще открие, ще бъде изпепелено на място. Животът на човек, отварящ своето духовно зрение, минава под постоянен погребален звън: той на части погребва низшите програми на своето подсъзнание, заменяйки ги с по-висши. Това е темата за очищение чрез страданието - любима тема на руската интелигенция. Но не страданието очиства, а пробуждащия се духовен взор. Страданието само съпровожда неговото пробуждане, сигнализирайки за умиране на част от егото. За съжаление не всяко страдание очиства. Хитрото подсъзнание може да трансформира страданието в своя храна. Разликата между очистващото страдание и мазохистичното страдание се заключава, първо, в усещането за вътрешна работа /тогава се казва, че човек изживява своето страдание/, и, второ - в появяващите се усещания за вътрешно обновление, вътрешна свобода и разширяване на съзнанието.

От това не трябва да се вади изводът, че съзнанието на човека е безсилно пред козните на подсъзнанието. Напротив, хитрите методи на подсъзнанието могат да бъдат предвидени. Но за целта на човек му е необходимо да признае или поне да допусне като хипотеза, че в него съществуват различни сили, които желаят, оставайки скрити, да управляват действията му.

Един от най-забележителните закони на този свят гласи, че когато събитието е готово, то неизбежно се случва. Източната мъдрост гласи: "когато ученикът е готов, учителят се появява". Вярно е и обратното - когато Учителят е готов, учениците идват при него.

Това се отнася и за познанието на света и на"аз"-а: ако човек е мотивиран не от любопитство, а от вътрешна потребност, информацията и средствата, помагащи му да различи лъжата от истината, започват сами да идват. Критерий за истината в процеса на познание е дълбоката вътрешна увереност, че всичко е както трябва да бъде. Това усещане не може да бъде сбъркано с никое друго, то се различава така от вярата в авторитети, както обемното изображение от плоското, както силната любов от повърхностното увлечение.

Вътрешният свят се поддава още по-трудно на изучаване от външния. За да проникнем в него е необходимо силно желание. Човек, който не подозира за наличието на подсъзнание и като научи за този факт, започвайки да любопитства, рискува да не открие нищо. Той ще направи стандартния извод: май това е фройдистка измишльотина! Е, може и да го има у разните там невротици, но при нормалните хора такова животно като подсъзнанието няма!

Наистина е трудно да притежаваш вътрешна увереност, че правилно разбираш събитията от собствения си живот. И ако човек не разбира за какъв дявол му е това "саморазбиране", той никога няма да се ориентира в себе си. От друга страна, ако се появи такава вътрешна потребност, той /но при наличие на вътрешна честност!/ след известно време започва да получава информация, съпроводена с увереност в нейната истинност.

Съдържанието на този трактат дава възможност за рационализация на вътрешния живот. Затова авторът смята за нужно да отбележи следното: всички изследвания и логически постройки на човека, засягащи неговия вътрешен свят, са ценни и истински само тогава, когато резултатите от тези изследвания сами по себе си по мистичен начин биват осветени в душата му като несъмнена истина, без отношение към логиката на разсъжденията, довели до тях. Истината задължително се постига като откровение; пътят към нея не е така съществен.

Всеки човек носи в съзнанието си картина на света, която играе съществена роля в неговия живот. Тя определя начина му на световъзприемане. Картината му помага да определи своето поведение и мястото си в света. Картината на света осигурява определено равнище на стабилност и комфорт в душевния живот. Поради това подсъзнанието се стреми да поддържа тази картина в устойчиво състояние. Функциите на подсъзнанието се съчетават с информационно-енергийния поток, който е създал тази картина. Този поток се възприема от подсъзнанието, но поради две важни причини съзнанието не успява да го възприеме. Първата е, че съзнанието не е в състояние да вижда едновременно множеството детайли. Втората - че то не е достатъчно широко. Съзнанието се нуждае от много силна защита срещу външния информационен поток /ако я нямаше, човек би се побъркал/. Именно подсъзнанието осигурява тази защита, тъй като то притежава такава власт, че нито една мисъл, наблюдение, чувство или желание, за които съзнанието не е подготвено, не може да се появи в главата на човек и да бъде осъзната. Възможно е да се появи лек намек: непонятен енергиен тласък, неудобство или нещо подобно. Но ако в съзнанието се появи някаква мисъл, за която човек не е подготвен, моментално се задейства защитен механизъм. И на него му хрумва, че това не може да бъде истина, това е лъжа, това просто не може да бъде! Такава е реакцията на детето, когато в груба форма му бъде съобщена тайната на зачатието. Но след това, под натиска на фактите, заставящи съзнанието да приеме истината, подсъзнанието започва бърза работа по цензурирането и адаптирането на този факт, за да го направи приемлив за съзнанието. И да го помести в картината на света.

Картината на света може да бъде оприличена на дом за човешката психика. Ролята на стени, покрив и стъкла играят защитните механизми на подсъзнанието. Информационно-енергийните потоци, идващи от външния свят, могат да бъдат оприличени на дъжд, сняг, слънце, ветрове, луна, диви животни. С течение на времето протичат два вида събития. Първо, човек расте, домът става тесен и той има нужда от по- широк. Това се дължи на влиянието на духа. Второ, в гората се появяват хищни животни от неизвестен вид, които са способни да разрушат стените. Това е агресията на външния свят. Наистина, домът притежава забележителното качество да се самовъзстановява, тъй като егото е устойчиво на всякакви въздействия. Раните по стените на дома зарастват, тапетите се подменят, прозорците биват отново остъклени.




Глава 1

ПРОГРАМИ НА ПОДСЪЗНАНИЕТО

Крал и министър

Древната мъдрост "познай себе си" е прозрачен намек за съществуване на подсъзнанието. По определени причини подсъзнанието се държи като невидим, но всесилен министър, използващ тщестлавието, глупостта и доверчивостта на краля, и управляващ страната с неговите ръце. Трябва да се добави, че ролята на краля се играе от съзнанието.

Ако можем да се изразим така, в човек съществува законодателна власт /крал/ и изпълнителна власт /министър/. Всяко действие протича по следната схема. Първо кралят /съзнанието/ взема решение. Например — да стане от леглото. След това заповедта се предава на министъра /подсъзнанието/, който извършва конкретните действия: изпраща заповедта по нервите към мускулите, контролира равновесието и прочие. По време на изпълнение на тези действия съзнанието е изключено, а вниманието се управлява от подсъзнанието. Когато програмата на подсъзнанието е задействана, съзнанието си възвръща управлението на вниманието.

Вниманието има две принципно различни състояния: то може да принадлежи или на съзнанието, или на подсъзнанието. Но тъй като това превключване става твърде често, ние не винаги можем да следим процеса. Взаимоотношенията между съзнание и подсъзнание се отличават с това, че на практика съзнанието нищо не може да направи само. Единственото, което е в негова власт, е да включи една или друга програма на подсъзнанието, предавайки й управлението на вниманието. Така кралят удря върху заповедта своя кралски печат и я дава на министъра. Кралят сам нищо не може да свърши.

Всяка подсъзнателна програма работи с огромно количество информация, недостъпна за съзнанието. Но съществува информация, която трябва да постъпи в съзнанието в мига, когато програмата започва работа, а също и информация, която постъпва в съзнанието след като програмата на подсъзнанието е приключила работа. За да премине по най-кратък начин пресечена местност, човек набелязва крайната цел, пуска съответната програма и тръгва към целта, без да мисли за нищо. Или мисли за съвсем други неща, а в това време подсъзнанието управлява вниманието му. Човек поглежда ту към целта, ту към краката си, ту в страни... Приключвайки работа, подсъзнанието изпраща сигнал към съзнанието: пристигнахме , и му връща обратно вниманието.

Всяка програма на подсъзнанието може по време на своята работа да предаде управлението на вниманието на друга програма, при това без да се обръща към съзнанието. Получавайки обратно управлението, заедно с някаква информация, може да продължи своята дейност. Така се получава, когато човек, вървящ към някаква цел, се спъва, пада, става и без да обръща внимание на това, продължава нататък.

Освен това естествено предаване на управлението, в подсъзнанието е внедрена система от "аварийни" прекъсвания. Когато по определен сигнал /болка, опасност/, се налага прекъсване на изпълнението на почти всяка програма и вниманието се превключва към съзнанието или към някаква специална подсъзнателна програма. Това става в случай, когато, например, видим под краката си отровна змия.

Трябва да се подчертае, че вниманието винаги принадлежи на онази програма, която функционира в дадения момент, но повечето програми съдържат в себе си възможност за чести прекъсвания, при които вниманието за кратко време се предава на съзнанието. Поради тези случаи е възникнала илюзията, че вниманието постоянно принадлежи на съзнанието. Във всеки момент функционира само една програма на подсъзнанието - онази, на която в този миг принадлежи вниманието. Всяка програма насочва вниманието по свой начин: художникът гледа на хляба по различен начин от гладния. Двамата получават различни видове информация.

Подсъзнателните програми за действие са много сложни. Но явно не по-малко сложни са и онези програми, които разпределят последователно във времето действията на тези програми за действие. Идеална би била онази програма, която, след като бъде пусната да работи, си свършва работата без включване на съзнанието или на други програми, и след това връща вниманието на съзнанието. Но по множество причини работата на всички програми периодично бива прекъсвана от програмата за обща безопасност, която проверява дали всичко е наред. Ако всичко се окаже наред, тогава програмата за обща безопасност предава управлението на вниманието обратно на онази програма, която е била прекъсната.

Най-трудно е превключването от една програма на друга. Мъчителни са превключванията, преминаващи през съзнанието. Но точно тук се крие възможността за съзнателно творчество. Друга трудна ситуация възниква, когато превключването се ръководи от програма от типа разпознаване на образи. Тогава, отнасяйки ситуацията към някой от съществуващите типове ситуации, трябва да се включи съответната програма за реагиране. От такива превключвания човек твърде бързо се изморява.

ПРОГРАМА ЗА ИЗБОР

Дотук бе описан "мирният" начин на действие на психиката. Преди да опишем ситуация на вътрешен конфликт, трябва да направим едно пояснение.

Единственият сериозен проблем е проблемът за избора. Това е не само човешки проблем. Така например шаранът, усещащ определени вибрации във водата, е поставен пред избор: дали да включи програмата за бягство /ако това е опасност/, или програмата за лов, /ако е гладен/. Или пък да не обърне внимание на сигнала. Но наличието на съзнание внася в проблема за избора такива особености, че проблемът съществено се променя.

Всяко живо същество притежава център за вземане на решения, засягащи по-нататъшното поведение, тоест включването на една или друга програма на подсъзнанието. Този център функционира като особена програма, наричана програма за избор. Тя осъществява общото ръководство и получава от останалите програми само най-съществена информация за всяко живо същество като цяло /опасност, глад, интерес.../. И анализирайки тази информация, прави избора, включвайки след това съответните програми за действие.

Понякога в реалния живот програмата за избор блокира. Животното сякаш не знае как да постъпи и се държи като човек: изпада в истерия. Или припада.

Сложното при работата на програмата за избор е в това, че сигналите, които се получават от включващите я програми носят не само чиста информация, но и определен вид енергия, съответствуваща на важността на сигнала. Ако равнището на тази енергия е твърде високо /например - внезапно появила се сериозна опасност!/, програмата за избор започва да работи по-зле, но в замяна на това - по-бързо. Действието на програмата се влошава, ако постъпващите сигнали са противоречиви и изискват несъвместими реакции.

Появата на съзнание у човек се е изразила в това, че той е получил допълнителна възможност да участва във формирането на програми за избор. Представата, че човек прави избора сам, тоест-съзнателно, е наивна. Подсъзнанието има много причини да създава и да поддържа подобно мнение. Човешкото съзнание е крайно безпомощно, тъй като може да съдържа в себе си по едно и също време малко понятия. Съзнанието напомня за глупав крал, обкръжен от тълпа съветници /програмите на подсъзнанието/, към които той е длъжен да се обръща за съвет по време на преговори. При това кралят не е в състояние да запомни и най-елементарната информация. Той мисли в примитивни категории, чрез елементарна терминология: да — не, добро - лошо, изгодно - неизгодно.. .Но все пак ролята на краля е съще-ствена: негово задължение и право е да подпише или да отхвърли основните закони и укази, тоест - да взема решения. Съвсем друга работа е как ще изтълкува тези закони и укази повратливият министър - подсъзнанието.

В ситуации на съзнателен избор съзнанието е безпомощно, тъй като оценката на различните варианти се извършва не от него, а от подсъзнанието. Единственото, което може да направи съзнанието в случай на колебание, когато програмата за избор не дава решително предпочитание на един от вариантите, е следното: по друг начин да разпредели вниманието, тоест да определи кои подсъзнателни програми трябва да разгледат възникналата ситуация.

Като пример ще разгледаме ситуация, в която млада жена взема решение да се омъжи. Тя има кандидат и система от възгледи, с чиято помощ решава този проблем. Вариантите са три: да се омъжи, да откаже и да отложи решението. В душата на младата жена възниква конфликт. От една страна, тя силно иска да има свой дом и деца, от друга страна кандидатът събужда у нея двойнствени чувства. Той се облича красиво, държи се възпитано, жените го харесват, може да му се вярва, но е неперспективен по отношение на пари и кариера. Някои от съображенията са в полза на брака, други са против. Ситуацията е сложна и никакви странични съвети не могат да помогнат. Какво решение да вземе младата жена? Конфликтът може да бъде разрешен като се повиши значимостта на някои съображения за сметка на други. Това става като вниманието се съсредоточи върху някое от съображенията и като се включи подсъзнателна програма, разглеждаща дадения аспект на проблема. Когато програмата свърши работа и отново върне вниманието и управлението към съзнанието, заедно със своята оценка, която субективно се преживява като усещане, че в главата ни са се появили мисли, а в сърцето - чувства, управлението отново преминава към същата тази програма. При това значимостта на дадената оценка нараства, а на останалите намалява, конфликтът се тушира и изборът минава безпроблемно.

Естествено, описаното поведение е пародия на съзнателния избор. В споменатата млада жена изборът вече подсъзнателно е протекъл и за нея е по-важно да отстрани душевния конфликт. Но и в ситуации, при които човек не е направил избора си по-рано, той прави съзнателно само едно: разпределя вниманието си между различните подсъзнателни програми, които изработват свои оценки на вариантите. Избор няма, докато подсъзнанието не се настрои по такъв начин, че програмата за избор получи от други програми ана-лиз на вариантите, съгласуван с енергийната информация. На човек може и да му се струва, че е взел сам решението напълно съзнателно, но това е илюзия: то означава само, че са снети съзнателните елементи на конфликта.

По такъв начин с помощта на съзнанието човек може леко да коригира програмата за избор, да размества акцентите върху някои от нейните подпрограми. Практиката постоянно опровергава наивната представа, че човек е свободен в своя избор. И въпреки това тази представа е широко разпространена.

ЕГО

Какво представлява егото или актуалното "аз"? Това, от една страна, е съвкупността от представи за света, идеите, концепциите, обичайните начини на поведение и реакции, а, от друга страна, система от програми на подсъзнанието, регулиращи неговото поведение, възприемане, мислене и прочие. В егото можем да отделим три пласта: осъзнаван /представи, концепции/, полусъзнаван, и накрая — несъзнаван /подсъзнателни програми/. Вторият пласт е твърде важен, тъй като с него работи съзнанието. В дадени моменти съзнанието сякаш се докосва до полусъзнаваните неща: ако върху тях се фиксира вниманието, те, макар и частично влизат в съзнанието. Ако не се фиксира - отплуват в подсъзнанието. Такова е, например, чувството за леко неудобство от собственото поведение в определена ситуация.

Съзнанието, външният свят и духът постоянно въздействат на егото. Но то не е склонно да се променя, напротив, оказва съпротива на всеки опит за промяна. Това е известно на всеки, който се е опитвал да се усъвършенствува.

Главната функция на егото е да поддържа човека на определено еволюционно равнище. Докато той е нормално адаптиран във външния свят, егото не се променя, ако върху него не оказват натиск външната среда, съзнанието или духът.

Главната задача на духа се състои в постепенната трансформация на егото, в доближаването му до себе си, тоест - в развитието на актуалното "аз" към потенциалното "аз". При това паралелно протичат следните процеси. Първо, съзнанието се разширява и човек започва да осъзнава все повече както външния, така и вътрешния свят, а това означава, че съзнанието започва да контролира подсъзнанието. Второ, протича смяна на подсъзнателните програми: старите, примитивни програми се трансформират в по-сложни, диференцирани, някои умират, а понякога възникват и нови.

Какво означава изразът: съзнанието контролира дадена подсъзнателна програма? Можем да разгледаме няколко степени на самообладание. Ще се спрем на програмата за ревност, чиято същност се крие в това, че при съответна ситуация тя предизвиква у субекта чувството ревност.

При първо ниво на контрол осъзнаваме, че съществуват програми, тоест знаем, че чувствата, изпитвани в дадена ситуация произничат от един източник в психиката.

При второ ниво на контрол се появява умение да се справим с резултатите от действията на програмите, тоест можем да се държим така, сякаш дадена програма не е заработила. В дадения пример това означава, че ще успеем да се справим с изблиците на ревност.

Трето ниво на контрол представлява умение да регулираме в определени граници интензивността на дадена програма. Например, ние си казваме: "Ще ревнувам наполовина", и наистина, чувството за ревност действително намалява двойно. Снижавайки енергията на програмата, на входа й ние получаваме сигнал с информационен характер, тоест съобщение от следния тип: "Възниква ситуация, в която има смисъл да се говори за ревност". След това можем да размишляваме върху тема "ревност".

Четвърто ниво ни дава умението по своя воля да включваме или изключваме дадена програма и да регулираме резултата, независимо от външната ситуация.

Пето ниво е възможност да включим дадена програма към друга програма или, обратно, да блокираме подаването на данни от една програма към друга.

Нека разгледаме еволюционната трансформация на програмата за ревност. В началото тя е била част от много стара програма за защита на семейството от враждебна среда. И като такава е била напълно адекватна на егото на древния човек. Но с течение на времето тя се е превърнала, от една страна, в примитивна архаика по отношение на излъчваните енергийно-информационни импулси, и от друга страна, не съответствува на етиката и еволюционното равнище на съвременния човек. Днес чувството за ревност не е желание да се съхрани семейството, а разновидност на чувството за собственост, при това на жива душа. Ревнивецът всъщност е робовладелец.

Опитите да се подтиснат резултатите от работата на програмата за ревност обикновено нямат успех в смисъл, че афектът се изтласква в подсъзнанието. Единственият начин за овладяване на тази програма е разширяване на същностното съзнание. При него ревнивецът започва да възприема съперника като част от себе си. Да си припомним оня хумористичен израз: "нашата любовница". В този случай програмата за ревност не е унищожена, а е трансформирана: изгаря само онази част от нея, свързана с отрицателните афекти, но вниманието бива насочено към другия както върху себе си; това е същия тип внимание както в древните времена, но на друго, по-високо равнище.

Обособяването и усложняване на подсъзнателните програми са обичайни спътници на ево-люционния растеж. Опитите за пряко подтискане на действащите програми обикновено води до регресия и опростяване - явление, добре известно в психоанализата. Но регресиращата програма отклонява човека от еволюционния път, тъй като онези програми, които се развиват, използват по-висши видове енергии, съответствуващи на по-висши чакри, към които се приспособява цялата човешка психика. Ето защо ако някоя програма рязко регресира, тя ще започне да изисква по-низши енергии, което субективно се прежи-вява като необяснимо притегляне от "гадни" ситуации. У човека се появяват "низки" желания. Типичен пример е регресията на либидото при неговото подтискане.

В нормални условия мъж, общуващ с определен кръг хора, се интересува от жените в този кръг, като в неговото сексуално възприемане тези жени участвуват не само със своя животински магнетизъм /енергията на свадхищана/, но и със своята емоционалност /енергията на манипура/, умението да се обличат добре и да водят интересни разговори /енергията на вишудхи/, житейските им възгледи /аджна/ и други подобни. Но ако този мъж претърпи неуспешни опити да завърже връзка, може да стане така, че неговото либидо да бъде подтиснато, да регресира и той да престане да възприема всички видове енергии, освен първия вид, и то в неговия най-груб вариант.

Колкото е по-проста една програма и с колкото по-низши енергии работи, толкова по-трудно е за съзнанието да я контролира. Ето защо един от ефективните пътища за самообладание именно е обособяването на програмите и пренасочването им към по-високи енергии. Има и други начини и в психоанализата един от тях се нарича катарзис. Тогава регресиралата програма се въвежда в същностното съзнание и тъй като не съответства на еволюционното равнище на пациента, тя изгаря и престава да има енергийна власт над него.

Въздействието на духа върху познанието се осъществява меко. Духът внимателно регулира енергийните потоци, постъпващи както от външния, така и от тънките светове. Той леко коригира съществуващите програми или пък създава нови, със скромни енергийни изисквания. Духът сякаш намеква, че предоставя възможност на егото да се променя в дадено направление.

Егото притежава способност да реагира на измененията във външния свят, който въздействува върху човека твърде силно. Затова и подсъзнателните програми, създадени за взаимодействие с външната реалност, също са мощни, поради което работят с низши енергии. Духът разговаря с нас меко, тихо, чрез енергии, по-висши от онези, с които сме привикнали. Егото шуми, спори, заплашва. Гръмките гласове на дълг, чест и съвест принадлежат на егото, а не на духа. Но при тях понякога също има тихи гласове. Авторът е длъжен да подчертае още веднъж, че в този трактат егото се разглежда като актуално, тоест теку-що, но не низше "аз".

По същия начин духът въздействува и върху съзнанието. Той меко и ненатрапчиво помага за разширяване на съзнанието, предлагайки му да погледне на света от различни страни, да помисли в друга насока, да се опита да усети нещо различно. При това човек може да не се вслуша в неговия глас и да не изпълни онова, което духът му казва. И няма да последва непосредствено наказание. Но е пропусната възможността да бъде развързан поредният кармичен възел. И впоследствие това ще стане по-трудно.

Тук трябва да се добави, че въздействията на външния свят и на духа върху егото са съгласувани, тъй като Атман /индивидуалния дух/ се явява и като Брахман /световния дух/. А това означава, че външните събития, случващи се на човек, се опитват /и това се нарича Провидение/ да го променят в същото направление, в което се опитва да го променя и духът, действащ отвътре. Ако човек се съпротивлява и упорства в своето нежелание да промени егото, то външният свят и духът го подлагат на все нови и нови изпитания /това се нарича Съдба/. Процесът продължава дотогава, докато не се получи промяната.

http://star05.net/e-books/duhovna.lit/ezoterika/avesalom.podvodni-karma.i.podsaznanie.pdf

КАРМА И ЕГРЕГОР

                   

През римската епоха е описана мистерията, при която в огромен огън от евреи се хвърляли котки до момента, в който от тъмнината не излезе котешкия егрегор като "Big Cat" и попита за това, което трябва да се извърши, за да се спре мъченията на животните. И тогава те наричат желанието си. Вие ще кажете, че всичко е една приказка, а хората тогава са били по-лоши. Но аз знам, че подобни неща се случват и в нашите изчистени от древната тъмнина дни. И по-често, отколкото си мислите. Котката днес е идеалния домашен любимец, чист, деликатен - играчка за деца и възрастни. Очите на котката са с вертикални зеници, като влечуги. Cat - продуктът е египетски. Можем да кажем, че котката е с изкуствено селектирана генетика, умело така че в нея " нещо да се прояви" не може от само себе си се да се вкопчи в човека. Гърците не са имали котки, и преди да си доставят контрабанда от Египет, са се борили с мишките с помощта на най-добрите естествени мишелови - пор и змия. Котката съчетава качеството на последните и има чувство за самоуважение. Котката е един прекрасен терапевт, между другото. Котките са били мумифицирани. С образът на червена котка египтяни понякога са изобразявали бога на слънцето Ра. Символът на въстанието на Спартак беше свободолюбива котка. По време на коронацията на Елизабет I в 1558 в Англия, са били публично изгорени няколко торби с котки.

                   

                    Котки и древното племе Гебри / Кучета - животни, славещи "Ав", Въплъщението и Възкресението на Ра.

                       

Владимир Улянов (Ленин) , брат близнак на Сергей Улянов на път към реката,... за ритуално убийство на торба с котумбасикотки. Той обичаше животни, и по-късно, след получаване на диплом за образование станал "вегетарианец".

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕГРЕГОРИТЕ

Егрегорът е основна структурна единица на тънките светове. На всяка човешка организация на Земята съответствува област в тънките светове, наречена егрегор; най-известни егрегори са онези, съответстващи на религиите: християнски, мюсюлмански, будистки и прочие. Организациите от друг тип - държави, предприятия, семейство, нации, клубове, - също притежават свои егрегори. Основният признак, по който се разпознават хората, принадлежащи на даден егрегор, е мистичното усещане, описвано с понятието"свой".

Сетивният свят представлява отражение на тънките светове. Егрегорите са много повече от различните човешки организации. В окултизма се говори за егрегор на
"Невидимата школа", обединяващ хора, които провеждат еволюцията на Земята.

Повечето от тях не се познават и дори не подозират за съществуването на този егрегор. На Земята липсват съответни организации, но това не влияе на техните действия.

Егрегорът винаги възниква преди съответната човешка организация. Той създава необходимите условия на Земята, изпраща избрани от него хора, съответствуващи на енергийните потоци, и колективът възниква сякаш от нищото.

Всеки човек е свързан с няколко егрегора: на семейството, на училището, на своята нация и държава, и много други, за чието съществувание дори не подозира. Освен това у всеки съществува личен егоичен егрегор, който персонално следи как протича животът му. Човек, който служи предимно на своя егоичен егрегор, естествено, се нарича егоист.

Когато служим на даден егрегор, ние не усещаме това като насилие. На нас ни се струва, че просто така сме устроени, че онова, което вършим, ни е интересно и точно това ни се иска да правим. Ако имаме добър канал за връзка с егрегора на семейството, тогава интересите на семейство ще се възприемат като собствени интереси. Всеки егрегор излъчва енергийни и информационни потоци на определени честоти, свойствени само за него. Поради това те се възприемат само от онези, които са настроени на тези честоти. Смисълът на възпитанието и обучението се състои в настройката на ученика на вълните на даден егрегор. Когато човекът е обучен, той е настроен на вълните на определен егрегор и мисли, чувства и действа под негово ръководство. Окултистът би казал, че при този човек се е открил канал към егрегора. Така хората започват да пишат стихове, да рисуват или да се занимават с наука.

Човек притежава определена свобода в избора на егрегор: той може да изучава математика, физика, биология, да следва философия или филология. Но бързо открива, че не всички егрегори са еднакво достъпни за него. За едни занимания притежава способности, включването към тях е лесно, а към други няма влечение, техните егрегори са трудно достъпни. И това не е случайно. В действителност всеки човек се появява на света с напълно определен набор от кармически задачи и списък на егрегори, на които е длъжен да служи. Съответните канали у него са открити още от раждането му. Онзи,
който намери своя предопределен от кармата егрегор, е щастлив и колкото и трудности да среща, винаги се чувства на мястото си в живота, тоест - в еволюционния поток. В
психологията това се нарича самоактуализация, усещане за собствена реализация.

Ако човек не е в състояние да открие своя егрегор, опитва се да намери заместител и тогава служи на чужди егрегори. Човек може да излъже околните и себе си, но не може да измами съдбата.

Ние служим на даден егрегор по два начина: или като му работим ангария, или като му плащаме данък. 

В първия случай свободна воля практически липсва, макар у нас да съществува илюзия, че не е така. Станали сме чист проводник на волята на егрегора. 

Във втория случай егрегорът дава обща програма на действие, предоставяйки ни възможност за самоинициатива в определени рамки. Реализирайки тази свобода, ние създаваме
изменения в егрегора, които са твърде съществени, но остават незабележими отчовешка гледна точка.

Егрегорът ни програмира двояко: чрез вътрешни и външни начини. Отвън това става посредством житейски обстоятелства и събития, отвътре - чрез създаване на определени мисли, емоции и желания. Равнището на свобода у човека зависи от
степента на свързаност с егрегора, от еволюционното му равнище и от еволюционното ниво на самия егрегор. Колкото по-ниско е нивото на егрегора и е по-близо до егоичния
егрегор, толкова по-малко свобода ни се оставя.

- - -

Мислите и чувствата не се създават, те само се регистрират от съзнанието.

Вниманието, направлявано от подсъзнанието към определени места в тънките светове, регистрира намиращите се там ментални и астрални същности. Субективно това се
преживява като хрумнала ни мисъл или обзело ни чувство. Човешката индивидуалност проговаря в два момента. Първо, от нея зависи направлението на подсъзнателното
внимание, и второ - оформянето на мислите в думи, на чувствата в действия. Но индивидуалната свобода се проявява и в още нещо. Ако каналът за връзка на човека с тънките светове е достатъчно широк, тоест - може да пропуска значително количество енергия, получаваме възможност да променяме структурата на егрегора и да влияем насветовната карма. Такава способност в окултизма се нарича реализационна власт. По принцип реализационната власт нараства с еволюционното развитие на човека и не

трябва да се бърка с властта в обичайния смисъл на думата.

Като правило светските владетели са добри проводници на волята на съответния егрегор. Но техните възможности за въздействие обикновено са малки. Затова са безволеви марионетки на егрегора. Реализационната власт всъщност е власт над егрегора. Човек, който притежава голяма реализационна власт притежава и власт над външния свят. Но тази власт е невидима. Неговата воля реално се въплъщава чрез действията на егрегора, което се възприема като "случайно" стечение на обстоятелства. Впечатлението е, че на даден човек много му върви.

В съответствие със степента на реализационна власт можем условно да определим три равнища на човешка свобода.

На първото равнище управлението на подсъзнателното внимание напълно се поема от егрегора. В този случай за дадения човек казват, че мисли и чувства с щампи, макар на
самия човек да му се струва, че неговите мисли и чувства са уникални.

На второ ниво човек в някаква степен сам направлява своето подсъзнателно внимание върху тази или онази част на егрегора. Тогава на него му хрумват неочаквани мисли и
оригинални емоции. Поведението му е трудно предсказуемо. Такъв човек бива възприеман от околните като интересна творческа личност. Той е способен на творческа дейност. Но и на това равнище човек все пак се явява като добър редактор на информацията, идваща в егрегора.

На трето равнище човек получава възможност сам да променя характера и структурата на астросомите и мислеформите на егрегора. Но за да се случи това, човек трябва да има широк канал за връзка с дадения егрегор и добра лична енергетика.

Егрегорът дава такъв канал само на онзи, който предварително е доказал вярност на първо и второ равнище, и е получил добра представа за егрегора като цяло. Именно на трето равнище човек Получава реална свобода и възможност да участва в процеса на еволюцията.

И макар за служенето да не се заплаща, все пак егрегорът притежава начин да поощрява своите верни слуги. И да наказва враговете и предателите. Но трябва да помним, че у егрегора няма лични чувства и мотиви, тъй като става дума за безличния
кармичен закон.

Кармичните задачи на групата обикновено се различават от външните цели, провъзгласявани официално. По принцип житейският път на човек представлява последователно освобождаване на неговия индивидуален дух от сковаващите го обвивки, разширяване на неговото същностно съзнание, постепенно доближаване до Световния Дух и сливане с него. Външно това изглежда като последователен низ от препятствия и изпитания, в хода на които човек се научава да възприема света и да търси своето висше "аз", осъзнавайки низшето си "аз" като външна обвивка. Често тази работа се извършва в рамките на колективна дейност, притежаваща като красива

фасада социално приемливи цели.

Всъщност всички цели във външния свят са илюзорни, а победите и пораженията са фиктивни. Тази истина се споделя от повечето религии. Това трябва да се разбира в
смисъл, че всяко събитие в сетивния свят е само символ на някакво друго събитие, протичащо в тънките светове, и само второто има истински смисъл. Мъдрец е онзи, който умее да чете тези символи и по събития в сетивния свят е способен да
възстановява събития в тънките светове.

Една от най-важните цели пред всеки колектив е груповото обучение. В процеса на осмисляне на ситуациите, възникващи в колектива, неговите членове получават същностен опит, тоест -постигат света и си го обясняват. Това е основна кармична функция на колектива. Развивайки се егрегорът влияе на тънките светове и на тяхната еволюция. От участниците в колектива зависи колко хармонично ще бъде това влияние. Дали ще излети самолетът, конструиран в дадено бюро, от кармична гледна точка е второстепенен въпрос. Това е само признак, по който можем да разберем на какъв стадий
се намира съответният егрегор.

Ако не виждаме смисъл в нещо, това само означава, че засега не сме в състояние да го видим.

Народът, копнеещ повишаване на своето благосъстояние, материалистическата наука, която се опитва да създаде математически модел на света, изкуството, стараещо
се да изрази световната хармония са примери за групови дейности, чиито външни цели са непостижими. Но _______кармичните цели на тези дейности са ясни: хората трябва да се убедят, че тези цели в крайна сметка са непостижими, и че на висшето "аз" това не е
необходимо. Това е част от преодоляване на кармична програма, която в християнството се нарича "похот към живот в сетивния свят", а от индуистите - майя, илюзия.

                

http://star05.net/e-books/duhovna.lit/ezoterika/Avesalom.Podvodni-Karma.i.egregor.pdf

Всяка организация ,реална или виртуална ( като групите в нета)създават астрални същества , наречени егрегори ,тези същества се борят за постигането на целта на групата . Ето материал за егрегорите :
"Егрегор означава мисъл-форма, създадена от няколко човека(може и от един,но мисълта му трябва да е доста концентрирана)която влияе на потока на събитията и го променя.Колкото повече хора мислят за дадено нещо,толкова по-силен е егрегора......."
"Осемте стъпки за създаването на егрегор:

Процесът на създаване и унищожаването накрая на един егрегор се състои от осем стъпки:
(1) Формулиране на задачата,която той ще изпълнява;
(2) Решаване относно външния му вид;
(3) Наименуването му;
(4) Изработване на магическия му знак;
(5)Извайване на негово изображение,в което да пребивава,когато не е активен;
(6) Изпълнение на ритуал за вдъхване на живот в него за предварително определен период от време;
(7) Изпълнение на ритуал за унищожаването му,когато настъпи моментът; (Унищожаване на физическото изображение.

Първата стъпка при създаването на егрегор е формулирането на целта на неговото съществуване.С други думи,трябва да имате някаква задача или функция,която егрегорът да изпълни.Това би могло да бъде всичко - от защитата на дадена стая или място до,оказване на помощ на даден кон да тича по-бързо в определено състезание.

Следващата стъпка,която трябва да направите,е относително лесна.Просто определета външния вид,който искате да има вашия егрегор.

След като вече сте наясно с целта и външния вид на егрегора,който се опитвате да създадете,следващата стъпка е да предложите име за него.Конкретното име,което предложите,в действителност е без значение,стига да не е име,което означава нещо противоположно на предназначението на егрегора.

След като сте решили относно името на своето творение,сте готови да изработите неговия магически знак.Засега трябва да го начертаете просто върху лист хартия,но по време на ритуалното раждане на вашия егрегор от вас ще се иска да добавите този магически знак към физическото изображение на съществото.

Последната стъпка от създаването на егрегора,преди да се изпълни ритуалът на неговото раждане,даден по-долу,е да създадете физическо изображение на съществото.За да го направите,ще имате нужда от невтвърдяваща се глина за моделиране.Можете да я купите от почти всяка книжарница за художествини материали или универсален магазин.Както скоро ще се уверите,много е важно да използвате глина,която не се втвърдява сама.Ако предварително сте решили вашият егрегор да бъде с определен цвят,в такъв случай използвайте глина с този цвят.Ако не сте обърнали голямо внимание на цвета или не можете да намерите глина с избрания от вас цвят,тогава използвайте кафява,жълтеникава или сива глина.

След като се снабдите с глината,отделете известно време за медитация върху образа на егрегора,който сте създали в ума си.Скицирайте го,ако това ще ви помогне.Когато чувствате,че сте сигурни за външния му вид,използвайте глината,за да се опитате да изваете негов модел.Той трябва да е 8 или 9 фута висок и 3 или 4 фута широк,тъй като с фигурка с подобни размери се работи най-лесно.Докато ваете,се концентрирайте върху атрибутите и функцията на съществото,на което създавате изображение,защото тази стъпка от процеса е много по-магическа,отколкото изглежда на пръв поглед.

http://xcombg.net/index.php?topic=120.0

Егрегорът представлява сбор от мислите и чувствата на двама или повече души, които те са имали един към друг в момента на възникването на общността им. Т.е егрегорът се ражда в определен момент. Програмата на егрегора се задава от мислите, а енергията му се подхранва от чувствата и емоциите на създалите го.

Да разгледаме следния пример (опростен максимално). Мъж и жена създават семейство, като мъжът обещава на жена си да я издържа, а тя да му е вярна и да се грижи за домакинството.

Така новообразуваният семеен егрегор ще получи програма, която ще има за цел да поддържа гореописаните обещания. Той ще бъде толкова по-силен, колкото по-силни са чувствата, които двамата изпитват един към друг. Егрегорът се явява своеобразна "банка", която акумулира в себе си тази част от енергията на чувствата, които двамата не могат да усвоят. Тази енергия ще се използва от егрегора, за да помогне на членовете на семейството да реализират желанията и стремежите, които са имали първоначално.

Обаче, когато единият от двамата реши да се отклони от тази програма, примерно, ако след десет години брак, жената изведнъж реши да се занимава с астрология, то егрегорът ще се почувства застрашен, защото това й желание е в противоречие с първоначално зададената му програма. Затова егрегорът ще се опита да противодейства на стремежите на съпругата да изучава астрология, като използва за свое оръдие мъжа й.

Действието на егрегора може да се наблюдава и в по-големи групи от хора, каквито са религиозните общества. В момента в който се кръстиш, попадаш под влияние на егрегора на църквата, който е в състояние да те защити от отрицателни влияния. Там може да намериш след това и приятели, хора които да те подкрепят. Но тази подкрепа ще продължиш да получаваш при условие, че спазваш правилата и ритуалите, които са установени в църквата.

В момента в който започнеш да се отклоняваш от правилата и каноните, егрегорът ще констатира това и ще "изпрати" при теб хора, които да се опитат да те "вкарат" в правия път. Ако упорстваш, егрегорът ще те отхвърли, като оттегли енергийната си подкрепа от тебе. Хората, които до вчера са ти били приятели, изведнъж ще се отдръпнат, ще забравят като че ли за тебе.

Егрегорът се захранва с енергия чрез ритуалите. Колкото повече ритуали има в едно общество или семейство, толкова повече енергия се отделя в посока към егрегора и той става по-мощен, по-силен.

Егрегорът продължава да функционира, докато има енергия. Когато тя се изчерпи, егрегорът изпада в състояние на летаргичен сън. Подобно е положението на егрегорите на някои древни религии (като тази на друидите). Ако в днешно време този егрегор бъде изваден от забравата и бъде захранен с енергия (чрез ритуали), то неговата програма се активизира наново и той набира сили.

Има два начина, по-които човек може да се откъсне от влиянието на един егрегор:

1. Да спре да го захранва с енергия

2. Да премине под опеката на друг, по-мощен

Интересен пример за действието на егрегорите е начинът, по който комунистическата власт намали влиянието на православната църква – забрани общото празнуване големите църковни празници – Коледа, Великден. Те представляват мощни ритуали, захранващи православния егрегор с енергия и когато тяхното празнуване бе забранено, само за 45 години влиянието и силата на православния егрегор спадна до абсолютния минимум. Същевременно бяха създадени нови ритуали – манифестациите за 1-ви май, 9-ти септември, които подхранваха с енергия егрегора на БКП. А програмата на този егрегор всъщност е марксистко ленинската идеология.

Като вид, егрегорът може да бъде семеен, родови, фирмен, клубен, религиозен, национален, партиен. Един човек може да бъде под влиянието на различни видове егрегори, но не може да бъде едновременно под влиянието на два егрегора от един вид – както е казано в Библията: “Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.” Всеки трябва да избере този егрегор, чиято програма е по-близо до неговата собствена.

Как може да се разпознае доколко е силен един егрегор - колкото повече хората в едно общество си приличат, толкова по-силен е егрегора.

Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък започва да бъде спирачка за неговото еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях, да успее да открие собствената си програма, такава каквато е дадена в неговия личен хороскоп.

Кирил Стойчев

МИСЛИ ФОРМИ 91

                    

Жените винаги запечатват в подсъзнанието си минали кармични уроци( погрешни реакции на дадени събития) за бъдещо използване.
Главната цел на егрегора е обучението, а проверката играе спомагателна роля. В наши дни обикновено смятаме, че ако не ни върви в повтарящи се ситуации, това е случайност. А мисълта, че човек сам привлича подобни ситуации, изобщо не ни хрумва.
На наплашения човек, който непрекъснато среща хулиганчета по тъмните улички, обикновено ще му дадат съвет да тренира бокс или някакво бойно изкуство. Или пък да се държи по-нахакано. Но никой няма да му каже: “Изживей страховете си и тогава няма да срещаш никакви гадни типчета!”

          

Ако дадена жена копнее да се омъжи, а никой не ще да й “поиска ръката”, причината често е нейното неразумно отношение към кандидатите. Безполезно е да й внушаваме, че има правила на поведение. Каквото и да я съветваме, в решителния момент егрегорът ще включи стереотипна низша програма, жената ще “забрави” всички съвети и за пореден път ще оплеска работата. А всъщност истината е, че егрегорът не желае нашата героиня да се омъжи. Защото тогава тя би концентрирала вниманието си върху семейството и би потъна­ла до шия в семейния егоизъм. А тя има друга кармична задача.

Един от кармичните закони се състои в това, че на нас ни се задават въпроси, съответстващи на нашето еволюционно равнище. Това означава, че човек винаги е в състояние да преодолее препятствията и изкушенията, които му изпраща егрегорът. Но правилният изход от трудна ситуация се открива само при напрежение на силите. И изисква използване на всички способности.

         

         

 

Всяка съвкупност от стереотипни ситуации, срещащи се в живота, трябва да ни накара да си зададем следните въпроси: Какво стои зад това? Какво иска да ме научи егрегорът и къде са моите пропуски? Ако ситуацията е премината правилно, тя повече няма да се повтори. Или ако се повтори, ще бъде на по-високо равнище, изис­кващо други средства за разрешаване. Нещо повече. За сериозните изпитания егрегорът ни готви предварително. И ако преминем успешно началните етапи, завършващият етап може да бъде силно смекчен или дори отменен. Това е така, тъй като главната цел на егрегора е обучението, а проверката играе спомагателна роля. В наши дни обикновено смятаме, че ако не ни върви в повтарящи се ситуации, това е случайност. А мисълта, че човек сам привлича подобни ситуации, изобщо не ни хрумва.

                   

                           

         

Самата идея, че теорията трябва да бъде ясна и разбираема за ученика още в началото, не отговаря на естествения процес на познание. Яснотата е последният етап. В начало ученикът обикновено почти нищо не разбира, обърква се и получава яснота едва след дълга и мъчителна борба.
Именно затова истинската мъдрост винаги се явява като в мъгла. Човек принципно не може да постигне истината на определения етап на своето развитие, тъй като съзнанието му не може да регистрира енергийни потоци на по-висока честота. Затова той може да си представи само някаква смътна идея за истината, опитвайки се след това да я съзре в живота. И тя му се открива постепенно. Той проумява какво е било скрито зад редовете на свеще­ните книги, но огорчено открива, че в процеса на познание той сам се е променил.

                     

                           

Според Робърт Фиск, най-широкият и могъщ идеологически, финансов и морален гръб зад Ислямска държава е Саудитска Арабия. Там също режат глави, но официално, съгласно закона. 

Движещият мотив в настоящото развитие на Света,не са парите.Те се използват само като средство,като "оръжие" за постигане на основната цел,"остадяване" на населението извън елита(евреите) и редуцирането му до шепа гои,като обслужващ персонал,а след това ликвидиране и него. На "господарите" пари вече не им трябват,поради простата причина,че те могат да си правят пари от нищото.Вече формулата на Маркс,"пари-стока-пари прим", не работи. "Те" държат в ръцете си всички инструменти за правене на пари от "нищото"- емисионни банки,борси,рейтингови агенции,агенции за манипулиране курса на валутите.За какво им е да се "балтавят" с някакви си "производства". "Парите" им трябват за да управляват стадото и го насочват в определените от тях посоки,включително,към "кланицата",част от която са войните.Така както части от тази "кланица" са зареждането на стадните организми с ГМО,с ваксини убийци,ръсенето с отрови посредством "кемтрейлс" и кой знае още колко отрови. Не трябва да се забравя и най-масовата "отрова",за превръщане на "човеците" в "овце" - медийно-развлекателната и образователната системи. Това според мен е основното предназначение на парите - онзи камшик,който трябва да закара стадото до кланицата. Причината е,че благодарение на технологиите,на господарите вече не им трябва работен добитък. Благодарение на тях,се изхвърлят все повече излишни гои.За какво да ги държат? И така,марш към кланицата.И по пътя към нея се минава през насъскване и взаимно избиване на стадата. Победителите от тази "битка",ги чака същия край. А накрая,след окончателната победа ,"Божиите човеци",съгласно Божиите закони,ще почнат да се делят по описания вече начин на "висши и нисши",докато се избият всички.

В социален план, юдеите действат на 2 фронта за претопяване на бялата раса(творците, съзидателите-"ДЕЦАТА НА БРАХМА") чрез внедряване на малцинствата дегенерати, криминогени и разрушители(юдеите са върховните разрушители/"ultimate destroyers", "децата на Абрахам/Ибрахим" и те си го признават сами..): ВЪТРЕШЕН В БЕЛИТЕ ОБЩЕСТВА - "МАРГИНАЛИЗИРАНЕ" НА СОЦИУМА- ЛИКВИДИРАНЕ НА СРЕДНАТА КЛАСА(НАД 99% БЕЛИ) И ПРИРАВНЯВАНЕ СТАТУТА ИМ С МЕСТНИТЕ ПАРАЗИТИ - ЦИГАНИТЕ(НЕГРИТЕ, ЛАТИНОСИТЕ); ВЪНШЕН В БЕЛИТЕ ОБЩЕСТВА - НАВОДНЯВАНЕ(ОРГАНИЗИРАНЕ, ФИНАНСИРАНЕ) С ПРИШЪЛЦИ("СКАКАЛЦИ") ОТ "3-ТИЯ СВЯТ";

При внимателен прочит на библията, се разбира, че плана(мечта) на евреите да владеят белите чрез робския труд на черните, се сбъдва именно в САЩ. ;) Започнал е с приемането на библейското християнство за "официална имперска религия" на белия континент Европа. ;) Пра-отеца и пра-патриарха на евреи и араби е Аврам, който е потомък на Сем(Сим, Шем). Аврам става "Авраам"("отец на народи"), именно когато евреите поробват духовно европейците с библейското християнство и арабите(агаряните, египтяните, циганите, номадите, тураните) чрез кураническия ислям; С приемане на библейското христинство, белият човек се заробва духовно да бъде "духовен семит"("духовен аврамит"). С една дума: евреите поробват духовно белия човек(вкарват го в скинията, шатрата, синагогата, индоктринират го духовно) и го заставят да живее в общества на робска йерархия. Черният човек е бил поробен от бели евреи(смесени евреи-ашкенази).

Тайните служби сред белите общества тръгват от Ватикана. ;)

Те научават това от "Булана на Кагана"(хазарския).

Буланът юдеизира Кхагана. 

Буланът играе роля на 

ЮДЕЙСКО "покръстване" на тюркския Кхан(кхаган)! 

И оттам - е символ на ТАЙНОТО ЮДЕЙСКО ОБЩЕСТВО!

Буланът дава връзка между юдеи, тюрки и араби в лунноста на култа(конспиративността).

За това "новите юдеи"-илюминати са синтезирали

лунността на египетския Ях, аккадския Син(Син-ай) през африканското Ел Яху до арабското Алл Аху до тюркския - Тенгри(шумерския Дингир).

"Булан" хазарите носят, като термин от "яваните"(турките), според Веданта. И до днес на о-в Ява и други малайски езици "Булан" значи "Луна".

Убийството на Осама бин Ладен 1.

Турнетата на туранските сперматозоиди(змии) сред арйанските земи(жени)

Хибридните турани имат ценностната система на сперматозоида- най-бързия заграбва всичко. (Марс-Сатурнова=Плутонова или още- РЕПТИЛНА религия). Снимката е озаглавена в мрежата: Jewish-Muslim slave market.

Аврамитите(част от сивите турани) са търгували и с бели и с черни! Целта е разрушаване на рецесивната генетика на бялата раса и получаване на доминантна хибридна. Същото нещовпраят илюминатите- новите евреи. Доказано е, че търговията с роби в Америките са били осъществена от юдеи.

Първата верига от преживявания

След като Висшият Аз се измори от това, което Боб Монро нарича оригинален „дом”, той разкъсва веригата от преживявания, свързани с този оригинален „дом” и започва да търси нещо повече. Това може да включва доста странстване и търсене. Помнете, че всички решения се вземат единствено от Висшите Аз – никой не им казва какво да правят.
Даден млад Висш Аз може да попадне на сценариите за Играта в трета плътност разигравани в различните галактики.
Без изключение Играта започва на пътя на последователните инкарнации. Именно там Висшият Аз събира основните си преживявания от трета плътност. Висшите Аз с последователни инкарнации се събират на големи групи, в зависимост от това коя част играят в Играта – например Висшите Аз на влечугоподобните се събират толкова близо, че ако ги гледате отстрани ще ви се сторят като разстлан огромен лист опаковъчна хартия с малки мехурчета по него. Помнете, че всяка последователна инкарнация има един Висш Аз – това прави много на брой такива Висши Азове.
Те избират една от групите последователни инкарнации, защото групата, която стои заедно, прилича на групата дейности от оригиналния „дом” на Монро. Влечугоподобните са зелените пулове на дъската на Играта. Плеядианците са жълтите. Сириусианците са кафявите и т.н. Това са само етикети, които им давам тук, за да илюстрирам разликите в последователните участници. Поради това, че имат по една инкарнация и се групират заедно, техният напредък като цяла единица се извършва изключително бавно. Това показва, че групата ви забавя, когато сведете прогреса си до нейния.
Това продължава милиарди години. След това, както в описания от Монро сценарий на оригиналния „дом”, някои Висши Аз се отегчават от рутината и от бавните вериги от преживявания, които срещат на пътя на последователните инкарнации. „ТРЯБВА да има нещо повече”, мислят си те. Ето кога няколко групи Висши Аз се отделят от своите групи и това включва ВСИЧКИ последователно инкарниращи се групи. Тези Висши Аз търсят нещо повече. Ето кога те откриват пътя на едновременните инкарнации.
Отварянето на пътя на едновременните инкарнации в Играта е съвпаднало с експериментите на генетичните учени на Орион/Сириус на Земята и разделянето на древните земни хора на два пола. Така започнали преживяванията, свързани с едновременните инкарнации. По-неспокойните Висши Аз напуснали прекалено претрупаните групи от Висши Аз еволюиращи чрез последователни инкарнации, и се придвижили към областта на висшите Аз еволюиращи чрез едновременни инкарнации. Те се превърнали в нова част от Играта, но техният брой бил твърде малък в сравнение с астрономически високия брой Висши Аз с последователни инкарнации.
Онези Висши Аз, които са избрали да останат на бавния път на последователните инкарнации, знаят за едновременния път, но още не са преодолели своите страхове от това да работят самостоятелно и независимо и да скъсат веригите от преживявания, свързани с пътя на последователните инкарнации. Тяхното мото е безопасността. Ще стигнем там, когато ни дойде времето, смятат те. Този подход е валиден за тях. Що се отнася до Висшите Аз, които искат повече, обаче, те се движат по пътя на едновременните инкарнации. Придвижването от последователни инкарнации към едновременни е постоянно, но това не пречи на Висшите Аз с последователни инкарнации да се опитват да повлияят на членовете на бившия екип, за да ги накарат да се опитат да се върнат въпреки, че това е невъзможно.
Обикновено това се наблюдава при някои контактьори и техните извънземни посетители, които им казват: „как някога са били един от тях” – това добавя нови преживявания към веригата от преживявания на съответния контактьор. Вместо да ги насърчат да Напредват, те правят опити да забавят развитието им – това важи за онези Висши Аз, които се опитват да извадят от строя даден бивш член на екипа. Това е друг фактор в Играта.

Вал Валериан

Да четем знаците

“Ако човек умира от глад, дай му хляб. Но виж за какво ще мечтае той, когато се насити. Няма ли да поиска целувкова торта, шампанско и красива компания?”
Зов

Познато ни е онова състояние, което не може да се обърка с никое друго. Понякога то субективно се преживява като внезапно обхванала ни любов. Друг път като неудържимо привличане от нещо – пътешествие към далечни страни и култури, към наука или изкуство, към даден човек, към определена религия…
Зовът може да прозвучи още в началото на съзнателния ни живот или в друг някакъв момент, може да бъде свързан с външни обстоятелства, или с вътрешното ни развитие. Възможно е да поиска пълна или частична промяна в начина на живот. Но във всеки случай ние усещаме, че нещо ни зове натам, където можем да се реализираме и да на­мерим себе си. Това именно представлява зовът на егрегора, който чуваме тогава, когато се открие канал за връзка.
Никой егрегор не търпи половинчатост. Той винаги изисква пълно отдаване, трябва му целият ни живот. Доброволно би ни пуснал на свобода, само когато заедно с него сме изпълнили определена кармична задача и сме придобили опит и умения. Опитите да прекратим служенето на егрегора преди това се заплащат много скъпо. Понякога ние се примиряваме и му служим пълноценно. Понякога изтласкваме този факт в подсъзнанието си. А в редки случаи успяваме да затворим канала за връзка с егрегора, но това е временно. Рано или късно, може би в следващ живот, каналът отново ще се отвори и егрегорът пак ще ни овладее. Но вече в много по-твърда и нехармонична форма.
Възможно е и обратното схващане – че егрегорът се грижи за нас, създавайки определени ситуации на обучение, изпитание, изкушение. Преминавайки през тях, придобиваме необходимия същностен опит и се учим да работим и живеем чрез неговите специфични енергии.
В своя живот ние трябва да почувстваме всички видове енергийни потоци и сами да отхвърлим всички изкушения. Изкушенията винаги са във вид на “сладки” енергии. Но това отхвърляне не трябва да става от етични съображения, като следваме съвестта си или примера на учителя. То трябва да става по вътрешно усещане, че това не ни е нужно.

Бели и черни учители


Вървейки по своя еволюционен път, във всеки момент човек е сякаш “разстлан” по еволюционната стълбица. В нещо той е извисен, тоест – работи на високи енергийни потоци, в друго – на ниски. Степента на “разстланост” по стъпалата на еволюционната стълбица е различна за различните хора. Има хора с необичайно широк диапазон, в който са включени и много ниски, и много високи прояви. Съществуват и такива, които работят само на една и съща енергийна честота: това е твърде нетипично и по-скоро е проява на задръжки в поведението.
Еволюционният растеж протича в две направления. От една страна човек повишава своята горна еволюционна граница. Той разширява съзнанието си, учейки се на любов, добро, милосърдие, мъжество, саможертва, мъдрост. С други думи – работи на високи енергийни потоци, в което мупомага белият учител. Неговата задача е да оказва помощ при избирането на път нагоре.
От друга страна, при еволюционния растеж трябва да бъде повишавана долната граница. Трябва да отмират низшите части на “аз”-а. Необходимо е човек да се раздели с егоцентризма, лакомията, леността, склонността към насилие и прочие. Но низшите части на “аз”-а не си тръгват сами. Те съществуват във вид на определени програми в подсъзнанието и са включени в цялостната психика на човека. Първият етап на ликвидиране на низките програми се състои във въвеждането им в съзнанието. С други думи, преди да се преборим със злото в себе си, трябва да го открием. И точно тук е нужна помощта на черния учител – изкусителя, съблазнителя. Той създава такива ситуации, при които извиква на живот низшето начало у човека. Предлага му “забранения плод”, тоест – енергиен поток с вибрации, ниски за дадения човек. Така чрез тях му се показва съответната “низша” подсъзнателна програма.
Откривайки низшето начало, човек започва да го съпоставя със съществуващото висше, тоест – с горната еволюционна граница. А то го кара сериозно да се замисли. Именно това е отправната точка за съзнателна еволюционна работа.
“Черната” и “бялата” роля са много динамични. Един и същи човек може за някого да бъде бял учител, а след това неочаквано за същия човек да стане черен учител. Може също да бъде бял за един и черен за друг. Черните и белите учители биват изпращани от определени егрегори, за да подпомагат еволюционното развитие на хората. Понякога и самият егрегор може да изпълнява ролята на черен или на бял учител. Той създава ситуации, включващи дадени подсъзнателни програми. Тук много зависи от нашия избор. Ние можем да се отстраняваме от дадена ситуация, откривайки в нея своето низше начало и възкликвайки ужасено: “Но това не съм го направил аз!”, и да се постараем повече да не попадаме в подобни ситуации. Тоест – да се изключим от егрегора. А низшата програма да я натикаме дълбоко в подсъзнанието си. Но можем и да си кажем: “Я, това още не съм го изпитвал!” – и да се гмурнем в глъбините на греха, очаквайки все някога да изплуваме обратно нагоре. И наистина, ще изплуваме, но още “по-разстлани” по еволюционната стълбица.
Единственият ефективен начин за борба с низшите програми е те да бъдат въведени в съзнанието. Това е трудно и изисква вътрешна честност, която също се създава в борба с низшето начало.
За щастие или за нещастие, кармичните закони са безразлични към нашите желания. Животът ни учи, без значение искаме или не. Ако дадена черта на характера се намира на ниската ни еволюционна граница и в един чудесен ден се превърне в главна пречка за нашия еволюционен растеж, егрегорът започва да ни създава една и съща ситуация, в която се проявява тази черта. И това става дотогава, докато ние не се досетим, че именно това е препятствието. Ако пък не се досетим или пък досещайки се, не стигнем до същнос­тна промяна, тогава егрегорът превръща тези стереотипни ситуации в по-твърди варианти, включващи безумие или дори смърт. А в следващото превъплъщение – като в нова учебна година – започваме от онова място, където сме спрели.
Служене

Зовът на черния учител /независимо човек или егрегор/ субективно се преживява много по-силно от зова на белия учител. Всички извънредно силни емоции са белег, че е включено низшето ни начало. Белият учител не се натрапва, не призовава съвестта, не вменява в дълг, не съблазнява нито с висши, нито с низши блага. Той просто казва: на теб това ти е нужно, на теб това не ти е нужно. И ние чуваме отзвука в душата си и знаем, 

че това е правилно. Друг въпрос е дали ще намерим сили да реализираме посочената програма. Гласът на учителя /черен или бял/ може да прозвучи отвън, но е възможно и да го чуем и вътре в нас. Важното е как ще се отзове душата ни и на какъв егрегор ще служим.

Целият човешки живот, колкото и да е странно, представлява служене. Връзката на човека с егрегора е по-интимна от връзката на плода с майката в утробата. Егрегорът ни снабдява с енергия, изпраща ни чувства, мисли и подбуди. Поставя ни в различни ситуации и винаги получава нещо от нас. Човешката свобода се проявява в стила на служене, в инициативата и в най-малка степен – в избора на егрегор. Човек не може да прекъсне служенето, докато не е изпълнил определена програма. Едва след това егрегорът го пуска доброволно. От човека зависи дали ще изпълни тази програма по-бързо или по-бавно, по-хармонично или по-грубо. Дали ще извлече за себе си по-богат или по-беден опит.
Големите егрегори извършват групова работа и постоянно преразпределят ролите – както на своите подегрегори, така и на хората. За кратки срокове те се явяват ту като бели, ту като черни учители. Черният учител изпълнява необходимите за егрегора фикции и съответно получава от него заплащане в черна валута Затова се казва, че най-чистата радост е злорадството. То е типичен пример за черна енергия. Друг пример е енергията на скандала, след който участниците се разделят наситени с мръсна, но все пак хранителна енергия. Наистина, понякога се появява усещане за смътно отвращение от себе си и от света, но рядко.
Индивидуалната свобода се определя главно от еволюционното равнище на човека. Но колкото и да е малка тя, никаква сила не може да я намали. Невъзможно е да се коригира чужда грешка. Затова отговорността за развитието на ситуацията и в крайна сметка, за еволюцията, пада върху всички участници. Разбира се и ситуацията, и човекът, за своето развитие се нуждаят както от черни, така и от бели учители. Но тези роли не са предопределени. Те често биват заемани по желание на участниците. Никак не е без значение коя роля ще играем. Ролята на бял учител често е много по-сложна и се “играе” на по-високи честоти, така че не всеки да може да я изпълнява. Ролята на черния учител обикновено е по-лесна, тъй като се “играе” на по-ниски вибрации. Реакцията на егрегора съответно не закъснява. Той предлага “планини от съблазни”. Най-тежка карма се създава в ситуация, когато човек е длъжен да бъде бял учител, а става черен. Подобни ситуации са дисхармонични и създават големи нарушения в еволюционния процес. И никак не е лесно те да бъдат балансирани. В съответствие с това се утежнява и кармата на” виновника”.
Егрегорът поставя човека в дадена ситуация и очаква реакциите му. Под ситуация тук се схваща съвкупност от всички външни и вътрешни обстоятелства в човешкия живот. С други думи, егрегорът формира не само външните ситуации, но и вътрешното ни отношение към тях, начинът, по който ги възприемаме и ни подсказва различни поведенчески варианти. И от тези възможни варианти ние трябва да изберем един. Изборът може да не бъде особено богат, както понякога ни се струва, но е важен за егрегора. Човешкото творчество влияе силно върху съдбата на егрегора, в замяна на което егрегорът получава възможност да управлява съдбата си косвено, чрез човека, като му оказва въздействие според направения избор. Егрегорът го възпитава и учи, като го наказва или награждава.


Обучение

Как да четем символите? Това изкуство е езотерично и в наши дни е почти мъртво.
Всяка съвкупност от стереотипни ситуации, срещащи се в живота, трябва да ни накара да си зададем следните въпроси: Какво стои зад това? Какво иска да ме научи егрегорът и къде са моите пропуски? Ако ситуацията е премината правилно, тя повече няма да се повтори. Или ако се повтори, ще бъде на по-високо равнище, изис­кващо други средства за разрешаване. Нещо повече. За сериозните изпитания егрегорът ни готви предварително. И ако преминем успешно началните етапи, завършващият етап може да бъде силно смекчен или дори отменен. Това е така, тъй като главната цел на егрегора е обучението, а проверката играе спомагателна роля. В наши дни обикновено смятаме, че ако не ни върви в повтарящи се ситуации, това е случайност. А мисълта, че човек сам привлича подобни ситуации, изобщо не ни хрумва.

На наплашения човек, който непрекъснато среща хулиганчета по тъмните улички, обикновено ще му дадат съвет да тренира бокс или някакво бойно изкуство. Или пък да се държи по-нахакано. Но никой няма да му каже: “Изживей страховете си и тогава няма да срещаш никакви гадни типчета!”
Ако дадена жена копнее да се омъжи, а никой не ще да й “поиска ръката”, причината често е нейното неразумно отношение към кандидатите. Безполезно е да й внушаваме, че има правила на поведение. Каквото и да я съветваме, в решителния момент егрегорът ще включи стереотипна низша програма, жената ще “забрави” всички съвети и за пореден път ще оплеска работата. А всъщност истината е, че егрегорът не желаенашата героиня да се омъжи. Защото тогава тя би концентрирала вниманието си върху семейството и би потъна­ла до шия в семейния егоизъм. А тя има друга кармична задача.
Който се е опитвал да се бори със своя егрегор, знае колко трудно е това.
Един от кармичните закони се състои в това, че на нас ни се задават въпроси, съответстващи на нашето еволюционно равнище. Това означава, че човек винаги е в състояние да преодолее препятствията и изкушенията, които му изпраща егрегорът. Но правилният изход от трудна ситуация се открива само при напрежение на силите. И изисква използване на всички способности.
В западната религиозна традиция Бог обикновено се свързва с любовта. На Изток съществува друго схващане. Съгласно него религията дава знание, а знанието е сила. Не абстрактна, не косвена, а реална и пряка сила. Човек, постигнал тайната на света, виждащ законите на кармата в живота, умеещ да разчита символите, бива надарен с реализационна власт над света. Той може по свое желание, разбира се, в рамките на своето еволюционно равнище, да променя кармата си, тоест – да властва над света. Границите на тази власт биват определяни от равнището на знанията, които очертават границите на достъпната му информация.
Човекът, тръгнал по пътя на знанието /джнана-йога/ върви като през гъста мъгла. Първоначалната информация винаги е някак разлята, абстрактна, противоречива. И не е ясно как може да бъде използвана.
Само след дълго и трудно пътуване гъстата мъгла започва да се разсейва, и в съзнанието се появява яснота. А точното мислене се оказва възможно. Но това става, едва когато общото еволюционно равнище е достатъчно високо.
Затова създаването на точни и ясни ментални модели на света, разбираеми от всички, по принцип е невъзможно. То води до дисхармонична хипертрофия на менталните тела у хората и цивилизациите, тъй като еволюционният растеж не се изчерпва само с менталното развитие. Но работата не е само в това. Самата идея, че теорията трябва да бъде ясна и разбираема за ученика още в началото, не отговаря на естествения процес на познание. Яснотата е последният етап. В начало ученикът обикновено почти нищо не разбира, обърква се и получава яснота едва след дълга и мъчителна борба.
Именно затова истинската мъдрост винаги се явява като в мъгла. Човек принципно не може да постигне истината на определения етап на своето развитие, тъй като съзнанието му не може да регистрира енергийни потоци на по-висока честота. Затова той може да си представи само някаква смътна идея за истината, опитвайки се след това да я съзре в живота. И тя му се открива постепенно. Той проумява какво е било скрито зад редовете на свеще­ните книги, но огорчено открива, че в процеса на познание той сам се е променил. И сега не е в състояние да открие истината на своя син.
Положението с кармичните закони прилича на ситуацията на уличното движение в огромен град. Ако трябва да се обясни на даден човек как да стигне до определено място, най-напред трябва да се изясни какво знае той за уличното движение. Ако човекът е обитател на този град, обяснението ще бъде кратко. Но ако идва от някой малък град, тогава ще трябва да му се обяснява дълго и подробно. А ако човекът е израснал в далечно село и не знае разликата между тролей и трамвай, обяснението ще бъде много по-дълго и подробно.
А представете си, че той вижда, но не разбира онова, което вижда.
- Ето, това е кола.
- Знам.
- А това какво е?
- Не знам.
- Това също е кола. А това!?
- Кола!
- Не, това е детска количка!
Така протича и целият процес на обучение, тоест – на откриване на очите за висшите закони. И тук най-доброто е това, че човек все пак иска да се учи!
”Карма и егрегор”, Авесалом Подводни
http://www.med-i-center.com/blogini?view=entry&id=4762

Ниво на планетарна секретност или "операция разкриване" - 11

             

Църквата

Още когато Земята беше създадена, бяха положени 8640000 меридиана (в науката те се наричат магнитни меридиани), дълбочина - около 1000 метра. Това са енергийни кабели. Бяха измерени само нискооктавни честоти (под 42 октави). Но тези меридиани са проводници и на високи октави, няма прибори за измерване на силата им, но последиците от тяхното присъствие се появяват. В допълнение към меридианите има и спирала, във възлите между меридиан и спирала се формират възлите на Хартман, Кюри, Рентген. Възлите на Кюри са възли на повишено напрежение. Ако терминалът е поставен над такава възлова точка, тогава потенциалът на решетката на атмосферата ще се увеличи в определен радиус. Ако добавите малко повече "миризма" (запалите свещи), тогава човешкият мозък може да получи нещо от атмосферата, например НОВО ПОЗНАНИЕ. Има и обратен ефект - мозъкът да се изчисти от цялата информация.
От момента, в който са въведени честотите контрол за определен генотип на мозъка (от 0 години), на Земята в голямо количество започнали да строят терминали - църкви, джамии, будистки храмове.
Имайте предвид, че във възела на Кюри е увеличена ПЛЪТНОСТТА на потенциалите за честоти на всички октави - от 16 до 128, но човек възприема само 62 (къде да отиде или за кого да гласува). Днес 66, 68 са текущи програми за мозъка (запомнете това). Октавните честоти, свързани с неинерциалната маса, са над 70. При материализацията им в честоти от 28-32 октави могат да се появят и сълзи по иконите, т.е. върху определен материален носител, който в структурата си има олово, сяра и някои други компоненти. Това не се отнася към божествените чудеса - вземете мокра кърпа и я разклатете в МОМЕНТА на появата на друго "чудо" - получавате сноп искри. Ако такъв сноп се прояви на голяма територия, очаквайте земетресение. Това вече не е чудо. За да могат всички "овце" навреме да получат това, което им е предоставено са разработени и създадени култови конструкции. Никой представител на църквата не може да ви каже защо формата на луковицата е избрана за църковния купол, защото за тях това е въпрос, който не се подлага на съмнение.




Всички съществуващи църкви не са изградени случайно. Контролната система е пирамида, чийто връх е църквата. Местоположението на църквата не е случайно - върхът (острието на купола) съвпада точно с оста на пирамидата.
Това важи както за православните църкви, така и за католическите катедрали и минарета (джамии).
Църквата е двойно действаща помпа. При четене на информация (по празници) стрелката е надолу (одухотворението напуска църквата). При запис на информация стрелката е нагоре - запис с изхвърляне през острието на боклука и стара информация (светещи облаци над църквата при голямо събиране на хора). Хората излизат с нова информация и пристъпват към изпълнението на това, което е написано. Всички празници и всичките дни за снемане на информация са разписани и пуснати в обръщение за подвеждане към божествените и свещени събития. Информацията най-напред получават служителите на църквата, поради което изборът на духовенството не е случаен. Тъй като информацията идва чрез църквата, тя се смята за основата на всичко - и морал, и наука, и всичко, което е предписано от програмата. Формата на купола е луковица, а конусът също не е случаен. Ако под него няма нещо, което да прекъсва връзката, формата на луковицата или конуса улеснява изтеглянето на потенциала от всички присъстващи. Каските, будьоновките изпълняват същата функция - по време на война мозък не е необходим.
Системите за обмен на информация са много, но по характера на презентация те са различни. Всички генотипи 421 посещават само синагоги, нямат нужда от църква (с честоти на контрол, те получават и предават информация, заобикаляйки празниците). Всички останали (гоите) се задоволяват с трохи, но дори и там разделянето на касти се определя от формата на купола.
Православните християни СТОЯТ последни по ред, формата на луковицата не пропуска честотата на директна комуникация (обвивката на луковицата - спектралната форма на водорода (Hc) +) - положителен водород в централна позиция. Това впоследствие създава голям проблем в неконтролируемостта на егрегора на православната християнска църква - няма информация - няма подчинение (дори и във висшата йерархия). На дневен ред бе поставен въпроса за унищожаването на православното християнство. Католиците са първи в информационната линия - техните храмове са точно изчислени според конуса и цялата информация, която трябва да знаят само избраните гои, идва до тях. Минаретата и джамиите нямат такива разчети, поради което над 99% от информацията се разпръсва, въпреки директния достъп до източника на информация.
На дълбочина 1270 м под морското равнище се разполага информационна плоскост по типа на риболовна мрежа с възли в зоните на Кюри. Ако гравитационният потенциал на к-структурите се поддържа в Кюри възел (на дълбочина) над 122%, във възела може да се образува топка при 63 октави. Диаметърът на топката е от 2 до 33 см и тя вече има свойствата на пиезоелектричен елемент. Именно над такава топка е необходимо да се построи църква. Ако няма пиезоелемент, църквата е черна дупка (Храм на Христос Спасител).
Топката - концентратор е създадена изначално - при създаването на информационната мрежа. Ако църквата (джамията или храма) не стоят по оста на топката, тогава те нямат смисъл и са обект на унищожение (както в епохата на развития комунизъм). Преди това всеки търговец се опитвал да построи църква за себе си (четиридесет и четиридесет църкви само в Москва, включително храма на Христос Спасител). Само онези църкви, които са на правилно място остават. Катедралата Христос Спасител е извън района на Кюри и следователно е безполезна, с изключение на ритуалните служби. Отклонението от оста не трябва да надвишава 12 см (тръбата на оста), мястото на купола трябва да е точно, в противен случай църквата е безполезна.
Енергетиката на първата пирамида е на 71 октави, т.е. директен достъп до мозъка. Енергетиката на вторичната пирамида е 43,5 октави, т.е. преработена чрез съответния транслатор (музикален) информационен блок. Но според Програмата за 2005-11-14 е необходимо да има 49,5 октави за транслация, в противен случай всички слушатели няма да разберат какво искат да им предадат. Ролята на преобразувателя се изпълнява от втората пирамида (с изхода към кръста).
От двете възможности - да преустроите църквата или да копаете фундаментна яма - за предпочитане е втората. До 1000-та година броят на концентраторите е 3260, останали са по-малко от 1000 (останалите са износени и подлежат на замяна), поради което общият брой на правилните църкви, храмове, джамии не трябва да надвишава броя на работещите концентратори. Ако погледнем напред, ще кажа, че ситуацията, която се разви през 2005-11-22 при стартирането на автомати за съпровод към информационните блокове, е много интересна. Цялостният контрол преди това показа наличие на октава 49.5 (самата пирамида е възстановена), избраният състав има Мозък с контрол на 49.5 октави, поради което автоматите ще отхвърлят всичко, което е зададено според програмата и дори повече. Преброяването на гласовете е направено стриктно в съответствие с матриците, а изпълнението е гарантирано, както преди, от системата за контрол (плюс съпроводните автомати).
Има непроверена информация, че топката е святия дух (приблизително като в антиклерикалната песен на В. Висоцки: "Аз се завръщам от работа, слагам дръжката на стената ..."), който понякога посещава избрани дами за сътворението на следващия Христос, използвайки НЕПОРОЧНО зачеване.
Така че църквата е терминал не само за получаване на Програмна информация, но и за почистване на мозъка от натрупаните боклуци. В синагогите се използват концентратори - свещи, но боклука остава в мозъка. Този боклук може да е причина за много заболявания (това разбиране ще бъде от полза за читателя в бъдеще за познанието). Между другото, в прилични ресторанти (а в Западна Европа и в къщи) по време на обяд се палят свещи (за красота). Реалната цел на свещите е да увеличат потенциала на решетката, при което процесът на храносмилането се подобрява. Същите свещи се използват от всички магьосници, магове, знахари. Свещите трябва да бъдат направени само от парафин, продукт от нефт. Този продукт съдържа сяра, чиито честоти са основни в атмосферата.
За "златния милиард" системата за управление РАЗРАБОТИ реинкарнацията, или "Христос", т.е. вечният живот на създадения мозък: прераждането, във връзка с началния процес на "внасяне на ред във всичко и всеки, както преди инвазията" - премахнат от 2000-та г. - в църквата процесът се нарича Антихрист и самата църква става БЕЗПОЛЕЗНА, което вече се наблюдава от пръв поглед.

             

Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев