МИСЛИ ФОРМИ 138

"Природата постига всичко, без да бърза."

~Лао Дзъ ~

Интуицията като право на избор. Възможен изход от матрицата 

Всеки от нас има предначертана съдба. Това обаче означава ли, че ние нямаме право на свободен избор? А какво да кажем за интуицията и какъв инструмент е тя? Как тогава да изразим свободната воля? Съществуват ли те наистина или просто всичко е потопено в съня на  индивидуалността и след това в целия сън на Земята.

Преди да се родим ние избираме родителите си, тялото си и предварително виждаме всички моменти в живота си. Той представлява един кадриран филм, в който ние избираме дали да бъдем наблюдатели или активни участници. И отново на дневен ред идва понятието интуиция. Можем ли да се доверим или да слушаме разума? Всеки от нас има избор на коя линия от пространствата да се пренесе, за да достигне крайната цел, към която се е запътил. Вариантите са много, но може би е добре да осъзнаем, че ние и само ние правим избора в този сън, наречен живот. Теза за умирането само на тялото ни, външната черупка, към която ние толкова много се привързваме сега поставя въпроси. А дали е хубаво, когато наистина настъпи моментът да се издигнем. Да срещнем звездното си семейство и да изберем новия цикъл, който ни е нужен, за да натрупаме още знания и да вървим крачка по крачка към осъзнаването си, няма как да знаем днес. Затова учителите ни предупреждават да не се привързваме към нищо земно. Земните неща няма да можем да вземем с нас след края на сегашния си сън. Да опитаме да станем едно цяло с душата си е предизвикателство. Да се вслушваме какво нашепва, да следваме интуицията си, чрез която сме свързани с голямото общо цяло е непосилно за стотици хора.

 Душата и разумът е необходимо да се обединят, защото единствено и само тогава ще можем да използваме външното си намерение, за да променим обстоятелствата в наша полза. Така като изследваме езика на душата и поставяме задачи на разума си осъзнаваме силата, която притежаваме. Всичко това става с много опит. Но пътят на всеки е изграден със собствени избори и желания, и съумяването да ги превърне в намерения, които да работят позитивно. Избирайки съня, в който се чувстваме щастливи и пълноценни, само тогава пред нас ще открием пътя близо до безпогрешноото и начина, по който е предначертано да вървим уверени в силата и знанието си.

Дейвид Айк: Нов модел за контрол е дело на извънземни

„Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“ (Бит. 1:26) 

Въпреки различията, различните фракции от извънземни и земни някак се споразумяваха за владението Земята. Но настъпват мрачни времена.

Контролът, осъществяван от досегашните господари, е заменен с нови модели в определени места на планетата. Австралия, Канада и САЩ са територии на една прастара империя от популярни съзвездия. И те ще бъдат новите модерни лагери за биоиндивиди, които ще заменят човека. 

Фактите са пред очите ни. Освен като мъж и жена, канадците вече ще могат да се самоопределят и като трети особен пол. Това става възможно след като правителството официално разреши третия пол, обозначен като Х, да може да се вписва във всички документи. Промяната ще бъде въведена най- напред в Министерството на имиграцията, а след това и във всички останали държавни институции.

 Това не е само теория, а релно случващо се. Това е най- изтънчената и перверзна форма за управление на масите. Ако възроптаете, върху вас се нахвърля армия от медии, адвокатски кантори и други слуги на влечугоподобните. 

Измамата е категорична. Всичко се прави с цел да ни улесни и да е по удобно. Получаването на паспорти, документи за пътуване или имиграционни документи, които съответстват най-добре на половата идентичност на хората, които не се идентифицират нито с мъжкия, нито с женски пол. 

И това се налага осезаемо в продължение на десетилиетие. В киноиндустрията, музикалният бизнес и дори детските анимационни филмчета. 

Първата държава в света, въвела официално в документите си трети неопределен пол „Х” е Австралия. Тази страна отдавна е сочена неслучайно за опитно поле на извънземните фракции. Тук тече усилено чипиране на населението и промиване на съзнанието със секретни програми от години. 

Промяната за пола бе въведена като мярка срещу сексуалната дискриминация, която да даде възможност на транссексуалните и хората, които не искат да си определят

половата принадлежност да запълват с „ Х” графата „пол“ в документите за самоличност. Повече от любезно обясняват политическите елити.

През юни Канада прие законопроект, който добавя „половата идентичност или изразяването на пола“ редом с расата, религията, възрастта, сред мотивите за дискриминация, забранени от Канадската харта на правата. В САЩ гласовете за въвеждане на третия пол са подхранвани от Барак Обама и медиите близки до Сорос. 

Някои вярват, че елитът на извънземните е прононсирал не само третия пол, но и заличаването на всякакви индивидуални качества на личността, чипирането, изчезването на парите и въвеждането на третия пол. 

НП/Д. Айк 

"Великата работа е обединяването на противоположностите. Това може да означава обединяването на душата с Бога, на микрокосмоса с макрокосмоса, на жената с мъжа, на егото с не-егото и какво ли не. "- Алистър Кроули

                             

"Не взимайте преживяванията на живота твърде сериозно, защото в действителност те не са нищо друго освен преживяване на мечтите, играйте ролята си в живота, но никога не забравяйте, че това е само роля." 

- Парамаханса Йогананда

"Този човек е небето, земята и ада в едно" - Manly P. Hall

Кали Юга - Епоха на демони, епоха на поквара

                     

На санскрит Kali Yuga означава „Епоха на демони” или „Епоха на поквара”. Юдаизма свършва историята с момента в който антихриста започва да владее, и сочи царството на злото за вечно.

На санскрит Kali Yuga означава „Епоха на демони” или „Епоха на поквара”.

раджям суранам апи чадхипатям (БГ 2.8). В миналото е имало много демони, които завладяли царството на полубоговете. Раджям суранам апи чадхипатям. Точно както Хиранякашипу. Той разпространил властта си дори над царството на Индра. Индрари-вякулам локам мридаянти юге юге (ШБ 1.3.28). Индрари. Индрари означава врагът на Индра. Индра е царят на райските планети, а враг означава демоните. Полубоговете и техният враг, демоните.

Сумата на духове (демони, дяволи, отрицателни енергии, и т.н.) в сегашната епоха е десет пъти повече от хората. Тъй като населението на духовете (демони, дяволи, отрицателни енергии, и т.н.) надвишава броя на населението на човечеството до такава голяма степен, те се отразяват неблагоприятно на голяма част от населението на света в сегашната епоха. Този процент варира през годините. Докато по-голямата част от човечеството е засегнато, някои страдат в по-голяма степен, отколкото други, тъй като те са обладани от тези демонични лица.

Ако попитате някой библейски християнин днес КАКВО ТОЧНО Е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, няма да може да ви обясни ВЕДАически(научно), а ще ви препрати към текстовете от Библията, които ще нарече "мистични". Но те са невежи. Библейските текстове за Възкресението разбират "Възкресението" като акт на ЗОМБИ от древно-африканския култ ЯО(откъдето иде "Яху", Яхова). Тялото умира, биологичната смърт е настъпила за часове, налице са гнилостни необратими процеси на разпад на тъканната материя, но после душата се връща пак в тялото и човекът "възкръсва" като ЗОМБИ със същото си грубо-материално тяло.

ВОДИ СЕ ПОСЛЕДНАТА БИТКА - ЗА ВАШАТА ДУША

НЯКОИ ЩЕ СИ ГИ ПРОДАВАТ ЗА 1% ОТ ПЕЧАЛАБАТА , ДРУГИ ЗА 2%, ТРЕТИ ХВАНАТИ С МИНАЛИ СРАМНИ ДЕЛА РЕКЛАМИРАТ БЕЗПЛАТНО.

ВСЕ ПРОДАДЕНИ ДУШИ...

Договорът между юдеите от Анта-рикша на атмосферата с кому-нагите от подземното царство Била-сварга е: 

НИЕ ЩЕ ВИ ДАДЕМ ВИСША ТЕХНОЛОГИЯ, А ВИЕ ЩЕ

ВОДИТЕ ЧОВЕКЪТ КЪМ НАШИТЕ НИЗШИ ЛОКАЛИ

Това, което остава за вас неразбрано в този живот, ви се случва отново и отново. Само малко по-различно. Повторението продължава, докато не си научите урока окончателно.

"Търсих Бог и намерих само себе си. Търсих себе си и намерих само Бог. "- Руми

"Езотерично, закачения човек е човешкият дух, който е окачен от небето от една нишка. Мъдростта, а не смъртта, е наградата за тази доброволна жертва, по време на която човешката душа, спряна над света на илюзията и медитираща нейната нереалност, се възнаграждава от постигането на самореализация. "- Manly P. Hall

Съществуването на небето или ада, или каквото и да е, е само на тази земя. Всички имена принадлежат към формите и всички форми се появяват от земята и се сливат отново в това. Те са понятия, съществуването на небето и ада.

~ Sri Nisargadatta Maharaj

"Вътре в човека всички елементи, които оформят Вселената и всички съществуващи принципи, са взаимосвързани: Той докосва земята с краката, с ръце въздуха и с главата небето и чрез Духа той се свързва с Божествеността, откъде идва и къде трябва да се върне. " Самаел Аун Уеор

В действителност няма две. Има само Един ... Шри Рамакришна Парамханса

Не правете грешката да предположите, че малкият свят, който виждате около вас - Земята, която е просто зърно от праха във Вселената - е самата Вселена. Има милиони и милиони такива светове, и по-големи. И има милиони милиони такива Вселени в съществуването им в Безкрайното Съзнание на ВСИЧКИ. И дори в нашата собствена малка слънчева система съществуват области и равнища на живот, далеч по-високи от нашите и същества, в сравнение с които сме земните смъртни, като тънки форми на живот, които обитават океанското легло в сравнение с човека. Има същества с по-високи правомощия и атрибути, отколкото човек някога е мечтал за притежаването на боговете. И все пак тези същества са били веднъж като теб и все още по-ниски - и ще бъдете така, както те и още по-високи във времето, защото такава е Съдбата на човека, както се съобщава от Осветения. Извадка от "Кибалион Трите посланици"

"Казано е, че мъдростта не се крие в това да виждаш нещата, а да виждаш 

 през нещата" - Manly P. Hall

"Интуицията не означава нещо противоречащо на разума, но нещо извън провинцията на разума." ~ Карл Юнг

"Необходимо е смелост ... да издържим острите болки от самооткриване, вместо да изберем да вземем тъпата болка от безсъзнание, която ще продължи остатъка от живота ни." ~ Мариан Уилямсън

"Може да има голям огън в нашата душа, но никой никога не идва да се затопли в него, а минувачите виждат само една пушилка от дим." ~ Винсънт Ван Гог

               

" Да не мислиш за нищо е Дзен. След като знаеш това, ходиш, седиш или лежиш, всичко, което правиш е Дзен." - Бодихарма

"Истината се разкрива, като се премахнат нещата, които стоят в нейната светлина - изкуство, което не прилича на скулптура, в която художникът създава не чрез изграждане, а чрез нахлуване." - Алън Уотс

" Ние сме като паяка. Ние тъчем живота си и след това се движим в него. Ние сме като мечтател, който мечтае и след това живее в съня. Това е вярно за цялата вселена. " - Aitareya Upanishad

Мъдреците, търсещи истината в себе си, откриха вечната връзка между видеми и невидими. Тази връзка беше безкрайна линия, опъната през небесата. Какво беше по-горе? Какво беше по-долу? Първични семена се пораждаха, силни сили се движеха; Пулсиране отдолу, чиста енергия отгоре. Кой знае тук? Кой може да каже със сигурност? ... Кога започна и откъде дойде - това творение? Боговете дойдоха след това творение. Кой наистина знае? Откъде се е появило това творение, по какъв начин се е образувало, само Той, който гледа от най-високото небе, знае или може би дори и той не знае! 

-Риг Веда

• Вътрешността никога не те тества, вината ви дава доказателства за това къде сте вибрационно • Abrahm Hicks

"Когато обичаш, обичай сякаш човекът е бог не по-малко от това. Никога не обичайте жена като жена и никога не обичайте мъж като мъж. -Osho

" Този, който е свободен от представата за его, чийто интелект е необвързан, въпреки че унищожава всички светове, той не го прави, нито е обвързан с резултатите от действията си. " 

- Бхагавад Гита

"Как е възможно едно същество с такива чувствителни бижута като очите, такива омагьосани музикални инструменти като ушите и такава страхотна арабеск на нерви като мозъка, може да изпита в себе си нещо по-малко от Бог." 

-Алан Уотс

"Ако се сблъскате с ситуации, които не знаете как да се справите, има много възможности. Това е, когато наистина можеш да опознаеш живота. 

- Саддгуру

"Научете се да преодолеете отпечатъка, който имате сега, и да получите ново и по-високо отпечатване, което ще ви отведе в светлите сфери на осъзнаването" 

- Фредерик Ленц

Просветлението или събуждането не е създаването на ново състояние, а признаването на това, което вече е. 

- Алън Уотс -

Когато обединим ума и тялото си и станем едно с вселената, можем да използваме голямата сила, която естествено е наша. 

- Коичи Тохей -

Това, което се разкрива пред мен, престава да бъде загадъчно за мен самия: ако го разкрия пред някой друг, той чува само думи, които предават живия смисъл: Оскверняване, но не и откровение. 

- Египетска поговорка

" Целта на изкуството е да представлява не външния вид на нещата, а вътрешното им значение." 

- Aristotle

Вселената е съставена от преживявания, които са предназначени да изгорят вашата привързаност, прилепване, удоволствие, болка, страх от всичко това. И докато съществува място, където сте уязвими, вселената ще намери начин да ви изправи срещу нея. 

- Рам Дас -

Излезте във Вселената на Светлината. Всичко във Вселената е твое, разтегнете ръцете си и я прегърнете с любов. 

- Свами Вивекананда -

" Спомни си, че дойде тук, вече разбрал необходимостта да се бориш със себе си - само със себе си. Затова благодари на всички, които ти дават възможност."

 - Г. Гурджиев

" Спомни си, че дойде тук, вече разбрал необходимостта да се бориш със себе си - само със себе си. Затова благодари на всички, които ти дават възможност."

 - Г. Гурджиев

                                       

"Ти не си един човек, а трима: Този, за когото се мислиш, че си; Този който другите мислят, че си; Това, което наистина си. - Сатя Сай Баба

 "Духът ще гледа през погледа на Материята. И Материята ще открие лицето на Духа. "- Шри Ауробиндо

"Приливните ритми оказват влияние върху нашата физиология. Когато се чувстваме несвързани, нашето тяло не е в синхрон с тялото на Вселената. Прекарването на времето в близост до океана или навсякъде в природата може да ни помогне да синхронизираме ритъмите си с ритмите на природата. "- Deepak Chopra

Това е привързаност към име и форма, което поражда страх. - Nisargadatta Maharaj -

"Казах: Моя душа, ти си светлината на очите ми. Където съм, каза тя, няма нужда от очи. - Руми

Настоящият момент е единственият ни свободен момент и това е вратата към всички други моменти. - Thich Nhat Hanh -

"Истината освобождава (истината е, че сте в свободно състояние), а не вашите усилия да бъдете свободни." - Джиду Кришнамурти

Цялата материя произхожда и съществува само чрез силата, която довежда частиците на атома до вибрации и държи тази най-малка слънчева система на атома заедно. Трябва да приемем зад тази сила съществуването на съзнателен и интелигентен Дух. Този Дух е матрицата на всяка материя.

- Макс Планк -

" Може би самият аз съм враг, който трябва да бъде обичан." - Карл Юнг

"Уродливите тъмни алхимици днес работят за големите фармацевтични компании и големия бизнес, а не да помагат и да лекуват, а да увеличат печалбите на споменатите компании и да експериментират върху населението".

"  1 април. Това е денят, в който ни напомнят за това, което сме през останалите триста шестдесет и четири." ~ Марк Твен - Самюъл Лангхорн Клеменс. 1835-1910. Happy Fools day. 🃏

"Мъдростта на Господ е неизчерпаем фонтан и никога не е имало човек, роден, който би могъл да проникне в истинския му произход и основа." Мъдреците и светите отци са пили дълго от тайни източници и са напълно доволни от това че нито един от тях не е успял да разбере или познае радикалните принципи, защото Творецът на всичко е запазил това за Себе Си ". ~ Книгата на Абрамелин - Авраам от червеи. 1362-1458.

"Много е казано за самотата на мъдростта и колко търсещият истината се превръща в поклонник, който се скита от Звезда до Звезда, за мъдрият, Мъдрецът е самотен, защото Той пребива в отдалечени височини на ума, но самият мъдър човек не се чувства самотен  Мъдростта го доближава до живота; По-близо до Сърцето на света, отколкото Глупавият човек може да бъде. Начетеноста може да доведе до самота, а ерудицията може да завърши в битка с вяра. Но мъдрецът, който се взира в космоса, не вижда празнота, а пространство, изпълнено с живот, истинност и закон ".

~ Manly P. Hall (1901 г. - 1990 г.)

"Помислете внимателно за образите, които древните са изоставили. Те показват пътя на идващото." ~ Карл Густав Юнг. 1875-1961. Liber Novus.

"Вашата задача е да не търсите любов, а просто да търсите и да намерите всички бариери в себе си, които сте изградили срещу нея". ~ Руми

"Всичко, което виждаме в природата, е явна истина, но ние не сме в състояние да го разпознаем, освен ако истината не е явна в себе си". ~ Якоб Бьохме (1575 - 1624 г.)

                                       

"Помислете, че не бива да наричаме брат си глупак, тъй като ние не знаем какво сме ние". ~ Paracelsus - Philippus Aureolus Theophrastus Bombastus von Hohenheim. 1493-1541.

Героят е Самият Змията, Самият Жертвител и Жертвата, което е Защо Христос правилно се сравнява с изцелителния Мойсей-змията и защо Спасителят на християнските Офити също е бил змия. Това е и Агатодаймон, и Какодаймон. В германската легенда се казва, че героите имат очите на змията. ~ Карл Г. Юнг (1875 - 1961) J.J.L

"За да ядете, трябва да сте гладни, за да се научите, трябва да сте невежи, невежеството е условие за учене, болката е състояние на здравето. Страстта е състояние на мисълта. Смъртта е условие за живота. " . " 

~ Робърт Антон Уилсън

"[Пропагандата] трябва да бъде насочена към емоциите и само в много ограничена степен към т. Нар. Интелект ... Изкуството на пропагандата е в разбирането на емоционалните идеи на "великите" маси и намирането чрез психологически правилна форма на път към вниманието и оттам до сърцето на широките маси ". ~ Адолф Шикългрубер Ротшилд

"Всичко добро е скъпо и развитието на личността е едно от най-скъпите от всички неща. Това ще ви струва вашата невинност, вашите илюзии, вашата сигурност". 

~ Карл Г. Юнг

"Диапазонът, който е от значение за творческия човек, е пространството, което създава в себе си. Това вътрешно пространство е по-близо до безкрайността от другото и е привилегия на балансирания ум ... и търсенето на равновесие е от съществено значение - да бъдем съзнателни за вътрешното пространство, колкото за външното пространство. " 

~ Марк Тоби

" По-добре жестока истина, отколкото удобна заблуда." ~ Едуард Аби

" Човек не може да се промени без страдание, защото той е и мрамор, и скулптор."

~ Алексис Карел

"Ако искаш да осъзнаеш истината, не бъди за или против. Борбата между доброто и злото е първичната болест на ума." ~ Sengcan

"Или напишете нещо, което си струва да четете, или правете нещо, което си струва да напишете."

 - Бенджамин Франклин

                                 

"Нютон преживява пробив в подсъзнанието чрез духовната си изолация. Когато напускаме обществото и общността на човешките интелекти, духовете се издигат от несъзнаваното". 

~ Карл Г. Юнг

Светът на рибонуклеиновите киселини и светът на ДНК са се развили едновременно?

Тази сложна молекула е запаметяващата система на самия живот – “софтуерът”, който се изпълнява на всеки жив хардуер на планетата. Тези две спирали са свързани със серия издатъци, подобно на стъпалата на стълба, съставени от характерните ДНК бази, или основни двойки – аденин, цитозин, гуанин и тимин. Терминът “основна двойка” се дължи на начина, по който се свързват базите – цитозинът винаги се съчетава с гуанин, а тиминът – с аденин. Редът на основните двойки осигурява езика на живота – именно това са гените, съдържащи цялата информация за даден организъм.

Ново изследване, проведено от учени от Института Скрипс предлага отклонение от познатата до сега хипотеза. Тя се отнася до формирането на живота на планетата ни преди 4 милиарда години, като така събужда съмнение относно основната теория за зараждането на РНК молекулата. Вместо това, новото изследване представя доказателство за свят, в който РНК и ДНК са се развили по едно и също време.

Раманараянан Кришнамурти, доцент по Химия в Института Скрипс и автор на новото изследване твърди: „Дори ако вярвате единствено и само в основната теория, следва да приемете, че нещо е съществувало редом с РНК, което е подпомогнало по-нататъчното и развитие. Защо например да не възприем идеята, че РНК и ДНК са се развили едновременно, вместо твърдението, че РНК се е превърнала в ДНК посредством необяснима химия в една пребиотична фаза?“ Повече от 30 години учените изследват това, определяйки като “РНК- свят“.


Идеята, на която се обуславя хипотезата е, че редица химични реакции водят до образуването на самовъзпроизвеждащи се молекули РНК. След това те се развиват и създават протеини и ензими, които напомнят на такива, които са в основата на днешния живот. Накрая, тези ензими са помогнали РНК да възпроизведе ДНК, което води до сложни организми.

На пръв поглед, молекулите на РНК и ДНК изглеждат подобни. Тези на ДНК образуват спираловидна структура (с двойки нуклеотидни бази като стъпала на спиралата и захарни молекулни двойки от външната страна), а РНК формира само едната страна на спиралата.



Ако ДНК е носителят на информация, то състоящата се от една нишка РНК може да се нарече неин роб – молекула, която привежда информацията в действие – или в случая с живота, в реалното производство на белтъчини. Молекулите на РНК са сходни с ДНК поради наличието на спирала и бази. Те обаче обикновено (но не винаги) се различават, тъй като се състоят само от една нишка, или спирала. Освен това РНК има и една база, която не се среща в ДНК.

Има четири вида РНК, които Фрийман Дайсън в “Произходи на живота” оприличава на хардуера и софтуера на една компютърна система. ДНК е винаги софтуер, а белтъчините обикновено са хардуер (с характерното изключение на прионите и възможността древните организми да са използвали белтъчини като свой генетичен код, което ги прави софтуер). РНК има интересното свойство да е или хардуер, или софтуер, а понякога – и двете неща едновременно. РНК се среща в четири различни форми, изпълняващи четири различни функции. Първо, в някои вируси има геномна РНК, която изпълнява ролята на ДНК, съхранява генетичната информация и съдържа гени. Във вируса на СПИН РНК съдържа целия му геном. В този случай тя действа като софтуер. Второ, съществува рибозомна РНК, която е съставна част на рибозомите – малките органели в клетките, които произвеждат белтъчини. В този случай РНК също действа като софтуер. Трето, има транспортираща РНК, която пренася аминокиселините до рибозомите за синтезирането на белтъчини и се явява конвейер, или хардуер. И накрая следва може би най-интересната РНК – киселината куриер, която предава инструкции от ДНК на рибозома. В тази си роля тя действа като софтуер, но е доказано, че изпълнява също така ролята на катализатор и за образуването на белтъчините, и за собственото си делене; следователно тя е едновременно софтуер и хардуер.

Разбирането на РНК, на нейната роля и еволюция е ключ към разбирането на живота на Земята, а може би и не само на него. При земния живот ДНК произвежда РНК, която пък произвежда белтъчини. Това е известно като основната догма, дефинирана за пръв път от Френсис Крик. Но като нищо РНК може да предшества ДНК при зараждането на живота. По-голямата част от нея се използва като куриер, изпратен от ДНК до мястото за производство н белтъчини в клетката, където конкретна РНК дава информацията, необходима за изграждането на конкретна белтъчина. За целта двойната спирала на ДНК частично се развива и се образува единичната нишка на РНК, която се закрепва към базовите двойки на вече развилата се ДНК молекула. Тази нова РНК нишка съответства на основните двойки на ДНК и по този начин кодира в себе си информацията, необходима за производството на протеина.



Ако теорията за термина “РНК-свят“ е достоверна, някои учени смятат, че би трябвало да има случаи, в които РНК нуклеотиди са примесени с гръбнака на молекулите на ДНК, създавайки хетерогенни нишки. Ако са устойчиви, тези свързани помежду си молекули вероятно са играели ролята на преходно стъпало по пътя към преминаване в ДНК.

Новото изследване показва значителна загуба на устойчивост, когато РНК и ДНК споделят един и същи гръбнак. Химерите не стоят заедно както и чистата РНК и ДНК, което се отразява на способността им да поддържат генетична информация и да се репликират.

„Бяхме учудени да наблюдаваме резкия спад в това, което бихме нарекли “топлинна устойчивост“, казва Кришанамурти. Този разпад вероятно се дължи на разлика в структурата на захарната молекула на ДНК и тази на РНК.

Откритието е подкрепено от предходно изследване на Нобеловият лауреат д-р Джак Зостак от Медицинското училище на университета Харвард и Медицинския институт Хауърд Хюз, което показало загуба в устойчивостта.

Именно поради липсата на тази способност, химерите в ‘‘РНК свят“ вероятно биха загинали, за сметка на по-устойчиви РНК молекули. Това се отразява на това, което днес учените наблюдават в клетките. Ако по погрешка РНК нуклеотидна база се свърже с нишка ДНК, сложни ензими ще побързат да поправят грешката. Еволюцията води към система, която предпочита по- устойчиви “хомогенни“ молекули.

Тези сложни ензими вероятно не са съществували през ранните етапи от развитието на РНК и ДНК, следователно тези заместители може би са имали отслабващ ефект върху способността на молекулите да функционират и репликират. Кришнамурти допълва: “Формирането на РНК в ДНК не би било лесна задача без механизми, които да ги поддържат разделени“.


Раманараянан Кришнамурти

Това заключение навежда учените към обмислянето на алтернативна теория. Може би РНК и ДНК са се появили заедно. Според Кришнамурти неговата лаборатория не е единствената, която предлага на разглеждане тази хипотеза, но откритията, свързани с химерическата неустойчивост дава на учените нови доказателства за преосмисляне. Ако и двете са се развили по едно и също време, то ДНК може би по-рано е образувала собствена хомогенна система. РНК може да се е произвела ДНК.

Кришнамурти добавя, че учените никога няма да разберат как точно е започнал животът на Земята, но като имат предвид обстоятелствата от ранните периоди на развитие, могат да проникнат в същината на фундаментите в биологията.



https://novotopoznanie.com/



Всички богове водят своя произход от драконска,
(змейска, или змийска) фамилия. Изследователите считат, че змията се появява като символ и образ на реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява змия или змей.Тази област е принадлежала на Енки.



Бронзова статуетка на Асклепий от светилището край Сливница.

Жезълът на Асклепий е една змия, увита около груба, възлеста тояга. Асклепий е древен гръцки лечител (доктор), въздигнат като бог на медицината. Традиционно е изобразяван като брадат мъж, който носи роба, с открити гърди и държащ тояга, с увита ЕДНА свещена змия около нея. Змията символизира обновяването и младостта, заради това, че сменя кожата си всяка година. Жезъл с единична змия се появява и на шумерска ваза от 2000 г. пр. Хр., като символизира лечителя бог Нингишита, прототипът на Асклепий.


Хермес и Асклепий

Оригиналното индийско представяне на кундалини е чрез една змия и един гръбнак, по който тя се изкачва.

Двойната змия се появи едва във Ваджраяна Будизма. Ваджраяна е сравнително млад и езотеричен клон на будизма. Появява се в трети век. Това означава, че оригиналното изображение на змията и жезъла (пръчката) остава Една змия, Една пръчка. Т.е. втората змия не се е загубила през вековете, а напротив, била е добавена.
Сравняват кадусеуса с ДНК-то ни. Аз пък казвам – това не е правилно. ДНК-то ни трябва да бъде сравнено с жезъла на Асклепий. Една змия, Една пръчка – Две нишки на ДНК, свързани в спирала.

Репликация на ДНК се нарича удвояване на молекулите на ДНК (при някои вируси на РНК) при участието на специфични ензими и белтъци.
Процесът осигурява точно копиране на генетичната информация и предаването и от поколение в поколение. Репликация е и удвояването на хромозомите, в основата на което е репликацията на ДНК. Като се спазва правилото за съответност (допълнителност, комплементарност), срещу азотната база А (Аденин) от едната полинуклеотидна верига застава Т (Тимин), а срещу Г (Гуанин) застава Ц (Цитозин) или обратното. Ако всеки „новодошъл“ нуклеотид се свърже с предходния, ще се получи нова полинуклеотидна верига...
Двете получени вериги се реплицират едновременно. Едната верига се нарича изоставаща, тъй като започва да се реплицира малко по-късно от другата, а другата се нарича водеща. Водещата верига се синтезира по непрекъснат способ в посока 5" -> 3". Другата верига също се синтезира в посока 5"->3", но по прекъснат способ - на фрагменти, наречени Фрагменти на Оказаки.
... за синтезата на ДНК задължително е необходима матрица (участък от ДНК).
... Грешките при този синтетичен процес могат да доведат до смъртта на клетката, до нарушение в клетката (организма), в следствие на което се появяват наследствени болести при човека или до еволюция

Освен това, централната линия е само средство за визуализация, но НЕ Е елемент на молекулите ДНК.

И така – имаме зададената матрица, програмираната поредица днк, която е способна чрез предварително зададеното условие за комплементарност, да се допълни до пълно ДНК.
Една основа – една реплика. Едно дърво – една змия. ...

True or false ?

ДНК е божествената формула, но символът и не е кадусеусът.



Енки в Тората се нарича Nahash, което в превод означава този, който знае тайната, секрета или още змей, змия. В индианските епоси също има такъв бог - Кетцалкоатъл - върховният бог на ацтеките, чието име в превод значи Пернатия Змей. А емблемата на култа към Енки били две преплетени змии и този символ, всъщност, представлява точен модел на структурата на ДНК, който Енки постигнал в резултатите си при своите генетични експерименти.


http://medicablogs.diariomedico.com/
laboratorio/files/2008/07/caduceo.jpg


Кадусеусът на Хермес

Гръцкият Хермес има своя аналог в Египет като древния бог на мъдростта Тот, Тааут при финикийците и Меркурии при Римляните. Всички те могат да бъдат намерени със символа – магическа пръчка, около която има увити две змии.
Произходът на магичния кадусеус с двойна змия на Тиресиас е описан в митовете за него. Пуленц в „Les Mamelles de Tiresias" (Гърдите на Тиресиас) разказва как Тиресиас (Тиресии) – виждащия, който бил много лош помощник на Опидус (Опид) и семейството му, намерил две змии, които се съвкуплявали. За да ги раздели, той промушил тоягата си между тях. В същия миг той бил превърнат в жена и останал така за седем години, докато не се случило така, че отново трябвало да раздели змии с пръчката си и бил превърнат обратно в мъж. Трансформиращата сила, достатъчна да превърне напълно мъж в жена, идва от обединението на двете змии и е предадена през пръчката на Тиресии. Тоягата (жезълът) на Тиресии, допълнена със змиите, по-късно била предадена на Хермес...
Окултната връзка с Хермес: Окултното описание на кадусеусът на Хермес е такова, че змиите могат да представляват позитивната и негативната кундалини, която си проправя път през чакрите, по гръбначния стълб (жезъла), към главата, където се свързва със Съзнанието чрез интелекта – областта на Меркурии (крилата).



http://s-mahat.org/pict/091_90.jpg



Жезълът също представлява гръбнака [sushumna], докато змиите провеждат духовните токове [pranas] по ида и пингала каналите в двойно-увита схема от чакрата в основата на гръбнака до епифизната жлеза.
Според окултистите има три главни нади (санскритската дума за канал) в човешкото тяло. Шушумна (гръбначната колона, през която всички жизнени сили текат), през която влизаме и напускаме тялото; Ида (възобновяване и стимулиране на духа), която се свързва с висшето съзнание или манас; и Пингала (червено-кафявата), свързана с карма и силите на желанието.




Интересно откритие е, че човешкият геном не съдържа очакваните 100 000 – 140 000 гени (сегментите от ДНК, които отговарят за производството на амино-киселини и протеини), а само някакви си 30 000 +/ – малко повече от два пъти в сравнение с 13 601 гена на плодова мушица и едва 50 процента повече от тези на кръглите червеи – 19 098. Какво падение от върха на геномното Дърво на Живота!

Освен това, няма почти никаква уникалност на човешки гени. Те са еднакви не с предполагаемите 95%, а с цели 99% от тези на шимпанзетата и 70% от тези на мишката. Човешките гени са идентични с гените на другите гръбначни животни, както и на безгръбначни, растения, гъби, дори и на маята.
Това потвърждава, че има един източник на ДНК за целия живот на Земята, но също така позволи на учените да проследят как по-сложни организми в еволюционния процес, са се развили генетично от прости такива, като са приемали на всеки етап от гените на по-нисшите форми на живот.
Именно тук, при проследяването на вертикалния еволюционния запис, съдържащ се в човешкия и други анализирани геноми, учените се сблъскват със загадка. Озадачаващото откритие е, че човешкият геном съдържа 223 гени, които не притежават необходимите предшественици по геномното еволюционно дърво.

Как човечеството се е сдобило с толкова много загадъчни гени?

В еволюционната прогресия от бактериите, през безгръбначните (като генетичните линии на дрожди, червеи, мухи или див синап), до гръбначните животни (мишки, шимпанзетата) и накрая до съвременните хора, тези 223 гени са напълно липсващи в безгръбначната фаза. Ето защо, учените могат да обяснят присъствието им в човешкия геном чрез по-скоро нов (в еволюционен план) вероятно хоризонтален трансфер от бактерии.

С други думи, в сравнително скорошен еволюционен момент, съвременните хора са придобили допълнителни 223 гена не чрез постепенна еволюция, не по вертикала на Дървото на Живота, а хоризонтално, като странично внедряване на генетичен материал от бактерии.

На пръв поглед изглежда, че 223-те гени не са чак толкова голяма работа. Но, дори един-единствен ген е от съществено значение за всеки отделен индивид, а 223 гена си е огромна разлика за вид като нашия.

Човешкият геном се състои от около 3 млрд. нуклеотида, а малко повече от 1 процент от тях са групирани във функциониращи гени. Разликата между един и друг човек възлиза на около една буква на хиляда в ДНК азбуката. Разликата между човека и шимпанзето е по-малко от 1 процент, а 1 процент от 30 000 гени е 300.
Така че, 223 гени е повече от 2/3 от разликата между вас и шимпанзето!
Направеният анализ на функциите на тези гени чрез протеини, публикуван в сп. „Нейчър“, показва, че те включват протеини, участващи във важни физиологични, но и психични функции. Нещо повече, те са отговорни за важни неврологични ензими, които произтичат само от митохондриалната част на ДНК, т. нар. „Ева ДНК“, която човечеството наследява само по линия на майката, от една единствена първоначална Ева. Тази констатация сама по себе си е достатъчна, за да хвърли сянка на съмнение върху обяснението за „бактериален трансфер“. Освен ако по-нататъшни научни изследвания не установят, че единственият възможен източник на допълнителни гени наистина са бактериите, и ако след това не се докаже, че инфекцията (хоризонтален трансфер) е от бактерии към човек, а не от човек към бактериите. Единственото друго налично обяснение ще е предлаганото от шумерските текстове от преди хилядолетия.
Дотогава
загадъчните 223 чужди гена ще останат потвърждение за извънземните цивилизации и тяхното явно генетично участие в човешкия геном.
„Доколко сигурни са учените, че такива важни и сложни гени са получени от нас и то неотдавна в еволюционен план, чрез любезното съдействие на заразни бактерии?
Това е скок, който не следва настоящите еволюционни теории”, категоричен е Стивън Шерер, директор на Центъра за последователност на човешкия геном, към колежа по медицина „Бейлър”.
Ние не идентифицирахме убедителен източник на бактерии за предполагаемото хоризонтално прехвърляне на гени, се посочва в доклада на „Нейчър“. Екипът на, който проведе подробно изследване, установи, че около 113 гени (от 223) са широко разпространени сред бактериите, макар да отсъстват напълно при безгръбначните. Анализ на протеини, с които загадъчните гени са свързани, изрично показва, че от идентифицирани 35, само 10 имат съотвествия при гръбначни животни (от крави, през гризачи, до риби), 25 на 35-те са уникални за хората.
„Не е ясно дали прехвърлянето е от бактерии към хора или от хора към бактерии”, казва Робърт Уотърсън – директор на Центъра за геномна последователност на Вашингтонския университет, цитиран от „Сайънс“. – Но, ако човек е предал тези гени на бактериите, откъде в действителност ги е придобил първоначално?
Закария Ситчин заключава, че човешкият геном е манипулиран от извънземни.



Double Helix Nebulae 80 LY дълга и на 300 LY отдалечена от черната дупка в центъра на Млечния път, Тя е продукт на изключително силното магнитно поле на нашата галактика, чиято вълна я усуква навън. "Никой никога не е виждал нещо подобно преди в космическата сфера." Тя изглежда като голямомащабна фрактално-плазмена ДНК с двойна спирало-нишковидна структура, която е свързана с центъра на галактиката или като ядрената мембрана на ДНК-то на живата клетка.

Анунаки - Наводнения и Войни

Преди около дванадесет хиляди години, когато водачите на анунаките осъзнават, че с предстоящото връщане на планетата Нибиру ще настанат жестоки климатични промени, Енлил решава да действа. На Великото си събрание Енлил убеждава мнозинството да позволи природата да поеме по курса си - да изличи хората, докато анунаките изчакват развитието на събитията в корабите за евакуация, които обикалят около Земята.

Макар че планът на Енлил е приет, брат Енки има собствен план. Дали заради някакви добри чувства към хората, или просто за да попречи на плана на Енлил, той предава убийствената ,,тайна на боговете" на един от най-високо ценените си човешки помощници, идентифициран като шумерския Зиосудра или Утнапищим.

,,Акадската версия на Потопа говори за Ной като Утнапищим, сина на Убар-Туту, и ги разполага в Шурупак (седмия град, построен от анунаките)" - пише Олфорд. - ,,Шурупак недвусмислено е идентифициран като медицинския център на боговете. За него се говори и като град Суд, идентифициран като Нинхарсаг - същата богиня, която е помогнала на Енки с генетичното създаване от LU.LU." Същата история за Потопа се повтаря във вавилонската легенда, представяща Атра-Насис като Ной.



Утнапищим е наречен ,,шумерския Ной" и паралелите между библейския разказ за Ной и обяснението в Епоса на Гилгамеш на Големия потоп са както: ,,Библейският разказ е редактиран вариант на оригиналния шумерски разказ. Както е и в други случаи, монотеистичната Библия е натикала в едно Божество ролите, играни от няколко богове, които невинаги са били в съгласие."

Според шумерските текстове именно съперничещият брат на Енлил Енки е този, който инструктира Утнапищим/Ной как да построи ковчега, включително използването на широко достъпния битум, за да го направи непромокаем. Версията в Епоса на Гилгамеш дава някои интересни подробности, които са изличени от разказа в Библията. Енки осигурява на Утнапищим извинение, за да обясни на съседите си защо строи лодката - той им казва, че като последовател на Енки е принуден да напусне контролираната от Енлил зона и има нужда от лодката, за да пътува до територията на Енки в Африка.

Енки инструктира Утнапищим/Ной: ,,На борда на кораба вземи семена от всички живи неща..." Тази инструкция е изключително очарователна, тъй като Енки е научният офицер, ангажиран с генетичното инженерство на хората, изглежда правдоподобно Утнапищим/Ной да вземе ДНК проби от всички живи неща, а не пълен товар от животни, насекоми и растения. Корабна каюта, пълна с мускалчета, пълни с проби, е нещо много по-разумно от плаващ зоологически парк.

Олфорд издига теорията, че Енки, работейки генетично чрез Утнапищим/Ной и три етнически различни сурогатни съпруги, създава трима синове, които представляват трите раси на света. Следователно след Потопа са представени човешките раси. Други автори теоретизират, че различните раси на човечеството представляват генетични експерименти от извънземни раси, различни от анунаките.

Акадският разказ също изяснява, че Големият потоп не е резултат от обилни валежи. Той описва тъмнина, придружена от колосални ветрове, които увеличават интензивността си, разрушавайки сгради и скъсвайки дигите. Такива условия биха се очаквали от преминаващо наблизо голямо планетарно тяло. Разпръснати археологически разкопки в продължение на много години сочат, че това, което се разглежда като Големия потоп, е планетарна катастрофа, макар че не всяка част нас вета е потопена. Една теория за Потопа е, че гравитационните сили, причинени от преминаването на Нибиру, са причината атлантическата ледена шапка, която вече е нестабилна заради края на последната ледникова епоха, да падне в океана, повишавайки морското ниво по цялата планета. Дори и днес повечето от първоначалните градове на анунаките в Месопотамия остават дълбоко под водата и тинята, близо до устията на реките Тигър и Ефрат.

След шест денонощия - според Акадския вариант - стихията утихва, но не се вижда земя. Най-накрая - както е в библейския разказ - ковчегът спира на върха на една планина, посочена като Арарат. След изпращане на гълъб, лястовица и гарван от ковчега, само гарванът изчезва, сочейки, че наблизо има още суша. Утнапищим/Ной и семейството му напускат ковчега и предлагат печено животно като жертвоприношение, което привлича вниманието на връщащите се анунаки. Древен текст заявява, че ,,боговете се тълпят като мухи" около готвещото се месо. Очевидно те са огладнели за месо по време на дългото си ограничение в обикалящите около Земята кораби.

Изправен пред факта за човешкото оцеляване и може би изпитващ известно разкаяние за действията си, Енлил няма особен избор освен да се умилостиви и да позволи по-нататъшния съвсем живот с хората.

Този сценарий със сигурност може да обясни внезапното изчезване на огромна част от човешкото население преди около десет хиляди години - повечето измират в Големия потоп.

Когато водите започват да се отдръпват и Нибиру излиза от Слънчевата система, анунаките и неколцина оцелели хора се заемат да възстановят света. Този свят след потопа обаче ще се окаже по-малко мирен от предишния.



Преди потопа всички хора, които не работят директно за анунаките, са скитащи се ловци и (,,Фермерството вероятно е повече работа, отколкото ловуване, съдейки по наличните етнографски данни, и (води) до нестабилна, променена от човека екосистема с ниски резултати по индекса на разнообразието" - отбелязва археологът Кент Фланъри. - ,,Тъй като ранното фермерство представлява решение да се работи по-усилено и да се яде повече ,,непредпочитана" храна, подозирам, че хората са го правели, защото са чувствали, че им се налага, а не защото са искали да се занимават със селскостопански труд. Защо са чувствали, че трябва, вероятно никога няма да разберем независимо от факта, че решението им преоформя останалата част от човешката история." ) събирачи на храна. Практически за една нощ те внезапно стават фермери.

Шумерските плочки обясняват защо хората са започнали да обработват земята и да опитомяват животни - защото боговете им го нареждат. Със селскостопанския труд идва концентрацията на хората в градове, които стават все по-големи в сравнение с времето преди Потопа. Всеки е управляван от един от властелините анунаки, които сега започват да се разглеждат като ,,богове" от хората. Като допълнително доказателство за Потопа най-ранните усилия в селското стопанство се откриват не в богатата почва на речните долини, а в планинските земи на Месопотамия и Палестина.

Това отново се обяснява във фрагмент от шумерски текст, който заявява: ..Енлил отиде до върха и вдигна очи: той погледна надолу; там водата излъчваше морето. Погледна нагоре; там беше планината от ароматни кедри. Той качи ечемика и го нася по тераси в планината. Това, което расте, той го качи на планината и зася терасовидно житните растения."

Подобно на хората, определени хранителни култури сякаш нямат предшественик в еволюционната верига на Земята. Те просто внезапно се появяват - напълно култивирани - преди около тринадесет хиляди години според археологическите находки. ,,Няма обяснение за това ботаногенетично чудо, освен ако процесът не е на естествена еволюция, а на изкуствена манипулация" - коментира Ситчин, отбелязвайки, че трите критични фази на човешкото развитие - фермерството (около 11 000 г. пр. н. е.), предисторическата култура (около 7500 г. пр. н. е.) и цивилизацията (около 3800 г. пр. н. е.) - се появяват на интервал от 3600 години, същия период от време, който е необходим за изминаване на пълната орбита на Нибиру.

Освен ,,царуването" над селскостопански култури и животни, анунаките започват да предават водачеството върху избрани хора. С нарастването на човешкото население анунаки/Nefilim осъзнават, че трябва да предприемат стъпки за поддържане на контрола върху създанията си. Овен това искат да има посредници между тях самите и хората, които те продължават да смятат за не много по-добри от животните.

На събранието на анунаки/Nefilim след Потопа е решено Земята да се раздели на четири региона, а човешкото население - да се раздели в три от тези области - долна Месопотамия, долината на Нил и долината на Инд. Анунаките запазват полуостров Синай - новият им космически център след Потопа - като свое частно, или ,,свещено" убежище.

Тази стратегия на ,,разделяй и владей" за разпръснатите човешки общности очевидно изисква отделни водачи. Така се ражда понятието за ,,царстването" - човешки управници, специално избрани от анунаките, или ,,боговете", за да ги представляват. Практиката на династическото царстване, основана на царска линия, която може да се проследи до боговете, е въздействала върху страни и управления и до днес.

Тя започва в шумерския град Киш, който Ситчин приравнява с библейския Хуш. Гарднър е съгласен, разполагайки библейския Хуш на изток от Вавилон, а не в Египет. Битие 10: 8-12 разказва, че Хуш е внук на Ной и баща на легендарния Нимрод, който управлява и строи такива градове като Вавилон, Ерех и Акад от базата си в Шумер, преди да построи градове в Асирия, включително Ниневия.




Възможно е опитът на Нимрод да попречи на плана на Енлил за разпръскване да е водел до историята за Вавилонската кула от Стария завет. Този разказ започва в Баалбек, за който се смята, че е центърът на операциите на анунаките с космическите совалки след Потопа в това, което е днешен Ливан. Масивни гранитни блокове, наречени ,,Трилитон" и тежащи повече от триста тона всеки, поддържат идеята, че някога това може да е било площадка за кацане или излитане. ,,Текстовите свидетелства, географските свидетелства и физическите доказателства се подкрепят взаимно, за да потвърдят, че Баалбек е планиран като платформа за кацане на ракетите на боговете" - смята Олфорд.

Арабски текст, открият в Баалбек, обявява, че там Нимрод и неговите последователи се опитват да построят ,,shem", преведено в Битие 11: 4 като ,,... и да си спечелим име". ,,Shem погрешно разбрано по невнимание, се приема от повечето преводачи като знак за думата ,,име". Shem обаче първоначално означава ,,онова, което отива нагоре" - обяснява Търнидж. - ..Ситчин определя произхода на shem като месопотамски, възникнал от думата ти, или семитското производно shu-mu или sham... ,,онова, с което човек се помни", развило се до ,,име". Оригиналното значение на думата обаче първоначално е свързано с понятието за нещо, което лети."

,,Осъзнаването, че ти или shem в много месопотамски текстове трябва да се чете не като ,,име", а като ,,небесно превозно средство" отваря пътя към разбирането на истинското значение на много древни приказки, включително библейската история за Вавилонската кула" - пише Ситчин.

Неговото обяснение за проблема с Вавилонската кула е, че хората там се опитват да построят собствена кула за изстрелване, очевидно надявайки се да създадат собствен ,,shem", или летящ апарат предвид оспорването на раздробяването на човечеството от външния властелин Ан. ,,Хайде да си съградим град и кула, висока до небето" - са цитирани те в Битие 11: 4; - ,,и да си спечелим (shem), преди да се пръснем по лицето на цялата земя."

Тази дейност само засилва страха на Енлил от човешка конкуренция и засилва решимостта му да сломи хората. Реакцията му може би е отразена в Битие 11: 5-8: ,,Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ по цялата земя; и те спряха да зидат града."

Скоро трите клона на човечеството - всички наследници на Сим, Хам и Иафет - тримата синове на Утнапищим/Ной - са транспортирани до предварително определените места, където в течение на времето наистина се развиват различни езици.

Олфорт теоретизира, че Утнапищим/Ной може би е имал жени, представляващи отделни расови групи. Децата на тези съпруги са били от различни раси и това предлага обяснение за присъствието на негроидната раса в Африка, на монголоидната - в Азия и на бялата - в Близкия изток.

Шумерските текстове и Библията са съгласни, че Сим и неговите наследници остават в района, обхващащ Месопотамия, Хам и неговите потомци са откарани в Африка - включително части от Арабия. - ,,докато хората на Иафет са транспортирани в долината на Инд, вероятно превръщайки се в мистериозните ,,арийци", които внезапно се появяват там в предисторически времена."

С това разпръскване би следвало да е настанал мир, придружен от растежа на нови градове с техните новоназначени царе и засилено производство на храна. За съжаление обаче изглежда, че древните ,,богове" не са били по-способни от хората да създадат дълготраен мир.

Проблемите започват, още докато анунаките се заемат да преместят своите космически площадки от Шумер - сега в по-голямата си част под водата - в Синайския полуостров на място, което започва да се нарича Ел Паран (Божие прославено място). Както е и преди Потопа, Араратските планини - в това, което днес е източна Турция и където - както се твърди - най-накрая се спира ковчегът - осигурява най-северния ориентир за плъзгане до Синайската площадка за приземяване. Тази база е разположена на Тридесетия паралел в географския център на Синай, докато южният ориентир са двата най-високи върха на Синайската планина, известни съответно като Катерина (2 637 метра над морското равнище) и по-ниския Моисей (2 286 метра). Това, което липсва на този път за плъзгане е съответният ориентир на запад.

,,Това е терен, който е твърде равен, за да предложи естествени ориентири" - обяснява Ситчин, - ,,и затова, ние сме сигурни, че анунаките се заемат с построяването на изкуствените два върха близнаци на двете големи пирамиди в Гиза."

,,Великата Хеопсова пирамида е била и космически фар" - съгласява се ученият от НАСА Морис Шателен, който разработва комуникационните системи и тези за преработка на данни за космическите мисии ,,Аполо". - ,,Отвисоко пирамидата е видима на много голямо разстояние и с невъоръжено око, а в космоса се появява на екрана на радара от още по-голямо разстояние заради наклонените си страни, които отразяват радарните лъчи перпендикулярно, ако ъгълът на приближаване е 38 градуса над хоризонта. Лесно е да се осъзнае, че полираната каменна повърхност... е радарен рефлектор... Такъв мощен рефлектор може да служи като фар за подхождането на космически кораб и вероятно е служила за тази цел дълго време. Знаем, че пирамидата е била боядисвана с различни цветове, които може би са били метализирани, за да се увеличи отразяването на лазерните или радарните лъчи."

Редакторите на ,,Holman Bible Dictionary" (,,Библейски речник на Холман") пишат, че ,,Синай" вероятно идва от дума, означаваща ,,блестящ" и сигурно произлиза от вавилонския бог Син. Син е просто семитското име на Нанар = първородният син на водача на анунаките Енлил и суверен на Ур - родния град на Авраам. Някои изследователи теоретизират, че може би в някакво далечно време върховете на Синасйката планина също са поддържали гигантски рефлектори, за да помогнат за триангулирането на кацащите пилоти.

Син освен това е халдейското име за Луна, откъдето Шумерите твърдят, че Енки е получил живите организми или ,,семена" за своите експерименти с човешки хибриди от останките от сблъсъка между Нибиру и планетата Тиамат. ,,Огромният мащаб на промяната на това едно-единствено име за човешката история е отвъд всяко разбиране" - обявява Хенри. - ,,Когато се появяват християнските интерпретатори, те повтарят историята, че сме родени в ,,sin" (грях). Те са напълно коректни в твърдението си. Същевременно обаче пропускат факта, че ,,Sin" се отнася до Луната - източника на нашия генетичен материал!"

illuminatibg.blogspot.bg/2016/06/anunnaki-war-and-floods.html

Заради разрушаването на Центъра за контрол на мисиите на анунаките в шумерския град Нипур по време на Потопа и нуждата от място, което да е на равно разстояние от линиите на пътя за спускане, е построен нов контролен център в планината Мория, преведена като ,,Планина на насочването". Именно това е мястото на бъдещия свещен град Йерусалим, отдавна смятано за най-свещеното място от всички основни западни религии.

По времето. когато свързаната им работа с космос е приключила, нови поколения от анунаки се раждат на Земята. Изглеждайки като сценарий на някаква древна сапунена история - има разкази за интриги, конспирации и открити войни, изправящи брат срещу брата и сестра срещу сестрата. Тези конфликти, бунтове и войни в крайна сметка ще включат и човечеството, осигурявайки първото му съприкосновение с въоръжената битка, която продължават и днес.

Според шумерските текстове първородният син на Енки Мардук получава суверенна власт над земите на Египет и става известен като Ра. Неговите деца - Шу и Тефнут - задават пример за бъдещите фараони, като се женят един за друг. Тяхното потомство - Геб и Нут - също се женят и стават следващата царска двойка, както и родители на някои от най-известните богове/властелини на Египет - Озирис, неговата сестра/съпруга Изида, Сет и Нефтис, сестрата на Изида. Всички тези бракове вътре в семейството водят до проблема с правото на наследяване, който е решен чрез разделяне на страната. Озирис получава Долен Египет, а Сет - планинския Горен Египет. Неудовлетворен от това разпределение, Сет започва да маневрира срещу Озирис и така започват легендарните войни в древен Египет.

След смъртта на Озирис синът му Хор иска да си отмъсти на Сет, който се мести на изток, завладявайки синайската космическа площадка. Разярен, че наследниците на Енки имат контрол върху космическата база, последователите на Енлил атакуват силите на Сет. Това семейно съперничество се предава още от зората на времето.

Под ръководството на сина на Енлил Нинурта синайската площадка е завладяна отново. Управлението преминава в новите царе на Вавилон, Асирия и Ханаан, които също са ангажирани в почти безкрайни войни. Много от тези конфликти са достоверно записани в Стария завет, допълнени с неясни имена и непроизносими места, които затрудняват историците да ги разберат напълно заради вечно променящите се имена от един език на друг.

Въоръженият конфликт, който е започнал със съперничеството и интригите между господарите анунаки, сега е пренесен върху човешките им последователи и се е превърнал в механизъм за съзнателен контрол заедно с религиозното почитане на анунаките, което вече е доказало, че е успешно в поддържането на реда сред не особено развитите хора.

Какъвто обаче е случаят в толкова много войни, нещата излизат от контрола на анунаките.

В история, напомняща на Ромео и Жулиета, внучка на Енлил на име Инана се омъжва за най-младия син на Енки Думузи с предпазливата благословия на двете враждуващи семейства. Когато обаче Думузи е убит, след като е арестуван от Мардук/Ра за нарушаване на нравствения кодекс на анунаките, Инана атакува Мардук/Ра.

За да се спре този конфликт, Мардук/Ра е съден за смъртта на Думузи. Тъй като не може да се докаже дали смъртта му е причинена умишлено или е случайна, се решава Мардук/Ра да бъде осъден на доживотен затвор в огромно, недостъпно място, чиито стени достигат небето. Ситчин идентифицира затвора на Мардук като Великата пирамида.



Той пише, че неговите преводи на шумерските текстове обясняват, че любопитната кладенчова шахта във Великата пирамида - озадачаващ, издялан на ръка тунел, свързващ слизащия надолу проход на пирамидата с нейния изкачващ се нагоре проход - е изкопана, за да се заобиколи огромния гранитен блок, който запушва възходящия проход, и да се спаси Мардук/Ра, след като присъдата му е отменена, но му е наредено да отиде в изгнание. Това залавяне, затваряне и предполагаемата смърт на египетския бог са разказани в древните египетски йероглифи.

Инана, далеч не удовлетворена от този обрат на събитията и желаеща властта за себе си, може да бъде отклонена единствено като й се даде контролът върху друг район, вероятно населението в долината на Инд. Руините в могилите, представляващи Мохенджо-Даро - най-големият град на цивилизация, датираща отпреди 2500г. пр. Хр. - са открити за пръв път на река Инд в южен Пакистан през 1922г. Макар и напълно - и странно - опустошени в някакъв предисторически период, строежа с печени тухли на сградите и предварителното планиране на града сочат според някои изследователи очевидна връзка с Шумер. Олфорд казва, че градът е населен от хора, наречени харапани, които ,,почитат едно женско божество, чието описание е изумително сходно на други образи на богинята Инана".

Независимо дали тази индуска богиня е била Инана, или не, тя продължава борбата си за власт според шумерските текстове и в крайна сметка замества Нинхарсаг сред основните водачи на анунаките. Тя също открива човешки хибрид, който използва, за да създаде нова империя. Този човек е Шару-Кин, известен повече като Саргон Велики. Смята се, че е наследник на човешка майка и баща от анунаките и той основава семитската акадска династия около 2200г. пр. н. е, която накрая обхваща цяла Месопотамия. Спомнете си, че Саргон твърди, че той - подобно на по-късния Моисей -е поставен в запечатана кошница от тръстика от майка си и е пуснат надлу по реката в търсене на безопасност.

,,Летописите на Саргон на завоеванията му описват Инана като активно присъстваща на бойните полета, но приписват на Енлил цялостното решение за мащаба на победите и разпростирането на териториите" - отбелязва Ситчин.

С падането на Саргон и Акадската империя Мардук/Ра се измъква от изгнанието и се опитва да си върне властта над Вавилон. Това води до променящи се съюзи, след като силите на Енлил и Инана се изправят срещу тези на Мардук и баща му Енки. Дори един син на Мардук на име Нергал или Ера, който обединил сили с Енлил, се изправя срещу него, превръщайки конфликта в истинска гражданска война.

Страхувайки се от амбициите на Мардук, анунаките убеждават Ану да позволи използването на седем могъщи оръжия, за които мнозина днес вярват, че са били тактически ядрени ракети, срещу Мардук/Ра. Всичко това става по някое време преди 2000г. пр. н. е.

На този етап библейският патриарх Авраам се появява в разказа. Според Ситчин Авраам далеч не е скитащият се юдей, както често широко се вярва. Той казва, че внимателното изучаване на различни текстове ясно сочи, че Авраам от Ур е висш шумер. ,,Идвайки в Египет, Авраам и Сара са заведени в двора на фараона; в Ханаан Авраам сключва договори с местните владетели" - отбелязва той. - ,,Това не е образ на номад, който плячкосва чужди селища, това е образ на персонаж с висок статус, който е умел в преговорите и дипломацията."

Освен това Авраам командва въоръжена армия, както се вижда в Битие 14: 14-16, където е записано как той взема 318 ,,обучени мъже", за да спаси племенника си Лот и семейството му от нахлуваща коалиция от армии, изпълняващи заповедите на Мардук.

Движейки се с очевидното намерение да завладеят отново космическата площадка в Синай, тези армии от север са отблъснати, преди да стигнат до Синай, и спират, за да плячкосват градовете Содом и Гомор в долината Сидим на южния бряг на Мъртво море, след като разгромяват царете им. Точно тук те вземат Лот за затворник, преди да се преместят на север, а там Лот е върнат, след като е спасен от Авраам.

Точно там светът може би е почувствал първата ядрена експлозия.




Ситчин посочва, че всъщност Авраам и неговите войни са тези, които спират мародерите на Мардук да не стигнат до Синайската космическа площадка в Ел Паран. Този подвиг носи похвали и благословия от Мелхиседек, както и съглашение с Яхве, идентифициран като Енлил. Олфорд твърди, че богът Авраам Яхве, първоначално ,,El Shaddai", или Бог на планините, може би е син на Енлил на име Ишку, известен и като Адад. Според Олфорд този анунак по-късно продължава да общува с избраните си хора чрез радио излъчвател-приемник, наречен в Библията Кивот на завета.

Боули също разглежда кивота като радио-устройство и смята за съществено, че кивотът трябва да се изпълни според много прецизни инструкции, преди плочите с Десетте божи заповеди да се поставят в него. ,,Може да се предполага, че плочите са съдържали източника на енергия, необходим за активиране на приемника-излъчвателя" - пише той.

Стих в Стария завет (Числа 7: 89) може би дори описва местоположението на говорителя на устройството: ,,Кога Моисей влизаше в скинията на събранието да говори с Господа, чуваше глас, който му говореше от очищилището, що е над ковчега на откровението между двата херувима, и му говореше".

Тъй като техните Енлилски ,,богове" не са успели да ги предпазят от нахлуващата коалиционна армия, царете на Содом и Гомор вероятно са преминали на страната на Мардук. Каквато и да е причината, Енлил и синовете му Нинурта и Адад години по-късно се подготвят да изстрелят ядрени ракети като акт на отмъщение.

В чест на миналата служба на Авраам обаче те решават да го предупредят. Както е описано и в Битие 18, Яхве идва при Авраам и го предупреждава, че градовете ще бъдат разрушени, защото са го загърбили. Доказателства, че разрушението на Содом и Гомор е планирано събитие, могат да се открият в това предупреждение и в пазаренето на Авраам с Яхве, като намалява броя на праведните хора, заради които градовете ще бъдат пощадени, от петдесет на десет.

Това предварително познание се свидетелства и от предупреждението, което Лот получава в Содом от два ,,ангела", макар че оригиналната староеврейска дума ,,Mal"akhim" всъщност означава само ,,пратеници". След известни проблеми със съседите заради посетителите, както е посочено в Битие 19: 12-13, двамата казват на Лот: ,,Кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място, защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим."

Лот и роднините му бягат в планините, както са инструктирани, но огненият катаклизъм достига и до собственото му семейство. Според Генезис 19: 26 жената на Лот, която изостанала, се превърнала ,в солен стълб". Ситчин отбелязва, че оригиналната шумерска дума, интерпретирана от юдейските книжници като ,,сол", значи и ,,пара". Тогава жената на Лот се изпарила от експлозията, която погълнала Содом и Гомор. Лот и останалото му семейство може би са били защитени от гребена на хълм или нещо подобно. Шумерският текст ,,Erra Epos" цитира един от тези, криещи се зад разрушението, като кълнящ се: ,,Хората, които ще накарам да изчезнат, техните души ще се превърнат в пара". В атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки е често срещано някои от жертвите, защитени от първоначалния взрив, да оцелеят, докато незащитени хора, стоящи до тях, да се изпарят.

Междувременно Авраам, стоящ на мили в планините, гледа надолу и вижда стълб от плътен пушек, издигащ се като от пеш.

Друг резултат от атаката вероятно е бил пролом в южния край на Мъртво море, който не само покрива бомбардираните градове със солена вода, но създава и плитката южна част на морето под полуостров Лисан.

Ироничното е, че може би собственият син на Мардук е бил този, който е задействал ядрената атака, тъй като един вавилонски текст казва:,,Но когато синът на Мардук беше в земята на брега, Онзи-от-Злия-Вятър (Нергал) изгори равнината с топлина".

Доказателства за ядрения аспект на това разрушение идват от археологическите данни, че заобикалящите поселища внезапно са напуснати за няколко века около 2040г. пр. н. е. и че за изворната вода близо до Мъртво море и днес се установява, че продължава да съдържа вредни количества радиоактивност.

Заедно с опустошението на Содом и Гомор Синайската космическа площадка също е определена за ядрено разрушение, очевидно за да се попречи тя да попадне в ръцете на Мардук. Други мишени, незаписани и все още неоткрити, може би също са претърпели ядрени детонации.

Според Ситчин, Олфорд и други автори Синайската детонация предизвиква неестествените белези на полуострова, които все още могат да се видят от космоса, както и множеството обгорени скали в областта.

,,В източен Синай се откриват милиони опушени камъни, разпростиращи се на десетки мили. Тези камъни несъмнено са неестествени" - заявява Олфорд. - ,,Фотографиите ясно демонстрират, че скалите са опушени само на повърхността."

Ядрените взривове създават и неочаквани и трагични последици. Създава се радиоактивен циклон, който се движи на североизток през Месопотамия, изличавайки живота и слагайки край на шумерската цивилизация.

Конвенционалната история твърди, че могъщият Шумер, който внезапно се появява преди около шест хиляди години, просто изчезва също така внезапно, погълнат от новите империи на Вавилон и Асирия. Шумерските текстове разказват много по-ужасна история.

Според различни ,,ридания", преведени от изследователя на Шумер Креймър, в тях се казва: ,,На земята (Шумер) настана бедствие, непознато на човека, такова, което никога не е било виждано преди, на което не може да се устои. Огромна буря от небето... Унищожаваща земята буря... Зъл вятър като яростен порой... Яростна буря, придружена от пърлеща жега... През деня лишаваше земята от яркото слънце, вечер звездите не светеха... Хората, ужасени, не можеха да дишат, злият вятър ги сграбчваше, не им даваше и ден.. Устните се пълнеха с кръв, главите тънеха в кръв... Лицето избледняваше от Злия вятър. Той караше градовете да обезлюдяват, къщите - да обезлюдяват, конюшните - да обезлюдяват, кошарите се изпразваха... Караше шумерските реки да текат с вода, която е горчива, по неговите поля - да растат плевели, по пасищата - попарени растения... Така всички негови богове се изнесоха от Урок, страняха от него, скриха се в планините, избягаха в далечни равнини." Тази силна буря от радиоактивен прах унищожава първата велика цивилизация на света, оставяйки телата на населението ,,натрупани на купчини".

По това време подробните разкази за Шумер и неговите богове престават. Ще минат векове, преди цивилизацията и писмеността да избуят отново в Месопотамия, след като споменът за големия катаклизъм избледнее в мъгляви истории за кошмара.

,,Това, което в действителност се е случило" - обяснява Гарднър. - ,,е че оригиналните месопотамски писания са документирани като история. Тази история по-късно е пренаписана, за да формира основата за чужди религиозни култове - първо юдейството, а след това християнството. Деформираната догма - новата одобрена история - е толкова различна от оригиналните писания, че ранните разкази от първа ръка са получили етикета ,,митология."

Това е ядреният Армагедон на анунаките, а хилядолетната им колония Едем е взривена. Една теория гласи, че анунаките, шокирани от сътвореното от тях, се оттеглят в анклав в Синай, където повечето от тях вземат решение да се върнат у дома, може би оставяйки след себе си само временна сила.

За хората всичко това се е случило в древността - преди повече от четири хиляди години. За анунаките това е само малко повече от една година по тяхното време. Някои изследователи смятат, че спасителната мисия на анунаките може би все още пътува към Земята. Само времето ще покаже.

illuminatibg.blogspot.bg/2016/06/anunnaki.html

Друг нов световен ред 4ч./Ограничаването на човешката популация не е от днес

• Нарастващ конфликт между Мардук и Инана довел до разрушението на Мари, Крит и Мохенджо-Даро през 1450 г. пр. Хр. Този конфликт довел до широкомащабна миграция, особено към Америките. Боговете също решили да се преместят в Новия свят и се споразумели за политика на ненамеса в Стария свят.
• Йехова, богът на Стария завет, бил бог от плът и кръв, познат на шумерите като Ишкур. Той нарушил политиката на ненамеса, опитвайки се да изгради ново монотеистично царство чрез израилтяните в Ханаан.
• Ишкур/Йехова използвал цар Давид, за да си върне Йерусалим, мястото на стария център за контрол на полетите. „Храмът", който бил построен в
Йерусалим през 953 г. пр. Хр., не бил храм в обичайния смисъл на думата. Той бил разрушен от Рамзес по нареждане на Мардук.
• Иезекиил долетял до новия „храм" на Йехова в Хавин де Хуантар през 572 г. пр. Хр. Плановете на Ишкур за Хавин и бъдещо копие на онзи храм били осуетени от нещастен случай в Хавин, който довел до война между боговете в
Америките през 550 г. пр. Хр.
• В резултат от войната една група богове се преместила в Азия и може би тайно се договорила за нов световен ред през 539 г. пр. Хр.
Докато диви зверове опустошавали човека в Америките, Вавилонското царство изживявало последните си дни. Последният му владетел Набонидос се възкачил на трона през 555 г. пр. Хр.124 Между белезите на нарастващо безверие, без съмнение причинено от продължаващото отсъствие на боговете,
Набонидос провъзгласил Нанар/Син за върховен бог. Това въпреки всичко не било нищо повече от отчаян зов към отсъстващия бог, защото Нанар/Син не
помогнал на Вавилон да окаже съпротива на нахлуващата персийска армия начело с Кир през 539 г. пр. Хр. Не сторили това дори Мардук или Набу.
Предаването на властта било подозрително плавно.
Така започнал нов етап в историята на човечеството. Изчезнала мощта на шумери, вавилонци и асирийци. В продължение на четиринадесет години
фараонските династии в Египет също стигнали своя край с помощта на персите.
За първи път в историята се издигнала империя, която не била нито от расата на хамитите, нито пък семитска. Защото и персите, и медите (техни подчинени
съюзници) били от племето на третия Ноев син Яфет. Когато Персийската империя отстъпила пред Александър Велики през 330 г. пр. Хр., отново било установено царство на яфетите. А оттогава световната власт била упражнявана в името на Яфет. Епохата на Кир също отбелязва обрат в световната религия. На всички народи, поробени от Вавилон, включително и евреите, било разрешено да се върнат към преклонение пред предишните си богове и да възстановят техните храмове.
Така Кир поставил началото на нова епоха на паганство*, основана на идоли на богове, които не били виждани от хилядолетие. Всички тези богове все пак били
поставени в подчинение на Ахура-Мазда - „Богът на истината и светлината", който бил изобразяван по-скоро като божество на небето, отколкото на земята.
Тази нова ера на религиозна свобода проправила пътя за появата на нови мощни религии, които представлявали уникално преживяване за човечеството.
В периода 550-500 г. пр. Хр. идолопоклонничеството тръгнало към упадък, а някои от най-великите мислители на света започнали да търсят по-висше духовно царство, препоръчвайки нови идеали като мир и съчувствие. Влиянието на Буда в Индия и на Конфуций в Китай през този период не може да бъде омаловажавано. Забележително е, че Буда гледал на боговете като на
същества от плът и кръв, на които не трябвало да се прекланят, тъй като те си имали същите проблеми като човешкия род; по този начин той потърсил
духовно просветление или нирвана, което било по-висше от боговете.
Случайно съвпадение ли е, че всички тези политически и религиозни промени станали като директно последствие от войната на боговете на другия край на света? Възможно ли е богът-змия, който бил принуден да напусне Америките през 552 г. пр. Хр., да е имал нещо общо с тези промени?
Свидетеството внушава, че богът-змия бил Енки, а той наистина се върнал на азиатския континент.
Прякорът на Енки - Еа, означавал „Този, чийто дом е вода". Някои учени вярват, че той може да бъде разпознат също и като митичния Оанес,
двойствения „риба-човек", появил се от морето Еритрея и научил шумерите на цивилизация. Присъствието на Енки в Мезоамерика може да бъде определено
от думата на майте „уаана", която всъщност е идентична на Оанес и означава
„Този, чийто дом е вода". Точно до крайбрежието на Юкатан, откъдето според легендите Кетцалкоатъл напуснал Мезоамерика, се намира остров, наречен
Яина. Итците - народ, населявал този регион в по-късни времена (и дал името си на Чичен Итца), познавали Яина като последното място за отдих на Ицамна, бога на Иците. Значението на Ицамна отново било „Този, чийто дом е вода".127
Според легендата Кетцалкоатъл (наречен иначе Еа/Енки) отплувал от Яина и се насочил на изток със „змийски сал".
Същият сал и същият бог се появяват през 500 г. пр. Хр. на изток в свещеното място, наречено Буданилкантха в Непал! Статуята на бог, познат като „Спящият Вишну", лежащ в легло със змии във воден резервоар. Тази статуя е загадка дори за специалистите по индуистка
религия, тъй като съдържа всички отличителни белези на бога Вишну, а все пак името Буданилкантха, значи „Синьо гърло", обозначаващо различен бог - Шива.
За специалистите това представлява странно противоречие, тъй като Вишну е пазач, а Шива разрушител. Каквото и да означава тази двойственост, статуята върху сал от змии определено е Вишну, а този бог е всеобщо признат в Непал като Нараяна. Това име означава „Онзи, който се грижи за хората", а един от
прякорите му - „Този, чийто дом е вода"!
Поради това изглежда, че Енки (а вероятно и неговият род) бил принуден да напусне Южна Америка през 550 г. пр. Хр. и впоследствие да се върне в Азия. В
светлината на това драматично преместване твърде вероятно е Енкиитските богове да са решили да отърват Близкия изток от вражеските семитски и хамитски сили, които водили яростна битка в продължение на 1500 години, като установили нов световен ред чрез империя на яфетите.

ВАКСИНИ ДНК/ Ограничаването на човешката популация не е от днес

              

Според моята хронология проектираните за Адам и Ева гени са преминали успешно неразредени през девет поколения патриарси преди Потопа, от Адам до
Ноевия баща Ламех. Таблица Г показва седем от тези първи девет патриарси, живели средно по 93 000 години. Как е било поддържано това дълголетие?
Тъй като целият човешки живот произлиза от Адам и Ева, първите човеци не са имали много възможности, освен да се женят за свои близки роднини.
Първоначално гените на дълголетието вероятно са оставали непокътнати.
Очевидно все пак тези гени били склонни към постепенна деградация под въздействието на свободните радикали (миниатюрни количества свободен кислород вътре в клетките). Този процес на разваляне би трябвало да е довел до генетично копиране на грешки в половите клетки (особено у мъжа, чиято сперма постоянно се обновява). Генетичният риск бил изключително висок за децата, чиито родители били доста възрастни. Дали страхотната оргия на човешко възпроизводство, която последвала предоставянето на сексуално познание на
Адам и Ева, вероятно постепенно довела до генетични мутации, които се разпространили сред населението и намалили продължителността на живота?
Точно обратното, доказателството твърди, че родословието на патриарсите от Адам до Ламех било поколение на свещеници, които внимателно изолирали
своя генен пул от останалото човечество. Въпреки че Библията предоставя твърде ограничена информация за сватбите на патриарсите, можем да предположим от случая с Авраам и Сара, че традицията на жененето за
полусестра била поддържана. Предбиблейски източници потвърждават това предположение. Книгата на Юбилея например твърди, че:
„На единадесетия Юбилей Иаред си взе жена; името й бе Барака (Ярка Светлина), дъщерята на Расуял, дъщеря на брата на неговия баща... и тя го дари
със син, а той го нарече Енох".
В допълнение към установения обичай за женитби между близки родственици, моята хронология показва, че всички тези ранни патриарси били родени от относително млади бащи (в сравнение със съвременните обичаи).
Това би трябвало да е най-важното изискване за минима-лизиране на ефектите на мутацията в половите клетки.
Навсякъде другаде, напротив, в продължение на 165 000 години на човешките гени е била дадена възможност за разделяне и прекомбиниране през повече от 6000 поколения. Реката на човешките гени (ако заимстваме израза на Ричард Доукинс) по този начин била разделена на две - един тесен канал, който внимателно запазвал гените, а другото течение - краткотрайно спираловидно
въртене, където сексуалните удоволствия били на преден план.
Вероятно изглежда, че поне за известно време нов клон гени се е присъединил към онези на човеците. Библията описва време, когато „синовете
Божии видяли, че дъщерите на човеците били красиви" и „се сдобили с деца от тях". Библейската притча е доста сходна с небиблейската „Книга на Енох", която твърди, че Енох „свидетелствал за Наблюдателите, които влезли в грях с дъщерите на човеците". Библията не е описала смъртта на Енох, но простичко твърди, че той бил „отнесен надалече" от Господа. Според моята хронология,
Енох бил роден през 114 400 г. пр. Хр., „вървял е Бог" от 107 900 г. пр. Хр. и бил „отведен надалече" през 77 900 г. пр. Хр. На мене ми се струва, че подпомагайки
Господ чрез своите показания, Енох е станал шпионин много преди Авраам и нещо повече - звучи сякаш той бил първият човек, комуто била предоставена
програма за защита на свидетеля! Колкото до потомството на Наблюдателите (редовите богове) и дъщерите на човеците, изглежда твърде вероятно те да са изчезнали по време на големия Потоп.
Единственото очебийно изключение от средната продължителност на живот преди Потопа (93 000 г.) е бащата на Ной Ламех, който сякаш е бил сполетян от
някаква преждевременна смърт на възраст 77 000 години. Смъртта му станала малко преди Потопа и би могла да е случайна. Няма друго доказателство, което
да внушава, че генетично той е бил по-слаб от своите прадеди.

Клетвата на Господа
Раждането на Ной било твърде далеч от нормалното. Според „Книга на Енох", когато Ной се родил, баща му Ламех бил изключително обезпокоен от
откритието, че „тялото му било бяло като сняг и червено като цъфтяща роза".
Ламех бил толкова шокиран, че помолил своя баща Матусал (означаващо „Човек на ракетата") да направи справка от Енох, който бил сред синовете на боговете
(Наблюдателите или Нефилим), защото:
„Роди ми се странен син, различен и неприличащ на човек, а приличащ на синовете на Небесния Господ; и неговият вид е съвсем различен, а той не е като нас... И на мене ми се струва, че той не е мое чедо, а дете на
ангелите."
В отговор Енох уверил Ламех, че, разбира се, Ной е негов син, но необичайният му характер бил част от план за спасяване на Ной и семейството му от приближаващото наводнение. Вероятно бащата на Ной е станал известен
като Ламех, означаващо „Той, който бил скромен", в резултат на това доста смущаващо обвинение към съпругата си.
От друга страна, името на Ной най-общо е прието, че означава „Отдих" или „Комфорт". В Битие 5:29 е изяснен произходът на това име: ; „Ламех живя 182 години и роди син; и наименова го Ной, като думаше: „Тоя ще
ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, причинена от земята, която Господ прокле".
Според моята хронология Ной бил роден през 71 000 г. пр. Хр., а библейското описание на земята, която била проклета от Господ, също вероятно се отнася към началото на последния ледников период, за който учените вярват, че е започнал преди 75 000 години. И отново откриваме потвърждение на хронологията ми, основана на сар от 2160 години.
Надеждата на Ламех за по-добри времена нямало да се сбъдне, защото проблемите на човешкия род едва започвали. Според „Атра-Ха-зис" известно време преди Потопа богът Енлил решил да накаже човека с помощта на инфекции, зарази и серия засушавания. Защо Енлил е постъпил така? Текстът обяснява, че човеците развратничели силно, като диво стадо на полето:
„Енлил проведе събрание.
Той рече на боговете, негови синове:
„Голяма е глъчката на човеците.
Този шум ме разстройва;
от тяхната врява сън не ме лови.
... нека се разпространи малария там.
Епидемията мигновено ще сложи край на този шум!
Нека като буря тя да се вихри над тях, гадене, главоболие, малария, болест!"
„И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята, и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само
ЗЛО."
Въпреки това епидемията на Енлил не успяла да постигне своите цели. Вследствие на жалбите от страна на „Изключително Мъдрия" Атра-Хазис (Ной)
Енки решил да се притече на помощ на човеците. Тогава Енлил започнал да спори:
„Човеците не станаха по-малко, а са повече отпреди.
Тяхната глъчка ме разстройва;
суматохата им ми пречи да заспя.
Нека голямото дърво бъде отсечено от хората;
нека коремите им се нуждаят от зеленчуци.
Отгоре нека Адад да направи оскъден неговия дъжд..."
Според „Атра-Хазис" тогава последвали седем тежки периода на суров глад.
Глинените плочки са доста изпочупени на това място, но по време на шестте периода хората се отдали на канибализъм, за да оцелеят. През седмия период
Енки вбесил Енлил още веднъж, като снабдил освирепялото от глад човечество с храна. Едва тогава боговете разбрали, че следващото връщане на Нибиру
щяло да причини голям Потоп, който щял да изтрие от Земята човешкия род.
Учените са изтълкували тези сурови периоди на оскъдица като „години", но в действителност правилното значение е „преминавания", вероятно на Нибиру. Най-общо казано, тогава човечеството страдало в продължение на осем или повече периода -всеки по 3600 години, преди
Потопа. Това ни връща назад към времето най-малко 40 000 г. пр. Хр. - изключително важна дата. Според антрополозите точно тогава хората започнали
да мигрират към Европа с нови открития (ушити дрехи, усъвършенствани жилища и т. н.). Антрополозите са открили също доказателство за подобен, гю-
ранен скок в развитието на технологията в Близкия изток. Всичко това внушава отчаяна миграция поради суровите условия, предизвикани от Ечлил в Месопотамия. Индиректно тази миграция помага за обясняваното на
мистериозното изтребване на Неандерталския човек приблизително по същото време, преди 40 000 години. В контраст с ясното описание, предложено от „Атра-Хазис", учените правеха отчаяни опити за обяснението на тази загадка чрез внушението, че анатомично съвременните човеци са се възползвали от някаква внезапна мозъчна мутация!
Дали тези болести, датиращи отпреди 40 000 години, са оказали някакво въздействие върху генетичното прегрупиране на човека? Атра-Хазис/Ной твърди, че е живял в храма на Еа (Енки) и може би затова не е бил изложен на опасност от заразите, но също е вероятно членове о~ семейството му да са пренесли ефектите от болестите дори и в днешни времена. Генетикът Стив
Джоунс, коментирайки загадките на човешкия геном, отбелязва, че:
„... голямата част от наследения ландшафт е осеяна с труповете на изоставени гени... в един момент на тяхната история огромна част от механизма е била разрушена... достатъчно странно изглежда, че съществува
ген в гена... най-забележително изглежда, че малцина хемофилици са заболели от включването на допълнителен сегмент от ДНК в механизма,
сегмент, който изглежда е дошъл от някъде другаде в близкото минало.
Идеята за използване на генетиката за ограничаване на човешката популация се поддържа и от други мерки, описани по същото време.
Месопотамските версии за Потопа свършват с нови указания към човешката раса - изключителността на мъжа за жената (в контраст с техните предишни
общувания като „диви бикове"):
„Правила за човешката раса;
нека мъжът... на младата девица...
Нека младата девойка...
Младият мъж на младата девойка...
Когато леглото е постлано,
нека булката и нейният съпруг си легнат заедно."
По същото време била въведена генетична грешка (която ние бихме разпознали като менопауза или вероятно скрит ген), който предпазвал от раждане някои жени:
„Еа (Енки) се обръща към Мами, богинята-майка, и казва: „О, господарко на Раждането, създателко на Съдби... нека между хората да има жени, които раждат, и бездетни жени, нека между хората съществува и демон Пашиту, нека бебето да бъде сграбчвано от майчината утроба, създай жриците Угбабту, Енту-жриците и Игиситу-жрлиуте. Те ще бъдат, разбира се, поставени под възбрана и така няма да могат да забременяват."
Докато и двете промени се случили веднага след Потопа според месопотамските описания, по-късните библейски текстове сякаш са преместили разказа в Райската градина, когато съветите на Господ се отнасят едновременно до привилегированото положение мъж-жена и проблемите със забременяването:
„На жената той рече,
„Аз ще ти преумножа скръбта в бременността;
със скръб ще раждаш чада;
и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,
и той ще те владее".
Четвъртият потвърждаващ фактор е очевидното раждане на тримата Ноеви сина в една и съща година. Версията на Крал Джеймс на Библията (ВКД)
превежда оригиналния иврит буквално:
„А Ной бил на петстотин години; и Ной родил Сим, Хам и Яфет."
„Новата интернационална версия" (НИВ), от друга страна, е направила опит да заличи впечатлението от раждането на тримата сина в една и съща година, променяйки превода:
„След като Ной стана на петстотин години, той стана баща на Сим, Хам и Яфет."
Целенасочената неяснота на думата „след" внушава фалшификация. Все пак с цел да стане успешна илюзията, нужно е също да се маскира и фактът, че
всичките трима сина били стогодишни, когато Потопът станал - 100 години по-късно. Затова НИВ твърди:
„Две години след Потопа, когато Сим бил стогодишен, той станал баща на Арфаксад."
Все пак ВКД запазва оригинала и буквалното значение на иврит: „Сим бил на сто години и се сдобил с Арфаксад две години след Потопа."
Докато НИВ е подходящо скалъпена и предоставя 24 месеца за раждането на трите отделни деца, истината е, че Ноевите синове са родени в една и съща
година. Защо ревизионистите на Библията намират тази идея толкова обезпокоителна, та се опитват да я прикрият? Възможно ли е тя да им е внушила, че тримата синове на Ной са родени от три различни жени в една и
съща година? Разделяне в гените
След редуцираната продължителност на живота на Сим и Арфаксад, понататъшно скъсяване на живота се наблюдава след няколко поколения с фалек,
който заедно с непосредствените си наследници живял приблизително 3000 години, в сравнение с предишната норма от около 5000 години .
Според моята хронология фалек живял от 7873 до 4883 г. пр. Хр. Поради това той бил първият патриарх, който бил роден след войната на боговете, отбелязала началото на ерата на Рака около 8700 г. пр. Хр. Неговото име
„фалек", означавало „деление", което обичайно се е смятало, че се отнася до разделяне на земя. Битие 10:25 наистина твърди, че той бил кръстен фалек,
защото по негово време „Земята била разделена". Съгласно хронологията ми разделянето на Земята между боговете или най-малкото решението за
разделянето й било взето около 800 години преди раждането на фалек. Възможно ли е било името на фалек да визира разделянето на свещеническите гени? Синовете на Сим били способни да поддържат своята
очевидно намалена продължителност на живота чрез взаимни бракове със свои сестри или полусестри. Ако въпреки всичко някой е трябвало да се ожени извън
семейството, е възниквал риск, като числеността на приемливата популация - тогава гените на дълголетието биха били допълнително разредени. Възможно
ли е този „някой" да е бил бащата на фалек?
Произхода на термина иврит/ибри, който означавал
„роден в Нипур", води до НИ.БИ.РУ - „Пресичащата Планета". Това било описание на планетата на боговете, която била позната и като „Планета на пресичането", поради нейното връщане към астероида „Белт", където се
сблъскала с планетата Тиамат 4 милиарда години преди това. Нипур било местоположението на ДУР.АН.КИ, връзката-Небе-Земя, което ние идентифицирахме - космическите съоръжения от центъра за контрол на
полетите на боговете от периода преди Потопа. След Потопа градът, превърнал се в новия център за контрол на полетите, бил Йерусалим, за който стигнах до
заключението, че бил построен около 8700 година пр. Хр.
Не е случайно съвпадение, че според моята хронология бащата на фалек е живял от 8893 до 3573 г. пр. Хр. Нито пък, че името на неговия баща било Евер, означаващо „Пресичащ". Неговото име със сигурност трябвало да увековечи ролята му при ръководството на строежа на новия център за контрол на полетите в Йерусалим - един проект, който го е отвел далече от страната на
семитския народ (Месопотамия) за един продължителен период. Според изчисленията ми Евер станал баща на Фалек през 7873 г. пр. Хр. Възможно ли е разделянето на Земята да го е отвело далеч от родината и да го е принудило да разреди царските гени с чужда жена? Този сценарий би могъл да обясни както кръщаването на Еверовия син фалек („Разделяне"), така и последвалото
скъсяване на продължителността на живота. 

Боговете на новото хилядолетие

Иезекиил - Новият храм - Денят на Ягуара 3ч.

            

Космическите кораби на Езекил

През 597 г. пр. Хр. царе на Йерусалим
ставали назначени от Вавилон лица, а израелският елит бил изгонен. Това било последвано от голямо еврейско въстание през 586 г. пр. Хр., което било жестоко
потушено от вавилонския цар Небучаднезцар II. Той изгорил йерусалимския „храм", сринал до основи сградите му и градските стени и откраднал неговите
съкровища. Междувременно Небучаднезцар извел до нови висини град Вавилон, включително неговите висящи градини. Учудващо е, че съперничещите си богове са позволили Йерусалим и Вавилон да претърпят
толкова противоположни съдби.
Един от израилтяните, депортирани от Йерусалим във Вавилон през 597 г. пр. Хр., бил свещеник на име Иезекиил - същият, койтоимал „видения" на космически
кораби.
През 572 г. пр. Хр. Иезекиил бил извисен от „Божия
Дух" и пренесен до един „храм". Библейското тълкувание оставя у нас впечатлението, че той бил заведен в храма на Соломон в Йерусалим, но този храм, разбира се, бил разрушен четиринадесет години по-рано. В допълнение
няколко от характерните черти, описани от Иезекиил, като например течащата река от храма към морето, явно не съвпадат с географията на Йерусалим. В действителност един прочит на библейския текст в оригинал на иврит ни дава ясна представа, че Иезекиил бил напълно незапознат с новата обстановка.
Тогава къде се намирал храмът, където Иезекиил бил заведен?
Един храм, който наистина прилича на описанията на Иезекиил, съществува в Хавин де Хуантар в Андите! Няколко учени отбелязаха удивителните серии от
прилики между Хавин и библейското място, и най-вече разположението на Хавин върху много висока планина, на височина 10 430 фута. Втората прилика е, че
храмът в Хавин е точно ориентиран към четирите посоки на света, а главният му вход е обърнат на изток, точно както е описал Иезекиил. Накрая Иезекиил видял
река, която „извирала под" прага на храма от южната му страна, вървяла на изток и накрая стигала до морето. Както е описано в глава 3, разкопки в Хавин
разкриха подземна мрежа от тунели, използвани да черпят вода от река Уачекса, която преминавала през мястото на храма и се вливала в река Мосна, а тя пък
заобикаля наблизо потопения площад от южната страна . Река Мосна после се свързва с Пучка, която тече към Маранон, и накрая се влива в Амазонка, която я отвежда до морето на изток, точно както е описано от
Иезекиил.
Удивителното заключение е, че Йехова се опитвал да построи в Перу копие на своя „храм", който бил разрушен в Йерусалим четиринадесет години по-рано.
И още нещо, амбициозният му план излязъл доста извън Хавин, иначе защо е трябвало да пренася Иезекиил на хиляди мили, за да му даде стотици точни размери от храма в Хавин? Намеренията на Йехова са съвсем ясно описани в Книга на Иезекиил, стих 43:
„Сине човешки, опиши храма на народа израилев... Нека имат предвид този план, и ако те се срамуват от всичко, що са сторили, разкажи им плана...
Напиши това пред тях, за да могат да останат верни на неговия план...""
Картината, която се появява от този анализ, е драматичен опит на Ишкур/Йехова да си възвърне авторитета между боговете, вероятно подтикнат от противоположните съдби на Йерусалим и Вавилон. Провалил ли се е опитът
му? Доколкото ни е известно, Иезекииловитесънародници никога не са успели да изпълнят нарежданията му за построяване на копие на Хавин. Колкото до самия Хавин, каквото и да е съществувало някога, то е било разрушено, а върху него били построени по-късни сгради, датиращи от епохата 500-200 г. пр. Хр.114
Би било особено интересно да се направят разкопки под потопения площад.
Какво всъщност е представлявал т. нар. „храм", който Ишкур построил в Хавин? Ако библийското описание на храма в Йерусалим би могло да ни бъде пътеводител, тогава си имаме работа не с храм в конвенционалния смисъл на тази дума, а с някакъв вид техническо съоръжение със специално предназначение. Вероятно свидетелство се съдържа в Стелата Раймонди , за която се счита, че е била изваяна в Хавин около 500 година пр. Хр., когато той се е появил като свещен център, малко след посещението на Иезекиил.
Стелата показва Ишкур, символизиран от бик, застанал под нещо, което сега можем да изтълкуваме като стилизирана ракета...

Денят на Ягуара
Не бих искал да насочвам вниманието си върху култури, легенди или произведения на човешкия труд от американския континент, които твърдо припомнят безмилостното унищожение на човеците от техните богове. Ще се опитам да покажа, че тези обичаи имат своите корени в събитията от Хавин де
Хуантар през шести век пр. Хр.
Най-известното произведение на изкуството на ацтеките е огромният Слънчев камък", открит в ацтекската столица Теночтитлан, а сега изложен в музея в Мексико сити . Смята се, че четирите правоъгълни плочи,
които обграждат централната фасада, представляват четирите велики периода (или „слънца") от историята на ацтеките.115 Всяко слънце се идентифицира чрез
феномена, който е довел до неговия край. Според обичая на ацтеките, първото слънце било унищожено от вода, второто от силни ветрове, третото от трусове и
бури, а четвъртото от Ягуара. Ацтеките смятат, че сега живеят във времето на петото слънце, в началото на което те са мигрирали в сегашните си земи, водени
от своя бог Хуитцилопохтли.
Правени са много опити за потвърждаване валидността на ацтекските слънца, но всички те имат недостатъка, че съдържат противоречиви данни за продължителността на всеки период. Ако оставим настрана тези данни,
решението за първите три слънца ми се струва доста просто. Първото слънце било прекратено от вода, което означава големия Потоп през 10 983 г. пр. Хр.
Второто било прекратено от вятър, което значи ядрено унищожение през 2024 г. пр. Хр. в земите, откъдето дошли първите американци. Третото приключило след
трусове и бури, а това представлява космическото явление през 1390 г. пр. Хр., което спряло въртенето на Земята и причинило огромна „градушка", дошла от
небето. Ацтекските традиции поддържат твърдението, че покритият с перушина змийски бог Кетцалкоатъл пристигнал скоро след началото на четвъртото
слънце, т. е. около 1390 г. пр. Хр. Това напълно съвпада с моята хипотеза, че боговете се преместили в Новия свят вследствие на климатични промени около 1450 г. пр. Хр.
Известно време след 1390 г. пр. Хр. четвъртото слънце било прекратено от „Ягуара". Този обичай е запазен из цяла Америка под формата на множество религиозни култове, включващи различни зъбати животни. Жреците
на майте например били изобразявани с дрехи от кожа на ягуар, а един от най-прочутите жреци се наричал Балам, буквално значещо ягуар на местния език.
Специалистите смятат, че този култ за първи път се е появил в Хавин де Хуантар, където според „Нешънъл джиографик съсаяти": „хората от Хавин благоговеели пред ягуарите и други предци от джунглата като пред богове".
Този култ наистина изобразява графически хавинските представи за свирепи създания, прилични на бикове и озъбени страховито.Легендата за Ягуара е свързана хронологично с друга легенда, според която човечеството било победено от „диви животни" по време на хаос
и война между боговете. Тази легенда за „диви зверове" била увековечена в множество енигматични каменни скулптури, които винаги са смущавали експертите. Един особено добър пример може да бъде намерен в
Ел Баул, Гватемала. „Паметник " в Ел Баул изобразява
фигура, бълваща огън и сграбчила нещо, което прилича
на гранати, във всяка една от ръцете си . Нейното
човекоподобно тяло е съединено с глава с каска, със страховитата опулена физиономия и озъбеното лице на свиреп звяр. В краката му пълзи по-малка фигура на човек,който предлага жертва на ягуароподобния звяр.
Кога ли се е състояла войната между боговете? Петото ацтекско слънце, белязано с Ягуара, започнало известно време след четвъртото през 1390 г. пр. Хр., но кога точно? Можем ли хронологично да го свържем с Ишкур/Йехова,
разрушаването на храма в Йерусалим и посещението на Иезекиил в новия храм в Хавин?
Нашето първо доказателство идва от ацтекска легенда. Ацтекският бог на войната бил известен под името Хуитцилопохтли. Той обикновено бил изобразяван как държи мощно оръжие, а според една легенда той спечелил битка срещу четиристотин второстепенни богове. Друга легенда, вероятно отнасяща се до същото събитие и същия бог, твърди, че бог на име Димящо
Огледало победил пернатия бог-змия Кетцалкоатъл в Тула, точно на север от Теотихуакан, и така прекратил управлението му. Археолози, направили разкопки
в Теотихуакан, откриха навсякъде изображения на Бога на бурята - Ишкур, което показва, че той и Хуитцилопохтли били един и същи бог-победител.
Легендата за „Димящото Огледало" съвпада с друга приказка, според която Кетцалкоатъл напуснал Мезоамерика след избухване на войни между боговете.
Богът-змия тръгнал с група последователи от Тула към Юкатан, откъдето отплувал на изток върху „змийски сал". Това събитие е сред най-значимите в историята на Америките, защото Кетцалкоатъл си тръгнал с обещание да се върне. Датата на връщането била определена точно въз основа на свещен календар от 260 дни, който в комбинация с друг календар от 365 дни довежда до
свещен цикъл от 52 години. Оттогава всички мезоамерикански култури започнали да броят годините и чакали връщането на Кетцалкоатъл всеки път,
когато завършвал този 52-годишен цикъл.
Тъй като обещанието на Кетцалкоатъл е изключително съществено за свещения кръг, доста вероятно е 260-дневният свещен календар (от който зависел свещеният цикъл) да е бил създаден в движение от датата, когато той тръгнал. Може би е от голямо значение, че най-ранната дата от свещения цикъл, открита досега в Мексико, се равнява на 500 г. пр. Хр., което предполага,
че Кетцалкоатъл вероятно е напуснал Мезоамерика през 552 г. пр. Хр.
Възможно ли е да е случайно съвпадение, че тази дата, отбелязваща войната на боговете, е едва 18 години след пътуването на Иезекиил до Хавин?
Друго наше хронологично доказателство идва от археологията. Докато датите са естествено твърде смътни, установената хронология за Свети
Аугустин и Хавин де Хуантар е напълно потвърдена в периода около 550 г. пр. Хр.,122 което е най-рано установената дата на култа към Ягуара. Този период
съвпада точно с феномена, познат като „Ел Ниньо", причинявал огромни обществени и културни промени в Южна Америка.123 По-точно селищата по перуанското крайбрежие изведнъж западнали, докато Хавин в пълен контраст внезапно се издигнал като мощен религиозен център. Археолозите не са сигурни какво точно стои зад „Ел Ниньо", но ако съберем всички сведения
заедно, тогава войната на боговете се превръща в силата зад „Ел Ниньо" и Хавин де Хуантар се появява като катализатора, поставил началото на войната
между боговете.
Как човечеството е било впримчено в този конфликт? Тъй като засега не можем да бъдем сигурни, едно вероятно доказателство се намира в по-късния храм на Хавин. Както бе намекнато в глава , статуята „Ел
Ланцон" е била поставена в сърцето на храма, за да го предпазва от неизвестен враг. Нещо повече, стените на храма са планирани така, че да пречат на достъпа на хора с висок ръст. Възможно ли е този враг да са била група хора от негрите, пристигнали в Хавин около 1450 г. пр. Хр.? Според прединкската легенда, цитирана в предишната глава, „гиганти" тръгнали пеша към планината, ядосали техния бог и били унищожени. Възможно е тези хора - близки родственици на олмеките - да са били принудени от Ишкур да построят неговия
„храм", но впоследствие да са го саботирали. Ако този акт на саботаж е бил иницииран от вражески бог, тогава бихме могли да разберем защо богове и
човеци са били включени в произлезлия конфликт.
Този анализ внушава, че именно Ишкур/Йехова е разпалил гнева на „дивите зверове" към човечеството, нападение, оставило дълготрайно впечатление у
тези, които са оцелели. Между тях почти сигурно са пред-ците на ацтеките - придобили слава с кръвожадните си ритуали, които ни се струват толкова противни. Можем да се опитаме да се поставим на мястото на ацтеките въпреки всичко, когато проучим един от техните церемониални кинжали, показани на
илюстр. Тази кама, която била използвана за отрязване сърцата при техните човешки жертвоприношения, притежава дръжка с изображението на пикиращ
Бог на бурята-еврейският бог ЯХВЕ! 


Стиховете на пророк Йезекиил с описанията на пришълците с техните космически кораби