Особености на орионския строй на Земята

              

В онова далечно минало (говорим за поне 100 000 г. пр. н.е.) енергията на планетата била много различна, което предразполагало всички жени да влизат едновременно в своя менструален цикъл. На практика, всички жени менструирали в унисон и всъщност това е доста по-популярна теза отколкото подозирате, нищо че по всяка вероятност чувате за пръв път за нея. Този колективен процес резонирал и допълвал естествените земни ритми
поради изявените Ин-характеристики на тялото на планетата.

В интерес на истината, когато матриархатът все още властвал над Земята, цялото земеделско общество било буквално организирано около колективния женски
менструален цикъл. Той бил синхронизиран понеже жените са живеели заедно, без аномалиите, предизвиквани от днешните изкуствени електромагнитни полета. Това се
случвало в синхрон и с лунните цикли. Овулацията се случвала по пълнолуние, а колективната менструация по новолуние. Използвайки лунния модел, но прилагайки го
към слънчевата година, били създадени ритуали за сезонните цикли на тъмнината (зима) и
светлината (лято).

Това е един много по-богат процес, отколкото изглежда на пръв поглед, защото за една жена навлизаща в своя менструален цикъл се отваря нещо, което можем да наречем „пси-прозорец", който води, най-малкото, до засилена емоционална чувствителност и усещане за уязвимост - нещо, което всяка една жена несъмнено познава в детайли.

Казано е също така, че няма по-силна психична енергия от тази, която притежава жената, когато е в своя цикъл. С помощта на кирлиановата фотография дори е открито, че
жените еманират бяла светлина, докато те са в менструация. Това е много важен момент, защото говорим за функция свързана с контрола над съзнанието, която самата Кралица на Орион (и много други рептилиански женски) притежава и която ползва за невероятно
психично влияние над другите същества - нещо илюстрирано прекрасно в сериала „V".

Това е рудиментарна функция и на съвременното женско тяло, която се появява по време на менструация (докато Кралицата може да го прави, когато пожелае). Както навярно помните, според Морнинг Скай, орионските жени загубили своя менструален цикъл преди милиони години, но запазили способността си за психичен контрол, докато при земния вариант на орионския матриархат цикълът бил запазен, а способността за контрол (особено днес, защото в миналото тя е силно присъстваща) - не е толкова силна.
И така, по време на цикъла ендокринните жлези секретират с пълна сила. Тази лунарна субстанция е богата на ендокринни секрети, каквито са мелатонинът и серотонинът - хормони, копирани чрез добиваните днес по органичен метод вещества. Разликата е, че тези вещества вече се извличат от изсушени жлези на мъртви животни и както преди години Кенет Грант отбелязва, в тях липсват наистина важните елементи, които се срещат единствено в секретите на живия човешки организъм.

Менструалната течност съдържа най-ценните ендокринни секрети и поточно секретите на хипофизата и епифизата, които допринасят за качества като интуицията и разширените възприятия. Освен това менструалната кръв запечатва в себе си всички емоции на жената, която тя изпитва по време на своя цикъл. Това са емоциите на самия живот. Всички тези свойства на този особен вид кръв се превръщат в причина ранните християни да пият
менструална кръв - защото буквално и метафорично - тя е живот. Те не го правели в почит на техния месия в контекста на евхаристията, а заради идеята, че това е самият извор на живота, а той идвал от жените (както се вярва на Орион). Разбира се, това било отражение
на много по-стари практики и ритуали.

В този смисъл за лунарния екстракт се говори като за „върховната истина" или „пребогатата храна на матката". За да бъдем по-реалистични й по-малко поетични, нека
кажем директно, че менструалната кръв е била много ценен наркотик и при определени условия тя има ефекта на LSD. Всъщност дори думата „ритуал" произлиза от дефиниция на санскрит за древна церемония по лунното секретиране, а самата дума „секрет" също се
корени в същата тази наука за жлезистите течности. В древната тантристка традиция богинята се приема като основен извор на духовна сила, носена от нейните
трансцендентни течности, наречени „раса". Носителките на „раса" в религиозните храмове на Кралицата имали титлата „преносителки на светлината". 

Хммм?... Отново мотивът за еманирането на (бяла) светлина? Те били наричани още „уханните повелителки" (което ще придобие доста по-голям смисъл малко по-нататък в следговора).

В индийската традиция пък, секретите събирани от свещените жрици в храма на богинята-майка, са наричани „калас" (единици време), докато утробата (калана) се приема като средство за измерване на лунарното време. Във връзка с това богинята на времето, сезоните, периодите и циклите е Кали, за която казват, че е „черна, но красива". „Соаl” в английския език (дума със значение и на „чернота", „тъмнина") произлиза от нейното име
чрез междинните думи kuhl, kohl и kol. Дори думата „алкохол" произлиза от същия корен, като нейната първоначална форма е al-kuhul - пречистена съставка, използвана от средновековните алхимици. Калас отмерват месеците и с тях е свързан произходът на думата „календар" („kalandai"). Цялата концепция за календара и времето е била въведена, за да бъдат отмервани лунарните цикли, които пък били важни за колективните
менструации и респективно - земеделието. Така била въведена една основна система за контрол, използвана на извънземните светове - отмерването на времето. Самото време е с Ян-характеристики (според днешното разбиране за него), но с Ин-произход. Сами си направете извода доколко е било обособено съзнанието от менструалния цикъл по онова време по преки и косвени причини и какви последици има от това и до днес.

Сега умножете тези нужди на така създаденото орионско общество (в контекста на така или иначе неотменното сирианско патриархално присъствие на Земята) до мащаба на цяла една цивилизация и ще разберете причините, поради които са били създавани вътрешни женски кръгове на старейшините. Жените били естественият избор за жрици и прорицателки, тъй като те имали природната даденост за това във въпросния времеви прозорец. Най-важните решения били взимани именно в периода на колективната менструация, точно както някои секти на тибетския будизъм правят същото и до днес.

Сега... Важно е да знаем факта, че в онези времена планетата имала орбита от 360 дни.
Едно от поредните унищожения на онова, което днес наричаме „Атлантида", променило орбитата на 365 и % дни. Казваме условно, че този катаклизъм се е случил 10 дни след тогавашното зимно слънцестоене, като годината разбира се е неизвестна. Това допринесло до смяната на календара и започването му на 1 януари, което е точно 10 дни след слънцестоенето.

Тук е моментът да кажем, че цялата тази едновременна менструация създавала електромагнитен балон около самата планета. Това не бил просто поток от
електромагнитна енергия, но енергия, която е била директно закачена за човешката амигдала и много дълбоко свързана с биоритмите на самата планета и Луната.
Това, което според днешния календар се пада 12 август, е денят, който в миналото е свързан с пика на най-силния менструален поток, както се е случвал изначално на
планетата, хармонизиран съответно с пика на биоритмите на самата Земя и респективно - Луната. 

На свой ред тялото на жената е биоритмична машина, което се изразява в менструация на всеки 28 дни. 12 август е на 225 дни разстояние от последния ден в
грегорианския календар. Това е не само равно на 8 менструални цикъла, но е продължителността на една венерианска година. И макар вече да си давате сметка, че този абзац е построен от изречения, които някак увисват във въздуха без особени логически взаимовръзки помежду си и без ясно формирана крайна теза, то това са много ценни улики, които можете да започнете да преследвате сами, ако наистина имате интерес към този наистина фундаментален период от земната история. Затова пропускаме момента с поднасянето на сребърен поднос и директно продължаваме с идеята, че описаната гибел
разцентровала съществуващия дотогава ред. Защото катаклизмът и последващото разединение на съзнанието (в негов резултат), довело функционирането на амигдалата до атрофия у всички нас (човешката реч също започнала да се променя точно в този момент).Това довело и до катаклизми в самия земен орионски строй на архетипно ниво, защото менструацията вече не можела да се случва едновременно - ритъмът бил нарушен.

Смяната на календара само подсилила травмата. А след намесата на РА, почитта към богинята (Луната) се обърнала изцяло към тази на бога (Слънцето)... както ни предстои да видим сега!

3.3 РА и заличаването на култа към Кралицата на Орион

Въпреки че след големия катаклизъм, матриархалният строй отново бил интегриран на ниво религиозна идеология (макар и за сравнително кратко време), нещата никога повече не били същите. Човек действително трябва да направи свое собствено проучване, за да разбере монументалното значение и място на менструалния цикъл в ранните земни орионски общества и как това е белязало психиката на самия мъж, защото тук наистина сме дали само репери.

След окончателното замиране на матриархалната система и оттеглянето на боговете, секретите получавани от жриците на храма били приемани от царете и също били високо ценени, защото това знание било оцеляло под някаква форма въпреки катаклизма и новите инженирани раси. Накрая тази практика била заличена приблизително по времето на цар Соломон (и старозаветната епоха като цяло) и обявена за срамна, отблъскваща, непристойна, класифицирана като „проклятие" за каквато се смята и до днес от много жени и мъже. Логично, предвид, че патриархатът разбирал много добре, че това било
основно средство за контрол над мъжа в миналото.
Тази практика, обаче, била запазена в много тесните кръгове на някои тайни общества и разбира се - в шаманските касти ориентирани към богинята. Тези групи практикуват пиенето на менструална кръв и до днес по различни причини, защото макар и живеейки под привиден патриархат, някои от тях знаят много добре от какъв пол е истинският настойник на Земята.

Малко по малко започваме да навлизаме в хронологията представена в “Документите Тера"...
Както самият Морнинг Скай казва, историята няма абсолютно никакво сериозно обяснение и до ден днешен, как от изцяло матриархален строй в древното ни минало,
изведнъж се налага култът към Слънцето и мъжкия бог за сметка на дотогавашното почитане на богинята. С времето Робърт се убедил в думите на БекТи, че отговорът не
може да бъде намерен, освен ако не бъде потърсен... извън самата планета Земя!

Именно в това се състои и една от големите заслуги на индианеца, защото той ни дава липсващото парченце от пъзела. Става дума за бунта на РА (познат със също толкова известното в земната митология име - „Мардук").

За тези от вас, които не са чели “Документите Тера", РА е сириански принц, първороден син на ЕА, който провел много внимателно калкулиран бунт на Ериду (древното име на Земята) и превзел планетата. Той изгонил баща си (ЕН-КИ) и чичо си (ЕН-ЛИЛ) и променил миналата история на Земята, изтривайки всякакви записи отпреди
6000 г. пр. н.е. Кралицата на Орион била заличена от съзнанието на мнозина и богът-Слънце РА и мъжкият патриархален строй приел всички нейни качества на върховност. Макар това да прилича повече на приказка, в “Документите Тера" целият процес е подробно описан, а сирианският завоевателен характер, който бележи природата на това събитие - обяснен в детайли и с примери от тяхната собствена история.

В “Документите Чама" Морнинг Скай е изследвал и събрал огромно количество думи, титли и богове от всякакви религии и чрез сравнителна митология (и знанието за Орион и Сириус, което има) доказва без всякакво съмнение как множество женски божества от миналото са превърнати в мъжки такива. Така например гърците имат 3 много важни богини: Хера, Атина и Афродита. В митологията нито една от тях няма детство - те са родени направо в зрялост и нито една от тях не е родена от майка. Те направо възникват като част от един патриархален пантеон, който ги използва за разплод. Какъв по-добър начин от това да потиснеш идеята за женствеността като цяло? Ето и още една класическа
история за замени на РА и пример как в един момент едно нещо е добро и приемливо, а в друг - тотално зло и отхвърлено.

В III-та глава на книгата се споменава, че удоволствието се превърнало в едно от задълженията на Кралицата на Орион. Това било отразено на всички орионски светове
чрез нейните „дъщери" - жриците на съответния свят. На човечеството била дадена духовна връзка с богинята, която била осъществявана чрез сексуален съюз с нейните
жрици „HAR". Когато религиите на мъжкия бог придобили надмощие, всички жрици на богинята били автоматично обявени за „зли", а преследването на удоволствията от жената се превърнало в грях. Въпреки че преди това HAR била титла за чест и религиозен статус,

тази дума се превърнала в уронващата престижа дума „whore" („курва" на английски), олицетворяваща „зла и грешна жена". HAR била и Мария/Ищар... богинята, която
наричала себе си „състрадателната проститутка". Хората общували с нея чрез сексуалните ритуали на нейните блудни жрици. Ищар (като покровителка на храма на проститутките), била позната като великата богиня HAR. Подобно на гръцкото „погае", персийското
„houris" и други свещени блудници (на английски се ползва и думата „harlot"), нейното жречество обитавало онази част от храма, която с времето била наречена „HAReM" - светилището. В ранните години там имало и много рептилии, които били „мост" между орионското жречество и земния му аналог.

От корена HAR идва и името „hara" - еврейска дума за свещена планина и бременна жена, a Hariti или Harariti била високата планина, където се намира раят, както в
предведическата и дравидска култура, така и в староиранската космология. ХАРмония - дъщеря на Афродита и носителка на мира, имала и функция на свещена проститутка.

Именно в подобен храм е намерена и най-ранната монета, откривана някога. Култът към Ищар въвел наново концепцията за парите след разрушението на планетата. Това била монетно-центрирана икономика, въртяща се около храма на Ищар. В конкретния случай парите били изобретени, за да подкрепят боготворенето на Ищар, по този начин осигурявайки начин за печалба, който да покрие разходите по поддръжката на храма и неговите жрици. От свързаните с тези финансови аспекти мисъл-форми възниква и идеята за древния демон, въплъщаващ в себе си идеите за материалната ненаситност и алчността -
Мамон. В Близкия Изток истинското значение на името било свързано с отприщените подхранващи и неизчерпаеми сили на гърдите („мамае") на богинята, която хранела своите деца. Във Вавилон тя била наричана Мами или Мамиту (майка). В някои шумеро-вавилонски записи тя е наричана Маметун -майката на съдбите. Женско божество - мъжки прочит. Замяна.

Друг много класически пример: Нут е древноегипетска богиня на небето. Считана е за майка на всички небесни тела. Според космогонията от Хелиопол, тя е едно от деветте основни божества (т. нар. „Енеада"). Дъщеря е на Шу и Тефнут и е съпруга и сестра на Геб
(бога на земята). Както виждате имаме познатия до болка мотив за НИН-ХУР-САГ в градираща форма. Нут и Геб имат пет деца - Озирис, Хор, Изида, Сет и Нефтида. В
различните митове обаче Нут е приемана за внучка, дъщеря или съпруга на РА. Сега... как става така, че Нут има майка, баща и съпруг коренно различни от РА, но в същото време той е неин дядо, баща и съпруг въпреки всичко?

Отново - това предполага огромна манипулация върху древните записи и легенди.

Нещо, което, между другото, очевидно не е било осъществено на абсолютните 100%, за да знаем за него днес, но нека не забравяме, че това са неща, които поставят в абсолютен шах официалната наука и разбираме за тях благодарение на алтернативни източници в лицето
на Робърт. Според самия Морнинг Скай причините, поради които имаме останали фрагменти за истинската ни история, се дължат на това, че преди да си тръгне завинаги от планетата, ЕА и неговите EA-SU започнали да залагат улики в записаната ни история, за да може „звярът" да си спомни. Дали това е така, или е нещо направено отново като резултат от противоборство между дадени фракции в комбинация с други фактори - едва ли някога
ще узнаем.

И тъй като говорим за исторически и писмени доказателства като цяло, нека бегло споменем за една друга интересна теза, опитваща, се да обясни по по-ортодоксален начин смяната от матриархат към патриархат. Според нашето лично усещане, макар и пълна с доста генерализации и орионски модели, тази теория съдържа истини на архетипно ниво, които са дали допълнително отражение на блокирането на истинската Ин-енергия на Източника на Земята (а не на култа към богинята, чийто произход вече е ясен).
Става дума за тезата на д-р Леонард Шлейн. За съжаление от този автор няма преведено нищо на български език, но при интерес, англоговорящата част от аудиторията
може да изгледа неговата лекция по въпроса (с 1 ч. и 15 мин. времетраене), ако изпише в YouTube „The Alphabet vs. The Goddess".

Тезата е твърде дълга и обстоятелствена, за да я преразказваме тук, но накратко д-р Шлейн е хирург и няма никакво понятие от древна археология, митология и езотерика, което му позволява да мисли по-разчупено и да не допуска нелепите грешки на учените-изследователи, занимаващи се в тясната си специалност. Разбира се, това не му пречи да опростява твърде много една много по-сложна картина, тъй като неговият поглед си остава
конвенционален, но едното винаги върви ръка за ръка с другото. 

Самата теория се състои в твърдението, че възникването на писаното слово е потиснало култа към богинята, но тъй
като самият култ към богинята е потиснат по други причини, ще говорим за потискането на Ин-аспекта на съзнанието и въобще - ще обясним накратко тезата му, опитвайки се в същото време да я над градим.
Шлейн дава пример с първите „езици", които били по-скоро пиктографски, отколкото азбучни и били свързани повече с дясното полукълбо. Египет, Шумер - това са все
(извън)земни култури, които са нямали азбука, а са ползвали език, който е по-скоро символичен и абстрактен, който е разчитал повече на дясното полукълбо, за разлика от азбуката, която вкарва повече линейни Ян-модели.
Самото знание има Ин-характеристики, защото то винаги е вътрешно по природа. Словото, бивайки външно, потиска вътрешното знание, защото тривиализираното
съзнание винаги се стреми да манифестира нещата под някаква форма. Писаното слово винаги е във вреда на истинското знание, защото то не е свързано с директното
преживяване. Неслучайно в миналото на мистерийните училища, нищо не се записвало и всичко се предавало устно (траките са много ярък пример за това), което пък се е случвало само на етап, в който по личната преценка на учителя - ученикът бил готов да приеме новото знание. Това прави процеса много по-истински, пряк и вътрешно осъзнат. Все характеристики на истинското знание. 

Така, наред със сирианския патриархат, който достига своя апогей в лицето на възникването на трите патриархални религии (християнство, ислям и юдаизъм), всякаква идея за богинята била тотално заличена.

Виждаме как след изчезването на Ин-аспекта на архетипно ниво (отново - матриархалното орионско управление няма нищо общо с Ин-енергията) веднага имаме и земна манифестация, която следва нефизическите потоци.

Според Шлейн именно азбуката променя света. Тя е толкова проста, че 4 годишен може да я научи и да започне да работи с нея. Преди обаче, само 2% от населението е
знаело йероглифите на Египет и Шумер, защото те били твърде сложни и само администраторите на боговете боравили с писмо. С въвеждането на азбуките - това се
променя драстично. Нека не забравяме, че за да говорим и слушаме трябва да ползваме и 2-те полукълба. Когато пишем, ние пишем само с една ръка и за 90% от населението на Земята - това е дясната. Както несъмнено знаете, дясната ръка е управлявана от лявото
полукълбо и респективно - когато пишем, ние го активираме.

И така, писменият език е изцяло линеен и последователен по характеристики. Той е от лявата хемисфера. Това полукълбо е свързано с времето, то възприема нещата едно след друго. С дясното полукълбо разглеждате картина, с дясното полукълбо разчитате карта,
намирате решение как да излезете от лабиринт, с дясното полукълбо разпознавате лице на свой познат на улицата, защото го виждаме в цялост като гещалт. И макар да не сте
виждали този човек от 15 г. и той да е безкрайно променен - вие го познавате интуитивно веднага. Това е функция на дясното полукълбо. За сметка на това лявото полукълбо е Ян и оттук идва тезата на Шлейн, че с масовото навлизане на линейното слово - Ин-аспектът бавно започнал да бъде потискан и жената - също. Той илюстрира казаното със
спартанците, които нямали азбука/писмо, но са имали култура на полово равенство, а гърците, които са развили огромни традиции в литературата, потискали жената (тя нямала право на собственост). Генерално, четенето на книги кара мозъка да работи в бета вълни
(интелектуален фокус), докато телевизията ни вкарва в алфа-тета, което е медитативно или трансово състояние. На въпроса: „Как бихте описали чувството от гледането на
телевизия?", най-честият отговор е: „Като хипнотизиран." 

Както знаете, съвременната медия използва именно този ефект, за да зомбира населението. Моля обърнете внимание на това, че по никакъв начин не казваме, че да четете книги ви прави по-линейни (още повече, че в момента четете книга), а гледането на телевизия обратното и следователно трябва да стоите повече пред телевизора! В никакъв случай! Просто обясняваме какъв генерален ефект върху функционирането на мозъка имат двете неща.
И ако Шлейн казва, че създаването на азбуката и самият процес на писане подсилват функционирането на лявото полукълбо, което води до патриархат, то той твърди още, че с навлизането на клавиатурата и писането с две ръце, този процес ще бъде обърнат наопаки и ще наблюдаваме постепенно феминизиране на света. Преди само жените били машинописки и това се е водело чисто женска професия, непристойна за мъже. С масовото навлизане на домашните компютри и лаптопи обаче, това се променя, а оттук и начинът на функциониране на самия мозък. Макар това отново да е прекалено опростяване на нещата,
в същото време е удар право в десетката, защото от 2 века насам на Земята е започнал процес по орионизиране, който постепенно ще доведе до евентуалното налагане на
матриархат (нещо, което ще коментираме нашироко след малко). Отново виждаме как дадени, вече задвижени архетипи под формата на процес, биват отразени в тривиални проявления като горното, които обаче ни дават шанс да стигнем до един по-висок ред на случване.

Като цяло това е добра лекция, която ще ви накара да се замислите за доста неща, ако можете да провидите отвъд очевидната пропаганда в нея. Препоръчваме ви я още веднъж.
Макар всичко описано дотук да говори за потискането на култа към богинята в съвременността, в началото на тази подточка бе обяснено, че някои кръгове са много добре
запознати с реалното състояние на нещата. Под различни форми това се е запазило и в много мистични учения, макар и под изкривена форма. И до днес в някои по-изолирани индийски и китайски племена продължава да царува матриархатът, а на мъжете дори не им
се позволява да докосват пари и оставят всички дела, свързани с финансите, да се управляват от жените им. Отзвук от времената на HAR.

Информацията, че богът, на практика, не е никакъв бог, а богиня, всъщност си остава една от най-умело пазените тайни. В юдаизма (който определено има патриархална
насоченост), посветените равини идентифицират най-висшия аспект на божественото като „шекина" - женската есенция. В известен смисъл, мистерията на женската енергия е най- важният елемент в космологията на Кабала. Според тяхната доктрина настоящето състояние е резултат от заточението на женската енергия от тази вселена. Това е
истинското „падение" за тях, чиято драматизация намира краен израз в историята за прогонването на Ева от райската градина.

Според кабалистите, в началото на вселената женската сила колапсирала. Тази дезинтеграция довела до разпръскването на „шекина" из вселената. Нейната светлина била абсорбирана във високите и ниските реалности. От нейната енергия останала само диря...
Следователно, в тази реалност всичко, което можете да видите от женската енергия, е само отразена светлина. Това е една от архетипните причини, поради която Луната, небесното тяло, което ни дава отразена светлина нощем, символизира жената. Казано е още, че оттеглянето и липсата на женската енергия е онова, което държи света в хаос и нищо в тази вселена не може да се освободи и спаси, докато женската енергия не бъде интегрирана отново и нейната светлина не заблести в света. 

Традицията казва, че възможно най-високата степен на еволюционно развитие, което който и да е индивид може
да постигне, е именно сливането с шекина на духовно равнище и докато не разрешим този въпрос, цялата космическа ситуация ще остане конфликтна.

От всичката информация, която получихте дотук, трябва да можете много лесно да разпознаете в горната история познати модели и да разкодирате тези „свещени догми" (на чиято езотерична мъдрост и поетика при други условия навярно бихте се възхитили), по един много по-различен начин. С новото знание, което тази книга дава, човек може да направи коренно различен прочит на всички мистерийни традиции и да ги види като
това, което са. В случая имаме безспорно отражение на философията на някоя орионска фракция, която под формата на мистично-религиозна пропаганда се опитва да наложи своите идеи за това какво трябва да представлява организацията на обществото и колективното съзнание на човечеството. Религията, както знаете, съществува единствено и само по тази причина - да привлича съзнания към дадени извънземни философии на
астрално равнище.

Историята, която прочетохте, е повече от типична метафора за прокуденото от Земята влияние на Империята Орион и няма нищо отвъд това... Ако бъде казано в прав
текст, обаче - ще загубите много последователи, защото ще проличи низкия интерес и мотиви зад тази пропаганда. Затова трябва да издигнете тази иначе прозаична история за власт на едно по-божествено равнище и да превърнете проблема в нематериален и вселенски - да го извисите до нивото, където бива формирано самото съзнание. Защото
само така, вие, като живо същество, можете да се идентифицирате с този проблем, да решите, че сте част от него и да започнете да работите за неговото разрешаване. А да започнете да работите по неговото разрешаване, означава да обслужвате интересите на дадено извънземно съзнание и да вършите неговата работа на Земята. Което автоматично ви отклонява от човешкото преживяване, заради което сте дошли. Което пък (в случая) - ви
орионизира и вие вече не функционирате от гледна точка на това какво бихте направили сами по себе си. Ето защо всяка форма на колективна религия, окултизъм и мистика, които поставят „вселенски проблеми", за които всички ние по някаква причина трябва да се чувстваме много отговорни и притеснени, са вредни за човешкото преживяване. Защото механизмът винаги е следният: поставя се езотеричен казус, зад който обикновено на пръв
поглед стои някаква напълно логична и хуманна концепция. В резултат човек започва да се
вживява и идентифицира с каузата по собствено желание (!) и поради неотработени аспекти на ниво вътрешно същество, вие започвате да „оправяте света" според гледната точка на някого. Защото нямате пълната картина. На някое дърво може да са останали няколко зелени листа и да смятате, че то е живо, но коренът му да е изгнил. Вие няма как да знаете. Ето така се прави с финес и класа без да се нарушават правилата на Играта. И от двете Полярности! Те са опитни и гениални. Знаят „как", защото го правят от милиарди години. За тази ситуация е много подходящ народният ни израз: „тръгнал си да продаваш

на краставичар краставици". И-м-е-н-н-о. Няма как да стане. Няма как да победиш някого в собствената му игра, освен ако не спреш да я играеш, защото той я играе много по-дълго, отколкото ти съзнателно помниш. 

Да искате да промените планетата съобразно дадена
кауза, означава да попаднете в по-висок ред на капан без изобщо да имате възможността да придобиете капацитета, с който да започнете да осъзнавате това, защото картината е много по-огромна, отколкото виждаме от апартамента си. Всяка една философия, която пропагандира някаква промяна на колективно равнище - не е във ваша услуга. Да, това също е преживяване, да Висшият ви Аз съзнателно допуска това преживяване, но това не
означава, че човек трябва да остане наивен цял живот. В един момент трябва да започне реалното вадене на поуки от тези преживявания, а не да продължава константното
блъскане на главата в стената.

Някой може да зададе напълно резонния въпрос: „откъде сте сигурни, че горната кабалистична история не е по-дълбоко отражение на липсата на изява на истинския Ин-
принцип" - нещо, с което ние самите започнахме тази 3-та точка и нещо, което вече наистина е проблем.

Много просто. Макар истинската женска енергия, идваща директно от Източника, да е наистина „отрязана" в настоящата вселена, същият проблем стои и с мъжката такава.

Както бе загатнато в началото, механизмът, по който функционира съзнанието ни в трета плътност, е такъв, че то е склонно да тълкува липсата на даден вид енергия в себе си като генералния (и единствен) проблем на цялото творение. Но ние имаме липсата и на Ин, и на
Ян, защото ги възприемаме като огледални изображения, а не ги преживяваме като това, което наистина са в тяхната есенция. А в кабалистката история не се казва нищо за това (и - да, представихме я в цялостния й вид). Някой, който наистина осъзнава за какво става дума, разбира истински Баланса и има чисти намерения, никога няма да пропусне да ви каже, че е нужно да интегрирате и двата аспекта. Женската енергия не може да бъде считана за цялостна без истинската мъжка енергия. Респективно, щом историята не споменава за това, значи тя не е от толкова висок ред за колкото се представя и визира именно липсата на орионския матриархат на планетата, а не липсата на истинския Ин-аспект. Защото - да повторим за пореден път - прокуждането на официалното представителство на Империята Орион от Земята не е причината за липсата на Ин-аспекта на Земята. Вторият „проблем" е много по-древен, а орионските драми са
само тяхно частично материално отражение на космическо ниво. В известен смисъл самият орионски матриархат е дотолкова далеч от разбирането на истинската Ин-енергия, че чак е плашещо. Но тъй като двете са косвено свързани, едното бива ползвано за
претекст от другото. Именно в разбирането на тези неща на едно много вътрешно равнище започва истинската езотерика, която винаги, винаги, винаги е индивидуална и няма нищо общо с каквито и да е каузи.

Ето затова тази книга е толкова важна и може да се превърне в истински инструмент, който да ви бъде невероятно полезен. Защото целият окултизъм, от древни времена, до ден днешен (където виждаме апогея на нещата) е белязан от подобни замени. С единствената
цел вие да продължавате да играете Играта. Винаги ще има причини да продължавате да играете Играта. Но има само една да спрете да я играете. Както е казано - има много болести, но здравето е само едно.

Всъщност въпросът за окултните замени във връзка с извънземните философии е толкова назрял и базов, че няма как да не дадем поне още един пример в контекста на
Орион, който със сигурност повечето от вас познават. Нека го наречем полу-ченълинг, полу-предание. Преди да достигнем дотам обаче, нека направим малък преговор на някои аспекти, върху които ще можем да надградим с дадени тези по един нов начин.

> Кралици, Принцеси, титли, заменки и архетипи   

                       

Антисемитизъм ли?…

                 

В районите на по-големите градове еврейско-ционистката
кланова свързаност прониква напълно в процъфтяващите финансови, търговски, обществени, развлекателни и художествени кръгове [Алфред М. Лилиентал (1915–2008) – евреин, роден в центъра на Ню Йорк. Юрист, ръководител на една от организациите на Републиканската партия, свързана с изборите, през Втората световна война той заема престижни постове в отдела за военни доставки на Държавния департамент – външното министерство на САЩ. После – през 1944-1945 година, е в Близкия изток. Включен е в американската делегация за учредителната сесия на ООН в Сан Франциско. Като участник в разговори и преговори, наблюдател на процесите в правителството на САЩ и в ООН, разбира как полека-лека интернационалният еврейски елит завладява иконимиките и политическите ръководство на държавите по света. Без да се съобразява с идеологии и тоталитарни режими – в името на Израел. Това го превръщат в убеден противник на ционизма. Той е сред първите, започнали да изследват и предлагат за обсъждане истината за хазарския произход на съвременното еврейство. Лилиентал беше яростен критик на варварската ционистка държава Израел. (Alfred M. Lilienthal – “The Zionist Connection: What Price Peace?”, Dodd, Mead, New York, NY, 1978 г., стр. 229.)]

Само преди два месеца евреите принудиха чернокожия американски рапър Луупей Фиаско да се откаже от музиката.

В едно от парчетата си изрекъл:

           

„Мръсните еврейски шефове ограбват артистите и издаването на творбите им, защото смятат, че заслужават милостиня от завета.“

Това също е съвършено вярно. Но постави принудително край на кариерата на младежа. Нима не е ясно, че без еврейските импресария и мениджъри нямаше да има Елвис Пресли, “The Beatles”, “The Rolling Stones”, “The Supremes”, “Creedence Clearwater Revival”, “Led Zeppelin” и т.н.?

             

Истината е, че цялата така наречена развлекателна индустрия – show business – е в ръцете на еврейски магнати: киното и Холивуд – спомнете си Харви Уайнстийн – книгоиздаването, звукозаписните компании, театрите, кината, книжарниците, изобразителните изкуства…

До края на ХVІІІ век еврейските лидери забранявали на паството си да се образова. Чифутите тънели в безпросветност. Извън западноевропейските градове, където се самоизолирали под строгия равински контрол, те обитавали забравените от Бога селца в областта Пале и другаде из нявгашната Руска империя. Слугували на помешчиците, ограбвали селяните. Събирали данъци, били палачи, християните истински ги ненавиждали. Зиме седели край печките и играели шах и шашки. Някои се научавали да свирят на цигулка…

Едва от началото на деветнадесетото столетие им разрешили и даже заповядвали да учат. На всяка цена да специализират в три области. Първо – медицина, за да владеят здравето на неевреите – гоите. Второ – право, за да разполагат с имуществото на останалите. И трето – изкуства, за да направляват духовното развитие на човешкия род в полза на целите, поставени от техните лидери.
           

Практически, колкото и да ви изненадва, те съставляват една от най-първобитните и изостанали в начина си на мислене секта, замръзналаидейно в ранносредновековни догми и примитивен мистицизъм. Невъзможно е да видите с просто око, колко затворено общество, крепяща се на мрежа от изумително силни връзки, спазващо йрерахичното подчинение и разчитащо на парите, представляват. Външността и лежерното поведение не бива да ви заблуждават. Те са вълци в овчи кожи с приветлив вид, битуващи сред нас. И освен мразещи, сажестоки. Виждате как постъпват с палестинците.

Пазете се. Наистина. Изобщо не съм предубеден, а знаещ и патил.

В що за свят живеем? Защо позволяваме да ни мразят, да ни обиждат и да ни мачкат? Те са не повече от 30 милиона парчета на земята. Защо се доверявате на слугите им, вместо да потърсите лидери, които да ги съберат, да ги превозят до западния бряг на Червено море, и да ги натирят в него. Да видим ще се появи ли някой Яхве-Йехова, който да спре вълните и да раздели водата. Та награбилите се чифути да прекосят морето спокойно по дъното. И по живо по здраво да стигнат на отвъдния бряг.

Ако успеят, да си живуркат там. Ако не, да плащат – те и потомците им.

          

Преди 18 лета двама египетски юристи заведоха съдебно дело в швейцарски съд срещу евреите. В иска си настояваха, ако те наистина приемат Стария завет за историческа истина, да платят за изкланите първородни младенци и да върнат на египетския народ откраднатите от евреите негови богатства в навечерието на т. нар. Изход. Бяха възложили на математици да изчислят сумата с лихвите. Тя се оказа гигантска – непроизносима, защото е с четири знака повече от трилиони, отвъд квадрилион…

Ако пък евреите и техните равини не искат да платят, да се отрекат от Вехтия завет и да признаят, че той е измислица. От което автоматично следва, че и Талмудът е фалшификат.

Не мога да открия никакви данни за съдбата на този съдебен спор, който заслужава да бъде подкрепен от почтените хора.

А от два-три месеца лейбъристкият лидер Джереми Корбин кацна на мушката на истинските антисемити, ако изобщо приемем съществуването на семити. Евреите – антисемити до последната си клетка – атакуват горкия марксист за… „антисемитизъм“. Той май не се впечатлява много. Защитавал е палестинците –донякъде исторически реалните потомци на древните юдеи, така наречените „семити“. Обаче съпартийците му, които са изцяло подчинени на ционистите, го тормозят отвътре.

             

Ако светът се избави от евреите, а не само основаната от тях Лейбъристка партия на Британия, земята ще стане многократно по-прекрасно място за спокоен и плодотворен живот. Ще изчезнат военнопромишлените комплекси и банкстерите – финансовите ганстери; крупните индустриални кожодери и търговските шарлатани.

Мечти…

А постоянното и главното оръжие на еврейските ни палачи е измамата „холокост“. От половин век тя не слиза от медиите и не познава почивен ден. И лъжците се множат. Не малко от тях са гои, съблазнени с пари или изнудвани с компрометиращи факти от миналото и настоящето им.

Това е кампания, която е започнала през лятото на 1945 година, но едва, едва. През 1946-1947-а, когато Сталин, откъснал се от съюзниците си Трумън и Атли, раздразнен до гняв от безсрамните претенции на глобалния еврейски елит, наложил създаването на държавата Израел, медийният поход включва на по-висока скорост. Съветски войници изградили помещението, днес представяно на малоумните невежи туристи като „газова камера“, в която били „изтребени“ – по-рано: 4,5 милиона, а днес – „повече от 1,5 милиона евреи“?!

Първо, само умствено и морално увредено същество – извинете – вещество, може да пожелае да се разхожда из концентрационен лагер. Това е изконно цинично, безнравствено. Второ, единствено кръгъл идиот, лишен от разум, е в състояние да допусне, че някой е бил по-ненормален и от него, за да посегне на онези, които са го довели на власт. Имам предвид евреина Адолф Хитлер и неговото изцяло ционистко политбюро. На всичко отгоре – в такива мащаби – 6 милиона убити евреи. Колкото никога не са живели в Европа, ако не смятаме СССР.

                

Да не би бившите съюзници Хитлер и Сталин да са действали съвместно в строго пазена тайна? Подпомагани от новите Сталинови другарчета – комунистическите диктатори Рузвелт и Чърчил? Ако е така, защо не го кажат? Защо не признаят, че са събирали евреи от СССР, може би са докарвали чифути от Америка и Британия, от другаде? Прочее, по онова време двете „най-големи демокрации“ (да пази Господ) отказвали да приемат еврейски бежанци от Европа. В САЩ действала система за концентрационни лагери за свои, за японци, с надменно пренебрежение наричани “Japs”, за китайци… За всякакви „врагове на демокрацията“ според схващанията на товарищ Рузвельт, Франклин Деланович, и на неговите еврейски чорбаджии.

Трето, досега никой не е представил нито едно доказателство за това неизвършено престъпление. От години британският историк ревизионист Дейвид Ървинг предлага награда за онзи, който може да представи поне един документ, подписан от фюрера на Третия райх, който да доказва, че е имало план за изтребление на евреите и заповед за това. Онова, което е било наречено „окончателно решение на еврейския въпрос“, е включвало едно единствено нещо: преместването на евреите от Европа в нещастната Палестина. Остров Мадагаскар бил определен за транзитен пункт.

               

Кое нормално човешко същество, притежаващо мозък и успяващо да използва този орган на висшата нервна дейност по предназначение, би приело, че Германия, водеща война против Британия, СССР, САЩ, разсипвана отвътре от партизански акции, командвани от комунистите, ще се занимава с това? По време, когато мъжете й проливали кръвта си по фронтовете и не достигала работна ръка. Райхът е използвал концлагеристите именно за това, за робски труд. Да, ужасно е. Отвратително е. Напълно осъдително е.

        

Но не е равно на изтребление, нали? Пък и Хитлер е ползвал опита на британците, създали първите концентрационни лагери в съвременността по време на Англо-Бурските войни. Също – на СССР, което е доказано – с документи и видеосвидетелства. Но това не е попречило на „най-демократичните“ комунистически режими – британския и американския, да се прегърнат със Съветите. Техните ръководители да се влюбват в товарищ Сталин, галено наричайки го „Чичо Джо“, сякаш с надежда мустакатият звяр да ги удостои с внимание. И сексуално. Като типични комунисти.

Всички министри и повечето от най-влиятелните членове
на политическия кръг около канцлера Аденауер
подлежаха на обвинения съучастие с нацизма

[Пол Расиние (1906–1967) – френски филолог, преподавател, политически активист и пацифист, автор на книги, изобличаващи измамата на ХХ век – т. нар. холокост. Като антинацист, Расиние помагал за прехвърлянето на евреи от окупираната му родина в Швейцария. Бил заловен и хвърлен в концлагерите Бухенвалд и Мителбау-Дора, където прекарал повече от четири години. След войната, канен от ционистите – френската левица, съставена от комунисти и социалисти – да се включи в еврейската пропагандна машина, но отказал. Бързо разбрал, че предстои изопачаването на истината за нацистките концентрационни лагери. Затова, вече като журналист, в стотици статии, а като публицист – и в десетина книги – разказал онова, което лично преживял. В спомените му няма да срещнете никакви газови камери, умишлено изтребление на евреи и т.н. Той беше и един от основните разобличители на процеса срещу стопроцентовия еврейски националсоциалист Адолф Айхман. (Paul Rassinier – “The Real Eichmann Trial or the Incorrigible Victors”, Translated from the original French by Institute for Historical Review, Third Printing, Published in the United States by Institute for Historical Review, Torrance, CA, 1983 г., Éditions de L’AAARGH, Chicago, Il, Internet, 2002, стр. 93. Книгата е в архива на автора.)]

Колко голям идиот следва да бъде някой, за да повярва в гигантските глупости за превозването на чифутите от цяла Европа в Полша, с цел да бъдат… умъртвени с пестицида “Ziklon B”? А след това – изгорени в пещите на двата крематориума? Воюващият райх, все повече изпадащ в материална криза, непрестанно страдащ от недостиг на хора и транспортни средства, да задоволява някаква безумна прищявка на Танатос – бога на смъртта. И да превозва чифути от целия континент в Полша?! Мислите ли изобщо, или ветрове се гонят в чутурите ви?

                

Какъв титан на тъпотата е в състояние да приеме твърденията на хазаро-еврейските холокостоманиаци, че всеки ден в Аушвиц били изгаряни между 12 и 26 хиляди трупове на евреи? През цялата война самолети на Съюзниците снимали от въздуха територията на Аушвиц. Няма нито една фотография, показваща огромни купчини с кокс, необходим за изгарянето на много трупове.

Струпаните обувки и дрехи, уж свалени от еврейски трупове, са показвани като „находки“, на които англо-американските комунистически убийци се натъкнали… във всички концлагери. Да – едни и същи снимки са приписвани на Аушвиц и Треблинка, на Бухенвалд и Зобибор, на Дахау и Маутхаузен… Едни и същи.

                          

Както и краткотрайният киноепизод, заснет от британците в лагера Берген-Белзен, на който се вижда как също единственият булдозер натиква в яма измършавели трупове. Никой не обяснява, че те са измрели от епидемия от тиф. И са били хранени по-добре в сравнение с клетото германско цивилно население. В края на войната в Аушвиц затворниците преживели трагедия. Намалили броя на храненията от три на два пъти дневно. Във вътрешността на Германия скромни дажби били раздавани веднъж на три дни!                         

В лагера не е имало никаква камера за обезпаразитяване. И само една пещ за изгаряне на телата на мъртвите. Обаче това не е пречка германски и други „демократи“ всяка година да се прекланят пред „убитите с обгазяване“ затворници там. (Вижте илюстрацията.)

Колко години бяха необходими, за да бъдат развенчани мръсните лъжи за „евреите, от които нацистите правели сапун“ и „абажури“? Днес тази отвратителна, мерзка измама все още намира прием в кухарниците на твари, нямащи нищо общо с Homo Sapiens.

Върхът на цинизма е откровението на Ели Визел – императора на холокостоманиаците. През 1960 година издадоха книгата му „Нощ“. Естествено, в условията на Pax Judaica, тя незабавно бе предложена за Нобеловата награда за литература. Но, слава Богу, не я получи. И никой не обърна внимание, че в съчинението, претендиращо да е автобиографично и истинно, роденият в Румъния другар Визел, след войната станал американец с произношение на името Уийзъл, е признал нещо чутовно.

Преди до го припомня, да върна кинолентата на събитията не чак толкова назад. Петнадесетина години преди да пукне и да отлети при баща си – сатаната(прекрасното събитие стана в разгара на лятото на 2016 година), Ели Визел се казваше Илай Уийзъл. И постоянно го канеха в ООН да посява семената на лъжата и злото с речи за някакъв „холокост“ на евреите. Една крупна, безнравствена и съсипваща християните измислица.

              

Мислещите хора му се подиграваха. Понеже беше прононсиран, световно известен лъжец. А на английски „уийзъл“ означава „невестулка“, макар и изписвана различно – “weasel”. А Ели пишеше фамилното си име “Wiesel”. Обаче образът на хитрия, лукав и пъргав дребен хищник чудесно подхождаше на същността и външността на Илай Уийзъл. И го съпровождаше навсякъде, където се появеше, предизвиквайки насмешки.

В суетата си, за да прикрие своя мошенически характер, през първите години на новото хилядолетие другарят чифут от Карпатите промени произношението на името си. И се върна към неговата германска транскрибция – Ели Вийзел.

И ето, в началото на шейсетте този негодяй и шарлатанин написал признание, което би следвало да бъде знамето и основата на честните изобличители на измамата за така наречения холокост. Цитирал съм повече от два пъти откъса от книгата му „Нощ“. Онзи епизод, в който той разказва как през януари 1945 година в концлагера Аушвиц – Освиенцим край Краков, за най-тъпите комунета – си навехнал крака. Сега внимавайте. Отворете съзнанието си. Повтарям – било в средата на януари 1945 година. Съветската армия настъпвала от изток, съюзените сили на англо-американските комунистически режими – от запад.

Точно тогава, изправените пред неизбежен разгром охранителни части на SS в нацисткия концлагер Аушвиц, напълно осъзнаващи какво предстои, приели и настанили в лазарета пострадалия чифут Ели Визел. Чакайте! Нали говорим за „лагери за изтребление“, „лагери на смъртта“? От какъв зор„нецивилизованите нацистки варвари“ от „най-ужасните военни формирования в историята“ – SS – Schutzstaffel, проявили хуманност и се загрижили за оздравяването на еврейския концлагерист? Може би се уплашили пред лицето на врага? Кой дебил би изтъкнал този аргумент?

Германците имали достатъчно ясна представа какво ги очаква. Разказите за зверствата на Съюзниците – Съветите, британските и американските „рицари“, избиващи наред невинните им сънародници, поголовно изнасилващи техните жени, плячкосващи всичко, до което се докопвали, вече се разпространявали широко навсякъде сред военните – по фронтовете, в окупираните територии и във вътрешността на страната.
      

Както писал на съпругата си от окупираната Германия един от завоевателите, генерал Джордж Патън:

„Руснаците са безскрупулни зверове, които ще господстват в Европа, защото знаят какво искат. И понеже Съединените щати, единствената достатъчно силна нация, която [можеше] да им се противопостави, беше незаинтересувана, даже не забелязваше техните цели и методи. А денацификацията беше грешка.

Накрая той щеше да възненавиди непосредствената следвоенна американската политика, за която беше убеден, че е резултат от заговор на интернационалните банкери и профсъюзни лидери, и на евреите и на комунистите, които до един работеха за упадъка и провала на Съединените щати. Струваше му се, че прекалено многото на брой промени преобразяваха света в нещо съвсем чуждо на неговото възпитание и социален възглед.“

Съвсем вярно. Но не били никакви „руснаци“, а еврейските болшевишки лидери на СССР, начело с издънката на Ротшилдови Йосиф Сталин. Който действал в престъпно съдружие с други чифутски израстъци – Франклин Д. Рузвелт, заменен от Хари Саломън Трумън, и „умния“ Уинстън Чърчил. Същите сили и техните намерения, плановете им за световно господство, поразиха и съсипаха нас и държавата ни. За да ни превърнат в отиваща си даже без мъркане, провалена цивилизация. В Цигано Чифуто Туркландия, според точното название, дадено й от друг мой приятел и политически затворник на престъпния комунистически строй, Петър Гогов.

Но да се върнем към Ели Визел и неговия разказ за „ужасите в Аушвиц“. Ако ви е останала малко душа и разум, ви предлагам да потърсите подобни спомени сред страдалците от тукашните и съветските концлагери. Дали ще намерите някой, който да се сети за милиционерска загриженост за затворниците. За лазарети и доктори… И то – в мирни условия, а не по време на война и то клоняща към явна загуба и очаквана мъст.

              

Да сравним чрез автентичния разказ на втория по времетраене страдалец в комунистическата затворническо-концлагерна България,френския възпитаник Илия Минев. Той бил натикан за нищо в занданите и прекарал в тях общо 26 и половина години! Споменът е красноречиво показателен и за цялата социалистическа НРБ.

„По това време, съзнателно или не, през лятото в квартала, където беше затворът, нямаше вода. [Петилетка след промените и в цялата столица – също.] Отпускаха ни по лимонадено шише на денонощие. Ако искаш – пий, ако искаш се мий! Тоалетната беше пълна с екскременти. [Като Народното събрание, Европейския парламент и комисия, ООН…] Ония, дето им викахме „кофти“, приближени на управата, от време на време поизгребваха с лопатадо дупката. Ужас! Страшна работа! Как не измряхме тогава от тези миазми, на мен не ми е ясно! Нищо не са газовите камери на Хитлер. Бледнеят! Да ги прекарам аз тези, които написаха толкова книги за онова време, както и господата чърчиловисти, па и сталинисти, да видят какво значи Освиенцим!“

Не е необходимо да цитирам убийствата, извършвани всекидневно в комунистическите кауши от милиционерите или от „кофтитата“, в затворите на милиционер-комунизЪма. Както и от други слуги на другарите, натягащи се за по-лек режим и даже за предсрочно освобождаване. Човешки живот срещу пакет цигари или още час разходка в карето! Такъв е юдеомасонският, комунистическо-фашисткият „морал“. Ето какви ценности изповядват чуфутосоциалистолибералите. Те, самозваните „американци“, лепнаха етикета „фашист“ на страдалеца на комунизма Илия Минев! Какви са тогава?

Социалистическата партия поде темата [за холокоста];
… бях изхвърлен от прегръдката на партията под претекста,
напълно верен, че онова, което говорех, хвърляше светлина за това как нацистката или фашистката мощ оставаше в Европа[Пол Расиние. (Paul Rassinier – “The Real Eichmann Trial or the Incorrigible Victors”, Translated from the original French by Institute for Historical Review, Third Printing, вече цит. съч., стр. 18.)]

Иван Дочев, дългогодишен имигрант в Германия, Канада и САЩ, почетен председател на Българския национален фронт – основната антикомунистическа организация на имиграцията ни отвъд Океана, им тегли запартата:
               

„Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди, а именно, че комунистите наричат фашист всеки, който е техен противник, без разлика кой е той и какво е направил.“

[Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183.]

Кой да ме разбере? Всичко беше укривано. Вече е забравено. Никого не интересува…

Ама както отсъжда непрежалимият Илия Минев:

„На марксистите им бяха необходими хора, превърнали се в скотове, без разсъждение, да изпълняват заповедите на своите господари.“

[Иван Гаджев – „Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, вече цит. съч., стр. 139.]

Какво станало по-нататък с тогавашния Ели Вийзел, бъдещ Илай Уийзъл, а сетне отново Ели Вийзел? Баща му също бил затворен в концлагера Аушвиц. Когато му съобщили, че неговият син се намира в лазарета, Шломо Вийзел побързал да навести чедото си. Докторът се оказал достатъчно благороден и пускал неговия баща да влиза, когато пожелае. Това – в „най-ужасния лагер на смъртта“?! Отново: Защо никой не пита, какво са преживели тукашните затворници на юдео-комунизма?

Една вечер комендантът събрал лагерниците и обявил, че съветските войски наближават. Затова се налагало лагерът да бъде евакуиран. Разпоредил какво трябвало да предприеме всеки заключен. (Вижте илюстрацията.)Докторът, който лекувал крака на Ели Визел, обяснил:

„Утре, точно след залеза, лагерът ще започне да се изтегля. Блок след блок. Болните могат да останат в лазарета. Те няма да бъдат евакуирани.“

Двамата Визел прекарали безсънна нощ. Накрая решили, да се евакуират!

„Взех решение да придружа баща ми, където и да отидеше.

– Е, татко, какво ще правим?

Той седеше умълчан.

– Нека се евакуираме с останалите – рекох аз.

Той не отговори. Беше се втренчил в моя крак.

– Мислиш ли, че ще можеш да ходиш?

– Да, така ми се струва.

– Да се надяваме, че няма да съжаляваме, Елиезер.“

          

И двамата се евакуирали с нацистите, вместо да останат и да бъдат освободени от Съветите?!

Моля, обяснете ми, кой ненормалник би предпочел да тръгне със „сигурните си“ палачите? Поне „историците“ изкарват германците, „есесовците“, такива. Значи има нещо гнило, не мислите ли? Изглежда нацистите не били такива убийци, каквито Елиезер „Ели“ Визел и ционистката банда ги изкарва.

Ползвам по-ново издание. То е допълнено. След многото упреци към автора, в него се споменава за някакви опасения, че германците можели да взривят лагера. Нищо такова не станало. Което не попречило на Визеловците, холокостоманияците, да тиражират гигантските лъжи за някакви шест милиона „избити с газ“. Превърнаха измамата в индустрия и се обогатиха неимоверно на гърба на тъпите, примитивни гои, все така вярващи на чифутските изопачения и мрачни фантасмагории.

Не случайно, като слушала и наблюдавала митингите с крясъците за „нацистките зверства“ и милионите молби за парични компенсации от Германия, подадени от евреи, „оцелели в холокоста“, майката на еврейския професор Норман Финкълстейн, която заедно с мъжа си прекарала войната в концлагер, попитала:

„В края на краищата Хитлер кого уби?“

[Norman G. Finkelstein – “The Holocaust Industry: Reflections on the Exploitation of Jewish Suffering”, Second edition, Verso, London, 2003 г., стр. 81. ]

„След войната узнах съдбата на онези, които бяха останали в лечебницата“ – разказва Ели Визел. – „Те били – съвсем просто – освободени от руснаците два дни след евакуацията.“

[Elie Wiesel – “Night”, Translated from the French by Marion Wiesel, Hill and Wang, вече цит. съч., стр. 82.]
            

Мислете. Съобразете още нещо. Обикновено забъркват обвинения към германците, пълни с лъжи. Видите ли, не били оставили архив. Което не е вярно.

Съветите го намерили и прибрали. През 1988-1989 година Михаил Горбачов го разсекрети за кратко. Така истината лъсна – по-малко от 300 000 починали и загинали в Аушвиц. От тях – около 74 000 евреи. Не твърдя, че е малко. Опазил ме Бог. Но сравнявайте.

След тази акция на Горби подмениха паметната плоча. Макар тя отново да преувеличава. А вие си представете, дали ако нацистите са били толкова гузни и действително са се страхували, че някой може да разкрие „престъпленията“ им, не биха взривили лагера? Да не говорим за архива, чието отваряне беше в основата на свалянето на Горбачов.

                

После, в края на седемдесетте, се появи и документът на Германския Червен кръст от 1945 година. (Вижте илюстрацията.) В него, с германска педантичност е посочен точният брой на всички умрели затворници по отделните концлагери и обобщено. По време на Третия райх, при управлението на Германската националсоциалистическа работническа партия, в концентрационните лагери са починали от болести, при трудови злополуки или в екзекуции общо 271 301 души. Повече от 70 000 от тях били евреи.

Такава е истината.

                  

Обаче последва еврейското наказание за Международната организация на Червения кръст. От началото на осемдесетте, постепенно и тихомълком, нейният знак, въведен от основателя й, швейцареца Анри Дюнан, взе да изчезва от центровете за спешна помощ и от линейките. Стилизирана шестлъчна снежинка в еврейско светло синьо замени червения кръст. И това не впечатлява почти никого. Гоят си е гой. Той е гяур, роб, нищожество, low-life scum,[ Низша твар, англ.] както се изразява комунистическият престъпник и американски сенатор Джон Маккейн, женен за еврейка. Малко са го опъвали виетнамците в ямата, в която прекара две и половина години. Трябвало е да го разпорят…

                    

Когато през петдесетте и шейсетте в някои училища на Запад в часовете по история преподавали уроците за Втората световна война, съобщавали горе-долу тези числа. Има ученици, които помнят това. Пазят и учебници, в които изобщо не е споменавано понятието„холокост“. То се появи след гнева, обзел човечеството, когато в началото на юни 1967 година Израел предприе агресията срещу Египет, Йордания и Сирия, известна като Шестдневна война.

За да потуши световното осъждане за израелските зверства, правителството на расистката марксистка еврейска държава пусна в употреба тази фалшификация на историята. Медиите, вече почти изцяло в еврейски ръце, свършиха останалото. Днес мозъците на почти цялото човечество са отлично промити с „Ариел“, произведен в ционистките пропагандни фабрики.

Не е случайно, че когато някой се опита да изследва природата
на ционизма – неговото възникване, история и развитие,
винаги среща хора, които го тероризират или заплашват

[Ралф Шоунман – евреин, американски гражданин, политически активист, свързан с левицата, работил в Англия и станал генерален секретар на Фондацията „Бъртран Ръсъл за мир“. Обвиняват го, че е виновен за антиамериканизма на Ръсъл. Шоунман отстояваше тезата, че САЩ са извършили геноцид във Виетнам. Което точно така, без да е необходимо да принадлежите на политически кръгове. Това е присъда от хуманна гледна точка. Сетне Шоунман се зае с разнищването на ционизма като екстремистко, расистко националистическо движение, едновременно свързано с комунизма, фашизма и нацизма. (Ralph Schoenman – “The Hidden History of Zionism”, Veritas Press, Vallejo, CA, 1988 г., Chapter 1: “The Four Myths”, цялата книга е достъпна от online: https://www.theunsecretsociety.net/uploads/1/8/4/3/18435305/the_hidden_history_of_zionism_by_ralph_shoenman_.pdf ]

Освен това е доказано, че след Втората световна война на света е имало повече евреи, отколкото преди нейното начало:
          

„Световният алманах“[“The World Almanac”, еврейско издание.] за 1940 година изнася, че световното еврейско население е наброявало 15 319 359 души. „Световният алманах“ за 1949 година представя, че броят на евреите по света е общо 15 713 638 души.

Ако данните в „Световния алманах“ са верни, „световното еврейско население не е намаляло през десетилетието на войната, а е показало малко нарастване.“

Както обясни Пол Расиние, който заради помощта при прекарването на евреи от родната му Франция в Швейцария прекарал 4 години в нацистките концлагери Бухенвалд и Дора, онези евреи, които липсвали между числото 6 милиона, прокламирано от религията холокостика, и – нека закръглим на 77 000 действително умрели, било възможно да бъдат открити на първо място в САЩ и Австралия. А на второ – в Палестина, както и другаде по света.

Не отричам мъките на доста евреи през Втората световна война. Искам да кажа само, че всичко около „шоа“ – „катастрофата“, е неимоверно преувеличено. Никога под нацистка власт не са живеели едновременно повече от 3,5 милиона евреи. Нали не вярвате, че са били „изтребени до крак“?

               

Ето как Лениновата максима, че „една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина“,е превърната в реалност.

Ели Визел и баща му решили вместо да бъдат освободени от Съветите,… да се евакуират с нацистките си „убийци“ – есесовците?!Наистина вярващите в т. нар. холокост, „измамата на ХХ век“, изглеждат твърде смешни, тъпи и жалки. Я ми кажете, след като тези съвсем малко на брой от всички обстоятелства, опровергаващи измамата „холокост“, станат известни на човек със здрав разум, би ли било възможно той да продължи да вярва на чифутските измислици и фалшификации?

Да, вие ми обяснете. Бихте ли го приели за човек със здрав разум?

Още по-важната истина е, че не минава ден без публикации в централните западни печатни издания на тема колко велики, добри, умни и любвеобвилни са евреите. От бебешката люлка насъсквани да мразят всички други и да не ги смятат за хора. А за добичета, „родени, за да обслужват евреите. Без това, тенямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел.“[102] Но това „не е“ език на омразата. Понеже е използвано от израелски ортодоксален равин и то главен!

              

Нито минават 12 часа – без публикация на тема някакъв „холокост“, съвсем точно и справедливо наречен „измамата на ХХ век“ от д-р Артър Бътз, професор в Северозападния университет в Евънстън, щата Илинойс. Бътз е техничар и преподава електроинженерство. Искам да кажа, не е някакъв дървен философ с еврейски корени, заровени в Руско-съветската империя, който си чеше езика. Изследването му обема почти 1000 страници и е научно аргументирано и морално издържано отвсякъде.

             

Което го прави толкова опасно за властващите по света еврейски парвенюта, та през миналата 2017 година, по изрично и многократно настояване на израелския Музей на „холокоста“ и британски еврейски организации, най-голямата on-line книжарница Amazon.com изхвърли всички книги на този чудесен учен от складовете и каталозите си. Заедно с още няколко като него. Първо – в САЩ и Британия, сетне – по целия свят.

Причината е, че войнстващият ционистки елит, виновен за всички войни, водени от човечеството от ХІХ век до ден днешен, се видя заплашен от истината, която е тъй болезнена за него. Тя ги боде в очите. Защото Бътз и други учени, изследователи, разобличават най-доходоносната далавера на миналото и на сегашното столетие – „индустрията холокост“.

               

Обаче учени от неговия ранг или от класата на британския историк Дейвид Ървинг, на еврейски автори и учени като професор Дитер Брондер, Бенджамин Фрийдман, Алфред Лилиентал, хабилитираните еврейски университетски преподаватели Израел Шахак, Едуин Блек, Норман Финкълстейн, журналиста Джон Сак, Джак Бърнстейн, избягалият кадрови офицер от Моссад полковник Виктор Островски, австрийскияинженер-химик Гермар Рудолф, хвърления зад решетките американски техник Фред Лойхтър, дотогава смятан за най-вещ специалист по газови камери в САЩ, прекаралият 4 години в нацистките концлагери Бухенвалд и Дора свръхпочтен френски учител Пол Расиние, многократно пребивания почти до смърт професор по френска и класическа филология Робер Форисон, Удо Валенди – многократно разследван в „свободната“ си родна Германия за… „отричане на холокоста“, авторът на филмово разследване за концлагера Аушвиц, едва оцелелия след пребиване от професионални убийци от еврейската масонска ложа N’nay B’rit” – съвременното еврейско Гестапо в Северна Америка, канадскикинодокументалист Дейвид Коул, английския разследващ журналист Дейвид Айк и т.н., не биват допускани до медиите в „демократичния“ и „либерален“ Запад – главното гнездо на глобалния комунизъм.

Но Западът е и фашистки. Още в началото на 1939 година Уетън прогнозирал и пропагандирал:

                      

„Всичко, което е необходимо, та в тази страна държавният капитализъм и фашизмът да бъдат напълно наложени, е национално извънредно положение или война. Веднъж щом дойде такова национално извънредно положение или война, неизменно в близкото бъдеще в тази страна ще имаме държавен капитализъм и фашизъм, които наблюдаваме в Съветска Русия или нацистка Германия. В тази страна правителството вече е подготвило пълен план за мобилизация на промишлеността и на работническата класа, и за тяхното използване под контрола на държавата.

Веднъж щом държавният капитализъм и фашизмът са били установени в тази страна, те ще останат солидни през предстоящия дълъг период. Тъй като държавният капитализъм, както ще се убедим, трябва да изпълни велика историческа функция. Следователно повече не бива да се забавляваме с илюзията, че можем да регенерираме частния капитализъм и неговите илюзии. Вместо това сме длъжни да се подготвим да живеем в условията на държавен капитализъм и да бъдем управлявани от фашизма.
                      

Това налага промяна на идеите, смяна на философията, и подмяна на начина на живот. Но – леле-мале – това е много трудно! От тук – ние се борим срещу тази неизбежна необходимост. Но можем ли да се борим успешно с една историческа необходимост? Онези, които се борят срещу историята, биват унищожавани от нея. Това е световната ситуация, пред която човечеството е изправено.“

Равинът Уетън е писал за САЩ. Оттогава те преминаха през множество войни, шест от които големи: Втората световна, Корейската, Виетнамската, Афганистанската и Иракските. Тоест, „националното извънредно положение“ е отминал етап. Страната живее в епохата на корпоратокрацията – държавния капитализъм, фашизма – наречете системата, както желаете. Но, ако се интересувате достатъчно, четете, търсите истината, неизбежно ще стигнете до следното:


Историята на ционизма – до голяма степен потулвана – е гнусна;

Мусолини издокара ескадроните на ционисткото младежко движение

Бейтар в черни ризи по подобие

на своите собствени фашистки банди

[Ралф Шоунман. (Ralph Schoenman – “The Hidden History of Zionism”, Veritas Press, вече цит. съч., “Zionism and Fascism” в: Chapter 6: “Zionism and the Jews”.)]

„От друга страна, фашистите все още са животни, въпреки че комунистическата душа живее в тях и върши революционна работа. Нито понастоящем така наречените комунисти са революционери. Обаче така наречените фашисти са революционери. Това означава, че фашистите са комунисти, макар да не го осъзнават.

                  

Обаче, ако така наречените комунисти биха могли да възприемат истината, ако бяха в състояние да разпознаят комунистическата душа у фашистите, и ако биха могли да възкресят своя революционен дух и да станат революционери. Тогава биха могли да се обединят с фашистите и да си сътрудничат с тях. С това биха помогнали на фашистите да достигнат до здравия разум, да отхвърлят животинското тяло и дух, и да станат разумни човешки същества. Тогава, заедно с фашистите, комунистите биха могли да се подготвят за всеобщия комунизъм така, че човешкият род би го достигнал за по-кратко време и с по-малко страдания.

Но от друга страна, така наречените комунисти не възприемат тази историческа истина. Те не могат да разпознаят комунистическата душа във фашистите. И не могат преродят своя собствен революционен дух. По тази причина те се барикадират срещу фашистите. Следователно, битката на живот и смърт между фашистите и комунистите е неизбежна.

Какъв ще е изходът от борбата? След като така наречените комунисти са реакционери и здраво свързани със Съветска Русия, докато фашистите са революционери, в предстоящото сражение комунистите ще бъдат победени, а фашистите ще победят.
           

Съветска Русия и нацистка Германия рано или късно ще сключат мир. Но това ще бъде мирът, диктуван от фашизма. На комунистите това ще им изглежда като триумф на реакцията. Исторически, това ще бъде триумф на прогреса и революцията. Не комунистите ще унищожат частнособственическия капитализъм и настоящия обществен ред, а фашистите ще ги разрушат; не комунистите ще форсират разпространението на държавния капитализъм, а фашистите ще ускорят тази обществена промяна. Триумфът на фашизма ще бъде триумф на комунистическата душа.

                    

Комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизма… Комунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: Евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло.“

[Ралф Шоунман. (Ralph Schoenman – “The Hidden History of Zionism”, Veritas Press, вече цит. съч., “Zionism and Fascism” в: Chapter 6: “Zionism and the Jews”.)]
Това е издадено през февруари 1939 година. Значи е писано по-рано. Пактът Рибентроп-Молотов дори не се мержелеел на хоризонта. А какво оставало за държавен капитализъм и обща комунистическо-фашистка душа, която е… „душата на юдаизма“! Днес неколцина коментатори по света обсъждаме държавния капитализъм, без особени изгледи да бъдем разбрани.

Не просто неговите контури, а рамките му и налаганият от тази система нов обществен ред, се забелязват твърде отчетливо. Разбира се, ако имате необходимите познания и сте тренирали сетивата си да разпознаят симптомите на тази страшна универсална болест. Тъй като тя заплашва да превърне всички хора в нещо като един човек – по общ модел, образец. Роботизирането ще бъде не само външно, но и като начин на мислене и възприемане на околния свят и процесите в него. Ние преминахме през един от неговите експерименти. Не най-тежкия, но не и сред леките варианти. Да речем – с голяма, но все пак донякъде поносима непоносимост, колкото парадоксално и противоречиво да звучи. Не ми се мисли какво ще правя след окончателното му завръщане.

Все пак се надявам да е по-близо до сегашния вариант на държавен капитализъм. В него комунистическо-фашистката номенклатура, по точно – част от нея – се сдоби с привилегията да се прави на частнособственическа предприемаческа класа. Но щом партийната тръба призове, е готова – най-вероятно неохотно – да се отзове. Което означава и да се прости с част или с цялото си богатство, натрупано по съвсем незаконен начин.

http://diagnosa.net/