Особености на орионския строй на Земята

                  

В онова далечно минало (говорим за поне 100 000 г. пр. н.е.) енергията на планетата
била много различна, което предразполагало всички жени да влизат едновременно в своя
менструален цикъл. На практика, всички жени менструирали в унисон и всъщност това е
доста по-популярна теза отколкото подозирате, нищо че по всяка вероятност чувате за пръв път за нея. Този колективен процес резонирал и допълвал естествените земни ритми
поради изявените Ин-характеристики на тялото на планетата.
В интерес на истината, когато матриархатът все още властвал над Земята, цялото
земеделско общество било буквално организирано около колективния женски
менструален цикъл. Той бил синхронизиран понеже жените са живеели заедно, без
аномалиите, предизвиквани от днешните изкуствени електромагнитни полета. Това се
случвало в синхрон и с лунните цикли. Овулацията се случвала по пълнолуние, а
колективната менструация по новолуние. Използвайки лунния модел, но прилагайки го
към слънчевата година, били създадени ритуали за сезонните цикли на тъмнината (зима) и
светлината (лято).
Това е един много по-богат процес, отколкото изглежда на пръв поглед, защото за
една жена навлизаща в своя менструален цикъл се отваря нещо, което можем да наречем
„пси-прозорец", който води, най-малкото, до засилена емоционална чувствителност и
усещане за уязвимост - нещо, което всяка една жена несъмнено познава в детайли.
Казано е също така, че няма по-силна психична енергия от тази, която притежава
жената, когато е в своя цикъл. С помощта на кирлиановата фотография дори е открито, че
жените еманират бяла светлина, докато те са в менструация. Това е много важен момент,
защото говорим за функция свързана с контрола над съзнанието, която самата Кралица на
Орион (и много други рептилиански женски) притежава и която ползва за невероятно
психично влияние над другите същества - нещо илюстрирано прекрасно в сериала „V".
Това е рудиментарна функция и на съвременното женско тяло, която се появява по време
на менструация (докато Кралицата може да го прави, когато пожелае). Както навярно
помните, според Морнинг Скай, орионските жени загубили своя менструален цикъл преди
милиони години, но запазили способността си за психичен контрол, докато при земния
вариант на орионския матриархат цикълът бил запазен, а способността за контрол
(особено днес, защото в миналото тя е силно присъстваща) - не е толкова силна.
И така, по време на цикъла ендокринните жлези секретират с пълна сила. Тази лунарна
субстанция е богата на ендокринни секрети, каквито са мелатонинът и серотонинът -
хормони, копирани чрез добиваните днес по органичен метод вещества. Разликата е, че
тези вещества вече се извличат от изсушени жлези на мъртви животни и както преди
години Кенет Грант отбелязва, в тях липсват наистина важните елементи, които се срещат
единствено в секретите на живия човешки организъм.
Менструалната течност съдържа най-ценните ендокринни секрети и поточно секретите
на хипофизата и епифизата, които допринасят за качества като интуицията и разширените
възприятия. Освен това менструалната кръв запечатва в себе си всички емоции на жената,
която тя изпитва по време на своя цикъл. Това са емоциите на самия живот. Всички тези
свойства на този особен вид кръв се превръщат в причина ранните християни да пият
менструална кръв - защото буквално и метафорично - тя е живот. Те не го правели в почит
на техния месия в контекста на евхаристията, а заради идеята, че това е самият извор на
живота, а той идвал от жените (както се вярва на Орион). Разбира се, това било отражение
на много по-стари практики и ритуали.
В този смисъл за лунарния екстракт се говори като за „върховната истина" или
„пребогатата храна на матката". За да бъдем по-реалистични й по-малко поетични, нека
кажем директно, че менструалната кръв е била много ценен наркотик и при определени
условия тя има ефекта на LSD. Всъщност дори думата „ритуал" произлиза от дефиниция
на санскрит за древна церемония по лунното секретиране, а самата дума „секрет" също се
корени в същата тази наука за жлезистите течности. В древната тантристка традиция богинята се приема като основен извор на духовна сила, носена от нейните
трансцендентни течности, наречени „раса". Носителките на „раса" в религиозните храмове
на Кралицата имали титлата „преносителки на светлината". Хммм?... Отново мотивът за
еманирането на (бяла) светлина? Те били наричани още „уханните повелителки" (което ще
придобие доста по-голям смисъл малко по-нататък в следговора).
В индийската традиция пък, секретите събирани от свещените жрици в храма на
богинята-майка, са наричани „калас" (единици време), докато утробата (калана) се приема
като средство за измерване на лунарното време. Във връзка с това богинята на времето,
сезоните, периодите и циклите е Кали, за която казват, че е „черна, но красива". „Соаl” в
английския език (дума със значение и на „чернота", „тъмнина") произлиза от нейното име
чрез междинните думи kuhl, kohl и kol. Дори думата „алкохол" произлиза от същия корен,
като нейната първоначална форма е al-kuhul - пречистена съставка, използвана от
средновековните алхимици. Калас отмерват месеците и с тях е свързан произходът на
думата „календар" („kalandai"). Цялата концепция за календара и времето е била въведена,
за да бъдат отмервани лунарните цикли, които пък били важни за колективните
менструации и респективно - земеделието. Така била въведена една основна система за
контрол, използвана на извънземните светове - отмерването на времето. Самото време е с
Ян-характеристики (според днешното разбиране за него), но с Ин-произход. Сами си
направете извода доколко е било обособено съзнанието от менструалния цикъл по онова
време по преки и косвени причини и какви последици има от това и до днес.
Сега умножете тези нужди на така създаденото орионско общество (в контекста на
така или иначе неотменното сирианско патриархално присъствие на Земята) до мащаба на
цяла една цивилизация и ще разберете причините, поради които са били създавани
вътрешни женски кръгове на старейшините. Жените били естественият избор за жрици и
прорицателки, тъй като те имали природната даденост за това във въпросния времеви
прозорец. Най-важните решения били взимани именно в периода на колективната
менструация, точно както някои секти на тибетския будизъм правят същото и до днес.
Сега... Важно е да знаем факта, че в онези времена планетата имала орбита от 360 дни.
Едно от поредните унищожения на онова, което днес наричаме „Атлантида", променило
орбитата на 365 и % дни. Казваме условно, че този катаклизъм се е случил 10 дни след
тогавашното зимно слънцестоене, като годината разбира се е неизвестна. Това допринесло
до смяната на календара и започването му на 1 януари, което е точно 10 дни след
слънцестоенето.
Тук е моментът да кажем, че цялата тази едновременна менструация създавала
електромагнитен балон около самата планета. Това не бил просто поток от
електромагнитна енергия, но енергия, която е била директно закачена за човешката
амигдала и много дълбоко свързана с биоритмите на самата планета и Луната.
Това, което според днешния календар се пада 12 август, е денят, който в миналото е
свързан с пика на най-силния менструален поток, както се е случвал изначално на
планетата, хармонизиран съответно с пика на биоритмите на самата Земя и респективно -
Луната. На свой ред тялото на жената е биоритмична машина, което се изразява в
менструация на всеки 28 дни. 12 август е на 225 дни разстояние от последния ден в
грегорианския календар. Това е не само равно на 8 менструални цикъла, но е
продължителността на една венерианска година. И макар вече да си давате сметка, че този
абзац е построен от изречения, които някак увисват във въздуха без особени логически
взаимовръзки помежду си и без ясно формирана крайна теза, то това са много ценни
улики, които можете да започнете да преследвате сами, ако наистина имате интерес към този наистина фундаментален период от земната история. Затова пропускаме момента с
поднасянето на сребърен поднос и директно продължаваме с идеята, че описаната гибел
разцентровала съществуващия дотогава ред. Защото катаклизмът и последващото
разединение на съзнанието (в негов резултат), довело функционирането на амигдалата до
атрофия у всички нас (човешката реч също започнала да се променя точно в този момент).
Това довело и до катаклизми в самия земен орионски строй на архетипно ниво, защото
менструацията вече не можела да се случва едновременно - ритъмът бил нарушен.
Смяната на календара само подсилила травмата. А след намесата на РА, почитта към
богинята (Луната) се обърнала изцяло към тази на бога (Слънцето)... както ни предстои да
видим сега!
3.3
РА и заличаването на култа към Кралицата на Орион
Въпреки че след големия катаклизъм, матриархалният строй отново бил интегриран на
ниво религиозна идеология (макар и за сравнително кратко време), нещата никога повече
не били същите. Човек действително трябва да направи свое собствено проучване, за да
разбере монументалното значение и място на менструалния цикъл в ранните земни
орионски общества и как това е белязало психиката на самия мъж, защото тук наистина
сме дали само репери.
След окончателното замиране на матриархалната система и оттеглянето на боговете,
секретите получавани от жриците на храма били приемани от царете и също били високо
ценени, защото това знание било оцеляло под някаква форма въпреки катаклизма и новите
инженирани раси. Накрая тази практика била заличена приблизително по времето на цар
Соломон (и старозаветната епоха като цяло) и обявена за срамна, отблъскваща,
непристойна, класифицирана като „проклятие" за каквато се смята и до днес от много
жени и мъже. Логично, предвид, че патриархатът разбирал много добре, че това било
основно средство за контрол над мъжа в миналото.
Тази практика, обаче, била запазена в много тесните кръгове на някои тайни общества
и разбира се - в шаманските касти ориентирани към богинята. Тези групи практикуват
пиенето на менструална кръв и до днес по различни причини, защото макар и живеейки
под привиден патриархат, някои от тях знаят много добре от какъв пол е истинският
настойник на Земята.
Малко по малко започваме да навлизаме в хронологията представена в “Документите
Тера"...
Както самият Морнинг Скай казва, историята няма абсолютно никакво сериозно
обяснение и до ден днешен, как от изцяло матриархален строй в древното ни минало,
изведнъж се налага култът към Слънцето и мъжкия бог за сметка на дотогавашното
почитане на богинята. С времето Робърт се убедил в думите на БекТи, че отговорът не
може да бъде намерен, освен ако не бъде потърсен... извън самата планета Земя!
Именно в това се състои и една от големите заслуги на индианеца, защото той ни дава
липсващото парченце от пъзела. Става дума за бунта на РА (познат със също толкова
известното в земната митология име - „Мардук").
За тези от вас, които не са чели “Документите Тера", РА е сириански принц,
първороден син на ЕА, който провел много внимателно калкулиран бунт на Ериду
(древното име на Земята) и превзел планетата. Той изгонил баща си (ЕН-КИ) и чичо си
(ЕН-ЛИЛ) и променил миналата история на Земята, изтривайки всякакви записи отпреди
6000 г. пр. н.е. Кралицата на Орион била заличена от съзнанието на мнозина и богът-
Слънце РА и мъжкият патриархален строй приел всички нейни качества на върховност. Макар това да прилича повече на приказка, в “Документите Тера" целият процес е
подробно описан, а сирианският завоевателен характер, който бележи природата на това
събитие - обяснен в детайли и с примери от тяхната собствена история.
В “Документите Чама" Морнинг Скай е изследвал и събрал огромно количество
думи, титли и богове от всякакви религии и чрез сравнителна митология (и знанието за
Орион и Сириус, което има) доказва без всякакво съмнение как множество женски
божества от миналото са превърнати в мъжки такива. Така например гърците имат 3 много
важни богини: Хера, Атина и Афродита. В митологията нито една от тях няма детство - те
са родени направо в зрялост и нито една от тях не е родена от майка. Те направо възникват
като част от един патриархален пантеон, който ги използва за разплод. Какъв по-добър
начин от това да потиснеш идеята за женствеността като цяло? Ето и още една класическа
история за замени на РА и пример как в един момент едно нещо е добро и приемливо, а в
друг - тотално зло и отхвърлено.
В III-та глава на книгата се споменава, че удоволствието се превърнало в едно от
задълженията на Кралицата на Орион. Това било отразено на всички орионски светове
чрез нейните „дъщери" - жриците на съответния свят. На човечеството била дадена
духовна връзка с богинята, която била осъществявана чрез сексуален съюз с нейните
жрици „HAR". Когато религиите на мъжкия бог придобили надмощие, всички жрици на
богинята били автоматично обявени за „зли", а преследването на удоволствията от жената
се превърнало в грях. Въпреки че преди това HAR била титла за чест и религиозен статус,
тази дума се превърнала в уронващата престижа дума „whore" („курва" на английски),
олицетворяваща „зла и грешна жена". HAR била и Мария/Ищар... богинята, която
наричала себе си „състрадателната проститутка". Хората общували с нея чрез сексуалните
ритуали на нейните блудни жрици. Ищар (като покровителка на храма на проститутките),
била позната като великата богиня HAR. Подобно на гръцкото „погае", персийското
„houris" и други свещени блудници (на английски се ползва и думата „harlot"), нейното
жречество обитавало онази част от храма, която с времето била наречена „HAReM" -
светилището. В ранните години там имало и много рептилии, които били „мост" между
орионското жречество и земния му аналог.
От корена HAR идва и името „hara" - еврейска дума за свещена планина и бременна
жена, a Hariti или Harariti била високата планина, където се намира раят, както в
предведическата и дравидска култура, така и в староиранската космология. ХАРмония -
дъщеря на Афродита и носителка на мира, имала и функция на свещена проститутка.
Именно в подобен храм е намерена и най-ранната монета, откривана някога. Култът
към Ищар въвел наново концепцията за парите след разрушението на планетата. Това била
монетно-центрирана икономика, въртяща се около храма на Ищар. В конкретния случай
парите били изобретени, за да подкрепят боготворенето на Ищар, по този начин
осигурявайки начин за печалба, който да покрие разходите по поддръжката на храма и
неговите жрици. От свързаните с тези финансови аспекти мисъл-форми възниква и идеята
за древния демон, въплъщаващ в себе си идеите за материалната ненаситност и алчността -
Мамон. В Близкия Изток истинското значение на името било свързано с отприщените
подхранващи и неизчерпаеми сили на гърдите („мамае") на богинята, която хранела своите
деца. Във Вавилон тя била наричана Мами или Мамиту (майка). В някои шумеро-
вавилонски записи тя е наричана Маметун -майката на съдбите. Женско божество - мъжки
прочит. Замяна.
Друг много класически пример: Нут е древноегипетска богиня на небето. Считана е за
майка на всички небесни тела. Според космогонията от Хелиопол, тя е едно от деветте основни божества (т. нар. „Енеада"). Дъщеря е на Шу и Тефнут и е съпруга и сестра на Геб
(бога на земята). Както виждате имаме познатия до болка мотив за НИН-ХУР-САГ в
градираща форма. Нут и Геб имат пет деца - Озирис, Хор, Изида, Сет и Нефтида. В
различните митове обаче Нут е приемана за внучка, дъщеря или съпруга на РА. Сега... как
става така, че Нут има майка, баща и съпруг коренно различни от РА, но в същото време
той е неин дядо, баща и съпруг въпреки всичко?
Отново - това предполага огромна манипулация върху древните записи и легенди.
Нещо, което, между другото, очевидно не е било осъществено на абсолютните 100%, за да
знаем за него днес, но нека не забравяме, че това са неща, които поставят в абсолютен шах
официалната наука и разбираме за тях благодарение на алтернативни източници в лицето
на Робърт. Според самия Морнинг Скай причините, поради които имаме останали
фрагменти за истинската ни история, се дължат на това, че преди да си тръгне завинаги от
планетата, ЕА и неговите EA-SU започнали да залагат улики в записаната ни история, за да
може „звярът" да си спомни. Дали това е така, или е нещо направено отново като резултат
от противоборство между дадени фракции в комбинация с други фактори - едва ли някога
ще узнаем.
И тъй като говорим за исторически и писмени доказателства като цяло, нека бегло
споменем за една друга интересна теза, опитваща, се да обясни по по-ортодоксален начин
смяната от матриархат към патриархат. Според нашето лично усещане, макар и пълна с
доста генерализации и орионски модели, тази теория съдържа истини на архетипно ниво,
които са дали допълнително отражение на блокирането на истинската Ин-енергия на
Източника на Земята (а не на култа към богинята, чийто произход вече е ясен).
Става дума за тезата на д-р Леонард Шлейн. За съжаление от този автор няма
преведено нищо на български език, но при интерес, англоговорящата част от аудиторията
може да изгледа неговата лекция по въпроса (с 1 ч. и 15 мин. времетраене), ако изпише в
YouTube „The Alphabet vs. The Goddess".
Тезата е твърде дълга и обстоятелствена, за да я преразказваме тук, но накратко д-р
Шлейн е хирург и няма никакво понятие от древна археология, митология и езотерика,
което му позволява да мисли по-разчупено и да не допуска нелепите грешки на учените-
изследователи, занимаващи се в тясната си специалност. Разбира се, това не му пречи да
опростява твърде много една много по-сложна картина, тъй като неговият поглед си остава
конвенционален, но едното винаги върви ръка за ръка с другото. Самата теория се състои в
твърдението, че възникването на писаното слово е потиснало култа към богинята, но тъй
като самият култ към богинята е потиснат по други причини, ще говорим за потискането
на Ин-аспекта на съзнанието и въобще - ще обясним накратко тезата му, опитвайки се в
същото време да я над градим.
Шлейн дава пример с първите „езици", които били по-скоро пиктографски, отколкото
азбучни и били свързани повече с дясното полукълбо. Египет, Шумер - това са все
(извън)земни култури, които са нямали азбука, а са ползвали език, който е по-скоро
символичен и абстрактен, който е разчитал повече на дясното полукълбо, за разлика от
азбуката, която вкарва повече линейни Ян-модели.
Самото знание има Ин-характеристики, защото то винаги е вътрешно по природа.
Словото, бивайки външно, потиска вътрешното знание, защото тривиализираното
съзнание винаги се стреми да манифестира нещата под някаква форма. Писаното слово
винаги е във вреда на истинското знание, защото то не е свързано с директното
преживяване. Неслучайно в миналото на мистерийните училища, нищо не се записвало и
всичко се предавало устно (траките са много ярък пример за това), което пък се е случвало само на етап, в който по личната преценка на учителя - ученикът бил готов да приеме
новото знание. Това прави процеса много по-истински, пряк и вътрешно осъзнат. Все
характеристики на истинското знание. Така, наред със сирианския патриархат, който
достига своя апогей в лицето на възникването на трите патриархални религии
(християнство, ислям и юдаизъм), всякаква идея за богинята била тотално заличена.
Виждаме как след изчезването на Ин-аспекта на архетипно ниво (отново - матриархалното
орионско управление няма нищо общо с Ин-енергията) веднага имаме и земна
манифестация, която следва нефизическите потоци.
Според Шлейн именно азбуката променя света. Тя е толкова проста, че 4 годишен
може да я научи и да започне да работи с нея. Преди обаче, само 2% от населението е
знаело йероглифите на Египет и Шумер, защото те били твърде сложни и само
администраторите на боговете боравили с писмо. С въвеждането на азбуките - това се
променя драстично. Нека не забравяме, че за да говорим и слушаме трябва да ползваме и
2-те полукълба. Когато пишем, ние пишем само с една ръка и за 90% от населението на
Земята - това е дясната. Както несъмнено знаете, дясната ръка е управлявана от лявото
полукълбо и респективно - когато пишем, ние го активираме.
И така, писменият език е изцяло линеен и последователен по характеристики. Той е от
лявата хемисфера. Това полукълбо е свързано с времето, то възприема нещата едно след
друго. С дясното полукълбо разглеждате картина, с дясното полукълбо разчитате карта,
намирате решение как да излезете от лабиринт, с дясното полукълбо разпознавате лице на
свой познат на улицата, защото го виждаме в цялост като гещалт. И макар да не сте
виждали този човек от 15 г. и той да е безкрайно променен - вие го познавате интуитивно
веднага. Това е функция на дясното полукълбо. За сметка на това лявото полукълбо е Ян и
оттук идва тезата на Шлейн, че с масовото навлизане на линейното слово - Ин-аспектът
бавно започнал да бъде потискан и жената - също. Той илюстрира казаното със
спартанците, които нямали азбука/писмо, но са имали култура на полово равенство, а
гърците, които са развили огромни традиции в литературата, потискали жената (тя нямала
право на собственост). Генерално, четенето на книги кара мозъка да работи в бета вълни
(интелектуален фокус), докато телевизията ни вкарва в алфа-тета, което е медитативно или
трансово състояние. На въпроса: „Как бихте описали чувството от гледането на
телевизия?", най-честият отговор е: „Като хипнотизиран." Както знаете, съвременната
медия използва именно този ефект, за да зомбира населението. Моля обърнете внимание
на това, че по никакъв начин не казваме, че да четете книги ви прави по-линейни (още
повече, че в момента четете книга), а гледането на телевизия обратното и следователно
трябва да стоите повече пред телевизора! В никакъв случай! Просто обясняваме какъв
генерален ефект върху функционирането на мозъка имат двете неща.
И ако Шлейн казва, че създаването на азбуката и самият процес на писане подсилват
функционирането на лявото полукълбо, което води до патриархат, то той твърди още, че с
навлизането на клавиатурата и писането с две ръце, този процес ще бъде обърнат наопаки
и ще наблюдаваме постепенно феминизиране на света. Преди само жените били
машинописки и това се е водело чисто женска професия, непристойна за мъже. С масовото
навлизане на домашните компютри и лаптопи обаче, това се променя, а оттук и начинът на
функциониране на самия мозък. Макар това отново да е прекалено опростяване на нещата,
в същото време е удар право в десетката, защото от 2 века насам на Земята е започнал
процес по орионизиране, който постепенно ще доведе до евентуалното налагане на
матриархат (нещо, което ще коментираме нашироко след малко). Отново виждаме как
дадени, вече задвижени архетипи под формата на процес, биват отразени в тривиални проявления като горното, които обаче ни дават шанс да стигнем до един по-висок ред на
случване.
Като цяло това е добра лекция, която ще ви накара да се замислите за доста неща, ако
можете да провидите отвъд очевидната пропаганда в нея. Препоръчваме ви я още веднъж.
Макар всичко описано дотук да говори за потискането на култа към богинята в
съвременността, в началото на тази подточка бе обяснено, че някои кръгове са много добре
запознати с реалното състояние на нещата. Под различни форми това се е запазило и в
много мистични учения, макар и под изкривена форма. И до днес в някои по-изолирани
индийски и китайски племена продължава да царува матриархатът, а на мъжете дори не им
се позволява да докосват пари и оставят всички дела, свързани с финансите, да се
управляват от жените им. Отзвук от времената на HAR.
Информацията, че богът, на практика, не е никакъв бог, а богиня, всъщност си остава
една от най-умело пазените тайни. В юдаизма (който определено има патриархална
насоченост), посветените равини идентифицират най-висшия аспект на божественото като
„шекина" - женската есенция. В известен смисъл, мистерията на женската енергия е най-
важният елемент в космологията на Кабала. Според тяхната доктрина настоящето
състояние е резултат от заточението на женската енергия от тази вселена. Това е
истинското „падение" за тях, чиято драматизация намира краен израз в историята за
прогонването на Ева от райската градина.
Според кабалистите, в началото на вселената женската сила колапсирала. Тази
дезинтеграция довела до разпръскването на „шекина" из вселената. Нейната светлина била
абсорбирана във високите и ниските реалности. От нейната енергия останала само диря...
Следователно, в тази реалност всичко, което можете да видите от женската енергия, е само
отразена светлина. Това е една от архетипните причини, поради която Луната, небесното
тяло, което ни дава отразена светлина нощем, символизира жената. Казано е още, че
оттеглянето и липсата на женската енергия е онова, което държи света в хаос и нищо в
тази вселена не може да се освободи и спаси, докато женската енергия не бъде
интегрирана отново и нейната светлина не заблести в света. Традицията казва, че
възможно най-високата степен на еволюционно развитие, което който и да е индивид може
да постигне, е именно сливането с шекина на духовно равнище и докато не разрешим този
въпрос, цялата космическа ситуация ще остане конфликтна.
От всичката информация, която получихте дотук, трябва да можете много лесно да
разпознаете в горната история познати модели и да разкодирате тези „свещени догми" (на
чиято езотерична мъдрост и поетика при други условия навярно бихте се възхитили), по
един много по-различен начин. С новото знание, което тази книга дава, човек може да
направи коренно различен прочит на всички мистерийни традиции и да ги види като
това, което са. В случая имаме безспорно отражение на философията на някоя орионска
фракция, която под формата на мистично-религиозна пропаганда се опитва да наложи
своите идеи за това какво трябва да представлява организацията на обществото и
колективното съзнание на човечеството. Религията, както знаете, съществува единствено и
само по тази причина - да привлича съзнания към дадени извънземни философии на
астрално равнище.
Историята, която прочетохте, е повече от типична метафора за прокуденото от
Земята влияние на Империята Орион и няма нищо отвъд това... Ако бъде казано в прав
текст, обаче - ще загубите много последователи, защото ще проличи низкия интерес и
мотиви зад тази пропаганда. Затова трябва да издигнете тази иначе прозаична история за
власт на едно по-божествено равнище и да превърнете проблема в нематериален и вселенски - да го извисите до нивото, където бива формирано самото съзнание. Защото
само така, вие, като живо същество, можете да се идентифицирате с този проблем, да
решите, че сте част от него и да започнете да работите за неговото разрешаване. А да
започнете да работите по неговото разрешаване, означава да обслужвате интересите на
дадено извънземно съзнание и да вършите неговата работа на Земята. Което автоматично
ви отклонява от човешкото преживяване, заради което сте дошли. Което пък (в случая) - ви
орионизира и вие вече не функционирате от гледна точка на това какво бихте направили
сами по себе си. Ето защо всяка форма на колективна религия, окултизъм и мистика, които
поставят „вселенски проблеми", за които всички ние по някаква причина трябва да се
чувстваме много отговорни и притеснени, са вредни за човешкото преживяване. Защото
механизмът винаги е следният: поставя се езотеричен казус, зад който обикновено на пръв
поглед стои някаква напълно логична и хуманна концепция. В резултат човек започва да се
вживява и идентифицира с каузата по собствено желание (!) и поради неотработени
аспекти на ниво вътрешно същество, вие започвате да „оправяте света" според гледната
точка на някого. Защото нямате пълната картина. На някое дърво може да са останали
няколко зелени листа и да смятате, че то е живо, но коренът му да е изгнил. Вие няма как
да знаете. Ето така се прави с финес и класа без да се нарушават правилата на Играта. И от
двете Полярности! Те са опитни и гениални. Знаят „как", защото го правят от милиарди
години. За тази ситуация е много подходящ народният ни израз: „тръгнал си да продаваш
на краставичар краставици". И-м-е-н-н-о. Няма как да стане. Няма как да победиш някого
в собствената му игра, освен ако не спреш да я играеш, защото той я играе много по-дълго,
отколкото ти съзнателно помниш. Да искате да промените планетата съобразно дадена
кауза, означава да попаднете в по-висок ред на капан без изобщо да имате възможността
да придобиете капацитета, с който да започнете да осъзнавате това, защото картината е
много по-огромна, отколкото виждаме от апартамента си. Всяка една философия, която
пропагандира някаква промяна на колективно равнище - не е във ваша услуга. Да, това
също е преживяване, да Висшият ви Аз съзнателно допуска това преживяване, но това не
означава, че човек трябва да остане наивен цял живот. В един момент трябва да започне
реалното вадене на поуки от тези преживявания, а не да продължава константното
блъскане на главата в стената.
Някой може да зададе напълно резонния въпрос: „откъде сте сигурни, че горната
кабалистична история не е по-дълбоко отражение на липсата на изява на истинския Ин-
принцип" - нещо, с което ние самите започнахме тази 3-та точка и нещо, което вече
наистина е проблем.
Много просто. Макар истинската женска енергия, идваща директно от Източника, да е
наистина „отрязана" в настоящата вселена, същият проблем стои и с мъжката такава.
Както бе загатнато в началото, механизмът, по който функционира съзнанието ни в трета
плътност, е такъв, че то е склонно да тълкува липсата на даден вид енергия в себе си като
генералния (и единствен) проблем на цялото творение. Но ние имаме липсата и на Ин, и на
Ян, защото ги възприемаме като огледални изображения, а не ги преживяваме като това,
което наистина са в тяхната есенция. А в кабалистката история не се казва нищо за това (и
- да, представихме я в цялостния й вид). Някой, който наистина осъзнава за какво става
дума, разбира истински Баланса и има чисти намерения, никога няма да пропусне да ви
каже, че е нужно да интегрирате и двата аспекта.
Женската енергия не може да бъде считана за цялостна без истинската мъжка енергия.
Респективно, щом историята не споменава за това, значи тя не е от толкова висок ред за
колкото се представя и визира именно липсата на орионския матриархат на планетата, а не липсата на истинския Ин-аспект. Защото - да повторим за пореден път - прокуждането на
официалното представителство на Империята Орион от Земята не е причината за липсата
на Ин-аспекта на Земята. Вторият „проблем" е много по-древен, а орионските драми са
само тяхно частично материално отражение на космическо ниво. В известен смисъл
самият орионски матриархат е дотолкова далеч от разбирането на истинската Ин-енергия,
че чак е плашещо. Но тъй като двете са косвено свързани, едното бива ползвано за
претекст от другото. Именно в разбирането на тези неща на едно много вътрешно равнище
започва истинската езотерика, която винаги, винаги, винаги е индивидуална и няма нищо
общо с каквито и да е каузи.
Ето затова тази книга е толкова важна и може да се превърне в истински инструмент,
който да ви бъде невероятно полезен. Защото целият окултизъм, от древни времена, до ден
днешен (където виждаме апогея на нещата) е белязан от подобни замени. С единствената
цел вие да продължавате да играете Играта. Винаги ще има причини да продължавате да
играете Играта. Но има само една да спрете да я играете. Както е казано - има много
болести, но здравето е само едно.
Всъщност въпросът за окултните замени във връзка с извънземните философии е
толкова назрял и базов, че няма как да не дадем поне още един пример в контекста на
Орион, който със сигурност повечето от вас познават. Нека го наречем полу-ченълинг,
полу-предание. Преди да достигнем дотам обаче, нека направим малък преговор на някои
аспекти, върху които ще можем да надградим с дадени тези по един нов начин. 

  > Кралици, Принцеси, титли, заменки и архетипи

Империята Сириус и отпечатъкът й върху земните култури

                   

Вече обяснихме, че избрахме светлината на нашето изследване в този следговор да
пада предимно върху орионската част от текста, както е конструирана и самата книга. Така
информацията ви като цяло ще е по-актуална във времето, защото сме в етап на
орионизиране.
Няма спор, че Империята Сириус също е много интересна сама по себе си, но на
практика „Документите Тера" е из цяло свързана с обстоятелствата около сирианците и
техния манталитет, който поради естеството на природата си директно афектира земните
събития. Оттам можете да разберете и за отразения и деформиран Ян-аспект, който много
добре е въплътен от тези същества. Така че да се спираме подробно отново на това няма
особен смисъл, защото ще трябва да преповтаряме вече казани неща.
Като цяло е много трудно да се говори за тези същества сами по себе си, защото
съюзът между Империите е претопил много от техните индивидуални черти на
културогично ниво, което прави нещата още по-трудни за разкодиране от земна гледна
точка. На практика ние няма как да разграничим с абсолютна точност сирианската от
орионската култура, защото всичко, което Земята познава, е амалгамата между двете. Тъй
като извънземните култури са силно белязани от своята собствена ритуалистичност, почти
всяко едно тяхно действие е определено от стремежа им да изразят тази своя черта.
Респективно, бивайки подчинени на Империята Орион, сирианците били длъжни да
разпространяват предимно нейната символика и порядки. Това допълнително затруднява
нашата задача в опит да разграничим двете и в същото време улеснява посочването на
аспектите около матриархата на рептилиите (нещо, което и направихме в точка 3).Въпреки това могат да бъдат казани определени неща, така, както са стигнали до нас
като отражение, което откриваме в собствената си земна култура. И тъй като именно
съюзът между Орион и Сириус е това, от което неминуемо трябва да изходим, нека
започнем от общото към частното.
4.1 Съюзът
Казано е, че след смачкването на Вълчите Крале от Кралицата на Небесата, Империята
Сириус придобила ранга „Наложители на Реда". Въпреки необятната власт и технология,
която получили, на дадено ниво сирианците останали смачкани психически от това, че
някой ги е победил в собствената им игра - войната. Изявеното им мъжко его било
накърнено и те никога не преодолели това на вътрешно равнище. Самата идея да бъдат
подчинени на някого било нещо, с което им трябвало известно време, за да свикнат.
Напомняме, че под „време" нямаме предвид 100-200 години, защото вече бе коментирано,
че темпоралните характеристики на един извънземен живот са коренно различни от това,
което имаме днес на Земята. Предвид, че един сирианец живее „космически дълго" от
наша перспектива, травмата от едно такова военно унижение също ще има доста по-
различен ментален ефект. В този случай споменът не може просто да бъде заличен с
технология, както се прави обикновено, защото подчинението спрямо Орион вече било
част от културата на сирианеца и всекидневен факт - нещо, от което не можеш да избягаш
и да забравиш.
На колонизираните светове вълчите същества имали относителна свобода, но
религията била неизменно орионска (както вече стана ясно). Колкото и наивно да изглежда
на пръв поглед, навярно поради тези обстоятелства (които - да не забравяме - винаги са
отражение на някакъв архетип) в нашата земна култура са останали мисъл-форми в лицето
на изрази като „бъди послушно кученце", или просто „добро кученце!..." (което е типичната
фраза в живота и киното, когато срещу нас застане злобно куче и няма накъде да бягаме).
В нашия свят „вярното и послушно кученце" е образът на човека, който е сервилен и
познава много добре йерархията. Това е човек, за когото със сигурност знаеш, че няма да
те предаде, защото знае мястото си. Точно както Империята Сириус познава добре мястото
си спрямо Орион в ролята им на най-верни служители. В известен смисъл сирианците са
станали нарицателно за послушание. И макар историята да показва, че те винаги търсят
начин да покажат природния си нрав, в общ план, с милиардите години те са се доказали
като верни съюзници и някои бунтове тук и там са нещо нормално и непритеснително.
Като „Наложители на Реда" сирианците играят ролята и на поддръжника на статуквото
на орионските системи, много често в ролята им на колониална администрация (какъвто е
бил случаят и със Земята). Ето защо в различни текстове ще ги срещнете под името
„пазителите". Навярно оттук произхожда и идеята за „кучето-пазач" в нашето съзнание и
идеята, че ако искаме да бъдем в безопасност, трябва да имаме куче в двора. Забележете,
че когато има натрапник в личното ни пространство, много често прибягваме до
емблематичната заплаха „ще насъскам кучетата срещу теб“. Това не само ни насочва
към архетипната идея, че Кралицата плаши своите нови врагове със своите вълчи армии,
но дори имаме запазения глагол „насъсквам", който би следвало да е свързан със змиите,
защото кучетата не съскат. Тъй като господарят е този който „насъсква" кучето си срещу
натрапника, то това отново ни води до архе-концепцията, че някой, който съска,
контролира кучетата - рептилианската Кралица заповядва на послушните сирианци.
Убеждавате се все повече как тази история дотолкова е белязала нашата собствена
култура, че можем да я открием дори в собствения си език, ако потърсим следите за това.Ритуални доказателства за съюза между двете Империи можете да откриете под
формата на изображения, плочки и какво ли още не в цялото ни древно минало. Така
нареченият митраистки „леонтоцефалин" горе вдясно, е ярък пример за това. Избрахме
тази конкретна интерпретация на това
изображение, защото лъвът е стъпил на Земята (докато в други под него няма кълбо),
демонстрирайки местна власт, но в същото време виждаме как около него се е увила змия,
която е поставила главата си над неговата (макар тук да не личи много ясно). Символизмът
е повече от ясен.
Без никакво съмнение, обаче, най-големият архетипен отзвук на съюза между двете
Империи в земната история откриваме в традицията по сгодяването на принца и
принцесата на дадени кралства, за да възцари мир между двете земи - нещо, което вече е
споменато бегло в следговора на „Документите Тера". В тази посока има малко известни
факти.
Например в историята имаме характерната особеност на кралската традиция, че никой
мъж не би могъл да е цар без царица, защото едва след като е помазан от своята невеста,
той получава статуса „месия" („помазан") - както е и при мита за всеизвестното помазване
на Исус от Мария Магдалена във Витания. Този утвърден обичай, според който от краля се
изисква да е женен, се следва от кралските династии на галите, а във ведическите
„Сатапатха Брахмана" също се отделя особено внимание на това: „Затова, докато той не
си намери съпруга, все едно, че не е роден; понеже дотогава той не е съвършен. Но като
си намери съпруга, той се ражда, защото тогава става съвършен."
Последното е директно отражение на манталитета, който Кралицата на Орион налага,
състоящ се във философията, че един свят може да бъде съвършен, само ако на него има
Принцеса-представителка на „единствено божествената". Обърнете внимание, че дори в
патриархалните земни времена горното правило важи с пълна сила и легитимиращата
властта се явява именно съпругата. Това може да ви даде доста следи за това кой винаги е
дърпал конците, без значение как изглеждат нещата на повърхността. Защото не само, че
един мъж не би могъл да стане крал без кралица, но и неговата кралица трябва да е от
кралско потекло. Това брачно правило се утвърждава, защото кралицата (както и всяка
друга жена) е възприемана като символ на „майката-Земя" и тя трябва да стане съпруга на краля, за да властва той над Земята. Вече имате достатъчно знания да разбирате сами
идеята зад това. Официално символизмът на този съюз може да бъде открит от най-древни
времена в Месопотамия, където царицата е почитана като богиня, както и кралят е
приеман за бог. Оттук: царица = богиня = земя = материя = плът, и цар = бог = небе = дух
= душа. Както вече бе обяснено, поради факта, че въплъщават „богинята-земя" за жените е
било излишно да се тревожат с отговорността да притежават земя и имущество по закон,
защото е приемано като невъзможно придобиването на законово право над нещо, което те
притежават по силата на естественото право. Ранните патриархални фракции на
римокатолическата църква и издиганите от нея правителства преднамерено си присвояват
обичай, за да лишат жената от правото на собственост.
В случаите, когато поради някаква причина кралят е възкачен на престола неженен,
много скоро след това задължително се организира и брачната церемония. Тогава
съпругата-кралица също получава короната и се оповестява другата причина за съюза -
продължаването на династията.
Съюзът между двете Империи е дал отражение и в много други аспекти на
сключването на примирия и съюзи като цяло. В древното минало, за да е здрав един
клетвен съюз двете страни трябва да пожертват по няколко капки от кръвта си, да я смесят
с вино и вода и да пият по глътка. Най-силна обаче е клетвата, ако тези, които искат да се
свържат взаимно, смесят виното и водата... с вълча кръв! Няма ли вълча кръв - може и
такава от жертвено куче. Това е отзвук от факта, че сирианците са направили „жертва" при
сключването на съюза, поради което той станал възможен.
Идва момент, в който човек проглежда и започва да се пита каква е причината за
всички тези обичаи, какъв е техният истински произход? А за да си отговорим адекватно
трябва да започнем да търсим отговора на този въпрос в съвсем друга посока от тази, в
която сегашните учени гледат...
4.2
Сириански корени на Земята
Извънземните, които са широко познати в последните 30 години на запад под името
„анунаки", произхождат от звездната система Сириус, а техният главен учен ЕА, наричан
още ЕН-КИ, бил натоварен с генетичното създаване на същества на тази планета.
След унищожаването на Тиамат и повторното тераформиране на Земята (вече
наричана Ериду), Принц ЕА успял да открие място, където се пресичат три енергийни
канала от решетката на планетата и той го избрал за една от своите колонии. Така, ако
някой от тези канали, или дори два от тях, по някаква причина не сработели, той щял да
има трети, от който да черпи енергия. Това място днес познаваме като Месопотамия и тя
станала една от централните точки на новата цивилизация. Тук било мястото, където ЕА
решил да построи колония за своите помощници. Те се наричали ANAKI. Тези техници,
които изявили желание да дойдат и да работят на тази планета, незабавно били повишени в
ранг, дали им се власт и недвижима собственост на Сириус. Ако искали, можели да
получат недвижима собственост и на новата планета... На ANAKI бил даден ранга „N-UN".
„NUN" буквално означава „петдесет". Най-високият ранг бил „шестдесет" и
принадлежал на самия АН-У. Рангът „петдесет" бил най-високият възможен такъв за
придобиване от не-кралска особа. Тези работници били незабавно повишени - всичките
ANAKI се издигнали до ранг NUN. Така те станали известни като A-NUN-NAKI. Това е
термина, който трябва да можете да разпознаете от творбите на Сътчин. Това
наименование обаче е титла и отразява определен ранг в йерархията им, което отново е доказателство, че на изследователите масово им липсва разбирането за тънката разлика
между „титла" и „име", а понякога и раса. Оттук произхождат големи неразбирателства в
популярната литература. Истинското име на тези същества (като група) било ANAKI или
само NAKI. Те са извънземни от Сириус.
Предвид статута и положението на сирианците като раса спрямо Орион, в много
източници може да ги срещнете с имена като „господарите" и „пазителите" (вече
споменато), но тяхното галактическо име, както споменава БекТи, е ASA-ARR-U, а не
анунаки... Имената на много от боговете и богините от древните култури са всъщност
препратка към тези извънземни, а техните драми заемат съществена част от земната
история, описани вече в „Документите Тера".
Подобно на рептилиите те също имат специфичен архетип заложен във физико-
енергийна им структура, но той е различен и знаете, че се асоциира с лъва, вълка или
котката. Енергетиката им е тясно свързана с мъжкия Ян-принцип и както споменахме в
точка 3, по тази причина една от целите им е да създават нови раси и нови форми на
живот. Другият техен силно характерен аспект е този на воина. Точно затова в тяхната
култура те са разделени най-вече именно на базата на тези два признака.
Морнинг Скай намира потвърждение в концепцията на техните наименования в
шумерския език. Учените-създатели имали титлата K/D или G/D („границата, откъдето
започва живота"). Те били „боговете" KAD/GAD, които създавали живот. Те създали
хибридните растения и животни. Оттук произлиза корена на думата „god“ означаващо
„бог" в английския език. Обръщайки думата наобратно ще получим името на военното
съсловие -D-K/D-G или DAK, унищожителите, отнемащите живота. Предполага се, че
оттук произхожда думата „куче" на английски - „dog".
Така сирианските сили били съставени от тези два типа командващи -K/GAD и DAK/G
(учени и воини). Няма как в случая да не ви направи впечатление, че тези титли всъщност
са базирани на орионски корени (връзката между DAK и ТАКН е ясно видима) и това е по-
скоро закономерно, предвид всичко изложено като фактология дотук.
Това е и една от много подсказки, че когато използваме термина „сирианци", от
изключително важно значение е да се има предвид фактът, че след сключването на съюза с
Орион, тяхната кралска и благородническа каста вече има рептилиански гени в своята
кръв. Обикновените сирианци в много по-голяма степен запазили своя туземен облик.
Групата, която е изпратена да колонизира наново нашата планета (след погрома, който
обединените Имперски сили нанасят на цялата Слънчева система), включително и някои
от по-нисшите работници, имали сириано-рептилиански гени и по тази причина в повечето
източници те са описани като „рептилии". Този факт сам по себе си може да внесе голямо
объркване сред много изследователи, когато на дневен ред стои въпросът, целящ да
определи тяхната мотивация и начин на действие на база произход. Истинските им корени
са други, но с течение на времето те се превръщат дефакто в „нова раса". Тази тяхна
„хибридизация" в голяма степен допринася да приемат с много по-голяма лекота различни
влияния от принципно противоположните култури стоящи в основата на гените им. В
голяма степен вероятно дори повечето от титлите, които носят, имат орионски генезис -
този факт е продиктуван най-вече от сключването на съюза. Точно затова не е никак
случайно, че символът на кучето или вълка може често да бъде открит в култове, които
почитат змията или рептилиите. Дори самият АН-У (известен от шумерската писменост) е
описван като „лидер на рептилианските богове", но често е бил представян с образа на
чакал или куче.Смесването на гените в добавка към конкретното социално програмиране, обаче е
предпоставка за едно допълнително противопоставяне отвъд типичната борба за власт в
йерархичната структура. Очевидно е, че в даден момент са се появили и фракции, които
ясно осъзнават „васалната позиция", която заема Империята, което води до още по-голямо
разделение, междуособици и възникване на култове, стриктно ориентирани към мъжка
доминация, като някакъв своеобразен отпор в защита на „традициите". Различни
проявления можем да видим доста ясно проектирани и на нашата планета, като тук в
много случаи обаче се наблюдава интересната специфика подобен род култове да бъдат
заимствани от „оригинала" и налагани като антитеза на „официалната орионска доктрина"
от бунтовническата рептилианска фракция. Много често те служат като маска и създават
един перфектен защитен слой на диригентите зад кулисите. Целта в крайна сметка си
остава контролът над масите независимо от опаковката, с която социалният ред бива
сервиран. Точно поради това, когато се опитваме да идентифицираме корените и
мотивацията на определена политическа организация или религиозна група, трябва да
гледаме многоаспектно на всички детайли свързани с нея, заедно с извършените промени в
структурата й през годините и да не прибързваме със заключения, базирани на явните
повърхностни белези.
Според „Документите Тера" самата дума „Сириус" е всъщност наименованието на
Империя ASA-RRR след сключването на съюза. Тя станала известна като Империята „SSST.RRR.SSS-Т",
„Империя, родена от SSS-T, умираща за SSS-T" или „SS-RR-SS" (Сириус).
Много често ползвайки това наименование ние имаме предвид всичко, което е характерно
и типично за ASA-RRR, но понякога това може да бъде в известна степен подвеждащо,
защото след подписването на пакта, рептилианското влияние играе значителна роля и
терминът Сириус вече има доста по-широк смисъл, отразяващ „новата компонента" -
нещо, което е от ключово значение за разбиране на процесите, които се извършват на
нашата планета. Независимо от новия статус на Империята за всички е добре известно с
какво най-вече се асоциира тази дума на Земята.
4.2.1 Образът на кучето
Още в древния свят името Сириус най-често е свързвано с „кучето" (и вариациите
вълк, лисица, чакал). Древните египтяни наричали тази звезда „Звездното куче" и я
идентифицирали с Анубис - богът на мъртвите, който имал глава на куче/чакал.
Индианското племе чероки вярвало, че това „куче" очаква душите на умрелите в Млечния
Път. Племето на чернокраките индианци пък именувало звездата „кучешкото лице". Най-
старото индуистко име на Сириус било Сарама - едно от двете кучета близнаци пазители
на Млечния път. Китайците познавали тази звезда като „небесният вълк", а гърците като
кучето на Орион (а според някои твърдения и като двуглавото куче Орфо - син на
чудовището Тифон). Дори гръцкият философ и поет Арат от Сол сравнява съзвездието
„Голямото Куче" с кучето пазач на Орион, което следва по петите своя господар стоящо на
задните си крака, а звездата Сириус е в неговите челюсти. Римският астролог Манилий го
нарича „кучето с пламтящото лице". В древна Халдея (днешен Ирак) звездата е позната
като „Кучешката звезда, която води" или пък е наричана „Звездата на кучето". В Асирия е
спомената като „Кучето на Слънцето". В още по-древна Акадия също имаме подобно
наименование - „Кучешката Звезда на Слънцето". Африканското племе зулу също има
легенди, в които е наречена „Звездата на Вълка".
Сириус често е оприличаван на ужасен, чудовищен звяр, опасен за всички. Бил е
асоцииран със смъртта, ада и всякакви беди. Това на пръв поглед е нелогично предвид
факта, че кучето е „най-добрият приятел на човека", но от друга страна ни дава възможност да вникнем в позициите на борещите се извънземни фракции, като
същевременно можем ясно да видим разрушителния аспект, който сирианските воини
представляват. Бащата на споменатото куче Орфо - Тифон, често е идентифициран със
злия бог Сет (който също понякога е представян като създание с кучеподобна глава).
Тифон е един от най-големите врагове на Зевс, но бива победен от него, макар и с големи
усилия. В митовете на монголите присъстват „метални кучета", които се хранят с човешка
плът. Ужасното куче Ярчук от славянската митология пък имало вълчи зъб в своята уста,
както и две кобри под долната си устна. Примери в митологията по отношение на
кучето/вълка и неговата връзка със Сириус можем да открием на практика в преданията и
легендите на всеки един народ на планетата. Това за повечето читатели едва ли е някаква
сензационна новина и допълнителното им изброяване и описание изглежда безпредметно.
Много по-важен в случая е моделът, който бива формиран и натрапчивата връзка между
звездата и нейния символ - нещо, което е толкова дълбоко залегнало във всяка една
локална земна митология, че всяко едно конвенционално обяснение на този факт следва да
буди подозрение. Няма как да не е видно и противоречивото отношение към Сириус,
въпреки явното всестранно признаване на неговото силно влияние - нещо съвсем
естествено след оттеглянето на официалната сирианска фракция.
По отношение на митологията свързана със Сириус и най-вече нейната интерпретация,
внимание заслужават тезите на някои изследователи като Владимир Рубцов, който
разглежда въпросните митове през призмата на една „суперцивилизация" от
астроинженери, която разполага с технология и познания, с които може да влияе директно
върху небесните тела (включително и звездите) и да ги модифицира. Този подход към
темата кореспондира до голяма степен с описаните в „Документите Тера" възможности
на сирианската Империя да връща към живот полуразрушени планети - какъвто е случаят с
Тиамат. Същевременно много често това е и причина голяма част от другите
изследователи да се задоволят с „удобното" обяснение, че във въпросните митове са
описани напълно природни небесни явления, а извънземният изкуствен фактор в цялата
схема звучи прекалено „фантастично" и технологично невъзможно погледнато през земна
перспектива. Само че има прекалено много факти, които синергично натрупани превръщат
на пух и прах разбиранията ни за съществуващата реалност. Точно затова ще отделим
специално внимание на тези детайли в 5-та точка на следговора (анализираща V-та и VI-та
глава на книгата), която е пряко свързана с технологичните възможности на сирианците в
космоса и тяхното директно проявление в собствената ни слънчева система.
4.2.2
Образът на лъва и котката
„Смесени" послания при интерпретацията се наблюдават по отношение и на другия
най-виден представителен образ на сирианската култура - лъва. Както при християните,
така и при египтяните, лъвът бива свързан и с „бог", и с „дявола" в зависимост от
контекста, което, разбира се, е поредното потвърждение за противоборството на
различните извънземни фракции. Като цяло погледнато, обаче, в глобален план по-скоро
надделява положителният образ на лъва дори и към днешна дата. Символичната природа
на лъва в Египет, както и на много други „котки" има различни измерения. Той
представлява не само живителната сила на Слънцето и неговата идентификация със
звездния бог РА, но бива свързван също и със смъртта и отвъдното, поради автоматичната
препратка към Озирис, който управлява отвъдния свят. За лъва се счита, че пази духовния
свят, който е управляван от Озирис. В тази връзка е много подходящо да акцентираме
върху една интересна закономерност, с която се спекулира извънредно много, особено в посланията тип „ченълинг", но също така може да се наблюдава и в много от древните
митове под различни форми.
Ключови думи като „духовен свят", „отвъден свят", подземен свят" в комбинация с
някой „бог", който се е отправил натам и вече не е на Земята и не е част от нейното
управление, в много от случаите са ясен индикатор, че става дума за представяне на
определена извънземна фракция (или нейния лидер), която по някаква причина е в
изгнание или просто вече не е част от управляващото статукво на планетата. Обикновено
това бива аранжирано с допълнителни негативни определения, които да подчертаят факта,
че те не са вече част от системата на този свят и затова са в „света на мъртвите". Въпреки
това във всички текстове ясно личи, че дори и от „отвъдното" те все пак имат възможности
да влияят върху земните процеси и да носят „беди".
Митичната сила на лъва, както и неговата смелост го правят пазач на „отвъдния свят"
в египетската и гръцка митологии. Лъвовете защитавали душите на умрелите и атакували
злите духове. Точно асоциацията със смъртта и отвъдното обаче им носят и доста
негативен имидж. В един момент дори символът на лъва бива свързван с „хищническата
сила на смъртта" в някои староеврейски текстове, като акцентът пада върху „лакомото
поглъщане на храна", а това е очевидна препратка към някои от характерните особености
на сирианските бойци в по-ранните периоди на Империята. Въпреки всичко, всеобщият
позитивен образ на лъва надделява и той най-вече е свързван като символ на божествената
защита. Почти навсякъде в древния свят (Египет, Асирия, Африка, Мексико, Перу)
образът на лъва е олицетворение на сила, мощ, власт, потентност и авторитет.
Символът на лъва е често използван в Египет и като фигура на пазител, но
интересното е, че в този контекст бива свързван с различни богини от женски пол, като
персонификация на защитния майчин инстинкт, отстояван на всяка цена. За разлика от
характерното изображение, при което женският образ стои над или е впрегнал лъвските
създания, в древен Египет можем да видим жена с лъвска глава в ролята на могъща богиня,
което свидетелства по-скоро, че вече става дума за персонаж, свързан пряко със
сирианската Империя (като например рептилианска дъщеря принцеса - защото лъвът не е в
подчинена форма), но също е идеален похват да бъде представена бунтовническата
рептилианска кралица или персона от нейните сподвижници, която влиза в съюз с
неофициалната сирианска фракция. Тази теза е в синхрон с примера за „вълчицата", която
стои в основата на мита за създаването на Римската империя.
От подобна позиция може да бъде разглеждана и египетската богиня Секмет (тя е с
лъвска глава и освен това бива изписвана и като „Sakhmet" - факт, предполагащ
рептилиански произход) и изпълнява ролята на пазител срещу всякакви болести и
нещастия (ако се отнася обаче до нейните „приятелски настроени кръгове").
Същевременно е почитана и като „унищожител" и има много характерен воински аспект.
Освен воин на боговете, разгромяващ нечистите сили (като змията/змея Апофис, който е
описан като основен враг на РА), тя бива и лечителка, даряваща здраве и притежаваща
магични дарби. Всъщност богинята Бастет бива често описвана като „положителното
копие" на Секмет, а в някои легенди тя е нейна близначка.
Култът към Бастет е характерен освен всичко друго и с почитането на котката от
породата египетска мау. Тази порода е обожествявана като се е смятало, че е
превъплъщение на богинята Бастет, която предпазвала от страшни бедствия и спомагала за
узряването на реколтата. На главата си имали черна буква „М" разположена между очите.
Тези котки са били отглеждани в храмовете, посветени на Бастет, както и в домовете на
египетската аристокрация, където са били считани за членове на семейството с всички произтичащи оттук привилегии. Това е интересен факт на фона на твърдението в книгата,
че една от титлите на Кралицата на Орион (респективно и на кралицата-бунтовничка), е
„Нейно Върховно Величество, Божествената Кралица КНАА-ТТ" - като е направена и
директна връзка със „свещената египетска котка".
Още по-интересни са нещата през призмата на няколко езотерични източника, които
хвърлят светлина върху причината това животно да бъде до такава степен интегрирано и
почитано в религиозния и социален живот на древните египтяни. Според тази информация
котката е генетично манипулирано животно, носещо човешки и лъвски гени, както знаете
от точка 1.3. Тя присъствала на практика във всеки египетски дом и била програмирана да
напуска къщата през нощта и да изпраща информация на своите извънземни контрольори.
Ето защо котките имат този силен подтик да излизат навън през нощта и до днес.
Интегрирането й в религията като „свещено животно" е опит да се осигури значителен
комфорт на този метод за шпиониране. В чисто исторически план, обаче има достатъчно
много примери как други фракции са се възползвали от факта, че котката е „свещено
животно" и дори са ги използвали като щит срещу врага, като особено известен е случаят с
победата на персийският цар Камбис II, който по доста безскрупулен начин се възползва
от ситуацията. Сравнително скоро след победата си обаче умира при „неизяснени
обстоятелства".
За европейските народи котките обаче далеч не са „божества" особено през периода на
Средновековието, когато са свързвани директно със „Сатаната" и са били „дейни
участници" в процесите на Инквизицията срещу „вещици" и магьосници".
Даваме всички тези примери засягащи лъва като символ, за да подчертаем как той
може да бъде впрегнат за нуждите на всяка една извънземна фракция, с което за пореден
път се потвърждава максимата, че под това, което е видимо с просто око, обикновено има в
пъти повече скрито.
Персонификациите на Империята Сириус на Земята обаче не спират дотук... и можем
да ги открием дори в собствената си народна култура...
4.2.3 Образът на вълка
Връщайки се назад във времето, ще се натъкнем на факта, че в миналото българите са
били тясно свързани с малко по-различен архетип от настоящия (лъв), който в определен
момент е бил променен, а в момента често се използва с двойно значение. Става дума за
мощното присъствие на символа на вълка и всичко свързано с него в организационната
структура на древните българи. Нещо повече - според някои лингвистични трактовки
„болг-арий", може да се преведе и като „вълче-глави". Името на Курт-Кубрат, може да се
интерпретира като „вълчи вожд", или „баща на вълците", а българският народ - народът на
вълка. Пряко попадение е и нашата титла хан/кан, която очевидно произхожда от „KHAN"
- име, което вече познавате от самата книга. В „LA Transcripts" Морнинг Скай посочва, че
„KANUS" е човешкото име за сирианците. Нека не забравяме и историята за кан Крум,
който направил чаша от черепа на Никифор, което е типично поведение на сириански
воин. С това не казваме, че Крум е бил извънземен... Просто посочваме, че тези мисловни
модели са много заложени в нашия народ на ДНК-равнище, защото очевидно имаме доста
силно застъпена сирианска генетика.
Отивайки още по-назад в историята, ще установим, че и тогава символът на вълка
трайно е присъствал по днешните земи и дори имаме цял град с такова име! Става дума за
тракийския град Хелис или Даусдава (около днешен Исперих), основан четири века преди
новата ера, който впоследствие бива разрушен от земетресение и повече не е възстановен. Хипотезата, изказана от проф. Александър Фол относно неговото име, гласи, че районът на
Демир баба теке - районът, в който се намира тракийското селище, бил наричан от
местното население Даусдава. Според него, „топонимът" е добре съхранен и изговорът му
е ясен. Ако трябва да разгледаме етимологията на Даусдава, „даос" би трябвало да
означава „вълк", а „дава" - „град". Т.е. „Вълчи град". Даусдава е и обяснение на
племенното име на даките - даой - дакой.
Отделно златни накити с изображения на вълк, датиращи от 5 век пр. н.е. са намерени
в разкопки край с. Дуванлий, Пловдивско. Вълци са изобразени на златни апликации от
Летнишкото и Вълчитрънското съкровище. В голяма степен култът към вълчия образ е
туширан от християнското отношение спрямо него, придавайки му силно негативен образ.
Когато разглеждаме различните племенни култури на древна Британия и Европа,
неизбежно се натъкваме на повелителите на гората валан (юлану), въвели празника на
зимното слънцестоене Юл. Тази висша друидска каста, от чиято традиция тръгва култът
към Луната на Диана, е наричана и Вере (Weres). Казват, че думата означава „мъже", но
строго погледнато, в езика на „Вярата на бъза" (бъзът е свещено дърво на ирландските
магьосници) тя се свързва по-скоро с т. нар. „богочовеци". Тяхно тотемно животно е
вълкът - така, както други племена избират мечката или коня. Следователно можем да
кажем, че техен тотем е върколакът, но в стремежа на Църквата да охули всичко свързано
с магическата традиция, думата „върколак" получава твърде негативна конотация: на
човека-вълк, асоцииран с пълнолунието.
В епохата до Средновековието, когато римокатолическата църква пуска дълбоки
корени, идеята за върколаците провокира донякъде въображението на християните, още
повече, че в евангелията вълкът е използван като метафора на хищника. В Матей 7:15 се
казва: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а
отвътре са вълци грабители". А също и в Матей 10:16: „Ето, Аз ви пращам като овци
посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби".
В този библейски пасаж змията категорично е утвърдена като създание на мъдростта,
не като творение на Сатаната, но е нагледен и образът на противника - вълкът. Всъщност
тук вълкът е споменат фигуративно, като враг на овцете, но понеже новоосъзналите се
християни гледат на себе си като на овце, вълкът се превръща в символен враг на
християнството - концепция, получила подкрепа от друг „цитат" на Исус в Лука 10:3:
„Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци".
Според апокрифите вълкът е рожба на дявола, следователно враг на човечеството.
Сблъсъкът на двете представи е добре илюстриран в повествованието на Кремонския
епископ Луитпранд (968 г.) за Боян Магьосника: „Боян дотолкова изучил магията, щото
от човек веднага ставал на вълк и всякакъв друг звяр". Именно Боян Мага пророкува
падането на българското царство поради изкореняването на старата религия.
Като оставим настрани този страх от вълците, няма нищо реално, което да ги свързва с
дяволското, няма нищо и в техния облик или същност, което да даде повод за подобни
асоциации и коренът на това отново може би трябва да бъде търсен в „сатанизирането" на
ЕА. Всъщност вълкът е много интелигентно и социално животно, подобно на хората
включено в общностна среда. Това е причината редките случаи на индивиди, разграничили
се от общоприетите норми на поведение, да бъдат наричани „вълци-единаци". Този израз е
архетипен и за факта, че сирианците в крайна сметка винаги са сами за себе си, защото
вечните им междукастови войни ги правят много самотни същества, които не могат да се
доверят напълно на друг в целта им да се превърнат във върховен управляващ Крал на
Империята Сириус. Те винаги искат да управляват сами, като единаци.Все пак почитта към вълка запазва известно влияние в нашите територии и българинът
изпитва и друго чувство към това животно - на мистично преклонение към неговата
свръхестествена сила. Неговият череп се е ценял като чудодеен талисман. Поставяли са го
до леглата на родилките, също и до детските люлки - да се раждат и раснат младите
българи здрави и силни като вълчета. Точно затова на него се кръщават деца за здраве и
Живот. Имена (и фамилии) като Вълко, Вълчан, Въльо, Курти (и много други) и досега са
широко разпространени в България. Така стои и генеалогията на имената Асен, Шенко,
Шина - производни на вълчето име. Кумството на вълка в народните приказки, също
подсказва за почтително отношение към него. Според вярванията, вълкът е враг на
вампирите и караконджулите, които гони и разкъсва. Тук отново може ясно да се види
как противопоставянето по оста RRR/SSS бива трансформирано в представите на хората
чрез подобни специфични описания, които без подходящия контекст трудно биха могли да
бъдат разкодирани. Същевременно не са останали без внимание и някои други характерни
вълчи качества и затова за „омилостивяване на вълчата кръвожадност" в църковния
календар са отбелязани два периода, т. нар. „вълчи празници" - в началото на февруари и
средата на ноември. Стартират с Арахангелов ден и приключват на 21-ви. Редно е да
гледаме на тези ритуали отвъд конвенционалните обяснения, че те съществуват само и
единствено за предпазване от „горските животни".
В днешно време може да се каже, че архетипът на вълка е в голяма степен изкоренен у
нашия народ. Дали това се е случило постепенно след християнизирането и приемането на
символа на лъва или не - е спорно и сега наблюдаваме проява на само някои негови
аспекти. Фактът, че символът на вълка вече не е съшият доминиращ фактор в нашите
територии, може да бъде разгледан през призмата дори на състоянието на днешното
общество. Ако направим една пряка съпоставка с това, което книгата ни казва като
особеност на „вълчите общества", ще видим, че: „Самата вътрешна природа на Вълчите
хора RRR ги заставяла да се подчиняват на Трона, независимо кой стоял на него. (...) Това
бил начинът на живот на Вълчите... свирепо и яростно посвещение на техните
началници."
В светлината на горния цитат (макар и на пръв поглед твърде далечно като връзка), не
е ли странно, че ние сме навярно единственият балкански народ (а какво остава за
европейски), който позволява да бъде мачкан и унижаван от своите управляващи по
всякакви начини до такава степен, че животът ни се е превърнал в абсолютна борба за
оцеляване и въпреки това, ние не правим абсолютно нищо, за да променим това? Чак
напоследък хората се поразбудиха малко и взеха да излизат по улиците, защото нещата
наистина вече са на живот и смърт. Това е характерно единствено за нашата страна.
Отзвук ли е това от вълчия архетип или нещата са малко по-сложни?
Нека направим едно уточнение. В миналото древните български общества са имали
вълчи строй в почти пълния смисъл на думата (макар наред с екстремната природа на този
строй да е имало и множество омекотяващи фактори, които са характерни за човешкото
преживяване). Това означава безрезервно уважение към управляващите и много ясно
осезаема йерархия, която била почитана и спазвана. Което си е точното описание на един
военен сириански строй. Това е система, която работи в много отношения и представлява
добре смазана машина, която ще носи успехи и ще доведе до разцвет в дадена посока.
Разбира се, не можем да си градим илюзии, че това е било перфектното общество, защото
такова на практика не съществува. Винаги в едно общество има потиснати, защото то е
отражение на система, а една система винаги е изградена около набор от полярни правила.
Това е неизбежно. Например, ако някоя индивидуалност е искала преживяване на крадец, условията за това са щели да бъдат доста тежки по времето на Крум, където можеш да
загубиш ръцете или краката си за такова деяние. В момента не коментираме дали това е
„правилно" или „грешно". То просто е такова каквото е, но с това искаме да кажем, че в
различни епохи, едно и също преживяване има различни нюанси според властващата
система. Вълчият строй по онова време се е характеризирал с подчинението на
официалната власт и това в доста случаи е било обвързано с подчинението на личната
воля. Т.е. - да се примиряваш с неща, които на вътрешно равнище би искал да са иначе.
Това е нещо характерно за всяка една епоха и всяка една система, защото последната не
може да съществува ако не е дуална. Подчинението на вътрешно ниво е овчи аспект
неизменно присъстващ в една вълча система. Под „овчи" визираме сляпо подчинение със
стаден манталитет. Това са двата образа, които винаги вървят ръка за ръка, когато говорим
за която и да е система. Затова и имаме толкова изрази и метафори в езика си, които да
комбинират тези два образа в общ контекст.
И ако приемем, че такова „овче" подчинение до голяма степен е било характерно и за
древните български общества (където нещата са били много по-центрирани, разбира се и
вписани в друг идеологически контекст), то в същото време сега ние определено се
различаваме от една подобна характеристика в едно друго отношение. Това, разбира се,
може да се дължи на хиляди фактори, но без съмнение нашите земи почти винаги са били
обект на различни противоборства, а фракциите, които оказват влияние върху
политическите събития и съответно - биват подкрепяни от различни слоеве в обществото
днес - не са една или две. Това определя и поведението на народа на подсъзнателно ниво.
Говорим за това, че в момента ние по-скоро сме един от малкото народи, при който в
много голяма степен хората са силно скептични или директно бойкотират изградената
система и почти всички официални правила (за разлика от повечето западни и източни
ориенталски общества), дори до степен, при която това оказва негативно влияние върху
всички. Като рязък контраст - ние по никакъв начин не превръщаме това недоволство в
действия, обърнати директно срещу официалната власт в лицето на самите управляващи и
нещата остават на равнище „думи и недоволство". Тънката разлика с вълчите общества е,
че ние знаем точно кои са те, не питаем никакво уважение към тях и в същото време - не
оспорваме тяхната власт по никакъв начин. Това е както хищнически манталитет на едно
ниво, така и овчи - на друго. По-скоро не осъзнаваме, че сме хищници един към друг,
което ни вреди, а биваме овце в лицето на онзи, към който, по канон, би следвало да
проявим хищническия си характер. Това не е плътно сириански модел и от друга страна е.
Интересното е, че в България не се спазват и най-малките законови наредби и
процедури, а когато това все пак стане факт, в повечето случаи се дължи на лична вендета
или много силен финансов интерес от някой заинтересован. Това е толкова осезаемо за
всички, че всеки втори коментар в интернет по повод на каквото и да е събитие в страната,
е „няма такава държава" - именно защото нещата очевидно не се случват по писаните
правила. Това от една страна води до определена подсъзнателна скептичност към всичко,
което „властта" се опитва да наложи като модел (което може да се възприеме и като
здравословен скептицизъм и пробуждане на съзнанието в определена степен), но от друга
страна създава условия за повсеместна корупция на всички възможни нива, съчетана с
налагане на откровено незаконни силови методи при решаване дори на най-дребни
спорове, срещу което не се предприема нищо. Повечето хора вероятно ще си помислят, че
прословутият български скептицизъм към системата се дължи най-вече на вековното
османско владичество, което се е отразило и на народопсихологията. Дали обаче не е нещо
повече от това? Нека не забравяме, че от нашите земи възниква може би едно от най-радикалните движения против съществуващата тогава система, което впоследствие
пробива и на запад под различни (вероятно в много случаи) инфилтрирани форми. Разбира
се, става дума за богомилството, което според много различни днешни и малко по-
отдалечени във времето трактовки бива „възхвалявано" или „анатемосвано". Прибавете
към всичко това и потенциалното противоборство по оста вълк/лъв и ще влезете в
дълбините на още по-разнородните и специфични интереси, които оказват своето влияние
върху случването по нашите земи. 4.3 Армията
Безспорно най-силният и характерен аспект на империята ASA-RRR и впоследствие на
империята Сириус, е този на боеца/воина. Цялата тяхна цивилизация е била създадена и
изграждана основно върху принципа на битката и завоеванията на бойното поле. Това
несъмнено бива проектирано и на земна почва, като някои средновековни империи почти
директно копират идеологията и социалния строй на Вълчата Империя. Достатъчно е да
споменем съществуването на няколкото големи „хаганати".
В такива вълчи общества младите бойци, на които им предстояло да получат своето
първо воинско посвещение, били организирани в неголеми дружини - подобни на вълчи
глутници. Те нахлували в земите на врага, за да получат своето първо бойно кръщение,
своята първа кръв, препитавайки се с война и грабеж; да се увълчат, да закалят воинските
си качества. За да изгради навиците си за ред, дисциплина и хладнокръвие, подрастващият
воин е бил длъжен да трансформира своята личност в съизмеримост с вълка. Това бил
брутален и жесток начин на живот, чийто смисъл се заключвал единствено в битката и
победата. Нямало нищо отвъд това. Поради тази остра липса на състрадание и човечност и
до днес, когато търсим израз за кръвожадността и безскрупулността на някой човек,
казваме, че: „той се е увълчил" - като точно сравнение с характеристиките на един
сириански воин.
В по-ново време отражение на всичко това можем да видим в символите и имената на
определени армейски подразделения като „летящи тигри", „черни пантери", „черни котки",
„диви котки", „горски вълци", „златни лъвове" и т.н.
В България пък наскоро нашумя името на модел бойни бронирани машини с
култовото име „пустинни котки". Връзката на тези „животни" с армията и изкуството на
войната е несъмнена и крие своите корени в традициите на сирианската Империя и не е
просто опит на хората да копират определени тенденции от „природата" (която иронично е
създадена почти изцяло наново точно от сирианските генни инженери).
Във връзка с армията като концепция, интересна тема за анализ представляват трите
вида войски на Кралицата (SAKH, МАКН и ТАКН), тяхната специфика и как те еволюират
с развитието на Империята. Имената на тези военни подразделения до такава степен
обуславят и двете раси, че са се превърнали в отделни институции със своя характерна
структура на управление и идеология. От което може логично да се търсят конфликти и
борба за надмощие и доказване между тях самите - нещо, което формира допълнителни
кръгове на противоборство (особено по остта DAK срещу МАК).
Рептилианските бойци (SSS) причинявали смърт (КНАА) на своите врагове. Техните
жертви ги познавали като SSS-KHAA, SSS-KH или S-K. Бойците, които съставлявали
елитните части на Кралицата, докато тя все още изпълнявала и функцията на Кралица-
Майка (МА), били най-добре обучените убийци (КНАА) на Империята. Те били познати
на хората от звездите като рептилианските МАКНАА или МА-КН. Всички войскови части
на рептилианската Империя, включително армиите на звездните хора, които били
присъединени към Кралицата, доброволно или чрез завоевание, били поставени под контрола на върховната управляваща женска (ТТ-ТТ). Това били най-злите и добре
тренирани бойци в Деветия сектор. Притежавайки най-напредналите смъртоносни оръжия
и технологии, бойците от кралската армия били без всякакво съмнение най-добрите
унищожители (КНАА) в небесата. В резултат на това обединените военни сили на
Империята били наричани ТТА-КНАА или ТА-КН. Можете да откриете характеристиките
на тези видове армии в много компютърни игри и филми днес, ако имате око да ги
различавате.
Има една много характерна черта, която слага под общ знаменател всяка една армия в
земната история - носенето на шапки и шлемове. Това е директно заимствано от културата
на двете Империи. По-късно тази идея бива наследена чрез много земни институции като
религиозната например, където свещенослужителите трябвало да ги носят, за да покажат,
че изпълняват волята на „боговете" и в буквален прочит - че има някой над тях, „някой над
главите им". Религиозната шапка или военния шлем символизира „захлупването" и
респективно блокирането на коронната чакра - връзката с Висшия Аз. Какво е посланието?
„Твоята същност вече не се управлява от твоя Дух", което е много подходящо, както в
контекста на всички религии, така и в контекста на армията - и двете институции са
извънземни.
В присъствието на боговете тези хора сваляли шапките си, защото вече имало
даденост за директен контрол. Както знаете, жените не били длъжни да правят това.
Високите религиозни шапки (като тези в католическата църква) имат също и за цел да
внушат чувство за превъзходство в последователите им. Короните и диадемите пък имат
своя произход у женските кралски рептилии, повечето от които имат малки рога по цялата
обиколка на черепа, формирайки нещо като естествена корона. Тъй като това било белег за
кралско потекло, земните представители започнали да си правят изкуствени корони, които
да имитират тази черта на женските рептилии.
Архетипът на воина в сирианската раса, представящ нейните изконни ценности,
неслучайно присъства ярко в почти всеки „фантастичен сериал" имащ претенциите да
формира някаква по-детайлна картина на „потенциално" съществуващите извънземни
видове в космоса и техните взаимоотношения. Макар и с различни вариации по отношение
на външността, тяхната изключително силна физика и живот, изцяло изграден от култа
към войната и битките, трудно могат да останат незабелязани. Един от най-показателните
примери в това отношение е расата на клингоните от поредицата сериали „Star Trek". При
тях военното дело и завоеванията са до такава степен свързани със смисъла на живота им,
че най-големият позор за всеки техен представител (независимо от предишните
постижения и победи) е да умре от естествена смърт. По тази причина те почти никога не
се оттеглят стратегически от битка, а когато силите са неравни, често прибягват до
самоубийствени атаки, с които унищожават и противника в космическите сражения.
Интересна подробност във връзка с техните вярвания за „отвъдното" представлява
изискването всеки един боец да е успял поне веднъж в живота си да изтръгне и погълне
сърцето на свой враг, за да може да бъде приет в клингонския рай - Стовокор.
Друг пример е расата на ницшеанците от сериала „Andromeda", която е представител
на същия този архетип. В тяхната социална система те дори живеят на „прайдове", което е
директна препратка за „лъвския начин на живот". Всичко в техните ценности, свързано с
начина им на съществуване, се базира на гените, а в тази връзка потеклото на всеки е от
първостепенно значение и е повод за невероятна гордост, ако е възприето като
„благородно". Враждите и безмилостната саморазправа между отделните прайдове,
въпреки техните родствени връзки, е прекрасно описана и наподобява силно на системата на ASA-RRR. В 5-я епизод от 1-ви сезон на сериала (серията се казва „Double Helve")
тяхната философия за живота е представена подробно във връзка с обяснението защо за
тях е от изключителна важност винаги да печелят на всяка цена в състезание, игра или
битка, дори понякога това да е с помощта на измама или коварство. „Загубата" в тези
дейности е доказателство, че те носят „нисши гени". При това положение никоя женска
няма да ги избере за брачен партньор и когато те умрат, гените им ще загинат заедно с тях.
За сметка на това тези, които се докажат, ще имат възможността да възпроизведат своите
гени многократно (факт, възприеман като възможност за „вечен живот"), защото ще бъдат
избрани едновременно от много женски, които ще станат техни съпруги. Най-свещените
титли за тях са „баща" и „съпруг". Същевременно науката и отличното им познание за
начина на функциониране на гените правят разбиранията им за живота лишени от почти
всякаква духовност.
В случая интересно е, че това е характерно и за земното животно вълк. Той не търпи
„мършата" в собственото си племе. Когато вълчицата забележи, че някое от вълчетата
израства слабо и хилаво, тя прави знак на другите и те веднага разкъсват братчето си. Но
вълчицата не извършва това дело сама, а го възлага на децата си, за да научат този основен
житейски урок. Като пряк първоизточник на това може да се каже, че за сирианците
расовата чистота е първият и основен закон на природата и сама по себе си, именно на тази
база лежи идеологическата „война", която се води между различните фракции. Това е и
най-първата и рудиментарна „война", с която новородените сирианци се сблъскват. Нещо,
което ги определя за цял живот.
Може би една от най-интересните репрезентации на естеството на сирианската раса в
лицето им на воини, отново е показана в сериала „Stargate SG-1" посредством образа на
така наречените „джафа". Те са изключително силни и мощни физически и се справят
отлично в битките. За разлика от другите описания от предишните сериали обаче, тук
имаме една особеност, която отразява в още по-голяма степен описаната зависимост на
сирианците от рептилиите. Расата джафа е поставена в пълно подчинение от своите
извънземни господари, представени под формата на змии-паразити, които ги заставят да
водят вместо тях своите завоевателни войни. Така джафа завладяват хиляди нови светове
за своите рептилиански господари Гоаулд, точно както сирианците правят същото за
Империята Орион. Дори в случая можем да погледнем през призмата на това Гоаулд да са
всъщност репрезентация на управляващата сирианска каста, която вече има рептилоидни
гени, които биват представени именно чрез змията-паразит.
Откриваме и други интересни нюанси на воина в този сериал, отразен в нашата
реалност. Например задължително условие при постъпване в армията е бръсненето на
главата. Това е земно отражение на черти характерни за рептилианската армия (но го
коментираме тук, поради факта, че след съюза двете армии са едно). Тъй като косата е
орган, прилежащ на 7-ма чакра и служи като своего рода „антена" към фините енергии и
Висшия Аз, тя бива премахвана, като по този начин се набива идеята, че ти оставаш тяло,
което е притежавано от Империята и никой друг и служи само на нея. Обезличаване.
Всички джафи в „Stargate SG-1" са с голи глави и до ден днешен това е първото нещо,
което правите, когато влезете в казармата. Това е ритуален, символичен акт, каквато и да е
официалната версия зад него. Самите рептилии нямат коса, което, разгледано като
архетип, малко или много символизира пълната им откъснатост от техния Дух.
И тъй като вече на няколко пъти споменаваме различни филми, нека кажем, че
визуалният образ на сирианците е широко експлоатиран от Холивуд днес. Тъй като те
биват множество видове (като някои доста се разграничават външно едни от други), ще откриете различна тяхна интерпретация в различни филми. Например, една каста от
сирианците е много добре илюстрирана в лицето на лошите извънземни във филма „I Am
Number Four", други, по-примитивни и близки до техните прадеди видове, ще откриете в
образа на върколаците, които вече са участници в сюжета на поне няколко филмови
заглавия на година. В средата на 80-те години на миналия век пък, американското
правителство създаде анимационен сериал за сирианците наречен „Thundercats"
(„Гръмотевичните котки"). Той се радваше на голям успех на запад, много години (който
иска да придобие по-голяма представа за тази култура и сблъсъка й с някои рептилоидни
фракции - може да го намери и изгледа).
В много други продукции ще откриете много добре изразен характера на тези
същества, но пък визията им няма да има нищо общо с реалността... Характерното за
всички тези продукции обаче е, че тези създания винаги са воини и са вписани в някакъв
подобен сюжетен контекст. Това прави страшно силно впечатление, защото е повтарящ се
мотив.
Невероятно шокираща илюстрация (макар и малко по-абстрактна) на това как се
колонизира една планета, е показана във филма „Oblivion" от 2013 г. с Том Круз. Показано
е как присъствието на извънземните на една завоювана планета не винаги е пряко видимо,
алюзирани са технологиите за клониране и изтриването на спомените на новозавладените
раси (описано от автора в книгата), което ги превръща в идеалните войници-марионетки.
Имаме налице дори огромния кораб надзираващ планетата (с женски администратор с име
започващо с буквата „S", загатващо архетипно концепцията за „SSS") от космоса във
формата на обърнат триъгълник - символа на воините на обединените сили на двете
Империи и куп други неща. Силно препоръчителна продукция.
И за да приключим с темата за войната, без капка съмнение, най-висшата ни позната
форма на технология за водене на битка, която сирианците някога са развивали, е тази на
космическите планетоиди AR. Именно тях следва да разгледаме, с което ще завършим и с
нашия принос към настоящата книга.
За да стигнем дотам с разбиране, обаче, първо трябва да тръгнем малко по-отдалеч и
да изследваме един по-концептуален въпрос, изхождайки от една по-философска
траектория...

http://www.parallelreality-bg.com/                         

„Произход и история на Империите Орион и Сириус"-Извънземната пропаганда

Морнинг Скай заслужава да му се отдели време, защото е различен от всички други
автори в поне няколко направления.
Първо, той е един от малкото хора, които казват не само, че историята ни е променена
и пренаписана, но казва, че това се е случило още в древността, преди минимум 6000 г.
Това ни подсказва идеята, че не можем да имаме доверие на почти нищо, което древните
източници ни казват (а не само на модерната история), което не е кой знае каква новина,
но перспективата, че това е направено напълно умишлено от дадена извънземна фракция,
за да ощети друга, е нещо вече доста интересно, което идва да ни разкрие не само някаква
конкретика, но и някои общовалидни принципи.
Например човек започва да си дава сметка, че е прекалено елементарно да смятаме, че
има само 2 фракции. Под всяка главна фракция има няколко подфракции. Всяка
подфракция подкрепя главната, но води битки с останалите подгрупи, които са част от
основната. Двете основни фракции са на второто най-високо ниво от върха на пирамидата,
а след тях има много слоеве. Всичко това има безкрайно много вариации, когато добавим
факта, че става дума за много повече от 2 раси, борещи се за кокала, наречен „Земя".
Въпреки че това опростява една иначе много сложна ситуация, общо взето читателят вече разбира естеството на картинката. Повечето изследователи успяват да идентифицират само
някои фракции и по този начин отказват да достигнат до корена на основните две. Не
мафията, религията или тайните общества са коренът на проблема, който имаме на нашата
планета. Те са просто поддръжка на основните структури, но те не ги управляват.
Наистина много изследователи на конспиративното се страхуват да задълбаят и да
достигнат до извънземния и окултния фактор, поради фалшивия комплекс за
превъзходство, който е внедрен в повечето хора (особено американците). Някои са
неспособни да възприемат идеята за нещо повече от масонството или манипулациите,
които се случват на икономическо и политическо равнище. Морнинг Скай очевидно не е
от тях и това му прави чест.
Става очевидно също така, че моделът с противоборството измежду извънземните
фракции е пренесен и в съвременните тайни общества и именно поради тази причина те се
бият едно с друго за контрол. Мислете за това като за борд на директорите на голяма
корпорация с множество инвеститори. Те са наясно, че трябва да работят заедно за благото
на общата им компания (по пътя на аналогията - „благото" в случая е постигането на НСР),
но в същото време всеки един от тях иска да е изпълнителен директор, което генерира
всякакви междувътрешни интриги и войни. Това е положението сред съвременните
илюминати днес.
Друг много важен елемент в работата на Морнинг Скай е детайлната информация за
Империите Орион и Сириус, които се различават от останалата налична информация поне
по няколко фактора. На първо място, той говори за вълчеподобни създания от Сириус,
докато всички останали по-скоро за лъвоподобни. Истината е, че това е точката на
произход на голяма палитра от хуманоидни извънземни, като очевидно в земното съзнание
са останали най-ярки впечатления за същества, вариращи от вълци, през кучета, до котки и
лъвове. Не случайно и до днес Сириус е наричана „кучешката звезда". По-интересното за
нас е, че ЕА, ЕН-ЛИЛ и всички останали герои, чиято раса не е ясно идентифицирана в
шумерските летописи, биват причислени именно към сирианската Империя. И макар да е
възможно в тази теза да има няколко „ако", то това обяснява много неща.
В книгата има един малко странен епизод относно вълчите създания, който навярно
заслужава коментар и той може да бъде открит в IV-та глава: „Твърдо установени като
месоядни, които се хранели с плътта и кръвта на жертвите си, вълчите зверове
постепенно премахнали своите рептилиански черти и продължили да се развиват
подобно на нашите бозайници на Земята."
Това е интересен момент с оглед на факта, че ако го приемем за верен, впоследствие
наново имаме появяване на рептилоидни черти у тях по линия на съюза с Орион. В „LA
Transcripts" например, Робърт изрично подчертава, че жените от Сириус имат по-
рептилоиден вид. Както е видно и от някои древни артефакти и изображения кръстоска
между двете раси със сигурност има. Възможно е това да породи известно объркване
когато се говори за Сириус и Орион, защото хората обикновено приемат твърде буквално
нещата като „рептилии срещу вълци", а много често някой от Сириус има повече
рептилоидни черти - най-вече кралската каста. Очевидно най-големите кръстоски в
Империите са ставали именно в кралската и благородническата каста, докато при по-
обикновеното население са се запазили оригиналните гени. Всички благородници обаче
имат рептилианска кръв, защото до всеки е имало женска от Орион, която докладва
всичката информация в орионския кошер (при това телепатично), както е посочено и от
самия автор. Т.е. от момента на съюза сирианците стават рептилиано-сирианци и това е
ключов момент. Както е подробно описано в “Документите Тера", по-голямата част от конфликтите на Земята са между самите сирианци (защото тук винаги е било тяхна
законна територия), които обаче на този етап вече са били рептилиано-сирианци и по този
повод може да има объркване, че войната е директно базирана на „Сириус срещу Орион",
докато в повечето случаи една каста от Сириус се бие с друга каста от Сириус, но и двете
касти имат рептилианска кръв. Отделно, това дава отговори на въпроси като „защо
„рептилии" на моменти се бият против Орион". Това са моменти, които някой може дори
да не е забелязал, но като изследователи държим да ги изчистим.
И понеже така или иначе всичко се върти около Орион, време е да кажем, че навярно
най-големият принос на Робърт идва с информацията, че Империята Орион е всъщност
матриархат, което е много трудно за възприемане дори от хората, които са с отворено
съзнание към тези неща (и ще стане още по-трудно, когато стигнем частта с анализ на III-
та глава), най-вече защото на Земята е останал отпечатъкът от сирианския модел на РА и
диаметрално противоположната теза изглежда невероятна. Идеята за Кралицата на Орион
обаче обяснява толкова много неща в древното ни минало, които иначе не биха имали
никакъв смисъл! Например дава ни идея защо има толкова много данни за женско-
ориентирани общества, почитащи „богинята" от 30 до 75 хил. години пр. н.е. (като най-
старото от тях е локализирано в Сибир около езерото Вайкал, докъдето могат да бъдат
проследени и най-древните познати на нас днес шамански практики).
Освен за сирианците, имаме смущаващ момент в книгата и по отношение на
Империята Орион, който със сигурност е забелязан от повече хора и може би дори е
притеснил някои от вас. Той може да бъде открит в самото начало на III-та глава:
„Хората-рептилии вече не изглеждат като влечуги. Сега изобщо не изглеждат
ужасяващо. Помниш ли като ти казах, че те вече са много красиви хора, може би най-
красивите в нашата галактика. Сънят ти е продукт на твоето въображение, Мату.
Днес нещата не стоят по този начин."
В „LA Transcripts" Робърт прави доста по-балансирано изказване относно горния
казус, затова смятаме директно да ви преразкажем ситуацията от самата лекция. Когато
човек от публиката му задава въпроса как изглеждат днес рептилиите, той моли питащия
да му опише един типичен земен човек. Мъжът от публиката изброява някои
характеристики, но в крайна сметка се затруднява да даде задоволителен универсален
отговор, който да пасва на всички земни човешки същества, мъже и жени. В този момент
Робърт споделя, че изпитва същото затруднение, когато трябва да опише съществата от
Орион (и респективно Сириус, разбира се). Той казва, че от единия край на спектъра може
да има орионци, изцяло покрити с люспи и гребени, гущерови устни, вертикални зеници,
изпъкнало рогово вещество..., могат да имат опашки, зелена кожа и да са студенокръвни.
Все едно да вземете игуана или комодски варан - само че стоящи на два крака. След това
може да отидете до другата крайност, където виждате по-развити същества от Орион,
които изглеждат почти като нас днес. И, разбира се, имаме цяла една палитра от видове
между тези две крайности. Кралиците на Орион обикновено приличат на нещо средно
между двете крайности, така че да не са отблъскващи за тези същества, които притежават в
по-голяма степен рептилоидни черти или пък за тези, които са се развили.
Друга грешка, която много изследователи допускат е, че в литературата по въпроса
много рядко се прави разлика между рептилоидна и драконианска империя. Когато
говорим за Империята Орион, ние говорим за рептилии. Когато говорим за
Драконианската Империя (която е съвсем отделна история), говорим за драконианци.
Между двете раси има много визуални прилики, но и също толкова разлики, както и
различен расов произход. Някъде оттук произтича и едно друго недоразбиране, допускано от много изследователи на извънземното ни минало, което е от голямо значение. Става
дума за разликата между „змийски" и „рептилиански" бог.
Тези, които били научили методите на ЕА, тези, които били опознали ученията на
„змийския бог" преди хиляди години, били наречени „деца на змията". Това било главно
заради символа на ДНК (кадуцея). Тези същества, които били с орионска кръв, се наричали
„децата на рептилиите". Ето и самото разграничение.
„Децата на рептилиите" е описателен термин за определена физическа характеристика.
,Децата на рептилиите" били потомци на Орион. „Децата на змията" били тези, които
следвали учението на ЕА. „Дете на змията" можело също да бъде и „дете на рептилиите",
но „дете на рептилиите" не е задължително да бъде „дете на змията". Можете да видите
разликата. Едното се отнася до състояние на съзнанието - „децата на змията" били тези,
които преследвали мъдростта и познанието разпространявано от ЕА и неговите EA-SU. Те
го правели, независимо от това с каква кръв са. Децата на рептилиите са изрично с
орионски ген и към това не е необходимо да върви нищо друго. Някой може да каже, че
навлизаме в твърде големи подробности пред хора, които не са се задълбочили толкова
много в тази материя, но трябва да разберете, че именно така с времето се създават
грешните представи, едни думи се заменят с други, значения биват уеднаквявани и
знанието бива погубвано.
Това е и положителното на информацията на Робърт. Тя не е ченълинг (което
означава, че няма характерните за този метод изкривявания), а идва от пряк физически
контакт с извънземно съзнание. Парадоксално, минусите се състоят в същия факт -
информацията идва от извънземни. Това означава, че разказаната история, колкото и по-
пряко да е предадена тя, си остава вариация по тема, която носи със себе си философията
на дадената фракция, към която принадлежи дадената извънземна група. Това вече бе
въпрос, засегнат накратко в предговора, но нека тук нахвърлим още няколко мисли.
Споменахме, че настоящата книга по всяка вероятност не е резултат от информация
дадена на Робърт от БекТи. Акцентът в случая по-скоро е друг и идва от някой орден
свързан с EA-SU. По всичко личи, че авторът има директен контакт с такова тайно
общество, което му дава информация, което пък впоследствие вече бива комбинирано
отчасти с наученото от БекТи. Това създава някои противоречия, които бяха загатнати в
предговора и набитото око на читателя може би е разпознало в основния текст. Възникват
въпроси като например: ако орденът е наследник на ренегатската фракция на ЕА, защо тя
почита Кралицата на Орион?
Това по всяка вероятност се дължи на инфилтрацията на даден вид съзнание в
редиците на самата тайна организация (нещо характерно в подобни случаи). Навярно
точно затова се наблюдава това на пръв поглед противоречие, че „земната система" и
светът, в който живеем, е доста сериозно разкритикуван в цялата книга. Това вероятно е
така, защото се има предвид, че той е управляван от „бунтовниците" и затова е определян
като лош и лъжовен - за разлика от световете, управлявани от законната Кралица, които
биват асоциирани с една добре работеща система. Възможно е именно на това да се дължи
фразата: „Ще научиш Истината на Небесата и Лъжите на Земята", която откриваме в
пролога при посвещението на „Мату". Друга неадекватна на пръв поглед критика на
земната система откриваме в I-ва глава: „(...) докато човешките колонии са посветени на
добруването на един елит съставен от малцина". Само такъв един прочит обяснява защо
този орден не се възприема като част от този елит, който бива посочван обвинително и
който, всъщност, управлява планетата. Орденът очевидно се самовъзприема като
алтернатива на този ред, въпреки че на практика той си остава тайно общество. Това означава, че членовете му не разполагат с толкова власт, колкото би им се искало, за
сметка на бунтовническата фракция. В епилога това е казано директно - те са в опозиция,
те живеят скрити и в тайна, защото не са част от статуквото, но искат старото управление
да се завърне. От друга страна в пролога откриваме концепции, диаметрално
противоположни на преди малко споменатите, в лицето на: „Не гледай в небесата, а по-
скоро гледай долу в земята. Това е светът, от който се раждат богове и богини...". Това
е един от поредните шахматни мотиви, които можем да открием в целия текст. Първо се
казва едно, а после точно обратното. Това е подход, изцяло присъщ на процеса на
фрагментиране на съзнанието, което води до контрол и е нещо, което се прилага
безкомпромисно в тайните общества. А контролът на съзнанието, както стана ясно от III-та
глава, е от почти религиозно значение за извънземните.
Оттук тръгват и нашите лични проблеми и отношение към някои моменти от
информацията на Робърт. В книгата просто личи отпечатъкът на извънземната философия,
на която авторът се явява проводник. В предговора вече сме упоменали, че прологът и
епилогът на книгата описват - респективно - посвещение в тайно общество и крайното
разкритие, състоящо се в идеята, че орденът е носител на идеологията на Кралицата на
Орион, която един ден ще се завърне на Земята. Тайните общества са традиционните
носители на извънземната философия и концепцията, че на планетата трябва да има точно
определена идеология, която да важи за всички - както е на извънземните светове. Тайните
общества вървят ръка за ръка с всички свои ограничения потайнство, окултизъм, желание
за контрол зад кулисите, манипулация и т.н. Те искат вярност и тотално отдаване на волята
на жречеството - точно както в армията (също извънземна структура), която се гради на
същия тип идея, просто е другата страна на монетата.
Героят на книгата (Мату) се кълне в какво ли не, поставяйки всякакви тайни и псевдо-
отговорности над личния си Път. Това, разбира се, е валиден избор, но си остава
доброволно отдаване на личната сила - нещо, което всички извънземни искат по един или
друг начин. Всичко това обаче има почти романтичен ореол в съзнанието на много хора и
повечето от тях биха направили същото, само, за да са част от някаква кауза. Между
другото, Мату се заклева, че ще лъже в името на ордена, че ще трябва да се откаже от
всичко любимо в живота, че понятията му за „светлина" и „мрак" ще бъдат изцяло
обърнати и че - с няколко думи - ще бъде изцяло верен на Кралицата. Това е форма на
доброволно окултно обособяване, след което съзнанието става част от колективното
такова и то почти губи индивидуалната си воля - нещо, което много бивши масони от по-
високите степени описват сами и за което те самите обикновено нямат обяснение. Отново -
цялата тази инициация завършва с: „Не гледай в небесата, а по-скоро гледай долу в
земята". Т.е. - знай мястото си и не търси повече от това, което ти се дава.
Споменаваме всичко това, за да фиксираме много ясно психологията на произхода на
информацията, която Морнинг Скай дава. Имаме една силно обособена среда, която макар
да има да предложи истинска, обективна и различна информация, носи със себе си и
своите идеологически деформации. Така например, откриваме този вид философия в I-ва
глава в изречения като: „(...) трябва да спреш да мислиш като Човешко същество...
трябва да мислиш като Звездно същество!".
Това доста напомня на един друг ню ейдж пропагандатор от извънземен тип - Крион и
неговата любима мантра: „Не мисли като човек?”, по която толкова хора въздишат. Ню
ейдж литературата винаги се опитва да изтъква предимствата на извънземното мислене и
път за сметка на тези на хората, което е много тенденциозно. Сякаш нашият духовен избор
е изцяло неспособен да предложи всичко, което извънземните имат (че и повече), сякаш сме някакви инвалиди. Ще чуете много изследователи и гурута да повтарят автоматично
сладникавата теза, че човечеството не е готово (едва ли не в смисъла на „не е узряло
духовно") за срещата с извънземния разум (не сме готови за какво по-точно - някога
задавали ли сте си този въпрос?).
Идеята винаги е да се търси навън, да бъдеш нещо друго, а да не приемаш себе си като
това, което си. В този ред на мисли възниква много интересният въпрос като какво точно
се очаква да мислим, ако не като хора, след като сме именно такива и сме на Земята
доброволно. Толкова въпроси без отговор към Крион и компания... :)
В този дух, в един свой изцяло страничен материал, Морнинг Скай казва: „Сега знам,
че този свят е една илюзия. Той не е в синхрон с природата, не е в синхрон с вселената и
със сигурност не е в синхрон с Боговете и Звездните същества, които са осъществили
контакт с нас преди толкова много време."
Това е поредното доказателство, че хората с извънземно мислене остават неспособни
да разберат магнитуда на това, което се случва на тази планета. Както виждате, от една
страна, авторът осъзнава, че този свят не пасва на нищо останало и не е в синхрон, именно
защото е експеримент, различен от традиционно случващото се в галактиката, а от друга
страна, възхвалява същите тези „звездни същества", за които сам пише, че практикуват
контрол над съзнанието, налагат волята си над други създания в космоса и т.н. Въобще
Морнинг Скай остава в някаква много странна позиция, в която явно не може да събере 2 и
2 и противоречи сам на себе си, без каквато и да е помощ от наша страна. Той продължава
като казва: „Това не е за мен. Това не е свят, в който човек трябва да бяга от
предизвикателствата, това е свят, в който предизвикателствата те определят кой си и
дали заслужаваш място сред звездите”.
Отново той започва първата част на изказването си с нещо правдиво и в същото време
крайният резултат пак му убягва сериозно. Според него, самият факт, че сме тук ни прави
автоматично много по-нисши от почти всички извънземни цивилизации и нашият живот
просто изпълнява ролята на обикновен трамплин за по-високо съществуване, което се
отъждествява с извънземното такова, докато нещата в действителност стоят точно по
обратния начин.
На няколко пъти в книгата ще срещнете превземки като тази, която откриваме в V-та
глава: „Жителите били в безопасност, живеели дълго, били здрави, интелигентни и
щастливи. Всяка една тяхна нужда била изпълнявана и всяко желание било задоволявано.
Животът бил идилия. А когато живееш в напълно контролирана околна среда, не можело
да става и дума за живот на повърхността на напълно непредвидима и нестабилна
планета, на която живеят точно толкова непредвидими и нестабилни хора. Накратко,
Мату... животът във „Вътрешния свят" бил точно като живот в рая."
Този сегмент касае именно маниера на живот на извънземните, който се опитваме да
изтъкнем като противоположен на това, което ние сме избрали със земното преживяване
на ниво Висш Аз. Един такъв живот отрича разнообразието, отрича несигурността,
непредвидимостта и всичко останало, което би довело до някаква еволюция на Духа. Това
е строго стерилна среда, в която всичко е много ясно фиксирано и няма никакво място за
отклонение. Ето на това се възхищават толкова много хора, включително и Морнинг Скай.
Отново намираме за необходимо да коментираме тези неща, защото те определят
цялостната вибрация на информацията в книгата, а ние винаги се опитваме да дадем
алтернативен поглед върху наличното, защото обикновено е по-добре да има повече от
една гледна точка, отколкото човек да навлиза в абсолютизации и да се изгуби в тях.Следва да се спрем малко по-подробно на някои други тънки моменти от основния
текст, които са твърде странични и несвързани помежду си, че да бъдат причислени към
основните анализи на главите по-нататък.