Баснословни приказки, на които само малки деца могат да вярват
Тази глава е основана върху стр. 953-959 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.
Ето някои странни приказки, които само малките деца биха счели за интересни. Но, изненадващо, еволюционните теоретици също ги харесват.
1 – ПРИКАЗКИ ЗА ГОЛЕМИ
“В допълнение към своята журналистика, приключенски разкази и исторически сведения относно британския Радж в Индия, Ръдиърд Киплинг е известен със своята поредица от очарователни детски разкази относно произхода на животните. Разкази ей-така (1902) са фантастични обяснения как . . . камилата получава гърбицата си (като се въргаля по неравните пясъчни дюни). Следвайки народните приказки на племената, те изразяват хумор, морал, или дават чудати ‘обяснения’ как различните животни са придобили своите особености.
‘До съвсем скоро,’ пише историкът на науката Майкъл Гизлин, ‘биологичната литература беше пълна с разкази ‘ей-така’ и лъжеобяснения относно структури, които са се развили ‘за доброто на вида.’ Биолози, които никога не са видели нищо на практика, са съставяли логични, правдоподобни обяснения защо даден орган е от полза за вида или е бил от полза в предишни етапи.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 245.
Тази глава е основана върху стр. 953-959 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.
Ето някои странни приказки, които само малките деца биха счели за интересни. Но, изненадващо, еволюционните теоретици също ги харесват.
1 – ПРИКАЗКИ ЗА ГОЛЕМИ
“В допълнение към своята журналистика, приключенски разкази и исторически сведения относно британския Радж в Индия, Ръдиърд Киплинг е известен със своята поредица от очарователни детски разкази относно произхода на животните. Разкази ей-така (1902) са фантастични обяснения как . . . камилата получава гърбицата си (като се въргаля по неравните пясъчни дюни). Следвайки народните приказки на племената, те изразяват хумор, морал, или дават чудати ‘обяснения’ как различните животни са придобили своите особености.
‘До съвсем скоро,’ пише историкът на науката Майкъл Гизлин, ‘биологичната литература беше пълна с разкази ‘ей-така’ и лъжеобяснения относно структури, които са се развили ‘за доброто на вида.’ Биолози, които никога не са видели нищо на практика, са съставяли логични, правдоподобни обяснения защо даден орган е от полза за вида или е бил от полза в предишни етапи.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 245.
Времената не са се променили; всъщност, положението става по-зле. Както много учени осъзнават, книгата на *Дарвин е пълна с обяснения “ей-така”; и съвременните теоретици продължават традицията на пренебрегване на факти и закони в търсене на все по-фантастични теории относно произхода на звездите, планетите и живите организми.
Когато са писани за деца, те биват наричани “приказки”; но когато са писани за големи, те биват наричани “хоризонти на еволюционната наука.”
Настанете се удобно. В този раздел ще четем приказки събрани от чичо Чарли и Приятели. За да направим сравнение, първата и третата приказки са от чичо Чарли, а втората е писана от известен автор на приказки за малки деца. Нека да видим дали ще можете да видите някакви разлики:
Когато са писани за деца, те биват наричани “приказки”; но когато са писани за големи, те биват наричани “хоризонти на еволюционната наука.”
Настанете се удобно. В този раздел ще четем приказки събрани от чичо Чарли и Приятели. За да направим сравнение, първата и третата приказки са от чичо Чарли, а втората е писана от известен автор на приказки за малки деца. Нека да видим дали ще можете да видите някакви разлики:
2 – ОТКЪДЕ Е ДОШЪЛ КИТЪТ
*Чарлс Дарвин, винаги готов да измисли теория за всичко, обяснява как се е появил “чудовищният кит”:
“Хърн е забелязал, че черната мечка в Северна Америка плува в продължение на часове с отворена уста, като по този начин хваща насекоми във водата, както китът. Дори в такъв краен случай, ако количеството на насекоми е постоянно, и ако наблизо няма по-добре пригодени съперници, не виждам никакъв проблем някой вид мечки да стане, по естествен отбор, водни животни по своето устройство и навици, с все по-големи уста, докато накрая се появи чудовищно същество като кита.”—*Charles Darwin, The Origin of Species (1859; 1984), p. 184.
*Чарлс Дарвин, винаги готов да измисли теория за всичко, обяснява как се е появил “чудовищният кит”:
“Хърн е забелязал, че черната мечка в Северна Америка плува в продължение на часове с отворена уста, като по този начин хваща насекоми във водата, както китът. Дори в такъв краен случай, ако количеството на насекоми е постоянно, и ако наблизо няма по-добре пригодени съперници, не виждам никакъв проблем някой вид мечки да стане, по естествен отбор, водни животни по своето устройство и навици, с все по-големи уста, докато накрая се появи чудовищно същество като кита.”—*Charles Darwin, The Origin of Species (1859; 1984), p. 184.
3 – КАК СЛОНЪТ СЕ Е СДОБИЛ С ДЪЛГИЯ СИ НОС
Тук ще вмъкнем една приказка написана за деца, не за възрастни. Но всъщност няма голяма разлика.
Едно слонче не обичало да стои близо до майка си, както се полага. Скитайки се насам-натам, то видяло блестящата водна повърхност на реката, и се приближило да я разгледа. На повърхността на водата имало някаква неравност; чудейки се какво ли ще е това нещо, то се приближило за да погледне отблизо. Внезапно тази неравност – заедно с всичко друго свързано с нея – изскочила от водата и хванала носа на горкото слонче. Киплинг продължава в приказката:
Едно слонче не обичало да стои близо до майка си, както се полага. Скитайки се насам-натам, то видяло блестящата водна повърхност на реката, и се приближило да я разгледа. На повърхността на водата имало някаква неравност; чудейки се какво ли ще е това нещо, то се приближило за да погледне отблизо. Внезапно тази неравност – заедно с всичко друго свързано с нея – изскочила от водата и хванала носа на горкото слонче. Киплинг продължава в приказката:
“Слончето седнало на задните си крака и дърпало, и дърпало, и дърпало, и носът му започнал да се разтяга. А крокодилът нагазил в тинята на брега, разпенил водата с могъщите удари на своята опашка, и той дърпал, и дърпал, и дърпал.”—Rudyard Kipling, children’s story, quoted in Wayne Friar and Percival Davis, Case for Creation (1983), p. 130.
Ето така слонът се сдобил с дългия си нос.
4 – КАК ЖИРАФЪТ СЕ СДОБИЛ С ДЪЛГИЯ СИ ВРАТ
Едно време жирафът изглеждал като всички други тревопасни животни в Африка. Но макар другите животни да се задоволявали да пасат полската трева и листата на долните клони, жирафът смятал, че оцеляването на най-пригодените от неговия вид зависи от способността им да достигат и късат листа от по-високите клони. Това продължавало известно време, като той и неговите братя и сестри продължавали да достигат все по-високо и по-високо. Оцелели само онези, които можели да достигнат листата по най-високите клони.
Всички други жирафи измрели от глад (защото били твърде горди да се наведат и да ядат изобилната растителност, която всички други късоврати животни ядели). Затова само най-дълговратите жирафи имали достатъчно храна, докато другите жирафи измрели от липса на храна. Тъжна приказка, не смятате ли? Но това е разказ как жирафът се сдобил с дългия си врат.
Представете си трагедията: Измрели жирафи в тревата, докато късовратите тревопасни като антилопата и газелата се разхождат между тях, посред изобилие от храна. В това има урок за нас: Не бъдете твърде горди да си наведете врата и да ядете. Може би ще кажете, че по това време вратовете им вече са били твърде дълги, за да се наведат и да пасат трева! Не е така; все пак всеки жираф е трябвало да си наведе врата за да пие вода. Жирафите на *Дарвин измрели от глад, не от жажда.
Едно време жирафът изглеждал като всички други тревопасни животни в Африка. Но макар другите животни да се задоволявали да пасат полската трева и листата на долните клони, жирафът смятал, че оцеляването на най-пригодените от неговия вид зависи от способността им да достигат и късат листа от по-високите клони. Това продължавало известно време, като той и неговите братя и сестри продължавали да достигат все по-високо и по-високо. Оцелели само онези, които можели да достигнат листата по най-високите клони.
Всички други жирафи измрели от глад (защото били твърде горди да се наведат и да ядат изобилната растителност, която всички други късоврати животни ядели). Затова само най-дълговратите жирафи имали достатъчно храна, докато другите жирафи измрели от липса на храна. Тъжна приказка, не смятате ли? Но това е разказ как жирафът се сдобил с дългия си врат.
Представете си трагедията: Измрели жирафи в тревата, докато късовратите тревопасни като антилопата и газелата се разхождат между тях, посред изобилие от храна. В това има урок за нас: Не бъдете твърде горди да си наведете врата и да ядете. Може би ще кажете, че по това време вратовете им вече са били твърде дълги, за да се наведат и да пасат трева! Не е така; все пак всеки жираф е трябвало да си наведе врата за да пие вода. Жирафите на *Дарвин измрели от глад, не от жажда.
Ето така жирафът се сдобил с дългия си врат, според оригиналните мислители преди около век, хората, от които сме получили основните еволюционни теории.
Не ми вярвате? Четете нататък.
“Знаем, че това животно, най-високо от всички бозайници, живее във вътрешността на Африка, на места където почвата, почти винаги суха и без никаква растителност [невярно], го принуждава да опасва дърветата и да се протяга постоянно за да ги достигне. В продължение на дълъг период от време този навик води до това следствие във всички членове на неговия род, че предните крака са пораснали по-дълги от задните и вратът му се е източил толкова много, че жирафът, дори без да се изправя на задните си крака, издига главата си на височина шест метра.”—*Jean-Baptist de Monet (1744-1829), quoted in Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 87.
Не ми вярвате? Четете нататък.
“Знаем, че това животно, най-високо от всички бозайници, живее във вътрешността на Африка, на места където почвата, почти винаги суха и без никаква растителност [невярно], го принуждава да опасва дърветата и да се протяга постоянно за да ги достигне. В продължение на дълъг период от време този навик води до това следствие във всички членове на неговия род, че предните крака са пораснали по-дълги от задните и вратът му се е източил толкова много, че жирафът, дори без да се изправя на задните си крака, издига главата си на височина шест метра.”—*Jean-Baptist de Monet (1744-1829), quoted in Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 87.
“Така при оригиналния жираф, принудени от природата, индивидите, които са можели да пасат най-високо и са били способни по време на суша да достигнат дори няколко сантиметра над другите, често са оцелявали. . . . Чрез дългата продължителност на този процес . . . съчетан, без съмнение, по много важен начин с наследените следствия от нарасналата употреба на някои части от тялото, на мен ми изглежда почти сигурно, че кое да е обикновено копитно четириного би се превърнало в жираф.”—*Charles Darwin, Origin of Species (1859), p. 202.
Настанете се удобно и слушайте; още не сме свършили с жирафите. Има и още: “Преди много време жирафът продължавал да достига до най-високите клонки за да намери достатъчно храна, която да го предпази от гибел. Но тъй като само жирафите с най-дългите вратове били най-пригодени, само мъжките оцелели – тъй като женските не били толкова високи! Ето защо в Африка днес няма останали женски жирафи.” Край на приказката. Не вярвате? Ами тогава трябва да отидете в университет.
“На един урок по пред-медицинска подготовка в университета в Торонто беше засегнат този въпрос [как жирафът се е сдобил с дълъг врат]. Лекторът беше изпълнен с ентусиазъм по своя предмет и аз съм сигурен, че студентите бяха надлежно впечатлени с неговата илюстрация на естествения отбор и как жирафът се е сдобил с дългия си врат.
Настанете се удобно и слушайте; още не сме свършили с жирафите. Има и още: “Преди много време жирафът продължавал да достига до най-високите клонки за да намери достатъчно храна, която да го предпази от гибел. Но тъй като само жирафите с най-дългите вратове били най-пригодени, само мъжките оцелели – тъй като женските не били толкова високи! Ето защо в Африка днес няма останали женски жирафи.” Край на приказката. Не вярвате? Ами тогава трябва да отидете в университет.
“На един урок по пред-медицинска подготовка в университета в Торонто беше засегнат този въпрос [как жирафът се е сдобил с дълъг врат]. Лекторът беше изпълнен с ентусиазъм по своя предмет и аз съм сигурен, че студентите бяха надлежно впечатлени с неговата илюстрация на естествения отбор и как жирафът се е сдобил с дългия си врат.
Но аз попитах лектора дали има някаква разлика във височината между мъжките и женските жирафи. Той се спря за минута докато изглежда осъзнаваше възможните следствия от въпроса. След малко каза, ‘Не знам. Трябва да проверя.’ След това обясни на класа, че ако разликата [между дължината на вратовете при мъжките и женските] е значителна, това може да съсипе илюстрацията, освен ако мъжките са били необичайно кавалерски настроени и са отстъпвали, за да позволят на женските ‘също да оцелеят.’
Той така и не даде отговор на моя въпрос; но с течение на времето аз сам открих отговора. Според Джоунс, женският жираф е с 60 сантиметра по-нисък от мъжкия. Това наблюдение е потвърдено от Кенън. Интересно, публикацията на Reader’s Digest, The Living World of Animals, увеличава възможната разлика до почти метър!
Въпреки това преди известно време списание Life представи приказката за жирафа като изключително убедителен пример за действието на естествения отбор.”—Arthur C. Custance, “Equal Rights Amendment for Giraffes?” in Creation Research Society Quarterly, March 1980, p. 230 [references cited: *F. Wood Jones, Trends of Life (1953), p. 93; H. Graham Cannon, Evolution of Living Things (1958), p. 139; *Reader’s Digest World of Animals (1970), p. 102].
Съндърланд сравнява приказката за високия врат с научните сведения:
“Неодарвинистите разказват, че някакъв предшественик на жирафа постепенно удължавал костите на врата и предните си крака в продължение на милиони години. Ако беше така, може да се предскаже, че или ще има вкаменелости показващи някои от междинните форми, или вероятно днес ще има останали някои форми със средни по дължина вратове. Не са намерени абсолютно никакви такива междинни форми нито сред вкаменелостите, нито сред живите чифтокопитни животни, които биха свързали жирафа с кое да е друго същество.
Еволюционистите не могат да обяснят защо жирафът е единственото четириного същество с наистина дълъг врат и все пак всичко друго в света [без такъв дълъг врат] е оцеляло. Разбира се, много късоврати животни са съществували в същите области заедно с жирафа. Дарвин дори сам споменава за тази критика в Произход на видовете, но се опитва да я омаловажи и пренебрегне.
Еволюционистите не могат да обяснят защо жирафът е единственото четириного същество с наистина дълъг врат и все пак всичко друго в света [без такъв дълъг врат] е оцеляло. Разбира се, много късоврати животни са съществували в същите области заедно с жирафа. Дарвин дори сам споменава за тази критика в Произход на видовете, но се опитва да я омаловажи и пренебрегне.
Нещо повече, за еволюционистите е невъзможно да съставят правдоподобен сценарий както за произхода на дългия врат на жирафа, така и за неговата сложна система за регулиране на кръвното налягане. Тази удивителна система произвежда изключително високо кръвно налягане за да изпомпва кръвта до намиращия се на 6 метра височина мозък, и в същото време бързо намалява налягането, за да предотврати мозъчни увреждания, когато животното се навежда да пие вода. След повече от век на най-усилено изследване на вкаменелости, световните музеи не могат да покажат и една единствена междинна форма, която свързва жирафа с кое да е друго същество.”—Luther D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), pp. 83-84.
СОМЪТ СЕ Е НАУЧИЛ ДА ВЪРВИ
Известни са една-две риби, които вървят на сухо на кратки разстояния, след което пак скачат във водата. Но няма нито една риба, която остава на сушата и се превръща във влечуго! Лутър Съндърланд интервюира няколко от водещите експерти по вкаменелости. Всеки палеонтолог е бил попитан относно този велик “разказ за рибата” на еволюцията: първата риба, която е започнала да ходи по сушата – и така е станала дядото на всички земни животни! Макар това да е основно учение на еволюционната теория, никой от интервюираните експерти не е знаел нищо за каквото и да било свидетелство от вкаменелостите, което доказва, че на някаква риба са ѝ пораснали крака и е започнала да ходи по земята!
Ето една по-нова приказка за риби, която напомня за старата известна приказка от учебниците по еволюция:
“The Kingston Whig-Standard от 7 октомври 1976, съдържа на страница 24 кратък разказ от Джоунсбъро, Тенеси, от Националния фестивал на САЩ за приказки. Една конкретна приказка казва следното:
‘Веднъж в детството си, докато ловял риба, разказвачът хванал сом, но го хвърлил пък във водата. На следващия ден хванал отново същия сом. Този път го подържал малко извън водата, и го хвърлил отново. Това продължило цяло лято; рибата оставала извън водата за все по-дълги периоди от време, докато накрая свикнала да живее на сушата.
Известни са една-две риби, които вървят на сухо на кратки разстояния, след което пак скачат във водата. Но няма нито една риба, която остава на сушата и се превръща във влечуго! Лутър Съндърланд интервюира няколко от водещите експерти по вкаменелости. Всеки палеонтолог е бил попитан относно този велик “разказ за рибата” на еволюцията: първата риба, която е започнала да ходи по сушата – и така е станала дядото на всички земни животни! Макар това да е основно учение на еволюционната теория, никой от интервюираните експерти не е знаел нищо за каквото и да било свидетелство от вкаменелостите, което доказва, че на някаква риба са ѝ пораснали крака и е започнала да ходи по земята!
Ето една по-нова приказка за риби, която напомня за старата известна приказка от учебниците по еволюция:
“The Kingston Whig-Standard от 7 октомври 1976, съдържа на страница 24 кратък разказ от Джоунсбъро, Тенеси, от Националния фестивал на САЩ за приказки. Една конкретна приказка казва следното:
‘Веднъж в детството си, докато ловял риба, разказвачът хванал сом, но го хвърлил пък във водата. На следващия ден хванал отново същия сом. Този път го подържал малко извън водата, и го хвърлил отново. Това продължило цяло лято; рибата оставала извън водата за все по-дълги периоди от време, докато накрая свикнала да живее на сушата.
В края на лятото, когато момчето тръгнало на училище, един ден рибата изскочила от водата и го последвала като куче. Всичко било наред докато не се качили на един стар дървен мост, на който липсвала една от дъските. Уви, сомът паднал през дупката във водата под моста, и се удавил.”—Harold L. Armstrong, news note, Creation Research Society Quarterly, March 1977, p. 230.
6 – ОТ ПРЪСТТА ИЗЛИЗА ЖИВО СЪЩЕСТВО
Имаме и друга приказка за малки деца. Съберете и слушайте внимателно, защото само най-наивните ще я сметнат за правдоподобна:
“Преди много време и в много далечна земя, на брега на морето имало една купчина пясък. Той изглеждал като най-обикновен пясък, и наистина бил най-обикновен пясък! Водата се плискала по брега. Изглеждала като най-обикновена вода, и наистина била най-обикновена вода! Тогава се надигнала буря, и проблеснали светкавици. Нищо не се изплашило и не побягнало да се скрие, тъй като нямало никакво живо същество. Тогава една светкавица ударила водата . . . и се появило живо същество! То поплувало насам-натам известно време, имало деца, и след хиляди години неговите потомци постепенно схванали как да изобретят органи необходими за оцеляване, и в края на краищата се научили как да се възпроизвеждат и да раждат малки. Ето така сме се появили ние.”
Имаме и друга приказка за малки деца. Съберете и слушайте внимателно, защото само най-наивните ще я сметнат за правдоподобна:
“Преди много време и в много далечна земя, на брега на морето имало една купчина пясък. Той изглеждал като най-обикновен пясък, и наистина бил най-обикновен пясък! Водата се плискала по брега. Изглеждала като най-обикновена вода, и наистина била най-обикновена вода! Тогава се надигнала буря, и проблеснали светкавици. Нищо не се изплашило и не побягнало да се скрие, тъй като нямало никакво живо същество. Тогава една светкавица ударила водата . . . и се появило живо същество! То поплувало насам-натам известно време, имало деца, и след хиляди години неговите потомци постепенно схванали как да изобретят органи необходими за оцеляване, и в края на краищата се научили как да се възпроизвеждат и да раждат малки. Ето така сме се появили ние.”
Тази приказка ще въздейства единствено на деца по-малки от шест-годишна възраст. Над тази възраст те биха отговорили, “Хайде бе, занасяш се!” Някой компетентен генетик ще си умре от смях.
Ето и друга приказка за живот възникнал от пръстта, в която преди това е нямало никакво живо същество. Тази приказка първоначално е била разказвана не на съвременни хора, а на древните. Тя е езически мит:
Ето и друга приказка за живот възникнал от пръстта, в която преди това е нямало никакво живо същество. Тази приказка първоначално е била разказвана не на съвременни хора, а на древните. Тя е езически мит:
“Фениксът е бил приказна птица подобна на орел, съществуваща във фолклора на древен Египет. Казват, че по всяко време не е имало повече от една от тези птици. Самотното съществуване на фениксът естествено е представлявало проблем от гледна точка на възпроизводството. Но проблемът с възпроизводството е бил разрешен по много уникален начин. В края на своя повече от 500-годишен живот птицата правела гнездо от запалими материали и аромати, подпалвала гнездото и изгаряла в пламъците.
Тогава, виж ти, от мъртвата пепел изскачал нов феникс!
В историята на митологията преказката за феникса е един от няколкото случая, ако не единственият случай, в който нещо сложно се появява от нежива материя, без никаква външна помощ.”—Lester J. McCann, Blowing the Whistle on Darwinism (1988), p. 101.
Не се залъгвайте с глупавото бърборене на креационистите относно научните факти – като ДНК и кодове от аминокиселини, концентрирани химични съединения, необходима храна, сложни системи за възпроизводство, съдържания на клетките, устройство на костите, хормони, стомашно-чревна система, мозък, сърце, нерви, кръвоносна система, лимфна система и всичко останало.
Вместо това, задоволете се с чудната приказка: “Светкавица ударила морската вода и я променила в жив организъм с ДНК код, и след това този организъм имал достатъчно мозък постоянно да променя своя ДНК код за да се променя постепенно в междинни форми и да прави от себе си все нови и нови видове.”
Пренебрегнете факта, че днес това не се случва, и че няма никакво свидетелство, че някога се е случило в миналото. Еволюционистите казват, че трябва да го вярвате, и следователно трябва да се преклоните пред тяхната превъзхождаща интелигентност. Не се съмнявайте; не мислете.
В историята на митологията преказката за феникса е един от няколкото случая, ако не единственият случай, в който нещо сложно се появява от нежива материя, без никаква външна помощ.”—Lester J. McCann, Blowing the Whistle on Darwinism (1988), p. 101.
Не се залъгвайте с глупавото бърборене на креационистите относно научните факти – като ДНК и кодове от аминокиселини, концентрирани химични съединения, необходима храна, сложни системи за възпроизводство, съдържания на клетките, устройство на костите, хормони, стомашно-чревна система, мозък, сърце, нерви, кръвоносна система, лимфна система и всичко останало.
Вместо това, задоволете се с чудната приказка: “Светкавица ударила морската вода и я променила в жив организъм с ДНК код, и след това този организъм имал достатъчно мозък постоянно да променя своя ДНК код за да се променя постепенно в междинни форми и да прави от себе си все нови и нови видове.”
Пренебрегнете факта, че днес това не се случва, и че няма никакво свидетелство, че някога се е случило в миналото. Еволюционистите казват, че трябва да го вярвате, и следователно трябва да се преклоните пред тяхната превъзхождаща интелигентност. Не се съмнявайте; не мислете.
7 – КАК РИБАТА Е ПРИДОБИЛА СВОЯТА ФОРМА
Можем да цитираме забележителен брой други примери от еволюционната литература, но един-два ще са достатъчни. Първо, ето как рибата е придобила своята форма:
Можем да цитираме забележителен брой други примери от еволюционната литература, но един-два ще са достатъчни. Първо, ето как рибата е придобила своята форма:
“Рибата е придобила своята сегашна форма след много милиони години на естествен отбор. Тоест, индивидите от всеки вид, които са били най-добре пригодени за своята конкретна среда, са имали по-голяма вероятност да оцелеят достатъчно дълго и да предадат своя генетичен материал на своето потомство, което след това е направило същото. По-слабо пригодените или са се преместили в по-благоприятна среда, или са измрели преди да се възпроизведат и да предадат своите гени на потомството си.”—*Ocean World of Jacques Cousteau: Vol. 5, The Art of Motion, p. 22.
В гореспоменатата книга са описани множество различни риби. Но на читателя се казва, че фирмата на всяка различна риба е всъщност следствие от Ламарково наследство. Всяка риба постепенно си е променяла ДНК-кода, предавала е тези промени на своето потомство; и така под въздействието на средата един вид се превръщал в друг. Това е версията на Ламарк за еволюцията. Книгата разказва за бързи риби и за бавни риби, и как и двете оцеляват много добре във водата. Но по същество се твърди, че бързата риба е станала бърза, иначе е щяла да загине . . . а бавната риба е станала бавна, иначе и тя е щяла да загине! Всяка риба е извършила тези промени, с генетични преобразувания предавани на потомството.
Ние знаем, че рекомбинацията на гените може да произведе някои промени вътре във вида, но никога такива, че да промени вида от един в друг, и в никакъв случай коренните промени, за които се говори по-горе. Тази приказка за рибата е подобна на приказката за врата на жирафа. Точно както на жирафа не може да му порасне по-дълъг врат, така и рибата не може да промени формата си.
8 – ОЩЕ ЗА КИТА НА ДАРВИН
Може би още се чудите относно онзи кит от приказката на *Дарвин? Чарли по-късно може и да се е отрекъл от думите си; но пред близки приятели той остава твърд в защитата на принципа: За него е било очевидно, че мечката се е превърнала в кит!
“Крайностите на адаптацията – като например китът – предизвикват учудване как е възможно да еволюира такова създание. По-голям от цяло стадо слонове, това интелигентно животно се храни с тонове миниатюрни растения и животни (планктон), които извлича от морската вода. Тъй като диша въздух, топлокръвен е и кърми малките си, трябва да се е развил от земни животни в древни времена, и да се е върнал в морето. Но кой би могъл преди 150 години да си представи, че е възможно такова преобразувание?
Може би още се чудите относно онзи кит от приказката на *Дарвин? Чарли по-късно може и да се е отрекъл от думите си; но пред близки приятели той остава твърд в защитата на принципа: За него е било очевидно, че мечката се е превърнала в кит!
“Крайностите на адаптацията – като например китът – предизвикват учудване как е възможно да еволюира такова създание. По-голям от цяло стадо слонове, това интелигентно животно се храни с тонове миниатюрни растения и животни (планктон), които извлича от морската вода. Тъй като диша въздух, топлокръвен е и кърми малките си, трябва да се е развил от земни животни в древни времена, и да се е върнал в морето. Но кой би могъл преди 150 години да си представи, че е възможно такова преобразувание?
Чарлс Дарвин е могъл. Той забелязва в дневника на един пътешественик, че американската черна мечка е наблюдавана как ‘плува в продължение на часове с широко отворена уста, хващайки насекоми във водата като кит.’ Ако този нов навик за добиване на храна се насади, казва Дарвин в Произход на видовете (първо издание, 1859) . . . [продължава с цитата от Дарвин].
‘Абсурдно!’ сумтели презрително зоолозите по негово време. Такъв пример, според тях, звучи толкова нелепо и крайно, че е достатъчен да нареди Дарвин сред разказвачите на приказки. Професор Ричард Оуен от Британския музей успява да убеди Дарвин да остави ‘приказката за кита-мечка,’ или поне да я преработи. Дарвин я премахва от по-късните издания, но в лични разговори съжалява, че се е предал пред критиците, тъй като не вижда ‘никаква особена трудност устата на мечката да се увеличи до степен полезна за промяна на навиците.’ Години по-късно той все още смята примера за ‘напълно разумен.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 483.
Има много повече подробности при промяната от мечка в кит отколкото просто голямата уста! Фактът е, че Дарвин е прав да дава този пример, защото той точно съответства на неговата теория. Проблемът е, че докато лекомислено си оставаме с теорията, всичко звучи добре; но когато даваме конкретни примери за това как би трябвало теорията да работи на практика, разсъждаващите хора осъзнават, че тя е фантастична нелепост.
9 – ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА БОЗАЙНИК В КИТ
Възприемайки теорията на *Дарвин, че някакво земно животно, например мечка, се е преобразувало в кит, еволюционистите отиват и по-далеч и я развиват в сложна приказка за рибата. Със сериозни лица те заявяват, че след като първата риба излязла от водата, тя започнала да върви и се променила в земно животно; но по-късно някое земно животно е влязло обратно във водата и е станало кит!
Възприемайки теорията на *Дарвин, че някакво земно животно, например мечка, се е преобразувало в кит, еволюционистите отиват и по-далеч и я развиват в сложна приказка за рибата. Със сериозни лица те заявяват, че след като първата риба излязла от водата, тя започнала да върви и се променила в земно животно; но по-късно някое земно животно е влязло обратно във водата и е станало кит!
“Китоподобните, които включват китове и делфини, са се приспособили към напълно воден живот откакто техните предшественици са се върнали в морето преди почти 70 милиона години. Няма данни за предшествениците на китовете, но повечето хора смятат, че те са били всеядни животни вероятно подобни на някои копитни днес.
Най-важните промени са били свързаните с начина, по който животните се движат и дишат. Те са си възвърнали вретеновидната форма на ранните риби. Вратните кости са се скъсили докато не е останало никакво стесняване между главата и тялото [вратът е изчезнал]. Тъй като водата сега е поддържала тежестта им, телата им са станали кръгли или цилиндрични по форма, увеличавайки аеродинамичността. Предните крайници са се приспособили като са станали широки, плоски, подобни на гребла органи. . . . Опашките са се развили до хоризонтални опашни перки.
https://in.pinterest.com/pin/552324341778176514/
Друга промяна, през която китоподобните са преминали в своето приспособяване към връщането си в морето е положението на техните ноздри. От положение на горната челюст във възможно най-предната част на тялото ноздрите са се преместили нагоре и назад, докато днес са разположени отгоре на главата, като един или два отвора. Всички тези бозайници, които са се завърнали в морето, са започнали да дишат съзнателно, само със съзнателно усилие – за разлика от човека и другите бозайници, които нямат нужда да полагат съзнателно усилие да дишат. Развитието или възстановяването на гръбната перка за странично равновесие е друга промяна, която е станала при някои от китоподобните при тяхното връщане в морето.”—*Op. cit., pp. 26-27 [курсивът е наш].
Тази приказка е дори още по-невероятна от приказката на Киплинг за крокодила, който опънал носа на слончето! Бозайник влязъл в океана и вместо да се удави, продължил да живее като започнал да плува в океана! Ето ТОВА наистина е приказка за риба! Постепенно той и неговото потомство направили някои промени, за да им е по-лесно в океана. Но как са оцелели докато преди промените да са били завършени?
“Особено трудни за приемане като случайни процеси са тези дългосрочни промени, които водят към нов начин на живот, като еволюцията на птици от влечуги или – вероятно още по-странно – връщането на бозайници към живот в морето, както при делфините и китовете.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 160.
Дори *Гулд ги определя като детски приказки:
“От каква полза е половин челюст или половин крило? . . . Тези приказки на еволюционната естествена история в традицията на Разкази ей-така не доказват нищо . . . схващания поддържани само от лекомислени спекулации въобще не ме впечатляват.”—*Stephen Jay Gould, “The Return of the Hopeful Monsters,” Natural History, June/July, 1977.
Дори *Гулд ги определя като детски приказки:
“От каква полза е половин челюст или половин крило? . . . Тези приказки на еволюционната естествена история в традицията на Разкази ей-така не доказват нищо . . . схващания поддържани само от лекомислени спекулации въобще не ме впечатляват.”—*Stephen Jay Gould, “The Return of the Hopeful Monsters,” Natural History, June/July, 1977.
10 – КОПИТНО ЖИВОТНО СЕ Е ПРЕОБРАЗУВАЛО В КИТ
Но има и още: *Милнър обяснява, че онова, което е заплувало един ден и се е превърнало в кит, не е било мечка – било е крава, елен или овца! “Няма проблем,” ще отговори някой, “Не е станало отведнъж; еволюционните промени никога не стават изведнъж. Нужни са били хиляди години за да се промени кравата в кит.”
Но има и още: *Милнър обяснява, че онова, което е заплувало един ден и се е превърнало в кит, не е било мечка – било е крава, елен или овца! “Няма проблем,” ще отговори някой, “Не е станало отведнъж; еволюционните промени никога не стават изведнъж. Нужни са били хиляди години за да се промени кравата в кит.”
Значи тази крава е плувала в океана през цялото това време докато са станали промените?
*Милнър сега ще ни обясни защо онова, което е заплувало, не е било мечка, а е било крава, елен или овца:
“Междинните форми са оскъдни, но наскоро в Индия са открити няколко подсказващи вкаменелости на четириного животно, чийто череп и зъби приличат на тези на китовете. [Никое земно същество няма няма зъби като на китовете, за които Дарвин говори – големият кит, който поема вода през устата си и прецеждат миниатюрни животни през огромна гъста четина.] А през 80-те върху кръв от китове са извършени тестове за серумен белтък за да бъде сравнена с биохимията на други съществуващи животински групи. Резултатите свързват китовете не с мечки или други хищници, а с копитни животни. Предшествениците на китовете са били близкородствени на предшествениците на кравите, елените и овцете!
Такъв извод съвпада с общото поведение на големите китове, които се движат на стада и процеждат морето за планктон; както антилопите и кравите, те са социални животни, които пасат.”
*Милнър сега ще ни обясни защо онова, което е заплувало, не е било мечка, а е било крава, елен или овца:
“Междинните форми са оскъдни, но наскоро в Индия са открити няколко подсказващи вкаменелости на четириного животно, чийто череп и зъби приличат на тези на китовете. [Никое земно същество няма няма зъби като на китовете, за които Дарвин говори – големият кит, който поема вода през устата си и прецеждат миниатюрни животни през огромна гъста четина.] А през 80-те върху кръв от китове са извършени тестове за серумен белтък за да бъде сравнена с биохимията на други съществуващи животински групи. Резултатите свързват китовете не с мечки или други хищници, а с копитни животни. Предшествениците на китовете са били близкородствени на предшествениците на кравите, елените и овцете!
Такъв извод съвпада с общото поведение на големите китове, които се движат на стада и процеждат морето за планктон; както антилопите и кравите, те са социални животни, които пасат.”
Възможно ли е крава да се храни с риба? Как ще я хваща? Според приказката, след като се е променила във формата на риба, тя е нямала как да диша, тъй като е можела да диша само атмосферен въздух, а носът ѝ е бил отпред на главата с отвор сочещ надолу (както е при всички земни животни). Тази крава или е преминала през рязка промяна в рамките на едно поколение, или ВСИЧКИ нейни потомци са се издавяли в продължение на хиляди години ДОКАТО постепенно са преместили този нос на върха на главата и са започнали да дишат съзнателно. (Вероятно кравата се е научила да плува в обърнато състояние, за да държи носа си извън водата.)
Бихме могли да разгледаме в известни подробности разликите между китовете и копитните животни. (Например, млякото на малкото китче се изпомпва под налягане направо в устата му; иначе водното налягане не би му позволило да получи достатъчно мляко за да оцелее. И ако нямаше напълно съзнателно дишане, би се удавило веднага след като се роди.) В стотици хиляди различни отношения китът е напълно различен от крава, елен или овца; и все пак ни казват, че някакво копитно животно влязло в морето и след няколко милиона години се превърнало в кит. Това наистина е невероятна приказка. Но тя е просто една в поредица от митове за наивници готови да вярват всичко, което им кажат еволюционистите.
Хората все още разказват Разкази ей-така.
Хората все още разказват Разкази ей-така.
Разбира се, има начин този въпрос да се реши веднъж завинаги: Пуснете една крава океана и вижте какво ще стане.
Надсмивайки се над идеята, че това може да има някакво отношение към Теорията, един утвърден еволюционист цитира изявление от страна на Опозицията:
“Както казва един креационистки памфлет, ‘Ако жабата се превърне в принц мигновено, това се нарича приказка, но ако добавите няколко милиона години, се нарича еволюционна наука.’”—*Op. cit., p. 399.
Надсмивайки се над идеята, че това може да има някакво отношение към Теорията, един утвърден еволюционист цитира изявление от страна на Опозицията:
“Както казва един креационистки памфлет, ‘Ако жабата се превърне в принц мигновено, това се нарича приказка, но ако добавите няколко милиона години, се нарича еволюционна наука.’”—*Op. cit., p. 399.
11 – МИЛИОНИ ГОДИНИ ЗА КРАВАТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В КИТ
Все още ме притеснява тази крава. Трябвало е да стои във водата, плувайки и дъвчейки трева, която по случайност е трябвало да си плува наблизо, докато телето е сучело под водата; и тя и нейните наследници е трябвало да продължават така МИЛИОНИ ГОДИНИ преди тази крава да може да се превърне в кит!
Все още ме притеснява тази крава. Трябвало е да стои във водата, плувайки и дъвчейки трева, която по случайност е трябвало да си плува наблизо, докато телето е сучело под водата; и тя и нейните наследници е трябвало да продължават така МИЛИОНИ ГОДИНИ преди тази крава да може да се превърне в кит!
https://in.pinterest.com/pin/301178293848567777/
“Нужни са МИЛИОНИ ГОДИНИ за да може да еволюира нов вид, десет милиона години за нов род, сто милиона години за клас, милиард години за семейство, и обикновено дотук стига нашето въображение.
След един милиард години [от сега], изглежда, разумният живот може да бъде толкова различен от хората колкото са хората от насекомите. . . . Промяната от човешко същество в облак може да изглежда прекомерно предположение, но са един милиард години можем да очакваме именно такъв вид промени.”—*Freemen Dyson, 1988 statement, quoted in Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 93 [американски математик; главните букви са добавени].
Друг еволюционист се съгласява: Милиони години преди кравата да може да се превърне в кит.
“Промяната в генните честоти на цели популации в продължение на поколения създава нови видове. Дарвин нарича промяната на един вид в друг ‘възпроизводство с промени’: бавен процес, обикновено действащ в продължение на СТОТИЦИ ХИЛЯДИ и дори МИЛИОНИ години.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 157.
Притеснявате се относно телето? Няма нужда. То си е притискало носа с копитото докато е сучело. Телетата трябва да са издръжливи, нали разбирате, иначе не оцеляват дълго време.
“Промяната в генните честоти на цели популации в продължение на поколения създава нови видове. Дарвин нарича промяната на един вид в друг ‘възпроизводство с промени’: бавен процес, обикновено действащ в продължение на СТОТИЦИ ХИЛЯДИ и дори МИЛИОНИ години.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 157.
Притеснявате се относно телето? Няма нужда. То си е притискало носа с копитото докато е сучело. Телетата трябва да са издръжливи, нали разбирате, иначе не оцеляват дълго време.
*Луи Бунур, бивш директор на зоологическия музей в Страсбург и по-късно директор на изследователския отдел на Френския национален център за научни изследвания, обобщава ситуацията:
“Еволюционизмът е приказка за големи. Тази теория не е помогнала с нищо за развитието на науката. Тя е безполезна.”—*Louis Bounoure, Le Monde et la Vie (October 1983)] цитирано в The Advocate, March 8, 1984.
Джеймс Перлоф завършва изследване на еволюционната теория със следните думи:
“ ‘Принцесата целуната жабока, и той се превърнал в прекрасен принц.’ Наричаме това приказка. Еволюцията казва, че жабите се превръщат в принцове, и ние наричаме това наука.”—James Perloff, Tornado in a Junkyard (1999), p. 274.
“ ‘Принцесата целуната жабока, и той се превърнал в прекрасен принц.’ Наричаме това приказка. Еволюцията казва, че жабите се превръщат в принцове, и ние наричаме това наука.”—James Perloff, Tornado in a Junkyard (1999), p. 274.
ГЛАВА 22 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ЕВОЛЮЦИОННА НАУЧНА ФАНТАСТИКА
Голяма част от това, което открихме в тази книга, е хумористично. Твърденията на еволюцията, често казано, са смешни. Изберете една от приказките в раздел 1 и я подложете на научна критика. Покажете защо не е възможно да е истина.
ЕВОЛЮЦИОННА НАУЧНА ФАНТАСТИКА
Голяма част от това, което открихме в тази книга, е хумористично. Твърденията на еволюцията, често казано, са смешни. Изберете една от приказките в раздел 1 и я подложете на научна критика. Покажете защо не е възможно да е истина.
ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА
Въоръжените сили на САЩ биха искали да имат по-евтин стелт бомбардировач (в момента най-скъпият самолет в света). Но тигровият молец има система за заглушаване на радари, която се включва веднага щом към него се насочи някой прилеп – и прилепът не може да го намери! Министерството на отбраната трябва да попита малкото нещо как успява да постигне това. Тигровият молец не е платил и долар за своето оборудване. Получил го е от някъде.
Въоръжените сили на САЩ биха искали да имат по-евтин стелт бомбардировач (в момента най-скъпият самолет в света). Но тигровият молец има система за заглушаване на радари, която се включва веднага щом към него се насочи някой прилеп – и прилепът не може да го намери! Министерството на отбраната трябва да попита малкото нещо как успява да постигне това. Тигровият молец не е платил и долар за своето оборудване. Получил го е от някъде.
Баснословни приказки, на които само малки деца могат да вярват
Тази глава е основана върху стр. 953-959 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.
Ето някои странни приказки, които само малките деца биха счели за интересни. Но, изненадващо, еволюционните теоретици също ги харесват.
1 – ПРИКАЗКИ ЗА ГОЛЕМИ
“В допълнение към своята журналистика, приключенски разкази и исторически сведения относно британския Радж в Индия, Ръдиърд Киплинг е известен със своята поредица от очарователни детски разкази относно произхода на животните. Разкази ей-така (1902) са фантастични обяснения как . . . камилата получава гърбицата си (като се въргаля по неравните пясъчни дюни). Следвайки народните приказки на племената, те изразяват хумор, морал, или дават чудати ‘обяснения’ как различните животни са придобили своите особености.
‘До съвсем скоро,’ пише историкът на науката Майкъл Гизлин, ‘биологичната литература беше пълна с разкази ‘ей-така’ и лъжеобяснения относно структури, които са се развили ‘за доброто на вида.’ Биолози, които никога не са видели нищо на практика, са съставяли логични, правдоподобни обяснения защо даден орган е от полза за вида или е бил от полза в предишни етапи.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 245.
Тази глава е основана върху стр. 953-959 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.
Ето някои странни приказки, които само малките деца биха счели за интересни. Но, изненадващо, еволюционните теоретици също ги харесват.
1 – ПРИКАЗКИ ЗА ГОЛЕМИ
“В допълнение към своята журналистика, приключенски разкази и исторически сведения относно британския Радж в Индия, Ръдиърд Киплинг е известен със своята поредица от очарователни детски разкази относно произхода на животните. Разкази ей-така (1902) са фантастични обяснения как . . . камилата получава гърбицата си (като се въргаля по неравните пясъчни дюни). Следвайки народните приказки на племената, те изразяват хумор, морал, или дават чудати ‘обяснения’ как различните животни са придобили своите особености.
‘До съвсем скоро,’ пише историкът на науката Майкъл Гизлин, ‘биологичната литература беше пълна с разкази ‘ей-така’ и лъжеобяснения относно структури, които са се развили ‘за доброто на вида.’ Биолози, които никога не са видели нищо на практика, са съставяли логични, правдоподобни обяснения защо даден орган е от полза за вида или е бил от полза в предишни етапи.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 245.
Времената не са се променили; всъщност, положението става по-зле. Както много учени осъзнават, книгата на *Дарвин е пълна с обяснения “ей-така”; и съвременните теоретици продължават традицията на пренебрегване на факти и закони в търсене на все по-фантастични теории относно произхода на звездите, планетите и живите организми.
Когато са писани за деца, те биват наричани “приказки”; но когато са писани за големи, те биват наричани “хоризонти на еволюционната наука.”
Настанете се удобно. В този раздел ще четем приказки събрани от чичо Чарли и Приятели. За да направим сравнение, първата и третата приказки са от чичо Чарли, а втората е писана от известен автор на приказки за малки деца. Нека да видим дали ще можете да видите някакви разлики:
Когато са писани за деца, те биват наричани “приказки”; но когато са писани за големи, те биват наричани “хоризонти на еволюционната наука.”
Настанете се удобно. В този раздел ще четем приказки събрани от чичо Чарли и Приятели. За да направим сравнение, първата и третата приказки са от чичо Чарли, а втората е писана от известен автор на приказки за малки деца. Нека да видим дали ще можете да видите някакви разлики:
2 – ОТКЪДЕ Е ДОШЪЛ КИТЪТ
*Чарлс Дарвин, винаги готов да измисли теория за всичко, обяснява как се е появил “чудовищният кит”:
“Хърн е забелязал, че черната мечка в Северна Америка плува в продължение на часове с отворена уста, като по този начин хваща насекоми във водата, както китът. Дори в такъв краен случай, ако количеството на насекоми е постоянно, и ако наблизо няма по-добре пригодени съперници, не виждам никакъв проблем някой вид мечки да стане, по естествен отбор, водни животни по своето устройство и навици, с все по-големи уста, докато накрая се появи чудовищно същество като кита.”—*Charles Darwin, The Origin of Species (1859; 1984), p. 184.
*Чарлс Дарвин, винаги готов да измисли теория за всичко, обяснява как се е появил “чудовищният кит”:
“Хърн е забелязал, че черната мечка в Северна Америка плува в продължение на часове с отворена уста, като по този начин хваща насекоми във водата, както китът. Дори в такъв краен случай, ако количеството на насекоми е постоянно, и ако наблизо няма по-добре пригодени съперници, не виждам никакъв проблем някой вид мечки да стане, по естествен отбор, водни животни по своето устройство и навици, с все по-големи уста, докато накрая се появи чудовищно същество като кита.”—*Charles Darwin, The Origin of Species (1859; 1984), p. 184.
3 – КАК СЛОНЪТ СЕ Е СДОБИЛ С ДЪЛГИЯ СИ НОС
Тук ще вмъкнем една приказка написана за деца, не за възрастни. Но всъщност няма голяма разлика.
Едно слонче не обичало да стои близо до майка си, както се полага. Скитайки се насам-натам, то видяло блестящата водна повърхност на реката, и се приближило да я разгледа. На повърхността на водата имало някаква неравност; чудейки се какво ли ще е това нещо, то се приближило за да погледне отблизо. Внезапно тази неравност – заедно с всичко друго свързано с нея – изскочила от водата и хванала носа на горкото слонче. Киплинг продължава в приказката:
Едно слонче не обичало да стои близо до майка си, както се полага. Скитайки се насам-натам, то видяло блестящата водна повърхност на реката, и се приближило да я разгледа. На повърхността на водата имало някаква неравност; чудейки се какво ли ще е това нещо, то се приближило за да погледне отблизо. Внезапно тази неравност – заедно с всичко друго свързано с нея – изскочила от водата и хванала носа на горкото слонче. Киплинг продължава в приказката:
“Слончето седнало на задните си крака и дърпало, и дърпало, и дърпало, и носът му започнал да се разтяга. А крокодилът нагазил в тинята на брега, разпенил водата с могъщите удари на своята опашка, и той дърпал, и дърпал, и дърпал.”—Rudyard Kipling, children’s story, quoted in Wayne Friar and Percival Davis, Case for Creation (1983), p. 130.
Ето така слонът се сдобил с дългия си нос.
4 – КАК ЖИРАФЪТ СЕ СДОБИЛ С ДЪЛГИЯ СИ ВРАТ
Едно време жирафът изглеждал като всички други тревопасни животни в Африка. Но макар другите животни да се задоволявали да пасат полската трева и листата на долните клони, жирафът смятал, че оцеляването на най-пригодените от неговия вид зависи от способността им да достигат и късат листа от по-високите клони. Това продължавало известно време, като той и неговите братя и сестри продължавали да достигат все по-високо и по-високо. Оцелели само онези, които можели да достигнат листата по най-високите клони.
Всички други жирафи измрели от глад (защото били твърде горди да се наведат и да ядат изобилната растителност, която всички други късоврати животни ядели). Затова само най-дълговратите жирафи имали достатъчно храна, докато другите жирафи измрели от липса на храна. Тъжна приказка, не смятате ли? Но това е разказ как жирафът се сдобил с дългия си врат.
Представете си трагедията: Измрели жирафи в тревата, докато късовратите тревопасни като антилопата и газелата се разхождат между тях, посред изобилие от храна. В това има урок за нас: Не бъдете твърде горди да си наведете врата и да ядете. Може би ще кажете, че по това време вратовете им вече са били твърде дълги, за да се наведат и да пасат трева! Не е така; все пак всеки жираф е трябвало да си наведе врата за да пие вода. Жирафите на *Дарвин измрели от глад, не от жажда.
Едно време жирафът изглеждал като всички други тревопасни животни в Африка. Но макар другите животни да се задоволявали да пасат полската трева и листата на долните клони, жирафът смятал, че оцеляването на най-пригодените от неговия вид зависи от способността им да достигат и късат листа от по-високите клони. Това продължавало известно време, като той и неговите братя и сестри продължавали да достигат все по-високо и по-високо. Оцелели само онези, които можели да достигнат листата по най-високите клони.
Всички други жирафи измрели от глад (защото били твърде горди да се наведат и да ядат изобилната растителност, която всички други късоврати животни ядели). Затова само най-дълговратите жирафи имали достатъчно храна, докато другите жирафи измрели от липса на храна. Тъжна приказка, не смятате ли? Но това е разказ как жирафът се сдобил с дългия си врат.
Представете си трагедията: Измрели жирафи в тревата, докато късовратите тревопасни като антилопата и газелата се разхождат между тях, посред изобилие от храна. В това има урок за нас: Не бъдете твърде горди да си наведете врата и да ядете. Може би ще кажете, че по това време вратовете им вече са били твърде дълги, за да се наведат и да пасат трева! Не е така; все пак всеки жираф е трябвало да си наведе врата за да пие вода. Жирафите на *Дарвин измрели от глад, не от жажда.
Ето така жирафът се сдобил с дългия си врат, според оригиналните мислители преди около век, хората, от които сме получили основните еволюционни теории.
Не ми вярвате? Четете нататък.
“Знаем, че това животно, най-високо от всички бозайници, живее във вътрешността на Африка, на места където почвата, почти винаги суха и без никаква растителност [невярно], го принуждава да опасва дърветата и да се протяга постоянно за да ги достигне. В продължение на дълъг период от време този навик води до това следствие във всички членове на неговия род, че предните крака са пораснали по-дълги от задните и вратът му се е източил толкова много, че жирафът, дори без да се изправя на задните си крака, издига главата си на височина шест метра.”—*Jean-Baptist de Monet (1744-1829), quoted in Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 87.
Не ми вярвате? Четете нататък.
“Знаем, че това животно, най-високо от всички бозайници, живее във вътрешността на Африка, на места където почвата, почти винаги суха и без никаква растителност [невярно], го принуждава да опасва дърветата и да се протяга постоянно за да ги достигне. В продължение на дълъг период от време този навик води до това следствие във всички членове на неговия род, че предните крака са пораснали по-дълги от задните и вратът му се е източил толкова много, че жирафът, дори без да се изправя на задните си крака, издига главата си на височина шест метра.”—*Jean-Baptist de Monet (1744-1829), quoted in Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 87.
“Така при оригиналния жираф, принудени от природата, индивидите, които са можели да пасат най-високо и са били способни по време на суша да достигнат дори няколко сантиметра над другите, често са оцелявали. . . . Чрез дългата продължителност на този процес . . . съчетан, без съмнение, по много важен начин с наследените следствия от нарасналата употреба на някои части от тялото, на мен ми изглежда почти сигурно, че кое да е обикновено копитно четириного би се превърнало в жираф.”—*Charles Darwin, Origin of Species (1859), p. 202.
Настанете се удобно и слушайте; още не сме свършили с жирафите. Има и още: “Преди много време жирафът продължавал да достига до най-високите клонки за да намери достатъчно храна, която да го предпази от гибел. Но тъй като само жирафите с най-дългите вратове били най-пригодени, само мъжките оцелели – тъй като женските не били толкова високи! Ето защо в Африка днес няма останали женски жирафи.” Край на приказката. Не вярвате? Ами тогава трябва да отидете в университет.
“На един урок по пред-медицинска подготовка в университета в Торонто беше засегнат този въпрос [как жирафът се е сдобил с дълъг врат]. Лекторът беше изпълнен с ентусиазъм по своя предмет и аз съм сигурен, че студентите бяха надлежно впечатлени с неговата илюстрация на естествения отбор и как жирафът се е сдобил с дългия си врат.
Настанете се удобно и слушайте; още не сме свършили с жирафите. Има и още: “Преди много време жирафът продължавал да достига до най-високите клонки за да намери достатъчно храна, която да го предпази от гибел. Но тъй като само жирафите с най-дългите вратове били най-пригодени, само мъжките оцелели – тъй като женските не били толкова високи! Ето защо в Африка днес няма останали женски жирафи.” Край на приказката. Не вярвате? Ами тогава трябва да отидете в университет.
“На един урок по пред-медицинска подготовка в университета в Торонто беше засегнат този въпрос [как жирафът се е сдобил с дълъг врат]. Лекторът беше изпълнен с ентусиазъм по своя предмет и аз съм сигурен, че студентите бяха надлежно впечатлени с неговата илюстрация на естествения отбор и как жирафът се е сдобил с дългия си врат.
Но аз попитах лектора дали има някаква разлика във височината между мъжките и женските жирафи. Той се спря за минута докато изглежда осъзнаваше възможните следствия от въпроса. След малко каза, ‘Не знам. Трябва да проверя.’ След това обясни на класа, че ако разликата [между дължината на вратовете при мъжките и женските] е значителна, това може да съсипе илюстрацията, освен ако мъжките са били необичайно кавалерски настроени и са отстъпвали, за да позволят на женските ‘също да оцелеят.’
Той така и не даде отговор на моя въпрос; но с течение на времето аз сам открих отговора. Според Джоунс, женският жираф е с 60 сантиметра по-нисък от мъжкия. Това наблюдение е потвърдено от Кенън. Интересно, публикацията на Reader’s Digest, The Living World of Animals, увеличава възможната разлика до почти метър!
Въпреки това преди известно време списание Life представи приказката за жирафа като изключително убедителен пример за действието на естествения отбор.”—Arthur C. Custance, “Equal Rights Amendment for Giraffes?” in Creation Research Society Quarterly, March 1980, p. 230 [references cited: *F. Wood Jones, Trends of Life (1953), p. 93; H. Graham Cannon, Evolution of Living Things (1958), p. 139; *Reader’s Digest World of Animals (1970), p. 102].
Съндърланд сравнява приказката за високия врат с научните сведения:
“Неодарвинистите разказват, че някакъв предшественик на жирафа постепенно удължавал костите на врата и предните си крака в продължение на милиони години. Ако беше така, може да се предскаже, че или ще има вкаменелости показващи някои от междинните форми, или вероятно днес ще има останали някои форми със средни по дължина вратове. Не са намерени абсолютно никакви такива междинни форми нито сред вкаменелостите, нито сред живите чифтокопитни животни, които биха свързали жирафа с кое да е друго същество.
Еволюционистите не могат да обяснят защо жирафът е единственото четириного същество с наистина дълъг врат и все пак всичко друго в света [без такъв дълъг врат] е оцеляло. Разбира се, много късоврати животни са съществували в същите области заедно с жирафа. Дарвин дори сам споменава за тази критика в Произход на видовете, но се опитва да я омаловажи и пренебрегне.
Еволюционистите не могат да обяснят защо жирафът е единственото четириного същество с наистина дълъг врат и все пак всичко друго в света [без такъв дълъг врат] е оцеляло. Разбира се, много късоврати животни са съществували в същите области заедно с жирафа. Дарвин дори сам споменава за тази критика в Произход на видовете, но се опитва да я омаловажи и пренебрегне.
Нещо повече, за еволюционистите е невъзможно да съставят правдоподобен сценарий както за произхода на дългия врат на жирафа, така и за неговата сложна система за регулиране на кръвното налягане. Тази удивителна система произвежда изключително високо кръвно налягане за да изпомпва кръвта до намиращия се на 6 метра височина мозък, и в същото време бързо намалява налягането, за да предотврати мозъчни увреждания, когато животното се навежда да пие вода. След повече от век на най-усилено изследване на вкаменелости, световните музеи не могат да покажат и една единствена междинна форма, която свързва жирафа с кое да е друго същество.”—Luther D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), pp. 83-84.
СОМЪТ СЕ Е НАУЧИЛ ДА ВЪРВИ
Известни са една-две риби, които вървят на сухо на кратки разстояния, след което пак скачат във водата. Но няма нито една риба, която остава на сушата и се превръща във влечуго! Лутър Съндърланд интервюира няколко от водещите експерти по вкаменелости. Всеки палеонтолог е бил попитан относно този велик “разказ за рибата” на еволюцията: първата риба, която е започнала да ходи по сушата – и така е станала дядото на всички земни животни! Макар това да е основно учение на еволюционната теория, никой от интервюираните експерти не е знаел нищо за каквото и да било свидетелство от вкаменелостите, което доказва, че на някаква риба са ѝ пораснали крака и е започнала да ходи по земята!
Ето една по-нова приказка за риби, която напомня за старата известна приказка от учебниците по еволюция:
“The Kingston Whig-Standard от 7 октомври 1976, съдържа на страница 24 кратък разказ от Джоунсбъро, Тенеси, от Националния фестивал на САЩ за приказки. Една конкретна приказка казва следното:
‘Веднъж в детството си, докато ловял риба, разказвачът хванал сом, но го хвърлил пък във водата. На следващия ден хванал отново същия сом. Този път го подържал малко извън водата, и го хвърлил отново. Това продължило цяло лято; рибата оставала извън водата за все по-дълги периоди от време, докато накрая свикнала да живее на сушата.
Известни са една-две риби, които вървят на сухо на кратки разстояния, след което пак скачат във водата. Но няма нито една риба, която остава на сушата и се превръща във влечуго! Лутър Съндърланд интервюира няколко от водещите експерти по вкаменелости. Всеки палеонтолог е бил попитан относно този велик “разказ за рибата” на еволюцията: първата риба, която е започнала да ходи по сушата – и така е станала дядото на всички земни животни! Макар това да е основно учение на еволюционната теория, никой от интервюираните експерти не е знаел нищо за каквото и да било свидетелство от вкаменелостите, което доказва, че на някаква риба са ѝ пораснали крака и е започнала да ходи по земята!
Ето една по-нова приказка за риби, която напомня за старата известна приказка от учебниците по еволюция:
“The Kingston Whig-Standard от 7 октомври 1976, съдържа на страница 24 кратък разказ от Джоунсбъро, Тенеси, от Националния фестивал на САЩ за приказки. Една конкретна приказка казва следното:
‘Веднъж в детството си, докато ловял риба, разказвачът хванал сом, но го хвърлил пък във водата. На следващия ден хванал отново същия сом. Този път го подържал малко извън водата, и го хвърлил отново. Това продължило цяло лято; рибата оставала извън водата за все по-дълги периоди от време, докато накрая свикнала да живее на сушата.
В края на лятото, когато момчето тръгнало на училище, един ден рибата изскочила от водата и го последвала като куче. Всичко било наред докато не се качили на един стар дървен мост, на който липсвала една от дъските. Уви, сомът паднал през дупката във водата под моста, и се удавил.”—Harold L. Armstrong, news note, Creation Research Society Quarterly, March 1977, p. 230.
6 – ОТ ПРЪСТТА ИЗЛИЗА ЖИВО СЪЩЕСТВО
Имаме и друга приказка за малки деца. Съберете и слушайте внимателно, защото само най-наивните ще я сметнат за правдоподобна:
“Преди много време и в много далечна земя, на брега на морето имало една купчина пясък. Той изглеждал като най-обикновен пясък, и наистина бил най-обикновен пясък! Водата се плискала по брега. Изглеждала като най-обикновена вода, и наистина била най-обикновена вода! Тогава се надигнала буря, и проблеснали светкавици. Нищо не се изплашило и не побягнало да се скрие, тъй като нямало никакво живо същество. Тогава една светкавица ударила водата . . . и се появило живо същество! То поплувало насам-натам известно време, имало деца, и след хиляди години неговите потомци постепенно схванали как да изобретят органи необходими за оцеляване, и в края на краищата се научили как да се възпроизвеждат и да раждат малки. Ето така сме се появили ние.”
Имаме и друга приказка за малки деца. Съберете и слушайте внимателно, защото само най-наивните ще я сметнат за правдоподобна:
“Преди много време и в много далечна земя, на брега на морето имало една купчина пясък. Той изглеждал като най-обикновен пясък, и наистина бил най-обикновен пясък! Водата се плискала по брега. Изглеждала като най-обикновена вода, и наистина била най-обикновена вода! Тогава се надигнала буря, и проблеснали светкавици. Нищо не се изплашило и не побягнало да се скрие, тъй като нямало никакво живо същество. Тогава една светкавица ударила водата . . . и се появило живо същество! То поплувало насам-натам известно време, имало деца, и след хиляди години неговите потомци постепенно схванали как да изобретят органи необходими за оцеляване, и в края на краищата се научили как да се възпроизвеждат и да раждат малки. Ето така сме се появили ние.”
Тази приказка ще въздейства единствено на деца по-малки от шест-годишна възраст. Над тази възраст те биха отговорили, “Хайде бе, занасяш се!” Някой компетентен генетик ще си умре от смях.
Ето и друга приказка за живот възникнал от пръстта, в която преди това е нямало никакво живо същество. Тази приказка първоначално е била разказвана не на съвременни хора, а на древните. Тя е езически мит:
Ето и друга приказка за живот възникнал от пръстта, в която преди това е нямало никакво живо същество. Тази приказка първоначално е била разказвана не на съвременни хора, а на древните. Тя е езически мит:
“Фениксът е бил приказна птица подобна на орел, съществуваща във фолклора на древен Египет. Казват, че по всяко време не е имало повече от една от тези птици. Самотното съществуване на фениксът естествено е представлявало проблем от гледна точка на възпроизводството. Но проблемът с възпроизводството е бил разрешен по много уникален начин. В края на своя повече от 500-годишен живот птицата правела гнездо от запалими материали и аромати, подпалвала гнездото и изгаряла в пламъците.
Тогава, виж ти, от мъртвата пепел изскачал нов феникс!
В историята на митологията преказката за феникса е един от няколкото случая, ако не единственият случай, в който нещо сложно се появява от нежива материя, без никаква външна помощ.”—Lester J. McCann, Blowing the Whistle on Darwinism (1988), p. 101.
Не се залъгвайте с глупавото бърборене на креационистите относно научните факти – като ДНК и кодове от аминокиселини, концентрирани химични съединения, необходима храна, сложни системи за възпроизводство, съдържания на клетките, устройство на костите, хормони, стомашно-чревна система, мозък, сърце, нерви, кръвоносна система, лимфна система и всичко останало.
Вместо това, задоволете се с чудната приказка: “Светкавица ударила морската вода и я променила в жив организъм с ДНК код, и след това този организъм имал достатъчно мозък постоянно да променя своя ДНК код за да се променя постепенно в междинни форми и да прави от себе си все нови и нови видове.”
Пренебрегнете факта, че днес това не се случва, и че няма никакво свидетелство, че някога се е случило в миналото. Еволюционистите казват, че трябва да го вярвате, и следователно трябва да се преклоните пред тяхната превъзхождаща интелигентност. Не се съмнявайте; не мислете.
В историята на митологията преказката за феникса е един от няколкото случая, ако не единственият случай, в който нещо сложно се появява от нежива материя, без никаква външна помощ.”—Lester J. McCann, Blowing the Whistle on Darwinism (1988), p. 101.
Не се залъгвайте с глупавото бърборене на креационистите относно научните факти – като ДНК и кодове от аминокиселини, концентрирани химични съединения, необходима храна, сложни системи за възпроизводство, съдържания на клетките, устройство на костите, хормони, стомашно-чревна система, мозък, сърце, нерви, кръвоносна система, лимфна система и всичко останало.
Вместо това, задоволете се с чудната приказка: “Светкавица ударила морската вода и я променила в жив организъм с ДНК код, и след това този организъм имал достатъчно мозък постоянно да променя своя ДНК код за да се променя постепенно в междинни форми и да прави от себе си все нови и нови видове.”
Пренебрегнете факта, че днес това не се случва, и че няма никакво свидетелство, че някога се е случило в миналото. Еволюционистите казват, че трябва да го вярвате, и следователно трябва да се преклоните пред тяхната превъзхождаща интелигентност. Не се съмнявайте; не мислете.
7 – КАК РИБАТА Е ПРИДОБИЛА СВОЯТА ФОРМА
Можем да цитираме забележителен брой други примери от еволюционната литература, но един-два ще са достатъчни. Първо, ето как рибата е придобила своята форма:
Можем да цитираме забележителен брой други примери от еволюционната литература, но един-два ще са достатъчни. Първо, ето как рибата е придобила своята форма:
“Рибата е придобила своята сегашна форма след много милиони години на естествен отбор. Тоест, индивидите от всеки вид, които са били най-добре пригодени за своята конкретна среда, са имали по-голяма вероятност да оцелеят достатъчно дълго и да предадат своя генетичен материал на своето потомство, което след това е направило същото. По-слабо пригодените или са се преместили в по-благоприятна среда, или са измрели преди да се възпроизведат и да предадат своите гени на потомството си.”—*Ocean World of Jacques Cousteau: Vol. 5, The Art of Motion, p. 22.
В гореспоменатата книга са описани множество различни риби. Но на читателя се казва, че фирмата на всяка различна риба е всъщност следствие от Ламарково наследство. Всяка риба постепенно си е променяла ДНК-кода, предавала е тези промени на своето потомство; и така под въздействието на средата един вид се превръщал в друг. Това е версията на Ламарк за еволюцията. Книгата разказва за бързи риби и за бавни риби, и как и двете оцеляват много добре във водата. Но по същество се твърди, че бързата риба е станала бърза, иначе е щяла да загине . . . а бавната риба е станала бавна, иначе и тя е щяла да загине! Всяка риба е извършила тези промени, с генетични преобразувания предавани на потомството.
Ние знаем, че рекомбинацията на гените може да произведе някои промени вътре във вида, но никога такива, че да промени вида от един в друг, и в никакъв случай коренните промени, за които се говори по-горе. Тази приказка за рибата е подобна на приказката за врата на жирафа. Точно както на жирафа не може да му порасне по-дълъг врат, така и рибата не може да промени формата си.
8 – ОЩЕ ЗА КИТА НА ДАРВИН
Може би още се чудите относно онзи кит от приказката на *Дарвин? Чарли по-късно може и да се е отрекъл от думите си; но пред близки приятели той остава твърд в защитата на принципа: За него е било очевидно, че мечката се е превърнала в кит!
“Крайностите на адаптацията – като например китът – предизвикват учудване как е възможно да еволюира такова създание. По-голям от цяло стадо слонове, това интелигентно животно се храни с тонове миниатюрни растения и животни (планктон), които извлича от морската вода. Тъй като диша въздух, топлокръвен е и кърми малките си, трябва да се е развил от земни животни в древни времена, и да се е върнал в морето. Но кой би могъл преди 150 години да си представи, че е възможно такова преобразувание?
Може би още се чудите относно онзи кит от приказката на *Дарвин? Чарли по-късно може и да се е отрекъл от думите си; но пред близки приятели той остава твърд в защитата на принципа: За него е било очевидно, че мечката се е превърнала в кит!
“Крайностите на адаптацията – като например китът – предизвикват учудване как е възможно да еволюира такова създание. По-голям от цяло стадо слонове, това интелигентно животно се храни с тонове миниатюрни растения и животни (планктон), които извлича от морската вода. Тъй като диша въздух, топлокръвен е и кърми малките си, трябва да се е развил от земни животни в древни времена, и да се е върнал в морето. Но кой би могъл преди 150 години да си представи, че е възможно такова преобразувание?
Чарлс Дарвин е могъл. Той забелязва в дневника на един пътешественик, че американската черна мечка е наблюдавана как ‘плува в продължение на часове с широко отворена уста, хващайки насекоми във водата като кит.’ Ако този нов навик за добиване на храна се насади, казва Дарвин в Произход на видовете (първо издание, 1859) . . . [продължава с цитата от Дарвин].
‘Абсурдно!’ сумтели презрително зоолозите по негово време. Такъв пример, според тях, звучи толкова нелепо и крайно, че е достатъчен да нареди Дарвин сред разказвачите на приказки. Професор Ричард Оуен от Британския музей успява да убеди Дарвин да остави ‘приказката за кита-мечка,’ или поне да я преработи. Дарвин я премахва от по-късните издания, но в лични разговори съжалява, че се е предал пред критиците, тъй като не вижда ‘никаква особена трудност устата на мечката да се увеличи до степен полезна за промяна на навиците.’ Години по-късно той все още смята примера за ‘напълно разумен.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 483.
Има много повече подробности при промяната от мечка в кит отколкото просто голямата уста! Фактът е, че Дарвин е прав да дава този пример, защото той точно съответства на неговата теория. Проблемът е, че докато лекомислено си оставаме с теорията, всичко звучи добре; но когато даваме конкретни примери за това как би трябвало теорията да работи на практика, разсъждаващите хора осъзнават, че тя е фантастична нелепост.
9 – ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА БОЗАЙНИК В КИТ
Възприемайки теорията на *Дарвин, че някакво земно животно, например мечка, се е преобразувало в кит, еволюционистите отиват и по-далеч и я развиват в сложна приказка за рибата. Със сериозни лица те заявяват, че след като първата риба излязла от водата, тя започнала да върви и се променила в земно животно; но по-късно някое земно животно е влязло обратно във водата и е станало кит!
Възприемайки теорията на *Дарвин, че някакво земно животно, например мечка, се е преобразувало в кит, еволюционистите отиват и по-далеч и я развиват в сложна приказка за рибата. Със сериозни лица те заявяват, че след като първата риба излязла от водата, тя започнала да върви и се променила в земно животно; но по-късно някое земно животно е влязло обратно във водата и е станало кит!
“Китоподобните, които включват китове и делфини, са се приспособили към напълно воден живот откакто техните предшественици са се върнали в морето преди почти 70 милиона години. Няма данни за предшествениците на китовете, но повечето хора смятат, че те са били всеядни животни вероятно подобни на някои копитни днес.
Най-важните промени са били свързаните с начина, по който животните се движат и дишат. Те са си възвърнали вретеновидната форма на ранните риби. Вратните кости са се скъсили докато не е останало никакво стесняване между главата и тялото [вратът е изчезнал]. Тъй като водата сега е поддържала тежестта им, телата им са станали кръгли или цилиндрични по форма, увеличавайки аеродинамичността. Предните крайници са се приспособили като са станали широки, плоски, подобни на гребла органи. . . . Опашките са се развили до хоризонтални опашни перки.
https://in.pinterest.com/pin/552324341778176514/
Друга промяна, през която китоподобните са преминали в своето приспособяване към връщането си в морето е положението на техните ноздри. От положение на горната челюст във възможно най-предната част на тялото ноздрите са се преместили нагоре и назад, докато днес са разположени отгоре на главата, като един или два отвора. Всички тези бозайници, които са се завърнали в морето, са започнали да дишат съзнателно, само със съзнателно усилие – за разлика от човека и другите бозайници, които нямат нужда да полагат съзнателно усилие да дишат. Развитието или възстановяването на гръбната перка за странично равновесие е друга промяна, която е станала при някои от китоподобните при тяхното връщане в морето.”—*Op. cit., pp. 26-27 [курсивът е наш].
Тази приказка е дори още по-невероятна от приказката на Киплинг за крокодила, който опънал носа на слончето! Бозайник влязъл в океана и вместо да се удави, продължил да живее като започнал да плува в океана! Ето ТОВА наистина е приказка за риба! Постепенно той и неговото потомство направили някои промени, за да им е по-лесно в океана. Но как са оцелели докато преди промените да са били завършени?
“Особено трудни за приемане като случайни процеси са тези дългосрочни промени, които водят към нов начин на живот, като еволюцията на птици от влечуги или – вероятно още по-странно – връщането на бозайници към живот в морето, както при делфините и китовете.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 160.
Дори *Гулд ги определя като детски приказки:
“От каква полза е половин челюст или половин крило? . . . Тези приказки на еволюционната естествена история в традицията на Разкази ей-така не доказват нищо . . . схващания поддържани само от лекомислени спекулации въобще не ме впечатляват.”—*Stephen Jay Gould, “The Return of the Hopeful Monsters,” Natural History, June/July, 1977.
Дори *Гулд ги определя като детски приказки:
“От каква полза е половин челюст или половин крило? . . . Тези приказки на еволюционната естествена история в традицията на Разкази ей-така не доказват нищо . . . схващания поддържани само от лекомислени спекулации въобще не ме впечатляват.”—*Stephen Jay Gould, “The Return of the Hopeful Monsters,” Natural History, June/July, 1977.
10 – КОПИТНО ЖИВОТНО СЕ Е ПРЕОБРАЗУВАЛО В КИТ
Но има и още: *Милнър обяснява, че онова, което е заплувало един ден и се е превърнало в кит, не е било мечка – било е крава, елен или овца! “Няма проблем,” ще отговори някой, “Не е станало отведнъж; еволюционните промени никога не стават изведнъж. Нужни са били хиляди години за да се промени кравата в кит.”
Но има и още: *Милнър обяснява, че онова, което е заплувало един ден и се е превърнало в кит, не е било мечка – било е крава, елен или овца! “Няма проблем,” ще отговори някой, “Не е станало отведнъж; еволюционните промени никога не стават изведнъж. Нужни са били хиляди години за да се промени кравата в кит.”
Значи тази крава е плувала в океана през цялото това време докато са станали промените?
*Милнър сега ще ни обясни защо онова, което е заплувало, не е било мечка, а е било крава, елен или овца:
“Междинните форми са оскъдни, но наскоро в Индия са открити няколко подсказващи вкаменелости на четириного животно, чийто череп и зъби приличат на тези на китовете. [Никое земно същество няма няма зъби като на китовете, за които Дарвин говори – големият кит, който поема вода през устата си и прецеждат миниатюрни животни през огромна гъста четина.] А през 80-те върху кръв от китове са извършени тестове за серумен белтък за да бъде сравнена с биохимията на други съществуващи животински групи. Резултатите свързват китовете не с мечки или други хищници, а с копитни животни. Предшествениците на китовете са били близкородствени на предшествениците на кравите, елените и овцете!
Такъв извод съвпада с общото поведение на големите китове, които се движат на стада и процеждат морето за планктон; както антилопите и кравите, те са социални животни, които пасат.”
*Милнър сега ще ни обясни защо онова, което е заплувало, не е било мечка, а е било крава, елен или овца:
“Междинните форми са оскъдни, но наскоро в Индия са открити няколко подсказващи вкаменелости на четириного животно, чийто череп и зъби приличат на тези на китовете. [Никое земно същество няма няма зъби като на китовете, за които Дарвин говори – големият кит, който поема вода през устата си и прецеждат миниатюрни животни през огромна гъста четина.] А през 80-те върху кръв от китове са извършени тестове за серумен белтък за да бъде сравнена с биохимията на други съществуващи животински групи. Резултатите свързват китовете не с мечки или други хищници, а с копитни животни. Предшествениците на китовете са били близкородствени на предшествениците на кравите, елените и овцете!
Такъв извод съвпада с общото поведение на големите китове, които се движат на стада и процеждат морето за планктон; както антилопите и кравите, те са социални животни, които пасат.”
Възможно ли е крава да се храни с риба? Как ще я хваща? Според приказката, след като се е променила във формата на риба, тя е нямала как да диша, тъй като е можела да диша само атмосферен въздух, а носът ѝ е бил отпред на главата с отвор сочещ надолу (както е при всички земни животни). Тази крава или е преминала през рязка промяна в рамките на едно поколение, или ВСИЧКИ нейни потомци са се издавяли в продължение на хиляди години ДОКАТО постепенно са преместили този нос на върха на главата и са започнали да дишат съзнателно. (Вероятно кравата се е научила да плува в обърнато състояние, за да държи носа си извън водата.)
Бихме могли да разгледаме в известни подробности разликите между китовете и копитните животни. (Например, млякото на малкото китче се изпомпва под налягане направо в устата му; иначе водното налягане не би му позволило да получи достатъчно мляко за да оцелее. И ако нямаше напълно съзнателно дишане, би се удавило веднага след като се роди.) В стотици хиляди различни отношения китът е напълно различен от крава, елен или овца; и все пак ни казват, че някакво копитно животно влязло в морето и след няколко милиона години се превърнало в кит. Това наистина е невероятна приказка. Но тя е просто една в поредица от митове за наивници готови да вярват всичко, което им кажат еволюционистите.
Хората все още разказват Разкази ей-така.
Хората все още разказват Разкази ей-така.
Разбира се, има начин този въпрос да се реши веднъж завинаги: Пуснете една крава океана и вижте какво ще стане.
Надсмивайки се над идеята, че това може да има някакво отношение към Теорията, един утвърден еволюционист цитира изявление от страна на Опозицията:
“Както казва един креационистки памфлет, ‘Ако жабата се превърне в принц мигновено, това се нарича приказка, но ако добавите няколко милиона години, се нарича еволюционна наука.’”—*Op. cit., p. 399.
Надсмивайки се над идеята, че това може да има някакво отношение към Теорията, един утвърден еволюционист цитира изявление от страна на Опозицията:
“Както казва един креационистки памфлет, ‘Ако жабата се превърне в принц мигновено, това се нарича приказка, но ако добавите няколко милиона години, се нарича еволюционна наука.’”—*Op. cit., p. 399.
11 – МИЛИОНИ ГОДИНИ ЗА КРАВАТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В КИТ
Все още ме притеснява тази крава. Трябвало е да стои във водата, плувайки и дъвчейки трева, която по случайност е трябвало да си плува наблизо, докато телето е сучело под водата; и тя и нейните наследници е трябвало да продължават така МИЛИОНИ ГОДИНИ преди тази крава да може да се превърне в кит!
Все още ме притеснява тази крава. Трябвало е да стои във водата, плувайки и дъвчейки трева, която по случайност е трябвало да си плува наблизо, докато телето е сучело под водата; и тя и нейните наследници е трябвало да продължават така МИЛИОНИ ГОДИНИ преди тази крава да може да се превърне в кит!
https://in.pinterest.com/pin/301178293848567777/
“Нужни са МИЛИОНИ ГОДИНИ за да може да еволюира нов вид, десет милиона години за нов род, сто милиона години за клас, милиард години за семейство, и обикновено дотук стига нашето въображение.
След един милиард години [от сега], изглежда, разумният живот може да бъде толкова различен от хората колкото са хората от насекомите. . . . Промяната от човешко същество в облак може да изглежда прекомерно предположение, но са един милиард години можем да очакваме именно такъв вид промени.”—*Freemen Dyson, 1988 statement, quoted in Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 93 [американски математик; главните букви са добавени].
Друг еволюционист се съгласява: Милиони години преди кравата да може да се превърне в кит.
“Промяната в генните честоти на цели популации в продължение на поколения създава нови видове. Дарвин нарича промяната на един вид в друг ‘възпроизводство с промени’: бавен процес, обикновено действащ в продължение на СТОТИЦИ ХИЛЯДИ и дори МИЛИОНИ години.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 157.
Притеснявате се относно телето? Няма нужда. То си е притискало носа с копитото докато е сучело. Телетата трябва да са издръжливи, нали разбирате, иначе не оцеляват дълго време.
“Промяната в генните честоти на цели популации в продължение на поколения създава нови видове. Дарвин нарича промяната на един вид в друг ‘възпроизводство с промени’: бавен процес, обикновено действащ в продължение на СТОТИЦИ ХИЛЯДИ и дори МИЛИОНИ години.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 157.
Притеснявате се относно телето? Няма нужда. То си е притискало носа с копитото докато е сучело. Телетата трябва да са издръжливи, нали разбирате, иначе не оцеляват дълго време.
*Луи Бунур, бивш директор на зоологическия музей в Страсбург и по-късно директор на изследователския отдел на Френския национален център за научни изследвания, обобщава ситуацията:
“Еволюционизмът е приказка за големи. Тази теория не е помогнала с нищо за развитието на науката. Тя е безполезна.”—*Louis Bounoure, Le Monde et la Vie (October 1983)] цитирано в The Advocate, March 8, 1984.
Джеймс Перлоф завършва изследване на еволюционната теория със следните думи:
“ ‘Принцесата целуната жабока, и той се превърнал в прекрасен принц.’ Наричаме това приказка. Еволюцията казва, че жабите се превръщат в принцове, и ние наричаме това наука.”—James Perloff, Tornado in a Junkyard (1999), p. 274.
“ ‘Принцесата целуната жабока, и той се превърнал в прекрасен принц.’ Наричаме това приказка. Еволюцията казва, че жабите се превръщат в принцове, и ние наричаме това наука.”—James Perloff, Tornado in a Junkyard (1999), p. 274.
ГЛАВА 22 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ЕВОЛЮЦИОННА НАУЧНА ФАНТАСТИКА
Голяма част от това, което открихме в тази книга, е хумористично. Твърденията на еволюцията, често казано, са смешни. Изберете една от приказките в раздел 1 и я подложете на научна критика. Покажете защо не е възможно да е истина.
ЕВОЛЮЦИОННА НАУЧНА ФАНТАСТИКА
Голяма част от това, което открихме в тази книга, е хумористично. Твърденията на еволюцията, често казано, са смешни. Изберете една от приказките в раздел 1 и я подложете на научна критика. Покажете защо не е възможно да е истина.
ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА
Въоръжените сили на САЩ биха искали да имат по-евтин стелт бомбардировач (в момента най-скъпият самолет в света). Но тигровият молец има система за заглушаване на радари, която се включва веднага щом към него се насочи някой прилеп – и прилепът не може да го намери! Министерството на отбраната трябва да попита малкото нещо как успява да постигне това. Тигровият молец не е платил и долар за своето оборудване. Получил го е от някъде.
Въоръжените сили на САЩ биха искали да имат по-евтин стелт бомбардировач (в момента най-скъпият самолет в света). Но тигровият молец има система за заглушаване на радари, която се включва веднага щом към него се насочи някой прилеп – и прилепът не може да го намери! Министерството на отбраната трябва да попита малкото нещо как успява да постигне това. Тигровият молец не е платил и долар за своето оборудване. Получил го е от някъде.
.jpg)
