Последователи

понеделник, 6 май 2019 г.

Татуировки – Духовна перспектива/Неприлични думи, татуировки и пиърсинг




Татуировки – въведение

За много хора днес, татуировките имат лично, символично, естетично, етническо или културно значение, или са знак на своята индивидуалност. Татуировките са намерили своето място в основните модни тенденции, и сега са често срещани при мъже и жени от всички възрасти и произход.





Въпреки че много от нас в някакъв момент имат възхищение към конкретен дизайн на татуировка или решаваме да си направим една на себе си, ние не сме наясно с ефекта, който имат татуировките на духовно ниво. За да разбере какво се случва когато се носи татуировка, SSRF проведе духовно изследване на татуировки.

2. Духовно изследване на татуировки

Тьрсач с напреднало шесто чуство , Г-жа Йоя Вале, е проучвала духовния ефект на татуировките. Тя е създала чертеж чрез неосезамо знание по-долу. Изготвен въз основа на неосезаемо знание и обясняващ ефекта на татуировка в близост на Вишуда чакрата.





Чертежът чрез неосезаемо знание е проверен за точност от H.С.Д-р Атавле.

Ефектът на татуировките е един и същ, без значение къде се намират на тялото.





От духовна перспектива, татуировките имат пагубно влияние върху нас. По-долу са причините за неблагоприятното духовно въздействие на татуировките:
Повечето хора татуират тялото си поради мода, и това причинява привличане на съблазнителна енергия (Мохини шакти). В резултат на това се увеличава емоционалността и привързаността към външния свят или Великата илюзия (Мая).
По-голямата част от дизайна на татуировките не е сатвик. Ето защо се активира изтощителна енергия.




Татуировките увеличават делът на изтощителната енергия в околната среда и прават индивида физически и духовно неспокоен. Също така, покриването с изтощителна енергия около тялото на индивида се увеличава с 1.5%.




Възможността на негативните енергии (духове, демони, дяволи и т.н.), да повлияят на тялото, ума и интелекта на индивида, който има татуировка на тялото се увеличава поради татуировката.



Татуировките също така увеличават топлината в тялото. Увеличаване на топлината може да представлява увеличение на делът на Раджа-Тама в тялото (прохлада представлява увеличение на делът Сатва).
Показване на татуировката на други хора може да увеличи егото.

3. B обобщение – практически съвети за татуировки от духовна перспектива

Основни точки, които трябва да бъдат разбрани от това проучване на татуировки:
От духовна перспектива, носенето на татуировки не ни носи никаква полза.




Татуировките остават трайно върху тялото, и ако лицето не извършва духовна практика, тогава се увеличава възможността за влияние на изтощителната енергия.





Ако някой вече има татуировка, най-добре е да се предпази от нейните вредни ефекти с редовнадуховна практика. С духовна практика, дистреса поради татуировките може да бъде намален.
Като човек напредва духовно, въпросите свързани с физическото тяло имат се по-малко значение.




В днешно време придоби масов характер психичното заразяване на хората чрез използване на неприлична лексика и псувни. По щандовете на музикалните магазини се продава свободно всякаква продукция на такъв език. Уличният жаргон се използва широко за рекламни цели, за да привлича потенциални клиенти.
Малко хора осъзнават колко негативно се отразява неприличната реч върху човешкото здраве и съдба. Страдат преди всичко зъбите, венците и цялата уста, тъй като когато човек ругае, псува и злослови, той създава отрицателна енергия в устната си кухина. В следващото си въплъщение такъв човек ще фъфли, заеква, мънка или ще се роди ням, а в сегашния си живот често ще страда от остри респираторни заболявания, възпаления на венците (пародонтоза), загниване, разрушаване и опадване на зъбите. Според последните научни данни, човешките зъби са пряко свързани с всички органи. Всеки зъб е индикатор на един или друг орган, като отразява състоянието му. С един зъб могат да бъдат свързани няколко органа или обратно - един орган да е включен към няколко зъба. Човекът е сложна самобалансираща се система. Докато тя се справя със задълженията си, той е здрав. Развалените зъби са причина за недобрата работа на някои органи, тъй като при дъвченето върху тях като върху екстра рецептори се упражнява механично въздействие, стимулиращо функцията им. Липсата на някой зъб води до незадоволително стимулиране на съответните органи и до хронични заболявания. Затова е много важно зъбите да се лекуват своевременно, колкото може по-бързо да се пломбират (така се възпрепятства изтичането на енергия от органа) и да се прави всичко възможно да се запазва всеки зъб, дори ако стоматологът настоява да го извади.




Хубавите зъби са показател за здрави вътрешни органи и за душевно благополучие.
Учените са установили, че ако някой ви се кара или ви ругае продължително време, върху вас се оказва силно негативно въздействие, еквивалентно на радиоактивно облъчване с мощност 50 хиляди рентгена (смъртоносната доза за човека е 600 рентгена). В такава ситуация сте се озовали в отрицателното пространство и ставате жертва на обитателите на низшите светове (мафлоците).




Те се хранят с жизнената ви енергия и унищожават фините ви тела. На физическо ниво това се проявява като безразличие, апатия, мързел, синдром на хроничната преумора, депресия и опити за самоубийство.
Шеговитият и привидно „безобиден” израз „По дяволите” програмира човека за болести, страдания и разорение, тъй като го изпраща в „черна яма” или „в гроба”.




Изразът „Ще ти откъсна главата” нарушава енергийно-информационната матрица на фините тела (прекъсване на енергийните връзки, отделяне на главата от тялото) и впоследствие се материализира в болест: ОРЗ, бронхиална астма, пневмония или туберкулоза. Проклятията от типа: „Две леви ръце” или „Ръцете ти да изсъхнат” водят дотам, че във физическия свят човекът не умее да свърши каквото и да е - „Един пирон не може да забие”. При по-тежките случаи се наблюдава дори пълна парализа на ръцете.




Лошите негативни завистливи мисли, излъчвани през очите, водят до урочасване и проклятие -предизвикват нарушения в енергийно-полевата структура (аурата) на човека (виж илюстрацията).
На илюстрацията са показани същностите на завистта, клеветата и осъждането. Проявявайки такива негативни качества, човекът призовава тези същности и те навлизат в аурата му, а той страда от тях.




Неприличният груб вулгарен език е психична инфекция, опасна не само за здравето и съдбата на човека, но и за Земята и за Космоса. Така става ясно защо с думи можеш както да убиеш, така и да излекуваш. Уличният неприличен жаргон (сленг) принадлежи към отрицателното пространство, затова ако човек го използва в речта си, се включва към най-низшите светове и се обрича на болести и страдания. За такива хора се казва, че нямат късмет в живота. По правилно е да се каже, че те са си създали „горчивата” съдба чрез негативни мисли, думи и действия. Затова в съветски времена псуването се смяташе за нарушаване на обществения ред, приравняваше се към хулиганството и се осъждаше като административно и дори углавно престъпление. А днес правозащитните органи си затварят очите пред използването на нецензурна лексика от гражданите - и така си има достатъчно проблеми.

         



Други мощни средства за самопрограмиране са татуировките, техниката „боди арт” (от англ. Body art - рисуване върху тялото), при която по кожата се нанасят рисунки със специални бои, които остават няколко дни, както и продупчването на носа, устните, езика и други части на тялото за окачване на украшения. Символиката на тези „шедьоври” е отрицателна и залага негативни психогенетични програми в съдбата на хората.




Например изображенията на символи на смъртта и низшите светове (черепи, скелети, дяволи, демони и др.) привлича като магнит нещастия, страдания, осакатяване и в крайна сметка унищожение и смърт. 

                        

Изображенията на различни животни, змии, дракони и пр. програмират хората да проявяват съответните животински качества - агресия, жестокост, тъпота, инат и др.
На ниско ниво това са символи на злото и привличат астрални същности от тези светове. С времето те се материализират и на физическо равнище организмът се заразява с паразити (хелминти). Човекът започва да губи жизнената си енергия и се разболява. Това се проявява като апатия, мързел, депресия, синдром на хроничната преумора, агресия и т.н.
Тези същности, които човек е изобразил или прикачил към тялото си, го обсебват. Такова мощно негативно и зомбиращо въздействие оказва татуировката.




Наред с риска от инфекции (включително СПИН) и продължително разраняване на продупчените места по тялото, любителите на пиърсинга доброволно пробиват и всичките си фини тела, което води до енергийно отслабване на организма. Ето и някои разшифровки на символиката: единичната обица, която обичат да носят много мъже, създава програма за самота. Пръстенът в носа и на други места по тялото, какъвто някога са поставяли на робите и на животните, включва негативни програми за подчинение, потискане, насилие, зомбиране и робство. Запитайте се дали ви е нужно това?

http://www.parallelreality-bg.com/

неделя, 5 май 2019 г.

Kопието на съдбата и фараон Пу


 


Фараонът в първата лодка, и Хор – във втората ,пронизват смъртоносно Сет в образа на крокодил.

Фараон "земно въплъщение" на Хор, убива с копието на Съдбата един крокодил пред лицето на Ra-Хорахти. Релеф от югозападната от зала на храма на Хатор в Дендера; I гр. BC. до н.е.

Ех, как този мъртъв фараон напомня на св.Георгия победоносец, дракона от Орион, които убива една от избягалите на Земята кралици, пак от Орион.



Оказва се, че св Георги това е черния фараон Мавриций - Мафдет .... Само в доспехи и на кон ... коня от саксонците, копието от черния фараон конника от Полша, крокодилът от Египет , броня от запад. Нищо Руско ((

Само да напомним, че именно с копието на съдбата е бил прободен Исус и сега е ясно от кого, от черния Свети Маврикий - той е и Лонгин - той е, и Свети Георги Победоносец ...
 


Отляво Св.Георги с копие, от десния Св Лонгин с копието, а по-долу това е Св .. Мавриций, също с копие.

          



Но ако копието е атрибут на негрите и тази добра. Този африкански атрибут на лунният култ към ЯО е търсил и "истинския ариец" Шикълсгруберсен заедно с еврейското си потекло- тогава се получава че той е искал да стане негър?! или укриване на веществени доказателства? - Следователно копието на фараона е смятано за олицетворение на лапите на Мафдет. Изображенията говорят, че с помощта на копието фараона е наказвал враговете си в отвъдното.

Вълшебната лампа на Аладин. Тъй като вие сте ми приятел или роб? От разговор, които никога не е бил: Вижте колко е малък и тесен нашия свят ...



1) До едно момиче, облечено като Мафдет стои Путин.

На рождествената служба в 13 помните ли ... 2) За копието Мавриций също ... 3) За това че копието - е африканско свещенно вуду оръжие(както арийското свещено оръжие - меч или Азиатското - сабя) сме писали. И сега всичко това как да го подредим, без да се объркаме! Ритуалното копие египетските фараони е имало собствено име и името му е било "Когот/Лапите на Мафдет" !!!



Мафдет е богиня отмъстителка, едно от деветте превъплащения на Бастет.



Мафдет - в египетската митология олицетворение на правосъдие и отмъщението. (Мафдет - това е една изключително агресивна и безмилостна богиня, която много брутално смазва всички врагове на бога на слънцето Ра и всички злодеи, които застрашават живота или здравето на фараона. Най-често Мафдет се изобразява като представителка на семейство котки - лъв, котка, леопард, гепард или пантера. Алтернативно, по традиция, във формата на жена но с глава на едно от тези животни.



По време на Новото царство, Мафдет е направила съдебна зала в Дуат където враговете на фараона са обезглавявани с когета на Мафдет. В резултат на това новият култ заменя от култа към Бастет, другата котка-богиня, воин-лъв, която е била защитник на фараона.

Тя също се описва като бягаща по оръжието на палача. Говори се, че Мафдет също като Яхве е изваждала сърцата на грешниците и ги е поставяла до краката на фараона, това е присъщо и на котките, които дават на хората гризачи и птици, които те са убили.



Шумерските Аннунаки дават примерът на
Аварамическите религии за "бог"..
Шовинистичната патриархалност е Лунен култ
мразещ Изтокът, Слънцето и девическото начало.Кървавите жертвоприношения са като поздрав "Шалом"(Салаам)..



Списвачите на "Новият Световен Ред" отчаяно представят Плутоновият култ като "слънчев".
"Ерата на Водолея" е "Ерекцията на Еврея", където планетата ПлутоНкрат е в съзвездието "СкорЦион"- нагите от МезоАмерика са нагите от МесоПотамия. Тази кама е копието на Мафдет, която била използвана за отрязване сърцата при техните човешки жертвоприношения, притежаваща дръжка с изображението на пикиращ "Бога" на бурята-еврейският бог ЯХВЕ-ЯЛАХУ-ИШКУР от плът и кръв!

Аборигените винаги са приемали белите хора за Божия народ. Правилна оценка на заплахата представлявана от Капитан Кук са имали само жителите на Хавайските острови. "Капитан Кларк в дневниците си акцентира:. Ако Кук се беше отказал от предизвикателното си поведение пред лицето на многохилядната тулпа и не беше започнал да разстрелва хавайци, аварията можеше да се избегне"

И така явил се този господин ....




Или този...






"сарвасйа чахам хрди"- "аз съм в сърцето на всеки като "Свръх-душа"", но мезоамериканците, като част от култа на майавади, упаднали шайви, тълкуват не само, че Бог е нещо безлично в сърцето(шайви), но и може
да се извади, като материя и да се поднесе на Слънцето-Сурйа(майавади). Да не говорим, че не става дума за Сурйа, а - за Сурйа-Нарайана!



Сега е ясно защо германските крале (включително Хитлер ) са се борили за правото да го притежават?! И всички басни за това копие на Мавриций = копието на Лонгин - са не повече от един грандиозен опит да се води разследването в страни от пътя. Копието на Мавриций е копието на фараона и нищо друго! Наполеон тръгна да го търси в Египет, без да знае дали ще го намери и пожертва в пясъците на пустинята армията си,... и избяга, когато разбра от някого, къде всъщност се намира копието (след което коренно промени вектора на изследванията си и дори се ожени за Мери-Луиз) А сега да се върнем в Сочи в неосветения храм Изображение на Господа, на 7 януари 2013 г. Как мина там, рождествената служба!



В този град пред света, беше обявено, че фараон Путанкамон - е следващия хранител на копието!
След това следват:

1)).Охлаждане на отношенията с обидената Меркел




2)) Започват проблеми със "Северен поток",

3)) Фараон Пу - публикува указ за изграждането на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация (ако не гледаш телевизор, то това е главната сцена, където програмата "Время" излъчва и вещае успехи в Сирия). Да интелигентни хора има сред колегите от Министерството на извънредните ситуации, как така решиха, че при евакуацията на нашите от Египет и техния багаж на три запълнени самолета имаше един празен. Какъв ли вид артефакти са изнесени от пирамидата на Хеопс. И още нещо ... евакуацията от Египет се провеждаше от три структури: Министерство на отбраната, Министерство на извънредните ситуации и авиокомпания "Волга-Днепър". А в деня преди нападението станало в Мали, където бяха убити 6 руснаци?! Всички 6 от 6 са били служители на компанията "Волга-Днепър" за заличаване на информация ли?...



Смятате ли, че Сър Ротшилд връчи на Путин копието на мавъра за неговата пълна победа над Африка ? Лоша шега ... или Maврическото копие може да помогне само на "свои." Магическите вещи служат само на този, който ги е създал, например ФЕД. За всички останали, те ще действат точно обратното. И Наполеон и Хитлер, които толкова отдадено преследваха фараонското копие на Мавриций, бяха от хаплогрупата на свещеници - E, затова черното копието представляваше за тях родова стойност, а при Путин дали всичко ще е точно наобратно? Точно както се случи с египетския Хитлер, когато той започна да използва един чужд родов символ на арийците. И ето, защо се използва цял един самолет за превозване на копието? ;) Не, кучето започна да рови за нещо съвсем различно. Но ако на Путин черното египетски копие все пак е наложено, аз бих го посъветвал да го върне обратно откъдето го е взел. Е, това е необходимо зашото имаме предвид, че копието-Мавриций - Лоенгрин (зелен - ха Green отново !!!) громи враговете само в следващия свят. Посланието е ясно? Повтарям: в следващия свят! Това е, първо копието, а след това смърт - ето окъде идва, корабът/нави на мъртвите.

http://www.witrina.ru/node/607

Kопието на съдбата

През 1912 г. един пропаднал художник броди по улиците на Виена, опитвайки се да продаде акварелите си по кафенетата. Артистичното му бъдеще е несигурно, тъй като е скъсан на изпитите за Училището по изящни изкуства. Личното му бъдеще също не е много обещаващо. Живее по пансиони и квартири и само ако има късмет, успява да се храни по един път на ден.

През един дъждовен декемврийски ден се скрива в двореца Хофбург. Обикаляйки залите на музея, особен предмет привлича вниманието му. На червена кадифена подложка е изложена християнска реликва с огромна мистична мощ, принадлежаща на имперското съкровище на Хабсбургите, Копието на Лонгин, познато и като Копието на съдбата.

Художникът и друг път ще се връща на това място, придружен от приятел, който споделя интереса му към окултизма. Двамата се задълбочават в изучаването на магическите сили на копието.

Но какво знаем за произхода на тази реликва?

Логично е първите отзиви да са в Библията. Според Евангелието на свети Йоан, единственото, написано от съвременик на Иисус Христос, един римски войник пронизва тялото му с копие, за да установи смъртта му: Тогава дойдоха бойниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.

А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;

но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. (Глава 19, стих 32-34)

От своя страна, в Евангелието на свети Марко този епизод го няма. Само се споменава за един стотник (центуриоп), който присъства на смъртта на Иисус Христос: А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.

И храмовата завеса се раздра на две от горе додолу.

А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. (Глава /Я стих 37-39)

Свети Матей също споменава за присъствието на „стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса" (Глава 27, стих 54), както и свети Лука: „А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и реге: наистина, Тоя Човек е бил праведник/ (Глава 23, стих 47).

Това е цялата информация, с която разполагаме за предполагаемия центурион, който е забил копието си в Иисус, но християнската традиция добавя още детайли към сцената и така се установява, че именно центурионът, който се появява в Писанията, е пробол Христовото тяло, въпреки че Свети Йоан твърди, че го е направил прост войник.

Освен това според първите християни неговото име е Гай Касий Лонгин, който е частично сляп от пердета на двете очи и почти нищо не вижда. Но когато забива копието си, кръвта на Иисус опръсква очите му и става чудо. Той на секундата проглежда и възвръща зрението си. След това Лонгин приема християнството, което го обрича на мъченичество, и след безброй страдания стига до святост.

Проваленият художник съзерцава свещеното копие, което Светите писания описват твърде мъгляво. Това е желязно острие, дълго малко повече от петдесет сантиметра. То е счупено и слепено с платинена нишка. В средата се вижда главата на гвоздей и златна лента с надпис „Копието и Гвоздеят на Бога". В основата има малки бронзови кръстчета.

Според по-късните свидетелства на неговия приятел окултист, щом види Копието на съдбата, художникът изпада в транс. Въпреки че до него са изложени бижутата от съкровищницата на Свещената Римска империя на германския народ, като златен глобус от XII век, скиптър или меч на самия Карл Велики, вниманието на художника е съсредоточено само върху копието. Той несъмнено е чувал апокрифната легенда за копието, която гласи: „Който го притежава, за лошо или за добро, ще държи в ръцете си и съдбата на целия свят."

Двадесет и шест години по-късно този неуспял художник, чието име читателят няма как да не е отгатнал - Адолф Хитлер, вече е владетел на Германия. След като Третият райх анексира Австрия, Хитлер влиза триумфално във Виена, града на неговата несретна младост.

В следобеда на 14 март 1938 г. отива, придружен от шефа на СС Хайнрих Химлер, с когото имат общи интереси към окултизма, в двореца Хофбург. фюрерът се отправя директно към залата с копието. Химлер излиза от залата и оставя Хитлер насаме с митичната реликва. Там, вглъбен в копието, което вече е в ръцете му, той престоява повече от час. Мегаломанските му мечти се сбъдват.

Хитлер заповядва на СС да реквизират копието и да го отнесат в Германия, заедно с още 31 експоната от имперското съкровище и атрибути на коронацията. За да се придаде законен вид на този явен грабеж, конфискацията се извършва в отговор на официалната молба, направена в Берлин от бург-мистъра, или кмета, на Нюрнберг, Вили Либел, който настоява съкровището да се върне в града, където се е намирало преди отнасянето му във Виена.

Прехвърлянето на цялото съкровище са забавя цял месец. То става с брониран влак, специално подготвен за пренасянето на скъпоценностите, който даже е оборудван с климатична инсталация. На 29 август заграбеното съкровище потегля в абсолютна тайна от виенската гара „Запад". До Нюрнберг влакът е строго охраняван от СС.

На следващия ден скъпоценностите стигат до местоназначението си и са складирани в църквата „Света Каталина". Там кметът ги посреща с всички почести. По-късно се изграждат три витрини за експозицията на ценностите и копието, като посетителите могат да им се възхищават само до 1940 г., когато са свалени от витрините и старателно укрити, за да не бъдат повредени от някоя бомбардировка.

Нацисткият диктатор вече разполага с „Копието на съдбата", Фюрерът е убеден, че му е принадлежало в някой предишен живот. Той споделя пред експерта по окултизъм, Валтер Йоханес Щайн, който парадоксално е евреин и го придружава на няколко пъти до музея в двореца Хофбург, следното: „Копието излъчва някакво мистично откровение, като че ли през някой от предишните векове съм го държал в ръцете си".

Хитлер, когато изпада в някое от поредните си бленувания, вярва, че се е преродил от зловещия феодален владетел от IX век Ландулфо II ди Капуа, отлъчен от папата за магьосничество и поради уроките, обладали го изцяло от мощта, излъчвана от копието.

Най-вероятно фикс-идеята му за оръжието на Лонгин да се дължи не толкова на спомените му от предишния живот, колкото на прекомерната му младежка страст към Вагнеровите опери, на които присъства почти всяка вечер въпреки че в живее в недоимък. Любимата му опера е Парсифал, където легендата за „Свещеното копие" играе централна роля, заедно със Светия Граал.

Като се оставят настрана литературните и музикални интерпретации и тълкувания, историята на реликвата е много объркана. Според християнското предание един богат човек, Йосиф от Ариматея, прибира и запазва кръста, гвоздеите, короната от тръни, плащеницата, в която обвиват тялото на Иисус, и копието.

За да направи по-богата и привлекателна легендата, Йосиф от Ариматея започва да си прави собствена колекция от свещени предмети отпреди смъртта на Христос. След последната вечеря запазва чашата, в която Иисус освещава виното, позната като Светия Граал. Йоан от Ариматея за всеки случа й оставя някакъв предполагаем ключ към скривалището си, с който Елена, майката на първия християнски император Константин, преоткрива реликвите, които дотогава са в пълна неизвестност.

Някои твърдят, че „Копието на Лонгин" е принадлежало преди на Александър Велики. Според тези объркани версии оръжието на македонския завоевател е наследявано от поколение на поколение, докато стига в ръцете на центуриона. Както виждаме, легендите и митовете се преплитат по такъв начин, че е невъзможно да се намери и следа от каквато и да е да истина.

Според други предания след разпъването на Христос копието преминава направо в ръцете на цар Ирод, след това става притежание на император Константин и на Теодосий Велики. След това попада във властта на варварския крал Аларих и на вестгота Теодорих Велики.

Но съществува и версия, според която копието след много перипетии попада в ръцете на свети Мавриций, римски центурион, който изстрадва мъченичество през 287 г., заедно с войниците от легиона Тебана, които са под негово командване, защото отказват да се бият за императора.

Преданието сочи, че през 732 г. франкският генерал Карл Мартел (685-741) го държи в ръцете си, когато сразява арабите в битката при Поатие. Самият Карл Велики (742-814), внук на Карл Мартел, се бие с него в цели 47 битки и побеждава във всичките.

Същото се случва с Фридрих I Барбароса (1112-1190), на когото се пада отговорността да пази реликвата, тъй като преди е била във властта на различни саксонски монарси.

Фридрих I потегля към Йерусалим на Третия кръстоносен поход. Когато се кани да премине една река в Турция, допуска непростимата грешка да изпусне копието. Малко след това пада в реката и се удавя.

Реликвата е включена в съкровището на Хабсбургите през 1273 г. и оттогава предприема дълго пътешествие през вековете, като отсяда в много от европейските замъци. През 1424 г. е пренесена от замъка Блиндерберг, близо до Будапеща, в Нюрнберг.




Карл V Хабсбург
Император на Свещената Римска империя

Копието е в този немски град до настъплението на френската армия през 1796 г., което принуждава местните власти да го предадат на Австро-унгарския парламент, който да го пази, докато премине опасността. С обещанието да се върне, реликвата е дадена на съхранение във Виена.



Копието привлича вниманието и на Наполеон, който е запленен от предполагаемата мощ, излъчвана от свещеното оръжие. След победата при Аустерлиц през 1805 г. той се опитва да го присвои, но реликвата своевременно е изнесена от Виена, за да не попадне в ръцете на корсиканеца.

През 1818 г., когато Наполеоновата опасност е само лош спомен, Нюрнберг се опитва да си възвърне скъпоценното съкровище, но това е безсмислено. Германският град вече няма властта и влиянието от началото на века и бижутата от имперското съкровище, включително и копието, остават във Виена цели 142 години, докато не ги заграбват нацистите.

Независимо от всичко, едно металургично изследване, направено през 2003 г. за документален филм на британската телевизия Би Би Си, открива, че въпросната реликва не е римска, а от VII век, което отхвърля вероятността това да е копието, което е проболо ребрата на Христос. Доказателството за средновековния му произход е, че неговите състав и външен вид са подобни на други железни остриета, ковани в периода на династията на Карловин-гите, които се пазят в Британския музей.

Изследването на британската телевизия се доказва и от други проучвания, според които копието датира от 800-та година.



Според устното предание, взето от някои химни, Карл Велики получава оръжието в Рим, от ръцете на папата, за да се превърне в символ на Свещената римска империя на германския народ.

По това време смятат, че реликвата е принадлежала на свети Мавриций, без да има нищо общо с пронизването на тялото Христово. Ефикасността и силата на копието се изявяват в битките с унгарските номади, за които се предполага, че са победени с помощта на свещеното оръжие.

Следвайки тези противоречиви версии, отъждествяването на копието като оръжие на Лонгин става чак в XIII век, след като вече се намира в замъка на Хабсбургите. Папа Григо-рий IX казва на Фридрих II, че това е истинското копие, което е проболо бездиханното тяло на Христос. През 1354 г. папа Инокентий VI официално го благославя като „Копието на мъченичеството", като кара да изпишат тази му фраза върху позлатен купол.

Копието, с което се сдобива Хитлер, не е единственото, което претендира за прилагателното свещено. Във Ватикана се пази друго такова, макар че Католическата църква има големи резерви и предпочита да го определя като историческа забележителност. Съществуват още две, в Армения и в Полша, а има и слухове за друго автентигно копие, унищожено през V век в Антиохия.

Копието, което се пази в полския град Краков, също е свързано с военни победи. Намерено е точно в Антиохия през 1098 г., по време на Първия кръстоносен поход. Християните обсаждат успешно града, но след превземането му го обсаждат сарацините.

Когато гладът притиска кръстоносците и те са готови да се предадат, един свещеник съобщава, че е имал видение, което му разкрило, че свещеното Копие се намира заровено в църквата „Свети Петър".

Започват да копаят и, полудели от радост, намират реликвата. Издигайки копието над главите си, напускат църквата. Убедени в Божията помощ и обзети от религиозен плам, помитат мюсюлманите. Това желязно острие има доста общи неща с копието в съкровищницата на Хабсбургите и се смята, че просто е негова репродукция.

Така че копието във Виена се смята за автентично, което поражда у Хитлер непреодолимото желание някой ден да го притежава. Както видяхме, той накрая успява да осъществи желанието си, макар и със съвсем други цели. Но не тряЙВД да се забравя, че преданието казва, че реликвата предоставя свещената си защита на този, който я притежава, независимо от това, какви са намеренията му.

Един от ключовите персонажи в историята на Хитлер със Свещеното копие е споменатият по-горе експерт по окулти-зъм Валтер Йоханес Щайн. По голямата част от биографите на Хитлер не говорят изобщо за него, което поражда съмнения за истинността на свидетелствата му.

Дори и да е така, оставайки с предубеждението за недос татъчната достоверност на показанията му и като имаме предвид, че подробностите за отношенията му с Хитлер могат да се окажат чиста измислица, можем да съобщим, че Щайн е роден през 1891 г. в семейството на богат адвокат. В австрийската столица се запознава с Хитлер, е когото споделя интереса си към изкуството и историята. По време на Първата световна война служи като офицер в австрийската армия и е награден с орден за храброст на бойното поле.

Щайн е човек с много интереси, които по-късно му помат да стане икономист и математик, като защитава и докторат по психо-физически изследвания във Виенския университет. Специалист е в областта на археологията, византийското изкуство и средновековната история.

Като познава дарбите му, Хайнрих Химлер през 1933 г. се опитва да го привлече да съдейства в нацистките окултисг-ки ритуали и занимания, но Щайн избягва в Англия. Когато започва Втората световна война, старият приятел на Хитлер съдейства изцяло на съюзниците, изпълнявайки шпионски задачи за британците. Самият Чърчил научава лично от Щайн за окултистките вярвания на нацисткия диктатор, които английският политически ветеран решава да запази в тайна.

Макар че Щайн никога не публикува мемоарите си, все пак позволява на английския офицер Тревър Рейвенскрофт да запише спомените му в тетрадка. Щайн умира през 1957 г., но посмъртното му послание не се появява до 1972 г., когато излиза като книга, озаглавена Копието на съдбата, която разкрива на обществото значението на тази реликва за Хитлер.

Свидетелството на Щайн, претворено от Рейвенскрофт, описва качествата и особеностите на оспорваната реликва. Но от гледна точка на хлъзгавия терен на окултизма би трябвало да се зададе въпросът, какво е това, което придава такава магическа сила на копието?

Според Евангелието на свети Йоан (Глава 19, стих 36-37) Свещеното писание пророкува, че на Месията „кост Негова няма да се строши" и че „ще погледнат на Тогова, Когото прободо-ха". За да се изпълни волята на Съдбата, е крайно необходимо някой да направи това, което прави Лонгин, тъй като е петък и смъртта на разпънатите трябва да се ускори, за да не останат да агонизират на кръста и през съботата, която е свещен ден за евреите. На другите двама разпънати им чупят краката, за да останат без опора и да умрат по-бързо от задушаване. Но „Копието на Лонгин" не позволява това да се случи със самия Христос. По същия начин, бивайки прободен с това копие, се потвърждава и второто предсказание.

Така копието се превръща в предпочитан инструмент на Съдбата, с който тя осъществява предопределението си.

Така че според манталитета на окултистите, след като един предмет изпълнява такава върховна мисия, става извор на безгранична мощ и сила.

Според Щайн Хитлер още през 1912 г. е знаел за мощта на копието, фактически ги запознава интересът на Хитлер КЪМ реликвата. През лятото на 1912 г. Щайн купува книга за мита на Парсифал от една книжарница, специализирана в окултна литература. Екземплярът е надраскан с коментари по полетата, което показва, че авторът им е начинаещ в темата и освен това е отчаян антисемит. Предишният собственик е оставил името си на вътрешната страна на корицата: Адолф Хитлер.

Щайн намира Хитлер с помощта на книжаря. Тогаващният рисувач на акварели обяснява своите натрапчиви идеи на Щайн, който остава впечатлен от огромната му амбиция убеденост, че е предопределен да извърши нещо много голямо. Притежанието на Свещеното копие може да се превърне в необходимия инструмент, който да му помогне да превърне амбициите и плановете си в действителност.

В началото на Втората световна война предполагаемите магически сили на копието се оказват в служба на Третия райх. Дали се дължи на реликвата, или на смазващата мощ на танковите им дивизии, но немските войски побеждават всички неприятели и завладяват целия европейски континент.

Както изглежда, силата, която излъчва копието, трябва доста да е отслабнала през 1942 г., тъй като войските на Хитлер започват да отстъпват на всички фронтове. Освен това Райхът е бомбардиран безмилостно. По това време копието вече не е изложено на вниманието на обществото, а е скрито, заедно с другите съкровища, в едно противовъздушно скривалище, издълбано в скалата до замъка Кайзербург в Нюрнберг.



На 31 март 1945 г., уплашен от офанзивата на съюзническите войски в Германия, кметът Либел смята, че скривалището не е много сигурно и решава да сложи най-ценните предмети, между тях и копието, в заварени медни сандъци, които са складирани в едно преддверие на бункера на Панир Плац, след което за камуфлаж зазидват входа му. Останалата част от съкровището остава под замъка Кайзербуг.

Седма американска армия е обсадила старата част на града, защитавана от 22 000 войници от СС, готови да се бият до смърт, но да не предадат града люлка на националсоциализма.

Четири дни ветераните от дивизия Тъндърбърт се бият с фанатизираните войници, които имат на въоръжение и стотина танка. На 19 април 1945 г., един ден преди рождения ден на фюрера, градът е превзет от американците.

Античните предмети в скривалището под замъка бързо са открити от американците, които не си дават сметка, че липсват най-ценните. Минават два месеца, докато съюзническите власти разберат за това.

Лейтенант Уолтър Хорн е натоварен с издирването на най-важната и ценна част от съкровището на Хабсбургите. Хорн не го намира лесно. Версиите, дадени по време на разпитите, са много противоречиви.

Кметът Либел, който със сигурност трябва да знае къде е другата част от антиките, се е самоубил малко преди да дойдат американците, макар слуховете са, че е убит от нацистки убийци при уреждане на сметки, може би при спор кой да притежава съкровището.

По време на разпитите общинските чиновници прехвърлят всичко на главата на вече мъртвия кмет и почти нищо не се изяснява за скривалището на съкровището. От своя страна, офицерите от СС, които са защитавали града, твърдят, че като се възползвал от бъркотията, някакъв полковник успял да избяга с бижутата, докато други казват, че се носи слух, чс съкровището е хвърлено в езерото.

Търпението на лейтенант Хорн не се изчерпва лесно. Американският офицер има предчувствието, че доктор Валтер фриз, който е един от хората, които твърдят не много убедително, че бижутата са дъното на езерото, в действителност знае къде се намира съкровището. Подложен на дълги разпити, накрая, съкрушен, си признава, че знае мястото, където е скрито съкровището.

На 7 август 1945 г. амерржанците, водени от доктор фриз, влизат в противовъздушното скривалище на Панир Плац. Германският чиновник им показва коя стена да съборят. След като я събарят, откриват малко преддверие, където намират четирите медни сандъка, съдържащи съкровището на Хабсбургите. Заварените сандъци са занесени в замъка Кайзербург, където са отворени. В този момент лейтенант Хорн обявява, че копието е притежание на американското правителство.

Така че три месеца след смъртта му, на Хитлер символично му отнемат една от най-ценните реликви. Това сведение е многозначително. Много автори твърдят, че копието е взето от американците точно в деня, когато Хитлер се самоубива, с което се изпълва проклятието, преследвало собствениците на копието, когато се лишат от него. Някои отиват още по-далеч и твърдят, че неотразимият генерал Джордж Патън взема свещеното оръжие в ръцете си в момента, когато Хитлер се самоубива в бункера.

Няма съмнение, че такава зрелищна развръзка е много интересна, но трябва да се придържаме към историческата действителност и да се съобразяваме, че съкровището е открито много след смъртта на Хитлер.

След като се запознават с бижутата, новите собственици на съкровището, американските военни власти, решават, че то принадлежи на Австрия. Така „Копието на Лонгин" се връща във Виена, откъдето преди шест години е взето да служи на фанатичните изблици на един безумен диктатор. Всички ценни предмети са депозирани в мазетата на Австрийската национална банка, докато повреденият дворец Хофбург се реставрира.

Но както може да се предположи, тук историята на Свещеното копие не свършва. През януари 1946 г. в Лос Анджелис се появява съкровището на Хабсбургите, което в този момент трябва да се намира във Виена.

Полковникът от американската армия Джоузеф Хензъл казва, че го пренесъл там от Мюнхен. Как е възможно?

Американските окупационни сили в Австрия са в много неудобно положение. Те очакват да се разбере дали съкровището в Лос Анджелис е автентично и ако е така, тогава бижутата в мазетата на банката са фалшификати.

Много странно, но потвърждението закъснява близо година. След безброй бюрократични препятствия и спънки на 11 септември 1946 г. сандъците със съкровището в мазета на Австрийската банка са отворени и се сравняват със снимките, изпратени от Съединените щати. Специалистите, натоварени с проучването, стигат до заключението, че истинските предмети са тези във Виена.

Въпреки това решение на експертите съмненията за автентичността на копието, изложено в двореца Хофбург, никога не се разсейват. Подозира се, че американското правителство не е пропуснало историческия шанс да сдобие с този оспорван исторически предмет, като предава на Австрия фалшификатите и оставя за себе си истинската реликва.

Не знаем дали съзерцаваното от туристите копие във Виена е същото, което са размахвали Карл Велики и Фридрих Барбароса и което страстно са желали Наполеон и Хитлер. Наистина е твърде невероятно това желязно острие от епохата на Каролингите да излъчва някаква магическа сила. Но това, което е повече от ясно, че историята на Свещеното копие представлява завързана мистерия, а корените й се намират толкова надълбоко в историята, че тя сигурно никога няма да бъде разгадана.

Но ако допуснем възможността, Копието на Съдбата да се намира в ръцете на американското правителство от 1945 г., трябва да признаем, че легендата за реликвата, която гласи, „който го има, ще държи в ръцете си съдбата на целия свят", се е изпълнила от край до край.


откъс от "Загадки и мистерии на Втората световна война", автор Хесус Ернандес


image

събота, 4 май 2019 г.

Кои са те – паразитите на съзнанието ?

            


Демон (ракшас) е вторият в йерархията на духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) във възходящ ред. Категорията на демони всъщност включва група от духови, известни като ракшас и асурас. Следователно тяхната относителна духовна сила варира от 10-100, където 1 е относителната сила на най-ниските сред духовете, т.е. обикновения дух (бут). Вижте статията на „Видове духове„. В настоящите времена до 2025 г. около 50% от обществото е засегнато или обладано от демони. Същите тези 50% от населението ще бъдат засегнати от техните заминали предци.



Изглежда, че човек се ражда само за болка и страдание. Мъдреците виждат причините за нещастието на човешкия живот в неговата греховност и егоизъм. Но откъде са се взели греховността и егоизма, от кого и какво те са породени, какъв е механизма на въздействието им върху човека ? Има много опити да се обяснят механизмите. Съществуват няколко т.нар “теории на конспирацията”, където за всички проблеми на хората обвиняват някаква скрита сила, най-вече “тъмна”, враждебна, злобна, подмолно управляваща човешките дейности, обществото и цивилизацията.
Предложената теория на конспирацията в действителност никак не е нова. Има немалко неясни догадки и предположения, че нашият живот е подчинен на установки от невидими “тъмни сили”, незабелязано завзели всички сфери на нашия живот и превърнали цялото човечество в своя храна.
За да стопирам овреме хората със “здрав разум” и да оставя читателите с иновативно мислене, веднага ще изложа няколко теории.

Теория на конспирацията




От незапомнени времена в човешкото съзнание е вградена невидима същност, която контролира нашите чувства и емоции, нашите мисли и действия. Целта на този контрол е паразитиране върху нашите енергийни ресурси. В действителност, човешкия живот, а и цялата цивилизация е подчинена на тези паразити. Още може да се каже, че историята на цялото човечество се определя от влиянието на паразитите на съзнанието. Процесът на паразитизъм провокира ситуации и проблеми, стрес и безпокойство, което води до положителни и отрицателни чувства и емоции, които допринасят за отделяне на особен вид енергийни излъчвания, които в действителност се консумират от паразитите. Описанието на тези същности, механизмът на влияние на паразитите върху човешкото съзнание и начините за справяне с тях – всичко това ние ще се опитаме да изясним.

Карлос Кастанеда за паразитите на съзнанието



Първо научих за паразити на съзнанието от книгите на Карлос Кастанеда. Изненадващо е, че основателят на нагуализма в многотомния си труд посвещава само няколко страници на тази необичайна тема. Ще си позволя да цитирам по-подробно описаното от него в последната му книга “Активната страна на безкрайността” срещата с паразитите на съзнанието, с така наречените “Летачи” :
“Аз видях някаква странна черна сянка, която падна върху дърветата. Това беше или сянка, която се движи напред и назад, или множество бързи сенки, местещи се от ляво на дясно, от дясно на ляво, след това нагоре. Те ми напомняха на извънредно тлъста черна риба, сякаш във въздуха летеше гигантска риба-меч. Спектакълът ме завладя. В крайна сметка това ме плашеше. Стана толкова тъмно, че листата престанаха да се различават, но бързите черни сенки все още можех да видждам.
….
– И в момента множество външни сили те държат под контрола си – отговори дон Хуан. – Но тази власт, която имам предвид, е нещо недостъпно за езика. Тя е твоя и в същото време не е. Не може да се класифицира, но със сигурност може да се изпита. И най-вече – със сигурност може да се управлява. Запомни добре: може да се управлява в твоя полза, което и тук не е в твоя полза, а в полза на енергийното тяло. Обаче енергийното тяло си ти, така че опитвайки се да го опишем, можем да продължим така до безкрай, като куче, което си гони опашката. Всички тези изживявания излизат извън пределите на синтаксиса.

– И какво открили, дон Хуан? – попитах аз.
– Открили, че си имаме компания за цял живот – произнесе той отчетливо. – Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем

– Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите – каза дон Хуан. – През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
– Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? – попитах аз. – Трябва да има някакво логично обяснение.
– Има обяснение – отговори дон Хуан, – което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари”, хищниците, ни развъждат в „човечарници”. Така винаги имат храна на разположение

– Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим – каза дон Хуан със сериозен, печален глас. – Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците

– Този хищник – каза дон Хуан, – който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганпчни същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.
– Единственият избор, който остава за хората – продължи той, – е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим – да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване – нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство – изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание

– Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача – каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. – В резултат хищниците се объркват – една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.

– Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването – продължи той, – тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка ни осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено

– Бунтът на магьосниците – продължи той – е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова…
По мое мнение, К.К. дава подробна информация за невидимия враг на човечеството. Но повечето хора считат К.К. за полуидиот и фатазьор, чийто ум е отровен от халюциногени. Ще дам примери за изявления на други хора, открили това странно явление, каквото са паразитите на съзнанието.
Авторите на днешните популярни учения ДЕИР и “Транссърфинг на реалността”, съответно Верешчагин и Вадим Зеланд, отделят голямо внимание върху описанието на паразитите на съзнанието. Въпреки че двамата автори не виждат в паразитите извънземни от други светове, а ги считат за продукт на обществото. Това са егрегори, генерирани от същности със сходни инволтации (информационно-енергийни потоци) на големи групи от хора (клубове, национални и религиозни движения и така нататък). При Зеланд механизмът на въздействие от страна на паразита, уместно наречен от него “махало” на човека е изключително сходен с описанието на Кастанеда и други автори, изследващи паразитите на съзнанието. Зеланд категорично е против битките с “махалата”, твърдейки, че те постигат това, към което се стремят. Авторът на “Транссърфинг на реалността” учи как да се използва “махалото” в своя полза, т.е. да “станеш техен любимец”, за да успееш в живота. Зеланд успешно цитира примери на фаворити в шоу-бизнеса и други дейности. Но лично мен ме присвива от тези предложения да бъда куклена марионетка и примамка на една враждебна извънземна същност за други хора.

“Паразити на съзнанието” по Колин Уилсън



Писателят-фантаст Колин Уилсън се страхува да говори открито за своето откритие и предостави информация за “летачите” в рамките на фантастичен роман, който се нарича “Паразитите на съзнанието”. Въпреки че е известно, че Колин Уилсън също така е окултист, той е автор на много книги, посветени на езотеричното, включително книгата “Окултизъм”. Този роман е считан за един от най-добрите образци на научната фантастика. В романа авторът говори също за паразитите като за невидими същности, окопани в човешкото съзнание. Хората са показани като послушни марионетки на тези същества. Но Колин Уилсън предполага, че паразитите са завладяли съзнанието на човека сравнително скоро, само преди 200-300 години.

Извънземните за паразитите на съзнанието



Кога в действителност и как точно е станало трагичното внедряване на паразитите в съзнанието на хората? Считам, че отговорът е в библейския разказ за грехопадението на човека. Именно “грехопадението” не е нищо друго, освен началото на момента, когато човека се подчинил на “летачите”. Има огромен брой интерпретации (главно богословски) на тази добре известна история. Но аз ще дам непопулярна версия в научната общност на адептите на ченълингите, хора, които са били в състояние да направят контакт с представители на извънземни цивилизации, разкрили на контактьорите много тайни. Ето какво казват така наречените “касиопейци” за изгонването от рая
Касиопейците казват, че първоначално човек е бил създаден с по-активна ДНК от тази, с която сега живее. Станало събитие, което оставя своя отпечатък във всички култури по света като “грехопадение”, или загубата на райското състояние, и това се дължи главно на змейове, змей или дракон. Но всъщност, това е люспесто влечугоподобно създание. Под тези същества касиопейците подразбирали “сивите”, представители на цивилизациите, принадлежащи към СС (Служещи на себе си, така наречените “лоши момчета”), или онези, които наричаме “тъмните сили”, за разлика от СД (Служещи на другите) , т.е., така наречените “силите на Светлината”. Имайки по-сложна структура на ДНК и по-фина енергетична организация, хората съществували в четиримерно пространство (т.нар ниво на четвърта плътност), но са били съблазнени от “сивите” (или по-скоро от гущерите) с “радостта от секса” и други плътски удоволствия на триизмерните същества, в резултат на което се е случило и “грехопадението”. Те предлагат на хората способа за размножаване на животните, да опитат колко е страхотно това и… хората били изкушени. Измамата се корени във факта, че “сивите” могат да се върнат обратно в четвъртото измерение. Хората, които попадат в тази плътна материя, не могат да се върнат към първоначалното си състояние, и в тяхната енергийна структура, както и в структурата на ДНК настъпили безвъзвратни промени. “Сивите” станали невидими за хората и са били в състояние да проникнат в човешката структура, което позволило напълно да подчинят съзнанието на хората и да започнат да паразитират техните енергийни емисии. Нещо подобно се случва с работата на известните на всички вируси. По този начин може да се каже, че човечеството се разболяло занапред от особена форма на заболяване, причинено от специфичен вирус. Те ни поробват; те ни имплантират; те вземат нашето ДНК и го модифицират така, че ние да не помним кои сме и на какво сме способни в действителност.
Ето какво казват за “гущерите” Касиопейците :
“Във всеки случай, Гущерите (или влечугоподобните) са създали Сивите. Те (Сивите) – също са същества от четвърта плътност. Те нямат душа; те са роботи. Сивите са създадени така, че гущерите да могат да ги изпращат в трета плътност, като своя проекция така да се каже. Те могат да проектират от собствената си енергия в сивите, така че когато те са в трета плътност, да не са само контролирани роботи; в действителност те са “вътре в тях” и така да се каже, гледат през техните очи. Може би дори няколко сиви съставят енергията на един Гущер. Едничката цел на завладяването на хората от Гущерите е да ни използват като храна. По принцип, те черпят енергия. Те се нуждаят от нашата енергия. Това е нещото, с което се хранят в 4-та плътност, защото те са предимно енергийни същества от четвърта плътност. Има положителна и отрицателна енергия. СС-съществата от четвърта плътност се хранят с негативна енергия от съществата в трета плътност, а понякога дори и от първа и втора плътност. Ние им харесваме, защото имаме емоции. Емоциите генерират енергия. Ето защо често си мислим, че сивите изглежда “толкова се интересуват от нашите емоции! Нашата любов, нашата омраза, нашите останали емоции”. Те ни управляват и създават ситуации, които произвеждат отрицателна енергия. Колкото по-голямо количество отрицателна енергия могат да създадат, толкова по-голямо е кличеството на храната, която те получават. Това е, което те имат за цел”. Нищо ли не ви напомня казаното по-горе? Още един луд, повтарящ КК. Ето откровенията на още няколко “луди”.
Позоваванията на древни източници, които указват присъствието на “влечугоподобни същества” – представители на една цивилизация, наподобяващи крокодили, има при скандалния учен Деникен в неговите книги за извънземни цивилизации.
За “опашати богове” споменава Херодот.
” “До езерото Моерис, в близост до града на крокодилите египтяните направили лабиринт. Аз го видях лично и нямам думи, за да опиша тези чудеса. Всичко, което е построена някога от гърците ми се струва по-малко като работа и стойност в сравнение с египетския лабиринт… Подземната част не поискаха да ни покажат, защото има погребани царе и свещени крокодили на Египет… В центъра на това изкуствено езеро е остров с две пирамиди по петдесет фантома на височина. Казват, че тяхната подземна част е много по-голяма от тази на повърхността. В тези пирамиди живеят египетските богове. По подземните проходи те доплуват в езерото, а през нощта хората виждат как блестят на лунната светлина техните люспести опашки”. По този начин, ние можем да приемем, че в изкуственото езеро Mоерис, в близост до града на крокодилите са живели амфибийни пришълци, които са пристигнали на Земята от далечни звезди.

Гностиците за паразитите на съзнанието



Изследователят на гностическото учение, базирано на дешифрирането на ръкописи от Наг Хаммади - Джон Леш, намира много паралели с ученията на Кастанеда и по-специално с темата за "Летачите". Леш твърди, че учението на гностиците съдържа също и описание на чужди хищници, които те наричат Aрчонсами (или на гръцки Aрконтеями, т.е. Архонти). Текстовете от Наг Хамади ги описват като мрачни, призрачни, тъмни същества. Леш сравнява толтекското учение с езотеричните школи на древна Европа, използвайки апокрифните книги на ранните християни и намира прилики по отношение на летачите. 1.KK "хищниците са ни дали своето съзнание, което става нашето съзнание". Г (гностиците): Разумът на човешките същества - това е част от космически интелект с хищническа природа. Поради навлизането на Aрхонтите разумът на хората е изкривен и дори напълно изместен от чуждото съзнание. Гностиците предупредили, че Aрхонтите са проникнали в човешката психика, въпреки че те могат да ни въздействат и на физически план. 2.KK : Човешкото съзнание възприема света през призмата на наложени от обществото шаблони чрез образованието и езика. Г: "Разбирането на рояка". Научете повече за значението на правилния синтаксис при гностиците в статията на Леш "Ритуал и откровение". Вероятно затова кастанедовото СВД (спиране на вътрешния диалог) е един от начините за справяне с "летачите", което позволява да се спре "нашепването на паразитите".

Кундабуферът на Гурджиев



Всеки, който е запознат с творчеството на Кастанеда, намира много сходни идеи с ученията на Георгий Гурджиев.
Mистериозният кавказец не подминава и паразитите на съзнанието. Една от основните идеи на учението му е концепцията за "кундабуфера". "Кунда" на санскрит означава "тайнствен". Но какво точно е "буфер"?Човешкият мозък може да бъде разделен на три компонента : "логичен ум", "интуитивен ум", " инстинктивен ум". При отделните индивиди, в зависимост от вида на личността е забелязано преобладаващо развитие на един от видовете на ума. Хармонично функциониране на съзнанието е ключът към благополучие и просперитет както за конкретния човек, така и за отделни социални групи.
Връзката между разсъдъка, интуитивния и инстинктивния "ум" драматично се усложнява от наличието на четвъртия "ум", който се нарича "агент -провокатор", "противник" или просто - "буферен ум". През последните десетилетия физиолози са установили, че носител на този "ум" е малко образувание в мозъка между средния мозък и лобната част, явпвайки се нещо като "буфер" между тях. Този "буфер" го има само при хората. Любопитното е, че този слой е добре развит при криминалните елементи и различни злодеи : садисти, изнасилвачи, педофили. По мое мнение, в Швеция вече правят операция за отстраняване на мозъчния буфер, разбира се със съгласието на пациента, с цел да се унищожат престъпните наклонности. Не е ли това "чуждата инсталация", отстранена от К.К. от неговия учител дон Хуан, след което Кастанеда отново се учил да ходи?
Тази част на мозъка е по някакъв начин "имплантирана" на човека преди хиляди години и съдържа някои специални програми за управление на поведението, насочени към ограничено развитие на човека до ниво полу-животно, но предотвратяващи по-нататъшно развитие в посока на разумността.
Всякакви случаи "ирационално поведение" на изглеждащ достатъчно разумен човек : постоянство в пороците, неестествено желание за задоволяване на потребностите, безпричинна жестокост и т.н. - произхождат от "буферния ум". Въпросът от кого и с каква цел е имплантиран този "буферен ум" остават за сега без отговор.

Филмът "Матрицата"



"Матрицата" е навсякъде, тя ни заобикаля. Дори и сега тя е в непосредствена близост до нас. Можеш да я видиш, когато погледнеш през прозореца или включиш своя телевизор. Можеш да я почувстваш, когато работиш, когато отиваш на църква или когато си плащаш данъците. Цял малък свят, наврян в очите ти, за да скрие истината, че си просто роб, Нео. Подобно на всички останали, ти по рождение си във вериги, с раждането си в затвора, който не усещаш и не докосваш. В затвора за разума... Изглеждаш така, както си привикнал да се виждаш. Това е ментална проекция на виртуалното "аз". Какво е реалността и как да се определи? Целият набор усещания - визуални, осезателни, обонятелни - това са сигнали на рецепторите, електрически импулс, възприеман от мозъка... Светът съществува само в невроинтерактивен модел форма, или Матрицата. Вие всички живеете в един свят на мечтите... Добре дошли в пустинята - реалност... Матрицата е един свят на мечти, за да ни покори. Направи ни просто едни батерии... Докато Maтрицата съществува, ние няма да сме свободни... Трябва да помниш, че по-голямата част хора не е готова да приеме реалността, а много от тях са толкова отровени и така безнадеждно зависими от системата, че те ще се борят за нея".
Напомня ли ви на нещо монолога на Морфей от филма "Матрицата"? Чувството е, че е било взето от известното обяснение на Дон Хуан към неговия ученик KK в 10-та глава от последната книга на КК "Активната страна на безкрайността". Тези, които са гледали филма "Матрицата" по сценарий на братята Уашовски, ще установят аналогия с ученията на КК. Трудно е да се обвинят авторите на "Матрицата" в плагиатство. Фактът, че книгата и филма излизат почти едновременно унищожава всеки опит да се пренебрегнат очевидните паралели между тях, тъй като Уашовски не биха могли да я прочетат, докато са работели по сценария, а в предишните книги няма нищо, което би могло директно да инспирира сценария на филма. Това, което имаме, или си мислим, че имаме, това са две тясно свързани версии на една и съща истина - истината е толкова неприятна за осъзнаване, че обикновеният човек вижда само научно-фантастичен сюжет, разработен от Холивуд.
При КК Дон Хуан представя на своя ученик "темата на темите" за маговете: съществуването на тъмната хищническа сила, която е поробила човечеството, правейки го източник на своето захранване.
Когато Дон Хуан го обявява на Карлос като "енергиен факт", Карлос реагира като Нео след подобното откровение на Moрфей. "Не, не - аз чух думите си - Това е абсурдно ... Това, което казваш е чудовищно. То просто не може да е истина".
Това, което обяснява Дон Хуан, по същество е идентично с концепцията на Maтрицата при Уашовски : хомогенна, включила всичко в себе си, но напълно фалшива програма-реалност, наложена върху човечеството като управленски инструмент в процеса на отнемане на жизнената му енергия. И в психомита на Уашовски, и в окултните откровения на КК е представена една и съща непоносима идея, че човешката култура, реалност и дори самата природа е нищо по-различно от една коварна симулация, създадена с цел измама и принуда да правим отстъпки на този разум, с който бихме се борили на живот и смърт, вместо да му служим.
Лично за мен самата програма "Матрицата" е свързана с тонала на дон Хуан. Във филма програма "Maтрица" създава илюзорната природа на всички хора по света. При КК тоналът е всъщност същата програма, обработваща всички външни сигнали в понятни за човека изображения. Човек е наясно и разбира света на други хора само чрез т. нар. "инвентаризационен списък" - вътрешен тълковен речник, където той за всеки предмет и явление намира подходящата дума, чрез която става и осмислянето.
Единствената разлика е, че филмът "Матрицата" е просто една фантазия, "летачите" - поробители - машини роботи. Кастанеда твърди, че целият ни живот е само сън, прожектиран ни от летачите, а истинската реалност е, че цялото човечество е само удобна батерия за тези същества. Филмът показва много силно този момент, когато Нео се събужда от сън и се намира в гробницата. Мощно и категорично е показана картината на милиони гробници, където хората спят, обвързани с множество жици за изпомпване на енергията, и от раждането до смъртта гледат на сънищата като на реален живот. Не е ли това, за което индийците говореха, позовавайки се на ведическите писания за вечна "Мая", привеждаща умовете на хората към илюзорната природа на света, а на душите страдания от създаденото от нея "его", и за нашия живот като сън на Брахма.
Според Дон Хуан, летачите не се хранят с телесна енергия (като във филма), а по-скоро с "аурата на съзнанието", която ни прави хора. Те поглъщат светлината напълно, оставяйки ни само една малка част, колкото да останеме живи. Този остатък съзнание е тяхната инсталация или мозъкът на летача, която се върти около самовлюбеност и заетост само със себе си, особено за безопасност, комфорт, храна и други материални нужди (които са паралелни към мозъка на летача).
И Дон Хуан, и Moрфей твърдят, че хората колективно (макар и неволно) са положили клетва пред хищниците, и следователно са станали част от неговата тъмна саморазрушителна програма. Царството на Матрицата, "летаческата" интелигентност са толкова изчерпателни и безспорни, че за повечето от нас е невъзможно да помислят за нашата ситуация, камо ли да й се противопоставят. Тъй като ние не контролираме собствените си мисли, веднага след като получим "вътрешна информация" за наличието на хищник / Maтрица, тя се размива веднага от потока противоположни мисли, зададени на разума от Матрицата. Следователно, единственият начин за изява на такива познания на съзнателно ниво (в допълнение към книгите тип Кастанеда) са фантастиката и ужасите. Така на хората се дава възможност поне малко да погледнат истинската природа на тяхната ситуация. От друга страна, възможността за сваляне на тиранията на хищник - Матрицата е отворена за всички.
Maтрицата като такава има нещо като матка, от която ние, като съзнателни индивиди можем да излезем, за да наследим истинската си съдба - извън илюзиите и без лъжи. Истината, без значение колко ужасна може да се окаже съществува, за да ни направи свободни.

"Розата на света" Д. Андреев



Не мога да не спомена за паразитите на съзнанието, посочени в известния труд на Даниил Андреев "Роза на света". Той нарича своето произведение труд по метаисторията на човечеството. Андреев заявил, че целият ни живот, животът на нашето общество, а всъщност и на цялото човечество са просто груби и видими прояви на по-дълбоки процеси, протичащи извън нашето осъзнаване. Цялата "Розата на света" е опит да се погледне в тези невидими процеси, които определят нашата съдба. Андреев разгръща пред читателя обемна картина на борбата на силите на светлината и тъмнината, арена на която е станал човекът. В допълнение към многобройните описания на адски светове, Андреев описва и създанията на тъмния невидим свят. Много същества по своята същност не са нищо друго, освен паразити на съзнание. Авторът описва различните видове енергийни излъчвания и прави класификацията на паразитите - към какъв вид на излъчване от човешкото същество съответно се насочва паразита. Например :
eйфос - енергийно излъчване на похот от човек и животно;
шавва - фино материално излъчване на човешката психика, свързано с "патриотични чувства";
гавва - универсална храна за всички паразити, излъчване на човешката болка и страдание.
Г. Андреев заявил, че излъчването на гавва се случва при кръвоизлив и умиране - то е универсална храна за паразитите на съзнанието. Нито една война, нито дори и незначително кръвопролитие не се случва без участието на паразитите, провокиращи хората към конфликт. Още седейки в стаите за мъчения на Сталин, Д. Андреев прогнозира прословутата "сексуална революция" и предрича бъдещото изчезване на човечеството не като резултат на поредица от бедствия, а като следствие от деградацията при безразборните сексуални контакти. Лично аз виждам една огромна машина на порно - индустрията, като добре смазан механизъм за набавяне на ейфос, националистическата психоза - средството за добив на шавва от хората, храна за уицраорите (демоните на великодържавието). Сълзливите сериали и предавания извличат излъчване на самосъжаление; сцените на насилие, "екшъните" - енергията на гняв и ярост; хоръри, трилъри - енергията на страха, толкова обожавана от "неорганичните твари". Всичко е пуснато на огромен конвейер за изсмукване на човешката енергия, целия ни живот е огромна фабрика за производство на енергия, а ние, хората - сме производствения материал.

Антонио Менегети “Да си спомниш всичко”



Основателят на онтопсихологията – популярният италиански учен Антонио Meнегети беше един от тези, които през деветдесетте години на висок глас заяви за някаква матрица, “седяща във всеки от нас”. Той описва възприятието на човека като “отклонение от работата на монитора”, което засяга нашите ценности, морал, поведение и дори смърт. Прилича ли на кастанедовския “балон на възприятие” и “тонал” ?
Meнегети твърди, че през последните няколко десетки хиляди години ние сме под игото на чужд разум, че по-рано, преди появата на Земята на тези чужди паразити човек е бил свободен от вредните матрици и монитори, сам е създавал приоритети и сам вземал решения. Именно дошлите представители на други култури и цивилизации “наложили” на земляните кодове на основни ценности, разработили общочовешкия морал, морални критерии. За да се освободим от влиянието на паразити, според италианския учен трябва да “си спомним всичко”.

“Рептилоидният мозък” на Дейвид Айк



Подобен възглед за ограниченото възприемане на света, но с други термини е изразен от Дейвид Айк. Идеята за тонала той заменя с т.нар. вложена програма “холографско възприемане”, изкривяваща до неузнаваемост околния свят. В твърдо фиксирана събирателна точка на възприятието, която озарява изкривено само изключително малка част от света. Той също говори за “балон на възприятието” и могъщия невидим вампир на човечеството.
При Айк паразитите на съзнанието биват наречени “рептили”, извънземна раса с рептилна структура, която контролира човешката раса от незапомнени времена. Смесването на човешкото съзнание с извънземния паразит Айк описва като промени в структурата на човешката ДНК, което е внесено от паразитната рептилна структура. В ролята на гурджиевият “кундабуфер” е т. нар. “рептилен мозък”, този същ “трети мозък”, вклинен между първия и втория “мозък”, т.е. ляво и дясно полукълбо. Целта на вградената в човешкия мозък чрез ДНК рептилна компонента е наличието на канал, по който върви изтичането на енергия за паразита. Видовете енергия са точно същите като тези, посочени от споменатите по-горе автори: излъчване на страх, депресия, гняв и агресия, негативни емоции.

Споразумение на жертвата с паразитите на съзнанието

Ето какво пише Енменкар в статията си за споразумение с хищника
“…Нито една личност няма съзнателно да отдаде част от своите ресурси на паразита, така че задачата на последния е да завземе властта тихо и да внушава на индивида, първо – фалшиво чувство на сигурност, а второ – да му наложи умишлено неефективни модели на поведение, които предизвикват разпръсване на големи масиви енергия.
Работата над това паразитът започва с раждането на съществото, приучавайки го да бъде жертва, стъпка по стъпка, чрез сключване на споразумения с него, противоречащи на интересите на съществото, но маскирани като полезни. Тъй като паразитите са завзели общественото съзнание от дълго време и сериозно, такава стратегия е масова и всеобща, и съществото свиква да бъде жертва, повлияно не само от неговия паразит, но и виждайки примера на обкръжаващите го подобни жертви.
При това паразитът използва две стратегии за робство : от една страна, той изкривява възприятието с подаването на погрешни схващания, а от друга – заставя съзнанието доброволно да избира неефективни модели на поведение.
Съзнанието само ограничава себе си, вкарва се в застой и за паразитите остава само умело го манипулират, точно както и дресьора на слон заставя огромното животно да се подчинява на волята му.
Съзнанието се съгласява да бъде жертва. В основата на споразуменията е Законът на жертвата, който е малко извратен от паразитите: на съзнанието се внушават мисли за собствената слабост. Всеки път, когато съзнанието отказва да се бори, то отдава част от себе си на паразитите. Паразитът също преувеличава своята сила и внушава на съзнанието, че с него е “безполезно да се борим” и по-добре да се предадем доброволно”… паразитът ни предлага да считаме за реалност това, което тя не е, и ние се съгласяваме с това. Очевидно е, че колкото повече човек поддържа дадено описание, толкова по-трудно му е да го преодолее”.
Предложената от Енмеркар борба с паразитите на съзнанието от кастанедовска гледна точка се свежда до ежедневен сталкинг. Именно при сталкинга се трошат оковите, наложени от паразитите шаблони на възприятие и следването на фалшиви ценности. Сталкерът сам определя кой начин да избере за описване на света днес, разбирайки неговата условност и илюзорна природа.

Борба с паразитите на съзнанието



Как да се справим с паразитите и дали можем да се оттървем от тях?
В форумите след смъртта на Кастанеда Cleargreen неговите последователи твърдят, че да се отървем от “летачите” чрез прилагане на много усилия е възможно. Те твърдят, че поради големия избор пред “летачите” от огромното човешко стадо – техни жертви, има нелош шанс да се измъкнеш незабелязано. Но дали е така ? Позволете ми да ви напомня, че КК, след като се оттървал от “летачите” се учи като дете да ходи отново. Същата процедура е трябвало да минат и останалите магове. От този факт можем да си представим степента, в която човекът е подчинен на паразитите. Учителят на Вадим Садов, автор на книгата “Смъртните сънища за силата” – Сид – твърди, че съзнанието на паразита се смесва с човешкото съзнание, подобно на тиня в пясъка на брега на реката. Оттървавайки се от паразитите, човекът в действителност се оттървава от всичко човешко. Можем да кажем, че той престава да бъде човек и се превръща в друга същност. Писателят-фантаст Колинс, автор на гореспоменатия роман “Паразити на съзнанието” показва главните герои, избавили се от влиянието на паразитите като хора, които са придобили безпрецедентна сила и сидхи, т.е.”свръхспособности”. В реалността тези хора стават аутсайдери на обществото, което де факто е построено от паразитите. КК описва маговете, изгонили “летачите” като самотни воини. Самотата на мага, изхвърлен зад борда на обикновения човешки живот е показан много силно на КК в разказа на Дон Хенаро за неговата книга “Назад към Икстлан”. Всички хора за Дон Хенаро, в действителност са се превърнали в черни магьосници. Въпреки че по принцип те са такива. За същото говори и учителят на КК Дон Хуан. Но все пак маговете на КК намерили начин да се свържат с хората и обществото чрез така наречената “контролирана глупост”. Маговете на КК знаят каква игра играят хората под името “живот”, и кога трябва да играят заедно с тях в тази игра.
Ето какво казва Дон Хуан за това как да се борим с “летачите” :
“Всичко, което остава на хората – това е дисциплината. Само дисциплината е в състояние да го изплаши (т.е. “летача”) … Под дисциплина магьосниците разбират способността спокойно да се устои на неблагоприятните обстоятелства, които не са включени в нашите разчети. Магьосниците казват, че дисциплината прави блестящата обвивка на осъзнаването безвкусна за летача. В резултат на това хищниците са объркани. Неядливата светеща обвивка на осъзнаването, струва ми се е далеч от тяхното разбиране. След това те не могат да направят нищо друго, освен веднага да изоставят гнусното си занимание”.
Лично аз разбирам под дисциплината на Дон Хуан контрол на собственото осъзнаване. Хората в действителност са в режим на хибернация и приличат на “зомбита”, действайки в съответствие с техния ограничен набор от шаблони, чувства, стремежи и преживявания. Не говори ли точно за същото и Гурджиев, твърдейки, че всички ние спим и сме “механични хора”. По-често обръщайте внимание на своите мисли и чувства. Ако имате проблясък на гняв, ревност или завист, следете за неговия източник и ще намерите един невидим кукловод. Не забравяйте, че потокът на “вашите” мисли – не са вашите мисли, а нашепванията на паразита. В много религиозни и езотерични учения умът, разсъдъкът действа като “изобретение на дявола”. По-рано хората се ръководели от интуицията за придобиване на знания и вземането на решения. Но “изобретението на дявола” изхвърлило от съзнанието интуицията. За да се оттървете от изтощителни съмнения Дон Хуан предлага “да бъдеш отговорен за приетото решение”, да се вземе решение и да се бориш за неговото прилагане, сякаш това е “последната битка на земята”. Да описваме всички средства за борба с паразитите – това означава да напишем отделен голям труд. Но вече има много информация по този въпрос. Например книгите на КК. Всъщност, цялата система “сталкинг” на KK е богат арсенал за борба с влиянието на паразитите. Да водиш живот на воин – означава постепенно да се избавиш от паразита на съзнанието.
Ето какво разказва за паразитите на съзнанието авторът на сайта Електромагнитни полета и хора : “…Пришълци смучат енергия. Това означава, че планетата е била нападната от нов тип чума и е обявена за “поразена планетата”. Източниците на чумата – електромагнитни създания от извънземен произход, които… използват биологичните електромагнитни излъчвания в широк спектър за поробване и унищожение на хората.
Трудността е, че тези електромагнитни създания използват високи технологии и паразитират върху хората, животните, те са невидими”. “Пришълецът в електромагнитна форма може изцяло да замени човешката душа в човешкото тяло, или да я угнетява с присъствието си”.
По този начин , паразитизмът не е всеобщ, а селективен, и с помощта на “избрани поразени” бива поробена и останалата част от населението. Авторът дори предлага тест на Мулдашев за определяне на “поражението”.

Астрални същества контролират нашето съзнание



Както съобщава списанието “SA Scientific Journal”, група учени от универститета в Кейптаун направила сензационно откритие. Било получено потвърждение , че нашето съзнание се управлява от астрални същности ! Значението на това откритие е толкова значимо, че всички изследвания, свързани с изучаването на това въздействие били не само засекретени, но е имало опити да се изземат всички появили се по-рано публикации с информация за тези изследвания !

На широката oбщественост отдавна е известен метода на съпрузите Кирлиан, с помощта на който за пръв път са получени снимки на полета, обгръщащи биологични обекти. Изследователите, занимаващи се с изучаване на паранормални явления асоциират тези полета с аурата на обектите.

Научният колектив от Университета в Кейптаун, съставен от известни учени с голям опит в изследване на паранормални явления, в това число и методи за фиксиране на аурата, възглавяван от докторът по философия Нгунга Тобаго, направил преврат в осъзнаване значимостта на тези полета в живота на човека.

Разработените от учените методи на изследване и изобретения от тях прибор ( с патент от САЩ , № US 5,253,984 B1), позволяват не само регистрация на динамиката на аурата на биологичните обекти, но и на основание проведените опити да се направи откритие , което едва ли ще остане незабелязано от широката световна общественост.

Изследванията все още продължават, но повечето от тях са засекретени във връзка с това, че позволяват да се направят сензационни изводи при оценка на поведенческите особености на хората.

Все пак някои резултати от изследването на тези учени станали достъпни, понеже било невъзможно да се покрият.

Работата е там, че при изпробването на методите и прибора от първите етапи на изследване били задействани много хора, от които било невъзможно да се скрие информацията за резултатите от опитите.

Получените резултати свидетелстват за това, че има непосредствена връзка между т. нар. астрални същности и човека.

По-детайлни изследвания по динамиката на тези обекти и взаимодействията им позволили да се изяснят определени закономерности за поведението им и връзката им с хората. Учените твърдят, че им се е удало да фиксират етапите на “проникване” на астралните същности в аурата на човек. От резултатите следва, че на първите етапи от “проникването” астралната същност синхронизира вътрешните си ритми с ритмите на “жертвата” и по този начин получава или не получава достъп до аурата на “жертвата”. В случай на проникване в “жертвата” има пренастройка на нейните вътрешни ритми под въздействие на астралната същност.

Част от информацията, получена на ранни етапи от изследванията позволява да се направят определени изводи.

Оказва се, астралните същности когат да се разделят на два ясно изразени вида . Учените условно ги обозначават като “тъмни” и “чисти”.

Самите названия говорят много за характеризираните обекти. Те се различават помежду си по интезитета светлина, спектралния състав на светлината и динамичните му характеристики.

Въздействието на тези същности върху хората се оказва също така различно.

“Тъмните” същности ( низшите духове ),например проявяват постоянна активност в “опитите за проникване” в аурата на човека

“Чистите” същности (ангели) като правило не проявяват такава активност.

Получените корелации между активността на “тъмните” същности и психофизиологичното състояние на хората също така показва тяхната различна степен на въздействие от тази на “чистите” същности. По правило, такова въздействие предизвиква с нищо необоснована агресия на хората , напълно неадекватна на ситуациите. Доколкото сегашните по-млади поколения земляни стават все по-агресивни, то може да се предположи, че те стават своеобразно “общежитие” за “тъмните” същности.

На основание проведените опити станало съвършено очевидно, че много хора се намират под постоянно непосредствено въздействие на тези низши същности !

Част от информацията , получена в хода на опитите свидетелства и за това, че се наблюдава прецизна зависимост между устойчивото психофизично състояние на човека и “чистотата” на неговата аура, а също и нейната изложеност за “прониквания”. Устойчивостта на психофизиологичното състояние се определяла по ред медицински и психологични тестове , както и по реакциите на изпитваните в определени специално създадени ситуации.

За потвърждение или опровержение на тези изводи били проведени статистически изследвания върху големи групи хора. В тези изследвания взели участие различни категории хора – от затворници до група политици или бизнесмени, събрали се за обсъждане на делови въпроси.

Въпросите, задавани на изследваните групи хора били специално подготвени от група психолози за получаване на адекватни поведенчески реакции.

По резултатите от тези изследвания бил направен извод : практически всички политици и бизнесмени, изследвани на тяхна среща на върха в Йоханесбург през 2002 г. били “ЗАРАЗЕНИ’ !

Резултатите потресли учените ! Оказало се, че най-голямо количество “тъмни” същности ( низши духове ) с частично или пълно проникване в аурата било фиксирано в групата на политиците и бизнесмените ! Количеството “заразени” сред тях било неколкократно по-голямо от “заразените” сред затворниците !

Освен това били направени изследвания с предмет “заразяване” от низши астрални същности на много политици от най-висок ранг из цял свят. Резултатите били отчайващи.

Taka статистическите изследвания потвърдили изводите на учените относно това, че много хора, особено политиците и бизнесмените се намират под постоянното въздействие на “тъмните” астрали ( низши духове ), които контролират тяхното съзнание и поведение ! Поради това, действията на политиците често се оказват неадекватни на политическите и икономическите ситуации по света. Това обстоятелство е добре да се отчита при преизбиране на сегашни “опитни” политици от висок ранг.


По материали от Интернет