Kопието на съдбата и фараон Пу

 


Фараонът в първата лодка, и Хор – във втората ,пронизват смъртоносно Сет в образа на крокодил.

Фараон "земно въплъщение" на Хор, убива с копието на Съдбата един крокодил пред лицето на Ra-Хорахти. Релеф от югозападната от зала на храма на Хатор в Дендера; I гр. BC. до н.е.

Ех, как този мъртъв фараон напомня на св.Георгия победоносец, дракона от Орион, които убива една от избягалите на Земята кралици, пак от Орион.


Оказва се, че св Георги това е черния фараон Мавриций - Мафдет .... Само в доспехи и на кон ... коня от саксонците, копието от черния фараон конника от Полша, крокодилът от Египет , броня от запад. Нищо Руско ((

Само да напомним, че именно с копието на съдбата е бил прободен Исус и сега е ясно от кого, от черния Свети Маврикий - той е и Лонгин - той е, и Свети Георги Победоносец ...
 


Отляво Св.Георги с копие, от десния Св Лонгин с копието, а по-долу това е Св .. Мавриций, също с копие.

          

Но ако копието е атрибут на негрите и тази добра. Този африкански атрибут на лунният култ към ЯО е търсил и "истинския ариец" Шикълсгруберсен заедно с еврейското си потекло- тогава се получава че той е искал да стане негър?! или укриване на веществени доказателства? - Следователно копието на фараона е смятано за олицетворение на лапите на Мафдет. Изображенията говорят, че с помощта на копието фараона е наказвал враговете си в отвъдното.

Вълшебната лампа на Аладин. Тъй като вие сте ми приятел или роб? От разговор, които никога не е бил: Вижте колко е малък и тесен нашия свят ...



1) До едно момиче, облечено като Мафдет стои Путин.

На рождествената служба в 13 помните ли ... 2) За копието Мавриций също ... 3) За това че копието - е африканско свещенно вуду оръжие(както арийското свещено оръжие - меч или Азиатското - сабя) сме писали. И сега всичко това как да го подредим, без да се объркаме! Ритуалното копие египетските фараони е имало собствено име и името му е било "Когот/Лапите на Мафдет" !!!



Мафдет е богиня отмъстителка, едно от деветте превъплащения на Бастет.



Мафдет - в египетската митология олицетворение на правосъдие и отмъщението. (Мафдет - това е една изключително агресивна и безмилостна богиня, която много брутално смазва всички врагове на бога на слънцето Ра и всички злодеи, които застрашават живота или здравето на фараона. Най-често Мафдет се изобразява като представителка на семейство котки - лъв, котка, леопард, гепард или пантера. Алтернативно, по традиция, във формата на жена но с глава на едно от тези животни.



По време на Новото царство, Мафдет е направила съдебна зала в Дуат където враговете на фараона са обезглавявани с когета на Мафдет. В резултат на това новият култ заменя от култа към Бастет, другата котка-богиня, воин-лъв, която е била защитник на фараона.

Тя също се описва като бягаща по оръжието на палача. Говори се, че Мафдет също като Яхве е изваждала сърцата на грешниците и ги е поставяла до краката на фараона, това е присъщо и на котките, които дават на хората гризачи и птици, които те са убили.



Шумерските Аннунаки дават примерът на
Аварамическите религии за "бог"..
Шовинистичната патриархалност е Лунен култ
мразещ Изтокът, Слънцето и девическото начало.Кървавите жертвоприношения са като поздрав "Шалом"(Салаам)..



Списвачите на "Новият Световен Ред" отчаяно представят Плутоновият култ като "слънчев".
"Ерата на Водолея" е "Ерекцията на Еврея", където планетата ПлутоНкрат е в съзвездието "СкорЦион"- нагите от МезоАмерика са нагите от МесоПотамия. Тази кама е копието на Мафдет, която била използвана за отрязване сърцата при техните човешки жертвоприношения, притежаваща дръжка с изображението на пикиращ "Бога" на бурята-еврейският бог ЯХВЕ-ЯЛАХУ-ИШКУР от плът и кръв!

Аборигените винаги са приемали белите хора за Божия народ. Правилна оценка на заплахата представлявана от Капитан Кук са имали само жителите на Хавайските острови. "Капитан Кларк в дневниците си акцентира:. Ако Кук се беше отказал от предизвикателното си поведение пред лицето на многохилядната тулпа и не беше започнал да разстрелва хавайци, аварията можеше да се избегне"

И така явил се този господин ....




Или този...






"сарвасйа чахам хрди"- "аз съм в сърцето на всеки като "Свръх-душа"", но мезоамериканците, като част от култа на майавади, упаднали шайви, тълкуват не само, че Бог е нещо безлично в сърцето(шайви), но и може
да се извади, като материя и да се поднесе на Слънцето-Сурйа(майавади). Да не говорим, че не става дума за Сурйа, а - за Сурйа-Нарайана!



Сега е ясно защо германските крале (включително Хитлер ) са се борили за правото да го притежават?! И всички басни за това копие на Мавриций = копието на Лонгин - са не повече от един грандиозен опит да се води разследването в страни от пътя. Копието на Мавриций е копието на фараона и нищо друго! Наполеон тръгна да го търси в Египет, без да знае дали ще го намери и пожертва в пясъците на пустинята армията си,... и избяга, когато разбра от някого, къде всъщност се намира копието (след което коренно промени вектора на изследванията си и дори се ожени за Мери-Луиз) А сега да се върнем в Сочи в неосветения храм Изображение на Господа, на 7 януари 2013 г. Как мина там, рождествената служба!



В този град пред света, беше обявено, че фараон Путанкамон - е следващия хранител на копието!
След това следват:

1)).Охлаждане на отношенията с обидената Меркел




2)) Започват проблеми със "Северен поток",

3)) Фараон Пу - публикува указ за изграждането на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация (ако не гледаш телевизор, то това е главната сцена, където програмата "Время" излъчва и вещае успехи в Сирия). Да интелигентни хора има сред колегите от Министерството на извънредните ситуации, как така решиха, че при евакуацията на нашите от Египет и техния багаж на три запълнени самолета имаше един празен. Какъв ли вид артефакти са изнесени от пирамидата на Хеопс. И още нещо ... евакуацията от Египет се провеждаше от три структури: Министерство на отбраната, Министерство на извънредните ситуации и авиокомпания "Волга-Днепър". А в деня преди нападението станало в Мали, където бяха убити 6 руснаци?! Всички 6 от 6 са били служители на компанията "Волга-Днепър" за заличаване на информация ли?...



Смятате ли, че Сър Ротшилд връчи на Путин копието на мавъра за неговата пълна победа над Африка ? Лоша шега ... или Maврическото копие може да помогне само на "свои." Магическите вещи служат само на този, който ги е създал, например ФЕД. За всички останали, те ще действат точно обратното. И Наполеон и Хитлер, които толкова отдадено преследваха фараонското копие на Мавриций, бяха от хаплогрупата на свещеници - E, затова черното копието представляваше за тях родова стойност, а при Путин дали всичко ще е точно наобратно? Точно както се случи с египетския Хитлер, когато той започна да използва един чужд родов символ на арийците. И ето, защо се използва цял един самолет за превозване на копието? ;) Не, кучето започна да рови за нещо съвсем различно. Но ако на Путин черното египетски копие все пак е наложено, аз бих го посъветвал да го върне обратно откъдето го е взел. Е, това е необходимо зашото имаме предвид, че копието-Мавриций - Лоенгрин (зелен - ха Green отново !!!) громи враговете само в следващия свят. Посланието е ясно? Повтарям: в следващия свят! Това е, първо копието, а след това смърт - ето окъде идва, корабът/нави на мъртвите.

http://www.witrina.ru/node/607

Kопието на съдбата

През 1912 г. един пропаднал художник броди по улиците на Виена, опитвайки се да продаде акварелите си по кафенетата. Артистичното му бъдеще е несигурно, тъй като е скъсан на изпитите за Училището по изящни изкуства. Личното му бъдеще също не е много обещаващо. Живее по пансиони и квартири и само ако има късмет, успява да се храни по един път на ден.

През един дъждовен декемврийски ден се скрива в двореца Хофбург. Обикаляйки залите на музея, особен предмет привлича вниманието му. На червена кадифена подложка е изложена християнска реликва с огромна мистична мощ, принадлежаща на имперското съкровище на Хабсбургите, Копието на Лонгин, познато и като Копието на съдбата.

Художникът и друг път ще се връща на това място, придружен от приятел, който споделя интереса му към окултизма. Двамата се задълбочават в изучаването на магическите сили на копието.

Но какво знаем за произхода на тази реликва?

Логично е първите отзиви да са в Библията. Според Евангелието на свети Йоан, единственото, написано от съвременик на Иисус Христос, един римски войник пронизва тялото му с копие, за да установи смъртта му: Тогава дойдоха бойниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.

А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;

но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. (Глава 19, стих 32-34)

От своя страна, в Евангелието на свети Марко този епизод го няма. Само се споменава за един стотник (центуриоп), който присъства на смъртта на Иисус Христос: А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.

И храмовата завеса се раздра на две от горе додолу.

А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. (Глава /Я стих 37-39)

Свети Матей също споменава за присъствието на „стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса" (Глава 27, стих 54), както и свети Лука: „А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и реге: наистина, Тоя Човек е бил праведник/ (Глава 23, стих 47).

Това е цялата информация, с която разполагаме за предполагаемия центурион, който е забил копието си в Иисус, но християнската традиция добавя още детайли към сцената и така се установява, че именно центурионът, който се появява в Писанията, е пробол Христовото тяло, въпреки че Свети Йоан твърди, че го е направил прост войник.

Освен това според първите християни неговото име е Гай Касий Лонгин, който е частично сляп от пердета на двете очи и почти нищо не вижда. Но когато забива копието си, кръвта на Иисус опръсква очите му и става чудо. Той на секундата проглежда и възвръща зрението си. След това Лонгин приема християнството, което го обрича на мъченичество, и след безброй страдания стига до святост.

Проваленият художник съзерцава свещеното копие, което Светите писания описват твърде мъгляво. Това е желязно острие, дълго малко повече от петдесет сантиметра. То е счупено и слепено с платинена нишка. В средата се вижда главата на гвоздей и златна лента с надпис „Копието и Гвоздеят на Бога". В основата има малки бронзови кръстчета.

Според по-късните свидетелства на неговия приятел окултист, щом види Копието на съдбата, художникът изпада в транс. Въпреки че до него са изложени бижутата от съкровищницата на Свещената Римска империя на германския народ, като златен глобус от XII век, скиптър или меч на самия Карл Велики, вниманието на художника е съсредоточено само върху копието. Той несъмнено е чувал апокрифната легенда за копието, която гласи: „Който го притежава, за лошо или за добро, ще държи в ръцете си и съдбата на целия свят."

Двадесет и шест години по-късно този неуспял художник, чието име читателят няма как да не е отгатнал - Адолф Хитлер, вече е владетел на Германия. След като Третият райх анексира Австрия, Хитлер влиза триумфално във Виена, града на неговата несретна младост.

В следобеда на 14 март 1938 г. отива, придружен от шефа на СС Хайнрих Химлер, с когото имат общи интереси към окултизма, в двореца Хофбург. фюрерът се отправя директно към залата с копието. Химлер излиза от залата и оставя Хитлер насаме с митичната реликва. Там, вглъбен в копието, което вече е в ръцете му, той престоява повече от час. Мегаломанските му мечти се сбъдват.

Хитлер заповядва на СС да реквизират копието и да го отнесат в Германия, заедно с още 31 експоната от имперското съкровище и атрибути на коронацията. За да се придаде законен вид на този явен грабеж, конфискацията се извършва в отговор на официалната молба, направена в Берлин от бург-мистъра, или кмета, на Нюрнберг, Вили Либел, който настоява съкровището да се върне в града, където се е намирало преди отнасянето му във Виена.

Прехвърлянето на цялото съкровище са забавя цял месец. То става с брониран влак, специално подготвен за пренасянето на скъпоценностите, който даже е оборудван с климатична инсталация. На 29 август заграбеното съкровище потегля в абсолютна тайна от виенската гара „Запад". До Нюрнберг влакът е строго охраняван от СС.

На следващия ден скъпоценностите стигат до местоназначението си и са складирани в църквата „Света Каталина". Там кметът ги посреща с всички почести. По-късно се изграждат три витрини за експозицията на ценностите и копието, като посетителите могат да им се възхищават само до 1940 г., когато са свалени от витрините и старателно укрити, за да не бъдат повредени от някоя бомбардировка.

Нацисткият диктатор вече разполага с „Копието на съдбата", Фюрерът е убеден, че му е принадлежало в някой предишен живот. Той споделя пред експерта по окултизъм, Валтер Йоханес Щайн, който парадоксално е евреин и го придружава на няколко пъти до музея в двореца Хофбург, следното: „Копието излъчва някакво мистично откровение, като че ли през някой от предишните векове съм го държал в ръцете си".

Хитлер, когато изпада в някое от поредните си бленувания, вярва, че се е преродил от зловещия феодален владетел от IX век Ландулфо II ди Капуа, отлъчен от папата за магьосничество и поради уроките, обладали го изцяло от мощта, излъчвана от копието.

Най-вероятно фикс-идеята му за оръжието на Лонгин да се дължи не толкова на спомените му от предишния живот, колкото на прекомерната му младежка страст към Вагнеровите опери, на които присъства почти всяка вечер въпреки че в живее в недоимък. Любимата му опера е Парсифал, където легендата за „Свещеното копие" играе централна роля, заедно със Светия Граал.

Като се оставят настрана литературните и музикални интерпретации и тълкувания, историята на реликвата е много объркана. Според християнското предание един богат човек, Йосиф от Ариматея, прибира и запазва кръста, гвоздеите, короната от тръни, плащеницата, в която обвиват тялото на Иисус, и копието.

За да направи по-богата и привлекателна легендата, Йосиф от Ариматея започва да си прави собствена колекция от свещени предмети отпреди смъртта на Христос. След последната вечеря запазва чашата, в която Иисус освещава виното, позната като Светия Граал. Йоан от Ариматея за всеки случа й оставя някакъв предполагаем ключ към скривалището си, с който Елена, майката на първия християнски император Константин, преоткрива реликвите, които дотогава са в пълна неизвестност.

Някои твърдят, че „Копието на Лонгин" е принадлежало преди на Александър Велики. Според тези объркани версии оръжието на македонския завоевател е наследявано от поколение на поколение, докато стига в ръцете на центуриона. Както виждаме, легендите и митовете се преплитат по такъв начин, че е невъзможно да се намери и следа от каквато и да е да истина.

Според други предания след разпъването на Христос копието преминава направо в ръцете на цар Ирод, след това става притежание на император Константин и на Теодосий Велики. След това попада във властта на варварския крал Аларих и на вестгота Теодорих Велики.

Но съществува и версия, според която копието след много перипетии попада в ръцете на свети Мавриций, римски центурион, който изстрадва мъченичество през 287 г., заедно с войниците от легиона Тебана, които са под негово командване, защото отказват да се бият за императора.

Преданието сочи, че през 732 г. франкският генерал Карл Мартел (685-741) го държи в ръцете си, когато сразява арабите в битката при Поатие. Самият Карл Велики (742-814), внук на Карл Мартел, се бие с него в цели 47 битки и побеждава във всичките.

Същото се случва с Фридрих I Барбароса (1112-1190), на когото се пада отговорността да пази реликвата, тъй като преди е била във властта на различни саксонски монарси.

Фридрих I потегля към Йерусалим на Третия кръстоносен поход. Когато се кани да премине една река в Турция, допуска непростимата грешка да изпусне копието. Малко след това пада в реката и се удавя.

Реликвата е включена в съкровището на Хабсбургите през 1273 г. и оттогава предприема дълго пътешествие през вековете, като отсяда в много от европейските замъци. През 1424 г. е пренесена от замъка Блиндерберг, близо до Будапеща, в Нюрнберг.




Карл V Хабсбург
Император на Свещената Римска империя

Копието е в този немски град до настъплението на френската армия през 1796 г., което принуждава местните власти да го предадат на Австро-унгарския парламент, който да го пази, докато премине опасността. С обещанието да се върне, реликвата е дадена на съхранение във Виена.



Копието привлича вниманието и на Наполеон, който е запленен от предполагаемата мощ, излъчвана от свещеното оръжие. След победата при Аустерлиц през 1805 г. той се опитва да го присвои, но реликвата своевременно е изнесена от Виена, за да не попадне в ръцете на корсиканеца.

През 1818 г., когато Наполеоновата опасност е само лош спомен, Нюрнберг се опитва да си възвърне скъпоценното съкровище, но това е безсмислено. Германският град вече няма властта и влиянието от началото на века и бижутата от имперското съкровище, включително и копието, остават във Виена цели 142 години, докато не ги заграбват нацистите.

Независимо от всичко, едно металургично изследване, направено през 2003 г. за документален филм на британската телевизия Би Би Си, открива, че въпросната реликва не е римска, а от VII век, което отхвърля вероятността това да е копието, което е проболо ребрата на Христос. Доказателството за средновековния му произход е, че неговите състав и външен вид са подобни на други железни остриета, ковани в периода на династията на Карловин-гите, които се пазят в Британския музей.

Изследването на британската телевизия се доказва и от други проучвания, според които копието датира от 800-та година.



Според устното предание, взето от някои химни, Карл Велики получава оръжието в Рим, от ръцете на папата, за да се превърне в символ на Свещената римска империя на германския народ.

По това време смятат, че реликвата е принадлежала на свети Мавриций, без да има нищо общо с пронизването на тялото Христово. Ефикасността и силата на копието се изявяват в битките с унгарските номади, за които се предполага, че са победени с помощта на свещеното оръжие.

Следвайки тези противоречиви версии, отъждествяването на копието като оръжие на Лонгин става чак в XIII век, след като вече се намира в замъка на Хабсбургите. Папа Григо-рий IX казва на Фридрих II, че това е истинското копие, което е проболо бездиханното тяло на Христос. През 1354 г. папа Инокентий VI официално го благославя като „Копието на мъченичеството", като кара да изпишат тази му фраза върху позлатен купол.

Копието, с което се сдобива Хитлер, не е единственото, което претендира за прилагателното свещено. Във Ватикана се пази друго такова, макар че Католическата църква има големи резерви и предпочита да го определя като историческа забележителност. Съществуват още две, в Армения и в Полша, а има и слухове за друго автентигно копие, унищожено през V век в Антиохия.

Копието, което се пази в полския град Краков, също е свързано с военни победи. Намерено е точно в Антиохия през 1098 г., по време на Първия кръстоносен поход. Християните обсаждат успешно града, но след превземането му го обсаждат сарацините.

Когато гладът притиска кръстоносците и те са готови да се предадат, един свещеник съобщава, че е имал видение, което му разкрило, че свещеното Копие се намира заровено в църквата „Свети Петър".

Започват да копаят и, полудели от радост, намират реликвата. Издигайки копието над главите си, напускат църквата. Убедени в Божията помощ и обзети от религиозен плам, помитат мюсюлманите. Това желязно острие има доста общи неща с копието в съкровищницата на Хабсбургите и се смята, че просто е негова репродукция.

Така че копието във Виена се смята за автентично, което поражда у Хитлер непреодолимото желание някой ден да го притежава. Както видяхме, той накрая успява да осъществи желанието си, макар и със съвсем други цели. Но не тряЙВД да се забравя, че преданието казва, че реликвата предоставя свещената си защита на този, който я притежава, независимо от това, какви са намеренията му.

Един от ключовите персонажи в историята на Хитлер със Свещеното копие е споменатият по-горе експерт по окулти-зъм Валтер Йоханес Щайн. По голямата част от биографите на Хитлер не говорят изобщо за него, което поражда съмнения за истинността на свидетелствата му.

Дори и да е така, оставайки с предубеждението за недос татъчната достоверност на показанията му и като имаме предвид, че подробностите за отношенията му с Хитлер могат да се окажат чиста измислица, можем да съобщим, че Щайн е роден през 1891 г. в семейството на богат адвокат. В австрийската столица се запознава с Хитлер, е когото споделя интереса си към изкуството и историята. По време на Първата световна война служи като офицер в австрийската армия и е награден с орден за храброст на бойното поле.

Щайн е човек с много интереси, които по-късно му помат да стане икономист и математик, като защитава и докторат по психо-физически изследвания във Виенския университет. Специалист е в областта на археологията, византийското изкуство и средновековната история.

Като познава дарбите му, Хайнрих Химлер през 1933 г. се опитва да го привлече да съдейства в нацистките окултисг-ки ритуали и занимания, но Щайн избягва в Англия. Когато започва Втората световна война, старият приятел на Хитлер съдейства изцяло на съюзниците, изпълнявайки шпионски задачи за британците. Самият Чърчил научава лично от Щайн за окултистките вярвания на нацисткия диктатор, които английският политически ветеран решава да запази в тайна.

Макар че Щайн никога не публикува мемоарите си, все пак позволява на английския офицер Тревър Рейвенскрофт да запише спомените му в тетрадка. Щайн умира през 1957 г., но посмъртното му послание не се появява до 1972 г., когато излиза като книга, озаглавена Копието на съдбата, която разкрива на обществото значението на тази реликва за Хитлер.

Свидетелството на Щайн, претворено от Рейвенскрофт, описва качествата и особеностите на оспорваната реликва. Но от гледна точка на хлъзгавия терен на окултизма би трябвало да се зададе въпросът, какво е това, което придава такава магическа сила на копието?

Според Евангелието на свети Йоан (Глава 19, стих 36-37) Свещеното писание пророкува, че на Месията „кост Негова няма да се строши" и че „ще погледнат на Тогова, Когото прободо-ха". За да се изпълни волята на Съдбата, е крайно необходимо някой да направи това, което прави Лонгин, тъй като е петък и смъртта на разпънатите трябва да се ускори, за да не останат да агонизират на кръста и през съботата, която е свещен ден за евреите. На другите двама разпънати им чупят краката, за да останат без опора и да умрат по-бързо от задушаване. Но „Копието на Лонгин" не позволява това да се случи със самия Христос. По същия начин, бивайки прободен с това копие, се потвърждава и второто предсказание.

Така копието се превръща в предпочитан инструмент на Съдбата, с който тя осъществява предопределението си.

Така че според манталитета на окултистите, след като един предмет изпълнява такава върховна мисия, става извор на безгранична мощ и сила.

Според Щайн Хитлер още през 1912 г. е знаел за мощта на копието, фактически ги запознава интересът на Хитлер КЪМ реликвата. През лятото на 1912 г. Щайн купува книга за мита на Парсифал от една книжарница, специализирана в окултна литература. Екземплярът е надраскан с коментари по полетата, което показва, че авторът им е начинаещ в темата и освен това е отчаян антисемит. Предишният собственик е оставил името си на вътрешната страна на корицата: Адолф Хитлер.

Щайн намира Хитлер с помощта на книжаря. Тогаващният рисувач на акварели обяснява своите натрапчиви идеи на Щайн, който остава впечатлен от огромната му амбиция убеденост, че е предопределен да извърши нещо много голямо. Притежанието на Свещеното копие може да се превърне в необходимия инструмент, който да му помогне да превърне амбициите и плановете си в действителност.

В началото на Втората световна война предполагаемите магически сили на копието се оказват в служба на Третия райх. Дали се дължи на реликвата, или на смазващата мощ на танковите им дивизии, но немските войски побеждават всички неприятели и завладяват целия европейски континент.

Както изглежда, силата, която излъчва копието, трябва доста да е отслабнала през 1942 г., тъй като войските на Хитлер започват да отстъпват на всички фронтове. Освен това Райхът е бомбардиран безмилостно. По това време копието вече не е изложено на вниманието на обществото, а е скрито, заедно с другите съкровища, в едно противовъздушно скривалище, издълбано в скалата до замъка Кайзербург в Нюрнберг.



На 31 март 1945 г., уплашен от офанзивата на съюзническите войски в Германия, кметът Либел смята, че скривалището не е много сигурно и решава да сложи най-ценните предмети, между тях и копието, в заварени медни сандъци, които са складирани в едно преддверие на бункера на Панир Плац, след което за камуфлаж зазидват входа му. Останалата част от съкровището остава под замъка Кайзербуг.

Седма американска армия е обсадила старата част на града, защитавана от 22 000 войници от СС, готови да се бият до смърт, но да не предадат града люлка на националсоциализма.

Четири дни ветераните от дивизия Тъндърбърт се бият с фанатизираните войници, които имат на въоръжение и стотина танка. На 19 април 1945 г., един ден преди рождения ден на фюрера, градът е превзет от американците.

Античните предмети в скривалището под замъка бързо са открити от американците, които не си дават сметка, че липсват най-ценните. Минават два месеца, докато съюзническите власти разберат за това.

Лейтенант Уолтър Хорн е натоварен с издирването на най-важната и ценна част от съкровището на Хабсбургите. Хорн не го намира лесно. Версиите, дадени по време на разпитите, са много противоречиви.

Кметът Либел, който със сигурност трябва да знае къде е другата част от антиките, се е самоубил малко преди да дойдат американците, макар слуховете са, че е убит от нацистки убийци при уреждане на сметки, може би при спор кой да притежава съкровището.

По време на разпитите общинските чиновници прехвърлят всичко на главата на вече мъртвия кмет и почти нищо не се изяснява за скривалището на съкровището. От своя страна, офицерите от СС, които са защитавали града, твърдят, че като се възползвал от бъркотията, някакъв полковник успял да избяга с бижутата, докато други казват, че се носи слух, чс съкровището е хвърлено в езерото.

Търпението на лейтенант Хорн не се изчерпва лесно. Американският офицер има предчувствието, че доктор Валтер фриз, който е един от хората, които твърдят не много убедително, че бижутата са дъното на езерото, в действителност знае къде се намира съкровището. Подложен на дълги разпити, накрая, съкрушен, си признава, че знае мястото, където е скрито съкровището.

На 7 август 1945 г. амерржанците, водени от доктор фриз, влизат в противовъздушното скривалище на Панир Плац. Германският чиновник им показва коя стена да съборят. След като я събарят, откриват малко преддверие, където намират четирите медни сандъка, съдържащи съкровището на Хабсбургите. Заварените сандъци са занесени в замъка Кайзербург, където са отворени. В този момент лейтенант Хорн обявява, че копието е притежание на американското правителство.

Така че три месеца след смъртта му, на Хитлер символично му отнемат една от най-ценните реликви. Това сведение е многозначително. Много автори твърдят, че копието е взето от американците точно в деня, когато Хитлер се самоубива, с което се изпълва проклятието, преследвало собствениците на копието, когато се лишат от него. Някои отиват още по-далеч и твърдят, че неотразимият генерал Джордж Патън взема свещеното оръжие в ръцете си в момента, когато Хитлер се самоубива в бункера.

Няма съмнение, че такава зрелищна развръзка е много интересна, но трябва да се придържаме към историческата действителност и да се съобразяваме, че съкровището е открито много след смъртта на Хитлер.

След като се запознават с бижутата, новите собственици на съкровището, американските военни власти, решават, че то принадлежи на Австрия. Така „Копието на Лонгин" се връща във Виена, откъдето преди шест години е взето да служи на фанатичните изблици на един безумен диктатор. Всички ценни предмети са депозирани в мазетата на Австрийската национална банка, докато повреденият дворец Хофбург се реставрира.

Но както може да се предположи, тук историята на Свещеното копие не свършва. През януари 1946 г. в Лос Анджелис се появява съкровището на Хабсбургите, което в този момент трябва да се намира във Виена.

Полковникът от американската армия Джоузеф Хензъл казва, че го пренесъл там от Мюнхен. Как е възможно?

Американските окупационни сили в Австрия са в много неудобно положение. Те очакват да се разбере дали съкровището в Лос Анджелис е автентично и ако е така, тогава бижутата в мазетата на банката са фалшификати.

Много странно, но потвърждението закъснява близо година. След безброй бюрократични препятствия и спънки на 11 септември 1946 г. сандъците със съкровището в мазета на Австрийската банка са отворени и се сравняват със снимките, изпратени от Съединените щати. Специалистите, натоварени с проучването, стигат до заключението, че истинските предмети са тези във Виена.

Въпреки това решение на експертите съмненията за автентичността на копието, изложено в двореца Хофбург, никога не се разсейват. Подозира се, че американското правителство не е пропуснало историческия шанс да сдобие с този оспорван исторически предмет, като предава на Австрия фалшификатите и оставя за себе си истинската реликва.

Не знаем дали съзерцаваното от туристите копие във Виена е същото, което са размахвали Карл Велики и Фридрих Барбароса и което страстно са желали Наполеон и Хитлер. Наистина е твърде невероятно това желязно острие от епохата на Каролингите да излъчва някаква магическа сила. Но това, което е повече от ясно, че историята на Свещеното копие представлява завързана мистерия, а корените й се намират толкова надълбоко в историята, че тя сигурно никога няма да бъде разгадана.

Но ако допуснем възможността, Копието на Съдбата да се намира в ръцете на американското правителство от 1945 г., трябва да признаем, че легендата за реликвата, която гласи, „който го има, ще държи в ръцете си съдбата на целия свят", се е изпълнила от край до край.


откъс от "Загадки и мистерии на Втората световна война", автор Хесус Ернандес