Вампирите и Влад Цепеш

Вглъбени в себе си и в злощастната си съдба през комунистическата и посткомунистическата епоха, източноевропейците май изобщо не си дават сметка, че има една на пръв поглед несъществена причина Западът все още да гледа на тях с едно на ум. Шенгенската преграда в края на ХХ век официално бе издигната заради нелегалната емиграция. Ала специалистите по народопсихология са убедени, че дълбоко в някои мрачен ъгъл на модерните западняшки души се таи вледеняващата мисъл, че всички люде, населяващи обширната област от Трансилвания до Гърция и Урал, след смъртта си по стара славянска традиция излизат от гроба и стават вампири.





Справедливи ли са тези опасения? Ето как изглежда според Дж. Гордън Мелтън част от официална хронология на вампирите в европейската история.





1047: Думата вампир (упыр) за първи път се среща в официален документ, отнасящ се до руския принц Упир Лихий от Велики Новгород
1190: В De Nagis Curialium от Уолтър Мап методично са изброени всички вампири в Англия
1196: В Хрониките на Уилям от Нюбъро отново се появява списък на английските вампири
1477: Владетелят на Трансилвания Влад II Тепеш излиза от гроба и става вампир
1560-1614: Унгарската графиня Елизабет (Ержейбет) Батори приживе вампирясва
1672: В Истрия (Хърватско и Словения) пламва вампирска истерия
1710: Истеричната вълна се прехвърля в Източна Прусия
1750: Втора вълна от ужас залива Източна Прусия
1810: Английски вампири масово режат вените на овцете и изпиват кръвта им
1874: Вампири смучат кръвта на ирландски овце






Сигурно веднага ви направи впечатление наглата западняшка пристрастност. Само вампирите от Източна Европа са назовани по име, а западните им колеги тънат в неизвестност зад безличните вълни от масова истерия! Ако желаете да поспорите на тази тема с автора на цитираната хронология, можете да му пишете на адрес: vampires@afn.org. Аз вече му досадих, но Дж. Гордън Мелтън високомерно ми отговори, че моята извадка от писанието му била още по-пристрастна от неговата хронология.





Както и да е! Пряко волята на г-н Мелтън проучванията на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч все пак успяха да извадят на светло имената на 10-те най-известни западноевропейски вампири (също в хронологичен ред):
Жил дьо Ре
Жил Гарние
Клара Гайслерин
Антоан Лежер
Виктор Бертран – вампирът от Монпарнас
Винченцо Верзини
Виктор Ардисон – вампирът от Мюй
Фриц Хаарман – вампирът от Хановер
Петер Куртен – вампирът от Дюселдорф
Джон Джордж Хейг – вампирът от Лондон



Макар ясно да се вижда, че вампирясването има отколешни традиции в Англия, Франция и Германия, всички изследователи кой знае защо се надпреварват да изтъкват славянската вампирска традиция от XV-XVI в. При това на източноевропейските вампири се приписва някаква патологична сексуалност и маниакална страст към откритите вратове на привлекателните девойки.




Главният виновник за тези изкривени представи несъмнено е Брам Стокър – приятелят на Хък Хогбен, който майсторски увековечи като в криво огледало влашкия войвода Влад III Тепеш в своята книга Дракула, и в днешно време писанията му с лека ръка се приемат на сериозно.
Дълго време интуитивно усещах, че има някаква разлика между вампирите от Източна и Западна Европа, но я отдавах на културните различия. Все пак източната цивилизация е много по-стара от западната! Но един ден най-сетне попаднах на подходящ откъс от дневника на Хък, който обясни всичко.





Из дневника на Хък Хогбен:
23 август 1494 г. Днес по желание на вдовицата направих аутопсия на един трансилвански вампир и открих, че приживе е бил ухапан от бясно куче! Приятната женица твърдеше, че се е любила с мъжа си най-много веднъж на месец, а вампирясалият й съпруг за два дни беше посегнал на трийсет девойки. Симптомите на бяса подозрително напомнят на славянските поверия за вампирите. Тази все още неописана болест предизвиква толкова ужасни мускулни спазми на лицето и шията, че жертвата наистина заприличва на побесняло куче или вълк. Болният получава болезнена ерекция, траеща няколко дни. Той бяга като попарен от шума, светлината, огледалата и водата, но изпитва неудържимо желание да хапе до кръв и да задоволи изгарящото го сексуално желание. Прегледах статистиката и догадката ми се потвърди напълно. Масовата поява на вампири в Източна Европа съвпада с епидемиите от бяс сред дивите животни. Дано да не забравя да публикувам това откритие в някой медицински алманах.





Ала като много от благородните му пориви и този бързо изфирясва от главата на Хък*.

* Този път драконът по изключение е прав! Сетих се едва след 500 години във Виго по време на един научен диспут с моя приятел д-р Хуан Гомес Алонсо, който сам бе стигнал до същия извод. Коментар на Хък Хогбен.





Добре, че народите в Източна Европа скоро сами намират цаката на вампирите. Унгарците и румънците погребват потенциалните вампири със специално острие около врата, здраво захванато за ковчега, така че ако трупът понечи да се надигне от гроба, да се самообезглави. Когато мъртвецът е ерген, румънците се подсигуряват и с друго острие, насочено право в сърцето. Освен това всички славянски народи поръсват около гроба просо, та вампирът да се подлъже и да започне да го събира вместо да ходи да смуче кръв. За всеки случай мнозина източноевропейци окачват на вратите на домовете си тръни по подобие на Исусовия венец. А по-страхливите се закичват с всичкото семейно сребро, включително приборите за хранене, и ходят с протегната ръка, в която стискат кръст.





Вековният опит позволи на славяните да разработят тестове за откриване на гробовете на потенциалните вампири. Те се основават на проверения факт, че едноцветен (бял или черен) кон, язден от девственица, никога няма да стъпи на гроба на вампир. Сърбите пък са уверени, че всеки пропаднал гроб е вампирски. Така се ражда поверието, че най-много вампири се появяват след дъжд. Такива гробове веднага се отварят, трупът се пробожда с кол, обезглавява се, главата се премества в краката, тленните останките се посипват с тръни, върху трупа се натрупва слама и се запалва, та вампирът безвъзвратно се кремира. На Запад обаче по отколешна традиция не вярват на източноевропейците и затова там се ширят редица заблуди за вампирите.




Първа заблуда: В Източна Европа слагат храна край гробовете, та когато мъртвите вампирясат, да има какво да хапнат и да не посягат на девическите вратове. Всъщност всяка източна баба знае, че тази храна е за из път на душите, тръгнали към отвъдното.





Втора заблуда: Мъртвите души в Източна Европа жадуват за кръв, защото така ще придобият сила да възвърнат към живот и телата си. Тази заблуда се крепи единствено на факта, че западняците никога не са били под турско робство. Те изобщо не проумяват как може и в гроба човек да гори от желание да си отмъсти на поробителя.





Трета заблуда: Появата на вампири е предвестник на чума. Всъщност, нещата стоят точно обратно. Известно е, че по време на ужасната чумна епидемия (1347-1351), наречена Черната смърт, мнозина заразени са погребвани полуживи и някои късметлии наистина успяват да излязат от гроба. Други нещастници пък напразно се мъчат да сторят този подвиг, вдигайки шум в гробищата. Така при ексхумацията вече мъртвите им тела изглеждат изкорубени, устата - ужасно разкривена в посмъртен вик, а под ноктите им има кръв – съвсем нормално състояние, като се има предвид, че не са умрели от чума, а от задушаване.



Четвърта заблуда: Можеш да убиеш вампир, като забиеш в гърдите му кол. В този случай става дума за най-простодушна аналогия. Тъй като Влад III Тепеш приживе набивал враговете си на кол, някои умници са си навили на пръста, че на всички вампири им се полага същото, за да пукнат.





Пета заблуда: Най-склонни да станат вампири са рижите хора със сини очи и заешка уста, родени на Коледа, отритнати от обществото и влезли в гроба без последно причастие. Всъщност никой от челната десятка на вампирите и на Изток, и на Запад, не отговаря на това описание. Статистически е доказано, че от обявяването на Коледа за християнски празник до началото на ХХ в. са се родили само двама души, дето се вписват в този портрет. Преди около сто години техните тела бяха изровени и учените се убедиха, че те никога не биха могли да вампирясат, защото отдавна са станали на прах.





Шеста заблуда: Върколаците са вампири. Тази грешка прави само онзи, които не познава добре балканския фолклор. Всъщност върколаците са зли духове, които кръвта на убит човек призовава от отвъдното. Те само временно се намъкват в мъртвото му тяло, за да отмъстят на убиеца и после по живо по здраво се прибират у дома. В древността по-хитрите престъпници създали обичая убитият да бъде погребван с монета, а по-късно с восъчен кръст в устата и така се измъквали от възмездието, защото злите духове смятат отворите под кръста в човешкото тяло за нечисти и не обичат да се намъкват в трупове през тях.





Седма заблуда: Вампирите и таласъмите танцуват по налъми. Докато за таласъмите страстта към налъми може да се обясни с римата, то никой не може да даде що-годе сносно обяснение за какво им са на вампирите налъми. При това е доказано, че всички вампири в европейската история са прилично облечени, а някои дори носят войнишка униформа или доброволно сътрудничат на полицията.






Осма заблуда: Който не понася миризмата на чесън, е вампир. Добре известно е, че най-пълноценно чесънът се използва във френската кухня, и би трябвало вампирите да са изключително рядко явление сред този народ, но за съжаление статистиката показва, че Франция е на второ място в света по брой на вампирите на глава от населението след традиционния водач – Трансилвания. Има и едно изключение. Еврейската кухня също много уважава чесъна, но до ден днешен не е регистриран нито един случай чистокръвен евреин да вампиряса.





Влад Дракула





Най-голяма заслуга за ширещите се заблуди за вампирите несъмнено има Брам Стокър с неговия изсмукан от пръстите роман Дракула. Ала истинската история на влашкия войвода Влад III Тепеш с прозвище Набучвача, няма нищо общо с измислиците на Стокър.





Трябва да призная обаче, че още приживе общественото мнение е раздвоено за Влад. Едни го смятат за герой, защото е последният влашки княз, осигурил някаква независимост на поданиците си от Османската империя, а други го броят за еретик, понеже по политически съображения сменя православната си вяра с католицизма.




Когато Влад набучва на кол 20 хиляди турци край столицата си Търговище, се появяват съмнения, че е масов убиец, ала щом пълчищата на Мехмед II Завоевателя, покорили в 1453 г. Константинопол, си глътват езика при гледката и се връщат като попарени отвъд Дунава, той е обявен за гениален стратег.

Когато Влад набучва на кол и неколцина свои сънародници – лъжливи търговци евреи, народът му се възхищава, но щом злочестата съдба сполетява и една селянка, дето не е изпрала добре кафтана на съпруга си, тутакси тръгва мълвата, че е психопат.





Отявлен патриот, през целия си живот Влад е принуден постоянно да балансира между могъщите си съседи, като преминава ту на страната на турците, ту към унгарците, но все в името на свободата на Влашко – малка страна, появила се като политически субект на картата на Европа в 1322 г., когато Иванко Басараба (1310-1352) успява да обедини няколко дребни феодални воеводства, сгушени между Трансилвания, Молдова и България, в княжество. След смъртта на Иванко обаче по стара балканска традиция Басарабският род се разделя на два враждуващи клана, които яростно си съперничат за престола. Бедата идва от там, че властта във Влашко не се предава на първородния син, а съветът на болярите избира владетеля измежду членовете на княжеското семейство най-често под натиска на могъщите съседи.

Влад III Тепеш се ражда през 1431 г. в Сигишоара. Той е втори син на изгнаника Влад II Дракула* и внук на Мирча Стари (Велики), управлявал Влашко от 1386 до 1418 г. Семейното прозвище Дракула Влад II получава същата година, когато свещеният римски император Сигизмунд му връчва Ордена на Дракона– най-високото войнско отличие на Земята. Всъщност Дракула на румънски език означава Син на Дракона**.





* Това е официалната версия. Истината е, че във фаталната за зачеването му нощ баща ми замества в леглото пияния Влад II Дракула и Влад Тепеш всъщност ми е полубрат. Косвено доказателство е фактът, че между Влад и братята му Мирча и Раду нямаше никаква прилика.
** Драконът пак се фука! Влад II наистина беше носител на Ордена на Дракона – доблестно отличие, което в ония години се даваше на най-изявените врагове на османските поробители заедно с правото да извезват дракони на бойните си знамена. Ала прозвището Дракула на румънски означава Син на Дявола – drac (дявол) и ul (син) – и то не е свързано с генетичния произход на династията, а отразява прийомите, с които си служеха влашките войводи, за да запазят властта си и оттам свободата на Влашко. Коментари на Хък Хогбен.

След като Влад II и първородният му син Мирча са убити в борбата за престола на Влашко, Влад III заема трона в края на 1448 г. с помощта на турците, но само след два месеца е свален от конкурентния клан на братовчедите си, подкрепяни от унгарците. В 1456 г. обаче Влад III Тепеш си връща престола, като на свой ред убива натрапника Владислав II този път с подкрепата на... унгарците. Измамените турци обаче му позволяват да управлява само шест години. В 1462 г. те нахлуват във Влашко и Влад Тепеш е принуден да бяга в Трансилвания. Там Матияш Корвин го пъха за няколко години в зандана, а после го жени за... сестра си!






Из дневника на Хък Хогбен:
14 ноември 1476 г. С моя приятел и полубрат Влад Тепеш за кой ли път пак нахлухме в родината му с малка армия лоялни към него влашки войски. С нас има молдовски отряд, изпратен от братовчед му Стефан Велики, който му е роднина по линия на приемния му баща, и унгарски корпус, начело с трансилванския принц Стефан Батори. Така за трети път качихме Влад на трона. Дано да е за последно. Писна ми от тия турци!





И наистина се оказва, че Влад Дракула за последен път си връща властта във Влашко. След успешната акция Стефан Батори поема обратно към Трансилвания с по-голямата част от армията. В това време турците получават подкрепления и контраатакуват. И в сражението край Букурещ Влад загива, но не от турска, а от предателска ръка – нещо обичайно на Балканите. Отрязаната му глава тутакси е изпратена в Цариград, където със специална султанска заповед е изложена на показ, та всички да видят с очите си и да се убедят, че ужасният враг на турците наистина е мъртъв.





...И тогава се ражда легендата!
По това време вече са отшумели величавите битки при Никопол (1396) и Варна (1444), паднала е и последната крепост на православието Константинопол (1453) и със смъртта на Влад угнетените християни загубват и последната надежда за избавление. И като виждат, че песните, които от сто години пеят за юнака Крали Марко, не им помагат, за ужас на поробителите балкански народи решават, че е крайно време Дракула да вампиряса. Така че Брам Стокър да извинява!




http://www.milanasadurov.com/61/mystery/н

Енергийни вампири

Как черпиме и отдаваме енергия

"Храната", за която дон Хуан говори е нисковибрационната човешка енергия, която резонира в честотния обхват, генерирана от страх, омраза, стрес, депресия, тревога и т.н.



Задавали ли сте си някога въпроса защо човечеството произвежда денонощно такива емоции?

Queen Elizabeth and Philip Zombies

Или защо действията на властимащите непрекъснато провокират все повече и повече подобни емоции с войните, които водят, терористичните атаки и финансовите кризи - все неща, които стимулират страха, ужаса, тъгата, пораждат нови и нови трудности и неволи по цял свят?


John McCain as Dracula

Или защо контролираните от илюминатите медии и компютърни игри са пълни с изображения, които провокират подобни емоции?



Целтa е човечеството да бъде така манипулирано, че да изпадне в ментални и емоционални състояния, които произвеждат нисковибрационна енергия, от която рептилоидните енергийни вампири черпят.




Във филма "Матрицата" Морфей взе в ръка една батерия и заяви, че "машините" са "превърнали човешките същества в... това". Ще бъдем по-близо до истината, ако заменим "машините" с "рептилоидите".



Те добре знаят, че ако успеят да ни манипулират така, че да изпаднем в тези емоционални състояния, ние ще генерираме енергията, от която се нуждаят. Сега разбирате защо се полагат такива усилия, за да бъдат манипулирани хората чрез страх, стрес, гняв, обиди, възмущение и прочие емоции, да създадат некохерентни сърдечни модели, които да нарушат процеса на декодиране и да предизвикат хаос на емоционално, ментално и физическо ниво.



Всичко това води до генерирането на нисковибрационна енергия. Хората, изпаднали в дебалансирано емоционално състояние, не могат да разсъждават ясно и логично.



Трябва да се впишете в голяма група от хора - футболни запалянковци на стадиона например, - за да оцените силата на електромагнитната енергия, генерирана от колективната емоция. В подобни случаи мнозина казват: "Косъмчетата на врата ми настръхнаха!".

Различните ментални и емоционални състояния генерират различни вълни, в което можете да се убедите, ако се запознаете с произведенията на японския писател и и изследовател д-р Масаро Емото. Той си спечели голяма популярност с проведените от него експерименти върху влиянието на вибрациите върху водата. Всичко в тази реалност е вибрационно поле, предаващо своето холографско послание, включително писаното слово.



Виждате думите, изписани на холографско ниво като "любов" или "омраза", но по своята същност те са вибрационна информация. Вибрацията резонира през водата и въздействието й може да бъде уловено посредством фотографското заснемане на кристалите.



Онова, което рептилоидите искат да генерираме, е именно енергия от типа "Повдига ми се от теб! Ще те убия!". Те се намират в толкова ниско вибрационно състояние, че могат да абсорбират единствено енергии, синхронизирани с него. Войни, природни бедствия като онова японско цунами, производствени аварии като някое катастрофално изтичане на радиация, терористични атаки от рода на 11 септември 2001 г., икономически кризи, улични протести, излезли извън контрол и преминали в масови безредици... всичко това генерира невъобразими количества емоционална енергия, с която рептилиите се хранят и рециклират обратно към нас в нещо като емоционален "омагьосан кръг". Това е основната причина Системата за контрол, установена от рептилиите посредством фамилиите на илюминатите, да генерира непрекъснат поток от подобни събития.

George and Laura Bush Vampires

На нашата планета има рептилоиди, които живеят тук, сред нас, и оперират в диапазона на видимата светлина, като това правят и част от Сивите, а под Земята са разположени множество бази, където те работят редом с учени с цел създаване на нови технологии за подчинение и контрол и продължаване на генетичните експерименти. Постиженията им далеч надхвърлят представите на широката общественост за съвременната наука.



Съществуват и бази, разположени в други честотни измерения на планетата, тъй като центърът на властовата структура на рептилоидите оперира на честоти, които се намират отвъд видимата светлина.



С други думи, ние не можем да ги видим. Те навлизат в диапазона на видимата светлина и излизат от него, използвайки технология и енергия, но обикновено оперират отвъд видимия диапазон за хората.



Сигурен съм , че хората могат да ги видят, ако получат достъп до по-широк диапазон от видима светлина, но в резултат на извършената от тях генетична интервенция, ние не сме в състояние да ги видим, ако те сами не навлязат в нашия честотен обхват, което те правят от време на време. Това е един от аспектите на феномена "промяна на формата" (shape-shifting), който настъпва, когато енергийното поле на рептилоидите заменя човешкото и наблюдателят смята, че става свидетел на физическа трансформация.
Хората се хранят с "физическа" храна или поне така смятат, но тя всъщност е холографска храна, която представлява само декодирана вибрационна информация. "Добрата" храна е вибрационна информация, която е в синхрон с енергийното поле на човешкото тяло, а "лошата" храна го деформира. Именно поради тази причина корпорациите, управлявани от илюминати, пълнят магазините с храна, отровена с химикали и радиация.



Дебалансираното енергийно поле води до дебалансирани мисли и емоции (техният хранителен източник) и възпрепятства хората да се "измъкнат" и озоват в една по-широка реалност, която да ги освободи и да им помогне да осъзнаят своята участ.


www.likecool.com/Gear/Pic/Putin%20Poutine/Putin-Poutine.jpg

Рептилиите се нуждаят от "лоши" вибрации и човечеството трябва да бъде експлоатирано да ги произвежда, в противен случай биха останали без източник на храна. Човечество, което живее в любов и хармония е най-големия кошмар на рептилиите. Това обяснява много, нали? Карлос Кастанеда цитира следните думи на шамана дон Хуан Матус:




"Знам, че макар никога да не си гладувал... ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техен ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.



Магьосниците от древно Мексико... смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един благоразумен, улегнал човек...




Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни".



Тук той описва разликата между хората от Същинския златен век, когато сме притежавали далеч повече възможности за осъзнаване, и хората, живели след появата на рептилиите и предизвиканата от тях промяна в начина, по който приемаме и предаваме информация.



Светът на на"ви, сините хора от филма "Аватар", прилича много на живота на Земята по време на Същинския златен век. Нека първо се спрем на онези маниаци на тема технологии (с развито единствено ляво мозъчно полукълбо), както и на тъпанарите във военна униформа, които не проявяват съпричастие, уважение или дори елементарно разбиране към идиличния свят на на"ви, животните, дърветата и природата като цяло.



Глупаците с доминиращо ляво мозъчно полукълбо не се интересуват от нищо друго, освен от рядката суровина, открита на Пандора, планетата на сините хора, от нейната цена, добив и превоз до Земята. Рептилоидите притежават същия манталитет като този на военните от Земята във филма "Аватар", но достигат до още по-големи крайности. От деня, в който са пристигнали, те ограбват ресурсите на нашата планета, сред които и златото.



Рептилоидите са изключително напреднали в "интелектуално" отношение и са невероятни специалисти в областта на технологиите и генетиката. Вътре в тях обаче цари духовна пустота и те водят човечеството в същата посока.


James Cameron With Money from Avatar


Мъртвите в духовно отношение земни войници от филма "Аватар" пресъздават по великолепен начин манталитета на рептилиите. Второто, което заслужава да се отбележи, е самата дума "аватар".



Както казват самите създатели на филма: "Аватарът е човешки ум, прехвърлен в тялото на хибрид между човек и на"ви, получен посредством генно инженерство". Във филма това е направено, за да могат земните военни незабелязано да се инфилтрират в света на на"ви.



"Аватар" се появи на екраните през 2009 г. и показа с изразните средства на седмото изкуство това, което описвам в моите книги от 1998 г. насам - човешко общество, инфилтрирано с извънземни, установили контрол върху него, истински хищник, приел човешки облик.



neonula.blogspot.bg/

Биовампирите сред нас

Биовампирите са сред нас. Научно е доказано, че в човешкия организъм съществува гъста мрежа от канали, по която се движи жизнената енергия. Когато състоянието на тези пътища е перфектно, човек се чувства физически стабилен, мислите му са подредени, а психиката му дарява онова самочувствие, което прави живота лъчезарен. Но с течение на времето по едни или други причини проходимостта в енергийната система намалява. Мястото, до което не достига енергия, може да реагира по различни начини, най-често то сигнализира за проблема с болка. Ако не се вземат необходимите мерки, органът, свързан неврогенно и енергийно с това място, може сериозно да заболее.

Биовампири и Биовампиризъм

Но тъй като човекът е част от огромната космическа енергийна база, организмът има способността да възстановява изгубената енергия – основно чрез вдишвания въздух и поеманата храна и вода. Въпреки че количеството възстановявана енергия по правило е помалко от изразходваната, през човешкия живот съществува някакво относително равновесие -поне до момента, в който разликата стане осезаема. Човек губи енергия при физическо и психологическо изтощение, при поставяне на тялото в екстрени условия – прегряване, премръзване и прочие. Но тази загуба може да бъде предизвикана и от друг човек, съзнателно – тогава говорим за явлението биовампиризъм – явление, което се разпространява обезпокояващо бързо в началото на новия век.

Става дума за интуитивното умение на вече голям брой хора да черпят от жизнените сили на околните. Причините за този опасен навик са породени както от невъзможността човек да възстановява по естествен начин нормалното си състояние, така и от “даровете” на цивилизацията – пренапрежение, струпване на огромни маси хора на едно място, липса на движение, некачествени храни и напитки, отровен въздух. Отначало хората, които попадат в категорията биовампири, изпитват остър недостиг от енергия. После почти несъзнателно усещат, че при определено насочване на мисълта най-често към енергиен вход в тялото на човек близо до тях, душевният им уют се връща, физическата активност се повишава. Впоследствие, учудени и въодушевени от възможността за бързата промяна, те започват да извършват това действие напълно съзнателно. Нещо повече – отделят целенасочено време за него, избират обектите си и правят всичко възможно да се сближат с тях

Разбира се, не всичко е толкова просто, колкото изглежда. Енергията изтича от енергийните центрове на тялото най-лесно когато сме напрегнати, притеснени или ядосани. Спокойният човек е защитен от биополето си. Затова целта на биовампира е да ни въвлече в своята орбита, да ни направи съпричастни на своето душевно състояние.

Можем ли да се научим да разпознаваме тези хора?

Недостигът на енергия започва да потиска психиката след двадесетата година при жените и двайсет и шестата при мъжете. Горна възрастова граница няма. Няма и особени белези по отношение на професия, облекло, интелект и прочие. Отличава ги само поведението им.

На първо място, това е човек, който често ни посещава или ни кани ние да го посетим. Може да бъде колега, съсед, близък роднина, може дори да бъде брат, сестра или приятел. Вторият признак, който съпътства поведението му, е да ни учуди с нещо, да ни въвлече в подходяща тема, с която да предизвика раздвижване на енергията ни най-често съобщение за трети човек или казано другояче – клюка. Може да се хване за някое наше оплакване и да не се “пусне” повече от него. Може да се хвали с нови придобивки действителни или очаквани. Може просто да ни предложи торта и питие и да ни се любува мълчаливо. 

Характерно за подобна ситуация е вторачването на събеседника в един момент в наш енергиен център – най-често челото, гърлото; при дълбоко деколте – гръдната кост. Сигурно никое от момичетата, които през лятото демонстрират бодита и разголени кореми, дори и не предполага, защо още на седемнадесет започват да му треперят пръстите, докато държи цигара, която изпитва неистово желание да запали. Впрочем, хората, които посещават заведения на открито, са най-уязвими. След тях се нареждат тези, които работят в големи помещения заедно със своите колеги.

Симптомите 

Неоправдано безпокойство, горещи вълни, отказ на мозъка да функционира нормално – т.е. едни и същи мисли започват да измъчват съзнанието ни. Тези усещания се трансформират покъсно в страх от срещата с определени хора, в страх от извършването на определени действия, в страх от излизане дори на улицата. Ако биовампирът е отнел от енергията, необходима на белите дробове, ще реагира кожата ви – най-невинните прояви са посивяване, зачервяване, изпръхване; по-тежките – обриви, алергии, псориазис. Когато ви е отнета енергията, нужна на стомаха – тогава идват натрапчивите мисли и страховата невроза. Когато не достига енергия на десния му бъбрек, мъжът може да стигне до импотентност. 

Недостигът на енергия в левия бъбрек може да причини проблеми със скелетната система, зъбите и косата . Загубата на енергия, необходима на бъбреците, се отразява и на ушите – започва се с шум в едното или другото, от който може да се стигне до пълна загуба на слуха. Оплешивяването при мъжете е класически случай на недостиг на енергия в бъбреците. 

Ако ви е отнета енергията от сърдечния енергиен център, това веднага се отразява на имунната система. Ако пък ви източат енергия от гърлото, очаквайте проблеми с щитовидната жлеза. Безспорно най-лесно се осъществява интервенцията върху челния енергиен център или т.н. трето око. То й е свързан с централната нервна система и недостигът на енергия там създава веднага проблем с нервите и кръвното налягане. 

Излишно е да изброявам всички заболявания, които могат да възникнат от срещатата ни с биовампир – списъкът ще бъде прекалено дълъг. По-важно е как да се опазим от това посегателство, от което никой не е застрахован. 

На първо място – не позволявайте на хората, с които контактувате, да ви се оплакват – напълно е възможно енергийно да ви прехвърлят своите безпокойства и дори свои заболявания. Избягвайте четенето на некролози, възпоменания, черни хроники. Не проявявайте съпричастност към проблемите на ядосани и озлобени хора. Не позволявайте да ви разказват сълзливи истории и да се само съжаляват пред вас. 

Не забравяйте, че ако се страхувате, само затормозявате връзката с космическите енергийни полета и ставате много податливи за източване на енергията ви. Вглеждайте се в поведението на хората около вас, без да стигате до излишна мнителност. Ако някой ви каже, че не изглеждате добре, бъдете сигурни, че това е чиста проба психологическа провокация.

Прекалено дългото опипване на новата ви дреха също е показателно. Не подарявайте свои снимки без да сте убедени в доброто отношение на човека към вас.

Обърнете внимание кои хора ви търсят само по два повода – да се похвалят или да се оплачат от нещо. Не водете дълги телефонни разговори, независимо от темата – по гласа ви също изтича енергия. Нещо повече – никак не е случайно, че след уж безобиден телефонен разговор много хора вдигат кръвно, а други стигат до инсулт.

Разбира се, съществуват и средства за защита. Тя се осъществява изключително с минерали, които се определят индивидуално за всеки човек в зависимост от здравословното му състояние. Много е важно и какви са наличните съпротивителни сили на организма.


Автор: проф. доктор Герхард Мюлер, изследовател на паранормалните явления

             

 Енергийните Вампири,те са сред нас!

В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората. Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на на взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отрзява върху физическото и психическото здраве на човека. “Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат. По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветвни в черно.

            

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удувлетвори своя постоянен енергиен глад. Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали! Вампирът не подозира, че е тежко болен човек. Той не осъзнава истинската съшност на своята човешка трагедия и пагубната си роля в живота на хората около него. Всяка болест е вид наказание за неправилен начин на живот, мисли и постъпки.

Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората. Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Ообеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с тоси човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.

Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош. Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото времв изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите. Убедеността му, че освен неговите емоции всичко останало е незначимо, прави от вампира нетолерантен човек.


Никой вампир не търпи чуждо мнение, ако то не съвпада с неговото. Бог да е на помощ на този, който се опита да му противоречи или има неблагоразумието да защити възгледите си пред него. Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в материален или в емоционален план. Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да всемат, но много трудно да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора. Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”. Ако вампирът остане изолиран, далеч от хората, лишен от възможността да се зарежда с чужда енергия, той мъчително ще агонизира.

Кармическите корени на вампиризма винаги се концентрират, изразявайки глобален егоцентризъм. Вампирите добре знаят, че най-примитивният и лесен начин да подхранват биополето си с чужда енергия е да обидят или да оскърбят някого. Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на едни хора и като дондор по отношение на други.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към “нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняванв на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти. Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

Вампирът е властен, той изисква от донора си пълно себеотдаване и гаранция за емоционално подчинение. “Искам да ми се възхищаваш!” – това е, което липсва на вампира. Вампирът е алчен и капризен, постоянно недоволен, изискващ още и още. Той е подозрителен. Затова без да се колебае ще ви обвини и в най-страшното – че сте го окрали.
Психическото напрежение, което изпитват вампирите не е постоянно. То е в определена зависимост от типа на болестта – лунен или слънчев вампиризъм. При слънчевите енергийни вампири психическото напрежение се проявява веднъж в денонощието, а при лунните цикличността е по-честа.

Голямата житейска трагедия на вампира е неговото неумение да съхрани в душата си радостта и добротата. Разбира се както всички хора и вампирите изпитват човешка радост, но това, което най-силно ги привлича е лъжливият и опустошен свят на суетата. Вампирът не изпитва щастие и душевно спокойствие, защото постоянно е раздиран от вътрешни съмнения и противоречия. Той живее в непресъхващото чувство на огорчение и самосъжаление. Мисълта, която го измъчва е, че не е получил това, което заслужава от живота.

Не е възможно истински творческата личност да попадне в лапите на вампиризма. Но за съжаление благодарение на неговата необятна чиста енергия съществуват посредствени вампири, които му устройват непонятни за здравия човек фойерверки от злоба и завист. Вероятно всеки човек преминава през подобно състояние, което се нарича “мъртва точка”, но не всички остават на нея. Любовта и радостта подтикват здравите хора към взаимно хармонично и духовно обогатяване на нивото на чистите емоции и познание, докато вампирът използва чувствата на хората за своите енергийни цели. Вампирите ни дебнат навсякъде и от това дали ще успеем да намерим най-добрата защита срещу техния груб натиск зависи психическото ни здраве.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!

Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!
====================================================
Препечатано от Руският печат.