Светлината ни въздейства по много начини. Тялото ни е еволюирало в среда, характеризирана от тясно обвързани светлинни и температурни цикли. Преминаването от една към друга фаза на светлинния или температурния цикъл е съпроводено с хормонални промени. Следователно тези промени придобиват също дневни и/или годишни цикли, според наличните светлина и температура в околната среда.
Mожем да кажем, че тялото ни е прозрачно за светлината, тя навлиза дълбоко в тъканите ни. Други части от електромагнитния спектър като ултравиолетовата светлина не проникват дълбоко в тялото ни.
Замисляли ли сте се защо кожата ни се зачервява под въздействието на летните слънчеви лъчи? Естествено самото зачервяване е причинено от концентрирането на кръвта към повърхността на кожата, там докъдето проникват ултравиолетовите лъчи. Защо излиза, че кръвта ни търси тези ултравиолетови лъчи, за които сме чували толкова лоши неща? Човешката кръв съдържа около 50% вода, а ултравиолетовата светлина има свойството да структурира водата. Структурираната вода присъства във всички живи клетки и колкото по-структурирана е тя, толкова по-голям заряд носи в себе си. За скептиците структуриране на водата може да звучи като научно недоказани вуду-али-бали, но професорът по био-инженерство от Университета във Вашингтон Джералд Полак изследва обстойно този феномен и го описва в своята книга „Четвъртата фаза на водата”. Полак забелязва как присъствието на повече ултравиолетово лъчение увеличава така наречената EZ вода – зона във водата с негативен заряд.
Структурирана водаДа се върнем на хормоналните цикли. Те са част от циркадния ни ритъм. Вече имахме възможност да се запознаем с хормоналното влияние на светлината посредством циркадната функция на очите. Очите са основният медиум, чрез който в тялото ни постъпва информация за светлината в околната среда. Кожата и повърхността на стомаха ни също са фото-чувствителни. Важно е тези три канала да предават кохерентна информация на мозъка, за да бъдат синхронизирани отделните системи в тялото, както помежду си, така и по отделно с околната среда. Всяко несъответствие в информацията постъпваща от тези три канала разсинхронизира изграждащите ни тъкани и води до развитието на неолитни болести като модерния метаболитен синдром.
Запознахме се и със значението на автофагията и негативното влияние, което има изкуствената светлина върху този жизненоважен процес. Накратко: светлината, която пада върху тялото ни след залез слънце, възпрепятства процесите на регенериране на органите ни по време на сън, което води до ускореното им състаряване.
Ултравиолетовата и синята светлина имат и друго, далеч по-разрушително влияние върху тъканите ни. През 1921-ва година Алберт Айнщайн получава нобелова награда с теорията си за фотоелектричния ефект или способността на фотоните да отцепват електрони от повърхността на дадено вещество. Не всяка светлина обаче има тази способност. Синята светлина съдържа достатъчно количество енергия, за да предизвика фотоелектричен ефект, докато това не е вярно за червената светлина. Чрез фотоелектричния си ефект синята светлина разрушава структурите на тялото, в частност DHA мазнините, които са съсредоточени в очите и мозъка. Разбира се, тялото ни е еволюирало около този механизъм под въздействието на слънчевата светлина и нейните дневни и годишни цикли, като е важно да отбележим, че тя съдържа балансирано количество синя и червена светлина. В днешно време обаче именно тези цикли са нарушени от присъствието на изкуствена светлина. Модерните екрани и енергийно-ефективни осветителни тела с натурална бяла светлина произвеждат светлинен спектър с пик именно в синята светлина. Това поставя тъканите под постоянното негативно влияние на синята светлина. Синята светлина е тази, която има и най-силно хормонално въздействие като е способна да поддържа високи нивата на кортизол и инсулин. Знаехте ли, че изкуствената светлина може да ви разболее от диабет?
Какви могат да бъдат стратегиите за предпазване от негативните влияния на изкуствената светлина? Нека първо разгледаме какво можем да направим в собствения си дом. Удоволствието да следваме изцяло естествения светлинен цикъл може да ни струва скъпо, тъй като липсата на светлина ще намали времето, в което можем да бъдем продуктивни. Ако нямаме възможността или волята да приемем този спад в продуктивността ни бихме могли да се замислим над вида изкуствена светлина, която употребяваме. От гледна точка на хормонално въздействие, оптималната изкуствена светлина е тази произлизаща от восъчна свещ. Този вариант обаче е от части крайно непрактичен и опасен. Добър компромис за вечерно осветяване са „крушките” с нажежаема жичка, но мощността им е важен детайл. Не разчитайте 100W крушка да бъде безобидна за тялото ви. Ще ви се наложи да се огледате за малките „крушки” от 15W предназначени за осветяването на фурни и хладилници. Твърде ярката светлина, била тя синя или червена, е способна да наруши циркацния ви ритъм. LED екраните са друг проблемен източник на синя светлина. Възможно е при тях да използвате software (f.lux, twilight, red shift) или настройки за промяна на цветовата гама като по този начин да намалите синия цвят. Това обаче не би повлияло тяхната „подсветка” или „back-light”, която ще продължи да излъчва студено-бяла светлина. За да се справите с този проблем е удачно да използвате и червен или оранжев филтър върху екрана, като по този начин филтрирате цялата синя светлина произведена от него. Качествените blue-blocker очила са практичен вариант за защита от изкуствена светлина, както от екрани, така и от осветителни тела (тях ще разгледаме след малко).
Дори да успеете да адаптирате дома си към естествения цикъл на светлината, навън не бихте могли да направите почти нищо по въпроса. Носенето на слънчеви или диоптрични очила и лещи през деня обезсмисля напълно фактът, че сте изложен на слънчева светлина, докато през нощта е удачно да използвате очила, които да ви предпазват от осветлението навън и в затворени пространства, а също и от други източници на светлина като екрани. Съществуват различни видове blue-blocker-и като повечето представляват обикновени очила без цвят и затъмняване с UV защита, които блокират светлина с дължина на вълната до около 427 nm. Тези очила не филтрират цветове от видимия светлинен спектър с изключение на малка част от виолетовото, поради което не представляват никаква защита, както за циркадния ритъм, така и за структурата на очите. Адекватно решение са очилата с червени или оранжеви стъкла, но пазарът не предлага много възможности, като повечето налични модели са предназначени за спортни и работни цели и не могат да задоволят естетическите ви нужди. Carbonshade са първата марка дизайнерски очила отдадена изцяло на защитата от изкуствена светлина. Червените им стъкла филтриращи цялата виолетово-синя светлина с негативно влияние (от 400 до 570 nm) ги прави подходящи за носене в часовете между залеза на слънцето и заспиване.
Светлината е най-силната дрога и лекарство, което тялоно ни познава, защото сме изложени постоянно на нея. Появата на изкуствена светлина представлява огромен проблем за биологичните ни механизми, обвързани със светлината, като ги прави неефективни. Изграждането на здравословна светлинна среда през деня и през нощта е инструмент с далеч по-големи възможности от тези на съвременната фармацевтична индустрия.
Идеята е, че синята светлина е вредна в определен контекст. Същото важи и за ултра-виолетовата. Те са полезни, когато идват от природни източници като Слънцето и вредени, когато идват от изкусвтени източници нощем след залез слънце.
Циркадния ритъм се регулира от нивото на светлина и студа в природата. Според мен циркадния ритъм от духовна гледна точка регулира в каква степен и за какъв период от време астралното и аз-ово тела се отделят от физ.-етерния комплекс по време не сън. Ако човек не спи добре през нощта (събужда се често или не може да заспи дълго време), или спи прекалено дълго и се събужда по изморен от преди да е легнал, то най-вероятно има проблем с този ритъм. Според един американски лекар, който следя всяка една неолитна болест на съвремието (от авто-имунно до рак, диабет и сърдечни заболявания) започват от нарушение на циркадния ритъм. За да фукнционира правилно този ритъм освен правилното излагане и гледане на слънчева светлина е небоходимо и правилно заземяване по време на сън. Ако човек спи в апартамент над 3-я етаж то вероятноста от сърдечни проблеми расте експоненциално. Допълнително всички електро-магнитния влияния от WiFi, ел.кабели, GSM клетки затрудняват заземяването, така че според мен отделянето на телата става неправомерно или даже въобще не става (предполагам). Истината е, че нещата не съм ги проучил в детайл, но поне на мен ми звучат доста правдоподобни. В блога, който цитирах, може да се намерят някои въвеждащи статии, които обясняват ефекта от гледна точка на материалистичната наука.
Нещо, което спомага за регулиране на циркадния ритъм – посрещане на изгрева, пиене на структурирана вода за подобряване на комуникацията между келтките и органите и храене само със сезонни храни. Едни от сензорите, които олавят в какъв сезон сме, се намират в стомаха. Ако през зимата хапнем папая, която расте в момента в южното полу-кълбо, където е лято, то ние казваме на тялото си, че е лято и то почва да мисли, че е лято. Същото е ако ядем домати през зимата или други не-сезонни плодове и зеленчуци. Ние почваме да лъжим организма си, в кой сезон се намираме, той получава разнопосочни сигнали и изпада в хормонален дис-баланс. Начин през зимата да се възстанови циркадния ритъм е излагането на студ. Сензорите, които улавят студа са доминантни и те презаписват дефакто информацията от стомаха, но въпросът ми е колко хора през зимата прекарват времето си на вън на студ. В момента масово живеем в отопляеми, къщи, офиси и коли и тялото ни не може да разбере в кой сезон се намира. Всичко това отваря врата според мен за серизони проблеми със здравето. И според мен е очевидно, кой стой зад това.
