Taйната на автоимунните заболявания

Любимите ви бял хляб, баница, мъфини, пици са поразителни. Поразяват в буквалния смисъл на думата - бялото брашно, насъщният хляб на българина, днес е превърнато в мощно оръжие срещу хората, поразяващо мозъка, костите, кръвоносните съдове.
При хората, които консумират съвременната пшеница се появяват постоянни вътрешни възпаления - автоимунна реакция срещу глутена. Това става толкова нормално, че не усещат какво се случва с тях. Приемат за нормално да са вечно уморени, да хващата настинка от най-малкият студ, да ги болят ставите и костите, мисълта им да е неясна.
Вижте съвременните заболявания, които са бич за човечеството - 90% от тях са авто-имунни. Разгледайте некролозите с 40-50 годишни хора, вижте статистиката - №1 сме по смърт от сърдечни заболявания (също авто-имунно заболяване https://bit.ly/3CCkreD). 

 БЯЛОТО БРАШНО Е ТИХИЯТ УБИЕЦ. Това, между другото важи и за животните хранени с хляб, включително и хапките за домашни любимци, които са пълни с пшеница. Затова домашните любимци свършват най-често като собствениците си - с диабет, деменция и костни проблеми.

Автоимунните заболявания и ключът към тяхната тайна са само една незначителна част от много по-обхватната теория (или парадигма) за медицината на бъдещето.


Ще сгреши всеки, който каже: "Това не ме засяга"...
Ще приведа само две обстоятелства, доказващи подобна опасна грешка.
Първо: учените все още нямат общоприета дефиниция за така наречените автоимунни заболявания (А.З.). Това не им пречи да са единодушни, че в тази група болести попадат следните болестни състояния: системен еритематозен лупус, някои видове артрит, синдром на Сьогрен, болест на Грейвс (Базедова болест, тиреотоксикоза), болест на Хашимото, атрофичен гастрит, множествена склероза, склеродермия, псориазис вулгарис, болест на Адисон, миастения гравис, първична билиарна цироза, улцерозен колит, идиопатичен нефритен синдром, пемфигус вулгарис, идиопатична тромбоцитопенична пурпура, полиомиозит, дерматомиозит, антифосфолипиден синдром, ювенилен (инсулинозависим) диабет... Това, разбира се, не е целият списък.
Второ: някои изследователи са склонни да включат тук още много други диагнози, по които се спори: атопичен дерматит, амиотрофична латерална склероза (АЛС), контактен дерматит, автоимунен хепатит, саркоидоза, атопична астма, синдром на Рейно, подагра, анорексия невроза, болест на Пейрони...
И общоприетият, и спорният списък на така наречените автоимунни заболявания прави впечатление на неизкушения от медицински манипулации, спекулации и празнословици със своята произволност, противоречивост, хаотичност.
Единственото общо нещо, което свързва тези заболявания, е фактът, че те съдържат някаква имунологична компонента и че всички са с неизвестна етиология, с неустановена първопричина. Тоест това са повърхностни, описателни, непълноценни, второкачествени, симптоматични диагнози.
Каква диагностична безпомощност и какъв терминологичен хаос лъха от тези списъци! Някои състояния са фиксирани като категорични нозологични единици, други деликатно са назовани "синдроми", трети са обозначени директно като "болести", а и децата знаят колко голяма е разликата между "болест" и "синдром" и от какво значение е тази "подробност" за съдбата на болния!...
Изглежда, сред учените-медици е имало и личности с езикова култура и чувство за социална отговорност (иначе казано - елементарно почтени), които пред името на поредното автоимунно заболяване са поставили красноречивото прилагателно "идиопатичен"! Сиреч - с неизвестен причинител. Бог знае откъде дошло...
А, казано честно, това важи, това се отнася за абсолютно всички автоимунни заболявания, без изключение!
Всъщност това е фундаменталният въпрос на цялата медицинска наука, с който засега тя се справя задоволително в максимум 20 процента от случаите - да постави оптималната (което ще рече максимално достоверна) етиологична диагноза на болния, за да може да приложи и оптимална (което щерече максимално ефективна) терапия. Както вече стана дума, ако като цяло медицината все пак регистрира 20-процентов успех в тази посока, то теоретиците и практиците, които са се посветили на огромния кръг от автоимунни заболявания, не могат да се похвалят и с 1%!... По-нататък ще видим накъде и докъде води такова диагностично безсилие.
Намирам за излишно да изреждам безконечните теории за произхода на А.З., най-вече защото те до една се оказаха безплодни. Макар че в някои хипотези се съдържат твърде рационални зърна, авторите им не осъзнават това и завиват в "крива глуха". Други дори обсъждат такива продуктивни идеи като инфекциозната етиология на тези заболявания, но не намират доказателства в нейна подкрепа и я "опровергават".
До Паул Ерлих (1900 г.) господства схващането, че имунната система не може да напада собствените тъкани на организма поради "страх от самоотравяне". Тази имунологична толерантност към антигените и тъканите на своя организъм в някакъв момент и по неизвестни причини се нарушава, прекъсва и антитела, изработени от имунната система, атакуват една или друга част от организма, предизвиквайки така наречените автоимунни заболявания.
Вместо да разработят това генерално направление, учените през последните стотина години, обезсърчени от собствените си търсения и неуспехи, лансираха какви ли не нови хипотези.
Една от тях сочи, че все пак може да съществуват и лимфоцити, които притежават автоагресивни уклони, но тези лимфоцити, както и другите Т-клетки, не могат да предизвикат заболяване, ако имунната система като цяло е "във форма".
Тук също се съзират плодотворни кълнове, но учените не ги доглеждат и стигат да такива несъстоятелни заключения:
"Прекъсването на толерантността се възприема като етиологичен фактор за възникване на автоимунитета и се разбира като активиране на потенциално автореактивни Т-клетки - "забранени клонове" или имунологично невежи Т-клетки."
Първо - "прекъсването на толерантността" не е етиологичен фактор, а само етап, при това - вторичен, за възникване на автоимунитета.
Второ - толерантността не се прекъсва от Господ, за да активира "потенциално автореактивните Т-клетки", а неизвестният (засега!) първичен етиологичен фактор активира някои В- и Т-лимфоцити и така се отключва сложният автоимунен процес. По-нататък ще доразвия тази мисъл.
Да прощава откривателят на "имунологично невежите Т-клетки" - Ohashi, но невежите са не Т-клетките, а по-скоро хората, учените, пациентите.
Няма защо да се учудваме на царящия разнобой в дефинирането и диагностирането на автоимунните болести, след като виждаме, че той произтича съвсем логично и неизбежно от хаоса в представите, в знанията за същността и особено за произхода на тези болестни състояния.
Сред тези теоретични постановки се случват и полезни, но неоползотворени наблюдения, предположения и твърдения. Куриозите и абсурдите обаче преобладават, а ключът към загадката на автоимунните болести си остава неоткрит.
Ето някои от въпросните лутаници и концепции:
• "Забранените клонове" (Mac Farlane Burnet) представляват клонове лимфоцити, които са избегнали по неизвестна причина и по неизвестен начин от надзора на тимуса и започват да своеволничат и безчинстват като слон в стъкларски магазин, предизвиквайки автоимунни заболявания.
Загадката си остава.
• Ivan Roitt (1992 г.) пуска в обращение теорията, че автоимунният процес се предизвиква от нормални автоантигени (напр. тиреоглобулин). За илюстрация този учен привежда примера с "тлъстите пилета", които страдат от "спонтанен" автоимунен тиреоидит...
Не мога да не се възползвам от момента, за да подчертая, че терминът спонтанен, както в този случай, така и при "спонтанно самоизлекуване" на онкологични пациенти, а и във всички други медицински случаи, не означава нищо друго освен, че авторите не знаят за какво става дума и вместо да спекулират с този термин на невежеството, те би трябвало да се понапрегнат, за да обяснят странната "спонтанност".
Вместо да се потруди в указаното направление, един от българските видни имунолози, преразказвач на чужди трудове, вади следното заключение: "От изследванията на Ivan Roitt може да се направи изводът, че автоантителата и автореактивните Т-клетки са нормални компоненти на имунния отговор - една нова парадигма в областта на автоимунитета..." Да, наистина те са "нормални компоненти на имунния отговор", но учените дават ненормално, невярно обяснение за тяхното действие.
Слава Богу, че въпросният български учен все пак изброява някои неизяснени въпроси, свързани с имунитета (като отново цитира чуждестранен автор). Ето само част от тях:
• "Дефиниция на критериите, по които дадена болест може да се приеме за автоимунна.
• Механизмът за поява на спонтанните ремисии или изостряния на автоимунните болести.
• Естеството на антигена, който провокира имунния отговор."
Това е повече от признание, че заниманието с автоимунните заболявания (диагностиране, лечение, теоретизации) не се различават много от стрелба по летяща муха в тъмна стая.
Теорията за истинската (предимно, главно, над 90% от случаите) инфекциозна природа на т.нар. автоимунни заболявания може да се обоснове с няколко аргумента, които имат разнороден характер: логически разсъждения, статистически анализи, лабораторни изследвания, нови диагностични и терапевтични методи... Тук ще приведа няколко от тях.
Първо. Природата не е толкова смахната, колкото я изкарват учените биолози, медици, микробиолози, имунолози, алерголози, според които при А.З. тя просто се самонапада!? Един критянин викнал упреквателно към своите сънародници: "Всички критяни са лъжци!" Той съдел за това по себе си, но не съобразил, че като напада другите, обвинява себе си... Така и учените, които изследват болестите, имайки предвид вероятно собствената си склонност да допускат самоубийствени грешки, прехвърлят тази "способност" и върху природата, като твърдят, че тя може по погрешка да атакува сама себе си... Нещо като "приятелския" огън, при който американски войници убиват, без да искат, други американски войници... Природата не е чак толкова глупава, късогледа и сбъркана! Тя милиони години е отработвала биохимичните процеси и механизми, по които живеят, размножават се, боледуват или оздравяват живите организми, и е изключено, нелогично, невъзможно, абсурдно човешкият организъм да бъде нападнат неизлечимо и смъртоносно, един вид "приятелски", от собствената му имунна система, която е предназначена да го пази, охранява, спасява. И тази нейна роля е репетирана, развивана, проверявана, усъвършенствана, ако не до всесилност, то поне до безпогрешност!
Ако все пак допуснем, че погрешната автоатака теоретично може да се случи веднъж на милион години, то е невъзможно това да се случва милиони и милиарди пъти и да става едва ли не втора природа на човешката имунна система!
Второ. Статистическите данни, лабораторните анализи, клиничните наблюдения, които имам върху десетки, понякога стотици, а по някои аспекти на проблема - и хиляди пациенти, показват, че при т.нар. автоимунни заболявания (отнася се за лупус, артрит, колит, Хашимото, Сьогрен, Базед, множествена склероза, псориазис. . . и мн. др.) налице е винаги някаква трудна (а по стандартните методи понякога и невъзможна) за диагностиране инфекция: хронична лаймска болест, други инфекции с L-бактериални форми, вируси, рикетсии, приони, нанобактерии и т.н.
Войниците на имунната система не нападат собственото тяло на човека погрешно, а нападат целенасочено само ония органи и системи (мускули, стави, сърце, нерви, ендокринни и екзокринни жлези, кости и т.н.), в които има внедрен, проникнал враг на човешкото здраве - вирус, бактериална L-форма и пр. Имунната система атакува само онези собствени човешки клетки, в които е попаднал вреден за човека фактор, а тези атакувани клетки се оказват просто по пътя на имунните Т-клетки към болестотворния, вредния, опасния за човека агент.
Трето. Защо все пак имунната система напада тези клетки, които са част от човешкия организъм и се очаква да бъдат защитавани, а не атакувани от лимфоцитите и съответните имунни антитела?
За разлика от учените, които понякога не могат да разграничат зърното от плявата, имунната система не е загубила тази способност. Тя, слава Богу, разпознава отлично собсвените тъкани на човек, както и "чуждите тела".
Същината на проблема се състои в това, че инфекциозните агенти, които са първопричинители на автоимунните заболявания, представляват винаги патогенни вътреклетъчни микроорганизми. Като се внедрят в клетка на човешкия организъм, те разстройват нейния генетичен апарат, променят нейната биологична характеристика, превръщат я в чуждо, враждебно, вредно тяло за човека. Чувствителните рецептори на имунната система улавят безпогрешно тази патогенна трансформация и следват опити, за съжаление неуспешни, да бъдат неутрализирани, ликвидирани, отстранени, както инфекциозните нашествени тези вече чужди, болни, опасни за здравето клетки.

Началото на възпалителния процес е положено още с нахлуването на инфекциозния агент в клетката-гостоприемник. Болестният процес обаче продължава да се разгръща, задълбочава и усложняма с участието на клетъчните и хуморални механизми на имунитета. Тук изключително важна роля играят имунните медиатори: хемокини, цитокини и др.

Възпалителният болестен процес прогресира и терапевтите го идентифицират като автоимунен, тоест: ювенилен диабет, ревматоиден артрит, синдром на Хашимото, улцерозен колит, лупус и т.н.
Четвърто. Съществува още един възможен механизъм за провокиране на автоимунен процес.
Става дума за същата склонност и способност на вътреклетъчните патогени, които, освен в клетките на мускулите, ставите, кожата, жлезите с вътрешна секреция и т.н., се настаняват и в самите клетки на имунната система, като ги изваждат от строя. Разстройват защитните функции на В- и Т-лимфоцитите, които губят нормалните си защитни свойства, но този механизъм тепърва ще трябва да се проучва. Типичен пример за това е HIV-инфекцията, която поражда вторичен имунодефицит.
Пето. Както вече подчертах, в основата на автоимунните заболявания стои инфекциозният фактор. Това твърдение се доказва от изследваните хиляди болни, при всеки от които се установява една или повече от цитираните вътреклетъчни инфекции: хронична лаймска борелиоза, други бактериални L-форми, Епщайн-Бар вирус, HTLV-1-Т-клетъчен лимфотропен вирус, цитомегаловирус, хепатит С вирус и пр.
Това доказано и неопровержимо заключение дава неподозирани диагностични и прогностични възможности. Това ни напомня историята на Менделеевата периодична таблица на химическите елементи. След като Менделеев подрежда елементите в зависимост от техните физико-химически качества, той очертава и някои празни квадратчета. В тях би трябвало да се впишат още неизвестни на науката елементи, чиито характеристики изследователят описва предварително. През следващите 15 години учени от Франция, Швеция и Германия откриват три от предсказаните елементи - галий, скандий, германий, които притежават поразително точно свойствата, посочени преди това от Менделеев. Това вече се нарича наука.
Очертаната тук природа на автоимунните заболявания ни предлага най-малко две прогностични възможности:
1. Когато е налице диагноза от автоимунен характер, може и трябва да се търси у пациента персистираща вътреклетъчна инфекция. Тя неизбежно ще бъде намерена. Това е най-малкото.
2. По-вероятно е да се установят две и повече подобни инфекции.
3. Най-привлекателното обаче предстои - по този начин могат да се идентифицират, да се открият и нови, абсолютно неизвестни на науката засега вътреклетъчни инфекции - вируси, бактерии и т.н. Без съмнение всяко идентифициране на първия етиологичен фактор разширява терапевтичните възможности за болния.
Шесто. Ако моята теория се потвърди дори само на 50%, тя разкрива и други перспективи - профилактиране на автоимунните заболявания след тяхното научно обосновано предварително прогнозиране.
Ако потърсим нарочно или регистрираме случайно при лабораторно изследване наличие у човека на някоя или на няколко от хроничните инфекции, за които вече е доказано, че са потенциални възбудители на автоимунни заболявания, можем да предскажем със сигурност, че рано или късно този човек ще развие някоя от десетките или стотиците автоимунни болести. Това, при повече здравна грамотност, ще позволи да се вземат навременни мерки за предотвратяване на заболяването или поне за неговото контролирано протичане.
Седмо. Пациентите с автоимунно заболяване страдат не от имунен излишък, не от свръхактивна имунна система, както често се приема в имунологията и в клиничната практика, а обратното - от имунен дефицит. Този факт се прокрадва тук-там в литературата, но медицинските корифеи го игнорират, като че ли е досадна муха, която им пречи да се наслаждават на своите безумни и аморални "научни" концепции. Имунният дефицит е един от непоклатимите критерии, които като лакмус показват, че теорията за хиперимунитета в случая е дълбоко сбъркана.
Имунният дефицит предхожда и съпровожда всяко автоимунно заболяване, а често и изпровожда неговия злочест носител в пътя му към вечността.
Тук няма кой знае какъв терен за безполезни спорове и дискусии - достатъчно е да се проведат съответните така да се каже инфекциозни и имунологични лабораторни анализи.
Една от катастрофалните грешки, която произлиза от общоприетата днес теория за природата на автоимунните заболявания, е терапевтичният подход при тези пациенти.
Като се опират на неизвестно откъде измъкнати заключения, че автоимунните заболявания са последица от свръхактивна имунна система, конвенционалните терапевти в тези случаи прилагат системно, последователно, макар и безуспешно, безумната имуносупресивна терапия. Те целят да потиснат прекалено активната и агресивна, според тях, имунна реакция. И за целта пускат в действие такъв имунодепресант като кортикостероидите, които при кризисни ситуации могат да спасят тежко болен пациент, но които не са излекували нито един хронично болен... А при дългосрочна употреба могат да предизвикват над 80 доказано тежки заболявания - от затлъстяване до катаракта, от бъбречна недостатъчност до остеопороза...
Вече стана, надявам се, "безпощадно ясно" (Ал. Блок), че да прилагаш имуносупресия при имунен дефицит е като да спасяващ давещия се, натискайки главата му по-дълбоко във водата. Искам да подчертая, че при автоимунните заболявания имаме не просто имунен дефицит, а по-скоро дисфункция на имунната система. Това може да се провери чрез съответните имунологични лабораторни изследвания.
Осмо. В медицината е отдавна известен - при сложни, неясни и неразрешими болестни състояния - методът за диагностиране чрез лечение (diagnosis propter therapiam). Кой знае защо той не се прилага при подобни случаи и у нас, в днешно време.
От само себе си се налага изводът, че разстроеният инструмент на имунитета не бива да се доунищожава с имунопотискащи медикаменти, а трябва да се възстановява, регулира и хармонизира с по-човешки, по-щадящи, по-адекватни и по-резултатни природни методи и средства: фитотерапия, акупунктура, лечебно хранене, йога, магнитотерапия, апитерапия, климатолечение, морелечение, психотерапия, водолечение и т.н. Това са имуномодулиращи способи, като водещи сред тях са Саменто и иглолечението...
Тези терапевтични подходи не дават 100% оздравителен ефект, но показват и доказват, че автоимунните заболявания имат предимно инфекциозен произход, тъй като се повлияват благоприятно или изчезват след употреба на антивирусни, антибактериални, имуномодулиращи, антиоксидантни средства! Разбира се, известна предразполагаща, съпровождаща или отключваща роля могат да играят и фактори като: генетична увреда, емоционални и стресови компоненти, интоксикации, други тежки боледувания... Освен всичко друго тези фактори обикновено разстройват допълнително апарата на имунната защита, увеличават имунния дефицит и така дават още аргументи за моята теза, че А.З. имат предимно инфекциозна етиология и патогенеза, които са първични, и имунна патогенеза, която е вторична.
Както личи от практиката, изглежда, пациентите вече изпреварват своите лекари в трезвата и аргументирана оценка на прилаганите терапии.
Струва ми се, че тъкмо в терапията се крият все още много неизвестни и само сериозното сътрудничество между представителите на конвенционалната медицина и алтернативната медицина (моята медицина се нарича оптимална!) може да даде ефективен отговор на висящите въпроси.
Девето. Подчертавам, че лечебната програма винаги трябва да се основава върху оптимална етиологична диагноза и да бъде както комплексна, така и индивидуална!
Наложената масова практика да се предлага стандартизирана терапия при една почти винаги симптоматична и непълноценна диагноза струва на болния повече разходи и страдания и му носи винаги незадоволителен или направо непоносим ефект.
Десето. Относно главното практическо действие - диагностиката.
Почти всички "играещи" вируси, а и някои бактерии, могат да бъдат установени в обичайните лаборатории от всеки грамотен лекар.
L-бактериалните форми засега се доказват само в някои специализирани научни лаборатории, но в общи линии това донякъде и не е задължително.
Имунологичните изследвания са твърде препоръчителни, но поради високата им цена могат и да се пренебрегнат, компромисно...
Колкото до хроничната лаймска инфекция, като основен етиологичен фактор за А.З., засега тя може да се "улавя" (в над 90% от случаите!) само по моя Комплексен диагностичен метод, който се състои от два оригинални теста: Симптоматичен интегрален тест (СИТ) и Лабораторен индиректен тест (ЛИТ).
Те са публикувани само частично, но аз съм готов да ги прилагаме съвместно с всеки любознателен, амбициозен и почтен специалист-клиницист: имунолог, ендокринолог, ревматолог, кардиолог, невролог, хематолог, гастроентеролог, психиатър и т.н.!
Единадесето. Нека се върнем още веднъж към началото, защото главната цел на тази публикация е да изясни етиологията и същинската природа на автоимунните заболявания - материя изключително сложна, противоречива, осеяна с подводни рифове и илюзорни очевидности.
Приемаме, че т.нар А.З. могат да се предизвикат от различни фактори: токсични вещества от околната среда, лекарства, различни вредни лъчения, хормонални въздействия и пр.
В специализираната медицинска литература се споменават и други причинители, които обаче се третират като незаслужаващи внимание - вируси и бактерии.
И се прави категоричното заключение - например за флагмана, така да се каже, на А.З. - системния еритематозен лупус: "Това е системно възпалително заболяване С НЕИЗВЕСТНА ЕТИОЛОГИЯ." Точка.
Ето още няколко бисера от академичната медицинска литература. Там пише, че клиничната картина на лупуса се състои освен от други признаци и от следните симптоми:
1. Синдром на Сьогрен
2. Синдром на Рейно
3. Антифосфолипиден синдром
Забележете, че същите академици определят тези три синдрома като безспорни, доказани, общоприети, автоимунни заболявания!? Сиреч една глупост се характеризира с три други глупости. Един пъпеш може да се обясни с три други пъпеша... Или нещо като оня виц: "Бургас е забележителен с Поморие, Несебър и Созопол"...
Ето в какви "причудливи" компании и комбинации се срещат автоимунните заболявания според академичната медицина:
1. Болест на Адисън
Освен с някои други етиологични фактори, болестта е свързана етиологично или клинично с такива други автоимунни заболявания като: саркоидоза, витилиго, автоимунен полиендокринен синдром, тиреоидит, тиреотоксикоза...
Да му мисли пациентът! Не му стига мистериозната и нелечима болест на Адисон, ами в свитата на Адисон се оказват и още пет други "извънземни"!?...
2. Системна склеродермия.
Нейната клинична картина не може да се опише без:
а) синдром на Рейно; б) синдром на Сьогрен; в) тиреоидит на Хашимото...
3. Пернициозна анемия - може да се съпътства от следните други автоимунни заболявания:
а) тиреоидит на Хашимото; б) болест на Базед (Грейвс); в) ревматоиден артрит; г) захарен диабет; д) хипопаратиреоидит; е) болест на Крон; ж) анорексия; з) витилиго.
Колкото повече продължаваме този списък, толкова повече се срива имунната система на читателя и той може да помисли, че вече е станал жертва на поредното автоимунно заболяване.
Дванадесето. Странната "връзка" между автоимунните болести подсказва, че могат да имат нещо съкровено общо, да речем, обща етиология, общ първопричинител, щом те почти никога не се срещат самостоятелно, щом живеят винаги в екип - по двама-трима или повече сродници у един пациент!
Едно автоимунно заболяване причинявало друго или се съпровождало от друго, или било свързано с друго... Е, и?
Хей ръчички, хей ги две - едната мие другата, а пък двете - тюрлю гювеч!
Едни автоимунни болести предизвикват други или се явяват техни симптоми и обратно!?...
Едва ли има нейде здрав разум и мислещ човек, който да вникне в тези безсмислици, да ги приеме на сериозно и да постави здравето и живота си в ръцете на подобна шизофренична медицина!

Ето още няколко извадки от специализираните медицински трудове:
Видове и форми на автоимунните заболявания според конвенционалната медицина:
1. Миастения гравис има следните клинични форми:
а) неонатална; б) вродена; в) ювенилна; г) злокачествена...
2. Ревматоиден артрит: има най-малко 17 различни форми и степени...
Няма да ги изреждам, за да не хабим ценната вестникарска територия и още по-ценното време на читателя.
3. Псориазис - специалистите описват най-малко пет клинични разновидности на болестта:
а) обикновен псориазис; б) ексудативен; в) артропатичен; г) пустулозен и д) псориатична еритродермия.
Колко много знаят учените за болестта и колко малко, почти нищо, за ефикасното й елиминиране!
Някои болести се радват на десетки академично фиксирани различни форми, което само прави медицинските книги по-дебели, но не облекчава страданията на болните.
Сиреч Хашимото, Рейно, Базед и прочие автоимунни болести са симптоми на своята посестрима, другата автоимунна болест - синдром на Сьогрен!? Да се смееш ли или да плачеш? Или да бягаш? Къде ще бягаш, като на следващото кръстовище те чака царят на автоимунните заболявания:
4. Системен еритематозен лупус. Между клиничните признаци, които характеризират тази диагноза, са:
а) синдром на Сьогрен; б) синдром на Рейно; в) антифосфолипиден синдром (АФС); г) синдром на Гийен-Баре.
При това експертите наброяват 37 (тридесет и седем!) разновидности на лупуса!?...
Колко много диагностични финтифлюшки и колко малко реална помощ за страдащите автоимунници!
Тринадесето. В безброй епикризи и научни публикации се отбелязва черно на бяло, че дадено общопризнато автоимунно заболяване, например лупус или тиреоидит на Хашимото, се придружава най-малко от още едно, а най-често и от две, три, че и повече други автоимунни заболявания.
Тези лекари и автори дори не забелязват златния дъжд, който се е изсипал над тях, и щедро го разпръскват по епикризи и публикации, без да осъзнаят и оценят неговата научна безценност. Защото тези констатации не свидетелстват за нищо друго освен за това, че всички автоимунни заболявания са сродни и възникват под въздействието на една и съща или на едни и същи причини. Преди всичко инфекции - както вече посочих - това са винаги и само хронифицирани вътреклетъчни инфекции от рода на лаймската бактерия борелия бургдорфери и нейните L-форми, вируса на Епщайн-Бар, известен още като инфекциозна мононуклеоза, цитомегаловируса (CMV), вируса на хепатит С, HTLV-1 (Т-клетъчен лимфотропен вирус) и др.
Ето още една илюстрация на казаното, взета от цитираната вече нова (2003 г.) тлъста медицинска енциклопедия (1343 страници). Книгата обобщава актуалния научен опит на световната медицина и е съставена от 278 изтъкнати специалисти, професори, академици.
В нея четем:
"Вторичният синдром на Сьогрен (А.Ц. - едно А.З.) възниква на фона на ревматоиден артрит (А.Ц. - друго А.З.!?), системен еритематозен лупус (А.Ц.: Трето А.З.!?), полимиозит/дерматомиозит (А.Ц.: Четвърто и пето А.З.!?), хроничен активен хепатит (А.Ц.: Шесто А.З.!?), билиарна чернодробна цироза (А.Ц.: Седмо А.З.!?), саркоидоза (А.Ц.: Осмо А.З.!?)..." Как ви се струва тази първобитна "патогенеза", тази несвястна етиология на синдрома на Сьгорне - автоимунно заболяване, което възниква върху фона (?!) на 7-8 други автоимунни заболявания?!
Дали авторите искат да кажат, че едно А.З. предизвиква възникване на друго А.З. или че едно А.З. се ражда в компанията, под сеирджийския поглед на други 7-8 А.З. - не става ясно... Може би защото и в главата на авторите на тази "класификация" е пълен миш-маш...
По-нататък същите суперспециалисти описват клиничната картина на синдрома на Сьогрен, която освен другите признаци се характеризирала (според тях) и със следните симптоми:
• Феноменът на Рейно (А.Ц.: Стопроцентово А.З.);
• Хроничен атрофичен гастрит (А.Ц.: Друго 100-процентово А.З.);
• Поражения на централната нервна система, напомнящи множествена склероза (А.Ц. - трето А.З.);
• Тиреоидит на Хашимото (А.Ц.: четвърто А.З.)
• Тиреоидит на Грейвс (А.Ц.: Пето А.З.)
Отново "Бургас е забележителен с Поморие, Несебър и Созопол"...
Става неудобно човеку да чете подобни академични нелепици и абсурди, претендиращи отгоре на всичко да бъдат последната дума на медицинската наука.

Давам няколко малки карета за официалните диагнози на някои от моите многохилядни пациенти и съпоставките с установените от мен "придружаващи" допълнителни автоимунни заболявания, както и най-важното - доказаните действителни, етиологични диагнози на тези пациенти или ако щете - първичните етиологични фактори за възникване на констатирани автоимунни болести.

А.К., 31 г., Сливен
Официални автоимунни диагнози, поставени в Сливен - ювенилен диабет, и в Александровска болница - амиотрофична латерална склероза.
Установени за пръв път от "Лечител" хронични инфекции:
• Токсоплазмоза
• Хламидия трахоматис
• Цитомегаловирус
• Епщайн-Бар вирус
• Хронична (от ранна детска възраст) лаймска болест

К.Д., 35 г., София
Официална диагноза: атрофичен гастрит и колит.
Установени за първи път от "Лечител" хронични инфекции и ревматоиден артрит:
• Епщайн-Бар вирус
• Хронична лаймска болест
• Цитомегаловирус
• Токсоплазмоза
• Кандидоза

В.К., 42 г., Пловдив
Официални диагнози (автоимунни):
• Системен еритематозен лупус
• Автоимунна хемолитична анемия
• Антифосфолипиден синдром
Пациентът отказа да се тества по метода на "Лечител".

П.П., 71 г., Варна
Официални диагнози: дифузна струма, ИБС, остеопороза.
Установени за пръв път от "Лечител" хронични инфекции и автоимунни заболявания:
• Цитомегаловирус
• Епщайн-Бар вирус
• Хеликобактер пилори
• Хронична лаймска болест
• • Автоимунен тиреоидит
• • Автоимунен цистопиелонефрит
• • Автоимунен артрит

Т.К., 60 г., Софийско
Официална диагноза: автоимунен тиреоидит.
Установени за пръв път от "Лечител" хронични инфекции и автоимунни заболявания:
• Епщайн-Бар вирус
• Хеликобактер пилори
• Цитомегаловирус
• Хронична лаймска болест
• • Автоимунен артрит
• • Автоимунен синдром на Грейвс
След като са диагностирани по моя метод и имат доказани едни или други хронични инфекции, пред болините се откриват перспективи за лечение с оптимален оздравителен ефект. За съжаление някои от пациентите са затруднени финансово да следват предписаната им лечебна програма, други не вярват, че това е най-добрият начин за лечение.
Естествено тук не става дума за радикално дефинитивно излекуване (този проблем може да бъде осветлен само в друга, самостоятелна публикация), но е гарантирано, че: първо - терапията с природни продукти не дава никакви странични ефекти (сравнете я обаче с кортизоновата терапия); второ - почти винаги пациентът получава по-малко или по-голямо подобрение; трето - има не много, но не и малко отделни случаи на излекуване при: лупус, псориазис, ювенилен диабет, болест на Базед или на Хашимото, амиотрофична латерална склероза, ревматоиден артрит, синдром на Рейно, атопична астма, улцерозен колит, атрофичен гастрит, множествена склероза и много други общоприети или спорни автоимунни болести.
Който има очи - да чете.
Който има ум - да мисли.
Който има кураж - да действа.

Атанас ЦОНКОВ
Медицински консултант на в. "Лечител"

https://www.lechitel.bg/newspaper.

Пшеничните изделия са враг №1 на здравето

Не пшеницата, а маята прави белята. Истинската мая или както е прието сега квас е симбиотично колония от над 70 микроорганизми. Които втасват напълно тестото за хляб. Дрождите, наречени мая, разграждат частично само нишестето. Неразградените предварително белтъчини като глутена, отиват в тънките черва. Там няма кой да ги метаболизма. И те гният. Токсините от гниенето са тези, които скапват работата.

Уилям Дейвис, един от първите хора, които започват да говорят открито за пшеницата, която всички ние консумираме днес.

Какво е различното с пшеницата, която са ползвали нашите баби и дядовци и която ние помним от детството си?

Доскоро на земята е имало едва няколко сорта пшеница. Те не са се кръстосвали един с друг тъй като са различни видове. През 1943 г. обаче група учени, спонсорирани от Рокфелер започват да експериментират с пшеницата, за да повишат добива й и да направят класовете по-ниски за по лесно събиране.

При кръстосването на различни видове пшеница се получава полиплоидия – това представлява сливане на хромозомите на двете растения. Т.е. ако да речем лимецът има набор от 14 хромозоми и се „слее“ с друг вид с 14 хромозоми се получава пшеница с 28 хромозоми.

На пръв поглед не звучи толкова страшно. Проблемът обаче е, че по този начин в пшеницата се появяват нови видове глутенови протеини.


Когато ядете пшеница с подобни „новосъздадени“ протеини, тялото ви не ги разпознава като храна, а като враг – непознат протеин, който трябва да се унищожи (като вирусите и бактериите). Срещу тази „болест“ вашият организмът изпраща цяла армия от „войници“, които да се борят с нея, т.е. избухва война в собственото ви тяло.

Науката нарича това „авто-имунно заболяване“ – т.е. тялото се бори със себе си и бавно се само-унищожава. И резултатът от тази битка са диабет, рак, сърдечни заболявания, алергия, възпаления на червата, бронхиална астма, артрит, полиартрит и още много, много други.

Но това не е всичко. Оказва се, че приемът на тази пшеница има и други вреди за здравето. Тя прави червата пропускливи за чужди протеини тъй като съдържа определени ензими, които разграждат власинките на червата. Резултатът е срив във имунната система.


Едно от най-тревожните въздействия на пшеницата върху мозъка е това, че поразява самата мозъчна тъкан.

Освен че променя мислите и поведението на човек тя нарушава координацията на главния мозък, малкия мозък и други структури на нервната система.

Правени са много експерименти върху деца с аутизъм, които доказват, че при премахването на пшеницата и заместването й с храни като нахут, просо, елда, киноа, амарант и други, състоянието им веднага се подобрява.

За съжаление от тази пшеница се правят сладкишите, вафлите, тестените изделия и дори всички „здравословни“ пълнозърнести хлябове. В допълнение „новите“ глутенови протеини имат свойството да се свързват с рецепторите на „вътрешната опиатна система“ – именно с тези рецептори се свързват хероина и морфина. Поради тази причина рязкото спиране на всички пшеничени продукти води до типични симптоми на абстиненция! Ако не вярвате опитайте.

Всички тези факти звучат доста плашещо, но добрата новина е, че „новата“ пшеница има алтернатива. Ако не искате да се отказвате от пшеницата като такава, можете да си купувате лимец или брашно от лимец и да си правите хляб и сладки от него. В допълнение на пазара вече се предлагат и много различни брашна – от просо, сусам, нахут, киноа, елда и картофи. С тях можете да сготвите безкраен набор от тестени изделия.

https://blog.beinsa.info

ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ПРЕРЯЗВАНЕ НА ПЪПНАТА ВРЪВ

ПРЕЖДЕВРЕМЕННОТО ПРЕРЯЗВАНЕ НА ПЪПНАТА ВРЪВ: ПАМЕТНИК НА АКУШЕРСКОТО ВРЕДИТЕЛСТВО

В наши дни раждането се е превърнало в процес, при който максимално се вреди на здравето на детето. Това се прави или поради невежество или поради умишлено вредителство.
Една от най-вредните практики е преждевременното прерязване на пъпната връв. Това не бива да се прави поне по две причини.

1. По пъпната връв от плацентата към детето трябва да потече плацентарна кръв. Ако пъпната връв се отреже по-рано от един час от раждането, детето няма да получи част от плацентарната кръв и поради това може да получи различни проблеми със здравето. Плацентарната кръв съдържа вещества, които по естествен начин усилват имунитета на детето.
Пъпната връв се реже по-рано, за да се отслаби имунитетът на детето, защото здравият човек не е изгоден на медицинската индустрия.

2. Веднага след раждането детето се намира на "двойно дишане". Т.е. по пъпната връв от плацентата то получава кислород и постепенно започва да диша през носа. Ако пъпната връв се отреже веднага, детето ще прави резки вдишвания, а това е болезнено, тъй като белият дроб още не е напълно активизиран.
Тази болка се запечатва в съзнанието на детето и в бъдеще този страх ще се отразява негативно върху живота му.
От тъканите на плацентата и пъпната връв произвеждат подмладяващи маски и други препарати. Затова медиците са заинтересувани пъпната връв да бъде прерязана по-рано. Тези препарати съвсем не са евтини.

Доходът от използването и продажбите на тъкани от плацентите и пъпната връв са една от причините медицината да се обяви срещу раждането вкъщи. Защото тогава и плацентата, и пъпната връв остават в семейството.

В родилните домове лекарите измислят какви ли не страшилки, за да убедят майките да не искат плацентата и пъпната връв след раждането. Те принадлежат на майката и на детето. И това е важно.
Защото пъпната връв и плацетата на духовно - енергоинформационно ниво, са свързани с жената и детето. Това означава, че ако те се използват от чужди хора, това може да се отрази негативно връху здравето на жената и детето.

По закон изземането на плацентата и пъпната връв е медицинска намеса. Медикът трябва да получи разрешението на родилката за тази намеса. Това съгласие или несъгласие трябва да се оформи в писмена форма. Това са изискванията например в руското законодателство.

В Закона "Основи на охраната на здравето на гражданите в Руската федерация" пише: "Пациетът има право да откаже медицинска намеса".
Без писменото разрешение на жената, изземането и по-нататъшното използване на плацентата и пъпната връв е забранено.

От форума
"Някога нашите прадеди при раждането на детето го слагали на гръдта на майката. Когато то започнело да суче, излизала плацентата. Нея я окачвали над люлката на младенеца. След известно време отрязвали плацентата и я закопавали. Над нея засаждали брезичка, ако детето е момиче, или дъбче - ако е момче. Брезичката дава допълнителна женска мека енергия. Дъбът - сила и издръжливост. А цялата наша т.нар. съвременна медицина може само да убива здравето на децата ни. Днес на практика всички деца се раждат болни..."
Бързото срязване на плацентата лишава детето от 50% от общия обем кръв в плацентата. За това не може да има никакви оправдания.
По-късното прерязване на пъпната връв варира в различните медицински източници от 30 секунди до три минути.
Пъпната връм на детето не бива да се срязва веднага дори при изключителни обстоятелства - цезарово сечение и др.
За детето преходът от живот в матката към живота извън нея е много сложен. Много от най-важните физиологични промени протичат невидимо и намесата в този процес може да има сериозни последици.

Срязването на пъпната връв предизвиква спиране на циркулацията в плацентата. Това няма нищо общо с природния физиологичен замисъл.

Дядото на Чарлз Дарвин - Еразъм Дарвин, писал през 1801 г.:
"Много е вредно за детето прерязването на пъпната връв много рано; пъпната връв не бива никога да се пипа, не само докато детето започне да диша, но и и докато не се прекрати всяка пулсация. В противен случай детето става много слабо, защото част от кръвта, която трябва да стигне до него, остава в плацентата..."

От 1773 г. повечето медицински ръководства поддържали неприкосновеността на пъпната връв до прекратяването на пулсацията.
Около 1913 г. прерязването на пъпната връв веднага станало много модерно, защото лекарствата вече нарушавали нормалното раждане. Средствата, които използвали по това време за анестезия на раждането, водели до отпускане на матката и обезболявали детето, докато аналгетиците, удължавали пулсацията на пъпната връв. Това била епоха, когато жената била въвеждана в безсъзнателно състояние и били използвани различни инструменти, които нарушавали естествения процес на раждането.

До 1970 г. повечето документи твърдели, че пъпната връв трябва да се остави до прекратяването на пулсацията.
Около 1976 г. учебниците постановили, че пъпната връв трябва да се отреже веднага или 30 секунди след раждането и тази практика продължила десетилетия.

Около 1986 г. учебниците постаовили, че оптималното време за срязване на пъпната връв е неизвестно. През 1994 г. - че след раждането незабавно трябва да се отстрани слузта от дихателните пътища и веднага да се среже пъпната връв.
Днес се чуват единични гласове, които призовават лекарите да се върнат към естественото физиологично затваряне на съдовете на пъпната връв, но много акушери не са склонни да прекратят практиката за незабавното й срязване. Правят го, въпреки че знаят, че в това няма нищо научно и рационално.

Издателство "Распер"

СЕМЕТО НА ЕНКИ

Създания от светлина и мрак

— Някои светове имат прекалено много живот — продължава той. — Живот, който пълзи, пъпли, опложда и сам задушава себе си; тези светове са прекалено милосърдни, препълнени с науки, които поддържат живота на хората, светове, които сами могат да се удавят в собствената си семенна течност, светове, които претъпкват земите си с тълпи от жени с издути кореми, така че сами вървят към смъртта под тежестта на своята плодовитост. Има и други светове, които са студени, пусти и жестоки, такива, които смилат живота като зърно. Дори с телесни модификации и с машини за промяна на обстановката, съществуват само няколкостотин свята, които могат да бъдат обитавани от шестте интелигентни раси. Животът е страшно нужен в най-лошите от тях. А в най-добрите може да се окаже жесток дар. Когато казвам, че животът е нужен или ненужен в някои места, същото се отнася и за смъртта, която е нужна или ненужна. Не говоря за две различни неща, а за едно и също нещо. Озирис и аз сме счетоводители. Ние кредитираме и вменяваме дългове. Ние събуждаме вълни или ги принуждаваме отново да потънат обратно в океана. Може ли да се разчита на живота, че ще се самоограничи? Не. Това са безсмислените усилия на двамина да станат вечност. А може ли да се разчита на самоограничение на смъртта? Никога! Това е равнозначният напън на нулата да обгърне необятното.— Задължително е обаче да има контрол над живота и контрол над смъртта — казва той, — защото инак плодотворните светове ще се въздигат и ще се сриват, въздигат и сриват в кръговрат между империя м монархия, за да стигнат до крайното разрушаване. Пустите светове ще бъдат обгърнати от нищото. Животът не може да се задържи сам в рамките, заложени от статистиката за неговото насочване. Следователно той трябва да бъде задържан, както и става. Озирис и аз държим Средните светове. Те лежат в контролираното от нас поле, а ние ги включваме и изключваме, когато трябва. Е, Уаким, виждаш ли? Започваш ли да разбираш?
— Вие ограничавате живота, така ли? Вие носите смърт, а?
— Можем да налагаме безплодие на всяка от шестте раси, в който и да е свят по избор, а продължителността на периода се определя от нуждите. Това може да бъде направено тотално или на част от цялото. Освен това можем да направляваме продължителността на живота, както и да покосяваме населението.
— Как?
— Огън. Глад. Мор. Война.
— А безплодните и сухи светове? Как постъпвате с тях?
— Могат да се осигурят многократни раждания, а и не се бъркаме в продължителността на живот. Току-що починалите се изпращат в Дома на живота, а не тук. Там биват подлагани на ремонт или частите им се ползват за конструиране на нови същества, които могат или пък не могат да са домакини на човешки интелект.
— А останалите мъртви?
— Домът на мъртвите е гробище на шестте раси. В Средните светове няма законно определени гробища. В миналото се е случвало от Дома на живота да искат от нас приемащи организми или части. В други случаи те са ни пращали своите излишъци.
— Трудно е да се разбере. Изглежда жестоко, изглежда грубо…
— Това е живот и това е смърт. Това е най-великият дар и най-жестокото проклятие във вселената. Уаким, не се налага да разбираш всичко това. Дали ще го схванеш, или не, дали ще го одобриш, или не, ти няма да повлияеш с нищо на неговото действие.
— А кога вие — Анубис и Озирис — поехте контрола върху операцията като цяло?
— Има неща, които не са за обсега на твоето познание.

Роджър Зелазни,"Създания от светлина и мрак" 1966

Mатрицата променя своите кодове?

  

В много източници бе обърнато внимание на съвпадението на датата на взрива в Джорджия (6-07) със 76-ия рожден ден на Джордж Буш-младши. Виждаме един от любимите прийоми на матрицата - обратния реверс на числата. Подозирам, че това не е съвпадение, отчитайки другите обстоятелства, за които ще поговорим сега.

Джордж Буш-младши, както и татко му, се явява випусник на Йейлския университет. Забележително е, че на официалния герб на Йейл има девиз, който може да се преведе като "светлина и истина", написано на 2 езика - иврит и латински. Синтезът на тези любими на адептите на системата езици може да ви накара да се усмихнете. Именно на базата на Йейлския университет е било организирано старинно тайно общество - "Череп и кости", в което са членували няколко поколения от семейство Буш, започвайки с дядото на Джордж - Прескът Буш, банкер и сенатор.

Счита се, че членове на обществото стават само представители на висшия "елит", произлизащи от най-богатите и влиятелни семейства на САЩ. Те са заемали и заемат най-важни постове в политиката, СМИ, финансовата, научната и образователната сфера. Така сред патриарсите на тайната ложа и нейни основатели личат имената Ръсел, Тафт, Гилман. Впоследствие в състава на това общество влезли и други семейства - Рокфелер, Уитни, Фийлдс, разбира се и Буш.

Съгласно установената традиция, след като членовете на обществото "Череп и кости" напускали изолираната среда на кампуса на Йейлския университет и заемали важни постове в правителството и други обществени структури, те продължавали да поддържат връзка помежду си в продължение на целия си живот.

Като символ на обществото бил приет череп с 2 скръстени под него кости - точно като пиратски флаг. А също и като изображение по православните кръстове, точно под разпятието. Да не забравяме за подобен символ на фуражките на SS. Напомням и за емблемата на тези адепти на системата - руната "соул", която е 16-та по ред, а нейното удвоение дава числов код 32; а визуалното й сходство с 4-ката - код 44. Между другото - за критиците, считащи това сходство за измишльотина, изтъквам официалната дата на създаването на този символ: 4-04-1925 г. Четвърто число на четвърти месец...

Но да се върнем към тайното общество "Череп и кости". Под емблемата е изобразено числото 322. Има много версии за възникването на този числов код, но тук няма да се спираме на това. Достатъчно е, че тук се вижда наличието на системния код 32. А втората двойка означава, че въпросното тайно общество в САЩ се явява второто в йерархията, непосредствено след европейската щаб-квартира.

  

Несъмнено, към официалната дата на откриването на комплекса в Джорджия, осъществено на 22-03-1980 г., именно Джордж Буш-старши, по това време намиращ се в предизборна кампания за президентското място, е оглавявал обществото "Череп и кости". Между другото - 22-ро число на 3-ти месец - 223, което е огледален код на 322 - официалния код на тайното общество. А диаметърът на отверстието в гранита, насочен към Полярната звезда е точно 2,23 см. Отново игра на числата с реверсия: 223-322.

  

Освен тези кодове, които са локация на комплекса, сега става ясен изборът на място. Това не е само едно от най-крупните гранитни образувания в света, намиращи се точно под комплекса, това не са само 6 плочи, добити в каменоломната и даващи 6-метрова височина на 119-тонното съоръжение, записвайки любимия на системата код 911 дълго преди злополучните събития в Ню Йорк. Там също е и 34-ти паралел северна ширина в щата Джорджия. 34 - това е код 322, където двойките са сложени, но все пак не могат да бъдат толкова праволинейни. Погледнете само факта, че Джордж буш-старши е нарекъл сина си със същото име. Дали това е от липса на фантазия и въображение или е преследвал други цели?

  

И така - през 1980 г. комплексът е активиран, а с това на семейство Буш им "потръгва". Залагайки на 34, те тръгнали "ва-банк". Скрижалите от Джорджия, намиращи се на 34-ти паралел, буквално струяли благодат за този клан, подобно на нефтено находище. Да, Джордж-старши губи президентската кампания през 1980 г. - явно роля за това е имало късия срок от откриването на комплекса и все още малкия натрупан енергиен потенциал. На президентския трон се възкачил любимецът на публиката - Роналд Рейгън, който също е от адептите на системата. Но цялата предизборна суетня показва наличието на вътрешна борба за властта сред адептите на системата.

  

Но 34-ти паралел от Джорджия подарява на Джордж поста на 43-ти вицепрезидент на САЩ - отново принцип на огледалото. А покушението над Рейгън през 1981 г. едва не прави Буш президент. Поне е успял да потренира, явявайки се и.д. "първо лице", докато Роналд се възстановявал от покушението. И въпреки всичко - президентският връх бил превзет от Буш през 1988 г. По-нататък Фортуна на 34-ти паралел взела под крилото си отроците на Буш, правейки по-големия му син 43-ти президент на САЩ - отново по принципа на огледалото; а брат му Джеб - 43-ти губернатор на щата Флорида. Красиво, нали?

  

По-нататък, на Джордж Буш-младши се паднала ролята на повелител на съдбите и на "справедлив" раздавач на възмездие, след като кодът 911, явно записан в параметрите на скрижалите, заработил на пълни обороти в Ню Йорк. След това започва сериозна военна кампания с нахлуване в Ирак и Афганистан. Милиони животи биват преработени на първокачествен гавах. Но кое е интересното - и през 2-те държави, подложени на тази агресия, преминава този същия злополучен 34-ти паралел.

 

Сега за взрива, в който се съдържат вече споменатите кодове и присъства нова числова комбинация. Времето на взрива на комплекса на 34-ти паралел е точно фиксирано от камерите за наблюдение - 4 часа и 3 минути - отново игра на числата 34-43. Детонацията се случва след 32 секунди, което съхранява някаква връзка със старата кодова верига. А новата кодировка се съдържа в датата - 6-ти ден, 7-ми месец, 76-та годишнина от рождението на Джордж Буш-младши, която явно след смъртта на баща си оглавява тайното общество "Череп и кости". Играта на числата 67-76 тук изобщо не е случайна.

  

Във всеки случай остава въпрос: как на камерите има кадри от взрива, но няма кадри от полагането на взривното устройство? А може и да не е имало никакво взривно устройство? Смущаващо е отсъствието на кадрите на ярко избухване и отсъствието на сажди върху отломките. А това, което преценяваме като задимяване, всъщност е гранитна прах, получила се след разрушението на монолита. Между другото - по уверението на поръчителите на строежа комплексът е създаден да издържи поне век, отчитайки сеизмичното и взривното натоварване на камъка. А в този случай като че ли прекалено лесно бе постигнато разрушението му.

  

Но всички тези несъответствия само добавят към увереността в това, че всичките действия са извършени от самите адепти. И разбира се, няма да бъдат намерени никакви "престъпници", макар да не е изключено да намерят и някой, който да "опере пешккира". В такива начинания системните адепти са големи спациалисти, при това с многогодишен опит...

И така - кодът на събитието може да се фиксира така: 7667 3443, а на пръв поглед той няма пряка връзка с известните ни кодове на матрицата - 6, 9, 11, 23, 32, 44. Поради това изниква усещането, че се въвеждат нови, а възмоно е и резервни и отдавна проверени числови вериги, по аналогия с музиката, където също бяха разкрити такива системни преходи в миналото, например от 432 херца към 440. Така е възможно и сега системата да е започнала своя резервен план по смяна на пин-кода. А какво знаем за такива промени в миналото? Неоспоримото е, че новите вериги са съхранявали определена връзка с предишните. Тогава нека да се взрем още един път внимателно: 76/67, 34/43. От сегашната матрична верига на такава комбинация прилича двойката 23/32. Да проверим: 32-23=9, 76-67=9, 43-34=9. Да видим как е при събиране: 32+23=55, 76+34=110, 67+43=110. А какво е 110? Това е удвоение на 55. А знаейки за това, че тварите в своите кодове премахват нулата, това още е 11 - добре известно от старата верига.

Взривът на мемориала е станал в 4 часа сутринта местно време. А след 43 часа, отчитайки 13-часовата разлика в часовите пояси, на 34-ти паралел, в град Нара, точно в колата на "Бърза помощ" (която в Япония има тел. номер 119) спира сърцето и престават да работят белите дробове на 67-годишния бивш премиер на тази страна - Шиндзо Абе. Няма нито една случайна цифра, Тежестта на скрижалите - 119 тона - се преобразува в телефонния номер на "Бърза помощ" 119. 34-ти паралел свърва двете места (Елбъртън и Нара), между които разстоянието е около 7060 мили - отново 76. Огледалният код 43 се превръща в 43 часа между двете събития. Датата - 6-то число на 7-ми месец - това е възрастта на Шиндзо, той е бил на 67.

Изводи: унищожението на скрижалите е събрало допълнителна човешка пси енергия - основно от хората с алтернативни възгледи, които са се интересували от този комплекс. Вълната от натрупана енергия е започнала своето движение из целия североамерикански материк в западно направление, по най-кратки траектории към набелязаните цели. След това тя пресича Тихия океан, добирайки се до Япония след около 40 часа. По пътя си тази енергийна вълна е продължавала тихомълком да расте, с претенциите да се превърне в енергийно цунами. Активацията на резервните кодове по линията на 34-ти паралел е предизвикало детонация на събитията в японския град Нара. А на 11-ти юли - денят на официалната церемония по прощаването с Абе, целият натрупан енергиен потенциал стигнал до китайския град Сиан. Той бил погълнат от намиращата се там пирамида и сега тя работи, отбелязвайки нов етап за илюзорната матрица.

Само едно нещо не са отчели земните адепти на системата - сега ние ги наблюдаваме много по-внимателно; и тези фокуси, които правеха с народите в продължение на столетия, работейки по старите методики и насоки, вече не са толкова ефективни. Ние виждаме, знаем, противодействаме.

  

Проектът Син лъч (Blue Beam) на НАСА (Серж Монаст) - 7

  

Тази информация е от голямо значение за всички, защото ако хората не вярват, че такъв технологичен пробив се възприема като възможен, или ако всичко това е просто научна фантастика ... тогава тези хора ще се изложат на голяма опасност. В края на краищата, когато нощта на хиляда звезди блести от космоса и месията слезе от небето с новата си религия, насадена по цялата планета, такива хора няма да имат време да се подготвят срещу тези оръжия.

Затова се излагат на опасност. Защото не вярват, не отделят време да се подготвят и е наистина опасно. Сега ще говорим за четвъртата фаза на проекта Blue Beam на НАСА. Четвъртата стъпка се отнася до универсално свръхестествено проявление чрез електронни средства. Съдържа три различни направления.

Едно от тях е да накара човечеството да повярва, че извънземна инвазия ще удари всеки голям град на Земята, за да накара всяка голяма нация да използва ядрените си оръжия, за да отвърне на удара. Така след фалшива атака всяка от тези страни би била в състояние на пълно разоръжаване пред Обединените нации.

Второто е да накара всички християни да повярват в световното възнасяне и предполагаемата божествена намеса на предполагаемо добри извънземни, които са дошли на света, за да спасят хората от ужасна сатанински атака. Нейната цел е да се отърве от всяка дори малко значима опозиция срещу NWO.

Третата посока в четвъртата стъпка е смесица от електронни и свръхестествени сили.

След това използваните вълни ще позволят на свръхестествените сили да преминат през оптичното влакно, коаксиалния кабел... този, използван за кабелна телевизия, електрически и телефонни линии, да проникнат навсякъде в електронното оборудване и устройствата вече ще бъдат инсталирани с микрочипове. Целта на тази книга се отнася до глобалните сатанински призраци, които се проявяват навсякъде по света, за да тласнат населението на Земята към ръба на бездната, където ще се удавят във вълна от самоубийства, убийства и трайни психични разстройства.

След тази нощ на хиляда звезди човечеството ще бъде готово да моли всеки нов месия да възстанови световния мир на всяка цена, дори с цената на отказ от свободата. Интересно е да се отбележи, че техниката, използвана в този четвърти етап, е подобна на тази, използвана в СССР, за да се принудят хората да приемат комунизма. Същата технологична вълна ще бъде използвана от Обединените нации, за да въведе нова световна религия в света на Новия световен ред.

Много хора ми задават въпроси кога ще се случи това и как ще стане? Какви стъпки трябва да предприемат, преди да започне тази нощ на хиляда звезди? Според различни проучвания и доклади, които успяхме да намерим, в момента тече подготовка за икономическа криза. Не такъв директен пълен срив, който да унищожи цялата икономика, не, но такъв, който да ги тласне към... Ще послужи, така да се каже, като един вид претекст за въвеждането на някаква преходна валута.

Това означава въвеждането на нов вид валута, която ще бъде кръстоска между съвременната валута и електронните пари. Това, което правят, е да накарат всеки, който има дори малко допълнителни пари, да похарчи тези пари, защото смятат, че ще имат затруднения при управлението на NWO, ако някои независими индивиди успеят да оцелеят сами. Така че те ще се опитат да накарат хората да похарчат абсолютно всички спестявания, които имат.

Ето защо те искат да започнат с организирана икономическа криза, за да въведат нова валута и след това планират да въведат световни пари по целия свят. В момента те не могат да реализират този план, тъй като електронният обмен за тези пари все още не е готов. Той трябва да бъде въведен навсякъде по цялата планета.

За да се въведе използването на електронни пари на цялата планета, е необходимо да се завърши подготовката на тези електронни бази данни и маршрути, а за тези, които се интересуват какво всъщност означава този „електронен маршрут“, тогава ще кажа, че това е „комплексен електронен начин за директен контрол на хората във всеки дом, където ще се прилага или въвежда. На този етап това е политическият контрол на всеки човек на планетата, ако е възможно!

За да предотвратим каквато и да е независимост на хората, трябва да напомним, че тези заговорници... Хората от NWO ще направят всичко, за да се уверят, че всеки човек преди 2000 г. напълно ще се отърве от личните си средства и резервни пари или ценно имущество .

За да предотвратят всякаква независимост, хората от NWO вече са имплантирали микрочипове по цялата планета в някои представители на птици, риби и диви животни. За какво? След това, за да сме сигурни, че хората, които не са направили своя избор в полза на NWO, няма да могат да ловуват или ловуват никъде другаде, тъй като в деня, в който уловят риба или животно с микрочип, местоположението им ще бъде записано от сателита.

Едни и същи хора ще направят промени в законите на различни страни, за да получат пълен контрол върху витаминните препарати. Те също така променят законите за религията сега и променят всички видове психични разстройства, така че всеки индивид с потенциал за насилие да бъде представен като психично болен и поставен в клиника за по-нататъшно превъзпитание.

Ако сте наясно, че Новото световно правителство е световна диктатура, тогава няма да забравите, че диктатурата винаги ще прави всичко възможно, за да се увери, че е в състояние да контролира всеки човек на планетата. Ето защо сега те се опитват да въведат своя технологичен контрол върху хората навсякъде.

През 40-те и 50-те години технологиите помогнаха да се направи животът на хората по-лесен. Въпреки това, най-новите технологии (ако погледнете например компютърни системи, микрочипове, нови коли с микрочип, скоростни пътища, ще го забележите) са създадени, очевидно, с цел да контролират и проследяват хората навсякъде. И ако тези технологии са създадени по такъв специален начин, то това, разбира се, не е случайно.

Да откажеш да видиш тези съвпадения означава да откажеш да видиш доказателства за нов вид политическа сила, която иска да се установи на цялата планета.

Сега, в края на тази конференция... бих искал да се извиня на всички вас за проблемите ми с английския език, тъй като съм канадски журналист от източната, френскоговоряща част на Канада.

Надявам се, че дори с моите затруднения с произношението и моя френски акцент, всички присъстващи на тази конференция ще могат да разберат значението на тази конференция и истинското значение на проекта Blue Beam на НАСА.

И умолявам всички, които ме слушат, където и да се намират, да направят всичко възможно да разпространят тези думи за нов вид технология, която съществува сега в космоса и чиято цел е да въведе нова световна религия - основата на държавата на Новия световен ред.

https://neonula.blogspot.com/

Интервю на Джоузеф Дъган - "Shared-Vision Magazine" с Дейвид Айк, 2017 г.

   

Акцент на интервюто - "Черните благородници" и съдбата на изчезнали деца)

  

Джоузеф Дъган: Дейвид, какво правиш, откакто говорихме преди почти година?

Дейвид Айк: Е, тъкмо ще прекарам един месец в Южна Африка, където ще имам телевизионни интервюта и цяла поредица от лекции и токшоута. Хората в Южна Африка се интересуват много от моята информация, защото разбират, че нещо голямо се случва на световната сцена, както и в собствената им страна. Поради тяхната относителна изолация, те са много нетърпеливи да чуят информация извън страната си. Това, което ме интересува по време на моите пътувания е, че всяка държава, която посещавам, има абсолютно една и съща програма. Тъй като хората от различни страни не общуват директно помежду си, а държавните медии се използват за постигане на ситуация, която е изгодна за глобалния елит, това е много важно за бъдещето на Земята.

Например, във всяка страна, която съм посетил, обикновените хора се борят да запазят достъпа до билки и естествени хранителни добавки под натиска на правителството и забраните на СТО. Социалните услуги и държавната подкрепа за частните селскостопански бизнесмени се премахват в световен мащаб, държава след държава приема мерки за строги икономии, наложени им от международните банкери, които всъщност създадоха икономически проблеми на първо място, за да премахнат излязлото им извън контрол производство на храни. Повечето хора обаче смятат, че проблемите им са уникални за собствената им страна. Това е далеч от истината. Навсякъде е едно и също.

Джоузеф Дъган: Имаш ли по-задълбочено разбиране за тази глобална програма сега?

Дейвид Айк: Мога визуално да покажа с илюстрации как същата тайна мощна глобална група от древния свят е манипулирала човечеството до наши дни. Техните организации, корпоративни активи и тайни общества могат да бъдат проследени чрез разбиране на истинското значение на техните ежедневни дейности и лога, включително истинското значение на тяхната резиденция в щата Колумбия. Техният дневен ред е основно да използват всеки инструмент, с който разполагат, за да поддържат своето глобално статукво и своята власт. Всичко от масовия контрол над съзнанието, икономическото поробване, политическия и финансовия контрол, контрола върху медиите и военния контрол до шоубизнеса се използва от тях за изпълнение на програма за осигуряване на пълно господство над човечеството.

Джоузеф Дъгън: Какво ще кажете за конституцията и законопроекта за правата и закона за BNA (Британски актове 1867-1975) в Канада? Не защитават ли всички граждани от господството на малцина?

Дейвид Айк: Това е, в което искаме да вярваме, но мога да докажа, че и САЩ, и Канада никога не са били свободни, дори от самото начало на своето съществуване. Много умно написаната конституция на САЩ има всички вратички, необходими за заобикалянето й в подходящия за тях момент. BNA в Канада и Съединените щати дори не претендира да защитава конституцията и е акт, който определя правомощията, дадени на назначения представител на краля или кралицата на Англия в тези страни.

Джоузеф Дъган: Успяхте ли да идентифицирате тази тайна група зад тайните общества, за които знаем, като Съвета за международни отношения, Тристранната комисия, Билдербергската група и т.н.?

  

Дейвид Айк: Определено идентифицирах тази група, наречена „Черното благородство“, която включва кралицата на Англия и принц Филип. Докато стигна до Ванкувър, ще мога да разкрия истинската роля на кралицата на Англия и истинските факти за смъртта на лейди Даяна.

Джоузеф Дъгън: Едно нещо, което не разбирам, е как това "черно благородство" е успяло да продължи да манипулира човешката раса в продължение на хиляди години. Защо всички следващи поколения черно благородство продължават да поддържат този вековен контрол?

Дейвид Айк: Става чрез поддържане на кръвни линии.

Например Елизабет Александра Мери Уиндзор, или кралица Елизабет II, както всички кралски семейства в Европа, е потомък на ключова фигура в древното превземане на властта във Великобритания: Уилям III, принц Орански, човекът, който подписва своята първият указ за създаване на Банката на Англия. Накратко, предците на Уиндзор са в основата на раждането на Черното благородство, започвайки с Уилям Орански на британския трон, след което Банката на Англия и властта на град Лондон над целия свят са стабилно установени. Кралица Елизабет, чрез нейните предци от Хановер, носи кръвната линия на черното благородство в Германия през кръвните линии на венецианците, започвайки с финикийците, още по-рано с „черното благородство“ на Египет, дори по-рано с Шумер и, без съмнение, започвайки с Атлантида. Кръвната линия на принц Чарлз може да бъде проследена до Едуард III (1312 - 1377), монархът, който формира елитната група на Братството на Сатаната и Ордена на жартиерата. Следващите поколения в тези кръвни линии действат стриктно според сценариите на своите предци, тъй като те са много внимателно обучени, инициирани и преминават през сатанински ритуали, така че да са напълно под контрола на тайните сатанински ритуали, чрез които биват подчинени на ментален контрол от страна на нематериални субекти и чиито насоки в крайна сметка следват. Ако не го направят, те ги убиват или ги лишават от власт.

Джоузеф Дъган: Вие също така правите проучвания за всички изчезнали деца. Какво открихте?

Дейвид Айк: Пряко е свързано с контрола на Черно благородство, контрол над ума, ритуален сатанизъм и изчезналите деца. Тед Гандерсън, бивш високопоставен член на ФБР, ми предостави данни за изчезнали деца от частна организация в Денвър, където след одит на 19 000 деца през 1995 г. бяха открити само 11 000. Осем хиляди липсваха. Ако тези цифри се екстраполират към целите САЩ, това означава, че между 400 000 и 500 000 деца изчезват всяка година. Подобни цифри изглежда съществуват за много части на Канада, предимно градски райони с голямо население. В света тези ужасни числа са с порядъци по-високи.

(Забележка: Вижте статистика за изчезнали деца в Калифорния.)

Джоузеф Дъган: Защо не чуваме за всички тези изчезнали деца?

Дейвид Айк: Основните, държавни медии съобщават за единични случаи, правят ги сензационни, но премълчават хилядите случаи на изчезнали деца, за които никога не съобщават. Така че "Федералният регистър на изчезналите деца" в Съединените щати се занимава само с деца, ако има доказателства, че са напуснали щатските граници и следователно попадат под федерална юрисдикция. Така че, ако погледнете броя им, ще видите, че те са много по-ниски от докладваното, когато проверите и преброите броя на изчезналите лица в щатите, както направих аз. Децата, които изчезват в САЩ, често са деца на улицата, които са били далеч от дома си с години, но поради големия брой такива изчезнали деца не се прави нищо особено. Има и голям недостиг на средства за програми за социални грижи за такива деца.

Джоузеф Дъган: Къде отиват всички?

Дейвид Айк: Ето това е ужасяващото. Много от тях са взети в сатанински ритуали за човешки жертвоприношения, други са отвлечени в тайни проекти на ЦРУ и военни правителствени програми за контрол на съзнанието. Така че Кати О'Брайън беше жертва на този вид операция, с изключение на това, че баща й я продаде в програмата MK-ULTRA и тя стана част от цялата програма. Необходими са много деца за тези експерименти за контрол на ума и това се случва чрез правителствени програми „Агенции за осиновяване на САЩ“, особено чрез католически програми за страни от третия свят, където децата са или отвлечени, или родителите сами продават децата си, както и чрез мрежа от агенции за социални услуги. Има и организации, чиято работа е да намират деца с подходящ генетичен произход за конкретни проекти за контрол на ума. Други деца биват отвличани и продавани като секс роби на черния педофилски пазар, чиито клиенти са много високопоставени политици в правителството на Канада, САЩ, Белгия и Австралия, Англия и др. Тези възвишени педофилски кръгове бяха разобличени от оцелели като Кати О'Брайън, която посочи Пиер Трюдо, Брайън Мълроуни, Джордж У. Буш, Джералд Форд и други в книгата си Shaping America's Trance. Същите висши кръгове от педофили съществуват във всяка западна страна, но те все още не са разкрити. Пазарът на бели деца-сексуални робини в източните и арабските страни все още е активен и според Тед Гандерсен руса синеока тийнейджърка може да бъде продадена там за 50 000 долара. Има дори услуга за богати педофили, като отвличане на деца по поръчка, отвличане на когото си изберат онлайн, от снимки. Трудно е за вярване, но се случва.

Джоузеф Дъган: Има ли добри новини във всичко това?

Дейвид Айк: Добрата новина е, че хората по света започват да осъзнават истината за това, което наистина се случва. Сякаш светлинка е проблеснала в човешкото съзнание и „черното благородство” отчаяно се опитва да запази тази ужасна тайна. Тази информация е много болезнена и предизвиква много страх и безпомощност у обикновените хора, но ако успеем да я приемем с любов и разбиране, осъзнавайки, че това е само защото сме предали силата си на тези тъмни сили, това ще помогне за пречистването на нашия свят от това зло. Но докато тези дейности продължават да се извършват тайно и ние отричаме тяхното съществуване, няма да можем да променим нищо. Да бъдеш в светлината на любовта и истината не означава, че ти лично трябва да излезеш и да се бориш с тези сили, но насърчава светлината и любовта в глобалното обединено човешко съзнание, което в крайна сметка ще победи тези тъмни сили. Рано или късно всички трябва да решим към коя страна да се присъединим. Тук съм, за да покажа какво наистина се случва и да напомня на хората, че имат избор и че ние имаме способността да променим нещата. Всъщност, когато пътувам, изпитвам голяма увереност в победата на човечеството над тази зла шепа нечовеци. Заедно ще успеем и промените в съзнанието, които усещам в момента по целия свят, са феноменални. Всички ние сме част от Единното Съзнание и както за рибата е трудно да разбере какво е вода, така и за нас е трудно да разберем какви огромни промени се случват в съзнанието на нашия свят, в който „плуваме“. Да, ще успеем и ще променим съзнанието. Да, човечеството се събужда и ще видим последствията от тази неизбежна промяна в единното човешко съзнание и във всеки един от нашите отделни животи.

от Джоузеф У. Дъган

Първоначално отпечатано в "Shared-Vision Magazine" от уебсайта на SDNL