Златна плоча, изобразяваща скит на кон. Древногръцкият историк Херодот описва традициите на скитите, воювали с Персия през V век пр.н.е.© ALAMY STOCK PHOTO
На всеки прогресивен човек е ясно, че историята, която днес четем е представена в извратен вид. Силните на деня винаги са диктували на хроникьорите какво да запишат. По-късно, с развитието на археологията като наука стана възможно да се проверят старите извори. Тогава политиците и влиятелните хора зад тях започнаха да упражняват влияние и върху археолозите. Поради политически натиск красивия тракийски град Сефтополис бе потопен под водите на язовир Копринка. Това е съдбата много други обекти от България, но също и от Украйна-там където е властвал могъщият скитски народ, чиито владения са се простирали дори и в нашата Добруджа. Не случайно тя е наречена Scyhtia Minor-Малка Скития.
Един от най-зашеметяващите скитски погребални предмети е златната огърлица, открита в кургана Товста́ Моги́ла в Украйна: Шедьовър на златарството, датиран от IV век пр.н.е., изобразяващ животни и сцени от номадския живот. Теглото му е 1140 г, а диаметърът повече от 30 см.© Маргарита Глеба
Според съвременната наука скитите нямат нищо общо с траките, а са само техни съседи. Благодарение на това, че Теофилакт Охридки и др. наричата българите скити, някои изследователи решиха, че старите българи са иранци, т.е. роднини на пащуни, талишци, мунджани, иранци. Дали е така обаче, дали наистина старите скити, пред които даже Персия трепери са от един произход с народите на Средна Азия?
В интерес на истината нито Херодот, нито Тукидит, нито Страбон, или Плиний не съобщават за общ произход на скити и перси. Трябва да се подчертае и това, че в земите на Добруджа – старата Малка Скития, няма топоними и хидроними, които да се отличават коренно от тракийските и да са близки, или идентични с тези от Древна Персия.
В далечното минало, в балканската територия на скитите са регистрирани селищните имена Берое, Калатис, Суро-бара, Капи-Дава, Тамаси-дава, Томи. Те нямат успоредици от територията на древен Иран. На юг от Стара Планина обаче срещаме Берое, Каластра, Су-бара, Десу-Дава, Темнос, Томе.
В Малка Скития тече река Сурос, а в същинска Тракия е локализиран Веду-Сурос. Веду означава вода, а сур(ос) може да се обясни с блг. сур-бял, сивкав, белезникав.Същият елемент сур намираме в разположената в земите на скитите Суро-бара.
От Стефан Византийски знаем, че най-древното име на Дунава е Матоас. То бива считано за скитско от определена група учени. Благодарение на Страбон узнаваме, че в превод на гръцки Матоас означава ασιος-мътен, с мътни води. Действително в делтата на Дунава водата е мътна, а най-добрата етимология за Матоас е блг.диал. матя-мътя, размътвам. В Тракия намираме спомената от Прокопий Мундепа, чието име Владимир Георгиев превежда като мътна вода. Елементът мунд, мунт отговаря на стблг. монтити-мътя, смущавам.
Тези данни показват, че не е имало особена разлика между езиците на траки и скити. Потвърждение получаваме и от приликите в личните имена. Скитските Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика с тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент, Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион...За жалост широката публика не разполага с представената тук информация. Укрити са още много други неща.
Едно от тях е фактът, че скитската религия се различава коренно от тази на персите, но показва много общи елементи с тази на траките. Благодарение на Херодот знаем, че скитите правят олтари само на един единствен бог – Арес. Той принадлежи и на тракийския пантеон. Дори според Йордан в древността се е смятало, че богът на войната произлиза от средите на гетите. С интересно име е Гето-сур - скитското божество на слънцето и светлината. При траките този бог е назован Суре-гет. От работите на Хезихий научаваме, че скитите наричат месечината Мес(пле) *. Траките също са почитали месечината, индикация за нейното название получававе от личното име Месак, то означава буквално месец, месечко.
В скитския теоним Дита-гоя** и в тракийското лично име Дита срещаме думата дете, имаща диалектна форма дите в българския език. Херодот дава и друго име на скитски бог – Папайос. Както бихме могли да очакваме то се среща и при траките под формата Папас. Интересен феномен от скитската религия са особен вид свещеници -енареите, те са евнуси. При тракийското племе фриги свещениците наречени гали са също евнуси.
Общите неща между траки и скити не свършват до тук. Изкуството на двата народа е в зверинен стил, а приликите понякога са толкова големи, че е трудно да се определи дали даден артефакт е скитски, или тракийски.
Един от най-зашеметяващите скитски погребални предмети е златната огърлица, открита в кургана Товста́ Моги́ла в Украйна: Шедьовър на златарството, датиран от IV век пр.н.е., изобразяващ животни и сцени от номадския живот. Теглото му е 1140 г, а диаметърът повече от 30 см.© Маргарита Глеба
Според съвременната наука скитите нямат нищо общо с траките, а са само техни съседи. Благодарение на това, че Теофилакт Охридки и др. наричата българите скити, някои изследователи решиха, че старите българи са иранци, т.е. роднини на пащуни, талишци, мунджани, иранци. Дали е така обаче, дали наистина старите скити, пред които даже Персия трепери са от един произход с народите на Средна Азия?
В интерес на истината нито Херодот, нито Тукидит, нито Страбон, или Плиний не съобщават за общ произход на скити и перси. Трябва да се подчертае и това, че в земите на Добруджа – старата Малка Скития, няма топоними и хидроними, които да се отличават коренно от тракийските и да са близки, или идентични с тези от Древна Персия.
В далечното минало, в балканската територия на скитите са регистрирани селищните имена Берое, Калатис, Суро-бара, Капи-Дава, Тамаси-дава, Томи. Те нямат успоредици от територията на древен Иран. На юг от Стара Планина обаче срещаме Берое, Каластра, Су-бара, Десу-Дава, Темнос, Томе.
В Малка Скития тече река Сурос, а в същинска Тракия е локализиран Веду-Сурос. Веду означава вода, а сур(ос) може да се обясни с блг. сур-бял, сивкав, белезникав.Същият елемент сур намираме в разположената в земите на скитите Суро-бара.
От Стефан Византийски знаем, че най-древното име на Дунава е Матоас. То бива считано за скитско от определена група учени. Благодарение на Страбон узнаваме, че в превод на гръцки Матоас означава ασιος-мътен, с мътни води. Действително в делтата на Дунава водата е мътна, а най-добрата етимология за Матоас е блг.диал. матя-мътя, размътвам. В Тракия намираме спомената от Прокопий Мундепа, чието име Владимир Георгиев превежда като мътна вода. Елементът мунд, мунт отговаря на стблг. монтити-мътя, смущавам.
Тези данни показват, че не е имало особена разлика между езиците на траки и скити. Потвърждение получаваме и от приликите в личните имена. Скитските Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика с тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент, Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион...За жалост широката публика не разполага с представената тук информация. Укрити са още много други неща.
Едно от тях е фактът, че скитската религия се различава коренно от тази на персите, но показва много общи елементи с тази на траките. Благодарение на Херодот знаем, че скитите правят олтари само на един единствен бог – Арес. Той принадлежи и на тракийския пантеон. Дори според Йордан в древността се е смятало, че богът на войната произлиза от средите на гетите. С интересно име е Гето-сур - скитското божество на слънцето и светлината. При траките този бог е назован Суре-гет. От работите на Хезихий научаваме, че скитите наричат месечината Мес(пле) *. Траките също са почитали месечината, индикация за нейното название получававе от личното име Месак, то означава буквално месец, месечко.
В скитския теоним Дита-гоя** и в тракийското лично име Дита срещаме думата дете, имаща диалектна форма дите в българския език. Херодот дава и друго име на скитски бог – Папайос. Както бихме могли да очакваме то се среща и при траките под формата Папас. Интересен феномен от скитската религия са особен вид свещеници -енареите, те са евнуси. При тракийското племе фриги свещениците наречени гали са също евнуси.
Общите неща между траки и скити не свършват до тук. Изкуството на двата народа е в зверинен стил, а приликите понякога са толкова големи, че е трудно да се определи дали даден артефакт е скитски, или тракийски.
http://historyalans.narod.ru/28.gif
Същото важи за остриетата на стрелите с триъгълно сечение ползвани от траки и скити. На практика те са идентични и показват един и същ начин на изработка. Идентични са също върховете на копия и късите мечове на траки и скити. Както траките, така и скитите ползват щит наречен пелта. То е направен от преплетени пръчки и е покрит с няколко пласта животинска кожа. Етимология на трако-скитската пелта получаваме благодарение на стблг. плести, плетон-плета, преплитам.
http://viola.bz/wp-content/uploads/2014/03/Scythian-gold-of-Crimea-15.jpg
Макар скитите да ползват бойната брадва сагарис, а също копие и акинак, тяхното основно оръжие е лъка, тези хора са конни стрелци. Като такива са определени от Тукидид и северните траки – гетите. Това означава, че бойната тактика на северни траки и скити е една и съща.
Макар скитите да ползват бойната брадва сагарис, а също копие и акинак, тяхното основно оръжие е лъка, тези хора са конни стрелци. Като такива са определени от Тукидид и северните траки – гетите. Това означава, че бойната тактика на северни траки и скити е една и съща.
http://ossetians.com/pictures/Alans%20against%20romans.jpg
скитски боец в стълковение с гръцки хоплит
скитски боец в стълковение с гръцки хоплит
Златен шлем, изобразяващ скитски войн.© Музей на историческите съкровища на Украйна
http://mirageswar.com/uploads/posts/1216848507_137maa1.jpg
скитски боец
Не само религията, топонимите, хидронимите, личните имена и въоръжението на траки и скити показват общи неща. Приликите са много повече и от различни области. Херодот разказва за скитския обичай да се прави ритуална чаша от черепа на повален враг. За абсолютно същия обичай при траките разказва Луций Флор. Трако-скитската традиция е пазена от българите до Средновековието когато Крум Страшни посича Никифор Геник и прави от черепа му чаша, с която черпи своите придворни. Няма сведения персите да познават тази практика...
Херодот представя и друга интересна информация, а именно, че знатните траки белязват телата си с татуировки. Това сведение е потвърдено от избражения по гръцки вази. А от добре запазени балсамирани тела на скитски царе става ясно, че скитите също са украсявали телата си с фигури на животни. В по-късни времена на тази традиция е сложен край с приемането на християнството.
Скитите са били забележителни не само със боините си умения, впечатлявали целия околен свят, но със цивилизацията която са оставили, и на която ние българите сме пряк наследник. Кастовото общество, почитта към занаятите, и елитарното мислене на скитите ги извело на височини, в териториите на днешна Южна Русия, Крим и Украйна. В Ермитража в СанктПетербург, се съхраняват стотици изключително ценни предмети, и няколко скитски
съкровища.
В по-нови времена, българите са били многократно приравнявани ту със скити, ту със сармати. Според Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей, aрабски хронист от 12 век, "Хората, който били скити, ромейте назовавали Българи"... През 10 век, Самуил и неговите войни, най-редовно били наричани ту скити, ту българи, като двете названия били синонимни.
https://samoistina.at.ua/2/skiti.htm
Отново, от бащата на историят знаем, че при погребение на благороден тракиец, неговата жена се жерва доброволно следвайки своя съпруг в отвъдното, като счита това за голяма чест. Човешко жертвоприношение е описано и при скитите. В погребенията на двата народа често се полагат тела на коне, срещат се и колесници. Отново при двата народа над гроба на цар се вдига висока могила.
В по-нови времена, българите са били многократно приравнявани ту със скити, ту със сармати. Според Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей, aрабски хронист от 12 век, "Хората, който били скити, ромейте назовавали Българи"... През 10 век, Самуил и неговите войни, най-редовно били наричани ту скити, ту българи, като двете названия били синонимни.
https://samoistina.at.ua/2/skiti.htm
Отново, от бащата на историят знаем, че при погребение на благороден тракиец, неговата жена се жерва доброволно следвайки своя съпруг в отвъдното, като счита това за голяма чест. Човешко жертвоприношение е описано и при скитите. В погребенията на двата народа често се полагат тела на коне, срещат се и колесници. Отново при двата народа над гроба на цар се вдига висока могила.
http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CS%5CO%5CSolokha%20kurhan.jpg
Друго общо нещо между траки и скити е консумацията на кобилешко мляко. При траките този обичай е свързан с времената от преди Троянската Война. За тракийската благородничка Харпалика се разказва, че баща й я научил да пие мляко направо от вимето на кобилата.
Според руската изследователка Олга Дашевская царските скити практикуват изкуствената черепна деформация. Александър Монгаит допълва, че този особен обичай се среща в Черноморските степи поне от времето на Бронзовата епоха. Й.Йорданов също представя интересни данни в своя работа, от която научаваме, че изкуствената черепна деформация се практикува на територията на България от Каменната епоха.
Прилика между траки и скити намираме и в носията на тези хора. Знаем за това благодарение на археологически находки, а и на изображения от древността.
Скитски бижута и дрехи Дрехите, които скитите носели всеки ден, се отличавали със своята простота. Обичайното им облекло беше двуредно яке без яка, което се препасваше с колан, тесни панталони и полуботи с остър връх. Такова облекло се е използвало както в мирно време, така и по време на война. Имаше два вида скитски шапки, наречени башлык - със заострен връх и мек. Башликът е бил носен както от благородни мъже, така и от жени. Неслучайно древните гърци са наричали богатите скити „носещи шапки“. *** Обикновените представители на скитските племена са носили кожени ленти за глава. Главните украшения, предназначени за ритуали, били доста разнообразни и се различавали по форма и декорация. Шапките под формата на диадеми и калафи, украсени със златни плаки и чинии, били особено популярни сред скитските жени. Дрехите и обувките бяха украсени с различни златни плаки; освен това скитите носели обеци, гривни, висулки и огърлици. Започвайки от V век пр.н.е., броят на бижутерските изделия, изработени от гръцки произход, а именно огърлици, изработени от камък, стъкло и златни мъниста, се увеличава в погребенията в Северното Черноморие. По време на разкопки на надгробни могили на благородниците от степната и горско-степната Скития от IV век пр.н.е. Намерен е стандартен комплект бижута. Мъжете носели торкове, които представлявали метални обръчи, носени около врата и украсени с изображения на животни, и пекторали, украсени огърлици, носени около гърдите и раменете. Женските бижута включват украшения за глава със златни плаки и пластини, висулки за храмове, гривни, обеци, гривни, пръстени и колиета, изработени от златни и стъклени мъниста. Стъклени мъниста, които са били използвани за направата на огърлици и гривни, са открити и в погребенията на обикновени скити. *** Реконструкция на облеклото на млад скитски аристократ, IV век пр.н.е. Могила на 5 братя (могила № 8), Долен Дон, Приазовска област. Снимка от изложбата „Златото на донските степи“
http://semiramis-speaks.com/wp-content/uploads/2012/07/Relief-of-Anatolian-Goddess-Cybele.jpg
Най-интересното е, че скитската и тракийската народна носия са почти идентични на българската женска носия – факт показващ, че ние сме потомци на тези хора, които учените съвсем лекомислено обявиха за изчезнали.
Най-интересното е, че скитската и тракийската народна носия са почти идентични на българската женска носия – факт показващ, че ние сме потомци на тези хора, които учените съвсем лекомислено обявиха за изчезнали.
Това, че траки и скити делят един и същи корени обяснява защо Стефан Византийски твърди, че скитите са тракийски народ. Дион Касий поглежда нещата от друг ъгъл, за римския летописец тракийското племе даки е клон на скитите. Страбон определя саките като източни скити, а много преди това Аристофан нарича саките траки. Страбон е и този, който причислява сарматите към скитите. За същите тези сармати Прокопий разказва, че са считани за част от семейството на гетите.
Нека направим кратко обобщение на фактите укрити от широката публика:
1. От свидетелствата на Ст.Византийски, Д.Касий, Страбон, Аристофан и Прокопий става ясно, че траки и скити са хора от един и същ произход.
2. Съществуват общи религиозни вярвания при траки и скити.
3. Значителна част от въоръжението на траките е показва силна прилика с това на скитите.
4. Погребалните обреди на траки и скити са изключително близки.
5. Двата народа практикуват познават изкуствената черепна деформация.
6. Изкуството на траки и скити е в зверинен стил.
7. Траки и скити делят общи лични имена.
8. Както траките, така и скитите правят ритуални чаши от черепа на враг.
9. При двата народа благородническата класа татуира телата си.
10. Траки и скити ползват кобилешкото мляко за пиене.
11. За северните траки и за скитите е типично това, че са конни стрелци.
12. Както мъжката така и женската носия на скитите показва прилики с тази на траките.
Понеже тези важни факти останаха в тайна дълго време, то е напълно логично, че част от широката публика прие твърде твърдението за иранския произход на скитите, а с това и за иранския произход на старите българи. Тази забуда отрови съзнанието на много хора и без съмнение ще сее проблеми още дълго време.
Без да се обясни кои са скитите, нашата история остава осакатена и уязвима за манипулации. От изнесените в тази работа данни се вижда, че ние сме лъгани относно произхода на скитите и връзката им с нас. Народът обитавал от незапомнение времена земите на Украйна, а и други територии е от същия произход както и траките. Това обяснява защо още през пето хилядолетие преди Христа материалната култура на Тракия е почти идентична на тази от Древна Скития. Керамиката от Триполие е трудно различима от тази от културите на Варна, Пловдив, Хотница...
По време на Палеолита траки и скити са били един народ. В последствие, поради нарастване на населението на Балканите една част от хората е мигрилала на север – в Черноморските степи. От там следват преселения и по други места. Ясна граница между траки и скити не е имало. Понеже и двете групи са от един произход и имат близки езици и култура, взаимното съжителство е било лесно. Скити живеят в тракийските територии на юг от Дунава, а траки обитават и Черноморските степи.
Когато римляните покорявят Тракия скитите остават свободни...и не изчезват мистериозно както им се иска на някои учени. Тези скити са наречени хуни в по-късно време. Приск Панийски – най-големият авторитет по бита на хуните не споменава нито веднъж за хора със странен вид. Той нарича Атила и Бледа царски скити, определя дрехите на Атила като скитски, нарича песните за него скитски.
Безсъвестни хора ненавиждащи нашия народ определиха хуните като монголоиди, макар да нямаше доказателства за това. Хунската материална култура не се появава в Източна Европа едва през IV век, не, тя си присъства много по-рано защото е скитска. Така наречените хунски котли са ритуални скитски котли, които ги има в Добруджа още пред първото хилядолетие преди Христа. Останалата хунска материална култура не се различава от скитската от по-ранни времена.
Самото име хуни се обяснява със стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден. Така наречените хуни са царските скити споменати от Херодот. Става дума за едно силно доминантно племе, на което всички останали жители на Черноморските степи са били подчинени. Дори и името скити се тълкува на български език. Това е открито от проф. Ганчо Ценов, който представи свидетелството на Страбон, че скити означава номади, т.е. скитащи се, а обяснение получаваме от старобългарския глагол скытати сен- скитам.
След възраждането на България през II век, родствените траки и скити продължават да работят за пълното изтласкване на римляните от Балканите. Този амбициозен проект е осъществен през 680-681 година. Разбира се не всички траки и скити имат щастието да са жители на свободната България. В територията на Гърция, а и в Мала Азия остават много траки. По-голямата част от скитите остават в земите на Украйна и стават деди на днешните украинци.
http://img1.liveinternet.ru/images/attach/c/7/98/298/98298959_large_4111845_0_6f7b3_4289d95c_XL.jpg
Това обяснява защо в България има древен град Преслав, а в Украйна Переславец. Това обяснява също защо украинците все още носят киката типична за старите българи, а и защо староукраинския език е почти неразличим от старобългарския. Това обяснява защо И.Дуриданов тълкува тракийският топоним Курписос с украинсикия глагол корпати-копая...Не, че украинците са траки, не те са потомци на скитите – братя на траките. Както в древността е имало прилика между езиците на траки и скити, така и днес има прилика между български и украински.
Навярно повечето читатели на тази статия са останали изненадани от изнесените данни.Следвайте логиката обаче, не ми вярвайте, търсете сами и проверявайте! Помислете – възможно ли е двата най-войнствени и най-силни народи на Източна Европа – траки и скити да изчезнат като сняг през летен ден? И как за Бога от нищото се появиха нови народи, които обаче имат същите обичаи и език като тези на “изчезналите” траки и скити? От гледна точка на демографията това е невъзможно.
Лъжите за изчезването на траките и скитите са съчинени по ред причини. Когато се скрие родствената връзка между два народа, вече е лесно те да се насъскат един срещу друг. Войната винаги е носела големи доходи на тези, които изкуствено предизвикват конфликти. Не е случайна поговорката – Двама се карат, третия печели.
Скрият ли се и подвизите на предците на един народ, наследниците губят примера на своите деди, оставят без корени и лесно биват използвани от чужденци. Без национална гордост и достойнство всеки народ е обречен да изчезне. Ако ти не уважаваш себе си, как ще искаш уважение от другите?
ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО АСПАРУХ
Спекулациите и предположенията относно името на княз Аспарух са много. Изследователи като Вамбери, Фехер и Немет направиха отчаяни опити да намерят тюркска етимология. Като обяснение даваха изрази като беден човек, другар-вълк, другар, който дава...След време обаче дори и защитниците на тюрко-алтайската теория за произхода на българите ( Симеонов, Бешевлиев) признават, че името на нашият древен владетел в никакъв случай не е тюрко-алтайско.
А.Куник, В. Томашек, В.И. Абаев, М. Фасмер и др. свързват частицата АСПА с древноиранска дума за кон. Относно окончанието РУХ Абаев смята, че то отговаря на авестийската дума РАОЧА- лъч, светлина, гръцката ЛЕУКОС- светлина, а като произход името трябва да е било скитско...Кои обаче са скитите, на които Аспарух дължи името си, къде са живели, с какво са известни?
В древността този народ е обитавал обширни територии, от нашата Добруджа та чак до Индия. Скитски находки са намирани също в Германия ( Фетерсфелде) и Близкия Изток ( там те основават свой град носещ името Скитополис). Скитите участват в събарянето на Асирийската Империя, владеят Мала Азия три десетилетия, а Египет се спасява от нашествие благодарение на многото дарове, които фараонът Псамитех I дава на скитският владетел с молба да не води война с него. Дори и персийският цар Дарий не успява да покори този войнствен и пълен с енергия народ.
Днес скитите са наречени иранци, но за повечето хора, това е едно не особено ясно понятие. Иранци е алтернативната форма на арийци – хората покорили Индия и голяма част от Мала Азия. В индийските пурани източните скити са определени като потомци на кшатрия – воинската класа на ведическите арийци. Персите наричат същите източни скити сака хаома варга – скити пиещи хаома ( свещеното питие на арийците). Според Страбон източните скити – саките и тези от Европа ( обитавали и нашата Добруджа ) са един и същи народ. Дион Касий пък твърди, че тракийското племе даки е клон на скитите, т.е. скити и траки са роднини. Свидетелството на римския летописец се потвърждава от идентичните погребални ритуали на траки и скити, а също и от стила на изкуството им, оръжията, обичаите ( най-фрапиращият е правенето на чаши от черепа на враговете). Разлика между траки и скити е това, че населението на повечето тракийски племена е било уседнало, а скитите са скитали понеже основният им поминък е бил скотовъдство.
Това, че траките са роднини на скитите, а и че самите траки са арийци ( иранци) се потвърждава и от Стефан Византийски, който ни осведомява, че скитите са тракийски народ, а и, че по-старото име на Тракия било Ария. Това не трябва да ни учудва защото най-раните погребения от арийски тип се появяват в черноморските степи – трето хилядолетие преди Христа. В същият този район е опитомен и конят – свещеното животно на древните арийци ( иранци). Фактите показват, че в дълбока древност тракийски и сродните им тракийски племена са предприели поход ( миграция ) към Средна Азия където са покорили значителна част от местното население и са го повлияли езиково и културно. Поради това влияние дедите на перси, пащуни, дарди и др. започват да говорят езици показващи много общи белези с арийския ( иранския), т.е. същинските арийци (иранци) са траки и скити, докато азиатските народи са само иранизирани, тъй както испанците, португалците и французите не са от потеклото на старите римляни, а само са повлияни от потомците на Ромул и Рем.
Най-древните, истинските иранци ( арийци) са древно Балканско население, затова получаваме потвърждение и от топонимите оставени в Малка Скития ( Добруджа). Там преобладават селища съдържащи частицата ДЕВА/ДАВА – селище, място за полагане на стан. Според В. Георгиев ДЕВА/ДАВА са обясними с българският глагол девам/дявам – полагам, слагам ( основи на селище).
Други топоними съдържат думи като бела, тама, дери, ости, пади, вода отговарящи на нашите бела ( бяла), тъма, дера, уста, пад ( падина), вода... Виждаме, че езикът на старите арийски скити (иранци) изобщо не се е губил, ние си го говорим и днес, а това показва също, че сме местно население, не пришълци от Азия. Сродните наши думи с тези на народите от Иран, Афганистан и Индия се дължат на влиянието на част от нашите предци, които в дълбока древност са извършили поход към Среда Азия и са покорили местното население. Толкова за скитите, нека обърнем внимание на значението на името АСПАРУХ.
Антропонимът АСПАРУХ наистина съдържа елементът АСПА-кон. На санскрит вариантът е АСУ, АСВА като първоначалното значение е бърз, бързак, движещ се бързо. Сродни думи на АСУ, АСВА и АСПА са тракийските теоними АСДУЛ, АСПИОС, ЕСВЕНИС ( и двата със значение ездач) а също и нашите глаголи ЯЗДЯ ( придвижвам се бързо), ОАСВАМ СЕ, ОЯСВАМ СЕ, – бързам. Да не забравяме и старобългарската СПЕХЪ – бързина.
Окончанието РУК, РУХ наистина може да е свързано с авестийската дума раоча, санскритската руча- сияние, светлина... да не дабравяме и старобългарската луча- светлина, сияние. Във ведически санскрит както и в тракийския ( древният български) и имало взаимозамяна на Р и Л. Санкритските глаголи рияти и лияти имат значение лея, в езикът на траките пък имаме залт и зард –злато ( Залд-апа, Зард-апа). От тази особеност може да се види, че в далечното минало нашата дума луча –лъч, сияние може да е звучала и като руча, рука- сияние, лъч.
Аспарух, имащ варианти Еспор, Есперих означава светъл конник. Семантично името му има същата постройка като епитетът на тракийският конник Вед Еспис – виден, светъл ездач, т.е. може да се каже, че името на нашият древен владетел е тракийско, все пак няма докуметирани скитски теоними, или антропоними съдържащи елемент асп, азд, есп.
ЗА ЕЗИКА НА СКИТИТЕ-БЪЛГАРИ – УКРИТИТЕ СВЕДЕНИЯ
Преди около 7000 години населението на Балканите не се е отличавало особено много от населението обитаващо земи на север от Черно море. За това свидетелстват общите обреди, почти идентичната керамика, идолна пластика, тип жилища и т.н. Неотдавна, общите корени на древните балканци наречени в историческо време траки и населението създало първите селища на територията на Украйна бе доказано и с помощта на генетични проучвания.
Триполска керамика и идоли
http://i.tyzhden.ua/content/digest/week/2013/july/trypilla.jpg
http://ukrainianweek.com/History/83855
Благодарение на разпространението на определен вид съдове, технологии и т.н., да не забравяме и разпространението на организираното земеделие и скотовъдство, да не забравяме и резултатите от генетичните проучвания, може да се заключи, че в края на Каменната епоха, хора от нашите земи са се установили в Черноморските степи, по-специално територията на Украйна.
Идоли типични за Триполие, Украйна, Кукутени, Румъния и Овчарово, България
http://www.litopys.com.ua/upload/iblock/bee/bee3fc57e6f7ee67637a1151d275a195.jpg
Макар в далечното минало да не е имало пътища като днешните, балканските преселници са продължавали да поддържат контакти със своите роднини живеещи на юг от Дунава. От нашите земи са изнасяни метали и метални предмети, най-вече посредством салове и лодки. От север са внасяни животински кожи и др. продукти. По време на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени, които правят земеделието в определени региони невъзможно. Най-засегнати са жителите на Черноморските степи, те са принудени да се концентрират върху отглеждането на животни, като с това волю-неволю трябва и да променят местоживелищата си в търсене на нова паша за огромните си стада.
Именно този начин на живот довежда до това, че потомците на старите балканци обитаващи Черноморските степи наричат себе си скитащи, или както влизат в историята – скити/Σκύθοι, Σκύθας. Eдин от първите обърнали внимание на факта, че името на скитите е обяснимо на български език, с помощта на скытати сѧ бе д-р Ганчо Ценов, който направи извода си въз основа на свидетелството на Страбон: “Скити, наречени още номади “ – “Σκύθας ἐκάλουν ἢ Nομάδας” – Strab.I.2.27.
Разбира се, климатичните промени от Бронзовата епоха засягат и сродното на скитите население на юг от Дунава. И на наша територия част от хората са принудени да изоставят земеделието и да се концентрират върху скотовъдството, или по-точно трансхуматното скотовъдство, за което е характерно придвижване към различни региони в различните сезони. Отново, както при дошлото от Балканите население на Черноморските степи, у нас също определени групи се самоназовават скитащи защото са в постоянно движение със стадата си.
Пример за това са споменатите от Херодот и Тукидид траки грестони, познати и като крестони. Името грестони/Γραστώνης е обяснимо със стблг. грѧсти-вървя, отивам.
Въпросните грестони са предците на българските пастири, които до началото на ХХ век водеха през хладните сезони стадата си по Беломорието, а с идването на топлината се завръщаха в предлагащите паша Родопи.
Да се върнем обаче на скитите. Те могат да бъдат наречени траки занимаващи се със скотовъдство. В търсенето на нови земи, тези стари балканци отиват доста надалеч от родните си места. Някои се установяват в Средна Азия, ставайки съседи на перси, индийци, китайци и др. Други остават на Балканите, по-точно в Добруджа където са намерени сечените преди около 2200 години монети на скитските царе Хараспос, Адраспос (с имена сродни на името на Хероса Ут-аспиос и това на княз Аспарух), Канит и др.
Различни амбициозни владетели правят опит да завладеят скитите, но без успех. Персиецът Дарий е пренуден да побегне, преследван от хората пожелал да покори. Филип II нанася поражение на армията на скитския цар Атей/Aτεάς (името му е сродно на това на тракийския бог Атис/ Ἄττις), но не успява да окупира Скития и да я постави под своя власт. Половин хилядолетие по-късно, по времето на цар Скилур/Σκίλουρος (името му е сродно на трак. Скелабрия/Σκελαβρια, което Томашек тълкува със sl.skala-скала- Том. II. 83.), скитите са все още могъщ народ.
Плутарх разказва, че на смъртното си ложе цар Скилур повикал синовете си и ги накарал да пречупят сноп стрели. Това не се отдало на никого и тогава старият владетел развързал снопа, после започнал да чупи стрелите една по една. След като сторил това, обяснил на наследниците си, че докато са заедно, те са силни, но разделят ли се, ще бъдат пречупени като отделните стрели. Интересното сказание е познато на доста българи защото отразява легендата за княз Кроват, наричан неправилно хан Кубрат и неговите синове. Реално, коренът на разказа намираме в басните на живелия около 1000 години по-рано от Кроват тракийски създател на басни Езоп.
През XIX и XX век, определени учени решават, че след времето на Скилур скитите изчезват от полето на историята, точно както е решено и да бъдат обявени траките за напуснал полето на историята народ. Следващите интересите на своите държави чужди историци, внушават, че хуните са нов народ, който е заел мястото на скитите. За да се наложи тази лъжа, бива укрита много информация.
Премълчан е факта, че познаващият лично Атила и неговите хора Приск, нарича хуните скити, пише за скитски дрехи, скитски ботуши, скитски песни.
Премълчан е факта, че описаното от Йордан погребение на Атила е реално отражение на описаните от Херодот скитски погребални обреди, а и обредите одрисите, за които пише Ксенофонт в своята “Гръцка История”.
Премълчано е сведениео на друг познавач на хуните – Прокопий, който обяснява, че в стари времена хуните са познати като масагети. Тези масагети Херодот причислява към скитите, а Йордан е убеден, че те са част от семейството на гетите. Йордан обяснява, че след битката с цар Кир, масагетите със своята царица Томира се установили в Малка Скития (Добруджа бел.авт.) като град Томи (намиращият се в Румъния Кюстенджа бел.авт.).
Имайки предвид тези факти, ние не трябва да се учудваме, че за Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Не трябва да се учудваме и на това, че за Касий Дион, северните траки са част от скитите. Не е странно и споменатото в схолии към работи на Аристофан твърдение, че източните скити саките са тракийски народ. Всичко е от ясно по-ясно когато цялата информация е поднесена.
За жалост, различни авторитети не просто се правят на слепи за определени важни данни, но и разпространяват заблуди. Една вредна за историята ни заблуда е тази за иранския език на скитите. С тази работа ще покажа какви са били аргументите на редица светила на науката, според които скитите са иранци.
Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н.
Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него...Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии...” –Plin.VII.16-17.
Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански, Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска. Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.
По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.”
Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход: “ В слове μέσπλη, которое явно членится на две части, можно правдоподобно выделить отражение и.-е. *mis- 'луна, месяц', которое в иранском нормально рефлексировало в форме mah-. Ясно, что μέσπλη - не скифское название луны. Чье именно - сказать трудно (фракийский, армянский рефлексы этого индоевропейского слова имели бы свои отличия). Для более полного объяснения μέσπλη подошла бы индоарийская конструкция *mas- 'месяц' +рга-, ср. др.-инд. prata-, прич. прош. страд, 'наполненный', откуда μέσπλη - 'полная луна'. “
Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Биобрис/Bιοβρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).
Плиний дава и други данни за езика на скитите твърдейки, че скитското име за река Дон е Син(у): “Tanaim ipsum Scythae Sinum vocant.” Навярно понеже и тази скитска глоса няма обяснение на ирански, Трубачов я дефинира като псевдо-скитска. Руският учен търси връзка със стинд. síndu-река, a и обитаващите земите край Азовско море Σινδοι/Синди.
Хубаво, но защо не са споменати тракийските Σινδοναῖοι/Синдонеи, Σιντοί/Синти, Sintice/Синтика, Σίνδος/Синдос, Σίνθος/Синтос, та нима те не показват връзка? Макар Плиний и Хезихий да казват ясно и точно, че се касае за скитски думи, глосите биват обявени от специалистите за нескитски...понеже не са ирански. И това е наука?
Излиза, че предубеждението се приема за безспорен факт, който не се нуждае от доказателства, но в истинската наука няма място за предубеждения – или дадено твърдение може да се докаже убедително, или не. Представените до тук скитски глоси показват, че езика на скитите не е бил ирански, а по-скоро трябва да се причисли към тракийския – факт обясняващ защо Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.
Отгърнахме още една страница от истинската ни история и не само разбрахме какъв е произходът на името Аспарух, но и кои всъщност са истинските иранци - скитите обитавали в дълбока древност нашата Добруджа, а също и траките, чиято древна държава е носила името Ария...
За скитското нахлуване в Палестина
Инна Николаевна Медведская
ВДИ, № 2, 2000 г.
Това обяснява защо в България има древен град Преслав, а в Украйна Переславец. Това обяснява също защо украинците все още носят киката типична за старите българи, а и защо староукраинския език е почти неразличим от старобългарския. Това обяснява защо И.Дуриданов тълкува тракийският топоним Курписос с украинсикия глагол корпати-копая...Не, че украинците са траки, не те са потомци на скитите – братя на траките. Както в древността е имало прилика между езиците на траки и скити, така и днес има прилика между български и украински.
Навярно повечето читатели на тази статия са останали изненадани от изнесените данни.Следвайте логиката обаче, не ми вярвайте, търсете сами и проверявайте! Помислете – възможно ли е двата най-войнствени и най-силни народи на Източна Европа – траки и скити да изчезнат като сняг през летен ден? И как за Бога от нищото се появиха нови народи, които обаче имат същите обичаи и език като тези на “изчезналите” траки и скити? От гледна точка на демографията това е невъзможно.
Лъжите за изчезването на траките и скитите са съчинени по ред причини. Когато се скрие родствената връзка между два народа, вече е лесно те да се насъскат един срещу друг. Войната винаги е носела големи доходи на тези, които изкуствено предизвикват конфликти. Не е случайна поговорката – Двама се карат, третия печели.
Скрият ли се и подвизите на предците на един народ, наследниците губят примера на своите деди, оставят без корени и лесно биват използвани от чужденци. Без национална гордост и достойнство всеки народ е обречен да изчезне. Ако ти не уважаваш себе си, как ще искаш уважение от другите?
ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО АСПАРУХ
Спекулациите и предположенията относно името на княз Аспарух са много. Изследователи като Вамбери, Фехер и Немет направиха отчаяни опити да намерят тюркска етимология. Като обяснение даваха изрази като беден човек, другар-вълк, другар, който дава...След време обаче дори и защитниците на тюрко-алтайската теория за произхода на българите ( Симеонов, Бешевлиев) признават, че името на нашият древен владетел в никакъв случай не е тюрко-алтайско.
А.Куник, В. Томашек, В.И. Абаев, М. Фасмер и др. свързват частицата АСПА с древноиранска дума за кон. Относно окончанието РУХ Абаев смята, че то отговаря на авестийската дума РАОЧА- лъч, светлина, гръцката ЛЕУКОС- светлина, а като произход името трябва да е било скитско...Кои обаче са скитите, на които Аспарух дължи името си, къде са живели, с какво са известни?
В древността този народ е обитавал обширни територии, от нашата Добруджа та чак до Индия. Скитски находки са намирани също в Германия ( Фетерсфелде) и Близкия Изток ( там те основават свой град носещ името Скитополис). Скитите участват в събарянето на Асирийската Империя, владеят Мала Азия три десетилетия, а Египет се спасява от нашествие благодарение на многото дарове, които фараонът Псамитех I дава на скитският владетел с молба да не води война с него. Дори и персийският цар Дарий не успява да покори този войнствен и пълен с енергия народ.
Днес скитите са наречени иранци, но за повечето хора, това е едно не особено ясно понятие. Иранци е алтернативната форма на арийци – хората покорили Индия и голяма част от Мала Азия. В индийските пурани източните скити са определени като потомци на кшатрия – воинската класа на ведическите арийци. Персите наричат същите източни скити сака хаома варга – скити пиещи хаома ( свещеното питие на арийците). Според Страбон източните скити – саките и тези от Европа ( обитавали и нашата Добруджа ) са един и същи народ. Дион Касий пък твърди, че тракийското племе даки е клон на скитите, т.е. скити и траки са роднини. Свидетелството на римския летописец се потвърждава от идентичните погребални ритуали на траки и скити, а също и от стила на изкуството им, оръжията, обичаите ( най-фрапиращият е правенето на чаши от черепа на враговете). Разлика между траки и скити е това, че населението на повечето тракийски племена е било уседнало, а скитите са скитали понеже основният им поминък е бил скотовъдство.
Това, че траките са роднини на скитите, а и че самите траки са арийци ( иранци) се потвърждава и от Стефан Византийски, който ни осведомява, че скитите са тракийски народ, а и, че по-старото име на Тракия било Ария. Това не трябва да ни учудва защото най-раните погребения от арийски тип се появяват в черноморските степи – трето хилядолетие преди Христа. В същият този район е опитомен и конят – свещеното животно на древните арийци ( иранци). Фактите показват, че в дълбока древност тракийски и сродните им тракийски племена са предприели поход ( миграция ) към Средна Азия където са покорили значителна част от местното население и са го повлияли езиково и културно. Поради това влияние дедите на перси, пащуни, дарди и др. започват да говорят езици показващи много общи белези с арийския ( иранския), т.е. същинските арийци (иранци) са траки и скити, докато азиатските народи са само иранизирани, тъй както испанците, португалците и французите не са от потеклото на старите римляни, а само са повлияни от потомците на Ромул и Рем.
Най-древните, истинските иранци ( арийци) са древно Балканско население, затова получаваме потвърждение и от топонимите оставени в Малка Скития ( Добруджа). Там преобладават селища съдържащи частицата ДЕВА/ДАВА – селище, място за полагане на стан. Според В. Георгиев ДЕВА/ДАВА са обясними с българският глагол девам/дявам – полагам, слагам ( основи на селище).
Други топоними съдържат думи като бела, тама, дери, ости, пади, вода отговарящи на нашите бела ( бяла), тъма, дера, уста, пад ( падина), вода... Виждаме, че езикът на старите арийски скити (иранци) изобщо не се е губил, ние си го говорим и днес, а това показва също, че сме местно население, не пришълци от Азия. Сродните наши думи с тези на народите от Иран, Афганистан и Индия се дължат на влиянието на част от нашите предци, които в дълбока древност са извършили поход към Среда Азия и са покорили местното население. Толкова за скитите, нека обърнем внимание на значението на името АСПАРУХ.
Антропонимът АСПАРУХ наистина съдържа елементът АСПА-кон. На санскрит вариантът е АСУ, АСВА като първоначалното значение е бърз, бързак, движещ се бързо. Сродни думи на АСУ, АСВА и АСПА са тракийските теоними АСДУЛ, АСПИОС, ЕСВЕНИС ( и двата със значение ездач) а също и нашите глаголи ЯЗДЯ ( придвижвам се бързо), ОАСВАМ СЕ, ОЯСВАМ СЕ, – бързам. Да не забравяме и старобългарската СПЕХЪ – бързина.
Окончанието РУК, РУХ наистина може да е свързано с авестийската дума раоча, санскритската руча- сияние, светлина... да не дабравяме и старобългарската луча- светлина, сияние. Във ведически санскрит както и в тракийския ( древният български) и имало взаимозамяна на Р и Л. Санкритските глаголи рияти и лияти имат значение лея, в езикът на траките пък имаме залт и зард –злато ( Залд-апа, Зард-апа). От тази особеност може да се види, че в далечното минало нашата дума луча –лъч, сияние може да е звучала и като руча, рука- сияние, лъч.
Аспарух, имащ варианти Еспор, Есперих означава светъл конник. Семантично името му има същата постройка като епитетът на тракийският конник Вед Еспис – виден, светъл ездач, т.е. може да се каже, че името на нашият древен владетел е тракийско, все пак няма докуметирани скитски теоними, или антропоними съдържащи елемент асп, азд, есп.
ЗА ЕЗИКА НА СКИТИТЕ-БЪЛГАРИ – УКРИТИТЕ СВЕДЕНИЯ
Преди около 7000 години населението на Балканите не се е отличавало особено много от населението обитаващо земи на север от Черно море. За това свидетелстват общите обреди, почти идентичната керамика, идолна пластика, тип жилища и т.н. Неотдавна, общите корени на древните балканци наречени в историческо време траки и населението създало първите селища на територията на Украйна бе доказано и с помощта на генетични проучвания.
Триполска керамика и идоли
http://i.tyzhden.ua/content/digest/week/2013/july/trypilla.jpg
http://ukrainianweek.com/History/83855
Благодарение на разпространението на определен вид съдове, технологии и т.н., да не забравяме и разпространението на организираното земеделие и скотовъдство, да не забравяме и резултатите от генетичните проучвания, може да се заключи, че в края на Каменната епоха, хора от нашите земи са се установили в Черноморските степи, по-специално територията на Украйна.
Идоли типични за Триполие, Украйна, Кукутени, Румъния и Овчарово, България
http://www.litopys.com.ua/upload/iblock/bee/bee3fc57e6f7ee67637a1151d275a195.jpg
Макар в далечното минало да не е имало пътища като днешните, балканските преселници са продължавали да поддържат контакти със своите роднини живеещи на юг от Дунава. От нашите земи са изнасяни метали и метални предмети, най-вече посредством салове и лодки. От север са внасяни животински кожи и др. продукти. По време на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени, които правят земеделието в определени региони невъзможно. Най-засегнати са жителите на Черноморските степи, те са принудени да се концентрират върху отглеждането на животни, като с това волю-неволю трябва и да променят местоживелищата си в търсене на нова паша за огромните си стада.
Именно този начин на живот довежда до това, че потомците на старите балканци обитаващи Черноморските степи наричат себе си скитащи, или както влизат в историята – скити/Σκύθοι, Σκύθας. Eдин от първите обърнали внимание на факта, че името на скитите е обяснимо на български език, с помощта на скытати сѧ бе д-р Ганчо Ценов, който направи извода си въз основа на свидетелството на Страбон: “Скити, наречени още номади “ – “Σκύθας ἐκάλουν ἢ Nομάδας” – Strab.I.2.27.
Разбира се, климатичните промени от Бронзовата епоха засягат и сродното на скитите население на юг от Дунава. И на наша територия част от хората са принудени да изоставят земеделието и да се концентрират върху скотовъдството, или по-точно трансхуматното скотовъдство, за което е характерно придвижване към различни региони в различните сезони. Отново, както при дошлото от Балканите население на Черноморските степи, у нас също определени групи се самоназовават скитащи защото са в постоянно движение със стадата си.
Пример за това са споменатите от Херодот и Тукидид траки грестони, познати и като крестони. Името грестони/Γραστώνης е обяснимо със стблг. грѧсти-вървя, отивам.
Въпросните грестони са предците на българските пастири, които до началото на ХХ век водеха през хладните сезони стадата си по Беломорието, а с идването на топлината се завръщаха в предлагащите паша Родопи.
Да се върнем обаче на скитите. Те могат да бъдат наречени траки занимаващи се със скотовъдство. В търсенето на нови земи, тези стари балканци отиват доста надалеч от родните си места. Някои се установяват в Средна Азия, ставайки съседи на перси, индийци, китайци и др. Други остават на Балканите, по-точно в Добруджа където са намерени сечените преди около 2200 години монети на скитските царе Хараспос, Адраспос (с имена сродни на името на Хероса Ут-аспиос и това на княз Аспарух), Канит и др.
Различни амбициозни владетели правят опит да завладеят скитите, но без успех. Персиецът Дарий е пренуден да побегне, преследван от хората пожелал да покори. Филип II нанася поражение на армията на скитския цар Атей/Aτεάς (името му е сродно на това на тракийския бог Атис/ Ἄττις), но не успява да окупира Скития и да я постави под своя власт. Половин хилядолетие по-късно, по времето на цар Скилур/Σκίλουρος (името му е сродно на трак. Скелабрия/Σκελαβρια, което Томашек тълкува със sl.skala-скала- Том. II. 83.), скитите са все още могъщ народ.
Плутарх разказва, че на смъртното си ложе цар Скилур повикал синовете си и ги накарал да пречупят сноп стрели. Това не се отдало на никого и тогава старият владетел развързал снопа, после започнал да чупи стрелите една по една. След като сторил това, обяснил на наследниците си, че докато са заедно, те са силни, но разделят ли се, ще бъдат пречупени като отделните стрели. Интересното сказание е познато на доста българи защото отразява легендата за княз Кроват, наричан неправилно хан Кубрат и неговите синове. Реално, коренът на разказа намираме в басните на живелия около 1000 години по-рано от Кроват тракийски създател на басни Езоп.
През XIX и XX век, определени учени решават, че след времето на Скилур скитите изчезват от полето на историята, точно както е решено и да бъдат обявени траките за напуснал полето на историята народ. Следващите интересите на своите държави чужди историци, внушават, че хуните са нов народ, който е заел мястото на скитите. За да се наложи тази лъжа, бива укрита много информация.
Премълчан е факта, че познаващият лично Атила и неговите хора Приск, нарича хуните скити, пише за скитски дрехи, скитски ботуши, скитски песни.
Премълчан е факта, че описаното от Йордан погребение на Атила е реално отражение на описаните от Херодот скитски погребални обреди, а и обредите одрисите, за които пише Ксенофонт в своята “Гръцка История”.
Премълчано е сведениео на друг познавач на хуните – Прокопий, който обяснява, че в стари времена хуните са познати като масагети. Тези масагети Херодот причислява към скитите, а Йордан е убеден, че те са част от семейството на гетите. Йордан обяснява, че след битката с цар Кир, масагетите със своята царица Томира се установили в Малка Скития (Добруджа бел.авт.) като град Томи (намиращият се в Румъния Кюстенджа бел.авт.).
Имайки предвид тези факти, ние не трябва да се учудваме, че за Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Не трябва да се учудваме и на това, че за Касий Дион, северните траки са част от скитите. Не е странно и споменатото в схолии към работи на Аристофан твърдение, че източните скити саките са тракийски народ. Всичко е от ясно по-ясно когато цялата информация е поднесена.
За жалост, различни авторитети не просто се правят на слепи за определени важни данни, но и разпространяват заблуди. Една вредна за историята ни заблуда е тази за иранския език на скитите. С тази работа ще покажа какви са били аргументите на редица светила на науката, според които скитите са иранци.
Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н.
Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него...Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии...” –Plin.VII.16-17.
Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански, Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска. Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.
По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.”
Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход: “ В слове μέσπλη, которое явно членится на две части, можно правдоподобно выделить отражение и.-е. *mis- 'луна, месяц', которое в иранском нормально рефлексировало в форме mah-. Ясно, что μέσπλη - не скифское название луны. Чье именно - сказать трудно (фракийский, армянский рефлексы этого индоевропейского слова имели бы свои отличия). Для более полного объяснения μέσπλη подошла бы индоарийская конструкция *mas- 'месяц' +рга-, ср. др.-инд. prata-, прич. прош. страд, 'наполненный', откуда μέσπλη - 'полная луна'. “
Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Биобрис/Bιοβρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).
Плиний дава и други данни за езика на скитите твърдейки, че скитското име за река Дон е Син(у): “Tanaim ipsum Scythae Sinum vocant.” Навярно понеже и тази скитска глоса няма обяснение на ирански, Трубачов я дефинира като псевдо-скитска. Руският учен търси връзка със стинд. síndu-река, a и обитаващите земите край Азовско море Σινδοι/Синди.
Хубаво, но защо не са споменати тракийските Σινδοναῖοι/Синдонеи, Σιντοί/Синти, Sintice/Синтика, Σίνδος/Синдос, Σίνθος/Синтос, та нима те не показват връзка? Макар Плиний и Хезихий да казват ясно и точно, че се касае за скитски думи, глосите биват обявени от специалистите за нескитски...понеже не са ирански. И това е наука?
Излиза, че предубеждението се приема за безспорен факт, който не се нуждае от доказателства, но в истинската наука няма място за предубеждения – или дадено твърдение може да се докаже убедително, или не. Представените до тук скитски глоси показват, че езика на скитите не е бил ирански, а по-скоро трябва да се причисли към тракийския – факт обясняващ защо Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.
Отгърнахме още една страница от истинската ни история и не само разбрахме какъв е произходът на името Аспарух, но и кои всъщност са истинските иранци - скитите обитавали в дълбока древност нашата Добруджа, а също и траките, чиято древна държава е носила името Ария...
Ние имаме с какво да се гордеем. Дедите ни изградиха силни държави не с кръвта и потта на милиони роби, а със собствен труд и умения. Предците ни не използваха по-слабите, а им подаваха приятелска ръка, разпространяваха искрата на познанието и бяха носители на свободата. Ние носим същата кръв, имаме и същите възможности.
Време е да отхвърлим дрипавата дреха наметната ни от чужденци и да заживеем като горди и осъзнати българи – силни, но и добри, решителни, но и изпълнени с любов към ближния. Време е да бъдем Българи!
Време е да отхвърлим дрипавата дреха наметната ни от чужденци и да заживеем като горди и осъзнати българи – силни, но и добри, решителни, но и изпълнени с любов към ближния. Време е да бъдем Българи!
Инна Николаевна Медведская
ВДИ, № 2, 2000 г.
На основата на каменните гробове в Норшун-тепе и Имирлере, веднага става ясно къде има другаде каменни гробове от този тип и епоха. Такива са намерени в централната част на север от Кавказ. Подобни, но във форма на каменни кутии, има и на Крим.
Плиний е друг автор от времето на Античността, чиито творби съдържат много ценни за историята ни дани. Той съобщава за клон на траки сарапари още по-на изток, чак до бактрийците - [2] VI.48.
На север от територията на днешен Иран са локализирани хора носещи името едони [2] VI.xviii-50. На север, северозапад от Индия са разположени селищата на тюни и кикони [2] VI.55.
Традиционните земи на едоните, тюните и киконите са на Балканите. Ксенофон разполага тюните в Югоизточна Тракия и споменава, че те са едни от най-опасните траки, изпитани в нощните нападения [3] VII.2. Киконите са известни на Омир, а по времето на Херодот, те все още обиватат старите си владения [4] VII.110. За едоните знаем, че обитават долното течение на река Стрюмон (Струма) [4] V.11.
Бащата на историята твърди, че арменците (по-скоро аристокрацията им) произлизат от тракийското племе фриги [4] VII.73. Съседи на арменците са и добиващите желязо траки-халиби – [1] 11.14.5. Плиний ги разполага в съседство с тибарените, мосиниките и генетите – [2] Plin.VI.11. На друго място, описвайки племената обитаващи Кавказ в близост до Армения Плиний споменава арменохалиби – [2] Plin.VI.xi-29.
“Beyond these are the deserts of Colchios, on the side of which that looks towards the Ceraunian Mountains dwell the Armenochalybes; and there is the country of the Moschi, extending to the river Iberus.”
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D6%3Achapter%3D11
За тракийско присъствие в Армения пише Киркор Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.
Джаукян показва връзката между трак. хидроними и топоними (местни названия) Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа.
Джаукян споменава и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).
Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Ишпили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия).
Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отоншение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.
В Черноморските степи са живели гети, тира-гети, тиса-гети, сапеи и други тракийски народи [2] IV.xii-82, IV.xii-88, VI.vii-22. На полуостров Крим, в древните Олбия и Истрия на различни паметници са регистрирани тракийски лични имена като Битюс, Дидзас, Сефт, Дзурес, Далас, Мендика, Вистас [5] с. 58-83.
Малък брой хора знаят и за това, че в Приазовието, в земите наречени Кимерия и Стара Велика България е имало Tракийско царство. Тракийското Боспорско Царство в земите на Стара Велика България.
.jpg)
.webp)
.gif)
%D0%BCZ5NxD%20(2).jpg)
.jpg)
