Последователи

петък, 24 януари 2025 г.

КРАДЦИ НА ИСТОРИЯ

 




https://www.youtube.com/watch?v=g41jr7v_UO8


Гърците - смесица от над 20 различни народа, или потомци на елините?

B началото на XIX немският учен Якоб Фалмерайер публикува няколко книги, с които разтърсва научния свят. Фалмерайер представя сведения за това, че във вените на гърците от ново време почти няма остатък от кръвта на старите елини и по-скоро се касае за смесица от албанци, славяни и др. говорещи гръцки език. Макар да е жестоко критикуван, Фалмерайер не е оборен от своите противници, защото е прав. А реално той е и доста скромен в своите заключения.

*В средата на първо хилядолетие пр.Хр. Херодот признава, че същинските гърци идват от Африка [Her.VI.53]. Бащата на историята добавя, че традиционната гръцка дреха егида е като тази на североафриканските номади [Her.IV.189]. Допълнено е и това, че старите погребални обреди на гърците са като тези на северноафриканските номади [Her.IV.190]. Най-ценното признание е това, че преди да асимилират местното население, гърците са били малка и незначителна група. Основната група асимилирани хора са пеласгите, но явно е имало и други, защото Херодот пише: "Много варварски народи се вляха в гръцкия" [Her.I.58]. По-късно Страбон, цитирайки Хекатей твърди, че в древността цяла Гърция е била заселена с варвари [Strab.VII.71.] И тук имаме сведения за времената дълго преди Херодот и Страбон. По-късно идват още много други народи и оставят своя генетичен отпечатък в Гърция и я правят конгломерат от различни етноси. През II в.пр. Хр. Рим завладява Македония и Гърция, това довежда до идването на групи колонисти. С течение на времето армията на Рим вече не е от жители на Апенините, а е съставена от представители на всички народи влизащи в империята. През IV в. Константин Велики прави тракийското селище Бюзантион столица на държавата си. От това време до началото на XV в. Костнантинопол е конгломерат от най-различни народи влизащи в състава на Римската Империя - Византия. Това разбира се важи и за другите големи градове от територията на Гърция.

*Освен предците на гърците, в Източната Римска Империя живеят римски колонисти от италийски произход. Също и фриги, мизи, пафлагонци, ликаонци, кападокийци, траки, северни траки наречени славени, илири, скити наречени хуни, арменци, иберийци, исаврийци, лази, цани, египтяни, араби, галати, гали, херули, лангобарди, сугамбри, вандали, савири, а по-късно и албанци. Не можем да пренебрегнем дошлите през късното Средновековие нормани, варангите, а разбира се и англо-саксите. *Понеже на територията на Гърция има огромен брой топоними и хидроними обясними на български език, учените ги свързват с така нареченото "славянско нашествие"от VI - VII в. Тази тема е сложна, защото реално така наречените нови названия са идентични с много от най-старите названия от територията на Гърция. В общи линии може да се каже, че не става дума за нашествие на нов народ, а за завръщане на стари поселници, чийто език е наречен български в ново време. *Това, че цяла Гърция е била населена с наши предци се доказва от огромния брой български по характер топоними и хидроними, описани в трудовете на Макс Фасмер и Федон Малингудис. *След падането на Константинопол през 1453 г. се влива и тюркска кръв при гърците. С идването на сефаридските евреи, в Солун, Константинопол-Истамбул и др. градове вече можем да говорим и за вливане на еврейски гени. Прочее, евреи на територията на Гърция е имало и още по-рано. В Стария Завет даже се говори за родство между евреи и спартанци, но тук явно става дума само за сравнително малка група хора от семитски произход. *Благодарение на генетични проучвания пък става ясна и връзката с населението на Африка и по-точно етиопците: HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks, A Arnaiz-Villena 1, K Dimitroski, A Pacho, J Moscoso, E Gómez-Casado, C Silvera-Redondo, P Varela, M Blagoevska, V Zdravkovska, J Martínez-Laso https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11260... Н. Църцаров, Къде са живели българите преди 2000 години – генетиката и математиката побеждават историческите догми https://rns.bg/%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%...



Произходът на гърците, или края на една мистерия

*С едно кратко видео е трудно да се обясни сложния етногенезис на нашите южни съседи. Причините за това се крият не само в изкуствено завоалираната им история, но и поради факта, че след идването си в Европа те са заели имената ели, елини, гърци, които по начало принадлежат на древно балканско население. Обикновено в научните среди не се говори за различните преселнически вълни, нито пък се обяснява, че дошлите от Африка мигранти са се смесили с коренните балканци и са взели техните имена. *Първата, сравнително скромна преселническа вълна от Африка е в периода XVI-XII в.пр. Хр. Следващата, вече значителна е в периода XII-VIII в.пр. Хр. Трета вълна, но не от Африка, а от Царство Израел има през VIII в.пр. Хр., веднага след асирийската агресия и унищожаването на царството. От XVI до VIII в.пр. Хр. на юг от нашите земи дошлите от Африка данайци се смесват с трако-пеласгите, а през VIII в.пр. Хр. идват и бежанци от Царство Израел. *По-късно, в периода на римското господство, на територията на Гърция живеят траки, галати, пафлагонци, кападокийци, арменци, лази, исаврийци, германи, араби [като Никифор Геник и неговия син Ставракий], евреи, хазари [Лъв Хазар и Ирина Хазарска са имали свои хора], да не забравяме и италийците [стари жители на Апенинския п-в], заселили се в периода на римската доминация. По време на късното Средновековие на територията на Гърция се заселват и много албанци. Всички тези различни етнически групи се явяват предци на днешните ни южни съседи. Можем със сигурност да кажем, че гърците са смесица от около 14 различни народа. Относно имената елини и гърци може да се каже, че най-важната информация не е дадена на широката публика. Елини идва от ели, а ели пък от сели, което е название на пеласгите, пазещи светилището на Зевс в Додона. Сели разбира се има и в Тракия - край град Селимврия и в областта Селетика, край Хемус. Това е установено от наши учени като акад. Георгиев. Името гърци, или грайки също принадлежи на пеласги, а в Тракия живеят техните роднини граите - деди на днешните граовци. Понеже името сели, променено от дошлите от Африка деди на южните ни съседи на ели, елини, е било престижно, то е прието от съседите на селите-елини. В последствие и по-отдалечени хора го приемат и след няколко века то вече се е превърнало в колективно название на хората живеещи на юг от Тракия и Македония. Това статукво се запазва до времето на късната Античност. След това смесеното население на Гърция, бивайки римски граждани приемат името ромеи - римляни. Названието елини се изоставя и не само се изоставя, но и придобива обиден характер. Този обиден характер името елини запазва за около 1000 години. Завръщене на етнонима елини идва благодарение на възникналото в Западна Европа течение филелинизъм - любов към елинската култура. В края на XVIII и началото на XIX в. различни влиятелни личности като Байрон и Фабие се явяват ревностни пропагандисти на филелинизма. *След 1832 г. смесеното население на Кралство Гърция бива индоктринирано, то искрено вярва, че е наследник на Елада. Докато за нас българите биват лансирани смазващи самочувствието ни лъжи, на южните ни съседи бива съчинявана славна история, повдигаща националната гордост. Имащите обяснение на български език хиляди названия на селища, реки, местности от територията на Гърция биват наречени сравнително нови, внесени от нашественици от север в периода VI-VII век. *Премълчано е най-важното: въпросноти "нови, славянски" названия имат успоредици във възможно най-древните названия на селища и реки от територията на Древна Елада. *Названията на реките Пеней, Кафисос, Илисос, Ахерон са обяснени от различни учени и изследователи със стблг. пѣна, капати, илъ, ѥзеро, но информацията остава позната само в тесен научен кръг. *Не се дава популярност и на факта, че древните божества на Елада Дионис, Деметра, Атина и др. са описани като русокоси и светлооки - точно каквито са божествата на траките според Ксенофан. *Потулен е и още един важен факт - използваните от древното население на Елада писмености: Линеар А и Линеар Б са непознати на гърците от времето на Античността, но за сметка на това имат най-близки паралели със старобългарските руни. Успенски признава това през 1905 г, а по-късно Сотиров посочва приликите на Линеар Б с глаголицата.



Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г., Експоната, според организаторите е с „прическа на древен „гръцки борец”. Интересното е, че този „гръцки борец” с брада, с гола глава и чембас /чумбас/ на върха на главата си. Знаете, че чембаса е "запазена марка" на старите българи. А също е бил използван и от брахманите - древните ведически жреци. При тях прическата /гола глава и чембас/ се е наричала sikha /сикха/.” Снимка от Интернет на sum.

Елинска цивилизация е изградена след Х век пр. Хр. от местното пеласгийско население


И пеласгите са носили прически тип "чумбас" - както "траките" и българите.
По света са известни само три народности, при които паразитизма е доведен до идеология и начин на същ ествуване - това са евреите, гърците и циганите.Египет в представите на древните евреи и гърци е това, което днес се представя за "американската мечта". Евреите - чергари и овчари - завинаги са запленени от огромните египетски мегаполиси, точно както някои днес - от небостъргачите на Ню Йорк. За това има примери в Библията от пророците, които им се подиграват, че при всяка трудност се размечтават да се върнат в Египет.Същото прехласване продължава и у данайците - гърците:
"Мъдростта на Египет е като приказка за гърците, които се чувстваха като деца в сравнение с тази древна раса." (Платон, Тимей, 22B) Древните гърци са имали един особен израз: "Прави се на египтянин" - преструва се пред хората, че знае или може. Среща се за пръв път в гръцкия език. От векове, учените определят гръцката култура за източник на западната цивилизация. Но какво, ако самата гръцка култура е едно наследство - една колония - на древните египтяни?
Училищата все още учат, че западната цивилизация е дете на Гърция. Натрапва се, че египетската цивилизация е "примитивна" в сравнение с културните и философски постиженията на гърците.
Ричард Едгар в "Black Spark, White Fire" твърди, че предположението, че древните египтяни не плават в Средиземно море е научен мит. И Тур Хейердал показа, че дори техните "примитивни плавателни съдове" са били в състояние да овладеят теченията на океаните - и са били много по-добре оборудвани за овладяване на много по-спокойните води на Средиземно море.
Същото булото на невежеството се поддържа, когато става дума за философия. И Платон и Питагор, които са определени за икони на гръцката философия, заявяват, че като други големи гръцки философи са получили знания в Египет. След години в египетски училища, те се завръщат в Гърция като "първите философи". Питагор учи в Мемфис. Платон учи в Египет 13 години. Менторът му е свещеник в Хелиопол - днешния Кайро. Години след това Страбон пътува в Египет. Гърците в хвалбите си се опитват да представят философията си за много по-стара, отколкото е всъщност.Терминът "гръцка философия" е погрешен, защото такава философия не съществува. Тя е копие на религиозната система на древен Египет, наречена Мистерии.
От 6 в. пр. Хр. до смъртта на Аристотел през 332 г. пр. Хр. гърците правят всичко възможно, за да изучат египетската култура от египетските жреци. След нашествието на Александър Велики, царските храмове и библиотеки са ограбени и школата на Аристотел превръща библиотеката в Александрия в свой изследователски център. Тогава на Аристотел са приписани голям брой книги - толкова много, че е физически невъзможно да бъдат съчинени от един човек за времето на един човешки живот.Stolen Legacy - Откраднатото наследство
Историята на гръцката философия е съчинена от школата на Аристотел. По-известните гръцки учени учат в Египет или изучават египетски знания, пренесени в Гърция.
Гръцките философи копират египетската философия и всичките им първоучители са дългогодишни ученици в египетските храмове, а по-късно си приписват заслугите.Днес се повтарят имената на гръцките философи и се натрапва, че те са най-великите.
Затова пък не се споменава нищо за учителите им - египетските философи: Птахотеп (Ptahhotep), Кагемни (Kagemni), Дуауф (Duauf), Аменхотеп (Amenhotep), Аменемопе (Amenemope), Имхотеп (Imhotep), Аменехат (Amenemhat), Мерикаре (Merikare), Сехотепибре (Sehotepibre), Хунануп (Khunanup) Akhenaten (Акхенатен).

1. Платон - живее около 20 години там. Обучава се при жреците в Мемфис. Учението му е изцяло египетски светоглед.
2. Питагор - и повече години в Египет, дори прочутата "питагорова теорема" представлява задача, дадена му от жреците - да измери височината на пирамида, като ученик.
3. Демокрит - 5 години.
4. Талес - около 10 години в Египет.
5. Аристарх - Библиотекар в Александрия
6. Архимед -10 години в Александрия и до последно си пише с египетски математици. Всичките му устройства имат прототип в Египет.
7. Евклид - живял почти само в Александрия.
8. Ератостен - 25 години в Александрия.
9. Аполоний Родоски - около 30 години в Александрия
10. Херодот: "Има и някои гърци, които си послужиха с това учение (египетското) – едни в по-ранни времена, други по-късно – и го представиха за свое. Знам техните имена, но няма да ги напиша.Страбон:Атиняните обичат чуждото както в друго отношение, така и в религията, те са приели толкова много чужди свещенодействия, та са станали за присмех дори в комедията, между другото те са приели и тракийските и фригийските. За Бендидиите споменава Платон, за фригийските свещенодействия - Демостен, укорявайки майката на Естин и самия него че присъствал на нейните тайни свещенодействия и викал много пъти: ενοι, σαβοι...Това се отнася към празниците на Сабазий и Великата майка.
  




Пеласги - ХII-то хил. пр.Хр., преди Неолита

- Херодот свидетелства, че земята наречена по негово време Гърция в миналото е наричана Пеласгия.
- Страбон твърди, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги.
- Плиний Стари пише, че Пелопонес е носил името Пеласгия, а Хемония е наричана Пеласгийски Аргос.
- Пеласгите в Аркадия са наречени от Аристотел - хората отпреди месечината - Пра-Селени (Proselenes, proselenoi) - Селене е богинята на месечината.

прототраки и пеласги - VII-мо хил. пр.Хр., от времето на Неолита (А пеласгите са посочени в Библията под името филистимляни!???)
траки – до VI век сл.Хр.- Платон пише: "У траките се намирали много книги... Купища книги от Орфей и Музей".
- Ксенофонт също съобщава, че: "У траките се намирали и много книги."
- Еврипид: "На тракийски таблички е записано Орфеевото слово".
- За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.

хети и фриги - XIV век пр.Хр. гърци - тъмнокожо малцинство в държавата на пеласгите - XV век пр.Хр.- Херодот казва, че гърците са нашественици в днешните си земи и, че гърците идват от Африка ( История, VI- 53).
- пак Херодот - погребалните гръцки обичаи са като на африканските номади (История -IV-190).
- пак Херодот - типичната гръцка дреха е от африкански произход (История -IV-189).
- Плиний Стари и Страбон също са на мнение, че гърците идват от Африка (Плиний, Естествена История- VII. LVI.195-198, Страбон, География -VII, 7. 1).
- Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите
- "Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил." ( http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html).
- Генетично изследване на различни учени доказа, че гърците са роднини на африканците http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506).

  


- Гърците напускат Египет когато Ахмозе изгонва хиксите -1550 пр. Хр.
- Пеласгите нападат Египет през 1150 пр. Хр.
- Херодот още твърди, че ахейците не са гърци и, че ахейците са местно население, а дорийците-данайци са нашественици...( История, VIII-73 ).
- Херодот е йониец, а според него самия, йонийците са гърцизирани пелазги, такива са Левкип и Анаксагор, а
- Орфей, дал музика на гърците е тракиец,
- Линей е също тракиец,
- Тамир е също тракиец,
- Клеофон е от тракийски произход,
- Хермий Атарнейски е тракиец,
- Дионисий Тракиец е този, който създава първата гръцка граматика,
- художникът Бригос е тракиец.
- Хегел казва, че до Питагор сред гърците науката била непозната и последният бил почнал да я въвежда. Интересното е, че Питагор всъщност пренася египетски знания и идеи и ги присажда сред гърците
- Аристотел е "метек", тоест атиняните са го имали "втора ръка" елин.
- Платон изразява отношението на гърците към труда. За гърка труда е робска работа. Той не знае от коя страна се сади житото и от коя се жъне, знае само да граби и убива, а после да философства.
- Гърците считат, че около V век пр.Хр., всичко важно гърците вече са го написали и направили.
- Елини и гърци да не са едно и също.- Предгръцките селища от Крит като Гординия (Гортиния), Пергам, Даво, Кносос са само варианти на тракийските Гордиум, Пергам, Дава, Книшава.

ТРОЯНСКАТА ВОЙНА И ТРАКИТЕ
„Троя” е познала траките и хетите. Видяла е египетските сили и много азиатски народи.
Но гърци не е виждала, тях още не ги е имало на сцената .Те по – късно са се явили, прибарали са архивите, преписали са и са досъчинили историята и са се вписали геройски в нея, като са дали на целия свят да разбере подвига им. А истинският им „подвиг„ е останал скрит.
sites.google.com/site/runiistorianew/troy---is-it-truth-istina-li-e-iliada
1. / Средновековният автор Йоан Цеца твърди, че българите са взели участие в Троянската война.
2. / В Краткото житие на Св. Климент Охридски авторът Димитрий Хоматиян твърди, че български поселения е имало около Малоазийската планина Олимп край Бурса още преди Александър Македонски.
3. / Град Анкара е основан от българи. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските" /славянски в кавички, защото става дума за сакалибски, сиреч български/ страни Сувар , Булгар и Анкара.
4. / Българската държава в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня, просъществувала чак до 1516 г. когато българската кралица Катерина с 8 хилядната българска войска е разбита от войските на СелимI.
5. / Голяма българска държава в планината Булгар даг /Българска планина/, управлявана от българската династия Яхши XII-XIV век. “О, Зевс пеласгийски, додонски!” - “Илиада” XVI-233 Пелазгите естествено нямат нищо общо с гърците, а след като Зевс е пелазгийски бог, то е ясно, че не е гръцки.Ахейските бойци на Менелай и Агамемнон, както и мирмидоните на Ахил не са чужди агресори, а хора близки по-произход с траки и трояни. Илиада е описание на една братоубийствена война....Ахейците са българи...,Аргос означава - Урал. Но и троянците(атрячците) също са български колонизатори и градът им бил център на всички малоазийски българи.Много богат и влиятелен с много развит флот и търговия.това е била причината за войната а Елена е била само повод..Същинските гърци дошли след разоряването на Троя,изтощените от дългата братоубийственна война ахейци и троянци не могли да се противопоставят и те се заселили в южната част на полуострова

.eklekti.com/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF/

1. Херодот -I-57 - Пеласгийския език не е в никакъв случай гръцки.
2. Страбон V-2-3 - Пеласгите са древен народ, живял на територията на цяла Гърция.
3. Херодот VIII-44, II-56 -Това, което днес е Гърция някога се наричаше Пеласгия.
4.Плиний- IV-III.8-iv - Старото име на Пелопонес бе Пеласгия.
5.Плиний- IV-V-19-vi - Аркадия бе наречена в древността Пеласгия.
6. Херодот I-56 - Йонийците са пеласги по произход.
7.Херодот - I- 57 - Атиняните са по произход пеласги, които са сменили езика си, когато са били асимилирани от гърците.
8.Херодот-I-58 - Гърците се превръщат от незначително племенце във влиятелен народ, защото са асимилирали много други хора.
9.Страбон VII-7-1 - Данай доведе хората си от Египет.
10.ПлинийVII-LVI-195-197 - Данай дойде от Египет.
11.Херодот IV-190 - Гърците имат същите погребални ритуали както и африканските номади.
12.Херодот IV-189 - Гръцката дреха аегис е африканска по произход.
13.Страбон V4-2 - Данай се установи в Аргос и издаде закон, с който хората наричащи себе си пеласги бяха преименувани данайци

sparotok.blogspot.com/2013/04/blog-post_24.html

01. За Троя човечеството знае от поемата на Омир „Илиада”. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново.
02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.
03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.
04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.
05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.
06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.
07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).
08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия.
09. След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.
10. „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.
11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).
12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.
13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.
14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.
15. За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров Д-р Робърт Лейтъм, уважаван етнограф от 19 век пише:
"Не смятам, че древното име на аргоските данайци (т.е. гърците) е нещо различно от името на израелското племе Дан. До такава степен сме свикнали да свързваме еврейте с Палестина, че забравяме да отбележим еврейското присъствие из други точки на света. Случаят с данайците и племето Дан е точно такъв." Ethnology of Europe, 1852, p. 137.Според хипотезата на И. Ядин името на данайците се съпоставя с названието на еврейското племе на Дан. - Вейнберг Й. Введение в Танах. Пророки. М.-Иерусалим, 2003. С.36
Животното на дановото племе, назовано "рогата змия" (Битие 47, 17) има паралел в гръцката митология. - Вайнберг, цитира И.Ш. Шифман ПРИЛИКАТА МЕЖДУ ГЪРЦИ И ЕВРЕИ Ярко свидетелство за произхода им е приликата в характера и поведението на гърци и евреи. Тя е очевидна за всички. Затова е и поговорката: "Кога плаче евреина? Когато се ражда грък." Толкова общо в характера, както между евреи и гърци, едва ли може да бъде случайно. То може да идва само от общ произход.
Древните елини се отличават със своя ярка национална идеология, която няма аналог сред околните близки и далечни народи. Според древногръцката идеология само елините са родени да бъдат свободни - варварите са родени да бъдат роби. Нещо повече - елинските общества по природа са призвани да живеят от труда на варварите. Накратко - да паразитират е природна даденост за тях. Това е ционистката талмудистка идеология, която дели хората на две категории: евреи и "гои" (буквално - добитъци, животни). Според нея хора са само евреите. Всички останали народи по света са гои .
Какво е робът според Аристотел: "одушевена собственост", “одушевено оръдие на труда”, средство, чрез което господаря “потребява жизнените блага”. Наистина робът е човек и за разлика от животните е надарен с реч, но само за да разбира заповедите и всъщност е само едно “домашно животно”.Тази примитивна идеология на паразитизма е характерна за гръцкото племе. Диващината и наглосттта й могат да учудят и канибалските племена.Аристотел най-ярко излага философията на паразитизма, но и възгледите на останалите гръцки философи не са по-различни.Това е идеологията на елинските колонии-полиси и е в основата на тяхното устройство. Развитието им е нейна илюстрация в действие. Гърците идват като пирати, започват да основават колонии, които се занимават изключително с търговия, насаждане на интриги и предизвикване на междуособици сред местните жители, крадат материалната им култура и паразитират върху тях. Превъзнасят се и се кичат най-претенциозно с всички външни белези на "култура" и "цивилизованост". В мегаломанията си се обявяват за най-големите мислители и учени и за откриватели на всички човешки постижения - без мярка, без граница, без задръжки.По света са известни само три народности, при които паразитизма е доведен до идеология и начин на съществуване - това са евреите, гърците и циганите.Египет в представите на древните евреи и гърци е това, което днес се представя за "американската мечта". Евреите - чергари и овчари - завинаги са запленени от огромните египетски мегаполиси, точно както някои днес - от небостъргачите на Ню Йорк. За това има примери в Библията от пророците, които им се подиграват, че при всяка трудност се размечтават да се върнат в Египет.Същото прехласване продължава и у данайците - гърците:
"Мъдростта на Египет е като приказка за гърците, които се чувстваха като деца в сравнение с тази древна раса." (Платон, Тимей, 22B)Древните гърци са имали един особен израз: "Прави се на египтянин" - преструва се пред хората, че знае или може. Среща се за пръв път в гръцкия език.

През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция). В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите!Когато се работи със старите автори (т.нар. "извори" ) трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията. Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години . Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки "Ίωνας" ).ИЛИ МИТЪТ ЗА "ТЮРКИТЕ"Защо се премълчава фактът, че едно от прозвищата на пеласгите в античността е "турчи", "турки", което означава просто "троянци". ЗАЩО СЕ ИЗБИРА ИМЕТО ТУРЦИЯ.

Ислямът е "коз" в ръцете на юдеите срещу християните и цивилизования свят..Случайно ли е, че множество средновековни автори пишат за участието на българите в троянската война , след като населението на Троя е пеласгийско.Защо не се прави връзка между "траките" гети и историята на хетите, която изобилства с преселения на този древен народ от Балканите в Мала Азия и обратно? Случайно ли гетите са населявали Мизия - земята на "прабългарите"? Случайно ли в Кратко житие на Св. Климент Охридски се твърди, че българите са мизи, преселени от Мала Азия? Случайно ли едно от филистимските княжества се е наричало Гет?

Всеки, който е видял древните постройки на Атина, Микена, Тилисос и т.н. е останал силно впечатлен.Нашите тракийските роднини пеласгите е народът сътворил най-старата цивилизация на нашия континент. Именно те, а не гърците са създателите на величествените градежи в Атина, Микена, Тилисос, Коринт, Пилос...Пелазгите са оставили следи и в България: циклопските стени на Небет Тепе -Пловдив, тези на Перперек (Перперикон), древните градежи край Ямбол, Малко Търново... Не е възможно пелазгите да са изчезнали още в Античността и същевременно българския език да показва такива поразителни прилики с пеласгийския.Важно е да разберем, че пелазгите не са били едно единствено племе, а са били разделени на много групи и са носили различни имена. Някои са мигрирали на далечни растояния като Египет и Апенинския полуостров, а други са се изтеглили в Тракия, или даже по-на север в Скития. Това е причината Страбон да каже, че старите автори считали кавконите ту за пелазги, ту за скити, а летописците от Ранното Средовековие да кажат, че българите дошли от Скития съединили отечеството си по закона на родовото право. Дедите ни са помнели добре от къде са тръгнали и при първа възможност са се завърнали в старата си Родина.Пеласгийските ни корени обясняват защо на остров Крит има населени места с имена като тези от земите на траките. Става дума за минойските селища Пергам, Кносос, Даво, Гординия. Те отговарят на тракийските Пергам, Книшава, Даос Дава, Гордиум, обясними с българските думи праг, конобъ, дявам, град...Настоящите гърци имат общо с древните гърци колкото настоящите албанци и албански цигани/шиптари/ с древното тракииско племе илари живяло някога там. Плиний Стари и Страбон са на мнение, че гърците идват от Африка ( Плиний, Естествена История- VII. LVI.195-198, Страбон, География -VII, 7. 1). Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.”


Виж тук> Семитският-произход-на-гърците





Как траките дадоха религия на гърците

*Още по времето на Античността гърците признават, че Арес и Дионис са тракийски божества. *Тракия е считана за свещено място за бога на войната, а и негово родно място. Самият Арес е носил прозвището Трак и се е смятало, че той е праотец на траките. *Най-древното споменаване на Арес като Арей, е в надпис върху златен пръстен, използван при погребението на критски благородник, живял преди около 3800 - 3700 г. За това, че крито-минойската цивилизация е създадена от стари балканци пише проф. Б. Хрозни преди около 70 г. *Фламандският лингвист Карноа тълкува названието Арес със санскр. irasyati - разярявам се, гневя се, но реално по-добър кандидат се явава стблг. iарити сѧ. *Най-ранното споменаване на Дионис като Диво-нусо е в микенски документи от Пилос, а за това, че траките имат водеща роля оформянето на крито-микенската култура, са писали учени като Шмид, Лихтенберг и др. Няма народ, при който култът към древното божество на вегитацията да е по-жив, както е при нас българите. Трифон Зарезан, а и Кукерските игри са ехо от почитта към Дионис. *Ранното название на Дионис - Диво-нусо е сродно на името на баща му Зевс и по-точно Диво. На гръцки език то няма обяснение, но отговаря точно на стблг. дума диво, за която Бернекер твърди, че притежава древно значение светлина, сияние. Точно това е и значението на Диво-Зевс и тук е мястото да се добави, че името на самотракийския Зевс е Ден. То бива тълкувано със стблг. дьнь, чието най-древно значение е светлина, сияние. Най-ранният познат епитет на Зевс в Елада е Зевс Пеласгийски. Пазители на неговото светилище в Епир са селите, които не са гърци. Сели има и в Тракия - край Селимврия и в областта Селетика, намираща се край Хемус - Стара планина. *Най-ранното споменаване на Аполон и Артемида е при хетите, под формите Апулунаш и Артамуш. Аполон е споменат и в микенски документи като Паяво, а този вариант е обясним със стблг. пѣвати. Богът е не само покровител на музиката, но и лечител. И в двата случая стблг. пѣвати - пея има смисъл, защото от Платон знаем, че траките лекуват с припяване. Името Атремида, Артемис е сродно на названието спадащите към мизите траки Арта-кии. Обяснение получаваме с помощта на стблг. ратъ - война, воюване, чиято най-древна форма е *ārtъ [БЕР, т. VI, c. 189]. *За Хермес Херодот твърди, че този бог е на голяма почит у траките, защото благородниците се считат за негови потомции се кълнат само в неговото име. Правилното име на Хермес е Ерм [Ермъ], то няма смисъл на гръцки, но стблг. ѩрьмъ – ярем предлага обяснение, защото този бог е покровител на скотовъдците, той е опитомителят, този, който слага ярем на животните, за да орат ниви и да теглят каруци. Имената на Хефест, Афродита, Хестия, Посейдон също нямат обяснение на гръцки език. Това се знае добре от лингвистите и историците. Някои от тях признават, че гърците са получили своята религия от предгръцкото население, но не уточняват кое е това население, не споменават имената на отделните групи, а информация има и то доста подробна: 1. Пелопонес е обитаван от фригите на Пелопс. 2. Тесалия е владяна от мизи и тевкри още преди Троянската война. 3. Цяла Атика е принадлежала на траките, чийто господар е бил Евмолп. 4. В град Давлида, област Фокида царува Терей. 5. Евбея е принадлежала на абантите. 6. Синтите са обиватавали о-в Лемнос. 7. Беотия е била дом на траки, това е установени от различни учени, някои от тях са и наши лингвисти. 8. Даже и островите Крит, Тасос и Лесбос са обитавани от траки. Много важна подробност е това, че най-важните светилища на Елада - тези от Делфи и Додона, са управлявани от траки. *При наличие на такива обилни данни от исторически извори, история и ономастика е необяснимо нежеланието на учените да определят кой е предгръцкия народ, който е цивилизовал дедите на нашите южни съседи. Българската етимология на Диво-Зевс, Арей-Арес, Диво-нусо-Дионис, Паяво-Аполон, Артемида-Артемис, а и Хермес-Ерм не е някакъв необясним феномен, а нещо логично, произлизащо от факта, че ние българите сме наследници на най-древното цивилизовано балканско население. Старобългарските родови имена Ерми и Ерми-Арес [за първи път споменато от Иловайски преди повече от век] показват прилика с названията на древните тракийски богове неслучайно. Аспаруховите българи са представители на мизите, явяващи се най-големия тракийски народ.
Самото име на Аспарух е теофорно, вдъхновено е от едно от имената на Тракийския Херос и по-точно Ут-Аспиос. През 1913 г. наши учени пишат за това, че аспа е тракийска дума за кон. За жалост важната информация не стига до широката публика.









Български думи в старогръцкия - неудобен и премълчаван факт


Българският език е много древен, защото се явява развита форма на речта на Залмоксис и Орфей, а и на трако-пеласгийските племена обитаващи Елада преди идването на дедите на гърците. Доказателства са представени в труд от 526 страници. Книгата съдържа най-големият до този момент тракийски речник с над 650 думи. Може да се поръча лесно при Издателство Атеа https://ateabooks.com/world-history-s... *Гръцкият език съдържа голямо количество особени думи, които нямат смисъл на гръцки език. Те са заети от по-старото население на страната, а това население се състои от трако-пеласги. Те са обитавали територията от Тесалия до Пелопонес, като различните исторически извори дори предлагат информация коя група къде е живяла. Мизите и тевкрите са обитавали Тесалия, техни съседи са били пиерите и перебите. На юг от тях са живели абантите, а и поданиците на тракийските благородници Терей и Евмолп, властващи над Давлида и Атика. Самият Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се заселва там със своите хора. Повечето от племената на Епир и най-вече селите, наречени още ели, а и грайките са класифицирани като пеласги. Пелопонес също е обитаван от пеласгите и по-точно кавконите. *Поради това, че запазените в гръцката реч, а и получени от трако-пеласгиге думи са по характер български, можем да заключим, че речта на трако-пеласгите е древен вариант на българския език. *Това, че не само езикът ни е древен, но и ние физически наследници на древното трако-пеласгийско население знаем и благодарение на мащабните антропологични проучвания от 1959 г. Там е ясно казано, че повечето от българите брюнети спадат към характерния за траките понтийски антропологичен тип. Добавено е и, че дори част от светлокосите и светлооки българи са физически наследници на траките [Попов М. Антропология на Българския Народ, т. I, Физически Облик на Българите, в сътрудничество с д-р Г. Марков, ред. Акад. А. И. Хаджийолов, БАН, София, 1959]. Генетичните проучвания дават същата картина. Най-често срещаните при българите маркери са E-V13 е I2, а те са наследени от хора, обитавали земите ни хилядолетия преди Потопа в Черно море. Древни маркери са J2 и R1bL23. Голяма част от носителите на R1a са наследници на хора, живели на юг от Дунава преди повече от 10 000 години. Тази информация бива неглижирана от повечето ни учени, а някои се опитват с некоректно представяне на данни от изследвана ДНК да прокарат нови лъжи. *Една от най-интересните особени думи в гръцкия е арвули [άρβύλη]. Нейното значение е цървули, обувки от кожа. Първият намерил връзката между гр. арвули [άρβύλη] и цървули е Георги Сотиров. Поради това, че той живее и работи в Канада, за него не е пречка да публикува неудобна за нашите учени информация. *Отново откритие на Сотиров е това, че топонимът Керасус [Κερασοῦς] е свързан с името на плода керасос, което не е нищо друго освен гръцкото предаване на думата череша. Акад. Вл. Георгиев отбелязва в свой труд, че думата череша е българска, понеже нашият език има прекрасно обяснение за названието. Коренът кер идва от черно-червения цвят на плода. *Пак на Сотиров трябва да благодарим за правилното тълкуване на името на град Лебедос [ Λέβεδος] с думата лебед. Градът е лидийски, но самите лидийци, познати още като лидо-меони са част от палео-балканската общност. Тяхното правилно име е Люди [ Λυδοί ] и преди много време е обяснено със стблг. людиѥ - люде, хора, народ. *Друго необяснимо на гръцки език име на растение е дафиновия храст, наричан дафне, но и даухна [δαυχνα]. Проф. Милан Будимир търси връзка със срхр. duh-дъх, миризма, но реално най-подходяща е нашата дума дъхна - мириша приятно. Дафиновият лист наистина мирише приятно и това е дало името му - явно от хора говорещи древен вариант на нашата реч. *Важно е и името Ахерон, това е название на река, спомената в древните митове, но се явава и име на няколко реални реки от територията на Елада, чиито най-древни поселници са нашите предци. Ахерон бива тълкувано с лит. аžeras, ežeras - езеро, а и ѥзеро-езеро.



https://www.youtube.com/watch?v=KAc1rxqnEZQ

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ


 

Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да витаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Империя. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава.


  





Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването на Константинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци са изкуствени. Названието Византия като синоним на ИРИ е измислено през 1553 г. от немеца Йероним Волф. Самата държава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г.


Нека видим как стоят нещата в действителност.Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas, което е древен вариант на българското Бузан). Това, че гърци са населявали тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.


До началото на ІV-ти век Византион е само един малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква значителна роля в събитията.


След Константин Велики идват неговите синове Константин IІ, Констанций II, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.



КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ
http://www.christian-history.org/image-files/constantine-the-great-bust-wcpd-250px.jpg



КОНСТАНТИН II


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Constantine_II.jpg



КОНСТАНТ I


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Emperor_Constans_Louvre_Ma1021.jpg/640px-Emperor_Constans_Louvre_Ma1021.jpg



ЮСТИНИАН ВЕЛИКИ


http://figures.boundless.com/11798/full/-von-san-vitale-in-ravenna.jpe



ЛЪВ БЕСЪТ


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fb/Leo_I_Louvre_Ma1012_n2.jpg/640px-Leo_I_Louvre_Ma1012_n2.jpg


От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.


Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от нашите деди траките!


Три века е огромен период от време, поради това е напълно справедливо да се каже, че нашите деди са изконните наследници на Източната Римска Империя наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.


След 610 г. в Константинопол идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятелят на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ...Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци а арменци. Става дума за не за някакви изключения, не за един-двама души. Арменците на римски престол са много: Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...


По време на Средновековието, в древния тракийски град станал столица на Римската Империя царуват също и фригийците Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ. Според П. Каранис фригиецът Михаил ІІ не бил елинизирал изобщо, презирал гръцката култура....както и много от неговите съотечественици:


“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all.“


http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf


В Константинопол управлява също илириецът Анастасий, исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др. Около 40 владетеля на града основан от тракиеца Константин Велики не са от гръцки произход. Пълно безумие би било Византия, или по-правилно Източната Римска Империя да бъде считана за гръцка държава...както си мислят някои хора.


Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра.




Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др. Когато император Маврикий си позволява гонения срещу дедите ни, тракиеца Фока въстава, сваля го от трона и сам става владетел на Константинопол (Византион). За това слабо познато тракийско въстание пише Йоан от Никиу...


Изконното право на траките над Константинопол е причината на Тервел да бъде дадена титлата кесар, а Симеон Велики да бъде провъзгласен за цар на всички българи и ромеи. През ХІІІ-ти век в надпис от земите на Асеновград, Иван-Асен ІІ е наречен цар на българи, гърци и други страни.


Не случайно Папа Инокентий ІІІ признава, че предците на Калоян са от древен римски род...Във Ватикана са знаели много добре кои са нашите деди и какъв е техния произход. Знаело се е, че Калоян е от същия род както и Константин Велики...и двамата са мизи.


В работата си “Кроватова България и Покръстването на Българите” проф. Ценов обяснява, че Константинопол е бил български град, който е бил прочистен етнически в по-късни времена. В “Убийството на Юстиниановата Самоличност” Г. Сотиров разказва за император Юстиниан. Той симпатизирал на група наречена сините. Те били с бръсната глава и кика, носели дълги мустаци...Сотиров предава и злобната забележка на Прокопий Цезарийски, че Юстиниан пропилял златото от хазната поради добрината си към...варварите...Любовта на един тракиец към собствения си народ е наречена...порок...


Следва да се запитаме – защо тези факти не са популярни? Защо е премълчана ролята на траките в основаването на Константинопол и първите три века от неговото управление? Става дума за три века, а не за година-две! Как може такъв голям период от време да се пренебрегне, още повече, че той засяга нашите предци!


Лъгаха ни, че старите българи са носили чалми. Лъгаха ни, че жилищата им са били юр. Лъгаха ни, че най-древните ни владетели са носили титлата хан. Лъгаха ни, че сме сме потомци на тюрки почитащи Тангра...А заслугите на дедите ни в изграждането на Източната Римска Империя бяха сметени под тъмно одеало...Наука ли е това, или убийство на българското национално съзнание!


Всеки може да сгреши. Всеки може да се увлече от определено виждане на даден авторитет. В нашия случай обаче едва ли става дума за грешка и увличане. В нашия случай има укриване на данни. Заслугите на дедите ни са премълчани, а за сметка на това не е разяснено на широката публика, че така наречената Византия не е гръцка държава и, че ние имаме много повече право да претендираме за създаването на великата държава отколокото нашите южни съседи.


Не ме разбирайте погрешно, аз не мразя гърците. Напротив, аз се възхищавам на таланта на Праксител и Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид.


Хубавото и положителното не бива да се отричат, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да сме вечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.


Смятам, че трябва да се стремим към приятелски отношения с Атина. Православни народи сме, трябва да се поддържаме един друг и да се уважаваме. От друга страна трябва да си кажем и истината. Пясъчните кули трябва да паднат, колкото и болезнено да е това за някои хора, то е и наложително. Без болка няма катарзис, без катарзис няма бъдеще. Старото и гнилото трябва да изчезнат, за да направят място на едно ново мислене и нова духовност. Не идва краят на света, а началото на Ерата на Светлината. Хубаво е да се подготвим за нея.

https://sparotok.blogspot.com/2014/08/blog-post_26.html



Гърчолята много мразят Юстиниян Велики и го представят за неграмотен, прост и т.н. Истината е, че неговяит чичо Император Юстин е бил такъв и това подпомага подмяната.
В действителност Юстиниян е владеел перфектно гръцки език, бил е изключително образован но никога не е употребявал гръцки език. Той е считал гърчолята за втора употреба твари.
Толерирал е нашите земи (Илирия-Тракия) със множество строежи и за да приобщи своя народ към Империята учредява Юстиниана Прима.



четвъртък, 23 януари 2025 г.

Траки и "хиксоси" - или малко яснота в мъглата на хиксосщината




Кои са Хиксосите? Ето това е препъни камъка на съвременното им изследване. Хиксосите са митично „племе”(никой не е казал да са племе), което влязло в Египет и дори управлявало известно време през епохата, по – известна като „Втори преходен период”. И докато Манетон ги нарича „финикийци” и „азиатци”, Йосиф Флавий се кълне, че те били дедите му – евреите. Обърнете внимание именно на това, защото това е първоосновата и източника на всяка етническа хиксоска теория. Това е и винаги ще бъде най – древното свидетелство от този род – идеята, че хиксосите са еврейски етнос, създадена от Флавий и преповторена от няколко други автора след него. Това е първото запазено в световната история произведение, в което има думата „хиксоси”. То преразказва Манетон, извращавайки го, и докато Манетон очевидно не придава етнически облик на Хиксосите, Флавий ги обявява за евреи, макар че Манетон е човекът, който превежда древните писания на Египет, а Флавий е просто тълкувач на Манетон. „Манетон казва, че този народ, така наречените пастири, е описан като пленници в свещените книги на египтяните, и казва вярно; понеже и за най-древните ни предци е било традиционно пастирството, и понеже водели номадски живот, така били наречени Пастири не без причина са описани и като пленници от египтяните, тъй като нашият праотец Йосиф казва на египетския цар, че е пленник, и после праща да повикат братята му в Египет.” Йосиф Флавий, Книга 2, Против Апийон, фр. 42. „След като наложил този и много други такива закони, противоречащи изцяло на египетските традиции, заповядал на многото работна ръка да съоръжи стените на града и да се подготви за война срещу цар Аменофис. Самият той(Мойсей) пък, като взел със себе си няколко жреци и заразени, изпратил посланици при изгонените от Тетмосис пастири в града на име Йерусалим, и като им показал собственото си положение и това на другите си онеправдани другари, поискал от тях да тръгнат всички заедно на поход срещу Египет... Казват, че жрецът, който установил начина им на управление и законите им, по произход хелиополец, на име Осарсеф, по името на почитания в Хелиопол бог Озирис, след като се присъединил към тези хора си сменил името и се нарекъл Мойсей”...”Пак там, фр. 54. Показвам само идеи за еквилибристиката. След като еднозначно е нарекъл хиксосите „Свои деди”, вижте как човекът върти и суче, за да докара до Изхода хиксоската си теория. А какво е положението днес? Днес съществуват доста широк кръг теории за хиксосите. Най – силно, разбира се е юдейското крило, подкрепено и от още няколко древни автори, преписали Флавий – в т.ч. Африкан, Теофил и Евсевии. Това е подкрепено от голяма група от така наречените еврейски и библейски археолози. Установено е също така, че в столицата на периода - Аварис доста често се срещат писма на клинопис и на аморитски, което засилва подозренията. Оттам вече имаме: - - Хетски версии за произхода на хиксосите; - - Сирийска версия за произхода на хиксосите; - - Финикийска версия; - - Палестинска версия; - - Кушитска версия; - - Митанийска версия; - Други версии, с минимална вероятност, поради ясното описание на Манетон, че хиксосите идват от Изток. Много са и езиковите теории. Като цяло обаче всяка несемитска теория за хиксосите е обречена, тъй като именно еврейската е най – силно засвидетелствана и до ден днешен за нея са докарани от 150 кладенеца вода, а има и поне няколко древни „привърженици” (повечето от които са от тази група). Тя е подкрепена езиково, етимологично, и в спекулативната Йосифова история, като изобщо се забравя, че езиковите сходства на евреите с Египет произлизат от Египет, а не египетският произлиза от евреите. На тази база обаче е изградена теория за хиксоската мегаимперия. Това била държава, 500 години управлявала части от Египет, Сирия, Палестина, чак до бъдещото Митани, Хетската империя и Крит, евентуално със столица Йерусалим, и не оставила никакви смислени и още по – малко, последователни следи. Замислете се срещу какво се изправяте, говорейки за хиксоси, и дали всъщност изобщо сте готови. Или помагате на нещо друго и ще бъдете отхвърлени. Какво се приписва на хиксосите Тук навлизаме в сферата на ненаучната фантастика с научен привкус. На хиксосите само не им се приписва, че са задвижили слънцето около Египет. Ще карам подред, като ще се старая да не пропусна и глупотевини, които вече еднозначно бяха отхвърлени – защото е добре да имаме цялата скудоумица, за да бъдем обективни съдници: - - Корабоводенето. Според стара вече теория египтяните карали на балсови лодки и папирусни подобия, а хиксосите измислили кила. Лошото е, че намерихме по – стари и запазени образци на египетски кораби, а и твърдението е недосмислено в насока на това, че гигантските строежи на Египет минават през няколко каменоломни по Нил, а хиксосите са доста по – слаби строители. Как са пренасяли тогава египтяните древните монументи камъни от по стотици тонове на папирусни лодки? - - Канализацията. Пак стара теория, защото се намериха ясни надписи и указания и за праговете, и следи на канализацията изобщо. - - Конят. Идеята отпадна поради факта, че се намериха по – древни останки на коне в Египет. Няма причина конят да идва отвън и няма причина завоевателите да го дават на завоюваните. Освен това:
1. Всъщност няма доказателство хиксосите да са конен народ и да са пристигнали като такъв, твърдението е чиста спекула. Първите следи от коне и картини на коне на тъй наречените хиксоси са в Египет.
2. Причината Египет да не въди масово коне е естествено в климата и пашата.
3. Втора чудесна причина е дадена от Херодот. Всъщност Египет така и не става конна нация в рамките на Нил: „Египет, който целият е равен, е станал невъзможен за прекосяване с кон и кола, като виновни за това са каналите, понеже са много и се простират във всички посоки”Херодот, Евтерпа, 108.
4. Презумпцията почива на египетски изображения на египетски коне, появяването им се тълкува като „дадено от хиксосите”. - - Желязото, оръжията, композитният лък – също спекулативна теория, крепена предимно на египетски изображения и египетска археология. Тъй като се допуска, че тези предмети се появяват в Египет през този период, пак се обявяват за „дадени от хиксосите”. Свидетелства няма. - - Колесницата. Теорията се крепи на това, че много от частите й са със „семитски имена” (без да е доказано дали египетското или семитското име е по - старо) и разбира се, пак на египетски изображения, изобразяващи царя как мачка нашественици, качен на колесница. 


Излиза, че египтяните са основният свидетел срещу себе си. Тъй като при тях се появяват коне, колесници и прочие в рамките на тези 500 години, тези неща се приписват веднага не на египтяните, а на хиксосите. Обаче друг свидетел и изобщо следи на такова "пренасяне на култура" просто няма. Което е учудващо при факта, че междинният период е траял поне 500 години и прочутата 15-та династия е била управлявала 100-тина, като има достатъчно нейни документи от този период. Аварис се копае по – усърдно от каквото и да е друго в Египет. Египетските „хиксоски” свидетелства


Да започнем от опорния стълб на свидетелствата на Египет: литературата. „Хиксоските” такива не са много. Мисля да не ви ги спестя, като ще се въздържим предимно от спорните. Почваме с Камосе, титулярният фараон за „експулсията” на „хиксосите”. Четете и мислете: „Нека разбера за какво ми е дадена тая сила! Един принц има в Аварис, друг в Етиопия, а аз си седя мирно с азиатец и нубиец! Всякакви хора имат парчета от Египет, разделяйки страната с мен! Никой не може да стигне до Мемфис, египетските води! Виж, той даже държи Хермополис! Никой не може да се засели заради данъците на азиатеца! Ще се боря с него, дори ще разпоря корема му! Аз искам да спася Египет и да поразя азиатците(c3mw).”(Стела 1 на Камосе). Яхмос, синът на Ебана(сакън да не вземе някой да го преведе през български, отбелязва се за да се знае, че не е фараонът, а съименник) ни е оставил една от титулярните за Новото царство войнишки автобиографии. Тя е интересна с това, че той е безспорен участник в боевете с „хиксосите” – описва подробно кампаниите на Тутмос, Аменхотеп и Ахмос, в които е вземал участие. Описва дори обсадата на Аварис(‘хиксоската” столица) и после на Шарахен. Интересно е, че той не говори изобщо за хиксоси, а за възстанници, които са нубийци и сирийци. А говори ясно за битката при Аварис, столицата на „хиксосите”. Така в егиептската литература ясно се дефинират етноси. Но никъде не се дефинира такова чудо, като „хиксоски етнос”. В полза на съждението обаче се откриха някои неща в епиграфиката, които определени кръгове побързаха да припишат на хиксосите, и до днес те си седят така. Нека обаче обърнем внимание и на този вид доказателства. „Хиксоска” епиграфика


Последният крепежен елемент. И той ще падне. Първото, водещото, основното и единствено „сигурното” изображение е това:
Знаците в изображението вървят отдясно наляво, като се комбинират с изображенията. Т.е. картина и надпис са единна композиция в египетското изкуство. Първите двама мъже отдясно наляво очевидно са египтяни. Имат всички разпознавателни знаци – облекла, перуки, за да се твърди дори, че са египетски официални лица. Групата с крави и кози след тях очевидно са чужденци, азиатци. Между двете групи е написан надписа, който приемаме днес за „хиксоси”. Нека го анализираме: Първият знак - гегата, е S38 по класификатора. Това е знакът hq3(хека), който като глагол – това е глагол, означава „УПРАВЛЯВАМ”. Ако приемем, че е съществително, то е управител, губернатор.
В случая думата е малко особено написана. Разликата е в правилото за абревиация при логата в египетския език. Тъй като се пише на камък и това е доста трудоемко и ресурсоемко, се приема, че и логото може да е достатъчно за да се напише думата, но всяка от буквите й или всички от буквите й могат да се напишат с него, без да се четат втори път. Декоративните правила при писане особено на официални текстове са известни, като декоративна абревиация или декоративна транспозиция(в случая е приложено първото). По този начин гегата е добавила и едно фонетично „к”, чиято идея е да не остава твърде много празно пространство в надписа.
Трихълмието в надписа обичайно се приема за лого или детерминанта, характеризираща чужда земя. За да бъдем достатъчно коректни, ще отбележим, че това е граматически знак N25 в средноегипетския, използван за smt(семет) – пустиня и h3st(кхасет) – чужда земя, както и в някои други думи, например Изток. Знакът е сравнително често използван в титуловането на египетски официални лица, например „надзирател на източните пустини” – имир семут йабетут.
И така, имаме надписа hq3 h3st (хека кхасет). Нека пристъпим към анализа. Ако приемем точният превод, той е „управлявам чужда земя” или „управлявам пустинята” и вече хиксосите гълтат вода, ... или пясък. Да приемем тогава, че „хека”-то е употребено като съществително. Първото, което забелязваме, е двете съществителни – едно до друго. Това е сигурен признак за нещото, което наричаме в древноегипетския – директен генетив. Т.е. двете съществителни едно към друго означават принадлежност. Проблемът е, че те означават само най – пряката принадлежност” нещо – на – нещо”, и винаги в конструкцията второто принадлежи на първото, а не обратното. Т.е. на египетски конструкцията „везир – къща” може да означава „къщата на везира”, но в никакъв случай „везира от къщата” или „везира е на къщата”. Без да говорим, че при конструкции от втория тип имаме глаголи, за движение или не, обичайно тогава се ползват и предлози.
Следователно надписът може да означава „владетел/управител НА чуждата земя”. Но не и владетел от чуждата земя, още повече, че на изображението няма никой, който да съответства на ранга на египетски владетел. Така че може дори да се каже, че последният египтянин е обозначен в надписа като управител на чуждата земя(за египтяните земите извън долината са били „чужда земя” или „пустиня” и той води чуждоземци. Това разбира се ако не приемем основната версия, че имаме глагол и съществително, и двете лица от Египет са изобразени като "Управляващи земята" на козарите и водещи ги като пленници или заложници.
Интересното е и друго, че над лицата в края на надписа, макар че го нямам целия, а и не съм достатъчно добър с египетския език, виждам числото 29(горният ред възстановявам смислово, може и малко по - различна да е цифрата, но е бройка) и знак за чуждестранни пленници/заложници. Т.е. знакът говори, че лицата отдолу са пленници или доведени официални заложници вероятно от същият този „хека кхасет” и той ги води в двора при фараона. Дали са достатъчно, за да наводнят Египет не знам, но със сигурност не са никакви владетели, а козари. Бронз, колесница, кораби… Може би в следващия епизод? Да се върнем на източника обаче. Флавий твърди, че Манетон обявил, че така наречените хиксоси били „пастири” и дошли в Египет като… пленници. Забелязвате ли колко много и чудесни съвпадения? Ето козарите и пленниците. И ако нещо не виждате, то е цивилизаторите. Защото ги няма. Всъщност как може по - нискоцивилизована група да цивилизова по - висша цивилизация? Да допуснем, че понятието, за коеот някои се напъват, обозначава "хиксосите", значи... Египтяните употребяват една и съща дума да обозначат земята на "цивилизаторите си"(както се претендира) и каменистата част на пустинята Сахара. Интересно съвпадение за толкова богата чужда култура, нали?


Основната друга група „доказателства” за хиксосите в древноегипетско време са някои фараони и тяхната ономастика и титулатура. На практика се приема, че 15-та династия е хиксоска, а 16-та – само отчасти, като общо взето „хиксоският период” възлиза на около 120 години. Нека представим отново надписите на фараоните от това време и да ги разтълкуваме.

Първото, което виждате, е титлата.
Второто изключително важно нещо е, че вече написа указва втората дума: „кхасет” – в множествено число. Показват го трите чертички. Числото е несъгласувано с първата дума, първата остава в единствено число. Т.е. вече имаме преди името на фараоните hq3 h3s(W)t – хека кхасут. Директният генетив не се изменя. Т.е. новият надпис означава „ВЛАДЕТЕЛ НА ЧУЖДИТЕ ЗЕМИ”. Или на пустините. Пустиняк - цивилизатор.
Третото биещо на очи нещо е, че надписът се среща не само с владетелски имена, но и с картуши - публикувал съм такъв. Погледнете пак плочките от предната статия. "Хиксос" стои на мястото, където обичайно е титлата на фараона.

Да обърнем внимание на това, че титли, като „красив бог”, „син на слънцето”, „владетел на двете земи” и прочие вървят с официалните имена на фараона. В египетската история имаме набор от десетки титли, срещани с фараонския картуш. И винаги се слагат по този начин: титла над (пред) картуша, епитет или качество на фараона („даряващият живот” и прочие) - след. Респективно ако фараонът беше означен като "глупав чужденец", съгласно правилата на египетската "хералдика" бихме очаквали да го четем СЛЕД КАРТУША?
Т.е. хека касут е очевидна официална египетска титла на фараона, а не епитет, и то на фараон – завоевател, ФАРАОН, КОЙТО ВЛАДЕЕ ЧУЖДИ земи.
Без да напомняме, че жезълът Хека - изобразен като йероглиф, е задължителен атрибут на египетските фараони и символ на властта им.
А Манетон говори за фараони – „хиксоси”. Намерихме ли ги? Да нарисуваме финално „хиксосите” Очевидно това НЕ Е етноним, поради следните причини: - Сложено е като титла пред името на фараона; - Изписано е с египетски йероглифи и по египетски канон, а е най – малкото глупаво чужденец фараон да използва фараонски символи и египетски език, за да се подчертае като чужденец, при положение, че в „хиксоската ера” се срещат и чужди езици в Египет; - Очевидно граматическата конструкция е „владетел НА”, А НЕ „Владетел ОТ”, ако не и глагол, означаващ че фаронът ВЛАДЕЕ ЧУЖДИ ЗЕМИ;
- За да означава това, коеот "хиксосоидите" претендират, че означава(чуждоземен владетел),трябва да се използва не директен ,а индиректен генетив и то с предлога "m" или генетивното наречие "ny", т.е. трябваше да пише hq3.m h3st или hq3.ny h3st. Тъй като не пише това, очевидно се има предвид съвсем обратно значение - властелин на чужди земи или дори владетел на пустинята. - И фараонът се предполага, че ако парадира, че е чужденец, поне ще знае къде е роден. По "чуждИ земИ" в множествено число(както е изписано това пред името на фараоните) никой не претендира да е роден. Ако е чуждоземен владетел той щеше да се напише като владетел от еди къде си, а не от всякакви чужди земи. Я съм, мамо, сбирщайн. Цивилизовал съм Египет.
Очевидно хиксоската етническа теория е празна и лишена от смисъл в древен Египет. Има такава титла, има такъв надпис, но няма такъв етноним. Как е създадена обаче? Очевидно Манетон е човек, вещ в египетските йероглифи, който е превеждал древните писания на гръцки. Но бивайки вещ в йероглифите не трябва да забравяме, че времето на Египет е минало и малцина пазят старите знания. Даже по времето на Птолемеите йероглифите се модифицират и възстановяват. Така той е разчел старите надписи сравнително правилно, но това, което му убягва, е старата терминология. По този начин той е дефинирал по своему стар термин, като е допуснал отклонение при тълкуванието му. При това не сме сигурни дали Манетон пряко е допуснал тази грешка, защото да докара хиксосите до етнос препира Йосиф Флавий - евреинът, който се опитва да трансформира хиксосите в свои предци и египетски фараони. Много е сложно в тази ситуация да кажем кое е директно казано от Манетон и кое е донадено от Флавий с очевидно „патриотична” цел – нямаме оригинал на Манетон. Но нещата си идват на мястото и изглежда даже намерихме конкретните източници на Манетон. Съвпадението е доста точно. Значи „хиксоси е нямало”? Не, не става въпрос за това. Нямало е хиксоски народ и доминираща хиксоска култура. И все пак смея да кажа, че за жалост макар и „хиксоси” да се оказва съчинено понятие, „хиксоски период” в Египет е имало и няма съществена пречка египтолозите да продължат да ползват понятието, стига да става ясно, че не се касае за етнос, а за разнообразни, както видяхме, нашественици или бунтовници. Защото както видяхте, никъде не се говори за чужденеца – „хиксос”, но за нубийци, азиатци и прочие. Защото в периода наистина започват да се срещат много начесто изображения на азиатци, керамика и култура, свързана с Палестина. А нека напомним, изглежда Манетон е обявил „хиксосите” за финикийци. 



Защото настъпва едно тотално извращение на египетското изкуство - някаква гротеска, която говори за по – слабо културно равнище. Защото поне двама от „хиксоските” фараони носят имена, производни на угаритската богиня Анат.


Защото имената на много фараони от „хиксосите” се изписват странно. Типичен пример е Кхамуди. По принцип зад име на фараон почти никога няма да видите детерминатив – човече. Кратко вмятам: египетският йероглиф се ползва най - грубо по три начина: като лого, т.е. самият той пресъздава дума - така са използвани и Хека, и Кхасет в йероглифите по - горе, като фонетична стойност - т.е. чете се някоя дума, кояот изразява, н осе няма предвид нея, и в крайна сметка като детерминанта. Детерминантата се салга накрая на думата. Най - просто казано значението й е ако например "писар" и "дъска за писане" се изписват с еднакво звучаща дума, детерминантата определя кое се има предвид. Също и при чуждестранни имена и названия. Детерминатив "човече"(А1) се слага, за да се отбележи, че става дума за име на особени и чуждоземни имена. Точно след фонетичната част на името Кхамуди(свършва при двете чертички) обаче имаме детерминативи, и то два. Освен това обаче в туринския лист името на този фараон съдържа детерминатив – метателна пръчка, чуждоземно оръжие. За капак двата детерминатива - A1+T14 по египетската граматика(метателната пръчка и човечето) заедно се използват след фонетиката на много интересен етноним: Некхси, означаващ нубиец или негър. Нищо не казвам, да не ме бият египтолозите, това е недостатъчно за край на дискусията, но доколкото спорът около данните за този фараон се водят около един текст, обозначаващ фараон като „онзи от Юга” – си мисля, че аналогията не е чак толкова лоша.
Негър или не, ако Кхамуди е име на фараон, то той е чужденец.
Освен това чуждото присъствие е видимо в столицата – Аварис, където са засвидетелстван и нови обичаи, като:
- човешко жертвоприношение – недопустимо за Египет; - погребение на деца в делви – недопустимо за Египет; - погребение на коне – по принцип в Египет това се практикува с всякакви животни. От крокодили до маймуни.
И така, „хиксоси” следва да остане, но като понятие с кавички. Никъде, дори и при обсадата на Аварис, не става дума за етноним, а мисля, че разгледахме почти всеки аспект на понятието, който можеше да се разгледа. Хиксосите са условно въведено днес, а не древно понятие, характеризиращо нахлуване на различни по вид и състав съседни народи в границите на Египет, чужденци – фараони и прочие, но не и етнос, не и ясна култура. На моменти приличат на египетската, на моменти не…
Като съществува и още една, най - вероятна версия за "хиксосите", и тя според мен е най - добре възприета в египтологията, където понятието се ползва предимно условно.
Тя е, че завоюването на Египет отвън е мит, и че става въпрос за отделяне на севера, който по това време вече е населен с доста семити и чужденци, предимно от близкоизточен произход, и смяна на трона на различни узурпатори. На практика това си е нормалният долен Египет, но изпаднал в предателства и въстания, така добре описани в литературата и войнишката биография. И това обяснява защо се споменават сирийци и прочие, но не се говори за външен враг, нито дори се признава царство с векове. "Хиксосите" се явяват период на вътрешен конфликт и проблеми с проникналите вече на север многобройни емигранти. Много от "хиксоските фараони" носят и титулярни египетски, или дори само египетски имена. И това обяснява "проблема".
Затова, ако държите да ви вземам насериозно, и най – малкото да не си помисля за някого „тоя не знае какво приказва” – просто не споменавайте „хиксоси” като етнос, и още по – малко, да ми го приравнявате към „траки”, с което вадите чужди кестени от огъня, а „съживяването” на траките забивате поради очевидно незнание в десета глуха. „Хиксосите” заслужава само кавички, като условно въведено съвременно понятие. Надявам се „провинилите се” да си вземат бележка. Добре де, но къде са траките в цялата история тогава? Така стана наистина. Отхвърлихме етносът на „хиксосите”, очевидно е каква е историята: египетски фараони, често чужденци, разделят египетската територия – както се е случвало в миналото и както пак ще се случва. Завоюват чужди земи, извън Египет, за да „попълнят" царството си. Кичат се със завоевателска титла. Изпадат в конфликти, други съседи ги нападат, взимат им трона. Сменят се голяма група фараони от различен произход, които условно обозначаваме като „хиксоси”(в кавички), без зад това да скриваме някакъв конкретен етнос, а по – скоро терминологично обозначение на епохата. Вникнете добре в понятието, защото битката за „Хиксосите” не е и никога няма да бъде наша битка. Свържем ли се с тях, едно, че не можем да бием другите кандидати за техни узурпатори, две, че все едно пускаме сифона над траките – те самите недиференцирани и необособени, се завъртат във водовъртеж от негри, араби, евреи и прочие, влачени към дъното от закачени на врата им съмнителни доказателства срещу артилерията на авторите на това понятие. Но къде са траките в цялата работа? Добре, „разгромихме” хиксосите, но траките…? Нали за траките...?
Спокойно. Пак са там. В следващия постинг, за да завършим картината ще ви покажа кандидатите за връзка с нашите земи от този период в Египет. Малко търпение, в мрака има светлина. Но тя не е от „хиксоско” улично осветление.







Есеи Есеги и Силомските моми

 





image



Царството по времето на Давид (1000 - 930 г. пр.Хр.), наречено още Давидово царство, Соломоново царство, Двойното царство или още Еврейското царство е съществувало в периода 1050 г. пр.Хр. - 930 пр.Хр. То е известно като първата и единствена еврейска държава от древността до създаването на държавата Израел през 1948 г.Историята се пише, но археологията, артефактите и автентичните находки - остават!Херодот казва, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си. Същото са направили и техните братя йудеи.




Бронзова статуетка ключ от плиска 





   




Цар Симеон I - изобразен като цар Давид в Парижкия псалтир

И заповядаха на синовете Вениаминови, като
казаха: идете и се скрийте в лозята, и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървте в земята Вениаминова.
Съдии Израилеви, 21:20, 21


Наличието на генеалогични податки относно библейските корени на дедите ни и удивителната близост между българския битов календар и календара от “Книга на Енох” поставят въпроса за вероятните културни връзки между българи и израилтяни в миналото. Подобен въпрос може да звучи до известна степен екстравагантно, но такова проучване е необходимо, за да подкрепим казаното дотук и да продължим напред.
Ще започнем от “Книга на Енох“, доколкото тя е открита сред кумрански свитъци, приписвани на загадъчните есеи. Те пък от своя страна познават и ползват слънчев календар, подобен на този на старите българи и непознат за останалото население от Палестина.
Есеите привличат вниманието ни с още нещо. Направените археологически разкопки на селището им Кумран разкриват погребалните обичаи на това слабо известно на науката общество, считано за религиозна секта. Оказа се, че те са полагали мъртъвците си в гробове, ориентирани с главите на север, а краката – на юг. Тази практика е чужда за останалото население в Палестина, но е използвана от други народи, от дедите ни в миналото.

Заслужава внимание опитът на К. Каменов да свърже есеите с българския народ ЕСЕГЕЛ, широко коментиран от средновековните арабски летописци. Авторът открива свидетелства, че народът ЕСЕГЕЛ се е заселил край Волга, идвайки тук от земите на ЕСЕИТЕ. Колкото до името ЕСЕГЕЛ, той находчиво го извежда от името на есеите и наставка ГЕЛ, съответстваща на българското ГИ, равнозначно на предлога ОТ. Така името ЕСЕГИ би следвало да се превежда “от есе” или “от есей”, където есе и есей е формата за ед.ч. на думата есеи. В подкрепа на тезата си авторът акцентира върху близкото сходство в ученията на есеите, браманизма, будизма и орфизма.
Допълнителен повод за размисъл върху етническия състав на Палестина ни предоставят сведенията за питомни стада свине и свинари по самия бряг на свещената река Йордан по Христово време, които откриваме в евангелие на Лука. Както е известно, консумацията на свинско месо е била забранена на израилевите синове още с Мойсеевите закони. По-късно го забранява и Коранът, така че е основателно да се запитаме за етническата принадлежност на описаните свинари.

Още един любопитен паралел ни предлагат културните традиции у есеи и българи. Става дума за хорото като народен танц, типично за българския фолклор. Съвременните проучвания го установяват и в религиозните ритуали на есеите, ползвал го е като практика и самият Дионис. В същото време хорото, известно в античността като “танцът на Аполон”, има далеч по-дълбоки корени за района на Палестина и вероятно е било познато и използвано от редица местни народи тук.

Интересно свидетелство ни предоставя Библията с описаното в трета книга на “Царства” хоро, играно от силомските жени и моми на техния местен празник. След разрива в отношенията между потомците на Вениамин и останалите Израилеви колена, за да не бъде това коляно напълно заличено, старейшините посъветвали единствените останали живи 600 вениаминови бойци-младежи: “И заповядаха на синовете Вениаминови, като казаха: идете и се скрийте в лозята, и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова“.

Силом е град на ефреемци, заемали съседните на вениаминовото коляно земи, който по това време е играл ролята на светски и религиозен център за израилевите племена. Ето защо буди недоумение съветът на старейшините, останалите без жени вениаминови младежи, над които тегне забраната да се женят повече за израилеви моми, да вземат тъкмо девойки от Силом.

Явно, силомското население не е било етнически компактно и наред с ефреемци е имало и от старото местно население. Оказва се, че хорото, което сме привикнали да приемаме за типичен български народен танц, е присъствало и във фолклора на силомското население. Можем само да се питаме, доколко то е било донесено в Ханаан от ефреемовите синове или пък е по-древен местен танц?

Основание за това предположение ни предоставя отново Стария завет. Както научаваме, тук хората са играли хоро още по Мойсеево време. “И пророчицата Мириам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора“. Следователно, хоро са играли жените, водени от пророчицата Мириам. Тя е представена за Ааронова сестра. Библията определя самия Аарон като брат на Мойсей. Някои съвременни библеисти обаче опровергават последното твърдение и виждат в афишираното братство опит за сближаване на двете религиозни доктрини и свещеническите съсловия на северните и южните израилеви племена. Те виждат в Аарон водача на култа към бика, присъщ за северняците, докато Мойсей се приема за водач на ортодоксалните левити от юга. От това следва, че и Мириам, и предвожданите от нея жени са принадлежали към някое от северните племена. Самото име Мириам, неговата втора част от пълния запис – Мери-Амон като че ли се съгласува с данните за култа към бика.

Търсейки културните паралели, можем да се насочим към сферата на етнографията. Общите обичаи у народите са ценно свидетелство за техните културни контакти и имат далеч по-голяма доказателствена стойност, отколкото религиозните сходства или пък паралелите в символиката, които могат да бъдат отдалечени във времето и пространството на значително разстояние от прототипа си. Пример за подобно сходство ни предлага “Битие“, където в гл. 24 откриваме притчата за избора на жена за Исаак. Изпратеният от Авраам слуга отива в Месопотамия, в града на брат му Нахор, за да избере тамошна девойка за снаха на господаря си. Стигнал Нахоровия град, слугата спрял с кервана си при кладенеца край града, където жените и момите отивали да наливат вода. “И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама. Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам, то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна, и която ми каже, и ти пий, и за камилите ти ще извадя – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми”.

Удивително е, как този древен разказ от първата половина на II хил. пр.Хр. за Близкия Изток напомня старовремския български обичай момците-ергени да напиват вода от стомната на своята избраница, като жест, разкриващ симпатиите и намеренията на момъка към момата, а подадената стомна вода се приема като знак на съгласие от нейна страна. Може ли тази библейската притча може да бъде разглеждана като основа на нашенския обичай. Какъв механизъм може да посочи причините за появата на описания народен обичай у дедите ни в БИБЛИЯТА?

Отново “Битие” ни предоставят и друг пример за близки обичаи между древните израилтяни и българите. Става дума за описанието на раздялата между бягащия със семейството си Иаков и тъст му Лаван, настигнал бегълците при планината Галаад: “Сега нека аз и ти сключим съюз, и това да бъде свидетелство между мен и теб. И взе Иаков един камък и го постави за паметник. И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Та сбраха камъни и направиха грамада и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе). И нарече я Лаван Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад... И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе; тая грамада е свидетел и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад този паметник”.

Издигането на каменна грамада е ритуал, познат и за българския бит. А като проклятие тя влиза в литературата ни чрез “Грамада” на Иван Вазов. Идеята все пак е близка. Най-вероятно и при българи, и при древните израелтяни натрупаният на грамада камък е давал израз на положителните и отрицателните чувства. За разлика от това по късните евреи са ползвали камъка и като средство за обществено порицание, и за изпълнението на смъртна присъда.

Любопитен паралел откриваме в традиционното носене на червени пояси от мъжете на двата народа. За неговите древни корени у библейските израилтяни намираме данни в Книга на Исая, където четем: “Да бъдат греховете ви като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур – като вълна ще избеля”. За пояса, носен от българските воини в миналото, свидетелство откриваме в египетски папирус от VII век. Виждаме го и на илюстрациите на български воини по страниците на Манасиевата хроника. Същия червен пояс откриваме по-късно в носиите на катарите-богомили във френския Прованс , а доскоро той беше атрибут от ежедневната българска носия.

nauka.bg/forum/index.php

Палестина Филистимляни



Кои са Библейските израилтяни?


Коренното население на Сирия и библейския Ханаан, преди появата на евреите там, се състояло от хети. Евреите били скитническо племе, а хетите тогава били толкова културни, че имали дори свои фамилни гробници и "предлагали на Авраам да погребе Сара в една от най-хубавите" (от Битие 23, 6). Хетите наричали Авраам княз Божи (Битие 23,6) .

Хетейската държава обединява много племена, които говорили на различни езици. През II хил. пр. Хр., след като се оформила сравнително единна хетска народност почват да се наричат Хети, основен станал езикът на древните жители на Анатолия, известни като протохети, хати или хета.
Това е най-древният индоевропейски език, за който има писмени сведения.
Краят на хетската държава настъпил към 1200 г. пр. Хр. след многобройни опустошителни войни с Египет и Асирия и нашествието в Мала Азия на племена от Балканите и Егейските острови, наречени в египетските текстове „морски народи“. В източните и южните провинции, в Източна Анатолия, по бреговете на Ефрат и в северната част на Древна Сирия възникват новохетски царства или княжества, в които хетската цивилизация просъществува още 5 века.

Първата поява на евреите в Ханаан трябва да се различава от втората. По него време главното имущество на народа е бил добитъкът, и само скотовъдството давало достатъчно средства за съществуване, затова евреите, които се заселили в "обетованата земя" били овчари и скитници. Докато живели в Палестина, те били по-добре от законните господари на страната, понеже стадата постепенно станали тяхна собственост.

Евреите проникнали в Ханаан от другия бряг на река, Ефрат и се нарекли "ибрим", което значи евреи, т. е. "хора от отвъдния бряг, чужденци".
След кратко престояване в Египет, където живели 430 години, евреите ограбили египтяните и отнесли оттам всичко: инструменти, земеделски оръдия, добитък и всички домакински принадлежности.

Втората им поява в Палестина вече била като завоеватели, които заграбили всички богатства в ръцете си. Исус Навин заповядал да се изтребва всичко живо, а златото, среброто, добитъкът, едър и дребен, да се ограбва и да се дава в дома на националния Бог Израилев (Кн. Иис. Изд., гл. VI, VIII, Х и XI).

Хивейците и иефусеите, които дали името на Йерусалим, както и другите племена на Ханаан, които са се слели с придошлото население, са оставили само незначителни следи в "Обетованата земя".

При предварителното си влизане в "Обетованата земя", евреите правели най-грижливо стратегическо и икономическо разузнаване, а именно: какви хора живеят там, силни ли са или слаби във военното дело, колко са, плодородна ли е земята, какви и колко градове има, има ли градини, овощни градини, каква е растителността, има ли много лозя и добитък и т. н.

Когато земята се оказвала интересна, евреите нахлували там с хитрост, вземали оръжие, избивали местните мирни жители и ограбвали всичко и го предавали в житницата на "националния Бог на Израиля"...

По този начин синовете на Израиля, заграбили чуждата земя с всичките й богатства и културни ценности, станали господари на положението, и от този момент евреите изплували на повърхността на историческата сцена, като самостоятелен народ-повелител...

Унищожили законните господари на страната, евреите станали щастливи наследници на културните си предшественици хетите, като им отнели не само писмените знаци и изкуството, но и основите на държавните и религиозни схващания.

Не е изключена възможността, воденето на древното историческо поверие за сътворението на света да принадлежи на хетите, като създатели на културата и цивилизацията. Но евреите са я преправили за своя сметка, като са използували готовия материал като му придали тенденциозен характер за Богоизбрания Израил, като единствен народ, заслужил любовта на Бога, а от там насетне да се обявяват за "богоизбран" народ.

От този период еврейската история започнала особено да се отличава с прояви у Израиля на жажда за заграбване на чужди владения и установяване върху чуждите народности на своето сурово господство.

Ето така започва "възхода" на евреите - чрез привояване на всичко, та чак до днес.

Още от концепцията на Платон, вградена в риториката на Сократ се прокарва идеята, че механизмът за реминисценцията е припомнянето (анамнезис, anamnes, ст.гръцки ἀνάμνησις) и се състои в това, да осигурява достъп до мотивите за причините, макар, понякога, неосъзнати или отдавна забравени от простолюдието, но никога в отбрания кръг на "жреците".

Във "Федон" Платон поставя за пръв път - станало днес почти догма - че всъщност, знанието е спомен.

Във "Федър" Платон постулира реминисценцията (припомнянето), като посвещение в мистериите и като подход (приближение) към духовно съвършенство.

Древните юдеи крадат тези постулати, идеи, блага, богатства и културни ценности от другите цивилизационни народи преди тях, взаимствуват, преиначават ги като собствени заслуги в областта на първостроителството на човешката култура... , като ги превръщат от посвещение в мистерии на прикритата и тайна реминисценция (припомняне).

Затова тези "ибрим", което значи евреи, т. е. "хора от отвъдния бряг, чужденци" постоянно търсят "Обетованата земя" и "Нome of the Jewish World".