ИСЛЯМА Е ИДЕАЛНА РЕЛИГИЯ ЗА СИВИТЕ, ПО-РАННО РАЖДАНЕ, ПО-КРАТЪК ЖИВОТ, ПО-ГОЛЯМА ПОПУЛАЦИЯ

 

    

https://www.youtube.com/watch?v=qifQC7Bg2jY&t=1s

Хибридните турани имат ценностната система на сперматозоида- най-бързия заграбва всичко. (Марс-Сатурнова=Плутонова или още- РЕПТИЛНА религия).

От години президентът Ердоган иска жените в Турция да раждат "поне по три деца". Правителството обяви 2025 за "година на семейството", с която да стимулира раждаемостта. Истинските проблеми на жените обаче са други.

Подкопаването на правата на жените е основен проблем в Турция от години. Особено впечатляващ е постоянно високият брой на убийствата на жени в страната. По данни на турската платформа за правата на жените „Да сложим край на фемицидите“ през 2024 г. са били убити общо 394 жени, а други 259 смъртни случая на жени са класифицирани като съмнителни. През 2023 г. са регистрирани 315 убийства на жени и 248 съмнителни смъртни случаи


  

В много случаи предполагаемите извършители остават ненаказани, което редовно предизвиква вълни от възмущение в турското общество.

  

Именно тези условия дават основание на Джанан Гюллю, председателка на Федерацията на турските женски асоциации, да бъде особено критична към последната кампания на правителството. „2025 г. не трябваше да бъде обявявана за година на семейството, а за година на предотвратяването на убийствата на жени.

https://www.dw.com/bg/kakvo-iska-erdogan-ot-zenite-v-turcia/

Ислямът и хомосексуалността се изключват взаимно - биха казали някои. Ислямистите сатанизират хомосексуалността, но тя е част от мюсюлманската традиция. Днешният твърд курс срещу нея е плод на европейско влияние.

Радикалните ислямисти вярват, че хомосексуалността е западно влияние

Хомосексуалността се отхвърля категорично в исляма, мюсюлманските правници спорят само по въпроса как да бъде наказвана. Повечето представители на различните религиозни школи смятат, че хомосексуалните мъже заслужават смъртно наказание. А най-крайните са убедени, че хомосексуалните трябва да бъдат убивани с камъни. Забележете, че става дума единствено за хомосексуални мъже. В ислямското право и изобщо в мирогледа на мюсюлманите на женските лесбийски връзки не се отдава особено внимание. Изследователят на исляма Томас Бауер казва: „Цялото ислямско право се е развило в лоното на едно патриархално общество. В такива общества е важно единствено какво правят мъжете. Какви ги вършат жените помежду си – мъжете не се интересуват особено.”

 

"Преди да навърша 9 години, вече бях научил основната доктрина на арабския живот : Аз против брат ми, аз и брат ми срещу баща ни, семейството ми срещу братовчедите ми и целият клан, клана срещу племето, племето срещу света и всички заедно срещу неверниците

Леон Юрис.Това е познато от Тора и Талмуда.Крипто-турци ,Крипто-араби, Крипто-българи,Крипто-европейци = Крито-масони са начело на управлението на света.

В класическата ислямска теология цари единодушие: хомосексуалността е нещо осъдително. Това обаче далеч не означава, че всички мюсюлмани се подчиняват на забраната. Още повече, че хомоеротичната традиция в исляма има дълбоки корени. Особено в арабско-ислямската поезия от Средновековието мъжката хомосексуалност присъства като нещо естествено и дори достойно да бъде възпято с най-възвишени слова. В днешно време, въпреки строгите забрани и наказания, хомосексуалността е открила свои ниши в ислямския свят. Както е известно, арабско-ислямското общество е мъжко общество. Там често ще видите мъже, които са държат за ръка или под ръка, а антропологът Малек Хебел говори дори за „хомосеНсуалност”, тоест – за чувствения телесен контакт между мъжете в онзи свят. Разбира се, такива контакти не водят задължително до секс, но това не е изключено. Знае се, че в консервативните мюсюлмански общества младите мъже нямат никаква възможност за предбрачен секс с жени, което понякога ги тласка към хомосексуални контакти.

https://www.dw.com/bg/

Педофилът(Гр.παιδο-φιλία, букв.- "детски приятел"), който се слави за пророк на Аллах(рудра "аху") и основател на ислямът(друг вид йудаизъм) е Марсов архетип - Овен. Казахме, че Марсовият архетип е присъщ за Абрахамските религии, които са Скорпионски.
Неграмотният Мохамад създал ислямът в Медина на Арабския полустров като "нова религия", която е абсолютно копие на йудаизмът- войствено-агресивна, кърваво-инстинктивна и лицемерно-невежа. След малко ще разгледаме мистичната страна на този акт, но външната страна е ясна- юдейски талмудчени хазарски равини, диктуват Куранът на базата на Тора и Талмуд с цел да обединят арабите-извънкласови племена на Арабският полустров срещу Римската и Персийската империи.

  

Руският медиен регулатор Роскомнадзор/ съобщи, че публикуването на карикатури на пророка Мохамед е незаконно според руското законодателство.
„Разпространяването на карикатури на религиозна основа в медиите може да се сметне за обиждаща или унизителна за представителите на религиозни вярвания или групи и да бъде сметне, че подбужда религиозна и етническа омраза”, се казва в съобщение на регулатора.

  

Хомосексуалната дейност в Корана

За хомосексуални отношения с евнуси Корана не споменава, но се говори само за нелоялно хомосексуално насилие, извършено между мъжете. В допълнение към историята на Лот, с цел сексуална експлоатация на мъже също загатва историята на Пророка Юсуф. "Въздържал се от него" (12:20: "wa kaanuu feehi min az-zaahideen "). Но Корана и хадисите имат следните разрешения за хомосексуални желания на мъжете. Има дори Хадис Бухари, разбира се това не е пророка а Абу Джафар, според който трябва да се предотврати педофил да се ожени за майката на любовницата си момче, ако между тях е имало сексуален контакт (Бухари LXII, 25) Що се отнася до това (кой) играе с момчето, ако той е имал връзка с него, той не трябва да се ожени за майка му.

  

Очевидно, съгласно това, в хадисите сексуален контакт с момче не се счита за хомосексуализъм, в противен случай човекът би трябвало да има много по-различна проблеми, като например: смърт чрез изгаряне, пребиване с камъни, или падане от висока кула, а не на забраната да се ожени за майката на момчето. Тези санкции, посочени в хадисите, са свързани, с това какво са "направили хората на Лот ." Различните нагласи към морала на педерастията (сексуални отношения с момчета) и хомосексуалността (секс с мъже) е обичайно, въпреки че не е универсално за целия древен свят. Това отношение се запазва и до днес в териториите и народите контролирани от исляма. Ясно е, че любовта на момчетата се счита за нещо положително, защото младите момчета като "естествени скопци/евнуси," не чувстват необходимостта от една жена, което позволява да не ги мислят за мъжете. Самият Коран е в подкрепа на педерастите в описанието си за Paradise / Рая: 52: 17-29 И те ще имат момчета [ghilmaan] сред тях, като скрити перли.

  

От "Житието на пророка Мохамед" След смъртта на Хадиджи Мохамед сънувал, че Бог му каза да се ожени за Aisha/Айше, дъщеря на Абу Бакра. След това тя е била само на шест години, той е на петдесет. Но първо той се жени за вдовицата на Сауд, която по-майчински се отнася с децата му, и едва след това за младата си булка Aisha. Само на няколко години тя продължава да си играе с кукли, докато тя е на девет години, а когато е взето решение, че вече е достигнала възрастта за брак ...

Лишаването от девствеността на такава млада възраст може сериозно да навреди на половите органи на момичето, да не говорим, причинявайки огромна психологическа травма на лишаване от детство и възможност да се учи. (10-ти Август, 2000 - В Иранския парламент, привърженици на реформата настояваха за повишаване на възрастовата граница на брака от 9 до14 години за момичетата и от 15 до 16 години за момчета.) Полигамия или многоженство в исляма е разрешено. Един мъж може да бъде съпруг на четири съпруги в същото време. Аятолах Хомейни: За сексуално удовлетворение един мъж може да се използва дете от женски пол, включително на гърдата. Въпреки това, той не трябва да лишава девствеността на детето, разрешено е само содомия. Ако той би отнел девствеността на детето и по този начин нарани тялото на детето, след което ще бъде отговорен за поддържането на живота на едно момиче, което, обаче, не може да се счита за един от четирите си жени. Той също така не разполага с правото да се ожени за сестра си. За момичета най-добре когаро менструацията и започва по времето, когато тя живее със съпруга си, а не с баща си. Един баща, който направи дъщеря си своя съпруга толкова млада ще получи място в рая. "Ако човек се ангажира сексуален контакт с животно (благослови своя Господ за това) и еякулира той трябва да направи религиозна прочистване." "Месо от коне, мулета и магарета, не се препоръчва за консумация от човека. И е абсолютно забранено, ако животното е било содомизирано от мъж, докато е било живо. В този случай, животното трябва да се изведе извън града и да се продава." Един мъж може да има сексуален контакт с животни, като овце, крави, камили и други. След достигане на оргазъм в него, обаче, той трябва да убие животното. В същото време месото на такова животно не може да продаваш на собствените си съседи, а само на хората от съседните села. 

От книгата на аятолах Хомейни "Tahrirolvasyleh", включително и четвъртата, издателска DarolElm, Gom, Иран, 1990 "Ако някой извърши действие на содомия с една крава, агне или камила, те (животни) урина и екскременти стават нечисти, и дори тяхното мляко не е подходящо да се яде. Животното трябва да бъде незабавно убито и изгорено, и общата трябва да бъде платена такса на собственика му, от този които го е содомизирал "(" Зелената книга. "поговорки на аятолах Хюм"ейни за философия, религия и обществен живот със специално встъпление от Клайв Ървинг (CliveIrving)

Обичаи и традиции на местното население на Грузия и Армения, районите около Баку, Ташкент и Самарканд не изключва еднополовите връзки, а често и принудителни. Распространеното в Кавказ отвличане на момчета и млади мъже за сексуални цели, често е приписвано на дивите нрави на туземното население .. В Ташкент и съседните региони на Централна Азия, честотата на педерастията се дължи на изолация на женското население, по специфичен начин на живот на местните хора, докато се намират далеч свободното време във всички видове чайни (чай къщи,чайханах), където от ранните години, те са свикнали на източен мързел и паразитизъм, както и местните традиции тийнейджърката проститутция - бачебаство (Бачи - момчета - танцьори мобилни екипи, участващи в платен секс). "Колкото е по-голям града, и са повече мюсюлманите в него, толкова повече съдебни дела за педерастията" (вж. Erickson, EV "на блудство и неестествено полов акт в коренното население на Кавказ", 1906). В Тбилиси, столицата на Кавказ, случаи на педерастията се извършват основно в татарските квартали - по различни публични домове, механи, магазини, така наречения Персийски базар, и т.н. части, както и в бани. В Тбилиси, както и в Баку и други градове в Кавказ, не рядко предлагат своите пасивни услуги активни педерасти, което се знае от години. Банщики тези по етническа националност са перси и татари.

Сексуални перверзии и религия

Сура 4
34. Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик.    

Масовите изнасилвания и агресия срещу жените(особено-млади, направо-малолетни!) от ислямските нашественици в белите общества са част от т.нар. "семитска култура"(Марс-Сатурнови религии и Лунен култ).
Това се нарича "ТА-ХАРУШ"/تحرش- групово задоволяване на нагона от тестостерона, като "превъзходство и самодостатъчност на мъжкия над женския пол" В ИСЛЯМА, КАТО ЧАСТ ОТ Т.НАР. "ЗМИЙСКИ" АВРАМИТСКИ РЕЛИГИИ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК.
Това нашествие на ислямски арабски и негърски маси сред белите общества в Европа, както знаем, е внимателно планирано и кординирано от юдеите-ционисти. Това не е "теория" на конспирацията, а ПРАКТИКА на "Протоколите на ционските мъдреци"!

Ангела Меркел(известна като "Мама-Култи"/"Mutti-Kulti") надлежно координира това преселение, което се финансира съвсем целенасочено от "германския" индустриален капитал(КОЙТО Е ПОЧТИ 100% ЕВРЕИ-АШКЕНАЗИ)!

Няма нищо случайно и "стихийно"! Всичко е планирано!

Молитва (Kitab Al-Salat) Книга 2, Номер 0494: Narrated AS-Saburah:
Пророкът каза: Командвай момчето да се молим, докато навърши седем години. Когато стане на десет години , следва да го биеш за молитва.

В Корана съществуват около 500 аета, в които се говори за омразата на Аллах към неверниците и наказанието / Ада /, което той е приготвил за тях!
Сура 40; 71. когато оковите и веригите ще са на врата им. Ще бъдат влачени 72. към врящата вода, после в Огъня ще бъдат горени.
Сура 22;19. Тези са двама противници, които спорят за своя Господ. За неверниците ще бъде скроена дреха от огън и върху главите им ще бъде изливана вряща вода. 20. Ще бъдат разтопявани с нея и вътрешностите, и кожата им. 21. За тях ще има боздугани от желязо.
Сура 4;56. Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е всемогъщ, премъдър.
Сура 56;92. А ако е от отричащите, заблудените, 93. тогава-угощение от вряща вода 94. и изгаряне в Огъня. 95. Това е достоверната истина. 96. Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!
Сура 9;30. И рекоха юдеите: “Узайр е синът на Аллах.” И рекоха християните: “Месията е синът на Аллах.” Това те го изричат, приличат в думите на онези, които преди не повярваха. Аллах да ги порази! Как така се подлъгват!
73. О, Пророче, бори се срещу неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. Колко лоша е тази участ!
Сура 66;9. О, Пророче, бори се с неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. И колко лоша е тази участ!
Сура 8;55. Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват,
13. Това е, защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник. А за който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието. 14. Ето, вкусете го! За неверниците е мъчението на Огъня.
Сура 4;47. О, дарени с Писанието, повярвайте в онова, което низпослахме, за да потвърдим наличното у вас, преди ликове да изтрием и образа в тил да обърнем, или да ги прокълнем, както проклехме хората на Съботата. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.
52. Тези са, които Аллах е проклел. А за онзи, когото Аллах прокълне, ти не ще намериш закрилник.
Сура 5;59. Кажи: “О, хора на Писанието, нима ни корите само за това, че повярвахме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото преди, въпреки че мнозинството ви са нечестивци?” 60. Кажи: “Да ви известя ли за по-голямо зло от това ¬ като възмездие при Аллах?” Които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната ¬ тези са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път.
Сура 72;14. Сред нас има отдали се на Аллах [мюсюлмани], но сред нас има и отклонили се [неверници]. Онези , които са се отдали на Аллах - те са избрали правия път. 15. А отклонилите се - те са горивото за Ада.”
Сура 14;27. Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае. 28. Не видя ли ти онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта - 29. Ада, в който ще горят. Колко лош за пребиваване е той!
Сура 74;31. И сторихме пазители на Огъня само ангели, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите, и за да кажат онези, в чиито сърца има болест, и неверниците: “Какво цели Аллах с този пример?” Така Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае. И никой освен Него не знае войнствата на твоя Господ. А този [Огън] е само напомняне за хората.
Сура 3;118. О, вярващи, не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели.
151. Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, защото съдружиха с Аллах онова, на което Той не е низпослал довод. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите!
9. Джихад !
"Аз съм един от слугите на Аллах. Ние правим наше задължение борбата в името на религията на Аллах. Освен това наше задължение е да изпратим покана до всички хора по света да се ползват с тая голяма светлина и за прегръщане исляма и опит на щастието в исляма. Нашата основна мисия е нищо, но ще следваме тази религия."

Думата „ислям“ означава подчинение. Не само в смисъла на подчинение на Аллах, но и в смисъла на налагането на всеки да се подчини на принципите на исляма. Ислямът има за цел покоряването на света и поставянето му в подчинено положение. Мюсюлманите вярват, че Мохамед е пример за правилно поведение. Те се стремят да бъдат като него по същия начин, по който християните се стремят да бъдат като Исус. Мохамед казва да се разпространяват, чрез война, нормите на исляма. Мохамед става все по-насилствен, развивайки се в попрището си, и прекарва 10 години в Медина, създавайки армия, която да порази неговата родина, Мека, след като е избягал от езичниците през 622 г. Той убива хиляди хора и във война покорява Арабия. Мюсюлманите са насърчавани към актове на героизъм в битка. Обещава им се, че на тези, които убиват и които биват убити, наградата ще им бъде раят. Това е водещият принцип за атентаторите-самоубийци. Те смятат, че тъй като убиват, докато се самоубиват, грехът на самоубийство е изкупен от мъченичеството на техните действия, и поради това ще бъдат възнаградени в рая. Ислямът е религия на политическото управление, система на управление. Тя не учи за лична връзка с Аллах, а е насочена към поставянето на света в подчинение на нейните правила.

Ще управлява ли ислямът света?

Има предостатъчно доказателства, че ислямската религия ще бъде фалшива религия на последното време. Ислямските/мюсюлманските пророчествата са паралелен, но с обратен знак огледален образ на библейското пророчество относно последното време. Мюсюлманските добри герои са лошите герои на Библията.

Мюсюлманските пророчествата, изброени тук, се намират в Корана и Сунната. Някои вярват, че Мохамед е бил обладан от демон, който му е дал тези паралелни пророчества (всъщност Мохамед казва, че се страхува, че е обладан), но е възможно да е така просто защото той е имал копие от книгата Откровение и е използвал образеца на Библията така, че да изглежда автентично. Лично аз вярвам, че той е бил или обладан, или е получил тази информация и е бил направляван от демон или от самия дявол да основе ислямската религия.

"And the Germans* killed the Jews and the Jews killed the Arabs, and the Arabs killed the hostages.. ...and that is the news...is it any wonder that the monkey"s confused"?..
off "Perfect Sense", "Amused to Death", 1992, Roger Waters

Днешните войни, в долните земи , са конспирация с основна цел миграция/гонене/ на арабски евреи на Север към Европа, постепено сливане на раси, съответно претопяване/упадане/. Не случаен е фактът, че йудеите умишлено заселват с негри, пренесени от Африка, първо САЩ(като избиват коренното население) и после самата Европа, къде са "снесли своите кукувичи яйца" на наги. Същевременно добре са си "оплели" кошницата за "расизъм" и "анти-семетизъм", за този, които вижда този демоничен(деволюционен) процес на въвличане на АРйаните.

Инструментите на ислямската инвазия

        

Ето една монета, сечена още по времето на Траян Адриан, много преди светът да чуе за ислям, където прекрасно се вижда на гърба на лика на императора... Адриан е император на Рим от 117 до 138г след Христа. Това е достатъчно много дори и преди създаването на исляма като религия - по данни на ислямистите низпостилането на напътствията от Аллах на пророка Муамад става през 610г. от Христа.Полумесеца и звездата са древни символи по древни от самата религия Ислам тъй като са ЛУННИ култове, с начало Ведаическия Дев- Шива! Езическият арабски Лунен бог с име Син, имал титла Ал Илах, която още в езически времена е съкратена до Аллах / Бог, Божество, Идол/.Ако погледнем фамилията на Мохамед, ще видим, че още в езически времена е съществувал израз Аллах - това е титлата на Езическия арабски Лунен Бог!

"Мохамед (Мухаммад ибн Абд Аллах) е роден в понеделник 20 април 570 г. в град Мека в Хиджаз, процъфтяващ за времето си търговски център на търговския път, който свързва Йемен със Средиземноморието. Произлиза от Бану Хашим, един от десетте клана на кораиш, племето, което управлява града. Баща му АбдАллах ("раб на Бога") умира преди раждането му, докато бил на търговия в град Басра в северозападна Арабия."
Мохамед всъщност е накарал арабите да вярват в езически арабски Бог, записан в неговата фамилия! Консолидирането на единния бог дава възможност за консолидиране на единна политическа система, морал, държава, нация и тем подобни.

В 7. Век Исламът дава възможност на примитивните семитски племена да се консолидират в единна религия, държава, култура която образува нова световна цивилизация. След завземането на Константинопол от османците, те взаимстват тези символи в своите знамена и ги вграждат в религията си. Ето какъв е произходът на полумесеца и звездата в исляма. Освен там, обаче, ще срещнем полумесецът и звездите като символика и при едни строителчета - масоните.

Турция – “Една от най-сложните страни на Земята“

"Ислямът е основна религия в Европа и това ще бъде така.По-важното е, че ние ще продължим пътя си към Европа заради всички 45 милиона мюсюлмани в страните от ЕС, които представляват нашата религия, език и култура. С тях ние ще се интегрираме в ЕС и това със сигурност ще стане един ден."-, каза Давутоглу на среща с турски гастарбайтери в Цюрих. 

Преди половин столетие в Европа турската власт се отърва от млади и много бедни безработни хора от всички краища на Анадола, и благодарение на това, че ги държеше много дълго неграмотни и в блатото на исляма, построиха им джамии и месчити, които отдавна, с "братската" помощ на ЦРУ/КГБ/МОССАД и с продажността на европейците планираха със сигурност да бъдат мюсюлманското огнище, разцепило, взривило и заличаващо Европа. Преди 50 г. най-бедните и гладни турци отидоха да си вадят хляба в ГФР и вместо благодарност и уважение, германците получиха наглост и претенции.

Карикатура в Германия, описващи юдеите сред местните немци.
Обърнете внимание на турският червен фес, който носи юдеинът!!


Юдейчето Давутоглу от село Искра е "български" гражданин, който лежал по затвори като Нури Адалъ и Ахмед Доган. Иначе външният министър на Турция Ахмет Давутоглу е считан за създател на доктрината за неоосманизма.

През турското робство християнството било в разцвет. На една джамия се строели по три църкви. Евреите се занимавали с търговия, а тюрки и араби практикували расово смесване с белата християнизирана раса.

Еврейското религиозно право-Халака/Ислям/Масони

Мохамед е благословил проституцията на мюсюлманката

Твърдението, че хиджабът бил повеля на Аллах и затова мюсюманките са длъжни да го носят е агресивна пропаганда за ислямизация на Европа. Хиджабът е част от джихада. Той е като хвърлянето на ръкавицата при християните - декларация за обявяване на война. А най-отвратителното е, че увиването на мюсюлманките в тези платнища се представя като грижа за тяхното целомъдрие. Те са скрити, за да не изкушават мъжете. (Този ислямски догмат имплицитно допуска, че мъжете са животни и не могат да се контролират.).

  

Истината е съвсем друга - в мюсюлманския свят и днес процъфтяват проституцията и робството. И днес биват отвличани или купувани немюсюлманки за секс. Но проституират и самите мюсюлманки, само че този факт се прикрива с т.нар. временен брак, наричан "наках мутаа" при шиитите и "наках мисяр" при сунитите. Една мутаа трае обикновено няколко часа, но може да продължи и 2-3 дни, докато мъжът се почувства задоволен. Сунитският мисяр може да трае месеци.
Един сунит може да има, примерно, една съпруга и менящ се брой мисяри с други мюсюлманки. Преди сключването на мутаа и мисяр се подписва договор-разписка, в който се указва срокът на "брака" и сумата, която жената ще получи. Това не е нищо друго, освен проституция с касови бележки. Временният брак при мюсюлманите, който позволява на мъжа да ползва сексуалните услуги на мюсюлманка (защото при немюсюлманка няма проблем - той може просто да я изнасили без всякакви последици за себе си), е учреден от Мохамед.

За това разказват куп хадиси на Бухари, Муслим и Абу Давуд, които са "сахих", т.е. съвсем достоверни. Те твърдят, че "Пратеникът на Аллах" институционализирал временния брак след битката при Хунаин (630-631 г.), когато неговите джихадисти заграбили огромна плячка, пленили и изнасилили голям брой жени на бедуинското езическо племе Хавазин. Разпределянето на плячката, сред която жените и децата на бедуините, станало причина за брожения сред мюсюлманската орда. Тогава Аллах низпослал на своя "пратеник" сура 4 "Жените", която урежда сексуалния живот на мюсюлманина. С нея той забранява на "правоверните" да спят с майките и сестрите си и жените и робините на бащите си. Забранява им и прелюбодейство с "омъжени жени". (Под "омъжени жени" в Корана се разбира само мюсюлманки).
В стих 4:24 четем: "[Под възбрана са за вас] омъжените жени, освен [пленничките], които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, премъдър."

Тук "онези, които десниците ви владеят" са робините, пленени при военните походи, които отказват да приемат исляма. (Защото, ако го приемат, те не могат да бъдат робини и господарят им трябва да се ожени за тях, или да ги освободи, като им даде зестра.) Тези пленнички може и да са имали съпрузи-неверници, но щом са станали собственост на мюсюлманина, бракът им с неверника става невалиден, пък и съпругът им вероятно вече е убит. По-интересно е следващото изречение - "А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата и няма прегрешение за вас в онова, за което сте се разбрали СЛЕД платата".

Тафсирът (ислямската екзегетика) тълкува това изречение като разрешение за времен брак - от няколко часа до няколко месеца - най-вече с разведена или вдовица мюсюлманка, стига мъжът и жената да се договорят предварително за времетраенето на брака и, разбира се, стига мъжът да си плати. Мохамед даже посочил колко трябва да се плати за такъв брак - шепа брашно или фурми, или платно за дреха. ("Сахих Бухари", т. 3: 163) Този брак бил наречен "наках мутаа", където "наках" е брак, а "мута" означава наслада или подарък. Друга важна особеност на тези сексуални отношения е, че при тях жената и мъжът живеят в отделни жилища и мъжът не поема икономическите и финансови отговорности, които е длъжен да изпълнява към съпругите си. "Наках мутаа" се практикува масово в Иран и останалите шиитски общности. При сунитите този временен брак се нарича "наках мисяр", където "мисяр" означава пътник, пътешественик. Тоест - "брак за удоволствие", или "бракът на минувача", "попътен брак". Европейските колонизатори не са успели да се преброят с това отблъскващо лицемерие - в края на краищата става дума за платени сексуални отношения, които на всички езици се наричат проституция. През февруари 1999 г. главният имам на ислямския университет "Ал Азхар" в Кайро, шейх Мохамед Сайед Тантауи, издаде фатва, която напълно узакони "наках мисяр" и го циментира в морала и бита на сунитите. След него и главният мюфтия на Египет го потвърди като божествена институция, разрешена от Аллах/Мохамед.


 

Толкоз за морала на ислямските общества. Аз не мога да си представя що за морал може да има жена, която се самовзривява сред тълпа и избива невинни деца. Но го правят и се гордеят с това. Тази "религия на мира" вече 1400 години избива хора, най-вече невъоръжени или слаби. Защо чеченските "шахиди" (борци за вярата) не нападнаха някоя руска казарма, а си избраха болницата в Будьоновск и училището в Беслан?
Защото могат да избият лежащо болните и малките дечица без съпротива от тяхна страна. Впрочем, сред убийците в Беслан най-много деца избиха двете взривени от мъжете "черни вдовици". Защо в Ирак нападнаха богомолците в багдадската църква "Св. Богородица Спасителка", а не например някоя американска база? Защото могат да ги нападнат в гръб.
Това са големите "победи" на исляма - масови убийства на беззащитни хора. И те са благословени от маниакалния "пророк", който представял бълнуванията си като откровения на Аллах. Неотдавна главният имам на "Джамията на Пророка" в Медина, заяви, че робството е част от джихада, а джихадът е душата на исляма. "Без джихад няма ислям", каза този преподавател в местния ислямски университет, където се обучават и ходжи от България. Част от джихада е и задължителното носене на хиджаби и други подобни платнища. Кампанията се насъсква и финансира от ислямските правителства и Организацията "Ислямска конференция". Те открито зоват за завладяване на християнските земи, на "Дар ал-Харб" - "Домът на войната" с неверниците в още непокорените от исляма територии. Призивите се отправят вече при официални посещения в Европа на ислямски главатари, както направи неотдавна и Кадафи, поредният психопат, обладан от месиански халюцинации.

От 2004 г. насам кампанията за носенето на хиджаби, която мохамеданите в Европа водят, се разпространява и на български език, например през сайта Way-to-Allah. В този текст се казва: "Носим хиджаб, защото това е повеля на Аллах към нас, достигнала ни чрез Свещения Коран и хадисите на Мухаммед (сас). Задълженията в Исляма са помощ, която Аллах ни оказва. Аллах не ни е забранил нищо, което е добро за нас и не ни е повелил нещо, което е лошо за нас. Носим хиджаба като едно открито изповядване на нашата религия пред Аллах и пред хората. Носим го за да ни различават в обществото като мюсюлманки, като вярващи жени. Носенето на хиджаба повдига самочувствието ни, идентичността ни и увеличава вярата ни."

Много точно казано - хиджабът е замислен да дезинтегрира мюсюлманите от останалото неислямско общество, а не да ги интегрира.

В историята няма случай, държава, период, в който вярващи мюсюлмани да са се интегрирали в немюсюлмански общества, народности, групи.

Във всеки случай Франция, Белгия, Испания и Германия го разбраха. И не само забраниха покривалата, но и обявиха утопията на мултикултурността за "национална катастрофа"

Ислямът загуби битката на цивилизациите. Не съществува вариант, в който Европа ще стане ислямска, европейците да се оставят да бъдат потурчени и управлявани от мохамедани, или да плащат по 50 милиарда на ислямския свят.

Много по-вероятно е обаче да избухне истинска, гореща война, която завинаги да изтласка ислямските паразити в Азия. Впрочем, тази война вече се води.

https://atil.blog.bg/history/

ИСЛЯМА Е ИДЕАЛНА РЕЛИГИЯ ЗА СИВИТЕ, РЕЛИГИЯ ИЗДИГАЩА ПЕДОФИЛИЯТА В КУЛТ, ВСЛЕДСТВИЕ ОТ НАЛАГАНЕТО Й - ПО-РАННО РАЖДАНЕ,ХАРЕМИ, МНОГО ДЕЦА, ОСВЕН ТОВА Е ВОЙНСТВЕНА Т.Е. ПО-КРАТКИ ЦИКЛИ И СЪОТВЕТНО ПО-КРАТЪК ЖИВОТ. ТАКА ПРИ ПО-БЪРЗИ ЦИКЛИ НА РАЖДАНЕ, СМЪРТ, ПРЕРАЖДАНЕ СЕ ОТДЕЛЯ И ПОВЕЧЕ ЕНЕРГИЯ ОТ СМЪРТ КОЯТО ПОДХРАНВА НЕГАТИВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЗАВЛАДЯЛА ЗЕМЯТА ПРЕДИ ПОСЛЕДНИЯ ГОЛЯМ ПОТОП.

ЗАЩО В ЯПОНИЯ НЯМА ПРОБЛЕМ С МЮСЮЛМАНИТЕ?

ЯПОНИЯ И МЮСЮЛМАНИТЕ

Япония е единствената страна във света, която не дава гражданство на мюсюлманите. Мюсюлманите нямат право на продължителен престой на територията на Япония.
Японското законодателство забранява разпространяването на исляма. Всеки, който разпространява ислям се преследва от закона, а присъдите са доста строги. В Япония това се счита за углавно престъпление.
В Япония няма нито едно училище, или школа, където се преподава арабски език.
Корана е забранена книга и притежанието й също е нарушение на закона. Позволена е само съкратена версия, адаптирана на японски.
Пребиваващите в страната мюсюлмани имат право на молитви само в закрити помещения. Ако направят традиционната си молитва на публично място нарушават закона и могат да бъдат вкарани в затвора. В Япония е немислимо, както у нас, джамия да огласява половината град с виковете на ходжата.
Говоренето на арабски е строго забранено!
В Япония дори няма посолство на нито една арабска държава.
Точно 0.00% японци изповядват ислям.
Пребиваващите мюсюлмани в Япония могат да работят само в чужди компании. Японските компании не приемат мюсюлмани на работа.
Много е трудно, а и рядко, даването на визи на мюсюлмани. Дори, ако става въпрос за известни личности, учени и тн., които изповядват исляма.
В трудовите договори в Япония често се записва, че ако работодателя узнае, че неговия работник изповядва ислям има право незабавно да го уволни.
Мюсюлманите в Япония нямат право да купуват имоти или земя.
Самите японци се отнасят лошо с мюсюлманите и не гледат добре на тях. По презумция те се считат за престъпници или неприятели.
Ако японска жена има връзка с мюсюлманин тя бива отхвърлена от обществото.

Микенската империя божествено родословие

Понастоящем се вярва, че микенците са гърци, но това е само едно недоказано твърдение. Историческите извори поставят фригите на Пелопс като население на Южна Елада във времената преди Троянската война. От древните изображения на микенските бойци става ясно, че те носят панталони като фригите, а за гърците панталоните са варварско облекло. Микенците жертват коне при своите погребални обреди - досущ като траките, но пък обичая е напълно непознат на гърците. Микенската традиция на издигане на куполни гробници има продържение в Тракия, докато гърците от времето на Херодот не строят куполни гробници. В микенските документи няма имена като Милтиад, Аристид, Аристофан, но пък тракийските имена Ботийо, Котис, Марон, Тюнос се срещат. Поне за мен тези факти са повод да се преразгледа и преосмисли древната история на Балканите.

Векове наред Микена се е развивала в сянката на могъщия Аргос, управляван от Данайската династия. По името на Данай аргоският народ се нарекъл данайски. „... Данай, за когото се твърди, че дотолкова надминал царувалите в този район преди него, че според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се зоват данайци”. (Страбон, „География”, Книга VІІІ, Глава 06.09). Аргос, управляван от династията на Данаидите, бил главният град на Арголида. Но славата му бива засенчена, когато властта в Микена е поета от династията на Пелопидите.При управлението на цар Агамемнон, внукът на цар Пелопс, Микена се превръща във водеща сила в целия Егейски регион. Всички царе на Пеласгия, от Тесалия до Атика и островите, са били васали на микенския владетел. Във васална зависимост са се намирали всички големи центрове като Атина, Спарта, Аргос, Тива, островите в Йонийско и Егейско море, остров Крит, та чак до Кипър и малоазийското крайбрежие без Троя.Така царят на Микена Агамемнон, син на Атрей и внук на фригийския цар Пелопс, владеел над пеласгите, нарекли себе си ахейци, населяващи Арголида и Лакедемон. Древната пеласгийска (пелгарска) митология, незаслужено и безпочвено преименована в „древногръцка”, ни разкрива най-близкото родство на тракийската аристокрация, произхождаща от Хермес, с потомците на Дардан и Лакедемон – дарданците и лакедемонците, произхождащи от самият Зевс. Т.е. троянците и ахейците са два народа с общ произход, близкородствени, с твърде близка култура и език. Ила, синът на Дардан, основава Троя, довеждайки със себе си сто фригийски младежи и девойки с пряк фригийски произход са и Агамемнон и Менелай. Да обърнем поглед и към Спарта- „Както разказват самите лакедемонци, местният Лелег пръв царувал в тази земя, и от него тези, над които царувал, се нарекли лелеги. На Лелег се ражда Мюлет и по-младия Поликаон... А след смъртта на Мюлет властта наследил синът му Еврот...” (Павзаний, „Описание на Елада”, Книга ІІІ, Глава 01.01). Лелегите са известни от древната история като силен мореплавателски народ, близкородствен с карите или пък техен клон. „Карийците пристигнали на материка от островите. В дълбока древност те били подвластни на Минос (Мина), наричали се лелеги и живеели на островите.” (Херодот, Книга І, Глава 171). Дълбоката древност, в която е царувал синът на Зевс и Европа, е ХVІ век пр. Хр., време на разцвет и могъщество на Критската цивилизация. Корените й се откриват 1 200 години по-рано, в далечния ХХVІІІ век пр. Хр., почти едновременно с египетското Древно царство. В тези далечни времена, предшестващи с дванадесет века появата на Пеласгия, лелегите населявали островите и владеели моретата. След залеза на Критското могъщество, те се преселват в Анатолия, смесвайки се с родствените им карийци.Внукът на Лелег – Еврот, нямал мъжко потомство, а само една дъщеря – Спарта. За нея се оженил Зевсовият син Лакедемон, давайки своето име на цялата област. По неговото име местното население на областта приело името лакедемонци.Интересни са родствените връзки на Лакедемон. Негова майка е нимфата Тайгета, дъщеря на титана Атлант, който имал седем дъщери, родени от Плейона, дъщерята на Океан. Нейната сестра Мая е майка на Хермес от Зевс. Друга нейна сестра е Електра, родила от Зевс сина си Дардан. От връзката си с Посейдон Алкиона ражда цар Хирией от Беотия, а Келено става майка на Лик. Стеропа и Арес са родители на Ойномай, а Меропа става съпруга на Сизиф. Цар Лакедемон, наследил на трона цар Еврот, основал град, който нарекъл на името на своята съпруга – царица Спарта. През това време, към началото на ХІ век пр. Хр., населението на Лакедемон се променя. Дорийците нахлуват в Пелопонес. Древното население на областта, нарекло четири века по-рано себе си ахейци, под натиска на нашествениците, се преселва на север, в Егиалея – земята на йонийците. И двата народа са част от коренното население на Пеласгия, преименована в Пелопонес по името на фригийския цар Пелопс, внук на Зевс. Въпреки преселенията, легендите остават живи в народната памет. Следващият спартански владетел, известен на Павзаний, е Амиклас, внук на Еврот, живял към началото на ХVІ век пр. Хр. Негов правнук е Йовал, женен за Персеевата дъщеря Горгофона. Техни синове са Тиндарей, Хипокоонт и Икарион. Зет на Тиндарей става Менелай, син на Атрей и брат на микенския цар Агамемнон.Микена, както и близките градове Тиринт и Пилос, били защитени от масивни каменни стени. Високи 7,50м и широки 4,50м, тези стени били изградени от циклопите.Казват, че героят Тиринт, от който идва името на града, е син на Аргос – сина на Зевс. След завладяването на остров Крит от ахейците през 1450г. пр. Хр., ахейската цивилизация под въздействието на критската, започва своя възход. Завоеванията и пиратските набези донасят на ахейските царе огромни богатства. Богатството води до разкош и развитие на изкуството и културата.
Въпреки, че не достига нивото на критската култура, на която подражава, културата на пеласгийската микенска цивилизация заема водещо място по онова време в целия регион и оставя богато наследство на възникналата векове по-късно млада елинска цивилизация. От целият Егейски регион единствено неподвластен на Микенската империя остава Троя, градът на дарданите. Именно синът на Дардан, цар Ила, прогонва дядото на Агамемнон и Менелай, цар Пелопс, от фригийския град Сипил. Сега вече е става възможно внуците му, властващи в земите на древните пеласги и придобили огромна мощ, да си върнат това, което им принадлежи, разширявайки Микенската империя.

antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek2/

Микена (на старогръцки: Μυκῆναι; на новогръцки: Μυκήνες; на латински: Mycenae) се намира в Североизточен Пелопонес на 90 km югозападно от Атина. Микенската цивилизация е догръцка, а не гръцка, както се смята обикновено. Тя заместила минойската цивилизация от остров Крит. В периода от 1600 пр. н. е. до 1100 пр. н. е. в продължение на 500 години Микена доминирала в Ахея и Източното Средиземноморие. На територията на Древна Микена са открити глинени съдове още от неолита (3500 пр. н. е.). Има останки от ранната бронзова епоха от 2100 до 1700 пр н. е. Първите открити погребални шахти са от средната бронзова епоха (1800 – 1700 пр. н. е.). В 1841 гръцкият археолог Кириакос Псистакис открива Лъвската порта. През 1866 прочутият археолог Хайнрих Шлиман открил пет шахтови гробници. В една от тях е златната погребална маска, за която той е убеден, че била на Агамемнон. За нея вече съм писал в блога си. От 1874 до 1876 Шлиман прави първите археологически разкопки в Микена. Акрополът или Високият град на Микена са създадени в ХV век пр. н. е., а около 1350 пр. н. е. са възстановени с големи каменни блокове. Микена и Тиринт са двата големи града на Микенската цивилизация, които са възпети от Омир в поемите “Илиада” и “Одисея”. Цар на “Златообилна Микена” бил Агамемнон. Макар цитаделата да е построена от елините, то името Микена не е гръцко. Омир нарича града с ранната писмена форма Μυκήνη (Микене). Той използва термина “ахейци”. Реконструираното име на микенския предгръцки език е Mukanai. През периода 1884 – 1902 Христос Цунтас разкрива голям участък от цитаделата. През 1902 е открит и Акропола. През почти целия ХХ век продължават археологическите разкопки от британски археолози. На 31 март 1900 британският археолог Артър Еванс открил в Кносос първата глинена плочка, която била изписана с писмото Линеар Б. На 6 април открива голямо количество от същите плочки. Писмото Линеар Б, за което също съм писал в блога си, намерено от него в Кносос, е свързано с нахлуването на микенците в Крит около 1450 пр. н. е. Макар Микенската цивилизация да е предгръцка, предполагаемо пеласгийска по произход, тя все пак е положила основите на класическата гръцка култура. С пристигането на дорийците в Елада Микенската цивилизация постепенно западнала. Днес Микена е една от основните туристически атракции на Гърция, а от 1999 тя е включена и в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

https://laval.blog.bg/history/2018/05/05/mikena.1607037

ТРАКИЙСКИТЕ ГОСПОДАРИ НА МИКЕНСКИТЕ ГЪРЦИ

ИЗВОРИ ЗА ИСТОРИЯТА НА АПОЛОНИЯ

Херодот, Истории 4.3 (Her. 4.3)

“… траките от Салмюдес, които живеят над градовете Аполония и Месемврия, така назоваваните скюрмиади и нипсеи, са се предали на Дарий без битка…”




Страбон 7.319 (Strab. 7.319)

“…по-нататък [след Калатис] на хиляда и триста стадии идва Аполония, милетска колония; по-голямата част от тоя град е разположена на едно островче, където има светилище на Аполона; от там Марк Лукул е задигнал вдигнал голямата статуя на Аполон, творба на Каламис, и я поставил в Капитолий…”


Преразказано от Апиан (Ilyr. 85-86):

“…Мизите нападнал Марк Лукул, брат на Лициний Лукул, който воювал с Митридат… от последния град [от Аполония] той е пренесъл в Рим огромната статуя [колос] а Аполон, поставена на Палатинския хълм…”


Псевдоскимнос 728 – 733 (Ps.Scymn. 728-733)

“…Следва нос Тюниас с добро пристанище, който е най-крайната точка на тракийската Астика; с него граничи град Аполония. Този град са основали милетчани, които са дошли по тези места около петдесет години преди царуването на Кир…”


Помпоний Мела 2.2.22 (Pomp. Mela 2.2.22)

“… градове Дионисопол, Одесос, Месембрия, Анхиало и великата Аполония, която се намира във вътрешността на залива, и то там, където Понт завършва с ъгъл своята втората извивка…”


Еней – Коментари

„Гражданите на Аполония Понтийска, след като пострадали … устроили градските си врати да се затварят с помощта на голям чук, така че се вдигал голям шум из целия град почти се чувало, когато градските порти се затваряли или отваряли. Такива големи обковани с желязо били бравите на градските порти на всички страни.”


Декретът от Истрия за войната между Аполония и Месембрия, кр. III – II век пр. Хр.

„По благоволение на Съвета и народа; по предложение на синедрите; предвид това, че нашата континентална територия (и крепостта Анхиалос бяха превзети от ?) месем врийците, които започнаха необявена война, многократно и грубо оскверниха светилището на Аполон и създадоха крайна опасност за града, и че истрийците, наши родственици и приятели, предани на нашия народ, изпратиха на помощ бойни кораби и войници, начело с Хегесагорас, син на Моним – наварх овластен с пълни права и човек с големи заслуги, който пристигна на място, защити града, земите и пристанищата с наша помощ и помощта на нашите съюзници, а после, след като, с наша помощ и помощта на другите съюзници, превзе със сила крепостта на Анхиалос, отнета и завладяна от врага – ситуация, довела до твърде неблагоприятни последици за нашия град и неговите приходи – разруши същата до основи, а освен това, при експедицията по море до Анхиалос, след като противникът атакува неговия флот, Хегесагор, в провеи деното заедно с нас и другите съюзници сражение срещу по-многобройния неприятел, осигури надмощие над враговете и плени цял кораб заедно с екипажа му, а при дебаркирането се отличи в битките със забележителна смелост, а и при всички други случаи се е сражавал пренебрегвайки опасностите, като винаги е постигал победи и непрекъснато в сраженията е вдъхвал на бойците жар и готовност за саможертва; на което основание, с цел народът да изяви чувството си на признателност и окаже почит на сърцатите мъже и благосклонната съдба, Съветът и народът благоволиха да изкажат похвала на народа на Истрос, наш приятел, родственик и съюзник, за всички упоменати действия и за изпращането на наварха Хегесагор, син на Моним, както и да потвърдят признателността си към народа на Истрос, (благоволиха) да увенчаят Хегесагор, син на Моним, със златен венец на дионисиевите празненства и (да му издигнат) бронзова статуя, на която да бъде изобразен като воин върху носа на кораб, да осветят същата в храма на Аполон Лечител, върху пиедестала ѝ да изсекат декрета, а назначените за случая [—] да прокламират почитта към Истрос на тържествата по време на състезанията и да я изразяват при всеки друг случай [— (изпращане на делегация на аполонийци в Истрос)—] епистатите [решиха (?)] по волята на народа [—]; декретът да бъде изсечен върху две мраморни стели, едната издигната в храма на Аполон Лечител, а другата в Истрос, недалеч от олтара на Аполон; събранието да избере двама души, които да поемат грижата за изсичане и поставяне на стелите; всички изразходвани средства да се поемат от [—] и иконома; избрани бяха A[— син на еди-кой и еди-кой, син на еди-кой]“.


Аполонийски декрет в чест на гимназиарха Айсхрион, син на Посейдипос (открит през 1839 г., придобит от Лувър през 1886 г.), II – първа четвърт на І в. пр. Хр.

„По благоволение на съвета и народа на Аполония; предложение на Хекатай, син на Запас: предвид това, че Айсхрион, син на Посейдип – добър и уважаван мъж, надарен с благодетелност и добро име, отзивчив в обществения и личния живот – изяви готовност да се постави в услуга на всички, обърнали се към него, и да работи в полза на града, без да щади усилия и средства, извършвайки най-добри дела и ползва плодовете на съвършената си почтеност, след като най-безукорно изпълни задълженията си на гимназиярх, се ангажира да остане докрай полезен. Съветът и народът решиха…“


Мраморна плоча, вградена в църквата „Свети Георги“ (НАИМ – БАН), І – ІІ в. сл. Хр.

„Метокос, син на Тарулас, по рождение син на Децимус, изградил селището след опустошението и възстановил тройната порта и кулата, посвещава своето дело на Аполон Лечител.“


Анонимен периплус на Черно море, 85–87 (Anonymus Peripl.Pont.Eux. 85–87)

“От Анхиало до град Аполония, който сега се нарича Созополис и има два големи залива – 180 стадия или 24 мили. Този град Аполония са го основали милетчани, които са дошли по тези места 50 г. преди царството на Кир. А от Аполония която се нарича и Созополис до Херсонес, където има пристанище за кораби са 60 стадия или 8 мили.”


Йоан Антиохийски. Извадки от “De Insidiis” (Бунтът на Виталиан срещу император Анастасий), (Ioannes Antiocheni. “De Insidiis”)

“…. След това Виталиан завзел всички крепости и градове в Скития и Мизия; всички се страхували от него и го признали за император. Императорът, като обмислил станалото, изпратил някой си Ураний, който изпълнявал длъжността канцеларий при магистъра на официите, а съ-що и посланиците до хуните, Полихроний и Мартирий, и хиляда златни литри заедно с тях. Узурпаторът им устроил засада в Созопол, превзел с хитрост самия град и им отнел парите насила.”

“… Малко време след това Виталиан отново се вдигнал с флот от около 200 кораба, а също и с голяма войска — пехота и конница, минал край брега на Евксинския Понт, появил се внезапно пред Константинопол и го нападнал.”


Мануил Фил, около 1305 г. „За подвизите на известния чутовен протостратор” – византийският военачалник Михаил Глава Тарханиот

„…. И дойде до Агатопол и го превзе, като преди сражението лесно прогони владетеля на българите Константин Тих и показа, че най-способните могат сигурно да побеждават вражеските царе. След това той спасява от ръцете на българите Созопол, като го завладява заедно с околните места. Той доказа, че прехвърля безопасно от Виза към този град ромейска войска, като мъдро отстраняваше ширенето, натиска и неочакваните набези на чуждите. После, като намери манастира Подром малък, тесен и незаслужено окаян, обитаван шестима смирени монаси, направи го така хубав, какъвто го вече виждаш и се оказа, че доскоро наричания Несион (островче) е променил във великолепен остров и като спечелва тежките междувременно битки, успява да отиде така до самата Загора.

Той силно разрушава и ограбва градовете. И като събра в тях останките, отвежда към по-рано завзетите градове мъже, жени и деца сукалчета. Като възвеличи, прочее, Агатопол, обърна внимание и на град Созопол…”


Георги Пахимер – История, VII, 27 (за историческите събития след битката при Скафида (1304) от 1306 г.)

“…Освен това Светослав /Тодор Светослав/ жадуваше за мир и искаше да се сроди с императора /Андроник II Палеолог/и затова изпрати при императора за посредник в своите искания бившия патриарх Йоан /Йоан XII Козмас/ (той бе пленен там заедно със созополци). А императорът отлагаше, но отстъпи пред необходимостта. Той проводи пратеници и одобри мирът да се сключи според желанието му. А онзи искаше да вземе една от дъщерите на император Михаил. А градовете които беше успял да завземе, той не освобождаваше, но смяташе разбира се, да ги запази за децата и приятелите си …”


Никифор Грегора, Византийска история, XXVI, 16 (за превземането на Созопол от генуезците)

“…Императорът обаче нетърпелива очаквал тяхното пристигане и много твърдо отклонил пратеничеството. Поради този неуспех те изпратили десет триреми срещу ромейските градове, разположени край Евксинския Понт, като след двудневно сражение превзели Созопол, твърде богат и многолюден ромейски град, отстоящ на повече от хиляда стадия /римска мерна единица за разстояние – 185 м/ от протока на Понт…”


„Савойска хроника” (1417 – 1420), (за похода на Амадей Савойски срещу Западночерноморското крайбрежие 1366 – 1367 г.)

„… те се качиха на галерите си и тръгнаха към България в един град, наречен Ахтопол, който обсадиха със стълби и за да не разберат жителите за тяхното идване, те приключиха доста лесно с Ахтопол, където сложиха стълби и следвайки река Марм, отидоха пред Созопол, където влязоха със сила. Тръгвайки от Созопол те влязоха в пристанището Скафида ….”


Анонимен италиански портулан, XVI век

„Сизополи е голям град с добро пристанище. Има два острова и единият се нарича островът на белия шафран. Има също една църква нависоко и в средата на острова. Пускайте вашите котви към града над острова и (пуснете въже) 4 -5 разтега /около 2,1 м/. Има и друг остров и се нарича Свети Йоан и стои на север от входа на пристанището…”


Анонимен гръцки портулан, XVI век

„ … От Мезеврия до Ахело девет мили на юг. …. От Ахело до Порос (дн. Форос – Бургас)двадесет мили по (посока) юг. Порос е река. От Порос до острова на Подром – шест мили в югоизточна посока. От Ахело до Созополи двадесет мили в посока югоизток-юг. Созополи е хубаво пристанище и има отпред два острова. Големият остров се нарича Агиос Йоанис, а другият Агиос Кирикос. И към малкият остров и континента е хубавото пристанище и входът е от към североизток. И ако искаш да влезеш от към големия остров, дръж разстояние след малкия остров три плоризи / късносредновековна италианска мерна единица/. И от там плаваш покрай брега на едно плоризи и шест оргии и хвърляй котва в дъно на четири или пет оргии / около 1,5 м/.

От Созополи до носа на Елея (дн. Маслен нос) девет мили на югоизток. И от долната страна в залива е пристанището на име Ориопотамо (при р. Ропотамо) ….”


Венцел фон Бониар, 1786 г. Австрийски дипломат и пътешественик

„ …Сезебол, със старо име Сизополис (Sisopolis) е голямо селище с около 300 къщи, разположено в края на високо възвишен нос, който има формата на полуостров и от където се открива чудесен изглед към морето. Заобиколен от десетки вятърни мелници, той се разпознава още отдалеч от тях…”


С. Сейже, 1829 г. Френски пътеписец за Балканите

„…При изгрев слънце съгледахме Созополис, древната Аполония. Този град се бе предал в началото на похода на адмирал Кумани. Руската флота имаше внушителен вид в обширния залив на Созополис, който предлагаше сигурно убежище от бурята. Различаваха се батареите и руския стан на една височина над града…”Руйни на о. Св Иван, от албума на С. Сейже и Дезарно

“…Сизополис или Сизеболи, както го наричат турците, е разположен на скалиста височина, която образуваща полуостров, се свързва със сушата само чрез тесен провлак. Страбон казва, че тази древна колония на милетчаните е построена в голямата си част на малък остров, където се намирал храм посветен ан Аполон. Този остров според както изглежда трябва да е най-големият от трите острова на Свети Иван, разположен в морето срещу Сизеболи, където още се намират развалините на древна черква, построена според гръцките традиции върху основите и с материалите на езически храм. Понеже този остров бе служил като място за престой и погребване на чумавите от сухопътната и морската армия, които се бяха оказали многобройни в Сизеболи в началото на похода, не можах да получа разрешение да правя разкопки там . Не без трудности ми разрешиха да стигна до там за да нарисувам тези развалини…

… Сизеболи днес е една бедна паланка с около 3000 жители гърци и малко българи, които се занимават с прибрежна търговия и земеделие. Лозята дават само долнокачествено вино. Там се виждат шест малки разнебитени параклиса и развалините на доста разрушени черкви. Няма древни укрепления, освен няколко остатъка от тухлени стени. Мястото няма чешми, а множество кладенци, чиято вода е твърде добра. Сизеболи е значителен само от стратегическо гледище. Владеенето му осигурява владеенето на Бургаския залив и предлага удобно място за натоварване. Най-големите кораби могат да се приближат да оръдеен изстрел от брега…”


Ксавие Омер Дьо Хел. Френски етнолог и географ 1845 г.

“… Наближавайки Созопол, откриваме надясно острова Свети Иван, където се виждат руините на една стара църква. По нататъка е острова на Христос (дн. Свети Кирик) и когато го минаваме, спираме до един пясъчен плаж срещу града.”

“Никъде другаде по брега не забелязах такова благоденствие, каквото има населението на Созопол. Околностите, изглежда, че са със забележително плодородие…”

“…Градът брои триста и петдесет къщи. Неговото пристанище е пълно с кораби, които товарят храни за Константинопол и чужбина. Дори само износът на жито е твърде значителен. То струва на това място двадесет и два пиастра /сребърна монета/ за четиридесет и пет оки и качеството му е прекрасно.

Не се виждат особено много следи от античността в Созопол. Крепостната стена, която обгражда града е отчасти разрушена. Тук там се откриват безформени руини на църкви и мраморни парчета с написи…”

Сред всички йонийски полиси Херодот изтъква особено Милет, като го нарича „украшение на Йония“. Землището на града е сравнително неголямо, разположено на полуостров. Естествената му граница от север е голям залив, в чиято западна част било устието на пълноводния Меандър, главната река на Кария. Самият Милет имал четири пристанища, а допълнителна защита осигурявал разположеният отсреща в морето остров Ладе. Освен Милет на същия залив били разположени и древните градове Приен и Миус (Миунт). Днес този залив, както и остров Ладе не съществуват, тъй като с течение на времето реката го запълва с наноси. Павзаний свидетелства, че миунтийците се преместили в Милет, отнасяйки всичко възможно, както и статуите на своите богове. По негово време в Миунт не било останало нищо, с изключение на храма на Дионис, съграден от мрамор[1]

На запад Милет граничил с Егейско море, на изток полуостровът граничи с планинските хребети на Карийските планини, а с материка бил свързан с тесен провлак, водещ на югоизток към Кария. От планините се стичали потоци, напояващи полетата и пасбищата, имало и много извори. Развити били лозарството, градинарство и земеделието. Бил широко разпространен култът към изворите и нимфите[2].

Към землището на Милет спадала и долината по долното течение на Меандър на северния бряг на залива, макар и част от нея – споделена с гражданите на Миунт. Други относително големи селища са Лименей, Лерос, Техиус, пристанището Панорм и др. Недалеч от Милет са разположени светилището на Аполон Дидимски в Дидима и светилището на Посейдон Хеликонийски на нос Микале – Панйонион


Първите следи от селище датират от втората половина на 4-то хилядолетие пр.н.е.[3]:с. 42. В Милет са намерени фрагменти от фрески в минойски стил и текстове на Линеар A[3]:с. 66, а намерените парчета керамика в Милет и Хиос са отнесени към XIV век пр.н.е.[3]:с. 46. Според митологията, градът е основан от Милет (Μίλητος), син на Аполон, пристигнал тук от Крит. Гръцкото название Милет е близко до хетското Милаванда[4]. Известни са около 50 хетски названия, окончаващи на „-ванда“[5]. В микенски текстове, намерени в Пилос, се споменават жени от Милет (mi-ra-ti-ja) [6].

В Илиада Омир споменава град Милет, населен с карийци, като съюзник на троянците. Херодот свидетелства, че градът е построен от карийците[7], но след това завоюван от йонийците[8]. И според старогръцките легенди, Милет е заселен повторно през X век пр.н.е. от йонийци, пристигнали тук от Атика под предводителството на Нелей, сина на митичния цар Кодър[9]

https://bg.wikipedia.org/

СОЗОПОЛИС – ГРАДЪТ НА СПАСЕНИЕТО

През втората половина на IV – V век градът придобива облика и значението на важен административен и епископски център. Изградени са множество нови християнски храмове. Положени са основите на манастира на о-в „Свети Иван”, в които са поставени мощите на Свети Йоан Предтеча и Кръстител.

За защита от варварските нашествия през V – VI век, Созопол е укрепен със сложна система от фортификационни съоръжения (двустепенни крепостни стени и кули). Основите им, запазени в руини, днес могат да се видят в южната и югоизточна част на Созополския полуостров. Крепостта е от стратегическо значение за корабоплаването по Западното Черноморие и защита на подстъпите към столицата на Византийската империя.

В 513 г. Созопол е споменат във връзка с бунта на Виталиан – военен управител на Тракия срещу император Анастасий I, който завършва с неуспех.

След създаването на Българската държава през 681 г. черноморските градове, в това число и Созопол, остават в границите на Византийската империя. През 812 г. градът е превзет от войските на хан Крум и за първи път включен в пределите на Средновековна България. Разположен на границата между двете велики империи, България и Византия, през следващите векове, Созопол периодично преминава от българска във византийска власт.

През XI – XIV век значението на града като търговски, религиозен и културен център нараства. Византийските хронисти споменават Созопол, като богат „многолюден” и гъсто населен град. Построени са много църкви и манастири, сред които най-известни са манастирите „Свети Йоан Продромос”, „Св. св. Кирик и Юлита” на едноименните острови, градските манастири „Света Богородица”, „Свети Атанасий”, „Свети Николай Чудотворец” и „Свети Апостоли”.

През 1352 г. и 1366 г. Созопол е завладян и ограбен от генуезците и рицарите на Амадей Савойски. Средновековният Созопол бележи културен и икономически подем по време на управлението на българските владетели Тодор Светослав (1300-1322 г.) и Иван Александър (1331-1371 г.).

След завладяването на Средновековна България от османските турци (1393 – 1396 г.) под властта на исляма, през 1453 г., падат черноморските градове в това число и Созопол. Настъпва период на петвековно турско робство, белязан от жестока религиозна, икономическа и културна дискриминация на християнското население. Разрушение са великолепните църкви и обществени сгради. Настъпва икономически упадък и демографски срив. Созопол се превръща в малко рибарско селище.

През Руско-турската война от 1828 – 1829 г., Созопол за кратко е освободен и превърнат в база на руския флот. Созополчани, под ръководството на Вълчан войвода и Стоян Мавродинов, сформират опълчение и правят безуспешен опит за въстание против турците в Странджа. След Одринския мирен договор, и оттеглянето на руската армия, голяма част от християнското население в града и региона емигрира в Молдова, Бесарабия и Керченския полуостров. Краят на османското владичество за България и българите настъпва с Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. На 10 януари 1878 г. ескадрон под командването на генерал Лермонтов (родственик на великия руски поет) възвестява свободата за созополчани.

След Берлинския конгрес от 1879 г., борбата за освобождението на Странджа продължава. Созополчани активно участват в Преображенското въстание от 1903 г., като важна роля в битката за свобода има войводата Яни Попов.

Съвременен туристически град, Созопол очарова с уникално съчетание на природни забележителности, древна история и старинна архитектура. Очарованието на хилядолетния град и романтиката на южното море, създават неповторима артистична атмосфера. Созопол ревниво пази и развива хилядолетните си културни традиции, орисан да остане завинаги „Вечният град на България”.

https://sozopol-museums.bg/istoria-na-apolonia-sozopol/

Нумизматично изкуство 2

Римска военна парадна катарама с богове, 4-5 век сл. Хр Комплект от сребърен позлатен военен колан с итифален фавн (Пан) с пръчка и пан-лули; лице към Бакхус (Дионис) с тирс и повдигнат рог, лъв в краката му и кана за вино; танцуваща менада с тръби и въртящи се драперии; всеки в рамка на листа и витрина; катарама, оформена като двойка противоположни позлатени лъвски глави върху текстурирани извити вратове, езикът, оформен като правоъгълен блок с геометричен орнамент, изпъкнала опашка и странични извити крака, завършващи с позлатени нокти. Бакхус е римското име на гръцкото божество Дионис, бог, който първоначално идва от Тракия. Той беше тясно свързан с виното, плодородието и реколтата, както и като бог покровител на театрите и актьорите. Около него се развива мистериозен култ, който е изключително популярен през гръцките и римските периоди, но който се гледа с подозрение от властите заради огъването на социалните конвенции. Мистериозните култове се основават на свещени истории, които често включват ритуално възпроизвеждане на мит за смърт-прераждане на определено божество. В допълнение към обещанието за по-добър задгробен живот, мистериозните култове насърчават социалните връзки между участниците, наречени mystai. Последователите на Дионис извличат много от своите есхатологични вярвания и ритуални предписания от орфическата литература, сборник от теогонични поеми и химни. Митичният тракийски поет Орфей, архетипът на музиканта, теолога и мистагога, се смята за въвеждането на мистериите в гръцкия свят. Позоваванията на Херодот и Еврипид свидетелстват за съществуването на някои вакхически-орфически вярвания и практики: странстващи религиозни специалисти и разпространители на тайно знание, наречени Orpheotelestai, изпълнявали teletai, частни ритуали за опрощаване на грехове. За орфиците Дионис е бил бог спасител с изкупителни качества. Той е син на Зевс и Персефона и наследник на трона му. Когато титаните нападнали и разчленили бебето Дионис, Зевс като отмъщение унищожил извършителите със своята мълния. От пепелта на титаните се ражда човешката раса, обременена от тяхното титанско наследство, което може да бъде унищожено само чрез екстатичното поклонение на Дионис. https://archaicwonder.tumblr.com/tagged/dionysus

Скитска златна плоча на Дионис (?), 4-ти век пр.н.е Намерен в могилата Чертомлик , района на Днепър, близо до Никопол, Украйна (Източник: xoxol.org )

Изключително рядка монета на кентавър, около 500-450 г. пр.н.е

Оценен на $180 000, този електрум статер е сечен от Orrescii, древно трако-македонско племе. Той показва кентавър, който отнася бореща се нимфа. Обратната страна е обикновен четиристранен впечатан квадрат. Този статер е с най-голямо нумизматично значение и рядкост и очевидно е уникален и незаписан. Изглежда липсва пряко сравнение в публикуваната нумизматична литература. Най-близкият паралел е електричен статер в колекцията на Британския музей, от подобен тип, но със съвсем различен стил и изпълнение.

Ореските са живели около древния град Лете ( карта ) в Мигдония, Македония. Те може да са били идентични със сатрите и тясно свързани с бесите или жреците на оракулския храм на тракийския Бакхус. Orrescii и други пангейски племена са били миньори, които са работили в мините около пангейската верига.

Техните монети отразяват религиозните им вярвания, като субектите са сатири и кентаври, отнасящи борещи се нимфи, иконография, свързана с поклонението на Бакхус. Образът на кентавър върху монетите на Orrescii обаче е по-рядък от този на сатира. Тези монети илюстрират дивите ритуали, провеждани в планините на Тракия и Фригия в чест на Бакхус, чийто мистериозен оракулен храм се издигаше на върха на планината Пангеум.

(Източник: sixbid.com )

https://archaicwonder.tumblr.com/tagged/dionysus

Македонски бронзов щит с надпис, елинистически, 1-ва половина на 3-ти век пр.н.е.

Изкован от един тежък лист, с изпъкнала форма, ръбът закръглен и прегънат, с геометрична украса, съставена от македонска звезда в центъра, нейните двадесет и четири лъча са обградени в двойна лента, обграждаща гръцки надпис, ΒΑΣΙΛΕΩΣ DHMHTPIOY, „От Цар Деметриос“, заобиколен от седем концентрични арки, всяка центрирана от осемлъчева звезда, три концентрични ленти по ръба.


(Източник: christies.com )

Бронзова фигурка в македонски стил от Арабския полуостров, ок. 3-1 век пр.н.е

Смята се, че това е статуя на специален представител, приветстващ крал. Носи хитонискос (туника) с македонски нагръдник и лента за глава в македонски стил, която се завързва на гърба. Пелерина е преметната върху раменете му и се увива около лявата предмишница. Той държи дясната си ръка в жест на обръщение с лявата си ръка надолу, дланта е обърната нагоре, пръстите са свити. Стилизираните големи празни очи някога са били инкрустирани.

Тази голяма бронзова статуя, съдейки по военната униформа и лентата за глава, е важен суверен. Стилизацията на лицето, доминирана от големи очи, е характерна за ориенталските продукции в контраст с регалиите, моделирани директно от елинистическия стил. Статуята разкрива работата на местен художник, вдъхновена от доспехите и шапките на нахлуващите македонци на Александър Велики от 4 век пр.н.е.


(Източник: pba-auctions.com )

Елинистически пръстен от сребро и карнеол, изобразяващ Александър Велики, около 2-ри-1-ви век пр.н.е. Кръгъл дълбок гравиран с профилна глава на Александър Велики като Херакъл, облечен в кожа на лъв, челюстите изтеглени над главата му, поставени в оригиналния сребърен пръстен

https://archaicwonder.tumblr.com/tagged/macedon

Тракийски пръстен с изображение на олимпийски(от Олимпия майката на Александър Велики) гребец от Филипополис 5 век. пр.н.е Открит през 2004 г. в могила Голямата Косматка (буквално Голямата Косматка ) в „Долината на тракийските царе”, край гр. Шипка , България, от известния български археолог и траколог Георги Китов. https://archaicwonder.tumblr.com/tagged/thrace

Красива антична монета с лика на Александър Велики Това е сребърна тетрадрахма от Тракийското царство при управлението на Лизимах. Изсечена е някъде след смъртта на Лизимах през 281 г. пр.н.е. в неопределен монетен двор. На лицевата страна е изобразена главата на Александър Велики с диадема и рогата на Амон. На обратната страна е изобразена седнала Атина Никифор. Има два монограма, единият от които е във венец и надпис BAΣIΛEΩΣ ΛYΣIMAXOY. Лизимах (р. 323-281 пр. н. е.) е македонски офицер и диадох (т.е. „наследник“) на Александър Велики, който става василевс („цар“) през 306 г. пр. н. е., управляващ Тракия, Мала Азия и Македония.

ТРАКИЙСКИ ЦАРЕ. Лизимахос. 305-281 пр.н.е. AV Stater (19 мм, 8,38 г, 12 часа). Глава с диадема на обожествения Александър вдясно, с рог на Амон / BΛΣIΛEΩΣ ΛYΣIMΛXOY, Атина Никифор седи вляво, подпряла ръка на кръгъл щит, поставен на земята; копие отзад; хермата отвън вляво, монограм отвътре вляво.

Златен статер (340-328 пр.н.е.) Македония, Филип II - Александър III - MK-B

Изображение на лицева страна на монета на Юлия Домна, член на династията Северан. Монетите за този емитент са емитирани от 193 до 217 г. Север взема Юлия за своя втора съпруга ок. 187, след консултация с астролог, който каза, че е предопределено да се омъжи за император. Тя му роди двама сина, Каракала и Гета. https://www.pinterest.com/pin/15481192463132606/

Бактрийско царство. Eukratides I. Златен статер (8,27 g), ок. 171-145 пр. н. е.

Златна динара от Кушанска империя, Бактрия, 151–190.сл. н. е.

Златният ларнакс, в който се смята, че са останките на Филип II

Вергинските или Егенските царски гробници (на гръцки: Βασιλικοί τάφοι των Αιγών) са погребално съоръжение от IV век пр. Хр. от античния град Еге, край днешното село Вергина, Гърция. В тях са погребани останките на членове на царското семейство на Аргеадите.
Голямата гробница или гробница II е изследвана от първата половина на XX век, където професор К. Ромайос започва разкопки в 1937 година, но находките в гробниците, интересно са открити чак в 1977 година от Манолис Моше Андроникос. Погребаният мъж в гробница II е идентифициран с Филип II Македонски въпреки че някои учени оспорват идентификацията.

През юни 2015 година са обявени резултатите от задълбочено остеоархеологическо проучване, проведено от Теодорос Антикас и Лаура Уин-Антикас, което подкрепя идентифицирането на останките в гробница II с тези на Филип II Македонски, въпреки че не може да бъде потвърдено с помощта на ДНК.


В гробница II е изписан фриз с дължина 5,56 метра и височина 1,16 метра, изобразяващ сложна сцена с реалните дейности в царските ловни резервати.

Вляво е нарисуван ловец, който убива елен с помощта на куче, а ездач отзад гони друг елен, койот бяга. Вдясно от него двама млади ловци нападат глиган с копие. Сцената вдясно е по-драматична: двама спешени ловци от две страни се подготвят да нанесат фаталния удар на лъв. Примамливо е да разпознаем цар Филип II в брадат ловец, младият ездач е поставен точно в центъра на композицията, а на оста на фасадата е Александър Велики, но идентификацията на фигурите поражда много спорове сред специалистите.

Френския археолог Жорж Сьор през 1899-1900 г. провежда край Духова могила самостоятелна археологическа експедиция. Нейният дневник, основа за тезите на автора, подробно е отразен в нарочна публикация, която излиза само година след разкопките.Така например той е убеден, че за разкопките си мами не само Найден Геров, а още Мараджи е открил доста неща, но „по ориенталски обичай“ е прикрил находките. Усъмнява се също, че във всички 16 ями е имало колесници с колесничари. Фактически никой обаче не коментира, че френският археолог откровено цитира че всички артефакти са отнесени в Париж (някои в Атина).


В гробница II са открити останки на мъж, идентифициран с Филип II Македонски и на жени, за които се смята, че може да са Меда от Одесос и Евридика II Македонска или другата му съпруга Клеопатра.Намерени са ценни предмети, с които са погребани царските членове, сред които са венецът, с който е погребан Филип II и златен ларнакс с останките му, венецът на Меда, церемониален щит, диадемата на Евридика или Клеопатра и други,... някои явно пренесени от Духова могила, оставени да отлежат евентуално, да не излязат други артефакти и 1977 г. решили да ги обявят.


Българските специалисти - например Венедиков и Китов - категорично поддържат бройката „над десет“, като първият не е далеч от мисълта, че във всяка от 16-те ями е имало колесница. Нека си представим реалните размери на района с ямите, където са погребани най-малко десетина двуколки и четириколки, заедно с конете (без да отчитаме споменатите от Шкорпил колесничари). Периметърът, в който те са можели да бъдат разположени и със сигурност е съставлявал част от сакралното пространство на Духова могила, без никакво преувеличение може да се определи като огромен.

Сьор е убеден, че телата трябва да са 50, а руските администратори, политици и археолози, с изключение на един доклад на Ростовцев, официално отричат да са вземали каквото и да било от Пастуша преди 1877/8 (макар всички заинтересовани да знаят, че в частните колекции на Геров и Берти имало елегнатни бронзови статуетки, а в Ермитажа в Санкт Петербург се пазят не само изящни сребърни съдове, а и няколко (!) златни колесници от Духова могила).


Явно златния ларнакс от Духова могила, може да е заминал първоначално не към Гърция или Париж, а към Ермитажа.