Полумесецът и звездата

 

Доказателство за ведическия произход на исляма

                      Римски денари Плеяди Полумесец

Поклонение на слънцето, луната и небесните войнства

„САР-АПИС – това е Върховният (Величественият, Изначалният) Бог Бик.“
Бикът и Бал за предците ни са едно и също!!!Бикът, когото Митра убива, е образ на Сабазий? Сабазий, който бива убиван, за да се роди новото слънце.

Хеката (друг аватар на Богинята-Майка [Богинята-Земя]) също е отъждествявана с Луната, както се вижда от това нейно изображение върху оброчна плочка.

Аз съм ключът и аз съм и вратата! 

Богинята-Майка (Земята) и небесното светило Луната са считани за едно и също божество от древните езичници, за които говорят много писмени извори и древни автори, между които Апулей. Древно изображение на Кибела (Богинята-Майка) с лунния сърп над нея също потвърждава това. Но след унищожаването на земната Луна и заместването и с боен кораб АР прикрит с холограмата на положението на Земята вече не е толкова розово.

Философи и историци от ранните векове цитират части от Орфеевата песен, чиято тема е раждането на света, сътворението. Светът се заражда в тъмнина и хаос. Кронос, или Времето, оформя яйце от мистериозния пети елемент – етера. Когато яйцето се излюпва, богът, който излиза от него, е ослепително красив: той е Фанес – Светлина, Протогон – Първороден, Ерос – самата Любов. От Фанес се раждат всички познати ни богове от Олимп – Зевс, Афродита и другите. Зевс пита Нощта как може да победи Кронос и отговорът е, че трябва да погълне Вселената. Зевс прави точно това и така започва всичко.

„Времето на Орфей вече е датирано – XIII век пр.н.е. – едно поколение преди Троянската война. Орфей живее 5 века преди Омир. Доомировият период в създаването на древната цивилизация – това е приносът на траките в световната цивилизация, който в древността се е наричал Орфически период в световната цивилизация (XIII-VIII век пр.н.е.).” – пише Никола Гигов.

След смъртта на Орфей, платил с живота си религиозната и философска реформация на древните оргиастични култове, “Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките владетели ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей“. Това е изписано на гръцки език за него.

Корените на розенкройцерите са в Тракия, а на илюминатите в Египет. Орфиците имат Музей, а крадците имат моше=мойсей. Музей е пазител на скрижалите на Орфей и автор на химни и пророчества, моше получава скрижалите си от един облак . С други думи илюминати крадът част от знанията на херметиците с цел да ги ползват за собствена облага за сметка на останалите живи същества. Тогава знанията бяха разделени и скрити на седем места и седем бяха избрани за пазители. Един от тези пазители бил Ашока цар на северозападна Индия от династията Сакя, който основал Братството от Хималаите. Също така символ на това Братство на херметиците е и дракона. Двуглав дракон благодарение на дуалноста във вселената и седмоглав благодарение на равнинната във тази вселена. Този дракон е пазител на яйцето в гнездото, на върха на дървото, където го мъти орлица. Корените стигат чак до мътилката на първичния океан, клоните опират в трона на тримата, които са един. Ако се разтърсите особено не в чуждоземни писатели, а в нашите собствени поверия и митове ще откриете предостатъчно връзки между траки, българи, богомили и розенкройцери. Тогава ще стане ясно защо са ни набелязали. Не е заради хубавите ни очи, а заради нещо, което имаме в себе си. Седем народа са херметици по съдба , Така да се каже поради това, че Пазителите са от тях. Името Розенкройц казва достатъчно. Главите са две но дракона е един. Анунаките воюват помежду си ползвайки хората като оръжие. Земно отражение на тази вечна борба е сблъсъкът между Пазителите и Отцепниците или крадците. Сравнението с игра на шах е най-подходящо. Съмнително е дали играчите си дават сметка, че пешките им са живи същества.

Ето една монета, сечена още по времето на Траян Адриан, много преди светът да чуе за ислям, където прекрасно се вижда на гърба на лика на императора... полумесец със звезда. Турците завземат Константинопол през 1453г, а Адриан е император на Рим от 117 до 138г след Христа. Това е достатъчно много дори и преди създаването на исляма като религия - по данни на ислямистите низпостилането на напътствията от Аллах на пророка Муамад става през 610г. от Христа.

Най-старата гръцка монета, на която се появява полумесецът, е монета от Южна Италия, датираща от 6 век пр.н.е. След това го намираме в много гръцки региони на древногръцкия свят от Крит до Македония и Мала Азия. Полумесецът откриваме и в древногръцката колония Византия, върху която се намира днешен Константинопол. През 5 век сл.н.е. На монета на император Анастасий I (491-518 г. сл. н. е.) намираме монета, която има бюста на императора от едната страна и полумесеца от другата. Впоследствие и в продължение на много векове срещаме полумесеца по много начини в изображенията във Византия. Когато османците пристигат в района на Мала Азия (но главно селджуките, които копират културно превъзходната Византия в много отношения), те „вземат назаем“ полумесеца от византийците и той постепенно се превръща в емблемата на Османската империя. Днес тези, които искат да видят полумесеца върху византийски монети, трябва само да посетят колекциите от монети на гръцките музеи, но също и във византийските стенописи в Лакония (село Гераки и др.), където има неопетнен такъв върху щита на Свети Георги. До 18 век. Турският герб беше обикновен полумесец, без звезда. Звездата е добавена от султан Селим III (1789-1808) и има осем лъча, докато султан Абдул Меджид (1840-1861) я прави с пет лъча. Следователно изглежда, че точно както османците копират Византия в администрацията, администрацията, модели на мислене и хиляди други неща, самото им знаме е откраднат византийски символ. Откраднатият полумесец Древногръцка монета от Византия (днешен Константинопол) Монета на император Теодор II Ласкарис 1254-1258 г. сл. Хр. А руснаците взеха полумесеца от Византия

Как и защо полумесецът се озова в Исляма? Но днес Бог Тур, в образа на своя знаков символ – полумесеца, се извисява по върховете на минаретата и джамиите по света.

ТУР — Твърдата плътност на полето — Т се уплътнява — У и променя — Р.
Така се образува твърдата земна кора. В древността са я наричали ТУР.
За да обясня какво е ТУР, трябва да започна със Зодиака, но не с общоприетия днес.
Големият Зодиак е планът за развитие на нашата планета. Разделен е на дванадесет части означени със символи, предимно животни, които имат някаква идейна прилика със съответната зодия.
За зодия Телец пише:
Шестата зодия е Телец. След етапа в който е сега Юпитер течността ще се увеличава, а напрегнатостта на полето около Ядрото ще се променя и отдолу под течността ще се образуват твърди елементи, които ще се групират и постепенно ще образуват твърда кора около Ядрото. Твърдта ще се увеличава, докато части от нея излязат над течността, а това вече ни е съвсем познато. Твърдата обвивка около Ядрото — земната суша, е символизирана с бика. Той е най-здравото и силно животно, с изявена мускулатура.

Богинята Хатор
Затова телецът, бикът е бил на почит в много от древните общества. Известен е култът към Златния Телец. Но някои са се досетили, че Майката Земя е от женски род, престават да търсят под вола теле и започват да почитат кравата. Тя и до днес е свещено животно в Индия, а в древността е била почитана и обожествявана и в Египет, като богинята Hathor.
В древността бикът, телецът е бил известен още и като Тур. Освен в испанския език Ел торо, тур се е запазила до днес и в българския език, като корен на няколко съвременни думи. Те са: втурвам се, катурвам — събарям тура на земята. Синоним на катурвам е кабичвам — събарям бика на земята. Думите турям, тургам — поставям, слагам; турих, турен.
http://www.ancientegypt.co.uk/gods/explore/images/hathor.gif
От средновековни текстове ни е известена думата багатур, бахатур. Счита се че е военен чин от тогавашната ни войска. Ако е така, този чин трябва да е свързан с пехотата, както и друга стара военна титла таркан, таракан. Думата Тара, Тера, Терра на някои европейски езици означава земя, Земята. От същият корен е и Тартара от митологията.
Първообразът на таркан, таракан е Тара Кхан.
Първообразът на багатур, бахатур от езика Бхаджа — Бхага Тур. Бхаг, бхага, на древноперсийски бага, е първообразът на съвременната българска дума Бог, Бога. От тук става ясно, че Бхага Тур означава Бог Тур.
Някои от висшите термини в езика Бхаджа придобиват статут на богове. Такъв е Брахма, такъв е Бал, такъв става и Тур. По един и същ начин, чрез добавяне на звука Н в езика Бхаджа се образуват и думите за местата където се установяват тези богове. Така Брахма се установява в брахман, Бал в Балкхан, а Тур в Туран.
Туран е историческа територия в Азия, където бог Тур е бил на почит и от където се счита че произлизат тураните — днешните турки, тюрки.
Мъдреците в древността обладават невероятната способност да обобщават и най сложните понятия за същността на Всемира само с един прост словесен или знаков символ. Чрез него те успяват да предадат през времето и пространството безценни сведения за идните поколения.
Така постъпват и с понятието за твърдата плътност на полето от учението Балкхара, като го влагат в словесния символ ТУР — дума образувана по правилата на езика Бхаджа. По няколко причини за знаков символ на ТУР е избран полумесецът.
Първо. Според мен, Месецът е бил планета и е бил прихванат от земната гравитация. Това събитие е останало в човешката памет с две неща: с „Потопа“ и с „Появата на истинският Бог“.
В резюме за книгата „Загатките на Луната“ от Воцеховски можем да прочетем:
В определен период от време култът към Луната започнал да заема главно място в много религии. За най-древен център на лунния култ се смятат бабилонският Ур и Харана в Месопотамия.
А както пишат древногръцките автори, в Аркадия преди потопа не е имало Луна.
Второ. Трите химически плътности на полето в древността се наричат гуни, а твърдата плътност се нарича Тама гуна, символ за мрак и невежество. Тама е съвременната българска дума тъма. Тъй като кръгът е запазена марка за дневното светило и светлината, за символ на земната твърд е избрано нощното светило в мрака, с характерния му образ на полумесец или сърп.
Трето. Формата на полумесец или сърп съвпада и с формата на рогата на тура, на бика, а той е символът за земната твърд в Зодиака.
Четвърто. Четирите периода от кръговрата на физическата система символично се съпоставят с четирите фази на Месеца: новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт. За знак на Тур е избрана четвъртата фаза — последната четвърт, за да символизира четвъртия период от кръговрата, защото тогава се проявява земната твърд.
На горните четири основания полумесецът е приет за знаков символ за твърдата плътност на полето — земната твърд, която е предпоставката за появата на живота и съвременното растително и животинско многообразие върху нея — достатъчно основание за почит и уважение. Полумесец
Но това не е всичко. От всеки символ трябва да се вземе максимума и да се натовари с максималната възможна и ясна информация. Затова полумесецът се разглежда като технически разрез на планета, като резен от праскова, за да се покаже че вътре в Земята, под твърдата земна кора има ядро и то е като всички останали физически ядра, защото:
Всички физически ядра са еднакви по съдържание
и различни по големина и качествена изява.
Такива са ядрата на елементарните частици, на атомите, на Земята, на Луната, на Слънцето и всички останали небесни тела. За да се изрази и това, към полумесеца е добавена петолъчка. Тя е символ за звездите в небето, а те нямат химическо поле, твърда обвивка и чрез петолъчката се изразява ядрото — звезда.

От древността до наши дни, в някои учения от земите на Бабилон е известна невидимата звезда Мерикха — Мерика. Тя е символ за земното ядро. Целият знак — полумесецът Тур и звездата Мерикха е символ за земната твърд и физическото ядро в нея.
От Мерика — мъртвата звезда, по правилата на езика Бхаджа е образувано името на Америка — Безсмъртна.
От името Мерикха е останало съвременното женско ориенталско име Мелиха.
Същият символ, Тур — Мерикха, може да се види и върху главата на египетската богиня Hathor.

           
ТУРА — Твърдата плътност на полето — Т е уплътнена — У и преобразувана — РА.
Вероятно изразът „Ези — Тура“ е символ за противоположности и означава „Небе — Земя“.
www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/461-balkh2               

(Символ на римско [= византийско] знаме в горната част на 1445 г.)

Османската (и съвременната турска) звезда-полумесец може да е свързана с византийската звезда-полумесец. Тъй като след завладяването на Истанбул, Фатих се обяви за Кайсер-и Рум (Цезар на Рим), той видя Османската империя като наследник на Римската империя. Така че османците може да са възприели и някои византийски символи

Има доказателства че звездата и полумесецът представляват коронации, тъй като числото осем представлява, в есхатологичните светогледи, обновлението, като число, свързано с пристигането на Христос като възстановител на процеса на сътворението. Това е число, свързано с библейския разказ за деня на обрязването на младенеца Исус и може да е представлявало директно Константинопол, по същия начин, по който шестлъчевата звезда представлява Солун, по време на периода след Комнин, особено след 1230 г. Гръцки монограм за името Исус Христос - IX - приема формата на една от двете звезди, тъй като версията с осем лъча включва кръст в концептуализацията си.

Валута Дива Фаустина, съпругата на Марк Аврелий (161-180 г. сл. н. е.) в Римската империя. Полумесецът и звездата, заобиколени от звезди

 

Валута на Septimios js Severus 193 AD Отново полумесецът с четирите звезди, които ни интересуват.

Същото се среща в римски [=византийски] монети, като щита на Св. Георги в Лкония, към стенопис от 13-ти/14-ти век, полумесец с 8-лъчева звезда.
  

  

За полумесец и кръст:


Валута на император Алексий Комнин I, в Римската империя [Византия] 1081-1118. В този смисъл кръстът е заел позицията на полумесец.

Крилати духове. Крилати духове. Базалтов релеф от Алепо. 9-8 век пр.н.ед. Цитаделата на Алепо.

Кудурру (стела) на цар #Melishipak I (1186 – 1172 пр.н.е.: царят представя дъщеря си на богинята Наная. Полумесецът представлява бог Син, слънцето #Шамаш и звездата богинята #Ищар. Период на #Касите, пренесена в #персия #Суза през 12 век пр.н.е. като плячка от войната.

Плакетът на Кибела сред бактрийското съкровище, изложено в президентския дворец в Кабул

Монета на полумесеца Аквила 65p.ch. тук заобиколен от четири звезди. Дали символът на Византия е бил полумесецът с четири звезди.

Валутен сезон на Каракала 198-217 AD Trainapoli в Тракия. Ето един обърнат полумесец.

Полумесец върху древни беотийски щитове.Буквите ΘΕΣ стойка за ΘΕΣΠΙΑΙ (теспии).

Валута на секия, например 104 в Испания, полумесец с петлъчева звезда

Валута на шестия Митридат, крал на Понт 120-63 г. напр. O Пегас, по-късно заменен от елен.

ОРФЕЙ РОДОПЕЕЦА – КАНОС/„Орфеос Баккикос“. Над кръста е изобразен обърнат полумесец със седем звезди в дъга. Луната свети с отразена светлина от Слънцето, така и Божият храм (Орфей) свети с отразената Божествена светлина. Седемте звезди са навярно известните в древността седем „планети“ – Слънце, Юпитер, Сатурн, Венера, Марс, Нептун и Меркурий.



Диоген Лаерций в книгата му „За живота на философите“. Той съобщава, че повечето от етическите догми Питагор взел от Темистоклея, жрица в Делфи. Един от най-почитаните жречески родове в Делфи по времето, когато е живял Питагор, се нарича Тракиди, а Ситалк е епитетът, с който е славен Слънцебогът в светилището.

Проф. д-р Валерия Фол в книгата си „Орфей тракиецът“ пише, че „Блестящоизвестният“ е определението, с което Орфей е споменат за първи път от Ибик 600 г. преди Христа. Запазена е фреска в гр. Пилос от микенската епоха, която изобразява музикант с лира, обявена за най-древния образ на Орфей. А това е 1600-1200 г. преди Христа.

500 години преди Христа Еврипид назовава Орфей „ванакс“, което е царска титла от микенската епоха. Облеклото му е тракийско.

2000 години преди Христа траките вече са стабилно обособил се индоевропейски народ, който живее в царства или етносни държави от микенски тип, както ги е определил Тукидид. Царствата са ръководени от династически родове начело с царе-жреци, които налагат властта си над големи територии.

Краят на второто хилядолетие преди Христа е белязан от Троянската война – първата известна война за контрол над търговските пътища през Дарданелите и Босфора, война за преразпределение на суровинни бази и пазари, опоетизирана в „Илиада“ и „Одисея“. Епосът описва траките като съюзници на трояните и равни по храброст, доблест и богатство на ахеите. Оттам стават известни и легендарните тракийски царе-жреци Резос, Марон, Пейрой и Акаманд.

https://www.uglb.bg/?p=6174

Странно е това, че Луната, като символ на майката, жената и женствеността по принцип, е избрана за символ от тези азиатски представители, за които знаем, че имат сурови закони за жените и ги карат да закриват телата и лицата си. По този начин жените не могат да изразят своята женственост чрез външния си вид, а и по други начини.

                                                                                                                              

Разбира се, че турските азиатци не са измислили този символ, а са го заимствали, защото този доста по-стар от Османската империя символ вече е съществувал сред азиатските народи. Той е бил символ на различни богини, което е естествено, все пак е женски символ... макар Чандра да е мъж. Последното божество, от което са го заимствали, не би трябвало да е богинята Диана.

Полумесеца и звездата са древни символи по древни от самата религия Ислам тъй като са НИЗШИ ЛУННИ култове, с начало Ведаическия Дев- Шива!
Езическият арабски Лунен бог с име Син, имал титла Ал Илах, която още в езически времена е съкратена до Аллах / Бог, Божество, Идол/.Ако погледнем фамилията на Мохамед, ще видим, че още в езически времена е съществувал израз Аллах - това е титлата на Езическия арабски Лунен Бог!

"Мохамед (Мухаммад ибн Абд Аллах) е роден в понеделник 20 април 570 г. в град Мека в Хиджаз, процъфтяващ за времето си търговски център на търговския път, който свързва Йемен със Средиземноморието. Произлиза от Бану Хашим, един от десетте клана на кораиш, племето, което управлява града. Баща му АбдАллах ("раб на Бога") умира преди раждането му, докато бил на търговия в град Басра в северозападна Арабия."
Мохамед всъщност е накарал арабите да вярват в езически арабски Бог, записан в неговата фамилия!
Консолидирането на единния бог дава възможност за консолидиране на единна политическа система, морал, държава, нация и тем подобни.

Първо Евреите си консолидираха Яхве (нищо че близо 1900 години нямаха държава се запазиха благодарение на консолидираната вяра) после на подобие за да се съхранят Римската Империя опитаха да консолидират народа с християнството но уви не успяха но със разновидностите на християнството се консолидираха други народи и държави.

В 7. Век Исламът дава възможност на примитивните семитски племена да се консолидират в единна религия, държава, култура която образува нова световна цивилизация.
След завземането на Константинопол от османците, те взаимстват тези символи в своите знамена и ги вграждат в религията си. Ето какъв е произходът на полумесеца и звездата в исляма. Освен там, обаче, ще срещнем полумесецът и звездите като символика и при едни строителчета - масоните.

Двата духа -яхова и аллах са паднали духове, които пунтират ВЕДАическия Шива, но вземат само разрушителната му част.
Това, което отличава Слънчевият култ от двата типа Лунни е, че Слънчевият се стреми към освобождаване от материалният космос, като същевременно не го трансформира(разрушава), нито слиза в неговият МИРаж(Нисък Астрал), това е периферията на Галактиката-ПРА-ЛАЯ.

Лунните култове са 2

Към Висшият Лунен култ спадат всички йоги и риши(светци), чиито начин на живот е чрез отричане и покаяние от матрицата. Абсолютно е забранено употреба на месо и интоксиканти. Все пак -целта на Йогите е Галтическото Слънце в центъра на Галактиката- т.е все още материалнен космос, но -ВИРаж, висш астрал..

Низшият лунен култ- плячкосва, експлоатира и живее като полуживотно-получовек. Обожава духове. Това което ислямът и юдаиизмът винаги са правили- впрягане на демонизъм в рамките на "религия с анонимен бог". Употрена на месо, интоксиканти, на многоженство, на спекулативни игри-хазарт.
По правило- наследниците на лунните култове са извънкастови..ЧАНД-АЛА, значи "изхвърлен от Луната ЧандРа"
Съвременните мюсюлманските богослови твърдят, че ислямът е монотаризтична религия, но Корана проповядва точно обратното. Коранът задължава мюсюлманите да се покланят пред множество богове - Слънцето, Луната, Звездите, Камъните и пр.

Фактите:
В Сура2,аят 135, Авраам / Ибрахим / е описан като ревностен мюсюлманин!

135. И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите.”
Подобно е и твърдението в Сура 3, аят 67:

67. Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин, и не бе от съдружаващите.

До тук няма никакво съмнение, че Авраам е правоверен мюсюлманин и всички мюсюлмани / според Корана / трябва да следват неговата вяра!

Да видим сега в какво вярва Авраам? Вярата на Авраам е прекрасно описана в Сура 6, аяти 74-78.

74. И каза Ибрахим на баща си Бзар: “Нима смяташ изваянията за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.”
75. И така показваме на Ибрахим владението на небесата и на земята, за да е от убедените.
76. И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Не обичам залязващите.”
77. И когато видя луната да изгрява, рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Ако не ме напъти моят Господ, ще бъда от заблудените хора.”
78. И когато видя слънцето да изгрява, рече: “Това е моят Господ. То е най-голямото.” А когато залезе, рече: “О, народе мой, невинен съм за това, което съдружавате!

Какви са мюсюлманите тогава – това е въпроса?

Ясно се казва, че един Истински Правоверен като Авраам се покланя на много богове – Звездите, Луната, Слънцето, Камъните и пр.!

Това означава само едно – Монотаризма е лъжа на арабските улеми !

Иначе цитираните по-горе знамения трябва да са цирк!!!
А защо никой не е изхвърлил този цирк от Корана?
Елементарно:- Мюсюлманите / според Корана / са езичници!

В Сунна също се твърди подобно нещо
Том 5, книга 59, номер хадис 661 –

We used to worship stones, and when we found a better stone than the first one,...

  

Мухаммад като преродения от Шива демон "Трипура" - "маха-мада" (велика илюзия) в Бхавишя Пурана, преди 5000 години. За хората в тъмнина и невежество Махадева Бог Шива е Бог. Той е известен като Бхутанатха, господарят на призрачни същества като pishachas, yakshas и rakshasha


Ние, се прекланяме пред камъните, и когато сме намерили по-добър, отколкото първия камък....
Кааба: [ж.р.; от арабски ka"b, "зар"], под формата на зар (12Ч10Ч15 m), постлана с черни килими (Kiswa) сграда в Мека, която е почитана като централно култово място в Исляма. В източния ъгъл на иначе празната сграда се намира "черният камък" (Hadschar), който е бил и преди Мохамед култово място на арабски племена. Кааба трябва да бъде посетена от всеки мюсулманин веднъж в живота му. Според ислямските вярвания Кааба произхожда от Абраам.

Около 610 г. Мохамед започва да се уединява в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека по време на месец Рамадан. Там той пости и се отдава на молитви. Една нощ е посетен от архангел Гавраил (Джибрил), /СИГУРНО СЕ СЕЩАТЕ ЗА БИБЛЕСКИЯT АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ ВЕЧЕ...НО ПО ТОВА ВРЕМЕ БИБЛИЯТА Е ОТДАВНА НАПИСАНА...ИЗМИНАЛИ СА ПОВЕЧЕ ОТ 500години.



Това е джина/ДЕМОНА/ДЖИБРИИЛ от пещерата на Мохамед/Аарон - Хира в планината Нур, с който той е контактувал. Кирлианова фотография.

  

ДЖИБРИИЛ заповядва: „Чети“ или „Рецитирай“. Според ислямската традиция Мохамед е неграмотен и не може да чете. Впечатлен от случката, той се връща при Хадиджа, която го признава за пророк и става първия човек, приел исляма. Скоро тя е последвана от едва 10-годишния братовчед на Мохамед Али и близкия приятел на пророка Абу Бакр/КОЙТО ВСЪЩНОСТ ГО НАСЛЕДЯВА И ЗАПИСВА КОРАНА С ПИСАРИ/.

В продължение на дълги години Джибрил разкрива на пророка Божието слово - съдържанието на Корана.

Мохамед проповядва 3 год. само на близки приятели и познати. После, към 613 г., се отдава на публични проповеди.

Когато започва да печели привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и през 622 г. се преселва в град Ясриб - Медина (на около 450 километра северно от Мека), където му предлагат убежище.

Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва мюсюлманското летоброене. В Мека той няма много последователи, но в Медина те са далеч повече и скоро добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато мюсюлманите бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мека. Тази война завършва през 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател.

/ЗАПОЧВА ДА ДЕЙСТВА КАТОЛИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА етническо ПРОЧИСТВАНЕ "Разделяй и владей"./

През останалите 2,5 год. от живота му арабските племена/живеещи в местността Араба/ бързо се приобщават към новата религия.

Днес виждаме и все повече ще виждаме резултата от демоничната бомба на сатанинския – Римокатолически проект *ИСЛЯМ*. Чийто ръководител папата днес казва:

*КОРАНЪТ И БИБЛИЯТА СА ПОСЛАНИЕ НА ЕДИН БОГ...*-ПО ТОЧНО ДЕМОН.

Смята се, че самият Аллах диктува Корана на Мохамед чрез архангел Гавраил. Дори и тук е необходимо да се обърне внимание на думата "ангел", която в словото-Ra има стойност Ар_хан_Кали – «Ар, Ка-човек (хан), дракон-змей (Кали)». Просто, думата може да се изписше така: Архангел = " Йерихонския дракон змия Кали" = Иерихон_Кали = След прочитането на думата "ангел", наобратно, както се е чело в до-никонианските времена ние получаваме: архангел

Йерусалим и Йерихон За евангелския Ерусалим и библейския ЙЕРИХОН

  

ТЕКСТ 9 БХАГАВАТ ГИТА Като следват такива заключения, демоните, които сами се погубват и нямат никакъв разум, се заемат с неблаготворни и ужасни дейности, предназначени да унищожат света. ПОЯСНЕНИЕ: Демоните се заемат с дейности, които ще доведат света до гибел. Тук се казва, че те са нискоинтелигентни. Материалистите, които нямат представа за Бога, си мислят, че са напреднали. Но според Бхагавад-гйта те са неинтелигентни и лишени от всякакъв разум.

Нагите от Била-сварга атакуват горният слой на Земните духове(бхутас)- Анта-рикша лока чрез ХААРП(HAARP). Тропосферата е атакувана с chemtrails това води до повишаване на дезинтрграцията и до глобално затопляне на климата. Започва план 5-та тръба демонично нашествие,пускане на духове през порталите в цял свят , чрез енергиини пробиви/посредством ХААРП/ в ЕМ поле на Земята/което предпазва от джиновете на Анта-рикша-лока/ портали за вкарване на бхутас са и стадионите... а приемници са футболните агитки.

Договорът между юдеите от Анта-рикша на атмосферата с кому-нагите от подземното царство Била-сварга е: НИЕ ЩЕ ВИ ДАДЕМ ВИСША ТЕХНОЛОГИЯ, А ВИЕ ЩЕ ВОДИТЕ ЧОВЕКЪТ( в гуната тамас чрез потребителско съзнание) КЪМ НАШИТЕ НИЗШИ ЛОКАЛИ

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган днес отново посочи, че е необходим нов световен ред, който да отчита интересите на ислямския свят, наброяващ над два милиарда души

Български коло-бри пренасят мистериите на възкресението в Босна и Хърватска

Тайните богомилски символи

  

Свещеното познание на древните българи е пряко свързано с нашето настояще, скрито в очевидни в артефакти, традиции и обичаи. То е било пренесено на територията на близки по история и дух балкански държави. Там, където богомилството намира радушен прием – в Босна и Хърватска, и днес има свидетелство за съкровеното посвещение в тайнствените мистерии на сътворението и възкресението. Но за да разкрием неговата глобална същност и значение ще тръгнем отначало. Да предположим, че българите са знаели нещо, което на други народи не е поверено, поради това, че са били първото поколение хуманоиди. Как би могло свещеният скрипт да се запази във времето? Несъмнено чрез сложна и хитроумна система на криптиране.
Такава е имало, защото една наскоро българските учени установиха връзка между тракийските светилища и космически явления или съзвездия, което показва, че още в далечното минало предците са имали знания от висок порядък.
Колобрите, споменати в различни исторически източници, са мистична прослойка, свързана със зараждането на Шумер, Вавилон и България. Коренът й е следователно е достатъчно назад във времето, когато писмеността е била занятие за посветени, като част от сакралната система за възраждане на видимия свят чрез невидимото на пръв поглед действие на Словото и музиката. Велики учители като Орфей са знаели за скрипта на прераждането и възкресението.
Какво ни казва самото име на жреците, преминали през пречистване, за да станат злато, така както при алхимичната реакция философският камък преобразува материята?
Името „колобри” произлиза от думата за време – „коло” и тракийската за „елен” – „бри”. Оттук идват някои български имена като Бранко и др. Еленът е изобразяван многократно в тракийските ритуални съдове, българската иконография и в шевиците.
Множество извори потвърждават, че траките са имали завидно познаване на небесните тела, космическите цикли, прецесията и влиянието на планетите от Слънчевата система.
Тъй като тези познания са били мистично свързани с ритуална обрядност и функционирането на божествената власт, те не са били достояние на всички народи или на всички слоеве на обществото, поради което и тяхното начало сакаш се губи.
Българската дума „коло” или ритуалното означение на Слънчевото ежегодно рождение – означава денят на зимното слънцестоене, празнуван още като Коледа но също така е период от шест ключови дни, които започват от Игнажден или от нулевия ден - кун. Но това е дума и за свещен знак, печат.
Върху стечките в Босна и Хърватска често се среща изображения на мистично хоро, като женските и мъжките фигури се редуват. Почти винаги се акцентира на съчетанието на мъжкото и женското начало на тези каменни стели, което не оставя съмнение, че са свързани с богомилството, проповядващо хармонията на двете начала в космически смисъл. Като символ на мистично пресътворение на света хорото се е разпространило чак до Индия, за което съобщава Мегасфен (Μεγασθένης) - древногръцки етнограф и географ, родом от Арахозия, живял от 350 до 290 пр.н.е. В своя труд “Индика” той пише, че Дионис научил индийците да се прекланят пред него и другите богове, свирейки на тъпани (литаври) и гусли (цимбали) и да играят тракийския танц на сатирите. За влиянието на Дионис в Азия пишат и Цицерон в De Natura Deorum, Павзаний в “Описание на Гърция”, Страбон „География“, Хигин във Fabulae, Плиний Стари в Historia Naturalis.
Живелият през II в. римски сенатор, консул и философ Флавий Ариан в книгата си Αλεξάνδρου Ανάβασις („Походите на Александър“) описва разказа на управителят на индийския град Нис - Акуфис, според който Дионис заедно със своите спътници, учел индусите да играят хорà.
Това свидетелство подкрепя тезата, че свещеният танц на колобрите има дълбоки корени в българската традиция още от времето на траките. Потвърждението е двойно и относно значението на танца във вярванията на нашите предци.

Фиг.1 Стечка от Ловреч с изображение на мистично хоро
Някои автори свързват колото с термин, познат в българската административна страниграфия, както и с танца колабрисмос, който всъщност е хоро по време на равноденствие. Кана - колобрите, които са осигурявали духовната защита на канската издигнатост, са били жреческа каста, която остава в царския двор до края на Втора българска държава. Не ни е известно такава длъжност и с такова предназначение да е била характерна за друга средновековна титулна система. Поради, което уникалният й български характер е неоспорим. Произлизайщи от същия корен като думата „календар” свещените жреци, посветени в тайните на космическото синхронизиране са се наричали не случайно „коло-бри”. Колото или пълният кръг и начарото на нов кръговрат е специален ден за българите от дълбока древност.
Знанието за природния и житейски кръговрат е толкова дълбоко вкоренено в народните традиции, че опитът да се изкорени, са обречени на неуспех.
Смисълът на живота и сакралното значение му значение са имали своите пазители през хилядолетията на българско присъствие на различни континенти.
Арабският пътешественик Ал-Бируни, живял в Индия от 1022 до 1024 съобщава, че в Индия се употребявал тракийския календар, въведен от саките, наречени шака от ранните индийци.. Календарът е наречен шака - кала т.е, "сакска година", където кала (kala) на санскрит означава "интервал от време, период от време, срок, година". Много по-лесно е обаче да намерим автентичния произход на думата от колото, символ на Слънцето. Подобна е и сакската дума sal - "година". Санскритското kaale - "срок, край на определен отрязък от време. и kalpa -"интервал от време, равен на една година - 360 дни" също имат съдържателно сходство. Санскритското kalpa - "година, срок от време" е заимствано от тохарите (kālp) и хотаносаките (kalpa) със същото значение. Това понятие се съдържа и в индо-арийските думи кalnirnayak = calendar maker (човек, който съставя календара) и калиюга - название на древна историческа епоха, kalya - староиндийска дума със значение "утро". Така образуващата духовно съдържание основа „коло” се свързва пряко с период от време, като има твърде много езикови доказателства за древнобългарската основа. Само ще споменем думи за време като отколе, колчем, докле, коловоз, колак и др. Елбетицата или специфичната орнаментика, която означава четирите посоки и полупосоките на света също означава небесен кръговрат. Символът е наричан в различни краища на българското землище по различен начин - "колото", "грошанката", "трапезата", "голямото коло", "зелената нишка". Думата елбетица обаче е най-устойчива и най-често срещана навсякъде, а и е очевидно, че това е най-старото име на орнамента. Ще видим как тя пък се свързва с магическата природа на Соломоновия ключ. Обаче колелото има и друго значение на по-различен кръговрат – на този, свързан с прераждането. Древната българска жреческа каста неправилно се свързва предимно с богомилството от по-късния период. Това е поредното доказателство, че древните познания са били щателно съхранявани чрез различни способи и предавани в различни по название, но сходни по съдържание сакрални формули.
Но да се върнем на втората част на думата „колобри” - думата „бри”, която е съществена за обяснение на
смисъла на тайното познание и отношението на траките към знанието за прераждането. Еленът в смисъла на времето е изобразявал прецесията и обръщането на полюсите, за което жреците ни са знаели. Те са свързвали това и с мистичните цикли, необходими за завършването на кармичните кръгове до достигане съвършенство на душата. Цялото мироздание се крепи на това разбиране, поради което начинът на мислене на нашите предци все още е загадка за нас и ние неправилно приемаме априори, че щом нещо се е случило преди нас, то непременно е по-несъвършено от настоящето. Свещените знания се пазят днес на територията на други държави на Балканите. В Босна, Херцеговина и в Хърватска и ни удивляват т.нар стечки или стели, които имат странни изображения. Местната историческа наука не ги разчита правилно, защото не отбелязва техния произход, свързан с българското древно познание. На стечките на цялата територия на тези държави са изобразени символи, които могат да бъдат обяснени само през призмата на древното българско знание, предадено от богомилството, което съхранява плодния корен на познанието за рождението на цивилизацията. Както устанивхме званието „колобри” е свързано с умението да се разпознава и владее времето. В един стар ръкопис, цитиран от Антон Глогов в книгата му „Богомилското учение” се споменава, че богомилите са отменили старите названия на месеците, които са изключително интересни и указват много прецизно и прагматично календарните периоди. Богомилите са отменили старите названия, които касаят начина на отмерване на времето, защото те отговаряли на древни български божества. А те са следните Аръ – Земята, Шо – Водата, Му – Слънцето, Ко – Зеленината, Йо – Трудът, Хо – Топлината, Цо – Плодът, Ри – Беритбата, Со – Пазарите, Зж – Веселието. Главните божества са били РА, бог на съзиданието и ЗО – бог на разрушението. Оттук идва и значението на думата зора, за която се говори в първите изречения на всеки нов стих на „Илиадата”. Зора означава преход от света на мрака към света на светлината и в духовен смисъл. Така от богомилския текст става напълно ясно, че истинското име на първичното българско божество е било РА.

Фиг . 2. Стечка с изображение на Слънце
Тук няма да изследваме защо богомилите са направили промяна в названията на календарните месеци, а само ще отбележим, че една от техните основни заслуги за развитието на цивилизацията е, че са пренесли през времето сакралното българско знание за измерването на времето и начина на неговото управление. По този начин и самата жреческа каста на съвършените колобри е била обучавана в различните нива на учението, като всяка степен е изисквала покриването на различни критерий за образованост, морални, воински и духовни качества.
Трябва да имаме пред вид, че при ранните български държави канът, който е почти винаги от рода Дуло, е и главен колобър. Има вече много доказателства, че колобрите от предхристиянския период са служили на върховните богове Хърс или Сурва (Слънцето) и Анишър (гърцизирано Т 'ангра -Ангърът, Янкул) чрез песни, танци и свирене на музикални инструменти - китара (булгария), тъпан (бубен) и вероятно на тръба (дуло). Така колото се завърта и връща знанието отново към първоизточника и към нас.
В древнобългарското учение могат да се очертаят няколко дяла, които могат да се смятат и като степени на посвещение и това са:
Космогония и астрономия,

Морално-етична система,

Учение за световете,

Учение за прераждането и кармата,

Тайнства и мистерии,

Есхатология,

Учение за социално управление и развитие на човечеството.

В Магнаурската школа, където се обучавал създателят на богомилството или по-точно възкресителят на древните български знания – Боян Мага се преподавала единна наука като синкретимно знание, в което се е включвало математика и свещена геометрия. Несъмнено жреците-колобри е трябвало да притежават изключителни заложби, които са били излъчвани от най-достойните родове. В последно време надделява мнението, че и самият Боян е от царско потекло, като брат на цар Петър. Само така може да се обясни прекъсването на неговото обучение със смъртта на Симеон и спешното върщане в българската столица в кръга на управляващите. Ако приемем тезата, че Иван Рилски също е негов брат, тогава цялата версия за богомилството като деструктивно за властта отпада. Има една догадка, която също би могла да е вярна. Имаме данни за младостта на Боян и зрелостта на Иван. Не е ли възможно Боян чрез ново монашеско посвещение да се е превърнал в Иван Рилски? Защото Боян внезапно изчезва, а за светеца имаме данни само от годината на зрелостта. За нашата сегментирана представа днес това изглежда немислимо, но нека не забравяме, че в миналото разбиранията на българите са били без настоящата конюктурна окраска. Така вече може да се обясни дързостта на монаха и светец да изгони царя, когато той отново идва при него с молба да поеме негови отговорности.
За уменията на Боян – Мага има няколко любопитни свидетелства.
"... Той (Симеон) имал двама сина единият се наричал Баян (Боян), а другия, който живее и до днес и здраво управлява българите Петър. Боян дотолкова изучил магията, щото от човек веднага ставал на вълк или всякакъв друг звяр..." Това позоваване не може да се подмине с пренебрежение, като се има предвид, кой е свидетелят – епископ Луидпранд. Подобно твърдение намираме и в откъс от 15 томното произведение на Анна Комнина „Алексиада”, дъщеря на Алексий I Комнин относно уменията на Василий Врач. Аз, най-уважаваната от багрянородните и първа от децата на Алексий – Анна, имах желание да изложа тук цялата богомилска ерес, но ме възпира срамът, както казва някъде хубавата Сафо, а пък и това, което се носи от уста на уста, по-добре е да се премълчава…Тя признава твърдостта на Василий Врач, един от великите богомилски учители, и споменава необикновена случка при изправянето му на кладата, където той изчезва чрез сублимация, което е нямало разумно обяснение за средновековното разбиране. Вместо да се случи очакваното, Василий преминава в друго пространство-време, което е описано от Комнина като „бяла ивица посред пламъка”. Той е бил един от най-мразените във византийските среди, заради твърдението, че бил пратен свише да отнеме Граала от Костантинопол заради греховете на свещенослужители и императори и да го скрие в български земи. Това също означава, че първенстваща дума по отношение на духовните школи е имала България. Като се има предвид мъченическата му смърт, може да се предположи, че е имал големи духовни правомощия и необикновени, дразнещи други недостойни претенденти за духовна власт, способности. Това не са единствените свидетелства за необикновените възможности на колобрите. Колобърът е бил духовен водач на българските владетели. Много канове са били и върховни жреци-колобри (титлата кан-багатур-колобър). Колобрите можели директно да влияят върху изхода на битките чрез магически практики и ритуали, които сковавали по мистичен начин волята на враговете. Те можели да предизвикват природни бедствия в нужния момент като буря, ураганен вятър, светкавици, проливни дъждове.
Жрецът свещенодействал и вървял пред бойците, като по този начин повдигал духа, повишавал енергийното ниво и противодействал на противниковите вредни влияния. Тези феномени са добре описани в специалната литература и има редица очевидци, които са ги виждали. Едно такова свидетелство дава Зонара през 515 г.: "...Българите отново нападнали Илирик и някои ромейски военачалници им се противопоставили със своите отреди. Но понеже онези (българите) си послужили с магии и заклинания, ромеите претърпели позорно поражение и всички загинали, освен малцина..."
В китайския философски трактат на Даосизма "Лао Дзъ" (около V-IV век пр.Хр.) се разказва за един жрец, който бил дошъл от крайния Запад (район, обитаван от древните българи Тарим, а времето на описаното събитие е през династията Чжоу около 1030-720 г.пр.Хр.): "...По времето на Чжуския цар Му от една страна на крайния Запад дошъл човек, който владеел силата на превръщенията. Влизал в огън и вода, минавал през метал и камък, преобръщал планини, променял теченията на реки, премествал оградени със стени градове. Издигал се в пространството и не падал, минавал през твърдо, без да се натъква на преграда, неговите хиляди и десетки хиляди превръщания нямали край. Той променял и формата на нещата, и мислите на хората. Цар Му го почитал сякаш човекът бил свещен дух, служел му като на цар, отстъпил му царските покои..."
Постепенно древното българско учение, предадено на богомилите става опасно предимно за клира на източвата църква, а също и за папската власт освен заради ореола на загадъчност, който има и заради претенцията да се институционализира на световно ниво. През 1167 г.в Сан Феликс де Караман до Тулуза се провежда вселенски богомилски събор на епископите под председателството на папата – българин Никита. А изследователите на българската ерес в Европа отдавна са обърнали внимание на факта, че в южнофренската област Лангедок от години процъфтявала култура,чужда на католическите земи - "ученето се оценяваше високо,гръцки,арабски и иврит се учеха ентусиазирано". Това подбужда и организирането на кръстоносните походи.
Всъщност освен знанието за измерването на времето, богомилството е първото наистина научно средновековно познание в почти съвременния смисъл на думата. В космогоничната представа се съдържа понятие като това, че Вселената е стартирала процеса на разширение от една „мъртва точка”. При ръзкъсването на мъртвата точка времето започва да тече и материята преминава от „небитие към битие”. „Силата на сътворение сгъсти голяма част от своето дихание, за да се огради от силата на разрушението”. „Силата на сътворението схвана опасността от мрака, в който остана Земята от другата страна, гдето не я осветява Слънцето, и тогава тя реши да създаде второ слънце за неосветената част на земята от Първото слънце”. Необикновеното е, че говорим за Средновековието, когато повечето редовни граждани вярват, че Земята е плоска. Едва наскоро започна да се възприема предположението, че е възможно планетата да е куха и да има второ Слънце, близо до ядрото. Да не говорим за това, че вътрешното духовно Слънце се свързва с почитанието на Сириус, на който са посветени не един тракийски обекти.
Според текст в необикновената книга на богомилите, центърът на планетарната ни система е светилото. „Така се създаде кръговъртежът във Вселената, т.е. Земята да се движи около Слънцето и да се грее от него, месецът да се движи около Земята, а останалите тела да се движат около Земята или около Слънцето, било едно около друго според силата, която им предала силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със Земята и Месеца, около центъра на Всемира, Слънцето.”В книгата се описват цялото сътворение с необикновено съвремени научни термини като се обяснява как се е появила първата жива клетка. Нещо, което също е малко известно е, че съвършените богомили са носели татуировка на молекулата на хелия, основен елемент в Слънцето, далеч преди подобно знание да стане достъпно.
Затова съвсем естествено е да се потърси и по-дълбок смисъл в символиката на някои от известните артефакти от Средновековието, а защо не и преди това. Но тогава трябва да признаем, че богомилството е наследило по-древно знание. Несъмнено има преки доказателства, но някои нови от тях намираме в Босна и Хърватска. На каменни стечки или стели са изобразени розети, свастики, знака Дуло в комбинация със знаци, означаващи равноденствията, както и необикновени човешки фигури с вдигната ръка, до нозете на които има изображение на ембрион.

Фиг. 3 Стечка с антропоморфна фигура с ембрион в Столац

Фиг. 4. Стечка на равноденствията
Един интересен мегалит в Хърватска със седем кладенци също показва връзка с магическите умения на българите от древността. Кладенците са с различна големина и вероятно изобразяват планетите, познати на колобрите и изобразени на седемлъчната Розета от Плиска. В Ловреч мегалитните съоръжения оформят и кръст, който преди християнството е свързан с почитанието към Слънцето.

Фиг. 5 Мегалитен комплекс, Ловреч
Седемте звезди са познатите планети, почитани от българите, доказано от артефактите и тракийските светилища, свързани със съзвездия. Добре известно е, че българите са приемали числото 7 за сакрално, тъй като присъства в епоса, в накитите на владетелите, в строителните елементи. То е свързано със свещения характер на осъзнатото прераждане и възкресението. Седемлъчната звезда за нашите предци е била тачена повече отколкото други части на духовната конструкция. Седем са и тоновете и акордите, както и буквите в кирилицата, които едновременно означават глаголи. В Таджикистан на територията на българската държава Балкхара се намира крепост, на чийто вход са изобразени 7 седемлъчни розети, което не оставя никакво съмнение за произхода на артефакта в Плиска, както и подкрепя твърдението, че българските жреци-колобри са познавали и разчитали знаците и са използвали магическата им сила.
Седемлъчната звезда уравновесява двете основни космически начала на Земята мъжко и женско чрез включване и на божествения елемент под формата на сакралния триъгълник, като двата триъгълника образуват двойния принцип на троенето или на практика това е космическото измерение на числото 6. Но по-висшата степен е седмото –божествено начало. Като косвено доказателство за това скрито знание може да се приведе факта, че с 7 в кирилицата се записвала с буквата Ж, която единствена от другите кирилски букви прилича много на знака IYI. Той се схваща и като символ на седмобожието, от “скитската” религия на българите, отразена във византийските хроники.
Предците са употребявали достатъчно често знаците Y, iYi и IYI, които представляват свещените цифри 3, 5 и 7 и означават равноденствията. Вярвали са, че числата са изразители на отношенията и зависимостите във Вселената, като са познавали прогресията 1, 3, 5, 7, 9, 12 и 13.
Така своеобразният всемирен дуализъм на ин-ян двоичността в човешкото тяло, преминава в следващото свещено стъпало - знание за троенето и магическите геометрични фигури. Върховното единство е средище, където се съчетават двете основни начала, които вибрират и постоянно се съгласуват. Средището е първичната основа и негова особеност е да излъчва пулсиращо винаги в две посоки (ляво и дясно, напред и назад, горе и долу) нови средища, на които придава също така излъчваща способност. С други думи както доброто, така и злото са „заразни”. Върху този принцип при българите са изградили космогонията си и учението за времето, както и основите на военното, градско и държавно устройство, но което се е крепяла силата на българските държави. Необикновеното преплитане на различни далове на знанието като синкретично изкуство в живота е останало в цялата обредна система и фолклора. Троенето е ясно изразено в представата за космическата костенурка и в различните галактически символи в шевиците.
Но често са били изобразявани и шестлъчното цвете на живота, което присъства в множество останки на дворци и тракийски обекти. Шестицата е имала значението на баланска на космическите енергии, шестте паралелни свята, които се допират до нашия в определени времеви точки, както и като съчетание на женското и мъжкото начало. Осемлъчната розета съща се среща в знаковата система на тайното познание, като изображение на връзката с вечността, прераждането и възкресението. Един много интересен факт беше открит наскоро в древния Херкопол в Сандански – баптистерий във формата на осемлъчна розета.

Фиг.6. Цвете на живота, Ловреч
Един необичаен артефакт подкрепя тезата, че има преминаване от древното знание към богомилството. Седем звезди се намират над възкръсващата фигура на Орфей в непривичен амулет, датиран от от 3 в. сл. Хр. Плочката е описана като неналична в Берлинския музей и на нея се мъдрят несъвместими едни с други религиозни символи, която обаче, може да хвърли мистична светлина върху дълбоките тайни на учението. Тя е описана веднъж като „амулет”, а друг път като „печат” и на нея е изобразен разпънат Орфей, със 7 звезди над главата, полумесец и текст на чист български отдолу „Орфей Вак ки кос”. Анализ на този „амулет” са правили Александър Фол, Витка Тошкова, Явор Цонев, Александра Делова, Стефан Гайд и други учени, но засега няма задоволителен отговор. Явор Цонев през 2005 г. правилно отбелязва, че не е възможен религиозен синкретизъм, както и че изображението не е на Исус, ако датирането е правилно – от 3 в. сл. Хр, защото разпятия се появават в иконографията чак след 7 в. Други несъответствия са съвместяването на звезди и полумесец, както и хиперболизираните клинове в основата на кръста под формата на латинско V. Следователно това е криптиран текст, чието разгадаване изисква свързването на пръв поглед независими факти. Звезди с полумесец намираме върху споменатите стечки на територията на Босна и Хърватска и те означават духовните портали и степени, както и способността да се прогнозира бъдещето според движението на небесните тела.

Фиг. 7. Амулет от Белринския музей



Фиг. 8. Негативен образ на амулета


Фиг. 9. Стечка с означения на фази на небесните тела, звезда и Луна, поза Дуло


Фиг. 10. Стечка с означения за кръст върху кръст, символ на възкресението чрез прераждане
Така че „амулетът” със седемте звезди не е необичаен за българското древно учение. Къде се крие тайното му значение?
Названието OPФEOC BAKKIKOC под разпятието на Орфей неправилно се чете Бакиккос въз основа на предположението, че това е някакъв странен и опростен гръцки език. Всъщност значението на думата е кръст върху кръст или това е тайната на въкресението, предавана от древното ни учение. Според Кръстю Калчев другото изображение на кръст върху кръст е необикновения знак на седма степен посветените богомили. То представлява две кръстосани елипси или знака на хелия и това е криптираното знание, че Орфей познава тайната на възкресението, т.е той е „Орфей – Вак – КIК – ос“. Титлата на посветения жрец- владетел при траките е Вак. Той е посредник между Бог и материалния свят. Вакканус е именно титлата на жреца-цар. При артефакта с разпънатия Орфей имаме две букви „К” върху „К”, което е таен скрип на кръстната смърт, смятана за благо за душата, но тук се има предвид огън върху огън. При пренасянето в отвъдното сибилата в тракийските мистерии понякога е имала функцията да премине заедно с царя, за да го преведе през небесните селения невредим, като това е ставало чрез елемента огън. Само чрез подобна сублимация, насочвана от посветен водител душата, може да избегне тлението и смъртта и тя да се пренесе в отвъдното както Енох – цял и невредим като душа и тяло. При тази свещена формула духовното изгаряне е предизвиквало счупване на вратите на светилището от мощната енергийна вълна. Самият ритуал на подобно посвещение се е наричал „кръст върху кръст”. А в плочката с разпънатия Орфей това на свой ред е намек, че той ще се прероди или че се е преродил като Исус. Следователно това е по-ранен амулет или пък доста по-късен от 3 век сл.Хр.
Не е маловажно, че в семантиката на числата 6 е огън. А двойният огън или кръст върху кръст, т.е. скрипта на нъзкресението са кодирани в числото Дуло – 186681.
Има ли в стечките в Босна и Хърватска изображение, което да ни дава ориентир дали тази теза е правилна? В много от стелите се среща мъж с вдигната дясна ръка, над която има небесно тяло – Слънце или Луна в пълнолуние, но най-характерното са хоризонталните черти по тялото, които сякаш не са свързани с облеклото, но следват духовна логика. Известно е, че степените за съвършените богомили са били 7, колкото са и звездите над Орфей в амулета от Берлини колкото са рамената на Розетата от Плиска. Затова на някои от стечките има различен брой хоризонтални линии на тялото, вероятно според степента на поръчалия стелата. Високата степен на познание предполага и друга еволюция на душата. Това означава пълнота на знанието за космоса и паралелните светове до степен на способността да се променя материята и да се преодолява тлението на пълтта.
Но за да докажем нашата теза за предадения скрипт на възкресението от българските богомили, ще съпоставим и символите от още елементи върху стечките, които се намират на територията на Босна, Херцеговина и Хърватска.

Фиг. 11. Стечка с три кръста

Фиг. 12. Монета с кръстове около Богинята-майка - Кибела, Маркианополис, 384 г.

Фиг. 13 Храм от гр. Яйце с кръст върху кръст и Луна със Слънце, Босна
На каменните постаменти има изображение на елени, обикновено с големи рога или гонени от ловци на коне. Примитивното тълкуване на този елемент е, че това са ловни сцени, но това някак не се връзва с останалите знаци. Както споменахме в самото име на свещенодействащите – „колобри” се съдържа думата елен, който има значение в символиката на времето и необикновената му природа да се влияе от човешката мисъл и дух. Освен това се срещат много често лъкове с опъната тетива, която се намира от едната страна на стилизирана човешка фигура. От една страна това е ясен символ за знанието за съзвездията, но от друга има и тайно послание, което касае преминаването на душата н отвъдното чрез ритуала – консуламенум. Този ритуал, опростено възприеман като „полагане на ръка” всъщност е дълбок момент от висшето посвещение и навлизането в познанието за нашето предначначение чрез осъзнаване на преражданията.
Изображенията на босненските каменни обелиски показват пряка връзка с познанието за движението на небесните тела и равноденсгнията, разбирането за прераждането като неотменна част на „колото” на живота, но също така свидетелстват за влиянието им върху човека и по-специално върху рода Дуло.

Фиг. 14. Елен с означени четирите слънцестоения



Фиг. 16. Дуло в различни фази на равноденствията

Фиг. 17. Дуло, изобразен като елен

Самият дуализъм в древното българско знание от преди орфизма до богомилството е прикритие за херметическите принципи и огледалната природа на света. Такова е числото Дуло 186681. То отразява дуалния принцип на знанието като: „Това, което е горе е това, което е долу”. Но също така подсказва начина на управление на времето, знанието за почти петстотингодишните цикли на развитие на цивилизацията, на които тя се подчинява. Всъщност това е изражение на херметическите принципи за вибрацията или осцилацията. Петият херметически принцип например е: „Всичко е на приливи и отливи, всичко се издига и спада, колебанието на махалото е във всичко, отклонението наляво е същото като отклонението надясно, ритъмът е компенсация u всичко се подчинява на ритмичните трептения между двата полюса, именно това е животът.”
Всъщност българите добре са разбирали дуализма на човешката природа, а именно – способността на душата да бъде едновременно в два или повече свята. Материалният свят е податлив на промяна при знанието за истинската природа на човешката душа.
Как така Хермес е свързан с българите ни дават отговор някои налични артефакти. Две много интересни скултури на божеството с торба, която носи емблематичното име „булга” са намирани по нашите земи.

Фиг. 18. Хермес с кадуцей и торба булга, Добрич
Хермес, според гърците, е син на Зевс и плеядата Мая, дъщеря на Атлас. Той е въвел хармонията чрез музиката на лирата.
Какво можем да разберем от митологичната история? Не можем да изключим неземен произход, свързан с Плеядите или с цивилизацията на атлантите според тази генеалогия. Но тъй като това би било твърде смело предположение, ще се върнем към историческите факти, за които сме осведомени от древните автори.
Херми означава стълб от камък или бронз – в българската традиция, изобразяван като фалос – Побитите камъни. В Египет е джет – източник на живота и космическо дърво, което в народната традиция е костенурка. В потвърждение на връзката на едно от древните ни божества с тайната на съзиданието, Хермес свири на лира от коруба на костенурка.
В Омировата „Илиада” четем:

Зевсе додонски, царю пеласгийски,
живеещ далеко, властно царуващ в студена Додона!
Жреците ти дружно с тебе живеят
и спят на земята с нозе неумити.
Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих,
та ме почете и тежко наказа войската ахейска, ..
Зевс, пеласгиецът – трак е баща на Хермес и живее заедно с жреците си. Следователно Хермес е тракиец и тогава всичко си идва по местата и херметическите принципи не са външна присадка към древното българско учение, а са самата му същност. Забележително е, че в ръцете на Бога се намира торбата „булга”, като явно не случайно по-късно ще нарекат богомилите торбеши – от торбата, в която носели съкровищата си - ръкописи. Богомилите са използвали знанието, за да поддържат енергийният баланс на тялото и това може ясно да се види в богомилските стели от Босна, където кадуцеят - сурвачка е изобразен като преплетени змии.

Фиг. 19. Преплетените змии на енергиите
Но едно от неоспоримите доказателства, че това древно учение е българско, е досега неразгаданите символи на стелите, които съвсем ясно указват знака на рода Дуло. Знакът е централен и за Розетата от Плиска, което потвърждава неговата значимост като сакрален елемент при мистериите.

Фиг.20. Седем звезди около воина в момент на равноденствие

Фиг.21. Стечка, която показва овладяната сила, същата като на амулета с Орфей
Богомилите са познавали цялата тази сложва космогония, за което говорят запазените паметници в Босна и Хърватска, където учението намира държавен прием и оцелява до късното средновековие. Тези свидетелства се намират на повече от 60 места в споменатите територии. Стечките или стелите досега не бяха разчетени напълно точно защото се пропускаше българският им характер, както и духовното съдържание, оставено като наследство от българите от прототракийската епоха. Според това свещено знание има седемстепенна система на посвещение, важно е самосъзнанието за това кой си и какво е твоето предназначение, което можеш да откриеш само ако погледнеш достатъчно навътре в мирозданието и откриеш своите човешки превъплащения. Само посветеният заслужава осъзнато прераждане и възкресение, защото той е преминал през стъргата на обучението и от низсша фаза на своето развитие е оставил зад гърба си редица осъзнати животи, за да заслужи правото да управлява природните процеси. Условието за това е да изповядва висшите морални и хуманни стойности, приложими правилно само чрез любовта. Но най-важно остава знанието за това как се изчислява прераждането и има ли инструмент, който да ни помогне в напредъка на знанието. Да, това разбира се е Розетата от Плиска, чийто тайни тепърва ще заблестят.

Използвана литература
1.Рудолф Куцли. По следите на богомилите. Изкуство, история, символи. Изд. ORGON, 2012 г.
2.П. Добрев. Царственик на българското достолепие. Изд. къща "Ив. Вазов". София, 1998 г.
3. И. Иванов. Кратки хипотези за историята и културата на прабългарите. Страница за прабългарите. Език, произход, история религия в статии, книги и музика.http://protobulgarians.com
4.В. А. Кочергина. Учебник Санскрита. Учебник для высших учебных заведений - Москва: Филология, 1994 г.
5.Глогов,Антон. Богомилското учение. София, 1935 г.
6.. История на България. Том Втори.София, 1981 г.
7.Проект "Българи – прародина" изследва територия от около 1100 км, където българите са оставили следи се провежда с подкрепата на външното министерство, СУ, НАТФИЗ, БАН и фондация "Тангра ТанНакРа"
8.Краси Желязков. Неравноделните тактове, Генетичният код на българите (полифонични есеистични размисли)
9.Al. Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol “ANCIENT THRACE”, EUROPA ANTIQUA и Института по тракология при БАН, София 2000 г..
10.Л. Цонев. Орфеевата загадка. Сп. Знание, 12 юли 2005 г.
11. Снимка на монета http://marknatan.blog.bg/photos/108589/original/markianopolis_384.jpg

Изкуството, Науката и Религията са само три различни начина за изразяване на една единствена истина.

Свами Вивекананда