Последователи

четвъртък, 24 април 2025 г.

ТРАКИ, ИЛИ БЪЛГАРИ – КОЕ Е ПРАВИЛНОТО ИМЕ?


https://www.youtube.com/watch?v=mqVanm5mrmA


Историята на народа ни започва много отдавна – не през прословутата 681-ва, когато уж са се смесили бледи северняци и мургави азиатски пришeлци, а повече от 6000 години преди това време. Hа Балканите наистина е станало смесване на няколко групи хора, но то е започнало не през ранното Средновековие, а през далечната Новокаменна епоха. Не е известно как са се наричали предците ни по това време, колектимно име в този период със сигурност не е имало, но по-късно, през Бронзовата епоха, за тях е употребено името траки.






Относно значението на този етноним все още се водят спорове. Едни учени смятат, че прототип за името траки, трябва да се търси в племенното название травси. Други са на мнение, че хората наречени най-рано траки са споменатите в египетските хроники от времето на Рамзес III страховити бойци познати като тереш. Намират се дори и изследователи, които виждат в името на дерзеите (дерзиките - дръзките) прототип на етнонима траки.


Трябва да се спомене и това, че според италианската лингвистка Луиджия Ахилея Стела, по време на Бронзовата епоха е съществувало географско име Тракия, което е регистрирано в микенските архиви като ТE-RE-QE-WI-JA (Терекеуия). Това име обаче е важало само за една сравнително малка група хора - навярно само обитателите на земите край Бяло Море, познато и като Тракийско.


Пак през Бронзовата епоха, в египетските летописи са споменати същo пелесет, шерден, уешеш, текер, мешуеш. Поне за мен, това са древнобалканските народи пеласги, серди, веси (беси), тевкри, мизи. От тези названия става ясно, че племенните формирования, за които пишат Херодот, Страбон и др. са се оформили в един доста ранен период.






Пеласги и др. техни роднини пленени от армията на Рамзес III - по Salimbeti, D'amato http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples66.jpg


Трудно е да се отговори със сигурност – защо името траки е избрано за колективно название на нашите деди по време на Античността. Навярно това се дължи на факта, че дерзеите са съседи на гърците, които ползват названието траки за всички хора говорещи близки наречия до това на дерзеите.


След няколко века, по време на късната Античност, като колективно название на дедите ни става популярно името на бесите. Така са наричани всички хора спадащи към коренното население на Балканите, независимо от това дали действително са били беси, или пък дардани, пеони, трибали и др.




Gustav Droysen (1838 — 1908) - Allgemeiner historischer Handatlas in 96 Karten mit erläuterndem Text Bielefeld, Velhagen & Klasing 1886, https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg


С настъпването на Ранното Средновековие името на мизите придобива популярност и започва да се употребява за старите балканци. Паралелно на мизи се употребява и названието българи, като то остава дълго време, а и се превръща в последното колективно име на предците ни.


По принцип името българи е много древно. Със сигурност то е съществувало още преди Троянската Война, като дори е споменато от Омир. Става дума за свързаните с богът на войната Арес страховити бойци наречени флегии/Φλεγύες. За тях Робърт Дж. Бък смята, че трябва да бъдат причислени към тракийската общност. На същото мнение е и Фредерик Ваудхойзен, а също и д-р Васил Бакърджиев, който пише по този въпрос през 1966 г., но работите му са осъдени на забвение у нас.


На пръв поглед името флегии/Φλεγύες е твърде различно от името българи. Тук трябва да се уточни, че въпросното етническо название е документирано в далечното минало от гърците, чийто език тогава е бил твърде различен. Истинското звучене на флегии/Φλεγύες е било по-скоро бльгии. От бльгии се развиват форми като болги, белги, бльгари и в крайна сметка, след векове развитие се стига до познатата на всички ни дума българи.


Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б, често са били променяни. Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия. Нека не забравяме свидетелството на Хеланик (цит. от Arkwright) относно това, че мизите (които Хоматиан и др. наричат българи) се явават древни обитатели на Македония.


Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.


Тези хора са от групата на мизите, които още преди Троянската война са обитавали континентална Гърция и по всяка вероятност са хората дали името на река Пеней и планината Олимп (има друг Мизийски Олимп, който е в Мала Азия).


Възможно е бльгиите, чието име е променено от гърците на флегии-Φλεγύες да са били жреческата или благородническата прослойка на мизите и по този начин името им да е било престижно – факт обясняващ по-късната популярност на името и превръщането му в колективно име на всички наследници на древните балканци познати като мизи, траки, пеони, мимидони и т.н.


Сега идва въпросът – кое име трябва да употребяваме когато говорим за далечните си предци, какво трябва да кажем – траки, или стари българи?


По принцип, най-удачното име за дедите ни от времето на Античността, Бронзовата епоха и по-ранни периоди, е древни българи. По този въпрос не може да има спор, но е налице един доста сериозен проблем - нашата история е ужасно обезобразена от безсъвестни чуждопоклонници и спекуланти.


Българите от далечното минало бяха набедени за татари, угро-фини, монголи, тюрки, а в последно време шепа получили титлите си по време на тоталитарния режим хорица, се опитват да наложат лишеното от логика вярване, че аспаруховия народ е дошъл от земите край Памир и е сроден на източноиранските народи. От друга страна, старите балканци, които гърците наричат траки, биват охулени, очернени и обявени за изчезнали, или асимилирани.


В последствие на огромния брой тиражирани с фанатизъм лъжи, днес доста от нас са объркани и смятат, че старите българи са пришелци от Азия и нямат нищо общо с народа, от чиито среди произлизат велики хора като цар Резос, Орфей, Тамир, Залмоксис, Спартак.


Ще мине време докато всеки сънародник осъзнае, че името българи е възникнало на Балканите, че по начало е ползвано от хора от средите на мизите и поради това в продължение на 1100 години, различни автори правят отъждествяване на българи и мизи.


За да разберем и приемем истината, ние трябва да минем през няколко важни фази:


1.Осъзнаване, че за физическо изчезване, или сериозна децимация на древното балканско население изобщо не може да се говори, няколко генетични проучвания доказаха това.


2.Осъзнаване, че името българи се е появило на Балканите и е обозначение на хора с особен статут, принадлежащи на групата на мизите.


3.Осъзнаване, че твърденията за идването на дедите ни от Азия са безсрамни лъжи създадени от чужденци и поддържани от чуждопоклонници и посредствени хорица, които не разбират, че вършат услуга на враговете на народа ни.


4.Осъзнаване, че дедите ни са имали няколко колективни имена – траки, беси, мизи, българи, като всички тези колективни имена първоначално са принадлежали на отделни групи и в последствие, поради различни причини са придобили популярност.


Когато лъжите на шепа спекуланти и объркани хорица бъдат разобличени, ще стане ясно, че ние сме потомци на най-древното цивилизовано население, на тези хора, които са създали най-ранните градове на Европа, на гениите, изобретили колелото, писмеността, най-ранния точен календар, а и са разпространили знанията по металургия, организирано земеделие и скотовъдство в Европа.


Разбере ли се напълно, че тези, които Омир нарича мизи и траки, по-късно Хоматиан назовава българи, вече можем да изоставим приетият от историци и езиковеди термин траки и да наречем със спокойна съвест Орфей и Залмоксис древни българи.






ОБИДНО ИМЕ ЛИ Е НАЗВАНИЕТО ТРАКИ И КОЛКО ДРЕВНО Е ТО?

Всеки човек има правото на лично виждане. Дали то се харесва на всички, или е отричано от мнозиството, е без значение. Ние градим идеалите си въз основа на възпитанието, получаваме от родителите си. Важна роля играе също бразованието дадено ни в училища и университети, но от голямо значение са също книгите, които четем, а и хората, с които общуваме.

Понеже различните индивиди израстват в различна среда и оформят възгледите си в различна среда, напълно естествено е, че няма как всички да мислим еднакво. Няма как всички ние да притежаваме една и съща информация, а и един и същ критерий, позволяващ ни да преценим кое е истина и кое измислица.

Опитвам се да проявявам разбиране към гледището на своите събеседници, но пък не се стеснявам да кажа какво мисля, по простата причина, че съм проверил добре информацията, въз основа на която съм изградил своите виждания. В някои случаи съм съгласен с думите на определени хора, но в други случаи съм принуден да отправя критика. Тя разбира се винаги е аргументирана, старая се да обясня колкото може по-подробно защо отричам данните, които други хора смятат за свещена истина.

Ако опонентите ми са културни хора, готови да проверят щателно информацията, която представям, често стигаме до консенсус. Това разбира се невинаги се получава, защото и не всеки може лесно да се откаже от старите си виждания. Обмяна на информация и идеи обаче трябва да има, иначе няма как да достигнем истината.

От доста време във виртуалното пространство се вихри твърдението, че траки е обидно име, което гърците ползват за дедите ни. По принцип няма нищо странно в това един народ да създаде обидно име за друг народ. Сънародниците ни от Македония наричат гърците етиопски цигани, някои назовават француците жабари, а нашите роми (цигани) ползват за българите името даси (роби).

Такива неща са неприятни, но и неизбежни. Черненото на противника, или дори различния по произход е много стар феномен. Дали обаче това важи за името траки е друг въпрос. Едно е някой да твърди нещо понеже някой му е казал нещо, а съвсем друго е твърдението да е основано на реалност и да има доказателства за това.

В гръцките исторически извори и разбира се първо при Омир името траки присъства в различни форми: Θρᾶξ, Θράῒξ, Θρῆξ, Θρῆῒξ, Θρῆξ. Названието тракийка, тракийска жена също е известно под много варианти: Θρᾶσσα, Θράῒσσα, Θρᾶττα, Θρῆσσα, Θρήῒσσα.

Големият брой варианти са една от индикациите, че не се касае за гръцка дума, а за народностно име, което дедите на южните си съседи са се опитали да предадат по не особено успешен начин.

Прочее, нито един лингвист не е успял да докаже, че името траки означава нещо на гръцки. Това означава, че просто няма как то да е измислено от гърците.

Нито Хялмар Фриск, нито Роберт Беекес, или друг техен колега е намерил обяснение за народностното име траки с помощта на гръцкия език. Друга важна подробност е това, че в едно от най-почитаните светилища на Елада и по-точно това в Делфи, (според Откупщиков) жреците са траки, както личи от името им Θρακίδαι (Diod., XVI, 24, 3).


 

 ТРАКИЯ (карта на Г.Дройзен)


Първоначално името траки е било уважавано и престижно, да не забравяме, че Омир говори с възхищение за тракийския цар Резос. Това са фактите, а дали те се харесват на някого или не е друг въпрос.

След като установихме, че народностното име траки не е дадено от гърците и не е обидно по характер, нека видим какво може да е значението му, а и кога е споменато за първи път.

Езиковедът Паул Кречмер смята, че траки идва от форма *Tραύσικες, на тази форма *Trausikes се спират също Алберт Карноа и Димитър Дечев (Carnoy, 1957, c. 200, Detschew, 1957, c. 205). Кирил Влахов, цит. от Стефан Йорданов, търси древна форма *Δρᾶσικες, чието значение е “дръзки, храбри, или нещо подобно” (Йорданов цит. Влахов, 2000, с. 20). Предложеното от проф. Влахов име *Δρᾶσικες показва връзка с населявалите някога Беломорието Δερσαῖοι.

За тях акад. Иван Дуриданов, опирайки се на данни на различни езиковеди търси връзка със стпрус. dyrsos gyntos “смели, дръзки мъже” допълвайки, че вариацията а-е в Δάρσιοι-Δερσαῖοι, е явление, което е познато в литовския език (Duridanov, 1969, c.72). Всъщност това явление е познато и в българския и един от най-специфичните белези на речта ни, но видният лингвист не е забелязал това.





Това не са всички данни за значението на името траки, а всеки обективен изследовател е длъжен да се съобрази с цялата налична информация, без значение дали тя оборва негови по-стари твърдения или не. В т. I на “Тайните на тракийския език” споменах, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja= Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с.20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луйджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с.211 – 212).

Съществуват още данни, с които сме длъжни да се съобразим. В работата си “Gothi, qui et Getae - Готи сиреч Гети” Юлия Хаджи Димитрова представа изключително интересни неща. Тази авторка пише за непознат у нас исторически извор, според който през 520 г. скандинавецът Старкатър тръгва срещу (съседните народи бел.авт.) земби, пруси, семигали и траки: “…et contra Sembos, Prussos, et contra Semigalos et Thracias” (P. Olaus цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.169).

Юлия Хаджи Димитрова обяснява добре какво правят траки при прусите и други балтийски народи – толкова далеч на север. За тази цел авторката цитира литовският учен Йонас Басанавициус: “От днес няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живели в Тракия и, че траките, гетите, даките, са се изселили оттук в областите край балтийските морски брегове и, че техните наследници живеят в Източна Прусия, Литва и Латвия, за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще” (Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.250).

Още по-ценно сведение е това представящо народностното име траки манифестирано в множество селища от територията на Литва: Trakai, Trakiné, Trakenai, Trakiniai, Trakinikai, Trakiškiai, Trakiškemai, Traksédai, Beržatrakiai ”(Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.165). Това означава, че старите балканци, явяващи се наши предци, са били сравнително голяма група в Прибалтика.

Ето защо акад. Иван Дуриданов намира такива силни прилики между латвийски, литовски и тракийски. Тези паралели разбира се, се срещат и в българския език, но са останали невидими за учените ни.

Държейки сметка с документираното име Тракия в микенски документи от Бронзовата епоха, т.е. от преди 3400 г., а и големият брой топоними от Балтийския регион, които са свързани с името траки, ние трябва да приемем, че траки и Тракия са стари и изконни форми.

Какво обаче е значението? Този въпрос ни вълнува и е нужно да се даде подробен и ясен отговор. За мнозина читатели няма да е изненада, че древното название притежава смисъл на български език. Също така, за немалко читатели няма да е изненада, че въпреки ерудицията и безспорния си талант, нашите учени не са успели да осъзнаят, че древния етноним траки притежава българска етимология.

Подлагайки на анализ тракийски лични имена съдържащи елементи -τερκος, τορκος и опирайки се на сведения на езиковедите Шулце и Кречмер, акад. Димитър Дечев представя сравнения на -τερκος, τορκος със санскр. tará-h - побеждаващ, хет. tarḫ-силен, могъщ, побеждаващ, етр. tarxi и др., но без да прави връзка с названието на далечните ни предци (Detschew, 1957, c.513).

Сродни на санскр. tará-h – побеждаващ, хет. tarḫ - силен, могъщ, побеждаващ, са българските трокам – блъскам, теркам – отмествам, избутвам. Други сродни думи са рус. торк – удар, укр., торка́ти – бия, удрям, латв. treksne – удар, ирл. treas – силен, стангл. đrасu – насилие, натиск, стнорв. Þrekr-сила.

Съобразявайки се със сведенията за войнствения характер на дедите ни, значението на траки като биещи, удрящи, бойци, побеждаващи е напълно логично. Тяхното име е сродно на названието на хето-лувитския бог гръмовержец Таркун-удрящият, биещият. За това как култа към това божество се появява в Мала Азия е обяснено подробно в “Неразказаната История на траките”.

На този момент разбрахме най-важното – какво е значението на името траки, колко древно е то, а това само по себе си е добро постижение.



ТРАКИЙСКИ И БЪЛГАРСКИ – ДВЕ ИМЕНА НА ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК


Понастоящем повечето лингвисти и историци смятат, че тракийския език е мъртъв. В научните среди се вярва и в това, че в края на късната Античност и ранното Средновековие траките са представени от романизирано или елинизирано малцинство. В същото време е добре известен факта, че поне до VI в. тракийският език е говорим.

Съществуват даже свидетелства, че речта на Залмоксис и Орфей е жива и по времето на Теофилакт Симоката, който твори през VII в. Този летописец от египетски произход се явява един от най-обективните автори на своето време. На него дължим сведението, че в Хемус (Стара планина) има едно приказно красиво място, което местното население, т.е. траките, нарича Σαβυλενθη / Савуленте (GIBI, T.II, c. 301).





Названието е интересно, защото се явява вариант на трак. лично име Σαβύλινθος, което пък е умалителна форма на името Савос (Σαβος). За особената умалителна наставка специалистите признават, че се състои от две части: - ul-ent- и отговаря точно на типичната за българския език умалителна наставка, срещаща се в думи като мишле (*miš – ul - ent), носле (*nas – ul - ent) (Georgiev, 1981, c. 180).

Граматическата особеност е важна, но е важно и това, че самото име Савос (Σαβος), вариант на Σαβάδιος, а и Σαβυλενθη,е тълкувано от видни лингвисти като Бонфанте, Грегоар и др. със стблг. свободь – свободен (Георгиев, 1977, с. 57). Излиза, че през VII в., малко преди времето на княз Аспарух, езикът на местното население носи същите белези, които ще срещнем в старобългарския няколко века по-късно.

Нямам сведения някой наш езиковед или траколог да е обърнал достатъчно внимание на свидетелството на Теофилакт Симоката и да е обяснил колко голямо е значението на регистрирания през през VII в. топоним. По-лошото е, че са пренебрегнати и други тракийски названия от времето на късната Античност и ранното Средновековие. Навярно причината за това е, че те са разбираеми за всеки българин. Ако бяха подложени на адекватен анализ, всеки би разбрал, че речта на Залмоксис и Орфей е само древен вариант на нашата.



Нека не бъда голословен обаче, ще спомена за кои тракийски топоними става дума. Те са: Баба (Βάβας), Бела (Βελάς), Бог (Βογᾶς), Вода (Βόδας), Кабец (Καβετζῷ), Кал (Κάλις) и още много други. Както всеки може да се увери – регистрираните някъде през 550 г., но съществуващи поне от 450 г. (по признания на езиковедите) названия са лесно разбираеми за нас българите, а тези назнатия са от речта на траките от времето на късната Античност. Не е ли това силна индикация, че траки и българи са един народ?

За да спасят положението, някои учени прибягват of хитрост – решават да обявят Бела, Вода, Бог и т.н. за нетракийски названия, дефинират ги като нови и наложени от славяноезични преселници, като същевременно премълчават важния факт, че според Теофилакт Симоката, дунавските славени са реално гетите – едни от най-големите групи траки.

Старият автор Прокопий Цезарийски никъде не твърди, че описаните от него селища принадлежат на нов народ. За този живял по времето на Юстиниан Велики летописец въпросните места са тракийски. Ако въпросните топоними бяха само по границата, то би могло да се приеме, че римляните са позволили на определена група новопоявили се хора да се засели в Тракия, при условие, че ще пазят границата.

Да обаче няма абсолютно никакви сведения за установяване на нов, голям народ по цялата територия на Тракия, Мизия, Тесалия, Македония, Епир във въпросния период от време. Как е възможно такава грандиозна миграция да остане незабелязана?




Разграден двор ли е била Римската Империя? Слепи и глухи ли са били нейните летописци? Едно е варвари да нахлуят и да се оттеглят натоварени с плячка, а съвсем друго е постоянно установяване.





Сега е редно да се запитаме: по какъв критерий названията Баба, Бог, Бела, Вода, Кабец, Кал и т.н. са обявени за нетракийски и нови? Според мен адекватен анализ изобщо не е извършван, защото дори човек с елементарни познания по древна география, би разбрал, че споменатите от Прокопий имена просто няма как да принадлежат на народ, който се е заселил на юг от Дунава едва по време на късната Античност.

Фактите свидетелстват за нещо друго – така наречените нови названия, разбираеми за всеки българин, притежават успоредици, които са регистрирани в дълбока древност.

Баба (Βάβας) звучи съвременно, но име Баба (Bαβα) се среща по един от най-старите фригийски надписи – VIII в. пр. Хр., т.е. около 1250 г. преди времето на Прокопий. Преди повече от век, Уилям Аркрайт споделя, че името Баба (Bαβα) се среща както при траките на Балканите, така и при тези обитаващи Мала Азия, т.е. фригите (Arkwirght, 1918, c. 58).

Бог (Βογᾶς) също звучи съвременно, но това регистрирано през 550 г. название има древен паралел. Отново по фригийски надписи – VIII в. пр. Хр., се среща име Багун (Bαγυν), което отговаря на българското Богун, но което е по-важно, според автора Хезихий, Багайос (Βαγαῖος) е име на върховното божество при фригите. Точно това название се явява една от най-древните наши думи за Бог.

Бела (Βελάς) не може да е ново име, понеже според самият акад. Георгиев, древния тракийски топоним Орбел (Ὄρβηλος) съдържа елемент бел със значение бел, бял, а и е древното име на нашата планина Беласица.

Вода (Βόδας) също няма как да е ново име, защото според проф. Кирил Влахов (цит. от Георгиев), древната форма на тракийското селищно име Одесос е *Водесос (Bοδεσσος). Градът е основан през VI в. пр. Христа. С други думи около 1100 години преди времето на Прокопий.


Кабец (Καβετζῷ) не може да е ново име, защото в повестта Илиада (Hom. Il. 13.363) е споменат град Кабессос (Καβησσός). Троянската война се е състояла около 1800 години преди времето на Прокопий. И двете названия са обясними с блг. кобец – вид ястреб. Като най-древен вариант на думата кобец езиковедите посочват *kabec (БЕР, т. II, с. 501).*

Кал в никакъв случай не е ново име, защото в обитаваната от траки област Витиния тече река Каликс (Κάληξ), спомената от Тукидид (Thuc.IV.75). Този автор живее около 900 години преди времето на Прокопий.

Фактите показват, че речта на траките е разбираема за нас българите не само в периода VI – VII в. сл. Христа, но дори и много по-рано – VIII в. пр. Христа, а дори и XIII в. пр. Христа, ако имаме предвид Кабессос (Καβησσός).

От същия период – XIII в. пр. Христа, а дори и от доста по-рано е алтернативното название на Троя Илион (Ἴλιον), което бива тълкувано като глина, кал (Georgiev, 1981, с. 159). Град с идентично име Илион (Ἴλιον) е съществувал и в югоизточна Тракия, като и в този случай тълкуването на значението е глина, кал, но при това се споменава стчсл. илъ – глина, кал (Дуриданов, 1976, с. 38).

Сега навярно и скептиците са уверени, че нашата реч просто няма как да се е наложила на юг от Дунава едва по времето на Прокопий Цезарийски, или малко по-рано. Посочените тук примери не са никак малко, техният брой им може значително да се увеличи. В подкрепа на това, че нашата реч се е появила и развила на Балканите е едно откритие на учен, който е считан за първия траколог.

Още в края на XIX в. Вилхелм Томашек стига до заключението, че без съмнение тракийският език е притежавал звуци като ж, дз, дж, ц, ч, ш, които гърците твърде трудно представят със своите букви : „ohne Zweifel besass das Thrakische Laute wie ž, dz, dž, c, č, š, die das Griechische nur mühsam durch ζ, τζ, σ, σσ, ξ auszudrücken vermochte.“ (Tom. II. 132).

Звуците ж, дз, дж, ц, ч, ш, са типични за българския език и макар Томашек да не упоменава това, все пак откритието му е важно, защото не кой да е, а българите от Средновековието са наричани ту мизи, ту пеони, ту даки - все тракийски народи.

От огромна важност е и откритието на друг даровит учен. Акад. Георгиев смята, че: “ние откриваме в тракийския (или дако-мизийски) същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно деленето на два основни диалекта според произношението на праслав ě” (Георгиев, 1958, с.115). Тук става дума за екането и якането, манифестирано във вариациите бел-бял, млеко-мляко, хлеб-хляб и т.н.

Ако най-характерната черта на българския език е нещо, което се среща и в речта на Залмоксис и Орфей, то не следва ли от това, че български и тракийски трябва да се обявят за две фази на развитие на един и същи език?

По отношение на граматиката трябва да се добави още една интересна подробност. При анализа на глосата волинт (βόλινθος) – див бик, (подобно на акад. Дуриданов, 1976, с.21, а и Томашек), акад. Георгиев съобщава, че умалителната наставка – инт/ – ινθ, съответства точно на стблг. – ѧт – в думи като телѧ (теленце) род. пад телѧте Георгиев, 1977, с. 12). Така излиза, че в езика на траките се среща умалителна частица, която през раното Средновековие е ползвана често от българите. Колкото до самата глоса волинт (βόλινθος), тя не е нищо друго освен чуждото представяне на по-старата форма на стблг. волѧте – млад вол. Все пак волът не е нищо друго, освен опитомен див бик.

Щом тракийската фонетика, лексика и граматика са най-близки до българския език, не е ли редно да приемем, че отъждествяването на старите българи с траките мизи почива на реална основа?

В случай, че Аспаруховите съюзници славените са локализирани най-рано на Балканите, а не на териториите на Полша, Чехия, Русия и т.н., би било редно да признаем, че Теофилакт Симоката е прав обяснявайки в три свои книги, че славените от негово време са известни като гети в миналото?



В Аспарухова България са се слели не три различни народа, а три групи на един и същ народ, който до 681 г. е бил разделен поради римската окупация на земите ни. Това обяснява защо на територията на ранносредновековна България не можем да открием три различни групи топоними и хидроними. Такова е невъзможно по простата причина, че гетите носещи ново име славени и спадащите към мизите българи говорят същия език както и траките обитаващи земи на юг от река Дунав. Ето колко лесно е да се изясни мистерията тормозеща няколко поколения езиковеди и историци.

А това, че старобългарския език е сроден на хърватски, словенски, полски, украински, руски и т.н. означава само, че в далечното минало траките са били заобиколени от сродни народи. Става въпрос за разделените на няколко групи илири (балкански и северни), скитите и сарматите.

За родството на траки и илири пише Апиан, но неговото свидетелство е неудобно на тези, които поддържат официалните теории.

За родството на траки и скити пише Стефан Византийски, но и тази информация не се взема под внимание от повечето учени.






За принадлежността на сарматите към семейството на гетите е писал Прокопий, но уви, неговите данни също са покрити с гробовно мълчание, защото не се вписват в рамките на общоприетото.

С укриване и премълчаване на важна информация не се стига далеч. В миналото специализирана литература бе достъпна за шепа специалисти, но понастоящем не е така. Днес, всеки, който е достатъчно упорит може да намери както ценни исторически извори, така и публикации на езиковеди, етнолози, антрополози и т.н. Сглобявайки пренебрегваните в миналото данни, всеки родолюбив българин може да се добере до истината. А тя е, че нашия език се е зародил и развивал на Балканите, не в блатата на Украйна и Русия, не в Кавказ или Сибир.

Произходът на българите никога не е бил мистерия, но деянията на народа ни са плашели определени велики сили, които не само са спомогнали да останем дълго време под чуждо потисничество, но са допринесли и за създаването на огромен брой лъжи за нашия произход. Дедите ни са били господари на бойното поле, но перото наистина се оказва по-силно от меча. Хитрите лъжи, макар и нематериални, погубват съзнание и дух, а народ, който не познава себе си и не разчита на собствените си сили е слаб и обречен да отстъпва постоянно, докато не остане нищо от него.

Това ние не бива да го позволяваме, длъжни сме както да измием калта от името на предците си, така и да осигурим бъдеще за тези, които идват след нас.


1. Култура Караново 6200/6101 г. пр. Хр.
2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е.
3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е.
3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е.
3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е.
4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.).
5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е.
6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр.
7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е.
8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.)
8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света.
9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е.
10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е.
10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II)
12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.)
14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е.
15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е.
16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е.
17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е.
18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай.
19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е.
20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е.
21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай
22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.)
23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е
24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.)
26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония
29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е
30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363)
32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)


34. Второ царство на Тракия (2077 г.)
*
1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC
2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е.
3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)


1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.)
2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е.
3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.)
5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.)
6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.???
7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай


Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)

Русия вече няма да спазва Женевската конвенция за защита на мирното население във време на война


https://www.youtube.com/watch?v=rrYIgJ2DLe4




С указ на президента Владимир Путин Русия повече няма да спазва Женевската конвенция за защита на мирното население във време на война, съобщава https://www.newsru.com/

По този начин ООН вече няма да може да съди Русия за нарушаване на правата на цивилното население по време на война.

Женевската конвенция е приета през 1949 година и има за цел да защити мирните жители по време на военни конфликти.

През октомври 2019 година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш представи доклад, в който ООН признава за нарушение на Женевската конвенция преселването на население от континенталната част на Русия в украинския Крим в съзнателен опит да промени демографията на окупирания полуостров.

Превод: Faktor.bg


Стана известно, че тялото на измъчваната от руснаци Виктория Рощина, журналистка от Криви Рог, е в Украйна. Върнат е при размяна на тела на загинали в края на февруари. Наскоро с помощта на ДНК експертиза е установена самоличността й, съобщи зам.-министърът на вътрешните работи на Украйна Леонид Тимченко. 27-годишният журналист е работил в Hromadske, бил е писател на свободна практика за Украинска правда и други украински медии. Припомняме, че упоритата и грижовна жена от Кривой Рог „гореше“ от работа. Два пъти е пленявана от руснаците. Вторият път – през лятото на 2023 г., докато подготвя репортаж за живота на украинците в окупираните територии. Тя е задържана в Бердянск и хвърлена в затвора. А през октомври 2024 г. баща й получава новина от руснаците, че Виктория е починала в плен. "Украинска правда" успя да научи, че Вика е държана поне на две места: поправителна колония № 77 в Бердянск и следствен арест № 2 в Таганрог, Русия. Последното има репутацията на едно от най-бруталните места за задържане на украинци в Русия. „Това е адът на земята“, казват бивши затворници. Всички държани там са признали за престъпления, които не са извършили. В Таганрог ги бият по време на "приемане", ежедневни обиски и разпити. След мъчения хората в безсъзнание се хвърлят в килии. Измъчват се и в гореща фурна. Съкилийник от следствения арест в Таганрог каза, че Виктория също е била измъчвана, руснаците са я използвали с електрошок. "Видях няколко белега по тялото й - определено на ръката и крака. Имаше рана от нож, добре, пресен белег. Между ръката и лакътя в меките тъкани. И белегът беше около три сантиметра. Освен порезите с нож, Виктория е била измъчвана и с електрошок", разказа жената. Според Координационния щаб журналистът е подготвян за размяна на пленници. Но жената от Криви Рог не доживя да види освобождаването си. Руснаците мълчат за причините за смъртта й. Виктория беше само на 27...


Путин удари Киев

"Владимире, спри!", призова Тръмп след руските удари по Киев



КГБ И МОССАД ВИНАГИ СА БИЛИ СВЪРЗАНИ ВЪВ ДНК ВРЪЗКА И КОМАНДВАНИ ОТ ЙЕЗУИТИ НАЧЕЛО С РОТШИЛД.

Ребека Рот обвинява Израел за проникване в американското общество но забравя руските служби които са над Моссад в ерархията. Израел/Моссад и КГБ/ФСБ са просто инструменти на Централния Банков Картел. Банкерите подбуждат "терор" като претекст за налагане на полицейска държава. Те трябва да защитават монопола на кредит (валута), за да се гарантират 17000000000000$ "държавен дълг". САЩ е дойна крава на Израел и Русия, а службите й за сигурност след убийството на Кенеди са инфилтрирани с руски и израелски агенти.Всички научни открития направени в САЩ са източвани и прилагани или не, в Русия и Израел водородни бомби, Хаарп, психотронно оръжие.В Китай където е централния офис на звяра Ротшилд, също, от интерет до 3Д принтери източвани технологии от САЩ. Патентите на всички открития се предоставят на Ротшилд, чрез измама, натиск или убийства и напредъка на цивилизацията се замразява или се използва за лични цели на левитския елит.


Връзките на капитан Боб, както наричаха Максуел, въобще не бяха случайни. Те се простираха по цялото земно кълбо. Мрежата му обхващаше британската кралица, американския президент и съветския генерален секретар. В Политбюро на ЦК на КПСС го наричали „наш первый секретарь Лондонского обкома“. Беше близък с Тодор Живков, но още повече с Андрей Луканов и Огнян Дойнов. В Израел го посрещаха държавните ръководители. После те го ликвидираха.



Специалният отряд за убийства на Моссад се нарича Кидон. Представлява не голямо военно подразделение, комплектувано с отлично обучени професионални убийци, действащи по целия свят. Те са в състояние да изпълнят операция за предизвикване на двустранни и многостранни междудържавни скандали и противоречия, какъвто е инцидентът със Сергей Скрипал. Израелски агенти на високи политически постове като Борис Джонсън, пък изпълняват задачи за информационно обслужване на акциите.

Някоя „световна“ медия да е възроптала срещу това нерегламентирано „правосъдие“? Даже след убийството на агента на Моссад, но и на поне още две разузнавания – MI6 и КГБ, британският еврейски магнат Робърт Максуел, шумът беше минимален и продължи три дни. Всеки любопитен беше наясно, че той е свързан с комунистическите режими в СССР, Източна Европа и Израел. Завлече натрупаните пенсионни осигуровки на поне половин милион британци. И какво от това? Политиците наредиха случаят да бъде потулен и медиите млъкнаха.




Моделът, построен от йезуитите в Парагвай, е бил използван от Ленин, когато той създава "системата Гулаг" в Съветския съюз, и от Хитлер, когато той построява концентрационни сили в Германия. Тя в момента се използва в Китай, Северна Корея, Руската Педерация и един ден тя ще бъде използвана от царството на Антихриста


По принцип антихриста според Агни Пурана е Калки, докато Путин е фалшив флаг антихрист, сполучливо дошъл на властта с помоща на сивите. Монтиран по-време на точно определение астрологически събития 

Чрез Путин сивите пунтират Калки, който се изобразява като човек със светла кожа, яхнал или поклонил се пред бял кон. В ръката си държиш меч. Той пречиствал пропаднала епоха и възстановява справедливостта и духовната чистота. Припомняме, че за първи път Путин стъпва по високите етажи на властта през март 1999 г. Става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател. Първият му президентски мандат стартира на 31 декември 1999 г.

Истинската история на руските шпиони под дълбоко прикритие, живеещи като американски семейства





Шон Уокър в Русия



Шон Уокър за миналото и настоящето на една класическа шпионска операция от Студената война*

През юни 2010 г. животът на Ан Фоли се преобръща в един мъглив, облачен следобед. Денят започва доста приятно – Ан и съпругът ѝ Дон водят двамата си сина Тим и Алекс на празничен обяд в индийски ресторант недалеч от семейния дом в Кеймбридж, Масачузетс. Тим става на двадесет и се е върнал от Вашингтон за лятото, след като е завършил втората си година в университета „Джордж Вашингтон“. След вечерята четиримата се връщат в къщата, която Дон и Ан са купили близо до Харвард Скуеър само преди няколко седмици. С три етажа и портик над входната врата, тя е най-величественото място, на което са живели някога, и отразява подобряващото се състояние на семейството. Стартиращата консултантска фирма на Дон се развива добре, а Ан наскоро е започнала работа в сферата на недвижимите имоти. Във всекидневната Дон отваря бутилка шампанско, за да удължи празненството. След като вдига тост, Тим се качва на горния етаж в спалнята си.

Малко по-късно на вратата се чука силно. Ан си мисли, че това трябва да са приятели на Тим, дошли да му честитят рождения ден. „Изненадващо посещение, извиква тя на Алекс, който се качва по стълбите, за да провери как е по-големият му брат. Тя отваря вратата пред група мъже, облечени в черно. „ФБР“, изкрещяват те и нахлуват вътре. Две двойки агенти вкарват Дон и Ан в отделни ъгли на отворената всекидневна и щракват белезници на китките им. По-късно Алекс наблюдава през прозорците как родителите му са изведени през входната врата, по пътеката от червени тухли и качени в чакащите черни коли. Агентите отказват да кажат на двамата братя какво се случва, но Алекс предполага, че сигурно е станала ужасна грешка. Не може да си представи какво биха могли да направят доста скучните му родители, за да оправдаят подобен драматичен обиск.

Девет години след арестите, в един топъл московски следобед през лятото на 2019 г., отидох да се срещна с жената, която някога е била известна като Ан Фоли. Тя ми беше предложила оживено кафене, имитиращо френско, недалеч от парка „Горки“. Повечето от масите в стил „фалшива рустика“ бяха заети от млади, добре облечени московчани, част от зараждащата се средна класа, която се появи през дългите години на управление на Владимир Путин. Намерих свободно място и след няколко минути тя пристигна. В средата на петдесетте, с руса коса, тя беше облечена в небесносиня блуза и носеше огромно колие. Усмихна се топло, подаде ми ръка и седна. Сервитьорът дойде и тя си поръча капучино на руски, преди да премине отново на английски. Говореше и двата езика безупречно, но някъде в каданса на английската ѝ реч се долавяше слаб руски привкус. Зачудих се дали щях да доловя този акцент, ако я бях срещнал десетилетие по-рано в Съединените щати. И дали щях да си помисля, както сега, че в чертите на лицето ѝ има нещо подчертано славянско? Почти сигурно не. Тогава никой не подозираше Ан Фоли, дружелюбната канадска агентка на недвижими имоти, работеща на непълно работно време.



В действителност Ан Фоли не беше нито приятелка, нито работеше в сферата на недвижимите имоти. Тя беше мъртва. Истинската Ан Фоли е родена през септември 1962 г. в Общата болница в Монреал и умира седем седмици по-късно от вирусен менингит. Родителите ѝ, младоженците Едуард и Полин, остават само с две малки снимки, които да им напомнят за дъщерята, появила се в живота им за толкова кратко време. Повече от две десетилетия по-късно канадските власти получават искане за дубликат на акта за раждане, очевидно от самата Ан Фоли. Никой не се усъмнил и не проверил искането; архивите все още не били дигитализирани и централизирани. Властите издават акт за раждане, а по-късно и паспорт. Ан Фоли се връща към живота.

Жената, която седеше срещу мен в кафенето, беше прекарала повече от двайсет години, живеейки като Ан Фоли от Монреал, чак до деня, в който ФБР почука на вратата, заблуждавайки съседите си, приятелите си и дори собствените си деца. Всъщност тя беше Елена Вавилова, родена и израснала в съветски Сибир. Елена е нелегален шпионин с дълбоко прикритие, обучен от КГБ. Съпругът ѝ, Дон, също е нелегален служител на КГБ; рожденото му име е Андрей Безруков.

Елена и Андрей се запознават в началото на 80-те години като студенти по история в сибирския град Томск. Наблюдатели на КГБ ги избират за предварителна проверка. По-късно преминават през тежка обучителна програма, която продължава няколко години и при която езикът, маниерите и самоличността им се оформят като на обикновена канадска двойка. През 1987 г. те напускат Съветския съюз поотделно, организират среща в Канада и започват връзка, сякаш току-що са се запознали. Оженват се за втори път като Дон и Ан и се установяват в Торонто, където Елена ражда двамата им сина – Тим и Алекс.

През 1991 г. Съветският съюз се разпада и за няколко години двамата нелегални са оставени на произвола на съдбата. Но в края на десетилетието бившият офицер от КГБ Владимир Путин идва на власт в Москва. Андрей и Елена отново започват да шпионират сериозно, вече за СВР – външното разузнаване на нова Русия. Като Дон Хийтфийлд Андрей печели място в Харвардското училище „Кенеди“, което позволява на двойката да се премести в Кеймбридж с двете си деца и да започне работа в Съединените щати. Докато Андрей установява контакти в Харвард, Елена играе ролята на самоопределяща се като „футболна майка“, отглеждайки двамата им сина и грижейки се за домакинската работа. Но щом децата се приберат в леглото, тя се промъква в задната стая и дешифрира радиосъобщенията от Москва.

Елена и Андрей никога не проговориха и дума на руски помежду си и никога не споменаха Русия пред Тим и Алекс. От време на време Елена предприемаше тайни пътувания до Южна Америка или Канада, за да се срещне с ръководители от СВР, далеч от потенциалните погледи на ФБР, като по пътя сменяше паспортите си, за да прикрие следите си. За синовете си измисля истории за обикновени задачи, за да обясни защо е отсъствала. Никой, с когото Елена общуваше, не знаеше нищо за истинските ѝ таланти и постижения.

Тя е обучен офицер от КГБ, принуден да играе ролята на обикновена домакиня. Когато се срещнахме в Москва, я попитах дали е било трудно да се справи с това разминаване. Тя отпи от кафето си и се усмихна едва забележимо. Хората, които жадуват за външно утвърждаване, никога няма да се справят като нелегални – каза тя. „Шпионинът е актьор, но актьор, който не се нуждае от публика или сцена.“

Елена настоява, че двамата с Андрей никога не биха казали истината на двамата си сина, ако ФБР не беше почукало на вратата. „Ние бяхме отговорни за собствената си сигурност и безопасност, а това създава уязвимост, ако кажем на когото и да било“, заяви тя категорично. Тя признава, че преди обиска на ФБР двойката е имала предварителни планове да се оттегли от шпионажа и може би някой ден да се върне в Русия. Със сигурност тогава щеше да им се наложи да кажат нещо на синовете си? „Е, да, но това е друга история“, каза тя със стряскаща фактология. „Имахме толкова много истории. Имаше история за родителите ни, история за приятелите ни тук, в Русия. Истории и истории и истории. Още една история, това не е проблем за нас. За съжаление, това е просто правило на играта.“



Основната роля на разузнавателните служби е да получават информация за други държави, която не е достъпна по открит път. Голяма част от тази работа се извършва в сянка и повечето разузнавателни агенции използват агенти под прикритие. Най-простият начин за това е шпионите да се маскират като дипломати. Ако бъдат заловени, те могат просто да се върнат у дома, като претендират за дипломатически имунитет. Но това също така улеснява контраразузнавателните служби на приемащата страна да следят оперативните работници. Дипломатите са известни личности и се следят внимателно. Затова някои разузнавателни агенции използват по-рисков, но по-труден за откриване вариант. Шпионинът се изпраща в чужбина, представяйки се за ръководител на бизнес или друг невинен професионалист, като може би прави дълга и успешна кариера под прикритие, докато през цялото време тайно разработва полезни източници и изпраща разузнавателна информация. ЦРУ нарича това „неофициално прикритие“.

Московската програма за нелегални лица разви тази концепция с няколко стъпки напред. КГБ подлага обикновени съветски граждани като Елена и Андрей на дългогодишно обучение, за да ги превърне в хора от Запада. След това те прекарват десетилетия в чужбина, като се вписват в приемащите ги общества. Всеки, който е срещнал руски дипломат, задаващ много въпроси, със сигурност би се запитал дали новият му контакт не е шпионин. Те биха могли да се отнасят с подозрение и към общителен руски търговски служител или прекалено дружелюбен руски журналист. Но кой би заподозрял канадски агент по недвижими имоти, че е агент на КГБ с дълбоко прикритие?





След екстрадирането от САЩ провалената шпионка Ана Чапман се снима за руското издание на сп. „Максим“

За първи път чух за програмата за нелегални през 2010 г., когато Елена, Андрей и още осем души бяха арестувани в САЩ и в крайна сметка депортирани в Русия. Тогава работех като кореспондент в Москва за The Independent и прекарах няколко седмици в опити да издиря върнатите шпиони. Редакторите се интересуваха особено от двадесет и осем годишната Анна Чапман, която беше използвала прикритие като брокер на недвижими имоти в Ню Йорк, за да шпионира за СВР. Бляскава светска дама, тя е флиртувала с богати и влиятелни хора, като се предполага, че е имала предвид интересите на Кремъл. Изглеждаше като героиня от страниците на шпионски роман за летището, с огненочервената си коса, внушителните си фотосесии и пикантните истории, които бившият ѝ британски съпруг разказваше на таблоидите за сексуалния им живот. Година след като шпионите се върнаха в Русия, най-накрая успях да убедя Анна да се срещне с мен в Москва. Тя беше очарователна и жизнерадостна на обяд, но отказа да каже каквото и да било за шпионската си работа. Вместо това искаше да говори за плановете си за нова модна линия.

Във всеки случай се интересувах повече от по-възрастните нелегални и от изкривяванията, които трябва да се изискват, за да прекараш десетилетия в чужда кожа. СВР ги държеше далеч от медиите, но през 2016 г. проследих двамата синове на Елена и Андрей, Тим и Алекс, и ги интервюирах за разказ за списание „Гардиън“. Братята бяха лишени от гражданството си от канадското правителство и бяха завели дело за възстановяването му. Те настояват, че не са знаели нищо за шпионската дейност на родителите си. Дори в седмиците след обиска на ФБР през 2010 г., каза ми Алекс, той отказваше да повярва на новините. Едва когато пристигнал в Москва и му показали стари снимки на родителите му, облечени в униформи на КГБ, най-накрая разбрал, че цялото му възпитание е било лъжа. Сега от него се очаква да започне нов живот в страна, в която никога не е стъпвал. Получава руски паспорт, който го идентифицира като Александър Вавилов – име, което той дори не може да произнесе правилно. „Типична криза на идентичността в гимназията, нали?“ – каза ми той с крива усмивка, но със забележим подтекст на горчивина.

Очарован от тази заплетена семейна история, започнах да чета за програмата за нелегални през годините и скоро разбрах, че в историята на шпионажа няма нищо подобно. Понякога различни разузнавателни служби са прикривали свои агенти като чужди граждани, но никога с обхвата и мащаба на програмата на КГБ. Нелегалните бяха нещо уникално за Русия, вкоренено в историческия опит на страната. Колкото повече четях за програмата, толкова повече усещах, че тя предлага завладяващ начин да се разкаже една много по-голяма история – за целия съветски експеримент и неговия краен провал, един век драматична и кървава история.

Разказът започва през 1917 г., когато болшевиките на Владимир Ленин завземат властта по време на Октомврийската революция. Новият съветски режим има малко приятели в чуждестранните правителства, но може да се позове на множество космополитни, добре пътуващи комунисти, които импровизират и обикалят света в различни превъплъщения, за да помогнат в защитата на революцията и разпространението на нейната идеология. Тези виртуозни и предани шпиони стават известни като Великите нелегални в съветското разузнаване. Представяйки се за европейски аристократи, персийски търговци или турски студенти, те използват хитрост, чар и секс, за да събират информация. Много от тях избягват да бъдат разкрити на Запад, но са арестувани и екзекутирани от собствения си режим в края на 30-те години по време на Големия терор на Йосиф Сталин.

По-късно, по време на Студената война, служителите на КГБ, работещи под дипломатическо прикритие, се оказват под денонощното наблюдение на западните контраразузнавателни служби и са ограничени във възможностите си да събират секретна информация. Нелегалните лица, които нямаха видими връзки нито с Москва, нито с комунизма, можеха да живеят и пътуват без подозрения. КГБ разработва амбициозни планове за настаняване на голям брой нелегални в Съединените щати. Но Съветският съюз вече не разполагаше с набор от добре подготвени полиглоти. Вместо това КГБ е принуден да вербува обикновени съветски граждани и да ги обучава с години, за да ги превърне в убедителни западняци.

На много нелегални граждани от Студената война, живеещи на Запад, е било казано просто да се крият и да чакат. Ако напрежението ескалира до степен, в която дипломатическите отношения с Москва бъдат прекъснати, нелегалните спящи клетки могат да се активират и да продължат работата на КГБ зад вражеската линия. Но тези дългосрочни мисии, които принуждават нелегалните да прекарат години в изолация от семействата, приятелите и родината си, нанасят сериозни психологически поражения. Много от тях се пречупват под натиска: някои се сриват, други дезертират или са заловени. Малцина имат щастлив личен живот.

В повечето случаи шпионажът, използващ човешки източници, изисква измама, но нелегалните мамят по особено интимен начин. В преданията на КГБ тази психологическа обремененост е нещо, с което може да се гордее, и говори за идеологическата мисия на съветската държава. „Само разузнавателна служба, която работи за велика кауза, може да иска такава саможертва от своите офицери“, ентусиазира се британският агент на КГБ Джордж Блейк, обяснявайки защо нито една от западните служби не използва нелегални.

При цялата възвишена реторика към 80-те години революционният плам от началото на съществуването на Съветския съюз отстъпва място на тромава бюрокрация. Широко разпространеното недоволство, съчетано с влошаващото се икономическо положение, в крайна сметка доведе до разпадането на Съветския съюз, което постави началото на нова ера, в която Русия и Съединените щати вече трябваше да бъдат партньори. В един от първите си актове като президент на новата независима Русия Борис Елцин разпуска КГБ. Инструкциите, които нелегалите са получавали в седмични радиосъобщения, просто спират да идват. Някои от тях се връщат у дома, а други, като Андрей и Елена, се чувстват удобно в прикритието си и решават да продължат да живеят в него.

Десетилетие по-късно Владимир Путин става президент и започва постепенно да възстановява шпионския капацитет на Русия. Самият Путин е прекарал годините си в КГБ, работейки като офицер за поддръжка на нелегални, и е запазил пристрастието си към тази програма. Нелегалните, които са останали на терен, отново започват да получават кодираните си инструкции, а в Москва се обучава нова партида оперативни работници.

Когато през 2010 г. ФБР залавя Елена, Андрей и други, в Съединените щати цари удивление от дързостта на програмата за нелегални, но и забавно объркване: сякаш Кремъл е заседнал в Студената война, използвайки остарели и безсмислено отнемащи време методи за шпионаж, които нямат голямо значение в XXI век. Въпреки това зад кулисите разузнавателните операции на Русия стават все по-гъвкави и по-нагли. „Летящи нелегални“, базирани в Москва, излитат на краткосрочни мисии, за да убиват врагове на Кремъл в чужбина. Нова армия от „виртуални нелегални“ се представя за западни граждани в социалните медии и е ключова част от опитите на Русия да се намеси в изборите в чужбина. Дори и ерата на дългосрочните нелегални да изглежда приключила, концепциите, залегнали в основата на тяхната работа, останава и в основата на руските разузнавателни операции.

През февруари 2022 г. Путин нарежда пълномащабна инвазия в Украйна – решение, което води до ужасяващи кръвопролития и унищожава всякаква останала добра воля в отношенията на Москва със Запада, които стават по-опасни, отколкото когато и да било след разгара на Студената война. През юни, четири месеца след инвазията, Путин пътува до централата на СВР край Москва, за да отбележи стогодишнината от официалното стартиране на първия съветски нелегален отдел. Той отдаде почит на нелегалните от миналото, които са прекарали десетилетия далеч от дома в служба на родината, и на нелегалните, които „в момента провеждат уникални операции“ по целия свят.

До този момент западните държави бяха изгонили стотици руски дипломати от посолства и консулства в отговор на нахлуването в Украйна. По-голямата част от тях бяха шпиони, работещи под дипломатическо прикритие, и тяхното експулсиране драстично намали шпионските възможности на Русия точно в момент, когато отношенията със Запада бяха на рекордно ниско ниво. Шпионските агенции на Москва трябваше да прехвърлят част от тежестта върху нелегалните си мрежи, което от своя страна ги направи по-уязвими за разкриване. През следващата година бяха разкрити множество нелегални мрежи. Сред тях са перуански дизайнер на бижута, живеещ в Италия, аржентински собственик на художествена галерия в Словения и австрийско-бразилски гражданин, управляващ фирма за триизмерен печат в Рио де Жанейро. Под екзотичните си прикрития всички те бяха руснаци като водката и сельодката.

Няма съмнение, че тези заловени шпиони ще бъдат заменени с нови. В много моменти през миналия век изглежда, че ерата на нелегалните е приключила. Всеки път руските шпиони възкресяват програмата. Сега в мрежа от невзрачни апартаменти на СВР, разпръснати из Москва, ново поколение агенти почти сигурно се подготвят за мисиите си – методично усъвършенстват произношението на целевите езици, изучават архивите на чуждестранни вестници и списания, за да обърнат внимание на важния културен и социален контекст, и запомнят детайлите на своите прикрития. Не след дълго тези нови нелегални служители ще бъдат изпратени да водят привидно светски живот на различни места по света, докато тайно работят за постигане на целите на Москва.

*Откъс от излязлата току-що в САЩ книга на Шон Уокър „Нелегалните: Най-дръзките шпиони на Русия и тяхната вековна мисия да проникнат в Запада“ – история на най-секретната руска шпионска програма от най-ранните дни на Съветския съюз до нахлуването на Путин в Украйна, както и разобличаващо изследване на това как тази скрита история оформя както Русия, така и Запада.

Преди повече от век новото болшевишко правителство започва да изпраща съветски граждани в чужбина като шпиони с дълбоко прикритие, като ги обучава да се представят за чуждестранни аристократи, търговци и студенти. С течение на времето това се превръща в най-амбициозната шпионска програма в историята. Много разузнавателни агенции използват агенти под прикритие, но КГБ е единствената, която полага такива усилия, като години наред обучава шпионите си на език и етикет и ги изпраща в чужбина на мисии, които могат да продължат десетилетия.

С помощта на стотици часове интервюта, както и архивни проучвания в повече от дузина държави, Шон Уокър вдъхва живот на тази история, която ни отвежда в сърцето на най-секретната програма на КГБ. Завладяваща шпионска драма, населена с богато обрисувани герои, „Нелегалните“ разкрива и скрита нишка в историята на самата Русия. Докато Путин възхвалява съветските постижения и шпионското майсторство на КГБ, а Москва продължава да инфилтрира нелегални по целия свят, този навременен разказ хвърля нова светлина върху дългата дъга на съветския експеримент, неговите объркани последици и влиянието му върху целия ни свят.

Шон Уокър е международен кореспондент на The Guardian. Той прави репортажи от Москва в продължение на повече от десетилетие и е автор на „Дългият махмурлук: Новата Русия на Путин и призраците на миналото“. Неговият репортаж за войната на Русия в Украйна е включен в краткия списък в категорията „Чуждестранен репортер на годината“ на наградите на британската преса за 2023 г. Изявява се като коментатор на Русия и Украйна за различни телевизионни и радиопрограми. В момента разделя времето си между Варшава, Киев и Лондон.

сряда, 23 април 2025 г.

Студио шпионска лига/2




Така наречените мирни преговори са отложени. И мисля, че знам защо.Очакваше се САЩ да представят своя "мирен план" днес в Лондон. Но след като основните подробности от плана изтекоха вчера, преговорите бяха внезапно забавени. Защо? Защото предложението на САЩ е напълно нереалистично. Според изтеклия план Русия ще получи: • Де юре признаване от страна на САЩ на техния контрол над Крим • Де факто признаване на окупацията от Русия на почти цялата област Луганска и части от Донецка, Херсонска и Запорожска. • Обещание, че Украйна няма да влезе в НАТО • Премахване на санкциите, наложени на Русия от 2014 г. В замяна Украйна ще получи: • Неясна „гаранция за сигурност“ от шепа европейски държави – без участието на САЩ • Връщане на малка част от района на Харков, който в момента е под руска окупация • Двусмислени обещания за помощ за възстановяване Естествено, този план ще бъде отхвърлен не само от Украйна, но и от нейните европейски съюзници. Освен моралния и стратегически абсурд, Украйна дори не можеше да го приложи законно. Украинската териториална цялост е защитена от Конституцията. Нито Зеленски, нито парламентът имат правомощия да отстъпват територия. Всяко подобно решение ще изисква всенароден референдум. Но за да се проведе такъв, първо трябва да се постигне прекратяване на огъня и да се отмени военното положение. Дори тогава е немислимо украинският народ да гласува да даде Крим на Русия. Тази реалност вече е ясна на администрацията на САЩ, поради което преговорите бяха отложени. Разбира се, САЩ все още могат да се опитат да прехвърлят вината върху Украйна - обвинявайки я, че не желае да преговаря. Но като се има предвид, че Тръмп гръмко обеща да сложи край на войната в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност, подобен провал би бил още една катастрофа и срам за него. И все пак мисля, че това е най-вероятният изход: САЩ ще обвинят Украйна за отказа да капитулира. Преговорите ще пропаднат. И в крайна сметка САЩ ще премахнат санкциите срещу Русия. И точно така Тръмп „ще направи Русия велика отново“. Roman Sheremeta



  


Русия воюва с България чрез хибридни операции съвсем не от вчера. Кремъл работи не само за ликвидирането или контрола над българските държавни институции, но и методично прави опити за саботажи и унищожаване на военно-промишления ни комплекс. Целта е ясна – България да остане без съпротивителни сили и средства в случай на наложителна отбрана.

Какво е причинила Русия на България в последните 15 години само в сферата на военнопромишления комплекс?


12 ноември 2011 г. – взривен е склад до с. Ловнидол, където са били съхранявани 3000 артилерийски снаряда, предполагаемо предназначени за отбраната на Грузия срещу руската инвазия. България е наясно, че зад саботажа стои Русия и ГРУ, но прокуратурата потулва случая.

5 юни 2012 г. – около 14:40 часа експлозия избухва в склад за обезвреждане на боеприпаси между Петолъчката и стралджанското село Лозенец. Взривът съвпада с повреда в системата за наблюдение на базата. В склада са се съхранявани боеприпаси, предназначени за износ към Грузия. Стоката е била на стойност 28 млн. долара. Руснаците убиват трима българи и раняват още 18. Щетата за местната икономика и семействата на пострадалите е неизчислима.

8 август 2014 г. – в завод „Терем – Цар Самуил“, Костенец, е предизвикан взрив. Посрадалите са 10-има. 40 околни сгради са изпочупени стъкла.

12 септември 2014 г. – два взрива в складове на „Арсенал“ в Бузово кале край Казанлък се разминават само с материални щети и без жертви. Официалнат версия – самозапалване на склад номер 12, в който са били съхранявани суровини за изработката на боеприпаси. Истината – руска цигара.

1 октомври 2014 г. – тежка аварария в завод „Миджур“ в Горни Лом отнема живота на 15 българи, още трима са ранени. Конкретните причини за взрива не са изяснени заради тежките разрушения на цеха и липсата на оцелели свидетели. По оценки в този момент в сградите се намират около 5600 противопехотни мини, както и складирани взривни вещества от вече разглобени мини. Руснаците отново избърсват кървави ръце и си заминават.

19 декември 2014 г. – взрив в завод за муниции в Мъглиж отнема живота на един, а други четирима българи са ранени. Преди това в същата производствена база никога не е имало инциденти дори с ранени и никога не са били констатирани нарушения на трудовото закондателство. Собственикът на този цех е един и същи с този в Горни Лом.

Концентрацията на „инциденти“ на българска територия съвпада с първата фаза на руска окупация в Крим и Донбас през 2014 г. Приемаме, че е случайност.

31 юли 2022 г. – Карнобат. Оператори на ГРУ взривяват склад на „ЕМКО“ и унищожават голямо количество боеприпаси съветски калибър с отпаднала необходимост в страни от НАТО, но търсени от Украйна и партньорски държави за съпротива срещу руската инвазия.

24 юни 2023 г. – Карнобат. Нов руски саботаж завършва неуспешно само с пожар в същата производствена и складова база на „ЕМКО“. Разследванията са потулени от прокуратурата, а българските служби мълчат гузно при разледванията от партньорски държави.

"Братска" равносметка:

19 убити от руски шпиони и саботьори българи и още поне 35 ранени;
Материални щети за милиони в индустриалната база и околната инфраструктура;
Загуба на средства за самозащита и бойни способности;
Спад в доверието на българските институции – най-вече службите за сигурност и прокуратурата.

Неонацистка Русия не обича България. Неонацистка Русия убива, мрази и руши България.

П.П. Снимката е от Миджур. /Българска съпротива/ 
  




Гебрев преживял явно отравяне с новичок през 2015 г.


Български търговец на оръжие Емилиян Гебрев е 100% сигурен, че руски агенти стоят зад експлозията и пожара в един от складовете му в неделя.

Това става ясно от негово интервю пред Гардиън, като изданието набляга на факта, че Гебрев е преживял явно отравяне с новичок през 2015 г.


"Няма как това да е случайност, в сградата не е имало нищо, което би могло да се взриви без външна намеса", заяви Емилиян Гебрев в телефонно интервю за медията.

Експлозията удари склада край българския град Карнобат в ранните часове на неделната сутрин.

За пети път през последните години взривове избухват в обекти, принадлежащи на оръжейната компания на Гебрев - "Емко". Българските прокурори свързват предишните нападения с руски оперативни работници, коментира Гардиън.

Гебрев изпада в кома през 2015 г. и западните власти и разузнавателни служби смятат, че е бил отровен с нервнопаралитичното вещество новичок от служители на руското военно разузнаване ГРУ. Той заяви, че пожарът от този уикенд вероятно също е тяхно дело.

Гебрев разказва, че е разговарял с директора си по сигурността, който съобщил, че в склада се е задействала алармена система в момента преди взрива, което предполага проникване. Охранителите на мястото на инцидента са се подготвяли да разследват, когато са чули огромна експлозия. Никой не е пострадал.

Търговецът обяснява още, че би трябвало да има записи от видеонаблюдение, които да покажат евентуални нарушители, но че досега полицията и следователите не са могли да влязат в помещенията поради възможността за нови експлозии. Той изразява и надежда, че в понеделник вечерта ще започне подходящо разследване.

Гебрев казва, че складът е съдържал боеприпаси, предназначени за африканските държави, които са били поръчани преди няколко години, но купувачите не са извършили плащане. Той отказа да уточни видовете оръжия или тяхната стойност, посочва медията.

Очевидната насоченост на Гебрев към ГРУ накара мнозина да смятат, че той трябва да е замесен в доставките на оръжие за Украйна. Миналата година в имейл той заяви пред Ню Йорк Таймс, че неговите компании са участвали в доставката на оръжия за Украйна, което преди това той отричаше, напомня Гардиън.

Сега той отново настоява, че не е имал никакви отношения с Украйна след подписването на мирното споразумение от Минск в края на 2014 г., което доведе до прекратяване на огъня в Източна Украйна. Той заяви, че не е осигурявал никакви доставки на оръжие за страната след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари тази година.

Каквато и да е причината, Гебрев очевидно си е спечелил силни врагове в Русия. Между 2011 г. и 2020 г. взривове засягат четири склада и производствени съоръжения, свързани с неговата компания. Миналата година българското външно министерство експулсира руски дипломат заради подозрения за руско участие във взривовете и призова Москва да помогне в разследването, пише Гардиън.

Българските прокурори заявиха, че има "обосновано предположение", че четирите взрива са свързани с опита за отравяне на Гебрев. Неговият син и един директор на компания също изпаднаха в кома.


"Почти умрях", казва Гебрев, спомняйки си за нападението в интервю за "Гардиън" през 2019 г.

Разследващият уебсайт Bellingcat публикува доказателства, според които екип от агенти на ГРУ е бил в България по същото време, когато е извършено отравянето.

Гебрев заяви, че руските дипломати са "върхът на айсберга", и се оплака, че българските власти не са успели да внесат нито един от случаите в съда.

"Изминаха 11 г. от първия взрив и никой не е наказан за това", казва още Емилиян Гебрев.





https://www.youtube.com/watch?v=CnjhV5rxOWU




Филм на блогъра Любомир Жечев - добре обобщава руската агресия срещу … България след 2011 г:

- серия от неразкрити взривове на оръжейни складове с човешки жертви;
- доказан опит за отравяне на български оръжеен търговец от ГРУ; с опит за завземане на неговия бизнес от руските агенти у нас;
- клетките от българи - агенти на Русия, разкрити във Великобритания и под чадър у нас - с поръчки за проследяване, отвличане и убийство на Христо Грозев;
- неми служби;
- и не просто бездейна, а обучавана в Москва прокуратура.

Остава само българите да задвижат остатъчните си сиви клетки и да си спомнят КОЙ управлява прокуратурата у нас. И след това да се огледат и да видят следите на руската агентура навсякъде у нас.

Да погледнат:
- кой стои зад руския патриарх на БПЦ на Великден в Свети Ал. Невски
- Кой обслужва руските газови потоци у нас
- Кой говори във всяка ТВ поява срещу Европа; или за украинската помощ като “фабрика на 9 септември”; или че тази помощ трябва да отива “за народа”.
- А кой блокира декларацията срещу Путин в парламента - начело с другарката от WINBET.

Наглостта мина всички граници със спора чие дело е Боташ - започнаха да си го прехвърлят като горещ камък след като вече май за всички българи стана ясна цената, която плащат.

Това не попречи на Резидента - с основен принос за Боташ - да твърди, че неговите правителства започнали борбата с корупцията. Вярно - Кирил Петков и Асен Василев като бяха негови министри. Но защо не смее да ги назове по име и да ни припомни какво бе неговото отношение към тях? То не бе битка за служби, масирано оплюване, дори покана за отказ от мандат ?!? Това е борбата Му. Но това двуличие е сега разковано на личната му ФБ страница - масовите негативни реакции на неговите постове - и от демократи, и от недоволни рашисти - май му обрекоха политическата кариера.

Виждате ли общото между налагания рашистки модел у нас и сега в САЩ?

Както Путин започна с олигарха Ходорковски - и Тръмп първо се прицелва в най-мощната бизнес/финансова общност, за да даде знак на другите. Успя с бролигарсите - сега всички са тръмписти. А на мушката са спонсорите на демократите - я с данъци, проверки и тарифи.

У нас спомняте ли си как бяха хвърлени в ареста няколко олигарси? Е, вече всички слушат - които оцеляха. И секна финансирането за другите партии.

Тръмп успя с Конгреса. И Пеевски успя с нашия парламент.

Тръмп успява да пренебрегне съдилищата, след като Върховният съд го обяви за крал. У нас Прокуратурата върши тази работа.

Тръмп също - както у нас - атакува всички сегменти на гражданското общество - медии, сдружения на съдии и адвокати, университети. Защото демокрацията без знания и право не е възможна. И постепенно от радетели на истината, те трябва да станат радетели на властта.

Е, процесът не е напреднал, както у нас, защото водим с цяла декада по въвеждането на авторитаризма.

И все пак у нас няма Харвард. А той е първата сериозна институция, която започна битка срещу Тръмп. Последва го клекналият преди месец Колумбия. Някои кантори не се предават и отиват на съд. Някои смели съдии не се поддават на натиск.

У нас? Добре че са “Правосъдие за всеки” и БОЕЦ. Добре, че имаме разследващи журналисти и граждани. Добре, че ППДБ след много грешки са вече единствена политическа алтернатива.
Дано не прекалено късно.







Комплектът на руския кабало-комунизъм е тотален контрол над гоите, бедните се контролират от кому-нагите собственици на присвоения с измама едър бизнес. Средния бизнес, през първите години се контролираше от мутри, по късно от рекета на общинската полиция, премина през забранителен за гоите режим, оценени разрешения от ХЕИ и Община, или актове с цел фалит и т.н. И днес стигнахме до илюзорния свободен бизнес (говорим за дребен и среден най-опасния за комунягите).







Един от основните подаръци на Империята Орион в сериала „V“ и т.н. нар. „синя енергия“. Тя се увеличава от две колони, които се активират – освобождават „чиста енергия,от газ Създаването на вашата енергия, която ще доведе до „новия свят“, който ще промени представата ни за нас самите, се случва между двете колони, които играят ролята на своеобразен stargate/портал на съзнанието. извънземен пантеон, защото масонството е изцяло отражение на тези модели.


Моделът, построен от йезуитите в Парагвай, е бил използван от Ленин, когато той създава "система Гулаг" в Съветския съюз, и от Хитлер, когато той построява концентрационните сили в Германия. Тя в момента се използва в Китай, Северна Корея, Руската Педерация и един ден тя ще бъде използвана от царството на Антихриста.



Сатаната(Путин) имитира Калки 

Когато епохата на Кали е почти приключила, Върховната Божествена Личност ще се въплъти в грубо-материално тяло. Той ще се появи в селото Шам-бхала, в дома на възвишенията брахмана Вишнуяса, и ще се носи името Калки. Той ще се качи на конят Девадатта и с меч в ръка, ще обиколи Земята унищожавайки милиони бандити носещи маската на "царе".



"Десните" са републиканците("Слона"), а левите-демократите("Магарето").Циониста болшевик(което е едновременно и десен и ляв, "оксиморонен"), но и "неолиберал", заема функцията в ционизма като "катализатор" на левите процеси на унищожаване на обществото с цел "геостратегия социален чрез инжинеринг", носи "либерализъм" и "демократизъм" е подстрекателен към деструкцията и обслужващ реаранжиране на хаоса от страната на ционистите. "Републиката трябва да падне"/The republica must fall(чрез "демократични средства", "смени в конституцията", т.нат.), чрез поредица от нео-либерални манипулации на масите с цел извършване на революции за сваляне на правителствата, които не изпълняват по "Протоколите"(национистите) директно. Цел е народът сам да си сваля "гоевските правителства"(дори и чрез избори) без да забележи КОЙ диригира цялата бутафория, да се измори и да признае ЕДИННО СВЕТОВНО УПРАВЛЕНИЕ, под егидата на Ционския Цар и да си приеме доброволно робството. Но, коя е "републиката" в САЩ и по света?- Тя е конституирана от масони, които днес се управляват от юдеи(както пише в "Протоколите на ционистите", че "ционистите са създали, контролират и ще унищожат масоните на дадения етап към Ционското тотално господство").В такъв аспект, бутафорната игра на "парламентаризма" напр. в САЩ, че "консерваторите"(републиканците) са юдеи и произвеждат агенти, които играят "либерални"("демократични, "народни", "реформаторски") игри("стратегии"), присъщи за своята "опозиция" и така насочват масите към "правилната" посока. Т.е. "о-позицията" е контролирана от Позиционера. За това се казва, че няма значение дали е "републиканец" или "демократ" в САЩ (като интрументариум на ционизма) управлява политическия живот в САЩ, известен като "корпоративизъм, монополизъм". Т.е. какъв е сценарият на ционистите за човечеството и света? които така щедро и "прозрачно" финансират такива като Ципрас, които да "пръскат плюнки от демокрация", но идват на по-късен етап с желязната сопа("irod rod"),както е обещано за "Синът Давидов" в юдео-ционистката доктрина. Властта се централизира във всички по-тесен кръг "богоизбрани", а масите все повече се лумпенизират, до момента на преобразуването им тотално в добитъка, който изисквам да са роби в кошарата. 

"Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк. Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд - лидер на всички капиталисти, а другото е Карл Маркс (Мойсей-Леви Мордехай) - апостол на тези, които искат да унищожат всички останали." Блументал< Blumenthal, Judisk Tidskrift, 57 Sweden, 1929 "Някои го наричам марксизъм. Аз го наричам юдеизъм." Равин Стефан С. Вайс Американският бюлетин, Ню Уорк, 15 май 1935 г. "От нас произхожда всесковаващия терор"


Убийството на командир Беднов от ЛНР бе ритуално убийство в деня на "всеобщ втори Кидуш" . Световния ционизъм се опитва да си служи ударно с убийства на еврейски празници...това е важно за него. За тези, които не знаят, обяснението е, че еврейският календар е различен от нашия, тези дати попадат в различни години за различни номера на Григорианския календар. Затова тенденцията за не...познати с проблема е почти невидима. Има много примери, например убийството на император Александър II "веселия празник Пурим", последвано от вълна от "погроми". Това е убийството на ерцхерцог Фердинанд, участник в тайното общество "Черната ръка" Гаврило Принцип в ден Тиша Бийв, което служи като отправна точка на Първата световна война, която ционистите се използват с голям успех, унищожавайки от вътрешността на Руската, Немската и Османската империи. Почти открито Хасидите се радват и с убийството на Йосиф Сталин също по време на Пурим, който в старините си изведнъж "паднал в антисемитизъм" и попаднал на "Еврейски отровител-лекар". Има и още много примери. Информация за това може да се намери в специализирани сайтове. Вече повече от една година продължава новият етап в изграждането на Хазария в Украйна и носи ясни признаци на "играта в датите на празниците." По този начин създаването на единен евромайдан ще бъде посветено на еврейския празник Ханука. По-късно, един ортодоксален евреин и ционист Ерусалим Авигдор Ескин публично каза, че отлагането на референдума за присъединяване на Крим 16 март, носеше "символизъм", защото това е първият ден на празника Пурим. В чест на това събитие на полуострова вече са изградили нова синагога. На "черния вторник" за рублата, която счупи главата на много търговци, дори и тук, предупреди по-рано, тъй като като този също дойде при Ханука. И още една "символична информация". 1-ви януари 2015 г. в ЛНР беше брутално убит командирът на ГБР "Батман" Александър Беднов. А именно, той е бил изгорен жив, заедно с личните му охранители по заповед на Игор Плотницки. Всеизгаряне.




Между Хитлер и Путин има и разлики: Хитлер беше финансиран от Ротшилд. Путин обратно обогати Ротшилд. Хитлерова Германия среща икономически отпор и ограничения, Путинова Русия разполага с жадни клиенти за петрол и газ, също и за „атомни” продукти, инсталации и АЕЦ. Вместо армията и оръдията на Хитлер, светът е изправен пред трудностите с петрол и газ и доларите на Русия и Путин, подкрепени от нарастващата сила на руската икономическа явна и сенчеста инвазия. Зад тях е и руската атомна сила и Ротшилд.




АНТИ-ГЛОБАЛИСТИЧНИТЕ партии в Европа се представят от шабац-гоите(вид еничари-неевреи служащи на шабатяните-евреи за мамона на циона им) за "фашистки"................ Именно юдео-масонският рептилен над-национален елит се нарича "фашистки"(термин от Римската империя fasci-"фаши"- "сноп"(с брадва), указващ елита със оценено право- "магистратите"). Днес, Римската империя("4-ия Райх") се нарича "Съединени Ашкеназки Щати", ръководи се от юдеи-ашкенази и се намира отвъд Атлантика за Европа. Този "елит" се стреми тайно, с окултни сили, целият свят на гоите да стане глобалистки(комунистически)! ;) И отбелязвате НАЙ-ВАЖНОТО: Русия е представена, като "техен ръководител, вдъховител". Русия е преставена за "крайно-дясна".............. ЦИОНИСТКАТА ПРОПАГАНДА(за "ляво" и за "дясно") ВЕЧЕ НЕ РАБОТИ ДА ЗАБЛУЖАВА!!!