Българите и създаването на Римската империя
Римската история е добре документирана. Има обаче едно странно изключение. Стане ли дума за трако-илирийските императори, данните се оказват оскъдни, неясни и трудно достъпни. Явно данните за някои неиталийиски императори са били неудобни някому, затова и след време се “позагубили при преписването”. Ако тези народи действително бяха изчезнали, това щеше да е много удобно, защото мъртвите не пречат на никого. За сметка на това живите наследници рано или късно ще предявят претенции за своето. Страхът от наследниците на траки и илири става причина за укриване на исторически свидетелства. Нашите деди дават не само императори на Римската империя, но и знаменити военноначалници. Това са Аспар, Велизарий и роденият в Силистра Аеций, наречен още последния римлянин. Пълководците от тракийски произход извършват невероятни подвизи и дори печелят уважението и страхопочитанието на противниците си.
Грандиозни факти от българската история, които са били дълги години премълчавани от нашите учени. Световните интереси са диктували друго - да се покаже на цял свят, че сме татаро-монголи, а не наследници на велик народ създаващ свои и управляващ и чужди империи или както Прокопий нарича дедите ни - римляните от Тракия, че от земите на българите идват хората ковали древната история.
Древните ни родители са имали качества на необикновени хора, това го доказват не само трако-илирийските императори, но и Тервел, който спира арабското нашествие, и Калоян, който спря похода на кръстоносците, а дълги векове след него и обикновените селски синове, които пред Одрин показаха, че петстотин години потисничество не могат да сломят духа на боговете на войната. Българите са били избивани, разселвани, тормозени от различни деспоти, но винаги са намирали сили да строшат чуждото иго и пак да възвърнат свободата си. Предците ни са правели подвизи всеки пък когато са си спомняли кои са – древни господари, а не покорно племе. За да се измъкнем от днешният ад трябва да се държим гордо и да отстояваме правата си, а не да кимаме покорно и с въздишка да приемаме съдба, която не ни подхожда. Нека покажем на дедите си, че сме техни достойни наследници!
Гай Юлий Вер Максимин, известен като Максимин I Тракиец.
Максимин е първият трако-илирийски император на Рим. Максимин е роден през 173 г. в Северна България. Родителите му са обитавали селце в подножието на Стара планина. Епитетът "Тракиецът" показва ясно към кой етнос е принадлежал. Баща му се казва Мичо, майка му - Абаба. През тригодишното си управление (235-238) не стъпил нито веднъж в Рим. Резидирал в Мизия. Български автори споменават Максимин като "български кесар".
Грандиозни факти от българската история, които са били дълги години премълчавани от нашите учени. Световните интереси са диктували друго - да се покаже на цял свят, че сме татаро-монголи, а не наследници на велик народ създаващ свои и управляващ и чужди империи или както Прокопий нарича дедите ни - римляните от Тракия, че от земите на българите идват хората ковали древната история.
Древните ни родители са имали качества на необикновени хора, това го доказват не само трако-илирийските императори, но и Тервел, който спира арабското нашествие, и Калоян, който спря похода на кръстоносците, а дълги векове след него и обикновените селски синове, които пред Одрин показаха, че петстотин години потисничество не могат да сломят духа на боговете на войната. Българите са били избивани, разселвани, тормозени от различни деспоти, но винаги са намирали сили да строшат чуждото иго и пак да възвърнат свободата си. Предците ни са правели подвизи всеки пък когато са си спомняли кои са – древни господари, а не покорно племе. За да се измъкнем от днешният ад трябва да се държим гордо и да отстояваме правата си, а не да кимаме покорно и с въздишка да приемаме съдба, която не ни подхожда. Нека покажем на дедите си, че сме техни достойни наследници!
Гай Юлий Вер Максимин, известен като Максимин I Тракиец.
Максимин е първият трако-илирийски император на Рим. Максимин е роден през 173 г. в Северна България. Родителите му са обитавали селце в подножието на Стара планина. Епитетът "Тракиецът" показва ясно към кой етнос е принадлежал. Баща му се казва Мичо, майка му - Абаба. През тригодишното си управление (235-238) не стъпил нито веднъж в Рим. Резидирал в Мизия. Български автори споменават Максимин като "български кесар".
Максимин говори на тракийски език - Този младеж и полуварварин, който още едва си служил с латинския език, помолил публично императора почти на ТРАКИЙСКИ ЕЗИК да му позволи да се състезава с тези, които са напреднали във военната служба (Произходът, нравите и езика на Максими ТРАКИЕЦА, 1.5 )
http://www.promacedonia.org/libi/1/gal/1_053.html
http://www.promacedonia.org/libi/1/gal/1_053.html
Флавий Ардабур Аспар (ок. 400–471 г.), който е бил виден източноримски генерал и държавник от алано-готски произход. Свързан ли е по някакъв начин с българите и тракийския произход? И неправилно ли е определен като алано-готски по произход?
Флавий Ардабур Аспар е тракиец, друг тракиец с идентично име Аспар е живял през 3 в. в Улпия Траяна, град познат днес като Стара Загора. А през 3 в. пр. Хр. в Малка Скития властват царете Адр-Аспиос и Хар-Аспос. Поне от 1913 г. на учените ни е известно, че АСПА е тракийска дума за кон. Тя има вариант ЕСПА, а двата варианта намираме в имената на Хероса и по-точно Ут-Аспиос и Вед-Еспис. Самото име Ардабур също е тракийско, Ардея е име на тракийска крепост в област Кабецос, днешната Софийска област, селище Арди-кенос е регистрирано до Филипополис, има и род Ардилени. Частицата -бур пък се среща в имена като Бурис, Буре-биста, Мука-бур, Дио-бур. Според Прокопий аланите са от същия род както и гетите, които пък Прокопий и много други автори считат за гети. Има автори, които причисляват аланите към сарматите, но пак по сведения на Прокопий и други по-стари автори, сарматите са част от семейството на гетите.
Гай Галерий Валерий Максимиан, понякога наричан Арментарий.
По произход той е пастир воловар, тракиец или дакиец, родом от околностите на Сердика. Гордеел се с дакийския си произход и дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. Качествата му на командир привличат вниманието на Диоклециан и той го избира за тетрарс. Галерий се жени за дъщерята на Диоклециан – Галерия Валерия и получава управлението на Египет, а по-късно и на Балканите и земите край Дунав.
Гай Валерий Галерий Максимин, по-известен като Максимин II Дая, е римски император през периода 308-313 г.
Той е племенник на Галерий и негов телохранител. Родом е от Мизия, от село в околностите на дн. Гамзиград, Сърбия. Наричан е с прозвището Дая или Даза (овчар), поради селския си произход. Необразован и неопитен Максимин Дая е издигнат за младши съимператор с титлата „цезар“ от чичо си, тетрарха Галерий.
Ветранион (300-356) - римски император, издигнат от дунавските легиони.
Ветранион получил владетелска диадема изпратена от Констанций II. Целта била да се забави узурпатора от запад. Виждайки, че силите на опонента му го превъзхождат, Ветранион изпратил послания за мир. Отказът на Констанций II довел до среща между владетелите край Сердика през 350 г. За целта била построена платформа между двете войски, където да се срещнат владетелите.
Флавий Валерий Констанций, е римски император от тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан. Наричан е с прозвището Хлор (бледия).
Той е е баща на Константин Велики. Роден в Мизия, неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданици. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани. Загива в Британия защитавайки северната граница на империята от пиктите.
Флавий Валерий Аврелий Константин, известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
Роден е в Мизия, той не е грък или римлянин, а тракиец. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император.
Валерий Лициниан Лициний или Лициний I е римски император през 308-324 г. Победен и детрониран от Константин Велики след две междуособни войни.
Лициний е съратник и близък сподвижник на император Галерий и бива избран от него за съимператор, с цел да противостои на появилите се претенденти Константин и Максенций. Лициний получва ранг на август на 11 ноември 308 г. и е назначен да управлява Тракия, Илирия и Панония.
Флавий Клавдий Юлиан е римски император от 360 до 363 г. Той е племенник на император Константин I Велики и е последният владетел от Константиновата династия.
Известен също като философ, интелектуалец и писател, той е последният езически император на Рим, наричан от християнската историография с името Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник).
Флавий Маркиан е император на Източната Римска империя от 450 г. до смъртта си през 457 година.
Маркиан, романизиран тракиец по произход, е син на войник. Постъпва в армията млад и започва кариерата си като обикновен пехотинец. По-голямата част от живота си прекарва в походи. През 443 г., участва в похода на Аспар в Африка, попада в плен на вандалите, но е пуснат от самия крал Гейзерик, който, както гласи преданието, първи предсказал на Маркиан, че ще бъде император.
Марк Аврелий Клавдий, Клавдий II Готски е римски император за по-малко от две години (268 – 270 г.).
За краткото време през което управлява успява да започне възстановяването на политическото и военно могъщество на Рим. Ползва се с голям авторитет приживе и по-късно е обожествен. Клавдий е ренегат от Мизия – бил е командир на илирийска конница. Исторически извори отбелязват огромната му физическа сила и жестокост – можел е с един удар да избие зъбите на кон.
Флавий Клавдий Йовиан е римски император в периода 363 - 364 година. Родом е от Сингидунум (дн. Белград). Управлява около 8 месеца.
Йовиан е командир на императорската гвардия, който става император и наследява титлата август, след като Юлиан е смъртноносно ранен в битка срещу персите и умира на 26 юни 363 година. Йовиан е избран от военачалниците поради отказа на префекта Салуций да поеме властта.
Флавий Валерий Лъв, известен като Лъв I Тракиец, също още и като Лъв Бес, или Лъв Велики е римски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година. Родом от тогавашната провинция Дакия Аврелиана (предишната провинция Мизия) със столица дн. София. Идвайки в Константинопол на младини първоначално отворил месарница където работил заедно с жена си Верина и получил прозвището Макела (месаря). Преди възкачването си Лъв служи в столичната гвардия и заема длъжността комит.
Юстин I се издига във византийската армия и идва на трона, въпреки факта, че е неграмотен и почти на 70 години, когато взима властта. Счита се, че не е знаел дори как да се подписва на държавните документи. По произход Юстин е македонски селянин, потомък на романизирани траки. Докато е млад Юстин се препитава като свинар. Постъпва в армията и благодарение на своите способности се издига в дворцовата гвардия, става генерал и получава поста началник на императорската стража.
Рим завладя Тракия или траките покориха Рим?
Ето някои спорни и други безспорни факти за неговото потекло. Константин XI Палеолог е син на император Мануил Втори Палеолог и Елена Драгаш, дъщерята на деспота на Велбъжд или днешния Кюстендил - Константин Деян. Спорно е доколко самият Константин Деян, от рода Деяновичи или Деяновци, е от сръбско или българско потекло, но той е самостоятелен владетел на голямото Велбъждско деспотство и дори на него е кръстен днешния Кюстендил.
Точно заради родословието на Елена Драгаш, някои историци смятат, че последният римски император е правнук на българския цар Иван Александър, но това също е спорна хипотеза. Обаче, безспорен е фактът, че по бащина линия Константин XI е пряк потомък на Ирина Асенина, която е внучка на българския цар Иван Асен Трети.
Защо Ви разказвам тези династически подробности? Защото точно на 29 май 1452 година, Константин XI Палеолог загива геройски, бранейки града на царете – Константинопол, в битка с османските войски. В същия ден пада и самият Константинопол. Приключва голямата ера на Римската империя и започва епохата на Османската империя. От хилядолетен център на европейската цивилизация, Балканите задълго ще се превърнат в периферия на развиващите се с много по-бурни темпове - Западна и Централна Европа.
Днес за гърците, Константин XI Палеолог си е грък и национален герой (в Атина има хубав негов паметник), за сърбите е на 50% сърбин, защото съвсем официално е носел и името Драгаш, а ето, че във вените му е имало и българска кръв. Друго обаче е много по-важно от въпроса за кръвта му, защото чисто обективно при династическите особи, етническият произход често не е имал значение за техните действия и постъпки. По-важното е, че съдбата на последния ромейски император сякаш е символ на преплетените съдби на балканските народи и на тяхното разединение пред лицето на османското нашествие. Погълнати от игра за тронове, много ромейски, сръбски, български владетели и аристократи проспиват раждането на османското могъщество. Жаждата за власт и боричканията между тях постепенно разяждат силните някога държави и те не са в състояние да дадат отпор на могъщия нашественик.
Какъв е историческият извод? Той не е мой, а е на големия немски философ Георг Хегел, който казва следното: „Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята”. И все пак нека отдадем дължимото на последния ромейски император, който предвождайки едва 7500 воини се изправя срещу 80 000-та армия на Мехмед Завоевателя и загива с меч в ръка. Достойно като наследник на римските цезари и смело като далечните си предци Асеневци.
.jpg)
В историята на Римската империя, „преродила се“ в своето средновековно продължение, наречено векове по-късно „Византия“, изпъкват плеяда ярки личности от тракийско потекло. Сериозното присъствие на траки в римската армия и управляващ елит е познато на историците и ценителите на историята, но остава някак си встрани от нашата „официална“ академична история. Напусналият ни без време талантлив млад историк и поет Роман Томов (1966-1999) издаде книга с провокативното заглавие „Императорите орфици (Орфизъм и ранно християнство, IV-VI в.)“ – интересен опит да бъде разкрита връзката между духовното наследство на траките и християнската религия. В съставената и редактирана от мен нова енциклопедична поредица „Бележити българи“, дело на издателство „Световна библиотека“, съзнателно избрахме за заглавие на първия том „Световни имена от нашите земи“ (2012 г.). Заедно с д-р Атанас Орачев, проф. Георги Атанасов и проф. Димитър Димитров се спряхме на великите личности от древното минало на нашите земи, за някои от които ще разкажем накратко в този епизод от нашата поредица.
Първият от траките начело на римската държава е войнишкият император Максимин Тракиеца, управлявал в периода 235-238 г. Суровият и опитен пълководец е първият от т.нар. войнишки императори, с които започва една от сериозните кризи в Римската империя. Максимин е убит е от разбунтувалите си войници, когато потегля към Рим, където така и не стъпва…
Наистина, етническо „тракийското“ при него донякъде е под въпрос – според римския историк Юлий Капитолин бъдещият император е син на Мика, германец (гот) по потекло, и аланката Хабаба, които са обикновени селяни и пастири нейде в района на Рациария (Арчар) и Ескус (Гиген). Максимин е роден около 172/173 г., а родителите му най-вероятно са имали и тракийска кръв предвид етническата симбиоза на „варвари“ и заварено население в земите по Дунав. Дори прозвището „Тракиец“ да е географски маркер, достатъчно важно е, че войнишкият император израства в тракийска етнокултурна среда.
С реформите на император Диоклециан (284-305) се налага т.нар. тетрархия (четиривластие) – двама старши владетели с титлата „август“, които трябва да бъдат наследени от двама младши с титла „цезар“. Четиримата управляват различни части на империята от различни резиденции. Предвид връзката на реформата с армията мнозина от тетрарсите произлизат от днешните български земи. Галерий отначало е цезар на Диоклециан, а през 305-311 г. е август на Изтока и „старши“ император на цялата империя. Роден е в т. нар. Вътрешна Дакия с център Сердика (София), вероятно в Ромулиана (Гамзиград), днес в Сърбия. Като цезар пребивава често в Солун, където и днес е запазена „Арката на Галерий“, издигната в чест на победите му над персите. След оттеглянето на Диоклециан именно Галерий поема ръководната роля в огромната държава.
Най-източните ѝ провинции са поверени на неговия племенник Максимин Дая, който на своя ред е август през 310-313 г. Отношенията на Максимин Дая с неговия вуйчо не са особено добри предвид властническите амбиции на племенника… Редно е да припомним, че малко преди смъртта си Галерий прекратява гоненията против християните, издавайки на 30 април 311 г. своя „Едикт на толерантността“ или „веротърпимостта“. Има основания да се мисли, че този изключително важен акт е създаден в Сердика/София, въпреки че официално е публикуван в Никомедия. Уви, стореното от Галерий остава в сянката на т.нар. Медиолански (Милански) едикт на Константин I Велики (313 г.), който на практика потвърждава фундаменталното държавническо решение на Галерий. През 2012 г. в София по инициатива на доц. Веселина Вачкова се проведе научна конференция, посветена на това важно събитие.
Класически трако-римски „сюжет“ имаме при Констанций Хлор (цезар през 293-305, август през 305-306 г.) и съпругата му Елена, родителите на император Константин Велики (306-337), който прокарва пътя за победата на християнството над старите езически култове. В това отношение Константин е силно повлиян от своята майка, която е убедена християнка.
Подобно на Галерий, Констанций също е от „Вътрешна Дакия“ и е родом от Найсус (Ниш). За родното място на Елена, която в църковната традиция винаги е заедно със своя син като „равноапостолни цар и царица“, може да се спори. През VI век Прокопий Кесарийски разказва, че баща ѝ е стопанисвал пътна станция за смяна на конете при Дрепанон (дн. Херсек, Турция) в Мала Азия. Разбира се, Елена е живяла в това градче, което по-късно Константин в нейна чест нарича „Еленополис“, но няма доказателства, че родена там. Прави впечатление, че според средновековната венецианска традиция „родина на света Елена“ е София! Макар и регистрирана късно, тази версия не е за пренебрегване – нека припомним Константиновия възглас „Сердика е моят Рим!“, в който очевидно има емоционална връзка с днешната ни столица. Не се знае какви точно са били отношенията между Констанций и Елена – за някои автори те са законни съпрузи, според други Елена е конкубина (наложница) на римския офицер и бъдещ владетел. Елена ражда Константин в Найсус (Ниш), където се е намирал фамилният дом на Констанций. Така или иначе, в името на властта Констанциий изоставя Елена, за да се ожени за Теодора, доведената дъщеря на император Максимиан…
Типичен пример за император от тракийски произход е Маркиан (450-457), оставил ярък спомен в църковната история с Четвъртия вселенски събор в Халкедон (451 г.). Този император произлиза най-вероятно от племето беси в Родопите и, подобно на редица свои съплеменници, постъпва в армията като обикновен войник. Отначало служи в гарнизона на Филипопол (Пловдив), впоследствие като смел и талантлив офицер се проявява във войните с Персия. През 450 г. след смъртта на император Теодосий II e издигнат на престола от войската. Встъпва в брак с властната и дълбоко религиозна Пулхерия, по-голяма сестра на Теодосий. Краткото царуване на Маркиан оставя добър спомен заради неговата човещина и справедливост, особено предвид безкомпромисната му борба с корупцията и произволите на държавната администрация. Верността към православието е възнаградена от църквата, която канонизира Маркиан и Пулхерия за светци.
Отново от тракийско потекло, както личи и от неговото прозвище, е Лъв І Бес (457-474). Тъй като Маркиан и Пулхерия нямат наследници, армията издига на престола офицера Лъв. Византийските историци твърдят, че Лъв е родом от Тракия или „вътрешна Дакия“. Тъй като поради своята войнственост част от бесите са насилствено преселени на север от Стара планина, това поне донякъде обяснява неяснотата около родния край на този император. Преди да постъпи на военна служба Лъв заедно с жена си Верина държи месарница в Константинопол. Предвид този твърде „прозаичен факт“ от биографията на императора недоволните от неговата политика му дават обидния прякор „Месаря“… Разбира се, в него е вложен и съвсем ясен намек за неговото тиранично управление – съвременниците твърдят, че Лъв е жесток и алчен човек, страшен за своите поданици, но и за враговете на империята! В традицията е останал и като „Лъв Велики“, въпреки че във външната му политика има и сериозни провали. Подобно на Маркиан, Лъв Бес е твърд поддържник на православието. Поемайки короната, тракиецът запазва брака си, независимо от „обикновения“ произход на Верина – свидетелство за вярност към традиционните семейни ценности.
С това тракийските „сюжети“ във върховете на империята съвсем не свършват – както ще видим по-нататък в нашата поредица, през почти целия VI в. Източната Римска империя (Византия) е ръководена от владетели с тракийско потекло. Сред тях най-ярко се откроява Юстиниан I Велики (527-565), при когото настъпва „Златният век“ на византийската цивилизация.
БЪЛГАРИ НА РИМСКИ ПРЕСТОЛ
До V век пр. Хр. римляните не могат да се похвалят с нищо сериозно. Дълго време те под властта на етруските царе, нямат значителни селища, нямат монументални надписи, а военната им машина още не е изградена. През IV век пр. Хр. галите разбиват римската армия при река Алия и подлагат Вечния град на страшен грабеж.
Унижението за потомците на Ромул е било огромно, но те са се поучили от жестокия урок. Поколение след поколение биват възпитавани в желязна дисциплина, а и любов към отечеството. Макар да е преминало през доста кризи и кръвопролития, до края на I век пр.Хр. римското общество вече е добило сила. Тогава стъпка по стъпка иберите, галите, гърците, келтите биват покорени. Покорен е и богатия на ресурси Египет, а заплахата от Картаген е премахната окончателлно. Пътят към бляскавата слава е открит.
Първият император на Вечния град е Октавиан Август. Той слага край на гражданските войни и въвежда ред в държавата. След него идват Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон. Те са последвани от други способни и по-малко способни владетели. Докато Домициан е слаб, то родения в Испания Траян действа така сякаш е роден и откърмен в Рим. Той успява да разшири значително територията на държавата, а и да покори част от северните траки.
Със златото и среброто на цар Декебал, Траян спасява Рим от финансова криза. Около век и половина след Траян, един чужденец сяда на престола в Рим. Става дума за родения в Лептис Магна, Либия Септимий Север. Във вените му тече кръвта на местното население и това го прави почитател на Ханибал - смъртния враг на Рим. Септимий Север знае как да задържи властта си - облагодетелствайки войската. Това му позволява да води своя политика и да не се страхува от общественото мнение. Дързостта му стига до там, че издига в столицата статуя на Ханибал – смъртния враг на града.
След преживяването на това унижение, римляните вече не са впечатлени от родените извън пределите на Апенините и успели да стигнат до престола. Негодуване е имало разбира се, правени са заговори, организирани са убийства на владетелите от чужд произход, но с течение на времето все повече хора родени в далечни земи стават върховни владетели на Римската Империя.
За нас са от важност тези, които произлизат от Тракия, така е наричана страната ни по време на Античността. Максимин Тракиец е първият император носещ тракийска кръв. Роденият в земите ни Максимин е прочут със своята необичайна физическа сила и огромен ръст, около 2.40 м. Според летописеца Йордан, този забележителен мъж произлиза от средите на гетите, които са познати и под името даки. Максимин управлява от 235 до 238 г., като по време на властването си не забравя своите сънародници.
.jpg)
Максимин Тракиец
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473_(cropped_enhanced).jpg
Тракийски е и произхода на император Регалиан. За него се твърди дори, че е от рода на цар Декебал, а мизите са тези, които му помагат да се качи на престола през 260 година.
Клавдий II е роден в семейство на обикновени хора, жители на Горна Мизия. Властва кратко – от 268 до 270 година.
Според Браън Гибонс, император Аврелиан (270-275) е роден в Крайбрежна Дакия и е прочут със своите умения на военоначалник.
От средите на същите хора идва и Галериий властвал в периода 305-311 година. Той е роден в тракийско селце в близост до Сердика (София). Подобно на своя сънародник Максимин, Галерий е известен с едър ръст и забележителна сила. Гордеел се е c произходa си съвсем открито и по сведения на Лактанций, дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска.
http://www.worldexplorer.be/galerius.jpg
След време, на престола във Вечния град идва още един потомък на северните траки. Това е племеникът на Галерий - Максимин Дая, властвал е кратко, до 313 година.
Името Дая означава дакиец, както знаем от обясеннията на стария автор Страбон.
КонстанцийэI е бащата на един от най известните владетели на Римската империя – Константин Велики. Констанций I е роден в Мизия (Дардания), неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданници. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани.
Констанций I
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3d/Const.chlorus01_pushkin.jpg
Синът на Констанций I Константин Велики (306-337) е роден в Мизия. В своята работа “Езикът на Константин Велики “ Гeорги Сотиров обясни аргументирано, че този известен император е тракиец по произход. Важна подробност е това, че Константин Велики е човекът, който от малкото селище Византион прави нова столица на Римската Империя и така измества центъра на властта от Апенините в сърцето на тракийската общност.
Константин Велики
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Rome-Capitole-StatueConstantin.jpg
Към императорите от тракийски произход трябва да се добави и произлизащия от северните траки Лициний. Въпреки, че е роден в просто селско семейство, той успява да направи успешна кариера в римската армия, а по-късно да достигне и до престола.
Потомците на Константин Велики също стават римски императори. Имащите тракийска кръв във вените си Константин II, Констанс и Констанций II продължават традицията. След тях идва роднината им Юлиан, наречен още Отстъпник поради това, че подлага на гонения християните.
Йовиан прекъсва тенденцията на преследването на новоустановената религия. За този император се казва, че е илириец, роден в Сингидунум (Белград). Този град обаче спада към областта Мизия, по-точно Горна Мизия. Понеже произлиза от местното население, по-правилно е Йовиан да бъде определен като мизиец по произход.
Ветран познат още като Ветранион е роден в Мизия, която по негово време – IV век се нарича България.
За император Маркиан се казва, че е роден в Мизия (наричана още България по времето му) и е служил на генерал Аспар (гет на римска служба). Маркиан започва военната си кариера във Филипополис, днешния Пловдив.
Лъв Бесът прави кариера в римските легиони и достига до престола благодарение на гетът Аспар. Лъв II e наследник на произлизащия от средите на траките Лъв Бес.
Юстин (517-527) е тракиец, който благодарение на бързата си кариера в римската армия става император в Константинопол, а по-късно подпомага възкачането на племенникът си Юстиниан на престола.
Юстиниан, наричан още Юстиниан Велики (527-565) е един от най-обичаните и същевременно най-мразените владетели на Източната Римска империя.Той възстановява много постройки и крепости в Тракия, а и дава на своите сънародници правото на самостоятелна църква. В Юстиниановото житие написано от Теофил се казва, че родното име на този император е Управда, а баща му се е казвал Изток.
.jpg)
Юстиниан Велики
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3d/Mosaic_of_Justinianus_I_-_Basilica_San_Vitale_(Ravenna).jpg
Наследник на Юстиниан Велики се явява Юстин II (565 to 574). Той е последван от тракиецът Тиберий II (574 to 582).
Траки на римски престол има и след VI век. В периода 602-610 година властва Фока, който преди това е бил главнокомандващ на тракийската войска.
Важно е да бъдат споменати и родените във Фригия Михаил II, Теофил и Михаил III. Според Петър Каранис (Чаранис) фригиецът Михаил ІІ не бил елинизирал изобщо, презирал елинската култура, както и много от неговите съотечественици.
Трудно е да се определи с абсолютна точност етническата принедлежнаст на рода Комнини, от чиито среди произлизат способни владетели. Във всеки случай, според Михаил Псел, Комнини идват от намиращото се в Тракия място Комне.
Не може да се пренебрегне и факта, че във вените на императрица Ирина Дукина – (майка на Йоан II Комнин и Анна Комнина) тече българска кръв. Тази благородничка е дъщеря на Мария Българска, която се явава внучка на българския цар Иван-Владислав.
Дори да оставим династията Комнини настрана, остават още доста римски императори, в чиито вени тече същата кръв, каквато тече и във вените на повечето българи. В продължение на почти хилядолетие, от средите на предците ни се издигат волеви, способни индивиди, които достигат до престола на Римската Империя.
При нас се наблюдава нещо уникално – докато през I век дедите ни са жертва на римската агресия и жестокост, в началото на III век тракиец командва легионите и сяда на императорския престол. Угнетените стават господари на бившите си угнетители.
Не случайно римските сенатори са ненавиждали неистово Максимин Тракиец, а летописците бълват злословия по негов адрес. Не е простено и на Юстиниан Велики, който макар да изгражда най-важните постройки и крепости на Римската Империя е обявен за виновен за всички беди случили се по негово време. Въпреки негодуванието на определени хора, нашите предци достигнали до престола оставят силен отпечатък в историята.
Несъмнено някои читатели ще възразят, че не е редно императорите от тракийски произход да бъдат наричани българи. Да, възможно е макар Мизия да е известна като България поне от IV век, в този период не всички мизи, а и техните родини да са се самоопределяли като българи. Все пак минава време докато се достигне до пълна консолидация на даден етнос и до налагане на едно общо име.
От друга страна споменатите от Страбон старогермански благородници Сегимунт, Туснелда и Сегест също не са не самоопределяли като Deutschers, но въпреки това на тези личности се гледа като на предци на германците. Защо в такъв случай ние да не наречем българи хората, чиято кръв носим и чиято култура сме успели да опазим дълго време?
Право да се наречем потомци на траките ни дават няколко неща. През 30-те години на ХХ век у нас бяха проведени мащабни антропологични изследвания и бе установено, че ние нямаме нищо общо с хората от Азия. По-късно, през 50-те години на ХХ век дойде ред на потворно мащабно изследване, което потвърди, че сме потомци на европейци. Добавена бе и важната подробност, че повечето от нас принадлежат на понтийския тип, т.е. яваваме се наследници на траките.
Неотдавна резултатите от няколко генетичи изследвания забиха още няколко пирона в ковчега на официалните теории. Резултатите убедително показаха, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на траките, след като значителна част от нас носят гените на хора обитавали Балканите още през Каменната ера.
За това, че сме потомци на народа на Орфей има доказателства и от други области. Лингвистът Кирил Влахов откри тракийски фонетични явления в българските говори. Важни данни представи и акад. Владимир Георгиев. Пишейки за характера на тракийския език, нашия учен спомена, че в тракийския се среща якането и екането, което де факто е най-характерната особеност на българския език. Георгиев добави и това, че в тракийския неудареното е се редуцира в и, както е и в българските говори. Като пример могат да се посочат вариациите зелен-зилен, петел-пител и др.
Друга особеност на тракийския език е синкопът (изпадане на звук), проф. Георгиев уточнява, че това явление е типично и за много източнобългарски диалекти. Като пример нашият учен е дал изразите Дъ͜ н͜ пани – да не падне,Шъ ͜ г земъ- ще го взема.
Интересен особеност от тракийската граматика е суфикса –инт. Според проф. Георгиев този суфикс е идентичен на старобългарския – енте, който се среща във воленте, теленте, жребенте. Това, което проф. Георгиев е пропуснал да уточни е важната подробност, че през Късната Античност тракийския суфикс – инт вече се е развил във – енте, както става ясно от личните имена Бурк-ентес, Кард-ентес и др.
Благодарение на изследванията на Николай Колев, Иваничка Георгиева, Евгений Теодоров, Георги Китов и др. стана ясно, че значителна част от българските земеделски сечива, пастирски атрибути, традиционна носия, обреди, обичаи и т.н. са от тракийски произход.
Особената почит към Св. Георги, Св. Марина, Св. Модест, Св. Влас, Св. Модест и др. е продължение на почитта към Тракийския Херос, боговете Бендида и Хермес. В нашата култура са запазени и останки от култовете към Дионис, Сабазий, Залмоксис.
На всеки прогресивен човек е ясно, че щом антропологичните и генетични изследвания, особеностите на езика и културата ни показват, че сме потомци на траките, то това действително е така.
Ние наистина сме наследници на траките имащи значителен принос в оформянето на културата на гърци, римляни и келти, а по-късно дали и много императори на Рим.
Въпреки, че поне от средата на първо хилядолетие преди Христа дедите ни са подлагани на кланета и терор от чужденци, от средите на народа ни продължават да излизат способни хора. Това свидетелства за невероятната сила на нашия дух, за нашата невероятна способност да се възраждаме.
Много велики империи са падали в праха и са оставали в небитието, а нас дори огъня не ни гори. Дедите ни са се издигали от пепелищата отново и отново, сякаш да докажат, че преданието за рождението на траките от пепелта на титаните, не е просто предание, а истина.
Ако осъзнаем тази истина, оставим ли я да попие в душата ни, нищо вече не може да ни попречи отново да станем господари на живота си. Всичко, от което имаме нужда е закодирано в гените ни. Гордостта, благородството, добротата и братската любов са това, което може да накара спящото да се пробуди и прояви.
Ликът на пе-чето Путин в/у Мозайка в базиликата "Сан Витале" в град Равена. Руска пропаганда
.gif)
.gif)
