Когато четете Новия завет на Исуса Христа, е добре да се опитате да си представите какво представлява най-многотиражната книга за всички времена -Библията... Защото в Стария Завет има толкова зло, че даже трудно бихте могли да си го представите.
Вижте сами: Библията се състои от две книги – Стария и Новия завет. И изглеждат все едно едната е продължение на другата. Но съвсем не е така. Тези книги не са части от едно цяло, а са поместени заедно насила. Старият завет принадлежи към книгите на юдаизма и е написан от юдейските свещенослужители, а Новият Завет е сборник документи на Християнството, и не просто е друга книга, но е съвършенно противоположна на юдаизма, религия!
Тогава кой и с каква цел е събрал заедно тези вътрешно антагонистични книги?
Целта е била да бъде погребан Новият Завет, вътре в Стария. А и в Новия завет е същата ситуация. В новия завет само словата на Исус Христос съдържат важните за нас послания, а целият останал текст има само спомагателно значение.
Относително целия обем на Библията, словата на Христос съставляват само една микроскопична част. Повече от 90 % от страниците на Библията заема Стария Завет. А в самия Нов Завет, словата на Исус Христос се съдържат само в евангелията, които са само половината от Новия Завет. Или, думите на Христос, по отношение цялата Библия, са едвам откриваеми и незабележими. Затова, като вземем в ръце Библията, трудно можем да открием Христовите послания, които именн са насочени о към нас.
Може да се помисли, че всичко това се е получило случайно, по стечение на обстоятелствата!
Не, Божественото и сатанинското, не са се оказали заедно, просто така!
Какво представлява Новият Завет?
Новият Завет е това, което ни говори Самият Исус Христос! Новият Завет е Нов Договор, даден на всички хора от Господа Бога, на мястото на Сатрия Договор, който е бил даден само на евреите.
Евреите, казва Исус Христос, нарушиха Стария Договор, отклониха се от пътя завещан им от Бога, и затова Бог отмени Стария Договор и сключи Нов Договор – Нов Завет, но вече с други народи, с неевреите.
Исус Христос го казва директно и недвусмислено.
Той обявява Стария Договор – Стария Завет, за развален и недействителен. В това е и смисъла на идването на Христос на земята.
Неговата мисия е да отмени Стария Завет. Той е знаел какво ще му се случи и как ще постъпят с него евреите. Смъртта на Христос обявява Сатрия Завет за недействителен, и Христос подписва с кръвта си, Нов Завет – Нов Договор. А това е недопустимо да бъде узнато от хората, затова юдеите са скрили Новия Завет, в Стария, та трудно да може да бъде видян. Или поне се създава впечатление, че Новият Завет не противоречи на Стария.
Новият Завет съдържа четирите евангелия (благовестия), четири разказа за Иисус Христос, написани от различни автори. Те съставляват само половината от новия Завет. Другата половина се състои предимно от писма на Павел, когото някой незаконно е причислил към апостолите. Но Павел не е ученик, избран от Исус Христос! Павел даже никога не се е и срещал с Христос.
Тогава кой може да е избрал Павел за апостол? – Старозаветците – юдеи, понеже Павел интерпретира и изкривяваХристовите слова в нужната на юдеите светлина.
А Павел всъщност е Савел или Саул, скриващ се под латинизираното име Павел.
Павел е бил началник на наказателен отряд, унищожаващ първите християни.
За да се обясни едно такова резко превъплащение на Савел, от гонител и убиец на Християните, в Християнин, Павел твърди че е имал видение във вид на ослепителна светлина, и че е чул думите на Христос: – “Савле, Савле, защо ме гониш?”
И тъй като в много случаи проповедите на Павел-Саул напълно противоречат на Христовите думи, най-правилно е да се счита, че Саул е разбрал, че Християните не могат да бъдат унищожени с меч, и затова е решил да проникне в техните редове, и да подкопае основите на техното учение.
И този дяволски ход превъзходно успял. На Павел, с помощта на Християнството, в неговото тълкувание, се удало да разруши Римската империя.
(бел. прев.: В историята има отбелязани много случаи, идентични на Саул-Павловото превъплащение, когато изявени евреи, по повод на уж явило им се мнимо чудо, сменят рязко тактиката и се превъплащават на Християни или мюсулмани, в зависимост от средата в която са решили да се законспирират. Такъв е случая и с предтечата на евреина “Кемал Ататюрк”, Сабатаи Цви, който основава “ново” конспиративно юдейско движение, с цел отвътре да превземат турската империя, и това напълно им се удава в началото на 20-ти век.)
Дитрих Екарт, в книгата си “Болшевизмът от Мойсей до Ленин”, привежда цитат от някой си Левин, в “Берлинер локаланцайгер”: “Само евреин може с нахалството на Павел да се настани в центъра на Рим и да провъзгласи доктрина, която носи разрушение за Римската империя”
От четирите евангелия само две, на Йоан и на Матея, са написани от ученици на Христос и са истински евангелия. Двете други евангелия, на Лука и на Марко, са написани даже не от Християни, а са отчети, съставени по нареждане на някакво началство. В случая с Лука, този началник е някой си Теофил, когото Лука е информирал за историята на Исус Христос. В най-добрия случай тези евангелия, на Лука и Марка, само непълно повтарят евангелието на Матея.
Евангелието на Матея е единственото евангелие, написано на арамейски език, който е бил втори език за юдеите. Другите евангелия са написани на гръцки. Самият Матея, преди да тръгне след Исус, е бил презрян римски бирник-митар. В евангелията на Лука и Марка, Матей се споменава под името Леви, което показва неговия произход от родфа на еврейските свещенослужители – Левити. Това ни дава основание да считаме че Матей е бил вторият юдеин, след Юда Искариотски, т.е. истински тогавашен евреин.
Лука е бил лекар от Сирия, но съдейки по професията му, и той по-скоро е бил сирийски евреин. Евангелието на Лука е написано доста по-късно, през първи век, от рождението на Исус Христос.
Евангелието на Йоан е единственото истинно евангелие. Йоан, заедно с брат си Иамес, са били синове на Заведея от град Витсайда или Бетсайда, което значи, от Галилея, от където е и Христос. Братята не са били евреи. Йоан и Иамес са били не само земляци, но и истински ученици – апостоли на Христос, а не както Матея, който тръгнал след Христос, едва след като Той го повикал.
Евангелието на Йоан се отличава с човечност, и светият дух сияе от всяка негова дума. В другите евангелия повечето място се заема от чисто вътрешноюдейската полемика, – в какво отношение се намира Христос, към рода на еврейския цар Давид.
Случайно ли евангелието на Иоанна е расположено на последно място?
– Не. Разчитало се е на това, че човек ще прочете първото и, евентуално второто, и по-нататък едва ли ще чете, понеже ще реши, че всичките са едни и същи.
От всичките евангелия, само евангелието на Йоана е истинно и без неясноти, а другите са истинни само до толкова, доколко не противоречат на евангелието на Йоана. Във всеки случай, върху евангелията на Лука и Марко го няма Божественият Дух, понеже не са написани от Христови ученици.
Понеже Новият Завет е написан на гръцки, затова няма големи отклонения при превода. Но Старият Завет е написан от равините, на древноеврейски език, и в Европа се е появил през 16-ти век, в превод, приписван на Мартин Лутер. Старият Завет, който ние ползваме е именно от лутеровия превод. Известно е обаче, че Лутер не е правил сам превода, понеже е не е владеел в достатъчна степен древноеврейския език. Затова Лутер е ползвал помощта на равините. (Примерно, в Стария Завет пише: “Обичай расовия си съплеменник, като себе си”, но равинът казва на Лутер, че това се превежда - “Обичай ближния, като себе си”! И всъщност това е най-голямата манипулация в превода, понеже успешно е прикрита расовата ненавист на евреите, а вместо това Старият завет ни внушава несъщестуваща еврейска братска любов! А за безпримерната омраза, на която учи юдейската религия, прочтете извадките от главната еврейска, религиозна книга - Талмуд)
Шопенхауер казва, че “за да се разбере Старият Завет, трябва да се чете гръцкият оригинал”, защото старогръцкия оригинал е много по-близък до Талмуда, който е пропит с ненавист към всички неевреи. Старият Завет, който ни поднасят равуните е позагладен, експортен вариант, който скрива от нас целите и същността на юдейската религия.
Именно затова старозаветците – юдеи са събрали заедно, в една книга, принадлежащи към различни религии, несъвместими книги на Новия и Стария Завет.
В такъв случай, чия е Библията и с каква цел принадлежащите към различни религии книги са поставени заедно, и кой издава в баснословни тиражи Новия завет, като продължение на Стария?
Отговор: Юдеите, понеже 90 % от Библията съставлява Стария Завет. Затова Библията е книга на юдаизма и с това се разгадава огромното и тиражиране! А Новият завет само е прикачен към Стария, като приложение.
Половината от Новия Завет е заета от разсъжденията на бившия командир на наказателен отряд, Павел-Саул, който е унищожавал Християните.
За какво въобще са нужни коментарите на Павел? Не са ли проповедите на Христос пределно ясни и разбираеми, даже и за дете?
Тогава защо са ни нужни пришитите към евангелието, коментари на Павел, който дори не е бил избранник – апостол на Христос, и следователно, върху него не е било благословението на Светият Дух, както и самият той твърди? Защо тогава евангелията на Иисуса Христа са обкържени от коментарите на христоубиеца Павел-Саул?
Изводът е прост: писмата на Павел не следва да са в евангелието на Христос, и не следва да се четат от Християните, заедно с Евангелията. Защото сега Евангелията на Иисус Христос са затрупани и заровени в края на стария Завет, измежду коментарите на Павел, включени в Новия Завет.
Затова Новият завет – Новият Договор с Бога, би следвало да се състои само от четирите Евангелия. Всичко останало, който желае, може да чете на друго място.
Но за сега такова отношение към евангелието е затруднено, понеже на запад съществуват неколко десетки превода на Новия Завет, като всичките се явяват, от лоши, по-лоши преводи (фалшификации). Всичките тези фалшификати произхождат от т.н. Библия на английския крал Джеймс, от началото на 17-то столетие. А всички останали издания на Новия Завет продължават линията, започната още в Библията на крал Джеймс – да се премахва всяко споменаване на евреите. В 1909 г. е направена най-голямата фалшификация на Библията и на Новия Завет, за всички времена. Тогава на запад се появила Референсната (?) Библия на Скофилд (бивш юрист и престъпник). Цялата тази Библия е била обработена в крайно проюдейски тон, и целият текст бил разделен от проюдейски и проционистки коментари. Тогава мислели че повече няма на къде да се фалшифицира Библията, но се оказало, че не е така.
В последните интернационални преводи, евреите не се споменават въобще. Историята на Иисус Христос в тях изглежда като разказ за убийството на нещастния Иисус, от гоя Пилат Понтийски... Всички християни през двадесети век са възпитани с тези фалшифицирани Ршференсни Библии на Скофилд, издадени в десетки милиони екземпляри. Така Библиите въобще се яказват шедьоври на фалшификацията и измамата.
Старият Завет представлява древната история на евреите, която е писана минимум 500 години след описваните събития, а и много по-късно. Старият Завет е чисто еврейска митология, нямаща реално, никакво универсално значение, каквото му приписват юдеите, които се опитват да заменят митологиите на останалите народи, са митологията на еврейския народ. Историческата истина в Стария Завет е малко, понеже той е бил създаден като поръчково дело, от много поколения равини, с предварително поставена идеологическа цел.
Много по-приятно е да се чете например финският народен епос “Калевала”, където няма описани такова множество изклани градове. А Старият Завет даже не е и народен епос на евреите... Старият Завет по характер е по-скоро История на КПСС – поръчково дело на голям колектив автори.
По какъв начин е вървяла работата по създаването на Стария Завет, подробно е описано в труда на вече класическата книга на Дъглас Рид “Спорът за Цион”, - има я издадена и на руски. В “Спорът за Цион” подробно са изложени причините поради които към Стария Завет не трябва да се отнасяме като към достоверен източник, понеже преди всичко той е идеологическо творение. Сериозно трябва да се отнасяме само към фактите – с каква жестокост се унищожават от евреите всички завладяни от тях народи. Евреите считат, че завоюваните от тях народи са им предадени от Бога за клане и трябва да бъдат напълно принесени в жертва на техния Бог Йехова. Така постъпват те и до сега.
Библията не случайно е най-разпространена книга за всички времена и народи... Библията се разпространява с цел да погребе обърнатото към хората чисто слово Христово. И съвсем не случайно сатанинската Библия (Старият Завет) е издадена в такова количество, че може да покрие цялата земна повърхност.
Какво е Евангелието?
Самият Иисус Христос казва, че то е словото Божие.
Същността на Евангелието е историята на Иисус Христос, изпратен от Бога при еврейския народ, който в това време вече отдавна е бил кръшнал по пътя на дявола. Иисус донесъл Божието слово непосредствено от Бога, за да го чуят и да се поправят. Но евреите не пожелали да чуят Божието слово и разпънали Христос.
Еврейските ръководители са искали да премахнат Иисус, още щом чули за него, без много шум и без привличане на вниманието. Но Христос никъде не се появявал без дванадесетте мъже, и освен това, тях обикновено ги съпровождало голямо множество народ. Затова на еврейския синедрион не се удало да мине без официално арстуване на Иисус. Но след като арстували Иисус, те не са могли да го убият, без разрешението на римския наместник Пилат Понтийски. И ето само в тази връзка се появява римлянин.
Защо евреите не са признали Иисус Христос за свой месия – божии пратеник? Нали целият Стар Завет прогласява, че евреите трябва да чакат месия.
Защото евреите считат, че техният месия трябва да хвърли под краката им цялата земя, а самият той да стане цар на Израел.
Но вместо това, дошел някакъв тип, който взел да им чете морал. Затова те го са и разпънали, като случаен преминаващ. И до днес всеки вярващ евреин е дължен три пъти на ден да наругае Иисуса Христа!
Те не познали в него Божия син, въпреки че Той дошел при тях, а не при нас – неевреите, за което говори и самият Иисус Христос. Евреите не видяли в него Божия пратеник.
Защо те са се оказали неспособни да видят това?
Затова защото евреите отдавна били “приватизирали” Бога само за себе си и били привикнали, че Бог съществува само за да изпълнява желанията им, и трябва само да искат от Него. Еврейският Бог не изисква от тях никакъв морал по отношение неевреите. Христос директно обвинил евреите че те са изхвърлили десетте Мойсееви заповеди на боклука. До преди това евреите имали поне 10 морални заповеди. Но към времето на Иисуса Христа те вече нямали нито една морална заповед. Еврейският Бог не е моралист. Еврейският Бог е такъв, че им доставя всичко, но само за своите, за евреите. Еврейският Бог не е универсален, Той е ексклузивен, и е само за тях, за евреите. Бог е нужен на евреите само дотолкова, доколкото може да им предостави и осигури всичко. Затова еврейската религия е като частна лавка или закрит разпределител, където може да се попадне само по рождение.
Но главното не е, че е такъв или инакъв е еврейският Бог. Главното е че друг Бог не им е и нужен. Затова те и разпънали Иисуса Христа. Макар че самият Бог правел опити да им подаде ръка.
Пилат Понтийски положил мамсимум усилия да убеди евреите да не убиват невинен, по неговите убеждения, човек. Но юдеите поискали убийството на Христос, даже и при условието на проклятие върху техните поколения. Тази сцена била изрязана от филма на Мел Гипсън, когато главният жрец на юдеите Кайфа казва: “нека проклятието падне върху нашите деца”, но само Христос да бъде разпнат! Евреите даже предпочели да освободят разбойника Бараба (Варава). Те даже заплашили Пилат, че ще донесат на императора, че прикрива самозванци, заплашващи царете на евреите, ако Пилат не разреши убийството на Иисус Христос. Пилат даже и не можал да проумее защо юдейското ръководство иска да убие Христос!
Затова Пилат разрешава Христос да бъда убит, понеже бил принуден, но в Евангелието на Йоана се казва, че “той си изми ръцете”, и: “ако искате да го разпънете, разпъвайте си ги сами”, и “им го предаде”.
Всичко е много ясно и прозрачно, и явно е обикновено преиначаване, появата на римски войници, делещи си дрехите на Христос. Това особено се отнася за филма, където всичките мъчения над Христос се вършат от римски садисти – изверги. Това едва ли съответства на истината, понеже войниците на Пилат са били обикновени войници. От Пилат издействали убийството на Иисус, но чак да стане още и личен палач на върховния жрец Каифа, и да принуждава своите войници да издевателстват над човек, когото евреите искат да убият, не е влизало в задълженията на Пилат. Да се използват войници като палачи е отвратително за всеки военен началник. А за Пилат Понтийски всичко това е било чисто вътреюдейско дело. Затова и да са участвали римски войници в това събитие, то е било само като отцепление или охрана. Те не са имали никаква неприязън към този непознат за тях Иисус Христос. А още по-малко са им били нужни кървавите му дрехи. Римляните са носели съвсем други одежди. Да се допуска друго, е все едно днешните американски войници в Ирак, да си делят окървавените дрехи на разстрелян иракски селянин!? Така че явно става дума за очевидно преиначаване, даже и в текста на Евангелието, където този момент не отговаря на думите на Пилат. От думите на Пилат следва, че римските войници не участват в тази разправа, освен като охрана.
Непрестанни опити да се изврати историята на Иисус Христос
Например в края на 19 в. излязла книгата на един френски евреин Лео Таксил – “Забавна Библия”. Тя широко и почти безплатно се разпространяваше в СССР, през 60-те и 70-те години на 20-ти век. В тази книга историята на Иисус е описана като история на компания развратни млади хора, отдаващи се на различни пороци, заедно с Иисус Христос, прекарващ времето си в компанията на разпуснатата Мария Магдалена.
Този опит за абсурдизация и опошляване историята на Иисус Христос е била всъщност само началото. Всички филми произведени от американо-еврейския Холивуд, повече или по-малко се придържат към версията на “Забавната Библия”. Но върхът на издевателството с историята на Христос е вакханалията представена от еврейския комяпозитор Вебер, под заглавие - рок опера “Исус Христос - суперстар”.
Забележителен опит за извращаване историята за Иисус Христос е и книгата на Руския писател от еврейски произход, Михаил Булгаков, “Майсторът и Маргарита”, написана в тридесетте години на 20-ти век. В тази книга историята на Христос е описана като история на вечната любов между Майстора и момичето Маргарита (Мария Магдалена), в която любов се намесват силите на злото, олицетворявани от Пилат Понтийски. Никакво споменаване на евреите обаче няма в “Майстора и Маргарите”, и затова тази книга постоянно се позва с успех сред еврейската младеж в Русия.
Да речем че това не са опити да се изврати историята и целта на идването, на Христос на земята. Но факата си е факт, че евреите на са познали в Исус Христос, Божия посланник, и го разпънали. Но словото Божие, насочено първоначално към еврейския народ, към “заблудените овце”, го чули други народи, макар и всъщност те да не са били “заблудени овце”, и го вдигнали като свое знаме.
Един от първите опити да се изврати учението на Иисус Христос, е въвденото от юдеите понятие за Троицата, т.е. троичност на Бога...
Самият Иисус Христос в Евангелието от Йоана, казва че той е дошел “по волята на Отца”. Или, Христос говори за Отца-Бога, като за отделна личност с отделна воля, която Той, Христос, е призван да изпълни.
Къде е тук единението на личносттите и волите на предполагаемото понятие – Троица? На друго място учениците питат Христос за бъдещето, и Той им отговаря, че “това не знае никой, нито Аз, а само Отец”... В цялото Евангелие Христос нарича себе си “Син Човешки”, а Бога нарича – Отец, а след това евреите преобразяват това в някаква единна Троица. Единната Троица е еврейският бог Йехова – Богът на Авраама, Иисака и Якова, и на никого другиго. Христос наричал себе си “Син Човешки”, а не, дори, Божи Син. Той е бил пратеник, изпълняващ волята на Отца...
Първият голям разкол сред нееврейското човечество станал именно заради понятието Троица. Окръжаващите евреите народи не приели юдейското понятие за троицата и затова не приели и християнството. Но те напълно възприели проповедтта на Христос и на основата на тази проповед, отхвърляйки юдейското понятие – Троица, основали мюсулманството. Религията на мюсулманите, колкото и външно мюсулманите да се отличават, по смисъла си е чисто християнство, само без Троицата. Мюсулманите признават Иисуса Христа, за такъв, какъвто сам се е и представял – за Син Човешки и посланник Божии, т.е. истински пророк. Просто, мюсулманите за да възприемат проповедите на Христа, е било нужно пришествието на още един пророк – Мохамед, който също е бил Божии Пратеник, дошел от бога Отца (на техния език – от Аллаха)...
Вторият голям разкол сред неевреите станал след насилственото откъсване на западно-европейската църква и превръщането и в отделна, католическа църква. Столица на Великата Римска империя е бил Константинопол, и Западна Европа е била периферия на Великата Римска Империя, и християнската религия винаги се е практикувала именно така, както се е практикувала в столицата Константинопол. Т.е. първоначалният обряд и учението на християнството са били именно такива, каквито впоследствие са останали в православното християнство!
Евреите използвали новите северни варварски европейски народи, за да откъснат Западна Европа и Рим от столицата на Великата Римска Империя – Константинопол.
Така, за разлика от чисто теоретичното отделяне на мюсулманските народи от християнството, вследствие неприемането на понятието за Троицата, откъсването на Западна Европа от първоначално общата за всички, християнска вяра, с център Константинопол, е извършено по чисто административно, военно и географско основание.
От тук следва и правилният извод, че няма никаква теоретична и вероизповедна разлика между католическата и православната вяра, а само архитектурна и обрядна, която е била внедрена от криптоевреите, чак впоследствие, а също и историческа, вследствие хилядолетното резделено развитие.
От което следва и още един правилен извод, че тези, които продължават да се застъпват за разкол между православната и католическата църкви, на практика са съзнателни или заблудени агенти на юдаизма.
Следващият най-голям и смъртоносен за християнството разкол се случил с така наречената реформация, или протестантско-юдейска революция в католическото християнство. Тази протестантска революция не просто така е станала именно в западното католическо християнство. Този разкол се случил именно поради същата тази причина, поради която неколко века преди това западната църква се биле отклонила от православната църква. А причината е огромното количество евреи живеещи отначало в страните на южна Европа, които и предизвикали откъсването на Рим от Римската империя. А след това, когато евреите мигрирали след изгонването им от Испания, в Холандия и Германия, те извършили там, под формата на реформация, протестантско-юдейска революция, и въобще, непоправимо разбили и разнищили западното християнство.
Не може да се каже, че евреите на са правели опити да разцепят и православната църква, с нейния център в столицата на Великата Римска Империя – Константинопол. Ерестта на иконоборчеството била най-силното оръжие на юдеизма, против единството на православната църква в 9-ти век. Такива оръдия на юдеизма са били и различните ереси на “еврействащите”, възниквали от време на време даже и в Русия, която руските царе мъдро се старали да пазят свободна от евреи. Тук е важно да се разбере, че работата не е в теоретичните спорове, а в това че всички различия са добри, за разбиване на християнството. Когато това може да се извърши със сила, то без мъдруване се върши със сила. Но във всеки случай, отровата на теоретичния (догматичния) разкол се впръсква при всеки удобен случай.
Тук е важно да се разбере и това, че разколът сред неевреите е право пропорционален на численото присъствие на евреи сред населението. А всичко казано за разкола сред християнството, в същата степен се отнася и за разкола сред мюсулманите.
Какво мощно оръжие срещу юдеизма е християнството, може да се разбере, като се обърне внимание, какво мощно и славно хилядолетие са направили народите на Европа, въоръжени с християнството, като религиозно учение, и как са създали славна, хилядолетна християнска цивилизация, докато същите хора, които разпнали Христа, не провели, под формата на протестантство, юдейска революция в християнството.
Реформацията, както още наричат тази юдейска революция в християнството, е била реформация само за евреите. Ако преди това делото по унищожаване на неевреите – гои, е било спорадично и не е имало, така да се каже, солидно теоретико-икономическо обоснование, то с протестантската революция, делото по унищожаване на християните се поставя на конвейр, който набира скорост и в днешно време. Именно от времето на протестантската революция силите на юдеизма, маскирани като протестантство от различни течения, уверено започва да взема върх. Именно на това основание се обяснява по-нататъшното процъфтяване на протестантските, и угасването на чисто католическите държави. А не вследствие това, което лукавият Макс Вебер нарекъл “протестантски капиталистически дух”.
Протестантската революция е била първообраз на всички последващи, повече или по-малко мащабни кланета на християнството.
Първата кланница на християни при протестантска революция било избиването на християните в немския град Мюнстер. Всички останали “Велики революции” са били само по-мащабни, но същността на случващото се била същата. А то е: завземане на властта от интернационална юдейска бригада, клане на духовенството, разрушаване на църквите и строеж на синагоги, клане на възрастните християни, насилване и предаване на неомъжените девици, от ръка в ръка, и превръщане на оцелелите в роби. Този сценарий бил завъртян и в Мюнстер. Там властта била завзета от холандски евреи под ръководството на Йоан Маттис Лейденски, който веднага преименувал град Мюнстер в Нови Йерусалим. Матис устроил избиване на християните, разрушил черквите и конфискувал цялото имущество на гражданите, с което дал пример за всички последващи комунистически революции. След неколко години подобен разгул, го убили и властта преминала в негов имитатор, евреина Йоан Бокелсон.
Бокелсон отишъл още по-далече и обобщил християнските жени, обявявайки полигамия.
Бокелсон обявил и световна революция, провъзгласявайки се за цар на Цион и син на еврейския цар Давид. Край неговия трон, от едната страна стоял паж и държал Стария Завет, а от другата страна стоял друг паж, който държал меч. Трупове се валяли по улиците на града, на купища, и християнските жени били насилвани, както подробно е описано в Стария Завет. И всичко това се вършело под лозунгите за Реформация и протестантска революция против католическата църква.
Евреинът от Франция, Йоан Калвин, завземайки по същия начин властта в Женева, организирал старозаветна диктатура като тази на Йоан Лейденски. Калвин лично подел най-жесток антихристиянски старозаветен терор. Той изгорил на клада даже учения Михаил Сервет, който открил за медицината малкия кръг на кървообръщението. На Калвин провървяло повече. Диктатурата му просъществувала повече от 200 години. Така, повече от 200 години швейцарската Женева била под безпощадна диктатура. Разбира се, безпощадна към християните. Ето къде са горели кладите на инквизицията, - не в католическите страни, а в протестантските. В католическите страни изгаряли подстрекатели и провокатори, за пример и като изключение, а в протестантските страни, благочестивите християни са били унищожавани масово.
Калвинисткият (еврейски) терор свирепствал особено в Швейцария, Холандия и Англия, през 16-то столетие. В 17 век дошел ред и на Германия с нейната “30 годишна война”. Даже в американската Нова Англия, в Бостън пушели клади. На Калвин се удало да свърши много повече, понеже той замаскирал своята юдейска идеология, като християнска. Така възникнал калвинисткият – юдеизъм в християнството. Същността на калвинизма е в това, че както в юдейството, който вярва в християнството се явява избран, и на такива, греховете не се зачитат. Калвинистите приватизирали Христа, както юдеите приватизирали Бога Яхве, - Бога на Авраама, Иисака и Якова. това учение е свойствено на всички протестантски религии, в това число и на най-умереното лютеранство, но калвинизмът го развил до юдейска крайност: Само избрани хора, християни, попадат в рая, затова понятието за грах, за тях няма смисъл. Човекът попада в рая, не на основание делата си, а на основание принадлежността му към избрания народ. Това в калвинизма се нарича – доктрина за предопределението и оправдание чрез вяра (но християнството учи, че вяра без дела е мъртва!). Православната и католическата религия оправдава човека само с добрите му дела, които свидетелстват за вярата.
Калвинизмът се разпространил като чума по много страни. Швейцария, Хпландия, Дания, Шотландия, Англия – във всичките тези страни той станал официална държавна религия, под различни имена, като: датска реформистка църква, шотландско презвитерианство или англиканска църква.
Ако влезете в презвитерианска, методистка, баптистка или датска реформистка църква, вие попадате все едно в синагога. Това е обикновен салон за събрания. Английското пуританство, завоювало Америка, както и неговите различни форми: баптизъм, методизъм, евангелско християнство от всички видове, които в америка са около 250 деноминации, са само разновидностти на първоначалния калвинизъм, който пък е юдеизъм в християнството. Ето защо християните в тези страни са още по големи ционисти от самите евреи.
Съществуването на калвинистката (еврейска) старозаветна диктатура в Женева, започвайки от средата на 16-ти век, обяснява защо световният юдейски капитал е избрал за място на своите банки и за своите пари, именно Швейцария.
Протестантите провъзгласяват за върховен авторитет на тяхната религия, не черквата, както е при католиците и православните, а самата Библия. От тук е тръгнал и изразът “Свещенно Писание”. До тогава, до протестантството, никакво свещенно писание не е имало. Имало е еврейска Тора – Стария завет и християнските евангелия... Библията е била просто книга. Още повече, до 381 г. не е имало официално и Нов Завет, но както знаем, това не е пречело на хората да вярват в Христа. Защо Библията, т.е. Старият Завет, т.е. еврейската Тора е била провъзгласена за върховен авторитет в протестантската църква?
Отговорът се натрапва от самосебе си: защото с това се установява авторитетът на Тората, т.е. авторитетът на юдеизма, и с това се узаконява окончателната победа на юдеизма над християнството. Още повече, понеже в протестантството всеки може да интерпретира словото Божие, то всеки юдеин с подставен език, каквито има милиони, получил възможност безпрепятствено да интерпретира всички въпроси за живота и смъртта, от гледна точка на Сатрия Завет, т.е Тората и юдеизка, като върховен авторитет. И какво, питам ви, е останало от християнството в протестантизма? При католицизма и православието, където църквата е имала авторитет, разлагането нравите на хората не е било толкова всепозволено, както съвсем лесно е започнало да става това в протестантството.
В това се крие и разгадаването на въпроса, защо с основаването на протестантската свобода в Москва, в Лефортово, работите в руската държава тръгнали на зле.
Всички последващи “велики” революции в Германия, в Англия, във Франция, пак във Франция, в Русия, отново в Германия, Испания и Мексико, се правели по същия шаблон. Ето я отработената схема за стандартно завземане на властта от юдеите, подробно описана в Стария Завет, защото не напразно него през цялото време го държал пажът на Бокелсон: В набелязаната страна, от чужбина прониква ударна подривна бригада с много пари. Те изкупуват всички печатни издания и други средства за разпространение на информация. Те подкупват ключовите чи новници, събират цялото продоволствие и го унищожават. Те наемат уличните нехранимайковци и с тяхна помощ провокират безпорядък. Те се стараят да предизвикат епидемии от заразни болести. Ако тази страна още не е въвлечена и измъчена от война, те се стараят да я въвлекат. И така те разтърсват законната власт, като я оклеветят в очите на целия народ, все докато не им се удаде да я свалят.
След това, под формата на най-различен вид диктатура и легален терор, те устройват клане на християнското население и особено на духовенството, разрушават черквите, конфискуват цялата народна собственост, предават всички жени на конвеирно насилване, от ръка на ръка, а безпризорните деца измират сами. И всичко това се прави под прикритието на хуманистични лозунги за свобода, братство, равенство, комунизъм, права на човека, мир, прогрес, земята на селяните, освобождаване на жените!
Черквите се заличават, свещенниците се избиват, населението се пуска на конвеира на смъртта, а неомъжените девици отиват за сексуално задоволяване на победителите.
Синагоги се строят, юдейското население процъфтява и концентрира всичкото имущество и благосъстояние в свои ръце. А ако след такава революция, по някаква причина се получи провал, юдеите въобще не чакат заслуженото възмездие, а с награбеното емигрират в дуга страна, където постепенно, по същия сценарий, отново започват подготовка на поредна унищожителна революция или – метеж. Това се нарича кръговрат на евреите в природата!
Защо ли хората знаят толкова малко за това “природно” явление?
Защото престъпникът – рецидивист, специализирал се в определен вид престъпления, щателно ги подготвя, пази пълна секретност, и не само че не признава деянията си, но твърди напълно противоположното, дава лъжливи показания, набеждава невинните и жертвите, премахва всички свидетели, унищожава документите, след което пренаписва историята и изнася пред новото поколение съвсем друга – напълно изопачена интерпретация на събитията.
Вижте научната база на цялата тази терористична дейност:
На нас ни се казваше, че трите съставни части на марксизма, който те са поставили в основата на унищожението на християните, са “диалектическият материализъм”, “политическата икономия” и “научният атеизъм”.
Но какво се крие зад това словоблудство?
Материализмът само повтаря “учението” от еврейския Талмуд, че гоите (неевреите) нямат душа;
Диалектиката копира главната си аксиома – “теза – антитеза = синтеза”, от еврейското тайно учение Кабала;
Политическата икономия се базира на Капитала, т.е. на Мамона и Златния телец,от “учението” на сина на равин, Карл Маркс;
Научният атеизъм пък отнема Бога на гоите и се опитва да докаже, че Иисус Христос въобще не го е имало, макар че и на враговете му е известно че Го е имало!
Накрая кабалистът Барух Спиноза, в главното си произведение “Етика”, заменя морала с кабалистичната диалектика, където всичко е относително и служи само на интересите и чистата изгода. Това учение на Барух Спиноза е било популяризация на юдеизма за широката публика, поради което юдеите отлъчили Спиноза от юдеизма, но след това в СССР те го издават в милионни тиражи. Ето защо диалектиката на Барух Спиноза, под по-подходящия етикет “хегелска диалектика”, станал земен морален кодекс за бошевишките ликвидатори
http://grigorsimov.blog.bg/
