Как България да противодейства на руската хибридна война

Доц. Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантически съвет за България

България е обект на руски хибридни атаки против българската свобода и независимост откакто се формира българската нация през Възраждането. Целта е ясна - България трябва да е подчинена, защото е на пътя на Русия към Босфора и Дарданелите - руска геополитическа мечта. От времето на септемврийския метеж през 1923 г. и атентатът в църквата "Света Неделя", през унищожаването на българския елит след съветската окупация от 1944 г. и до днес Русия не само се опитва, но реално има своя "колониална администрация", чрез която като тайно или все по-явно - чрез т.нар. "задкулисие", или "дълбока държава" контролира страната.

Русия винаги е разглеждала България като стратегически важна територия, а не като равноправен партньор. Това е част от дългосрочната ѝ имперска доктрина, която още от времето на Екатерина Велика включва контрол над Балканите като ключ към достъпа до Босфора и Дарданелите.

Това става чрез

внедряване на идеологизирани митове за подчинение на България:

- Руският „освободителен“ мит – Още след Освобождението Русия се опитва да превърне България в свой васал (свалянето на княз Александър Първи Батенберг, русофилските преврати през 1886 г., купуването на цели политици и партии, въздействие чрез Православната църква и пр.).

- Подривна дейност в България – 1923 г. (Септемврийският метеж) и 1925 г. (Атентатът в „Св. Неделя“) са директно организирани от Коминтерна с цел дестабилизация на страната, избиване на българския политически елит и подготовка за нейната окупация.

- Съветската окупация (1944 г.) – Червената армия не „освобождава“, а налага комунистически режим, който избива или затваря хиляди представители на българския интелектуален, военен и политически елит.

- Контрол чрез ДС и икономическа зависимост – След 1944 г. България е превърната в най-верния съветски сателит, а след 1989 г. Държавна сигурност постепенно измести БКП и трансформира своите кадри в икономическата, финансовата и политическата олигархия, тясно обвързана с руската си зависимост.

След 1989 г. Русия не се отказа от влиянието си върху България. Вместо чрез военна окупация, тя започна да използва

хибридни методи:

1. Политическа зависимост – Проруски партии и олигарси поддържат влияние в българската политика.

2. Енергийно влияние – Дългогодишната зависимост от руски газ, петрол и проекти като „Белене“ и „Южен поток“.

3. Медийна пропаганда – Кремъл финансира медии и социални мрежи, които разпространяват антиевропейски, антидемократични и антинатовски послания.

4. Разделение и дестабилизация – Русия подклажда вътрешни конфликти в българското общество – русофили срещу „атлантици“, леви срещу десни, консерватори срещу либерали.

Днес Руският хибриден контрол в България постепенно нараства, особено от 2013 г. насам.

Какво следва?

Русия ще продължи опитите си да държи България в орбитата си, но днес сме част от ЕС и НАТО – нещо, което Кремъл не може да пренебрегне.

- Ключът към независимостта е икономическо укрепване и енергийна диверсификация.

- България трябва активно да се противопоставя на руските хибридни заплахи, а не просто да реагира на тях ( а често и изобщо не реагира, а даже им съдейства).

- Важна роля има гражданското общество, което трябва да отстоява демократичния избор на страната.

Социологическите данни за влиянието на Русия са изключително тревожни. Голяма част от българите продължават да вярват в баснята, че Русия ни е необходим съюзник и „приятел“. Всъщност Русия винаги е разглеждала България като територия за влияние и завладяване по едни или друг начин. Въпросът е – има ли България волята да се освободи от тази зависимост, или ще продължи да бъде поле за руско влияние?

Струва ми се, че

България няма на практика политическа воля да се освободи от руското задкулисно,

но и все по-видимо влияние. Политическите елити са просмукани от русофилство, зад което всъщност стои страх от руско "отмъщение", т.е. българското русофилство е всъщност продукт на русофобия. Днешните руски прокси-партии като "Възраждане", но и други в по-мека форма плашат с реставрация, нов народен съд, концлагери и пр. Те открито целят да унищожат българската свобода и независимост в интерес на Русия. За мене липсата на противодействие на това от страна на българските служби, прокуратура и пр. е свидетелство, че са прави тези, които наричат България "пленена държава" - от Русия и до днес.

България е пленена държава

в смисъл, че нейните институции са до голяма степен парализирани или инфилтрирани от мрежи с руски зависимости. Това не е конспирация, а резултат от дългогодишното действие на комунистическата партийна и полицейска номенклатура, която след 1989 г. трансформира тоталитарната си политическа власт в икономическа олигархия и политическо влияние чрез много от създадените от комунистическите служби политически проекти и партии.

Голяма част от т.нар. русофили всъщност

не са русофили по убеждение, а по страх

Това се дължи на:

- Историческа зависимост – От Освобождението до 1989 г. всяко отклонение от „правилната“ линия е било наказвано от Русия/СССР (Александър Първи Батенберг, Стефан Стамболов, цар Борис III, дори Тодор Живков накрая).

- Дълбока инфилтрация – Руският контрол над Държавна сигурност (ДС) означава, че много от днешните „бизнесмени“ и политици са израснали в структури, подчинени на Москва.

- Страх от разправа – Прокси-партиите като „Възраждане“ и определени кръгове в БСП директно заплашват с „нов народен съд“, концлагери, реставрация на съветския модел.

Българските демократични институции в тази ситуация изглеждат парализирани или дори действат като съучастници на това руско влияние.

- Службите и прокуратурата не предприемат реални действия срещу руската хибридна война.

- Корупцията гарантира, че руските интереси се запазват – олигарси, зависими от Москва, финансират политически проекти и медийни кампании.

- Липсата на политическа воля – няма решителност за чистка на руското влияние (в икономиката, енергетиката, армията, правосъдието).

Как България може да се освободи от това влияние?

За да се спре този модел на „пленена държава“, трябва:

- Разследване и изчистване на руската агентура в службите и съдебната система.

- Активна политика срещу хибридната война – медийна регулация, разобличаване на дезинформацията.

- Икономическа независимост – диверсификация на енергийни източници, ограничаване на руски капитал в ключови сектори.

- Гражданска активност – не може само да се чака „държавата“ да реши проблема.

Но в момента тази политическа воля липсва.

Все пак има някакви сили в обществото и политиката, които могат да започнат борба против продължаващата руска зависимост. Това са основно интелектуалци, учени, но и отделни политици от партии и коалиции като Демократична България, СДС и отчасти ГЕРБ като опитващи се да противодействат. Атлантическият съвет на България , сайтове като Фактор.бг, и др. най-ярко се противопоставят на руското хибридно влияние. Но всичко, което предлагаме среща мълчалив фактически отпор от оторизираните да защитават националната сигурност институции.

Когато държавата, която би трябвало да защитава националния интерес, действа пасивно или дори съучастнически, битката срещу руското хибридно влияние става много трудна.

Основните сили на съпротивата са предимно интелектуалци и учени – хора, които нямат зависимости и могат да анализират ситуацията обективно. Те са важен фактор, но проблемът е, че често остават в „експертния балон“, без пряко влияние върху широката публика.

Политически партии като „Демократична България“, СДС и част от ГЕРБ – Те имат ясна евроатлантическа ориентация, но са в сложна вътрешнополитическа среда и често се сблъскват с пасивна или враждебна администрация.

Граждански организации като Атлантическият съвет на България, сайтове като Фактор.бг и други медийни и аналитични платформи – Те разобличават руската пропаганда, но често са мишена на атаки и дискредитация.

Но най-голямата пречка е

институционалният саботаж

- Службите (ДАНС, военното разузнаване, МВР) – вместо да разследват руските хибридни операции, в много случаи играят ролята на пасивен наблюдател или дори на прикритие за тях.

- Прокуратурата – вместо да разследва руски шпиони и корупционни мрежи, тя действа избирателно и рядко посяга към истинските мрежи на влияние.

- Част от съдебната система – руски интереси лесно могат да си „купят правосъдие“ чрез подходящи съдии и прокурори.

- Медийното пространство – макар че има платформи като Фактор.бг, основните телевизии и вестници често дават трибуна на проруски говорители или просто мълчат за определени теми.

Какво може да се направи?

Ако държавните институции не действат, гражданското общество трябва да засили натиска:

1. Продължаващо разобличаване на руските мрежи – колкото повече информация достига до обществото, толкова по-трудно ще е за прокси-структурите да работят безнаказано.

2. Международен натиск – ЕС и НАТО трябва да бъдат наясно, че България е „слабото звено“ в региона и да изискват реални действия срещу руското влияние.

3. Политически натиск – евроатлантическите сили в парламента трябва да настояват за промени в службите и прокуратурата.

4. Електронно гласуване в социалните мрежи и политическа активност „оф лайн“ – един от начините руските проксита да бъдат отслабени е чрез по-активно гражданско участие в изборите, за да не оставят решенията в ръцете на контролирани групи.

Ще успее ли България да се освободи?

Исторически, България винаги е била между Изтока и Запада, но днес зависи дали гражданите и малкото проевропейски сили ще имат енергия да се борят срещу дълбоко вкоренените зависимости.

Възможно ли е българското общество да събуди по-широка съпротива, или страхът и апатията ще надделеят?

Все още има основания за оптимизъм, но за това са необходими стратегически интелект, организация и финансови средства. Тревожно е, че евроатлантическите партии не само са разделени, но и се противопоставят ожесточено една на друга. Например коалицията ППДБ прави стратегическа грешка като поставя като първи проблем борбата с корупцията - против Борисов и Пеевски, а не войната, която Русия води против нас за умовете и сърцата на хората, особено на младите хора, които най-често са жертва на руската хибридна пропаганда.

България наистина има шанс да се измъкне от руската орбита, но за това трябват

стратегически подход,

ресурс и по-добра координация между проевропейските сили.

Корупцията е изключително важен проблем, но поставянето ѝ като основен приоритет преди борбата с руската хибридна война може да се окаже грешка. Корупцията и руското влияние са свързани, но ако се води само битка с „местните олигарси“ (Борисов, Пеевски и т.н.), без да се адресира геополитическата битка за умовете на българите, тогава войната вече е загубена.

Руската пропаганда сред младите е подценена – това е една от най-големите опасности.

Русия воюва за умовете и сърцата – и печели сред младите

Русия успява да проникне сред младите поколения чрез няколко ключови канала:

- Социални мрежи (TikTok, Telegram, YouTube) – Кремъл инвестира в „антисистемни“ и „алтернативни“ инфлуенсъри, които разпространяват посланията му.

- Носталгия по социализма – Много млади хора не са живели в онова време, но са облъчвани с митове за „безплатното здравеопазване и образование“ и „стабилността на системата“.

- Антизападна пропаганда – НАТО и ЕС се представят като „империи, които ни налагат волята си“, докато Русия се изкарва „защитник на традиционните ценности и националния суверенитет“.

- Филмова и културна пропаганда – Руски филми, музика и книги продължават да доминират в определени среди, особено сред по-консервативно настроените млади хора.

Какво трябва да се направи?

1. Пряка контрапропаганда – Проевропейските сили в България трябва да се ангажират с активна стратегия за развенчаване на митовете за социализма и Путинова Русия.

2. Използване на същите платформи – Ако руската пропаганда печели битката в TikTok и YouTube, защо българските евроатлантически сили не използват същите канали, за да оборват лъжите?

3. Историческо образование – Историята трябва да се преподава честно и без носталгични филтри, особено що се отнася до комунистическия режим и руското влияние. Но особено средното образование, да не говорим за основното е все още на равнището на примитивната националистическа пропаганда, която смени комунистическата пропаганда и на създаване на носталгия по социалистическото време, от което са премахнати всички факти , свидетелстващи за престъпния характер на съветската комунистическа система и нейната икономическа несъстоятелност.

4. Политическо фокусиране върху хибридната война – ПП-ДБ и другите демократични партии трябва да разберат, че борбата с корупцията е вътрешен проблем, но руската хибридна война е екзистенциална заплаха за самото бъдеще на България.

Въпросът е: ще го осъзнаят ли навреме?

Ако руската пропаганда не бъде неутрализирана, дори „чистата“ България без Пеевски и Борисов пак ще бъде зависима от Кремъл – просто чрез нови руски проксита.

Възможно ли е едно истинско пробуждане

срещу руската дезинформационна война против България?

Днес има много млади просветени хора, които са политически грамотни и разбират за какво става дума. Но повечето от тях са пасивни и казват, ако демократичния режим у нас падне, ще емигрират от България. Това е един от най-големите проблеми – пасивният елит. Имаме млади, интелигентни и просветени хора, но вместо да се борят за България, мнозина са готови да я напуснат, ако положението се влоши. Това създава порочен кръг:

- Най-активните и образовани хора емигрират.

- Страната остава с по-малко критично мислещи граждани.

- Руската пропаганда и корупцията се засилват.

- Още повече хора губят надежда и напускат.

Ако този модел продължи, България ще се превърне в държава, в която управляващите не са контролирани от информирано и критично общество, а от апатични или зависими от пропагандата хора.

Как може да се обърне тенденцията?

1. От пасивност към активност – Трябва да се създадат платформи за активно гражданско участие, насочени специално към младите – кампании, дебати, доброволчески движения, където те да видят, че могат реално да променят нещо.

2. Образование в критично мислене – Историята, политиката и медиите трябва да бъдат преподавани така, че да научат младите да разпознават манипулации и пропаганда.

3. Мотивиране на младите да останат – Нужно е не просто „да им се говори за патриотизъм“, а да им се покаже, че има смисъл да се борят за България – чрез икономически възможности, платформи за политическо участие, шансове за реализация.

4. Образователни и медийни проекти срещу руската пропаганда – Нужно е проактивно разобличаване на фалшивите разкази за „славното минало“ и „силната Русия“.

5. Инфлуенсъри и социални мрежи – Ако младите са в TikTok, YouTube, Instagram, значи и демократичната кауза трябва да е там с адекватно съдържание, което да говори на техния език.

Ще се случи ли това?

Въпросът е има ли достатъчно енергия в гражданското общество да организира тези промени, преди да е станало твърде късно? Ако младите продължат да приемат емиграцията като „план Б“, това ще остави страната в ръцете на мрежите на Кремъл.

Според много интелектуалци, изследователи, а и политици битката изглежда загубена, инициативата е изпусната. Политическата криза от 2020 г. „създаде“ все нови и нови популистки проекти - ИТН, Възраждане, Величие, Меч, говори се за отдавна за нова, очевидно пак проруска партия на президента Радев.

Тогава възниква въпросът: А възможно ли е да се създаде нов продемократичен политически проект, който да спре тези тенденции. И какъв може да бъде той? Дали ако се създаде нова едновременно патриотична и демократична проевропейска партия, основана на заветите на нашите възрожденци - на Раковски, Левски, Ботев, Стамболов и пр., които са осъзнавали руската заплаха, тя може да има успех?

Нов продемократичен и проевропейски проект,

базиран на истинските възрожденски ценности би могъл да мобилизира хората и да се противопостави на руското хибридно влияние. Проблемът със сегашната проядена от зависимости и корупция политическа среда, с масовото създадено чувство на недоверие към политическите пратии и политиката е основен.





Популистките и проруски партии (ИТН, „Възраждане“, „Величие“, „Меч“ и евентуален проект на Радев) набират сила, защото:

- Експлоатират социалното недоволство – бедност, корупция, усещане за несправедливост.

- Използват прости и агресивни послания – „народът срещу елита“, „ЕС ни поробва“, „Русия ни обича“.

- Имат подкрепа от задкулисни икономически и външни интереси – особено руски.

- Проевропейските партии се представят като „елитни“ и губят контакт с масовия избирател.

- Много хора не осъзнават, че проруските сили искат България да стане зависима от Москва, а не „суверенна“.

Може ли нова патриотична проевропейска партия да успее?

ДА, но само ако:

1. Говори на езика на хората, а не на „елита“ – не академичен и бюрократичен стил, а силни, разбираеми и вдъхновяващи послания, както са правили Левски, Ботев и Стамболов.

2. Постави България в центъра, но в контекста на Европа – не просто „евроатлантизъм“, а „силна България в силна Европа“.

3. Развенчае митовете за „освободителната“ роля на Русия – чрез история, факти, но по начин, който докосва емоциите на хората.

4. Създаде мрежа от млади и активни хора, които да бъдат носители на тази идея.

5. Използва новите комуникационни канали – социални мрежи, TikTok, YouTube, модерна визуална и дигитална стратегия.

Ще проработи ли?

Ако се създаде с ясен идеологически и исторически фундамент, базиран на Възраждането и истинския български патриотизъм – ИМА ШАНС.

Ако е просто „поредният опит на елита да спаси демокрацията“ – ЩЕ СЕ ПРОВАЛИ.

Въпросът е: има ли личности и сили, които биха могли да поведат такъв проект?

Вероятно има много, но те не са видими в общественото пространство. Липсата на видимо политическо лидерство и пасивността в демократичните сили е огромен проблем. Намираме се в световна ситуация на популисткия цайтгайст. Липсата на силно, харизматично и стратегически мислещо политическо лидерство е един от най-големите проблеми на демократичните и проевропейските сили в България.

Защо няма такова видимо лидерство?

- Страх от публична атака – Веднага щом някой се изправи като проевропейски лидер, той става мишена на координирани атаки от руски пропагандни мрежи, корумпирани медии и популистки партии.

- Разединение и вътрешни борби – Дори продемократичните партии и личности често се карат помежду си, вместо да изградят обща визия.

- Липса на стратегическо мислене – Вместо да се изгради дългосрочен проект за политическа и културна промяна, демократичните сили се фокусират върху тактически битки (напр. антикорупция), докато враговете им водят дългосрочна война за умовете и сърцата на младите хора.

- Медийна блокада – Проруските и корупционни мрежи държат голяма част от медиите, които заглушават или изопачават продемократичните гласове.

Как може да се появи ново лидерство?

1. Създаване на координиран политически и обществен проект – Нужна е ясна платформа, която да обедини интелектуалци, политици и граждански активисти около общонационален, а не само елитарен евроатлантически разказ.

2. Поколенческа промяна – Млади, енергични лидери, които говорят на езика на обществото, а не само на експертни кръгове.

3. Използване на нови комуникационни стратегии – TikTok, YouTube, Instagram – там, където младите са, а не просто дебати в традиционните медии.

4. Създаване на „културна съпротива“ срещу руската хибридна война – чрез книги, филми, подкасти, исторически факти, разобличаване на митовете.

5. Политическа воля за реални действия – Ако институциите не действат срещу хибридните заплахи, натискът трябва да идва отдолу – от активни граждани, експерти и журналисти.

Възможно ли е това в близко бъдеще?

Ако останем само в интелектуални дискусии и без реални действия – НЕ.

Ако има хора, които осъзнаят мащаба на заплахата и се организират – ДА.

Какво би убедило хората, че трябва да действат, а не само да коментират?

От 1989 г. досега хората се активират от продемократичните елити единствено, в условия на тежка икономическа криза, водеща дори до фалит на държавата както стана през 1989-1990 г. и 1996-1997 г. Тогава хората тръгнаха след продемократичните лидери и партии. Протестите от зимата на 2013 г. и особено тези от 2020 г. не бяха граждански, а по-скоро социални, протести на поданици, а не на активни граждани. Протестите през лятото на 2013 г. и до падането на правителството на тройната коалиция следващата година бяха граждански, но те бяха повече под формата на мирни пърформанси и въпреки активността и продължителността си не засегнаха сериозно властта на властващата олигархия. Протестите от 2020 г. бяха граждански, родиха надежди за истинска промяна в лицето на ПП, които се оказаха като че ли напразни, но в същото време продължителната политическа криза даде възможност за създаването и усилването на новите популистки проекти на проруската олигархия като ИТН, Възраждане, Меч и Величие.

Историята на протестите в България след 1989 г. показва, че масовата гражданска мобилизация в подкрепа на демократичните сили настъпва само при тежки икономически кризи, които директно засягат ежедневието на хората.

Кога хората наистина се активират?

1989–1990 г. – Икономическият колапс на късния социализъм, хиперинфлацията и фалитът на държавата карат милиони хора да излязат срещу БКП.

1996–1997 г. – Поредната катастрофа, предизвикана от управлението на БСП и Виденов, води до хиперинфлация, празни магазини и глад – това кара хората масово да подкрепят демократичните сили.

2013 (зимата) – Протестите срещу високите сметки за ток бяха социални, но не и граждански – те не доведоха до политическа промяна, а до възход на популизма.

2013 (лятото) – Това беше автентично гражданско недоволство срещу зависимостта на властта от Делян Пеевски, но липсата на радикален натиск не успя да доведе до реална промяна.

2020 г. – Надеждите за истинска промяна чрез „Промяната“ (ПП) се оказаха частично напразни, защото протестът не беше срещу цялостния модел на задкулисието, а основно срещу Борисов. Това остави „полето“ отворено за създаването на нови популистки проекти, контролирани от проруската олигархия (ИТН, Възраждане, Меч, Величие).

Каква е поуката?

Гражданските протести, които успяват, са тези, които съчетават икономическо недоволство с ясна политическа визия.

Когато протестът е само срещу отделни лица, а не срещу целия модел, той може лесно да бъде пренасочен и контролиран от задкулисието.

Популистите винаги използват политическата криза, за да предложат „лесни решения“ и да канализират народното недоволство в полза на Москва.

Възможна ли е нова вълна на съпротива срещу хибридната война?

Да, но само ако бъде формулиран ясен разказ, че икономическите проблеми и руската хибридна война са свързани.

Хората трябва да осъзнаят, че корупцията, бедността и политическата нестабилност са в интерес на Кремъл и местните му проксита.

Необходим е истински „народен елит“ – хора, които да са както интелигентни, така и близо до ежедневните проблеми на хората.

Днес на хоризонта не се задава такава реална икономическа криза, но има опити да се предизвика такава чрез усилването на "социалните" (аз не виждам нищо социално в тях) искания за по-високи заплати и пенсии, което цели да се провали бюджета и влизането ни в еврозоната. Проруската пропаганда набляга на това колко са високи цените и как вече не може да се живее, но това е ментална, а не реална икономическа криза. Днес няма реална икономическа криза, но има опити за нейното изкуствено предизвикване чрез популистки искания за „социални мерки“, които в действителност целят фискален хаос и блокиране на влизането в еврозоната. Това е част от руската хибридна стратегия, която цели да запази България в периферията на Европа, зависима и нестабилна.

Дългосрочното решение е просвещение и културна трансформация – но това наистина изисква десетилетия. А нов политически проект е нужен веднага.

Как може да се активира гражданското общество

БЕЗ икономически колапс?

Тъй като изкуствената криза се внушава чрез пропаганда, ключът е да се неутрализира тази пропаганда чрез активна и пряка комуникация с обществото. Ето няколко възможни подхода:

1. Създаване на ново политическо движение с ясна, патриотична и проевропейска визия

Ясно послание: „България в Европа = силна и независима държава. България под руско влияние = бедност, хаос и корупция.“ – „руският мир“ – означава диктатура, мизерия и война;

Открита атака срещу руската пропаганда – разобличаване на митовете за „високите цени“, „еврозоната като заплаха“ и „лошия Запад“.

Ясни лидери, които не се страхуват да застанат с лицето си срещу хибридната машина – млади, компетентни, харизматични.

2. Преки акции и кампании сред хората, а не само в медиите

Офлайн мобилизация – срещи, дискусии, директен контакт с хората извън големите градове.

„Просветителски щабове“ в социалните мрежи – кратки, лесно разбираеми видеа, които обясняват защо Русия иска България да е бедна и зависима.

Граждански платформи за противодействие на дезинформацията – сайтове, инфлуенсъри, които разпространяват истината за икономическата ситуация.

3. Политическа контраатака срещу руските прокси-партии

Публично разобличаване на зависимостите на партии като „Възраждане“, „Меч“, „Величие“ и новия проект на Радев.

Изобличаване на техните финансови потоци и зависимости.

Превръщане на „Русия в България“ в основна тема на дебата, а не само „корупцията“ и „съдебната реформа“.

Реалистично ли е?

- ДА, ако има активни хора, които да го поведат – нужно е лидерство и ясен план.

- НЕ, ако останем само в интелектуални разговори и анализи – трябва действие, а не просто констатации.

Какво ще стане, ако Русия победи в Украйна?

1. Ще започне по-агресивна дестабилизация на България – протестни вълни, икономически саботаж, политически кризи.

2. Ще се увеличат опитите за държавен преврат чрез проруските мрежи – може да се използват избори, улични бунтове или вътрешни саботажи.

3. Може да се премине към военни заплахи за „освобождение“ на България – под претекста за „защита на славянството“, „православието“ или „традиционните ценности“.

4. НАТО ще бъде поставено на изпитание – ако в България има вътрешни проруско настроени сили, Москва ще се опита да предизвика разцепление в Алианса.

Какво може да се направи?

- Официално разследване и разобличаване на руската агентура в държавата – както направиха Чехия и Полша.

- Закон срещу руската пропаганда – забрана на руски марионетни медии и контрол върху руското финансиране.

- Засилване на киберсигурността и контраразузнаването – Русия трябва да знае, че няма „отворени врати“ в българските служби.

- Активно противодействие на дезинформацията – повече платформи за разобличаване на фалшивите новини, работа с младите хора.

- Ясен обществен дебат за руската заплаха – хората трябва да разберат, че „неутралитетът“ не съществува – или сме в Европа и НАТО, или сме подчинени на Кремъл.

Възможно ли е „трето руско освобождение“ на България?

- Ако Русия победи в Украйна и НАТО отслабне – рискът е реален.

- Ако България остане силно в НАТО и ЕС – Москва ще се ограничи до хибридна война.

Българските институции в по-голямата си част изглеждат пленени от руско влияние. Вероятно само силен натиск от страна на гражданското общество може да ги събуди. Но такъв засега не се очертава. Само много силен вътрешен дразнител може да събуди гражданското общество да издига не само социални, но и политически искания за създаване на действително правова държава, която да е способна да противодейства на хибридните рискове и заплахи от страна на Русия.

Но в момента няма ясен механизъм, чрез който институциите сами да се „събудят“ и да започнат реално противодействие на руското влияние.

Какво може да бъде този „вътрешен дразнител“, който да активира гражданското общество?

Историята показва, че хората се мобилизират, когато има събитие, което ги удря лично – финансово, национално или емоционално.

- Голям шпионски скандал – Разкритие за мащабна руска агентурна мрежа в правителството, армията или съдебната система, което да предизвика сериозен обществен натиск.

- Опит за проруски преврат – Ако се стигне до реален опит за дестабилизация чрез „Възраждане“ или друга мрежа, гражданите може да осъзнаят, че пасивността води до катастрофа. Примерът с Румъния в опита на Русия да прокара чрез социалните мрежи и шпионска дейност своя кандидат за президент е показателен. А у нас вече имаме проруски президент.

- Открита намеса на Русия в българската политика – Например, ако Москва започне по-явно да диктува политически решения или директно да финансира ключови играчи.

- Атака срещу национален символ или държавност – Например, руска намеса в изборите, опит за излизане на България от НАТО или ЕС.

- Масова икономическа измама, свързана с руски капитали – Пример: огромен финансов скандал с руски пари, който да засегне спестяванията на хиляди българи.

Какво може да направи активното проевропейско малцинство?

- Да подготви почвата, преди кризата да удари – Ако внезапно избухне „вътрешен дразнител“, хората ще търсят алтернативи. Демократичните сили трябва да са готови с отговори.

- Да изгради инфраструктура за бързо разпространяване на истината – Докато руската пропаганда атакува, патриотично-демократичните мрежи трябва да бъдат готови с контрааргументи и факти.

- Да се подготви за реална политическа борба – Без силен политически проект, дори ако обществото се пробуди, енергията ще бъде отново уловена от популисти.

Възможно ли е това да се случи без катастрофа?

- Ако активните граждани започнат да се организират сега – да.

- Ако чакаме да се случи криза, без да има алтернатива – тогава реакцията ще бъде хаотична и може да бъде канализирана от нови популисти.

https://faktor.bg/kak-balgariq-da-protivodeystva-na-ruskata-hibridna-voyna-strategicheski-tezisi

Шпионаж, убийства и лъжи: Хибридните войни на Русия

 

Правителството на Петков изгони 70 руски дипломати и служители от България. Това е първото българско правителство от прехода насам, което заема толкова категорични позиции срещу агресивната руска политика в България. 

Неделя, 1 февруари 2026 г. РуZките служби им го върнаха, убийството в Петрохан.

Томас Лачан

След агресията срещу Украйна Русия поведе още по-активна хибридна война чрез шпионаж, саботаж, ликвидиране на врагове, намеси в избори и дезинформации. Феноменът не е нов, но методите стават все по-рафинирани.

Проруски натовски генерал е внедрен за президент на България

Всъщност Русия реши преди 8 г да има президент в България. Разбра, че президентът не е като в президентските републики и реши да преквалифицира агентът си в министър-председател.

Още един натовец за дръвника...

Товарен самолет на германския доставчик на куриерски услуги DHL се разби в Литва, два подводни кабела за пренос на данни бяха повредени в Балтийско море, а проруски десен екстремист изненадващо достигна до решителния втори тур на изборите за президент в Румъния. Три събития от последните дни, които ни карат да се замислим.

Макар досега нищо да не е категорично доказано, редица западни политици и разузнавателни служби подозират една и съща движеща сила зад всички тези инциденти: Русия. Опасностите, породени от така наречената хибридна война, водена от Кремъл, не са нови. Но експертите предупреждават, че те са се увеличили драстично след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година.

„Хибридната война“ съдържа инструменти за шпионаж, саботаж, кибератаки, намеса в избори, пропагандни или дезинформационни кампании с цел отслабване и дестабилизиране на противника отвътре. Експертите предупреждават, че през последните години Русия непрекъснато разширява арсенала си от възможности за водене на хибридна война.

Шпионаж

След нахлуването на Русия в Украйна европейските държави изгониха около 500 руски дипломати. Британската тайна служба MI5 категоризира поне 400 от тях като шпиони. Твърди се, че много руски посолства и генерални консулства са оборудвани с най-съвременни комуникационни и шпионски технологии.

Това не може да бъде доказано по безспорен начин - все пак сградите се считат за неприкосновена руска територия и се ползват със статут на дипломатическа защита. А нидерландските тайни служби предупредиха, че Русия снабдява шпиони с фалшиви документи и ги внедрява в западни институции, като им създава алиби на бизнесмени.

Редовно се появяват и доклади, в които Русия е обвинявана в шпионаж. Знаем например за прехванати телефонни разговори на офицери от Бундесвера, посветени на системата за противоракетна отбрана „Таурус“. Има съмнения, че руски безпилотни самолети прелитат над европейски военновъздушни бази и индустриални зони със специални поръчения. Същото се отнася и за кораби, които кръстосват моретата на Северна Европа, за да картографират критична инфраструктура на морското дъно за евентуални саботажи.

Саботаж

През юли избухна пратка, която е трябвало да бъде доставена чрез DHLСнимка: Hendrik Schmidt/dpa/picture alliance

Твърди се, че китайски товарен кораб, управляван от руски капитан, е повредил два подводни кабела с помощта на котва, влачена по морското дъно. Подобен инцидент имаше и през октомври 2023 година.

Миналия месец беше извършен палеж на склад в Лондон, в който се съхраняваха доставки за Украйна. През юли в логистичния център на DHL в Лайпциг пламна пратка, която е трябвало да бъде изпратена с въздушен транспорт. В тези и много други случаи се подозира руски саботаж. Досега обаче нищо не е категорично доказано.

Въпреки това европейските разузнавателни служби предупреждават, че броят на саботажите и палежите в ЕС и Обединеното кралство е нараснал драстично през последната година.

Кибератаки

Федералната служба за сигурност на информационните технологии също предупреждава, че нивото на заплаха в киберпространството е „по-високо от всякога“. Шпионажът и саботажът процъфтяват онлайн. „Свързани с Русия групи бяха особено активни в Германия в сферата на кибершпионажа и финансовите атаки с цел откуп. След началото на руската агресивна война срещу Украйна спектърът на заплахите се разшири допълнително“, казват от службата.

Рязко се е увеличил например броят на DDoS атаките „от страна на проруски хакери“. При тях сайтове и сървъри на институции биват заливани с вредителски трафик, поради което те излизат от строя от претоварване. Нараства и броят на хакерските атаки с цел проникване в защитените мрежи на дружества или институции.

Дезинформация и пропаганда

Сайтът "Гласът на Европа" със седалище в Прага разпространява проруски лъжиСнимка: ROBIN UTRECHT/picture alliance

Друга основна сфера на дейност в хибридната война е опитът да се повлияе на общественото мнение в определени държави. Това включва разпространяване на фалшива информация и проруски или антиукраински наративи, например чрез т.нар. фабрики за тролове в социалните медии или чрез руски медии.

В началото на 2024 г. германското външно министерство разкри т.нар. кампания „двойник“: 50 000 фалшиви потребителски акаунта разпространяваха фалшиви съобщения и проруски мнения в социалните мрежи, препращайки към фалшиви уебсайтове, някои от които измамно приличаха на сайтовете на авторитетни медии - с тази разлика, че там се разпространяваха проруски фалшиви новини.
Намеса в избори и политически процеси

Една от основните цели на тези кампании за дезинформация е да се подкопае подкрепата за Украйна сред населението. Друга цел е да се подкопае политическата стабилност в целевата (демократична) държава чрез укрепване на крайнодесни партии и техните кандидати. Това се прави например чрез финансова подкрепа.

През април чешките тайни служби изобличиха пропагандния сайт „Гласът на Европа“, за който се предполага, че е финансиран от Москва и че през него са плащани подкупи на различни европейски депутати.

Западните разузнавателни служби обвиняват Русия, че пряко или косвено е повлияла на изборите в десетки страни - в Европа, в Северна и Южна Америка. Така например се твърди, че руският пропаганден канал RT е произвел за нуждите на предизборната кампания за президентските избори в САЩ видеа по много оспорвани теми, като помощта за Украйна, миграцията и икономиката. Тези клипове пък са били разпространявани от десни американски блогъри.

Руски хакери публикуваха поверителни документи на Хилари Клинтън непосредствено преди изборите в САЩ през 2016 годинаСнимка: Olivier Douliery/ABACA POOL/dpa/picture alliance
    

Хакерските атаки също са част от репертоара: умишлено се хакват информации на политици или партии и се публикуват поверителни документи, понякога дори смесени с други фалшиви документи и непосредствено преди избори. Видяхме това на изборите в САЩ през 2016 година или по време на кампанията за президентските избори във Франция през 2017 година.

Ликвидиране на врагове

Теоретично нападенията срещу отделни лица също попадат в обхвата на хибридната война. Путин не се смущава да преследва враговете си дори в чужбина, какъвто беше например случаят с ликвидирания в Берлин бивш чеченски командир и нападенията срещу Александър Литвиненко и Сергей Скрипал в Обединеното кралство. Досега жертви на такива нападения са ставали предимно руски граждани. През юли 2024 г. обаче стана известно, че Русия e била планирала покушение и срещу шефа на „Райнметал“ Армин Паппергер. Тази германска компания произвежда танковете „Леопард“-2 за Украйна.

https://www.dw.com/bg/spionaz-ubijstva-i-lzi-kak-rusia-vodi-hibridni-vojni/a-70931609

Хибридни заплахи/Русия: Изявление на върховния представител от името на ЕС за осъждане на продължаващите хибридни кампании на Русия срещу ЕС, неговите държави членки и неговите партньори


Европейският съюз продължава да осъжда силно, с непоколебимост и категоричност продължаващите злонамерени действия на Русия. Те са част от по-широки, координирани и дългогодишни хибридни кампании, насочени към застрашаване и подкопаване на сигурността, устойчивостта и демократичните основи на ЕС, неговите държави членки и неговите партньори.

През последните години наблюдаваме умишлен и систематичен модел на злонамерено поведение, вменявано на Русия, включително на нейната служба за военно разузнаване – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация (ГРУ). От години Русия провежда хибридни кампании срещу ЕС и неговите държави членки, а злонамерените действия ескалираха още повече от началото на агресивната война срещу Украйна и е много вероятно да продължат в обозримо бъдеще. Миналата година ЕС вмени на контролираната от Русия единица APT28 извършването на кибератаки, насочени срещу демократични институции в Германия и Чехия. През 2025 г. Франция вмени на ГРУ извършването на кибератаки, насочени срещу изборния процес, медиите и други публични и частни критични субекти. Това ясно илюстрира трайния характер на злия умисъл и представлява грубо незачитане на международното право и рамката на Организацията на обединените нации за отговорно поведение на държавите в киберпространството.

Дестабилизиращите хибридни кампании на Русия обаче не се ограничават до киберпространството, а включват и саботаж, смущения в критичната инфраструктура, физически нападения, чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и други скрити или принудителни действия. Неотдавна Румъния вмени на Русия извършването на сложна хибридна атака, която оказа значително въздействие върху изборния ѝ процес. Също неотдавна Германия вмени на Русия дейностите по манипулиране на информация от страна на медийната платформа RED. Това се случва, след като преди време ЕС наложи санкции срещу същото образувание. Тези действия на Русия показват умишлено и неприемливо поведение.

Днес ЕС изразява пълна солидарност с Обединеното кралство, което обяви нови ограничителни мерки в отговор на операции, ръководени от ГРУ, и продължава да осъжда осезаемата заплаха, която Русия представлява за сигурността на Обединеното кралство и неговите партньори, включително ЕС. ЕС вече е приел ограничителни мерки срещу три единици на ГРУ (29155, 26165 и 74455) и срещу множество физически лица, свързани с ГРУ. ЕС потвърждава отново, че подобно злонамерено поведение няма да подкопае нашата решителна и непрекъсната подкрепа за Украйна. ЕС остава решен да разобличава и противодейства на хибридните дейности на Русия, насочени срещу ЕС и неговите държави членки, и, заедно с международните партньори, да подкрепя непосредствените си съседи, по-специално Украйна и Република Молдова.

В съответствие с тази твърда и последователна позиция ЕС ще продължи да действа решително чрез стратегически подход към хибридните заплахи на Русия. Това гарантира проактивен, съгласуван и устойчив отговор, включително чрез асиметрични и пропорционални мерки в съответствие с международното право. Ще продължим да укрепваме устойчивостта си, да задълбочаваме сътрудничеството си с международните партньори, по-специално с НАТО, при пълно зачитане на договорените принципи, и да използваме пълноценно всички налични средства за предотвратяване, възпиране и ефективен отговор на хибридните дейности на Русия.

Към настоящото изявление се присъединяват Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Република Молдова, Сърбия и Украйна.

https://www.consilium.europa.eu/

Какво е хибридна война? Как Русия я използва?

Русия действа съгласно план за намеса в изборите в Молдова и за обръщане на напредъка на страната към членство в ЕС, сочат документи, видяни от Bloomberg.

Хибридните заплахи „заличават границите между война и мир и се опитват да посяват съмнение в съзнанието на целевите групи от населението“.
Русия е използвала група, наречена Storm-1516, за да произвежда deepfake видеоклипове – често създадени с помощта на изкуствен интелект – насочени към изборите в САЩ и Европа
Няколко държави, включително Русия, Китай, САЩ и Иран, се занимават с кибервойна – хакерски атаки срещу компютърни мрежи с цел да се нарушат основни цифрови услуги или да се унищожат данни или физическа инфраструктура

Русия води две войни. Първата е конфликтът с реални военни действия в Украйна, а втората е по-тайно дело, насочено срещу страните, които подкрепят правителството в Киев. Наборът от инструменти варира от кибератаки „държава срещу държава“, дезинформация и пропаганда до по-видими тактики като палежи, саботаж и нарушения на въздушното пространство.

Тази двойна стратегия, известна като хибридна война, съчетава недвусмислена груба сила с прикрити действия и уловки, предназначени да подкопаят сигурността и благоденствието на друга страна. Тъй като Владимир Путин се бори да постигне стратегическите си цели в Украйна, правителството му изглежда засилва хибридните атаки срещу украинските съюзници.

Ето някои примери за руската хибридна война.

Политическа намеса

Западни разузнавателни служители твърдят, че Русия има стратегия за систематично подкопаване на изборите и повлияване на общественото мнение в страните, които подкрепят Украйна, чрез социалните медии и платени агенти на място.

Русия е използвала група, наречена Storm-1516, за да произвежда deepfake видеоклипове – често създадени с помощта на изкуствен интелект – насочени към изборите в САЩ и Европа, някои от които са достигнали до милиони хора в социалните медии и са изобразявали всякакви фалшиви твърдения за престъпления и нарушения от страна на избрани длъжностни лица, според експерти по киберсигурност.

Такива кампании са били особено явни в страните, граничещи с Украйна. Румъния беше потопена в политически хаос през ноември 2024 г., когато сложен руски план доведе до изборна победа на маргинален прокремълски кандидат с кибератаки и дезинформация, според заключенията на месечно разследване на прокуратурата. Четири компании, свързани с Русия, организираха фаланга от фалшиви профили в социалните медии и AI ботове, които достигнаха до най-малко 1,3 милиона граждани, което доведе до изненадващата победа на кандидата Калин Георгеску. Резултатът беше по-късно анулиран от Върховния съд на страната. Кремъл отхвърли обвиненията за руска намеса като неоснователни.

Русия също така изработи план за намеса в изборите в Молдова и за обръщане на напредъка на страната към членство в ЕС. Тактиката включва набиране на молдовци в чужбина, включително в Русия, за да гласуват в избирателни секции в ЕС и другаде, разгръщане на други лица за организиране на протести, които да нарушат реда, и широкомащабна кампания за дезинформация в социалните медии, както показват документи, прегледани от Bloomberg.
Саботаж

Русия е основният заподозрян, разследван от скандинавските правителства за унищожаването на подводната инфраструктура в Балтийско море. Електрически кабели, телекомуникационни кабели и газопровод са били прекъснати или разкъсани от корабни котви в поне четири отделни инцидента от октомври 2023 г. насам. Саботажът на газопроводите, свързващи Русия и Германия през 2022 г., дълго време се приписваше на Русия. През август 2025 г. обаче украински гражданин беше арестуван във връзка с този случай.
Увреждане на подводната инфраструктура в Балтийско море

Няколко инцидента в Европа са свързани с операция, ръководена от руската военна разузнавателна служба ГРУ, в която често участват местни жители, наети онлайн чрез посредници, за да атакуват цели на Запад.

През февруари полските власти арестуваха руснак, заподозрян в координиране на саботажни действия срещу Полша, САЩ и други съюзници, включващи палежи и изпращане на пратки, съдържащи експлозиви. Прокуратурата в Литва обвини руското военно разузнаване в набиране на лица за подпалване на магазин Ikea в столицата Вилнюс през 2024 г. В Естония млади мъже с криминални досиета бяха наети чрез Telegram да вандализират колата на министър и национални паметници срещу заплащане.

А във Великобритания британски гражданин се озова в съда, обвинен в палеж на склад, свързан с Украйна, в Източен Лондон.
Нарушения на въздушното пространство

Нарушенията на въздушното пространство на страните от Организацията на Северноатлантическия договор от дронове и пилотирани бойни самолети станаха по-чести след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. Руски самолети не бяха навлизали във въздушното пространство на Норвегия в продължение на десетилетие, докато тази година не се случиха три нарушения. Въздушните сили на Полша свалиха няколко руски дрона в нощта на 9 септември и се позоваха на член 4 от НАТО – механизъм, който съюзниците използват рядко, за да се консултират помежду си в случаи на опасност. Русия отрече да има намерение да атакува цели в Полша. На 19 септември руски изтребители МиГ-31 бяха ескортирани извън Естония след нахлуване, което продължи 12 минути. Сред съюзниците от НАТО имаше разногласия относно най-добрия начин за реагиране на подобни инциденти в бъдеще.

Инцидентът с дрона на летището може да е бил руска атака. Полицейска кола на патрул на летището в Копенхаген, Дания, след инцидент с дрон.

Прелитането на дронове спря трафика на летището в Копенхаген в нощта на 22 септември и отново на няколко регионални летища и военни въздушни бази на 24 септември. Въпреки че не беше установена пряка връзка с Москва, датският премиер Метте Фредериксен заяви, че Русия остава основният противник на Европа и се стреми да дестабилизира континента.
Кибератаки

Няколко държави, включително Русия, Китай, САЩ и Иран, се занимават с кибервойна – хакерски атаки срещу компютърни мрежи с цел да се нарушат основни цифрови услуги или да се унищожат данни или физическа инфраструктура. Руското правителство разполага със значителни възможности за кибервойна, които използва от много години, за да постигне стратегическите си цели.

Руското разузнаване организира мащабна шпионска и хакерска кампания в бившата съветска република Грузия между 2017 и 2020 г., като получи достъп до компютрите на комунални услуги, нефтени терминали, медийни платформи и правителствени ведомства, съобщи Bloomberg.

Кибератака, за която се обвинява Русия, прекъсна сателитните интернет връзки в цяла Европа, след като Путин започна пълномащабна инвазия в Украйна. Руските ракетни и дронови удари срещу водни, енергийни и транспортни цели в Украйна често са били съпътствани от паралелни кибератаки, за да се деактивират компютърните мрежи на украинските комунални услуги. Хакерските атаки оставиха милиони хора без основни услуги и забавиха усилията за възстановяването им.

Извън Украйна, така наречените разпределени атаки за отказ на услуга срещу западни цели от проруски хакерски групи с имена като NoName057(16) и Кибер армията на Русия са свалили уебсайтовете на правителства, банки и друга ИТ инфраструктура, особено по време на избори. Украйна също е използвала DDoS атаки срещу Русия.
Използване на мигранти като оръжие

1300-километровата граница на Финландия с Русия е затворена от 2023 г., след като властите установиха, че мигрантите са били транспортирани там от агенти на Кремъл в явен опит да се окаже натиск върху граничния контрол и потенциално да се предизвика обществено недоволство. Това е нискотехнологична стратегия, която за първи път се наблюдава през 2015 г., когато десетки хора внезапно се появяват на отдалечени гранични пунктове в Лапландия във Финландия и Норвегия, което по-късно финландските власти определят като тест за оценка на тяхната готовност. По-голяма миграционна криза избухва през 2021 г. в Латвия, Литва и Полша, когато сирийци и други хора от Близкия изток пристигат от съюзническата на Русия Беларус, където са били докарани със самолет.
Заглушаване на GPS

Заглушаването от Русия на сигналите на глобалната система за позициониране е нарушило въздушния трафик в малки летища в Източна Европа. Проблемът е станал толкова широко разпространен, че дори има уебсайт, който предоставя ежедневна карта на местата, засегнати от предполагаемо заглушаване на сигнала. Военен самолет, превозващ испанския министър на отбраната Маргарита Роблес, се натъкна на заглушаване на GPS, когато пътуваше към Литва на 24 септември.

Кои са другите участници в хибридната война?

Хибридните заплахи често се използват от авторитарни държави, но могат да бъдат използвани и от недържавни субекти, които служат като представители на такива режими. Други примери за такива субекти са Китай и Иран, според Европейския център за противодействие на хибридните заплахи. Африканският корпус, руско контролирана военна единица, действаща в Африка, и мрежата на Институтите на Конфуций, която промотира програмата на Китайската комунистическа партия в чужбина, са някои примери за недържавни субекти.

В областта на кибератаките списъкът на виновниците е по-дълъг. Съветът за външни отношения заяви, че 34 държави са заподозрени в спонсориране на кибератаки от 2005 до 2024 г., като Китай, Русия, Иран и Северна Корея стоят зад повече от три четвърти от тях. САЩ също са в списъка. Според New York Times, САЩ и Израел заедно са провеждали кибератака, известна като Stuxnet, която е била открита през 2010 г. и е включвала компютърен код, който е унищожил до 1000 ядрени центрофуги в Иран.
Не би ли трябвало атаките срещу цивилни да са забранени?
Реалните военни конфликти се ръководят от правила за водене на война, които датират от векове и имат за цел да намалят страданията на цивилните. Наръчникът от Талин, публикуван през 2013 г. от мозъчен тръст, свързан с НАТО, беше опит да се приложат тези правила към кибервойната – като се определи кои цели са забранени (например училища и болници) и при какви обстоятелства една страна може да отговори на хакерска атака с военна сила. Но наръчникът няма официална тежест.
Какво може да се направи?

НАТО е създадена, за да предотвратява въоръжени атаки срещу западните държави по време на Студената война, но през последните години е принудена да се изправи срещу нарастващите хибридни заплахи, които, по думите на организацията, „заличават границите между война и мир и се опитват да посяват съмнение в съзнанието на целевите групи от населението“.

През 2017 г. в Хелзинки бе открит Европейски център за противодействие на хибридни заплахи, който провежда симулации и други учения и препоръчва начини, по които държавите членки могат да станат по-малко уязвими и по-устойчиви на хибридни атаки. Украински официални лица заявиха, че някои руски кибератаки, целящи да навредят на цивилни граждани, представляват военни престъпления и трябва да бъдат преследвани от Международния наказателен съд в Хага.

https://www.bloombergtv.bg/a/4-analizi/150336-kakvo-e-hibridna-voyna-kak-rusiya-ya-izpolzva

Руската федерация е един от факторите, които имат интерес да поддържат живи конфликтите в региона на Западните Балкани, за да имат по-лесно влияние. Дори последната ескалация на отношенията между България и Северна Македония ще бъде приветствана от трети страни, които виждат шанс да поддържат постоянен конфликт тук, казва министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи в интервю за Радио Свободна Европа

Османи каза, че няма пряка информация на намеса на Русия във влошаване на отношенията между България и Северна Македония, но че „има интерес на трети страни да поддържат живи или замразени конфликтите в този регион, за да може по-лесно да се упражнява влияние, това се знае от много отдавна”. Според него ескалацията на напрежението между двете държави е добре дошла за трети страни, „които ще видят шанс да поддържат постоянен конфликт тук”. Попитан кои са тези трети страни, той отговори - Руската Педерация.

На никой в ЕС не му пука за област Северна Македония с изключение на руските служби. Кремъл настройва балканските страни една срещу друга за да не се обединят срещу Русия. Патриотичните партии по света и у нас, под контрола на руските служби. Фидес, Сириза, Льо Пен, ВМРО, ИТН, Атака, Израждане, Величие, Меч и т.н. 

Навремето Лавров плашеше с Павел Чернев страхливите македонци, че бил типичния българин плод на расово смесване на турци и монголоиди. 

Патриотичните партии като ВМРО, Възраждане, ИТН в европарламента са троянски кон на руската Педерация за разбиване на Европа

В Задунайската Губерния има 600 съветско-руски паметника, хиляди руско-съветски имена на булеварди, улици, училища, гимназии, планински върхове, църкви, храмове, магазини, летища, градове (Варна беше Сталин, Добрич беше Толбухин, Суворово???), села (Казашко)??? И това ли ви е патриотизма и родолюбието??? Наистина брутално-извратена перверзия!
100 процента зависимост от руски горива!
500 000 руски имота по черноморието!
100 000 руски фирми регистрирани в България! Национални движения директно наречени "Русофили", квартали "Малката Русия" (отново написано на руски), плажове с табели "Само за руснаци"??? Това се нарича Руско-дунавска област, ние държава нямаме!!! За наглата и агресивна историческа пропаганда няма да коментирам, мисля, че на българофилите и тиранофобите им е ясно! Каймака на млякото са постоянните шествия, целогодишно, по паметници и разни язовири (Бузлуджа, Копринка, Шипка), пред парламента (пред паметника на руския цар???) и така нататък с десетките, понякога стотици руско-съветски флагове, тениски и потници с ликове на Путин, Сталин и петолъчки, безбройните групи във фейсбук, с имена от сорта на "РПГ - РУСОФИЛ - ПУТИНОВА ГВАРДИЯ", в която се задава абсурдния въпрос "Искате ли Русия да анексира България и да стане част от руската федерация"???, а отдолу чета многобройни коментари "да"???, на картата на България като снимка към поста, пише "Россия" на руски език??? Като десерт, съм приготвил и коментар на "Семейство Проданови", крайни русофили от друг пост, който гласи дословно: "Аз съм православен българин русофил със българо руско самосъзнание, аз не подкрепям политиката на правителството и членството на България в нато и ес. Като русофил правителството на България вече е мой враг, при една мобилизация аз ще открия огън по всеки който тръгне срещу Русия дори това да са българи"???
Оле майко, майчице мила... и накрая, някакъв мозъчно атрофирал, амебовиден - краен русофил или комунист, или и двете, ще ми каже "Абе ние сме американска колония бе"???

Съзнанието ти не е в мозъка: Квантовата физика доказа нещо което медицината отказва да приеме

https://www.youtube.com/watch?v=60CptoD10NI

Произходът на съзнанието е една от най-големите мистерии на науката. Едно решение, предложено за първи път от Нобеловия лауреат и математик от Оксфорд Роджър Пенроуз и анестезиолога Стюарт Хамеров от Университета на Аризона, Тусон, приписва съзнанието на квантовите изчисления в мозъка.

Това от своя страна зависи от идеята, че гравитацията може да играе роля в това как квантовите ефекти изчезват или „колапсират“. Но поредица от експерименти в лаборатория дълбоко под планините Гран Сасо, Италия, не успяват да намерят доказателства в подкрепа на свързан с гравитацията модел на квантов колапс, подкопавайки валидността на това обяснение за съзнанието.

Резултатът е докладван в списание Physics of Life Reviews.

Фактът, че експериментът не подкрепи идеята на Пенроуз, не означава, че всички сме компютри от месо без свободна воля. Резултатът обаче прави търсенето на подходящ модел, обясняващ съзнанието, много по-голямо предизвикателство.

Въпреки че тяхната хипотеза е в периферията на физиката и биологията, въпреки това е достатъчно пълна, за да предостави на изследователите прогнози, които могат да бъдат проверени експериментално.


„Това, което ми хареса в тази теория, беше, че тя по принцип подлежи на проверка и реших да търся доказателства, които биха могли да помогнат за потвърждаването или опровергаването й“, коментира физикът Каталина Курчану (Catalina Curceanu) от Laboratori Nazionali di Frascati в Италия.

Концепцията на Пенроуз и Хамеров може да бъде тествана, но все пак се основава на планина от предположения за начина, по който физиката и неврологията функционират на фундаментално ниво.

Основно за квантовата механика е схващането, че всички частици съществуват като набор от възможности, описани от вълнова функция, освен ако по някакъв начин не са количествено определени чрез измерване.

Квантовата физика ни казва, че котките могат да бъдат едновременно и живи, и мъртви в един екстраполиран в макромащаб мисловен експеримент. Н

Едно популярно обяснение защо няма такива котки в реалността, е, че "вълновата функция" на системата - нейната квантова природа й позволява да бъде в две конфликтни състояния едновременно - е по-вероятно да "колапсира", ако е по-масивна, оставяйки я в едно конкретно състояние - състояние, да речем, мъртва или жива, но не и двете едновременно.

Този модел на колапс, свързан с гравитацията, действаща върху масивни обекти, като котки, е използван от Пенроуз и Хамеров при разработването на техния модел на съзнание, „теорията на Orch OR“ (Orchestrated Objective Reduction - теория за организирана обективна редукция) през 90-те години.

Идеята, подкрепяна от Пенроуз предполага, че кривината на пространство-времето може да благоприятства някои възможности пред други. Казано по друг начин, масата и нейното гравитационно привличане може по някакъв начин да смачкат квантовите вълни.








Микротубули. Най-ниското неврофизиологично ниво, на което се предполага, че квантовите процеси имат връзка със съзнанието, е нивото, на което се разглежда вътрешността на единичните неврони: техният цитоскелет. Той се състои от протеинови мрежи, съставени по същество от два вида структури, неврофиламенти и микротубули (вляво), които са от съществено значение за различни транспортни процеси в невроните (както и други клетки). Микротубулите са дълги полимери, обикновено изградени от 13 надлъжни α и β-тубулинови димери, подредени в тръбна решетка с външен диаметър около 25 nm (вдясно). Кредит: Kandel et al. (2000), II.4.
Квантови изчисления в мозъка

Курчану за първи път започва да се интересува от теорията на Orch OR, когато среща Пенроуз на конференция преди няколко години. Съзнанието обикновено не се свързва с квантови свойства, тъй като квантовите ефекти са крехки и трудни за поддържане дори при силно контролирани условия и ниски температури в лабораторни услови. Така че отдавна се предполагаше, че топлата и влажна среда на мозъка ще бъде твърде разрушителна, за да позволи на квантовите ефекти да оцелеят. Но Пенроуз обяснява, че той и Хамеров са идентифицирали малки структури, наречени микротубули в невроните в мозъка, които потенциално биха могли да поддържат квантови ефекти за кратки периоди - достатъчно дълго, за да извършват квантови изчисления.

Теорията на Orch OR приписва съзнанието на квантовите изчисления, организирани („оркестрирани“) от електрически трептения в тези микротубули.

В основата на теорията е идеята, че гравитацията е свързана с колапса на квантовата вълнова функция и че този колапс е по-бърз в системи с по-голяма маса. Тази концепция е разработена в редица модели от различни физици през 80-те години на миналия век. Един от тях е Лайош Диози от Изследователския център по физика "Вигнер" и в Университета Eötvös Loránd в Будапеща, Унгария, който е съавтор на новата статия с Курчану.

Пенроуз самостоятелно подхожда към тази идея няколко години по-късно и тя се превръща в ядрото на неговата и на Хамеров теория за съзнанието.

Двете теории често се обозначават с общия термин, „теорията на Диози-Пенроуз“. Но зад общото име има важна разлика, отбелязва Курчану. Подходът на Диози прогнозира, че колапсът ще бъде придружен от спонтанно излъчване на малко количество радиация, достатъчно голямо, за да бъде открито чрез авангардни експерименти.

Експерименти под земята

Подземната лаборатория на Курчану се помещава в Националната лаборатория "Гран Сасо", на 1,4 км под италианските планини Гран Сасо. Лабораторията е разположена от едната страна на 10-километровия магистрален тунел, който пресича масива Гран Сасо.


„Мястото е избрано, защото по принцип не съдържа източници на космическа радиация, което може да попречи на експеримента“, обяснява Курчану.

Експериментът използва изключително чувствителен цилиндричен детектор, не много по-голям от чаша, направен от свръхчист германий. Той е заобиколен от екран, направен от слоеве от изключително чисти олово и мед, за да го предпази от всякаква фонова радиация, идваща от скалите. След провеждането на експеримента в продължение на два месеца, екипът не измерва сигнали от спонтанни излъчвания. Това ограничава възможността за колапс, свързан с гравитацията.

През 2020 г. екипът съобщава в Nature Physics, че техният отрицателен резултат им е помогнал да изключат най-простата версия на модела на Диози-Пенроуз.

В новия си документ те изрично са изследвали последиците от тяхното откритие за теорията на съзнанието на Хамеров и Пенроуз Orch OR. След повторен анализ на най-правдоподобните сценарии, изложени от Хамеров и Пенроуз, в светлината на техните скорошни експериментални ограничения върху квантовия колапс, екипът е принуден да заключи, че почти нито един от сценариите не е правдоподобен.


„Това е първото експериментално изследване на свързания с гравитацията квантов колапс на модела на съзнанието Orch OR, което се надяваме да бъде последвано от много други“,отбелязва Курчану. "Много съм горда с нашето постижение."
Интердисциплинарни характеристики


"Наистина е вълнуващо да се свърже това, което може да се направи в лаборатория, с може би най-голямата загадка във Вселената - съзнанието", споделя Курчану.

Но не всичко е загубено за Orch Or, добавя тя. "Всъщност истинската работа е само в началото".

Всъщност оригиналният модел на колапс на Пенроуз, за ​​разлика от този на Диози, не е прогнозирал спонтанно излъчване, така че не е изключен. Новият документ също така накратко обсъжда как реалистично може да бъде модифициран модел на колапс, свързан с гравитацията.


„Подобен преработен модел, по който работим в рамките на проекта може да остави отворена вратата за теорията на Orch OR“, подчертава Курчану.

Междувременно екипът се подготвя да тества тези усъвършенствани нови модели на колапс, за да проучи допълнително техните последици за модела Orch OR.

Справка: Maaneli Derakhshani et al, At the crossroad of the search for spontaneous radiation and the Orch OR consciousness theory, Physics of Life Reviews (2022). DOI: 10.1016/j.plrev.2022.05.004

Източник: Collapsing a leading theory for the quantum origin of consciousness
Foundational Questions Institute

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/vodeshta-teoria-za-kvantovia-proizhod-na-saznanieto-ne-be-potvardena-185819.html

МАТЕМАТИЧЕСКАТА ФИЗИКА НА 20-и И 21- и ВЕК Роджър Пенроуз

История/Как е изглеждал Аспарух - русокос, или мургав?

 

https://www.youtube.com/watch?v=44qVexMUaHk

За Аспарух пишат старите автори Теофан, Никифор, Анастасий Библиотекар, авторите на Кавенските Анали, Арменска География, Именник на Българските Князе, Анонимен Български Апокриф. В различните документи срещаме вариантите Аспарух, Есперих, Исперих. Трите корена Аспа-, Есп-, Исп- се срещат в три тракийски думи за кон, те са аспа, еспа, испа. С други думи - името на Аспарух е тракийско по произход.

В други стари извори българите са наричани траки, мизи, но и даки. Най-често предците ни са отъждествявани със северните траки, които са представени предимно от мизите, и техните съседи дако-гетите. Имайки предвид, че Ут-Аспиос, Вед-Еспис, Ар-Испа принадлежат на речта на траките мизи, а и старите българи са наричани най-често мизи, то е повече от логично да търсим истинския облик на Аспарух и неговите хора в облика на северните траки. *Според Св. Йероним гетите са светлокоси, а това означава и, че близкосродните им мизи са също светлокоси, или поне, че сред визите се срещат доста индивиди със светли коси и очи.

*Сведенията от историята се припокриват с генетичните проучвания от ново време. В труд на Никола Църцаров намираме следните интересни изводи: “Според достъпните ДНК данни обаче едната прабългарска проба е имала сини очи, а другата е имала руса коса: I41083 – сини очи, вероятно тъмна коса I41084 – вероятно кафяви очи, вероятно тъмноруса коса I41085 – вероятно кафяви очи, вероятно тъмна коса Прабългарите нямат нищо общо с Кавказ “ Никола Църцаров, Нови ДНК резултати от България - виждаме приемствеността между прабългари и късноантичното население." • Нови ДНК резултати от България - виждаме п... Г-н Църцаров представя доста убедително своите заключения:"Нови ДНК резултати от България – виждаме приемствеността между прабългари и късноантичното население, Никола Църцаров мар. 13, 2026" http://avtohton.org/2026/03/novi-dnk-...

Историческите сведения се потвърждават не само от генетиката, но и от редица изображения на средновековни българи, които намираме във Византийски документи. Без изключение в тях българите са представени като европеиди с по-светла кожа и по-светла коса от византийците. Някои от предците ни са представяни като русокоси, други като кестеняви, рижо-кестеняви, като има и такива с черни коси.

Относно отъждествяването на българи с кумани, направено в Български Апокрифен Летпис, трябва да се уточни, че куманите са били светлокоси. Неслучайно те са наречени половци, т.е. русокоси, от струс. половъ - русокос, светлокос. Прародината на куманите е Добруджа, те са част от семейството на скитите - тези скити, които Стефан Византийски нарича тракийски народ, а по-рано Гален е определил като хора със светли коси.

https://www.youtube.com/watch?v=rUyxTOneAAY

*Тракийските лични женски имена са от огромна важност, защото се наблюдава приемственост при българите. Голямо количество древни тракийски женски имена се срещат у нас дори и в ново време. Като пример могат да бъдат посочени: Бурена, Була, Бурила, Венда, Дада, Дита, Дута, Зарка, Ина, Кайнуха, Керка, Котина, Куна, Лала, Мата, Мела, Менда, Мома, Нена, Нона, Сура, Татина. *Разбира се срещат се и особени тракийски женски имена като Брауро, Теано, Мино, Нано, Теато, Котито. Те всъщност за документирани в Звателен падеж и поради това завършват на О. Окончането О е типично за традиционни български имена в звателен падеж: Стояно, Гано, Мино (от Стояна, Гана, Мина). *“В създадения от Владимир Орел “Етимологически Речник на Албанския Език” намираме думата teto – тета, тетка, леля. За нея, Орел обяснява, че е заета в склонен вид, в Звателен падеж, чието окончание е О: “teto f, pi. teto ‘aunt’. Borrowed (in the form of vocative in -o) from South Slavic, cf. Bulg. teta, SCr teta (Meyer . Wb. 428 ). 0 TAGLIAVINI Dalmazia 267.” Така разбираме, че Брауро, Теано, Мино са реално Браура, Теана, Мина, но поради слабото познаване на речта на дедите ни, гърците са възприели определени наши имена в склонената им форма (Звателен падеж). *Интересни но почти неизвестни тракиски имена на жени са: Ада, Бригена, Бурена, Бурила, Була, Бутурма, Вастиа, Венда, Витюния, Дада, Даробора, Деибора, Дита, Дула, Дута, Дутобора, Ептебора, Етасета, Зарка, Зайка, Зейла, Зерка, Зова, Ина, Кайнуха, Керка, Котина, Котудара, Котурила, Куна, Лала, Маисира, Мата, Мая, Мела, Менда, Местула, Могита, Мома, Муза, Мукабора, Нона, Раиста, Румесука, Сета, Сетина, Сипа, Соя, Сура, Татина, Траса, Трата.

ЗА БОЛКИТЕ БЪЛГАРСКИ За приликите ни със сърбите.

За приликите ни със сърбите.
" - Е, тук ме копна по въпроси от народопсихологията, където имам задълбочени познания. Момче, ние не говорим за манталитет на битово ниво. Там, на масата със сърбите сме близки и дори почти еднакви. Умеем да се веселим. Пием бавно, с наслада, за да ни стане по-хубава приказката. Не сме като руснаците след половин час да сме мъртво пияни под масата. Език, музика, фолклор и др. са неща, които ни сближават, но какво от това? Можем ли да им се доверим и да ги считаме за приятели?
И между отровните и добрите гъби приликите често са големи и заблуждаващи. Ето, и ти си поредният заблуден сънародник. Непознаващите сръбския манталитет са склонни да вярват в басни и легенди, особено ако им запеят Лепа Брена или Мирослав Илич. Няма да се спирам на подробности, но най-същественото ни различие е това, че сърбите са сплотени и слушат светските си и духовни водачи, помагат си. А, българинът не вярва на никого, особено на власта, защото често е лъган и огорчаван. В тоя смисъл, още при Тито като се започнеше поредната антибългарска кампания на правителствено ниво, тя беше подемана и следвана стриктно от всички, като се започне от министъра и се стигне до обикновения работник, от генерала до сержанта. Целият народ се включваше в мероприятието против “бугарските фашисти”. И тогава го отнасяхме ние, обикновените моряци, озовали се в неподходящ момент на най-неподходящото място в Европа. То не бяха издевателства при граничните проверки, то не бяха унижения, демонстрации на превъзходство, подигравки само защото Белград е наредил да се проведе повсеместна акция срещу обикновените български граждани. Превръщаха ни в заложници на влошилите се междудържавни отношения.
Ние, българите не можем да мразим колективно или по заповед свише,защото сме индивидуалисти и не вярваме като сърбите на водачите си. В този смисъл и да има неофициален призив за координирани антисръбски действия, ефектът ще е:
-“Като си пееш Пенкеле, кой ли те слуша.”
Типична черта на индивидуалиста е, че той има по-добра рецепта за всичко, което се случва наоколо. Всеки от нас знае по-добре от министъра, как да се реши даден проблем от регионално или международно естество. Баща ми често се смееше , че още не се е родил българин, на когото ако предложат да стане министър да откаже, понеже се чувства неподготвен за този пост. Политиката на сърбите винаги е била агресивна, подигравателна и арогантна спрямо България.
Преди години в София, на площад “Батенберг”, тържественият новогодишен концерт беше открит от оркестъра на Горан Брегович. Нямам нищо против неговата музика, дори я харесвам, но представяте ли си какво би се случило с организаторите на подобен концерт в Белград, ако той се открие от българска група? Как допускаме толкова унизително чуждопоклонничество!
Помните ли филма на Костурица “Черна котка, бял котарак”? Там българският корумпиран полицай се полюшваше на бесилото, наказан от некорумпираните сръбски цигани. Я, попитайте Костурица, би ли си позволил дори на сън да окачи на бесило сръбски полицай с униформа, на която личат атрибутите и отличителните знаци на сръбската държава? Замислете се! Но, не мислите, защото сме свикнали да ни унижават и да ни се подиграват. Ние на практика нямаме национална кауза. Хилавите ни претенции към Сърбия се свеждат до това, тя да прекрати политиката си на окупатор спрямо българското малцинство там. Вместо това се смееме заедно със сърбите на обесения български полицай, като че ли тяхната полиция е по-читава. Има ли български шофьор, на когото да не са искани рушвети от сръбските пътни полицаи? А, техните враждебни и нагли внушения се разпространяват по света под уж безобидната форма на сатирата. Ако пък протестираш, ще те изобличат, че не си толерантен и не разбираш хумора на гениалния сръбски режисьор. Сърбия асимилира още през миналия век турлаците, създаде македонска нация и сега е на път да създаде шопска нация. От форумите разбирам, че шопската нация е вече факт в Сърбия. Над двеста хиляди сръбски турлаци са асимилирани и не знаят корена си. Аз също съм турлак-българин и съм наясно с тези неща. Каква трогателна наивност, породена от непознаването на сръбския манталитет !!!!".
И друг път съм коментирал, но нека и сега да кажа - всички упреци към българския народ са неоснователни. Нима бихте винили внука си на 12 години, ако 4-5 училищни бабаита са го оградили и са му прибрали парите за закуска ? Но...нека се върнем и коментираме поста на Alexandre Kamenov:
Трогна ме болката, с която е написан този пост. Именно поради това ще направя някои уточнения.
1. Една държава, дори при демократичните такива, не се управлява от народа , а от националния елит, който си има грижата да обясни и наложи такива цели, които да са полезна, а и да се харесат на хората. Годините между освобождението на Сърбия и това на България дадоха на сръбския национален елит огромното предимство на развитие на сръбския национализъм без съпротива.
2. Руската политическа линия за завземане на проливите по най- краткия път - покрай западния бряг на Черно море, обосновава и руската политика спрямо българския народ и България- да се унищожи България, като западно от линията Русе -Пловдив - Бяло море земите се предложат на Сърбия - тези в днешна Северна България, и на Гърция - в днешна Южна България, включително Пловдив, срещу съюз против Турция. Именно Русия е в дъното на цялата арогантност на думи и действия за унижаване и ликвидиране на самочувствието на българския народ. Като се почне от горенето на българските книги в църквите, съпротивата против независима българска църква, опитите да бъде изместен Васил Левски от сърбина Димитър Общи и предаването му на турците след провала на Общи, преждевременното вдигане на въстанието 1876 година за да има кръв и основание за война на Русия с Турция, дипломатическите ходове зад гърба на българите покрай Сан Стефанското и Райщадското споразумения, насъскването на Сърбия за войната 1885, предателството на русофила Радко Димитриев, подбуждането на договора на Сърбия и Гърция за война против България 1913 год и подвеждането на Фердинанд да започне първи Междусъюзническата война и т.н. Пропуснах детронирането на Александър Батенберг и убийството на Стефан Стамболов.
С окупирането на България 1944 година руския терор се зьасилва. Избити са всички хора, които би могло да се причислят към българския национален елит, цялата политическа пропаганда , сипеща се от СМИ и залегнала в учебниците оплюва всичко българско, приписва лошите качества на част от хората като общо качество на всички българи. Търсят се най- лошите думи, казани в тежък момент от български интелектуалци, за да се наплиска с черна боя целият ни народ. Думите на Петко Славейков "Не сме народ, а мърша" се ползват като обвинение против българския народ , подло "забравяйки" , че по онова време думата "народ" има смисъла на " хора", "тълпа" и е насочено към групата на попечителите на читалището в Истанбул, които отказали да подновят договора на Славейков. Отделно е това, че по него време България все още не съществува, български народ все още няма, има само българи- християни.

https://www.youtube.com/watch?v=xY-g0X5b1eM&list=PLB-h4Roa1o6a2iY5W9XpUsJpHaMo2II4V&index=8

Дори и днес това унизяване на българите като народ и на националното им достойнство продължава чрез антибългарската дейност на руско- комуняшкото политическо лоби у нас - ДПС Герб, БСП, АБВ, Възраждане, Атака и пр . - все хора на руска издръжка. Парите за тях идват от сметките на българските червени олигарси, които са само подставени лица на ГРУ.
Кремъл хвърли българите в пропастта, като с възможностите на КГБ и послушнисците им - КДС първо ограби всички частни спестявания с предизвикан фалит на банките ни, а после с тези пари "изкупи" по време на уж- честната приватизация всичко в България, което имаше стойност - земеделска земя, хотели, , БГА"Балкан"... всичко ! Кремъл се готвеше да управлява България още 1000 години.

" Помните ли задушевната заводска атмосфера, когато лимонадата все още се продаваше в шишета, затворени с порцеланови капачки, с гумичка за херметизация, закрепени с хитроумно затварящо изобретение от тел, въртящо се в две дупки в стъклото? По онова време класата-хегемон трябваше да вярва в светлото бъдеще или поне да декларира, че вярва, даже неистово да изповядва до пълна екзалтация вярата си, особено по време на манифестации или на събранието в цеха. И така, работническата класа бе напълно подсигурена и екипирана за вероизповеданието, партийните грижи, положени за тази цел, подкрепяха всячески условията, необходими за нейната безпределна класова убеденост. Например, улиците бяха украсени с висящи между дърветата дълги хоризонтални лозунги от червен плат с две летви в двата края, закрепени за клоните с вездесъщата тел, най-масово употребяваното крепежно средство. Върху аленото хасе с тлъсти бели букви се изписваше простичък аргумент в полза на вярата: „Слава на ЦК на БКП!” В зависимост от сезона съдържанието варираше в диапазон между „Първомайски привет на ЦК на БКП!” или „ Слава на Девети септември!”, „Вечна и нерушима дружба със СССР!”, „Петилетката в съкратени срокове”, ето такива кратки четива сочеха верния път на работниците в посока към светлото бъдеще, но най-вече към трамвайната спирка в тъмни зори, с кратка пауза пред будката за купуване на пакет цигари „Бузлуджа”, „Ударник”, „Мелник”, „Родопи”, „Арда”, вестник „Работническо дело”, „Отечествен фронт” или „Народна младеж”. Вестниците се продаваха за смешната цена от две стотинки, дори по едно време поскъпнаха до три стотинки, сгъваха се в тесни ивици, после още едно прегъване и се побираха в джобовете на саката. Имаше и неграмотни работници, те разчитаха на радиоточките в заводите. Червени знамена, окачени вертикално по стълбовете на лампите, стояха като шпалир край индийската нишка на трудещите се. Следваше последно нервно дръпване на дим от цигарите, преди пристигането на трамвая, последвано от хвърлянето на фасовете върху тротоара и стъпкването им с крак, завъртван енергично винаги от ляво надясно. В мъгливото утро първо се задаваше мазно светлината от фара на „седмицата”, на спирката класата-хегемон мълчаливо се тикаше в трамвая, а измъченият и раздърпан контрольор героично се промушваше в хаоса на сарделеното множество, дупчейки билетчетата от две стотинки. Чуваше се и традиционната му подкана: „Минете напред”, трудна за изпълнение маневра. След двайсет минути пресирано извозване работниците в дълга туземна нишка се отправяха към портала на завода, украсен червени петолъчки, знамена, лозунги, пак лозунги и обещания. Всеки трябваше да сложи картонче в една машинка, отбелязваща евентуалното закъснение. И следваше същинската част в ритуалните приготовления на вярващите в светлото бъдеще работници, започваща с кратко преобличане пред металните, боядисани в сиво шкафчета, високи, с ключалка, понякога и със зеещи незаключващи се вратички. Вътре шкафчетата криеха налепени изрезки от вестници и списания - футболисти, снимки на певици, киноактриси, дори снимки на полуголи жени по сутиени, изрязани от реклами в женските списания. Ватенки, ватени панталони, каска, гофрирани подметки на обувките от зелено зебло с кожено кръгче на глезена, ръкавици от плат - модните тенденции в работните облекла включваха и избелели синдокови дрехи, омазнени в черно по лактите, колената и прасците. „Светлото бъдеще” започваше с адски гръм на парния чук, пробиващ металната двайсеткилограмова заготовка с един удар. Машината и обслужващият я оператор подскачаха във въздуха, ушните му тъпанчета изпъкваха навън, след което приземявайки се, работникът сваляше продупчената заготовка и я поставяше върху метална количка, сетне качваше с мъка нова, бързайки да изпревари автоматичния удар на чука, при който следваше познатият алгоритъм с подскачането, спукването на тъпанчетата и приземяването върху омацания с грес цимент. И така осем часа, цял ден, цяла седмица ( в събота до два следобед), цял живот, чак до „Светлото бъдеще” под червената шпертплатова пирамидка с петолъчка отгоре в Орландовци. На обед имаше почивка, класата -хегемон се отбиваше в „Стола” ( нещо като ресторант на самообслужване) с омазнена и воняща мозайка на пода, с метални рафтове за плъзгане към касиерката на зелените изкривени табли с натрупани метални чинии с леща, чорба от боб по 18 ст., ориз с мазно свинско, а непосредствено в началото можеше да се вземат прибори, измити с достатъчно старание, че да не се омазняват прекалено пръстите. За хигиена до летящата врата на „Стола” имаше поставена чешма - с метална, ръждясала на дъното квадратна мивка, отгоре над нея - налепен квадрат от трайно замърсени бели плочки, в средата му - месингов кран с течаща ледена вода, а отстрани вързан в провиснала торбичка от марля, окачена на пирон, висеше остатък от парче сапун за пране. Преди измиването работниците бъркаха в умивалниците до съблекалнята в съдовете с каша, премахваща мърсотията от омаслените до лактите с грес ръце, криво-ляво почистваха и лицата си, но в порите на кожата покрай орбитите, в бръчките по лицата винаги оставаше чернилка, така художествено описвана от поетите, грижещи се за самочувствието на класата-хегемон. Коравите, напукани длани бяха обект за възхвала, смазаните от непосилен труд тела бяха възпявани, а очите на изнурените бачкатори трябваше да греят с гордост. И във филмите героите на социалистическия труд, често представяни от любими на класата-хегемон актьори като Георги Георгиев - Гец и Петър Слабаков, трябваше да бъдат корави, малко груби и сприхави, но честни, с топли сърца под ватенките, готови да преизпълнят плана с нечовешки усилия и да убедят колектива във важността на спуснатата задача, макар и погрешна. В цеховете светлината влизаше едва-едва, процеждайки се през омаслените и мръсни прозорци, подът между машините бе черен, с мазни локви от машинно масло, виолетови светкавици от кабелите току искряха край агрегатите, диспечерът ловко се провираше в теснотията, запазвайки по чудо целостта на външната си телесна опаковка и с наплюнчен химически молив отбелязваше в служебния тефтер изпълнението на планираните задачи. Отровни жълти изпарения се разнасяха в облаци, налагаше се да се оставят каси с буркани кисело мляко против отравяне (предлагано като абсолютно чудодейно средство). Полагаха се на проядения от химикали организъм на работника безплатните буркани с кисело мляко - Партията се грижеше. Вярно, че мъжете живееха до 58 години, кашляха, наливаха се с долнокачествен алкохол в кръчмите, пушеха лютиви цигари с цели клечки вътре, а сандалите, дочените панталони и безформените ризи, напъхани под стегнатия колан, им даваха вид на герои, жертващи се за благото на народа и „Светлото бъдеще”. " Борислав Ждребев