ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА/ЦВЯТ: Червено = Зелено

С процеса на възприемане ние придобиваме и по-точно – изграждаме терминологичната и понятийна база, която използваме после при Пресъздаване на Вселената.
Обекта, който изследваме притежава конкретни свойства, които го отличават, отделят и локализират, които го диференцират по някакъв начин като такъв вън от Вселенската пяна на възможностите. Разумът го възприема растерно, макар, че той холографски се проектира в него. Разумът определя, че това свойство на обекта ще наречем „цвят”. Другото свойство – „форма”, третото – „звук”... освен това разграничава самото свойство вътре в себе си. Разумът приема, че този цвят е „бял”, този – „червен”, а другият – „черен”, и т.н... И понеже разумът е по същината си холографско платно, тази терминология остава в сила както за цЯлостният Разум, така и за всяко локално парченце от него. Или – червеното е червено както за разумът ми като цяло, така и когато погледна примерно красив залез, обагрен в алено; снимката на този залез; картина, нарисувана от мен или някой друг на същият залез...

                     

Нещо повече – червеното е червено дори когато го описвам с думи, звук, мирис, спомен, усещане... то е такова днес. Беше такова вчера и ще е същото червено и утре.
Защото, когато във всеки един момент ние пресъздаваме Вселената от океана на вероятностната пяна, ние пресъздаваме червеното като такова червено, каквото холографски сме запаметили. То е нашето червено.
И това, че за болшинството хора Локалното Солипсистично червено е сходно не означава, че то не може например да е зелено. За далтонистите моето червено може да бъде друго. И когато един далтонист Пресъздаде семафор на ж.п. линия или стоповете на автомобил, той ги пресъздава в неговият си еквивалент на червеното. В неговият Солипсистичен Локален модел на Вселената, в който е възможно и приемливо :
ЧЕРВЕНО = ЗЕЛЕНО

               

АСТРОЛОГИЯ

Обяснение за астрологията: 70 – 80 процента от човешкият организъм е вода и други течности. Върху тях доказано влияят електромагнитни полета, породени от:
1. Фазите на Луната.
2. Слънчевата активност.
3. Геологичната земна активност.
4. Техногенни фактори.
5. Разположението на планетите в слънчевата система, макар и по-слабо.
Целият този комплекс от електромагнитни и гравитационни въздействия предопределя образуването на квазиравновесни групови състояния на молекулите в течностите, които изграждат фрактална вътрешна структура и логика, известна като „цветето на живота” („цветето на водата”).
Към силите, които дават връзка с обектите и процесите на по-долните структурни нива спадат:
1. Електромагнитни – те при човека изграждат и определят вида на аурата.
2. Гравитационни (Закон за Всемирното привличане, Нютонови закони). Те характеризират състоянието и взаимодействието на физическото тяло.
3. Нова сила, позната ни като „любов” – тя характеризира същността, процесите и взаимодействията на астралното ни тяло.
Ако разгледаме само гравитационните сили и тяхното влияние върху човек можем да кажем, че това въздействие е от два типа:
1. Периодично (циклично).
2. Стохастично (случайно).
Тяхното въздействие е преди всичко върху клетките и тъканите. Както и върху организма като цяло.
Именно периодичниде гравитационни въздействия са обект на астрологията. Три са основните компоненти на това гравитационно астрологично въздействие:
1. Фазите на Луната.
2. Слънчевата активност.
3. Разположението на планетите от слънчевата система.
Има още един основен компонент на цикличните процеси, извършвани от и на Земята – като денонощието, сезоните, прецесионните цикли и т.н. обаче те са част от общото въздействие на земната биота и освен своята периодичност те имат и силно стохастично въздействие.
Всички тези периодични фактори влияят на биохимичният механизъм, наречен човек. На физическото му тяло, което обаче в голямата си част е съставено от вода. А същата тази вода има „памет”. Когато човек се ражда и излиза извън защитената среда на майчината утроба, той попада в една друга агресивна среда от въздействия и лъчения. Водата, която го изгражда е „табула раза” – чиста дъска. В нея няма записана информация ( това не е съвсем така, но на този етап нека приемем, че тя е индиферентна, неутрална, изпразнена от съдържание). Върху бебето околните сили и въздействия полагат своя първи отпечатък, който всъщност програмира състоянията, възможностите, потребностите и заложбите на всеки от нас.

           

И тъй, както вече казахме – човек е изграден от три тела, в които се формират три отпечатъка:
1. Върху енергийното тяло (аурата) – т.нар. енергийна решетка.
2. Върху физическото тяло – карма.
3. Върху астралното тяло – импланта.
Тези отпечатъци са първоначални. Те определят насоките и трите чрез въздействието си върху водата и другите холографски „плаки”, които съществуват в трите тела на човек.

           

В по – общ аспект – това е старото разбиране за кармата.
Но тя не е неотменима и непроменяема. През живота си човек преминава през низ от въздействия, които допълват и променят първоначалният отпечатък. Тези промени са малки или големи, цялостни или частични. Тези промени са вследствие на въздействието върху човешките тела на т.нар. „уроци”.
Това е като платно на художник, което той цял живот рисува. Първоначалната „скица” на живота непрекъснато се променя, коригира, обогатява, става по-пъстра или обратно – по-тягостна и мрачна.

           

Крайният продукт, който трябва да достигнем през астралният си живот или цикъл е БОГ. Ние трябва да достигнем и да се слеем във вечността с Божественото. С Божеството!
И трябва да проумеем, че ние сме художниците на собственият си живот. На собственото си въздигане и осъществяване като холографска частичка, съдържаща БОГ.

== == == == == ==

Начини (реагенти) за въздействие върху трите тела:
1. Въздействие върху аурата – посредством вибрации, които могат да бъдат породени от звук, светлина, топлина, мирис, енергия... Общо – взето – това е въздействие посредством електромагнитни вълни с определена дължина, честота и амплитуда. Тук важат теориите на относителността на Айнщайн, електромагнетизма. Оптиката, акустиката...
2. Въздействие върху физическото тяло посредством предмети. Такива реагенти могат да бъдат храна, вода, амулети, камъни, сгради, други предмети и тела... Тук важат законите на Нютоновата динамика, както важат и за гравитационните сили; както и астрологията.
3. Въздействие върху астралното тяло посредством символи и идеи. Това вече е полето на Холографската Вселена и на Божественото.
Това разделение е условно, тъй като е невъзможно да съществува чист символ, който да не е обвързан с някакъв предмет и да не е породен или дане поражда някаква енергия. И обратното.

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВРЕМЕТО В ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА

Времето в Холографската Вселена не е непрекъснато и еднопосочно. То представлява ДИСКРЕТНО ПРОСТРАНСТВО ОТ СЪБИТИЯ, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ ЕДНОВРЕМЕННО. Всяко едно събитие се случва не по – рано и не по – късно от което и да е друго събитие. ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЕ СЛУЧВА СЕГА.
И само Разумът, когато Пресъздава и Възприема от пяната на вероятностите Вселената подрежда събитията, които извиква към живот.
Самата пяна на вероятностите няма размерност, няма ход на времето, няма събитийност. Всичко в нея е възможно и допустимо. В нея съществуват и Времето, и Материята , и Информацията .
Подреждането и степенуването на Времето от Разума става на ниво „енергийна решетка”. Хода на времето се създава от енергийното тяло на човека и той е такъв, какъвто сме го пресътворили в рамката на аурата ни.
Всеки човек следва да подрежда събитията около себе си които е Пресъздал и Възприел по своята собствена времева скала, която е логиката на енергийната решетка или растерна холографска схема на впечатване на реалността.
От тук стигаме до извода, че няма универсално, исторично време, както и няма термодинамична времева скала, обратна на историчната.
Съществуват безброй много времеви подредби и пермутации на събития, които създават около себе си „вълни на историчност”.

                

Основните части на речта съответстват на Възприемането и Пресъздаването на трите реалности в които едновременно е поставен човек:
1. Съществителните описват и съответстват на Пресъздаването и Възприемането на Реалността от физическото тяло. (форми)
2. На астралното тяло, което съществува в Символната Холографска Вселена съответстват Прилагателните. (намерения)
3. На електромагнитното тяло (аурата) – Глаголите. (действия)

                      

От един текст можем по този начин да съставим анализ на състоянието, мислите, желанията, възприятията, убежденията и вярванията на автора. За целта е достатъчно да извадим частите на речта, които съответстват на трите проекции на човек и да направим честотен анализ на повторенията им.
Нашите мисли, чувства, желания; нашето духовно състояние изграждат тялото ни в символният свят на т.нар. „астрална проекция”. В тази Реалност съществуват и останалите хора, растения, животни,... В нея няма нужда от „превод”. Символът ( мисъл – формата ) поражда вълни на люов или на „не-любов”, които се разпростират в цялата Вселена и се възприемат от всички астрални проекции.

 Това възприемане не зависи от разстоянието. То не зависи и от времето. Зависи единствено от „чувствителността” на рецепиента (приемащият) и от създадените преди това канали на взаимообвързаност.
Затова и растенията „усещат” и „вибрират” в съответствие със създаваните астрални нива.

	Сили	Тела	Състояния	Части на речта
Астрал	Любов	Имплант	Време	Прилагателни
Физическо тяло	Гравитация	Карма	Материя	Съществителни
Електромагнитно тяло ( аура )	Електромагнитни сили	Енергийна решетка	Информация	Глаголи