ОБЪРНАТ ОБРАЗ
Парадоксално е, но учените днес могат много по-лесно да си представят възможността за съществуването на тази област, наречена Място III, отколкото на Място II. Защо? Защото тя много точно съвпада с най-последните им разкрития във физиката — с устройствата за бомбардиране на веществото, ускорителите на елементарни частици, циклотроните и други.
Най-добрият начин за запознанство с Място II е да се вземат забележителните опити, насочващи точно към това, направо от записките.
5. 11. 1958 г. Следобед.
Вибрациите дойдоха бързо и лесно, дори не ми създадоха неудобства. Когато станаха достатъчно силни, направих опит да се издигна над материалното тяло, но без успех. Каквато и мисъл или комбинация да опитвах, оставах прикован точно там, където си бях. Тогава си спомних номера с въртенето, който действа точно така, сякаш се въртите в леглото. Започнах да се въртя и установих, че материалното ми тяло не се „върти“ заедно с мен. Раздвижих се бавно и след миг бях „с лицето надолу“ — поза, противоположна на положението на физическото ми тяло. В момента, когато достигнах тази 180° позиция (извън фазата, на другия полюс), открих под себе си дупка. Само така бих могъл да опиша видяното. Според сетивата ми изглеждаше като дупка в стена, дебела около 60 сантиметра, която се простираше безкрайно във всички посоки (във вертикален план).
Очертанията на дупката точно следваха формата на моето тяло. Докоснах стената и почувствах, че е равна и твърда. Ръбовете на дупката бяха относително груби. (Всички тези докосвания извършвах с нематериалните ръце.) Извън дупката нямаше нищо освен тъмнина. И това не бе тъмнината на неосветена стая, а чувството за безкрайно разстояние, вселена, сякаш гледаш през прозорец към далечния космос. Усетих, че ако зрението ми е достатъчно силно, бих могъл да видя наблизо звездите и планетите. Моето усещане бе за нещо дълбоко, извън космоса и Слънчевата система, много далеч — на едно невъобразимо разстояние.
Раздвижих се предпазливо през дупката, като се държах за страните й, главата си промушвах внимателно. Нищо освен черна тъмнина. Нито хора, нито предмети. Втурнах се обратно, защото бе изключително странно. Превъртях се обратно на 180°, усетих се свободен в материалното си тяло и станах. Беше ясен слънчев ден, точно такъв го оставих, преди да напусна, както ми се стори, само за няколко минути. Време на отсъствие: час и пет минути!
18. 11. 1958 г. Нощ.
Появиха се силни вибрации, но нищо повече. Отново помислих да опитам ротациите. Когато започнах, станах и се завъртях бавно на 180°. Там си беше и стената, и дупката, а и черната тъмнина отдолу. Този път бях по-предпазлив. Внимателно пъхнах ръката си в тъмното. Бях изумен, когато друга ръка хвана моята и я раздруса! Беше като човешка ръка, нормално топла на пипане. След ръкостискането дръпнах бързо ръката си. Бавно се пъхнах отново в дупката. Ръката отново раздруса моята и пъхна в нея една карта. Издърпах ръката си и „погледнах“. Върху картата бе написан точен адрес. Върнах картата през дупката, отново ръкостискане, изтегляне на моята ръка. Претърколих се обратно към нормалното, раздвижих се с физическото си тяло и станах.
Съвсем необикновено. Трябва да потърся адреса на Бродуей, ако въобще е в Ню Йорк.
5. 12. 1958 г. Сутрин
Отново се превъртях и намерих дупката. Все още с нотка на предпазливост се пъхнах в нея и този път проправях пътя си с две ръце. И тогава, за пръв път, откакто експериментирах, името ми бе произнесено. Едновременно с това и двете ми ръце бяха сграбчени от други две ръце. Гласът — женски, мек, нисък и настойчив (точно сякаш някой се опитва да ме събуди, без много да ме притеснява) — извика „Боб! Боб!“. В първия миг се стреснах, но съвземайки се, попитах: „Как се казваш?“ (винаги търся доказателствен материал!). Когато „произнесох“ тези думи, сякаш настъпи бурно движение или действие, като че думите ми бяха произвели ефект от пускане на камък в спокойно езеро или басейн. Нещо като бълбукане, плискане, цамбуркане. Гласът повтори моето име, а аз — въпроса си, като все още двете ръце държаха моите.
За да бъда абсолютно сигурен, че съм в съзнание и действително произнасям правилно думите, издърпах ръцете си, превъртях се обратно на 180°, съединих се с материалното, седнах физически и на глас зададох въпроса. Доволен, легнах обратно, превъртях се и отново извиках въпроса през дупката. Никакъв отговор. Продължих да го задавам, но почувствах, че вибрациите отслабват, и разбрах, че не мога да поддържам повече това си състояние. Превъртях се обратно към материалното и нормалното.
27. 12. 1958 г. Нощ.
След установяване на вибрациите отново намерих дупката, както и очаквах. Събрах кураж и бавно започнах да провирам главата си през нея. Точно когато го направих, чух един глас да казва с изключително изумление и учудване:
„Бързо ела тук! Погледни!“ Не видях никого (това може би се дължеше на затворените ми очи, с цел да поддържам вибрационния ефект; тоест физическото гледане разсейва). Наоколо все още бе мрак. Другият изглежда не идваше, затова гласът извика отново настоятелно и възбудено. Вибрациите сякаш отслабнаха, затова се пъхнах обратно в дупката и се превъртях към материалното без инциденти.
15. 1. 1959 г. Следобед.
Най-накрая вибрациите се появиха и аз се превъртях, за да изследвам отново дупката. Тя си беше там — на 180°. Бях малко нервен, когато си пъхнах ръката. После се засмях наум и се отпуснах. Казах си, че независимо какво ще бъде — ръка, нокът или лапа, аз съм приятелски настроен. Веднага една ръка хвана моята и я стисна, а аз върнах жеста. Определено усетих приятелското чувство от другата страна. Върнах се към материалното чрез превъртане, но с малки трудности. Във възбудата си забравих и въртенето, и сигнала за връщане към нормалното!
21. 1. 1959 г. Нощ.
Както и преди, опитах дупката отново. Превъртането ставаше равномерно, след започването на вибрациите. После напипах една ръка дълбоко в дупката. Достигайки и с другата ръка, нещо остро сякаш се вряза в дланта ми. Приличаше на кука за въдица, която продължи да се забива дълбоко в дланта ми, когато се опитах да я издърпам. Донякъде шокиран, най-накрая успях да я издърпам. Усещах като че ли „куката“ бе преминала през цялата ми ръка. Не бе непременно болезнено, но ефектът бе обезпокоителен. Превъртях се към материалното и погледнах физически дясната си ръка. Нямаше белези или болка (въпреки че усещането за проникване остана).
25. 1. 1959 г. Нощ.
Друг опит с дупката със същия модел на вибрации и въртене на 180°. Отново внимателно навлязох в дупката. Една ръка пак хвана моята и нежно я държеше (кука нямаше). После ръката притисна моята към една друга ръка. Бавно освободих втората ръка и започнах да я докосвам по-нагоре. Определено към ръката бе прикачено и рамо. Имах намерение да продължа опипването, но усетих, че вибрациите отслабват. Издърпах моята ръка и се превъртях към материалното. Нямаше никакви признаци на нужда от връщане към физическото, краката и ръцете ми не бяха изтръпнали, нямаше и странични шумове. Вероятно моментен звук е причинил връщането.
5. 2. 1959 г. Следобед.
Може би интересът ми към дупката бе оправдан. Подготвих достъпа си до нея по същия начин. Вибрации, обръщане на 180° и навлизане в дупката. Първоначално не почувствах нищо. Навлизах все по-дълбоко и изведнъж усетих, все едно съм потопил ръката си в гореща вода, проводник на електрически ток (най-точното описание). Мигновено я отдръпнах, преобърнах се и седнах физически. Материалната ми ръка бе изтръпнала и вкочанена. Нямаше и следа от лошо кръвообращение, причинено от позата на тялото ми. За около двадесет минути сковаността и изтръпването бавно изчезнаха.
15. 2. 1959 г. Следобед.
Правих опити с влизане и излизане във вертикално положение, въртях се из дупката. Събирайки кураж, се втурнах в дупката с бързо пълзене, точно както един плувец би се гмурнал през дупка под водата. Почувствах, че другата страна на дупката и стената бяха подобни на „моята“ страна. Опитах се „да видя“, но все още нямаше нищо освен дълбока тъмнина. Взех решение да се справя с проблема веднъж завинаги. Оттласнах се далеч от дупката и изпълних метода „протягане“ по посока, успоредно на дупката, но вън от нея. .
Започнах бавно да се движа, скоро настъпи рязко ускорение. Продължавах да се движа по-бързо. Имах слабото усещане за масаж по тялото. Движейки се, както изглежда с много висока скорост, продължих напред в очакване да „стигна“ някъде. След много дълго време, както ми се стори, започнах да се тревожа. Все още не „виждах“ нищо, нито пък чувствах нещо. Накрая се изнервих. Започна да пропълзява и страхът, че ще се загубя. Намалих скоростта, спрях, обърнах се и се протегнах назад по посока на дупката. Върнах се за същото време, за което бях дошъл. Вече се бях притеснил, когато забелязах светлина някъде напред в дупката. Гмурнах се към нея, преминах я, превъртях се и седнах физически. Времето на отсъствие бе три часа и петнадесет минути.
23. 2. 1959 г. Нощ.
Дупката е населена! Тази вечер (в седем и половина) преминах през вибрациите, въртенето на 180° и този път без забавяне се промуших вътре и застанах мирно. Веднага почувствах нечие присъствие. По-скоро усещах, отколкото виждах, че има някой. (Стори ми се мъж.) По някаква неопределена причина, която все още не съм разбрал дори и при спокойно премисляне, аз се успокоих, внимателно се отдалечих назад, преминах през дупката, превъртях се обратно към материалното и станах. Кой бе той? И защо действах толкова емоционално?
27. 2. 1959 г. Нощ.
Твърдо решен да открия повече (или дори един!) отговори за дупката, преминах през вибрациите и метода на превъртане на 180° и предпазливо се пъхнах в дупката. Все още бе черна и тъмна. Нямах неприятно усещане, нямаше ръце, нито пък нечие присъствие. Можех да усетя нещо твърдо под мен и затова се помъчих с всички сили да отворя очи и „да видя“. Успях и всичко се яви пред погледа ми. Стоях близо до една сграда (по-скоро обор, отколкото къща) в една околност, която приличаше на ливада. Помислих, че трябва да опитам да се извися в небето (съвсем тъмносиньо, без облаци), но сякаш не можех да се отделя от земята. Може би тук имах тегло. На около 30 метра имаше нещо като стълба и като се приближих, видях, че това всъщност е някакъв вид кула, висока около три метра. Като птица, нуждаеща се да излезе от стаята, аз се покатерих до върха на кулата, скочих, за да се отделя и бързо тупнах на земята с твърд звук! Предполагам, че съм се изненадал, като птичка, на която са вързали крилата.
Станах на крака и си дадох сметка колко глупаво съм постъпил. Не следвах точния път на процедурата. Дори и „тук“ правилата трябва да се спазват. Държах ръцете и краката си в обтегнато положение и тръгнах бързо. Движех се бързо над ливадата, наслаждавайки се на гледката и на изследването, когато изведнъж нещо летящо мина покрай мен. Обърнах се съвсем навреме, за да го видя как се провира през стената и дупката. Изплаших се, че по някаква причина това бе нещо, което можеше да премине обратно и да се опита да се настани в тялото ми, затова обърнах посоката на летене и се гмурнах в дупката. Твърде късно разбрах, че това, което съм мислел за дупка, е един прозорец странично на сградата — и после преминах през прозореца и попаднах в тъмното. Опипвах в тъмнината и намерих външния край на дупката. Минах през него, превъртях се и се установих във физическото си тяло.
Всичко изглеждаше нормално. Бях си на мястото, затова се върнах обратно! Вибрациите бяха все още достатъчно силни, превъртях се на 180°, вмъкнах се в дупката, преминах и излязох на светлина. Видях повече през това пътуване. Забелязах двама души — мъж и жена, седящи на столове близо до изхода на сградата. Не можах да осъществя контакт с мъжа, но жената (никакви други сведения за физиката й освен тези) сякаш знаеше, че съм там. Попитах я дали знае кой съм аз, но не можах да получа нищо друго освен чувство за познанство от нейна страна. Вибрациите започнаха да отслабват, затова се върнах обратно, гмурнах се в дупката, преобърнах се и седнах. Общото време на целия епизод бе четиридесет минути.
За какво биха послужили тези опити? Изчислени по номинална стойност, те в най-лошия случай прибавят нещо към необикновените халюцинации. В най-добрия — наблюденията показват пътя на усъвършенстването.
Първо — изглежда в писаната история няма нищо за такъв вид преживявания, за да послужат като сравнение. Тези случаи бяха не спонтанни, а съвсем преднамерено планирани и последователно повтаряни. Нещо повече, сигурно ще се окаже, че са уникални.
Второ — опитът се повтаряше по формула: (1) — установяване на вибрационно „състояние“; последвано от (2) — въртене на 180° и (3) — поява на „дупката“. Опитът бе повторен поне единайсет пъти.
Превъртането на 180° предлага интересни хипотези. Връзката с положението „извън фазата“ и забележимото идентично разместване в точно противоположната поза изисква вниманието на физиците. Изследванията за връзките между фазата и формата на вълната, приложени в този случай, могат да създадат една плодотворна теория.
Черната тъмнина на дупката е очевидно въпрос на ограниченост на моето „зрение“. По време на ранното експериментиране разсейването на виждането бе на базата на самовнушение, защото аз почувствах, че това бе принадлежност за поддържането на вибрационното състояние. Доказателството изглежда сочи това при успеха на виждането, когато реших да се опитам да гледам и това стана. Би било интересно наистина, ако бях използвал зрението си по време на дългия изследователски „полет“. Вероятно би могло да се научи повече.
Преживяването с „ръцете“ не се поддава на обяснение. Няма доказателства, че съм бил поставен в такова положение или че съм предположил това първо откриване на ръцете. Второ и последно — преживявания от този род все пак биха могли да се предизвикат от този източник. Но това не е начин да се отхвърля първото от тези чувства. Картичката с адреса би могла да попадне в класификацията на минали спомени, свързани с ръкостискането при първата среща. Все още не се е намерило обяснение и на „дълбаенето“ с „куката“ в ръката ми.
При други обстоятелства произнасянето на нечие име не е необикновено. Има множество записи на такива гласове без източник както в събудено, така и в спящо състояние. Различни теории са били формулирани, за да обяснят случая, но с частичен успех.
Най-интересен е докладът, включващ явното разкриване на моето проникване в дупката от една друга страна. В съответствие с публикуваните съобщения на други експериментатори, проникването в „дупката“ бе по-видимо за човек или интелект, намиращ се на някое друго място, отколкото в най-близката околност. Ако проследим пътя и на други такива съобщения, елементът време би бил идентичен. Нямам намерение да проверявам това по какъвто и да е начин.
Емоционалната ми реакция при срещата с „някого“ съдържа много от аспектите на мистично преживяване. Забележителното е, че почувствах непретенциозен екстаз, който дръпна спусъка на емоционалното освобождаване.
Това бе началото. Последваха серия експерименти. Те бяха забележителни с това, че съдържаха много данни и отхвърляха всякакво историческо обяснение. Любопитният интелект не може да обърка колективното преживяване с халюцинация.
Място III сумарно доказа, че е физически материален свят, почти еднакъв с нашия. Природната среда е същата.
Има дървета, къщи, градове, хора, предмети, изработени от човешка ръка, и всички принадлежности на разумното цивилизовано общество. Има домове, семейства, трудова дейност и хората работят, за да спечелят хляба си. Има пътища, по които се движат превозни средства. Има железопътен транспорт и влакове.
Сега за думата „почти“. Първоначалната ми мисъл бе, че Място III е някаква неизвестна за мен част от нашия свят. Имаше всички белези да е така. Обаче едно по-задълбочено проучване показва, че то не би могло да бъде нито настоящето, нито миналото на нашия свят на физическата материя.
Не съществуват научните открития. Там няма електроуреди. Няма електричество, електромагнитни вълни и всичко друго от този вид. Не съществуват електрическото отопление, телефонът, радиото, телевизията или електрическата енергия.
Не са открити двигателят с вътрешно горене, газта или петролът като източници на енергия. Използва се обаче механичната енергия. По-внимателното проучване на един от локомотивите, който теглеше въжето на старомодно изглеждащ пътнически вагон, показа, че той се задвижва от парна машина. Вагоните изглежда бяха изработени от дърво, а локомотивът от метал, но с различна форма от съвременните наши машини. Коловозите бяха доста по-малки от стандартните, по-малки дори и от планинските теснолинейки.
Наблюдавах детайлно обслужването на един от локомотивите. Нито дърва, нито въглища се използваха като източник на топлинна енергия за производството на парата. Вместо това огромен, приличащ на голяма каца контейнер, бе плъзнат внимателно под бойлера, закрепен и задвижван от малък карт към сграда с масивни дебели стени. Контейнерът имаше на върха си издутини, подобни на тръби. Мъже, работещи зад защитни екрани, осъществяваха придвижването, непреднамерено предпазливи, като не допускаха да бъдат невнимателни, докато контейнерите не бяха безопасно вкарани в сградата и вратата затворена. Съдържанието на контейнерите бе „горещо“, получено или от нагряване, или от излъчване. Действията на техниците сякаш показваха последното.
Улиците и пътищата са различни и отново принципната разлика бе в размерите. „Алеята“, по която се движат превозните средства, бе около два пъти по-широка от нашите. Тяхната версия на нашия автомобил е доста по-обемиста. Дори и най-малката кола притежава единична седалка, на която едновременно могат да седнат пет-шест души. Стандартната кола има едно-единствено фиксирано място — това на шофьора. Останалите седалки твърде много наподобяват столове за всекидневна, разположени около помещението, чиито размери са горе-долу четири и половина метра на шест. Използват се колела, но без автомобилни гуми върху тях. Управлението става с малък хоризонтален лост. Енергията за движение се съхранява някъде в задната част. Движението им не е много бързо, някъде около двайсет и пет до трийсет километра в час. Движението не е натоварено.
Навиците и обичаите не са като нашите. Малкото, което бе старателно събирано, съдържа историческа среда с различни случаи, имена, места и дати. Въпреки че етапът на човешката еволюция (съзнателната мисъл представя обитателите като хора) изглежда идентичен, техническата и обществената еволюция не са съвсем същите.
Главното откритие стана много скоро след като събрах кураж да разширя експедициите в Място III. Въпреки по-предишните твърдения, хората не знаеха за присъствието ми, докато не срещнах един, който единствено може да бъде описан като „аз“, който живее „там“. Започнах съвсем непреднамерено да се сливам с него временно. Едничкото обяснение, което мога да измисля, е, че аз, напълно съзнавайки, че живея и съществувам „тук“, бях привлечен и веднага започнах да обитавам тялото на човек „там“ отиването ми в място III, съвсем като самия мен.
Когато това се случи и отиването ми в Място III започна да става автоматичен процес, аз просто се пренесох в „неговото“ тяло. Когато временно го измествах, не успявах да разбера за присъствието на някакъв ум. Сведенията за него и неговата дейност и миналото му получих от семейството му. Макар да знаех, че „аз“ не съм „той“, обективно можех да следвам емоционалните пътеки на миналото му. Любопитен съм да узная какви ли притеснения съм му създал, в резултат на периодите на амнезия, причинени от моето натрапьане. Някои от неканените ми посещения сигурно много са го обезпокоили.
Ето и неговия живот: „Аз“ Там — при първото си посещение без покана заварих един много самотен човек. Той не бе имал големи успехи в своята област (архитект, който работеше на договор) и не бе много общителен. Произхождаше от обществена група с нисък доход. Успял е да се образова в нещо като полувисше училище. По-голямата част от младостта си е прекарал в голям град и на обикновена служба. Живял е на втория етаж в къща със стаи под наем и е ходел на работа с градския транспорт. Градът е бил непознат за него и той не е имал много приятели. (Автобусът, с който той пътуваше този път, бе случайно много широк — седалка с осем места и други седалки зад шофьора, достатъчно високи, така че всеки да може да наблюдава наоколо и напред.) Първото ми натрапване му причини чувството, че слиза от автобуса. Шофьорът го погледна подозрително, когато аз се опитах да си платя таксата. Изглежда никой не си купуваше билет.
Следващото неканено посещение направих по време на емоционална криза. „Аз“ Там срещнах Лиа, богата млада жена с две деца — момче и момиче, и двете под четиригодишна възраст. Лиа бе тъжна, замислена и някак потисната личност, която изглежда бе преживяла някаква огромна трагедия в живота си. Това имаше връзка с бившия й съпруг, но не бе ясно. „Аз“ Там я срещнах съвсем инцидентно и бях дълбоко привлечен от нея. Двете деца откриха у него приятен събеседник. При първата среща Лиа не прояви голям интерес. Тя откликна най-силно на неговото внимание и проявената топлота към децата.
Не след дълго се състоя неканеното ми гостуване точно, когато Лиа и „Аз“ Там бяха уведомили приятелите си — нейните приятели, че ще се „женят“ (това има малко по-различно съдържание). Между приятелите се получи известно смайване, дължащо се на факта, че са изминали само три дни (?) откакто някакво много важно събитие се е случило в живота на Лиа (развод, смърт на съпруга й или някакво физическо отклонение). „Аз“ Там бях силно запленен, а Лиа все още бе тъжна и вглъбена в себе си.
При едно по-следващо посещение без покана Лиа и „Аз“ Там живеехме в къща с полупасторална околност. Къщата бе разположена на ниско възвишение, имаше високи правоъгълни прозорци и много широки врати, почти като на пагода. Железницата се извиваше по хълма на около триста метра разстояние от къщата. Гъста зелена трева покриваше хълма чак до стълбите на къщата. Зад нея „Аз“ Там имах офис, едностайна сграда, където той работеше.
В този случай Лиа влезе в офиса и се приближи точно до бюрото в момента, когато аз замених „Аз“ Там.
— Работникът иска да вземе назаем някои от твоите инструменти — каза тя.
Погледнах я с празен поглед. Не знаех какво да отговоря, затова я попитах какъв е този работник.
— Мъжът, който работи на пътя, разбира се. — Все още не бе доловила, че има нещо нередно.
Преди да си дам сметка за ефекта, който биха произвели думите ми, казах, че никакъв човек не работи на пътя. Погледна ме втренчено с нарастващо подозрение. Не бях съвсем наясно какво точно трябва да направя, затова напуснах тялото и се върнах през дупката.
Друго такова неканено посещение, пълно със събития, стана, когато „Аз“ Там създадох неговата лаборатория. Той не бе напълно квалифициран, за да направи изследване, но бе решил, че може да достигне до някои нови открития. Той бе (вероятно с помощта на богатството на Лия) взел една доста висока складова сграда, разделена отвътре на малки стаи и там правеше някакви опити. В средата на един от експериментите аз го замених в тялото му, но не можех да пресметна какво е следващото в обичайната му програма. Точно тогава влезе Лиа с посетители. Искаше да покаже какво точно работи той в ремонтираната сграда. Аз (в тялото на „Аз“ Там) стоях, неспособен да отроня и дума, когато Лиа ме помоли да им разкажа за естеството на работата.
Донякъде объркана, Лиа отведе двамата в друга стая. Подвоумих се дали веднага трябва да ги последвам. Постарах се да „доловя“ начина, по който той си вършеше работата. В най-добрия случай успях да разбера, че той се опитваше да усъвършенства нови форми на театрално представление, проектирайки декори за театрални сцени, осветление, постановки. Всичко това той вършеше, опитвайки се да направи гледането на театрална пиеса едно чисто субективно изживяване. Само с този частичен успех в неговото припомняне напуснах тялото му, когато чух, че те се връщат. Исках да предпазя живота му от допълнителни усложнения.
Друг случай на натрапване в чуждото тяло стана по времето, когато те прекарваха отпуска си в планината. „Аз“ Там, Лиа и двете деца се возехме всеки на самозадвижващо се возило на един ветровит планински път. Вече описах какво представляват тези превозни средства. По невнимание „поех управлението“ на неговото тяло точно когато те бяха стигнали подножието на един хълм и започваха да изкачват следващия. Незапознат с устройството, направих опит да се изкача на следващото възвишение. Скоро се изтърколих извън пътя и паднах в купчина с мръсотии. Останалите изчакаха отново да поема пътя, а аз промърморих, че има и по-добри начини за разходка. Това дръпна спусъка на нещо в съзнанието на Лиа и тя притихна. Защо, не знам. (Сигурен съм, че „Аз“ Там знаех причината.) Опитах се да й обясня, че не съм този, за когото ме мисли, но си дадох сметка, че по този начин само влошавам нещата още повече. Върнах се при дупката, а оттам към материалното си тяло.
При по-късните ми неканени посещения „Аз“ Там и Лиа никога повече не пътувахме заедно. Той бе постигнал известен успех, но бе направил нещо, което бе отблъснало съпругата му. Останал сам, той бе мислил за нея непрекъснато и дълбоко съжаляваше за слабостта си, която я бе разочаровала. Веднъж я бе срещнал в голям град и я бе помолил да му разреши да я посети. Тя бе отговорила, че ще му даде тази възможност, за да види как вървят нещата. Тя живееше в малък апартамент на третия етаж в една сграда, под наем. Той бе обещал да дойде.
За нещастие „Аз“ Там загубих адреса, който тя му даде, и при последното ми вмъкване в тялото му той бе един самотен и разстроен човек. Сигурен бе, че Лиа ще изтълкува загубването на адреса като незаинтересуваност от негова страна и пореден случай на неговата нестабилност. Работеше, но прекарваше свободното си време в търсене на Лиа и децата.
Какво е заключението? От гледна точка на нещо по-малко от идилични обстоятелства, то едва ли би могло да се определи като бягство от действителността посредством подсъзнанието. Нито пък е начинът на живот, който някой би могъл да избере, за да се наслаждава за чужда сметка. Човек може само да се отдаде на размисъл, а теориите му сами по себе си трябва да предложат неприемливи за днешната наука познания. Въпреки че „двойнствената, но разнообразна“ жизнена дейност би могла да доведе до ключа за разрешаване на въпроса „къде“ за Място III.
Най-важната презумпция е, че Място III и Място I (Тук- Сега) не са едно и също нещо. Място III не е по-напреднало, а вероятно дори там науката е на по-ниско равнище. В нашата история няма такъв етап, когато науката да е била на етапа на развитие в Място III. Ако Място III не е нито известното минало, нито пък настоящето, а не е и евентуалното бъдеще на Място I, какво е тогава? Не е част от Място II, където само мисълта е нужна и използвана.
Може би то е паметта, расова или друга, на цивилизацията на материалния свят, която предшества историята. Би могло да бъде и друг тип земен свят, разположен в друга част от вселената и приемлив по някакъв начин чрез умствени манипулации. Може би е антиматерия, дубликат на материалния земен свят, където ние сме същите, но различни, оформяни заедно част по част от сила, която е извън настоящото ни разбиране.
Д-р Леон М. Ледерман, професор по физика в Колумбийския университет, твърди: „Основите на физиката се състоят изцяло от знанието за космоса на буквалния антисвят на звездите и планетите, съставен от атоми на антиматерията, което означава — отрицателни ядра, заобиколени от положителни електрони. Сега можем да приемем интригуващата идея, че тези антисветове са населени с антихора, чиито антиучени са вероятно сега дори много развълнувани, откривайки материята.“
Р. Монро
http://neonula.blogspot.bg/
Ако в многомерното пространство на Земята има финоматериални светове на доброта и състрадание (Нирвана – свят на Единство и Любов), то, разбира се, непременно трябва да съществуват (и съществуват!) също така и светове с диаметрално противоположни качества, явяващи се огледално изображение на висшите светове, но КАТО ЧЕ ЛИ с обратен, минусов знак.
Такива реални в условията на своята измерност пространства, космически сили и съзнания, които условно – от гледна точка на Божествения морал – могат да се характеризират като активни носители на деструктивните вибрации на злото, ние опростено наричаме „Антисветове”. (По чисто външни вибрационни признаци нашият физически свят също може по-скоро да се отнесе към числото на демоническите светове или антисветовете.)
По външни усещания те се асоциират с вибрациите на кафявия и мръсно-червения цветове и изпълняват в икономиката на Вселената своята полезна функция, служейки под формата на разклонени и сурово организирани системи за преработка на деградиращата, разлагаща се астрална материя. Антисветът е крайно необходим като звено в общата механика на Космоса за създаване на различни по качество препятствия пред развиващите се космически съзнания, тоест като „духовен стимулатор”, по своему ускоряващ еволюцията на съзнанието.
Антисветът не е съюз от отделни личности. Това е грандиозен, отлично организиран и изключително приспособен към деструктивните условия на съществуването механизъм, непознаващ физически граници и разстояния, с лекота подчиняващ на себе си несъвършените съзнания и личности от числото на човечеството. Всяка личност е беззащитна пред силите на Антисвета едва тогава, когато изобщо не осъзнава висшите нива на вибрации в ноосферата на Земята и самата си роля в съществуването на всичко живо.
Антисветът на планетата Земя – това е цивилизация, притежаваща по-ниско ниво на развитие, отколкото висшите светове, но заставяща при все това всички останали цивилизации на Космоса да се отнасят към нея с особено внимание. Цивилизациите на Антисветовете, в противовес на „Лигата” на цивилизациите от Светлия Пръстен, са обединени вътре в своя Тъмен Пръстен в т. нар. „Черен Конус на Тъмнината”, активно борещ се за разширяване на властта на силите на Тъмнината в Космоса.
Освен това антиките не нарушават (поне не явно) още едно от основните космически правила: те проявяват своята активност само на тези космически обекти, които не се отнасят нито към едната от техните високоразвити цивилизации, обединени в „светли” и „тъмни” космически йерархии, и вземат само това, което все още не е достигнало достатъчно ниво на еволюционно развитие и не принадлежи (все още) никому.
Антиките имат просто потресаващи способности и възможности да се приспособяват към определени галактики и други ъгълчета на Вселената, влизайки в ролята на най-мощни енергийни вампири и паразити. Те много ценят и треперят за всеки от своите членове, с изключение може би на някаква категория недоразвити видове.
Техни материални центрове има навсякъде, където това изискват обстоятелствата, както и техни енергийни представители, тъй като самите им главни структури фактически не са способни да се преместват в пространство-времето. Твърде много от принципите на организация и работа висшите цивилизации са заимствали именно от антиките.
Ще добавим също така и това, че степента на развитие на всяка цивилизация в Космоса се определя не само от нивото на наличната информация, но и от нейната способност и възможности да натрупва и използва за своите цели както „грубите”, така и „фините” енергии на обкръжаващото пространство. Колкото по-широк е този диапазон, толкова по-висок е потенциалът на дадената разумна формация.
Именно това поголовно невежество използват силите на Антисвета, които на Земята съществуват само като енергоструктури, използващи за своята жизнена дейност енергийния потенциал на определени групи хора и по-рядко – на отделни необикновени личности. Те прекрасно владеят духовната мимикрия и хипнозата и могат свободно да извикват в съзнанието на човек или на цяла група хора всякакви видения, затова да се говори за тяхната земна форма на въплъщение е много трудно.
Отчитайки достатъчно тесния и специфичен диапазон от потребяваната от тях енергия, може с достатъчна точност да се каже, че човечеството представлява интерес за тях само като потенциално активен (все още) източник на жизнено необходимия им вид енергия, затова те по никакъв начин не са заинтересувани от нашето духовно развитие и еволюция, тъй като това неизбежно ще доведе до качествено подобряване на самосъзнанието на човечеството и, следователно, до изтощаване на един от най-мощните за антиките източници на енергия.
Предстоящото духовно и енергийно преображение на Земята и човечеството ще сложи край на продължителното паразитиране, тъй като на Новата Земя просто вече няма да има източници за психическа транслация на нискочестотни духовни вибрации. Ето защо всички сили на тъмнината сега се вдигат срещу всяка духовна активност на силите на светлината и даже проявяват крайна агресивност в опитите си да запазят своята власт над максимално количество човешки души.
Тук привеждаме всички сведения, които имаме за тази земна цивилизация, която милиони години живее рамо до рамо с човека и има най-пряко и непосредствено отношение към зараждането на земното човечество в Космоса като хуманоиден вид съзнание.
Оскъдността на информацията за антиките, независимо от всички наши усилия, се обяснява с действието на един от космическите закони, а по-точно правилото, чийто смисъл се свежда до това, че всеки в Космоса, независимо от нивото на развитие на съзнанието си, е свободен да говори за себе си само това, което той смята за необходимо, и да се разкриват чужди тайни може само със съгласието на заинтересуваната страна. В противен случай всеки космически изследовател е принуден да се ограничава само с общоизвестния обем информация за интересуващия го обект.
Антисветовете на нашата Слънчева система имат девет главни енерго-информационни сфери, свързани помежду си в точна и строга система за взаимоподчинение или йерархия. Трите най-мощни от тези сфери са разположени вътре в три други планети и от гледна точка на отрицателния интелект те се смятат за най-висшите същества от 13-ия свят.
Антисветовете, в една или друга степен, са разпространени в множество галактики и имат свои центрове практически на всички звездни системи в материалната Вселена, но в нашата система съществуват прекрасни условия както за ускореното духовно развитие на съзнанието, така и за неговото стремително еволюционно падение.
Земната област на Антисвета е ядрото на цялата система, създавана от демоничните сили на т. нар. „Кафяв свят” в противовес на Божествените сили на Космоса, претендирайки за максимално възможното им заместване. На Земята практически на всяка култура и даже на всяка страна съответства напълно определена подземна цитадела на демонични сили или някакъв антиполюс, активно влияещ върху всички събития, ставащи в една или друга точка на нашата планета.
Най-известната сфера на този свят, където се извършва преработката или унищожаването на отживялата материя, погрешно наричат "ад", но това е невярно, тъй като това, което всъщност представлява тази сфера, не е свързано пряко с „местата-страдалища” за развъплътилите се човешки души в тяхното следсмъртно съществуване, а представлява обширно другоизмерно обиталище за повечето демонични същества – истинските стопани на долните слоеве от чистилището на Луната, магмата и ядрото на Земята. Тази сфера също така частично се разпространява и над някаква най-груба част от вибрациите на промеждутъчния свят на инстинктите, както и над най-низшите подпланове на астрала на Земята, за които ще става дума по-нататък.
Най-желаната и удобнопреработваема за антиките енергия е тази, която се изработва от човешката психика в ситуации, спомагащи за възникването на такива емоции като страх, ненавист, злоба, завист, кръвожадност, лъжепатриотизъм и т. н., и т. н. Наистина в районите на етнически и междунационални конфликти, по време на войни и сражения, катастрофи и катаклизми винаги се наблюдават огромни и мощни изхвърляния на тази груба енергия.
Антиките не само вземат активно участие в подготовката и разгарянето на тези политически събития, но и с всички средства се стараят да поддържат в тези „горещи” точки на нашата планета висока температура на „кипене”. Под техен непрестанен контрол се намират всички главни предни постове на световната политика и икономика, религия и наука.
В Антисвета управляват демоните на големите градове на нашата планета, във висша степен представляващи особена опасност не толкова за физическото съществуване на човека, колкото за неговата душа. Човечеството трябва да бъде много внимателно в своите изследвания на земните недра, защото колкото по-близо до повърхността на Земята – толкова по-плътно е съсредоточено в нейното четириизмерно пространство населението на Антисвета.
Цялото живо финоматериално население на астрала е строго разпределено, съгласно своите енергийни характеристики и качества, по цялата многомерна екватория на магнитосферата на Земята – в пределите на ноосферата и квантосферата. Плътното тяло на планетата, започвайки от 4-5 километра от повърхността надолу, почти до половината на радиуса на Земята е заселено с антики.
Земята, както впрочем и живеещите на нея хора, има финоматериална кристална структура, напомняща с нещо структурата на елмаза, а някои нейни участъци – енергоструктурата на кремъка. Ядрото се състои от елементи, много от които са все още неизвестни на нашите учени. И с увеличаване на дълбочината по направление към ядрото температурата навсякъде се повишава, без да се смятат точките на Северния и Южния полюси, както и двете точки по нулевия меридиан, където температурата до определено ниво се понижава.
Хората от Земята трябва да знаят, че буквално „под техните крака”, в невъзприемаема от физическите органи на чувствата плоскост на пространството, в голямо количество се разполагат невероятно огромни по човешките мерки финоматериални градове, технически и научни съоръжения, преработващи лаборатории и производствени предприятия на антиките, технологически и технически обзаведени на такова високо ниво, за което ние сега можем само да мечтаем. Тяхното енергийно име е ХОАХИ.
Антисветовете, в една или друга степен, са разпространени в множество галактики и имат свои центрове практически на всички звездни системи в материалната Вселена, но в нашата система съществуват прекрасни условия както за ускореното духовно развитие на съзнанието, така и за неговото стремително еволюционно падение.
Земната област на Антисвета е ядрото на цялата система, създавана от демоничните сили на т. нар. „Кафяв свят” в противовес на Божествените сили на Космоса, претендирайки за максимално възможното им заместване. На Земята практически на всяка култура и даже на всяка страна съответства напълно определена подземна цитадела на демонични сили или някакъв антиполюс, активно влияещ върху всички събития, ставащи в една или друга точка на нашата планета.
Най-известната сфера на този свят, където се извършва преработката или унищожаването на отживялата материя, погрешно наричат "ад", но това е невярно, тъй като това, което всъщност представлява тази сфера, не е свързано пряко с „местата-страдалища” за развъплътилите се човешки души в тяхното следсмъртно съществуване, а представлява обширно другоизмерно обиталище за повечето демонични същества – истинските стопани на долните слоеве от чистилището на Луната, магмата и ядрото на Земята. Тази сфера също така частично се разпространява и над някаква най-груба част от вибрациите на промеждутъчния свят на инстинктите, както и над най-низшите подпланове на астрала на Земята, за които ще става дума по-нататък.
Най-желаната и удобнопреработваема за антиките енергия е тази, която се изработва от човешката психика в ситуации, спомагащи за възникването на такива емоции като страх, ненавист, злоба, завист, кръвожадност, лъжепатриотизъм и т. н., и т. н. Наистина в районите на етнически и междунационални конфликти, по време на войни и сражения, катастрофи и катаклизми винаги се наблюдават огромни и мощни изхвърляния на тази груба енергия.
Антиките не само вземат активно участие в подготовката и разгарянето на тези политически събития, но и с всички средства се стараят да поддържат в тези „горещи” точки на нашата планета висока температура на „кипене”. Под техен непрестанен контрол се намират всички главни предни постове на световната политика и икономика, религия и наука.
В Антисвета управляват демоните на големите градове на нашата планета, във висша степен представляващи особена опасност не толкова за физическото съществуване на човека, колкото за неговата душа. Човечеството трябва да бъде много внимателно в своите изследвания на земните недра, защото колкото по-близо до повърхността на Земята – толкова по-плътно е съсредоточено в нейното четириизмерно пространство населението на Антисвета.
Цялото живо финоматериално население на астрала е строго разпределено, съгласно своите енергийни характеристики и качества, по цялата многомерна екватория на магнитосферата на Земята – в пределите на ноосферата и квантосферата. Плътното тяло на планетата, започвайки от 4-5 километра от повърхността надолу, почти до половината на радиуса на Земята е заселено с антики.
Земята, както впрочем и живеещите на нея хора, има финоматериална кристална структура, напомняща с нещо структурата на елмаза, а някои нейни участъци – енергоструктурата на кремъка. Ядрото се състои от елементи, много от които са все още неизвестни на нашите учени. И с увеличаване на дълбочината по направление към ядрото температурата навсякъде се повишава, без да се смятат точките на Северния и Южния полюси, както и двете точки по нулевия меридиан, където температурата до определено ниво се понижава.
Хората от Земята трябва да знаят, че буквално „под техните крака”, в невъзприемаема от физическите органи на чувствата плоскост на пространството, в голямо количество се разполагат невероятно огромни по човешките мерки финоматериални градове, технически и научни съоръжения, преработващи лаборатории и производствени предприятия на антиките, технологически и технически обзаведени на такова високо ниво, за което ние сега можем само да мечтаем. Тяхното енергийно име е ХОАХИ.
Пространството на Антисвета представлява сфери на много нива, явяващи се основа за образуването на две-, три- и четири-измерните анти-светове. И макар ние да говорим за присъствие на триизмерно измерение при антиките, следва да се има предвид, че количеството времеви координати в тяхната триизмерна „реалност” е значително повече, отколкото при нас, и затова не можем да виждаме или усещаме редом със себе си присъствието на тези антики, които, както и ние, по своему усвояват физическата област на материята на Земята.
За начало да разгледаме двуизмерния свят, доколкото за човека той е още по-непонятен и тайнствен от четириизмерния, в който макар и понякога, но все пак имаме възможност да сме, намирайки се извън физическото си тяло, по време на осъзнато излизане в астрала или по време на сън. За всяко хуманоидно съзнание процесът на неговото влизане в този свят на духовен задух и празнота, създаден от само две пространствени координати, е непредаваемо тягостен поради непоносимо мъчителното усещане, наподобяващо усещането при много силно стягане в тесен и стегнат корсет.
Колкото по-малко са пространствените координати, толкова по-плътна е материята. В условията на плътната и полупрозрачна среда на двуизмерния свят не можеш нито свободно да се движиш, нито възвишено да чувстваш, без да имаш някакви духовни стремежи, а може само отчуждено и бавно, с непонятно упорство да си пробиваш път през лепкава и до краен предел уплътнена материалност. „Средата на обитание” на съзнанието, пребиваващо в двуизмерния свят, много отдалечено напомня „течен въздух”, но с голямо преобладаване на сероводород и много висока за човешкия организъм плътност.
„Почвата” в този груб свят е толкова здрава и твърда, че по качество може да се сравни само със стомана. Релефът тук е съвършено плосък и лишен от даже съвсем жалка растителност.
Съществата от двуизмерния свят, пребивавайки в Антисвета, се намират като че ли във въплътено състояние, а след смъртта си попадат в ужасния едноизмерен свят на т. нар. „Дъно”, където са принудени да се обличат в новото си едноизмерно тяло – най-плътното от всички възможни на Земята, и където съзнанията изпитват неподдаващи се на нашето въображение страдания.
Духовните монади на тези антики постоянно се намират във висшите слоеве на кафявия свят. На Дъното също (с цел сплашване и подчинение) се спускат след физическата си смърт и душите на въплътените на Земята от Антисвета личности – изпълнителите на специални тъмни мисии.
На Дъното, в едноизмерния свят, душата на демона представлява нещо, отдалечено напомнящо тънка и плоска черна линия на едва пулсиращо от живот съзнание, което по тайнствен начин продължава да съхранява в това състояние нещо, което напомня зрение и даже осезание.
За начало да разгледаме двуизмерния свят, доколкото за човека той е още по-непонятен и тайнствен от четириизмерния, в който макар и понякога, но все пак имаме възможност да сме, намирайки се извън физическото си тяло, по време на осъзнато излизане в астрала или по време на сън. За всяко хуманоидно съзнание процесът на неговото влизане в този свят на духовен задух и празнота, създаден от само две пространствени координати, е непредаваемо тягостен поради непоносимо мъчителното усещане, наподобяващо усещането при много силно стягане в тесен и стегнат корсет.
Колкото по-малко са пространствените координати, толкова по-плътна е материята. В условията на плътната и полупрозрачна среда на двуизмерния свят не можеш нито свободно да се движиш, нито възвишено да чувстваш, без да имаш някакви духовни стремежи, а може само отчуждено и бавно, с непонятно упорство да си пробиваш път през лепкава и до краен предел уплътнена материалност. „Средата на обитание” на съзнанието, пребиваващо в двуизмерния свят, много отдалечено напомня „течен въздух”, но с голямо преобладаване на сероводород и много висока за човешкия организъм плътност.
„Почвата” в този груб свят е толкова здрава и твърда, че по качество може да се сравни само със стомана. Релефът тук е съвършено плосък и лишен от даже съвсем жалка растителност.
Съществата от двуизмерния свят, пребивавайки в Антисвета, се намират като че ли във въплътено състояние, а след смъртта си попадат в ужасния едноизмерен свят на т. нар. „Дъно”, където са принудени да се обличат в новото си едноизмерно тяло – най-плътното от всички възможни на Земята, и където съзнанията изпитват неподдаващи се на нашето въображение страдания.
Духовните монади на тези антики постоянно се намират във висшите слоеве на кафявия свят. На Дъното също (с цел сплашване и подчинение) се спускат след физическата си смърт и душите на въплътените на Земята от Антисвета личности – изпълнителите на специални тъмни мисии.
На Дъното, в едноизмерния свят, душата на демона представлява нещо, отдалечено напомнящо тънка и плоска черна линия на едва пулсиращо от живот съзнание, което по тайнствен начин продължава да съхранява в това състояние нещо, което напомня зрение и даже осезание.
Изключителната плътност изключва практически каквато и да било възможност за придвижване и общуване на съзнанията на едноизмерните „реалности” помежду си, което им оказва такова силно въздействие, което не може даже отдалечено да се сравни с нито едно от най-жестоките душевни изпитания в чистилището.
Това състояние е свързано с необходимостта поне някак емоционално да се придвижваш в тази чудовищна плътност, за да избегнеш пропадане в засмукваща пространствено-енергийна яма, водеща към още по-грубо място – Дъното на галактиката. Такива места в пределите на материалната вселена са огромно количество.
Собствено всяка планета освен тези, чиито финоматериални глобуси са изцяло свободни от присъствието на разрушаващите деструктивни енергии, притежава такова Дъно, но всички тези места се обединяват в една точка, намираща се там, където са струпани всички демонични сили на галактиката – в планетната система на звездата, известна на Земята под названието „Сърцето на Скорпиона”.
Ще напомним, че законът за кармата е един за всички – и за планетарните богове, и за демоните, затова в дадения случай той насочва своето острие против самите мъчители, които по време на своето въплъщение в Антисвета попълват своите жизнени сили за сметка на грубата астрална енергетика на страдащите в ада и чистилището човешки души; същевременно за сметка на страданието на същите тези демони на Дъното възстановява своята енергетика самият Луцифер.
И демоните са принудени да търпят тези мъки, защото да въстанат против тях означава да тръгнат против самия Сатана, когото те макар и да ненавиждат, но все пак го ненавиждат не до степента, в която ненавиждат Бога, за Когото всички те, освен някои от най-висшите им жреци и управители, имат най-смътна представа като за световен тиранин и ненаситно вселенско чудовище, което е по-страшно и всемогъщо даже от самия Сатана.
Такова примитивно понятие имат те и за Иисус Христос, паметта за слизането на Когото във фините слоеве на астрала преди две хиляди години (по земното времеизчисление) още е жива и за духовното противостояние на Когото те слушат от своите жреци. Иисус те възприемат като Анти-Сатана, които иска да пороби принадлежащите им светове и навсякъде да въведе своите "ужасни" ангелски, недемонически закони. Разбира се, не си струва да се удивляваме на това – Антисветът затова е Антисвят, защото в него всичко е обратно и наопаки в сравнение с висшите и духовните светове.
Това състояние е свързано с необходимостта поне някак емоционално да се придвижваш в тази чудовищна плътност, за да избегнеш пропадане в засмукваща пространствено-енергийна яма, водеща към още по-грубо място – Дъното на галактиката. Такива места в пределите на материалната вселена са огромно количество.
Собствено всяка планета освен тези, чиито финоматериални глобуси са изцяло свободни от присъствието на разрушаващите деструктивни енергии, притежава такова Дъно, но всички тези места се обединяват в една точка, намираща се там, където са струпани всички демонични сили на галактиката – в планетната система на звездата, известна на Земята под названието „Сърцето на Скорпиона”.
Ще напомним, че законът за кармата е един за всички – и за планетарните богове, и за демоните, затова в дадения случай той насочва своето острие против самите мъчители, които по време на своето въплъщение в Антисвета попълват своите жизнени сили за сметка на грубата астрална енергетика на страдащите в ада и чистилището човешки души; същевременно за сметка на страданието на същите тези демони на Дъното възстановява своята енергетика самият Луцифер.
И демоните са принудени да търпят тези мъки, защото да въстанат против тях означава да тръгнат против самия Сатана, когото те макар и да ненавиждат, но все пак го ненавиждат не до степента, в която ненавиждат Бога, за Когото всички те, освен някои от най-висшите им жреци и управители, имат най-смътна представа като за световен тиранин и ненаситно вселенско чудовище, което е по-страшно и всемогъщо даже от самия Сатана.
Такова примитивно понятие имат те и за Иисус Христос, паметта за слизането на Когото във фините слоеве на астрала преди две хиляди години (по земното времеизчисление) още е жива и за духовното противостояние на Когото те слушат от своите жреци. Иисус те възприемат като Анти-Сатана, които иска да пороби принадлежащите им светове и навсякъде да въведе своите "ужасни" ангелски, недемонически закони. Разбира се, не си струва да се удивляваме на това – Антисветът затова е Антисвят, защото в него всичко е обратно и наопаки в сравнение с висшите и духовните светове.
Дъното на Антисвета е създадено от могъщите цивилизации на Тъмния Пръстен още преди възникването на органическия живот на нашата планета и има най-плътната от всички възможни нейни състояния материя. Подобна плътност имат само такива космически тела в нашата Галактика като т.нар. „бели джуджета”.
В началото, както вече беше споменато, тъмните разчитали да заемат цялата повърхност на Земята, а когато не им се отдало да направят това поради вмешателство на Йерарсите от Пръстена на Великото Светене, те се постарали да включат в сферата на своето обитание и пряко влияние на съзнанието практически цялата вътрешна част на нашата планета – долните слоеве от земната кора, магмата и ядрото.
Когато на повърхността на Земята започнало стремително да се развива животинското царство, всички сили на високо развитата наука, в частност на генетиката и генното инженерство, те насочили към всецяло подчиняване и овладяване от съзнанията, усвояващи грубата Материя с помощта на астро-физическите обвивки на животните, което с времето имало пълен успех – практически всички видове и класове животни, а също и някои разновидности на стихиалите и елементалите на природата попаднали под тяхно ръководство и владичество.
А и самите земни животни били създадени фактически от тях по „образ и подобие” на самите антики. Значителна част от човешките съзнания и досега продължава да одухотворява физическите форми, съхранили се след многобройните потопи и планетарни катастрофи и явяващи се продукт на генното инженерство на космическите цивилизации от Антисвета.
В астросома на такива хора след тяхната физическа смърт веднага се проявява енергийна „опашка”, построена от низши кармични типове енергия – наследствен признак, говорещ за принадлежността на такова съзнание към цивилизациите на Антисвета. Освен това сред „коренните” обитатели на Антисвета има не само опашати и рогати, но и значително по-необичайни за нас по външния си вид и страшни на вид представители, способни да поразят даже най-смелата човешка фантазия.
Както вече казахме, сред тях има и такива чисто земни раси, които, както и посочената от нас част от човечеството, по някои причини също са излезли от елементалното животинско царство, съхранявайки в себе си много черти и навици от своите животински предци. Даже самият дявол на огромната си глава има мощни и дебели, приличащи на бичи рога. Тези, които водят своето начало от чифтокопитните – бикове, биволи и т.н., много се гордеят със своя произход и сходство с дявола, смятайки себе си за най-хубавите и красивите, което напълно съответства на еталона за красота на Антисвета.
Както и при ангелите, в Антисвета също има огромен щат от така наричаната психологическа служба, където се приемат основно високоорганизирани съзнания от представителите на „котешката” раса, притежаващи много висок интелектуален потенциал, а също така и огромно търпение и устойчивост, самообладание и издръжливост, скрупульозност и изобретателност.
Последното качество, в съчетание с изфинена хитрост и отлично познаване на човешката психика, е особено важно при тяхната работа с въплътените хуманоидни съзнания, защото главната задача на такава служба е да изкушава, подстрекава и с всички достъпни методи – до пряко внушение, да провокира хората от курираната група към всякакви отрицателни по отношение на другите хора мисли и действия, като внушава на всеки от тях да прави всичко против своята Съвест, подтиквайки към всевъзможни простъпки и съблазни.
„Добре” или „зле” е това за човека? Лично аз смятам, че от гледна точка на еволюционния растеж на съзнанието в това няма нищо лошо, като се отчита патологически извратеното състояние на по-голямата част от човечеството и крайната необходимост от най-скорошно избавление от т. нар. „синдром на Луцифер”, основа на който са егоцентризмът и егоизмът. Затова според мен всички методи, спомагащи за самопроявлението на грубите животински начала в личността, водещи към самоочистване и осъзнаване от човека на необходимостта от самоизбавление от тези пороци, забавящи духовния растеж на съзнанията, могат да се смятат за полезни и еволюционно оправдани.
Спецификата на работата на психолозите-антики е такава, че ако са избрали някого от хората за изпълнение на едно или друго дело, те се хващат в него с мъртва хватка и трябва да си наистина светец, за да съумееш да излезеш от техните най-фини и най-сложни мрежи. Така, преследвайки своите цели, те могат отначало да снабдяват човека с интересна и достоверна информация за интересуващия го предмет, да го увличат с възможността практически много бързо да постига желаните резултати в сферата на своята дейност, да откриват множество екстрасензорни способности: телекинеза, ясновиждане, левитация, телепатия и др.
Във всеки конкретен случай се разиграват най-неочаквани ходове и “постановки” в зависимост от това какви слабости притежава личността: стремеж към власт, желание за слава, жажда за пари, за материално обогатяване, разкош, за удовлетворяване на извратени сексуални наклонности, жажда за мъст и т.н. След като личността бъде „купена” срещу предложените ú по един или друг начин подкупи и в максимална степен прояви и разкрие пред своето обкръжение своята „гнила вътрешност”, всички тези неочаквани възможности и наклонности спадат до нулата, давайки на човека възможност да поразмишлява „край счупената стомна” за станалото и да се опита да направи за себе си съответните морални и нравствени изводи. В зависимост от качествата на тези изводи, направени от психолозите-антики, се построява по-нататъшната им работа с техния подопечен.
Всеки род или раса антики има свои основания да се гордее със своите предци-животни, като предполага, че именно те са внесли най-голяма лепта в създаването на човешката цивилизация и че именно техните предци са дали началото на „най-добрата” част от човечеството. Затова там се водят най-сериозни научни дебати и всевъзможни исторически проучвания. Всяка от расите се опитва да докаже, че именно нейните качества са най-важни и основополагащи. Така например, „козлите” най-много ги ценят за техните хитрост и прозорливост, „котките” – за изключителната им приспособимост и хитрост, „летящите змии” и „дракони” – за тяхната мъдрост, уравновесеност и разсъдителност.
На всички контролно-пропускателни пунктове и извънвремеви портали, съединяващи Света на антиките с другите многомерни светове, основно преобладава бившият „кучешки народец” – космат и опашат, със скандални озлобени характери и подозрителност, ревностно и добросъвестно носещи своята служба. По принцип, в своето мнозинство, те не са така сърдити и злобни, каквито искат да изглеждат – просто тези качества се ценят тук значително повече, отколкото любовта, мекосърдието и отзивчивостта.
Затова душата, спуснала се до нивото на външните граници на Антисвета, с нищо не може да се откупи, нито да измоли нещо от такива стражи, тъй като ревностността и усърдието, умението да се подмазват и угаждат на началството – ето главните качества на тази категория антики, определящи цялата им кариера, положение в обществото, привилегии, а значи – и самото качество на техния живот. Поддалият се на такива уговорки веднага се подлага на наказания, значително по-жестоки от подготвените за падналата ниско човешка душа.
Човекът, току-що родил се, заема на финия план определено ниво, съответстващо на степента на заработените от него в миналите му въплъщения духовен потенциал и интелект. В течение на целия си по-нататъшен живот, в зависимост от това върви ли той на повода на куриращия го психолог-антика или слуша гласа на собствената си съвест, неговият ангел-хранител се старае да го удържа от необмислени постъпки и решения и в резултат той или преминава на по-високо ниво вибрации на своето съзнание, или се спуска няколко нива „надолу”, с това попадайки във все по-голяма зависимост от Антисвета.
Да се издигнеш е много трудно, защото това е свързано с огромен разход на духовна енергия, която, освобождавайки се, поставя човека в уязвимо положение и след това много бавно може да се допълва, но затова пък – при правилни реакции и взети верни решения, след това се образува в значително по-големи количества и подобрено качество, издигайки по такъв начин съзнанието на по-високо еволюционно ниво при по-нататъшното му съществуване. При това подемът винаги е свързан с така зле понасяните от личността страдания и лишения, с ограничаване претенциите на низшия „аз” и необходимостта от самопожертване.
За да се издигнеш във висшите светове, трябва докато си жив, да имаш духовното мъжество, без съжаление и жалост да отхвърлиш от себе си прекомерната част от земните ценности и ненужните вехтории, иначе просто няма да има къде да сложиш духовните ценности. Възходът в духа винаги е непрост и обикновено е тежък. За всяка такава крачка трябва мъжество, а то не се ражда от нищото, изисква се определена морална, нравствена и психическа подготовка, изисква се твърдата увереност да вървиш именно по този път, която се изработва само в резултат от стотици продуктивни въплъщения.
Затова от всеки хиляда човека само една въплътена човешка душа намира в себе си сили за неотклонен духовен подем, а останалите 999 души едва се задържат на повърхността, безволно мятайки се във водата на материалното тресавище и обилно сърбайки „мръсотията” на своето греховно съществуване или неудържимо потъват, като постепенно се спускат на самото Дъно. Да се пада, естествено, е и по-просто, и по-леко, защото колкото повече низши енергии отделите в окръжаващото ви пространство, толкова повече от тази енергия под формата на груби и тежки вибрации ще се върнат във вас и с цялата си антимировска сила ще задърпат към Дъното вашата несъзнателна душа.
Във връзка с гореказаното става ясно, че на всяко ниво на човешкото съзнание съответстват и специалисти-психолози – както в горния ангелски свят, така и долу – в демоничния Антисвят, които прилагат по отношение на своите подопечни средствата, съответстващи само на това ниво. Ако не помагат подсказките под формата на натрапчиви мисли и идеи, то могат да се прилагат и внушения, хипноза, чак до обсебване – до частично изтласкване на душата от физическото тяло по време на нейния хипнотичен сън и до несанкционирана замяна на нейната демонична същност от Антисвета.
За целта се използва огромната армия от паднали души – МАФЛОЦИ, деградирали в своята еволюция вече до последния стадий, душите на самоубийците и жертвите на нещастни случаи, неуспели в пълна мяра да се наситят на своето земно въплъщение, а също така и специално въплътените в човешки тела антики, заемащи у нас най-разнообразно обществено положение – от президент на страна, виден политик, академик или банкер до клошар, пияница и наркоман.
И трябва да кажем, че с основната своя задача – да не пропуснат плъзгащата се надолу човешка душа, по всякакви начини да съумеят да разбият човека, за да може задълго, ако не и завинаги, да го направят роб на Антисвета, антиките в последно време се справят доста успешно. Те прекрасно разбират от психология, физиология и от енергийната система на човека, притежават за човечеството голям обем информация с разностранен характер, като се започне от първия момент от неговата поява на Земята.
Освен това съществува определена и крайно обширна категория хора, които предварително, дълго преди физическото си въплъщение, се готвят за ролята на своего рода жреци – това са висши „духовни” проводници на вибрациите на Антисвета сред хората. Те не са много: трима-петима човека на голям регион, където те като правило заемат ключови командни постове в държавните и търговски структури, даващи им и огромна власт над обикновените хора, и практически неограничени възможности за изпълнение от тях на своите мисии.
В задачата на психолозите влиза също така и опеката на тези бивши високопоставени чиновници, въплътени във физически човешки тела и обикновено заемащи, благодарение на тези помощ и опека, видни държавни постове във всички страни на Земята. С помощта на всевъзможни уловки и скроени скандали от политическия път на тези унги се премахват всевъзможни противници, създават се благоприятни икономически и социални условия за тяхната кариера само с една цел – огромни човешки маси да бъдат превърнати в послушен и непрекъсващ източник на груба енергия.
Тези, които са успели буквално по трупове да се издигнат на горните етажи на антимировската йерархия, са възглавявали и продължават да оглавяват всевъзможни масонски течения, които в по-голяма степен от всичко останало разкриват същността на дейността на представителите на тази цивилизация на нашата планета. Делението на изначално монолитното движение на масоните на течения и фракции беше предизвикано от усилията на силите на Светлия Пръстен, което за антиките представлява нежелателен проблем и често води до срив на някои крупномащабни програми и мероприятия на антиките на Земята.
От друга страна, психолозите са задължени с всички налични средства да "подтискат" и усложняват живота на онези, които са излезли от контрола и са способни да не се поддават както на евтини, така и на изфинени, внимателно планирани и подготвени провокации или съблазни, строго ръководейки се в своя живот само от гласа на своята съвест и разум.
Случва се така, че ако поръчаният на попечение дух се оказва просто не по силите на един такъв психолог-куратор, тогава се включват рангове по-висши и по-мощни, за да прекършат и поставят на колене упорития и опърничавия. Обикновено в такива случаи антиките не се гнусят от методите, опитвайки всичко и готови на всичко, само и само да постигнат своята цел – „погубване на човешката душа”, правейки от нея свой вечен враг и подлизурко.
В такива случаи (стига само това да не е в разрез със зрялата карма на въплътения дух) ангелът-хранител винаги идва на помощ на човека и с всевъзможните средства, с които разполага, отслабва твърде ревностния бесовски натиск на усърдните антики. Поради такива именно прекалявания на психолозите на Антисвета стават най-често свади и «разбори», сортирания (извиняваме се за жаргона) между ангелите и антиките, при които ролята на арбитражен съдия изпълнява представителят на Пръстена на Великото Светене.
Между другото доброволно взетото решение и осъзнатото съгласие е ключът, отварящ широки възможности за препрограмиране на човека и за провеждане с него на всякакви експерименти и манипулации. При това далият доброволно съгласие в действителност продава своята душа на дявола – висшия йерарх на Антисвета.
В замяна на свободата на мисленето, свободата на избора и свободата на постъпките той получава определени „тазминутни” изгоди от материалния и егоистичен план: невероятен успех в бизнеса, всеобщо признаване на „таланта” и славата, отлично здраве, стремителна кариера, блестящ успех сред жените и власт над хората.
Ако човек се увлича от всевъзможните обещания и се съгласи на сътрудничество, неговото материално положение бързо и лесно се подобрява, практически всички негови пожелания, особено ако са свързани с удовлетворяване на егоистични или тщеславни планове, се изпълняват.
Но това не продължава дълго – след като човекът изпълни всичко, което са искали от него, става безполезен и безинтересен за антиките (той вече е проявил цялата своя гнила и егоистична вътрешност), за него настъпва "период на невървеж", когато всичко свързано с неговото материално благополучие пропада, в това число и способностите, с които се е сдобил по такъв лесен начин.
Но за самия човек изпитанията не завършват с това, а само преминават към най-трудната и активна фаза – за работа се залавят падналите духове. Обикновено се започва с това, че те предизвикват в човека стремеж към алкохола, наркотиците, разврата, като му „подпъхват” познати и партньори с необходимите качества. Постепенно, свличайки се до подли и нечестни простъпки, такъв човек деградира духовно дотолкова, че познавалите го преди това хора изобщо не могат да познаят в него предишния „честен” и „порядъчен” на вид добряк и веселяк.
По такъв начин се извършва поробването на личността и превръщането ú в обикновен доставчик на енергия с определено качество, който отдава не само своята биоенергия, но и вампирирайки я от окръжаващите го хора, послушно предава фините еманации на антиките. Такъв човек става абсолютно управлявано същество с трансмутирана психика, морал и убеждения.
Трябва да кажем, че такова доброволно „съглашение”, а по-точно – вербовка, се сключва само с тези хора, които напълно и с лихва могат да компенсират цялата изхарчена за удовлетворяването на техните желания енергия. Дяволът никога не предлага своите услуги на безделници и бездарни личности, но ако се е заинтересувал от даден човек, то даже по чисто принципни съображения той няма да отстъпи от своето, докато не прекърши волята на човека.
И колкото повече съпротива среща, толкова по-големи усилия прилага към това, на всяка цена да укроти опърничавия. Трябва да имаш наистина най-голяма святост и най-висша духовност, за да се предпазиш от тези съблазни и обещания, които се предлагат в замяна на твоето съгласие да отдадеш своята душа в пълно разпореждане на дявола.
За това, че човекът, независимо от цялата му „доброжелателна” и „симпатична” външност, е енергиен донор на антиките, може лесно да се разбере по три основни момента:
- ярко изразен вампириращ, тоест „изсмукващ”, енергиен фон, който се проявява не само при общуване, но и на разстояние, когато влизате в зоната на неговото психическо въздействие – да речем, посредством телефона или в преписка;
- ясно доминиране в цялото им поведение и разсъждения на чисто потребителски и крайно егоистични тенденции над духовните и нравствени страни – както в частност, така и над обществото като цяло;
- желание на всяка цена да предизвикат сред окръжаващите колкото може по-голям изблик на енергетика както под формата на отрицателни емоции (провокиране на караници и скандали) или безумно ликуване и любуване на свои кумири (естрадни "звезди", артисти, политици и т.н.), така и неудържимо веселие, обикновено преминаващо в тежък махмурлук, и т.н.
Ако сравните тези основни отличителни черти на въплътените сред хората УНГИ-антики с определението „нехора”, мнозинството от които живеещи сред нас (вж. книгата “Хора и нехора”), то вие ще видите близко сходство между тях. И това не е чудно, доколкото основната маса хора се състои именно от унги. Макар че може с пълна увереност да се каже, че във всеки от нас има някакви страни, които сме получили от „дявола”, все пак степента на тяхното изразяване във всеки човек се проявява крайно еднозначно – или като повече „от Бога”, или като повече „от дявола”.
Много активно и продуктивно използват услугите и покровителството на антиките всевъзможните знахари и магьосници, маговете от всякакъв вид – от така наречените “бели” и “зелени”, до “черните”, вещиците и, разбира се, заклетите сатанисти – най-преданите и активни сили на тъмното войнство.
Много от тях наистина могат прекрасно да лекуват различни физически заболявания, но, съзнателно или не, по-често използват дадените им способности, за да могат на финоенергийно ниво да направят в биополевата структура на обърналия се към тях за помощ човек нужната на антиките прекодировка на съзнанието и така да имат възможност винаги да влияят на дадения човек по свое усмотрение.
С не по-малък успех тези „верноподаници на преизподнята” лишават човека от неговото здраве или предизвикват неговата гибел, ловко манипулирайки го на астро-ментално ниво посредством заклинания, многобройни проклятия или просто насочвайки към него “урочасване” или "лоши очи". Много съвременни екстрасенси, заети повече с решаването на своите меркантилни и изцяло материални проблеми, отколкото с грижата за духовна помощ на хората, без сами да знаят това, получават своите изключителни способности в резултат от активното вмешателство в тяхната съдба на силите от Антисвета.
Въздействието на такива „лечители”, както и „лечението" на магьосници, знахари и вещици, води не само до временно изцеление от болести и заболявания, но се съпровожда и с активно програмиране на психиката на пациента с цел превръщането му в съзнателен или несъзнателен помагач на дяволски, деструктивни сили.
Обикновено такива хора сами не подозират, че са носители на кодировки и програми на антиките. Но това, че за своя добросъвестен труд те ще поискат от вас заплащане под формата на пари или „някакъв друг вид подарък”, трябва сериозно да ви постави нащрек и да ви накара да се замислите над това дали да отидете при такъв „лечител-добродетел” или "бабка" още веднъж, или да се въздържите и да се заемете както трябва със своето ментално и астрално самоочистване.
Методи за всичко това има много и ние няма да се спираме на тях, тъй като подробно сме разгледали този въпрос в книгата „Духът на мисълта и лечение с мисъл”.
Но ако изведнъж сте почувствали или решили, че сте били подложени на нападение от тъмните сили, съветваме ви задължително да отчитате това огромно могъщество, което те притежават над материалното и ниските астрални нива на Земята, и в никакъв случай да не прибягвате към дяволския метод „око за око и зъб за зъб”, отговаряйки на удара в тази форма, в която той ви е бил нанесен, а да се постараете да ги накарате да отстъпят от духовните фронтове на вашия живот.
Отговаряйте на насоченото към вас зло само със своята обща позитивност и благожелателност, в по-духовно обоснована форма, а не в пристъп на раздразнение, което само ще усили вашата уязвимост пред злото във всяко негово проявление. Именно такива методи за водене на борба, продиктувани от хуманни и висши цели, лишени от меркантилност и егоизъм, са за тях най-неприятни, чувствителни и действени. В това именно е същността на казаното от Иисус: „Ако те ударят по лявата страна – подложи и дясната.” (Виж повече в книгите “Душата и Космосът”, “Хора и нехора”, в раздела “Прижизнено очистване от злото”.)
Трябва да кажем, че само 2-3 процента от подчинените на антиките хора имат повече или по-малко ясна представа за структурата и ролята на тъмните сили в Космоса и на Земята. Но и те се намират в много неопределено положение, явявайки се, от една страна, фактически биороботи или „зомби” антики, а, от друга – възможни претенденти за преход под знамената на светлите сили, тъй като, притежавайки пълна информация за дейността на своите стопани, тяхната Душа на един от тези етапи на „пълна чернота” може да възтържествува над формата, над материята и да се възнесе във висшите светове. Но такива внезапни "духовни предатели" са достатъчно рядко явление в Антисвета. Тъмната енергия и гравитацията - Ин и Ян на Вселената
В началото, както вече беше споменато, тъмните разчитали да заемат цялата повърхност на Земята, а когато не им се отдало да направят това поради вмешателство на Йерарсите от Пръстена на Великото Светене, те се постарали да включат в сферата на своето обитание и пряко влияние на съзнанието практически цялата вътрешна част на нашата планета – долните слоеве от земната кора, магмата и ядрото.
Когато на повърхността на Земята започнало стремително да се развива животинското царство, всички сили на високо развитата наука, в частност на генетиката и генното инженерство, те насочили към всецяло подчиняване и овладяване от съзнанията, усвояващи грубата Материя с помощта на астро-физическите обвивки на животните, което с времето имало пълен успех – практически всички видове и класове животни, а също и някои разновидности на стихиалите и елементалите на природата попаднали под тяхно ръководство и владичество.
А и самите земни животни били създадени фактически от тях по „образ и подобие” на самите антики. Значителна част от човешките съзнания и досега продължава да одухотворява физическите форми, съхранили се след многобройните потопи и планетарни катастрофи и явяващи се продукт на генното инженерство на космическите цивилизации от Антисвета.
В астросома на такива хора след тяхната физическа смърт веднага се проявява енергийна „опашка”, построена от низши кармични типове енергия – наследствен признак, говорещ за принадлежността на такова съзнание към цивилизациите на Антисвета. Освен това сред „коренните” обитатели на Антисвета има не само опашати и рогати, но и значително по-необичайни за нас по външния си вид и страшни на вид представители, способни да поразят даже най-смелата човешка фантазия.
Както вече казахме, сред тях има и такива чисто земни раси, които, както и посочената от нас част от човечеството, по някои причини също са излезли от елементалното животинско царство, съхранявайки в себе си много черти и навици от своите животински предци. Даже самият дявол на огромната си глава има мощни и дебели, приличащи на бичи рога. Тези, които водят своето начало от чифтокопитните – бикове, биволи и т.н., много се гордеят със своя произход и сходство с дявола, смятайки себе си за най-хубавите и красивите, което напълно съответства на еталона за красота на Антисвета.
Както и при ангелите, в Антисвета също има огромен щат от така наричаната психологическа служба, където се приемат основно високоорганизирани съзнания от представителите на „котешката” раса, притежаващи много висок интелектуален потенциал, а също така и огромно търпение и устойчивост, самообладание и издръжливост, скрупульозност и изобретателност.
Последното качество, в съчетание с изфинена хитрост и отлично познаване на човешката психика, е особено важно при тяхната работа с въплътените хуманоидни съзнания, защото главната задача на такава служба е да изкушава, подстрекава и с всички достъпни методи – до пряко внушение, да провокира хората от курираната група към всякакви отрицателни по отношение на другите хора мисли и действия, като внушава на всеки от тях да прави всичко против своята Съвест, подтиквайки към всевъзможни простъпки и съблазни.
„Добре” или „зле” е това за човека? Лично аз смятам, че от гледна точка на еволюционния растеж на съзнанието в това няма нищо лошо, като се отчита патологически извратеното състояние на по-голямата част от човечеството и крайната необходимост от най-скорошно избавление от т. нар. „синдром на Луцифер”, основа на който са егоцентризмът и егоизмът. Затова според мен всички методи, спомагащи за самопроявлението на грубите животински начала в личността, водещи към самоочистване и осъзнаване от човека на необходимостта от самоизбавление от тези пороци, забавящи духовния растеж на съзнанията, могат да се смятат за полезни и еволюционно оправдани.
Спецификата на работата на психолозите-антики е такава, че ако са избрали някого от хората за изпълнение на едно или друго дело, те се хващат в него с мъртва хватка и трябва да си наистина светец, за да съумееш да излезеш от техните най-фини и най-сложни мрежи. Така, преследвайки своите цели, те могат отначало да снабдяват човека с интересна и достоверна информация за интересуващия го предмет, да го увличат с възможността практически много бързо да постига желаните резултати в сферата на своята дейност, да откриват множество екстрасензорни способности: телекинеза, ясновиждане, левитация, телепатия и др.
Във всеки конкретен случай се разиграват най-неочаквани ходове и “постановки” в зависимост от това какви слабости притежава личността: стремеж към власт, желание за слава, жажда за пари, за материално обогатяване, разкош, за удовлетворяване на извратени сексуални наклонности, жажда за мъст и т.н. След като личността бъде „купена” срещу предложените ú по един или друг начин подкупи и в максимална степен прояви и разкрие пред своето обкръжение своята „гнила вътрешност”, всички тези неочаквани възможности и наклонности спадат до нулата, давайки на човека възможност да поразмишлява „край счупената стомна” за станалото и да се опита да направи за себе си съответните морални и нравствени изводи. В зависимост от качествата на тези изводи, направени от психолозите-антики, се построява по-нататъшната им работа с техния подопечен.
Всеки род или раса антики има свои основания да се гордее със своите предци-животни, като предполага, че именно те са внесли най-голяма лепта в създаването на човешката цивилизация и че именно техните предци са дали началото на „най-добрата” част от човечеството. Затова там се водят най-сериозни научни дебати и всевъзможни исторически проучвания. Всяка от расите се опитва да докаже, че именно нейните качества са най-важни и основополагащи. Така например, „козлите” най-много ги ценят за техните хитрост и прозорливост, „котките” – за изключителната им приспособимост и хитрост, „летящите змии” и „дракони” – за тяхната мъдрост, уравновесеност и разсъдителност.
На всички контролно-пропускателни пунктове и извънвремеви портали, съединяващи Света на антиките с другите многомерни светове, основно преобладава бившият „кучешки народец” – космат и опашат, със скандални озлобени характери и подозрителност, ревностно и добросъвестно носещи своята служба. По принцип, в своето мнозинство, те не са така сърдити и злобни, каквито искат да изглеждат – просто тези качества се ценят тук значително повече, отколкото любовта, мекосърдието и отзивчивостта.
Затова душата, спуснала се до нивото на външните граници на Антисвета, с нищо не може да се откупи, нито да измоли нещо от такива стражи, тъй като ревностността и усърдието, умението да се подмазват и угаждат на началството – ето главните качества на тази категория антики, определящи цялата им кариера, положение в обществото, привилегии, а значи – и самото качество на техния живот. Поддалият се на такива уговорки веднага се подлага на наказания, значително по-жестоки от подготвените за падналата ниско човешка душа.
Човекът, току-що родил се, заема на финия план определено ниво, съответстващо на степента на заработените от него в миналите му въплъщения духовен потенциал и интелект. В течение на целия си по-нататъшен живот, в зависимост от това върви ли той на повода на куриращия го психолог-антика или слуша гласа на собствената си съвест, неговият ангел-хранител се старае да го удържа от необмислени постъпки и решения и в резултат той или преминава на по-високо ниво вибрации на своето съзнание, или се спуска няколко нива „надолу”, с това попадайки във все по-голяма зависимост от Антисвета.
Да се издигнеш е много трудно, защото това е свързано с огромен разход на духовна енергия, която, освобождавайки се, поставя човека в уязвимо положение и след това много бавно може да се допълва, но затова пък – при правилни реакции и взети верни решения, след това се образува в значително по-големи количества и подобрено качество, издигайки по такъв начин съзнанието на по-високо еволюционно ниво при по-нататъшното му съществуване. При това подемът винаги е свързан с така зле понасяните от личността страдания и лишения, с ограничаване претенциите на низшия „аз” и необходимостта от самопожертване.
За да се издигнеш във висшите светове, трябва докато си жив, да имаш духовното мъжество, без съжаление и жалост да отхвърлиш от себе си прекомерната част от земните ценности и ненужните вехтории, иначе просто няма да има къде да сложиш духовните ценности. Възходът в духа винаги е непрост и обикновено е тежък. За всяка такава крачка трябва мъжество, а то не се ражда от нищото, изисква се определена морална, нравствена и психическа подготовка, изисква се твърдата увереност да вървиш именно по този път, която се изработва само в резултат от стотици продуктивни въплъщения.
Затова от всеки хиляда човека само една въплътена човешка душа намира в себе си сили за неотклонен духовен подем, а останалите 999 души едва се задържат на повърхността, безволно мятайки се във водата на материалното тресавище и обилно сърбайки „мръсотията” на своето греховно съществуване или неудържимо потъват, като постепенно се спускат на самото Дъно. Да се пада, естествено, е и по-просто, и по-леко, защото колкото повече низши енергии отделите в окръжаващото ви пространство, толкова повече от тази енергия под формата на груби и тежки вибрации ще се върнат във вас и с цялата си антимировска сила ще задърпат към Дъното вашата несъзнателна душа.
Във връзка с гореказаното става ясно, че на всяко ниво на човешкото съзнание съответстват и специалисти-психолози – както в горния ангелски свят, така и долу – в демоничния Антисвят, които прилагат по отношение на своите подопечни средствата, съответстващи само на това ниво. Ако не помагат подсказките под формата на натрапчиви мисли и идеи, то могат да се прилагат и внушения, хипноза, чак до обсебване – до частично изтласкване на душата от физическото тяло по време на нейния хипнотичен сън и до несанкционирана замяна на нейната демонична същност от Антисвета.
За целта се използва огромната армия от паднали души – МАФЛОЦИ, деградирали в своята еволюция вече до последния стадий, душите на самоубийците и жертвите на нещастни случаи, неуспели в пълна мяра да се наситят на своето земно въплъщение, а също така и специално въплътените в човешки тела антики, заемащи у нас най-разнообразно обществено положение – от президент на страна, виден политик, академик или банкер до клошар, пияница и наркоман.
И трябва да кажем, че с основната своя задача – да не пропуснат плъзгащата се надолу човешка душа, по всякакви начини да съумеят да разбият човека, за да може задълго, ако не и завинаги, да го направят роб на Антисвета, антиките в последно време се справят доста успешно. Те прекрасно разбират от психология, физиология и от енергийната система на човека, притежават за човечеството голям обем информация с разностранен характер, като се започне от първия момент от неговата поява на Земята.
Освен това съществува определена и крайно обширна категория хора, които предварително, дълго преди физическото си въплъщение, се готвят за ролята на своего рода жреци – това са висши „духовни” проводници на вибрациите на Антисвета сред хората. Те не са много: трима-петима човека на голям регион, където те като правило заемат ключови командни постове в държавните и търговски структури, даващи им и огромна власт над обикновените хора, и практически неограничени възможности за изпълнение от тях на своите мисии.
В задачата на психолозите влиза също така и опеката на тези бивши високопоставени чиновници, въплътени във физически човешки тела и обикновено заемащи, благодарение на тези помощ и опека, видни държавни постове във всички страни на Земята. С помощта на всевъзможни уловки и скроени скандали от политическия път на тези унги се премахват всевъзможни противници, създават се благоприятни икономически и социални условия за тяхната кариера само с една цел – огромни човешки маси да бъдат превърнати в послушен и непрекъсващ източник на груба енергия.
Тези, които са успели буквално по трупове да се издигнат на горните етажи на антимировската йерархия, са възглавявали и продължават да оглавяват всевъзможни масонски течения, които в по-голяма степен от всичко останало разкриват същността на дейността на представителите на тази цивилизация на нашата планета. Делението на изначално монолитното движение на масоните на течения и фракции беше предизвикано от усилията на силите на Светлия Пръстен, което за антиките представлява нежелателен проблем и често води до срив на някои крупномащабни програми и мероприятия на антиките на Земята.
От друга страна, психолозите са задължени с всички налични средства да "подтискат" и усложняват живота на онези, които са излезли от контрола и са способни да не се поддават както на евтини, така и на изфинени, внимателно планирани и подготвени провокации или съблазни, строго ръководейки се в своя живот само от гласа на своята съвест и разум.
Случва се така, че ако поръчаният на попечение дух се оказва просто не по силите на един такъв психолог-куратор, тогава се включват рангове по-висши и по-мощни, за да прекършат и поставят на колене упорития и опърничавия. Обикновено в такива случаи антиките не се гнусят от методите, опитвайки всичко и готови на всичко, само и само да постигнат своята цел – „погубване на човешката душа”, правейки от нея свой вечен враг и подлизурко.
В такива случаи (стига само това да не е в разрез със зрялата карма на въплътения дух) ангелът-хранител винаги идва на помощ на човека и с всевъзможните средства, с които разполага, отслабва твърде ревностния бесовски натиск на усърдните антики. Поради такива именно прекалявания на психолозите на Антисвета стават най-често свади и «разбори», сортирания (извиняваме се за жаргона) между ангелите и антиките, при които ролята на арбитражен съдия изпълнява представителят на Пръстена на Великото Светене.
Между другото доброволно взетото решение и осъзнатото съгласие е ключът, отварящ широки възможности за препрограмиране на човека и за провеждане с него на всякакви експерименти и манипулации. При това далият доброволно съгласие в действителност продава своята душа на дявола – висшия йерарх на Антисвета.
В замяна на свободата на мисленето, свободата на избора и свободата на постъпките той получава определени „тазминутни” изгоди от материалния и егоистичен план: невероятен успех в бизнеса, всеобщо признаване на „таланта” и славата, отлично здраве, стремителна кариера, блестящ успех сред жените и власт над хората.
Ако човек се увлича от всевъзможните обещания и се съгласи на сътрудничество, неговото материално положение бързо и лесно се подобрява, практически всички негови пожелания, особено ако са свързани с удовлетворяване на егоистични или тщеславни планове, се изпълняват.
Но това не продължава дълго – след като човекът изпълни всичко, което са искали от него, става безполезен и безинтересен за антиките (той вече е проявил цялата своя гнила и егоистична вътрешност), за него настъпва "период на невървеж", когато всичко свързано с неговото материално благополучие пропада, в това число и способностите, с които се е сдобил по такъв лесен начин.
Но за самия човек изпитанията не завършват с това, а само преминават към най-трудната и активна фаза – за работа се залавят падналите духове. Обикновено се започва с това, че те предизвикват в човека стремеж към алкохола, наркотиците, разврата, като му „подпъхват” познати и партньори с необходимите качества. Постепенно, свличайки се до подли и нечестни простъпки, такъв човек деградира духовно дотолкова, че познавалите го преди това хора изобщо не могат да познаят в него предишния „честен” и „порядъчен” на вид добряк и веселяк.
По такъв начин се извършва поробването на личността и превръщането ú в обикновен доставчик на енергия с определено качество, който отдава не само своята биоенергия, но и вампирирайки я от окръжаващите го хора, послушно предава фините еманации на антиките. Такъв човек става абсолютно управлявано същество с трансмутирана психика, морал и убеждения.
Трябва да кажем, че такова доброволно „съглашение”, а по-точно – вербовка, се сключва само с тези хора, които напълно и с лихва могат да компенсират цялата изхарчена за удовлетворяването на техните желания енергия. Дяволът никога не предлага своите услуги на безделници и бездарни личности, но ако се е заинтересувал от даден човек, то даже по чисто принципни съображения той няма да отстъпи от своето, докато не прекърши волята на човека.
И колкото повече съпротива среща, толкова по-големи усилия прилага към това, на всяка цена да укроти опърничавия. Трябва да имаш наистина най-голяма святост и най-висша духовност, за да се предпазиш от тези съблазни и обещания, които се предлагат в замяна на твоето съгласие да отдадеш своята душа в пълно разпореждане на дявола.
За това, че човекът, независимо от цялата му „доброжелателна” и „симпатична” външност, е енергиен донор на антиките, може лесно да се разбере по три основни момента:
- ярко изразен вампириращ, тоест „изсмукващ”, енергиен фон, който се проявява не само при общуване, но и на разстояние, когато влизате в зоната на неговото психическо въздействие – да речем, посредством телефона или в преписка;
- ясно доминиране в цялото им поведение и разсъждения на чисто потребителски и крайно егоистични тенденции над духовните и нравствени страни – както в частност, така и над обществото като цяло;
- желание на всяка цена да предизвикат сред окръжаващите колкото може по-голям изблик на енергетика както под формата на отрицателни емоции (провокиране на караници и скандали) или безумно ликуване и любуване на свои кумири (естрадни "звезди", артисти, политици и т.н.), така и неудържимо веселие, обикновено преминаващо в тежък махмурлук, и т.н.
Ако сравните тези основни отличителни черти на въплътените сред хората УНГИ-антики с определението „нехора”, мнозинството от които живеещи сред нас (вж. книгата “Хора и нехора”), то вие ще видите близко сходство между тях. И това не е чудно, доколкото основната маса хора се състои именно от унги. Макар че може с пълна увереност да се каже, че във всеки от нас има някакви страни, които сме получили от „дявола”, все пак степента на тяхното изразяване във всеки човек се проявява крайно еднозначно – или като повече „от Бога”, или като повече „от дявола”.
Много активно и продуктивно използват услугите и покровителството на антиките всевъзможните знахари и магьосници, маговете от всякакъв вид – от така наречените “бели” и “зелени”, до “черните”, вещиците и, разбира се, заклетите сатанисти – най-преданите и активни сили на тъмното войнство.
Много от тях наистина могат прекрасно да лекуват различни физически заболявания, но, съзнателно или не, по-често използват дадените им способности, за да могат на финоенергийно ниво да направят в биополевата структура на обърналия се към тях за помощ човек нужната на антиките прекодировка на съзнанието и така да имат възможност винаги да влияят на дадения човек по свое усмотрение.
С не по-малък успех тези „верноподаници на преизподнята” лишават човека от неговото здраве или предизвикват неговата гибел, ловко манипулирайки го на астро-ментално ниво посредством заклинания, многобройни проклятия или просто насочвайки към него “урочасване” или "лоши очи". Много съвременни екстрасенси, заети повече с решаването на своите меркантилни и изцяло материални проблеми, отколкото с грижата за духовна помощ на хората, без сами да знаят това, получават своите изключителни способности в резултат от активното вмешателство в тяхната съдба на силите от Антисвета.
Въздействието на такива „лечители”, както и „лечението" на магьосници, знахари и вещици, води не само до временно изцеление от болести и заболявания, но се съпровожда и с активно програмиране на психиката на пациента с цел превръщането му в съзнателен или несъзнателен помагач на дяволски, деструктивни сили.
Обикновено такива хора сами не подозират, че са носители на кодировки и програми на антиките. Но това, че за своя добросъвестен труд те ще поискат от вас заплащане под формата на пари или „някакъв друг вид подарък”, трябва сериозно да ви постави нащрек и да ви накара да се замислите над това дали да отидете при такъв „лечител-добродетел” или "бабка" още веднъж, или да се въздържите и да се заемете както трябва със своето ментално и астрално самоочистване.
Методи за всичко това има много и ние няма да се спираме на тях, тъй като подробно сме разгледали този въпрос в книгата „Духът на мисълта и лечение с мисъл”.
Но ако изведнъж сте почувствали или решили, че сте били подложени на нападение от тъмните сили, съветваме ви задължително да отчитате това огромно могъщество, което те притежават над материалното и ниските астрални нива на Земята, и в никакъв случай да не прибягвате към дяволския метод „око за око и зъб за зъб”, отговаряйки на удара в тази форма, в която той ви е бил нанесен, а да се постараете да ги накарате да отстъпят от духовните фронтове на вашия живот.
Отговаряйте на насоченото към вас зло само със своята обща позитивност и благожелателност, в по-духовно обоснована форма, а не в пристъп на раздразнение, което само ще усили вашата уязвимост пред злото във всяко негово проявление. Именно такива методи за водене на борба, продиктувани от хуманни и висши цели, лишени от меркантилност и егоизъм, са за тях най-неприятни, чувствителни и действени. В това именно е същността на казаното от Иисус: „Ако те ударят по лявата страна – подложи и дясната.” (Виж повече в книгите “Душата и Космосът”, “Хора и нехора”, в раздела “Прижизнено очистване от злото”.)
Трябва да кажем, че само 2-3 процента от подчинените на антиките хора имат повече или по-малко ясна представа за структурата и ролята на тъмните сили в Космоса и на Земята. Но и те се намират в много неопределено положение, явявайки се, от една страна, фактически биороботи или „зомби” антики, а, от друга – възможни претенденти за преход под знамената на светлите сили, тъй като, притежавайки пълна информация за дейността на своите стопани, тяхната Душа на един от тези етапи на „пълна чернота” може да възтържествува над формата, над материята и да се възнесе във висшите светове. Но такива внезапни "духовни предатели" са достатъчно рядко явление в Антисвета. Тъмната енергия и гравитацията - Ин и Ян на Вселената
Нивото на кодировка, тоест степента на подложеност на съзнанието на влиянието на тъмните сили, се определя преди всичко от нивото на духовно самоосъзнаване на човека. Както вече казахме, може и да не се досещате, че сте на служба при антиките, но не може да не осъзнавате, че вашата дейност е в разрез с общоприетите от човека хуманни норми и понятия, не може да не чувате гласа на съвестта, въставаща против това, с което се занимавате.
Чрез ярко изразената дейност на тъмните са програмирани многобройните екстремистки и терористични групировки, дейността, насочена към пропаганда на култа към физическата сила или военната мощ, както и всевъзможните остри форми на насилие и подтискане на личността.
Чрез ярко изразената дейност на тъмните са програмирани многобройните екстремистки и терористични групировки, дейността, насочена към пропаганда на култа към физическата сила или военната мощ, както и всевъзможните остри форми на насилие и подтискане на личността.
Цялата територия на Антисвета, както и при нас на повърхността на Земята, е заселена с обитатели, имащи различен външен вид, различни нива на своята индивидуална „култура”, „цивилизованост”, ако тези понятия са изобщо приложими от гледна точка на развития човек към това, което представляват сами по себе си градовете, обичаите и животът на същества, милиони години живеещи под нас и редом с нас. През цялото това време от страна на „Светлия Пръстен” и войнството на Черния Конус на Тъмнината на планетата се е водела и продължава да се води непримирима борба за преобладаващо влияние.
Сега тази борба не само не е отслабнала, а е навлязла в решаващата си фаза. И макар че нейният изход е предрешен, а всички срокове са разчетени с точност до един земен ден, задачата на силите на светлината в най-близките до преображението години се състои в това, да спаси колкото може по-голяма част от човечеството от страшна участ и да върне озверелите лица и закоравелите души на хората към Бога, към светлината, към наистина вечния живот. На тази велика духовна задача е подчинен и нашият скромен труд.
Под огромните и мощни планински масиви на повърхността на Земята са разположени грамадни по своите размери и ниво на техническо оборудване жилищни масиви, които е трудно да се нарекат даже градове – толкова непривични са за човешкото възприятие те и толкова огромни са заеманите от тях територии.
Под нашите равнини и низини са разположени предимно техните езера и морета, запълнени със застинала лава, по които между материците и страните на Антисвета плават съдове с черен цвят. "Въздушното пространство" непрекъснато се прорязва от стремителните полети на всевъзможни летателни апарати.
В другомерното пространство на “физическия” Антисвят, така както и при нас, се използват принципите на винта, колелото или турбината, а в пространствата на четвърто измерение се прилагат и други методи за придвижване, в това число и телепортация до повърхността на Земята с помощта на изменение честотата на вибрациите.
Ще кажем и нещо повече – понастоящем все повече и повече от техните „НЛО” се появяват в нашия свят не само с научна, но и с чисто познавателна цел, като например туристически екскурзии до местата, където техните потомци, както те се надяват, скоро ще живеят и усвояват.
Не трябва да се заблуждаваме във връзка с това, че условията там са по-лоши или по-добри, по-леки или по-тежки, отколкото са за нас земните условия; те са просто съвършено различни. За индивидите със свойствата на „отрицателния” си интелект условията на обитание в Антисвета са най-подходящите и най-благоприятните от тези, с които те разполагат. Но както и всяка друга техногенна космическа цивилизация, всички антики мечтаят за разширяване на зоните на своето влияние, а в тази връзка повърхността на Земята, намираща се буквално „под техните крака”, се явява най-подходящият обект за техните завоевателски планове.
Урбанизацията и нивото на техника на антиките значително превъзхождат земните мащаби и те вече отидоха далеч напред в развитието на множество направления на науката, в които ние, земляните, едва започваме да се вглеждаме и премерваме. Но изкуството и архитектурата тук имат толкова поразителни отличия от привичните за нас представи и критерии, че от здравия ум на нормалния землянин те биха могли да се възприемат само с огромен труд.
По-рано, в далечни времена, когато все още не са имали свои композитори, поети, архитекти, те много са почерпили от човешките цивилизации, населявали преди нашата планета – Лемурийска и Атлантска (само че не бива да приписваме на антиките високохудожествените произведения на античното изкуство, които нямат никакво отношение към тях). В това време изкуството влияело на масите благотворно.
По-късно, когато Антисветът бил принуден да се затвори в себе си, в него започнали да се проявяват негови собствени „таланти”, съответстващи на нивото на неговата „духовност” и отрицателен интелект, а значи и много далечни от всичко възвишено и прекрасно. Тъй като влиянието на антиките върху нашия свят в последно време стана огромно, а количеството на представителите на Антисвета сред въплътеното човечество сега просто катастрофално нарасна, то ние имаме възможността да чуваме и виждаме при нас на Земята в нашата ежедневна действителност уродливото подражание на характерните черти на тяхната култура и изкуство.
Най-големите небостъргачи и здания със строго геометрични форми – в архитектурата, „тежкият” рок, рокендролът, пънк-рокът, рапът, рейвът, техното и подобните им направления – в музиката; авангардизмът, абстракционизмът и т.н. – в живописта, ето далеч не пълния списък от методи за въздействие на антиките върху нашето съзнание. Тяхното „изкуство” отдавна е престанало да възпитава духовност и се оценява само от позицията на неговото отрицателно и разлагащо въздействие спрямо масите.
Зверският вой и разкъсващите душата викове – в музиката, откровеният секс и лудият ритъм – в танците; мръсната цапаница – в живописта; мъртвите гробници на пирамидите и паралелепипедите – ето тези “висши” и общопризнати критерии и еталони, по които се оценява изкуството в Антисвета.
Представете си, да речем, Елбрус или Джомолунгма, облицовани отвън с мраморни плочи или полирана лава, а вътре изцяло кухи и разделени на множество грамадни зали с каменни арки и тераси със строго геометрически форми – това е архитектурата на Антисвета.
Множеството върхове на компенсационните издатини, издълбани отвътре и обработени отвън, представляват не само отделни жилища на жреците от висшата интелигенция и аристокрация, приближени до двореца на управителя или наместника на една или друга страна, но също така и огромни храмове за идолопоклонство и черен сатанизъм, където това, което при нас е прието да се нарича "дявол" и "антихрист", се явява централна и главна фигура за преклонение и поклонение.
Между другото в Анти-Москва, заемаща практически цялата територия под Валдайското възвишение, също така е построен небивал по нашите мерки мавзолей, само че не с полуразложена мумия вътре, а с грамадна статуя на звяр с цялата му чудата мерзост. Американската статуя на Свободата свободно би се поместила само на нокътя от лапата на това каменно чудовище – въплъщение на най-висшата степен на анти-Божественост. И за съжаление вече малко остана до времето, когато днешната столица на Русия ще бъде завинаги погълната от своя подземен антипод, а на нейното място ще се разлее огромно езеро.
Малцина от хората се замислят над това, откъде се взема при неистовите комунисти, многоликите шовинисти, ултрапатриотите и фашистите такова благоговейно отношение към идолопоклонството с поразяващо безразличие към това, което се намира на постамента като техен пореден вожд или, фактически, идол. Откъде тази страст към червените и кървавите цветове, към монументализма и милитаризма, към нечовешката агресия и неудържимата ненавист към всичко, което не е предмет на тяхното поклонение и признание?
Много конструкторски и изобретателски решения на хората, които, меко казано, са просто изцяло и напълно заимствани от антиките, са резултат от прякото внушение на техни учени върху съзнанието на наши земни учени. Антисветът и Тъмният Пръстен са крайно заинтересувани от колкото може по-бързото развитие на техническата мисъл на земните учени, особено в областта на военното дело и милитаризма.
Огромен брой въплътени антики – УНГИ, заемат сега много водещи длъжности практически във всички наши научно-изследователски институти и лаборатории.
Каналите за енергийна връзка, съединяващи руската столица с нейната подземна сестра-блудница, водят дълбоко надолу, към гниещите и клокочещи клоаки, от които сега до умопомрачение пият зловонна настойка политиците и мнозинството от днешните демократи-крадци на държавни средства, а също така и клоуните-депутати, започвайки от либералите и центристите, до всички видове фашисти, комунисти и върли националисти. Те често прикриват своите действия, подмамвайки далеч напред с идеали, но всички, които ги следват, скоро откриват под краката си зееща бездна.
Вече говорихме, че във физическите човешки тела се въплъщават същности, дошли при нас от различни паралелни и космически светове. Едни от тях – те не са много, са се спуснали от високо развити духовни планети и даже звезди. Други – те са мнозинство, са свързани в духовни семейства, образуващи народи, обединени не само от кръвно-генетическа, национално-културна връзка, но и от съвместно редуване на взаимни въплъщения и превъплъщения.
Материалното и културно наследство на предците създава външни обекти, с помощта на които се установява жива връзка с настоящите и отдавна отишли си поколения. Много хора се изкачват по стълбата на еволюцията, подсъзнателно използвайки родството си с предците и определена нация. Затова на пътя на духовния възход националното в никаква степен не трябва да се отхвърля.
В същото време не трябва и да абсолютизираме националното. По своята изначална същност човекът е преди всичко Човек, а едва след това – руснак или американец, арменец, сърбин, албанец. В човешки тела се въплъщават огромно количество хора, попаднали във властта на Антисвета или пристигнали оттам със строго определена мисия. За тях земното физическо въплъщение е най-висшата точка от тяхното съществуване в дадения еволюционен цикъл. Максимално възможното за тях блаженство те търсят винаги на Земята.
Под Санкт Петербург също се намира грамаден, мрачен и зловещ град, който представлява струпване на хилядометрови на височина и ширина ромбове и кубове, пресечени пирамиди и трапецовидни фигури, увенчани с още по-голяма фигура, която едва отдалеч напомня "ездач": чудовище, което седи, яхнало нещо, сравнимо само с дракон – фантастично чудовище, очите на което по размери не биха отстъпили на най-големия моторен кораб.
Този анти-Бог е направен от цяла скала черен базалт, а очите и устата му са от големи блокове червен мрамор. Изобщо червеният и пурпурният цветове при антиките са много почитани, може би защото техните органи просто не са способни да възприемат синия и зеления цветове. Може би именно затова най-низшите центрове на човека – Муладхара и Свадхистхана, са оцветени в тези цветове?
Високата степен на урбанизация с наистина фантастично за нас ниво на техниката е спомогнала не само за по-ранната поява на антиките на нашата планета, но и за различията в условията за развитие на нашия и техните светове, заключаващи се в различни от нашите физически, биологически и химически закони, позволяващи им да правят това, което на земната повърхност, в условията на триизмерната реалност, би било просто нереално да се направи.
Тяхната развита наука отдавна вече с успех използва такива методи, от които нашите самовлюбени и самозаслепени научни „светила” биха се отвърнали, без да се замислят, презрително отнасяйки ги към древната магия и магьосничество. При тях магьосничеството, магията и научно-техническият прогрес вървят буквално ръка за ръка, без да отричат, а, напротив – като се допълват помежду си.
Цялата територия на триизмерния Антисвят има гъсто деление на самостоятелни пояси и нива, които на свой ред са разбити на неголеми по площ сектори, населявани от различни народности, култури и раси. Начело на всеки регион стои представител на Хистург – пълноправния владетел на Антисвета.
“Външната” или най-“външната” земна повърхност на Антисвета, граничеща със земната кора, е прорязана от многобройни тунели, мостове, оловно черни реки и морета, пътища и трасета, както и обилно устроена с контролно-пропусквателни пунктове, където антиките предпазват своите владения от разпространяване по тяхната територия на твърде утежнените от низши енергии човешки души, които те се стараят да държат на едно място за натрупване, напомнящо огромен котел или строителен изкоп. Там на човешките души им е много топло поради близостта на магмата и нейните низши енергии, даващи гъст инфрачервен оттенък на всичко обкръжаващо.
Тук практически не прониква ярката и очистваща светлина на астрала, затова източникът на осветление тук се състои от инфрачервеното самоизлъчване на обитателите и на някои изкуствени осветителни съоръжения. Оттук, както и при нас, се вижда звездно небе с напълно различни в сравнение с виждащите се от Земята съзвездия, може даже да се види целият анти-космос на галактиката, излъчващ равномерно-неясно инфрачервено светене на безкрайно отдалечените пространства на Черния Космос на Тъмнината.
Различният строеж на телесните обвивки и напълно противоположното по отношение на нас световъзприятие прави за развъплътените антики повърхността на Земята не само пустинна и мъртва, както например за нас е неприемлив животът на повърхността на Луната, но и напълно неподходяща и неуютна за продължително живеене. Те са напълно невъзприемчиви към ултравиолетовия спектър на слънчевите излъчвания и затова Слънцето, което от техните органи на зрението се възприема само като неясно инфрачервено светило, не може да им осигури на повърхността тези условия за съществуване, към които те са свикнали под земята.
В Антисвета температурата на окръжаващата среда е толкова висока, че ние в своите физически тела-обвивки просто не бихме могли да издържим там нито една секунда. Нашият екватор за антиките може да се сравни с вечния студ на Антарктида.
Пребивавайки поради своето духовно паднало състояние в низшите слоеве на астрала, умиращият човек понякога може да види тези същества, които напълно могат да му се сторят като „дяволи” – огромни, черни, космати и с горящи червени очи. Но видима вреда на живите хора те не причиняват, защото прекрасно знаят, че след смъртта всеки от нас, който приживе не е бил в съгласие със своята съвест, автоматически може да стане изцяло тяхна жертва и те ще получат правото да се разпореждат с неговата душа.
Както и при нас, планетата се населява от бели, черни, жълтокожи и червенокожи раси, имащи различни нива на развитие; както при нас редом с племената на друидите и пигмеите живеят по-развити народи – така и в Антисвета редом един с друг така или иначе съвместно съществуват различни по нивото на своето развитие видове демонически същности, значително отличаващи се една от друга не само чисто външно, но и по нивото на развитие на своя отрицателен интелект.
Разликите между различните народи на Антисвета са дотолкова поразителни, че на неизкушеното човешко око те могат да се сторят представители на съвсем различни цивилизации. Един народ изпреварва другите и прогресира в своето развитие, друг изостава, а трети, преминавайки през кулминационната точка на своето развитие, сега стига до упадък. По принцип при тях има нещо много сходно с това, което съществува и при нас на Земята.
Както при нас на Земята душата на човека в течение на множество свои проявени животи се въплъщава в различни раси и народи, така и в Антисвета, в зависимост от нивото на достигнатия интелект, душата на антика трябва да премине в своето развитие в инкарнациите през всички видове и типове от намиращите се там демонични същности. Но тъй като в наше време все по-голяма част от населението на Антисвета започна да излиза за раждане във физическия план на нашата биосфера, то и над тези земни инкарнации, с цел по-добра адаптация, започна да се разпространява законът за въплъщението на антиките в белтъчни тела на хора от различни раси и народности.
Трябва да се отбележи, че робството и робовладелството при тях е изцяло узаконено, мотивирано и не е нещо срамно или престъпно от гледна точка на техния морал. Покупко-продажбата на едни антики от други, които не принадлежат към даден народ или род, тук има голямо разпространение и е една от най-перспективните форми на обогатяване.
Между другото това са именно антики, въплъщаващи се в човешки форми от памтивека, привнесли със себе си в земното човечество мисълта за възможност за владеене на роби, която и днес продължава повсеместно да живее и да се видоизменя, разклонявайки своите форми и като змия изпълзявайки във всички проявления на нашия живот. Неизтребимото чувство за собственост, така често прикривано с думата „любов”, също представлява една от формите на поробване на един човек от друг. Освен такова явно робство съществуват маса други образци на робовладеене: заплащането на свещеника за опрощаване на греховете (индулгенция), плащането за невестата, наложничеството, пълната материална зависимост на един човек от друг и т.н.
Антиките са също така смъртни, както и ние: след отхвърлянето на външната обвивка, която само смътно напомня формата на човешкото тяло, разпръсквайки по пътя парчета от етерното тяло, техните души заедно с астралното тяло се устремяват в тяхното "нагоре", тоест към самия център на Земята, през горящите слоеве магма, където те в плътността на едноизмерното Дъно пребивават в развъплътено състояние в очакване на следващото си въплъщение в пространство с по-висока измерност.
Случва се, обаче, макар и изключително рядко, изстрадалата на Дъното (осми-девети кръгове на ада) душа на бившия дълбоко паднал човек да получи нещо като просветление; тогава тя се възнася през низшите сфери на ада към околоземния астрал и получава възможност отново да се въплъти в човешки облик, като изкупва с неимоверни страдания във физическия си живот своята много тежка карма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар