"Неявните фирми" и ИНКО
За реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии, със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. се създава външнотърговското дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО). Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ.
Освен за прескачане на ограниченията фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. "Черни връх" 57 в кв. "Хладилника" в столицата.
От различни архивни документи се установява, че ИНКО осъществява търговска дейност с австрийската фирма SEMKOTEC за доставка на специализиран софтуер Silvar Lisco за завода в Ботевград, със западногерманската МВМ и австрийската CORE за доставка на интегрални схеми, както и с източногерманската "Електроник-експорт-импорт". ИНКО извършва специфична дейност за доставка на различни видове оборудвания по програмите "С" (електроника) и "С-2" (технологии за мощностите в Ботевград).
Стратегията с "неявните фирми"
Терминът "неявни фирми" е използван за пръв път именно във връзка с дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. на министър-председателя Гриша Филипов на дружеството е наредено "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията".
Тези операции се съгласуват с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи. Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна". Ръководенето на доверената фирма се осъществява чрез упълномощени служители на ИНКО, а административно-финансовият контрол е възложен на Министерството на финансите и на МВР.
По това време ИНКО има изградени търговски бюра зад граница, концентрирани във Виена, Франкфурт, Токио и Москва, и получава допълнително увеличение на щата. Ръководителите на бюрата също без изключение са или оперативни работници, или секретни сътрудници на УНТР. Вносът на ембарговото оборудване се осъществява по канали и източници, осигурени и контролирани от разузнавачите в УНТР и Центъра на ПГУ. Средствата за комуникации са секретни – оперативна поща, шифрограми и радиограми.
За улесняване на дейността на фирмите на разузнаването в Министерството на външноикономическите връзки, оглавено от Андрей Луканов през 1987 г., е създадено специално звено – отдел "Научно-техническо сътрудничество", ръководено също от офицери от УНТР. То осигурява безпрепятственото получаване на вносни разрешения. По същия начин се оперира и с митниците.
На голяма част от разузнавачите, прикрити като търговски състав, са осигурени паспорти с многократни изходни визи, а на зам.-директорите и на директорите – дипломатически паспорти. Специалният статут на предприятията на УНТР позволява редица плащания да се извършват в брой. За целта сумите се оформят като дипломатически багаж и се изнасят от оперативните работници зад граница. На колко общо възлизат валутните средства, отпускани по тази линия на ПГУ, не е известно. Със сигурност става въпрос за десетки милиони долари.
Практиката в разузнаването е изисквала залаганите за изразходване суми да се отбелязват в съответните оперативни дела. Съществува и втори източник на вписване – специални оперативни тетрадки, чрез които са се правили заявките за необходимите средства. След ноември 1989 г. на оперативните работници в ПГУ с устни заповеди е наредено да прочистят водените от тях разработки от доказателства, насочващи към изразходваните средства. Съдбата на оперативните тетрадки също е неизвестна.
Същият статут като на ИНКО е даден и на друго търговско предприятие – "Матхим", за да работи в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" – "Авала". Заедно с ИНКО те са гръбнакът на НТР. Освен позициите си в тях 05 отдел "Ембаргови операции" ползва за прикритие ВТО "Изотимпекс", ВТО "Техника", търговско предприятие "Инсист".
След промените през 1989 г.
До политическите промени в края 1989 г. ИНКО, "Матхим" и "Авала" създават редица смесени фирми с чуждо участие. Влизането в сила на Указа за стопанска дейност №56 от началото на 1989 г. поставя държавните и частните фирми при еднакви условия. Това дава възможност на ръководствата на ИНКО и "Матхим", въпреки че оперират с държавни средства, да ги използват нецелесъобразно. През март 1990 г. ПГУ е закрито, като негов правоприемник става Националната разузнавателна служба (НРС). УНТР също е закрито.
Тези структурни промени позволяват предприятията на разузнаването да се откъснат напълно от контрола на Центъра. От страна на търговските предприятия започват да се прехвърлят валутни средства в смесени дружества и да се задържат печалбите от тях зад граница. Редица служители от ръководния състав напускат разузнаването, но не и фирмите, в които работят. Започва и създаването на дъщерни фирми, в които се прехвърлят печелившите дейности на ИНКО и "Матхим".
След падането на комунизма ИНКО става обект на интензивно източване на общо над 142 млн. лева. През 1992 г. от ИНКО са прехвърлени 3,5 млн. долара в израелското дружество на ДЗУ Ди Пи Ей по проекта "Нева", откъдето следите им се губят.
Голяма част от служители на ИНКО продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия, трети просперират като бизнесмени, а някои от сътрудниците на ИНКО днес са преуспели банкери. Бивши служители на някогашното УНТР днес имат отлични позиции в различни фирми на химическата промишленост, фармацевтиката, електрониката, ИТ сектора, правни кантори и фирми за недвижими имоти, за селскостопански стоки, транспорт, банково оборудване, охранителна техника, търговия с метали и брокерски къщи, туризъм, търговия с хартии и петролни продукти, както и в застрахователния бизнес.
Източените през Първо главно управление на ДС и подчиненото му Управление "Научно-техническо разузнаване" капитали обаче са табу за всеки един то директорите на Националната разузнавателна служба, на всяко политическо мнозинство, управлявало след 10 ноември 1989 г. досега и за президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Една от причините за силната съпротива срещу отварянето на архива на разузнаването, останал затворен 20 години, е именно да не станат ясни пътищата и хората, участвали в трансферните операции на милиони западна валута, за да не им се потърси отговорност.
Националната разузнавателна служба и директорът й ген. Кирчо Киров (на снимката) не участват в междуведомствената група за установяване на изнесените български капитали зад граница от български фирми, създадена от правителството след решение на Народното събрание през 2004 г.
Разследването за източването на ИНКО
В първите години на промените прокуратурата образува дело за финансови злоупотреби в ИНКО. За тази дейност е разследван назначеният през 1992 г. директор на дружеството Стамен Петров. Един от случаите е свързан със 17 млн. долара, източени от ИНКО, с които бизнесменът Дилян Дорон прави опит за тайна приватизация на банка "Биохим". По време на разследването на злоупотребите в ИНКО неговият директор Стамен Петров напуска България. Обявен е за издирване чрез Интерпол и по-късно е открит и арестуван в Португалия, откъдето е екстрадиран. Съдебната власт не е оповестила, че разследванията срещу него е приключило и делото е разгледано в съда.
Освен за прескачане на ограниченията фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. "Черни връх" 57 в кв. "Хладилника" в столицата.
От различни архивни документи се установява, че ИНКО осъществява търговска дейност с австрийската фирма SEMKOTEC за доставка на специализиран софтуер Silvar Lisco за завода в Ботевград, със западногерманската МВМ и австрийската CORE за доставка на интегрални схеми, както и с източногерманската "Електроник-експорт-импорт". ИНКО извършва специфична дейност за доставка на различни видове оборудвания по програмите "С" (електроника) и "С-2" (технологии за мощностите в Ботевград).
Стратегията с "неявните фирми"
Терминът "неявни фирми" е използван за пръв път именно във връзка с дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. на министър-председателя Гриша Филипов на дружеството е наредено "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията".
Тези операции се съгласуват с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи. Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна". Ръководенето на доверената фирма се осъществява чрез упълномощени служители на ИНКО, а административно-финансовият контрол е възложен на Министерството на финансите и на МВР.
По това време ИНКО има изградени търговски бюра зад граница, концентрирани във Виена, Франкфурт, Токио и Москва, и получава допълнително увеличение на щата. Ръководителите на бюрата също без изключение са или оперативни работници, или секретни сътрудници на УНТР. Вносът на ембарговото оборудване се осъществява по канали и източници, осигурени и контролирани от разузнавачите в УНТР и Центъра на ПГУ. Средствата за комуникации са секретни – оперативна поща, шифрограми и радиограми.
За улесняване на дейността на фирмите на разузнаването в Министерството на външноикономическите връзки, оглавено от Андрей Луканов през 1987 г., е създадено специално звено – отдел "Научно-техническо сътрудничество", ръководено също от офицери от УНТР. То осигурява безпрепятственото получаване на вносни разрешения. По същия начин се оперира и с митниците.
На голяма част от разузнавачите, прикрити като търговски състав, са осигурени паспорти с многократни изходни визи, а на зам.-директорите и на директорите – дипломатически паспорти. Специалният статут на предприятията на УНТР позволява редица плащания да се извършват в брой. За целта сумите се оформят като дипломатически багаж и се изнасят от оперативните работници зад граница. На колко общо възлизат валутните средства, отпускани по тази линия на ПГУ, не е известно. Със сигурност става въпрос за десетки милиони долари.
Практиката в разузнаването е изисквала залаганите за изразходване суми да се отбелязват в съответните оперативни дела. Съществува и втори източник на вписване – специални оперативни тетрадки, чрез които са се правили заявките за необходимите средства. След ноември 1989 г. на оперативните работници в ПГУ с устни заповеди е наредено да прочистят водените от тях разработки от доказателства, насочващи към изразходваните средства. Съдбата на оперативните тетрадки също е неизвестна.
Същият статут като на ИНКО е даден и на друго търговско предприятие – "Матхим", за да работи в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" – "Авала". Заедно с ИНКО те са гръбнакът на НТР. Освен позициите си в тях 05 отдел "Ембаргови операции" ползва за прикритие ВТО "Изотимпекс", ВТО "Техника", търговско предприятие "Инсист".
След промените през 1989 г.
До политическите промени в края 1989 г. ИНКО, "Матхим" и "Авала" създават редица смесени фирми с чуждо участие. Влизането в сила на Указа за стопанска дейност №56 от началото на 1989 г. поставя държавните и частните фирми при еднакви условия. Това дава възможност на ръководствата на ИНКО и "Матхим", въпреки че оперират с държавни средства, да ги използват нецелесъобразно. През март 1990 г. ПГУ е закрито, като негов правоприемник става Националната разузнавателна служба (НРС). УНТР също е закрито.
Тези структурни промени позволяват предприятията на разузнаването да се откъснат напълно от контрола на Центъра. От страна на търговските предприятия започват да се прехвърлят валутни средства в смесени дружества и да се задържат печалбите от тях зад граница. Редица служители от ръководния състав напускат разузнаването, но не и фирмите, в които работят. Започва и създаването на дъщерни фирми, в които се прехвърлят печелившите дейности на ИНКО и "Матхим".
След падането на комунизма ИНКО става обект на интензивно източване на общо над 142 млн. лева. През 1992 г. от ИНКО са прехвърлени 3,5 млн. долара в израелското дружество на ДЗУ Ди Пи Ей по проекта "Нева", откъдето следите им се губят.
Голяма част от служители на ИНКО продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия, трети просперират като бизнесмени, а някои от сътрудниците на ИНКО днес са преуспели банкери. Бивши служители на някогашното УНТР днес имат отлични позиции в различни фирми на химическата промишленост, фармацевтиката, електрониката, ИТ сектора, правни кантори и фирми за недвижими имоти, за селскостопански стоки, транспорт, банково оборудване, охранителна техника, търговия с метали и брокерски къщи, туризъм, търговия с хартии и петролни продукти, както и в застрахователния бизнес.
Източените през Първо главно управление на ДС и подчиненото му Управление "Научно-техническо разузнаване" капитали обаче са табу за всеки един то директорите на Националната разузнавателна служба, на всяко политическо мнозинство, управлявало след 10 ноември 1989 г. досега и за президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Една от причините за силната съпротива срещу отварянето на архива на разузнаването, останал затворен 20 години, е именно да не станат ясни пътищата и хората, участвали в трансферните операции на милиони западна валута, за да не им се потърси отговорност.
Националната разузнавателна служба и директорът й ген. Кирчо Киров (на снимката) не участват в междуведомствената група за установяване на изнесените български капитали зад граница от български фирми, създадена от правителството след решение на Народното събрание през 2004 г.
Разследването за източването на ИНКО
В първите години на промените прокуратурата образува дело за финансови злоупотреби в ИНКО. За тази дейност е разследван назначеният през 1992 г. директор на дружеството Стамен Петров. Един от случаите е свързан със 17 млн. долара, източени от ИНКО, с които бизнесменът Дилян Дорон прави опит за тайна приватизация на банка "Биохим". По време на разследването на злоупотребите в ИНКО неговият директор Стамен Петров напуска България. Обявен е за издирване чрез Интерпол и по-късно е открит и арестуван в Португалия, откъдето е екстрадиран. Съдебната власт не е оповестила, че разследванията срещу него е приключило и делото е разгледано в съда.
50 % от агенциите за недвижими имоти са на ДС, 30% работят с ДС, 20% "независими" също работят за бившите служби - минали в нелегалност чрез внедрени служители чрез агенциите за труд и работна сила - също под контрола на МАФИЯТА ДС - ТОРА НОСТРА.
Талонни игри, грабеж на спестяванията в банки и буркани с цел обедняване и контрол на гоите - ДС - ТОРА НОСТРА.
Мутри, полицаи, военни куки, щатни и нещатни служители, партиен електорат, кошерен легион насочван от нелегалната ДС с цел унищожаване на зародилия се дребен и среден бизнес чрез рекет, обири, кражби на едро(и от служители на НАП) и дребно(чрез внедряване на техни куки), кражби на бизнеси и мн.др.
Мутри, полицаи, военни куки, щатни и нещатни служители, партиен електорат, кошерен легион насочван от нелегалната ДС с цел унищожаване на зародилия се дребен и среден бизнес чрез рекет, обири, кражби на едро(и от служители на НАП) и дребно(чрез внедряване на техни куки), кражби на бизнеси и мн.др.
Имотна мафия, жълти книжки(за защита на измамниците), психометрични лаборатории, телефонни измами, източване на ДДС(със съдействието на НАП), кражби, убийства -ДС - ТОРА НОСТРА.
Не сирийска мафия превзе “Пиротска” а ДС - ТОРА ностра чрез агентите си тарамбуки Тайнственият бос Халид който се разпореждал с магазини в центъра на София излезе терорист. Магазинери бягат от столичната Мека на дребната търговия – ул. “Пиротска” Причината за масовото опразване на щандове и витрини е във високите наем, които един от тарторите на сирийския клон на мафията ДС - ТОРА НОСТРА у нас държи от години насам Това е крупният вносител на злато у нас – Мохамед Шех-Халид – по произход тюркмен, роден в Сирия до границата с Турция и получил преди десетилетие гражданство у нас по незнаен път. Халид, който говори твърде развален български език, е управител на златарски магазин в центъра на София от много години насам, но си докарва хиляди левове от наеми на помещения в търговската зона, чийто собственик дори не е той. Агента на ДС Халид е наел десетки магазини на известната столична улица от различни собственици. В договорите, които подписва с тях обаче задължително вкарва клауза за право на преотдаване под наем. Така той плаща на истинския собственик на имота половината от наема, който взима от магазинерите. Примерите за подобни схеми на Халид са многобройни и фрапиращи. За помещение от 14 квадратни метра Халид прибира от търговеца 2400 лева. на месец или по 171 лева на квадрат.
Дългогодишния лихвар от Асеновград, асуромангала Румен Дерменджиев-Мунгата(бели цигхани - хазари) и кука на ДС-ТОРА НОСТРА(за пране на пари) е добре известен с това, че наскоро спечели баснословните 548 000 лв.от #НеделнияДжакпот и печелил над 141 000 лв. и над 98 000 лв. в рамките на месец. Няма кой да свали Румен Демерджиев от трона!!! Царят на електронната рулетка за пореден път в последните два месеца печели солидна сума в казино #efbet Пловдив! Феноменалният играч, който е автор на израза: „Който не е кука, той не печели", още веднъж доказа колко е прав, защото грабна нови 431 647 лв. от любимата си електронна рулетка! Не е лесно да си на върха - за големите печалби се изисква най-вече сътрудничество с ДС-ТОРА НОСТРА!
В България е налице мафия, която управлява държавата и държи обществото в плен вече близо 30 години, като корените ѝ датират от 70-те години на миналия век, когато започват да се формират първите големи апетитни финансови средства. Прокламираните принципни начала в Конституцията – демократична и правова държава, както и общочовешките ценности – равенство, справедливост и т. н. са бутафория, защото държавата не служи на народа, тя влиза в ролята си само когато се събират данъци, такси, корупционни суми и при избори, с които се легитимира властта на мафията. Тази престъпна организация има пирамидална структура, която кореспондира с йерархичната структура на държавното управление. Съществуването ѝ се улеснява от народопсихологията и от външни за държавата интереси и влияния.
На генерално ниво имаме обособяване на два клана – „Източен“ и „Западен“, които са си разделили територията, пазара и властта. Показателен актуален пример в тази насока е поделената между тях съдебна власт – едните държат Прокуратурата, а другите Съда. В основата им стоят „бащиците“ на прехода, които правиха и продължават да правят трансформацията от социализъм към капитализъм, единствено чрез престъпно присвояване на всички публични ресурси за тях и техните придворни лакеи, които спомагат да се поддържа статуквото. С течение на времето те се сменяха персонално и поколенчески, но си останаха все същите – комунисти, като се започне от началото на прехода – другари от политбюро и се стигне до днес – пременени в нови одежди като репресирани или като твърди евроатлантици, но всъщност млади комунисти. Същите постоянно еволюираха в посока усъвършенстване на незаконните схеми, безскрупулността, лицемерието и ориенталската показност. Разбира се, катарзис не настъпи при нито един от тях, поне не до момента.
В състава на всеки клан влизат корпоративни лица, неформални центрове за инженерстване на политическата сцена, камуфлирани като научни и неправителствени организации, политически партии, представителство от „проверени“, а не от достойни хора в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, контролирани средства за масово осведомяване и платени експерти във всички области. Оперативният мениджмънт на мафията се осъществява през длъжността „министър – председател“. Това произтича от факта, че през тази длъжност, съгласно законовите правомощия, се управляват всички публични блага (през ресорните министри и председатели на агенции), а също че и оттам се дава генерална политическа индулгенция за управлението на всички обществени сектори. Лицата, заемали този пост досега в годините на прехода може условно да се разделят в две групи – „активни“ и „пасивни“.
Те попадат в тези групи вследствие на характеристиките на личността и начина на излъчването им за този пост от гореспоменатите неформални центрове за инженерстване, установени в страната. „Активните“ участват пряко и контролират крупните незаконни дейности, съответно и процентът отчисление за тях е голям, като сред тях има такива, които са откраднали над 1 млрд. лв. За „пасивните“, които се явяват подставени лица е характерно, че зад тях се оформя борд, който управлява в сянка. Обикновено това са няколко олигарха, на които е преотстъпена цялата власт, произтичаща от длъжността „премиер“. Същите определят институционалната политика в отделните сектори и управляват незаконните схеми. Пресен пример за такова управление на страната е правителството в периода 2013-2014 г.
Премиерът винаги е на едно стъпало от мафиотската пирамида с олигарсите и всички икономически лица, които имат доминираща роля в различните сектори на пазара. Отношенията между тях се развиват в две направления. Едното е уговаряне на корупционна основа на обществени поръчки, предимно в инфраструктура и енергетика, концесии, поддържането на монополни положения, търговия с оръжие и други схеми, с които се извличат крупни незаконни печалби от порядъка на 5 – 100 млн. на сделка. Назад във времето, при минали правителства, в тази графа влизат криминалната приватизация, неизгодни заменки на държавни имоти, финансови афери (банките – пирамиди и галопиращата инфлация в началото на 90-те на миналия век), контролираната контрабанда по време на югоембаргото и други. Затова имаме премиер – флагман на обществените поръчки, друг на заменките, трети на приватизацията и т.н.
Другата плоскост, въз основа на която се развиват тези отношения, е кадруването в министерства, държавни агенции, служби за сигурност. Икономическите лица предлагат свои доверени хора за ръководители на съответните държавни структури (министерства, агенции, фондове, служби, прокуратура, съд и др.), които се явяват администриращ и контролиращ орган на секторите от пазара, където те развиват своя бизнес. Това е срастването и овладяването на държавата от мафията. По този начин те си осигуряват „чадър“ за безпрепятствено осъществяване на всякакви нарушения и престъпления. Този модел на кадруване се прилага по всички нива надолу по пирамидалната структура.
Отделно, около личността на премиера винаги се формират групички от изключително доверени лица, които го обезпечават организационно и логистично за осъществяването на тази голяма по обем незаконна дейност. Това включва посредничество и организиране на неформални срещи, осигуряване на парични транзакции по незаконните дейности, контролирано медийно отразяване и други. Годишно се генерират милиарди, откраднати от бюджета (през приходната и разходната част) и от потребителите чрез установените монополи в различните пазарни сектори. Участниците на това стъпало създават модела на поведение и необходимата среда за осъществяване на незаконни дейности и корупционни практики за всички надолу по веригата както в бизнеса, така и в държавната администрация. Това са неписаните правила на политико – олигархичната каста.
Всеки, който иска да прави нещо в държавата трябва да играе по тези неписани правила, за да има успех, а по този начин става част от мафията. Един път действали по тях, те попадат в зависимости и вече не могат да вдигат глава срещу политико – олигархичната каста, защото нарушат ли омертата, губят всичко. Това „всичко“ има не само материално измерение, но води и до социално изключване, заклеймяване от кастата като ненадеждни за бизнес и кариера. Останалата част от населението – наемната работна ръка, изпълнителският състав от държавната администрация, подрастващото поколение и пенсионерите, дори да искат да променят нещо в държавата, не разполагат с необходимите възможности.
Те не могат да популяризират в публичното пространство техните искания, нямат средства да се организират в трайни и единни сдружения за отстояване на техните интереси, нямат обединяващи общи каузи, както при мафията се явява грабенето, което в ерата на консуматорското поведение може да изкуши всеки. Същевременно, всичките тези години на икономическа криза и всеобща несигурност развиха в обикновените хора мисленето за спасяването на всеки поединично и следването на максимата „преклонена глава, сабя не я сече“. Избуяха в нас и типичните народопсихологически черти – завист и страх, което ни направи големи егоисти и завършени лицемери или ориенталско съдържание със западна опаковка. Всеки говори за гражданско самосъзнание, но се броят на пръсти онези, които са готови на обществени начала да направят нещо, без да имат от това пряк материален интерес. Това е порочен кръг, за излизането от който трябва да се плати висока социална и икономическа цена.
Мафията е сплотена, а народа – разединен и неориентиран, за което престъпната каста усилено се грижи, като постоянно ни делят на русофили и русофоби, леви и десни, докато те извършват големите грабежи и националните предателства. Вследствие на всички горепосочени обстоятелства, облагодетелстващи мафията, последната се обособи като трайна и устойчива организация със силно развита дистрибуционна мрежа за разпространяване и прилагане на неписаните ѝ правила, по които да върви цялото обществото. Тази машина купува и мачка всеки, дръзнал да иска спазването на законните правила, защото това би застрашило нейното съществуване.
Следващото стъпалото надолу по пирамидалната мафиотска структура е заето от местните феодали и криминалните клики, установили се във всички сектори – образование, здравеопазване, земеделие, сигурност, екология и др., окопали са се там и колят и бесят по ниските нива на администрацията. Тяхната роля и влияние в политическия, икономически и обществен живот на страната ще бъдат разгледани в следващото изложение…
https://www.blitz.bg/
Милиционери-бандити от ДС на БКП заемат най-висшите държавни постове, както в законодателната, така и в изпълнителната власт, в Руско-Турския Кенеф!
Бандит от тежката организирана престъпност оглавява разузнаването: https://clck.ru/ByooB
Доносник на ДС участвал в преследването, задържането и разпита на немски граждани бягащи от ГДР(бог знае колко от тях е утрепал и какви мъчения е прилагал при разпитите им), бандит покровителствал като полицейски началник във Велико Търново сводниците и отвличането на хиляди момичета за секс-робини, покровителствал наркотърговците и телефонните измамници!
НРС си има своя централа за подслушване и следене на хора, както в България, така и в чужбина!
Тка, че ударните групи за телефонни измами, домови кражби, имотни измами и отвличания на момичета за секс-робини, получават професионална подробна информация за бъдещите си жертви именно от службите!
Стратегията и тактиката за всяка една операция се разработва от службите!
Полицейските началници организират и ръководят прякото изпълнение на „мероприятието“!
Отряд за наказателни поръчки на мафията - българската прокуратура.ВСИЧКИ ПОЛИЦАИ ОТ ,,ГОРЕ,, ДО ,,ДОЛУ,, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕЗ 6 МЕСЕЦА НА ДЕДЕКТОРА НА ЛЪЖАТА! ! ! ! ! НО ПЪК ИМА И ГОЛЯМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ОСТАНЕМ БЕЗ. ,,МВР,,..............
Полицейските началници организират и ръководят прякото изпълнение на „мероприятието“!
Отряд за наказателни поръчки на мафията - българската прокуратура.ВСИЧКИ ПОЛИЦАИ ОТ ,,ГОРЕ,, ДО ,,ДОЛУ,, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕЗ 6 МЕСЕЦА НА ДЕДЕКТОРА НА ЛЪЖАТА! ! ! ! ! НО ПЪК ИМА И ГОЛЯМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ОСТАНЕМ БЕЗ. ,,МВР,,..............
Ударните групи за телефонни измами, домови кражби, имотни измами и отвличания на момичета за секс-робини, получават професионална подробна информация за бъдещите си жертви именно от службите!
Стратегията и тактиката за всяка една операция се разработва от службите!
Полицейските началници организират и ръководят прякото изпълнение на „мероприятието“!
Отряд за наказателни поръчки на мафията - българската прокуратура.
Бивш полицейски служител уби съседа си, рани жена му и се самоуби. Инцидентът е станал посред бял ден днес в петричкото село Капатово. Малко след 12 ч. семейство Шкалови се връщат от пазар. Преди да влязат в къщата си ги застигат куршумите на съседа им Георги Тимов. 53-годишната Йордана успява да се обади на сина си. Според Илиян Шкалов съседът на неговите родители, който е произвел изстрелите, е освидетелстван и с жълта книжка - дар от психометричните лаборатории на ДС - ТОРА НОСТРА.
В селото познават бившия полицай като конфликтна личност. Местните твърдят, че това не е първото му убийство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар