Първата световна война била запалена в Сараево, където членовете на тайно общество Гаврилович и Гаврило Принцип убиват австро-унгарския наследник. И двамата са масони, става ясно в хода на разследването. През 1926г. сръбският масон Лазаревич ще признае това на масонска сбирка в Дома на сръбската гвардия в Белград.
Войната, пламнала през 1914г. и завършила през 1919г., дава като резултат:
9 милиона убити, три разбити големи европейски монархии - Австро-Унгария, Германия и Русия. И огромни печалби за САЩ. До 1914г. САЩ имат общи дългове към европейски страни на стойност над 7 милиарда долара. По време на войната САЩ не само ликвидират дълговете, но и стават най-големият кредитор в света. 1920г. заварва съюзниците с общ дълг 20 милиарда към САЩ. В списъка на длъжниците влизат: Англия, Франция, Италия, Белгия, Чехословакия, Югославия, Австрия, Естония, Латвия, Литва и Унгария.
Общата сума на печалбите на американските корпорации от тази война се изчислява на 27,3 милиарда тогавашни долара. Само за 1916г. в отчета на 48 водещи щатски фирми се наброяват 965 милиона тогавашни долара печалба. Броят на милионерите в САЩ нараства шест пъти в периода 1914-1919г. Тази финансова върхушка е главно еврейска, както доказва автомобилният магнат Хенри Форд в книгата си ,,Световното еврейство" от 1920г. Това е съпроводено и с мощна еврейска емиграция от Европа към САЩ през тези години. ,,В периода 1904-1914г. ежедневно пристигат по 100 000 евреи" пише в ,,Евреите в международната политика", София 1998г., издадена със съдействието на израелския посланик. Пак в това изследване се отчита, че ,,в навечерието на Първата световна война американското еврейство е втората по големина еврейска общност в света след Русия".
Споменатият по-горе милионерски елит, забогатял от съсипването на Европа чрез война, е основно еврейски. Ето какво пише: ,,Евреите в международната политика": ,,Редица индустриалци и финансисти от тази среда (еврейската) се превръщат в синоним на развитието на Америка като световна сила. Имена като Селигмън, Гугенхайм, Кун Лоеб (финансирали болшевишката революция), Уолбърг, Спайър, Шиф, Строс, Лемън, Гоу-лдмън, Роузънуълд, Сакс и др. представляват фамилии, основатели на мощни финансови институции и търговски компании." Лично президентът Уилсън предлага за член на Върховния съд отявления ционист Луис Брандайс. Той пък привлича във върховната съдебна власт други ционисти - Гоулдбърг, Фортас, Гинзбърг и др.
Ето как стоят нещата след Втората световна война със стандарта на евреите в Америка според статистическите данни от преброяването на населението през 1970г., изготвени от ..The Urban Institute, Wasgington, D.C." и публикувани в изследването на Thomas Sowell ,,Ethnic America - A History" през 1981г. При налагане на мярка от 100 единици за среден жизнен стандарт семейният доход на етническите групи в САЩ е следният: на евреите е на първо място - 172 единици, следван от японците - 132 единици, поляците - 115 единици, китайците и италианците - 112 единици, германците и англосаксонците - 107 единици, ирландците - 103 единици, следват групите под средния стандарт: филипинците - 99 единици, емигранти от Антилските острови - 94 единици, мексиканци - 76 единици, пуерториканци - 63 единици, чернокожи - 62 единици, индианци - 60 единици. Както виждаме, коренното население на САЩ е най-ниско в стълбицата на материалното богатство, а на първо място е ,,богоизбраният" народ, който носи със себе си и прилага навсякъде философията на обсебване на чуждото богатство като нещо дадено свише. Тези, които биха казали, че евреите са най-богатите в САЩ, защото са най-умни, нека да поспорят с англосаксонците, ирландците или италианците по този въпрос. Освен че такова изявление ще бъде проява на расизъм в най-чиста форма, то няма да отговаря и на истината.
След като евреите са превзели финансово и политически Америка, не е за чудене, че през 1962г. Върховният съд на САЩ начело с ционистите Брандайс, Гоулдбърг, Гинзбърг забранява четенето на християнски молитви и Евангелието в американските училища.
В същото време мощната Русия (там е втората по големина еврейска общност, както видяхме по-горе), е извадена от играта и предадена на съсипия и ограбване от евреите-болшевики - от Бронщайн-Троцки до Кириенко, Чубайс, Гайдар, Березовски и останалите днешни ,,олигарси", които ограбват руската страна след т.нар. перестройка и които грешно наричат ,,руски олигарси"; защото те са чисти евреи и са толкова руснаци, колкото бяха сатрапите Троцки, Свредлов, Ягода, Каганович и останалите убийци на 66 милиона християни!
Вече няма кой да конкурира новата Юдея - САЩ. Те стават водеща сила много преди да се появи държавата Израел. Впрочем на мирната конференция във Версай през 1919г. американското еврейство е силно застъпено, както пише в ,,Евреите в международната политика" - Луис Маршал, Джулиан Мак и други работят заедно с видни европейски евреи и стигат до споразумението да се създаде еврейска държава на територията на Палестина. Но до този момент ще изминат все пак десетилетия и още една разоряваща война, отнела 20 милиона християнски, православни руски живота - Втората световна война.
Как американците не искаха да влизат във война, но ги накараха с медийни фалшификати
През 1917г. за американците войната в Европа звучи като война на Марс. Толкова е откъсната от техния живот и проблеми. Финансовата върхушка обаче държи да вкара САЩ във война, защото това ще я направи по-силна финансово и политически и ще преразпредели капиталите в света в нейна полза. Как да стане това?
За първи път тогава биват въведени модерните методи на пъблик релийшънс - на модерната агресивна реклама. За неин баща се приема Едуард Л. Бернайс, американски евреин, племенник на Зигмунд Фройд, който през първите десетилетия на ХХ век налага в САЩ психогенни методи на рекламиране и обработване на общественото мнение. Този Бернайс участва в една специална правителствена комисия, оглавявана от Джордж Крийл, която има за цел да разпали военни страсти у американците и да ги накара да искат да влязат във войната. Комисията работи здраво и чрез основните медии успява да внуши на янките, че германците са зверове, които разкъсват малки белгийски и френски деца с щиковете си. Това става чрез фалшифицирани снимки и масирана обработка на общественото мнение. Тогава се ражда и това, което днес наричаме модерна социология. Манипулирането на общественото мнение чрез допитване до хората. Тези допитвания винаги могат да се представят като ,,нагласите на обществото" в момента, въпреки че не е точно така. Но и днес огромни световни социологически агенции правят сериозни пари от ,,проучвания на общественото мнение", което всъщност е манипулиран на общественото мнение, защото всичко зависи какви въпроси ще зададеш, на кого (ти си избираш) и как ще обработиш резултатите. През последните три-четири години в България например поредица от предизборни прогнози на водещи социологически агенции се разминаха тотално с резултатите на изборите, което показа измамния характер на социологическите данни. Но през 1916-1917г. в САЩ се правят първите стъпки в гигантското модерно манипулиране на общественото мнение.
Сондажите от това време сочат, че за три-четири месеца става обръщане на мисленето у широката публика.
Пропагандата дава плод и през 1917г. почти половината американци вече искат да участват във войната, докато преди това са били под 10%. По признанието на Крийл евреинът Бернайс имал ,,по-отговорно и значимо положение от който и да било друг пост, който може да заема". Фамилията Бернайс си струва да се запомни, защото през 1945г. зетят на Едуард - Мъри Бернайс, пък ще стане главен организатор на Нюрнбергския процес. И ще дирижира деформирането на информацията от показанията на Хитлеровата администрация така, че да изкара евреите първа и най-голяма жертва на нацизма. Тогава се ражда сюжетът, наречен холокост, разобличен от швейцареца Юрген Граф. Версията е, че в пещите на Хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи. След войната е установено, че от Третия райх остават 3000 тона документация. В нито един документ на стриктните германци не е намерено доказателство, че евреи са унищожавани в ,,газови камери", както днес се учи в учебниците и пише в енциклопедиите.
Първи през 50-те и 60-те години французинът Пол Расиние, борец от Френската съпротива и затворник от Бухенвалд, публикува в книгата си ,,Лъжата на Одисей" своите аргументи против версията за милионите евреи, задушавани в газови камери. След него с темата се занимават редица изследвачи като Юрген Граф от Швейцария, Роберт Форисон, преподавател в университета в Лион, англичанинът Дейвид Ървинг, германският политолог Удо Валенси, издател на списанието ,,Исторически факти", юристът Вилхелм Щеглиц и американецът Артър Бътц. Всички те стигат след щателно и непредубедено изследване до извода, че версията за ,,газовите камери", в които са унищожавани евреи, е измислица, въведена в употреба доста след войната. Изследователите на т.нар. холокост установяват, че нито един химик или инженер не е проучвал експертно през десетилетията след Втората световна война концлагерите и техните газови камери.
Единствената експертиза е на американския инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер, който чак през 1988г. отива с екип в Полша и изследва експертно т.нар. газови камери. Изводите на Лойхтер са категорични: ,,Газовите камери не са конструирани като такива и не биха могли да действат като инструмент за масово убиване на хора. Те не са били херметизирани, липсвали са разпределителни механизми за газ, липсвали са подгряващи устройства (а газът Циклон Б, който според фалшифицираните показания на ,,свидетели" е бил използван за убиването на евреи, се нуждае от минимум 25 градуса топлина, за да действа). Лойхтер установява още: ,,в стените няма отлагания на цианид, което е невъзможно, ако е бил използван този газ. Също така Лойхтер сочи, че крематориумите в тогавашните концлагери не могат да изгарят толкова много трупове, колкото описва основният ,,свидетел" в Нюрнберг - Рудолф Хос. Самият Хос е уличен в груба лъжа, тъй като твърди, че посетил лагера в Треблинка през юни 1941г., а самият лагер е открит през 23 юни 1942г.".
В същото време мощната Русия (там е втората по големина еврейска общност, както видяхме по-горе), е извадена от играта и предадена на съсипия и ограбване от евреите-болшевики - от Бронщайн-Троцки до Кириенко, Чубайс, Гайдар, Березовски и останалите днешни ,,олигарси", които ограбват руската страна след т.нар. перестройка и които грешно наричат ,,руски олигарси"; защото те са чисти евреи и са толкова руснаци, колкото бяха сатрапите Троцки, Свредлов, Ягода, Каганович и останалите убийци на 66 милиона християни!
Вече няма кой да конкурира новата Юдея - САЩ. Те стават водеща сила много преди да се появи държавата Израел. Впрочем на мирната конференция във Версай през 1919г. американското еврейство е силно застъпено, както пише в ,,Евреите в международната политика" - Луис Маршал, Джулиан Мак и други работят заедно с видни европейски евреи и стигат до споразумението да се създаде еврейска държава на територията на Палестина. Но до този момент ще изминат все пак десетилетия и още една разоряваща война, отнела 20 милиона християнски, православни руски живота - Втората световна война.
Как американците не искаха да влизат във война, но ги накараха с медийни фалшификати
През 1917г. за американците войната в Европа звучи като война на Марс. Толкова е откъсната от техния живот и проблеми. Финансовата върхушка обаче държи да вкара САЩ във война, защото това ще я направи по-силна финансово и политически и ще преразпредели капиталите в света в нейна полза. Как да стане това?
За първи път тогава биват въведени модерните методи на пъблик релийшънс - на модерната агресивна реклама. За неин баща се приема Едуард Л. Бернайс, американски евреин, племенник на Зигмунд Фройд, който през първите десетилетия на ХХ век налага в САЩ психогенни методи на рекламиране и обработване на общественото мнение. Този Бернайс участва в една специална правителствена комисия, оглавявана от Джордж Крийл, която има за цел да разпали военни страсти у американците и да ги накара да искат да влязат във войната. Комисията работи здраво и чрез основните медии успява да внуши на янките, че германците са зверове, които разкъсват малки белгийски и френски деца с щиковете си. Това става чрез фалшифицирани снимки и масирана обработка на общественото мнение. Тогава се ражда и това, което днес наричаме модерна социология. Манипулирането на общественото мнение чрез допитване до хората. Тези допитвания винаги могат да се представят като ,,нагласите на обществото" в момента, въпреки че не е точно така. Но и днес огромни световни социологически агенции правят сериозни пари от ,,проучвания на общественото мнение", което всъщност е манипулиран на общественото мнение, защото всичко зависи какви въпроси ще зададеш, на кого (ти си избираш) и как ще обработиш резултатите. През последните три-четири години в България например поредица от предизборни прогнози на водещи социологически агенции се разминаха тотално с резултатите на изборите, което показа измамния характер на социологическите данни. Но през 1916-1917г. в САЩ се правят първите стъпки в гигантското модерно манипулиране на общественото мнение.
Сондажите от това време сочат, че за три-четири месеца става обръщане на мисленето у широката публика.
Пропагандата дава плод и през 1917г. почти половината американци вече искат да участват във войната, докато преди това са били под 10%. По признанието на Крийл евреинът Бернайс имал ,,по-отговорно и значимо положение от който и да било друг пост, който може да заема". Фамилията Бернайс си струва да се запомни, защото през 1945г. зетят на Едуард - Мъри Бернайс, пък ще стане главен организатор на Нюрнбергския процес. И ще дирижира деформирането на информацията от показанията на Хитлеровата администрация така, че да изкара евреите първа и най-голяма жертва на нацизма. Тогава се ражда сюжетът, наречен холокост, разобличен от швейцареца Юрген Граф. Версията е, че в пещите на Хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи. След войната е установено, че от Третия райх остават 3000 тона документация. В нито един документ на стриктните германци не е намерено доказателство, че евреи са унищожавани в ,,газови камери", както днес се учи в учебниците и пише в енциклопедиите.
Първи през 50-те и 60-те години французинът Пол Расиние, борец от Френската съпротива и затворник от Бухенвалд, публикува в книгата си ,,Лъжата на Одисей" своите аргументи против версията за милионите евреи, задушавани в газови камери. След него с темата се занимават редица изследвачи като Юрген Граф от Швейцария, Роберт Форисон, преподавател в университета в Лион, англичанинът Дейвид Ървинг, германският политолог Удо Валенси, издател на списанието ,,Исторически факти", юристът Вилхелм Щеглиц и американецът Артър Бътц. Всички те стигат след щателно и непредубедено изследване до извода, че версията за ,,газовите камери", в които са унищожавани евреи, е измислица, въведена в употреба доста след войната. Изследователите на т.нар. холокост установяват, че нито един химик или инженер не е проучвал експертно през десетилетията след Втората световна война концлагерите и техните газови камери.
Единствената експертиза е на американския инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер, който чак през 1988г. отива с екип в Полша и изследва експертно т.нар. газови камери. Изводите на Лойхтер са категорични: ,,Газовите камери не са конструирани като такива и не биха могли да действат като инструмент за масово убиване на хора. Те не са били херметизирани, липсвали са разпределителни механизми за газ, липсвали са подгряващи устройства (а газът Циклон Б, който според фалшифицираните показания на ,,свидетели" е бил използван за убиването на евреи, се нуждае от минимум 25 градуса топлина, за да действа). Лойхтер установява още: ,,в стените няма отлагания на цианид, което е невъзможно, ако е бил използван този газ. Също така Лойхтер сочи, че крематориумите в тогавашните концлагери не могат да изгарят толкова много трупове, колкото описва основният ,,свидетел" в Нюрнберг - Рудолф Хос. Самият Хос е уличен в груба лъжа, тъй като твърди, че посетил лагера в Треблинка през юни 1941г., а самият лагер е открит през 23 юни 1942г.".
Според английското разузнаване няма данни за газови камери
То разшифрова кода на концлагерите на Германия още през 1942г. и подслушва всички обменяни информации от тогава до края на войната. Професор Хинсли от Кеймбридж, работил през войната като дешифровчик, пише в книгата си ,,Английското разузнаване през Втората световна война": ,,Германските радиограми не съдържаха никакви указания за умъртвяван с газ."
Че версията е съчинена късно след войната, показва и един драстичен факт. В книгата на еврейския международен деец Еди Визел ,,Нощта", излязла през 1958г. и визираща концлагерите (самият Визел е бил в Освиенцим), няма нито дума за ,,газови камери". В изданието на немски от 1990г. с преводач Курт Майер Класон обаче вече се появява терминът ,,газова камера".
По принцип войната ражда най-драстичните форми на пропагандни лъжи. През 1916г. например в ,,Дейли Телеграф" се появява ,,информация" как австрийци и българи убиват с газ 700 000 сърби! Тази нелепост дори не е проверявана след войната, тъй като е очевиден абсурд. Но когато се играе мръсно, всичко е позволено. С историята за холокоста евреите си извоюват огромни преимущества пред света. Никой не може вече да каже нещо лошо за тях. Чрез свои лобита в европейските парламенти те налагат закони, наказващи всеки изследовател, който се осмели дори да проучва и подлага на съмнение официалните данни за жертвите-евреи през войната и начина, по който са умъртвени.
Срещу част от изброените по-горе ,,ревизионисти" като Форисон и други са предприемани съдебни преследвания и физически нападения. През 1990г. т.нар. закон ,,Гесо" във Франция предвижда една година затвор за всеки, който се усъмни в холокоста. Законът е приет с гласовете на социалисти и комунисти по инициативата на секретаря на социалистите - евреина Лоран Фабиюс. Показателна за действията на еврейските организации е атаката срещу Ернст Цюндел, канадец от немски произход, който пише и издава книгата ,,Наистина ли загинаха 6 милиона?", в която оборва версиите за газовите камери и за шестте милиона избити евреи от германците. През 1985г. Цюндел е привлечен под отговорност по подобен закон като френския ,,Гесо". Осъден е на 15 месеца лишаване от свобода. Той обжалва и през 1988г. отново след дълги перипетии е осъден на 9 месеца затвор, но е освободен след подписване на декларация, че няма да пише и говори на темата холокост. Чак на 28 август 1992г. Цюндел е оправдан след поредното обжалване, но получава закана от еврейски организации да бъде съден за ,,всяване на расова омраза".
Историята за холокоста е и много доходоносна. Според сп. ,,Шпигел", бр. 18 от 1992г., от 1952г. насам ГФР е изплатила на Израел и на еврейски ционисти организации общо 85.4 милиарда DM!
От годините на първите мозъчни атаки върху американското население остава важният извод за създателите на обществено мнение - елита, че най-важното е да се създаде образът на врага за публиката. Останалото е бизнес. А в бизнеса трябва да има губещи, за да има печеливши.
Факт е, че днес държавници и политици не смеят да кажат дума против Израел, държава, създадена с терор през 1948г., неспазила десетки резолюции на ООН, провела десетки агресивни войни и нападения срещу съседни държави, избила стотици хиляди цивилни палестинци и араби, за да си отвори ,,жизнено пространство". Германия продължава да изплаща милиардни репарации на Израел, САЩ наливат всяка година по 6 милиарда долара в тази държава и поддържат всяка нейна прищявка, демонстрирайки открито двоен стандарт. Но нито Израел, нито ненормално слагаческото поведение на европейските страни към тази еврейска държава щеше да съществува без Хитлер - човека, който превърна евреите в мъченици на ХХ век. Който направи така, че никой сега не говори за 20-те милиона руснаци и милионите други жертви на войната, а само за спортните 6 милиона загинали евреи. Точно както смъртта на 500 000 индонезийци през 1965г. не накара света да трепне, но гибелта на 5000 американци на септември 2001г. раздвижи всички световни медии.
Но кой създаде Хитлер? Кой финансира войната му? Още една тема, която е табу за западните медии. Защо ли?
Защото тези, които платиха за болшевишката революция през 1917г. в Русия финансираха и Хитлер. Нима е възможно еврейски финансови магнати да плащат на най-големият враг на евреите? Не е ли това поредица от ,,антисемитския" заговор от теорията на конспирацията?
Фактите показват, че конспирация има, но тя е в здравата комбина между западноевропейските и американските медии и бизнес кръгове, както и политици, които общо крият връзката между наднационалния елит, концентрирал капиталите на света, и най-радикалните терористични движения и диктаторските режими, без значение дали се наричат комунистически или нацистки.
То разшифрова кода на концлагерите на Германия още през 1942г. и подслушва всички обменяни информации от тогава до края на войната. Професор Хинсли от Кеймбридж, работил през войната като дешифровчик, пише в книгата си ,,Английското разузнаване през Втората световна война": ,,Германските радиограми не съдържаха никакви указания за умъртвяван с газ."
Че версията е съчинена късно след войната, показва и един драстичен факт. В книгата на еврейския международен деец Еди Визел ,,Нощта", излязла през 1958г. и визираща концлагерите (самият Визел е бил в Освиенцим), няма нито дума за ,,газови камери". В изданието на немски от 1990г. с преводач Курт Майер Класон обаче вече се появява терминът ,,газова камера".
По принцип войната ражда най-драстичните форми на пропагандни лъжи. През 1916г. например в ,,Дейли Телеграф" се появява ,,информация" как австрийци и българи убиват с газ 700 000 сърби! Тази нелепост дори не е проверявана след войната, тъй като е очевиден абсурд. Но когато се играе мръсно, всичко е позволено. С историята за холокоста евреите си извоюват огромни преимущества пред света. Никой не може вече да каже нещо лошо за тях. Чрез свои лобита в европейските парламенти те налагат закони, наказващи всеки изследовател, който се осмели дори да проучва и подлага на съмнение официалните данни за жертвите-евреи през войната и начина, по който са умъртвени.
Срещу част от изброените по-горе ,,ревизионисти" като Форисон и други са предприемани съдебни преследвания и физически нападения. През 1990г. т.нар. закон ,,Гесо" във Франция предвижда една година затвор за всеки, който се усъмни в холокоста. Законът е приет с гласовете на социалисти и комунисти по инициативата на секретаря на социалистите - евреина Лоран Фабиюс. Показателна за действията на еврейските организации е атаката срещу Ернст Цюндел, канадец от немски произход, който пише и издава книгата ,,Наистина ли загинаха 6 милиона?", в която оборва версиите за газовите камери и за шестте милиона избити евреи от германците. През 1985г. Цюндел е привлечен под отговорност по подобен закон като френския ,,Гесо". Осъден е на 15 месеца лишаване от свобода. Той обжалва и през 1988г. отново след дълги перипетии е осъден на 9 месеца затвор, но е освободен след подписване на декларация, че няма да пише и говори на темата холокост. Чак на 28 август 1992г. Цюндел е оправдан след поредното обжалване, но получава закана от еврейски организации да бъде съден за ,,всяване на расова омраза".
Историята за холокоста е и много доходоносна. Според сп. ,,Шпигел", бр. 18 от 1992г., от 1952г. насам ГФР е изплатила на Израел и на еврейски ционисти организации общо 85.4 милиарда DM!
От годините на първите мозъчни атаки върху американското население остава важният извод за създателите на обществено мнение - елита, че най-важното е да се създаде образът на врага за публиката. Останалото е бизнес. А в бизнеса трябва да има губещи, за да има печеливши.
Факт е, че днес държавници и политици не смеят да кажат дума против Израел, държава, създадена с терор през 1948г., неспазила десетки резолюции на ООН, провела десетки агресивни войни и нападения срещу съседни държави, избила стотици хиляди цивилни палестинци и араби, за да си отвори ,,жизнено пространство". Германия продължава да изплаща милиардни репарации на Израел, САЩ наливат всяка година по 6 милиарда долара в тази държава и поддържат всяка нейна прищявка, демонстрирайки открито двоен стандарт. Но нито Израел, нито ненормално слагаческото поведение на европейските страни към тази еврейска държава щеше да съществува без Хитлер - човека, който превърна евреите в мъченици на ХХ век. Който направи така, че никой сега не говори за 20-те милиона руснаци и милионите други жертви на войната, а само за спортните 6 милиона загинали евреи. Точно както смъртта на 500 000 индонезийци през 1965г. не накара света да трепне, но гибелта на 5000 американци на септември 2001г. раздвижи всички световни медии.
Но кой създаде Хитлер? Кой финансира войната му? Още една тема, която е табу за западните медии. Защо ли?
Защото тези, които платиха за болшевишката революция през 1917г. в Русия финансираха и Хитлер. Нима е възможно еврейски финансови магнати да плащат на най-големият враг на евреите? Не е ли това поредица от ,,антисемитския" заговор от теорията на конспирацията?
Фактите показват, че конспирация има, но тя е в здравата комбина между западноевропейските и американските медии и бизнес кръгове, както и политици, които общо крият връзката между наднационалния елит, концентрирал капиталите на света, и най-радикалните терористични движения и диктаторските режими, без значение дали се наричат комунистически или нацистки.
Общо в Европа са създадени около 1000 гета/кибуци, обитавани от най-малко един милион евреи. В "Наръчник на лагерите, затворите и гетата в окупираната територия на Украйна (1941-1944)", изготвен от Държавната комисия за архивите на Украйна през 2000 г., изброени повече от 300 гета - което означава, че съответно имало и 300 Judenraete, всяка от които се състои от 10 -15-влиятелните евреи и равини, и десетки и дори стотици еврейски полицаи (напр. в гетото в Лвов е имало 750 еврейски полицаи).
Нека напомним за гетото - то съществува на принципите на еврейското самоуправление а жилищните територии под контрола на областите на германците, където евреи насилствено са преместени, за да ги изолират от не-еврейското население. Гетото/Кибуца се управлява от Judenrat ( "еврейски съвет"), в които са включени най-реномираните в града евреи. Например, в Zolochev (Лвовски регион) 12 от членовете на Judenrat са със степен доктор на науките . Judenrat контролира икономическия живот в гетото, а реда там се опазва от еврейска полиция.
Най-често в контекста на Холокоста се споменава за образуваното през 1940 г., Варшавско гето, където максималният брой, на евреите достигнал около 0,5 млн. Евреи са работили по немски поръчки вътре в гетото и извън него. Най-горният слой/каста в гетото са успешни бизнесмени, контрабандисти, собственици и съсобственици на предприятия, високопоставени служители на Judenrat, агентите на Гестапо . Те уреждали пищнни сватби, обличали техните жени в кожи и диаманти, за тях работят ресторанти и нощни клубове с вкусна храна и музика, вносители са на хиляди литри водка.
"Те дойдоха богати, натоварено със злато и диаманти; там, на маси, отрупани с храна, пукащи тапи от шампанско "дами" с ярко боядисани устни предлагащи своите услуги на военните спекуланти - описва кафенето в центъра на гетото Владислав Шпилман , чиято книга " Пианистът " е в основата на едноименния филм от Роман Полански .
- На-рикша седна, проснато, елегантни дами и господа, през зимата на скъпи вълнени костюми през лятото -. Във френските коприни и скъпи шапки " Гетото има 6 театри, ресторанти, кафенета , но евреите бяха забавлявани не само на обществени места, но също и в частни домове и клубове карти, в почти всяка къща ...
Подкупа и изнудването в Варшавското гето достига астрономически размери. Членовете на Judenrat и еврейските полицията натрупали в тази кибуц приказни печалби. Например, в гетото, беше разрешено да имат общо 70 пекарни, паралелно, е имало 800 подземни/нелегални. Те се използват като суровина в контрабандата на гето provezёnnoe. Собствениците на тези нелегални пекарни са били подложени основно на рекет от собствената си полицията, Judenrat и еврейски гангстери.
Много от тези контрабандисти са ставали агенти на Гестапо - и защитени трупаха злато от бандидски дейности. Това бяха контрабандистите Kohn и Хелър , за да се възползват от цялата транспортна дейност в гетото, и търговията, в допълнение към маащабната контрабанда.
Варшавското гето е национален център за незаконни сделки с валута - черно гето за Exchange което определяло цената на долара в цялата страна. Лично аз съм най-удивен от друг факт от живота в обменните черни гета: когато един по чудо оцелял евреин, припомня, че те са се занимавали с продажбата на земя в Палестина !
Интересно е, защо евреите наричат "бунта", произведено от германците през април 1943 почистване удавяне в нехигиенични условия, разврат и корупция на Варшавското гето ? Защо те се страхуват да кажат истината за това кой и срещу кого е "възстанал"? Точно въоръжените еврейските крадци, контра бандисти и рекетьори са застрашавали живота на цивилни - старци, жени и деца.
Еврейски екстремисти са въстанали не срещу германците, като гласи легендата а против убийците в гетото - еврейската полицията и почти всички от Judenrat. Убийствата на артисти, журналисти - (!) е от ръцете на евреи мафиоти - убити са 59 от 60-те служители на вестник «Жагев» (Факел). Брутално е бил убит и един от ръководителите на родното гетото, скулптор и виден ционист 80-годишният Алфред Носсиг.
Бандитите са тероризирали населението на Варшавското гето, като са обложили почти всички всички с рекет.ьорски налози. На онези, които са отказвали да плащат, те са отвличали децата и са ги затваряли в подземен затвор на улицата. Мила, 2 и по Tebens помещенията - и там са били брутално измъчвани Бандите на разбойници взеха всичко безразборно, а бедните и богатите: те са били извадени от ръцете на часовник, бижута, пари, взети, не е носен дрехи, а дори и пазено храна за черни дни. Те еврейската банда ужасяваше гетото. Често в посред нощ започва престрелка между самите банди. Варшава гето се е превърнал в джунгла, един нападнат от друга, нощните викове на евреите, което е бил нападнат от крадци.
Бандити три пъти посред бял ден, ограбили касата на Judenrat, а това били парите, които отивали за храна на бездомни деца по улицата, за лечение на пациенти болни от тиф и други социални нужди. Те са обложили с контрибуция Judenrat в размер на четвърт милиона злоти, а Judenrat отдела за снабдяване с обезщетение от 700 000 PLN. Judenrat заплатил вноската/контрибуцията в но отдела за снабдяване - отказва. Тогава еврейските гангстери отвлекли сина на касиера и го задържали в продължение на няколко дни, като след това получили необходимата сума.
Чак след като бандитите започнали да атакуват германски патрули са се намесили германците, и са започнали "рейд/атака срещу крадци и контрабандисти". В акцията активно участва и еврейската полицията - те са хора, които знаят местноста, и значително подпомогата немските щурмови групи по време на прочистването на кварталите от бандити.
Не германците а еврейските гангстери са унищожавали гетото, взривяване къщи и изгарянето им с коктейли Молотов. Стотици невинни хора бяха убити в масови опожарявания/холокостиране. Германците се опитали да гасят огъня, но без резултат - бандитите подпалвали нови сгради. За един неуспешен опит за миниране на сграда разказва един от бунтовниците, Аарон Карми:: "И те така и неуспяха да заложат определени мини там ... Три от нашите момчета влязоха в мазето, за да го взривят. . И что? Они там торчат с языком, прилипшим к заднице.А тук аз съм си добре ... и в това бе трагедия! ".
Един от бунтовниците Казик Ратейзер произнесъл много години по-късно: "Какво право сме, една малка група от млади хора от ZOB (една от бандите), да решаваме съдбата на толково много хора? Какво право имахме да организираме бунт? Това решение доведе до разрушаването на гетото и смъртта на много хора, които иначе биха могли да оцелеят. " Как завърши "въстанието"? Гетото е била напълно унищожено, всички жители на гетата, са изпратени в трудови лагери - почти всички от тях са оцелели. Германците дори не са разстрелвали заловени с оръжие бунтовници.
Най-популярното онлайн фото - бунтарки с висок тестостерон, еврейки с кепета.
Крайната от дясно - Малка Здроевич била хваната с оръжие, но не е била разстреляна(от своята родна еврейска полиция - Judenrats), а изпратена да работи в Майданек, разбира се, тя "по чудо оцеляла от Холокоста."
Като пример, може да се разгледа сравнимото с Варшавското по брой на хората, гетото Терезиенштадт, където германските и чешките евреи са били държани в идеален ред. Съветът на Терезиенштадт - еврейските старейшини равини - многократно информирани инспекторите на Червения кръст, за изненадващо благоприятните условия, имайки предвид, че Германия по това време търпяла поражение във войната, а световното еврейство бе първият, който призова за неговото унищожаване. Ръководителят на Judenrat в гетото на Бялисток (град в североизточна Полша) Ефраим Бараш успял да превърне домовете в цехове, за инструменти и машини, организирал работата на повече от 20 фабрики, които са работили за нуждите на германската армия.
Там идвали комисии, включително в Берлин и разглеждали тези фабрики. Бараш организирал за арийската страна изложбата, за да покаже как гетото допринася за военните усилия на Германия. През ноември 42-ра, немците ликвидирали някои малки околни кибуца но гетото в Бялисток не е докоснато. Трябва да се отбележи, че в много гета на Източна Европа еврейски квартали, поради пълната липса на хигиена са се превръщали в площи с повишен епидемиологичен риск и там избухвали епидемия от тиф и дизентерия.
Най-честата причина за смърт сред еврейското население в гетото не е "Холокоста", а инфекциозни заболявания. И за да бъда съвсем откровен, основната причина за тези заболявания са причинени от отхвърляните от юдаизма европейски хигиенични процедури.
Историята на Варшавското гето показано тук изглежда доста необичайно, но всичко, което е написано тук, е 100% взето от еврейски източници, и цялата статия се основава на тях примерно около 80%.
Ако се научите как да изчистите историята от пропагандните опаковки за Холокоста, ще се отървете от натрапчивите субективни оценки а извличайки "празна информация" е по - вероятно да намерите обратния смисъл на това, което се е случило.
новости-мира.ru-an.info
На снимката няма как да е Сорос. Той е роден 1930г. и ако е той, то следва, че трябва да е межди 10 и 14 годишна възраст. Видимо е, че момчето от снимката е минимум на 18 години.
ОтговорИзтриване