Последователи

четвъртък, 26 юли 2018 г.

П.Д.Успенски за истинските чувства и въображаемите емоции

                                                     

"Разделете в себе си механичното от съзнанието, вижте колко малко съзнание има, колко рядко действа и колко силни са механично-механичните нагласи, механичните намерения, механичните мисли, механичните желания". ~ П.Д. Успенски


За човека

Човек не познава себе си. Той не познава собствените си ограничения и възможности. Той дори не знае до каква голяма степен не познава себе си.

                  


Човекът е изобретил множество машини. Той знае, че сложната машина изисква понякога дълги години старателно изучаване преди да бъде поверено на когото и да било, използването и контрола над тази машина. Това знание обаче човек не прилага за себе си, макар че самият той е много по-сложна машина, отколкото всички машини, които е изобретил.

                      


Човекът има множество разнообразни погрешни идеи за самия себе си. Той не осъзнава факта, че в действителност той самият е една машина. Какво означава изразът „човекът е машина”? Това означава, че той не извършва независими движения нито вътре в себе си, нито извън себе си. Той е машина привеждана в движение от външните явления и външните тласъци. Всички движения, действия, думи, идеи, емоции, настроения и мисли се пораждат от външни въздействия. Самият човек е просто автомат с определен запас спомени от миналия си опит и определен запас от енергия. Необходимо е да разберем, че човек не може да направи собствено нищо. Но той не разбира това и си приписва способността, че може нещо собствено да направи. Това е първото нещо, което човек погрешно си приписва. Това трябва да бъде разбрано много ясно: Човек не е способен собствено да прави нищо. Всичко, което според него той прави, всъщност му се случва, така, както падат валежите или се затопля времето. Ние говорим, че човек мисли, чете, работи, обича, ненавижда, започва битки, войни и т.н. В действителност всичко това става с човека. Той не е способен да се движи, да мисли или да говори собствено от своя собствена позиция. Човек представлява в този смисъл марионетка, задвижвана от невидими нишки.

Ако човек разбере това, то той може да узнае повече за самия себе си, а тогава са възможни и определени изменения. Но ако за човека е недостъпна тази абсолютна механичност, или ако той не желае да я приеме като факт, то той на нищо не може да се научи и нищо тогава няма да се измени.

Човекът е машина, но особена машина. Той е машина, която при определени обстоятелства и при правилно използване може да узнае, че е машина. А осъзнавайки напълно този факт, човек може да открие и пътища за прекратяването на своето битие на машина, т.е. да престане да бъде машина.

За отрицателните емоции

В човека има предостатъчно печал, огорчения, страхове и тревоги, които са неизбежно и тясно свързани с болестите, болката, смъртта. Умствените страдания силно се отличават от отрицателните емоции, които се базират на въображението и идентификацията.

Тези емоции представляват ужасяващ феномен. Те заемат в живота ни обширно място. За много хора би могло да се каже, че целият им живот се регулира и контролира, а в крайна сметка и разрушава от отрицателните емоции. Отрицателните емоции не играят никаква положителна роля в нашия живот. Те не ни помагат да се ориентираме, не ни дават никакви знания, не ни направляват по някакъв осмислен начин. Напротив, отрицателните емоции отравят живота ни, превръщат го в тежък товар и много ефективно стоят на пътя на нашето възможно развитие, защото няма нищо по-механично в нашия живот от отрицателните емоции.

Никога няма да ни се удаде механично да контролираме отрицателните емоции. Те са зависими от идентификацията: заедно с разрушаването на идентификацията във всеки отделен случай, изчезват и те. Наистина за странно и фантастично може да бъде считано преклонението на хората пред техните отрицателни емоции. Аз мисля, че за обикновения механичен човек най-трудно се оказва разбирането, че неговите и на другите хора отрицателни емоции, нямат ни най-малка стойност и не съдържат в себе си нищо благородно, прекрасно и силно. В действителност, отрицателните емоции съдържат само слабост, много често истерия, безумие или престъпление. Единственото, което те заслужават, отчитайки тяхната безполезност, изкуственото им пораждане от въображението и идентификацията, е унищожението им, от което ние нищо не губим. В това е единственото убежище на човека, в спасението си от тях

Ако отрицателните емоции бяха полезни или необходими, ако бяха функция на действително съществуващата част на емоционалния център, то ние не бихме имали и най-малък шанс, поне докато съхраняваме своите отрицателни емоции, да се развием вътрешно. На езика на школата, по повод борбата с отрицателните емоции, се казва следното: „Човек трябва да жертвува своите страдания”.

„Какво може да бъде по-леко от такава жертва?” ще попитате вие. В действителност, човек е готов да принесе в жертва всичко друго, но не и своите отрицателни емоции. Няма такова наслаждение, няма такава радост, която човек да не би пожертвал по най-малък повод. Но той никога няма да принесе в жертва своето страдание. В известен смисъл в това има някакъв резон. Напълно в духа на владеещите предразсъдъци, човек очаква да получи нещо за жертвоприношението на своите удоволствия. Но той нищо не очаква, жертвайки своите страдания. Човек е преизпълнен с лични идеи за страданието. Той мисли, че страданията са му изпратени от Бога като наказание или вид поучение. Човек дори би се изплашил, научавайки за възможността за така просто избавление от страданията. Тази идея трудно може да бъде възприета, защото съществуват многочислени страдания, от които човек действително не може да се избави, наред с много други, напълно зависими от човешкото въображение. Човек не може и не иска да се избави, например от идеята за несправедливостта и вярата, че е възможно тази несправедливост да бъде унищожена.

В много хора няма нищо друго освен отрицателни емоции. Целият им комплекс от „азове” е негативен и ако им се отнемат отрицателните емоции, то тези хора просто ще се разпаднат. Какво би се случило без отрицателните емоции с нашия живот? Какво би се случило с това, което ние наричаме изкуство: театъра, драмата, болшинството романи?

Какъв е произходът на отрицателните емоции, след като те са изкуствени, неестествени и безполезни? Тъй като произходът на човека ни е неизвестен, ние не можем да обсъждаме този въпрос. Можем да говорим само за произхода на отрицателните емоции, касаещи нашия живот. „Наблюдавайки децата, ние виждаме как ги учат на отрицателни емоции, как децата сами се обучават подражавайки на възрастните и на по-големите деца”. Ако от най-ранна възраст, детето живее сред хора без отрицателни емоции, то в него най-вероятно няма да ги има, или ще бъдат толкова малко на брой, че лесно би могло да бъдат преодолени, посредством правилното възпитание. В живота всичко е по-различно и с помощта на всички примери, които детето вижда и чува, с помощта на книгите, киното и т. н., десетгодишното дете вече е запознато с цяла гама от отрицателни емоции. Може да ги възпроизвежда, идентифицира се с тях, подобно на възрастните

При възрастните, отрицателните емоции се поддържат от постоянното им оправдаване и отразяване с прославяне в литературата и изкуството, също и от личното самооправдание и снизхождение към самите себе си.

„В действителност, ние сме много по-силни от отрицателните емоции, отколкото си мислим”, особено когато знаем колко опасни са те и колко голяма е необходимостта от борба с тях. Ние, обаче, намираме много смекчаващи вината им обстоятелства и продължаваме да плуваме в морето от снизхождение към самите себе си, към егоизма си. Готови сме да смятаме за виновен всеки друг, но не и самите себе си

Всичко казано дотук показва, че положението ни относно нашия емоционален център, е много странно. В него няма нито положителна, нито отрицателна част. Болшинството от отрицателните му функции са измислени, а голям брой хора нито веднъж в живота не са изпитвали истинско чувство, защото през цялото време са заети със своите въображаеми емоции.

Такава е истинската картина на нашия емоционален живот и ако честно трябва да се погледнем, ние трябва да признаем, че докато култивираме в себе си и се възхищаваме на всички тези отровни емоции, ние не трябва да очакваме развитие на Единство, съзнание и воля. Ако такова развитие би било възможно, то всичките ни отрицателни емоции щяха да влязат в нашето ново същество и да станат в него постоянни. Това би означавало, че ние никога няма да се освободим от тях. За щастие, това е невъзможно.

Единственото, което е хубаво в сегашното ни състояние, е отсъствието на постоянство на каквото и да е. Ако каквото и да е от сегашното ни състояние стане постоянно, това би било безумие. Само при лудите има постоянство в този смисъл.

Източник: www.webstage.bg


П. Успенски - Психология на Човешките Еволюционни Възможности

През 1907 г. започва увлечението на Успенский по езотеричните учения като в началото го интересували "висшите измерения", за които науката не знаела нищо. Пътешествувайки на Изток, Успенский се запознава със системата на Йога, европейския окултизъм, пише книги (най-значителната, от които е "Tertium Organum"), чете лекции в Москва и Петербург. Завръщайки се в Русия след поредното си пътешествие, непосредствено след започването на световната та война, Успенский се среща с Г. И. Гурджиев, през пролетта на 1915 година. Тази среща слага отпечатъка си върху целия понататъшен живот на Успенский. В Гурджиев той намира всичко онова, което дълго и безуспешно е търсил на Изток: логическата система, школата по медитация, разработената техника за достигане на "висшите измерения".
Сътрудничеството на Успенский с Гурджиев, обаче не било дълготрайно. Попречили не само революцията и гражданската война в Русия, но и несходството в характерите и стремежите на учителя и ученика. Окончателният разрив между двамата станал през 1924 г., когато са били вече в емиграция, макар че Успенский продължава да счита себе си за последовател на Гурджиев. Своите дореволюционни публикации, Успенский преработва в духа на усвоената от него система. През 1931 г. излиза на английски неговият "Нов модел на Вселената". В последствие Успенский работи над създаването на психологическа теория, откъси от която се съдържат в лекциите "Психология на човешките еволюционни възможности". Успенский умира в Лондон през 1947 г.
След смъртта му, ръкописът на книгата "Фрагменти от едно неизвестно учение" бил изпратен па Гурджиев и публикуван от него на английски език със заглавие "В търсене на чудотворното".
Гурджиев не притежавал таланта на популяризатор и пропагандатор. Тези функции поел Успенский, който със своите книги и лекции разпространявал учението му. Лекциите, четени в Лондон и Ню Йорк, били предназначени за запознаване със системата на Гурджиев в такава форма, каквато й придава Успенский. В началото той прочел пет лекции по космология, съдържанието на които, в основата си, съвпадало с по-късно публикуваните "Фрагменти от едно неизвестно учение". Следвали пет лекции по психология. Обикновено някой от старите ученици четял лекциите пред групата на "неофитите"(новоприетите ученици). Понякога Успенский присъствал на четенето на лекциите, а след това отговарял на поставени въпроси и изнасял беседи. Своеобразието на текстовете се обяснява с това, че целта им била не само запознаването на слушателите с нови знания. Те били предназначени за тези, които са започнали да се "пробуждат", които са поставили под съмнение науката, започнали са да търсят нещо по-различно. На тези хора им била необходима школа и много от слушателите на лекциите на Успенский се отправили към Фонтенбло, където през 20-те -30-те години действувала школата на Гурджиев. Много видни интелектуалци са слушали тези лекции, достатъчно е да споменем О. Хаксли.
Първоначално,"Психологически лекции 1934г.-1940г." били публикувани на английски език в незначителен тираж през 1940 г. и съдържали шест лекции. В последствие заглавието било променено на "Психология на човешките еволюционни възможности", а количеството на лекциите, съкратено на пет. В някои издания, освен лекциите "Бележки за решението да се работи", е включена и автобиографията на Успенский.
Учението на Гурджиев, главен теоретик и пропагандатор на което бил Успенский, получило широка популярност на Запад. Към загадъчната фигура на Гурджиев не веднъж са се обръщали интерпретатори: достатъчно е да споменем книгата на Л. Поуел, филма на Питър Брук: "Срещи със забележителни хора", разказващ за духовните търсения на Гурджиев през младежките му години. Школата на Гурджиев включвала обучение по музика, танци, специалния балет на Гурджиев", техниката на медитацията. Никои изследователи посочват синтетичния характер на доктрината: освен елементи на йога, в нея влизат и елементи от други източни езотерични учения, преди всичко на "суфитите".
Биографията на Гурджиев е непозната в подробности и ние едва ли ще изясним днес, откъде и кога той е получил своите познания. Във всеки случай Учението, което преподавал, се е отличавало от всички теософски учения по това време, със своята непосредствена връзка с първоизточниците.
Пишейки за Четвъртото измерение, по материали на съвременната физика и математика, добре запознат с естествознанието на XIX век, Успенский внася в изложението на тази, източна по своя произход доктрина, редица новости. От тук идва и своеобразното съчетание на механистичната физиология и психология със Законите на Карма, съчетаването на тайните учения с математиката и даже с ницшеанската доктрина за свръхчовека (осмислена в религиозно — философски дух) в "Новия модел па Вселената". Такова съединение на рационално — научната аргументация и техниката на медитация, в известна степен е характерно и за лекциите "Психология на човешките еволюционни възможности" За осъзнаването на необходимостта и възможността за "вътрешно развитие", е необходимо да се разбере механичността на съществуването, безсмислието на прекарания в "буден сън" живот. Разбира се, става дума не за религията на спасението, а за източната доктрина за "освобождаването", като се подчертава далечния характер на източните учения от гледна точка на западноевропейския начин на живот.
Това Учение е интересно и от историческа гледна точка. Интересът към Изтока и преди всичко към Индия, е бил характерен за руската интелигенция от началото на века и "Феноменът Гурджиев-Успенский" е не по-малко значим в този смисъл, от например,"Феноменът Рьорих". Ето защо е необходимо е да се преиздадат дореволюционните работи на Успенский, преди всичко "Tertium Organum", но не по-малко значими са и публикуваните в емиграция произведения -"Новият модел на Вселената" й "Фрагменти от едно неизвестно учение". Публикуваните лекции не дават пълна представа за дадената "школа". Те представляват интерес в друго отношение: бидейки своеобразен синтез на съвременната наука и източната философия, лекциите представляват пример за съединяването на две разнородни по своята същност форми на познанието. Те бяха избрани защото от тях достатъчно ясно, се виждат особеностите на съвременния окултизъм в една от най-добре разработените му логически форми.




"Човек като Го познаваме, е Машина ... Без Самообучение, без да разбираме работата и функциите на Неговата Машина, Човекът не може да бъде Свободен, Той Не може да се управлява и Той винаги ще остане Роб". ~  Гурджиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар