…Цялостната дума за бог би следвало да е фот, който би съдържал в себе си и добро, и зло, и съзидание, и разруха. Интересно, че при гърците фот е думата за светлина, а пък Луцифер се счита, че е именно светлина.
И нима по случайност Елин Пелин е избрал за дяволчето името Фют в книгата си „Ян Бибиян на Луната“? Само прочетете книгата да видите какъв илюминиран, просветлен, озарен ум я е писал, а такива са и повечето, ако не и всички разкази на Елин Пелин.
А знаете ли къде е роден Елин Пелин? В село Байлово. Там, в пещерите има древен астрономически комплекс, където са били изрисувани около 200 рисунки същите като тези от Магура…
От къде на къде думи като лък, вода, око, ухо, уста, Яга и тяга са именно такива, а не други – по случайност ли са измислени така или са плод на някаква закономерност, която ги задължава да имат точно този вид?
Магическата грамотност, която придобих, изучавайки рисунките от пещера Магура, ми даде да разбера, че зад думите ни се намира точен вселенски ред, но за всичко това – малко по малко, за да става ясно как съм стигнал до причините. Държа поетапно да онагледявам как съм стигнал до съответното познание, за да може всеки със своя ум да проследи пътя, защото иначе бихме изпаднали в положение на шаманизъм, в което „звездите ми го говорят“ и в което бих се явявал единствен и привилегирован посредник между нещо и човешките умове. Искам винаги да стоя много далеч от такива ситуации, в които не давам възможност на хората да проверят стъпките ми в техния ред.
Трябва да се започне с думата магия, която е производна на корена маг, която пък още от времето на Древна Персия значи посветен, обучен, умел човек – следователно, човек запознат с някакви принципи и възможностите за тяхната употреба. В българския език пък имаме глагола мога, който по конструкцията си очевидно е еднакъв с думата маг. За да можеш, и това е добре известно и в теоретичен, и в практически план, трябва да знаеш и да умееш. Трябва да си преминал някакъв начин на обучение и ограмотяване, а това е именно същото, през което са минавали и маговете.
От тук, думата магия означава съвкупността от знания и умения по някаква тема, както и тяхната употреба.
На мен лично магията винаги ми е била много интересна от една страна от чиста любознателност, а от друга – заради измамната възможност с малко усилия да получавам бързо големи резултати, с които да удовлетворявам желанията си.
Първото ми съществено придобиване на магическа грамотност стана, когато разбрах, че съществуват три изначални елемента, които се съдържат в абсолютно всичко, което съществува по проявен начин – обекти и явления.
Сравнете кои да са две съществуващи неща или явления. Всяко от тях неизменно ще има логика или построение, ще има задвижваща сила или материлизираща енергия и ще се случва на някакво място, в някакво пространство. Следователно, трите неизменни съставки на проявеното битие са:
Построение, описание на конструкцията, логика;
Сила, енергия;
Място, пространство.
Ако погледнем тези съставки от езотерична гледна точка, то техните имена ще звучат така:
Душа (предсталява информацията за нещата, тяхното описание и конструкция);
Дух (представлява задвижващата или материализиращата енергия);
Тяло (пространството, в което се проявява събитието или обекта).
По-малко от три съставки не са достатъчни, а повече са ненужно много, защото всяка следваща ще бъде или повторение на някоя от изброените, или някаква тяхна комбинация. Затова трите съставки са най-дълбоката основа на проявеното битие и с тяхното изучаване трябва да започва всяко магическо ограмотяване. Да, ние предимно питаме за следното: „кажи ми как да направя някаква магия за нещо си“, а рядко питаме какво е магията и как работи в дълбочината си.
Мислете за магията не толкова като за някакви практики и заклинания, колкото за инженерното дело, чрез което битието работи и се проявява. Заради това, че всяко проявление съдържа трите изначални съставки, то създаването на проявления изисква „смесването“ им по определен начин. Именно тази грамотност да се съчетават трите начала е точен аналог на съвременната инженерна дейност, защото знаем изходните продукти, знаем законите на тяхното взаимодействие и измисляме начини да ги накраме да взаимодействат така, че да получим предварително търсено проявление.
Ето накратко принципите на взаимодействие на трите начала:
Енергията следва построението (описанието) и го кара да функционира в някакво пространство;
Построението задава пътя и начина на движение на енергията;
Всяко от тези взаимодействия се случва в някакво място, пространство.
Без да навлизам по-дълбоко във взаимодействията на трите начала, очертах, че те са същността на магията и на проявлението.
Много след като се бях запознал с началата, попаднах за първи път при рисунките от Магура и видях, че те представляват символи. Мина още доста време в търсенето на тяхната логика и схванах, че рисунките могат да бъдат групирани по подобие, например:
Фигура 1. Всички съзнателни мъжки фигури от Магура.
Фигура 2. Всички съзнателни женски фигури от Магура.
Фигура 3. Всички творящи, женски духове от Магура.
Вижда се, че съществуват десетки подобни една на друга рисунки, които имат малки разлики помежду си. Следователно, рисунките могат да се създават една от друга чрез добавяне или премахване на елементи. С това се променя и смисълът на рисунките. От тук следва, че елементите носят смисъл и го добавят към останалата композиция.
Това беше вторият голям пробив – да се осъзнае, че всяка рисунка представлява съвкупен израз на елементите, от които е съставена и, че целият прочит на рисунката зависи от градивните й елементи, които са носителите на смисъл.
Третият голям пробив беше да се осъзнае, че рисунките във всяка група могат да се подреждат от най-сложна към най-проста, с което се очертава една основна рисунка във всяка група, от която се изграждат всички останали чрез добавянето на нови елементи. Така за всяка група има една рисунка-прародител, която носи базовия смисъл на цялата група.
Чрез анализ на групите и чрез издирването на рисунките-прародители се стигна до откритието, че сред всички рисунки съществуват три най-елементарни фигури, от които се създават всички останали.
Фигура 4. Трите изначални рисунки в Магура, от чиито съчетания се изграждат всички останали рисунки.
Това позволи да се разпознаят трите изначални съставки сред рисунките и на тази основа да се изгради системен прочит, при който вече е ясно значението на отделните елементи. От тях могат да се изведат три най-фундаментални геометрични елемента с техните съответни значения:
Фигура 5. Трите фундаментални геометрични елемента, от които са изградени всички рисунки.
Именно това са трите изначални съставки на битието, а от тях може да се построи всяка една рисунка в Магура:
Фигури 6 до 12. Различни етапи на изграждане на все по-сложни рисунки от Магура на основата на трите фундаментални елемента.
С това стигаме до извода, че всяка една рисунка от Магура е именно „смесване“ по определен начин на трите изначални съставки и с това всяка рисунка представлява магия. Понеже в Магура са представени от най-прости до най-сложни рисунки, то те представят цялата каскада на превръщания, чрез които е създадено и проявено цялото битие – от елементарни градивни части, през душите, та до телата и тяхното поведение и взаимодействия. Рисунките от Магура представляват основните етапи от осъществяването на битието и сами по себе си са магия, представена чрез символи.
Освен това, всяка рисунка има систематичен начин на прочит. Вече няма никаква нужда да гадаем смисъла на рисунките, защото нагледно се доказа, че всяка от тях е съвкупност от смислите на своите елементи и всеки път, когато срещнем един и същи елемент в различни рисунки, навсякъде той се чете по еднакъв начин.
Фигура 13. Градивни елементи на една рисунка от Магура.
С това разбираме, че рисунките от Магура са запис, те са систематичен изказ на някаква идея и на някакви познания – по-конкретно, това са познанията за сътворението на битието. Затова и Магура се казва така, затова в корена на името е думата маг, защото магията е съчетаването на трите елемента, чрез което се създават проявленията.
И така, стигаме до идеята за идеограма – един символ или схематична рисунка, която значи цяла една идея, например идея за живот, смърт, бог, раждане, зачатие. Счита се, че най-старите писмени изразни средства на хората са пиктограмите и идеограмите. Рисунките от Магура са такива, но за разлика от разпространените по други места единични рисунки, всяка от които има своя си прочит, рисунките от Магура представляват системен запис – всяка от тях се създава и се чете според набор от правила.
След това, счита се, че на някакъв етап към различните идеограми е бил принаден изказ – някаква дума или група от думи, която изразява конкретната идеограма. Минало още време и смисълът на идеограмите бил редуциран – вече от цялостна и абстрактна идея започнали да се отнасят до по-конкретни обекти и явления. Изричането се съкратило до една или две срички. Изминало още време и идеограмите били сведени по формата си до познатите ни букви, всяка от които се изговаряла като отделен звук. Счита се, че такава е еволюцията на буквите ни.
Ние подреждаме буквите линейно и така създаваме думите. Всяка дума е различна от останалите и това се дължи на различната подредба на буквите. Произнасяме звуковите стойности на всяка буква и така изричаме думите. С това знаем, че става дума за конкретните понятия, за които се отнасят думите.
Но, въпросът е, буквите напълно ли са закърнели – превърнали се само в звукова стойност или все още носят у себе си от смисъла на идеограмите, от които са произлезли?
Преди да изложа тезата си, дали буквите все още носят от изначалния си смисъл, ще покажа няколко примера за това, че по формата си те наистина са наследници на рисунките от Магура.
Фигура 14. Сравнение на символите от алхимията с рисунки от пещера Магура.
Показаният пример демонстрира, че съществува поне една система от символи, която произлиза от магурските рисунки. Следователно, няма да е изключение и няма да е чудно, ако и други системи от символи или знаци имат корените си в Магура. Причината е проста – Магура е използвана като надежден склад за човешките познания през много дълъг период от време, а веднъж налични там, те са били използвани за обучение, за практическа употреба и за разпространение до различни територии и общности.
Напълно закономерно е алхимическите символи за произлизат от магурските рисунки, защото последните описват всевъзможни етапи от сътворението на битието. Алхимията описва същия процес и дори може да се каже, че алхимията и рисунките от Магура са едно и също учение. В алхимията става дума за превръщането на духа от едно състояние в друго, както и за промяната на степента на неговата плътност – дух – душа – тяло – поведение. Именно същото е подробно и обстойно описано в Магура.
Символите от алхимията са все още по-близки до пиктограмите, отколкото до буквите, защото всеки от тях значи сложна идея за състояние и проявление на битието. Буквите слизат на по-ниско информационно равнище до момента, в който в днешно време ги използваме само като звукова стойност.
Фигура 15. Подобия между келтските руни и рисунки от пещера Магура.
Тук давам пример за това, че огромна част от келтските руни (около 80%) имат първообрази в Магура. Руните са пореден етап в опростяването на древните пиктограми по пътя им на превръщане в букви.
Не се учудвайте, че руните на келтите имат общо с магурските рисунки – келти са живели на територията на България няколко века преди началото на Новата ера и след това мигрират на северозапад. Келтите са населявали и територията на днешна Северозападна България, където пък се намира Магура. Затова те са могли лесно да заемат част от символите и да ги използват като своя свещена писменост.
Фигура 16. Сравнение на древнотюркски руни и рисунки от Магура.
Фигура 17. Сравнение на „прабългарски“ руни и рисунки от Магура.
Вижда се, че не само келтите са заели рисунки от Магура за свои писмени знаци, но и други племена и народи, което показва, че е било нещо нормално магурските рисунки да се ползват за просвета и развитие на човечеството.
Като преминем от руни към букви, намираме следните подобия с няколко азбуки:
Фигура 18. Сравнение на финикийските знаци с рисунки от Магура.
Фигура 19. Сравнение на писменостите Линеар А и Линеар Б с рисунки от Магура.
Тук вече става дума за писмени знаци от линейни писмености, каквато е и нашата.
Фигура 20. Праобрази на буквите от Кирилицата сред рисунките от Магура.
Така стигаме до буквите от една откровено съвременна азбука, използвана в линейна писменост – Кирилицата. Нейните букви се използват по звуковата си стойност, без да се отдава никакво значение на евентуален смисъл на самите букви.
Нито съм учил, нито съм чувал някой да се пита или да изказва предположение, че буквите ни имат или могат да имат някакъв смисъл отвъд звука, който представят. Но заниманията ми с Магура ми показаха няколко неща:
Всеки символ има задълбочен смисъл, отговарящ на функция или състояние на битието;
Буквите ни са силно подобни и дори еднакви с рисунки от Магура.
Следователно, е интересно да се потърси дали буквите ни все още носят от някогашния си магически смисъл и дали все още отговарят на функциите и състоянията на битието.
Нека само за една кратка проверка да започнем с буквата О. Сравнете думите, започващи с О – обем, обхващам, околност, обръч, ограда, обгръщам и т.н. – винаги става дума за това, че работим с целия обем на нещо, че говорим за цялото нещо. Следователно, думите започващи с О, се отнасят за нещо в неговата цялост. По образи си буквата О представлява именно кръг, а той е символ за множество, за цялост, за обхванатост. В Магура символът О значи точно това – целостта на някакъв обем.
Така виждаме нагледно, че и до ден днешен буквите ни носят от древния си магически смисъл и в думите се използват според него.
Сега да построим нещата малко по-теоретично, за да се подредят буквите по местата си.
От трите начала на битието едното е това на конструкцията, на формата, на построението на нещата. Това е женското начало, тъй като то задава формата. Сред буквите ни има такива, които принадлежат на женското начало – това са съгласните букви. Те изграждат структурата, построението на текста. Способни сме да изпишем разбираем текст дори и само със съгласни букви, защото те създават неговата структура. Пример:
Тз ткст нпсн см сс сглсн бкв, н впрк тв мж д с чт, зщт т сздвт нгвт стрктр, стрктрт тв, кт нс смсл сдржнт.
Този текст е написан само със съгласни букви, но въпреки това може да се чете, защото те създават неговата структура, а структурата е това, което носи смисъла и съдържанието.
Освен женско начало, съществува и мъжко начало – това на духа, на енергията. То представлява задвижващата и оплождаща енергия или сила. Гласните букви са израз на мъжкото начало и те „оживяват“ текста. Шестте гласни букви са шест състояния на оплождащия, оживяващ дух.
Значи, текстът се състои от структура, задавана от съгласните букви, и от оживяваща енергия, доставяна чрез гласните букви. Това представлява един жив текст, а текстът представлява подредба на древни магически символи и има своето начало като магия. В далечната древност маговете са описвали по този начин структурата на някакви желани проявления и са влагали в нея жизнена сила, за да ги предизвикват. Но не всички текстове е трябвало да се материализират, а само да предават информация. Затова в древността текстовете са изписвани без гласните букви в тях – така са държани „стерилни“ – информацията е налична, но не е подтикната към осъществяване.
Трябва да се имат предвид и сонорните букви Л, М, Н, Р и Й/ь, като към тях трябва да се добавят и Ю и Я. Тези букви се отнасят до третото начало – това на пространството и обхващат както гласни, така и съгласни.
Сред инженерните науки се намира и дисциплината Анализ и синтез на системи, чиято цел е да представи всеки обект и явление като разбираема система, така че той да може да бъде изучен. Системата представлява работеща като едно цяло съвкупност от функционални елементи. Тук не се разглеждат материалните проявления, които осъществяват функциите – дали това ще бъдат електромотори, стави, капиляри, маркучи, клапани и т.н. Въпросът е една система да се раздели на функционални части, а функцията значи въздействието върху нещо, което въздействие променя нещото. В анализа и синтеза на системи се има предвид, че всяка система съществува, за да извършва обработки върху входящи в нея потоци, като не се конкретизира от какво са потоците – вода, жито, енергия, пари, материални блага или нещо друго. Важното е, че в една система постъпват потоци, тя ги преобразува и от нея излизат изменени потоци.
Текстът е абсолютно същото нещо – в него влиза мисловен поток или енергиен поток, този поток следва всяка една дума и всяка една буква, постоянно се преобразува от това и накрая излиза променен.
В анализа и синтеза на системи е установено, че са потребни точно 30 вида функции, за да се опише коя да е система в цялата вселена. По-малко от тридесет различни функции не са достатъчни, а повече са ненужно много. Става дума за това, че за обработката, трансформацията на кой да е поток във вселената, в битието са нужни и възможни 30 различни вида въздействие върху него – разделяне, акумулиране, спиране и пускане, обединяване и т.н.
Е, в нашата азбука има 30 букви, всяка от които, когато са подредени в текст, указва някаква обработка върху мисловния или енергийния поток. Нима не сме могли да имаме азбука с 50 букви – могли сме. Можехме да измислим по още една буква за звуците дж, дз, нь, ль и т.н., но гениалното е в това, че не разточителстваме, а сме определили минималния брой букви, с които могат да се съставят всички звуци и да се изпишат и изрекат всички думи.
По всичко личи, че в българския език и азбука е вложена много инженерна (магическа) мисъл, така че всевъзможните състояния и превръщания на мисълта и духа да бъдат описвани с минимално необходимия брой функции (букви). В следствие на това сме стигнали именно до числото 30 – същото, до което са стигнали и съвременните инженери след много проучвания, осмисляне и практика.
Така се стига до разбирането, че на едно магическо, фино, отвъдно, енергетично равнище буквите са функции, представящи преобразувание на входящия в тях поток. Точно това представляват и смволите от Магура – състояния и функции на духа по пътя му на превръщане във всичко съществуващо.
Да се върнем на женското начало, което представлява структурата на нещата. То е като една електрическа схема – описва разположението и свързването на проводниците, източниците, консуматорите. Благодарение на подредбата на нещата цялата система осъществява едно или друго действие. Точно това прави подредбата на съгласните букви.
Мъжкото начало е задвижващата енергия – то е аналогично на електродвижещото напрежение в тази електрическа схема, то следва подредбата на проводниците и така произвежда крайния резултат от работата на схемата. Точно това правят гласните букви.
В биологията е установено, че съществуват 64 аминокиселини, но само 20 от тях участват в изграждането на белтъците. Белтъците пък задават структурата на клетките и на тялото. В азбуката ни има точно 20 съгласни букви, които изграждат структурата на думите, а те – структурата на изреченията, те – на абзаците, а те – на целия текст.
Значи, не само инженерната наука потвърждава правилността на азбуката ни, но и биологията. По всякаква логика следва, че нашата азбука е така създадена, че да пресъздава действителността. Азбуката ни е точно изразно средство на действителността и затова е магическа, защото с нея могат да се описват точно проявленията на битието.
Пространствените букви Я, Ю, Р, Н, М, Л и Й/ь пък се отнасят до седемте равнища на проявление, във всяко от които плътността е различна и нараства в посочения ред.
Вече идва време за проучване на смисъла на отделните букви, а след това и на думите.
Буквата Й
Буквата Й в българския език се използва в заповедните форми на глаголите, ето примери: тръгвай, отивай, сядай, пий, давай, взимай и т.н. Равнището на плътност Й е равнището на действията и затова тази буква се използва в заповедната форма, защото цели да подбуди действие. Равнището на действията е най-плътното от всички равнища, защото то представлява взаимодействия между телата.
Буквата Я
Буквата Я описва най-висшето от всички равшища на плътност. Там съществува чиста потенциална енергия, която предстои да поеме по каскадата на проявлението. В това равнище плътността на потенциала е най-голяма. В това равнище няма никаква форма и никаква подредба.
Звукът Я се състои от ЙА, което значи действието на духа, тъй като буквата А е от мъжкия, енергиен аспект. Това е постоянното движение, това е безкрайния потенциал за проявление.
Буквата Ю
Това е второто равнище на плътност от горе на долу. Тук безкрайният потенциал за първи път придобива първична оформеност и от него се отделят порции енергия/дух.
Фигури 21 и 22. Отделяне на порции енергия от първоизточника.
Буквата Р като равнище на плътност
По-късно буквата Р ще бъде прочетена и в друг план, но тук става дума за смисъла й като равнище на плътност. Вече започва да личи, че едната крайност на битието е чиста потенциална енергия, а другата крайност е форма/подредба. Колкото повече задаваме форма на енергията, към толкова по-плътни проявления вървим.
Съществува теория във физиката, която точно съответства на представеното тук. Според нея, вакуумът никак не е празен, а е невероятно плътен, като съдържа много и много плътна енергия – колосални количества енергия в единица обем. Когато там се създаде някакво разкъсване на енергията, това се проявява като форма – например, линията, по която е станало разкъсването. От нашата гледна точка, това се проявява като поява на форма и образ. Ние възприемаме това като увеличаване на плътността, като изтласкване на вакуума от появата на по-телесно проявление. Всъщност, този процес може да се разглежда като разреждане на плътността на енергията. Колкото е телесно по-плътно едно тяло, толкова по-малко енергия от първоизточника съдържа в себе си то.
Колкото повече разреждаме изначалната енергия, толкова повече тя придобива образ и телесна плът.
Равнището Р е етапа, на който за пръв път изначалният потенциал придобива разпознаваем образ. Тук енергията се оформя като лъчи и затова Слънцето в Магура е представено по следния начин:
Фигура 23. Слънцето от Магура.
То представя разкъсването на първоначалния обем от свръхплътен потенциал за проявление. В следствие на това разкъсване се получава оформеност и енергията се проявява под формата на лъчи, които имат подреденост – посока, честота, интензитет.
Самото Слънце съдържа в себе си множество символи Р:
Фигура 24. Слънцето и неговите лъчи.
От стари български надписи се вижда, че някога буквата Р се е изписвала така:
Фигура 25. По-стар образ на буквата Р.
Имаме Р, което значи също лъч и насочен дух. Древно име на Слънцето е Ра, а в българската традиция – Райчо, Райко. В латинския пък имаме думата ray, която значи лъч. Но нека не се притесняваме, в латинския има много истинни думи, защото в основата на тази цивилизация са етруските, които са близки на траките.
Равнището на уплътняване Р е там, където енергията придобива образ. Затова и имаме думата обРаз, значеща обхващане на цялото Р или цялостно оформяне на енергията.
Символът от Фигура 25 е и символ на въображението тъй като този символ е „реакторът“, в който енергията придобива форма. Всъщност, от моите занимания с магията, наблюдавах, че най-силният инструмент за сътворение е въображението.
Буквата Н
Буквата Н е следващото равнище на плътност, в което формата, подредеността е още по-концентрирана и плътна, а изначалният потенциал е още по-разреден и просечен от контурите на конструкцията.
Представете си лъчите енергия от равнището Р като нишките в едно кълбо. На равнището Н се намира плетката, която се прави от тези нишки. Ето това значи да се придаде още едно равнище на оформяне на духа.
На равнището на плътност Н се намират трайните построения, трайните пропорции и отношения.
Фигура 26. Символът Н в Магура.
На това равнище се намира душата, която представлява трайните описания на проявленията. Тук на духа са придадени трайни образи.
Затова имаме деепричастията, които завършват на еН / еНа:
Обработен, направен, завършен, положен, оразмерен, намерен и т.н., защото те описват трайни характеристики на проявените обекти и явления.
Отличен пример са и думите нещо и нищо, някой, никой. Става дума за нещо, което е трайно определено по своите характеристики, а те на свой ред дефинират точно определен обект или явление. Затова е ясно, че когато използваме буквата Н, имаме предвид нещо, което е разпознаваемо и към което можем да се отасяме поименно точно, защото е определено.
Буквата М
На равнището на плътност М се намират, да ги наречем, гъвкавите построения. Тук се намира уМът.
Самата буква У значи въвеждане в нещо и затова УМ е функцията въвеждане в равнището М.
На това равнище се намират думите, текстовете. След това равнище следват телесните проявления, т.е. те се раждат от равнището М, те са материализация на М. Затова имаме думата Майка, Материя. На това равнище са и Мислите.
Фигура 27. Същност на равнището М.
Зиг-загът в Магура, а и в йероглифите на Древен Египет, значи път, изминават, от към и т.н. Става дума за това, че в равнището М има гъвкавост, вариантност, възможност за изминаване на път.
Буквата Л
На равнището на уплътняване Л се намират телесните проявления, където духът е до такава степен оформен, че се проявява като материално тяло. Всъщност, в дълбочината си материята е невероятно куха. Вземете един камък – символ на телесната плътност и липсата на дух и се задълбочете в състава му. Между молекулите му има огромни празни пространства. В атомите между молекулите има други огромни празни пространства – по сравнение с размерите на атомите. После се вгледайте в самите атоми – техните електрони са много малки – хиляда пъти по-малки от частиците на ядрата и обикалят на орбити, които са отдалечени от ядрото на разстояние 100 000 пъти размерите на самото ядро. А пък и самото ядро далеч не е плътно – то представлява трептенето на една енергия под формата на вълна.
Значи, дори най-плътните материални тела представляват 99,999% празнота, вакуум и само една малка част енергия, която трепти на едно място и изглежда като частица. Но високата плътност се дължи на следното: веднъж потенциалът е спрегнат до елементарни частици, елементарните частици са спрегнати на свой ред и обединени в по-големи и сложни частици, те пък са спрегнати още веднъж и проявени като ядра и електрони, те пък са взаимно спрегнати и подредени и образуват атоми, атомите пък са подредени в молекули, а молекулите – в тела. Това са множество етапи, на всеки от които изначалният потенциал е оформен още и още и това го кара да се проявява като все по-телесен и по-телесен. По-правилно е да се каже, че имаме не плътна материя, а че имаме все повече форма и образ в единица пространство. Но и все по-малко изначален потенциал.
По принцип се счита, че това е най-плътното равнище, но по-плътно от него е равнището на действията. В равнището на действията Й имаме тела, които взаимодействат помежду си, а това е още една степен на взаимна подредба, т.е. в телесно отношение това е още по-плътно проявление.
Надявам се да не измъчвам читателя твърде много, но няма друг начин след това тълкуванието на буквите и думите да бъде завършено.
Фигури 28 до 32. Разлагане на човешките фигури на части, намиращи се на различни нива.
Показаното на Фигури 28 до 32 значи, че един и същи геометричен елемент, който значи едно и също на фундаментално ниво, може да има различни проявления и различни конкретни смисли, ако се намира на различни равнища.
Например, хоризонталната черта, която се свързва с женското начало, с начина, с построението и с логиката на нещата:
Ако се намира на нивота на раменете, съответства на равнището Н и значи душа, психика, подсъзнание;
Ако се намира на нивото на кръста, съответства на равнището М и значи ум, менталност, мисли, матка, женственост;
Ако се намира на долната страна на плътния триъгълник – там, където свършва „роклята“ (така да я наречем), тя съответства на равнището Л и значи тяло, телесен.
Във всички случаи хоризонталната черта ще значи построение, но на различни неща – структурата и записите на душата, които съдържат информацията за това какви сме; структурата на нашия ум и пътищата в него, както и мислите ни; построението на телата ни.
Такива съображения трябва да се имат предвид, защото съществуват следните рисунки:
Фигури 33 до 36. Примери за различни символи, изградени от едни и същи фундаментални елементи, но разположени на различни равнища.
Фигури 33 до 36 показват колко е важно да се има предвид на кое равнище е разположен съответният елемент, защото и четирите фигури са изградени от един кръг, една вертикална черта и една хоризонтална черта, но имат съвсем различни значения, защото в тях елементите отговарят на различни равнища на плътност.
Това ще е полезно по-късно, когато се обясняват смислите на буквите на основата на тяхната форма, която пък е унаследена от древните магически символи в Магура.
ПОСОКИ НА ПИСАНЕ И ПРОЧИТ НА ЗАПИСА В МАГУРА
Сред рисунките от Магура се наблюдава ред на развитието на изказа и поради това ясно се отличават моментите на начало и край на отделни сцени, но ще е невярно да ги наречем минало и бъдеще, защото рисунките описват състояния на нещата, които се пораждат едни други. Описанието е по принцип и затова може да се каже, че всички етапи от развитието на една сцена се намират в едно и също принципно време, а не в различни времена.
Ето пример:
Фигура 37. Сцената с прераждането на хората и създаването на царе.
В тази сцена много лесно се разпознават зачеването, бременността и раждането и те са разположени в същия ред от дясно на ляво. Това значи, че причините се намират от дясната страна, а техните следствия – от лявата. Това определя посоката на развитие на логиката на събития в рисунките от Магура от дясно на ляво.
В обратната посока, от ляво на дясно се извършват проявленията и това се чете така: той стана цар, защото получи царство, защото беше поготвен за това, защото се роди, защото беше износен, защото беше заченат, защото дойде като душа за прераждане, защото в началото душата му бе върната при Бог.
Значи, когато искаме да пораждаме събития, описваме събитията в техния ред от дясно на ляво. Така създаваме реда на причините за случването на събитията. Точно с това се занимава записът от Магура – учи маговете как да правят своите магии, като създават причините за проявленията.
Когато желаем да опишем някакво фактическо проявление, то изписваме логиката му от ляво на дясно.
Затова нашият съвременен текст се изписва от ляво на дясно, защото ние чрез него обясняваме света и явленията в него, разказваме за случили се неща, регистрираме фактите. Чрез нашата посока на писане ние не създаваме причини за пораждане на събития, а смо регистрираме случващото се.
БУКВИТЕ ЕДНА ПО ЕДНА
Не представям буквите в азбучен ред, а в такъв ред, че по-лесно да се проследява логиката, защото обяснението на някои от тях е по-лесно, след като вече са обяснени други.
Буквата У
Да разгледаме примери на думи, започващи с буквата У:
Увод – въведение, въвеждане;
Употреба – поставяне на нещо в ползотворно положение, въвеждане в полза;
Уреждам – въвеждане на нещо в някакъв ред;
Увреждам – въвеждане на вреда в някаква система;
Успокоявам – въвеждам в покой;
Укротявам – въвеждам нещо или някого в състояние на кротост;
Утолявам – въвеждам някого или нещо в състояние на наситеност и задоволеност;
Уверявам и т.н.
В тези примери буквата У се явява представка, значеща въвеждане. Формата на буквата У също се отнася към въвеждането, тъй като е фуниевидна.
Фигура 38. Всички У-образни символи в Магура.
Освен тези символи, в Магура има и две рисунки, значещи шамани:
Фигура 39. Рисунки, значещи шамани.
За разлика от рисунките, значещи магове, рисунките на шамани нямат ръце в кръг около главата, следователно, нямат съзнание и не се намират в съзнателно състояние. За сметка на това, шаманите имат фуниевидна горна част. Когато шаманът е в транс, той губи себе си, губи собственото си присъствие и съзнание и се превръща в проводник. Рисунката на шаман е доразвитие на смисъла на символа У, който значи провеждане от едно място, вземане на нещо и въвеждането му в друго място.
Буквата О
Както се каза по-рано, думите, започващи с О, се отнасят до целия обем, до цялото множество на нещо:
Обем;
Обхващам;
Обикалям;
Околност;
Око;
Обръч;
Обхват и т.н.
В българския език буквата О има смисъл на указание, че става дума за целостта на нещо. О е границата, която обхваща цялото съдържание на едно нещо. Затова формата на буквата О произлиза от кръга, който е символ на обхващането и на съдържането.
Буквата има своя праобраз в Магура.
В математиката и логиката множествата се представят чрез кръгове:
Фигура 40. Представяне на множества.
Буквата С
Буквата С е производна по форма и смисъл от буквата О. Буквата С представлява отворена буква О. Докато О показва цялото множество на едно нещо отделено от цялото останало битие, то С показва, че въпросното множество е свързано поне с някаква друга част на битието. С значи отвореност към нещо и свързаност с него.
По тази причина различните думи, започващи със С, изразяват свързаност:
С, със;
Съединявам;
Сливам;
Събирам;
Слагам;
Съзнание;
Сбор и т.н.
Ръцете около главите на човешките рисунки от Магура често са недокрай затворени и с това показват състояние на съзнанието, което е отворено към света и взаимодейства с него:
Фигури 41 и 42. Съзнателни мъжки и женски фигури сред рисунките от Магура.
Фигура 43. Сечение на множества.
В математиката и логиката множествата могат да имат сечение – областта, в която имат общи елементи. Множествата могат и да се обединяват. Важното е, че графично, а и по смисъл, това е логиката на буквата С, която изразява съединяване.
Буквата С изразява съединяване на еднотипни множества. Не можем да събираме и съединяваме камъни и дърво. За обединяването на разнородни множества съществува друга функция.
Буквата Х
В Магура символът Х означава превръщане, като са възможни два вида превръщане.
Превръщане по форма (трансформация), което се случва на същото равнище на плътност и се променя само формата на явлението.
Фигура 44. Символът на трансформацията.
Тук рисунка 4 е мъжка фигура в съзнателно състояние. Когато тя участва в сексуална сцена (1 и 2), заема състояние на възбуда и се превръща в рисунка 1, която пък е в безсъзнателно, но целеустремено състояние. Превръщането може да бъде двупосочно и една безсъзнателна фигура да премине в съзнателно състояние чрез сексуално просветление.
Виждате как самата форма на буквата Х значи вземи едно нещо, преобърни го (т.е. промени го) и получи нещо ново. Буквата Х има вертикална ос на симетрия, спрямо която се случва преобразуванието по подобие на пречупването на светлината.
Фигура 44 а. Преобразуване на точки спрямо ос.
Промяна на равнището на плътност (трансмутация), при която основната форма се запазва, но се придобива или се губи плът.
Фигура 45. Плътен вариант на символа Х, който в този си вид значи промяна на равнището на плътност.
Фигура 46. Уплътняване на базов символ.
На Фигура 46 имаме един базов символ, който значи дух (с жълтия цвят). Върху него е добавен символът за промяна на равнището на плътност и така се получава нова рисунка, която запазва основната форма и смисъл на първоначалната, но е вече нейно по-плътно проявление. Тук от дух е създадена душа и/или тяло.
Буквата К
Буквата К изразява насоченост към нещо или някого: към, кой, кого, къде.
Мисля, че сред магурските рисунки съществува първообраз на буквата К и той е следната рисунка:
Фигура 47. К, което ражда.
По звукова стойност буквите К и Х са подобни, а са подобни и по форма, но с разликата, че докато Х изразява двупосочни процеси по преминаване от едно състояние в друго и/или от една форма в друга, то при буквата К посоката е само една. Това е и причината К да изразява насоченост. В същото време, това е и причината К да не изразява превръщане.
От К може да се отиде в едната посока, но от К назад не може да има връщане. В текста, изразяващ фините действителности и движенията на енергията, К е портата, която пуска само в едната посока. Същата работа вършат и диодите в електрическите и електронни схеми и за обозначаването им науката е избрала следния символ:
Фигура 48. Диод – елемент, който пропуска потоци само в едната посока.
И по магическа, и по инженерна, и по научна логика, пропускането на потоци само в едната посока се представя най-добре от символи, приличащи на буквата К.
Още не ми е докрай ясно каква точно е връзката между смисъла на насоченост на потока и онова, което ражда, но се твърди, че съществуват два вида души. Единият вид се казва БА и представлява фина душа, съдържаща основните идеи на явлението. Следва душата КА, която е почти подобна на проявяващото се от нея тяло или явление. Тази душа КА е готова да се материализира и тя е етапът точно преди материализацията.
Фигура 49. Хромозомата – подобие на КА, което ражда.
Гените са материален израз на точното описание на конструкцията, която се материализира в тяло. Наблюдава се огромна степен на еднаквост между магурския символ от Фигура 47 и хромозомата.
Може би тук насочеността на процеса е от точното описание към неговото материално проявление?
Буквата П
Буквата П изразява това, че се взима една част от някакво цяло. Буквата П е като отсичане на част от цялото. Това се определя от двете вертикални черти отстрани, които значат „ограничавам“. Така знаем, че става дума за някаква ограниченост от цялото, за някакво подмножество.
Фигура 50. Отсичане на част от цялото.
Как става това отсичане? То се извършва чрез задълбочаващо се определяне. Ако кажа „човек“, то става дума за всички хора. Ако кажа „човек от мъжки пол“, става дума за всички мъже. „Бял човек от мъжки пол“ пък конкретизира допълнително. Можем да продължаваме да добавяне качества, докато стигнем до съвсем малка група от силно определени хора и дори до един единствен човек, който отговаря на всички посочени качества.
Хоризонталната черта в горната част на буквата П значи логика, описание. Двете вертикални черти значат граница, ограничение. Вижда се, че двете граници обозначават част от цялата възможна логика. Т.е. имаме отделяне на част от множеството чрез уточняване на характеристиките. Ето това е буквата П.
Буквата Д
Ще е вярно да се каже, че буквата Д представлява множествена буква П. Не само по форма, но и по смисъл.
Ето за какво става дума. Всяко нещо, което съществува, има своя предел, има своите граници и контури, има своето конкретно описание. Конкретното описание задава границите на нещата, обособява ги от безкрайните възможности за съществуване, дава им конкретика и с това ги проявява.
Спомнете си за Я-действителността, за онази степен на плътност, където съществува само безкраен потенциал за проявление, но няма никаква форма. Създаването на несъвършенства в този безкраен потенциал е като разкъсвания в него, които представляват линии, окръжности и други разделителни граници. Всяка такава граница е едно описание. Колкото повече описваме бъдещия обект, толкова повече определяме неговите контури, толкова повече отсичаме от безкрайните възможности, докато стигнем само до една единствена възможност. Именно тогава се случва проявлението.
Това е буквата Д – тя е контура, тя е пълното описание на нещата до една възможност и с това – буквата Д е необходим път до създаването на конкретните проявления. Д е не само подмножество като П, но тя е помножество на подмножеството до степен на проявяването само на еДно нещо.
Ето думата едно:
Е – съм, съществувам, проявявам се;
Д – конкретна, отделена чрез пълно описание същност;
Н – трайно установени отношения, трайни описания на качествата;
О – обем, множество, цяло нещо, което съществува.
Едно значи проявлението на онова цяло нещо, чиито трайно установени качества са напълно дефинирани. Разбира се, винаги такова нещо има само едно на брой.
Буквата Т
Т е от най-разпространените символи в Магура:
Фигури 51 и 52. Символът Т самостоятелно или като част от други рисунки.
Общо символът Т се среща 108 пъти като самостоятелен символ и като част от конструкцията на други символи.
В Магура символът Т значи Бог в аспекта му на Слово, Промисъл. Т е Логосът, което е гръцката дума за слово. От този символ и неговия прочит произлизат имената на Бог – Тао, Тео, Тау, Дао, както и думата теология.
Т се състои от два фундаментални символа – хоризонтална и вертикална черта или от построение и действие. Чертите са еднакви, но посоките им са различни. Това е начин графично да се покаже, че в дълбоката си същност те представят едно и също нещо, но в своите противоположни състояния. Т е отношението на едно и също нещо само към себе си, но само правият ъгъл може геометрично да изрази съотнасянето. За да се отнесе едно построение към себе си, то трябва да се прояви като действие и това действие да се отнесе към построението.
Т е изначалното отношение, то е елементарната частица, квантът на пропорцията. А всяко описание се състои от изреждане на отношения, вска конструкция се състои от взаимосвързани помежду си отношения. Затова Т е символ на построението и описанието на нещата, затова то е Словото и Промисъла.
В езика ни буквата Т значи точно описанието, построението на нещата. Затова ползваме Т за продаване на определеност.
Това, Той, Така, Там, Толкова, човекъТ, колко – колкоТо, къде – къдеТо и т.н.
Има ли я буквата Т в една дума, тя ни казва, че има яснота за кое Точно говорим, защото носи неговото построение.
Да анализираме следния пример:
Питам „Кой ходи?“ – не знам кой ходи и затова използвам въпросителното местоимение кой, с което (К) насочвам към (О) някаква цялост, която (Й) действа (кой – неизвестен деятел, защото О е цялото множество). А пък ходя иде от корена ход, който ще прочетем така: (Х) превръщане на същото равнище на плътност на някаква цялост (О) по точно определен начин (Д). Това значи, че целостта О променя положението си според конкретен път.
Отговорите мога да бъдат например:
„Той/тя/те/ти ходи“ – наличието на Т прави ходещият обект познаваем, защото Т е неговото описание.
„Ходи койТо…“ – и тук наличието на Т прави ходещият обект познаваем по същите причини.
В Магура символът Т има разновидности, при които от краищата на хоризонталната черта тръгват допълнителни вертикални черти надолу. Тъй като те значат ограничаване, тук трябва да става дума за по-конкретни описания на построението.
Буквата Ф
В Магура имаме Триединната Богиня-Майка, която ражда цялото битие. Наричам я Богиня-Майка, защото ражда, поражда, въплъщава, което е свойство на женското начало. В същността си тя е Въплъщаващ Дух и може да се нарича и по този начин, ако някой се притеснява от идеята за върховен женски бог.
Фигура 53. Триединната Богиня-Майка от Магура.
Трите аспекта, проявления на Богинята-Майка са все настоятелно с крушовидни тела, което е препратка към бременността, но тази форма има и чисто функционален смисъл като „реактор“, в който духът приема образ.
Тези крушовидни тела с издължените шии и хоризонталните черти над тях могат да се стилизират така:
Фигура 54. Ред на стилизиране на образа на Богинята-Майка в Магура.
Производен на нейния образ е символът Ф, но с хоризонтална черта отгоре – точно, както ни учат в първи клас да изписваме буквата ръкописно. За съжаление, шрифтовете за компютрите са руски тертип и в масовите текстове губим тази важна и жизнеутвърждаваща хоризонтална черта.
Фигура 55. Построение на символа Ф.
Става дума за очевидни и съвсем понятни неща – символът Ф е изграден от Промисъл (Т) и място, обем (О). Всичко, което се случва, се случва на някакво място и мястото е обемът, в който нещата се случват. Друг под-символ на Ф е Р, в което се случва втъкаването на духа в образ.
В това се състои смисълът на Ф, че то значи въплъщение, проявление.
Буквата Г
Буквата Г е производна на буквата Т и като образ представлява нейната половина. Това е половината от хоризонталната черта, която значи построение, описание. Половината е едностранчива, което значи, че Г представлява само една част от описанието – тази, която ни върши целенасочена работа.
Само по себе си описанието, намиращо се в Т, е пълно – без оглед на добро, зло, подходящо, неподходящо и т.н. Когато се използва Г, става дума за това, че се отделя само онази част, която е потребна. Г съдържа и насоченост, която се познава не само по небалансираната посока на хоризонталната черта, но и по подобието в звученето с буквата К.
Буквата Б
Буквата Б като образ произхожда от буквата Ф и е нейната половина.
Фигура 56. Произход на буквата Б.
Дотук видяхме нагледно, че във всички случаи образът на един символ е свързан с неговата функция, следователно, Б има подобна функция на Ф.
Тук следва да се направи аналогия със символите Т и Г, при които първият е всичко – включително добро и зло, а вторият е пробирането само на онова, което е съзвучно с поставената задача.
По същия начин, докато Ф представя осъществяването на целия Промисъл, то Б представя осъществяването на преднамерена част от Промисъла.
В българския език почти няма думи, които започват с Ф, а и буквата Ф като цяло почти не се използва. Причината е, че никой не иска да предизвиква случването на целия Промисъл, защото в него се съдържат в балансирано количество съзидание и разруха. Затова пък имаме огромно количество думи, започващи с Б, а и буквата Б при нас се използва много.
Тук се има предвид, че още от древните времена маговете са проявявали стремеж към култивиране на битието и проявяването в него на онова, което е благоприятно.
Б представлява отбраната, култивирана, съзидателна част на една душа, която поема по пътя на въплъщението си. Затова съществува душата БА.
Благ, Бог, Битие, баща, бърз, но и битка, болка – все едностранчиви, преднамерени, предначертани по угоден начин явления.
И един кратък размисъл за думата бог – тя съдържа цели две култивирани букви – Б и Г. Или това може да се прочете така: благоприятното въплъщение на онова множество, което носи в себе си благоприятно построение.
Цялостната дума за бог би следвало да е ФОТ, който би съдържал в себе си и добро, и зло, и съзидание, и разруха. Интересно, че при гърците фот е думата за светлина, а пък Луцифер се счита, че е именно светлина.
Това не е величаене на гърците, а е величаене на Магура. Гърците са сродни на евреите племена, които идват като нашественици на Балканите и с хитрости заграбват и си приписват тракийските познания. Всеки може с чужда погача сватба да прави и с наследството от леля си от Америка да щрака с пръсти. Пък траките да не са живели на Марс? Не, те са живели на Балканите, където се намира същата тази пещера Магура с всички познания и блага, които произлизат от нея. Но в нашата родова памет е останало правилото да не изричаме името ФОТ, за да не призоваваме Твореца, а да изричаме името бог, за да се ползваме само от съзиданието.
И нима по случайност Елин Пелин е избрал за дяволчето името Фют в книгата си „Ян Бибиян на Луната“? Само прочетете книгата да видите какъв илюминиран, просветлен, озарен ум я е писал, а такива са и повечето, ако не и всички разкази на Елин Пелин.
А знаете ли къде е роден Елин Пелин? В село Байлово. Там, в пещерите има древен астрономически комплекс, където са били изрисувани около 200 рисунки същите като тези от Магура.
Буквата В
Буквата В значи осъществяване в някакво предварително зададено място, пространство.
В старите езици масово няма знак за буквата В. Звукът се е изговарял, но изписването е било със знака за Ф. Практически, В е производна на Ф, като двете половинки на мястото (О) са преместени от едната страна, дясната, добрата. Целта е да се получава отново контролирано осъществяване, но преднамерено от едната страна на битието, от едната страна на мястото за осъществяване.
Буквата А и буквата З
Ето една стара моя статия по въпроса за буквата А и за буквата З:
В българския език има огромно множество от думи, започващи с буквата А, но съвсем малко от тях са български. Повечето идват от други езици. По някаква причина българите са се ограничили в това да започват думите си с тази буква. Българските думи, започващи с А, са предимно съюзи – а, ама, ако, ала, ами. Освен тях има само едва десетина други.
Всички тези съюзи представляват препращане към нещо друго. Ако мисълта, поведението или развитието на едно събитие върви в дадена посока, то при срещането на тези съюзи лъчът рязко променя посоката си, както това става при отразяване.
От това може да се заключи, че основната смислова натовареност на буквата А е пречупване, пренасочване, противопоставяне, прескачане към друг обект, друго събитие.
Това дава яснота защо почти няма български думи, започващи с буквата А. Когато се формира една дума, то тя трябва да се отнася до съдържанието си, а не още в началото да има отклоняване на потока на мисълта в друга посока.
По същата причина в нашия език няма думи, започващи с АУ, тъй като У е въвеждане. Не е правилно тъкмо преди въвеждането да се пренасочваме към друго, защото в това няма никакъв смисъл.
Една от най-използваните думи, започващи с буквата А, е АЗ. З е наслагване на две или повече С. С е съединяване. Тогава З може да е многопосочно съединяване. Следователно, АЗ е избягване на съединяването. Това е и АЗ-ът – отделяне от цялото. Това е егото – отделеност.
В Магура има два много подобни символа. Първият е на егото:
Фигура 57. Символът на егото.
Кръгът е обемът, в който се случват нещата. Правото краче надолу е потокът на събитията. Водоравната чертичка през крачето е способността за пресяване и управление на събитията, а двете вертикални чертички от краищата й са ограничаването. П е ограниченост, отделеност от цялото. Така че егото се получава от другите фигури с добавяне на ограниченост и отделяне.
Его има тогава, когато се възприемаме като отделни от света. Но, когато правим това, ние спираме много от идващите към нас потоци, а също и излизащите от нас. Това създава недостатъчности. Тук идва желанието:
Фигура 58. Символът на желанието.
При него кръгчето е малко – светът е силно стеснен. Водоравната чертичка не е центрирана, а е изместена в едната посока – няма равновесие, защото АЗ-ът работи избирателно с потоците. От това се поражда неравновесие в страничните вертикални чертички – едни неща не достигат, а други са прекомерно много. Желанието е стремежът да придобием онова, което липсва. То ни води към компенсаторно поведение. Като няма едно, ще има много от друго. Това е в основата на комплексите.
В глаголицата буквата А изглежда така:
Фигура 59. Глаголица.
Може да се обобщи, че буквата А, която е пренасочване, е свързана с отделянето на обемите един от друг. Затова има и промяна в посоката на лъча на събитията, защото по пътя си той среща преградата на А.
Мъжките фигури от Магура нямат колан прек кръста. Коланът е присъщ на женските фигури. Възможно е заради това в българския език думите от женски род да завършват на А, докато това го няма при думите от мъжки род. Защото мъжът е предимно от началото на силите и е свързан със Слънцето, което е техният източник. Докато жените са свързани с Луната, която е началото на построенията. А самото наличие на построение означава, че то трябва да има някаква отделеност от останалия свят, както и вътрешни отношения, символизирани от колана.
Когато буквата А е след гласна, тя означава излъчване. РА, БА, КА, НА, ЛА и т.н. означават излъчването от въпросната същност.
Буквата Ъ
Стара моя статия относно буквата Ъ:
Като оставим настрана чуждиците, имаме само няколко думи, които започват с буквата Ъ, и всички те са производни на думата ъгъл. Докато в други думи Ъ се използва много, като преди реформата на правописа дори е стояла накрая на думите, завършващи със съгласна. От тези записки върху нейния смисъл ще видите, че има основания, както да се възстанови предишния правопис, така и да се съхрани настоящия.
Буквите в българския език вървят по двойки.
Фигура 60. Противостояние на буквите.
Дали са по страните на куб или на шестоъгълник за сега не мога да кажа, но тези двойки не са по никакъв начин случайни. Например, докато О формира множества, светове, реалности, то У въвежда. Множествата са пасивни, О създава място и е мястото за съществуването им, но не ги изменя по никакъв начин. У влага допълнителни неща в тях. То инжектира построенията с нещо ново. Това са съвсем противоположни въздействия върху света. Докато Е осъществява, то И обединява. Е прожектира образите върху екрани, а И ги наслагва по четири различни начина. Едно е да направя сграда по чертежи (тогава съм Е), друго е да направя обединения на чертежи. Е и И действат по противоположни начини.
Същото е с А и Ъ. А отклонява, препраща, пренасочва. Ъ провежда. Ъгълът е точно там, където различни плоскости на света се обединяват в едно цяло.
Има голяма разлика между думите СБИРАМ и СЪБИРАМ. Да сбирам значи да трупам на едно място различни обекти без ясен замисъл, който да ги пронизва всичките и да се явява нишка, преминаваща от единия през другия и водеща към някакъв завършек, както това е при СЪБИРАМ.
РЕКА, например, съдържа в себе си КА, което е осъществената душа, осъществения замисъл. Р е плътността Р, която изглежда да е от най-висшите – там е разумът. Е го проектира. Да се движиш като река значи да следваш плавно живота без ясно разграничими промени. Т.е., реката е постоянната материализация на Р.
За разлика от РЕКА, думата РЪКА показва, че има преминаване на Р към КА. Самата ръка е инструмент за реализация (проводник) на Р, докато реката е реализацията на Р.
Буквата Ъ е образно подобна с Б, а Б – с Ф. Но Ф с водоравна чертичка отгоре, както това е в Магура. Това Ф дели обемите на противоположни такива по свойства. Само така нещата продобиват съществуване, защото светът ни е двойствен. Б е построението на частите, които ще се осъществяват. Все едно дали лявата или дясната, това няма значение. Но Ъ-то е преминаването през ъгъла на разделение (обединение) между едните нещата с една същност и нещата с друга същност.
Въвеждам, съединявам, съглеждам, бъда, върху… Фина е логиката на Ъ. То не се намесва в построенията, а само помага на различните неща да взаимодействат.
Така че, не е правилно да имаме други думи, започващи с Ъ освен ЪГЪЛ и производните й. И нямаме.
От една страна е правилно думите да завършват с Ъ, когато последната буква е съгласна, защото това изразява преминаване на нишката на замисъла и целият текст става по-скоро като една дума. Но от друга страна няма замисъл в това да завършваме нещо с преминаване, защото невинаги това е желано и невинаги има към какво. Допълнително, ако след такова съществително има глагол, това е груба намеса в действието на глагола.
Ако по онова време буквата Ъ е имала по-различен смисъл, то изписването й в края на думите е било оправдано. При днешния смисъл на буквата Ъ, смятам, че не е и онази граматика не трябва да се връща. Върне ли се предишният й смисъл в масовото подсъзнание (защото сме бездънно несъзнателни за буквите си), скоро и граматиката ще се върне към предишния си вид.
Като гледам накъде отиват нещата, буквата Ъ е на път напълно да изчезне от езика ни.
Вероятно идват времена, когато ще се общува с телепатия. За какво ни е тогава език? Ще имат ли тогава значение буквите? В телепатията има ли думи? Или всичко това е твърде ограничаващо и ще отпадне?
За сега мисля, че няма да отпаднат. Защото светът е аналогичен на всичките си равнища. Докато са нужни атоми и молекули за телата ни, ще са нужни и букви и думи за умовете ни. А при едно извисяване на съзнанието от телесното към менталното познаването на буквите и думите ще е еквивалентно на познаването на химията, математиката или физиката.
Буквата И
Функцията на буквата И е да свързва разнородни по естеството си обекти, явления и обеми.
Буквата Е
Фигура 61. Произход на буквата Е.
Буквата Е значи съм, ставам на. И до ден днешен спрежението на глагола съм в трето лице единствено число е именно Е и това идва от много стари времена – още от културата Магура.
На Фигура 61 е показано как един шаман изпраща душа (в дясната част) да стане (Е) част (плътното кръгче) от Бог-Слово (Т).
Логиката на построението на буквата е следната: това е съвкупното действие и проявление на трите основни равнища на проявление на нещото – равнищата на духа, душата и тялото. Те са обединени в едно действащо цяло, защото, когато съм, то аз съм с цялата си същност и на всички свои равнища.
Буквата Ш
Буквата Ш е част от трудните за проумяване и обяснение букви заедно с Щ, Ц и Ч. Навярно това се дължи на тяхната съставност, тъй като могат да се разложат на по-прости звуци, а съответно и на по-прости смисли.
Отварям правописен речник на българските думи и търся там наистина български думи, започващи със Ш:
Шавам, шамар, шапка, шаран, шарен, шаря, шашав, шашкам, шев, шега, шейна, шест, шесдесет, шетам, шибам, шия, шип, шипка, широк, шляпам, шляя, шмугам се, шоп, шопар, шума, шубе, шуга, шум, шума, шупване, шупла, шуртя, шушукам, шътам, шъткам.
Поне моите асоциации с повечето от думите са за сравнително хаотични действия и явления като шум, шума, шушна, шарен, шупла, шляя, шуртя.
Доколкото мога да се ориентирам в основния смисъл на буквата Ш, той е изначален хаос, липса на синхрон и съзвучие, разсейване, генериране на случайни стойности.
Като образ, Ш е обединението на три действащи елемента (защото са вертикални) в една логика. Понеже логиката е отдолу (хоризонталната черта), то тя се формира от съвкупното действие на трите елемента. Това е точно обратното на символа Т с три вертикални черти, където вертикалните черти са подчинени на логиката, която е отгоре.
Да получаваш логика от съвкупното действие на няколко различни елемента е като да записваш случайно възникващи събития. Логиката на явлението се получава в голяма степен хаотична, каквито са и повечето думи, започващи с Ш.
В науката Анализ и синтез на системи има такива функционални елементи, които обединяват потоци по качество или по количество. Намирам, че буквата Ш отговаря именно на такъв вид функция.
Фигура 62. Магурски праобраз на буквата Ш.
Буквата Щ
Фигури 63 и 64. Магурски праобрази на буквата Щ.
Вижда се, че при буквата Щ горната част е напълно еднаква с буквата Ш. Различават се по долната си част, която по формата си е буквата Т. По прочита си звукът Щ може да се представи като ШТ. Действително, такава е и неговата логика и функция.
Значи, в горната част имаме пораждането на хаотична логика, а след това тази логика става слово, структура на подчинения символ Т, който се явява резултантен.
Това не е Слово, което идва от Бог, а е просто структура, създадена от факторите на окръжаващата среда.
Така имаме един отличен пример с думата щастие, която идва от глагола ща, който е в основата и на думата щение. Следователно, щастието е чувството за удовлетвореност на това, което щем, на нашите щения. Обаче те не са Промисъл и не са от Бога – те са от нашата среда.
Затова и буквата Щ е като една антена, която събира всички тия неща в едно и създава някаква амалгама, която обаче има силата да се проявява като ум, като мисли, като душа, като съдба, защото създава Т, а то носи построението на обектите и явленията.
Аз съм изпитвал това на свой гръб, а и всички са го изпитвали. Имах късмета да разпозная явлението.
Представете си, че за днес сте свършили всичко необходимо и за тоя момент няма нужда да вършите каквото и да било. Случил се е такъв момент, че сега нямате проблеми, здрави сте, работата е добре, близките са добре – просто няма никаква причина да мислите. Седите си спокойно и с намерение да се отпуснете.
Обаче, в ума ви минават мисли за някакви неща, които нито са належащи, нито имат някаква степен на спешност. Даже, това ще са неща да се ремонтира колата на баща ви, да се помогне нещо на баба ви, мисли за някоя жена или мъж.
От къде, да му се не знае, идват тия мисли сега, когато всичко е отлично подредено, когато нямам причини да мисля? Идват от други хора. Нашите умове са много по-свързани, отколкото можем да си представим – ние можем да чуваме мислите на свързаните с нас хора направо в собствения си ум. Получава се така, че понеже долавяме тия мисли в главата си, вярваме, че те са наши. Ето така работи Щ – на главата си имаме Щ, на емоциите си имаме Щ, на тялото си имаме Щ, на душата си имаме Щ и улавяме ли, улавяме сигнали, които се проявяват у нас като наше собствено Т.
Тия мисли и емоции ни вадят от състоянието на комфорт, заставят ни да действаме, с цел да решим въпросите и след това да можем да си позволим отново да сме в комфортно състояние. Него ние ще наречем щастие – когато всичко е подредено, когато всички щения са удовлетворени.
Обаче баженството не е щастието. Пътят до блаженството е да се разбере, че поне 80% от мислите и чувствата ни не са наши и, че не е наша отговорност да осъществяваме исканията и търсенията на другите, да се разбере, че не трябва да следваме всяка мисъл, която минава през ума ни.
Буквата Ж
Буквата Ж по своята форма може да се определи по два начина.
Единият е като две долепени една до друга букви Ш. Има логика в това, защото звукът Ж може да се определи като трептящо и звучно Ш. Ако пуснем едновременно един и същи тон от два източника и ако има фазово изместване между честотите на двата тона, то се получава нов резултантен тон, в който се наблюдава т.н. биене. Именно от него се поражда звучността, така че има логика Ж да представлява сдвоено Ш.
Ако това е вярната теза, то Ж в горната си част събира в едно различни въздействия и от тях създава някакво построение – каквото се получи, според въздействията. След това, долната част на Ж действа като Т с три вертикални черти, т.е. проявява се като точно описание на построението на обект или явление.
Така се създава човешката съдба – като сравнително безразборна съвкупност от въздействията от роднини, приятели, среда, начин на живот – защото Ж в първата буква в думата Живот и нейното въздействие върху живота е решаващо. Да не мислите, че съдбата се предопределя от Бог? Не, тя се решава на място според влиянията, на които сме подложени.
Другият вариант за изписване на буквата Ж е, когато всички нейни линии са събрани радиално (като лъчите на звезда) в центъра на фигурата. Тогава тя прилича на типичните човешки фигури от Магура:
Фигура 65. Типична рисунка от Магура, представяща душа в нейното съзнателно и просветлено състояние.
Буквата Ц
На този етап знам твърде малко за буквата Ц и затова няма да я коментирам. Само ориентировъщно, Ц носи в себе си някаква заложба, която има да се осъществява.
Буквата Ч
Буквата Ч също е от тези, които слабо съм изучил, и не, защото не съм положил усилия, а не ми се удава да проследя добре логиката й. Това, което съм научил дотук, е, че Ч съдържа в себе си някакъв замисъл, някаква съдба, заложба, която трябва да се развива с времето.
Имаме глагола чакам – да измине време, през което нещо конкретно да се изчерпи.
Фигури 66 до 67. Варианти за праобрази на буквата Ч.
ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМИТЕ ЛЪК, ЛЪЧ, ИЗЛЪЧВАМ, СПОЛУКА И ДРУГИ
Сега искам да разкажа за нещо, което от години много ми харесва и ме възторгва винаги, когато мисля за него. Ето някогашна моя статия по въпроса:
Още отдавна се изясни, че буквалният прочит на праисторическите рисунки от пещерата Магура довежда до безумия, макар това още да не е станало ясно на всички заинтересовани. Онова, което е нарисувано там, не са реалните тела, обекти и занимания такива, каквито биха били в ежедневието. Това би бил един кошмарен свят, какъвто никога не е съществувал, за щастие. Ясно беше и продължава да е все по-понятно, че рисунките са символи и трябва да се четат като такива.
Малоброен като повторение, но особено важен в целия магурския разказ е символът на лъка. Среща се точно на три места.
Фигура 68. Всички изображения на лък сред рисунките от Магура.
С лъка се стреля, като целта на това занимание е да уцелим, с което ще си осигурим някакво благоденствие. Това е съвършено съзнателно и преднамерено занимание, имащо конкретна цел. Използването на лък предполага няколко неща:
– съзнавам себе си като извършител (субект)
– съзнавам целта си като отделна от мен (обект)
– съзнавам средството
– съзнавам принципа на работа
– съзнавам отношението между мен, средството, принципа на работа и целта
Всичко това е едно огромно количество съзнание, интелект и разбиране. Тук всичко е разбрано, ясно и преднамерено. Такава е всяка човешка дейност. Дейността е именно преднамерена, с определена цел, средства и технология. Това отличава съзнателния човек от живтоното – дейността. Приордните явления не са дейности, неправилно е гръмотевичните събития да се наричат „гръмотевична дейност“, защото там липсват елементите на преднамереността, съзнанието, средството.
Затова лъкът е символ на дейност и на технология, защото е най-човешкият от всички символи. Практически лъкът е третият стожер на техническата цивилизация. Другите два са огънят и лоста. Но лъкът е по-висш, защото е създаден съзнателно, докато огънят съществува независимо от нас, а лостът е употреба на нещо съществуващо само по себе си.
В исторически план, появата на лъка е определила развитието на хората в технически аспект.
Затова лъкът в Магура значи „дейност“ – осъзната, преднамерена, с определена цел, с ясно средство и технология.
Фигура 69. Фрагмент от „Ловната“ сцена, който съдържа специализация на дейностите и преднамерена употреба на пособия.
Пред посетителя лъкът се появява за пръв път в т.нар. „Ловна“ сцена, която при внимателен анализ се оказва военна сцена, имайки се предвид, че ролите са разделени между хората в нея. Това значи разделение на дейността, специализация. Това е основата на цивилизацията. От тук тръгва нашето икономическо и културно развитие.
Следва един от трите аспекта на Богинята-майка. Това е „Улучващата отдалеч“, т.е. от отвъдното. Тя управлява развитието на събитията и предопределя провала или успеха. Затова до нея е изобразен „ловец“ (човекът с лък от лявата й страна), който е символа „целенасочен деятел“, а не конкретно ловец. Това може да е всеки човек във всяка своя роля и дейност. Еленът от дясната й страна не е елен, а е символ на целта. С „ловеца“ и „елена“ този аспект е определен ясно – това е същността, която напарвлява събитията и води делата до успех.
Тази сцена не е просто примитивна молба за наслука в лова от страна на примитивни хора към тяхното недодялано божество. Тук се има предвид нещо съвсем друго – сцената представя един всеобхватен вселенски принцип, който се отнася до всичко, включително и до излитането на ракетите в космоса и успешната мозъчна операция.
Фигура 70. Богинята-Майка, която води стрелата до нейната цел.
На трето място виждаме „ловеца“ изобразен в магурската молитва под символа Т. Т значи бог, божествен, ум, промисъл, съдба и т.н. в този план – всичко това, което има своето описание и построение. От дясната страна, която е начало, имаме три черти – трите условия на успеха. От лявата страна имаме деятеля („ловеца“). Това е молба към божественото чрез трите условия, които сме изградили, да се постигне онова, което целим. Това е молитва за успех в дейностите ни, но ние разбираме трите необходими условия за това.
Фигура 71. Молитва за сполука, отправена към Бог-Слово.
Ясно личи, че във всички случаи стрелецът с лък е използван като символ на човека, стремящ се да постигне определен резултат.
Символиката и смисъла на лъка има своята предистория, показана нагледно сред рисунките.
В Магура има осем сексуални сцени, като всички те са различни и чрез разлики в изобразяването на фигурите е предаден целият им смисъл.
Фигура 72. Осемте сексуални сцени от Магура.
Тук, в една от тези сцени, жената (вляво – фигурата с „колана“ през кръста) има съзнание (ръцете около главата), което е насочено към себе си. Коланът е прав и спокоен, което значи, че жената не желае да зачене, нито има чувства към мъжа.
Фигура 73. Сексуална сцена от Магура, която представя сексуалното общение на разменни начала.
Това е сексуалната сцена на проституцията. В нея женската душевна същност е осъзнала властта на секса и, че той е средство за постигане на цели. Вдясно е мъжката душевна същност, която се намира в сексуално възбудено състояние. Начинът, по който е изобразена мъжката фигура, е много различен от изобразяването на мъжката фигура в нормалното й състояние. Тук мъжката фигура има една уникална особеност – ръцете й образуват лък със стрела, което го няма в останалите шест сексуални сцени.
Ръката на мъжа е поставена в поза „принасям дар“ и същият йероглиф със същото значение е използван в Древен Египет. Същевременно, ръката, образуваща стрела, е насочена към колана на женската фигура, т.е. нейната женственост. Т.е., принасянето на дар и всички тези съзнателни и преднамерени действия целят получаването на женствеността като резултат.
Причината е, че тук мъжът знае, че става дума за проституция от страна на женската същност. Мъжът предизвиква това у жената. Мъжът е преднамерен и това, което прави, не се ръководи от чувства и инстинкти, а е просто една дейност, която има своята технология – да предложи нещо, за да получи секс. Затова ръцете му оформят лък.
Имах случай човек, чел много за магията, да ми разкаже, че магията е аналогична на хвърлянето на камък или изстрелването на стрела, защото тя представлява опосредствано въздействие върху нещо или върху някакво събитие – когато правим магия, ние не отиваме лично да въздействаме, а изпращаме магията да бъде наш посредник. Така че, лъкът се явява двоен символ на опосредстваните човешки действия, защото е средство за излъчване на въздействие от наша страна.
Фигура 74. Всички мъжки фигури от Магура, намиращи се в сексуално възбудено състояние.
Вижда се, че в езотеричен план, т.е. по пътя на осъществяване и развитие на битието и на състоянията на духа в него, първоначално преднамереността възниква в следствие на сексуалния импулс, който кара мъжките същности да се стремят към получаването на взаимодействие.
Ръцете на всички тези фигури са извити под формата на полуокръжност, която е еднаква с дъгата на лъка и като смислов елемент присъства и тук, и при стрелците. Ясно се проследява една логическа верига, която недвусмислено доказва, че лъкът се явява символ на целеустременост.
Фигура 75. Лъчи и излъчване.
Най-сетне, ние имаме думата лъч. Лъчът е насочен от някакъв център навън. В латинските езици имат думата радиус, но ще видите защо нашият език е много по-истинен.
Имаме и думата излъчване, която значи изпускане, излъчване на лъчи. В латинския имат думата радиация, която значи същото. Дотук двата езика показват еднакво разбиране за действителността.
Излъчването се осъществява винаги от тела, като лъчът винаги напуска телата перпендикулярно на повърхността. Затова в идеалния случай всички излъчващи тела се представят като кълба. Напречният разрез на кълбото е кръгът. Излъчването тогава ще се представи като лъч от центъра, който излиза извън кръга. Поради особеностите на окръжността, всяка права, минаваща през центъра й, е перпендикулярна на окръжността. Затова всеки лъч е неизбежно под прав ъгъл спрямо окръжността и неотменно неговото мислено продължение минава през центъра. Половината от окръжността пък е лък, а стрелата е лъча.
Това е нашата насоченост от центъра ни към целта.
Цялото излъчване е съвкупността от всички лъчи.
Думата лъч произлиза от думата лък. Думата улучвам произлиза от думата лък. Думата сполука, както и наслука, произлиза от думата лък.
Интересно е, че българската традиция с думата лък и нейните производни точно следва логиката, представена от рисунките в Магура.
А как в българската традиция е измислена думата лък? Всяка буква има смисъл и този смисъл съм го чел на основата на смислите на отделните магурски фигури, защото буквите ни произлизат от тях. Л значи телесен, тяло. Ъ значи преминаване от едно в друго, като се имат предвид различни по природата си неща. К значи насоченост. ЛЪК значи тяло, което преминава в насочено и именно това се случва при изстрелването на стрелата от лъка – едно тяло преминава в насочено движение и това е и символното значение на лъка – средство за създаване на насоченост. Ето така българите са имали първо идеограми, на чиято основа са осмислили буквите и създали думи, отчитайки действителната, функционалната същност на нещата, която са представили чрез буквите.
И това е голямо постижение да знаеш, че излъчването на лъчи от телата е геометрически еднакъв процес с изстрелването на стрела от лъка и на тази основа да ползваш една и съща дума за описание и на двата процеса – лък, лъч и излъчване. Впечатляващо е, че в някаква дълбока древност хората са имали представа за физическите процеси на излъчването. И, вижте, в другите езици не е така – там не можеш чрез анализ на буквите да обясниш смисъла на лъка, нито се намира такава здрава връзка между думите лък, лъч и излъчване.
Фигура 76. Слънцето от Магура като доказателство за отличното разбиране на процеса на излъчване.
Става дума и за пълна свързаност на думите лък, улучвам и сполука, което демонстрира ясно и задълбочено разбиране, че успех може да има само при целенасочени действия. Става дума и за това, че в българската традиция сполуката еднозначно се свърза с наличието на намерение за действие, което е точно повторение на логиката на нещата, представена чрез магурските рисунки.
Натрапва се изводът, че българското осмисляне на същността на лъка и лъчите датира още от времето на създаването на магурските рисунки.
А, според датирането, което съм правил, по-новите рисунки следва да са на 14 600 години, а по-старите – на 42 680 години. Като гледам и това, че и самите ни букви имат на 90% подобия с рисунки от Магура и, че могат добре да се обяснят със значението на магурските символи, то стигам до извода, че езикът ни има своето непрекъснато развитие в продължение вече на почти 43 000 години. Той произлиза от много стари магически познания за същността на битието и за начините за нейното представяне.
Според представената в Магура сцена на човешката история, началото на сегашното човечество е преди 42 680 години, която дата добре съвпада и с представите на археологията по въпроса. Излиза, че от самото начало на Петата раса, което се е случило в епохата Дева (което значи Богиня), на хората са били дадени магурските символи, а те пък по-късно са били трансформирани в срички и букви. Но е интересно, че тези символи са дадени на населението на Балканите, защото не се срещат на други места. А ето какво казва книгата „Тракийските хроники“ по въпроса за писмеността: Бог дал само на бащата на траките – цар Тцер или Терес да познава божиите знаци и на никой друг народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар