С какво сега случаят с преименването на руско-турския газопорвод на балкански от Борисов е по-различен от онова преименуване на “Южен поток” на турски от Путин?
Преди всичко съществената разлика е в това, че Путин е стопанинът и нямаше нужда да се моли да никого да възприеме новото название, което той лепна на същия проект не на последно място, за да уязви българската историческа чувствителност и да покаже, че може безцеремонно да се съюзи с “историческия враг” на българите, щом те не проявяват достатъчно страние да му играят по балалайката. Казано с думите на тогавашния посланик на Русия в София Юрий Исаков (дали пък неговото малко име беше запометил нашият премиер Борисов, когато погрешно нарече миналата есен посланик Анатолий Макаров “Юра”?), София е трябвало да покаже “зъбки”. На Брюксел и Вашингтон.
Тази цветиста руска “препоръка” беше отчетена и изведнъж “Турският поток” цъфна като балкански в речника на нашия премиер, който си е взел поука от руския шамар през 2014 г. Разликата обаче в преименуването на потока с много имена е в това, че никой не взима на сериозно кръщелното му свидетелство от Банкя извън кръга на онези, на които Борисов е в състояние да скръцне със зъби у нас.
РАДИКАЛНИЯТ ИСЛЯМ У НАС Е ТОЛЕРИРАН
Банкянският номер на премиера Борисов да преименува руско-турският поток на балкански с цел да заблуди “противника”, че става дума за различна форма на газопровод въпреки същото руско съдържание, окончателно се провали поне пред американските съюзници. Предположенията в този смисъл днес се превърнаха във факт с излъчването на интервюто на Дейвид Хейл, американският дипломат, които не се появи в София на 8 януари в о чакваната от Борисов роля на самоходно доказателство, че САЩ косвено поне одобряват руско-турската му авантюра на единствен европейски премиер, отзовал се на поканата на евразийците да легитимира “Турски поток” като приемлив за ЕС.
“Съзнаваме, че енергийната сигурност е много важна за Европа, и разбираме, че когато нашите съюзници имат сигурен достъп до енергоизточници, те са по-силни, по-благонадеждни съюзници”, казва той. “Проблемът е, че Москва има други възгледи. Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. “Северен поток 2” и втората линия на “Турски поток” са проблем, защото не осигуряват енергийна диверсификация за Европа. Те дестабилизират Украйна, защото Русия получава възможност да заобиколи тръбопроводите на украинска територия”. Това е точният цитат от интервюто на Хейл.
След като американската връзка с “Турски поток” се скъса, въпросът е кого се опитва да заблуди Борисов с неговото преименуване.
Някои анализатори развиват легитимната теза, че прекръстеният “Турски поток” се опитва на терминологично ниво да заобиколи повторението с еверпейското вето от 2014 г.върху “Южен поток”, когато Путин се вбеси от него и даде личен пример с преиенуването на “Турски поток”, набеждавайки за ситуацията нашият невинен премиер, петимен да услужи на Москва, но неспособен да прескочи опасната бариера на съпротивата срещу Брюксел заради едни 400 милиона такси от руския газопровод, рискувайки милиарди запор под формата на евентуално пресъхнали потоци еврофондове. Само че, колкото и да основатлна тази теза на пръв поглед, би било твърде наивно да очакваме подобна наивност от страна на Брюксел. Няма как и Борисов да си прави илюзии в това отношение.
С какво сега случаят с преименването на руско-турския газопорвод на балкански от Борисов е по-различен от онова преименуване на “Южен поток” на турски от Путин?
Преди всичко съществената разлика е в това, че Путин е стопанинът и нямаше нужда да се моли да никого да възприеме новото название, което той лепна на същия проект не на последно място, за да уязви българската историческа чувствителност и да покаже, че може безцеремонно да се съюзи с “историческия враг” на българите, щом те не проявяват достатъчно страние да му играят по балалайката. Казано с думите на тогавашния посланик на Русия в София Юрий Исаков ( дали пък неговото малко име беше запометил нашият премиер Борисов, когато погрешно нарече миналата есен посланик Анатолий Макаров “Юра” ? ), София е трябвало да покаже “зъбки”. На Брюксел и Вашингтон.
Тази цветиста руска “препоръка” беше отчетена и изведнъж “Турският поток” цъфна като балкански в речника на нашия премиер, който си е взел поука от руския шамар през 2014 г. Разликата обаче в преименуването на потока с много имена е в това, че никой не взима на сериозно кръщелното му свидетелство от Банкя извън кръга на онези, на които Борисов е в състояние д скръцне със зъби у нас. А че му е важно да настоява да оправдава присъединяването му към Тристранния пакт с Русия и Турция, се видя при изявлението му в компанията на доста маргиналната по своя ранг американска делгация в София на 8 януари. В импровизираното си, доста отегчено мърморене пред микрофона, Борисов не пропусна да вмъкне казуса с преименването на потока на балкански и натърти, че моли журналистите да го наричат именно така – ако случайно някой не беше разбрал досега.
И, о, каква изненада, нашите услужливи медии вече така и наричат руско-турския газопровод. Прекръстиха го с вълшебната пръчица на Борисов нейде в невидимите за читатели и зрители медийни помещния, където се обсъждат държавните инструкции за новия тон за песен по нотите на властта.
Фактът, че в днешното си интервю Хейл отказва да изпълни тази молба на Борисов е повече от показателен. Той се наслагва върху другата съществена “подробност” – Путин също се отнесе с презрение към Борисовото прошение. Само някои от Путиновите търговци ( на влияние) употребиха миналата година с усмивка пред медиите в София понятието “Балкански поток” като термин, пожелателно залепен от “българските партньори” като местен етикет на руската тръба.
От беглия прочит на тази унизителна за България ситуация става ясно едно: противникът за Борисов е частта от българския народ, която си позволява да мисли със собствената си глава, въпреки опитът му да й натрапи своята “хитрина”. Нито Брюксел и Вашингтон, а още по-малко Москва, се впечатляват от опита му да показва “зъбки”, но за пред българите Борисов разчита зъбенето му да се зачете като проява на патриотизъм в изблик на стремеж към независимост.
Точно така го разбираме: че от него нищо не зависи, освен да вкара България в оксиморона да разнообразява руският газ с руски. Защото потокът е балкански само в неговата ганьова глава. Иначе казано и за българите е ясно, че става дума за Ганьо Балкански и неговите бакалски сметки да надхитрява всички и да си вярва, че успява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар