Студио шпионска лига/88

След разкритията за помилвания от Йотова наркодилър (т.нар. ПЕТРИЧКИЯ ЕСКОБАР) - държавният апарат „извади“ пред обществото отново случая с ПЕТРОХАН, като отстрани, запознавайки се и с изключително компрометираната експертиза от 150 страници, която всъщност като юрист мога да кажа, че е пълен фарс, нямащ нищо общо с експертността – си зававам въпроса дали не наблюдаваме просто Част ВТОРА: „Мафията отвръща на удара“ ...


Дали ПЕТРОХАН, и СЛУЧАЯТ с ПЕТРИЧКИЯ ЕСКОБАР не касаят един и същ въпрос - за ДЪРЖАВНАТА КОНТРАБАНДА, легализирана още със Секретното Разпореждане от 19.06.1967г., с което за първи път се дава зелена светлина и се задават правилата за институционализиране на държавната контрабанда (в този документ посочена като СКРИТ ТРАНЗИТ)...

При търсене в мрежата /включително официални сайтове, към които насочва Google AI/ излиза следната информация, която лично за мен е изключително притеснителна - вие кажете така ли е или написаното по-долу не е вярно:

На базата на Разпореждане № 189/19.06.1967г. в структурата на оръжейната фирма „Кинтекс“ (създадена година по-рано, през 1966 г.) се сформира строго секретната Трета дирекция „Скрит транзит“. Разпореждането задължава МВР и Държавна сигурност да осигурят пълно оперативно прикритие на каналите, за да не се допусне международно компрометиране на България. Поради тази причина митниците и граничните войски получават заповеди да пропускат без проверка определени ТИР-ове и товари, одобрени от Трета дирекция на „Кинтекс“. Във въпросната трета дирекция „Скрит транзит“ наркотичните вещества (каптагон и други психотропни вещества) преминават под кодовото наименование „специфични стоки“, „химически продукти“ или се водят към общото направление „Специално имущество“ .. Купувачите на каптагон на едро и партньорите по Балканския път (често арабски и турски трафиканти, както и партизански движения в Близкия изток) са същите лица и организации, които купуват и нелегалното оръжие от „Кинтекс“. Първа кантора затваря целия цикъл – доставя оръжието и психотропните вещества на същите клиенти.

През март 1978 г. министър Христо Христов внася строго секретен доклад до тогавашния премиер Станко Тодоров. Мотивът на БКП е остра нужда от дефицитна западна валута (долари и марки) на всяка цена.

В резултат на това правителството приема историческото Решение № 148 на Министерския съвет (31 юли 1978 г.. Със същото цялата контрабандна дейност на територията на НРБ се монополизира и концентрира в държавното предприятие „Кинтекс“.

Контролът върху контрабандната дейност се поема от Второ главно управление на ДС (ВГУ - контраразузнаването). В архивите са открити планове за „контраразузнавателно обезпечаване“ на „Кинтекс“, което на практика означава, че офицерите от ДС не разследват контрабандата, а я охраняват и ръководят.

В оперативните отчети на ДС /може да се запознаете с архивните папки/ се съдържат детайлни справки за това какво точно преминава по тези канали под закрилата на държавата: Това са:

- Стоки под международен ембаргов контрол: Оръжие, боеприпаси, злато, сребро, чужда валута, цигари (основно марка "Марлборо"), алкохол и луксозна техника;

- Синтетични наркотици: Фармацевтични препарати и най-вече каптагон.

В архивите има документи (включително сигнали от КГБ до българските служби през 80-те), които описват пратки с психотропни вещества, маскирани като „медикаменти под контрола на СЗО“.

Какво става с печалбите: По данни от архивите годишният оборот от „скрития транзит“ в края на 70-те достига около 100 милиона долара, а чистата печалба за черните каси на режима е между 12 и 17 милиона долара годишно. Тези пари се внасят в специални банкови сметки на БКП и ДС, използвани за финансиране на задгранични операции, купуване на западно влияние или запълване на дупки в бюджета. Документите от ДС категорично доказват, че държавата е създала перфектно смазана машина, в която министерства, митници, гранични войски и тайни служби работят заедно с международния криминален контингент.

В средата на 80-те години (около 1985 г.), поради засилващия се натиск от международните организации и разкритията на западните служби, Трета дирекция в „Кинтекс“ изненадващо е закрита. Операциите със „скрития транзит“ на каптагон обаче не спират, а са прехвърлени към специализираната държавна фирма „Икомев“ (ръководена от Божидар Йорданов – бивш директор в „Кинтекс“) и външнотърговското дружество „Трансимпекс“.

Преходът през 90-те години – Как „каптагоновите канали“ прераснаха в организираната престъпност (мутрите):

С падането на Берлинската стена и разформироването на официалните структури на Държавна сигурност, каналите за „скрит транзит“ не изчезват, а претърпяват скоростна криминална приватизация.

Усвояването на инфраструктурата: Офицерите от Втори главен отдел на ДС (контраразузнаването) и оперативните работници, отговаряли за „Кинтекс“ и митниците, притежават най-ценния капитал през 1989-1990 г., а именно – контактите с международните синдикати, каналите по Балканския път и знанието как се пресичат граници без контрол. Тези хора напускат системата, но запазват връзките си.

Така постепенно от държавен монопол се преминава към силови групировки:
През първата половина на 90-те години държавата умишлено е отслабена. Логистичните канали за контрабанда са прехвърлени към новосъздадените силови групировки (ВИС-1, ВИС-2, СИК, „Мултигруп“). Бившите кадри на ДС влизат в ролята на „мозъчни тръстове“ и консултанти на младите борци (мутри), които осигуряват физическия контрол над границите, депата и трафика.

Еволюцията на Каптагона: По време на комунизма България притежава лицензи и заводи за производство на каптагон (синтетичен амфетамин), като производството се контролира от държавната фирма „Фармахим“ и се изнася основно за Близкия изток. След 1989 г. държавният контрол рухва. Химиците, технолозите и производствените мощности са „наети“ от организираната престъпност. Производството се премества от легалните заводи в тайни, нелегални лаборатории пръснати из цялата страна (цехове в Нови Искър, Дупница и др.).

Генериране на „Сенчестия капитал“: Вместо печалбите от трафика на каптагон, хероин, крадени коли и оръжие да влизат в черните каси на БКП за държавни нужди, те започват да генерират милиарди за т.нар. „нови богаташи“ и партийни каси на прехода. Чрез тези пари се извършва последващата масова приватизация на хотели, заводи и банковия сектор в България, с което престъпният капитал се легализира напълно.

Ролята на ЦРУ и DEA:
През 70-те и 80-те години на XX век ЦРУ (CIA) и Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (DEA) започват мащабно разследване на т.нар. „Балкански път“.

В техните разсекретени днес доклади България е посочена като основен логистичен център на контрабандата, контролиран директно от комунистическата държава. Ето как западните служби документират и притискат режима в София:

1. Докладите на ЦРУ – „Държавно спонсориран трафик“:
В поредица от разсекретени анализи на ЦРУ от 80-те години се посочва, че за разлика от Латинска Америка, където трафикът се движи от частни картели, в Източния блок и конкретно в България контрабандата е държавен монопол.
Разкриването на „Кинтекс“: В доклад на ЦРУ от 1982 г., озаглавен „Българската връзка в международния трафик на оръжие и наркотици“, фирмата „Кинтекс“ е официално назована като „инструмент на правителството в София за финансиране на нелегални операции“.
Връзката с тероризма: ЦРУ документира, че през Първа кантора на „Кинтекс“ режимът не просто печели валута, а доставя оръжие и каптагон на радикални и терористични организации в Близкия изток (включително Кюрдската работническа партия - ПКК и различни фракции в Ливан). Трафиканти като Абузер Угурлу са идентифицирани като агенти под прикритие, работещи едновременно за криминалния свят и за българската Държавна сигурност.
2. Операциите на DEA и натискът върху София
За DEA Балканският път е критичен, тъй като по него преминава над 70-80% от хероина, предназначен за Западна Европа и САЩ, както и масивни пратки с каптагон.

Документиране на СОМАТ: DEA събира доказателства, че държавните камиони на българското предприятие СОМАТ се ползват с дипломатически и митнически имунитет в НРБ, което прави засичането на наркотиците на българска граница невъзможно без вътрешна информация.

Черният списък:
Поради докладите на DEA, САЩ поставят България в списъка на държавите, които не сътрудничат в борбата с наркотрафика. През 1984 г. американското правителство отправя официално предупреждение към София, заплашвайки с икономически санкции и международна изолация.

3. Реакцията на БКП: Паника и прикриване на следите
Натискът от ЦРУ, DEA и последвалите скандали в западните медии (които се засилват след атентата срещу Папа Йоан Павел II през 1981 г., където също се търси „българска връзка“) принуждават Тодор Живков и ръководството на БКП да реагират:
Закриването на Трета дирекция (1985 г.): За да демонстрира пред света, че се бори с контрабандата, режимът официално закрива Трета дирекция „Скрит транзит“ в „Кинтекс“.
Прехвърляне на активите: Това обаче е само тактически ход. Трафикът веднага е прехвърлен към споменатите фирми „Икомев“ и „Трансимпекс“, както и към офшорни компании (задгранични дружества), контролирани от Първо главен отдел на ДС.
„Показно“ сътрудничество: През втората половина на 80-те години ДС дори организира няколко показни акции и кани представители на DEA в София, за да покаже „резултати“ в залавянето на наркотици (които всъщност са били на конкурентни, неконтролирани от държавата трафиканти).Така западните служби успяват да осветят схемата, но не и да я спрат. Инфраструктурата остава непокътната и готова за приватизацията през 1989 г....

За да разберем как държавната контрабанда се превърна в личен сенчест капитал след 1989 г., трябва да проследим финансовия инженеринг на Държавна сигурност. Този процес в икономическата история е известен като „приватизацията на черните каси“ и се реализира чрез три основни направления:
1. Схемата с нерегламентираните трансфери („Червените куфари“)
Митът за физическите „червени куфари“ с пари има съвсем реално документално измерение. В края на 80-те години, усещайки неизбежния край на режима, висши кадри на БКП и ДС започват масово раздаване на средства под формата на безотчетни кредити:
• Финансиране на „наши хора“: Огромни суми от валутните резерви на страната и печалбите от „скрития транзит“ са прехвърлени на доверени лица (често бивши оперативни работници, агенти или номенклатурни кадри).
• Цел: Тези пари не са дадени за харчене, а с цел да захранят първите частни търговски дружества, които по-късно да монополизират пазара в България.
2. Офшорната мрежа на Първо главно управление (ПГУ - разузнаването)
Най-устойчивият капитал от държавната контрабанда не е бил в брой, а в чужбина. Чрез т.нар. „нерегламентирани фирми“ (задгранични дружества), създадени от ПГУ на ДС още през 70-те и 80-те години, са изнесени стотици милиони долари.
• Казусът „Икомев“: Споменатата вече фирма „Икомев“, която поема каптагоновите канали от „Кинтекс“, оперира чрез мрежа от банкови сметки във Виена, Лихтенщайн и Швейцария.
• Преливане на капитал: След 10 ноември 1989 г. контролът над тези офшорни компании е прекъснат от страна на държавата. Директорите и тайните съдружници (офицери от ДС) просто „приватизират“ сметките. През 1990–1993 г. тези пари започват да се връщат обратно в България, но вече като „чуждестранни инвестиции“ от легитимни западни компании.
3. Захранване на първите частни банки
За да бъдат напълно легализирани милиардите от контрабанда, новата каста има нужда от собствена банкова система. Парите от черните каси се използват за учредяването на първите частни банки в България в началото на 90-те години:
• Механизмът: Лица, получили куфарчета или офшорни трансфери, внасят тези средства като уставен капитал за създаване на банка.
• Рефинансирането: Веднъж създадени, тези банки започват да раздават масивни, необезпечени кредити (т.нар. лоши кредити) на свързани фирми от сивия сектор и новоизникващите мутренски групировки. Този процес изсмуква и спестяванията на обикновените граждани, което води до затварянето на кръга и окончателния крах на банковата система през Виденовата зима (1996–1997 г.).
Чрез този мащабен преврат, каналите за оръжие и наркотици, изградени от комунистическата държава, осигуриха икономическия старт на новата олигархия, трансформирайки политическата власт на БКП в постоянна икономическа власт.
Искате ли да разгледаме:
• Иманата на конкретни банки и холдинги от 90-те години, за които разследванията доказаха, че са захранени с капитали на ДС?
• Конкретния случай с източването на задграничните дружества във Виена?
(Дотук спрях да задавам въпроси и смятам да се преместя в друга държава!!!! ... допълвам нещо само за Балканския път и връзката му с Петрохан ...)

---

Балканският път е най-старият, най-директният и геостратегически най-важният сухопътен маршрут в света за нелегален трафик на наркотици, оръжие и хора от Азия към Западна Европа.Поради уникалното си географско положение, България се явява „ключът“ и географското сърце на този маршрут. Географски маршрут - В класическия си вид, разработен и използван активно от 60-те години на XX век насам, пътят има ясна начална, транзитна и крайна точка: 1./ Източникът (Златният полумесец): Суровият опиум се произвежда в Афганистан, преминава през Пакистан и Иран. 2./ Производственият център (Турция): В Турция (особено в района на Истанбул и Източен Анадол) суровината се преработва в чист хероин.3./ Българският „мост“: От Турция трафикът влиза директно в България през ГКПП „Капитан Андреево“. Оттам основната артерия преминава по права линия през Пловдив и София към ГКПП „Калотина“. 4./ Разклоненията към Европа: След излизане от България маршрутът се разделя: Северен клон: През Сърбия (преди 1989 г. – Югославия), Унгария и Австрия към Германия. Южен клон: През Северна Македония и Албания по море към Италия.
Балканският път никога не е бил еднопосочен. Той функционира на принципа на перфектен търговски обмен:
• От изток на запад (към Европа): Трафик на хероин, суров опиум, а в по-нови времена – нелегални мигранти и оръжие.
• От запад на изток (към Близкия изток): В обратна посока (от Западна Европа през България към Турция и арабския свят) се транспортират прекурсори (химикали, необходими за преработката на хероин, произвеждани в западни заводи), синтетични наркотици (каптагон/амфетамини), крадени луксозни автомобили и западна валута.

Защо е толкова ефективен?
Балканският път е предпочитан, защото сухопътният транспорт чрез камиони (ТИР-ове) позволява пренасянето на огромни количества стока наведнъж, а международните спогодби (като ТИР конвенцията) улесняват бързото преминаване на границите без пълно разтоварване.
По време на комунизма Държавна сигурност превърна този естествен географски път в държавно контролирана магистрала за контрабанда, като осигури институционален чадър над трафикантите, които плащаха "такса транзит" на режима в София.
Хижа ПЕТРОХАН се намира на стратегическо място в Стара планина, в непосредствена близост до българо-сръбската граница – регион, който исторически е част от северното разклонение на Балканския път (към Централна и Западна Европа). Поради секретността около случая бързо се появиха сериозни съмнения, че хората в хижата вероятно са „видели нещо ужасно“, извършвайки наблюдения в района, което е пряко свързано с активен наркотрафик между България и Сърбия. Появиха се и въпроси към ДАНС дали службата не е покровителствала престъпни групи в този район.

Здравите сатанистки сили в държавата и отколешни слуги на олигархията, обезпокоени от неясното политическо бъдеще на своя кандидат за президент, се мъчат да го съживят чрез поредното прехвърляне към тема, измислена от самите тях — тема, която им е по-удобно да дъвчат, отколкото да отговарят върху покровителството над наркоразпространението, на което Йотова е способствала чрез помилванията.