Тайна № 2 Всеки проблем в същността си е енергиен / Ако източникът на проблема е енергията, не е ли най-логично на го лекуваме с енергия?

СТРЕСЪТ СЕ ПРИЧИНЯВА ОТ ЕНЕРГИЕН ПРОБЛЕМ В ОРГАНИЗМА                                                                                                                                                                                               През 1905 г. един тип, служител на патентно ведомство надраскал на черната дъска „Е=mс2 ” и завинаги променил света(дали към добро, дали към зло е друг въпрос). За да разберете защо, трябва да знаете какво означава тази формула. От едната страна на уравнението имаме „Е” – енергия. От другата е всичко останало. Ето това означава „Е=mс2 ”: всичко е енергия и всичко се свежда до енергия. Всички здравословни проблеми произхождат от вредна, деструктивна честота на енергията. За да ви обясня как, ще ви помоля да използвате въображението си. Да кажем, че по някакъв начин знаем, че до десет дни ще развия тумор в черния дроб. Не е ясно откъде го знаем, но нали само си представяме)? Какво ще се случи в нашия експеримент? Първия ден лекарят ще погледне резултатите от ядрено-магнитния резонанс и ще каже: „Всичко е чисто”. На втория ден ще каже: „Няма проблем”. На третия ще попита: „Защо правим това?” На четвъртия, шестия и осмия ще повтаря: „Изглежда ми безсмислено”. На десетия обаче ще възкликне: „О, д-р Лойд, виждам някакви аномални клетки в черния ви дроб. Трябва да направим биопсин и да разберем какви са”. Въпросът е: откъде се взеха аномалните клетки? Проверявахме всичко физическо, което ЯМР може да засече, всеки ден. Отговорът е, че аномалните клетки трябва да са се появили от някое нефизическо място! В действителност всички проблеми възникват от нещо, което не е физическо. Преди 1905 г. науката била в плен на Нютоновата физика, според която атомът е твърда, плътна материя. От известно време знаем, че това не е така и никога не е било. Ако наблюдавате атом под електронен микроскоп и се приближите много близко до него, в един момент ще се запитате: „Къде изчезна? Какво стана с него?” Защото колкото по- отблизо разглеждате атома, толкова повече изчезва той, докато накрая минавате право през него. Какво се опитвам да кажа? Че атомът изобщо не е твърда материя. Той е енергия. Както всичко на планетата Земя. Всичко е енергия, а всички форми на енергията имат три общи характеристики: 1. Честота 2. Дължина на вълната 3. Спектрален цвят Независимо дали говорим за маса, банан, жлъчния ви мехур или кой да е елемент от Менделеевата таблица, всичко е енергия. Какъв тип енергия е нещо, което може да се определи според честотата. Всичко в света се променило. Всички индустрии, които можете да си представите, започнали да се насочват към електрониката и енергията. Автомобилната индустрия, комуникациите, телевизията, радиото: всичко, за което се сетите. Единствената област, която изостава, е медицина. Особено западната медицина, която продължава да следва Нютоновата физика отпреди 1905 г., макар да знаем, че тя не може да опише начина, по който е устроен реалният свят. Когато открих Лечебните кодове, едно от нещата, които предприех, за да се убедя в тяхната правомерност и ефективност, бе да проуча какво са казали големите умове на нашата епоха за здравословните проблеми. Това, което открих, ме смая. Не бях допускал, че съществува, въпреки двете докторски степени, на които бях посветил шест години от живота си. Установих, че най-великите научни умове на нашето време – лауреати на Нобелови награди, хора с докторати в различни области, лекари, писатели, изобретатели – са казвали повод на здравословните проблеми, че коренът на здравето и болестта неизменно е енергиен проблем в тялото. Освен това те твърдят, че ще намерим начин да решаваме енергийния проблем в организма и че в деня, в който това стане, светът на човешкото здраве завинаги ще се промени. Ето няколко примера:         Всички живи организми излъчват енергийно поле. Семьон Кирлиан, СССР                                                                                                                                                                                         Енергийното поле е началото на всичко. Проф. д-р Харолд Бър, Йейлски университет                                                                                                                                                                            Химичните процеси в тялото се управляват от квантови клетъчни полета. Проф. Мъри Гел-Ман, лауреат на Нобелова награда (1969 г.), Станфордски университет                                                                                                                                              Болестите трябва да бъдат диагностицирани и предотвратявани с оценка на енергийното поле. д-р Джордж Крайл Старши, д.м., създател на клиника „Кливланд”                                                                                                                                Да се лекуват хората без концепция за енергията, означава да се лекува мъртва материя. д-р Алберт Сент Дьорди, д.м., лауреат на Нобелова награда (1937 г.), Унгария                                                                                                                                          И така, ако искате да излекувате здравословните проблем от корена, трябва да се насочите към проблема с енергията Необходимо е да изцелите енергията с деструктивна честота в клетките, която изследването с ЯМР открива, а лекарят тълкува като потенциални ракови клетки, болест на Паркинсон или някакъв друг проблем.                                                                                                                                                  Просто квантова физика Как се случва всичко това?                                                                                                                       Нарича се квантова физика. Тя е много трудна за обяснение, но нека ви дам някои примери от експерименти, проведени от Департамента за отбрана на САЩ. През 1998 г. учени взеха клетки от устата на човек и ги поставиха в епруветка. Закачиха епруветката към полиграф (детектор на лъжата). След това включиха и човека към полиграф, но в друга стая. Пуснаха му различни телевизионни предавания: спокойни и омиротворяващи, изпълнени с насилие и стимулиращи. Установиха, че клетките регистрират същата активност като човека. Когато човекът гледа успокояващите продавания, психичната му реакция е да се успокои. На клетките – също. Когато дойде ред на стимулиращите материали, и човекът, и клетките демонстрират психична възбуда. Продължили да отдалечават клетките от човека, докато разстоянието достигнало 50 мили. Били изминали пет дни от вземането на пробата с клетки, но те продължавали да регистрират същата активност. Друг експеримент с подобен ефект, но с двама души, е известен като експеримент на Айнщайн-Подолски-Розен11. В това забележително изследване участват двама души, непознати един за друг; дават им се няколко минути бегло да се опознаят и се разделят на разстояние 15 метра, като всеки от тях се поставя в Клетка на Фарадей. Фарадеевата клетка не позволява влизането и излизането на радиочестотен и други сигнали. Така например, ако поставите FМ предавателна антена във Фарадеева клетка и на 15 метра се опитате да настроите радиото на тази честота, няма да успеете, защото сигналите няма да достигат до вас. Накратко казано, Фарадеевата клетка спира обикновената енергия, но позволява потока на квантова енергия. След като поставили участниците във Фарадееви клетки, включили и двамата към електроенцефалографи, които да мониторират неврологичната активност. Светнали с фенерче, в очите на единия, но не и на другия. Този дразнител предизвиква измеряема неврологична активност и видимо свиване на зениците. В момента, в който го направили, при другия човек се регистрирала същата неврологична активност и свиване на зениците. Сменили участниците с други и ги отдалечили на по-голямо разстояние, но резултатите останали същите.                                                                                                                                                Паранормални явления или квантова физика?                                                                                                                  Заключението от това изследване е, че хората постоянно обменят информация на несъзнателно ниво с други хора, с които са дори бегло свързани. За първи път разполагаме с обяснение на стотиците потвърдени случаи, които десетилетия наред приемахме за паранормални явления. Пример: майка обядва със своя приятелка в Ню Йорк Сити. В 12:15 вдига очи от салатата и с ужасено изражение казва: „Нещо е станало с Джейн. Трябва да й се обадя!” Веднага става от масата и се опитва да се свърже с Калифорния. Установява, че точно в 12:15 Джейн е попаднала в автомобилна катастрофа, но за щастие е добре. Самият аз станах свидетел на един такъв случай като дете. Родителите на моя най-добър приятел Джон бяха заминали на кратко пътуване до Феърфилд Глейд, на около час и половина път от дома, и го бяха поверили на грижите на по-голямата му сестра Тина. Към средата на пътя до Феърфилд Глейд Марина, майката на Джон, казала на съпруга си: „Трябва веднага да се приберем у дома. Нещо не е наред с Джон”. Когато стигнали до дома си, намерили Джон със заклещена глава между пръчките на стълбищния парапет, а сестра му не чувала писъците, защото слушала музика със слушалки. Джон бил добре, макар и силно уплашен. Как Марина е разбрала, че Джон се намира в опасност? Десетилетия наред го отдавахме на екстрасензорни възприятия и други паранормални явления. Сега благодарение на експеримента на Айнщайн-Подолски-Розен знаем, че обяснението е в законите на природата, наречени квантова физика. В случая с Джейн и майка й, както и този с най- добрия ми приятел Джон, несъзнателно предадената информация просто е достигнала до съзнателното мислене на заинтересуваните личности. Макар и необичайно, това далеч не е изолирано явление. Все повече хора откриват начини да достигат до тази несъзнателна информация, използвайки квантовата физика за лечебни цели. Това ни отвежда към темата за мистицизма, защото, ако изключим обяснението на квантовата физика, тези научни експерименти биха изглеждали мистични. Това, което в миналото наричахме „мистика”, в повечето случаи се оказва умение на даден човек да използва естествените възможности на квантовата физика за конкретна цел. Някои могат да огъват метални предмети. Други левитират. Трети знаят неща, които сякаш няма начин да знаят. Да, има и фокусници, които не използват квантовата физика, а ловкостта на пръстите си и илюзията. Но ние не говорим за това. Истината е, че досега не разбирахме естеството на подобни явления. Опознавайки света на квантовата физика, започваме да осъзнаваме как реално се случват. Една от основните теории на квантовата физика е, че при наличието на достатъчно много вероятности няма невъзможни неща. И така, това, което смятахме за мистично, всъщност е от сферата на квантова физика, която доскоро не разбирахме, защото се придържахме към теориите на Нютон.                                                                                                        Една закъсняла смяна на парадигмата                                                                                                                                                 Трябва ли да се страхуваме от квантовата физика? Ни най-малко. Така функционира Вселената и никога не е било другояче. Просто не сме го разбирали. Както ще видите по- нататък в книгата, разбирането на квантовата физика ни разкрива най-големите пробиви в изцелението и грижата за здравето за всички времена. Това е ново разбиране, промяна на парадигмата в мисленето, но тя трябва да се случи. Представете си например, че се пренасяте в Салем, щата Масачузетс, през 1692 г., отваряте мобилния си телефон и се обаждате на приятел. Какво според вас ще последва? Хората не биха ви разбрали, ако се опитате да им обясните какво представлява микрофонът, батериите, чиповете, светодиодите и радиочестотният сигнал. Ще решат, че имате връзка с нечистата сила като вещиците. А има ли нещо лошо в мобилните телефони? (Е, да, жена ми би казала, че има.) Това означава ли, че тогава физиката не е съществувала? Ако някак си човек можеш да се сдобие с две радиостанции по онова време, щеше ли да може да ги използва? Разбира се! физиката не се променя. Променят се само нашите знания, разбирания и уменията да прилагаме наученото. Хората, които първи откривали определени аспекти на физиката и някои от законите, действащи във вселената, винаги са оставали неразбрани, а понякога дори били преследвани и измъчвани. Списъкът е дълъг и внушителен. Коперник (който открил, че Земята и другите планети се въртят около Слънцето), Галилей (който математически доказал теорията на Коперник), Колумб (който доказал, че Земята е кръгла) и много други били преследвани заради научните истини. Моряците на „Нина”, „Пинта” и „Санта Мария” до един били убедени, че ще паднат от ръба на Земята. Те вярвали в старите теории, които никога не са били верни. Не очаквайте обаче да намерите голямо разбиране за квантовата физика сред широката общественост и дори сред интелектуалците. Аз (Бен) неотдавна погледнах учебника на дъщеря си по природни науки за осми клас и открих, че тя учи същата Нютонова физика, която аз бях учил четирийсет и пет години по-рано. Трагедията е, че дори тогава е било известно, че тази теория е остаряла. Нужни са обаче години, дори десетилетия, за да се разделим с една остаряла теория. За щастие, все повече хора започват да разбират значението на енергията, каквато я представя квантовата физика, въпреки че тя все още се пренебрегва в сферата на образованието. Ще направим кратък преглед на някои основни принципи, за да осмислите революционната теория на Лечебния код.                                                                                                  Многоликата енергия                                                                                                                                                            Енергията може да приема много форми. Така например има енергия, която наричаме „светлина”. Тя обхваща определен спектър от енергийни честоти – от 4,3x10 на 14 до 7,5x10 на 14 . Възприемаме тези честоти с очите си. Има и звукови честоти. Тях регистрираме с ушите и телесните тъкани. Има инфрачервена енергия, която възприемаме като топлина. Има и ултравиолетова, за която нямаме рецептори. И те, разбира се, някога са били смятани за мистика, но сега разполагаме с инструменти, с които да ги улавяме. Наричаме ги рентген, ехограф, радар, UHF, VHF и т.н. Списъкът е безкраен. Вълните имат три основни компонента. Единият е честотата на цикличната промяна за даден период от време. Днес за целта използваме мерната единица херц (Нz). Например честотата на електрическия ток в САЩ е 60 Нz. Вторият е амплитудата, мярка за максималната стойност на отклонението от равновесното положение. Третият е формата на вълната. Точно така, вълните имат форма. Има синусови вълни, които са хубави, гладки и симетрични, напомнящи морски вълни. Има пикови вълни, които приличат на игли. Има квадратни вълни и много други. Има честоти, които използваме за пренасянето на други честоти. Вече знаем как да изпращаме стотици хиляди съобщения в секунда с помощта на светлината. Наричаме ги оптични влакна и ги използваме всеки ден, когато разговаряме по телефона. На мен всичко това продължава да ми звучи мистично, защото не съм много наясно как работи, но дали го използвам? И още как! Какво да кажем за медицината и енергийните честоти? Използваме ли честотите в медицината? Да, макар и в ограничен мащаб – когато се налага. Но разберете: когато осъзнаете какво са енергийните методи и какво могат да постигнат, ще ви стане ясно, че въвеждането им в медицината ще унищожи фармацевтичната индустрия такава, каквато я по познаваме. Мислите ли, че някой ще го допусне? Използването на енергийно- информационни методи за диагностични цели е безопасно и става все по-разпространено. В началото за това служеха само рентгеновите лъчи. Електрокардиографията, електроенцефалографията и ВСЧ са все примери за детектиране на енергия/честоти за поставяне на диагнози. Ехографските апарати използват звукови вълни. Накрая идва ядрено-магнитният резонанс (ЯМР). Повечето хора мислят, че ключовата дума е „магнитен”. Магнитното поле обаче само усилва резонанса или честотата, за да ги направи по-видими. Причината ЯМР да работи е в резонанса или честотата; именно това детектира апаратът.                                                                                                                                                                  Това, в което фармацевтичната и медицинската индустрия не иска да повярвате                                                                                                                                                                                   Какво да кажем за изцелението? Имайте предвид, че това е много „опасна” територия. Бихте ли отишли в леговището лъва и да размахате тояга в муцуната му? Фармацевтичната индустрия има повече пари, власт и политически лостове, отколкото можете да си представите. Истината е, че енергийните честоти се използват за лечение от десетки години сам. Д-р Роял Реймън Райф, учен от 20-те и 30-те години на XX век, отбелязал последователни успехи в лекуването на раково болни пациенти само с помощта на енергийни честоти, всъщност открил как да използва една честота, за да трансформира друга, както споменахме по-горе. Райф изобретил светлинен микроскоп с увеличение 30 000 пъти десетки години преди изобретяването на електронния микроскоп. Дотогава светлинните микроскопи постигали максимално увеличение 100 пъти. Гениалните му открития явно представлявали заплаха за някои хора. Лабораторията и архивите му мистериозно изгорели, а той бил очернен като учен. Един от най-гениалните учени на века умрял разорен и съсипан. Терапията с енергийни честоти се допуска в медицината само там, където не съществуват ефективни лекарства, като например за камъни в бъбреците. Използваме честотата на звука, за да ги разбием. Дерматолозите избягват определени светлинни честоти, за да стимулират излекуването и растежа на коса върху увредена кожа. Списание „Парейд” съобщава за експериментална терапия за рак, при която в тумора се вкарва тънка иглена сонда, която се настройва на честотата на тумора и го изгаря. Медицината започва да навлиза в „епохата на енергията”. Но не се заблуждавайте: на тази тенденция се противопоставят могъщи сили, особено когато става въпрос за техники, които обикновените хора могат да използват сами в дома си. Помислете за загубата на власт, пари и контрол в цялата медицинска система, ако хората се научат да се лекуват сами без помощта на лекари и специалисти.                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Стандартните подходи                                                                                                                                                                                                                                                                        Да видим как стандартната медицина подхожда към едно от големите страдания на нашето общество: рака. Въпросът, който тя задава, е: „Как да убием раковите клетки?” Никога няма да чуете да питат за по-важното: „Кое е причинило рака?” Забележителен въпрос! Какво е причинило рака? На мен (Бен) ми звучи логично, но през десетките години медицинска практика никога не съм чувал представител на официалната медицина да го задава, а все пак ракът е моята специалност. Подходът на стандартната медицина е този: „Да се опитаме да изрежем локалното проявление на процеса, който ще наричаме „рак”. Това не е лишено от смисъл, когато става дума за локален тумор. Но то не влияе върху причината за рака. Не мога да изброя пациентите, с които съм работил и са развили четвърти или пети вид рак, защото никой никога не се е опитал да въздейства върху причината за заболяването. Ако се търси стандартно медицинско решение за рака, то почти със сигурност ще бъде хирургично. Но не мога да ви кажа колко много пациенти са чували репликата: „Махнахме всичко”, за да чуят известно време по-късно: „Появи се отново”. Следващият ход на стандартната медицина е да убие раковите клетки. Това се прави с лъчетерапия или химиотерапия. И двете работят по сходен начин: увреждат клетките. За жалост раковите клетки по вид, поведение и метаболизъм поразително много приличат на здравите. Не само това: те се учат много бързо как да се предпазят срещу химиотерапия и радиацията. Оказват се значително по-устойчиви от нормалните. Ето как действа химиотерапията: тя уврежда ДНК на бързо делящите се клетки. Раковите клетки се делят ускорено, така че идеята изглежда добра. Да, само че в тялото има и други бързо делящи се клетки. Най-неприятното е, че имунните клетки обикновено се делят най- бързо. Кое е първото, което химиотерапевтът проверява, преди да ви даде следващата доза? Нивото на белите кръвни телца. Имунните клетки. Но нека аз (Бен) ви помогна да разберете по-добре значението на увреждането на имунните клетки. Ако попитате един онколог дали химиотерапията може да убие всички ракови клетки, честният отговор би бил категоричен: „В никакъв случай!” Просто не става така. В най-добрия случай химиотерапията може да убие 60, 70, евентуално 80% от раковите клетки, но при всички положения част от тях ще се запазят. Това ни навежда на следната мисъл: „След като химиотерапията не убива всички ракови клетки, какво ще убие останалите, ако оживея?” Ако имунната ви система не може да се намеси и да унищожи оставащите 20-30% ракови клетки, те ще ви убият. Ето къде се крие иронията. Химиотерапията унищожава единственото, което би могло да спаси живота ви. Ако имунната система не успее да нанесе съкрушителния удар в последния момент от мача, вие ще изгубите. Въпросът е в каква форма искате да бъде решаващият ви играч за битката, от когото зависи крайният резултат? Моля ви, чуйте: в крайна сметка нищо, създадено от човека, не може да излекува рака. Вашата имунна система трябва да довърши работата. Всъщност не знам за нищо, създадено от човека, което да може да излекува коя да е болест. Чувал съм за много лекари, които са обирали лаврите за победа над рака, но всъщност винаги имунната система е тази, която ги заслужава.                                                                                                                                                                                                                              Да потърсим причината                                                                                                                                                                                                                                                     И така, кои са причините за рака? Стресът, породен от клетъчната памет. На физическо ниво причините са четири, но за тях ще научите от Третата тайна. Най-общо казано, ако искате да се насочите към източника, независимо от болестта или симптома, трябва да го напраните с помощта на енергията, защото енергията е източникът. Това е една от основните цели на нашата книга: да ви покаже, че има открития и приложения на тези открития, които ще ви помогнат да поемете в свои ръце живота, здравето и благоденствието си. Не само няма да пожертвате резултатите, но можете да постигнете много повече, отколкото сте смятали за възможно.                                                                                                                                                                                                                                  Стресът се причинява от недостатъчно енергия                                                                                                                                                                                 Всяка болест и здравословно нарушение се причиняват от недостиг на енергия на клетъчно ниво. Синдромът на хроничната умора е сравнително нова диагноза в историята на медицината. Стандартната медицина пренебрегваше, отричаше поставяше погрешни диагнози на пациентите, страдащи десетилетия наред. Това ми напомня на жената, отишла при Иисус да я излекува: „Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле” (Марк 5:25). Някои неща никога не се променят, нали? Това е удар срещу стандартната медицина. Във всеки вид медицина и лечение, които аз познавам, има добри и лоши специалисти. Някои ги е грижа и наистина искат помогнат, други го правят за пари. Нека ви помогна да разберете какво се случва на вътреклетъчно ниво при ниски нива на енергията, както е при синдрома на хроничната умора. Както вече казахме, недостигът на енергия е причина за всички заболявания. Помните какво казахме за реакцията „бий се или бягай”, т.е. за стреса и начина, по който той влияе на клетките. Да се вгледаме по- отблизо. Когато клетките се затворят, за да запазят енергията в тялото, в клетката спира да постъпва кислород, хранителни вещества и глюкоза – горивото на клетката. Енергийните източници на клетката изнемогват. Тези малки електроцентрали на клетката наричаме митохондрии. Докато митохондриите работят, и клетките работят, докато клетките работят, и тялото работи. Тези малки електроцентрали, митохондриите, поразително много приличат на бактерии. Всъщност еволюционистите смятат, че са бактерии, които са установили симбиотична връзка с клетъчните структури, за да им осигуряват енергия. Едно от нещата, за които рядко мислим, е ефектът от множеството медикаменти, които приемаме. Фокусираме се върху облекчаването на симптомите и често забравяме за детайлите, а дяволът обикновено се крие именно в тях. Тровим обществото със свръхдози антибиотици, раздаваме ги като захарни бонбони. От години знаем, че почти всички инфекции на дихателните пътища са вирусни. Антибиотиците нямат никакъв ефект върху вирусите и въпреки това редовно се предписват. Американското правителство започна кампания за прекратяване на ненужното предписване на антибиотици при обикновени настинки и ушни инфекции. Сега си припомнете, че нашите малки митохондрии много приличат на бактерии. Антибиотиците често убиват митохондриите заедно с бактериите. В действителност антибиотиците, които пием без нужда, може да се окажат една от основните причини не само за синдрома на хроничната умора, но и за разпространението на много други болести и появата на нови. Неотдавна бе публикувано изследване, което показва, че жените, приели осем и повече дози антибиотик преди осемнайсетия си рожден ден, се намират в значително по-висок риск от рак на гърдата. Не можем повече да си затваряме очите за страничните ефекти на лекарствата, които предписваме и които ни предписват. А и в тези ефекти няма нищо „странично”. Те просто са нежелани преки ефекти на медикаментите.                                                                                                                                                                                                                                                                              Вътрешният генератор „Делко”                                                                                                                                                                                                       Телата ни не са като къщи в града, свързани в обща електроснабдителна мрежа с една огромна електроцентрала. Тъкмо обратното. Преди сто години, когато все още не е имало електроснабдителни мрежи, ако сте искали да имате електричество, е трябвало да се сдобиете със собствен генератор. Ние имахме един стар „Делко” във фермата. За да работи, трябваше резервоарът му да е пълен с гориво, да има кислород (въздух) и да отделя изгорелите газове. Докато имаше гориво, имахме и ток. По същия начин работят и клетките. Клетката има нужда от кислород и глюкоза (гориво), както и възможността да изхвърля непотребните вещества. Когато процесът бъде възпрепятстван, настъпва „затъмнение”, при което клетката не функционира нормално, и накрая „пълен мрак”, както се получава, когато свърши горивото на генератора. Ако процесът стигне твърде далеч, клетката буквално ще умре. Виждате как стресът, който принуждава клетките да функционират в режим на тревога, може да причини недостиг на енергия и да доведе до клетъчно увреждане, на което по-късно ще поставим етикета „болест”. Видът на болестта или диагнозата зависи единствено от това коя брънка на веригата се е счупила. През 2007 г. една публикация обиколи света. Отнасяше се за откриването на гени, създаващи протеини, които навлизат в митохондриите. По-ранни изследвания в Медицинския факултет на Харвардския университет и други институти вече бяха потвърдили, че дори и ако останалата част от клетката (включително ядрото) бъде унищожена, тя може да продължи да функционира, стига митохондриите да са живи. Новото постижение на харвардските изследователи, ръководени от Дейвид Клер, патолог в Харвард, е изолирането на протеина, който активира гените, поддържащи живота на митохондриите; това накара учените да мечтаят за „вълшебно хапче”, което да ни помогне в борбата със старостта. „Целта ни е да открием естествените процеси в организма, които биха могли да забавят стареенето и да лекуват болести като сърдечни заболявания, рак, остеопороза и катаракта”, пише Синклер . Учените хранят все по-големи надежди, че ще успеят да открият източника на здравето. Звучи окуражаващо, но медицината все още е далеч от мисълта за източника. Вие самият към какво бихте се насочили? Към симптомите или към причината? Болестта или предизвикалото я събитие? Ние вярваме, че сме открили онова, което би могло да постигне ефекта на чудодейното хапче, което учените се надяват някой ден да открият.                                                                                                                                                                                                                                                                                      Прекъсване на сигнала Как се намесва Лечебният код в клетъчния процес? Мозъкът детектира и изпраща енергийни честоти, насочващи всички останали части от тялото какво да правят. При нужда хипоталамусът подава сигнал за спешна помощ към другите части от организма и тялото се приготвя да се защити от надвисналата опасност. Когато реална опасност няма, но така или иначе сме поставени в режим „бий се или бягай”, тези честоти не ни спасяват живота, а ни въздействат пагубно. Лечебният код превръща деструктивните енергийни честоти и сигнали в здравословни. Да се превърне деструктивна енергийна честота в здравословна или поне безвредна, е сравнително просто. Ето една синусова крива:                                                                                                                                                                               Да приемем, че това е енергийната честота на рака. Начинът, по който можем да я променим, е като насложим вълна с обратна фаза. Току-що неутрализирахте деструктивната честота, а щом сте успели да неутрализирате честотата, източникът й също ще бъде изцелен, стига да поддържате честотата неутрализирана. Точно това прави Лечебният код.                                                                                                                                                              Физика на антифоните Наскоро Бен ми разказа за свое преживяване, което чудесно илюстрира казаното по-горе. Пътувал със самолет от Чануга за Сан франциско, за да участва в снимките на „Тайната”. Тук е мястото да споменем, че Бен не понася шум. Кога изнасяме лекции някъде и отседнем в хотелската стая, и най-малкият шум, който аз дори не забелязвам, може да го подлуди. И така, самолетът на Бен излетял, двигателите ревели, хората си говорели, бебетата плачели. Преди пътуването жена му му била дала антифони с активно шумозаглушаване. Той ги извадил, сложил си ги на главата, натиснал копчето и хоп! – край шума. Няма плач, няма ревящи двигатели. Бен не можел да повярва. Свалил антифоните – шумът си бил там. Сложил ги отново – спокойствие и идилия!Зашеметен, Бен започнал да се рови в инструкциите. Трябвало да разбере как е възможно това чудо. Научил, че устройството има микрофон, който записва външния шум. След това устройството генерира звукова вълна, чиято фаза е обратна вълната, която се възприема като външен шум. Ефект от интерференцията на двете вълни е неутрализирането шума. Ето ви квантовата физика на Лечебния код в едно и изречение: антифон, но не за шума, а за проблемите на сърцето. Лечебният код пречи на хипоталамуса да изпраща сигнал тревога, когато такъв не е необходим. Именно този сигнал е причината, поради която клетките преминават в режим на стрес, кръвта се отдръпва от вътрешните органи, интелектуалната активност и дейността на имунната система отслабват. Можем да го кажем и по друг начин: Лечебният код не позволява на хипоталамуса да изпраща сигнал с енергийна честота, която да предизвика стресова реакция, при положение, че такава не е необходима. Как става това? Като използва собствените здравословни енергийни честоти на организма, противоположни на деструктивните, за да ги анулира. Все едно включвате лампата в тъмна стая. Светлината разсейва мрака. Здравословната енергия анулира деструктивните енергийни честоти. Можем ли да го докажем? Както вече обяснихме в първа плава, можем да докажем, че Лечебните кодове премахват стреса с резултатите от ВСЧ тестовете. Можем ли да докажем, че Кодовете решават енергийния проблем, с който са свързани проблемите в тялото? Това може да стане с резултатите, за които свидетелстват нашите клиенти. С други думи, техните проблеми изчезват, когато прилагат Лечебните кодове. Единственият начин за това е деструктивните енергийни честоти да бъдат елиминирани, хипоталамусът да спре да изпраща сигнал за тревога, когато това не е необходимо, клетките да бъдат изведени от режим на стрес и имунната система да може да излекува организма така, както Бог е предопределил.                                                                                                                                                                                                                                   ЛЕЧЕБНИЯТ КОДД-р Алекс Лойд и Д-р Бен Джонсън                                                                                                                                                   

Тайна № 1. Почти всички здравословни проблеми имат общ източник

                                                                          Съществуват пет основни епохи, за които ще говорим тук. Първата е епохата на молитвата. Преди да знаят каквото и да било за храненето и медицината, хората са разчитали единствено на молитвата. Това може да е необичайна отправна точка за представяне на историята на медицината, но нека помислим за първите хора. Когато са се чувствали зле, те не са имали друга възможност, освен да помолят боговете за помощ. В гръцката митология Аполон е богът на изцелението, който предал уменията си на своя син Асклепий. Последният не само помагал на хората да не умират, но дори възкресявал някои от мъртвите. В северно Перу лечебни церемонии се изпълняват и до днес от жени, наречени „курандерос”. Курандерос използват молитви и свещени предмети, пречистват пациентите със светена вода и призовават духовете да им помогнат да открият причината за страданието и да я отстранят. И днес много култури, религии и хора гледат на Бога като на единствен източник на изцеление. Някои смятат, че могъществото на молитвата е в самото молене, докато други вярват, че то е в свръхестествената намеса на по-висша сила. Напоследък много научни изследвания разкриват ефективността на молитвата в сферата на лечението. Д-р Лари Доси, д.м. е автор на няколко книги по въпроса („Думи, които лекуват: силата на молитвата в медицинската практика”, „Чудесата на ума: изследване на нелокалното съзнание и духовното изцеление”, „Преоткриване на медицината: отвъд ума и тялото към нова ера в изцелението” и др.). В Университета „Дюк” е проведено изследване, наречено „Мантра Стъди Проджект” (Хориган, 1999), което установява, че пациенти със сърдечни проблеми са постигнали изключително подобрение чрез молитва. Хората от всички времена са се молили, защото са вярвали в по-висша сила. Според друга теория,изцелението идва от самата вяра в изцелението. Науката също така е доказала, че вярата сама по себе си е могъщ лечител. Медицината се отнася пренебрежително към този факт и го нарича плацебо ефект, но той е реален и не бива да се подминава с лека ръка. Във физически план на хората не им отнело много време да разберат, че някои листа, клонки, корени и дървесни кори имат ценни лековити свойства. През XX век те бяха за кратко отхвърлени и употребата им на Запад бе ограничена, но се завърнаха с пълна сила. Днес трудно може да намерите улица, на която да няма поне един магазин за билки и хранителни добавки. Навсякъде по света на нашите семинари чуваме хората да говорят за витамини, минерали и билколечение. Най-забележителното е, че възкресението на тази алтернатива дойде не от необразованите слоеве на населението, а от интелектуалците, които стигнаха до същите изводи за билките и добавките, които са известни на останалите от векове. Китай използва билки от незапомнени времена. Западната цивилизация се опита да усили ефектите от китайското природолечение, като се концентрира върху определени части от лековитите растения, което доведе до създаването на внушителната индустрия на витаминни и хранителни добавки. Книжарниците са пълни с литература за нови открития за чудодейната сила на растенията. Магазините изобилстват от стотици продукти, оказващи изключително благотворен ефект върху хора с практически всякакви заболявания. На всичко това обаче бяха сложени спирачки. Прие се нов закон, Codex Alimentarius, подкрепен от Световната здравна организация, който ограничава концентрацията на витамини, минерали, аминокиселини и етерични масла до нива, непозволяващи осъществяването на лечебните ефекти, на които бяхме свидетели през изминалите десетилетия. Всички препарати с концентрации над допустимите трябва да бъдат предписвани от лекар и закупувани на значително по-висока цена. Може би си мислите, че говоря за бъдещето, но в действителност всички държави, които са ратифицирали препоръките на СЗО, се намират под силата на този закон. Той важи дори за страни с изключително силни конституции като САЩ, защото международният договор е приоритетен. През юни 2005 г. в Рим бяха приети международни стандарти, наложени от фармацевтичната индустрия. Документът бе озаглавен „Препоръки за витамините и минералите”. Предписанията на Кодекса вече са в сила в Германия, където човек може да си купи големи дози витамини само с рецепта от лекар. Предричам, че много правителства ще правят бавни постъпки в посока на регулиране на тази индустрия, така че да избегнат вълната на недоволство сред обществото. Убеден съм, че ще се опитат да хвърлят „прах в очите”. Положението е особено тревожно предвид значително по-голямата опасност от фармацевтичните продукти и най-вече тези, които се продават без рецепта и които ще станат много по-леснодостъпни от витамините. Може би се питате защо властта би прокарала закон като този, който забранява свободната продажба на витамините, минералите и хранителните добавки, но оставя без ограничение далеч по-токсични медикаменти, фармацевтичната индустрия не печели, когато хората са здрави; за тях е от полза само ако лекуваме едни и същи симптоми година след година. Това ни насочва към следващата епоха на медицината – тази на лекарствата и химикалите. Защо ги наричам химикали ли? Много просто: защото са точно това. Как са разработени повечето лекарства? Избира се билка с подходящ ефект и се анализира, за да се открие „активното вещество”. Това обаче все още не подлежи на патентоване. А и няма печалба, ако не е нещо уникално. Затова следващата стъпка е да се промени „активната” съставка така, че вече да не е естествена. Ето че сега имаме химикал. Може би ви се струва, че това не е толкова лошо, но разберете, че органичните системи на тялото са създадени така, че да работят с органични вещества. И така, имаме вещество, което организмът не може да преработи. Това се нарича „токсин”. Имаме цяла индустрия, която се занимава с производството на токсини, при положение, че можем да използваме естествени органични вещества, които работят много по-ефективно с физиологията на тялото. Така например, едно от най-продаваните лекарства в историята се нарича „Валиум”. Получено е от корени на валериана. Тези корени са известни с успокоителния си и седативен ефект. Не е известен случай на нито един човек, пристрастен към корен от валериана. Но фармацевтичните компании не могат да го патентоват. Той се среща естествено в природата. Синтезирането му обаче доведе до необходимост от клиники за пристрастени по целия свят. Ще продължим пътуването си с поглед към хирургията. Човечеството е прибягвало до оперативната намеса векове наред, но до откриването на анестезията хирургията се е намирала в доста незряла форма. Дотогава хирурзите зависели от издръжливостта на човека към болка или броя на помощниците, които го държат. От време на време използвали алкохол за обща упойка. Целта на хирургията била да се отстрани нещо, което застрашава живота. Ако например някой имал гангрена на крака, хирургът връзвал пострадалия, вземал триона и отрязвал проблемния крайник, а после обгарял мястото. Излишно е да казваме колко много сме напреднали по отношение на хирургичните техники. Днес обаче хирургията се използва не само в животозастрашаващи ситуации: процъфтяват и много други клонове, включително козметичната хирургия. Макар статистиката да показва, че се изпълняват множество ненужни операции, спешната хирургия се е оказала голям дар за човечеството и е спасила живота на безброй хора. Медицината на бъдещето ще се базира на контрол над енергията в тялото. Проф. Уилям Тилър, Станфордски университет Последната граница е енергията,... тя е висшата форма на лечение. От няколко години насам медицината се занимава и с този въпрос, макар и с неохота. Невинаги сме знаели, че слънчевата светлина има лечебен ефект. Мадам Кюри ни помогна да навлезем в тази ера с откриването на радия и рентгеновото лъчение9 . Тя установи и колко пагубна може да бъде енергията. В предстоящите глави ще научите повече за това какво представлява „енергията” и за нейните изключителни свойства. Ще разберете и защо тя е бъдещето на здравеопазването и лечението. Отвъд симптомите Начинът, по който се диагностицират почти всички здравословни проблеми, се базира на т. нар. комплекс от симптоми. Той се използва не само в традиционната медицина, но и в алтернативната, при това от стотици години насам. Названието му подсказва за какво става въпрос. Лекарят (здравният специалист, консултантът, лечителят) отбелязва всички симптоми, които се проявяват при даден човек. След като ги идентифицира, прави справка с книга, таблица или собствения си опит, за да определи най-вероятния проблем, т.е да постави диагноза. След това преминава към лечението, задавайки си въпроса: „Кой е най-добрият начин да лекуваме този проблем в рамките на стандартната практика?” Лечението до голяма степен се определя от методологията на специалиста. Традиционните медици използват хирургия, лекарства и други подобни. Алтернативните специалисти залагат на билките, минералите и витамините – не за да „лекуват” болестта, а да укрепят здравето. Психотерапевтите препоръчват да започнем да мислим по нов начин за проблема и да използваме различни поведенчески техники или предлагат добронамерено да ни изслушат. И така, комплексът от симптоми включва три етапа: 1. Отбелязване на симптомите. 2. Поставяне на диагноза въз основа на симптомите и досегашния опит, образование и литература. 3. Действителна интервенция, терапия или лечение на проблема въз основа на диагнозата. За всеки от тези етапи има буквално хиляди възможности. Когато говорим за здравословни проблеми, имаме предвид физическото и психичното си здраве. Другите ни проблеми могат да бъдат свързани с взаимоотношенията, кариерата, постиженията (например в спорта, ораторството, продажбите и пр.). За всеки от тях има различни възможности в зависимост от характера им и методологията на специалиста, който се занимава с тях. С други думи, процесът може да стане изключително сложен и дори противоречив, защото различните специалисти ще имат разногласия относно диагнозата и още повече по отношение на интервенцията, терапията или лечението. Ако искате да добиете представа колко фрустриращо може да бъде това, влезте в интернет и напишете произволен здравословен проблем в търсачката. Каквото искате: болест, психично разстройство, главоболие – няма значение. Вероятно ще намерите много интересна информация, но също така и огромно количество разногласия не само за причината на проблема, но и за необходимите мерки. Може би ще изпитате известно разочарование, когато осъзнаете до каква степен си противоречат експертите. Е, щом те не са сигурни, как е възможно човек, който не е специалист, а просто има някакъв проблем, да определи коя е най-правилната линия на поведение, без да изгуби огромно количество време и пари, а в най-лошия случай и живота си, прилагайки неподходящ вариант? Нека поговорим още малко за времето и парите. Да кажем, че сте потърсили информация в интернет и сте открили десет различни предложения как да се справите с проблема си. Да предположим, че сте опитали шест от тях, преди да стигнете до ефективното решение. В този случай вероятно сте изгубили доста време и пари. Не би ли било чудесно, ако източникът на всички проблеми беше само един? Тогава, каквото и да ни притесни, щяхме да знаем накъде да се насочим. Това би имало няколко предимства. Няма да губим време и пари, защото ще съсредоточим усилията си върху едно нещо. Ако всички проблеми имат един източник, значи това е източникът и на вашия проблем и следователно можете да се чувствате уверени, че ако го изцелите, състоянието ви ще се подобри във всички възможни аспекти. Можете да си кажете: „Щом изцелявам първоизточника, значи правя най-доброто за проблема си”. Можете да сте спокойни, защото знаете, че със сигурност спестявате много пари. Можете да сте спокойни, защото знаете, че спестявате също така ценно време и енергия. Последната причина може би е най-важната. Ако всички проблеми имат един източник и вие бъдете връхлетени от десет проблема, можете да ги решите наведнъж, тъй като те всички произтичат от едно и също. Изцелявайки този източник, вие решавате едновременно десетте си най-тежки проблема, които ви пречат да имате мечтания живот, взаимоотношения, спокойствие, успех и благоденствие. Можете да се справите с тях наведнъж, а не по стария начин един по един, анализирайки комплексите от симптоми и прилагайки различен подход към всеки. Да, ако всички здравословни проблеми имаха общ източник,, това би имало неизброими предимства. Е, подгответе се да празнувате, защото единственото нещо, за което са съгласни повечето специалисти в областта на здравните грижи, е, че почти всички проблеми наистина имат общ източник. Това е нашата първа Тайна! Тайна № 1: Има един източник на болестите и здравословните нарушения Да се върнем на примера, който ви дадох с търсенето на здравословен проблем в интернет. Навярно си спомняте разочарованието и безпокойството си поради разногласията на специалистите? Е, това, за което те са единодушни, е, че почти всички здравословни проблеми имат един и същи източник: СТРЕСА. През последните десет-петнайсет години това се смята за общоприет факт и дори в Съединените щати федералното правителство излезе с официално становище. Както вече отбелязахме, Центърът за контрол на заболяванията в Атланта твърди, че 90% от всички здравословни проблеми са свързани със стреса. Според Д-р Брус Липтън резултатите от собствените му изследвания, публикувани през 1998 г., сочат, че със стреса са свързани 95% от всички болести и нарушения. Тази тема често занимава големите медии. Здравният справочник на „Ню Йорк Таймс” посочва, че „стресът може да бъде породен от всяка ситуация и мисъл, която ви кара да се чувствате фрустрирани, ядосани или тревожни. Това, което е стресиращо за един човек, не е непременно стресиращо за друг.” През 2004 г. списание „Нюзуик” посвети септемврийския си брой на темата за „Новата наука за ума и тялото”. В него можеха да се прочетат статии като „Прошката и здравето”, „Стресът и безплодието”, „Причини за сърдечните заболявания” и др. По-късно ще се върнем отново на идеята за прошката и здравето. Друго авторитетно списание, „Таим”, нарече високото кръвно налягане „тайният убиец”, който излиза извън контрол. Стресът винаги е бил сочен като причина за хипертонията. Мога да цитирам множество материали за стреса като източник на заболявания. Статия в „Ю Ес Ей Тудей” от 30 май 2004 г., озаглавена „Овладейте стреса, овладейте болестта”, използва сведения от Харвард, Държавния университет на Аризона, Университета на Северна Каролина, Националния институт за изследвания на сърцето, белите дробове и кръвта, Мичиганския технологичен университет, Американската медицинска асоциация, Университета Тулейн, Центъра за изследване на рака към Университета на Индиана и Департамента за здравни и хуманни услуги. Сходни изследвания са правени в клиниката „Майо”, Университета „Вандербилт” , Центъра за изследване на стреса към Йейлския университет, Медицинския факултет на Харвардския университет, Центровете за контрол и превенция на заболяванията, Центъра за изследване на рака „Андерсън”, Националната академия на науките, Бостънския университет и много други. Списъкът нараства с всеки изминал ден. Какво означава това? Означава, че първият въпрос, който трябва да си зададем, е: „Какво представлява стресът, който ми причинява това, и как мога да се справя с него?”Преди да му отговорим обаче, трябва да отговорим на въпроса: „Какво по-точно представлява стресът в моето тяло?” Физиология на стреса Какво точно е стресът? Поредната сметка за плащане? Разправия със съседите? Осуетяване на плановете в службата? Притеснения за здравето? Каквото и да предположите, отговорът ще бъде: да, това може да породи стрес. Има обаче съществена разлика между ситуационните проблеми, които обикновено приемаме като стрес, и физиологичния стрес, който води до болести и здравословни нарушения. Казано най-просто, физиологичният стрес е нарушение на баланса в нервната система. Можем да представим централната нервна система чрез аналогия с автомобила. Ако постоянно натискате педала на газта до ламарината, накрая ще повредите нещо. Ако не си вдигате крака от спирачките, накрая пак ще повредите нещо. Автомобилът е така устроен, че да работи добре, когато газта и спирачките се използват балансирано. Същото може да се каже за централната нервна система. Тя има два дяла, чието предназначение е аналогично на това на газта и спирачките на колата. Газта може да бъде оприличена на симпатиковата нервна система (ускорява нещата), а спирачките – на парасимпатиковата (забавя ги). Общоприетият тест в официалната медицина за измерване на физиологичния стрес се нарича „Вариабилност на сърдечната честота” (ВСЧ) и измерва баланса или липсата на баланс в системата. По-късно отново ще поговорим за този тест. По-голямата част от нервната система се нарича автономна нервна система. „Автономна” в случая ще рече автоматична, защото не се налага да мислим за нея. 99,99% от всичко, което се случва в организма всеки миг, става под контрола на автономната нервна система. Всяка секунда в мозъка постъпва около пет трилиона бита информация. Осъзнаваме само десет хиляди от тях. Така например, вие не мислите за храната от обяда в тънкото си черво. Не мислите как тя ще се придвижи към следващия сегмент от червата. Не мислите как да добавите амилаза, за да разградите протеините. Нито за липазата, с която да разградите мазнините. Не ви се налага да мислите как да увеличите инсулина, за да усвоите захарта, нито как бъбреците ви ще се избавят от излишния натрий, защото сте посолили допълнително храната си. Не се чудите как черният ви дроб ще се пречисти от пестицидите, които сте погълнали със зеленчуците, нито как имунната ви система ще се пребори с бактериите в храната. Можем да продължим и още, но схванахте идеята. Почти всичко, което се случва в тялото ви, включително растежът на косата ви, става автоматично. Не е необходимо да мислите за него. Не е ли чудесно? Ако трябваше да мислите за всичко това, нямаше да ви остава много свободно време. Всичко зависи от баланса Както вече казахме, автономната нервна система има два дяла и всичко зависи от баланса между тях. Парасимпатиковата нервна система отговаря за растежа, лечението и поддръжката. Тя обхваща повечето от автоматичните процеси, за които говорихме преди малко. Другият дял е симпатиковата нервна система, която се включва значително по-рядко, но играе съществена роля за здравето и болестите. Тя е водеща при реакция от типа „бий се или бягай”. Тя е пожарната аларма. Задачата й е да спасява живота ни във всеки един момент. Представете си, че шофирате по магистралата: през повечето време използвате газта, но спирачките могат да ви спасят живота всеки един миг.Когато се стигне до реакция „бий се или бягай”, се случват много неща. Кръвотокът се променя. Кръвта спира да тече към стомаха, за да преработвате храна; към фронталния лоб, за да мислите творчески; към бъбреците и черния дроб. Лъвският пай от кръвта потича към мускулите, защото тялото смята, че ще се наложи да се бие по-здраво или да избяга по-бързо от онова, което застрашава живота ви. Не се налага точно сега да разграждате храна, да се освобождавате от токсини, да балансирате електролити или да съчинявате стихове, защото, ако не оцелеете през следващите няколко минути, всичко губи смисъла си. И това става напълно автоматично. Решаващият фактор: стресът на клетъчно ниво Въпреки че тези промени целят да спасят живота ви, ако са подложени на стрес прекалено дълго, те могат да увредят органите ви и най-вече пряко да повлияят на имунната ви система. Това се случва на ниво органи. Нека да обясним с няколко думи какво става на клетъчно ниво. Имам добра приятели лекар натуропат с докторска степен по диетология. Тя не разбира защо хората не оздравяват, когато им дава подходящи добавки, витамини и минерали. Не мислете, че греши в предписанията. Тя действително е много добър лекар. Но просто не разбира докрай ефекта от стреса на клетъчно ниво. Във военноморския флот, когато корабът бъде атакуван, всички дейности по поддръжката и ремонта, както и обичайните задължения, се преустановяват. Дори онези членове на екипажа, които в момента спят или се хранят, трябва да заемат местата си. Когато се включи „пожарната аларма” (симпатиковата нервна система), клетките преустановяват нормалния си растеж, регенерация и поддръжка. Защо? Защото се предполага, че алармата се включва само в спешен случай и всички изброени дейности могат да почакат, докато победим в боя или избягаме, за да спасим кожата си. Клетките буквално се затварят, както корабът затваря люковете пред битка. Никой и нищо не може да влезе или да излезе. Няма да видите спомагателен кораб да доставя храна или да товари отпадъци от боен кораб по време на битка. По същия начин и клетките, докато се намират под стрес, не получават хранителни вещества, кислород, минерали, есенциални мастни киселини и други, нито изхвърлят отпадни вещества и токсини. Всичко спира, с изключение на необходимото за оцеляването. Така средата вътре в клетката става токсична и възпрепятства растежа и обновяването й. Д-р Брус Липтън казва, че точно така се предават генетичните заболявания. От друга страна, както показва същото изследване на Станфордския университет, клетките, които се намират в режим на растеж и изцеление, са буквално неуязвими за болестите. Нека го повторя, защото това е най-значимото твърдение, което съм чувал в сферата на медицината от доста време насам: „Клетка, която се намира в режим на растеж и изцеление, е неуязвима за болестите”. Изумително! Както виждате, реакцията „бий се или бягай” е от решаващо значение за спасяването на живота в спешни ситуации, но не бива да се поддържа продължително време. Проблемът е, че организмът на средностатистическия човек функционира в този режим твърде дълго време. Резултатът от това е неизбежен: рано или късно нещо се поврежда и се проявява във формата на симптом. Когато симптомите станат няколко, наричаме това болест. Болестта е слабото звено във веригата, мястото, където тя се къса под напрежението, което наричаме стрес. Колко пълен е резервоарът ви? Много хора смятат д-р Дорис Рап, д.м. за водещ алерголог в света. Тя е автор на много книги, най-вече за алергиите при децата. Особено популярна е нейната теория за т.нар. „резервоар на стреса”. Според нея всички имаме нещо като вътрешен резервоар за количеството стрес, което можем да понесем, преди нещо да се повреди. Докато в резервоара има свободно място, можем да продължим да подлагаме организма на нови стресови фактори и да се справяме ефективно с тях, без да ни повлияят негативно. Ако обаче резервоарът се препълни, най-слабата брънка поддава и веригата се къса. Когато се задейства пожарната аларма, от мозъка незабавно се подава сигнал към имунната система чрез клетките, пряко свързани с нервите. Наричат се дендритни клетки. В медицинския факултет ни учеха, че това са имунни клетки, и наистина е така. След това невролозите си ги присвоиха, защото подават същите трансмитери, които използват и нервните клетки. Тъй като и двете виждания са верни, сега ги наричат „невроимунни клетки”. Те са част от нервната система и осъществяват пряка връзка с имунната система. А съобщението, което предават, гласи: „Стоп!” Имунната система под запор Защо мозъкът би изпратил такъв сигнал на имунната система? Помислете. Каква е целта на симпатиковата нервна система? Да спасява живота ни. А на имунната? Да се бори с бактериите, вирусите, гъбичките, да поправя, да унищожава аномалните (раковите) клетки. Задължително ли е това да се случи в следващите пет минути? Не, разбира се. Освен това имунната система използва огромно количество енергия. Не забравяйте, че цялата ни енергия и ресурси през следващите минути ще отиват само за една цел: да спасим живота си! Затова всичко, което не е от решаващо значение за целта, ще спре за известно време. Няма нищо фатално, ако имунната ни система престане да се бори с бактериите или гъбичките за пет минути или ако храната не се смила още пет-десет. Проблемът днес е, че постоянно живеем в режим на „бий се или бягай”. Докато пътувахме по света, за да провеждаме теста за вариабилност на сърдечната честота, установихме интересен факт. Задавахме един и същи въпрос на всички: „Чувствате ли се стресирани?” Около 50% отговаряха с „да”, около 50% – с „не”. Около 90% от хората, които отричаха, че са стресирани, показаха физиологичен стрес по време на изследването – точно този, който води до болести и здравословни нарушения. Онзи ден видях стикер на една кола: „Всичко пристига с камион”. Аз мразя камионите. Намирам ги за заплашителни, особено на магистралата. Най-малкото предизвикват у мен реакция „бий се или бягай”. Мисля си за всичкия товар в тях и какво би станало, ако се разпилее на пътя. Въпреки това трябва да призная, че наистина всичко в дома ми е пристигнало с камион... дори самата къща! Донесоха панелите и ги сглобиха на място. Та, ако имате някакъв здравословен проблем, той е дошъл с физиологичния стрес. Важи винаги, за всички проблеми. Обади ни се един господин, който неотдавна присъствал на наш семинар. Сподели, че след него се прибрал вкъщи и потърсил думата „стрес” в интернет. Търсачката извадила над 67 милиона резултата. Ако ги прегледате, най-вероятно ще стигнете до убеждението, че действително, ако имате здравословен проблем, той се дължи на стреса. След като е така, всеки път, когато кихнете, всеки път, когато се появи болка, която не можете да идентифицирате, ако докторът произнесе страшната дума „рак”, каквото и да ви се случва в здравословен аспект, първото, което трябва да се запитате, е: „Какъв стрес ми причинява това и как мога да го елиминирам?” Защо тогава не го правим? Защото досега не разполагахме с последователен, надежден, потвърден начин за справяне със стреса. Това, което помага при едни хора и проблеми, не върши работа при други. Причината е в това, че ни липсва елемент от мозайката. И по- конкретно – тайна номер три, до която ще стигнем съвсем скоро. Вашият център за контрол на стреса Стресът се контролира от централната нервна система. Физиологичният стрес по- специално се създава по оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези. Хипоталамусът и хипофизата някога са били смятани за главни жлези. Всъщност хипофизата е интерфейсът, чрез който се осъществява отделянето на хормони в кръвта. Хипоталамусът служи като процесор на мозъка. Той е свързан с цялата лимбична система – емоционалните центрове в мозъка. На практика той е свързан с всички части на мозъка и тялото чрез хормоните, които произвежда и отделя чрез хипофизата. Ето част от функциите, които хипоталамусът контролира: 1. Артериалното кръвно налягане. 2. Телесната температура. 3. Регулацията на водата в организма чрез жаждата и бъбречната функция. 4. Контракциите на матката. 5. Образуване на кърмата. 6. Емоционалните импулси. 7. Хормоните на растежа. 8. Надбъбречните жлези. 9. Хормоните на щитовидната жлеза. 10. Функцията на половите органи. Физиологично ефектът от стреса води до промяна във всички изброени органи и функции, особено в секрецията на адреналин, кортизол, глюкоза, инсулин и хормоните на растежа. Как измерваме стреса в организма? Можем да измерим нивата на отделните хормони, но съществува общ тест, наречен „Вариабилност на сърдечната честота”, който се е превърнал в стандарт за определяне на физиологичния стрес. Той е особено ценен, защото отразява баланса на автономната нервна система. В медицинската наука най-добрите тестове са прости, надеждни, лесновъзпроизводими и измерват точно това, което ви интересува. Вариабилността на сърдечната честота (ВСЧ) е чудесен пример за такъв тест. Прост е, защото измерва промените на сърдечния ритъм по отношение на дишането. Надежден е и се приема за „златен стандарт”, това е най-добрият тест за определяне на баланса на автономната нервна система, с който разполагаме. Балансът на автономната нервна система означава растеж и изцеление, съответно здраве, а дисбалансът или стресът – болест и влошено здраве. Можем да променяме този научно измерим баланс с помощта на Лечебните кодове, при това постоянно и последователно. Професионалната програма за теста ВСЧ беше много скъпа, но сега вие можете да си купите такава, заедно с необходимото оборудване, за по-малко от 1000 долара и сами да си го докажете. Появата на симптомите: пробив в най-слабата брънка на веригата Как се проявява стресът в организма? Чрез това, което наричаме болест или симптоми. Но ако причината е една, защо има толкова много различни болести и симптоми? Отговорът е прост: чупи се най-слабата брънка във веригата. Може да е въпрос на генетично предразположение, резултат от действието на токсин или следствие от физическо нараняване.Но да вървим крачка по крачка. Да кажем, че имате проблем с така наречения „киселинен рефлукс”. Преживявате стрес. Стресът намалява мускулния тонус около долната част на хранопровода, защото за него са нужни кръв и енергия, които ние сме изразходвали за реакцията „бий се или бягай”. Киселините от стомаха се връщат нагоре по хранопровода и увреждат лигавицата му. Тези клетки страдат продължително време, където причинява болка и в крайна сметка може да доведе до язва или рак. Но това се случва само защото не се намират в режим на растеж, лекуване и възстановяване и не могат да се защитят от киселинната баня. Така се появява болестта „киселинен рефлукс”. Решението, което медицината предлага, е да вземете едно лилаво хапче, с което да намалите киселините. То действа ефективно, но проблемът е, че вие имате нужда от тези киселини, за да смилате храната. Освен това, киселините убиват погълнатите бактерии. Така, маскирайки симптомите, ние създаваме два нови проблема. Прекомерното количество бактерии натоварва имунната система. Храната се задържа по-дълго в стомаха в очакване той да отдели достатъчно киселина, за да я обработи, но така и хранопроводът се намира в продължителен контакт с нея. Получава се порочен кръг. Е, какво искаме всъщност: да маскираме симптомите или да излекуваме източника на проблема? Очевидно, второто. А както ясно видяхме, източникът стресът. Как Лечебният код се справя със стреса? Както вече споменахме, вариабилността на сърдечната честота е най-добрият медицински тест за измерването на физиологичния стрес в автономната нервна система. Той се използва повече от 30 години в официалната медицина, също като компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс, и не реагира дори 1% на „плацебо ефекта”, който в общи линии означава „всичко е в главата ви”. Когато за първи път открих Лечебните кодове, започнах да търся начини да ги изпитам, тъй като исках да съм сигурен, преди всичко за самия себе си, че не съм в плен на някаква заблуда. Бях запознат с теста ВСЧ и дори го бях използвал за други цели, като например измерване на баланса при стимулиране на чакрите и акупунктурни точки (т. нар. система на меридианите). Много хора получават облекчение от тези похвати, при които обикновено се притискат или разтриват акупунктурни точки, меридиани или чакри, но опитът ни показа, че след един или два часа терапия балансът се нарушава, което означава стрес. В книгата си „Как да се освободим от кошмарите вследствие на травма” (1998) д-р Роджър Калахан прави преглед на 30-годишната история с използване на тестове ВСЧ и установява, че в литературата са цитирани само два примера за техники, които успяват да извадят автономната нервна система от състоянието на дисбаланс и трайно да я балансират. И при двете са били необходими минимум шест седмици за постигане на резултата. Едната е била прилагана върху хора, а другата – върху кучета. Очевидно автономната нервна система се съпротивлява на бързата промяна. Затова е толкова трудно да се промени метаболизмът и да се отслабне. Множество симптоми, една причина Неотдавна с нас се свърза един господин, който купил пакета от Лечебни кодове за свой приятел. Прибрал се у дома, разгледал наръчника и решил сам да го изпробва, преди да го www.spiralata.net 31 подари. Страдал от множество кожни лезии. Дори вече бил говорил с лекаря си за пластична операция. Имал една на челото, няколко на гърба, друга на темето. Започнал да прилага Лечебните кодове и след сравнително кратко време – няколко седмици лезиите се махнали. Когато ни се обади, беше останала сам една в косата. Но тя също беше намаляла с около 90% и той беше сигурен, че скоро окончателно ще изчезне. Е, как е възможно нещо толкова физическо като многобройни кожни лезии да се излекува за няколко седмици? Отговорът е, че в корена на този проблем стои стресът, а Лечебният код лекува стреса. Когато стресът бъде премахнат, имунната система може да излекува практически всичко. Обикновено, когато обмисляме подход за приложението на Лечебните кодове, ние се насочваме към емоционални проблеми, но не забравяйте, че стресът е източникът на всички проблеми – както на емоционалните, така и на физическите. Моля ви да разберете това: Лечебният код не „лекува” всички тези физически и нефизически проблеми, за които говорим – болести, психични и емоционални проблеми, главоболие, умора. Нито един от тях. Нито го е правил, нито някога ще го направи. Кодът лекува само проблемите на сърцето, с което намалява или напълно елиминира физиологичния стрес в тялото. Това е нашата Първа тайна: общият източник на болестите и здравословните нарушения е физиологичният стрес, а Лечебните кодове елиминират този вид стрес по безпрецедентен начин.                                                                                                                                                                                        Лечебният код                                                                                                                                                                            

Когато Земята беше без Лунна

В исторически времена, Земята беше безлунна. Какво? За вас няма ли нищо свято? Можете да кажете, че Луната - е наистина голямо, светло кълбо горе в небето и е новак в околностите на Земята? Със сигурност, не е шега. 

Според < http://www.varchive.org/itb/sansmoon.htm > и други източници, към момента има четири (направи това пет) теории за произхода на Луната:                                                      

             

1) Луната произход в същото време, както земята, е оформена по същество от същия материал, агрегиране и втвърдяване в орбита. [Boring!]

2) Луната не беше формирана в близост до Земята, но в различна част от Слънчевата система (или галактика), а по-късно е заловен от Земята. [По-добре.]

3) Луната първоначално е бил част от земната кора и е разкъсан, след формирането на Земята, оставяйки зад леглото на Тихия океан. [Възможно е, но специалните ефекти ще бъде трудно да се дублира.]

4) Луната е изкуствен спътник, които се внасяха в околностите на Земята от извънземни, за да се извърши някакакъв неизвестен дневен ред. [Yes!]

5) Луната е направена от зелено сирене, и е поставена в пространството от NASA PR трик. [Кажи на Джордж. Той просто може да повярва.]

Между другото, името не е "Със сигурност".

Джордано Бруно (италиански философ на 16-ти век)  известен с това, написани на De Immenso : (. Bk IV, X, стр 56-57): "Има хора, които са повярвали, че е имало време (както казва нашият Mythologian) когато Луната, която се смята, че е по-млад от слънцето, все още не е била създадена. На Arcadians, които не живееха далеч от река По, се смята, че са съществували преди нея (Луната). " "Theodorus пише в неговата Първата книга, че Луната се е появила малко преди войната, която се води от Hercules срещу гигантите. Aristochius и Дионисий Chalcidensis, в своите произведения, потвърждават същото. " "Mnaseas казва, че Arcadians са родени преди Луната , и така те са били наричани "proselenian"; което означава, "преди луната". "[1]

Бруно продължава на стъпка при чувствителността на бъдещите учени, като отбелязва, че "земята, която е от същия вид като на Луната, е на creatable и разрушими вещество , и е наистина животните и дори смъртен, макар божествено. Следователно, планети (светове) са в състояние да бъдат създадени и унищожени, и не е възможно, те да са вечни.

Великовски < http://www.varchive.org/itb/sansmoon.htm > обсъжда същата тази идея, като отбелязва, че един от най-отдалечените спомените на човечеството е по отношение на период от историята на Земята, когато тя беше безлунна. Великовски кавички всеки от Демокрит и Анаксагор да Аристотел и Аполоний Родоски да покаже, че такава предварително по  времето на Hellenic е съществувала. Тези хора, които са живели по това време са били наричани пеласги, Proselenes ("преди Луната"), и Arcadians (преди Danai и пре- Девкалион). Те са обитавали в планините, хранени с жълъди, и са живели като аборигени. [Виж по-долу.] 

Плутарх, Иполит, Censorinus в пререкания с Lucian писаха за предшественици на Лунните хора, както е направил Овидий, който казва, че Arcadians завладяха земята си преди раждането на Юпитер, и са по-стари от Луната. Има дори библейски препратки (Йов 25 : 5 и Псалм 72: 5), които визират безлунна Earth - или най-малко може да бъде интерпретирана така. И накрая, паметта за безлунна Earth се съдържа в устните традиции на индианците, от планините Богота в източната Кордилери на Columbia, т.е. според племето на Chibchas: "В най-ранни времена, когато Луната още не беше в небесата."

Препратките към аборигенския характер на предварителния Moon Фолк, както и факта, те са живели преди "раждането на Юпитер" са особено забележителни. Докато Великовски и онези учени, които предполагат време на безлунна Earth, никога не са направили очевидната връзка с шумерски записи и на анунаките , много от които на последната да има дата на раждане (или пристигане в околностите на Земята), които биха настъпили , след като по време на някои от оригиналните аборигени на Земята. В действителност, времето на безлунната Earth най-вероятно съответства на времето, когато Homo Erectus е роуминг около планетата, живеел в планината, ял е жълъди, и се преврнал в архетип за бъдещи аборигени . Евентуалното предположението, че Arcadians бяха цивилизация е без потвърждаващи доказателства. Освен това, този навик на шумерите да разгледа цивилизация . и по света като взаимозаменяеми термин, не елиминира един спокоен "цивилизацията", както е по същество една аборигени една Междувременно всички истории връзват заедно, всички парчета от пъзела се напасват - при условие, разбира се, няма recarving на пъзели за да станат годни в неправилна позиция.

Предвид ясно изразена възможност на Луната е сравнително нов за своята орбита около Земята, на пристигане очевидно преди да анунаките на шумерската история, човек може дори да помислят сериозно за още по-радикално предложение на Луната е изкуствено. В раздела за луди глави ние счита тази възможност на Луната е идеалното космическия кораб, при което човек има всички удобства на дома (включително огромна колекция от кухненски мивки), и в същото време, да се насладите на наблюдателната статут където никой друг (по-специално , арогантни хора) дори подозира за съществуването на близкия извънземен разум.                                                              

             

Възможно ли е, че Луната пристигна с анунаките - както в началото, или по-късно, когато става ясно, че планетната база е от съществено значение ли е тази своя "дом далеч от дома", от която те биха могли да наблюдават залез добавки по-долу ?, докато все още се радва на неприкосновеността на личния живот от любопитни човешки очи Захариа Сътчин [2], а други отбелязват, че е имало Ануннаки "наблюдатели" в пространството около Земята - може да се предположи, че те са били в изкуствени спътници в близост до Земната орбита, но такива не са се появили [все още докато пишем това есе], освен ако не се счита за изкуствен спътник от които Ануннаките се опитваха да гледат  (и администрирането на прехвърлещи на Gold обратно към Нибиру) в действителност не е на Луната! И все пак това прави общия смисъл.

Адам и Ева са луди глави е един пример за генетичната работата на Енки и Ninki която е била  проведен в населено място мръсно Earth-сайт. Фактът, че Адам може да са били проповядване на поклонение на Луната, е само още доказателства на възможното му родното му място, и местоположението на признати неговите създатели.

Ричард Хоугланд < http://www.lunaranomalies.com > предполага, че отделните разлики между близки и далечни страни на Луната може да са резултат от междупланетни (или междузвездни) военни обезщетение - от едната страна са прегорели в "морета" , а от другата страна няма такова, подобно "щети"! Налице е и война на титаните , и всякакви военни действия се случват сред анунаките, особено Енки и Енлил , в по-ранни времена.

Тя може да се появи древна история е дори не е започнал да надраскате повърхността на възможности за Ануннаки пребивава на Луната в първите дни (както и сега?), В продължаващо серия от "Директива председател" Нарушенията . Възможно е дори, че Хоугланд лунните аномалии са останките от които Ануннаки война, и че все още има Ануннаки в жилище на "нашия" Moon. Изведнъж, "Човекът в Луната" отвежда на по-голямо доверие.

Освен това, Ануннаки контролирано изкуствено Moon можеше да им позволи да го използва по някакъв начин да се предизвика условията E.DIN на "вечни зори" на планетата Земя. Луната би могло дори да бъде, където Енох може да са отишли ​​за неговото образование на Ануннаки университет . [Човек се чуди какво предпоставките са, или ако изискванията за прием са наистина трудни. изправен любопитство може да е важно.]

Накрая, макар анунаките може да са били на богове и богини на шумерската и други древни цивилизации, възможно е също така, че самите анунаките може да е имал и други да гледат нагоре към и почитат като добри хора. Това може да бъде и защо те предпочитат роднината анонимност на наличието на естествено изглеждащи космически кораб. Защо не?

~~~~~ И под формата на края на Горещи новини ... ~~~~~

В < http://www.newscientist.com/news/news.jsp?id=ns99992540 > на New Scientist съобщава, че докато се говори за мисия към Плутон, конкурентен проект да посети южния полюс на Луната причинява безпокойство сред на Plutoniacs. За отбелязване е, южния полюс на Луната е мястото на най-дълбоката кратер в Слънчевата система, както и място, които потенциално излагат на Луната мантия . Известен като Aitken Basin, кратерът е най-старият функцията въздействие известни, така че лунната мисията намерение е да хвърли светлина върху " много ранната история на системата Земя-Луна . " Verrrrrrry интересно!

В истинския дух на конспирации , възможно ли е, че има по-малко интерес от мантията на Луната, отколкото в намирането на вратата във вътрешността на изкуствен Moon, и може би отговаря на местната лудостта Inn вратари? Това може да е добър план, но защо не и да разследва Mare Orientale кратера намира на ръба на това, което може да се види от Земята (все още включени карти на отсрещната страна), и точно в хиперизмерна Физика магия ширина от 19,5 градуса? Част от Луната инерционна Propulsion система ?                                                                                                                                                                                    Земята Без Луната периода, когато Земята е безлунна е може би най-отдалечената спомен на човечеството. Демокрит и Анаксагор учи, че е имало време, когато Земята е без Луната. (1) Аристотел пише, че Аркадия в Гърция, преди да бъде обитавана от елините, има население от пеласги, и че тези аборигени заети земята вече, преди да има Беше луна в небето над Земята; По тази причина те са били наричани Proselenes. (2) Аполоний Родоски споменато времето ", когато не всички кълба са все още в небесата, преди състезанията Danai и Девкалион се появили, и само на Arcadians живели, за когото се казва, . че живеели по планините и хранени с жълъди, преди да е имало луна "(3) Плутарх пише в Римската въпроса:". Имаше Arcadians на следния Ивендър му, така наречените предварително Lunar народ "(4) По същия начин са писали Овидий: "На Arcadians се казва, че са притежавали земята си преди раждането на Юпитер, и фолка е по-стара от Луната." (5) Иполит се отнася до една легенда, че "Аркадия роди Pelasgus, на по-голяма древност, отколкото Луната. "(6) Lucian в неговия Астрология казва, че" Arcadians потвърждават в глупостта си, че те са по-стари от луната. "(7) Censorinus също намеква за времето в миналото, когато нямаше луна в небето. (8) Някои намеци за времето преди е имало Moon могат да бъдат намерени и в Писанията. В Job 25: 5 величието на Господ, който "Прави мир във висините" се похвали и времето се споменава "преди [имаше] луна и тя не свети." Също така в Псалм 72: 5 се казва: "Ти бе боеше от [датата на] слънцето и преди [датата на] Луната, едно поколение на поколение." A "поколение на поколение" е много дълго време. Разбира се, това не е от полза да се противопостави на този псалм с мита за първата глава на Битие, една приказка свалиха от екзотични и по-късни източници. В памет на един свят без луна живее в устната традиция сред индианците. Индианците от планините Богота в източните Кордилери на Колумбия се отнасят някои от техните племенни спомени за времето преди е имало луна. "В най-ранни времена, когато Луната още не беше в небесата", казват хората от племето на Chibchas (9) В момента има три теории за произхода на Луната:. 1) Луната произхожда по същото време, както на Земята , се образува по същество от същия материал, агрегиране и втвърдяване. 2) Луната не беше формирана в близост до Земята, но в друга част на Слънчевата система, а по-късно е заловен от Земята. 3) Луната първоначално е бил част от земната кора и е разрушена, оставяйки зад леглото на Тихия океан. И трите теории твърдят наличието на Луната на орбита около Земята в продължение на милиарди години. Митология може да достави всеки един от тези мнения с известна подкрепа (Genesis I за първи гледката; раждането на Афродита от морето за трети гледката; произход на Афродита в нарушаване на Уран, а също и насилието на Sin-вавилонското Луната-изглежда за подкрепа на втория изглед). Тъй като човечеството от двете страни на Атлантическия океан съхранила спомена за времето, когато земята беше пуста Луната, първата хипотеза, а именно, на Луната произход едновременно със Земята и в близост до тях, е да бъдат изключени, оставяйки другите двама хипотези да се конкурират помежду си. Видяхме, че традициите на различни народи предлагат потвърждаващи свидетелства за това, че в много ранна възраст, но все пак в паметта на човечеството, нямаше луна придружени Земята. (10) Тъй като човешки същества вече населена Земята, че е малко вероятно че Луната скочи от нея: там трябвало да съществува солидна литосфера, не течен земята. По този начин, докато аз не претендирам да знам произхода на Луната, смятам, че е по-вероятно, че Луната е заловен от Земята. Такова събитие би настъпила в катастрофа. (11) Ако образуването на Луната се проведе далеч от Земята, (12), неговия състав може да бъде доста по-различно. Няма доказателства, които да предполагат, Луната е планета, спътник на друга планета, или комета в момента на залавянето му от Земята. Каквато и да е атмосфера тя може да е имал (13) се отдръпна от Земята, от други контактуващи тела, или разпиляване по някакъв друг начин. От времето на Луната започва да придружава на Земята, е бил подложен на влиянието на контакти с комети и планети, които са преминали в близост до Земята през следващите векове. Масата на Луната е по-малка от тази на Земята, Луната трябва да е претърпяла големи сътресения в космическите контакти. По време на тези контакти на Луната не се увлече: това се дължи на факта, че никой не по-мощен от Земята дойде достатъчно близо до Луната, за да го отнеме от Земята за добро; но в контактите, които се проведоха на Луната се отделя многократно от една орбита на друга. Колебанията в позицията на Луната може да се прочете в вариациите в дължината на месеца. Дължината на месеца, сменя няколко пъти в subseqent катастрофални събития, и за това съществува голямо количество доказателства в нейна подкрепа. В тези по-късни събития Луната играе пасивна роля, и Зевс в Илиада него (Афродита) препоръчва да стои настрана от битката, в която Атина и Арес (Венера и Марс) бяха основните участници.                                                                                                                                                                           

    
Скритата действителност на Луната                                                                                                                                                      

 


Луната като основна „рециклираща“ станция