Парите и АРИ(джу)МАН / МОНО-МАНИЯ : "In μονο we trust" Когато μονο* = money.

       

                                                                                                            

Поради това, че е невъзможно «камъните да се превърнат в хляб», да имаме духовност непосредствено в материята, независима от материалното, поради тази невъзможност и затова, че е налице нейното огледално отражение, властта на парите, поради това господства и Ариман. Защото в парите живее социално също и Ариман. (Събр. съч. 148. Петото евангелие, 1913–1914, стр. 149, немско издание 1980 г.)

…Колкото и човекът да прави усилия в някоя област, там, където самите пари привидно печелят пари, живее ариманическата сила. Не можете да наследите, без да получите с парите определено количество ариманическа сила. Няма друга възможност да се притежават пари по благотворен начин сред социалната структура, освен когато се притежават християнски, което означава да се спечелят така, че между раждането и смъртта човек да получи пари с това, което той развие. С други думи, начинът, по който човек влиза в притежание на парите, не трява да бъде отражение на това, което е йеховистическо, въпреки че нашето раждане и преминаването ни от ембрион към външен живот е свойствено за него. Отражение на това е фактът, че ние наследяваме пари. Тези характеристики, които ние наследяваме с кръвта, са наследени чрез природните закони. Парите, които наследяваме без да сме ги спечелили с труда си, са отражение на това.



Фактът, че християнското съзнание все още не е заело своето място в света, че социалната структура все още се определя чрез средствата на древната йеховистическа мъдрост, или от нейния призрак – римската представа за държавно устройство, е допринесъл за всичко, което ни води до един от аспектите на настоящата злополучна ситуация.

Когато парите произвеждат пари, това не бива да се разглежда абстрактно, а да се види реалното положение на нещата. Всеки път, когато пари произвеждат пари, е нещо, което се случва само тук, на физическия план, докато това, което представлява човекът, винаги е във връзка с духовния свят. Какво следователно правите, когато сам не работите, но имате пари и ги харчите, а други хора трябва да работят за вас? Тогава другият човек трябва да продава това, което е неговата небесна част, а вие му давате само нещо земно. Вие заплащате само с нещо земно, с чисто ариманическо. Това е духовната страна на нещата. А където Ариман се намира, може да се стигне само до упадък… Рудолф Щайнер (Събр. съч. 186, Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах, 1918, стр. 53 сл., немско издание 1979 г.)

Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава

Когато се отпечата написаното от нас и действително се чете – което днес само рядко се случва – нашите мисли преминават в другите хора. Това обаче упражнява влияние върху собственото ни етерно тяло и ние се сблъскваме с това, което живее навън в света. Ако мислите живеят навън, ако бихме могли да осъзнаем, че навън живеят мислите, произхождащи от нас – нашето астрално тяло, поне във вярата ни, се сблъсква с това от нас, което е преминало във външния свят. Но това е изключителна наслада. Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава, за известност, всяка жажда да имаме значение в света. В този порив към самонаслада не е залегнало нищо друго, освен потребността да се сблъскаме с астралното ни тяло с обективните мисли на етерното ни тяло и така в сблъсъка да се самовъзприемем. (Събр. съч. 161, Пътища на духовното познание и обновяване на художествения мироглед, стр. 91, немско издание 1980 г.) Това, на което Щайнер е искал да наблегне в изказването си за самонасладата при сблъсъка на астралното ни тяло с външния живот на преминалите през етерното ни тяло мисли, е да обърнем внимание върху риска/опасността от превръщането на това изживяване (самонасладата) в самоцел.

                               Hellboy/Saddami Iraq Dinar


Представете си отпечатаните пари. Всяка една банкнота е самостоятелна мисъл, с която се заявява някаква степен на значимост в света. Този вид мисли залягат в душите на околните хора и при обратния сблъсък с разпространителя си, отдават енергия, която по друг начин не може да бъде постигната.                                                                                                                                                                                                    

 

Думата "мамя" на български иде от "Маммон", така както думата "мошеник" иде от Моше(през "мошьна", "мешка"- "торба"). Близкия изток думата навлиза през сирийските "богове". Сирия, където все още Арамейския е жив.Френската дума за "монета" е 'монЕ'(monnaie). От късния латински "Mamonae"/"Mammon".
На гръцки е πλούτος-'плутос' и латинизираното "μαμμωνάς". Плутон е еллинска интерпретация на Патала-лока, царството на нагите, което, според Ведическата космогония, е по-богато дори от рай(х)а на ИндРа- "Сварга".
Думата "маммон" има препратка към Утробата на Вътрешната("кухата") Земя(Майа-"мама"), където се крият нагите от Слънцето. Дори, днес в Индия, все още, има нарицателно название за парите като "лакшми", погрешно свързвани с благоденствието на Лакшми(архетип "Везни").

                         Mini Me from Austin Powers and a Taiwanese banknote                                                                                                                                        За кали-юга е предречено, че демоните ще притежават материалното богатство, златото, парите. "Мама"(मम) на санскрит значи "моя". Притежанията и архетипа на "Телеца". Принципа на Маммона е грубо-материален принцип на служене на матер. свят без устои в Трансцеденталния свят.


Пример: Бхагавад Гита 7:14 "Мама Майа"(Моята енергия).                                                                                                                     МОНО-МАНИЯ : "In μονο we trust" 
Когато μονο* = money.
-----------
*От Гръцки. - "само".
1 с много 0 ...100000000000 - 1(0)                                          

                                                                                                            20. На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя "господ" твоят "бог" във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.
19. Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. Второзаконие* 23
----
* Без-законие, или "вторият закон", който е за кон, не за йудейският лъв, т.е.- "двоен стандарт" за гои(Санскр. "го" - "го-веда", "крава").                                                                                                                                                                                          

     Шакти-шекина като "Бафомет-Сабатянският козел и Сова", Елифас Леви, 19 век.                                                                                                                                    СИМВОЛ=> ЕНЕРГИЯ=>СИЛА(ВЛАСТ).                       ПарИте са израз на материалната енергия шакти(шакина) и Месопотамското "шекел" за парична единица идва от шакина, така както във Ведаическата култура "ЛАКШМИ" се асоциира с "парИ"(думата "парИ" и въздушно-водни "пАри" иде ДИРЕКТНО през Санскрит, което обозначава върховно състояние -"пАра").                                                                                                                                                                                                                         ПАРИТЕ И МОШЕ/ Евреите, светът и парите(Библия или основи на капитализма)                                                                                                                                   Моше бива посветен в змийските мистерии на Йах, след престоя си при тъста си в Етиопия и завръщането му в Египет решава да приложи метода за "Изхода" на йахудите("жреческа каста" при фараона към "Обетованата Земя". "Йахудите"(юдеите) са различни от "ибри"(евреите).
Изход 3:1
А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.Авакум 3
7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя. Моше предлага на фараона, който му е едва ли не брат*, да откупи от него робите. Монархът отказва презрително и разпорежда по-сурови работни условия за тях, като изисква да произвеждат повечетухли с по-малко суровина. Тогава евреите се настройват срещу Моисей, който се обръща за помощ към Господ. Елохим се намесва с *множество чудеса*, за да затвърди превъзходството Си над египетските богове. Всяко едно от тези чудеса може да се приеме като знак за божествената власт над икономиката. Например тоягата,превърнала се в крокодил, достатъчно силен, за да изяде влечугото, създадено от египетските влъхви, е знак за божественото предимство над всички човешки творения,колкото и чудотворни да са те. После иде ред на десетте рани, които Елохим*Ел Шадай* нанася на Египет, за да бъде пуснат Неговият народ. Това са десет отлично насочени икономически санкции, степенувани, за да нанасят все повече вреда на тъмничаря, като последователно накърняват всички извори на неговото богатство: водата, въздуха, рибата, земеделието, житото, стадата, климата и пр. Дори думите, с които те саобозначени, съдържат послания с икономически характер. Така една от раните е свързана с кръвта, или дам – същата дума по-късно ще обозначава парите (дамим):кръвта и парите стават неразделни след жертвоприношението на Исаак.Но само парите не стигат; ще се наложи да бъдат поразени първородните в Египет, та фараонът да се реши да пусне евреите. Изгнание и свобода При това ще ги пусне богати. Това се установява от четири текста. Първо е предсказанието, дадено отдавна на Авраам: „Ще излезете от тази земя с голям имот“(Битие, 15:13, 14); после е заповедта, дадена на Моисей пред пламтящата къпина:„Всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяните“(Изход, 3:21, 22); сетне иде заповедта, предадена от Моисей на водачите на опълченията тъкмо преди потеглянето: „да поиска всеки сребърни и златни вещи“(Изход, 11:1–3); най-накрая е грубото обобщение на положението, малко по-нататък:„поискаха и оплениха“ (Изход, 12:35, 36). На онези, които се дивят как тъй роби се измъкват богати, коментаторите ще отговорят в по-късни векове, че богатствата са им били обезщетение за безплатния труд, извършен през многогодишното робство, или са били прощален дар, или данък, заплатен на победителите от победеното войнство.Някои средновековни тълкуватели евреи, като Раши от град Троа, ще отбележат също,че тези блага няма да допринесат полза за евреите: когато пристигнат в Ханаан, те ще ги скрият в храма, който ще бъде ограбен от вавилонците, после от гърците, накрая „от римляните, които ги отмъкнали от гърците, а парите са си все така в Рим“.Нов урок по икономика: парите, измъкнати със сила или терор, си отиват по същия начин. Част от тях впрочем ще изчезнат дори по-рано: като взимат златото на египтяните, евреите взимат всъщност това, с което ще бъде направен златният телец, атой, както ще видим, ще струва живота на почти всички глави на родове.Според традицията тръгват на път през –1212 г. Впрочем египетските текстове от онази епоха споменават за пропъждането на някакъв болен народ, или на народ, чийто цар бил прокажен, както и за бунт на роби чужденци. И през –1207 г. се споменава повторно за апирусите върху египетска стела, посветена на фараон Минептах, син и приемник на Рамзес II, който ги преследва оттатък Червено море чак до Ханаан,преминал отчасти под египетски контрол.И тъй, десетки хиляди жени, мъже и деца потеглят – някои разполагат със злато, със сребро и всевъзможно имущество, дори с роби. Приятели, съпрузи и съпруги египтяни заминават с тях на североизток през пустинята Син към Ханаан.                   За да оцелеят при предполагаемо не много дългия преход, Моисей налага извънреднострога организация: номадска икономика, в която непрестанно се смесват религия иматериализъм. Отначало той иска всеки, бил той богат или беден, да съобщисамоличността си, да даде по половин шекел (сикла) сребро (Изход, 30:11–16), коетозасега е само мярка за тежина, а не монетна единица, и да се принесе в жертва едноагне от всяко семейство. Разпорежда занаятчиите да изработят здрави, но лекипредмети. Заради всичко преживяно им забранява каквато и да е унизителна работа,налага ежеседмичния отдих, предоставя на всички роби седем седмици свободагодишно (Изход, 20:10) и заповядва всички роби евреи да бъдат освобождавани подиршест години (Левит, 25:42; Изход, 21:2). За да бъдат разрешавани конфликтите, еформулирано правило за пропорционалност между прегрешението и наказанието(Изход, 21:12), установяват се обезщетения в злато или в сребро за овъзмездяване навсяка вреда, дори телесна. Най-сетне всекиму се внушава да бъде любезен счужденците, срещнати покрай керваните и из оазисите: може да възникне нужда от водата и храната им. Един от родовете, Левиевият, получава задача да подсигуристрогото спазване на тези правила.Народът не иска нищо такова. Вдига шум, че не е избегнал едно робство, за да се озове сред друго. Мърморят, противят се. Не виждат защо им са толкова сурови правила за такова кратко пътуване. След няколко дни ще бъдат в Ханаан, ще хвърлят торбите и ще празнуват в преоткритата земя. Затова, когато Моисей се отдалечава отстана и отива да получи на планина Синай Закона, обещан му от ЯХВЕ, някои евреи се захващат да изработят идол от плячката си.Странен замисъл, изпълнен едновременно с ирония и предизвикателство: стремеж да си присвоят боговете на своите бивши господари, да се изкарат равни на онези, които са се отнесли тъй зле към тях, и при това да забравят едничкия Бог, без когото биха продължавали да правят тухли в онзи ад. Аарон, братът на Моисей, с помощта на Левиевия род прави всичко възможно да забави приготвянето на идола, преди да се е завърнал брат му. Той най-напред предлага на водачите да изберат за първообраз телец,символ на богатството в Египет, като се надява, че за всички това ще бъде смехотворно.Само че не се оказва така, затова им разпорежда да реквизират за неговото изготвяне всички скъпоценности, взети в Египет, като се надява, че жените, които са ги прибрали,ще се възпротивят. Пак нищо не се получава. Основната част от задигнатото в Египет съкровище бива претопено, за да бъде излят разкошен златен телец. Посланието е ясно:да имате само един Бог или да се прекланяте пред богатствата. Още един икономически урок: парите, средство в услуга на Господ, се превръщат в божий съперник, в обект на обожание, в опасност, когато стават самоцел. С други думи, обогатяването е своего рода идолопоклонство, ако не е подчинено на нравствени правила. По-нататък установеното вече сродство между пари и кръв ще се превърне за враговете на евреите в равнопоставеност между пари и Бог, а следователно между Бог, пари и кръв. Според тях един ден кръвта Божия ще бъде заменена срещу пари. Юдаизмът завинаги ще съхрани тази тройна обвързаност.                                                                                                                       

                                                                                                             След четиридесет дни Моисей се завръща от мястото на своето уединение с Декалога, с дадените от Господа десет заповеди. Пламнал от гняв, когато съзира златния идол,той го „изгаря“ според текста – оттук следва да заключим, че телецът е бил дървен иобкован със злато; според друго тълкуване го разтопява и налива втечнения метал вустите на три хиляди провинили се.* Така текстът подсказва, че Моисей е премахнал едновременно и богатствата от Египет, и елита на еврейското племе, понеже хората са били петимни за тия благини.                                                                                                             Отново – кръв и пари.                                                                                                                                                                    Моисей възлага на синовете Левиеви да осигурят спазването на тези заповеди.Понеже само те не са взели участие в идолопоклонството спрямо златния телец, той ги превръща в избраници сред избраниците. А за да останат дванадесет нежречески рода, разделя синовете Иосифови (според двамата му сина, Манасий и Ефрем) Моисей е наясно, че спътниците му, понесли униженията на робството и изкушението на златния телец, ще бъдат неспособни да се подчинят на този Закон: те твърде дълго са били роби, за да възприемат свободната воля, върху която се основава Законът. Затова му е потребно народът да се промени, на негово място да дойде поколение без спомени,непознало Египет. Присъдата е издадена: позналите Египет ще трябва да умрат в пустинята. Никой бивш роб не ще има достъп до свободната земя. Всъщност постепенно някои от лутащите се евреи вече дори изпитват удоволствие от безкрайното бродене. Подир четиридесет години те дотолкова са привикнали с простия номадски начин на живот, че първите, достигнали до Ханаан, критикуват тази страна, в която човек трябва да се труди, за да си изкарва прехраната.Моисей, комуто предстои да умре, им преподава един последен икономически урок: рутината на отчуждението (аводах) струва по-малко от несигурността на свободата(мелах’а). По определение първото води до мъка; по определение втората води до власт. За кой ли път смисълът на юдаизма е заложен в скрития смисъл на думите.* Вероятно още от времето, когато са преминали Синай, евреите са усъвършенствували самите принципи на интелектуалната спекулация и на научния подход, целящ по своему откриването на сродни инварианти спрямо факти, нямащи a priori нищо общо помежду си. И така, работейки над думите, евреите отпреди три хиляди и двеста години са подготвяли бъдещите поколения за абстракцията, основносвойство, както ще видим, на финансите, на науката и на изкуството.Способността за възприемане на абстракцията представлява първото богатство на номада. Никой не може да му го отнеме. Ето как то позволява думите в икономиката да станат повод за игра.                                                                                                                                                                                                          Да бъдеш и да имаш                                                                                                                                                                 В еврейския език липсва глагол „имам“. Думата йех, която означава „бъда“ или „е“,изразява също връзката на „този, който е“ с предметите; за „имам“ се казва йех ли,сиреч „това е мое“ или „за мен има“. Иначе казано, притежаваната вещ е неотделима от притежателя. Предметите живеят с живота на онзи, който ги има, и онзи, който се разделя с даден предмет, губи много по-голяма жизнена сила, отколкото получава в пари чрез продажбата.                                                                              
Пари                                                                                                                                                                                               Основната дума, използувана за обозначаване на среброто, на парите, кесеф, се появява около 350 пъти в Библията.Тя се пише с трите съгласни КСФ, които припроизнасяне косеф означават „желание“, „въжделение“ – нещо, разбира се, до известна степен свързано с парите. Същевременно пак тези три съгласни, ако бъдат произнесени касаф , формират глагол, който се намира само на пет места в цялата Библия, като всеки път има значение, сродно с „желая“.Впрочем тези пасажи разкриват тъкмо видовете желания, които могат да бъдат задоволени с пари.Парите дават възможност да се изиска дължимото, както Иов казва на Господ: „Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изискал творението на Твоите ръце“ (Иов14:15).*Парите позволяват да бъде задоволено нетърпение, както казва Давид за своите неприятели: „Те са като лъв, нетърпелив за плячка“ (Пс. 16:12).Парите позволяват да бъде задоволено желанието за обич, както във възклицанието на пророк Софония: „Съвземете се, хора без желание“, което се превежда и като„народе, за обич недостоен“ (Соф. 2:1).Парите дават възможност да се спре копнежът, или, както се е изразил поетът:„Копнее душата ми и чезне“ (Пс. 83:3).Най-сетне парите осигуряват изобщо онова, за което човек е готов на всичко. Например Лаван казва на Иаков, който си е отишъл, отнасяйки и идолите,взети от Рахил: „Защо си откраднал боговете ми?“ (Битие, 31:30).Така парите ни препращат към изискуемото, към желанието, към копнежа, към страстта.Те позволяват задоволяването им по цивилизован начин. При условие обаче, че желанието е овладяно; защото „който обича сребро**, на сребро няма да се насити“, както възхитително казва Еклисиаста (5:9). Ето още един икономически урок: любовта към желанието може да породи само желание.                                                                                      Тъй като ивритът обича играта на букви/Реверсиране на Хиперборейската Торе с огледалца от левитите става днешната Тора...дявола е реверсиран Бог./ , при промяна на реда им в кесеф или при смяна с друга буква получаваме други думи, различно сродни със смисъла на парите,като кашеф (магьосничество), хесеф (откривам, разкривам), сахаф (опустошавам), илипък секеф (отслабвам, обезкуражавам, тормозя). Освен това кесеф може да се разчленина кес (отрязвам, премахвам) и соф (край); съответно думата означава и „край напремахването“: така парите стават знак за край на скъсване, на насилие, възстановяване на връзка, начало на послание. Сиреч тъкмо онова, което са.                                                                                                                        Парите като монети се наричат маот, което при друго произношение се чете меет(зависи от времето). Иначе казано, парите са начин за уплътняване на времето, било то време за труд или за спазаряване.Парите в смисъла на „дължимо заплащане“ ще се наричат също по-късно ДаМим,което е и множествено число на ДаМ (кръв). Парите като заместител на кръвта: олтарът се попръсква с кръв (ДаМ) от жертвено животно, купено с пари (ДаМим) от онзи, койтопринася жертвата.Опасна и проясняваща близост, която е съществувала вече многократно в Египет и която християнски, а после и мюсюлмански обвинители щеизместят, укорявайки евреите, че пият детска кръв. ДМ води също до ДаМа(оприличавам, сравнявам, представям), защото парите представят нещата с цел сравняване. Най-сетне ДМ може да се произнесе като ДоМ (мълчание), или иначе казано, парите предизвикват мълчание, спестяват спора, ала също тъй, според по-късна интерпретация на Талмуда (Баба Кама 92 а) – независимо от изплатените като обезщетение пари нападателят не се е издължил, докато не е получил прошка от своята жертва.Друга дума обозначава парите в смисъла на „богатство“: мамон, при което ма-моне е съкращение от ма (ата) мон, което означава: „Какво смяташ да правиш?“-да Ма-мя Иначе казано, Мъжът в еврейскота община запазва цялата си власт над жените (полигамията продължава да съществува) и над децата, освен спрямо правото да ги убива – след Авраам! (Лев. 20:2–5; Втор. 21:18–21). Полага се бащата да осигурява обрязването на мъжките деца и да изкупва с жертва първороднияси син в памет на жертвуването на Исаак. Първородният получава от наследствотодвоен дял в сравнение с останалите; внуците при наследяване изпреварват лелите; прилипса на синове и внуци дъщерите наследяват баща си, но при тях първородството неважи; ако един мъж няма деца, имуществото му преминава към чичовците му. Майката на покойник и роднините нямат никакво право над притежаваното от мъртвеца(Съд. 11:2). Но правото на първородство не решава само по себе си ничия съдба. Всеки мъж може дори да откупи правото си на първородство, както става при Иаков и Иосиф,може да бъде и избран от своя баща, както Авраам прави с Исаак. Еврейската община в деспотично общество По времето на Соломон около храма се оформя същинска икономическа структура. Той получава всякагодина една шеста от добивите; една десета от приноса отива за левитите, свещеници всред другите свещеници, останалото служи за величието на храма и за облекчаванесъдбата на бедните. Първите плодове за годината трябва да бъдат поднесени на главния свещеник. Всеки дар за храма е свещен и дарителят може да си го вземе обратно самоако го откупи за цена, надвишаваща пазарната му стойност. Като най-добре охраняваномясто храмът е и защитено хранилище, използувано от държавата и от едри частници зазапазване на техните богатства. Скоро той става основен притегателен център за страната, място за срещи на всички евреи, дошли от съседните империи. Площадката пред него се превръща дори в работно място за онези, които теглят скъпоценни метали,сетне за предлагащите заеми – било то на отделни лица или на работодатели, особенона собствениците на недвижими имоти, търсещи съдействие преди обирането на реколтите, за да заплатят надниците на ратаите.                                                                                                                                                                                                  Първите учения                                                                                                                                                             Вече не е достатъчно Законът да се предава само по памет. Законно става и съчиняването на първите версии на онова, което много векове по-късно ще се превърнев Тората („учението“). Започва се събиране на правните постановки на съдилищата, а един висш трибунал – все тъй съставен от седемдесет и един човека, както по времето на Иошуа, – Санхедринът, уточнява наред с други неща условията за функциониране наикономиката в царството.Ето какви са основните принципи.Преди всичко налице е изключителен оптимизъм. Макар разказът за разрушаването на Вавилонската кула да напомня за опасностите на бурния напредък,вярата е повече от всякога устремена към потребността, към възможността светът дадобие прекрасен вид, да бъде поправен. Препоръчително е трупането на богатство,защото според съдиите богатият човек е предпазен от изкушението да краде. Робът евреин трябва да бъде освободен след шест години и тогава да получи някакъв добитък и нещо от добивите (Втор. 15:13); ако желае да остане на служба при своя господар, му продупчват ухото (Изх. 21:6; Втор.15:17). Другите роби, всичките обрязани (Бит. 17:12), участвуват в празненствата,свързани с религиозните обреди и преди всичко имат право на почивка при шабат(Втор. 12:12); те могат да станат доверени хора. Околната среда трябва да бъде пазена от последствията на икономиката и на войната:„Кога обсаждаш дълго време някой град, за да го превземеш и завладееш, не сечи дърветата му, които служат за храна, и не опустошавай околностите, понеже дървото в полето не е човек...“ (Втор. 20:10-20) Когато Соломон умира през –932 г.,неравенството се е задълбочило, големите имения са разорили дребните селяни,многочислени стада са заменили хранителните култури, на показ нагло се излагатбогатства, държавните финанси са западнали, съдилищата са неспособни да дават ходна решенията си, не се извършва цедака, разкошът в храма и в двореца, който някога е будил възхищение, сега предизвиква омерзение. Законността на властта е поставена под съмнение от колената. Царството е на път да се разпадне. *Юдейският народ в онова време се предавал на пороци и идолослужение. Не само в околностите на Йерусалим, по хълмовете и горите, но дори около самия храм Господен стояли идоли, на които усърдно се извършвали жертвоприношения.*Св. пророк Йеремия “Как! Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: “Спасени сме”, та и за напред да вършите всички тия гнусотии! Не превърна ли се във вашите очи на разбойнически вертеп тоя дом,.....” ( става въпрос за Госпония храм в Йерусалим, който юдите са превърнали в тържище. Заветната идея на съвременните равини талмудисти е да построят отново храма, за да бъде коронован в него лъжемесията на сатана – всемирния юдейски цар, и там да се служи на човекоубиеца, за най – висша наслада на фарисеите богоборци).                                                                                                                                                             Първо изгнание във Вавилон:от монети към финанси                                                                                                                                                                                                                                  Трупа се нов опит, който ще бъде продължителен и ще послужи през бъдните хилядолетия: диаспората, народ всред други народи, се организира без наличие на държавност. За тяхна собствена изненада евреите ще установят, че умеят да се организират в изгнание много по-добре, отколкото в царство, както и в диаспора,вместо в Иудея. Смесени с други и без да разполагат с териториална власт, те се усещат по-способни да извлекат най-доброто от себе си и да принасят на други незаменимите оръдия на своята култура.
Вавилония на Навуходоносор се превръща заедно с мидийската империя в най-голямата световна икономическа сила. Монархът обновява столицата си с множествозикурати и висящи градини. Новата власт проявява търпимост спрямо малцинствата: неги унижава, дава им права да изповядват религиите си и да заемат обществени служби.Изселените евреи се възползуват от това. През –561 г. бившият цар Иоаким еосвободен*; връщат му свитата и го настаняват в Нипур като владетел. Еврейските ръководители се примиряват и решават да се организират, за да заживеят трайно там. Вкрая на краищата това са местата, откъдето е дошъл Авраам.Сред пръснатите общности се разчува, че положението във Вавилон е по-добро,отколкото в Иудея, мнозина идват дори доброволно да се присъединят към първитеизселени. Скоро те вече наброяват стотици хиляди. Освен занаятчиите,специализираните работници и висшите военни и граждански сановници от първатавълна сега пристигат търговци, земеделци, рибари и зидари, за да се включат вмащабните преобразования, започнати от монарха.Със смяната на поколенията се установяват приятелски, културни, верски и търговски връзки с неевреи. Самите евреи търгуват дори с продукти, на чието потребление нямат право. Дават кредит с лихва на вавилоняни. Не че местните нямат право да вършат това: от старите закони на Хамураби им е останало правилото за възмездието плът за плът, както и разрешението за даване на заем под лихва. Още липсват монети – обменът се извършва на основа ечемик, жито, фурми, – но сега богатствата могат дабъдат съхранявани под формата на подпечатани кюлчета злато.Някои финансисти евреи работят с тези местни търговци. В архивите на една от първитекредитни институции в света – Дома на Мурашу със седалище в Нипур, който финансира земеделие и търговия при съвсем просто измислено участие в разпределянето на приходите – са открити седемдесет имена на лихвари евреи и равнопоставено сключени договори между делови хора, евреи и вавилоняни.За да не поддържат прекалено тесни връзки с вавилонските храмове, откъдето става контролът над приносите и се гарантират заемите между търговците, евреите създават свои собствени банки и изискват разплащания с добитък, скъпоценности, роби и части от добива. Някои стават много богати (Неем. 7:67-72) и биват допускани в двора на цар Навуходоносор. Отделни еврейски родове приемат тамошни имена. В някои случаи асимилацията е налице. Ала повечето евреи не се поддават и не се смесват напълно с другите: шабатът и други обичаи, като например обрязването и забранените храни, ги отличават от останалите жители на Вавилония. Те изработват основните предписания,на които ще дължат оцеляването си през бъдещото хилядолетно изгнание: подчинениена местните закони, живот в групи, доверие само към своите, отказ от едроземевладение, предаване на културата, убеждаване на неевреите, сключили брак с евреи, да приемат вярата Моисеева. [35:4] Не се явявай пред лицето на Господа с празни ръце, защото всичко това е по заповед. [35:5] Приносът на праведния втлъстява олтара, и благоуханието му е пред Всевишния
[7:33] Бой се от Господа и почитай свещеника и давай му частта, както ти е заповядано: [7:34] първоберки, и за грях, и дажбата плешка, и жертва за освещение, и първоберки за светиите.                 

Как болковото тяло се храни от драмите

Болковото тяло у човек


Преобладаващата част от мисленето на повечето хора е неволно, автоматично, повтарящо се. То не е нищо повече от един вид умствена статика и не изпълнява никаква реална цел. Най-точно казано, вие не мислите; мисленето се случва с вас. Изказването „аз мисля“ предполага волево действие. Предполага, че имате дума по въпроса, че можете да избирате. Ала при повечето хора не е така. „Аз мисля“ е също толкова погрешно, колкото „аз храносмилам“ или „аз циркулирам кръвта си“. Храносмилането се случва, кръвообращението се случва, мисленето се случва!
Гласът в главата има свой собствен живот. Повечето хора са се оставили на милостта на този глас; те са обсебени от мисленето, от ума. А тъй като умът е обусловен от миналото, те са принудени отново и отново да повтарят миналото в действията си. Източният термин за това състояние е „карма“ (SPCTTR: изначално погрешна концепция, която Изтока не иска да преразгледа, истината е, че минало, настояще и бъдеще се случват в един и същ момент, а ние хората сме едновременно инкарниращи се, т.е. продълженията на нашите Висши Азове. Всяка една инкарнация се манифестира точно СЕГА, независимо дали е 1100 година, 1500 или 2014 година). Когато сте отъждествени, идентифицирани с този глас, нямате и представа как точно се случва. Ако имахте представа, нямаше да бъдете обсебени от него, защото обсебване съществува само тогава, когато човек взема това, което го обсебва, за това, което той е в действителност, т.е. когато той самият стане това, което го обсебва.
В продължение на хиляди години човечеството все повече е било обсебвано от ума, все повече се е проваляло в осъзнаването на обсебващата го цялост като един „не аз“. И в резултат от пълното отъждествяване с ума се е родило едно фалшиво усещане за аза — родило се е егото. Плътността на егото зависи от степента, в която вие — съзнанието ви — се отъждествява с ума ви, с мисленето. Всъщност мисленето не е нищо повече от един мъничък аспект от целостта на съзнанието, от целостта, която вие сте.
Степента на отъждествяване с ума е различна у различните хора. Някои хора успяват да се порадват на периоди, през които са освободени от това отъждествяване (дори тези периоди да са кратки), и покоят, радостта и живостта, която изпитват през това време, придават ценност и смисъл на живота им. Има и периоди, когато в тях се надигат силите на творчеството, любовта и състраданието. Други си остават в непрестанния плен на его-състоянията. Те се отчуждават от самите себе с и, от другите хора, от света около тях. И когато ги погледнете, понякога можете да видите тяхното вътрешно напрежение, изписано на лицето им, с бръчка между веждите, с отсъстващо или втренчено изражение. Преобладаващата част от тяхното внимание е погълната от мисленето, така че в действителност те нито ви виждат, нито ви чуват. Те не присъстват в ситуацията, вниманието им е насочено или към миналото, или към бъдещето, които, разбира се, съществуват единствено в ума им като мисловни форми. Или пък те общуват с вас чрез някаква играна от тях роля, т.е. не чрез себе си. Повечето хора са отчуждени от това, което са, като някои от тях са дотолкова отчуждени от себе си, че поведението им и взаимодействието с другите хора се възприемат като „фалшиви“ почти от всички, освен от онези, които са също толкова фалшиви, също толкова отчуждени от самите себе си, колкото тях.
Отчуждение означава да не се чувстваш удобно в нито една ситуация, на нито едно място, с нито един човек, нито дори със себе си. Винаги се опитваш да стигнеш до „дома“, но никога не се чувстваш у дома. Някои от най-големите писатели на XX в., например Франц Кафка, Албер Камю, Т.С. Елиът и Джеймс Джойс са осъзнали, че отчуждението е всеобщата дилема на човешкото съществуване, вероятно са го почувствали дълбоко в себе си и са го облекли в бляскава словесност. Ала не са предложили начин как да се излезе от него. Приносът им е, че ни представят един образ на човешкото затруднение, така че да го видим по-ясно. А да се види затруднението, в което човек се намира, е първата крачка към преодоляването му.




Раждането на емоцията


Наред с мисленето, макар и не изцяло отделено от него, в егото съществува и едно друго измерение — емоцията. Не искам да кажа, че всяко мислене и всяка емоция произхождат от егото. Напротив, те стават его едва когато се отъждествите с тях и те изцяло ви завладеят, т.е. когато станат „аз“.
Физическият организъм, вашето тяло, има свой собствен разум, какъвто има и организмът на всички други форми на живот. Той реагира на това, което умът ви говори, реагира на мислите ви. Емоцията е отговорът, който тялото дава на вашия ум. Разумът на тялото е, разбира се, неотделим от вселенския ум, той е една от безбройните негови форми на проявление. Разумът на тялото създава временно сцепление в атомите и молекулите, съставляващи физическия ви организъм. Той е организиращият принцип, стоящ зад функционирането на всички органи на тялото; зад превръщането на кислорода и храната в енергия, зад пулса на сърцето, зад кръвообращението, зад имунната система, защитаваща тялото от външни нашествия, зад преминаването на сетивното съдържание в импулси на нервната система, стигащи до мозъка, разкодирани там и събирани, и подреждани, за да се образува съгласувана вътрешна картина на външната действителност. Всички тези, както и хиляди други едновременно протичащи функции, се координират и то перфектно от този разум. Не вие управлявате тялото си. Разумът го управлява. Той също така отговаря за промените в отклика на организма на заобикалящата го среда.
Това е валидно за всяка форма на живот. Един и същ разум придава на растението физическата му форма, след което разкрива себе си в цветето, което растението създава, цветето, разтварящо листенца рано сутрин, за да поеме благотворните лъчи на слънцето, и прибиращо ги след залеза. Той е и същият онзи разум, който се проявява като Планетарния дух — сложното живо същество, което е планетата Земя (вместо „Планетарен дух“ автора е използвал грешната според мен концепция „Гея“, както някой от вас знаят това е една от титлите на Кралицата, която е първенец по идентификации със всичко „висше“ от Планетарния дух до самия Източник).
Този разум поражда инстинктивните реакции на организма на всяка заплаха или предизвикателство. Той предизвиква у животните реакции, доста наподобяващи човешките: страх, гняв, удоволствие. Тези инстинктивни реакции могат да се приемат за изначалните форми на емоциите. В определени ситуации човешките същества отговарят чрез инстинктивни реакции — също като животните. При опасност, когато оцеляването на организма е поставено под въпрос, сърцето започва да бие по-бързо, мускулите се свиват, дишането се ускорява — подготовка за битка или за бягство. Един изначален страх. Когато човек е поставен натясно, в тялото изведнъж избухва пожар от интензивна енергия, която влива в тялото непознати дотогава сили. Един изначален гняв. Тези инстинктивни реакции наподобяват на емоциите, но не са емоции в истинския смисъл на думата. Фундаменталното различие между инстинктивна реакция и емоция е следното: инстинктивната реакция е пряк отговор на тялото на една или друга външна ситуация. Емоцията е реакцията на тялото на една или друга мисъл.
Непряко, една емоция може също така да бъде отговор на действителна ситуация или събитие, но ще бъде отговор, преминал през филтъра на умствената интерпретация, през филтъра на мисленето, през умствените понятия за добро и лошо, харесване и нехаресване, аз и моето. Например, вероятно няма да изпитате никаква емоция, когато ви кажат, че нечия кола е била открадната, но когато откраднатата кола е именно вашата, сигурно доста ще се разстроите. Учудващо е каква силна емоция може да породи мъничкото умствено понятие „мой“.
Въпреки че тялото е много разумно, то не може да направи разлика между действителна ситуация и мисъл. И реагира на мислите сякаш са действителност. Не знае, че те са единствено и само мисли. За тялото една тревожна, изплашена мисъл означава „аз съм в опасност“ и то реагира съобразно с това, дори ако мислите тази мисъл, лежейки в топлото и удобно легло през нощта. Пулсът ви се ускорява, мускулите се свиват, дишането забързва. Натрупва се енергия, но тъй като опасността е само умствена фикция, енергията няма къде да се изразходва. Част от нея се връща в ума и създава още по-тревожни мисли. Останалата част посредством множество процеси спомага натрупването на токсини и нарушава хармоничното функциониране на тялото (SPCTTR: може да се запознаете с хормоните норадреналин и кортизол, а може да прочетете и книгата „Защо зебрите нямат язва“).




Емоциите и егото


Егото е не само ненаблюдаваният ум, гласът в главата, който претендира, че сте вие, но също и ненаблюдаваните емоции, представляващи реакцията на тялото на това, което гласът в главата казва.
Вече видяхме с какъв вид мислене се занимава его-гласът през по-голямата част от времето и нарушеното функциониране, вътрешно присъщо на структурата на мисловните процеси, независимо от съдържанието им. Именно на нарушеното функциониране на мисленето тялото реагира с негативни емоции.
Гласът в главата разказва история, на която тялото вярва и реагира съответно. Реакциите му са емоциите. Емоциите на свой ред връщат енергия на мислите и така ги подхранват, т.е. подхранват онези мисли, които са ги създали. Установява се порочен кръг между неизследваните мисли и емоции, пораждащи емоционалното мислене, и емоционалните истории.
Емоционалният компонент на егото се различава при различните индивиди. При някои е по-голям, отколкото при други. Мислите, които дават тласък на емоционални реакции в тялото, понякога могат така бързо да се задействат, че още преди умът да има време да ги огласи, тялото вече им е отреагирало с емоция, а емоцията се е превърнала в реакция. Тези мисли съществуват в едно предсловесно състояние и могат да бъдат наречено невербализирани, несъзнателни допускания. Те произхождат от обусловеността на човека в миналото, обикновено от ранното детство. „На хората не може да им се вярва“ е едни пример за несъзнателно допускане от страна на човек, чиито родители или братя или сестри не са го подкрепяли и не са му вдъхвали доверие. Ето няколко още по-чести несъзнателни допускания. „Никой не ме уважава и цени. Трябва да се боря, за да оцелея. Парите никога не стигат. Животът винаги ви измамва. Не заслужавам да живея охолно. Не заслужавам да бъда обичан.“ Несъзнателните допускания създават емоции в тялото, които на свой ред пораждат активност в ума и/или незабавно реагиране По този начин те изграждат личностната ви действителност.
Гласът на егото непрекъснато нарушава естественото състояние на благополучие на тялото. Почти всяко човешко тяло е подложено на голямо количество напрежение и стрес, не защото го заплашва някакъв външен фактор, а защото е под обстрела на ума. Към тялото е прикрепено едно его, което задължава тялото да отговаря на всички съставляващи егото умствени модели на нарушеното функциониране. По този начин един поток от негативни емоции се лее успоредно с потока от безспирно и натрапчиво мислене.
Какво представлява негативната емоция? Емоция, която е токсична за тялото и се намесва в неговото равновесие и в балансираното му функциониране. Страхът, тревожността, гневът, затаеното недоволство, тъгата, омразата или интензивната антипатия, ревността, завистта — всички тези емоции нарушават енергийния поток на тялото, отразяват се негативно на сърцето, имунната система, храносмилателната система, произвеждането на хормони и т.н. Дори конвенционалната медицина, въпреки че все още знае твърде малко за начините, по които егото действа, започва да признава връзката между негативните емоционални състояния и физическите болести (Браво на нея!). Емоция, която вреди на тялото, вреди и на хората, с които влизате в контакт, и непряко, чрез процеса на верижната реакция, на безброй други хора, с които никога не сте се срещали. За всички негативни емоции има един общ термин: НЕЩАСТИЕ.
Имат ли позитивните емоции обратния ефект върху физическото тяло? Укрепват ли имунната система, вдъхват ли нови сили и дух на тялото, лекуват ли го? Да, те правят това, но е нужно да разграничаваме позитивните емоции, породени от егото, от по-дълбоките емоции, които се излъчват от естественото ви състояние на свързаност с Източника (SPCTTR: тук отново линията е много тънка и човек много лесно може да се самоподлъже да изпита фалшиви позитивни емоции тип „да си повторя 10203 пъти, че съм ОК!“ вероятно се досещате за какво пиша).
Позитивните емоции, породени от егото, вече съдържат в себе си своята противоположност и доста бързо могат да преминат в нея. Ето няколко примера: това, което егото нарича „любов“, е притежаване и пристрастеност, а те лесно могат да преминат в омраза. Радостното очакване на едно бъдещо събитие, чиято значимост егото е надценило, лесно може да премине в неговата противоположност — провал или разочарование, — след като събитието се е случило и преминало, или ако не е удовлетворило очакванията на егото. Похвалите и признанието ви карат да се чувствате изпълнени с живот и щастливи днес, критиките и пренебрежението ви карат да се чувствате отхвърлени и нещастни утре. Удоволствието от един бурен купон се превръща в сивота и махмурлук на следващата сутрин. Няма добро без лошо, няма високо без ниско.
Породените от егото емоции имат за основа отъждествяването на ума с външни фактори, а всички външни фактори са нетрайни, променящи се от един момент на друг. По-дълбоките емоции всъщност не са емоции, а състояния на Битието. Емоциите съществуват в царството на противоположностите. Състоянията на Битието могат да бъдат засенчени, но не притежават противоположности. Те възникват вътре във вас — като любовта, радостта и покоя, които са аспекти на истинската ви природа.




Патицата с човешки ум


SPCTTR: примера е уникално добър, прочетете го поне 50 пъти и размишлявайте над него!


В „Силата на настоящето“ споменах за едно мое наблюдение — след като две патици се сборичкат (това впрочем никога не трае дълго), те се разделят и излитат в противоположни посоки. След малко всяка патица енергично плясва с крила няколко пъти, с което освобождава допълнителната енергия, създала се в нея по време на боричкането. Полетът й продължава, все едно нищо не се е случило.
Ако патицата имаше човешки ум, щеше да продължи да си мисли за боричкането като създаде история за него. Историята й вероятно щеше да бъде нещо такова: „Не мога да повярвам какво онзи ми причини. Доближи се на по-малко от десет сантиметра до мен. Мисли си, че блатото е негово. Изобщо не се съобразява с личното ми пространство. Вече никога няма да му имам доверие. Следващия път сигурно ще направи друго нещо — само и само да ме ядоса. Сигурен съм, че вече планира какво ще е то. Ала аз няма да го търпя. Ще го науча аз него, ще му дам такъв урок, че ще ме помни“. И т.н., и т.н., умът изприда своите истории, продължава да ги мисли и да говори за тях дни, месеци, понякога дори години по-късно. Що се отнася до тялото, боричкането все още продължава и енергията, която то генерира в отговор на всички мисли е емоция, генерираща на свой ред още мислене. Това е емоционалното мислене на егото. Виждате ли колко труден би станал животът на патицата, ако имаше човешки ум. А именно така се държат повечето човешки същества. През цялото време. Няма ситуация или събитие, които да са веднъж завинаги завършени за тях. Умът и създаденото от ума, „аз и моята история“, ги продължават и пресъздават отново и отново.
Ние сме форма на живот, изгубила пътя си. Всяко нещо в природата, било то цвете, дърво, животно, може да ни преподаде важни уроци, стига да спрем, за да го погледаме и послушаме. Урокът, който ни преподава нашата патица, е следният: Плеснете с крила — преведено на човешки език „освободете се от историята“ — и се върнете на единственото място, което съдържа сила — НАСТОЯЩИЯ момент (СЕГА).




Да носиш миналото със себе си


Неспособността или по-скоро нежеланието на човешкия ум да се освободи от миналото е описана по много красив начин в историята за двама дзен-будистки монаси — Тадзан и Екидо. Веднъж се случило да вървят по селски път, целият в кал от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, монасите срещнали девойка, която искала да пресече пътя, но калта била толкова дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно. Без да му мисли, Тадзан я вдигнал на ръце и я пренесъл на другата страна.
Монасите продължили пътя си в мълчание. Пет часа по-късно, когато вече приближавали манастира, където щели да се подслонят, Екидо не издържал и най-после заговорил за това, което го гнетяло: „Ама защо взе на ръце онова момиче? — запитал той. — Ние, монасите, не бива да постъпваме така.“
„Оставих я на земята преди часове — отвърнал му Тадзан — Ти още ли я носиш със себе си?“
Сега си представете какъв би бил животът на някой, който през цялото време живее като Екидо, никога не успява или никога не пожелава да се освободи вътрешно от ситуациите, натрупвайки все повече и повече „материал“ вътре в себе си — именно такъв е животът на преобладаващата част от човечеството. Какъв тежък товар от минало носят хората в ума си!
Миналото живее във вас под формата на спомени, но спомените сами по себе си никога не са проблем. Всъщност именно чрез спомените вие се учите от миналото и от миналите си грешки. Единствено когато спомените, т.е. мислите за миналото изцяло ви превземат, те стават бреме, стават проблем, стават част от усещането ви за вашия аз. Вашата личност, обусловена от миналото, се превръща във ваш затвор. Спомените ви се пропиват с усещането за аза и историите ви стават този, като когото се възприемате. Този „малък аз“ е илюзия, която засенчва истинската ви идентичност, безвремево и непритежаващо форма Присъствие.
Вашата история обаче се състои не само от умствена, но и от емоционална памет — стари емоции, които непрекъснато се съживяват. Също както онзи монах, носил със себе си товара на своето негодувание пет часа, като го подхранвал с мислите си, така и повечето хора носят почти през целия си живот огромно количество ненужен багаж, както умствен, така и емоционален. Те ограничават себе си чрез скърбите си, чрез своите оплаквания, враждебност, чувство за вина. Емоционалното им мислене се е превърнало в техен аз и те са се вкопчили в старите емоции — защото те подсилват идентичността им.
Поради човешката склонност да се увековечават старите емоции, почти всеки носи в своето енергийно поле натрупвания на стари емоционални болки, наричани от мен „болково тяло“.
Но пък можем да престанем да добавяме още и още неща към болковото тяло, което вече имаме. Можем да се научим да прекършваме навика да трупаме и увековечаваме стари емоции всеки път, когато той отново надигне глава, като плеснем с криле (метафорично казано) и като се постараем да не обитаваме с мислите си миналото, независимо дали става дума за нещо, случило се вчера или преди тридесет години. Можем да се научим да не поддържаме ситуациите и събитията живи в ума си, а да връщаме отново и отново вниманието си към първичния, безвремеви настоящ момент, да се откажем в името на настоящето от безспирното създаване на умствени филми. Истинското Присъствие се превръща в наша идентичност, а не мислите и емоциите ни.
Нищо, случило се в миналото, не може да ви попречи да бъдете присъстващи в настоящето, А след като миналото не може да ви попречи, каква е тогава силата му?




Индивидуалното и колективното


Всяка негативна емоция, която не е напълно видяна като това, което е в момента на нейното възникване, не би успяла да се разпадне. След себе си тя ще остави остатък от болка.
За децата силните негативни емоции са твърде разтърсващи, за да могат да се справят с тях, и затова те се стремят да не ги изпитват. При отсъствието на напълно осъзнат възрастен човек, който да ги напътства с любящо и съчувстващо разбиране как да се изправят срещу емоцията, изборът тя да не се изпитва е наистина най-доброто решение. За жалост, този изработен в ранна възраст защитен механизъм обикновено се запазва и когато детето стане възрастен човек. Емоциите продължават да живеят в него неосъзнати и се проявяват косвено, като тревога, гняв, изблици на насилие, лошо настроение или дори физическа болка. При някои случаи те се намесват в най-интимните отношения и дори понякога ги саботират. Повечето психотерапевти са работили с пациенти, които първоначално твърдят, че са имали щастливо, безоблачно детство, а по-късно се оказва точно обратното. Може би това са само най-крайни случаи, но все пак никой не минава през периода на детството, без да изпитва емоционална болка. Дори и двамата ви родители да са просветлени, ще се окаже, че израствате в един до голяма степен несъзнателен свят.
Остатъците от болка, натрупвани у вас, когато всяка ваша силна негативна емоция е била недовидяна, ненапълно възприета и след това оставена да се разпадне, се съчетават, за да създадат едно енергийно поле, което обитава клетките на тялото ви. То се състои не само от изпитаната през детството болка, но и от болезнените емоции, прибавяни по-късно през юношеството и дори зрелостта, като много от тях са били създадени от гласа на егото. Емоционалната болка става ваш верен спътник, когато животът ви се основава на фалшиво усещане за аза.
Това енергийно поле от стари, но все още доста живи емоции, налично у почти всеки човек, е болковото тяло.
Ала болковото тяло не е само индивидуално. То също така участва и в болката, изстрадана от безброй човешки същества в хода на цялата човешка история, защото това е история на непрекъснати войни между племената, на поробвания, грабежи и изнасилвания, мъчения и всякакви други форми на насилие. Тази болка все още живее в колективната душа на човечеството и все още се увеличава всеки ден, както можете да се убедите, гледайки вечерните новини или ставайки свидетели на някоя драма в човешките отношения. Колективното болково тяло вероятно е кодирано в ДНК на всеки човек, макар все още да не сме го открили.


SPCTTR: Toле удря точно в десетката, независимо, че вероятно не знае за тях, става дума точно за ДНК командите. Така нареченото „болково тяло“ е или умишлено втъкано [тъй като е процес с натрупване, а това несъмнено ще доведе до повече контрол] като това което е или е страничен ефект от конфликта между ДНК командите и Азовия комплекс [макар, че с времето Висшия аспект разгражда ДНК командите, но това не минава без съпротива], ако някой учен открие това, вероятно ще получи Нобел и някой друг лев :D


Всяко новородено дете, идващо в нашия свят, вече носи едно емоционално болково тяло (SPCTTR: нещо за което съм говорил, че още с инкарнирането си тук в 3D, ние получаваме бонус от негативни комплексности + тези, които ще ни се случват + тези с които нашите прекрасни родители ще ни дарят). При някои то е по-тежко, по-плътно, отколкото при други. Някои бебета се чувстват добре, щастливи са през повечето време. Други носят огромно количество нещастие в себе си. Вярно е, че някои бебета все плачат, защото не получават достатъчно внимание и любов, но други плачат без очевидна причина, сякаш се опитват да направят всички около себе си също толкова нещастни, колкото са те самите — и често успяват да го постигнат. Те са дошли на този свят с тежък товар от човешка болка. Трети бебета пък често плачат, защото усещат излъчването на негативни емоции от бащата и майката, а това им причинява болка и допринася за нарастването на болковото им тяло чрез поглъщане на енергия от болковите тела на родителите. Независимо от това какъв точно е случаят, с нарастването на физическото тяло на бебето нараства и болковото тяло.
Едно дете с леко болково тяло не е непременно „по-напреднало“ в духовен план, отколкото мъж или жена с плътно болково тяло. Всъщност обикновено е точно обратното. Хората с плътно болково тяло в повечето случаи имат по-голям шанс да се пробудят за духовното, отколкото онези, чието болково тяло е по-леко. Докато някои от първите остават в плен на плътните си тела, други могат да достигнат до точка, в която вече не могат да живеят нещастни, и съответно мотивацията им да се пробудят става особено силна.
Защо страдащото тяло на Иисус, лицето му, изкривено в агония, и покритото му с кървящи рани тяло, е толкова могъщ образ в колективното съзнание на човечеството? Милиони хора, най-вече през Средновековието, не биха се чувствали така дълбоко свързани с него, ако нещо в тях не откликваше, ако несъзнателно не го разпознаваха като външен израз на собствената им вътрешна действителност — болковото тяло. Макар да не са били достатъчно съзнаващи, за да го съзрат непосредствено у себе си, те все пак вече са били на пътя към пробуждането. Иисус може да се смята за архетипния човек, въплъщаващ както болката, така и възможността тя да бъде превъзмогната.




Как болковото тяло се възпроизвежда


Болковото тяло е полуавтономна енергийна форма, която живее вътре в повечето човешки същества и се състои от емоции. То притежава свой собствен примитивен разум, леко наподобяващ разума на хитро животно, като той е насочен най-вече към оцеляването му. Подобно на всички форми на живот, и то се нуждае от храна — за да се зареди с нова енергия, — но тази храна е енергия, която е съвместима с неговата собствена, т.е. вибрираща със сходна честота. Всяко болезнено емоционално преживяване може да се използва за храна от болковото тяло, затова то разцъфтява бурно на почвата на негативното мислене и на драмите във взаимоотношенията. Болковото тяло е пристрастено към нещастието.
Може би ще се почувствате шокирани, когато за първи път прозрете, че у вас има нещо, което постоянно се стреми към емоционална негативност и търси нещастие. Нужна е обаче по-голяма осъзнатост, за да го видите в себе си, отколкото в друг човек. След като нещастието ви завладее, вие не само че не искате то да приключи, но искате да направите и другите също толкова нещастни, колкото вас, за да можете да се храните и от техните негативни емоционални реакции.
При повечето хора болковото тяло има както латентно, така и активно състояние. Когато е в латентно състояние, вие лесно забравяте, че носите вътре в себе си тежък тъмен облак или спящ вулкан, създаден от енергийното поле на вашето болково тяло. Колко дълго то ще остане латентно е различно при всеки човек: най-често няколко седмици, но е възможно и няколко дни или няколко месеца. В редки случаи болковото тяло може да бъде в състояние на летаргия години наред, преди да се активизира от някое събитие.




Как болковото тяло се храни от вашите мисли


Болковото тяло се събужда от съня си, когато изгладнява и е време да се обнови. То може да се активизира по всяко време от някакво събитие. Изгладнялото болково тяло е в състояние да използва най-незначителното събитие като активатор, например нещо, което някой е казал или направил, или дори една мисъл. Ако живеете сами и в този момент около вас няма никой, болковото тяло ще се храни с вашите мисли. Внезапно мисленето ви става подчертано негативно. Най-вероятно няма дори да осъзнаете, че точно преди да се надигне този прилив на негативно мислене в ума ви се е втурнала вълна от емоции — мрачни и тежки настроения, тревога или пламтящ гняв. Всички мисли са енергия и болковото тяло започва да се храни от енергията на мислите ви. Но не от енергията на всички мисли. Не е нужно да сте особено наблюдателни, за да забележите, че усещате позитивната мисъл по съвсем различен начин в сравнение с негативната мисъл. Те притежават една и съща енергия, но тя вибрира с различна честота. Щастливата, позитивна мисъл не става за храна на болковото тяло. То се храни само с негативни мисли, защото само те са съвместими с неговото енергийно поле.
Всички неща представляват вибриращи енергийни полета в непрестанно движение. Столът, на който седите, книгата, която държите в ръцете си, изглеждат солидни и неподвижни само защото вашите сетива възприемат именно под такава форма тяхната вибрационна честота, иначе казано, безспирното движение на молекулите, атомите, електроните и субатомните частици, които заедно създават това, което възприемате като стол, книга, дърво или тяло. Това, което възприемаме като физическа материя, всъщност е енергия, вибрираща (движеща се) в рамките на конкретен спектър от честоти. Мислите също се състоят от енергия, вибрираща с по-високи честоти в сравнение с енергията на твърдите тела, и поради тази причина те не могат да се видят или докоснат. Мислите притежават собствен спектър от честоти, като негативните са в ниските нива на спектъра, а позитивните — в по-високите нива. Вибрационната честота на болковото тяло съответства на честотата на негативните мисли и затова само негативните мисли могат да го хранят.
Обичайният модел на мисълта, създаваща емоция, е преобърнат в случая с болковото тяло — поне в началния етап. Емоцията, идваща от болковото тяло, бързо се сдобива с контрол над мисленето ви, а след като умът бъде завладян от болковото тяло, мисленето ви става негативно. Гласът в главата ви ще разказва тъжни, тревожни и гневни истории за вас или вашия живот, за други хора, за миналото, бъдещето или за въображаеми събития. Той ще обвинява, ще се оплаква, ще си въобразява. И вие ще бъдете напълно отъждествени с това, което гласът казва, ще вярвате на всичките му изопачени мисли. В този момент се установява пристрастеност към нещастието.
Не че не можете да спрете потока на негативните мисли — просто не желаете до го спрете. Причината е, че болковото тяло в този момент вече живее чрез вас, претендира, че е вас. А за него болката е удоволствие. То жадно поглъща всяка негативна мисъл. И гласът, който обикновено звучи в главата ви, сега става глас на болковото тяло (SPCTTR: болковия глас напълно измества така наречения ваш вътрешен глас, които идва директно от Висшия ви Аз, затова и при опит за връзка с него, трябва да имате и това в предвид) . Гласът на болката се е настанил на мястото на вътрешния диалог. Създава се порочен кръг между болковото тяло и вашето мислене. Всяка мисъл се подхранва от болковото тяло, а то на свой ред генерира още мисли. И в даден момент, след няколко часа или след няколко дни, болковото тяло се е захранило и се връща към спящото си състояние, като оставя след себе си опустошен организъм и тяло, твърде податливо на заболявания. И ако болковото тяло ви изглежда като психически паразит, вие сте прави. То е именно такова.




Как болковото тяло се храни от драмите


Ако около вас има други хора, за предпочитане вашият партньор или близък член на семейството ви, болковото тяло ще се опита да ги провокира — както се казва, да им натисне бутона, за да може да се храни от развихрилата се драма. Болковото тяло обожава интимните отношения и семействата, защото именно от тях получава преобладаващата част от храната си. Трудно е да устоите на болковото тяло на друг човек, ако то е решило да ви въвлече в сблъсък. То инстинктивно знае вашите най-слаби, най-уязвими места. И ако не успее първия път, ще се опита отново. И отново. Защото е емоция в суров вид, търсеща още емоции. Болковото тяло на другия иска да ви провокира така, че двете болкови тела взаимно да обменят енергия.
Много взаимоотношения преминават на редовни интервали през бурни и разрушителни епизоди на болковото тяло. Почти непоносима е болката, която малкото дете изпитва, когато става свидетел на емоционалното насилие на развихрилите се болкови тела на неговите родители, а именно такава е съдбата на милиони деца по целия свят, кошмарът на всекидневния им живот. Това е един от основните начини, чрез които човешкото болково тяло се предава от поколение на поколение. След всеки епизод партньорите се сдобряват и настъпва интервал на относителен мир помежду им, дотолкова, доколкото егото им го позволява.
Прекаленото консумиране на алкохол често активира болковото тяло, най-вече при мъжете, но също и при някои жени. Когато един човек се напие, той претърпява пълна промяна на личността — болковото тяло го завладява. Един дълбоко несъзнателен човек, чието болково тяло обикновено се самозахранва чрез физическо насилие, често насочва това насилие срещу съпругата или децата си. Когато изтрезнее, той наистина ще съжалява за стореното и ще заяви, че то никога няма да се повтори — и ще бъде искрен. Ала човекът, който говори в случая и дава обещания, не е онова същество, което извършва насилието, така че можете да сте сигурни, че всичко ще се повтаря отново и отново, докато той не стане присъстващ, не осъзнае болковото тяло вътре в себе си и не прекъсне отъждествяването с него. В някои случаи съветът на хора, запознати с този род неща, ще му помогне да се освободи.
Повечето болкови тела искат както да причиняват болка, така и да страдат от болка, но има и такива, които предимно нанасят болка или предимно са жертви на болката. И в двата случая те се хранят от насилието, било то емоционално или физическо. Някои двойки си мислят, че „са влюбени“, а всъщност са привлечени един към друг, защото болковите им тела взаимно се допълват. Понякога в момента, в който се срещнат, вече е ясно кой ще изпълнява ролята на причиняващ болка, и кой — на жертва. Има бракове, които уж са сключени в рая, но се превръщат в ад.
Ако някога сте живели с котка, ще знаете, че дори когато котката изглежда заспала, тя знае какво става наоколо и при най-лекия необичаен шум наостря уши и леко отваря очи. Спящите болкови тела са като котките. На определено ниво те са все още будни, готови да скочат, да преминат в действие — щом получат импулс.
В интимните отношения болковото тяло обикновено е достатъчно умно, че да се снижи и „покрие“, когато заживеете с някой и, за предпочитане, подпишете договор, ангажиращ ви да прекарате останалата част от живота си с този човек. Вие не се оженвате или омъжвате просто за една жена или за един мъж, вие се оженвате или омъжвате и за нейното/неговото болково тяло — както и обратното. Възможно е да преживеете доста голям шок, когато може би скоро след медения ви месец, изведнъж един ден откриете, че у партньора ви е настъпила пълна промяна на личността. Гласът му е станал груб и остър, той ви порицава, обвинява, крещи ви, и то обикновено за нещо съвсем незначително. Или пък партньорът изведнъж се затваря в себе си. „Какво има, какво не е наред?“ — питате вие. „Нищо няма, всичко е наред“ — ви отвръща. Ала наситено-враждебната енергия, която излъчва, ясно говори „Нищо не е наред“. И когато погледнете в очите й/му, виждате, че в тях вече няма светлина; все едно се е спуснала тежка завеса и съществото, което сте познавали и обичали и което е проблясвало през егото, сега е напълно засенчено. Пред вас стои напълно непознат човек, в очите му има омраза, враждебност, горчивина или гняв. Но всъщност, когато той ви говори, не ви говори партньорът ви, а неговото болково тяло. Каквото и да казва, това е версията на болковото тяло за действителността и действителността се оказва изцяло изопачена от страха, враждебността, гнева и желанието да се причини и получи повече болка.
В този момент може да се зачудите да не би пък това да е истинското лице на партньора ви, което не сте виждали досега и затова сте направили ужасната грешка да се обвържете с този човек. Не е така, не това е истинското му лице, това е само болковото му тяло, което временно го е завладяло изцяло. Трудно е да се открие партньор, който да няма болково тяло, но все пак ще е по-добре да изберете някого, чието болково тяло не е твърде плътно.




Плътното болково тяло


Някои хора имат плътно болково тяло, което никога не заспива напълно. Възможно е да се усмихват и да водят любезни разговори, но не е нужно да си психотерапевт, за да усетиш нажежената топка от нещастни емоции, която се таи в тях, точно под повърхността, изчакваща следващото събитие, за да реагира, следващия човек, когото да обвини или с когото да се конфронтира, следващото нещо, за което да страда. Техните болкови тела никога не могат да получат достатъчно, винаги са гладни. И умножават потребността на егото от врагове.
Чрез тяхното реагиране незначителни неща се разрастват непропорционално, като с реакциите си те се стремят да привлекат и други хора да участват в драмата им. Някои се ангажират с продължителни и в крайна сметка безсмислени битки или със съдебни процеси — срещу организации или отделни хора. В други гори натрапчива омраза срещу бивша съпруга или партньор. И понеже не съзнават, че носят вътре себе си болка, чрез реакциите си те проектират тази болка върху събития и ситуации. Поради пълна липса на осъзнатост те не могат да направят разлика между дадено събитие и своята реакция на това събитие. За тях нещастието и дори самата болка се съдържат в събитието или ситуацията. Несъзнавайки вътрешното си състояние, те дори не знаят, че са дълбоко нещастни, че страдат.
Понякога хора с толкова плътни болкови тела стават активисти, борещи се за някаква кауза. Възможно е каузата сама по себе си да е ценна, достойна, може първоначално те да постигнат успех в начинанията си, обаче с времето негативната енергия, която вливат в думите и делата си, започва да предизвиква нарастваща опозиция срещу тяхната кауза. Обикновено става така, че те си създават врагове в самата организация, в която участват, тъй като където и да отидат, си намират причини да се чувстват зле, т.е. болковото тяло продължава да открива точно каквото търси.




Забавленията, медиите и болковото тяло


Ако не сте запознати с нашата съвременна цивилизация, ако идвате от друга епоха или друга планета, едно от нещата, които ще ви впечатлят, е, че милиони хора обичат да гледат — и плащат пари за това — как хората се убиват взаимно или си причиняват болка един на друг, и наричат това „забавление“.
Защо филмите с насилие привличат толкова много зрители? Съществува цяла индустрия, която в преобладаващата си част захранва човешката пристрастеност към нещастието Очевидно, хората гледат тези филми, защото искат да се чувстват зле. Но какво е това у хората, което обожава да се чувства зле и се нарича „добре“? Болковото тяло, разбира се. Голяма част от развлекателната индустрия го обслужва. И така, наред с реагирането, негативното мислене и личната драма, болковото тяло се възобновява и чрез ходенето на кино и гледането на телевизия. Болкови тела са сценаристи, продуценти и режисьори на тези филми, болкови тела плащат, за да ги гледат.
Винаги ли е „погрешно“ да се показва и гледа насилие по телевизията и в кината? Дали цялото това насилие обслужва болковото тяло? На настоящия еволюционен етап на човечеството насилието е не само вездесъщо, но дори нараства, тъй като старото его-съзнание, увеличило се посредством колективното болково тяло, се интензифицира, преди да настъпи неизбежният му край. Ако филмите показват насилие в по-широк контекст, ако показват произхода му и корените му, ако показват какво причинява то на жертвата, както и на извършителя, ако показват колективното несъзнавано, което стои зад него и се предава от поколение на поколение (гневът и омразата, живеещи у хората под формата на болково тяло), тогава тези филм; вече могат да изиграят жизненоважна роля за пробуждането на човечеството. Могат да бъдат огледало, в което човечеството да види собствената си лудост. Лудостта се осъзнава именно като лудост (дори когато става дума за собствената ви лудост), когато се пристъпи в царството на нормалността, и раждащата се осъзнатост. И това е краят на лудостта.
Такива филми съществуват и те не подхранват болковото тяло. Някои от най-добрите антивоенни филми показват истинската действителност на войната, а не захаросаната й версия. Болковото тяло може да се подхранва само от филми, в които насилието се показва като нормално и дори жестоко човешко поведение, или от филми, в които насилието се възвеличава с единствената цел да се породи негативна емоция в зрителя и да се „определи местоположението“ на пристрастеното към болката болково тяло.
Популярните таблоиди продават не толкова новини, колкото негативни емоции — храна за болковото тяло. „Копелета“ — пищи деветсантиметровото заглавие. Най-добрата в това отношение е британската таблоидна преса. Работещите в нея знаят, че негативните емоции се продават доста по-добре от новините.
В новинарските медии, включително и телевизията, съществува тенденция лакомо да се поглъщат и представят негативните новини. Колкото по-лоши стават нещата, толкова по-въодушевени са говорителите и репортерите, и обикновено медиите заразяват зрителите с негативното си въодушевление. Болковите тела просто го обожават.




Колективното женско болково тяло


SPCTTR: една малко по-различна версия за подтискането на „женското начало“.


Колективното измерение на болковото тяло съдържа в себе си различни течения. Племена, нации, раси — всички те имат свое собствено колективно болково тяло, като някои от тези тела са по-плътни от други. Повечето от членовете на дадено племе, нация и раса имат дял в съответното болково тяло.
Почти всяка жена също има своя дял в колективното женско болково тяло, което става особено активно точно преди менструацията. В този момент повечето жени се чувстват погълнати от море от интензивни негативни емоции.
Потискането на женския принцип през последните две хиляди години е дало възможност на егото да се сдобие с пълно върховенство в колективната човешка душа. Въпреки че жените, разбира се, имат его, егото по-лесно се вкоренява и разраства в мъжката форма на живот, отколкото в женската. Причината за това е, че жените по-малко се отъждествяват с разума, отколкото мъжете (макар, че през последните години се наблюдава друга картинка – засилено женско его). Те са повече в досег с вътрешното си тяло и с разума на организма, а именно те раждат интуитивните способности у човека. Женската форма на живот е по-малко капсулирана от мъжката, тя е по-отворена и по-чувствителна към другите форми на живот, в по-голяма хармония с природния свят.
Ако равновесието между мъжките и женските енергии не беше унищожено на нашата планета, егото нямаше да се разрасне чак толкова. Нямаше да обявим война на природата и нямаше да бъдем така цялостно отчуждени от нашето Битие.
Никой не знае точните цифри — защото не са запазени свидетелства, но изглежда, че през един тристагодишен период между три и пет милиона жени са били измъчвани и убити от „Светата инквизиция“, институция, основана от римокатолическата църква за премахване на ересите. Това може да се сравни само с Холокост и може да се определи като една от най-мрачните глави в историята на човечеството. Достатъчно е било някоя жена да показва любов към животните, да се разхожда сама по полетата или в горите, да събира лечебни билки, за да бъде заклеймена като вещица и измъчвана, и изгорена на клада. Свещената женственост е била обявена за демонична (by RA) и цяло едно измерение почти е било изтрито от човешкия свят. Други култури и религии, например юдаизмът, ислямът и дори будизмът, също потискали женското измерение, макар и по по-малко насилствени начини. Жените били сведени до средство за раждане на деца и до собственост на съпруга. Мъже, които отричали женското дори вътре в себе си, управлявали света, свят, напълно лишен от равновесие. Това е историята, или по-скоро историята на една лудост.
Кой е бил отговорен за този страх от женското, който може най-точно да се определи като остра форма на колективна параноя? Бихме могли да кажем: разбира се, виновни са мъжете. Ала защо в такъв случай в множество древни предхристиянски цивилизации, като например шумерската, египетската и келтската, жените са били уважавани и женският принцип е бил обект не на страх, а на почит [SP: интересен въпрос, на които отговора е: Защото тогава са управлявали женските администратори, познати ни като БОГИНИ]? Какво внезапно е накарало мъжете да се почувстват застрашени? Много просто — развиващото се у тях его. То е знаело, че може да постигне пълен контрол над планетата само в мъжката си форма, а за да осъществи това, е трябвало да обезсили женския принцип.
С течение на времето егото подчинило на властта си повечето жени, макар никога да не успяло да се вкорени в тях така дълбоко, както в мъжете.
И ето че сега сме изправени пред ситуация, в която потискането на женското е станало вече вътрешно, интернализирано, дори при повечето жени. Свещената женственост, понеже е била потискана, се изпитва от повечето жени като емоционална болка. Тя е станала част от болковото тяло заедно с натрупваните векове наред страдания — раждането на деца, изнасилванията, поробванията, мъченията, смъртта в резултат от насилие.
Ала нещата днес вече бързо се променят (О, YEAH!). Все повече хора стават осъзнати и егото започва да губи властта си над човешкия ум. А тъй като никога не е било дълбоко вкоренено в жените, то губи властта си над жените по-бързо, отколкото над мъжете.




Национални и расови болкови тела


Страни, в които са били извършвани множество актове на колективно насилие и са причинявани много страдания, имат по-плътно болково тяло, отколкото останалите страни. Поради тази причина по-старите страни имат по-плътни болкови тела. По-младите страни, например, Канада и Австралия, както и онези, които са били заслонени от заобикалящата ги лудост, например Швейцария, имат по-леки колективни болкови тела. Разбира се, и във вторите страни хората имат свое лично болково тяло, с което трябва да се справят. Ако сте достатъчно чувствителни, можете да усетите плътността на енергийното поле на определени държави, още щом слезете от самолета. В други държави може да се усети енергийно поле на латентно насилие под повърхността на всекидневния живот, В страни от Близкия изток, например, колективното болково тяло е така изострено, че значителна част от населението се чувства принудено да го изяви чрез външни действия — безкраен и лудешки цикъл от извършване на насилие и възмездяване за претърпяно насилие, в хода на който болковото тяло възобновява себе си отново и отново.
В държави, в които болковото тяло е плътно, но вече не е изострено, настъпва тенденция хората да се стремят към намаляване на чувствителността си към колективната емоционална болка: в Германия и Япония това става чрез труда, в други страни — чрез ширещо се консумиране на алкохол (което обаче може да има противоположния ефект — да стимулира болковото тяло, особено ако консумацията е прекалена). Плътното болково тяло на Китай е в известна степен смекчено от твърде разпространеното практикуване на тай-чи, което — учудващо — не бе обявено за незаконно от комунистическите управници, чувстващи се застрашени от всичко, което не могат да контролират. Всеки ден по улиците и в градските паркове милиони хора упражняват тази двигателна медитация, успокояваща ума. Така колективното енергийно поле значително се променя и болковото тяло донякъде намалява, защото мисленето се редуцира и се генерира Присъствие.
Духовните практики, в които участва и физическото тяло — тай-чи, цигун и йога — все повече се разпространяват в Западния свят. Тези практики не създават разделение между тялото и духа и спомагат за намаляване на болковото тяло. Те ще играят важна роля в глобалното пробуждане.


SPCTTR: “пробуждането“ няма глобална форма, то е изцяло индивидуален процес, чудно ми е защо повечето автори, дори и със своите дълбоки прозрения – какъвто е Толе – не искат да проумеят, че някой процеси са строго индивидуални, за това и би трябвало да се придържаме към максимата, която гласи да се пазим от подводни камъни.


Колективното расово болково тяло е особено ясно изразено при еврейския народ, който е страдал от преследвания векове наред. Не е изненадващо, че то е плътно и при индианците, чийто брой значително е намалял поради европейските заселници, които почти са унищожили местната култура. Силно изразено е и болковото тяло при чернокожите американци. Техните предци са били насилствено изтръгвани от земите им, бити, за да се научат да се подчиняват, и след това продавани в робство. В основата на икономическия просперитет на SSSАЩ стои трудът на четири-пет милиона чернокожи роби. Всъщност страданията, причинени на червенокожите и на чернокожите, не са се влели в болковото тяло само на тези две раси, но са се превърнали в част от колективното американско болково тяло. Винаги става така, че и жертвата, и извършителят страдат от последиците на актовете на насилие, потисничество, жестокост. Каквото правиш на другите, го правиш и на себе си.
Няма значение каква част от болковото ви тяло принадлежи на страната или на расата ви и каква част е лична. И в двата случая можете да го надмогнете, като поемете отговорност за вътрешното си състояние. Сега. На минутата. Дори ако обвиненията ви срещу някого са повече от оправдани, щом обвинявате, ще продължавате да подхранвате болковото тяло с мислите си и ще останете в плен на вашето его. Има само един извършител на зло на нашата планета: човешката несъзнателност. Да се разбере това е истинска прошка. С прошката вашата идентичност на жертва се разпада и се ражда същинската ви сила — силата на Присъствието. Вместо да обвинявате мрака, вие донасяте светлина (или най-добрия вариант: БАЛАНС).




„Освобождение“ СЕГА!


Началото на освобождаването от болковото тяло е осъзнаването, че имате болково тяло. Следващата, още по-важна крачка, е развитието на способността ви да сте достатъчно присъстващи, достатъчно осъзнати, че да забележите своето болково тяло — когато се активира — като тежък прилив на негативна емоция. Когато осъзнаете това, болковото тяло вече няма да може да претендира, че е идентично с вас, да живее чрез вас и чрез вас да се възобновява.
Вашето съзнателно Присъствие разрушава отъждествяването с болковото тяло. Когато не се отъждествявате е него, то не е в състояние да контролира мислите ви и съответно вече не може да се възобновява, хранейки се с мислите ви. В повечето случаи болковото тяло не се разпада незабавно, но след като веднъж сте скъсали връзката между него и мисленето си, то започва да губи своята енергия. Мисленето ви вече не се замъглява от емоции; сегашните ви възприятия вече не се изопачават от намесата на миналото. Енергията, която болковото тяло си е присвоило, променя вибрационната си честота и се превръща в Присъствие. По този начин болковото тяло се превръща в гориво за пламъка на съзнанието. Затова и много от най-мъдрите, най-просветлените мъже и жени на планетата някога са имали плътно болково тяло.

Автор: Екхарт Толе

PS: Мисля, че това е ключа: “Началото на освобождаването от болковото тяло е осъзнаването, че имате болково тяло”, от там на сетне всичко зависи от вас. Действате така както сметнете за добре. Това е то – индивидуалното освобождение по ваш образ и подобие, не по други (външни) образи и подобия (имитации).

- See more at: http://spectator-bg.blogspot.com