Революцията на Катарите / Гностицизъм / Катарите не са богомили а юдо-християни поклонници на Ка.

Богомилите са първите в Европа проводници на Източната доктрина на Слънчевият култ на Трансцедентален дуализъм, преди тях са били павликяните в Мала Азия, манихейците и маздейците в Персия.
Богомилите са били "ерес" за аврамическата "християнска" римска църква с библейският Христос, тъй като
доктрината на аврамическите религии е доктрина на нагите, докато богомилите са следвали буддхиско-брахамническа.
Богомилите не са изповядвали окултно змийско, а - трансцедентално-девическо Знание, т.е. тяхното Знание не е било предназначено за контрол в матрицата, експлоатация на други живи същества, а - за освобождаване от матрицата!
Богомилите са наричали окултният едноок циклопски кръволак яхова(яхве) самиият сатанаил.


Ка-Тар = Ка -Цар, катарите не са богомили а юдо-християни поклонници на Ка.

Катарският бунт срещу католическата църква обръща поглед към Вселената като Мани, ,,Просветлителя", ,,Апостола на Светлината", за да учи на аскетични правила Избраните, които могат да се борят с Тъмнината.
сътворение от гледна точка на конфликт на противоположности: Светлина и Тъмнина, силите на Светлината и силите на Тъмнината, добро и зло. Еретичният ирански дуализъм от IIIв., зороастризмът, учи, че Тъмнината е Демиург, който е отговорен за материалното сътворение, включително човека. Той има собствени Ангели на тъмнината, демони, които могат да се привикват и да се умилостивяват чрез следване на законите на Ариман - иранския бог на Тъмнината, или магията, на която Влъхвите на зороастризма дават името си. Тъмнината е съ-създател; следователно има двама създатели и единството на духовното познание е разтърсено, а злото - възвеличавано. В този дуалистичен свят (както го вижда Зороастър/Заратустра) идва манихейския водач


      

                                                                                       Мани

Мани е отгледан сред юдео-християнски баптистаи или елхасаити - гностично повлияна секта, към която се присъединяваща баща му, след като чува глас в Храма на Ктесифон (зимната столица на Партия, която днес е в Ирак). Сектата учи Мани за Исус и гностичните Маркион и Бардесанес, които приписват създаването на Вселената на Демиург.
Дуализмът на Мани представа Тъмнината като атакуваща - нападаща - Светлината. Добрият принцип живее с пет еманации (,,същества - Светлината") на мястото на Светлината, а злият принцип (Царят на Тъмнината, Демиургът) живее в пет свята на Тъмнината - ехо на десетте сефири на Кабала. Предисторическият човек на Мани също отразява архетипното първо същество от Кабала - Адам Кадмон. През 240г. на 24-годишна възраст, Мани, Апостола на Светлината, Просветлителя, преживява просветление и е призован да спаси душата от Тъмнината и да я заведе при Светлината. Подобно на Христос, Светлината на света, той е екзекутиран - пребит с тояги до смърт и обезглавен - след мъки, продължили 26 дни, пред зороастърските Влъхви - повтаряне на мъките на Христос, когото Мани обявява за смъртен. (Подобно на жрецът Басилид той твърди, че Исус не е умрял на кръста; разпнатият човек, който умира, е заместник.)

        

  Змията изяжда змийчетата в кали-йугаГолямото Зло изяжда малките злинчета.... На пръв поглед, каббализмът изглежда йудаизъм. В действителност, е точно обратното на йудаизмът. Каббалата предлага окултно обяснение с "обратно значение" на "откровенията на йудейските пророци" и историята на "израелитите"(тука не е ясно кои се наричат "израелити"- преселниците йудеи от Египет в Ханаан(Баалестин) или самите местни жители, които нахлуващите от юг моза-исти избиват и им разрушават и "нарочават" божествата за "идоли", но изземващи техните им функции: Ел(Ал)/Бел/Баал и го слагат за "ел-яху"/"еллох"( по-късно: "ал-лаху"/"аллах")?!
Кабалата описва Мойсей като окултна фигура, чиято цел е да въведе израелтяните(?..кои пак, не става ясно?) назаде в пресветените и напреднали учения на Египет.
===================
Ако "Каббала-та не е успяла това да направи чрез Моисей", то йудаизмът го прави, т.е. излиза, че Каббалата е по-малката змия, а йудаизмът е ПО-ГОЛЯМАТА Змия! А знаем, че Змията е символ на окултизмът*т.е. конспиративното знание за матрицата без Бог, а - чрез паднали духове). Т.е. Мойсей не само, че е "окултна фигура", но НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ОКУЛТИСТ С НАЙ-МОЩНАТА ЗМИЯ, ИЗЯЛА по-малките "окултистчета"- "египетските змийчета").
На практика - "не Каббала поглъща йудаизмът", а точно обратното- ЙУДАИЗМЪТ ПОГЛЪЩА КАББАЛА.(Каббала е древно Халдейско учение от Месопотамия, имащо корени във Брахманизмът, пренесено от маздийците чрез аккадийците в Месопотамия). Но окултистите- яхувисти, явно са погълнали Знанието в черната си дупка на ТАМАС(невежеството)?...     

                      
Мани формулира аскетични правила за Избраните - монашески елит, който оказва влияние върху християнското монашество. Чрез своята медитация те стават част от Царството на светлината на земята и отиват в ,,Рая на светлината", пренасяни до луната от ,,Кораб от светлина", а след това издигани до слънцето на въртящото се колело на зодиака като гигантско Виенско колело. След това мъртвите отиват в Света на светлината. Манихейското обещание е, че накрая силата на Тъмнината ще бъде разрушена и Светлината ще е в безопасност.

                           

Катарската чистота

Кабалистичното утвърждаване на Мани на дуализма, монашеските Избрани, слънцето и живота близо до Светлината достигат до Южна Франция и се поддържа живо в Лангедок в еврейските школи по Кабала в Люнел и Нарбон, в тогавашното еврейско княжество. Септимания. Те го предават на катарите, които процъфтяват към 1140г. Тогава те вече имат собствен език (langue d'Oc) и са организирана църква с йерархия, литургия и собствени доктрини, които гледат назад към повлияния от Кабала манихейски дуализъм и твърдят, че материалният свят е създаден от Демиург и следователно е вътрешно лош. Катарско е становището, че този Демиург е Бога на Израил. За да се дистанцират от католическата ортодоксалност от онова време повечето катари идентифицират този Демиург със Сатаната или Луцифер. Те разглеждат човека като чужденец в зъл свят и искат да се върнат в Света на светлината, от който са били отделени. Оттеглят се от света по планинските върхове и строят крепости високо горе, близо до светлината. Катерейки се до крепостта на столицата им Монсегюр, която се намира на 1207м. височина, човек не може да не е впечатлен колко близо до слънцето е: всички заобикалящи върхове на Пиренеите изглеждат по-ниски, а светът е долу в краката му.




Как като си нямат достатъчно По-Знания се говори наизуст!
Гностицизмът не е "мръсна дума", но има "мръсен гностицизъм", наречен окултизъм(анонимен и спекулативен дух, който се преструва на "бог", като подчинява чрез СТРАХ, няма аватар в проявеният живот) и който има за цел да задържа живите същества в матрицата, като ги експлоатира. В краят на цикъл ги стресира и ги унищожава(жертва) физически. Познахте ли духът Йахве(Якова, Якоба и Аллахова).
От тези "мъдри мисли" също логически излиза, че "Христос е анти-теза на Гностицизмът", и е бил невеж Игнорант(с главно "И")!
Също се заключва от тези мъдри мисли, че гностици, като богомилите, са искал "Нов световен ред", след като са противопоставяли на официалната аврамическо-яхувистична римо-библейска църква?... Е, как ви се струва, ако не бяха ги избили църковниците сега щяхте да бъдете роби не на банките на католици и йудеи, а - на "ББ" (богомилски банки)!!!! Сектанти богомилски такива!

В Лангедок има много катарски крепости: Минерв, Терм, Пюивер, Кабаре, Фоа, Пейрепертуз, Пюилоран, Керибос и Арке, ако споменем само няколко. Тук катарите живеят със семействата си в краен аскетизъм в колиби, разположени в кръг около крепостта - месото и секса (освен за възпроизводство) са забранени - о общуват със Светлината. Техните свещения са наречени Parfaits (,,Съвършени") и са ескортирани по пътищата на Южна Франция от защитниците на Монсесгюр.

Единственият ритуал, позволен на вярващите от Parfaits, е мистичният празник, на който се използва някакъв вид Граал. Празникът се нарича manisola и е церемония по посвещаване и Меса или причастие. В разрушената крепост Монсегюр могат да се видят два слънчеви прозореца с цепнатини с формата на стрела, единият обърнат на изток, а другият - на запад. По време на лятното слънцестоене (21 юни) лъчите на слънцето навлизат през единия и излизат през другия. Изглежда, че нещо като Граал е стояло между двата прозореца и се е къпало в слънчевата светлина, която продължава да се осветява цялата камера и символизира Светлината. След manisola се целуват един друг - предават целувката един на друг в цялото паство и получават ,,чисто" полагане на ръце (consolamentum). Това тайнство прави вярващия Bon Homme (добър човек) и правото на тайнството е дадено на вярващия на смъртния му одър. Manisola внушава ,,Мани" и ,,solar" (слънчев) и церемонията несъмнено се корени в манихейското становище на Мани за слънцето като къща на средата на пътя към света на Светлината.

Катарите разглеждат Исус като ангел и отричат Инкарнацията. За тях Богът на Израил е фалшив, Демиург, опетнил плана на истинския Бог, който е Баща на Светлината. Критикуват корупцията на католическата Църква и наричат Монсегюр ,,планината Табор", която е сцената на преобразяването на Христос от Светлината (Матей 17, 1-3). Катарските доктрини оспорват ортодоксалния католицизъм и политическите институции на френското християнство, и Църквата и Държавата се обединяват, за да ги атакуват. Двама Parfaits са построили наново Монсегюр между 1204 и 1209г. по заповед на Раймон дьо Перей, господар на Лавелане, който откликва на молба от катарската йерархия. Решението да се ускори укрепването на Монсегюр е взето от катарския синод през 1206г., проведен в Мирпоа, града на Пиер-Роже дьо Мирпоа. Той е известен на католическата църква като страстен еретик, дал интелектуален израз на Катарската революция, и това решение подпечатва съдбата на катарите.

Папа Инокентий III (1198-1216) се опитва да убеди Раймон IV, граф на Тулуза, да обедини сили с него за смазване на катарите. Раймон не е склонен и през 1208г. папският легат е убит. Раймон е замесен и в резултат е отлъчен от църквата. Свикан е кръстоносен поход срещу еретиците, известен на историята като Албийгойски кръстоносен поход. Група от 6000 барони или рицари, ,,Войници на Бога", и техните последователи се събират в Лион в Северна Франция под водачеството на абата на Сито и тръгват на юг, завземайки Безиер. Пешаците, които помагат на рицарите и служат като камериери или завеждащи конюшните, влизат в града и го плячкосват. Раздразнени, че френските барони искат своя дял от плячката, те подпалват дървените постройки и скоро лумва целият град. Населението е отчасти катарско, отчасти католическо и когато е попитан как пешаците могат да различат кой е катар и кой - католик, водачът на кръстоносния поход Арно Амари, абат на Сито, казва: ,,Убийте ги всичките; Бог ще разпознае своите". Ужасените жители на Безиер търсят убежище в църквата ,,Св. Мария Магдалина" и катедралата ,,Сен-Назер". Скупчват се вътре, но кръстоносците подпалват и двете сгради и избиват цялото население:20 хиляди души.

Кръстоносците след това стигат Каркасон и обсаждат средновековното Сите, отрязвайки водните запаси. Каркасон се предава след две седмици и на всички граждани е разрешено да напуснат, ,,носейки единствено греховете си". Симон дьо Монфор се заселва в замъка Шато Контал. Ръководи кръстоносния поход от двора му. Кръстоносците се молят в базиликата Сен-Назер, Каркасон. Събират се на площада отвън и се отправят към Монсегюр, който наричат ,,Ватикана на ереста", ,,Главата на дракона" и ,,Синагогата на Сатаната". Не църквата на Сатаната, а синагогата. Това подсказва, че според кръстоносците сред катарите има силно еврейско/кабалистично влияние.


Кръстоносците не могат да завземат Монсегюр и кръстоносният поход се влачи до 1215г., когато пада Тулуза и Симон дьо Монфор се обявява за граф на Тулуза. Издигнати са клади и масови кланета, защото катарите са безмилостно преследвани. Тогава, през 1218г., Симон е убит по време на обсадата на Тулуза. (Камъкът, документиращ тази обсада, заедно с надгробния паметник на Симон днес са в базиликата Сен-Назер, Каркасон.)

Гоненията на Катарите продължават повече от двадесет години. През 1232г. главата на катарската църква Гийабр дьо Кастр, който дава интелектуален израз на Катарската революция, пита Раймон дьо Перей дали може да установи ,,главата и седалището" на катарската църква в Монсегюр. Раймон се съгласява, макар че трябва да е знаел, че поема огромен риск. Пиер-Роже дьо Мирпоа основава там гарнизон от 50 рицари и оръженосци. Силно притиснатото катарско монашество вече разглежда Монсегюр като свой център.

В крайна сметка папа Луи IX призовава за окончателно смазване на ереста и нарежда на Раймон VII, граф на Тулуза, да защити католическата вяра и да изличи ,,гнездото на еретиците". Раймон, изглежда, приема и тръгва с войските си към Монсегюр. След символична обсада си тръгва. Той е в тайно споразумение с еретицитеи всъщност планира катарско въстание. Раймон дава политически израз на Катарската революция по това време. През май 1242г. войници на Монсегюр убива двама инквизитори в Авиньон. Раймон VII е обвинен. През 1243г. Съветът на Безиер решава, че ,,главата на дракона" (препратка към Сатаната) трябва да бъде ,,отсечена". Новото действие се ръководи от Юг де Арки и архиепископа на Нарбон. През май 1243г. кръстоносците заемат позиции в подножието на pog (,,връх" на лангедокски диалект).

Не е направен никакъв напредък почти до Коледа 1243г., когато баска войска се изкатерва на върха през нощта, за да завладее Тауър Рок. Може би по това време един Parfait - Пиер Боне - и един вярващ - Матю - бягат със съкровището на катарската църква, което скриват в пещера в Сабарте. Кръстоносците вече са в състояние да бомбардират кулата и замъка. Позицията на катарите бързо се влошава. В началото на обсадата има 160 вярващи и 180 Parfaits, но бройката се топи. През март катарският водач Пиер-Роже дьо Мирпоа моли за 15-дневно примирие за преговори. На катарите е наредено да се откажат от вярата си, но те отказват. Денят преди окончателната капитулация четирима Parfaits бягат с пари и - както се твърди - съкровище: може би Граала. Оставят го в замъка Усон и след това изчезват.

                               

               
​Богомилите отричат разпятието заради страданието Христово - кръстът е за мъчение  

На 16 март кръстоносците завземат крепостта. Построена е огромна клада на полето под скалата. Този огън е символ на огньовете на ада, където според кръстоносците ще отидат катарите, и е начин да се гарантира, че нито една от ,,тъмните" енергии, живели в телата им, няма да оцелее. Двеста катари слизат и са изгорени. Те се хващат за ръце, доброволно се покатерват по стълбите и с радост скачат в пламъците на кладата, сигурни, че като запазят вярата си, ще влязат в света на Светлината. Еретичното катарско предизвикателство към католицизма е приключило.
Катарското съкровище може и да е преминало в ръцете на друга еретична секта - тамплиерите, или ,,Бедните рицари на Христа и Храма на Соломон", за да им даде пълното им име, които са основани през 1118г. След като са смазани, много се присъединяват към тамплиерите и след време техните наследници стават тамплиерски масони.

Граалът
След като новината за падането на Монсегюр се разпространява, интересът към Parzival (,,Парсифал", 1207), може да е бил катар. Той като че ли основава своята Мунтсалваш или Монтсалват - планината на Спасението или Рая, на която се издига параклисът или храмът на Граала - на катарската крепост в Монсегюр. Commedia на Данте е на ръба на ранния френско-испански Ренесанс. Самият той изгнаник, имайки собствени различия с папата, Данте е на страната на катарите и Райската планина в неговата Paradiso (,,Рай", ок. 1318-1321) сякаш е базирана на Монсегюр.
литературата за Граала в региона расте. Волфрам фон Ешенбах, авторът на

Кретиен дьо Троа въвежда мистериозния ,,Граал" (сребърна чаша, покрита със скъпоценни камъни) в Perceval или Le Conte du Graal (,,Парсифал или графът на Граала", ок. 1190), а Робер дьо Борон в Joseph d'Aramathie (,,Йосиф от Ариматея") или Roman de Pestoire dou Saint Graal (,,Роман за историята на светия Граал", ок. 1200-1210) свързва ,,Граала") свързва ..Граала" с чашата, използвана от Христос на Тайната вечеря. И двете имат християнския контекст, както и двете версии в проза на поемата на Робер, едната на немски, а другата на старофренски език: Quest del Saint Graal (,,Търсенето на светия Граал", ок. 1220). Parzival (,,Парсифал") на Волфрам обаче съдържа източни елементи: Граалът става скъпоценен камък, паднал от небето, което подсказва за изумруда, паднал от короната на Луцифер.

Очевидно Волфрам е получил материала си от източник в Толедо - еврейски астроном на име Флегетанис, чийто арабски ръкопис уж бил даден на Волфрам от певец (трубадур) на име Койт. Сефардическият евреин Флегетанис вероятно е имал връзки с маврите или сарацините в Испания и с Близкия Изток, където Йерусалим току-що е паднал, и идеята, че Граалът е скъпоценен камък, паднал от короната на Луцифер, изглежда, идва от фалшивата Кабала.

Легендата твърди, че Сатаната е бил първият собственик на камъка. Когато е прогонен от Рая като Сатанаил, най-големият син на Бога Луцифер, губи изумруда от короната си. Той очевидно е бил открит и занесен на прочут каменоделец, който прави красива ваза от яспис и монтира изумруда върху нея. Наречена е Изумрудената чаша. Тя става Божията чаша, Авраам и Исус, светия Граал, и символизира силата на Бога и неговия втори син Исус над силата на Тъмнината. След време чашата попада в ръцете на вестготите, когато Аларик плячкосва Рим, и след като те превръщат Нарбон в своя столица, я скриват в пещера близо до Монсегюр. Катарите я откриват, както твърди легендата, и я използват в своята церемония manisola. Тя стои между двата прозореца с формата на стрела. Преместена е точно преди Монсегюр да се предаде на кръстоносците през 1244г., някои казват от жена на име Есклармонд дьо Фоа. (По-късно чашата/Граала може би е открита от отец Сониер, свещеник в близкото село Рен-льо-Шато. Знаейки, че Сатаната продължава да я иска, Сониер поставя статуя на Асмодеус на входа на църквата си. В митологията Асмодеус е пазачът на скрито съкровище, от което се интересува Луцифер.)

Следователно християнската история преразказва легенди, в които смели рицари търсят чашата от Тайната вечеря на Христос, която блести и може би е била част от съкровището, донесено след плячкосването на Рим или на Йерусалим. Фалшивата Кабала, от друга страна, твърди,че чашата на Луцифер е в центъра на историята за Граала.
Ако катарите в Монсегюр са евреи, както внушава прякора ,,Синагогата на Сатаната" на кръстоносците, тогава съществува силна еврейско-кабалистка връзка между легендата за Граала на Луцифер, синагогата в Монсегюр, която има петзвездната форма на петоъгълника, и катарите.
-------------------------------------------------------------

Доколкото Хазария в днешното представяне на историческата наука е област обхващаща приКаспийските степи до региона на Северното Черноморие и Киев, делтата на Волга, граничеща с Иран, наричана по-рано Персия, а името на града "Астрахан" лингвистично произлиза от името Ищар дьо Ротшилд, "Astra" = "Естер" = "Есфир", свързването на библейските събития от книгата на Естир по местоположение подсказва че: събитията от книгата са се случили в столицата на Персия - Хазария в Итил = Сарая-Бату = Астрахан,където царува младата йудоарианка Астра = Эстер = Эсфир омъжена за застаряващия римски губернатор Рекс (по насоки на "Института за еврейски булки"), и той потънал в юдоарианската ерест, превърнал римска провинция в Хазарска Орда. Ако името "Асуир / Артаксеркс" се прочете наобратно, получаваме:

Артаксеркс <= сий_Хор_Ос_Кат_Ара = сий Хорс_Катар – «сущая Хора сила, Кат Ара» (1.15)

Тъй като Хор е "череното слънце", то обратния прочит на думата "Артаксеркс" показва, че той е "въплътено същества =" черното слънце " Катар (-ин)", т.е., той изповядва вярата в Катарското черно слънце. Неговата съуправител, Псеглавеца Рекс-Аман като пълководец е останал верен на Раав и Рим, но тъй като е научил за арианската конспирация, решава да унищожи всички, ариани- йудеи, може би като съуправител на Асур/Артаксеркс/Астерикс, предали Раав и превърнали се в юдео-ариани. Много е вероятно, Псеглавеца Рекс-Аман да е получил, нареждане за разрушаването на арийските-евреи директно от Рим. Това обяснява защо Артаксеркс заповядва именно на юдеите да убиват привържениците на Рекс-Аман: на Артаксеркс просто никой друг не би се подчинил, защото войниците се покланяха на Sun Ra, и така са на разположение на командира Песоглавеца- Рекс-Аман и те не се подчинила на Асура Артаксеркс. Всъщност, имаме религиозен бунт: арианите-иудеи, възползвайки се от предателство на Артаксеркс към Раав чрез изричното му съгласие и одобрение въстанаха срещу Рим, те убиха командира Аман(напр. Немцов- историята се повтаря без развитие през вековете) и намиращия се в района римски гарнизон войници. Така започнал арианския религиозен бунт срещу Рим и Раав, което е отвъд разглеждането на тази глава.

Ксеркс = Хрх = Хорхе = Jorje = Георгий = Юрий (1.17)

Това означава, че Артаксеркс е Орда-Юрий. Сравнявайки формулите (1.12) (1.15) (1.16) (1.17), можем да заключим, че:

Артаксеркс = Орда_Хазар_Хаос = сий_Хорс_Катар = Орда-Юрий (1.18)

От (1.18) следва, че Ордата, хазарите, Катар и Ординеца Юрий известен в историята като "Долгорукий" - е концепцията за същия хронологичен период, което означава, че те имат съвместно съжителствуване в едно и също време и след това изкуствено са разделени едно от друго и са разделени от историци в различни точки по оста на времето за покриване на незапълнени хронологични пропуски в резултат на предприетия от арианите опит да се скрие завинаги от потомците, т.е., от нас с вас, скъпи читателю, тези времена, когато на Земята е рай и хората по нея се покланят на Sun Ra/Слънцето Ра като Всевишния.




"Пeсoглавци", или Рицари на Абог Ра - 2ч.

-------------------------------------------------------------


Лоурънс Гарднър в Bloodline of the Holy Grail (,,Кръвната линия на светия Граал") заявява, че за катарите е известно, че са ,,познавачи на окултния символизъм на Кабала". Те със сигурност са много толерантни към еврейската култура и като че ли първоначално са били евреи, а не са приели евреи сред редиците си, и са били принудени да приемат християнството. Строгото съблюдаване на Чистите напомня практиките на Строго спазващите религията си евреи. Съществува силна връзка между старото юдейско царство Септимания и това, което се с лучили в Монсегюр.
Сигурно е едно обаче: след Албигойския кръстоносен поход срещу нещо, което може да е било еврейска крепост (,,Синагогата на Сатаната"), преследването на евреите в Европа се засилва. През 1290г. Едуард I изхвърля всички евреи от Англия, а през 1306г. евреите най-накрая са изхвърлени и от Франция.


                 

                   


Реформацията, която напуска в ход модерната революционна история, израства от съмненията във връзка с интерпретацията на католическата църква на юдео-християнската традиция. Някои от тези съмнения излизат на повърхността в катарската визия от XII и XIII век и причиняват Албигойския кръстоносен поход срещу катарите и смазването на тамплиерите. Катарите и тамплиерите оспорват Църквата със своята окултна визия и способстват за ускоряването на Реформацията. Призиви за реформи на Църквата има през XII и XIII век от реформиращите се доминикаци и францисканци.

През 70-те години на XIV век окултният - буквално ,,скрит от поглед, прикрит, пазен в тайна" в смисъл на ,,скрит от ортодоксалността, установената Църква и еретичен" - тълкувател на революцията на Реформацията е английския теолог Джон Уиклиф. Реформисткото движение ,,Ллолард" на Уиклиф твърди, че Църквата не бива да притежава собственост и че тайнствата са по-малко важни от личната вяра. Лолардите пращат бедни проповедници по цяла Англия да призовават за реформа и да отричат доктрините на Църквата. Piers Plowman на Уилям Лангланд улавя ранно протестантския бедняк, за когото папи, кардинали, епископи, свещеници, монаси и калугери са без никакво значение. Уиклиф е подкрепян от английския крал Едуард III и неговия син Джон от Гонт, но революционното му движение (обявено за еретично от Църквата) оказва влияние върху друг окултен тълкувател на революцията на Реформацията - Ян Хус, професор от Бохемия, който преподава много от доктрините на Уиклиф в Пражкия университет. Хус атакува Църквата за светския й характер, отрича върховенството на папата и настоява греховното свещеничество да бъде изключено от практикуващия клир. Той няма подкрепата от високо, на която се радва Уиклиф, и папата го отлъчва като еретик. Църквата тръгва срещу ересите по цяла Европа и в Англия за пръв път ереста е направена наказауема чрез изгаряне през 1401г.

                          

Ян Хус на кладата средновековна миниатюра

Императорът на Свещената римска империя Сигизмунд осигурява ескорт на Хус, за да говори пред Съвета на Констанс за уреждане на Големия разкол през 1410г. След това императорът оттегля ескорта, твърдейки, че обещания, направени пред еретици, не са валидни, и позволява Хус да бъде изгорен на кладата като еретик. Жителите на Бохемия са разярени и когато малко след това Сигизмунд е избран за крал на Бохемия (на мястото на Венцеслав IV, който е починал), мнозина отказват да го признаят. Папата призовава за кръстоносен поход срещу последователите на Хус, нахлули в Германия, но те не могат да бъдат покорени. Екстремистките последователи на Хус се наричат таборити. (Катарите наричат Монсегюр ,,Планината на Табор".) Те така и не са премазани и в крайна сметка сформират Бохемските или Моравските братя.

illuminatibg.blogspot.com/2015/10/blog-post_4.html


                     

Шизофренията("раздвояване на личността) е характерна за "МОНО"-тота както Аврам, така и - Моисей.
Поради насърчаването от змията Йах(YHVH) на употреба на интоксиканти заповедите често имат характерът от вицът на "Вълчо и Зайко в гората"-"И да си с шапка и да си без шапка -пак ще имат непоряди по служба!" Всяко "идолопоклонничество"(особено на Телец!!) се забранява, но небрежно се позволява и насърчава на Змиец -Hebrew-nâchâsh/Sankrit-naga.. 

                    


 Текстовете, които образуват Стария Завет в Библията, основата на йудаизма и християнството, са били писани след като свещениците левити на евреите са били държани в плен след 586 г. пр. Хр… и ето че отново стигаме до… Вавилон! Според мен терминът „пленничество” е съвсем неподходящ. Ранните евреи са боготворели змията бог на шумерската империя и левитите били наричани „синове на Великата змия”. Техният бог YHVH (яхве, йехова) е описван като получовек, полузмия и свещената им книга със скрито (езотерично) познание – Каббала, означава „Мъдростта на Змията”. Левитите или „синовете на Великата змия” (кръвна линия на Ануннаки) са обожествявали YHVH като дракон, наричан Левиатан; оттук и името „левити”. Змийската форма на YHVH била известна още като Нехущан(Ивр. "нагаш"- змия, нага) или „Бронзова (медна) змия” и левитите поставяли златни и бронзови образи на тяхното божество в олтарите на еврейските храмове. Разкопки откриват бронзови и медни символи на змия в едновремешните левитски храмове. Митът за Мойсей и бронзовата змия, поставена върху кръст символизира същата тема. Вавилонците са наследили историите и митовете от Египет и Шумер и сега вече те се проявявали в изопачена форма в текстове, които по-късно стават известни като Стария Завет. „Битие”, „Изход”, „Левити”, „Числа” и „Второзаконие”, които заедно образуват „еврейската” „Тора”, са били написани от левитите, или под тяхно наблюдение, по време или след „пленничеството” им във Вавилон, когато левитите са обединили усилия с мрежата от вавилонското рептилско свещеничество.
Левитите, тези посветени във вавилонските мистерии, измислили цялата история за евреите, за да скрият истината и да създадат жестоко наложена структура на религиозен контрол. Равините продължават тази традиция и днес.
Измислената история в „Изход” е била написана, за да бъде забулена истината за това, което наистина се е случило в Египет и в никакъв друг източник освен в левитските текстове, нито пък и от археологически находки, доказват, че изобщо някога се е състоял такъв „екзодус”.

Една от най-големите библейски християни(дето считат, че Христос е в библията!!) е, че днешните йудеи били "сатанисти"(яхувисти), а библейските йудеи били "богоизбрани". И че Христос библейски дошъл да ги направи истински йудеи с "добри" старо-заветни "християнски" идеи, но видите ли- те станали "лоши йудеи"от ..."сатанинската синагога(сякаш синагогата някога е била божествена?..-от самото си начало е дело на демонът яхве.
Т.е. има една модна тенденция днес в йудео-християнските среди да се оправдават старите йудеи- "ТОРАнистите" и да се нарочва новите йудеи- "ТАЛМУДистите" за автори на конспирацията на нагите днес чрез "Новият Световен Ред".
Т.е. християните САМИ попадат в клопката на асура-нагите, като следват заветът на Христос, като "продължител на заветът на Абрам и Моше).                                                                                                           
Брахма- "Издигането на Човешкия Син", според християните
Ананта-Шеша- "Издигането на Змията", според юдеите                                                                                      
Генерален извод за Знанието:

1) Целта на Трансцеденталното Знание, достъпно за всички чисти по сърце, е Кришна/Христос чрез Брахма.
2) Целта на окултното(скрито) знание, имащо за цел корист, е многоглавата Змия Ананта(букв. "Безкрайна").                             
                         

Моше(никът) със серпентината на окултното знание
Моше е първият окултист на тайните конспиративни общества в кали-йуга.

                              


 Понятието "Гностицизъм" идва от гръцката дума за Знание "Гноси" γνώση , която произлиза от Хинди- "Гняна"(Jñāna)ज्ञान, а общият термин иде от Ведически Санскрит за ЗНАНИЕТО, КАТО "ВИДЙА", ОТТУК- "ВЕДА". Глаголът "виждам" произлиза същата дума. "Знание" на Дат.- "viden", Нем.-Wissen, "weise"-"мъдър" Англ.-"wise", а "знаещ" е "witty"("wit") , Lat. "vide"("intelligo")-"виждам". Брахма е най-интелигентното живо същество в материалната вселена, изтъкан само от разум. Почитат го именно гностици и му завиждат -масони.
По-надолу ще разберем мотивите им и ще разграничим тези две категории в намеренията си, като и ще разберем, че масоните почитат всъщност нагите и техният "разум" и "знание" за "управляване на матрицата без Богът". Буквата "G" на масонското лого е всъщност "Gnosis", но има референция към "God" или "Geometry", като, всъщност, понятието за "Бог" при умствените спекулатни и имперсоналисти е също толкова разтегливо, колкото и дъвката. "Знанието" при масоните е спекулативно, защото тяхната цел е материална и користна. Именно това ги прави невежи слуги на техните господари-йудеите, чиито корени се дърпат от демонични сили!
Демоничните сили са сили от мракът на живи същества, които някога са имали статут на "божествени помощници", но са се опълчили на Богът от завист. От сури-деви са се превърнали в - асури-наги. Т.е. те са злоупотребили и изспекулирали със Знанието(Видйа) и го ползват за користни цел в матрицата без да имат и ползват Знание за Трансцеденталният свят и Богът. Думата "окултен" идва от латинската- "occultus" , което значи 'ТАЕН", "СКРИТ" и касае именно "Знанието". Коренът на occultus" e "oculus"- "око".
Окултните сили са "виждащи змийски очи"! Много е важно да се знае, че те се подчиняват на 1 око и изповядват монизмът и суб-ординацията чрез "законът"(за кармата - зъб за зъб, око за око"!)

 

Така, че причината не е "Знанието", като цяло, а СМИСЪЛЪТ НА ПОЛЗВАНЕТО МУ, така както окото е "прозорец към душата"- ако прозорецът е мръсен-душата е в невежество. 

                   
                              

                           

"Спасението е от юдеите" Йоан 4:22
Хубаво е библейските християни да четат своята библия.
Защото там се казва, че 'християнин това е духовен семит,
върнал се в лоното на Аврам(Ибрахим)".
Библейското християнство е хитроумен начин
да се подчинят белите(арйаните) на Римската империя,
но този път- чрез доктрината на аврамизма на евреите.
Христовото учение е различно то християнската доктрина-догма.
Христовото учение се възприема лесно от белите арйани, тъй като то е взаимствано от ХИПЕРБОРЕЙСКИЯ БРАХМАНИЗЪМ.
Нещата се объркват, когато се намеси църквата, като институция.
Там лъсва змийската религия на кървавите жертвоприношения на Аврам/Ибрахим, тъй като аврамитите са "а-брахмити/и-брахмини", т.е- псевдо-брахмани. 

Доста често, т.нар. "християни"(но те са библейски "християни", наследници на религията на Римската империя, която има изключителни права/"copy right" върху съдържанието на официалната библия и църковно "християнство"!) в желанието си да обясняват йуюдео-масонската конспирация(заговор, Лат. "con spiritus", буквално-"с паднали духове"), като "анти-християнска", изпадат до нелепо и абсурдно състояние обвинявайки ЗНАНИЕТО(като цяло) като причина за засилване влиянието на злите сили, като по този начин изпадат под тяно влияние- на аврамическите(не-дхармични или не-брахманични) религии йудаизъм и ислям с основни "свещени писания" - библия и куран, които са религии в гуната на невежество(тамас). Злото и "анти-Христът" е сред самите аврамически среди( а не -вън от тях!!), тъй като те търсят материални резултати от "духовността" си. Т.е. - злото на йудеите не идва от Вавилон, а от самият библейски аврамически йудаизъм!! А злото на християните не идва от "езичниците"-АРйани, а от самите семити-йудеи! Нагласацията на Римският Нов завет към Старият йудейски-за това говорим за библейска конспирация! Човешкият син трябвало да бъде като Змията!:
14. И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син. 


                                                              

Аврамическите религии се славят с откритие на "Моно-саундът" на "бог",
но РЕАЛНОСТТА е друга: "Монo"-то е само в левият/ЛЕВИТ(изоставен-"left") канал.
В другият канал се чуват правилният(right) саунд! 

krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg/2011/10/blog-post_26.html

Илиян Бучков.Тайния код на езика Ватан, Сириус и Българите. Силата на думите и скритите послания. думите и скритите 

послания.

Скритите Тайни на Българските Думи-Кодово Четене и Древният Език Ватан- Теория на Илиян Бучков


Според Илиян Бучков нашият език крие закодирани послания.Тук може да прочетете каква е неговата теория за връзката между България,ИзРаЕл,тайният език Ватан и Сириус.Неговите интересни открития ще разгледаме по -подробно в тази статия.

Ур- РА- ур онзачава напред /ураджийска работа / Ра- е бог прочететно обратно е Ра – ур – с бога напред. Голяма част от Ватанските думи според Илиян Бучков са скрити в съвременния български език : Пас означава Храна .Къде го има корена пас : паша/храна за животните/, запас/храна за черни дни,скътана храна/,пастир- тир е човек/богатир/манастир- ман е дух ,тир е човек,Пастир е човек ,който храни другите. И сега казваме Христос е духовен пастир

                          

Ра – Бог Ман- Дух Тир – Човек Сой- сянка/ усойно място у е във у- сой значи в сянка,когато казваме едикоя си мома е от сой,това значи ,че има дълга сянка,дълго родословие след себе си Друга част ватански думи са скрити в българските диалекти: Як е голям или Велик/сега го ползваме като жаргон/ Яко – Много Чуч – Мъжки Полов Орган,досега в Стара Загора казват джуч,какво си чучнал /какво си…/ Сутка- шутка- женски полов орган Су – е корен за раждам СУ-РА-ВА -ражда се божията светлина – оттам Сурава /сурва / Ор- говор Ба- стая,помещение- соба,изба,бадже-таван,балкон,баня- всички помещения имат корена ба- това е стая ,помещение Баб- баща ,в родопите казват бабайко,а в Северна Гърция продължават да си казват Баб

Трета част ватански думи са скрити в българския фолклор : Ха – Истина Пас- Ха Месец- Луна или един слънчев цикъл има го в стихотворението на Ботев за Хаджи Димитър: Месец настане …. полумесец- значи половин лунен цикъл- това означава ,че нашите хора в миналото са създали и слънчевия и лунния календар    

                           

Четвърта част са вписани както в български,така и в чужди думи: От нашия език са произлезли всички други езици ,твърди Илиян Бучков. Лонг- Лонгон- дълго и тънко дърво Лонгур- дълъг Чайлд- челяд – деца Мадър- Мадара – Майка- Богинята майка на кон Мадара/МА/

На немски : Руфен – викам -рукам – на родопски диалект- или руча , /РУ/ Шляген- удрям ние казваме Шляпам /Шля/ Юнг,Янг- млад на български Юноша-млад,Юница -младо теле,Юнак/ЮН/ Зее -гледам Зея- що си зейнал такъв? накъде гледаш ? Дреам -мечта дремя-залисал съм се , замечтал съм се/ ДРЕМ/ Ол- много Оле Мале- Много Малко Мал- Малко

                                  

          

Връзка между чужди диалекти

Мах- Правя Махен- Маам -„така си мааш нищо не правиш „… /МАХ/ шик- изпращам – шикен- бълг.диалект шикам -изшиквам го/изгоних го/ или шитвам го/изпращам го/ Шут- нисък ние казваме шут боб- ниския боб – Шорт пак е нисък на английски Фръст -Първи- Фърст на английски ,а на български са казвали на най-хубавата мома в селото фръст мома,или фръст ерген

Кам- Ела- Камон – ела на английски,но при нас казват КАМ да те видя. Нашите лингвисти според Илиян Бучков са възприели комплексарската максима,че понеже много народи са минали през нашите земи всеки е оставил по нещо от езика си при нас ,затова съвременния български език е пълен с чуждици,но според него ние сме ги дали на другите езици.

                      

Какво значи думата Авраам ?Според Илиян Бучков тя няма нищо общо с еврейската общност.Авраам е предегипетска историческа личност,действително той е бащата на народите.Ако попитате равините какво означава Авраам ще ви кажат кратко- бащата на народите.Да,но преведено на езика Ватан забележете какво значи името АВ- РА-АМ : АВ – аве – Слава , РА – Бог, АМ – Амин- Да бъде !

Прочетено става :ТОЗИ ,който СЛАВИ БОГА ! От къде е Авраам .Има едно село между Велинград и Якоруда,нарича се Авраамови колиби и попада точно в обетованата земя.Там живеят само мюсюлмани.Те преди време не са били мюсюлмани естествено,но са от нашата кръв,твърди Илиян Бучков.

Какво значи СОЛОМОН? Сол- слънце Ам- амин, да бъде Он- светлина Да бъде слънчевата светлина ! Това не е име на цар ,в историческите източници никъде не се споменава за такъв цар.

Ако приложим кода Ватан в съвременния български език ще разберем истинския смисъл на думите .Моят псевдоним е маняк ,шегува се Илиян Бучков и показва истинското значение на думата : Ман- Як Ман- е дух як – голям/велик/ Голям дух ! Думите звучат по един начин ,но имат съвсем друго значение.

                       

Какво означава МантраМан- е дух Ра – бог Божи дух Какво означава РАКИЯ ? Ра- Бог Ки-/чи/- енергия Божествена енергия Връх Бес-Бог Ако го прочетем отляво на дясно е Бог Бес СИРИЯ-СУРИЯ

                         

Сурия- означава родени от една майка /казваме родила е една сурия народ/ или народ Су- Ра- означава родена от БОГ тази държава пак сме я кръстили ние. Българският език е кодиран език ,в основата на който стои кодът ватан,твърди Илиян Бучков. Ако тази информация ви е заитригувала и отключила във вас код за размисъл ,може да гледате цялото видео и сами да се опитате да дешифрирате забравения смисъл на българската свещена реч.

                           

Илиян Бучков: България и кодовите връзки с Ватан, Египет, Атлантида, ИзРаЕл и Сириус

Здравейте, г-н Бучков. Вие правите интересни, алтернативни, бих казал, изследвания не само на българската, изобщо на човешката история. Изследвате различни исторически обекти, артефакти и древни езици. Нека да започнем нашия разговор от това: Кога са създадени първите говорещи хора?
Първите говорещи хора са създадени някъде преди около 30-35 до 40 хиляди години. Имаме артефакти в България, на територията на съвременна България, в района на Рила, Родопите и Пирин - между трите върха Сютка, Мусала и Вихрен, по южните склонове на Рила най-вече. Имаме артефакти, които отговарят на много от древните загадки. Хората, не само в България, по целия древен свят са си задавали въпроса “Кой създава първите говорещи хора?”. Във всички древни писания е описано по няколко начина “И първом беше Словото, а Словото бе у Бога”. Това показва, че Словото е донесено от някой, който не е земен жител. И други понятия има, в други послания, пак от този род “Светлината я донесе Божия Син”. Всички в съвременния свят говорят като за Божия Син за Христос, но за Божия Син се говори много преди Христа. За Божия Син говорят още в Триединението в Египет. Божият Син е Хор, Богинята-майка е Изида, Богът-баща е Озирис или Ра, или съкратено ако вземем първите срички - почва: Изида - Из, Бог-баща - Ра, Син Божи - Хор - ИзРаХор. В следващия момент се появява Мойсей. Мойсей е подготвен за фараон, но в един момент като почива фараонката, той изпада в немилост, но той е обучен във всички древни послания от преди Египет, той знае Историята на Стария свят. В един момент той решава да създаде история на еврейския народ и то да създаде героична история. Той вижда, че тия роби нямат понятие за миналото, но народ без минало няма бъдеще. Решава да им създаде минало, за да имат бъдеще. Какво, какво да им напише като история… историята за Обетованата земя, за Божия народ, за Авраам, за всички тия неща, които са се случвали в предегипетските времена. Това, което е научил в Египет, той го преписва като история на еврейския народ. За лошо или за хубаво - ние ще го приемем от хубавата страна. Благодарение на това, че Мойсей го е записал в Петокнижието ние в момента можем да си прочетем историята, защото това е нашата история. Какво прави той - когато пише историята за Обетованата земя той прави същия триъгълник - равностранен триъгълник, символа на Обетованата земя. Изида взема от Египет, Богиня-майка - Из, Бог-баща взема от Египет - Ра, Син Божий - взема втората частичка - Ел, Елохим го наричат те и се получава ИзРаЕл. Думата “Израел” произлиза от Трибожието, Триединението - Изида, Ра, Елохим (Божия Син). Всичко това нещо, обаче не е там, където той е обяснил на неговия поробен народ. В един момент, малко преди да умре, той си харесва един оазис и им казва: “Ето това е Обетованата земя”. Те до ден днешен вярват, че това е Обетованата земя и че са Божий народ.

Вие преди две години показахте публично във Ваше алтернативно изследване, че всъщност съчетанието и сакралната геометрия, която показват няколко български планински върха, всъщност крие отговор на доста... специфични въпроси…
Не толкова на специфични, колкото на най-търсения въпрос. Старото име на Мусала е Радубил, село Радуил го е запазило. Ра-Ду-Бил - чете се от дясно наляво, кодовото четене на езика Ватан - Бил-Ду-Ра - “Връх до Бога”. МусАлла е същото, турците не са го сменили, те само са го превели. Върхът на Бога-баща е Ра, върхът на Божия Син - Ел (Елохим), Ел тепе го наричат през турско, турците само “тепе” са прибавили. А старото му име, тракийското, е ОрЕл - връх Орел. Хор - египтяните го вземат, Ел - евреите. А цялото име е ХорЕл, но понеже ядем буквата “х”, става връх Орел. Затова в Египет го изразяват с глава на орел с човешко тяло. Сютка си е сегашното име - Сютка. Сютка на местния диалект означава “шутка”. Древните хора не са цензурирали думите, както ние сега ги цензурираме. Винаги Богинята-майка е отъждествявана с утроба или женски полов орган. Сютка, шутка или женски полов орган на местния диалект - това е върхът на Богинята-майка. С малко повече проучвания стигнах до интересния извод - Сютка, Изида, Сириус (арабите ѝ казват Суреси) са едно и също нещо, което доказва, без да го знаят световните учени, че Изида също означава женски полов орган, на тая база. Или ако вместо Сютка сложим Изида и вземем първите корени на всяка една от думите се получава Из - Изида, Ра - Радобил, Ел тепе - Ел и става ИзРаЕл. Разстоянието между трите върха е по 48 километра. Пуснах меридианите на този триъгълник, за да видим къде е центърът на триъгълника, къде е всевиждащото око. Този триъгълник го има в американския долар, но там има едно око. Като сложихме медианите и ъглополовящите (то е едно и също), боднах една карфичка и установих, че съм попаднал на връх с името БабЯк. На езика Ватан, пак от моя речник, връх Бабяк означава Баб - баща, Як - голям; яко е много. Чете се кодово - пак от дясно наляво. Става ЯкБаб - “Върхът на Големия Баща” или “Сътворителят на Вселената”. Този, който е отгоре и вижда всичко. На самия връх има храм, който храм всички археолози в България са минали през него и всички учени и историци са минали да го проучват. Не могат да установят чии са храмовете. Храмът е на СоЛоМон. Сол-Ам-Он. Такъв цар не съществува, но има цар на Соломон. Точно под този храм се намират 4 шахти на 4 златни мини, които са от тракийски времена. Това са златните мини на Соломон, на храма, наречен Соломон. Сол е слънце; Ам - Амин, да бъде; Он - Светлина или “Да бъде слънчевата светлина” или “Този, който носи слънчевата светлина”.

Оказва се така, че в България и особено в Рило-Родопския масив има особено силна концентрация на древни светилища… От кое време са те? Тъй като конвенционалните историци ги причисляват към тракийско време, но все повече алтернативни изследвания ги свързват с древната Атлантида… Какво е Вашето мнение?
Като имате предвид, че и Египетската цивилизация, цивилизация на Бога-баща Ра, и Атлантида - това е цивилизацията на Богинята-майка, дадени са посоките от върха на Богинята-майка през Бабяк, линията отива в Карибския басейн. Там е Атлантида, там са пирамидите, които в момента са под водата. Те са попаднали под водата по време на Всемирния потоп, не на Черноморския. Всемирният потоп е преди повече от 15 хиляди години. Тогава се топят ледените шапки над Северното и Южното полукълбо, нивото на Океана се вдига с около 200 метра. Всички тия пирамиди попадат под водата. Затова сега в Карибския басейн откриват страшно много пирамиди под водата. Те са от времето, когато са ги създавали нашите предци. Когато говорим за траките… ние сме местно население, ние сме коренно население, което от никъде не е дошло. Ние сме наследници на първите говорещи хора. Затова първият език ВаТан, езикът на Светлината е вкоренен в съвременния български език. Това е наследство от беси, траки и от всички наши… как са ги наричали по-рано не знам… - предци. Трябва да отбележа, че когато говорим за славянския език, такъв език не съществува. Има тракийски език, коренът на този език е тук в България. Всички, които са на изток, на запад, на север и на юг от нас, говорят на тракийски диалект. Т.нар славяни са траки и такива тракийски племена - разклонение от нас. Те просто са наши разклонения, носят нашия език, нашите белези, но Центърът, пъпът на цивилизацията е при нас.

Между другото, в момента правя интервюто в Шумен, наблизо е Мадара - много, бих казал, свещено място; наблизо е също село Могила. Преди известно време ние публикувахме в Портал12 едни доста сериозни изследвания, подкрепени от измервания със сателит - че има абсолютна връзка, която е обвързана и със сакралната геометрия между Мадара, могилата в село Могила и Сфинкса в Египет.
Вижте, Мадара (пещерата на Мадара), това е храм на Богинята-майка. Самата дума “мадар” (mother) я има в английския език. Mother - майка. Конникът вече се знае, че не е конник, а е конничка. Това е Богинята-майка на кон. Погледнато отгоре, Мадара, няма да ви кажа на какво прилича. Всеки може да си пусне от Google Earth и да погледне мястото Мадара и да види точно къде се намира пещерата и на какво му прилича. Малко нецензурно, ще го запазя, всеки има въображение да го види сам. Думата “могила” разкодирана на езика Ватан… “мо” е място, “ги” е смърт, “ла” е луна. От къде, ще кажете, че “ги” е смърт… Гибел, погинал, загинал… Във всяка една от тези думи, коренът “ги” означава смърт или погребение. “Мо” казахме “място”; “ги” - смърт или погребение; “ла” - луна - “Място с лунно погребение”. Което показва (няколко пъти вече го казвам), че езикът Ватан е нещото, с което може да се пренапише цялата ни история. Има скрити послания в кодовото четене. “Място с лунно погребение” показва, че погребенията в тея погребални могили са правени или при пълнолуние, или при новолуние - през нощта. Явно мъртвеца са го подготвяли, почнали са да му подготвят гробната камера, слагали са пръстта, оставяли са само входа. Вкарват и го погребват с ритуали през нощта. Не знам, не съм уточнил дали при пълнолуние или при малолуние, но самата дума показва, че е лунно погребение.

Тук загатвате за една много дълбока тема - за астрала, изобщо за влиянието на Луната, т.е. оказва се така, че предшествениците ни, макар преди толкова много години, ще се окаже, че са били много по-напред от нас във всичките си тези връзки с Космос, с Духовното, с Невидимия свят, отколкото всъщност ние технократите днес сме.
В днешно време се оказва, че преоткриваме топлата вода в много отношения. Нашите хора, не само в духовната материя, са били много напред. Всички науки са владени с много голяма точност. Това са математика, геометрия, физика, астрономия, химия. Вече имаме достатъчно доказателства, които доказват, че сега в момента откриваме неща, които те са ги знаели много преди нас. Да измериш разстоянието между тези три върха - Вихрен, Мусала и Сютка с абсолютна точност; да намериш центъра - връх Бабяк (че е точно в центъра), без да имаш уреди, при условие, че този връх - Бабяк не се гледа от всички върхове. От Мусала не можеш да го видиш директно. Те са изчислявали първо от Сютка и от Вихрен до Бабяк и са изчислили, че същото е разстоянието и от Мусала, че това е центърът на триъгълника. Това не могат да го направят хора, неграмотни, без съвременната техника, с която разполагаме… окомерно.

Очевидно са разполагали със свръхсетивно познание или инструменти…
Работили са със звездите, с астрономията.

Няколко пъти казахме за безспорната връзка на днешните земи на България с Египет и изобщо всички тези сакрални и свещени места, но във Вашите изследвания Вие често споменавате и Сириус. Каква е връзката със Сириус и къде е запечатана тя?
В няколко легенди се говори… още при хора, които са нямали писменост… примерно като догоните - предават си устно предания. Как от Сириус - по-голямата звезда има по-малка звезда сателит Сириус Б. Тази звезда е почнала да угасва полека-лека, да губи своята слънчева сила. Около нея е гравитирала планета, на която е имало живот. Тогавашните сирианци виждат, че няма да оцелеят дълго време и решават да се спасят. Тръгват да търсят дестинация, където да се преселят. Виждат, че най-близкото място с планета до тях е Слънчевата система, в която има гравитираща планета, наречена Земя сега и тя има условия за живот. Тогава те акостират тук, за да се спасят. Създават няколко поколения, но живеят само през деня, със скафандри, защото нашата слънчева радиация не им понася. Техните организми са почнали да отслабват всеки ден, не понасят силно слънце. Тогава решават… виждат, че не могат да се спасят физически, решават да спасят поне познанието, до което са достигнали и се кръстосват с Хомо хабилис (Сръчния човек) и създават първите говорещи хора. Те вкарват чипа за познанието и на говора. И затова говорим за Спасителя, този, който е дошъл, но е спасил кой?... Спасил е познанието, спасил е Словото, а не себе си. Не говорим за спасение на човек, говорим за спасение на постижението на цивилизацията.

Ако приемем, че всичко това е част от Божия замисъл и ако нашата планета е заселена от напреднали същества от Сириус, те обаче единствено човешка форма ли са приели, тъй като един от духовните учители на нашето съвремие спомена в едно интервю, което правих с него, че когато делфините умрат тук на Земята, те умират леко, избрали са си Водното царство, Чистотата (били са влюбени във водата)... умират леко и се връщат на Сириус - той така каза.

За това не мога да говоря, не съм достатъчно запознат, но защо сме с този образ и подобие?… Когато Божия Син вкарва в нас чипа на познанието, ние имаме почти същия външен вид, който са имали Хомо хабилис (Сръчния човек). Той е изглеждал също като нас, но не е имал способността да говори и да разсъждава. Новият, съвремнният човек по това се е различавал от всички останали преди него, че има възможността да общува с членоразделна реч и затова е наречен с думата Хор - Ра.
“Ра” - Божи създания или “Говорещите Божи създания”. Самата дума...тя е просичка, пак наша дума, състои се от две ватански думи “хор” и “ра”. Показва кои са първите говорещи Божи създания.

Вие пак се върнахте на темата за ватанския език… За мен много важен въпрос е този: Ватанският език, тъй като е много дълбок духовен, Божествен език и е опасно да се изричат думи, камо ли лъжа на него, както и Учителят Беинса Дуно казва: “Изречеш ли веднъж лъжа на ватански, ти го загубваш завинаги”. Има ли различни нива в самия ватански език… различни нива на достъп и на изричане, така да се каже?
Аз ги приемам нещата много по-опростено. Ватанският език е вкоренен в съвременния български език и най-вече в диалектите. Ние говорим ежедневно на ватански език. Ватанските думички са срички, те са простички… Първите хора не са говорили с много сложни думи. Впоследствие започват да комбинират тези срички в нови словосъчетания и се получават по-сложните съвременни български думи. Ние ежедневно използваме ватанския език. Ние сме първите.

Ето тук, в такъв случай, е разковничето на това защо в думите е скрит греха и защо трябва да опазваме думите, защото ако злоупотребяваме, ако наистина приемем, че в нашия български език имаме шанса, дара да са включени кодове от ватанския език, то ние носим огромна отговорност за всяка една дума, която изричаме…
Това е така, ние сме Божия народ. Ние носим отговорност пред целия свят. Ние сме занесли и сме дали културата и езика на всички останали народи. Не е случайно. Около 30% от съвременните английски думи, корените им са същите и ги има в съвременния български език и в нашите диалекти, но това не значи, че са дошли англичаните да ги донесат, точно обратното - ние сме ги занесли в Англия, ние сме ги занесли във Франция, ние сме ги занесли в Германия… във всички тези държави.

Заради всичките тези неща ли… заради всичките тези факти, заради всички исторически, археологически артефакти, стотици светилища, цялото това огромно богатство, което има в България … Заради това ли България толкова години е под непрекъснатата “преса” на т.нар Велики сили?
Сега… Първото, което е… Другият въпрос, който често ми го задават обикновени хора, с които разговарям и по време на такива събития: “Защо като сме Божи народ и тук е Обетованата земя, защо сме толкова зле и защо всички са ни мачкали?...” Те не са ни мачкали чак толкова много, колкото са смачкали например Израел. Всичко това е трябвало да бъде запазено в тайна и сега явно му е дошло времето да излезе на бял свят, защото предстоят някои сериозни събития в световен мащаб... ще се случат в най-скоро време… И сега е дошло време да се разбере, че ние сме Божия народ и тук е обетована земя. Задавате ли си въпроса: Ако се беше разбрало, че тук е Израел - истинският и ние сме Божия народ… нима тия конфликти и войни, които се случват там, нямаше да се случат тук? Нима нямаше да разселят нас преди да разселят Израел? Но благодарение на това, че всичко е държано в тайна, закодирана дълбока тайна, нашият народ все още е тук. Обичаите, традициите, Словото, Истината… все още е тук. И ще остане да бъде тук. И ние ще оцелеем за разлика от… не искам да бъда лош пророк, но има народи, които като цяло няма да оцелеят.

https://portal12.bg/

Основите на физиката се състоят изцяло от знанието за космоса на буквалния антисвят / Структура на Антисвета

ОБЪРНАТ ОБРАЗ

Парадоксално е, но учените днес могат много по-лесно да си представят възможността за съществуването на тази област, наречена Място III, отколкото на Място II. Защо? Защото тя много точно съвпада с най-последните им разкрития във физиката — с устройствата за бомбардиране на веществото, ускорителите на елементарни частици, циклотроните и други.

Най-добрият начин за запознанство с Място II е да се вземат забележителните опити, насочващи точно към това, направо от записките.

5. 11. 1958 г. Следобед.

Вибрациите дойдоха бързо и лесно, дори не ми създадоха неудобства. Когато станаха достатъчно силни, направих опит да се издигна над материалното тяло, но без успех. Каквато и мисъл или комбинация да опитвах, оставах прикован точно там, където си бях. Тогава си спомних номера с въртенето, който действа точно така, сякаш се въртите в леглото. Започнах да се въртя и установих, че материалното ми тяло не се „върти“ заедно с мен. Раздвижих се бавно и след миг бях „с лицето надолу“ — поза, противоположна на положението на физическото ми тяло. В момента, когато достигнах тази 180° позиция (извън фазата, на другия полюс), открих под себе си дупка. Само така бих могъл да опиша видяното. Според сетивата ми изглеждаше като дупка в стена, дебела около 60 сантиметра, която се простираше безкрайно във всички посоки (във вертикален план).
Очертанията на дупката точно следваха формата на моето тяло. Докоснах стената и почувствах, че е равна и твърда. Ръбовете на дупката бяха относително груби. (Всички тези докосвания извършвах с нематериалните ръце.) Извън дупката нямаше нищо освен тъмнина. И това не бе тъмнината на неосветена стая, а чувството за безкрайно разстояние, вселена, сякаш гледаш през прозорец към далечния космос. Усетих, че ако зрението ми е достатъчно силно, бих могъл да видя наблизо звездите и планетите. Моето усещане бе за нещо дълбоко, извън космоса и Слънчевата система, много далеч — на едно невъобразимо разстояние.
Раздвижих се предпазливо през дупката, като се държах за страните й, главата си промушвах внимателно. Нищо освен черна тъмнина. Нито хора, нито предмети. Втурнах се обратно, защото бе изключително странно. Превъртях се обратно на 180°, усетих се свободен в материалното си тяло и станах. Беше ясен слънчев ден, точно такъв го оставих, преди да напусна, както ми се стори, само за няколко минути. Време на отсъствие: час и пет минути!

18. 11. 1958 г. Нощ.

Появиха се силни вибрации, но нищо повече. Отново помислих да опитам ротациите. Когато започнах, станах и се завъртях бавно на 180°. Там си беше и стената, и дупката, а и черната тъмнина отдолу. Този път бях по-предпазлив. Внимателно пъхнах ръката си в тъмното. Бях изумен, когато друга ръка хвана моята и я раздруса! Беше като човешка ръка, нормално топла на пипане. След ръкостискането дръпнах бързо ръката си. Бавно се пъхнах отново в дупката. Ръката отново раздруса моята и пъхна в нея една карта. Издърпах ръката си и „погледнах“. Върху картата бе написан точен адрес. Върнах картата през дупката, отново ръкостискане, изтегляне на моята ръка. Претърколих се обратно към нормалното, раздвижих се с физическото си тяло и станах.
Съвсем необикновено. Трябва да потърся адреса на Бродуей, ако въобще е в Ню Йорк.

5. 12. 1958 г. Сутрин

Отново се превъртях и намерих дупката. Все още с нотка на предпазливост се пъхнах в нея и този път проправях пътя си с две ръце. И тогава, за пръв път, откакто експериментирах, името ми бе произнесено. Едновременно с това и двете ми ръце бяха сграбчени от други две ръце. Гласът — женски, мек, нисък и настойчив (точно сякаш някой се опитва да ме събуди, без много да ме притеснява) — извика „Боб! Боб!“. В първия миг се стреснах, но съвземайки се, попитах: „Как се казваш?“ (винаги търся доказателствен материал!). Когато „произнесох“ тези думи, сякаш настъпи бурно движение или действие, като че думите ми бяха произвели ефект от пускане на камък в спокойно езеро или басейн. Нещо като бълбукане, плискане, цамбуркане. Гласът повтори моето име, а аз — въпроса си, като все още двете ръце държаха моите.
За да бъда абсолютно сигурен, че съм в съзнание и действително произнасям правилно думите, издърпах ръцете си, превъртях се обратно на 180°, съединих се с материалното, седнах физически и на глас зададох въпроса. Доволен, легнах обратно, превъртях се и отново извиках въпроса през дупката. Никакъв отговор. Продължих да го задавам, но почувствах, че вибрациите отслабват, и разбрах, че не мога да поддържам повече това си състояние. Превъртях се обратно към материалното и нормалното.

27. 12. 1958 г. Нощ.

След установяване на вибрациите отново намерих дупката, както и очаквах. Събрах кураж и бавно започнах да провирам главата си през нея. Точно когато го направих, чух един глас да казва с изключително изумление и учудване:
„Бързо ела тук! Погледни!“ Не видях никого (това може би се дължеше на затворените ми очи, с цел да поддържам вибрационния ефект; тоест физическото гледане разсейва). Наоколо все още бе мрак. Другият изглежда не идваше, затова гласът извика отново настоятелно и възбудено. Вибрациите сякаш отслабнаха, затова се пъхнах обратно в дупката и се превъртях към материалното без инциденти.

15. 1. 1959 г. Следобед.

Най-накрая вибрациите се появиха и аз се превъртях, за да изследвам отново дупката. Тя си беше там — на 180°. Бях малко нервен, когато си пъхнах ръката. После се засмях наум и се отпуснах. Казах си, че независимо какво ще бъде — ръка, нокът или лапа, аз съм приятелски настроен. Веднага една ръка хвана моята и я стисна, а аз върнах жеста. Определено усетих приятелското чувство от другата страна. Върнах се към материалното чрез превъртане, но с малки трудности. Във възбудата си забравих и въртенето, и сигнала за връщане към нормалното!

21. 1. 1959 г. Нощ.

Както и преди, опитах дупката отново. Превъртането ставаше равномерно, след започването на вибрациите. После напипах една ръка дълбоко в дупката. Достигайки и с другата ръка, нещо остро сякаш се вряза в дланта ми. Приличаше на кука за въдица, която продължи да се забива дълбоко в дланта ми, когато се опитах да я издърпам. Донякъде шокиран, най-накрая успях да я издърпам. Усещах като че ли „куката“ бе преминала през цялата ми ръка. Не бе непременно болезнено, но ефектът бе обезпокоителен. Превъртях се към материалното и погледнах физически дясната си ръка. Нямаше белези или болка (въпреки че усещането за проникване остана).

25. 1. 1959 г. Нощ.

Друг опит с дупката със същия модел на вибрации и въртене на 180°. Отново внимателно навлязох в дупката. Една ръка пак хвана моята и нежно я държеше (кука нямаше). После ръката притисна моята към една друга ръка. Бавно освободих втората ръка и започнах да я докосвам по-нагоре. Определено към ръката бе прикачено и рамо. Имах намерение да продължа опипването, но усетих, че вибрациите отслабват. Издърпах моята ръка и се превъртях към материалното. Нямаше никакви признаци на нужда от връщане към физическото, краката и ръцете ми не бяха изтръпнали, нямаше и странични шумове. Вероятно моментен звук е причинил връщането.

5. 2. 1959 г. Следобед.

Може би интересът ми към дупката бе оправдан. Подготвих достъпа си до нея по същия начин. Вибрации, обръщане на 180° и навлизане в дупката. Първоначално не почувствах нищо. Навлизах все по-дълбоко и изведнъж усетих, все едно съм потопил ръката си в гореща вода, проводник на електрически ток (най-точното описание). Мигновено я отдръпнах, преобърнах се и седнах физически. Материалната ми ръка бе изтръпнала и вкочанена. Нямаше и следа от лошо кръвообращение, причинено от позата на тялото ми. За около двадесет минути сковаността и изтръпването бавно изчезнаха.

15. 2. 1959 г. Следобед.

Правих опити с влизане и излизане във вертикално положение, въртях се из дупката. Събирайки кураж, се втурнах в дупката с бързо пълзене, точно както един плувец би се гмурнал през дупка под водата. Почувствах, че другата страна на дупката и стената бяха подобни на „моята“ страна. Опитах се „да видя“, но все още нямаше нищо освен дълбока тъмнина. Взех решение да се справя с проблема веднъж завинаги. Оттласнах се далеч от дупката и изпълних метода „протягане“ по посока, успоредно на дупката, но вън от нея. .
Започнах бавно да се движа, скоро настъпи рязко ускорение. Продължавах да се движа по-бързо. Имах слабото усещане за масаж по тялото. Движейки се, както изглежда с много висока скорост, продължих напред в очакване да „стигна“ някъде. След много дълго време, както ми се стори, започнах да се тревожа. Все още не „виждах“ нищо, нито пък чувствах нещо. Накрая се изнервих. Започна да пропълзява и страхът, че ще се загубя. Намалих скоростта, спрях, обърнах се и се протегнах назад по посока на дупката. Върнах се за същото време, за което бях дошъл. Вече се бях притеснил, когато забелязах светлина някъде напред в дупката. Гмурнах се към нея, преминах я, превъртях се и седнах физически. Времето на отсъствие бе три часа и петнадесет минути.

23. 2. 1959 г. Нощ.

Дупката е населена! Тази вечер (в седем и половина) преминах през вибрациите, въртенето на 180° и този път без забавяне се промуших вътре и застанах мирно. Веднага почувствах нечие присъствие. По-скоро усещах, отколкото виждах, че има някой. (Стори ми се мъж.) По някаква неопределена причина, която все още не съм разбрал дори и при спокойно премисляне, аз се успокоих, внимателно се отдалечих назад, преминах през дупката, превъртях се обратно към материалното и станах. Кой бе той? И защо действах толкова емоционално?

27. 2. 1959 г. Нощ.

Твърдо решен да открия повече (или дори един!) отговори за дупката, преминах през вибрациите и метода на превъртане на 180° и предпазливо се пъхнах в дупката. Все още бе черна и тъмна. Нямах неприятно усещане, нямаше ръце, нито пък нечие присъствие. Можех да усетя нещо твърдо под мен и затова се помъчих с всички сили да отворя очи и „да видя“. Успях и всичко се яви пред погледа ми. Стоях близо до една сграда (по-скоро обор, отколкото къща) в една околност, която приличаше на ливада. Помислих, че трябва да опитам да се извися в небето (съвсем тъмносиньо, без облаци), но сякаш не можех да се отделя от земята. Може би тук имах тегло. На около 30 метра имаше нещо като стълба и като се приближих, видях, че това всъщност е някакъв вид кула, висока около три метра. Като птица, нуждаеща се да излезе от стаята, аз се покатерих до върха на кулата, скочих, за да се отделя и бързо тупнах на земята с твърд звук! Предполагам, че съм се изненадал, като птичка, на която са вързали крилата.
Станах на крака и си дадох сметка колко глупаво съм постъпил. Не следвах точния път на процедурата. Дори и „тук“ правилата трябва да се спазват. Държах ръцете и краката си в обтегнато положение и тръгнах бързо. Движех се бързо над ливадата, наслаждавайки се на гледката и на изследването, когато изведнъж нещо летящо мина покрай мен. Обърнах се съвсем навреме, за да го видя как се провира през стената и дупката. Изплаших се, че по някаква причина това бе нещо, което можеше да премине обратно и да се опита да се настани в тялото ми, затова обърнах посоката на летене и се гмурнах в дупката. Твърде късно разбрах, че това, което съм мислел за дупка, е един прозорец странично на сградата — и после преминах през прозореца и попаднах в тъмното. Опипвах в тъмнината и намерих външния край на дупката. Минах през него, превъртях се и се установих във физическото си тяло.
Всичко изглеждаше нормално. Бях си на мястото, затова се върнах обратно! Вибрациите бяха все още достатъчно силни, превъртях се на 180°, вмъкнах се в дупката, преминах и излязох на светлина. Видях повече през това пътуване. Забелязах двама души — мъж и жена, седящи на столове близо до изхода на сградата. Не можах да осъществя контакт с мъжа, но жената (никакви други сведения за физиката й освен тези) сякаш знаеше, че съм там. Попитах я дали знае кой съм аз, но не можах да получа нищо друго освен чувство за познанство от нейна страна. Вибрациите започнаха да отслабват, затова се върнах обратно, гмурнах се в дупката, преобърнах се и седнах. Общото време на целия епизод бе четиридесет минути.
За какво биха послужили тези опити? Изчислени по номинална стойност, те в най-лошия случай прибавят нещо към необикновените халюцинации. В най-добрия — наблюденията показват пътя на усъвършенстването.
Първо — изглежда в писаната история няма нищо за такъв вид преживявания, за да послужат като сравнение. Тези случаи бяха не спонтанни, а съвсем преднамерено планирани и последователно повтаряни. Нещо повече, сигурно ще се окаже, че са уникални.
Второ — опитът се повтаряше по формула: (1) — установяване на вибрационно „състояние“; последвано от (2) — въртене на 180° и (3) — поява на „дупката“. Опитът бе повторен поне единайсет пъти.
Превъртането на 180° предлага интересни хипотези. Връзката с положението „извън фазата“ и забележимото идентично разместване в точно противоположната поза изисква вниманието на физиците. Изследванията за връзките между фазата и формата на вълната, приложени в този случай, могат да създадат една плодотворна теория.
Черната тъмнина на дупката е очевидно въпрос на ограниченост на моето „зрение“. По време на ранното експериментиране разсейването на виждането бе на базата на самовнушение, защото аз почувствах, че това бе принадлежност за поддържането на вибрационното състояние. Доказателството изглежда сочи това при успеха на виждането, когато реших да се опитам да гледам и това стана. Би било интересно наистина, ако бях използвал зрението си по време на дългия изследователски „полет“. Вероятно би могло да се научи повече.
Преживяването с „ръцете“ не се поддава на обяснение. Няма доказателства, че съм бил поставен в такова положение или че съм предположил това първо откриване на ръцете. Второ и последно — преживявания от този род все пак биха могли да се предизвикат от този източник. Но това не е начин да се отхвърля първото от тези чувства. Картичката с адреса би могла да попадне в класификацията на минали спомени, свързани с ръкостискането при първата среща. Все още не се е намерило обяснение и на „дълбаенето“ с „куката“ в ръката ми.
При други обстоятелства произнасянето на нечие име не е необикновено. Има множество записи на такива гласове без източник както в събудено, така и в спящо състояние. Различни теории са били формулирани, за да обяснят случая, но с частичен успех.
Най-интересен е докладът, включващ явното разкриване на моето проникване в дупката от една друга страна. В съответствие с публикуваните съобщения на други експериментатори, проникването в „дупката“ бе по-видимо за човек или интелект, намиращ се на някое друго място, отколкото в най-близката околност. Ако проследим пътя и на други такива съобщения, елементът време би бил идентичен. Нямам намерение да проверявам това по какъвто и да е начин.
Емоционалната ми реакция при срещата с „някого“ съдържа много от аспектите на мистично преживяване. Забележителното е, че почувствах непретенциозен екстаз, който дръпна спусъка на емоционалното освобождаване.
Това бе началото. Последваха серия експерименти. Те бяха забележителни с това, че съдържаха много данни и отхвърляха всякакво историческо обяснение. Любопитният интелект не може да обърка колективното преживяване с халюцинация.
Място III сумарно доказа, че е физически материален свят, почти еднакъв с нашия. Природната среда е същата.
Има дървета, къщи, градове, хора, предмети, изработени от човешка ръка, и всички принадлежности на разумното цивилизовано общество. Има домове, семейства, трудова дейност и хората работят, за да спечелят хляба си. Има пътища, по които се движат превозни средства. Има железопътен транспорт и влакове.
Сега за думата „почти“. Първоначалната ми мисъл бе, че Място III е някаква неизвестна за мен част от нашия свят. Имаше всички белези да е така. Обаче едно по-задълбочено проучване показва, че то не би могло да бъде нито настоящето, нито миналото на нашия свят на физическата материя.
Не съществуват научните открития. Там няма електроуреди. Няма електричество, електромагнитни вълни и всичко друго от този вид. Не съществуват електрическото отопление, телефонът, радиото, телевизията или електрическата енергия.
Не са открити двигателят с вътрешно горене, газта или петролът като източници на енергия. Използва се обаче механичната енергия. По-внимателното проучване на един от локомотивите, който теглеше въжето на старомодно изглеждащ пътнически вагон, показа, че той се задвижва от парна машина. Вагоните изглежда бяха изработени от дърво, а локомотивът от метал, но с различна форма от съвременните наши машини. Коловозите бяха доста по-малки от стандартните, по-малки дори и от планинските теснолинейки.
Наблюдавах детайлно обслужването на един от локомотивите. Нито дърва, нито въглища се използваха като източник на топлинна енергия за производството на парата. Вместо това огромен, приличащ на голяма каца контейнер, бе плъзнат внимателно под бойлера, закрепен и задвижван от малък карт към сграда с масивни дебели стени. Контейнерът имаше на върха си издутини, подобни на тръби. Мъже, работещи зад защитни екрани, осъществяваха придвижването, непреднамерено предпазливи, като не допускаха да бъдат невнимателни, докато контейнерите не бяха безопасно вкарани в сградата и вратата затворена. Съдържанието на контейнерите бе „горещо“, получено или от нагряване, или от излъчване. Действията на техниците сякаш показваха последното.
Улиците и пътищата са различни и отново принципната разлика бе в размерите. „Алеята“, по която се движат превозните средства, бе около два пъти по-широка от нашите. Тяхната версия на нашия автомобил е доста по-обемиста. Дори и най-малката кола притежава единична седалка, на която едновременно могат да седнат пет-шест души. Стандартната кола има едно-единствено фиксирано място — това на шофьора. Останалите седалки твърде много наподобяват столове за всекидневна, разположени около помещението, чиито размери са горе-долу четири и половина метра на шест. Използват се колела, но без автомобилни гуми върху тях. Управлението става с малък хоризонтален лост. Енергията за движение се съхранява някъде в задната част. Движението им не е много бързо, някъде около двайсет и пет до трийсет километра в час. Движението не е натоварено.
Навиците и обичаите не са като нашите. Малкото, което бе старателно събирано, съдържа историческа среда с различни случаи, имена, места и дати. Въпреки че етапът на човешката еволюция (съзнателната мисъл представя обитателите като хора) изглежда идентичен, техническата и обществената еволюция не са съвсем същите.
Главното откритие стана много скоро след като събрах кураж да разширя експедициите в Място III. Въпреки по-предишните твърдения, хората не знаеха за присъствието ми, докато не срещнах един, който единствено може да бъде описан като „аз“, който живее „там“. Започнах съвсем непреднамерено да се сливам с него временно. Едничкото обяснение, което мога да измисля, е, че аз, напълно съзнавайки, че живея и съществувам „тук“, бях привлечен и веднага започнах да обитавам тялото на човек „там“ отиването ми в място III, съвсем като самия мен.
Когато това се случи и отиването ми в Място III започна да става автоматичен процес, аз просто се пренесох в „неговото“ тяло. Когато временно го измествах, не успявах да разбера за присъствието на някакъв ум. Сведенията за него и неговата дейност и миналото му получих от семейството му. Макар да знаех, че „аз“ не съм „той“, обективно можех да следвам емоционалните пътеки на миналото му. Любопитен съм да узная какви ли притеснения съм му създал, в резултат на периодите на амнезия, причинени от моето натрапьане. Някои от неканените ми посещения сигурно много са го обезпокоили.
Ето и неговия живот: „Аз“ Там — при първото си посещение без покана заварих един много самотен човек. Той не бе имал големи успехи в своята област (архитект, който работеше на договор) и не бе много общителен. Произхождаше от обществена група с нисък доход. Успял е да се образова в нещо като полувисше училище. По-голямата част от младостта си е прекарал в голям град и на обикновена служба. Живял е на втория етаж в къща със стаи под наем и е ходел на работа с градския транспорт. Градът е бил непознат за него и той не е имал много приятели. (Автобусът, с който той пътуваше този път, бе случайно много широк — седалка с осем места и други седалки зад шофьора, достатъчно високи, така че всеки да може да наблюдава наоколо и напред.) Първото ми натрапване му причини чувството, че слиза от автобуса. Шофьорът го погледна подозрително, когато аз се опитах да си платя таксата. Изглежда никой не си купуваше билет.
Следващото неканено посещение направих по време на емоционална криза. „Аз“ Там срещнах Лиа, богата млада жена с две деца — момче и момиче, и двете под четиригодишна възраст. Лиа бе тъжна, замислена и някак потисната личност, която изглежда бе преживяла някаква огромна трагедия в живота си. Това имаше връзка с бившия й съпруг, но не бе ясно. „Аз“ Там я срещнах съвсем инцидентно и бях дълбоко привлечен от нея. Двете деца откриха у него приятен събеседник. При първата среща Лиа не прояви голям интерес. Тя откликна най-силно на неговото внимание и проявената топлота към децата.
Не след дълго се състоя неканеното ми гостуване точно, когато Лиа и „Аз“ Там бяха уведомили приятелите си — нейните приятели, че ще се „женят“ (това има малко по-различно съдържание). Между приятелите се получи известно смайване, дължащо се на факта, че са изминали само три дни (?) откакто някакво много важно събитие се е случило в живота на Лиа (развод, смърт на съпруга й или някакво физическо отклонение). „Аз“ Там бях силно запленен, а Лиа все още бе тъжна и вглъбена в себе си.
При едно по-следващо посещение без покана Лиа и „Аз“ Там живеехме в къща с полупасторална околност. Къщата бе разположена на ниско възвишение, имаше високи правоъгълни прозорци и много широки врати, почти като на пагода. Железницата се извиваше по хълма на около триста метра разстояние от къщата. Гъста зелена трева покриваше хълма чак до стълбите на къщата. Зад нея „Аз“ Там имах офис, едностайна сграда, където той работеше.
В този случай Лиа влезе в офиса и се приближи точно до бюрото в момента, когато аз замених „Аз“ Там.
— Работникът иска да вземе назаем някои от твоите инструменти — каза тя.
Погледнах я с празен поглед. Не знаех какво да отговоря, затова я попитах какъв е този работник.
— Мъжът, който работи на пътя, разбира се. — Все още не бе доловила, че има нещо нередно.
Преди да си дам сметка за ефекта, който биха произвели думите ми, казах, че никакъв човек не работи на пътя. Погледна ме втренчено с нарастващо подозрение. Не бях съвсем наясно какво точно трябва да направя, затова напуснах тялото и се върнах през дупката.
Друго такова неканено посещение, пълно със събития, стана, когато „Аз“ Там създадох неговата лаборатория. Той не бе напълно квалифициран, за да направи изследване, но бе решил, че може да достигне до някои нови открития. Той бе (вероятно с помощта на богатството на Лия) взел една доста висока складова сграда, разделена отвътре на малки стаи и там правеше някакви опити. В средата на един от експериментите аз го замених в тялото му, но не можех да пресметна какво е следващото в обичайната му програма. Точно тогава влезе Лиа с посетители. Искаше да покаже какво точно работи той в ремонтираната сграда. Аз (в тялото на „Аз“ Там) стоях, неспособен да отроня и дума, когато Лиа ме помоли да им разкажа за естеството на работата.
Донякъде объркана, Лиа отведе двамата в друга стая. Подвоумих се дали веднага трябва да ги последвам. Постарах се да „доловя“ начина, по който той си вършеше работата. В най-добрия случай успях да разбера, че той се опитваше да усъвършенства нови форми на театрално представление, проектирайки декори за театрални сцени, осветление, постановки. Всичко това той вършеше, опитвайки се да направи гледането на театрална пиеса едно чисто субективно изживяване. Само с този частичен успех в неговото припомняне напуснах тялото му, когато чух, че те се връщат. Исках да предпазя живота му от допълнителни усложнения.
Друг случай на натрапване в чуждото тяло стана по времето, когато те прекарваха отпуска си в планината. „Аз“ Там, Лиа и двете деца се возехме всеки на самозадвижващо се возило на един ветровит планински път. Вече описах какво представляват тези превозни средства. По невнимание „поех управлението“ на неговото тяло точно когато те бяха стигнали подножието на един хълм и започваха да изкачват следващия. Незапознат с устройството, направих опит да се изкача на следващото възвишение. Скоро се изтърколих извън пътя и паднах в купчина с мръсотии. Останалите изчакаха отново да поема пътя, а аз промърморих, че има и по-добри начини за разходка. Това дръпна спусъка на нещо в съзнанието на Лиа и тя притихна. Защо, не знам. (Сигурен съм, че „Аз“ Там знаех причината.) Опитах се да й обясня, че не съм този, за когото ме мисли, но си дадох сметка, че по този начин само влошавам нещата още повече. Върнах се при дупката, а оттам към материалното си тяло.
При по-късните ми неканени посещения „Аз“ Там и Лиа никога повече не пътувахме заедно. Той бе постигнал известен успех, но бе направил нещо, което бе отблъснало съпругата му. Останал сам, той бе мислил за нея непрекъснато и дълбоко съжаляваше за слабостта си, която я бе разочаровала. Веднъж я бе срещнал в голям град и я бе помолил да му разреши да я посети. Тя бе отговорила, че ще му даде тази възможност, за да види как вървят нещата. Тя живееше в малък апартамент на третия етаж в една сграда, под наем. Той бе обещал да дойде.
За нещастие „Аз“ Там загубих адреса, който тя му даде, и при последното ми вмъкване в тялото му той бе един самотен и разстроен човек. Сигурен бе, че Лиа ще изтълкува загубването на адреса като незаинтересуваност от негова страна и пореден случай на неговата нестабилност. Работеше, но прекарваше свободното си време в търсене на Лиа и децата.
Какво е заключението? От гледна точка на нещо по-малко от идилични обстоятелства, то едва ли би могло да се определи като бягство от действителността посредством подсъзнанието. Нито пък е начинът на живот, който някой би могъл да избере, за да се наслаждава за чужда сметка. Човек може само да се отдаде на размисъл, а теориите му сами по себе си трябва да предложат неприемливи за днешната наука познания. Въпреки че „двойнствената, но разнообразна“ жизнена дейност би могла да доведе до ключа за разрешаване на въпроса „къде“ за Място III.
Най-важната презумпция е, че Място III и Място I (Тук- Сега) не са едно и също нещо. Място III не е по-напреднало, а вероятно дори там науката е на по-ниско равнище. В нашата история няма такъв етап, когато науката да е била на етапа на развитие в Място III. Ако Място III не е нито известното минало, нито пък настоящето, а не е и евентуалното бъдеще на Място I, какво е тогава? Не е част от Място II, където само мисълта е нужна и използвана.
Може би то е паметта, расова или друга, на цивилизацията на материалния свят, която предшества историята. Би могло да бъде и друг тип земен свят, разположен в друга част от вселената и приемлив по някакъв начин чрез умствени манипулации. Може би е антиматерия, дубликат на материалния земен свят, където ние сме същите, но различни, оформяни заедно част по част от сила, която е извън настоящото ни разбиране.
Д-р Леон М. Ледерман, професор по физика в Колумбийския университет, твърди: „Основите на физиката се състоят изцяло от знанието за космоса на буквалния антисвят на звездите и планетите, съставен от атоми на антиматерията, което означава — отрицателни ядра, заобиколени от положителни електрони. Сега можем да приемем интригуващата идея, че тези антисветове са населени с антихора, чиито антиучени са вероятно сега дори много развълнувани, откривайки материята.“
Р. Монро


http://neonula.blogspot.bg/

Структура на Антисвета


Ако в многомерното пространство на Земята има финоматериални светове на доброта и състрадание (Нирвана – свят на Единство и Любов), то, разбира се, непременно трябва да съществуват (и съществуват!) също така и светове с диаметрално противоположни качества, явяващи се огледално изображение на висшите светове, но КАТО ЧЕ ЛИ с обратен, минусов знак.

Такива реални в условията на своята измерност пространства, космически сили и съзнания, които условно – от гледна точка на Божествения морал – могат да се характеризират като активни носители на деструктивните вибрации на злото, ние опростено наричаме „Антисветове”. (По чисто външни вибрационни признаци нашият физически свят също може по-скоро да се отнесе към числото на демоническите светове или антисветовете.)

По външни усещания те се асоциират с вибрациите на кафявия и мръсно-червения цветове и изпълняват в икономиката на Вселената своята полезна функция, служейки под формата на разклонени и сурово организирани системи за преработка на деградиращата, разлагаща се астрална материя. Антисветът е крайно необходим като звено в общата механика на Космоса за създаване на различни по качество препятствия пред развиващите се космически съзнания, тоест като „духовен стимулатор”, по своему ускоряващ еволюцията на съзнанието.


               

Антисветът не е съюз от отделни личности. Това е грандиозен, отлично организиран и изключително приспособен към деструктивните условия на съществуването механизъм, непознаващ физически граници и разстояния, с лекота подчиняващ на себе си несъвършените съзнания и личности от числото на човечеството. Всяка личност е беззащитна пред силите на Антисвета едва тогава, когато изобщо не осъзнава висшите нива на вибрации в ноосферата на Земята и самата си роля в съществуването на всичко живо.

Антисветът на планетата Земя – това е цивилизация, притежаваща по-ниско ниво на развитие, отколкото висшите светове, но заставяща при все това всички останали цивилизации на Космоса да се отнасят към нея с особено внимание. Цивилизациите на Антисветовете, в противовес на „Лигата” на цивилизациите от Светлия Пръстен, са обединени вътре в своя Тъмен Пръстен в т. нар. „Черен Конус на Тъмнината”, активно борещ се за разширяване на властта на силите на Тъмнината в Космоса.

              

Покрай Земята Черният Конус на Тъмнината има множество материално изразени медузообразни по форма центрове, без които съществуването на „тъмните” цивилизации би било невъзможно. Тези центрове са разположени основно по периферията на космическите обекти, получили при нас названието „черни дупки” (виж книгата “Душата и Космосът”), и за съзнание, непритежаващо специфични по вибрациите си античастици, да се доближи невидимо към тях е практически невъзможно – нито физически, нито енергийно. Затова те представляват мощна сила, с която другите цивилизации в Космоса не могат да не се съобразяват.

Но даже ако това беше възможно, според космическите Закони Антисветът не може да се унищожи, тъй като всичко във Вселената се намира в движение и без едната от двете съзидаващо-разрушаващи видове сили просто не би могъл да съществува. В Космоса се извършва постоянен и своеобразен обмен на тези сили: ако на даден етап най-много деструктивни енергии са съсредоточени, да речем, в района на нашата Слънчева система и редом с нея, то това означава, че в други пространства на нашата Вселена тези нискочестотни вибрации единна Енергия са представени в значително по-малки количества, а значи – там са създадени благоприятни енергийни условия за творческо проявление на светлите, съзидателни сили.

Освен това антиките не нарушават (поне не явно) още едно от основните космически правила: те проявяват своята активност само на тези космически обекти, които не се отнасят нито към едната от техните високоразвити цивилизации, обединени в „светли” и „тъмни” космически йерархии, и вземат само това, което все още не е достигнало достатъчно ниво на еволюционно развитие и не принадлежи (все още) никому.

Антиките имат просто потресаващи способности и възможности да се приспособяват към определени галактики и други ъгълчета на Вселената, влизайки в ролята на най-мощни енергийни вампири и паразити. Те много ценят и треперят за всеки от своите членове, с изключение може би на някаква категория недоразвити видове.

Техни материални центрове има навсякъде, където това изискват обстоятелствата, както и техни енергийни представители, тъй като самите им главни структури фактически не са способни да се преместват в пространство-времето. Твърде много от принципите на организация и работа висшите цивилизации са заимствали именно от антиките.

Ще добавим също така и това, че степента на развитие на всяка цивилизация в Космоса се определя не само от нивото на наличната информация, но и от нейната способност и възможности да натрупва и използва за своите цели както „грубите”, така и „фините” енергии на обкръжаващото пространство. Колкото по-широк е този диапазон, толкова по-висок е потенциалът на дадената разумна формация.

Ноосферата на Земята – това е огромно количество светове с множество измерности на пространството. Земята – това е относително неголяма космическа Същност с могъщ интелект, а това, което от множество учени се смята просто за „човешка популация”, в действителност е „космическият мозък” на тази планетарна Същност. Всеки от хората е зает с решаването само на своите лични локални проблеми, без да осъзнава свръхзадачата на своето въплъщение, което се осъзнава от твърде малък брой хора.

Именно това поголовно невежество използват силите на Антисвета, които на Земята съществуват само като енергоструктури, използващи за своята жизнена дейност енергийния потенциал на определени групи хора и по-рядко – на отделни необикновени личности. Те прекрасно владеят духовната мимикрия и хипнозата и могат свободно да извикват в съзнанието на човек или на цяла група хора всякакви видения, затова да се говори за тяхната земна форма на въплъщение е много трудно.

Отчитайки достатъчно тесния и специфичен диапазон от потребяваната от тях енергия, може с достатъчна точност да се каже, че човечеството представлява интерес за тях само като потенциално активен (все още) източник на жизнено необходимия им вид енергия, затова те по никакъв начин не са заинтересувани от нашето духовно развитие и еволюция, тъй като това неизбежно ще доведе до качествено подобряване на самосъзнанието на човечеството и, следователно, до изтощаване на един от най-мощните за антиките източници на енергия.

Предстоящото духовно и енергийно преображение на Земята и човечеството ще сложи край на продължителното паразитиране, тъй като на Новата Земя просто вече няма да има източници за психическа транслация на нискочестотни духовни вибрации. Ето защо всички сили на тъмнината сега се вдигат срещу всяка духовна активност на силите на светлината и даже проявяват крайна агресивност в опитите си да запазят своята власт над максимално количество човешки души.

Тук привеждаме всички сведения, които имаме за тази земна цивилизация, която милиони години живее рамо до рамо с човека и има най-пряко и непосредствено отношение към зараждането на земното човечество в Космоса като хуманоиден вид съзнание.

Оскъдността на информацията за антиките, независимо от всички наши усилия, се обяснява с действието на един от космическите закони, а по-точно правилото, чийто смисъл се свежда до това, че всеки в Космоса, независимо от нивото на развитие на съзнанието си, е свободен да говори за себе си само това, което той смята за необходимо, и да се разкриват чужди тайни може само със съгласието на заинтересуваната страна. В противен случай всеки космически изследовател е принуден да се ограничава само с общоизвестния обем информация за интересуващия го обект.

Антисветовете на нашата Слънчева система имат девет главни енерго-информационни сфери, свързани помежду си в точна и строга система за взаимоподчинение или йерархия. Трите най-мощни от тези сфери са разположени вътре в три други планети и от гледна точка на отрицателния интелект те се смятат за най-висшите същества от 13-ия свят.

Антисветовете, в една или друга степен, са разпространени в множество галактики и имат свои центрове практически на всички звездни системи в материалната Вселена, но в нашата система съществуват прекрасни условия както за ускореното духовно развитие на съзнанието, така и за неговото стремително еволюционно падение.

Земната област на Антисвета е ядрото на цялата система, създавана от демоничните сили на т. нар. „Кафяв свят” в противовес на Божествените сили на Космоса, претендирайки за максимално възможното им заместване. На Земята практически на всяка култура и даже на всяка страна съответства напълно определена подземна цитадела на демонични сили или някакъв антиполюс, активно влияещ върху всички събития, ставащи в една или друга точка на нашата планета.

Най-известната сфера на този свят, където се извършва преработката или унищожаването на отживялата материя, погрешно наричат "ад", но това е невярно, тъй като това, което всъщност представлява тази сфера, не е свързано пряко с „местата-страдалища” за развъплътилите се човешки души в тяхното следсмъртно съществуване, а представлява обширно другоизмерно обиталище за повечето демонични същества – истинските стопани на долните слоеве от чистилището на Луната, магмата и ядрото на Земята. Тази сфера също така частично се разпространява и над някаква най-груба част от вибрациите на промеждутъчния свят на инстинктите, както и над най-низшите подпланове на астрала на Земята, за които ще става дума по-нататък.

Най-желаната и удобнопреработваема за антиките енергия е тази, която се изработва от човешката психика в ситуации, спомагащи за възникването на такива емоции като страх, ненавист, злоба, завист, кръвожадност, лъжепатриотизъм и т. н., и т. н. Наистина в районите на етнически и междунационални конфликти, по време на войни и сражения, катастрофи и катаклизми винаги се наблюдават огромни и мощни изхвърляния на тази груба енергия.

Антиките не само вземат активно участие в подготовката и разгарянето на тези политически събития, но и с всички средства се стараят да поддържат в тези „горещи” точки на нашата планета висока температура на „кипене”. Под техен непрестанен контрол се намират всички главни предни постове на световната политика и икономика, религия и наука.

В Антисвета управляват демоните на големите градове на нашата планета, във висша степен представляващи особена опасност не толкова за физическото съществуване на човека, колкото за неговата душа. Човечеството трябва да бъде много внимателно в своите изследвания на земните недра, защото колкото по-близо до повърхността на Земята – толкова по-плътно е съсредоточено в нейното четириизмерно пространство населението на Антисвета.

Цялото живо финоматериално население на астрала е строго разпределено, съгласно своите енергийни характеристики и качества, по цялата многомерна екватория на магнитосферата на Земята – в пределите на ноосферата и квантосферата. Плътното тяло на планетата, започвайки от 4-5 километра от повърхността надолу, почти до половината на радиуса на Земята е заселено с антики.

Земята, както впрочем и живеещите на нея хора, има финоматериална кристална структура, напомняща с нещо структурата на елмаза, а някои нейни участъци – енергоструктурата на кремъка. Ядрото се състои от елементи, много от които са все още неизвестни на нашите учени. И с увеличаване на дълбочината по направление към ядрото температурата навсякъде се повишава, без да се смятат точките на Северния и Южния полюси, както и двете точки по нулевия меридиан, където температурата до определено ниво се понижава.

Хората от Земята трябва да знаят, че буквално „под техните крака”, в невъзприемаема от физическите органи на чувствата плоскост на пространството, в голямо количество се разполагат невероятно огромни по човешките мерки финоматериални градове, технически и научни съоръжения, преработващи лаборатории и производствени предприятия на антиките, технологически и технически обзаведени на такова високо ниво, за което ние сега можем само да мечтаем. Тяхното енергийно име е ХОАХИ.

Пространството на Антисвета представлява сфери на много нива, явяващи се основа за образуването на две-, три- и четири-измерните анти-светове. И макар ние да говорим за присъствие на триизмерно измерение при антиките, следва да се има предвид, че количеството времеви координати в тяхната триизмерна „реалност” е значително повече, отколкото при нас, и затова не можем да виждаме или усещаме редом със себе си присъствието на тези антики, които, както и ние, по своему усвояват физическата област на материята на Земята.

За начало да разгледаме двуизмерния свят, доколкото за човека той е още по-непонятен и тайнствен от четириизмерния, в който макар и понякога, но все пак имаме възможност да сме, намирайки се извън физическото си тяло, по време на осъзнато излизане в астрала или по време на сън. За всяко хуманоидно съзнание процесът на неговото влизане в този свят на духовен задух и празнота, създаден от само две пространствени координати, е непредаваемо тягостен поради непоносимо мъчителното усещане, наподобяващо усещането при много силно стягане в тесен и стегнат корсет.

Колкото по-малко са пространствените координати, толкова по-плътна е материята. В условията на плътната и полупрозрачна среда на двуизмерния свят не можеш нито свободно да се движиш, нито възвишено да чувстваш, без да имаш някакви духовни стремежи, а може само отчуждено и бавно, с непонятно упорство да си пробиваш път през лепкава и до краен предел уплътнена материалност. „Средата на обитание” на съзнанието, пребиваващо в двуизмерния свят, много отдалечено напомня „течен въздух”, но с голямо преобладаване на сероводород и много висока за човешкия организъм плътност.

„Почвата” в този груб свят е толкова здрава и твърда, че по качество може да се сравни само със стомана. Релефът тук е съвършено плосък и лишен от даже съвсем жалка растителност.

Съществата от двуизмерния свят, пребивавайки в Антисвета, се намират като че ли във въплътено състояние, а след смъртта си попадат в ужасния едноизмерен свят на т. нар. „Дъно”, където са принудени да се обличат в новото си едноизмерно тяло – най-плътното от всички възможни на Земята, и където съзнанията изпитват неподдаващи се на нашето въображение страдания.

Духовните монади на тези антики постоянно се намират във висшите слоеве на кафявия свят. На Дъното също (с цел сплашване и подчинение) се спускат след физическата си смърт и душите на въплътените на Земята от Антисвета личности – изпълнителите на специални тъмни мисии.
На Дъното, в едноизмерния свят, душата на демона представлява нещо, отдалечено напомнящо тънка и плоска черна линия на едва пулсиращо от живот съзнание, което по тайнствен начин продължава да съхранява в това състояние нещо, което напомня зрение и даже осезание.

Изключителната плътност изключва практически каквато и да било възможност за придвижване и общуване на съзнанията на едноизмерните „реалности” помежду си, което им оказва такова силно въздействие, което не може даже отдалечено да се сравни с нито едно от най-жестоките душевни изпитания в чистилището.
Това състояние е свързано с необходимостта поне някак емоционално да се придвижваш в тази чудовищна плътност, за да избегнеш пропадане в засмукваща пространствено-енергийна яма, водеща към още по-грубо място – Дъното на галактиката. Такива места в пределите на материалната вселена са огромно количество.

Собствено всяка планета освен тези, чиито финоматериални глобуси са изцяло свободни от присъствието на разрушаващите деструктивни енергии, притежава такова Дъно, но всички тези места се обединяват в една точка, намираща се там, където са струпани всички демонични сили на галактиката – в планетната система на звездата, известна на Земята под названието „Сърцето на Скорпиона”.

Ще напомним, че законът за кармата е един за всички – и за планетарните богове, и за демоните, затова в дадения случай той насочва своето острие против самите мъчители, които по време на своето въплъщение в Антисвета попълват своите жизнени сили за сметка на грубата астрална енергетика на страдащите в ада и чистилището човешки души; същевременно за сметка на страданието на същите тези демони на Дъното възстановява своята енергетика самият Луцифер.

И демоните са принудени да търпят тези мъки, защото да въстанат против тях означава да тръгнат против самия Сатана, когото те макар и да ненавиждат, но все пак го ненавиждат не до степента, в която ненавиждат Бога, за Когото всички те, освен някои от най-висшите им жреци и управители, имат най-смътна представа като за световен тиранин и ненаситно вселенско чудовище, което е по-страшно и всемогъщо даже от самия Сатана.

Такова примитивно понятие имат те и за Иисус Христос, паметта за слизането на Когото във фините слоеве на астрала преди две хиляди години (по земното времеизчисление) още е жива и за духовното противостояние на Когото те слушат от своите жреци. Иисус те възприемат като Анти-Сатана, които иска да пороби принадлежащите им светове и навсякъде да въведе своите "ужасни" ангелски, недемонически закони. Разбира се, не си струва да се удивляваме на това – Антисветът затова е Антисвят, защото в него всичко е обратно и наопаки в сравнение с висшите и духовните светове.

Дъното на Антисвета е създадено от могъщите цивилизации на Тъмния Пръстен още преди възникването на органическия живот на нашата планета и има най-плътната от всички възможни нейни състояния материя. Подобна плътност имат само такива космически тела в нашата Галактика като т.нар. „бели джуджета”.

В началото, както вече беше споменато, тъмните разчитали да заемат цялата повърхност на Земята, а когато не им се отдало да направят това поради вмешателство на Йерарсите от Пръстена на Великото Светене, те се постарали да включат в сферата на своето обитание и пряко влияние на съзнанието практически цялата вътрешна част на нашата планета – долните слоеве от земната кора, магмата и ядрото.

Когато на повърхността на Земята започнало стремително да се развива животинското царство, всички сили на високо развитата наука, в частност на генетиката и генното инженерство, те насочили към всецяло подчиняване и овладяване от съзнанията, усвояващи грубата Материя с помощта на астро-физическите обвивки на животните, което с времето имало пълен успех – практически всички видове и класове животни, а също и някои разновидности на стихиалите и елементалите на природата попаднали под тяхно ръководство и владичество.

А и самите земни животни били създадени фактически от тях по „образ и подобие” на самите антики. Значителна част от човешките съзнания и досега продължава да одухотворява физическите форми, съхранили се след многобройните потопи и планетарни катастрофи и явяващи се продукт на генното инженерство на космическите цивилизации от Антисвета.

В астросома на такива хора след тяхната физическа смърт веднага се проявява енергийна „опашка”, построена от низши кармични типове енергия – наследствен признак, говорещ за принадлежността на такова съзнание към цивилизациите на Антисвета. Освен това сред „коренните” обитатели на Антисвета има не само опашати и рогати, но и значително по-необичайни за нас по външния си вид и страшни на вид представители, способни да поразят даже най-смелата човешка фантазия.

Както вече казахме, сред тях има и такива чисто земни раси, които, както и посочената от нас част от човечеството, по някои причини също са излезли от елементалното животинско царство, съхранявайки в себе си много черти и навици от своите животински предци. Даже самият дявол на огромната си глава има мощни и дебели, приличащи на бичи рога. Тези, които водят своето начало от чифтокопитните – бикове, биволи и т.н., много се гордеят със своя произход и сходство с дявола, смятайки себе си за най-хубавите и красивите, което напълно съответства на еталона за красота на Антисвета.

Както и при ангелите, в Антисвета също има огромен щат от така наричаната психологическа служба, където се приемат основно високоорганизирани съзнания от представителите на „котешката” раса, притежаващи много висок интелектуален потенциал, а също така и огромно търпение и устойчивост, самообладание и издръжливост, скрупульозност и изобретателност.

Последното качество, в съчетание с изфинена хитрост и отлично познаване на човешката психика, е особено важно при тяхната работа с въплътените хуманоидни съзнания, защото главната задача на такава служба е да изкушава, подстрекава и с всички достъпни методи – до пряко внушение, да провокира хората от курираната група към всякакви отрицателни по отношение на другите хора мисли и действия, като внушава на всеки от тях да прави всичко против своята Съвест, подтиквайки към всевъзможни простъпки и съблазни.

„Добре” или „зле” е това за човека? Лично аз смятам, че от гледна точка на еволюционния растеж на съзнанието в това няма нищо лошо, като се отчита патологически извратеното състояние на по-голямата част от човечеството и крайната необходимост от най-скорошно избавление от т. нар. „синдром на Луцифер”, основа на който са егоцентризмът и егоизмът. Затова според мен всички методи, спомагащи за самопроявлението на грубите животински начала в личността, водещи към самоочистване и осъзнаване от човека на необходимостта от самоизбавление от тези пороци, забавящи духовния растеж на съзнанията, могат да се смятат за полезни и еволюционно оправдани.

Спецификата на работата на психолозите-антики е такава, че ако са избрали някого от хората за изпълнение на едно или друго дело, те се хващат в него с мъртва хватка и трябва да си наистина светец, за да съумееш да излезеш от техните най-фини и най-сложни мрежи. Така, преследвайки своите цели, те могат отначало да снабдяват човека с интересна и достоверна информация за интересуващия го предмет, да го увличат с възможността практически много бързо да постига желаните резултати в сферата на своята дейност, да откриват множество екстрасензорни способности: телекинеза, ясновиждане, левитация, телепатия и др.

Във всеки конкретен случай се разиграват най-неочаквани ходове и “постановки” в зависимост от това какви слабости притежава личността: стремеж към власт, желание за слава, жажда за пари, за материално обогатяване, разкош, за удовлетворяване на извратени сексуални наклонности, жажда за мъст и т.н. След като личността бъде „купена” срещу предложените ú по един или друг начин подкупи и в максимална степен прояви и разкрие пред своето обкръжение своята „гнила вътрешност”, всички тези неочаквани възможности и наклонности спадат до нулата, давайки на човека възможност да поразмишлява „край счупената стомна” за станалото и да се опита да направи за себе си съответните морални и нравствени изводи. В зависимост от качествата на тези изводи, направени от психолозите-антики, се построява по-нататъшната им работа с техния подопечен.

Всеки род или раса антики има свои основания да се гордее със своите предци-животни, като предполага, че именно те са внесли най-голяма лепта в създаването на човешката цивилизация и че именно техните предци са дали началото на „най-добрата” част от човечеството. Затова там се водят най-сериозни научни дебати и всевъзможни исторически проучвания. Всяка от расите се опитва да докаже, че именно нейните качества са най-важни и основополагащи. Така например, „козлите” най-много ги ценят за техните хитрост и прозорливост, „котките” – за изключителната им приспособимост и хитрост, „летящите змии” и „дракони” – за тяхната мъдрост, уравновесеност и разсъдителност.

На всички контролно-пропускателни пунктове и извънвремеви портали, съединяващи Света на антиките с другите многомерни светове, основно преобладава бившият „кучешки народец” – космат и опашат, със скандални озлобени характери и подозрителност, ревностно и добросъвестно носещи своята служба. По принцип, в своето мнозинство, те не са така сърдити и злобни, каквито искат да изглеждат – просто тези качества се ценят тук значително повече, отколкото любовта, мекосърдието и отзивчивостта.

Затова душата, спуснала се до нивото на външните граници на Антисвета, с нищо не може да се откупи, нито да измоли нещо от такива стражи, тъй като ревностността и усърдието, умението да се подмазват и угаждат на началството – ето главните качества на тази категория антики, определящи цялата им кариера, положение в обществото, привилегии, а значи – и самото качество на техния живот. Поддалият се на такива уговорки веднага се подлага на наказания, значително по-жестоки от подготвените за падналата ниско човешка душа.
Човекът, току-що родил се, заема на финия план определено ниво, съответстващо на степента на заработените от него в миналите му въплъщения духовен потенциал и интелект. В течение на целия си по-нататъшен живот, в зависимост от това върви ли той на повода на куриращия го психолог-антика или слуша гласа на собствената си съвест, неговият ангел-хранител се старае да го удържа от необмислени постъпки и решения и в резултат той или преминава на по-високо ниво вибрации на своето съзнание, или се спуска няколко нива „надолу”, с това попадайки във все по-голяма зависимост от Антисвета.
Да се издигнеш е много трудно, защото това е свързано с огромен разход на духовна енергия, която, освобождавайки се, поставя човека в уязвимо положение и след това много бавно може да се допълва, но затова пък – при правилни реакции и взети верни решения, след това се образува в значително по-големи количества и подобрено качество, издигайки по такъв начин съзнанието на по-високо еволюционно ниво при по-нататъшното му съществуване. При това подемът винаги е свързан с така зле понасяните от личността страдания и лишения, с ограничаване претенциите на низшия „аз” и необходимостта от самопожертване.

За да се издигнеш във висшите светове, трябва докато си жив, да имаш духовното мъжество, без съжаление и жалост да отхвърлиш от себе си прекомерната част от земните ценности и ненужните вехтории, иначе просто няма да има къде да сложиш духовните ценности. Възходът в духа винаги е непрост и обикновено е тежък. За всяка такава крачка трябва мъжество, а то не се ражда от нищото, изисква се определена морална, нравствена и психическа подготовка, изисква се твърдата увереност да вървиш именно по този път, която се изработва само в резултат от стотици продуктивни въплъщения.

Затова от всеки хиляда човека само една въплътена човешка душа намира в себе си сили за неотклонен духовен подем, а останалите 999 души едва се задържат на повърхността, безволно мятайки се във водата на материалното тресавище и обилно сърбайки „мръсотията” на своето греховно съществуване или неудържимо потъват, като постепенно се спускат на самото Дъно. Да се пада, естествено, е и по-просто, и по-леко, защото колкото повече низши енергии отделите в окръжаващото ви пространство, толкова повече от тази енергия под формата на груби и тежки вибрации ще се върнат във вас и с цялата си антимировска сила ще задърпат към Дъното вашата несъзнателна душа.

Във връзка с гореказаното става ясно, че на всяко ниво на човешкото съзнание съответстват и специалисти-психолози – както в горния ангелски свят, така и долу – в демоничния Антисвят, които прилагат по отношение на своите подопечни средствата, съответстващи само на това ниво. Ако не помагат подсказките под формата на натрапчиви мисли и идеи, то могат да се прилагат и внушения, хипноза, чак до обсебване – до частично изтласкване на душата от физическото тяло по време на нейния хипнотичен сън и до несанкционирана замяна на нейната демонична същност от Антисвета.

За целта се използва огромната армия от паднали души – МАФЛОЦИ, деградирали в своята еволюция вече до последния стадий, душите на самоубийците и жертвите на нещастни случаи, неуспели в пълна мяра да се наситят на своето земно въплъщение, а също така и специално въплътените в човешки тела антики, заемащи у нас най-разнообразно обществено положение – от президент на страна, виден политик, академик или банкер до клошар, пияница и наркоман.

И трябва да кажем, че с основната своя задача – да не пропуснат плъзгащата се надолу човешка душа, по всякакви начини да съумеят да разбият човека, за да може задълго, ако не и завинаги, да го направят роб на Антисвета, антиките в последно време се справят доста успешно. Те прекрасно разбират от психология, физиология и от енергийната система на човека, притежават за човечеството голям обем информация с разностранен характер, като се започне от първия момент от неговата поява на Земята.

Освен това съществува определена и крайно обширна категория хора, които предварително, дълго преди физическото си въплъщение, се готвят за ролята на своего рода жреци – това са висши „духовни” проводници на вибрациите на Антисвета сред хората. Те не са много: трима-петима човека на голям регион, където те като правило заемат ключови командни постове в държавните и търговски структури, даващи им и огромна власт над обикновените хора, и практически неограничени възможности за изпълнение от тях на своите мисии.

В задачата на психолозите влиза също така и опеката на тези бивши високопоставени чиновници, въплътени във физически човешки тела и обикновено заемащи, благодарение на тези помощ и опека, видни държавни постове във всички страни на Земята. С помощта на всевъзможни уловки и скроени скандали от политическия път на тези унги се премахват всевъзможни противници, създават се благоприятни икономически и социални условия за тяхната кариера само с една цел – огромни човешки маси да бъдат превърнати в послушен и непрекъсващ източник на груба енергия.

Тези, които са успели буквално по трупове да се издигнат на горните етажи на антимировската йерархия, са възглавявали и продължават да оглавяват всевъзможни масонски течения, които в по-голяма степен от всичко останало разкриват същността на дейността на представителите на тази цивилизация на нашата планета. Делението на изначално монолитното движение на масоните на течения и фракции беше предизвикано от усилията на силите на Светлия Пръстен, което за антиките представлява нежелателен проблем и често води до срив на някои крупномащабни програми и мероприятия на антиките на Земята.

От друга страна, психолозите са задължени с всички налични средства да "подтискат" и усложняват живота на онези, които са излезли от контрола и са способни да не се поддават както на евтини, така и на изфинени, внимателно планирани и подготвени провокации или съблазни, строго ръководейки се в своя живот само от гласа на своята съвест и разум.

Случва се така, че ако поръчаният на попечение дух се оказва просто не по силите на един такъв психолог-куратор, тогава се включват рангове по-висши и по-мощни, за да прекършат и поставят на колене упорития и опърничавия. Обикновено в такива случаи антиките не се гнусят от методите, опитвайки всичко и готови на всичко, само и само да постигнат своята цел – „погубване на човешката душа”, правейки от нея свой вечен враг и подлизурко.

В такива случаи (стига само това да не е в разрез със зрялата карма на въплътения дух) ангелът-хранител винаги идва на помощ на човека и с всевъзможните средства, с които разполага, отслабва твърде ревностния бесовски натиск на усърдните антики. Поради такива именно прекалявания на психолозите на Антисвета стават най-често свади и «разбори», сортирания (извиняваме се за жаргона) между ангелите и антиките, при които ролята на арбитражен съдия изпълнява представителят на Пръстена на Великото Светене.

Между другото доброволно взетото решение и осъзнатото съгласие е ключът, отварящ широки възможности за препрограмиране на човека и за провеждане с него на всякакви експерименти и манипулации. При това далият доброволно съгласие в действителност продава своята душа на дявола – висшия йерарх на Антисвета.
В замяна на свободата на мисленето, свободата на избора и свободата на постъпките той получава определени „тазминутни” изгоди от материалния и егоистичен план: невероятен успех в бизнеса, всеобщо признаване на „таланта” и славата, отлично здраве, стремителна кариера, блестящ успех сред жените и власт над хората.

Ако човек се увлича от всевъзможните обещания и се съгласи на сътрудничество, неговото материално положение бързо и лесно се подобрява, практически всички негови пожелания, особено ако са свързани с удовлетворяване на егоистични или тщеславни планове, се изпълняват.

Но това не продължава дълго – след като човекът изпълни всичко, което са искали от него, става безполезен и безинтересен за антиките (той вече е проявил цялата своя гнила и егоистична вътрешност), за него настъпва "период на невървеж", когато всичко свързано с неговото материално благополучие пропада, в това число и способностите, с които се е сдобил по такъв лесен начин.

Но за самия човек изпитанията не завършват с това, а само преминават към най-трудната и активна фаза – за работа се залавят падналите духове. Обикновено се започва с това, че те предизвикват в човека стремеж към алкохола, наркотиците, разврата, като му „подпъхват” познати и партньори с необходимите качества. Постепенно, свличайки се до подли и нечестни простъпки, такъв човек деградира духовно дотолкова, че познавалите го преди това хора изобщо не могат да познаят в него предишния „честен” и „порядъчен” на вид добряк и веселяк.

По такъв начин се извършва поробването на личността и превръщането ú в обикновен доставчик на енергия с определено качество, който отдава не само своята биоенергия, но и вампирирайки я от окръжаващите го хора, послушно предава фините еманации на антиките. Такъв човек става абсолютно управлявано същество с трансмутирана психика, морал и убеждения.

Трябва да кажем, че такова доброволно „съглашение”, а по-точно – вербовка, се сключва само с тези хора, които напълно и с лихва могат да компенсират цялата изхарчена за удовлетворяването на техните желания енергия. Дяволът никога не предлага своите услуги на безделници и бездарни личности, но ако се е заинтересувал от даден човек, то даже по чисто принципни съображения той няма да отстъпи от своето, докато не прекърши волята на човека.

И колкото повече съпротива среща, толкова по-големи усилия прилага към това, на всяка цена да укроти опърничавия. Трябва да имаш наистина най-голяма святост и най-висша духовност, за да се предпазиш от тези съблазни и обещания, които се предлагат в замяна на твоето съгласие да отдадеш своята душа в пълно разпореждане на дявола.

За това, че човекът, независимо от цялата му „доброжелателна” и „симпатична” външност, е енергиен донор на антиките, може лесно да се разбере по три основни момента:

- ярко изразен вампириращ, тоест „изсмукващ”, енергиен фон, който се проявява не само при общуване, но и на разстояние, когато влизате в зоната на неговото психическо въздействие – да речем, посредством телефона или в преписка;

- ясно доминиране в цялото им поведение и разсъждения на чисто потребителски и крайно егоистични тенденции над духовните и нравствени страни – както в частност, така и над обществото като цяло;

- желание на всяка цена да предизвикат сред окръжаващите колкото може по-голям изблик на енергетика както под формата на отрицателни емоции (провокиране на караници и скандали) или безумно ликуване и любуване на свои кумири (естрадни "звезди", артисти, политици и т.н.), така и неудържимо веселие, обикновено преминаващо в тежък махмурлук, и т.н.

Ако сравните тези основни отличителни черти на въплътените сред хората УНГИ-антики с определението „нехора”, мнозинството от които живеещи сред нас (вж. книгата “Хора и нехора”), то вие ще видите близко сходство между тях. И това не е чудно, доколкото основната маса хора се състои именно от унги. Макар че може с пълна увереност да се каже, че във всеки от нас има някакви страни, които сме получили от „дявола”, все пак степента на тяхното изразяване във всеки човек се проявява крайно еднозначно – или като повече „от Бога”, или като повече „от дявола”.
Много активно и продуктивно използват услугите и покровителството на антиките всевъзможните знахари и магьосници, маговете от всякакъв вид – от така наречените “бели” и “зелени”, до “черните”, вещиците и, разбира се, заклетите сатанисти – най-преданите и активни сили на тъмното войнство.

Много от тях наистина могат прекрасно да лекуват различни физически заболявания, но, съзнателно или не, по-често използват дадените им способности, за да могат на финоенергийно ниво да направят в биополевата структура на обърналия се към тях за помощ човек нужната на антиките прекодировка на съзнанието и така да имат възможност винаги да влияят на дадения човек по свое усмотрение.

С не по-малък успех тези „верноподаници на преизподнята” лишават човека от неговото здраве или предизвикват неговата гибел, ловко манипулирайки го на астро-ментално ниво посредством заклинания, многобройни проклятия или просто насочвайки към него “урочасване” или "лоши очи". Много съвременни екстрасенси, заети повече с решаването на своите меркантилни и изцяло материални проблеми, отколкото с грижата за духовна помощ на хората, без сами да знаят това, получават своите изключителни способности в резултат от активното вмешателство в тяхната съдба на силите от Антисвета.

Въздействието на такива „лечители”, както и „лечението" на магьосници, знахари и вещици, води не само до временно изцеление от болести и заболявания, но се съпровожда и с активно програмиране на психиката на пациента с цел превръщането му в съзнателен или несъзнателен помагач на дяволски, деструктивни сили.

Обикновено такива хора сами не подозират, че са носители на кодировки и програми на антиките. Но това, че за своя добросъвестен труд те ще поискат от вас заплащане под формата на пари или „някакъв друг вид подарък”, трябва сериозно да ви постави нащрек и да ви накара да се замислите над това дали да отидете при такъв „лечител-добродетел” или "бабка" още веднъж, или да се въздържите и да се заемете както трябва със своето ментално и астрално самоочистване.

Методи за всичко това има много и ние няма да се спираме на тях, тъй като подробно сме разгледали този въпрос в книгата „Духът на мисълта и лечение с мисъл”.

Но ако изведнъж сте почувствали или решили, че сте били подложени на нападение от тъмните сили, съветваме ви задължително да отчитате това огромно могъщество, което те притежават над материалното и ниските астрални нива на Земята, и в никакъв случай да не прибягвате към дяволския метод „око за око и зъб за зъб”, отговаряйки на удара в тази форма, в която той ви е бил нанесен, а да се постараете да ги накарате да отстъпят от духовните фронтове на вашия живот.
Отговаряйте на насоченото към вас зло само със своята обща позитивност и благожелателност, в по-духовно обоснована форма, а не в пристъп на раздразнение, което само ще усили вашата уязвимост пред злото във всяко негово проявление. Именно такива методи за водене на борба, продиктувани от хуманни и висши цели, лишени от меркантилност и егоизъм, са за тях най-неприятни, чувствителни и действени. В това именно е същността на казаното от Иисус: „Ако те ударят по лявата страна – подложи и дясната.” (Виж повече в книгите “Душата и Космосът”, “Хора и нехора”, в раздела “Прижизнено очистване от злото”.)

Трябва да кажем, че само 2-3 процента от подчинените на антиките хора имат повече или по-малко ясна представа за структурата и ролята на тъмните сили в Космоса и на Земята. Но и те се намират в много неопределено положение, явявайки се, от една страна, фактически биороботи или „зомби” антики, а, от друга – възможни претенденти за преход под знамената на светлите сили, тъй като, притежавайки пълна информация за дейността на своите стопани, тяхната Душа на един от тези етапи на „пълна чернота” може да възтържествува над формата, над материята и да се възнесе във висшите светове. Но такива внезапни "духовни предатели" са достатъчно рядко явление в Антисвета. Тъмната енергия и гравитацията - Ин и Ян на Вселената

Нивото на кодировка, тоест степента на подложеност на съзнанието на влиянието на тъмните сили, се определя преди всичко от нивото на духовно самоосъзнаване на човека. Както вече казахме, може и да не се досещате, че сте на служба при антиките, но не може да не осъзнавате, че вашата дейност е в разрез с общоприетите от човека хуманни норми и понятия, не може да не чувате гласа на съвестта, въставаща против това, с което се занимавате.
Чрез ярко изразената дейност на тъмните са програмирани многобройните екстремистки и терористични групировки, дейността, насочена към пропаганда на култа към физическата сила или военната мощ, както и всевъзможните остри форми на насилие и подтискане на личността.

ОСОБЕНОСТИ НА АНТИСВЕТА
Цялата територия на Антисвета, както и при нас на повърхността на Земята, е заселена с обитатели, имащи различен външен вид, различни нива на своята индивидуална „култура”, „цивилизованост”, ако тези понятия са изобщо приложими от гледна точка на развития човек към това, което представляват сами по себе си градовете, обичаите и животът на същества, милиони години живеещи под нас и редом с нас. През цялото това време от страна на „Светлия Пръстен” и войнството на Черния Конус на Тъмнината на планетата се е водела и продължава да се води непримирима борба за преобладаващо влияние.

Сега тази борба не само не е отслабнала, а е навлязла в решаващата си фаза. И макар че нейният изход е предрешен, а всички срокове са разчетени с точност до един земен ден, задачата на силите на светлината в най-близките до преображението години се състои в това, да спаси колкото може по-голяма част от човечеството от страшна участ и да върне озверелите лица и закоравелите души на хората към Бога, към светлината, към наистина вечния живот. На тази велика духовна задача е подчинен и нашият скромен труд.

Под огромните и мощни планински масиви на повърхността на Земята са разположени грамадни по своите размери и ниво на техническо оборудване жилищни масиви, които е трудно да се нарекат даже градове – толкова непривични са за човешкото възприятие те и толкова огромни са заеманите от тях територии.

Под нашите равнини и низини са разположени предимно техните езера и морета, запълнени със застинала лава, по които между материците и страните на Антисвета плават съдове с черен цвят. "Въздушното пространство" непрекъснато се прорязва от стремителните полети на всевъзможни летателни апарати.

В другомерното пространство на “физическия” Антисвят, така както и при нас, се използват принципите на винта, колелото или турбината, а в пространствата на четвърто измерение се прилагат и други методи за придвижване, в това число и телепортация до повърхността на Земята с помощта на изменение честотата на вибрациите.

Ще кажем и нещо повече – понастоящем все повече и повече от техните „НЛО” се появяват в нашия свят не само с научна, но и с чисто познавателна цел, като например туристически екскурзии до местата, където техните потомци, както те се надяват, скоро ще живеят и усвояват.

Не трябва да се заблуждаваме във връзка с това, че условията там са по-лоши или по-добри, по-леки или по-тежки, отколкото са за нас земните условия; те са просто съвършено различни. За индивидите със свойствата на „отрицателния” си интелект условията на обитание в Антисвета са най-подходящите и най-благоприятните от тези, с които те разполагат. Но както и всяка друга техногенна космическа цивилизация, всички антики мечтаят за разширяване на зоните на своето влияние, а в тази връзка повърхността на Земята, намираща се буквално „под техните крака”, се явява най-подходящият обект за техните завоевателски планове.

Урбанизацията и нивото на техника на антиките значително превъзхождат земните мащаби и те вече отидоха далеч напред в развитието на множество направления на науката, в които ние, земляните, едва започваме да се вглеждаме и премерваме. Но изкуството и архитектурата тук имат толкова поразителни отличия от привичните за нас представи и критерии, че от здравия ум на нормалния землянин те биха могли да се възприемат само с огромен труд.

По-рано, в далечни времена, когато все още не са имали свои композитори, поети, архитекти, те много са почерпили от човешките цивилизации, населявали преди нашата планета – Лемурийска и Атлантска (само че не бива да приписваме на антиките високохудожествените произведения на античното изкуство, които нямат никакво отношение към тях). В това време изкуството влияело на масите благотворно.

По-късно, когато Антисветът бил принуден да се затвори в себе си, в него започнали да се проявяват негови собствени „таланти”, съответстващи на нивото на неговата „духовност” и отрицателен интелект, а значи и много далечни от всичко възвишено и прекрасно. Тъй като влиянието на антиките върху нашия свят в последно време стана огромно, а количеството на представителите на Антисвета сред въплътеното човечество сега просто катастрофално нарасна, то ние имаме възможността да чуваме и виждаме при нас на Земята в нашата ежедневна действителност уродливото подражание на характерните черти на тяхната култура и изкуство.

Най-големите небостъргачи и здания със строго геометрични форми – в архитектурата, „тежкият” рок, рокендролът, пънк-рокът, рапът, рейвът, техното и подобните им направления – в музиката; авангардизмът, абстракционизмът и т.н. – в живописта, ето далеч не пълния списък от методи за въздействие на антиките върху нашето съзнание. Тяхното „изкуство” отдавна е престанало да възпитава духовност и се оценява само от позицията на неговото отрицателно и разлагащо въздействие спрямо масите.

Зверският вой и разкъсващите душата викове – в музиката, откровеният секс и лудият ритъм – в танците; мръсната цапаница – в живописта; мъртвите гробници на пирамидите и паралелепипедите – ето тези “висши” и общопризнати критерии и еталони, по които се оценява изкуството в Антисвета.

Представете си, да речем, Елбрус или Джомолунгма, облицовани отвън с мраморни плочи или полирана лава, а вътре изцяло кухи и разделени на множество грамадни зали с каменни арки и тераси със строго геометрически форми – това е архитектурата на Антисвета.

Множеството върхове на компенсационните издатини, издълбани отвътре и обработени отвън, представляват не само отделни жилища на жреците от висшата интелигенция и аристокрация, приближени до двореца на управителя или наместника на една или друга страна, но също така и огромни храмове за идолопоклонство и черен сатанизъм, където това, което при нас е прието да се нарича "дявол" и "антихрист", се явява централна и главна фигура за преклонение и поклонение.
Между другото в Анти-Москва, заемаща практически цялата територия под Валдайското възвишение, също така е построен небивал по нашите мерки мавзолей, само че не с полуразложена мумия вътре, а с грамадна статуя на звяр с цялата му чудата мерзост. Американската статуя на Свободата свободно би се поместила само на нокътя от лапата на това каменно чудовище – въплъщение на най-висшата степен на анти-Божественост. И за съжаление вече малко остана до времето, когато днешната столица на Русия ще бъде завинаги погълната от своя подземен антипод, а на нейното място ще се разлее огромно езеро.

Малцина от хората се замислят над това, откъде се взема при неистовите комунисти, многоликите шовинисти, ултрапатриотите и фашистите такова благоговейно отношение към идолопоклонството с поразяващо безразличие към това, което се намира на постамента като техен пореден вожд или, фактически, идол. Откъде тази страст към червените и кървавите цветове, към монументализма и милитаризма, към нечовешката агресия и неудържимата ненавист към всичко, което не е предмет на тяхното поклонение и признание?
Много конструкторски и изобретателски решения на хората, които, меко казано, са просто изцяло и напълно заимствани от антиките, са резултат от прякото внушение на техни учени върху съзнанието на наши земни учени. Антисветът и Тъмният Пръстен са крайно заинтересувани от колкото може по-бързото развитие на техническата мисъл на земните учени, особено в областта на военното дело и милитаризма.

Огромен брой въплътени антики – УНГИ, заемат сега много водещи длъжности практически във всички наши научно-изследователски институти и лаборатории.

Каналите за енергийна връзка, съединяващи руската столица с нейната подземна сестра-блудница, водят дълбоко надолу, към гниещите и клокочещи клоаки, от които сега до умопомрачение пият зловонна настойка политиците и мнозинството от днешните демократи-крадци на държавни средства, а също така и клоуните-депутати, започвайки от либералите и центристите, до всички видове фашисти, комунисти и върли националисти. Те често прикриват своите действия, подмамвайки далеч напред с идеали, но всички, които ги следват, скоро откриват под краката си зееща бездна.

Вече говорихме, че във физическите човешки тела се въплъщават същности, дошли при нас от различни паралелни и космически светове. Едни от тях – те не са много, са се спуснали от високо развити духовни планети и даже звезди. Други – те са мнозинство, са свързани в духовни семейства, образуващи народи, обединени не само от кръвно-генетическа, национално-културна връзка, но и от съвместно редуване на взаимни въплъщения и превъплъщения.
Материалното и културно наследство на предците създава външни обекти, с помощта на които се установява жива връзка с настоящите и отдавна отишли си поколения. Много хора се изкачват по стълбата на еволюцията, подсъзнателно използвайки родството си с предците и определена нация. Затова на пътя на духовния възход националното в никаква степен не трябва да се отхвърля.

В същото време не трябва и да абсолютизираме националното. По своята изначална същност човекът е преди всичко Човек, а едва след това – руснак или американец, арменец, сърбин, албанец. В човешки тела се въплъщават огромно количество хора, попаднали във властта на Антисвета или пристигнали оттам със строго определена мисия. За тях земното физическо въплъщение е най-висшата точка от тяхното съществуване в дадения еволюционен цикъл. Максимално възможното за тях блаженство те търсят винаги на Земята.

Под Санкт Петербург също се намира грамаден, мрачен и зловещ град, който представлява струпване на хилядометрови на височина и ширина ромбове и кубове, пресечени пирамиди и трапецовидни фигури, увенчани с още по-голяма фигура, която едва отдалеч напомня "ездач": чудовище, което седи, яхнало нещо, сравнимо само с дракон – фантастично чудовище, очите на което по размери не биха отстъпили на най-големия моторен кораб.

Този анти-Бог е направен от цяла скала черен базалт, а очите и устата му са от големи блокове червен мрамор. Изобщо червеният и пурпурният цветове при антиките са много почитани, може би защото техните органи просто не са способни да възприемат синия и зеления цветове. Може би именно затова най-низшите центрове на човека – Муладхара и Свадхистхана, са оцветени в тези цветове?

Високата степен на урбанизация с наистина фантастично за нас ниво на техниката е спомогнала не само за по-ранната поява на антиките на нашата планета, но и за различията в условията за развитие на нашия и техните светове, заключаващи се в различни от нашите физически, биологически и химически закони, позволяващи им да правят това, което на земната повърхност, в условията на триизмерната реалност, би било просто нереално да се направи.
Тяхната развита наука отдавна вече с успех използва такива методи, от които нашите самовлюбени и самозаслепени научни „светила” биха се отвърнали, без да се замислят, презрително отнасяйки ги към древната магия и магьосничество. При тях магьосничеството, магията и научно-техническият прогрес вървят буквално ръка за ръка, без да отричат, а, напротив – като се допълват помежду си.

Цялата територия на триизмерния Антисвят има гъсто деление на самостоятелни пояси и нива, които на свой ред са разбити на неголеми по площ сектори, населявани от различни народности, култури и раси. Начело на всеки регион стои представител на Хистург – пълноправния владетел на Антисвета.

“Външната” или най-“външната” земна повърхност на Антисвета, граничеща със земната кора, е прорязана от многобройни тунели, мостове, оловно черни реки и морета, пътища и трасета, както и обилно устроена с контролно-пропусквателни пунктове, където антиките предпазват своите владения от разпространяване по тяхната територия на твърде утежнените от низши енергии човешки души, които те се стараят да държат на едно място за натрупване, напомнящо огромен котел или строителен изкоп. Там на човешките души им е много топло поради близостта на магмата и нейните низши енергии, даващи гъст инфрачервен оттенък на всичко обкръжаващо.

Тук практически не прониква ярката и очистваща светлина на астрала, затова източникът на осветление тук се състои от инфрачервеното самоизлъчване на обитателите и на някои изкуствени осветителни съоръжения. Оттук, както и при нас, се вижда звездно небе с напълно различни в сравнение с виждащите се от Земята съзвездия, може даже да се види целият анти-космос на галактиката, излъчващ равномерно-неясно инфрачервено светене на безкрайно отдалечените пространства на Черния Космос на Тъмнината.
Различният строеж на телесните обвивки и напълно противоположното по отношение на нас световъзприятие прави за развъплътените антики повърхността на Земята не само пустинна и мъртва, както например за нас е неприемлив животът на повърхността на Луната, но и напълно неподходяща и неуютна за продължително живеене. Те са напълно невъзприемчиви към ултравиолетовия спектър на слънчевите излъчвания и затова Слънцето, което от техните органи на зрението се възприема само като неясно инфрачервено светило, не може да им осигури на повърхността тези условия за съществуване, към които те са свикнали под земята.

В Антисвета температурата на окръжаващата среда е толкова висока, че ние в своите физически тела-обвивки просто не бихме могли да издържим там нито една секунда. Нашият екватор за антиките може да се сравни с вечния студ на Антарктида.

Пребивавайки поради своето духовно паднало състояние в низшите слоеве на астрала, умиращият човек понякога може да види тези същества, които напълно могат да му се сторят като „дяволи” – огромни, черни, космати и с горящи червени очи. Но видима вреда на живите хора те не причиняват, защото прекрасно знаят, че след смъртта всеки от нас, който приживе не е бил в съгласие със своята съвест, автоматически може да стане изцяло тяхна жертва и те ще получат правото да се разпореждат с неговата душа.

Както и при нас, планетата се населява от бели, черни, жълтокожи и червенокожи раси, имащи различни нива на развитие; както при нас редом с племената на друидите и пигмеите живеят по-развити народи – така и в Антисвета редом един с друг така или иначе съвместно съществуват различни по нивото на своето развитие видове демонически същности, значително отличаващи се една от друга не само чисто външно, но и по нивото на развитие на своя отрицателен интелект.

Разликите между различните народи на Антисвета са дотолкова поразителни, че на неизкушеното човешко око те могат да се сторят представители на съвсем различни цивилизации. Един народ изпреварва другите и прогресира в своето развитие, друг изостава, а трети, преминавайки през кулминационната точка на своето развитие, сега стига до упадък. По принцип при тях има нещо много сходно с това, което съществува и при нас на Земята.

Както при нас на Земята душата на човека в течение на множество свои проявени животи се въплъщава в различни раси и народи, така и в Антисвета, в зависимост от нивото на достигнатия интелект, душата на антика трябва да премине в своето развитие в инкарнациите през всички видове и типове от намиращите се там демонични същности. Но тъй като в наше време все по-голяма част от населението на Антисвета започна да излиза за раждане във физическия план на нашата биосфера, то и над тези земни инкарнации, с цел по-добра адаптация, започна да се разпространява законът за въплъщението на антиките в белтъчни тела на хора от различни раси и народности.

Трябва да се отбележи, че робството и робовладелството при тях е изцяло узаконено, мотивирано и не е нещо срамно или престъпно от гледна точка на техния морал. Покупко-продажбата на едни антики от други, които не принадлежат към даден народ или род, тук има голямо разпространение и е една от най-перспективните форми на обогатяване.

Между другото това са именно антики, въплъщаващи се в човешки форми от памтивека, привнесли със себе си в земното човечество мисълта за възможност за владеене на роби, която и днес продължава повсеместно да живее и да се видоизменя, разклонявайки своите форми и като змия изпълзявайки във всички проявления на нашия живот. Неизтребимото чувство за собственост, така често прикривано с думата „любов”, също представлява една от формите на поробване на един човек от друг. Освен такова явно робство съществуват маса други образци на робовладеене: заплащането на свещеника за опрощаване на греховете (индулгенция), плащането за невестата, наложничеството, пълната материална зависимост на един човек от друг и т.н.

Антиките са също така смъртни, както и ние: след отхвърлянето на външната обвивка, която само смътно напомня формата на човешкото тяло, разпръсквайки по пътя парчета от етерното тяло, техните души заедно с астралното тяло се устремяват в тяхното "нагоре", тоест към самия център на Земята, през горящите слоеве магма, където те в плътността на едноизмерното Дъно пребивават в развъплътено състояние в очакване на следващото си въплъщение в пространство с по-висока измерност.

Случва се, обаче, макар и изключително рядко, изстрадалата на Дъното (осми-девети кръгове на ада) душа на бившия дълбоко паднал човек да получи нещо като просветление; тогава тя се възнася през низшите сфери на ада към околоземния астрал и получава възможност отново да се въплъти в човешки облик, като изкупва с неимоверни страдания във физическия си живот своята много тежка карма.

www.iskri.net/zefira/articles.php