Шокиращата истина за името гърци!/ Тракийската и пеласгийската писменост преди Троянската война

https://www.youtube.com/watch?v=r7F6933oqlQ

*Гърци, или както е правилно грайки е име на народ, който е обитавал Епир. Тази област е известна като стара земя на пеласгите. В Епир са открити над 400 български названия на местности, селища, реки. Те могат да бъдат открити в трудовете на световноизвестният лингвист Макс Фасмер. *Като пример на присъстващи в Епир български топоними могат да бъдат посочени Бела, Горяни, Загора, Горица, Козяк, Липа. В Епир е и най-таченото светилище на Зевс Пеласгийски, Гръмовержецът - това в Додона. Името Додона няма смисъл на гръцки, но българската диал. дума ДОДОНИ - гърми, дава прекрасно обяснение, защото ние българите се явяваме наследници на древните пеласги, част от които обитава Елада. *Смята се, че името гърци, или грайки става популярно благодарение на римляните. Епир е в Северозападна Елада и се явява най-близкото до Римската Република място от тази страна. Понеже грайките са първите, станали известни на римляните, името грайки - гърци се ползва и за останалите жители. *По време на Античността потомците на данайците не обичат името гърци и не го ползват, а причината е ясна - грайките са местно население, което се бори с африканските нашественици. По сведения на Аристотел обаче грайките и най-древните елини са едни и същи хора. На пръв има парадокс, защото потомците на данайците приемат охотно името елини, но не обичат името гърци. *Всъщност парадокс няма, нещата са прости: макар най-древните елини и грайки да са трако-пеласги, те са все пак отделни групи с различно поприще. Елините, чието правилно име е сели се радват на престиж, защото са пазители на светилището на Зевс Пеласгийски. Грайките от своя страна са войнствено селско население, което явно причинява доста неприятности на африканските преселници. Ето защо данайците приемат охотно името сели, хели, елини, но не обичат името грайки - гърци, независимо от това, че най-древните елини и грайките са представители на един и същ народ. Този народ са трако-пеласгите, към които принадлежи Ахил Пелеев и неговите мирмидони. Те са наречени предци на българите от Йоан Малала, който създава труда си някъде към 550 г. Ето защо както най-древните топоними и хидроними от Епир, така и тези от Тесалия са обясними на български език. *Като праотец на грайките-гърци е посочен Тесалус, т.е. този, който дава името на Тесалия. В Тесалия е Пеласгийският Аргос, където е и царството на властващия над мирмидоните Ахил Пелеев. Същите тези мирмидони, които Малала нарича предци на българите. *Грайките от Епир са клон на граите, агрианите от Тракия - хората дали името на българската област Граово. В тази област Прокопий Цезарийски разполага тракийската област Грайкос. Самото име граи, агриани идва от названието на някакъв горен приток на Струма, а навярно и нейните извори, някои от които са били горещи. *Името граи, агриани, станало прототип на граи-гърци идва от името на древната река, както и имената на траките тимаки, стримони и данувиани идват от речните названия Тимок, Стримон, Дунав. Река Грая или Греянос, Агрианос може да се обясни със стблг. грѣѭ - грея, топля, т.е. река с горещи извори. Със същата семантика е и името на река Граник в Мала Азия. *Колкото и парадоксално да изглежда - нашите деди са кръстници на Гърция, или по-точно дедите на граовците са кръстници на Гърция. В дълбока древност част от граите са се преселили на юг - в Епир и в Беотия, където е град Грая. Там са живели дълго време необезпокоявани, докато не идват бедствията на късната Бронзова Епоха и нашествието на данайците.

Тракийската и пеласгийската писменост преди Троянската война: анализ на античните свидетелства и културно‑историческите импликации

Резюме
Настоящата статия разглежда корпус от дванадесет антични автори, които споменават за съществуването на писменост сред траките и техните родствени пеласги преди Троянската война. Особено внимание се отделя на традицията, приписваща на Орфей и Лин създаването на най-древните букви. Анализира се отсъствието на сведения за създаване на писменост от страна на елините в античните извори, както и връзката между тази традиция и по-късното създаване на глаголицата от Кирил и Методий като осъвременена форма на древни балкански графични системи. Статията разглежда идеята за приемственост между тракийската културна традиция и българската писменост.

---

1. Въведение
Проблемът за произхода на писмеността на Балканите е сред най-значимите въпроси в историческата лингвистика и културната история на региона. Античните автори, писали в период от V в. пр. Хр. до I в. сл. Хр., предоставят сведения, които очертават траките и пеласгите като народи с висока културна древност, включително притежание на писмена система преди Троянската война.

Особено внимание заслужава традицията, според която Орфей и Лин — фигури от тракийския културен ареал — са създатели на най-древните букви. Тази традиция е засвидетелствана от множество автори и представлява важен елемент от античната представа за културното наследство на траките.

---

2. Античните свидетелства за тракийска и пеласгийска писменост

По-долу са представени дванадесетте автори, които споменават за писменост или за културни иновации, свързани с траките и пеласгите. Всеки автор е разгледан в контекста на неговото творчество и значението на съответното свидетелство.

---

2.1 Алкидамант
Алкидамант, софист от IV в. пр. Хр., споменава Лин и Орфей като древни учители, на които се приписва създаването на първите букви. Този мотив е част от по-широката традиция, която поставя тракийските поети в ролята на културни основатели.

---

2.2 Алексис
Комедиографът Алексис включва в своите произведения сведения за пеласгите като древен народ, притежаващ културни умения, включително писменост. Макар текстовете да са литературни, те отразяват разпространени представи за древността на тези етноси.

---

2.3 Аполодор
В Библиотека Аполодор систематизира митологични сведения, включително за Орфей и Лин. На тях се приписва създаването на първите писмени знаци, което поставя тракийската традиция в основата на ранната балканска култура.

---

2.4 Еврипид
Еврипид представя Орфей като носител на знание и мистериална мъдрост. В някои пасажи се намеква за използване на писмени текстове, което подкрепя традицията за тракийска писменост.

---

2.5 Диодор Сицилийски
Диодор е сред най-важните автори за темата. Той определя пеласгите като „най-древния народ“ и им приписва множество културни нововъведения, включително писменост. Неговите сведения са ключови за реконструкцията на ранната балканска културна история.

---

2.6 Дионисий Милетски
Дионисий Милетски описва Орфей и Лин като първоучители, които създават писмени знаци. Тази традиция е важна за разбирането на ролята на тракийските културни герои.

---

2.7 Дионисий Скитобрахион
Скитобрахион е автор, свързан с орфическата литература. Той споменава Орфей като автор на писмени мистериални текстове, което предполага наличие на развита писмена система.

---

2.8 Зенобий
Зенобий събира пословици и митологични сведения, в които траките са представени като народ с древни културни практики, включително писменост.

---

2.9 Корнелий Тацит
Тацит описва траките като древен и многоброен народ с богата културна традиция. Макар да не говори пряко за писменост, неговите сведения подкрепят идеята за висока културна древност.

---

2.10 Платон
Платон споменава Орфей и Музей като автори на древни текстове, използвани в мистериални практики. Това предполага наличие на писмена традиция, свързана с тракийския културен ареал.

---

2.11 Плиний Стари
Плиний описва пеласгите като древни и културно развити. Някои пасажи се интерпретират като свидетелства за ранни писмени системи.

---

2.12 Страбон
Страбон представя траките като народ с богата културна традиция и споменава Орфей като историческа фигура, свързана с писмено творчество. Неговите сведения са сред най-ценните за темата.

---

3. Отсъствието на сведения за създаване на писменост от елините
В корпуса от антични автори не съществува нито едно свидетелство, което да приписва създаването на писменост на елините. Това отсъствие е значимо, тъй като контрастира с многобройните сведения за тракийска и пеласгийска писменост.

Елините използват писменост, но античните автори не ги представят като нейни създатели. Това подчертава ролята на траките и пеласгите като културни първооснователи в региона.

---

4. Глаголицата като осъвременена тракийска писменост
Според традицията, разглеждана в настоящата статия, Кирил и Методий създават глаголицата като осъвременен вариант на древни балкански графични системи, свързани с тракийската културна традиция.

Глаголицата се разглежда като:

- тракийска азбука, създадена за новата държава на траките;
- писменост с корени поне 27 века по-рано;
- система, която оставя орфеевата азбука само за данайските гърци;
- доказателство за приемственост между древните траки и българите.

Тази концепция поставя българската писменост в контекста на дълбока културна древност, свързана с Орфей, Лин и пеласгите.

---

5. Заключение
Свидетелствата на дванадесетте антични автори очертават траките и пеласгите като народи с писменост, съществувала преди Троянската война. На Орфей и Лин се приписва създаването на най-древните букви, което поставя тракийската културна традиция в основата на ранната балканска цивилизация.

Отсъствието на сведения за създаване на писменост от елините допълнително подчертава ролята на траките като културни първооснователи.

Създаването на глаголицата от Кирил и Методий се разглежда като възраждане и осъвременяване на древна тракийска писменост, което подкрепя идеята за приемственост между траките и българите

Траки и славяни - митове и непознати факти.

Тракийският език е древна форма на българския. Тракийските глоси, лични имена, думи от надписи и т.н. имат най-близки паралели с думи от нашата реч. Фонетичните особености в тракийския са най-близки с фонетичните особености на българския. Същото важи и за граматическите особености. Днес българският език е дефиниран като принадлежащ на славянската езикова група и това за някои хора е проблем. Всъщност проблем няма, ако приемем, че още по времето на древността траките са били заобиколени от роднини, които говорят близки езици. Това са илирите, скитите и сарматите, за тях различни автори съобщават, че са роднини на траките. Става дума за свидетелствата на Апиан, Прокопий, Стефан Византийски. Докато българите са потомци на траките, то останалите народи от славянската езикова група са наследници на илирите, скитите и сарматите. С други думи: нито има изчезване на древните народи траки, скити, сармати и илири, нито има поява на нов народ с име славяни. Историческият народ славени не се е появил от нищото. Благодарение на Теофилакт Симоката ние знаем, че славени е новото име на гетите. По началото названието славени е важало само за хора от групата от гетите. В периода 4 - 6 в. дедите на словени, словаци, чехи, поляци, руси и др. не са наричани нито веднъж славени. Името слави, славени се ползва за словени, поляци и др. по-късно и то поради езиковото родство с гетите, чието ново име е славени. По същия начин ранносредновековните българи наричат франки всички западноевропейци, независимо дали са франки, фламандци, алемани и т.н. Ето как и защо се налага името славени на една огромна група от хора. Гетите-славени са стояли на по-високо културно ниво от своите съседи и роднини, и са ги повлияли неколкократно езиково и културно. Това обяснява неестествената близост на езиците от славянската езикова група. Тя се дължи на културното влияние на дедите ни. България е освободена от римска власт от свободните гети, наречени славени и от свободните мизи, наречени българи. Те прекосяват Дунава не за плячка, а, за да освободят потисканите от Римската Империя гети, мизи, беси и др.

Произходът на Хубавата Елена

Хубавата Елена е героиня от Омировата Илиада. Елена е най-известната жена в историята, защото и Илиада е преведена на огромен брой езици. Хубавата Елена принадлежи на предгръцкото население на Елада. Понастоящем гърци и африканци претендират за това, че Хубавата Елена им принадлежи. Фактите обаче показват нещо различно. Ние знаем, че любимата на троянския принц Парис е родена преди Троянската Война, т.е. 13 в. пр. Христа. Това е времето на късната Бронзова Епоха. Тогава Елада е обитавана от трако-пеласги и за това имаме признания от старите автори. Пелопонес и Централна Елада - реално сърцето на цивилизацията, на която принадлежи Хубавата Елена, са владени от фригите. В Тесалия властват тевкрите и мизите, които по-късно ще бъдат наречени българи. Беотия е обитавана от траките минии, а Евбея от траките абанти. С други думи: по сведенията на историческите извори, Елена трябва да бъде определена като тракийка, а народа, който има право да я назове своя предшественичка, сме ние българите. Освен историческите извори, лични имена като Елена, Леда, Тиндарей, Парис и др. също доказват негръцкия произход на населението, към което описаната от Омир красавица принадлежи. Името на Елена е сродно на това на Елен - брат на Парис и син на царя на Троя Приам. Дедите на Елена са фриги по сведения на старите автори, но и самите трояни са наричани фриги, а писмеността им фригийска писменост. Във Фригия тече лека Еленос, чието име Ото Хаас тълкува със стблг. ѥлень - елен. Точно това е и значението на Елена, но не е изключено да притежава смисъл сияйна, светла, защото и най-древното значение на елен е светъл, сияен, червеникав, жълто-червеникав. Леда е майката на Хубавата Елена, а Леда, Лада, не притежава смисъл на гръцки, то бива сравнявано с ликийската дума лада - жена. Леда, Лада означава реално подходяща, хубава, което по-късно е преосмислено като жена, съпруга. Сродни български думи са лад и ладуване. Тиндарей е бащата на Елена, неговото име всъщност е Дин-дарей, а значението Динов дар. Дин е тракийското име на Зевс, а дар означава дар. Точно името Дин-дарей става причана да възникне недоразумението, че бащата на хубавата Елена е Зевс. Просто Дин е име, което нашите деди са ползвали за бога на светлината. Парис е любимият на Хубавата Елена. През 1927 г. акад. Дечев тълкува името на Парис със стблг. борѭ сѧ - боря се, т.е. Парис означава борец. Това е прозвище, защото родното име на Парис - борецът е Александър, а Александър е име и на по-стари владетели на Троя. Освен историческите извори и характера на имената, ние разполагаме и със свененията на археологията. По времето на Хубавата Елена нейният народ издига куполни гробници, могили, за своите царе. Това е типично за траките, но напълно чуждо за гърците. Народът на Хубавата Елена жертва кон при погребение на благородник, като и това е типично за траките, но напълно чуждо на гърците. Издигането на могила и жертването на кон е типично и за старите българи. Не на последно място посмеността от времето на Хубавата Елена, а именно микенската писменост Линеар Б, доказва, че Елена принадлежи на траките. След 11-10 в.пр. Хр. тази писменост изчезва от Елада, но продължава да живее в Тракия, по сведения на Иванка Пенева-Русева, която дори намира името на цар Резос записано върху керамика от културата Цепино. Особените знаци се ползват у нас не само по времето на Античността, но и по време на Средновековието. През 1905 г. Ф. Успенски доказва, че най-близкият паралел на старобългарските руни, се явява микенската писменост, тази писменост, която е ползвана по времето на Хубавата Елена, и която Джейн Алън Харисън нарича Орфеева писменост.

Омир - тракиец или грък?

Омир е най-великият поет на древността. По време на Античността седем града спорят за това, че той е роден на тяхна територия. Омир е даван за пример и с право е заслужил уважението на милиони хора. Кратес и Ерастостен смятат, че Омир е роден само век след Троянската Война. Това е времето на трако-пеласгийската доминация, дедите на гърците още не са се оформили като Народ. Автори като Архий наричат Омир меон, а меоните са траки от групата на мизите, които по-късно са наречени българи. Името на Омир се среща в документ на около 3400 години, регистрацията на документа е 356 Ja 02 XXXIII [A. Evans]. Микенските документи, в които е регистрирано името на Омир са изписани с писменост, която е най-близка до старобългарските руни. Това е установено от Ф. Успенски, които изследва руните от Абоба - Плиска. Археологът намира връзка между нашите руни и троянската писменост. Това реално е потвърждение за древните корени на българите, защото ахейците, наречени микенци са от един произход с трако-трояните. Старите българи са наричани мизи и пеони, т.е. от хората, които са съюзници на трояните, но са наричани и потомци на мирмидоните, явяващи се противници на Троя. Приемайки, че старите българи са древен балкански народ, на пръв поглед странните противоречия изчезват.