Руския анклав.
Разположено в сърцето на Бургаския залив, пристанище Росенец десетилетия наред не беше просто логистичен възел, а паметник на безпрецедентната държавна капитулация пред руските енергийни интереси. Вместо да служи на националната икономика, този стратегически терминал функционираше като напълно автономна територия – троянски кон на Кремъл, през който руският монополист Лукойл диктуваше правилата, извличайки огромни печалби на гърба на българските потребители и националната сигурност.
Скандалният дългосрочен концесионен договор на практика подари суверенитета на България върху ключова част от собствената ѝ граница. Росенец се превърна в класически руски анклав, където българските институции бяха нежелани гости, а държавният контрол – удобна илюзия. Години наред тази затворена зона функционираше като черна дупка за националния бюджет. Липсата на реално и независимо отчитане на влизащия руски петрол и излизащите горива породи напълно основателни съмнения за мащабна контрабанда и укриване на данъци. През цялото това време държавният апарат сервилно си затваряше очите пред наглостта на Москва, позволявайки на една чужда, неприятелска корпорация да се държи като държава в държавата.
Връщането на Росенец под държавно управление трябваше да отбележи началото на пълното изчистване на родната инфраструктура и икономика, но реалността се сблъска челно с огромна вътрешна съпротива. Процесът на депутинизация е системно и безскрупулно саботиран от дълбоко окопани национални предатели – политици, висши чиновници и икономически лобисти, които десетилетия наред са свикнали да обслужват московските, а не българските интереси.
Тази мрежа от зависими лица и скрити проводници на руско влияние прави всичко по силите си, за да блокира по-нататъшните действия на държавата, да запази останалите руски схеми непокътнати и да минира енергийната ни независимост. Битката за суверенитет тепърва предстои и тя няма да бъде спечелена, докато не се потърси безмилостна отговорност от всеки вътрешен враг, който продължава да работи като адвокат и слуга на руската държавна машина.
Как изглежда България във Вашингтон, след като американските власти санкционират Махмудов по "Магнитски", а българското правителство настоява името му да отпадне от европейския списък?
Как изглежда това в Лондон?
Как изглежда това в Брюксел?
А, как ли е изглеждал в очите на американците, Иван Демерджиев, носещ им папки със "сведения" срещу Пеевски?...
Какъв сигнал изпраща България - член на ЕС и НАТО, когато поставя под риск единството на европейските санкции, заради лице, което най-близките 'и съюзници вече са санкционирали?
Това не е демонстрация на сила.
Това е дипломатически автогол!
И най-голямата политическа ирония е, че именно Румен Радев обезсмисли основния аргумент на собствените си министри.
След случая "Махмудов", Иван Демерджиев трудно може убедително да използва "Магнитски" като универсален морален аршин срещу когото и да било!
Защото всеки път ще получава един и същ въпрос :
Защо "Магнитски" беше достатъчен аргумент срещу Делян Пеевски, но не беше достатъчен аргумент срещу Искандар Махмудов?
На този въпрос Румен Радев дължи отговор не само на българското общество - дължи го и на европейските и евроатлантическите партньори на България!
Когато едно управление превърне принципите в инструмент и политическо оръжие, което се използва срещу едни, но не и срещу други, то губи не само моралното си право да сочи с пръст.
Губи най-ценното - доверието!
А доверието е единственият капитал, който никоя държава не може да си позволи да пропилее.
Особено в момент, когато обществото ни е разделено до краен предел, а напрежението продължава да расте главоломно с всеки изминал ден!
Всяко подобно решение не успокоява страната!
То задълбочава усещането за двоен стандарт, за несправедливост и за различен аршин.
И когато гражданите започнат да вярват, че законът, моралът и принципите важат само за едни, а за други винаги се намира изключение, тогава кризата вече не е политическа.
Тогава кризата е криза на доверието в държавата!
А това е най-опасната криза, защото от нея губят всички...
Радев вече загуби!
Борислав Недев
"Според балканския субект Румен Радев най-важното във външната ни политика било националният интерес на България. Този стар рефрен ни връща някъде към 15-19 век, когато европейските държави се интересуваха най-вече от себе си и заради това континентът беше изпаднал в поредица от войни, в които всяка държава имаше национален интерес, различен от този на съседите си. По онова време обикновено най-големият враг на всяка една европейска държава беше друга една европейска държава -съседна или не, и те воюваха помежду си в продължение на стотици години, предизвиквайки омраза и ненавист към съседа или съседа на съседа.
В средата на 20 век обаче едни светли политици успяха да обединят няколко европейски държави в съдружие, забравило старите вековни разпри, присъединявайки постепенно и други европейски страни към тях в течение на годините. Така стигнахме до днешна обединена Европа, която е загърбила отдавна омразата на народите помежду си, и вярваща най-вече в свободите на нейните граждани.Днешният възход на популизма и националния егоизъм обаче е способен да ни върне стотици години назад в онези шибани времена, когато белгийците се мразеха с холандците, германците с французите, българите със сърбите, унгарците с румънците, поляците с германците, испанците с англичаните, италианците с австрийците... И заради тази омраза те водеха не една кръвопролитни войни за територии, и заради тази омраза милиони европейци загинаха. Днес обаче обединена Европа не е такава. Отдавна се отказа от империализма и колониализма си, а само на изток от нея стои до ден днешен една тиранична империя, мачкаща свободите на гражданите си -Руската империя, наследник на дивите варвари от античните времена.
Заради това хора като Румен Радев са едни исторически недоразумения в днешните времена, когато той предлага да се върнем назад в омразата и байганьовския тарикатски поглед към действителността. Той дори и не осъзнава, че ако утре данъкоплатците от Германия, Франция, Дания, Швеция, Финландия, Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия започнат изведнъж да мислят като него за собствените си национални интереси, то България няма да получи нито цент по европейските програми.
Разбира се подобни неприятни българи като Радев ще останат в историята ни с главни позорни букви като онези, които са отказали помощ на една защитаваща се от тиранията страна."
Yuriy Alexandrov
България остана съвсем сама на върха на "Магнитски" и колко ни струва това?
Забравете Шенген. Забравете Еврозоната. Има една ексклузивна статистика, която е толкова стряскаща, че трябва да се изучава в учебниците по история. Това е списъкът със санкции "МАГНИТСКИ".
За да разберете истинската дълбочина на пропастта, в която се намираме, трябва да погледнете към Европа. Да си го кажем право: в 24 от 27 държави в Европейския съюз, бройката на санкционираните политици и олигарси е точно кръгла НУЛА.
Германия – 0.
Франция – 0.
Италия – 0.
Съседна Румъния – 0.
Гърция – 0.
Дори в двете изключения (Латвия и Словакия) говорим за точно по един изолиран случай на човек, изхвърлен от системата. Ние обаче гордо излъчихме цял отбор от 8 души. Този списък не е статистическа грешка. Това е тежката диагноза на една превзета система, в която администрацията във Вашингтон трябва да играе ролята на наша вътрешна прокуратура.
Истинското дъно: Шампиони на свободния святАко искате да разберете пълния мащаб на проблема, нека разширим хоризонта. Ние не сме просто НОМЕР ЕДНО в Европейския съюз. Ние сме абсолютният шампион на целия свободен и демократичен свят!
Съберете заедно всички държави от ЕС. Добавете Великобритания. Добавете целия Северноатлантически алианс (НАТО) без САЩ.
Добавете дори развитите демокрации на други континенти като Австралия или Япония. Всички те взети заедно нямат толкова висши държавници, уличени в корупция по "Магнитски", колкото нашата територия.
За да намерим държава на европейския континент, която да ни бие по тази статистика, трябва да се наредим до режима на Путин в Русия, диктатурата на Лукашенко в Беларус или разкъсваната от конфликти Босна.
Ние формално седим на масата в Брюксел, но институционално дишаме праха на банановите републики. Ние сме единствената държава в свободния свят, чиято хазна се пази от хора, официално посочени като международна финансова заплаха.
Кой източи хазната? Фактите зад ИМЕНАТА:Българският списък не е съставен от улични дребни измамници, а удря директно в сърцето на държавния апарат:
Владислав Горанов (бивш министър на финансите): Санкциониран за участие в мащабна корупционна схема и прокарване на лобистко законодателство в хазарта срещу десетки милиони.
Румен Овчаров (бивш министър на енергетиката): Попадна под ударите заради милиони евро подкупи в офшорни сметки, свързани с договори на АЕЦ "Козлодуй".
Александър Николов (бивш директор на АЕЦ "Козлодуй"): Санкциониран за манипулиране на обществени поръчки и приемане на подкупи.
Иван Генов (бивш директор на АЕЦ "Козлодуй"): Уличен заедно с Николов в корупционни схеми за източване на милиони от ядрената ни централа.
Васил Божков (бизнесмен): Санкциониран заради създаване на мрежа за подкупване на държавни служители, източила стотици милиони левове.
Делян Пеевски (политик): Посочен от САЩ като архитект на мрежа за търговия с влияние за контрол над ключови държавни институции.
Илко Желязков (бивш зам.-шеф на ДАТО): Санкциониран в ролята си на "лейтенант" на Пеевски, използвал държавния апарат за изнудване на частни бизнеси.
Николай Малинов (политик): Санкциониран за подкупване на съдия, за да напусне страната.
Добавете към този списък и блокираните 64 свързани компании при първия удар, както и паралелното правосъдие около "Осемте джуджета".
Голямата илюзия: Данъците нямат значение, когато хазната е пробита!Големият капан, в който ни вкарват политиците, е дебатът за данъците и бюджета.
Но ИСТИНАТА е, че НЯМА абсолютно никакво значение какви приходи събира държавата и колко милиарда влизат от Европа, когато на върха зее бездънна яма, а парите се харчат престъпно от затворен кръг хора.
Корупцията у нас бърка директно в твоя джоб. Тя е липсващата модерна детска болница. Тя е разбитите пътища-убийци. Тя е мизерната пенсия. Когато милиарди изчезват в офшорки под формата на "такси спокойствие", тези пари се крадат от бъдещето на децата ни.
Тестът за Ivan Demerdzhiev : Къде е МВР?Целият този абсурд лъсна ослепително с приключилата визита на вътрешния министър Иван Демерджиев в САЩ.
Представете си парадокса: Вашингтон приема министър от нашето правителство, за да обсъждат сигурност и върховенство на закона, докато същият този Вашингтон е класифицирал висшия ни ешелон като престъпен синдикат.
Министърът се прибира в София с партньорски протоколи в ръка, но истинският тест е тук и сега. МВР и службите трябва незабавно да прекъснат пъпната връв между институциите и санкционираните лица. Ако вътрешното министерство не овладее тази корупция и не спре изтичането на пари, БЪЛГАРИЯ е ОБРЕЧЕНА.
Прогнозата: 10 години до НОРМАЛНОСТТААко държавата намери сили да изхвърли този паразит, промяната няма да отнеме десетилетия. Тя ще се усети буквално за 5 до 10 години:
ФИНАНСОВИЯТ ефект: Губим милиарди годишно. Ако тези пари останат в бюджета, България може в рамките на един мандат да изгради детската болница, магистралите си и да осигури достоен живот за възрастните хора, без да тегли нови смазващи заеми.
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ефект:
След като вече сме в Еврозоната и Шенген, премахването на корупционния модел е последната бариера пред падането на визите за САЩ и пълноправното ни приемане в ОИСР. В тази организация членуват 38-те най-развити пазарни икономики в света (като САЩ, Германия, Япония и Южна Корея), които произвеждат над 60% от световния БВП.
Членството там изисква покриването на над 200 строги правни стандарта – за борба с прането на пари, пълна прозрачност при обществените поръчки и защита на бизнеса от рекет. България вече е в активен процес на преговори и има пълния потенциал да бъде приета като РАВЕН ПАРТНЬОР.
Покрият ли институциите ни тези стандарти, страната ни получава най-високия сертификат за правна сигурност. Това автоматично повишава кредитния ни рейтинг, сваля лихвите по държавния ни дълг и отваря вратата за дългосрочни и високотехнологични инвестиции, които в момента ни заобикалят.
ПОДКРЕПАТА за категорични мерки срещу този модел не е въпрос на политика. Това е въпрос на национално оцеляване! Иначе просто ще продължим да гледаме как шепа хора пият шампанско върху гърба на собствения си народ.
Как Руската православна църква благочестиво "приватизира" старобългарския език
Всички знаем, че свещените езици падат директно от небето, за предпочитане – някъде в околностите на Москва или Санкт Петербург. Но историята на това, което днес наричаме "църковнославянски език", е истинско чудо не толкова на богословието, колкото на корпоративния ребрандинг и лингвистичното "преоткриване", осъществено от Руската православна църква (РПЦ).
Как се взема един език от Балканите и се превръща в "исконно руско" духовно наследство? Процесът изисква векове търпение, малко имперско самочувствие и три лесни стъпки.
Стъпка 1: Идентифициране на "проблема"
Да се върнем в IX и X век. Някакви си братя, Кирил и Методий, и техните ученици в Преслав и Охрид сядат и превеждат богослужебните книги на езика на местните славяни. Този език, колкото и да е неудобно за някои съвременни историци, е старобългарският. Той има своите специфики – назални гласни (онези странни букви като Голям и Малък Юс), сложна глаголна система и отчетливо южнославянско звучене.
Когато тези книги най-накрая стигат до Киевска Рус и по-късно до Московията, руските монаси се сблъскват с огромен проблем: този език е твърде... балкански. Той просто не звучи достатъчно величествено за бъдещия Трети Рим. Налага се спешен духовен ъпгрейд.
Стъпка 2: Руска фонетика – универсалният "духовен" филтър
Как се поправя един чужд език? Много просто: започваш да го четеш все едно е твоят собствен.
Когато руските духовници преписват старобългарските ръкописи векове наред, те правят малки, съвсем "невинни" корекции. Назалните гласни, които руснаците така или иначе не могат да произнесат правилно, са изхвърлени или заменени с чисто руски звуци. Думите лекичко променят формата си.
Лингвистичното правило на РПЦ: Ако четеш оригинален старобългарски текст, но произнасяш всички букви с тежък руски акцент, той магически престава да бъде български.
Това е еквивалентът на това да вземеш традиционна италианска пица, да я полееш обилно с майонеза и копър, и да я регистрираш като "Древен сибирски открит пирог".
Стъпка 3: Гениалният маркетингов ребрандинг
Дотук добре, езикът вече звучи по руски. Но остава проблемът с авторските права. Да го наричаш "старобългарски" в руска църква някак си не пасва на имперския наратив.
Влиза в действие гениалният PR отдел на РПЦ. Защо да споменаваме произхода на езика, когато можем просто да му сложим нов етикет? Така се ражда терминът "Църковнославянски език" (и по-конкретно – руският синодален предпис). Звучи универсално, мистично, обединяващо и най-важното – перфектно изтрива всякаква връзка с Първото българско царство. Езикът вече не принадлежи на създателите си; той принадлежи на институцията, която го е "усъвършенствала".
Триумфалното завръщане
Истинският шедьовър на този исторически процес обаче идва през Възраждането. След векове на османско владичество, българите имат нужда от богослужебни книги. И кой се притичва на помощ с щедри дарения? Разбира се, Руската църква!
Те любезно изпращат на българите тонове печатни книги на... руската редакция на църковнославянския език. Така българите се оказват в абсурдната ситуация да трябва да учат собствения си исторически език, но прекаран през руски фонетичен филтър, за да могат да се молят в собствените си църкви.
В крайна сметка, трябва да сме благодарни на РПЦ. Без техните скромни усилия, старобългарският можеше да си остане просто един балкански език. Вместо това, той беше "спасен", префасониран и щедро ни беше продаден обратно като висша форма на славянска духовност. Амин за маркетинга!
Как се взема един език от Балканите и се превръща в "исконно руско" духовно наследство? Процесът изисква векове търпение, малко имперско самочувствие и три лесни стъпки.
Стъпка 1: Идентифициране на "проблема"
Да се върнем в IX и X век. Някакви си братя, Кирил и Методий, и техните ученици в Преслав и Охрид сядат и превеждат богослужебните книги на езика на местните славяни. Този език, колкото и да е неудобно за някои съвременни историци, е старобългарският. Той има своите специфики – назални гласни (онези странни букви като Голям и Малък Юс), сложна глаголна система и отчетливо южнославянско звучене.
Когато тези книги най-накрая стигат до Киевска Рус и по-късно до Московията, руските монаси се сблъскват с огромен проблем: този език е твърде... балкански. Той просто не звучи достатъчно величествено за бъдещия Трети Рим. Налага се спешен духовен ъпгрейд.
Стъпка 2: Руска фонетика – универсалният "духовен" филтър
Как се поправя един чужд език? Много просто: започваш да го четеш все едно е твоят собствен.
Когато руските духовници преписват старобългарските ръкописи векове наред, те правят малки, съвсем "невинни" корекции. Назалните гласни, които руснаците така или иначе не могат да произнесат правилно, са изхвърлени или заменени с чисто руски звуци. Думите лекичко променят формата си.
Лингвистичното правило на РПЦ: Ако четеш оригинален старобългарски текст, но произнасяш всички букви с тежък руски акцент, той магически престава да бъде български.
Това е еквивалентът на това да вземеш традиционна италианска пица, да я полееш обилно с майонеза и копър, и да я регистрираш като "Древен сибирски открит пирог".
Стъпка 3: Гениалният маркетингов ребрандинг
Дотук добре, езикът вече звучи по руски. Но остава проблемът с авторските права. Да го наричаш "старобългарски" в руска църква някак си не пасва на имперския наратив.
Влиза в действие гениалният PR отдел на РПЦ. Защо да споменаваме произхода на езика, когато можем просто да му сложим нов етикет? Така се ражда терминът "Църковнославянски език" (и по-конкретно – руският синодален предпис). Звучи универсално, мистично, обединяващо и най-важното – перфектно изтрива всякаква връзка с Първото българско царство. Езикът вече не принадлежи на създателите си; той принадлежи на институцията, която го е "усъвършенствала".
Триумфалното завръщане
Истинският шедьовър на този исторически процес обаче идва през Възраждането. След векове на османско владичество, българите имат нужда от богослужебни книги. И кой се притичва на помощ с щедри дарения? Разбира се, Руската църква!
Те любезно изпращат на българите тонове печатни книги на... руската редакция на църковнославянския език. Така българите се оказват в абсурдната ситуация да трябва да учат собствения си исторически език, но прекаран през руски фонетичен филтър, за да могат да се молят в собствените си църкви.
В крайна сметка, трябва да сме благодарни на РПЦ. Без техните скромни усилия, старобългарският можеше да си остане просто един балкански език. Вместо това, той беше "спасен", префасониран и щедро ни беше продаден обратно като висша форма на славянска духовност. Амин за маркетинга!
Stefan Gamizov
Визите си остават, самолетите на САЩ се връщат — точно както трябва да бъде.
България си остава важна географски от гледна точка на тактически и стратегически операции срещу най-злите диктатури в света, но също така остава ключова държава за тези диктатури, за да проникват в Европа, да извършват криминална дейност и да перат пари.
Българите има да учат още много за това в какво е превърната държавата им от комунисти, руZороби, левичари, ислямисти, мутри и мафиоти.
Такъв добре организиран криминален бардак няма в Европа и изобщо по света.
Никъде мафията, РуZия, свързани с Иран, Хизбула и Хамас, не седят на една маса с хора, управляващи или назначили свои проксита да управляват държава от ЕС и НАТО — България.
САЩ, надявам се, няма да премахнат скоро визите за българи в никакъв случай, защото това ще бъде улеснение за РуZия и Иран да проникват на тяхна територия и на територията на ЕС по-лесно — практически правоохраната в България липсва и е с цел, основно, да обслужва престъпниците, а не да се бори с тях.
Парламентът ни пък създава такова законодателство, което да имитира борба с престъпността или направо да я улеснява.
Всичко това е поради катастрофалния срив на интелекта на територията на България след прогонването на горната му част в чужбина, в комбинация с традиционната унаследена корупция от по-стари ориенталски времена и по-нови комунистически.
Предаването на властта в ръцете на семпли хора от интелектуална и морална гледна точка (идиомно в българския език се наричат “простаци“) доведе до тази пълномащабна катастрофа, довела досега до 3 милиона мъртви и неродени българи, които да ги заместят, 2 милиона избягали българи, а останали около 4 милиона на територията на България, без децата, които вече не знаят на кой свят са и какво вършат — те са жертви и към тях упрек не може да има за решенията им упорито да предават властта на всички избори на своите палачи.
Това е омагьосан кръг, от който излизане няма, защото зависи от решенията на жертвите по време на избори на които няма избор, а и те, жертвите, вече са неспособни да взимат рационални и разумни решения премазани от последствията на върлуващата политическа и социална чума около тях.
Практически това означава, че демокрацията в България е изгубила своята и без това крехка способност за функциониране, а ЕС с неговите изпълнителни органи като ЕК упорито финансира този хибриден холокост без да си дава сметка, че така го разпалва на нови чудовищни висоти.
Благодарете за всичко това на двамата “тулупа“ Пеевски и Борисов и на тези, които дойдоха на власт след тях и делиха властта с тях, както и досега го правят.
Цялата измет на света е поканена в България да се забавлява и да изтезава българите с кражби, корупция, контрабанда и пране на пари.
РуZия и Турция са на път да постигнат черната си фантазия българите да изчезнат като обществена култура — местните техни еничари и башибозуци си вършат работата с кражби и корупция, а българите дори им плащат за тази работа.
“Тъпота“ се нарича това идиомно в българския език и той е доста коректен и конкретен, описвайки подобна пълномащабна обществена трагедия.
Нали знаете, че за да си руZороб, комунист, левичар, ислямист, мутра или мафиот, първо трябва да си с нисък интелект и ниска обществена култура?
Това са факти на база исторически опит и неслучайно дори хора като Марко Рубио все по-често говорят какво представляват комунизмът и левичарството — последното (левичарството) е същото като първото или в основата си също като фашизма и радикалния ислям.
Описаните проявления на социална изява са за тези, които не могат да се състезават с добрите, трудолюбиви и почтени хора — затова са измислени тези социопатични по своята същност обществени криминални идеологии.
България си остава важна географски от гледна точка на тактически и стратегически операции срещу най-злите диктатури в света, но също така остава ключова държава за тези диктатури, за да проникват в Европа, да извършват криминална дейност и да перат пари.
Българите има да учат още много за това в какво е превърната държавата им от комунисти, руZороби, левичари, ислямисти, мутри и мафиоти.
Такъв добре организиран криминален бардак няма в Европа и изобщо по света.
Никъде мафията, РуZия, свързани с Иран, Хизбула и Хамас, не седят на една маса с хора, управляващи или назначили свои проксита да управляват държава от ЕС и НАТО — България.
САЩ, надявам се, няма да премахнат скоро визите за българи в никакъв случай, защото това ще бъде улеснение за РуZия и Иран да проникват на тяхна територия и на територията на ЕС по-лесно — практически правоохраната в България липсва и е с цел, основно, да обслужва престъпниците, а не да се бори с тях.
Парламентът ни пък създава такова законодателство, което да имитира борба с престъпността или направо да я улеснява.
Всичко това е поради катастрофалния срив на интелекта на територията на България след прогонването на горната му част в чужбина, в комбинация с традиционната унаследена корупция от по-стари ориенталски времена и по-нови комунистически.
Предаването на властта в ръцете на семпли хора от интелектуална и морална гледна точка (идиомно в българския език се наричат “простаци“) доведе до тази пълномащабна катастрофа, довела досега до 3 милиона мъртви и неродени българи, които да ги заместят, 2 милиона избягали българи, а останали около 4 милиона на територията на България, без децата, които вече не знаят на кой свят са и какво вършат — те са жертви и към тях упрек не може да има за решенията им упорито да предават властта на всички избори на своите палачи.
Това е омагьосан кръг, от който излизане няма, защото зависи от решенията на жертвите по време на избори на които няма избор, а и те, жертвите, вече са неспособни да взимат рационални и разумни решения премазани от последствията на върлуващата политическа и социална чума около тях.
Практически това означава, че демокрацията в България е изгубила своята и без това крехка способност за функциониране, а ЕС с неговите изпълнителни органи като ЕК упорито финансира този хибриден холокост без да си дава сметка, че така го разпалва на нови чудовищни висоти.
Благодарете за всичко това на двамата “тулупа“ Пеевски и Борисов и на тези, които дойдоха на власт след тях и делиха властта с тях, както и досега го правят.
Цялата измет на света е поканена в България да се забавлява и да изтезава българите с кражби, корупция, контрабанда и пране на пари.
РуZия и Турция са на път да постигнат черната си фантазия българите да изчезнат като обществена култура — местните техни еничари и башибозуци си вършат работата с кражби и корупция, а българите дори им плащат за тази работа.
“Тъпота“ се нарича това идиомно в българския език и той е доста коректен и конкретен, описвайки подобна пълномащабна обществена трагедия.
Нали знаете, че за да си руZороб, комунист, левичар, ислямист, мутра или мафиот, първо трябва да си с нисък интелект и ниска обществена култура?
Това са факти на база исторически опит и неслучайно дори хора като Марко Рубио все по-често говорят какво представляват комунизмът и левичарството — последното (левичарството) е същото като първото или в основата си също като фашизма и радикалния ислям.
Описаните проявления на социална изява са за тези, които не могат да се състезават с добрите, трудолюбиви и почтени хора — затова са измислени тези социопатични по своята същност обществени криминални идеологии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар