МИСЛИ ФОРМИ 164

       

"Човешката история започва с човешкия акт на непокорство, който в същото време е началото на свободата и развитието на разума му." ~ Ерих Фром

"Ние сме боговете на атомите, които създават себе си, но ние също сме атомите на боговете, които изграждат Вселената". ~ Манли П. Хол

"Срещата на две личности е като контакта на две химични вещества: ако има някаква реакция, и двете се трансформират." ~ Карл Г. Юнг

"Целият свят, който усещаме чрез нашите сетива, е само един малък фрагмент в необятността на природата." - Макс Планк

"Един ден ще трябва официално да признаем, че онова, което сме кръстили, е още по-голяма илюзия от света на мечтите". ~ Салвадор Дали

"Никога не може да има реална опозиция между религията и науката, защото едната е допълнението на другата. Всеки сериозен и отразяващ човек осъзнава, че религиозният елемент от неговата природа трябва да бъде признат и култивиран, като всички сили на човешката душа трябва да действат заедно в съвършен баланс и хармония. И наистина не е случайно, че най-великите мислители от всички възрасти бяха дълбоко религиозни души ". ~ Макс Планк

"Еднa от големите тайни на деня е да се знае как да се впишат популярните предразсъдъци и страсти по такъв начин, че да се въведе объркване на принципи, което прави невъзможно всяко разбиране между онези, които говорят един и същ език и имат едни и същи интереси . " ~ Николо Макиавели

"Човек не се просветлява, като си представя фигури на светлината, а като съзнава тъмнината". ~ Carl G. Jung

"Да познаваш другите е интелигентност, да знаеш себе си е истинска мъдрост, да владееш другите е сила, да овладееш себе си е истинска сила". ~ Лао Дзъ

"Мястото, което търсите, е мястото, от което търсите."  ~Mooji

"Нашите страхове са по-многобройни от нашите опасности, ние страдаме повече в нашето въображение, отколкото в действителност." ~ Seneca

"Ако искаш да избягаш от границите на твоя вътрешен свят, трябва да се отвориш за непознатото." ~ Адяшанти

"Как можеш да станеш, ако никога не си? Затова се нуждаете от вашите дълбочини, тъй като сте там. Но вие имате нужда от височините си, тъй като там ставате. "~ Карл Юнг

"Светът е много озадачаващо място. Ако не сте готови да се озадачите, то просто ще се превърнете в реплика на съзнанието на някой друг. "

~ Noam Chomsky

"Медитацията е методът за осъзнаване на връзката между жизнената енергия на тялото и неограничената Космическа енергия на Бога, връзката между съзнателното и подсъзнателното състояние и Космическото съзнание на Бога. Чрез медитацията на Крия Йога съзнанието постепенно се превръща от идентификацията с нечестивото и често коварното физическо тяло, с неговата любов към дишането и "хляба", към осъзнаването на вътрешното астрално тяло на самовъзобновяващата се жива жизнена енергия и оттам към крайната природа като духовен образ на Бога: винаги съществуваща, винаги съзнателна, винаги блажена. "- Парамаханса Йогананда

"Съвременната физика разкри, че всяка субатомна частица не само изпълнява енергиен танц, но и енергиен танц; пулсиращ процес на създаване и унищожаване. Танцът на Шива е танцуващата Вселена, непрестанният поток от енергия, преминаващ през безкрайно разнообразие от модели, които се разтопяват един в друг. За съвременните физици тантът на Шива е танцът на субатомната материя. Това е непрекъснат танц на творението и унищожението, включващ целия космос; основата на всяко съществуване и на всички природни феномени. "- Фритьоф Капра

                               

Змията в митологията на Индия е преди всичко символ на „желанието” – или онова което се казва самскара или васана. Змията може да ухапе човек и да донесе много страдание и дори смърт. По същият начин едно желание може да ухапе човек и да му донесе дори смърт. Например желанието за алкохол, може да направи човек алкохолик и това да допринесе до пълното му разрушение. Всяка една Васана, всяка една Самскара, с която има пълна идентификация, може да доведе човек до пълното му разрушение. Хората които искат на всяка цена да станат шампиони, могат да започнат да вземат анаболни подсилващи вещества и в крайна сметка губят кариерата си. Хората които имат желание да стана богати, могат да започнат да се занимават с измамничество за да постигнат целта си. Примери има безброй когато човек се идентифицира с едно желание, и това води до страдание. Змията може да се приближи незабелязано. По същият начин човек може да се идентифицира с желанието незабелязано. И така змията е символ на ЖЕЛАНИЕТО, тоест на Васаните – Самскарите. 

Змията (тоест желанието) когато е контролирана, е символ на мъдроста! Шива е изобразен с безброй змии по тялото му. Докато за обикновеният човек, змията е опасно нещо, за Шива те са само украшение. Това е дълбока символика. Шива освен че символизира силата на разрушение е също така символ на „просветлена личност”. Просветленият не се идентифицира с желанията, той ги контролира, той може да ги управлява. Желанията, васаните, му са в служба. Това е висшата мъдрост, висшето знание. Да може човек да не се идентифицира с васаните. Затова се казва че „Укротената Змия” е символ на висшата Мъдрост. Змията която е захапала опашката си е символ на Желанието което само се унищожава. Това е още по дълбока символика. Нормално в човек има неудовлетвореност и стремеж към щастие. Това е първично желание. Човек си въобразява че може да постигне щастието, като си създава комплекс то желания. Той вярва, че ако задоволи тези желания, той ще постигне търсеното щастие. На практика обаче, след задоволяването на тези желания, не настъпва така търсеното щастие, и човек продължава да си създава нови желания. Истината е, че щастието е вътрешното състояние на човек. Няма нужда да се търси щастие другаде. В момента в който желанията изчезнат, и вътре в човек остава щастието – Ананда. Щастието е вътре в самият човек, това е неговата истинска природа - Ананда. Това е неговото истинско аз. Първичното желание е една заблуда, това е Мая – световната илюзия. Ние си мислим, че външният свят може да ни донесе щастието, притежаването на материални неща, предмети, постигането на статус в обществото, постигането на знания и т.н. би донесло Ананда. Това е змията която пълзи и търси да захапе нещо „навън”. Когато човек насочи своето внимание навътре в себе си, когато спре да търси щастието навън в света, и започна да се опитва да постигне вътрешното си състояние на щастие просто като спре идентификацията с желанията, тогава се казва, че Змията е захапала опашката си. Това е отново символ на висшата мъдрост, на висшето знание.

               

Шива - това е богът на унищожението и разрушението от троицата на индийските богове. Силата на разрушението не трябва да се приема само в нейния негативен смисъл като нещо нежелано. Всеки път когато има създаване на нещо ново това става за сметка на разрушаването на нещо старо, и обратното когато се руши старото се създава нещо ново. Всичко което е създадено трябва да дойде до своя край, няма нищо вечно на този свят. Това е неизбежен закон. Трите сили на изграждане, поддържане и разрушение са проява на една единствена сила в нейните три аспекта. На бог Шива съответствува гуната Тамас.......... 

Съпругата на бог Шива е Ума - Дурга и Парвати са другите две най-известни нейни имена. Тя е богинята на силата и енергията. За да се разруши нещо е нужно да се преодолеят силите на поддържането Силата на разрушението трябва да бъде по-голяма от силата на злото, на невежеството, на силата на илюзията Мая, затова на Шива е дадена за съпруга Ума.......... 

Другата съпруга на Шива е Ганга - богинята на свещената индуска река. Реката е символ на пречистването от грехове и сатвичното знание което руши невежеството.......... 

Шива е бог на Йогите и Йога. Иконографски най-често той е изобразен седнал в поза за медитация лотос - с кръстосани крака. Над главата му, като че ли е диадема в самите му коси, има тънък полумесец. Това е дар за Шива получен от разбиването на океана от боговете и демоните. Луната - Чандра, е символ на ума - Манас. При Шива той е в една съвсем тънка почти не проявена форма и като че ли служи само за украшение. Умът (Манас) е извор на концепцията за времето. Така Шива е представен като имащ пълна власт над емоциите, чувствата и времето което служи само за украшение. Луната е също символ на времето. Така Шива е представен като властелин над времето. Луната е символ най вече на Манас, чувственият ум. Тя е изобразена като полумесец в своята последна четвърт. Това символизира, че умът при съвършеният Йогин, е почти непроявен и служи по скоро като украшение – диадема в косите на Шива. Емоциите са само за разкрасяване, декорация...... 

На заден план се виждат белотата на хималайските планини и най-важния връх - Кайласа който е постоянното убежище на бог Шива. Белият цвят е символ на качеството Сатва. Самият Шива е побелял като сняг защото целият е покрит със свещената пепел Вибхути, получена от жертвения огън или пък е взета от погребалните огньове. Очите му са обикновено полуотворени в така наречената Самбхави Мудра. Това означава, че ума му е ангажиран в концентрация върху Реалността - Брахман, но в същото време той е съзнателен за това което става в света на относителност..... 

Шива има по средата на челото си изобразено трето око наречено Джнана Чакшу - Око на Мъдростта. То е символ на събудения принцип на различаване и дискриминиране - Вивека, между вечното и не вечното. С това око човек може да наблюдава безпристрастно и без да се въвлича емоционално в каквото и да е. Така той остава безучастен наблюдател и вижда нещата такива каквито са без да бъдат емоционално или интелектуално изопачени. Когато този принцип на различаване бъде насочен към предмети принадлежащи към света на материята се вижда непостоянството и преходността на нещата. Когато нещата биват наблюдавани по този начин те престават да съществуват за съзнанието на Йогинът. На практика всяка мисъл или възприятие която е подложена на медитационна концентрация идва към своя край. Ако човек се концентрира върху определено чувство на болка например то не след дълго това чувство ще изчезне. Нашите желания, нашите очаквания, нашите спомени, нашите Васани, всичко това ако бъде подложено на огъня на мъдростта бива унищожено. С „третото око”, с окото на знанието, се вижда илюзорността на всичко, което принадлежи на материалният свят, неговата преходност. Затова се казва, че когато бог Шива погледне с третото си око той унищожава всичко към което то е насочено. В едно предание от Пураните се казва как Шива разгневен на бога на лъстта – Кама, го погледнал само веднъж с третото си око и го изгорил до пепел...... 

Също се казва, че очите на Шива се слънцето и луната - тоест ума и интелекта. Тъй като луната и слънцето са неговите очи то тогава цялото небе и звездите са неговата коса. Затова той се нарича Вйомакеша - този който има за коса небето и пространството..... 

Косите на Шива са дълги и сплетени така както на отшелниците, което показва продължителността на неговия Тапас или сподвижничество.... 

От косите му, от върха на главата се издига малка струя вода. Това е началото на река Ганг и Шива е известен под името Гангадара - носител на Ганг. Според едно предание от пураните Ганг идва от небето - Акаш Ганга. Цар Бхагирата се молил на богинята на реката да слезе от небето на земята за да има достатъчно вода за хората. Ганга се съгласила и дошла на земята но водата била толкова много, че имало опасност целия свят да загине от наводнение. Царят се помолил на бог Шива да спаси света от гибел. Шива подложил главата си и спрял Акаша Ганга с косите си като позволил само на една малка част от водите да се изливат в реката - толкова колкото е достатъчно за хората за живеят. Водата е символ на знанието. Много вода или много знание представляват опасност за хората и то трябва да се дава по-малко за да може да се употреби правилно. Това е друг вариант на латинската поговорка: Дозата прави отровата. Онова което е в малки дози и служи като лекарство в големи дози може да бъде опасно..... 

Водата на Ганга се слави със своите пречистващи способности. Казва се, че всеки който се измие с вода от Ганг неговите грехове се измиват също. Така Шива се явява като този който помага за пречистването от греховете. Грях, според определението на веданта, не се състои във действието а в психологическата реакция към действието и се изразява в негативно раздразнение на ума..... 

По цялото тяло на Шива има оплетени змии - кобри. Кобрата е най-отровната змия според вярванията на древните индуси. Само едно ухапване е достатъчно да убие човек. Змията е също символ на желанието. Желанието е като змията, достатъчно е само едно глупаво желание да обхване ума ни за да ни погуби. Например човек "ухапан" от желанието да пие става алкохолик и това води до неговата умствена и физическа смърт. Но за бог Шива всички тези желания служат само за негова украса, той има пълна власт над тях. Този който е постигнал контрол върху желанията си е постигнал висшата мъдрост. Така контролираната змия се явява символ на Мъдростта. (Змията която изяжда опашката си символизира желанието което само се унищожава, и не създава нови желания. Това е такова желание с което няма идентификация, което е дискриминирано от интелекта. За такова желание се казва че се самоунищожава. Така змията която изяжда опашката си е символ на висшата мъдрост.) Змията е също така символ на мистичната сила Кундалини която е проява на индивидуалността. В нейната най-нисша проява тя се явява като сексуалната енергия, създаващата сила на Брахма. Същата тази енергия чрез йогска практика се издига нагоре по чакрите като се проявява във всички видове възможни чувства и емоции, за да се превърне в чиста будност когато се слее с нейната противоположност, Единното Общо Съзнание...... 

Шива има за облекло кожата на тигър и слон. Тигъра е най-кръвожадното животно а слона е най-силното животно. Това показва пълна победа над собствената животинска природа в която има желания кръвожадни като тигър и силни като слон. Тигъра е яростно животно, което може да направи големи поразии, не се подава на обучение и дресировка. Когато е подчинено, то трябва да бъде непрекъснато под наблюдение. Подобно е положението и с ума - Манас. Той може да направи големи поразии, не се подава на обучение и дресировка. Когато е подчинен на интелекта Будхи, той трябва да бъде под непрекъснато наблюдение. Затова в Шастрите често се споменава, че тигъра е символ на чувственият ум МАНАС!! Шива седящ върху тигрова кожа, или облечен в тигрова кожа, показва, че при съвършеният Йогин, умът е унищожен напълно и е останала само кожата му. Тя е красива, служи отлично за декорация и за постелка. По същият начин, пълното убиване на чувственият ум МАНАС, означава край на прищевките на ума. Остават само чистите емоции, които служат на йогинът за да живее удобно с тях..... 

Шива е изобразяван с две, четири, осем, десет и дори тридесет и две ръце понякога. Той държи различни предмети като например: Тришула - копие с три върха символ на власт и могъщество а също така на трите Гуни или трите процеса на създаване, поддържане и разрушение; Дамару - малко барабанче което има няколко топчета висящи на връв. Когато се върти последователно в една и друга посока топчетата се удрят в повърхността на барабанчето. Дамару е символ на най-финия елемент Акаша - пространство и звук; Чакра - боен диск; Мала - броеница; Мрга - елен; Кхадга - меч; Падма - лотс; Дарпана - огледало; Аджагава - лък; и т.н....

         

Друго известно иконографско представяне на Шива е Натараджа - (букв. Цар на Танца) това е бога изобразен в момент на танц. Според едно предание Шива танцува всяка вечер пред боговете за тяхно развлечение, и тогава целия свят бива разрушен и унищожен. Танца наречен Тандава символизира също така и създаването и поддържането на света. По този начин символично Шива поема функциите на Брахма и Вишну – принципът на съзидание и принципът на поддържане на света. 

На нивото на индивида, тоест микрокосмоса, всяка вечер когато заспим света престава да съществува за нас. Боговете това са сетивата - тоест Индриите. Индра е царят на боговете. Боговете се наричат „Индрии”, тоест „принадлежащи на Индра”, Индра е символ на чувственият ум Манас. Боговете тоест Индриите това са петте сетива. Те биват развличани от танца на Шива. Развлечението е форма на почивка тоест органите на осезание и органите на действие на работят. Когато сетивата не работят, не извършват своята дейност, тогава няма възприятия и светът престава да съществува за нас. Това е момента когато спим през нощта. 

Същото е вярно и на космическо ниво - макро космоса и неговото унищожаване - Пралая. Нощта е също така символ на невежеството - Авидя. Когато Шива танцува невежеството се руши. Това е символично представено от обръча от пламъци - Прабха Мандала, около божеството. Огънят е символ на светлината и разрушението - разрушение на старото и ненужно; мъдрост, светлина и знание при изграждането на новото. 

С единия си крак Шива е стъпил върху Апасмара Пуруша - припадничавото джудже, което е символ на егото и невежеството. Другия крак е вдигнат от земята което символизира постоянната връзка на Шива с Неземното и Нематериалното – тоест чистият принцип на познание - Брахман. 

Около главата на Шива в косите му има оплетени змии кобри, които са разпилени радиално във всички посоки. Змията е символ на желанието. Желанията са насочени във всички посоки тоест, това е представа на сборът от абсолютно всички желания които могат да минат през ума на човек. Тези желания са опасни за обикновеният човек, но за съвършеният йогин те служат само за декорация. 

Около кръста на Шива е омотан и царят на Змиите Шеша. Това е символ на Кундалини, тоталният сбор от всички видове обусловено съзнание. Кундалини е символ на двете съпруги на Шива. Той е омотан около кръста на божеството, което показва интимната връзка между него и двете му съпруги. Шива който е символ на необусловеното съзнание, е в най близка връзка със всички видове форми на обусловено съзнание. 

Поясът който е навит около тялото на Шива е наполовина разпуснат и се носи свободно във въздуха. Това показва пълната отдаденост на танцуващият Шива към танца, който се е „забравил” в него, и вложил изцяло себе си в движението и музиката. Свободата на дрехата означава свобода от обикновентие морално етични норми на поведение за Шива, който стои над всякакви правила и норми за поведение. 

Шива е изобразен с четири ръце. Най-горната ръка държи Дамару - малкото барабанче което се използва от танцуващия подобно на кастанетите. То е направено като две малко коносообразни барабанчета долепени с малката си основа едно до друго. С връвчица има привързани към него две топчета които висят свободно. Барабанчето се държи с ръката. Когато барабанчето се върти бързо ту на едната ту в другата посока, попчетата се удрят ту в едната ту в другата страна на барабанчето. В зависимост от скоростта на въртенето, може да се създава различни ритми, нещо подобно на кастанетите. Това се използва много често в класическият индийски танц. Дамару е символ на Шабда -звука, на елемента Акаша - пространството. От акаша – пространство произлизат последователно останалите четири елемента. Петте елемента са петте възприятия. на петте сетива. Така както Дамару служи за регулиране на ритъма на танца, по същия начин елемента Акаша регулира създаването и разрушаването на света. 

Лявата горна ръка на божеството е във позиция на Ардха Чандра Мудра и държи с пръстите си пламък. Докато звука е по-скоро символ на сътворението, то огъня е символ на разрушението. Така Шива се явява като господар на сътворението и разрушението. 

Долните две ръце са заели съответно позициите на Абхая Мудра -закрила и Варада Мудра - даване на награда за заслуги. Така е показано символично, че Шива може да поема функциите на Вишну за закрила и поддържане на света. И действително за да се запази целостта на нещо то трябва да бъдат унищожени онези сили които се стремят към разрушение. Например тигъра, който е символ на грубата сила на разрушение е готов да разкъса и убие всеки който напада малките тигърчета и по този начин той се явява за тях като покровител. Подобно дори и най благородните идеи се нуждаят от закрила която се дава от Шива – световният принцип на разрушение.

           

"Когато започнеш да забелязваш мистичното, мистичното ще започне да те забелязва.  ~Dacha Avelin

                   

"Поддържайте спомен за вашата истинска природа жив, дори и докато работите, и избягвайте бързината, която ви кара да забравите. Бъдете съзнателни. Практикувате медитация, за да запазите ума и да го накарате да осъзнае истинската си връзка със Себе Си, който го подкрепя. Не си представяйте, че вие сте тези, които правите тази работа. Мислете, че това е основният ток, който я прави, идентифицирайте се с тока. - Рамана Махариши

               

                   

                   

"Ние не се избираме случайно един с друг. Ние срещаме само онези, които вече съществуват в нашето подсъзнание." - Зигмунд Фройд

"Преди мен е люлеещата се мъгла на мъглите, която разделя сянката от истинското, Завесата сама по себе си е нереално/а." ~ Manly P. Hall

Погледни вътре в себе си. Всичко, което искаш, ти вече си

"Няма значение какво казват хората, разбира се, никой не знае нищо. Животът е проблем, който никой не разбира."~ Самаел Аун Уеор (1917 - 1977)

"The Unreal has No Being, The Real Never Ceases to Be."

~ Bhavagad Gita 2:17

"Нереалът не съществува, Реалът никога не престава да бъде".~ Бхагавад Гита 2:17

Бхагавад Гита(Вася) 2:16-18

16
Нереалното не съществува.
Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези,
които виждат самата същност.

17
Не може да бъде унищожено
Онова, чрез което всичко живее.
Онова — което е въплътено —
никой не може да го погуби.

18
Всички родени тела са крайни.
Но въплътеното в тях е безкрайно —
неизмеримо е, неразрушимо.
И затова — воювай, Бхарата!

"Трябва да спрем да бъркаме религията с духовното. 

Религията представлява правила, ограничения и ритуали създадени от човек.

 Религиите имат истина, с цел духовното човешко израстване. 

Поради човешки слабости, религията се е превърнала в корумпирана, политическа и разделяща хората. В метод на власт. 

Духовното не е теология или идеология. Духовното е начин на живот, Чист и оригинален както трябва да е. Духовното е мрежа която свързва Всевисшото - Вселената, Природата, Животните и Хората помежду ни." 

- Хайли Селасие

Beware of God

Bill Clinton and Al Gore Wedding

Catholic Russian Orthodox Leaders in Church

                         

                   

               
Брихадараняка Упанишад

Човек става такъв, каквито са действията му. Човекът на добрите дела става добър, човекът на лошите дела става лош. Човек става чист чрез чистите действия и нечист чрез нечистите действия.

Съдбата на човека е такава, каквито са неговите желания. Защото каквито са желанията му — такава е волята му; каквато е волята му — такива са делата му; а каквито са делата му — такава е неговата отплата, добра или лоша.
Човек действа според желанията, към които се придържа. След смъртта си той отива на другия свят, носейки в ума си фините впечатления от своите дела; и след като пожъне там реколтата на делата си, той се завръща отново в този свят на действието. Така онзи, който има желания, продължава да бъде подложен на прераждане.

Но онзи, в когото желанията са утихнали, не страда повече от прераждането. След смъртта — постигнал Най-висшето, желаейки единствено Аза, той отива на другия свят. Реализирайки Брахман, той става Брахман.

Когато всички желания, които някога са влезли в сърцето му, бъдят изгонени от Божественото познание — смъртният, постигайки Брахман, става безсмъртен.

Както кожата на змията лежи захвърлена върху някой мравуняк, така лежи и тялото на човека след смъртта; докато той, освободен от тялото, става едно с Безсмъртния Дух, Брахман — Вечната светлина".

Джанака: "Господине, давам ви други хиляда крави. Продължавайте да говорите за моето освобождение".

Яджнявалкя: "Пътят към освобождението е фин, труден и дълъг. Самият аз вървя по него; всъщност, стигнах до края. По този път постигат крайното освобождение при смъртта само мъдрите, позналите Брахман — онези, които са Го постигнали приживе.

Съществуват и други светове, безрадостни, обвити в тъмнина. В тези светове след смъртта отиват онези, които са неразумни, които не знаят Аза.

Когато човек реализира Аза, Чистия, Безсмъртния, Блажения — как в него би могло да остане желанието да приеме друго тяло, подложено на страдание, за да задоволи жаждата си?
Онзи, който веднъж е познал величието на Аза в тленното тяло — този "препъни-камък" по пътя към освобождението — знае, че Азът е едно с Брахман, Господаря и Създателя на всичко.

Брахман може да бъде реализиран дори в това тленно тяло. Да не успееш да го реализираш значи да живееш в невежество и по този начин да бъдеш подложен на прераждане и смърт. Позналите Брахман стават безсмъртни; останалите, които не са го познали, продължават да живеят в оковите на скръбта.

Онзи, който с духовните си очи директно възприема Самосияйното същество, Господаря на всички, който е бил, е и ще бъде — той е наистина безстрашен и не поражда страх в никого.

Онзи, който познава Брахман като Живота на живота, Окото на окото, Ухото на ухото, Ума на ума — той наистина разбира напълно Причината на всички причини.

Брахман бива възприет единствено от пречистения ум.
В Брахман няма различия. Онзи, който вижда различие, върви от смърт към смърт.

Брахман може да бъде схванат единствено като самото познание — Познанието, което е едно с Реалността, неразделно от нея. Защото Той е отвъд всяко доказателство, отвъд всички инструменти на мисълта. Вечният Брахман е чист, нероден, по-фин от най-финото, по-велик от най-великото.

Затова нека разумният духовно търсещ — знаейки, че Брахман е Най-висшата цел — моделира така живота и поведението си, че да може да Го достигне. Нека той не се опитва да Го познае чрез разговори и дискусии, защото дискусиите са празни и безсмислени.

Брахман е великият Нероден, който живее в лотоса на сърцето, заобиколен от сетивата. Той е Разумът на разума, Закрилникът на всички, Господарят на всички, Царят на всички. Той не става повече чрез добрите дела, нито по-малко чрез лошите. Господарят, Царят, Закрилникът на всички — той надвишава трите свята.

Богоотдадените се опитват да Го познаят чрез изучаване на Писанията, чрез жертвоприношения, чрез целомъдрие, аскетизъм, непривързаност. Да го познае човек значи той да стане мъдрец. В желанието си да Го познаят — Него и само Него — монасите се отричат от света. Реализирайки величието на Аза, мъдреците от миналото не желаели синове и дъщери. "Каква нужда имаме от синове и дъщери", питали те, "ние, които сме познали Аза, ние, които сме постигнали Най-висшата цел на живота?!" Не желаейки повече нито потомство, нито богатство, нито живот в други светове, те вървели по пътя на пълната себеотреченост.
Жаждата за потомство ражда жажда за богатство, а жаждата за богатство ражда жажда за живот в други светове. Съществуват две големи желания: желанието за живот на удоволствие в този свят и желанието за живот на още по-голямо удоволствие в другите светове.

Азът може да бъде описан като "не това, не онова". Той е непонятен, защото не може да бъде разбран; Той е нетленен, защото не се разлага никога; Той е непривързан, защото никога не се привързва; Той непоробен, защото Него нищо никога не може да пороби. Онзи, който познае Аза, остава винаги неповлиян — независимо дали от добро или от зло. На него никога не му идват на ум мисли като: "Направих нещо лошо" или "Направих нещо добро. Той е излязъл отвъд доброто и злото и затова повече не е безпокоен от мисълта за това какво може да е направил или може да не е направил.

Вечната слава на позналия Брахман — Безначалния и Безкрайния, разкрил се чрез Божественото познание — нито се увеличава, нито намалява поради действията му. Затова нека човек се опитва да Го открие, защото откривайки Го, той не може да бъде докоснат повече от злото. Онзи, който е познал Аза е себеконтролиран, спокоен, уравновесен и свободен от желание. Погълнат в медитация върху Него, той Го вижда в собствената си душа и вижда в нея всички същества. Злото нито го докосва повече, нито го притеснява, защото всяко зло е било изгорено в огъня на неговото Божествено познание.

Освободен от зло, освободен от желание, освободен от съмнение, той постига познание за Брахман.

Това, о Царю, е истината за Брахман. Постигни тази истина!"
Джанака: "Най-почитани господине, предлагам ви империята на Видеха, и себе си с нея, за да бъда ваш слуга".

Яджнавалкя: "Азът — Нероденият, Нетленният, Безсмъртният, Безстрашният — е действително Брахман.

Онзи, който познае Брахман няма страх. Онзи, който познае Брахман, става Брахман!

                  

                                    

                                

В сърцето на любовника има друг свят. -Rumi

В нематериалното сърце е Джива.
В Джива се вози наблюдателя Пуруша ...Gurudev

Тялото е временно превозно средство. Без душата тялото е като кола без шофьор

Пуруша се вози в джива , Джива се вози в човек, Човек се вози в различни превозни средства. Както на небето тъй и на земята

Пограничната енергия в проявения свят се проявява:

- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;

- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движат Пуруша);

- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/обусловени дхарми);

- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото;

- под формата на горива - материално гориво(отпадък от отрабoтената земна дхарма/карма - черно масло) за превозното средство, осигуряващо възможност за движение на материалната човешка обвивка към целта.

               

Златният Телец – Антихрист

                

Преди две хиляди години хомо сапиенс е имал принципно същите проблеми, които има и днес: същите страхове, желания, грижи, амбиции, алчност, илюзии, малодушие, комплекси, вътрешни конфликти и обърканост. Нормите на поведение не са се различавали сьществено от днешните. От друга страна, в материалните условия е настъпила огромна промяна. Изниква въпросът, дали подобен прогрес не е настъпил и във вътрешната природа на вида? С други думи, дали хомо сапиенс днес е по-издигнато човешко същество, дали няма повече качества като личност, отколкото в онези времена? Отговорът определено е отрицателен. За две, дори за пет хиляди години, в качеството на хомо сапиенс като човек, не се забелязват никакви промени. Хомо сапиенс е израснал само по отношение на интелектуалните си възможности, поради високите изисквания на цивилизацията.
Въпреки че в своята история светьт е изминал пьтя от варварството до цивилизацията, "разумният дивак" в основата си е все така примитивен, както и в далечното минало, покрит единствено с лустрото на културата и образованието.
За да разчупи духовната изолация на човечеството, на земята някога се е появило висше същество, изпълнено с любов и състрадание - Христос. Той искал да даде възможност на хомо сапиенс да познае един друг свят - свят без насилие и омраза, без робство и конфликти - и да му покаже на какво е способен.
Колективният ум на мнозинството, програмиран според правилото "око за око, зъб за зъб", отвърнал с насилие на християнската теза и унищожил Месията, както е ставало и в други случаи, когато Христос е идвал на земята под формата на други висши същества11).
Човешките множества са инструмент в ръцете на Антихриста - сляпо чудовище, безглав звяр, дебнещ в засада всички, които желаят да постигнат съзнателна индивидуалност, за да престанат да бъдат “хомо сапиенс” и да се превърнат в звезден човек. Звездният човек е връхната точка в еволюцията на хомо сапиенс.
По някое време - никой не знае точно кога - е възникнала невярната легенда за "Антихриста". Погрешното в легендата е представата, че в света ще се роди някаква митологична личност и ще го разруши чрез покваряване на християнските ценности. Неправилно е да се смята, че такова същество ще се превъплъти в човек и ще поеме тази трагична роля.
В херметическите кръгове терминът "антехрист" означава "онзи, който ще провъзагласи Христос, като подготви пътя Му”. В този смисъл единственият “антехрист” е Иоан Кръстител. Вьзможно е легендата, в днешния й вид, да е изопачен вариант на първоначалния херметически термин "антехрист", Ето защо използваме думата "антихрист" сьс значение "против Христос", а "антехрист" - със значение "преди Христос".
За съжаление, днес не можем да разчитаме, че духовните импулси на Христос ще се въплътят в човешко тяло12). Христос, като божествена сила, вездесъща в религиозните храмове, засега е само една символична алегория, призоваваща вярващите да следват един носещ успокоение пример. Днес почти никой не притежава истинската духовна сила, наречена "Христова". Жреците на различните религии се опитват да подражават на Христос, но за съжаление си служат с външна, преднамерена духовност, в съответствие със стереотипите, установени от църковните патриарси.
Все пак невежеетвото не винаги означава несъществуване. Истината е, че духовността всъщност се пренася от малцина индивиди, които остават неизвестни. Нека ги наречем "магьосници", като се опитаме да придадем благороден смисъл на тази дума, чиято популярна употреба има вулгарно звучене. В този контекст имаме предвид "Велики, Посветени, Учители, неизвестни висши същества или окултни мъдреци на човечеството".
Защо употребяваме термина "магьосници"? - По простата причина, че невежата тълпа винаги нарича така онези, които "притежават непознати за нея, необикновени качества и способности”. Инквизицията навремето е жигосвала с този етикет мъдреците, за да омаловажи и унищожи техните неортодоксални идеи. Затова е време да започнем смело да употребяваме този термин и така постепенно той ще се очисти от стигмата на отрицанието и суеверието21). Фокусничеството, невежеството и суеверията са атрибут единствено на “хомо сапиенс”, а не на "магьосниците". За нещастие в миналото, по общоприетите разбирания, "магьосници" наричали обикновените фокусници, които пътували от панаир на панаир и показвали своите долнопробни номера, вероятно за да задоволят ниските си инстинкти.
Защо Христос е избран като символ на духовността? - Защото Исус е бил най-видният член на "Братството на Магите”, специално подготвен за мисията си да привлече Христос да се превъплъти в него. Исус и Христос са две отделни личности. Едната е човешка, а другата - божествена.
Христос е висше същество на най-високо стъпало в еволюционната скала, което човек вероятно може да достигне след милиони години развитие. Нека си Го представим като извънземна духовна сила, която може да наречем условно "архангел". Този “архангел”, в резултат на дълга еволюция, притежава съвършена и мощна духовност. Исус бил дълго подготвян за ролята си, за да може да устои на изключително силната Му вибрация вьв физическото си тяло. Тази вибрация се проявявала само за кратки моменти, тъй като силата й можела да разруши нервната и клетъчната система на Исусовото тяло. Именно Христос е бил Онзи, Който сътворявал чудеса чрез Исус, който пък предоставил материята за проявяването му.
"Братството на Магите” остава тайно, защото има право на уединение, но някои негови членове са се смесвали с обикновените хора, подтиквани от желанието да покажат на хомо сапиенс пътя към един по-висш живот. Магите обаче знаят, че познанието на "херметическото изкуство", като инструмент за постигане на духовни висоти, е само за един "елит" и не трябва да се разкрива. Въпреки това Братството на Посветените предоставя възможност на всеки, който притежава достатъчно достойнства, да се присъедини към херметическия елит на "магьосниците" или на звездните хора, ако широтата и интелигентността на действията му позволява това.
Науката на магите се нарича "херметическо изкуство" в чест на Хермес Трисмегист (Триславния Хермес). Според легендата, Той е дошъл на земята от космоса преди около трийсет хиляди години, определен за Велик Върховен Учител на Братството на Посветителите. (Дали е случайно съвпадението, че най-старият документ, в който се говори за Прабългарското Царство, е отпреди 30 000 години? Твърдението на херметиците съвпада по принцип и с това, което ние знаем от български източник (Беинса Дуно) – че едно от въплъщенията на Мировия Учител е Хермес Триждивеличайши. В своите окултни романи рускинята В.И.Крыжановская-Рочестер описва посещение на египетските пирамиди, където хималайски маги и адепти се срещат с вечно живия Дух на Хермест Трисмегист и получават ново посвещение от Него – б.п.) Озарен от неговата светлина, Египет постигнал мъдрост и величие, а великата свещена наука била наречена "херметизъм". По онова време в школите за херметическо посвещаване можело да се постъпи само чрез големи жертви и изпитания. Повечето хора, успели да постъпят в тези школи, постепенно се разколебавали, тьй като не им достигала морална и духовна сила, за да преодолеят множеството трудности, изкушения и изпитания, с които Изида, Господарката на природните тайни, преценявала истинската стойност на стремящия се към върховното познание на Абсолютната Истина.
Именно в такава школа Исус станал херметик и достигнал най-висока степен на посвещение.
Тук е подходящо да разкрием тайната на Исус Христос и причините за нравствените страдания на човечеството, според ученията на "Братството на Маите”. Тази нравствена тайна се крие в "преклонението пред златнця телец" - с други думи, в преклонението на човека пред бога на парите. В чест на този бог, човек трябва или да се откаже от духовните си заложби, или да ги принесе в жертва, за да оцелее. А онези, които притежават необходимите средства за съществуване, обикновенно опорочават потенциалните си духовни стойности в глупавата игра за придобиване на обществено положение, според цената на потребителския пазар. Духовните и морални качества на индивида започват да струват все по-малко, тьй като нуждата от пари го кара да проституира със себе си, за да се сдобие със златния метал и с него да си купи чест, уважение, любов, слава и власт. Богът на парите се е извисил над света и който желае да се наслаждава на неговите дарове, трябва да му служи. Истинската сила на парите не е само материална, но е и невидима, защото монетата, сама по себе си, не струва нищо. Тя е само символ на човешките усилия и труд. По един странен парадокс, макар трудът да има благородна същност, резултатьт от него - парите - е под влиянието и властта на сатанинска, дяволска сила.
Приканваме читателя да си представи, че е на мястото на Сатаната и да си помисли с какви начини и средства би си послужил, за да предизвика престъпления, алчност, войни, братоубийство и упадък на нравствените ценности. Трудно бихме могли да си цредставим нещо по-подходящо от златото - само по себе си неутрално, но притежаващо демонична сила, ако се използва за нечестиви цели.
Съществува ли наистина Сатаната или е само мит, създаден от масите, за да си обяснят нещата? Ако вярва в съществуването на Бога, човек трябва да вярва и в съществуването на "дявол" или Сатана, като противоположност на Върховния Създател. Тъй като в живота не съществува абсолютно единство, наличието на нещо ни води до заключението, че съществува и неговата противоположност. Няма светлина без тъмнина, добро без зло, истина без лъжа. След живота следва смъртта, а след смъртта - живот.
Следователно, Бог би трябвало да бъде Върховният Съзидателен Разум, а дяволът - разрушителният разум. В древната кабала "дяволът" символично е представен като сянката на Бога. Ето защо, както Великият създател има свое ангелско обкръжение, така и демонът има своя пъклен легион. В книгата си "Заклинателят", Уилям Блати има предвид този “легион”, като разказва за явленията, известни като "вселяване на дявола". Тук ще направим едно разяснение, преди да се върнем към разказа си.
Преданието, поддържано от великите херметически учители твърди, че в съдбовен момент от историята на човечеството един силен "диаболичен архангел", ако можем да се изразим така, успял да преодолее окултните защити на планетата ни и да проникне в атмосферата, като предизвикал голямо безредие. За да си представите такова същество, бихме ви препорьчали да прочетете книгата на Х.П.Лъвкрафт "Дебнещият". Както сочат херметическите летописи, пряката, макар и неволна причина.за тази катастрофа, която и до днес има отражение върху нас, е Мойсей.
Всеки знае, че Мойсей е бил сложен в кошница, носена по течението на реката, а после бил осиновен. Заблудил египетските жреци, че е египтянин и те го посветили в тайните на обредната магия - начин да се предизвика вибриране на основните тонове в природата и да се причинят определени явления, които магьосникът желае да постигне. Атомната физика на теория ни учи, че е възможно да се предизвикат промени или трансмутации в материята. Следователно, в постигането на тези мутации чрез тайни процедури няма никакво чудотворство.
Въпреки езотеричното си отъждествяване с египетската магия, Мойсей останал верен на произхода си. Най-силното му желание било да освободи народа си от робство и да го поведе към обетованата земя. Воден от това желание и съзнавайки съществуването на могъщите сили, които се научил да управлява, Мойсей стигнал до дръзка идея: да сключи договор или магическо споразумение с някой ангел - божествено същество, което да му даде сила и помощ от небето, за да спаси народа си.
След дълги приготовления в пълно усамотение, Мойсей извършил ритуалната церемония с магически слова и съответни заклинания. Настъпили необикновени атмосферни и електрически явления, появило се едно изумително същество и Мойсей потреперил от страх и ужас поради огромната сила, която то излъчвало.
Невъзможно е днес да узнаем и дори да си представим при какви условия се е сключил този договор между човека и “небето”. Ангельт се съгласил на всичко и обещал да му помогне, в замяна на което поискал най-строго подчинение. Представил се като “Йехова” и пожелал, в знак на сключения съюз, всички негови последователи ритуално да се подлагат на малка хирургическа операция, с леко кръвопускане. Всеки подложил се на нея мъж щял да стане “син на Йехова”... Пролятата кръв запечатвала договора.
От този ден нататък Мойсей придобил свръхестествени способности, извършил различни магически подвизи и превърнал старозаветния кивот в център на властта си. Епидемии и бедствия сполетели Египет, а върху неверниците и бунтовниците се излял гневът на Йехова. Така започнал изходът на народа Мойсеев от Египет, който щял да продължи 40 години.
По-късно “Йехова” - окултната сила зад Моисей - внезапно променил похватите си и започнал да предявява странни искания, като всички имали общ знаменател - кръвопролитие.
Мойсей изпаднал в ужас и започнал да разбира каква грешка е направил, защото осъзнал, че "божественият ангел" всъщност е "ангел на мрака" - пълната противоположност на сияйната сила, която се опитал да призове.
Този "пъклен ангел" членувал във войнството на сенките: супервампир, който се хранел с човешка кръв - субстанция, заредена с виталност от божествената искра. Ето защо Изходът се сьпътствал от толкова много кръвопролития, предизвикани от окултния диктатор.
Кой всъщност бил “Йехова” ? (в този текст предаваме името му в кавички, къй като знаем, а и самият Джон Бейнс подсказва, че това не е истинският Бог или доброто племенно божество на юдеите, а зъл дух, обсебил неговия авторитет и име. Да се действа от името и с термините на Бялата Ложа и да се завземат функциите, последователите и базата й – ето основната стратегия на противоположните сили. Ние сме убедени, че херметиците и други високи посветени в случая говорят за един узорпатор с това име, понеже инак не би съществувало твърдението на Учителя, че най-силната и действена молитва е “Йова – и – ре” (Бог ще промисли) – б.п.) Съдейки по еволюцията му, може да кажем, че това е древно същество с неизвестен произход. То запазило индивидуалността си в продьлжение на дълги периоди космическо време, но за съжаление еволюцията му била насочена към отрицателни, черни и разрушителни концепции - много подобно на човек, който с течение на времето се озлобява и възприема отрицателна представа за живота.
Във вселената има много същества като “Йехова”. За щастие, магнитните защити на планетата са непреодолима бариера за тях. Но магическият обред на Мойсей отворил вратата и разчистил пътя, по който “Йехова” успял да проникне до Земята.
В окултната история на човечеството събитието може да се разглежда като върховно, но, за съжаление, вредно. В подкрепа на това твърдение е необходимо да се направят някои обяснения за произхода на планетата Земя.
Без да се страхуваме от саркастични възражения, можем да кажем, че планетата Земя е човешко същество - не някакъв негов еквивалент, а именно човек във всеки смисъл на тази дума. Херметическата философия поддърлжа истинноетта на прераждането, но също твърди, че то се извършва само с някои хора, които притежават или са развили в себе си определени качества и характеристики извьн физическото тяло, способни да противостоят на смъртта. Терминът "хора" се отнася до човешки същества, макар да е вьзможно те да проявяват някои физически белези, отличаващи ги от земния човек. За прераждането херметизмът учи, че когато херметик от висока класа постигне способността да се превъплъщава съзнателно - да сменя физическото си тяло, като запазва индивидуалността си и до известна степен паметта си, - със следващите реинкарнации неговата духовна сила постепенно нараства. При всяко прераждане укрепва субстанцията на божествената искра. По този начин настъпва моментът, когато човешкото тяло, в познатите форми и размери, не е способно повече да поддържа такава огромна и мощна субстанция. Ето защо този дух или свръхразвита субстанция започва да търси подходящо физическо тяло за колосалната си енергия. Така той се "преражда” в тялото на някоя нова или млада планета и продължава развитието си там по начини и при условия, които за нас е трудно да разберем. Ето как едно изключително развито човешко същество е завзело тялото на планетата Земя и и го е превърнало в свое тяло с най-съвършената форма във Вселената - кълбото.
Това кьлбо е съставено от същите основни материали, както и човешкото тяло, които - накратко казано - са материалите на вселената. Кълбото диша, движи се, мисли и чувства. То има кръвоносна, храносмилателна, размножителна и дихателна система. Неговата кръв е петролът, а храната му - растенията, животните и минералите. Полово е хермафродит, с мъжки и женски полукълба. То диша чрез растителния свят, а етерична или магнитна храна получава чрез своите приемащи и предаващи антени, които са видът “хомо сапиенс”.
След като направихме това пояснение, за да преценим размера на катастрофата, неволно причинена от Мойсей с довеждането на “Йехова”, ще трябва да разкрием, че това древно, отмъстително и злобно същество изгонило младия дух на земята и се въплътило там на неговото място. Събитието поставило начало на една кървава ера за човечеството. За евреите започнала епоха на страдания, гнет и скръб, защото станали невинна жертва на отрицателната енергия на “Йехова”. Това е обяснението на големите бедствия, сполетели еврейския народ.
Представете си отчаянието на Мойсей, когато разбрал какво нещастие и какви страдания донесъл на кората, на които искал да помогне! С течение на времето станало ясно, че нищо не може да повлияе на “Йехова”, тъй като той бил изпълнен с неизмерима злоба. Щом се уверил в това, Мойсей сьбрал мъдреците на своя народ и ги посветил във великата тайна на Месията. Със средствата на магическите ритуали, тези мъже можели да създадат един бог и така да осъществят тайната на божественото чудо, с надеждата, че този “Бог” може да ги освободи и да спаси света от разрушителната сила на “Йехова”. (По всичко личи, че те възнамерявали да създадат един нов религиозен егрегор, според съвременната окултна терминология. По-долу Бенитес обяснява, че това е нещо съвсем различно от истинския Христос, който неочаквано започнал да се проявява в човека Исус, превръщайки го в Иисус – б.п.)
Щом извършил това посвещаване, Мойсей се изкачил на планината Нево и никой повече не го видял жив.
Мъдреците, които наследили заветите на патриарха, ги следвали точно и изпълнявали месианския обред според установените правила. В резултат на това, стотици години по късно се появил Исус. Той е "Синът Човешки"- забележете израза, - Спасителят, Когото очаквали посветените от Мойсей мъдреци. И така, при познатите на всички нас обстоятелства, се родил Исус.
Херметическото учение поддържа тезата, че Исус е син на римлянин и еврейка - баща му е римски войник и само инструмент на окултните сили.
Защо се твърди, че Мария остава девствена? Тази загадка не е свързана с физиологическата девственост - става дума за факта, че всъщност между бащата на Исус и Мария не е имало физически контакт. Неговият духовен баща е велик посветен - херметик от етера, който използвал физическото тяло на римския войник, за да зачене син. Духовното семе дал окултният учител, физическата сперма принадлежала на римлянина. По този начин Мария заченала, "без да губи девствеността си". По онова време терминът virginitas не се използвал в смисъл на “девственост”, а като белег на жените, посветени в тайната на virgula (жезъла), каквато била Мария. Магическият жезъл на Моисей също се нарича virgula.
Онези, които имат "очи да видят и уши да чуят", ще разберат това. Други по-трудно ще проникнат в загадката.
Исус, създаден от човек и въплътен в човешко тяло, бил миропомазан от Йоан Кръстител, антехриста. Исусовото кръщение в реката било средството, позволило първото проявление на Христос в Исус, чиято мисия била предопределена с раждането му.
Още от времето на Мойсей, Братството на Магите внимателно следяло събитията, 6ез да е в състояние да ги променя. Магите били посветени в месианската тайна и знаели, че някои мъдреци работят в тази насока. Те решили да помогнат на мъдреците при опита им да поправят възникналите сериозни аномалии. Очаквали раждането на Исус и били неговите окултни кръстители, които го защитавали и напътствали, за да изпьлни двойната си мисия.
Мисията му била да освободи "избрания народ" от окултния убиец, а после да спаси света изобщо от невидимия вампир, наричащ себе си “Йехова”. По този начин щяла да започне нова ера под християнското мото "Обичай ближния си!", което да смени максимата "Око за око, зъб за зъб!".
Поради мисията си, Исус бил активен член на Братството на Магите и получавал от всички тях подкрепа и вдъхновение. Но Великите Учители твърдят, че Исус не успял да изпълни мисията си; или успял само отчасти, тъй като не постигнал целта си. Това се отнася само за Исус, а не за Христос.
За да разберем истински Исуса е необходимо да разгледаме тристранната му личност: Исус човекът, Исус богът (създаден от човека) и Христос, който се проявява чрез Исус. Христос бил ангел, звезден дух, който слязъл от небето, за да се прояви като висшата сила на земния "баща".
Исус и неговите дванайсет апостоли символизират слънчевата система и космическата тайна. Херметическата наука твърди, че нашата слънчева система се състои от дванайсет планети и Слънцето - аналогия с дванайсетте апостоли и Христос - и че с течение на времето ще бъдат откривани нови планети.
Разпъването на кръста е предначертаният сценарий, според който трябва да се пролее Исусовата кръв, за да може Христос да се всели в планетата Замя, да измести “Йехова” и завинаги да го изхвърли от земната атмосфера. Христос се вселил в Земята, но не успял да измести “Йехова”. Оттогава и двамата управляват планетата. (В този космически сценарий на модерните херметици Христос се визира като “ангел” или “архангел”, станал съвладетел на планетата Земя. Доколкото “ангел” може да се употреби в най-широк смисъл на думата, включващ и елохимите и даже Главния Елохим, тази дума е правомерна; но в светлината на новите познания, които имаме, Христос е Господарят на хипервселената или на Проявеното Битие. Така че ролята Му като нов губернатор на планетата ни може да възприме само като една нищожна проекция на Неговото Съзнание. Освен това знаем, че отрицателните герои в космическата драма не са преизпълнени с ненавист и злоба, а са велики артисти, които искат оставят впечатлението, че са наистина лоши, за да ни изпитват. Доколкото един бог, дори и да е пропаднал за няколко манвантари, вече се е поправил, това е точно така. Ако Псевдо-Йехова – “Князът на този свят” - си има лични проблеми в това отношение и още не се е осъзнал, то злобата и престъпленията му са истински, не космична актьорска игра. Има обаче сведения, че не само “Дяволът”, но и повечето негови агенти днес работят съзнателно за Бога. Също като Княза си, те вече играят само ролята на рефлектори, които сами не вършат зло, но отразяват мислите и деянията на лошите духове и хора и им ги връщат с лихвите; а някои преработват в добро. Днес ние знаем, че те рефлектират и липсата на проявена любов или съпротивата срещу нея, поради което отваряме пространства за злото - б.п.)
Христовата енергия въздейства върху света чрез представителите на Братството на Магите.Тези хора ръководят херметически школи, в които ученикът може да развие духовните си способности до такава степен, че да постигне разпадането на животинската си душа и да се освободи от влиянието на “Йехова”, който действа само чрез примитивните животински инстинкти като омраза, завист, похот, алчност, гордост и суета.
По този начин се поддържа Духовният Огън, за да се осветяват онези избрани духове, притежаващи потенциал да се превърнат в напълно развити човешки същества и да се издигнат над ограниченията на хомо сапиеис.
Всеки, който достигне това състояние, се превръща в център на Христовото излъчване, поради което е още едно препятствие за влиянието на “Йехова”. Наивните вярват, че Христос ще се върне на Земята. Но Христос е отдавна в Земята! Трябва само същото онова човечество, което Го е приковало на кръста, да Го смъкне от него.
Дотогава ще продължава да има войни. Голям брой хора ще умират, а жизнената им сила ще се поглъща от “Йехова” - огромната окултна енергия зад конфликтите, които няма да спрат, докато това същество не бъде победено. Истинският Антихрист е “Йехова” и той разпростира отрицателното си въздействие върху последователите си - онези с животинските инстинкти, които на свой ред внасят тази вибрация в човешката маса. Тя се състои от аморфни, слепи групировки - рецептори на всякакви сили с необходимия интензитет. По този начин законите на “Йехова”, загнездени в колективното подсъзнание на човечеството, мотивират философията "око за око, зъб за зъб". Хората в плен на тази злокачествена енергия водят сатанински живот: мразят, унищожават, крадат, убиват ближните си, отвръщат на злото с по-голямо зло, продават честта и честността си, поробват слабите, експлоатцрат беззащитните и хулят честните. За щастие, има хора, които правят обратното.
Ако не беше така, животът би бил непоносим. Става вьпрос за онези, които по някакьв начин са попаднали под истинско Христово влияние (не непременно религиозно) и притежават по-висока нравственост.
Религиите имат положително въздействие върху семейството и обществото, но за съжаление, от чисто духовна гледна точка, не предлагат много и обикновено се опитват да преодолеят този недостатък, като безразборно развяват Христовото знаме.
Братството на магите не черпи енергията си от Христос, нито говори от Негово име. То само издига неговите стойности и показва или подчертава събитията, които светът трябва да знае, за да могат "избраниците" (истинските хора) да утвърдят вярата и предаността си към един висш духовен живот. Енергията на мъдреците произтича от това, че са в хармония с космическите закони, почитат ги и им се подчиняват, както и от дълбоката, лъчезарна духовност, която са постигнали. Тази духовност ги поставя в магически отношения с Бога -Великия баща на вселената, - когото херметиците признават за Първопричината на всичко съществуващо и Великата Сила на реда и сътворението.
Като говорим за Христос, трябва да изясним езотеричната страна на психо-социалната феноменология в днешния свят. В своята наивност хомо сапиенс вярва, че всичко в живота е такова, каквото се проявява на повърхността и че нещата безусловно са такива, за каквито ги смята преобладаващото мнозинство. Когато чуят да се говори за езотерична страна на събитията или за окултни причини, те се усмихват недоверчиво и се позовават на детинската логика, че ако беше така, "щеше да излезе в пресата", "щяхме да го учим в училище и в университета", или "щеше да има добре документирани книги по вьпроса". Този начин на мислене не позволява никакъв прогрес, защото ако всички хора имаха еднакво виждане, никой не би изучавал и изследвал малкоизвестните явления.
Въпреки споменатите трудности, хомо сапиенс - в индивидуалното си проявление, а не като вид, - може да има латентни висши качества и характеристики, които да го доведат до частично разбиране на херметическите истини. Като се основава на това познание, индивидът хомо сапиенс може да осъзнае съществуването на една по-висша действителност. Този индивид може да се спаси от съдбата на човешката летаргия и постепенно да достигне света на херметиците - "магьосниците" или "пробудените хора".
Мойсей - човек, притежаващ сила и мъдрост и воден от копнежа си за свобода, извършил грешка от космическа величина. Според великите херметици, тази грешка едва не разрушила Слънчевата система. За пояснение, Слънчевата система може да се сравни със строежа на атома, като се позовем на херметическия принцип "както е горе, така е и долу". В този случай завземането на властта от “Йехова” може да се разглежда като произволно заместване на електрон, което е изменило духовното ядро на Земята.
Това е един от многото уроци, които принуждават Братството на Магите да пази херметическите тайни. Братството обучава само онези, които са издържали проверката и са доказали своите познания и достойнства.

                    

                  

Носът, насочен надолу, заострен като клюн, показва влечението към най-подземните кътчета на материята на всяка цена(граблива птица) или като паразит.

Както Франция, преди "Великата" френска реолюция, така и руската национална монархия се е противила на въвеждането на чисто антидържавното - ционистко учереждение "Централна Банка". И както във Франция - именно това впоследствие бе причината световният капитал да организира кървавата революция и в Русия. Великата подигравка с тази революция е в това, че е била извършена под лозунгите "Долу капиталистите!", "Долу лакеите на Уол Стрийт!", когато цялата организация и финансиране на тази руска революция, се е осъществявала от Уол Стрийт, чрез банкерите Яков Шиф и Варбург.

Принципният въпрос е: ако банките са крепости, то, на чия страна са? За съжаление, целият опит от тези 400 години капитализъм, говори, че тези крепости, тези финансови бастиони са насочени против всички хора и народи, включително и еврейския, макар и да се опитват на този народ да дават някакви компенсации. И всичките нещастия на човечеството произлизат от тези крепости, които се извисяват над нас, с огромните си небостъргачи, та никой да не може да разбере, чеименно от тези съклено-стоманени крепости се назначават и свалят всички правителства по света, и именно в тези небостъргачи - замъци, се обрича на нищета и унищожение мнозинството от човечеството.

Цялата история на човечеството се разделя на три периода:

Първи период – До пришествието на Иисуса Христа

Втори период – След пришествието на Иисуса Христа и постепенното установяване на християнските взаимоотношения между хората и народите

Трети период – Връщане на Злaтния Телец на земята, с протестантската "реформация" и лихварството, и монополизирането от ционизма, печатането на книжните пари. А това "тайно банкерско общество" през цялата обозрима история се е занимавало с лихварски и мошенически операции

Затова в този, трети период, става повторното подчиняване на човечеството на една обществена икономическа формация, която можем да наречем "варварска юдеокрация", а те самите я наричат капитализъм.

Този период в религиозната литература, се нарича "идването на Антихриста". А в атеистичната литература, началото на този период се нарича "реформация" или протестантска революция, но по същество, това си е било старозаветна, юдейска революция в християнството.

Това особено ярко се е изразило в пуританите, които заминали за Америка и основали колония в Плимът, и дали началото на съвременна Америка. Вследствие на това, Америка е страна с най-голямо влияние на Стaрия завет и Юдаизма. Америка – това е новият Израел и винаги е бил, още от самото си основаване, по замисъла на първите евреи-емигранти и бащи-основатели на Америка. Отбелязан е интересният факт, че много от хоратата, подписали конституцията на Америка в 1789 г, не само са можели да четат, но и свободно са говорели на иврит. За пуританите, т.е. за скритите английски ционисти, Америка, от самото начало е била "обетованата земя", или даденият им от еврейския Бог Йехова, нов Израел.

Вследствие на това, всички живеещи в Америка коренни народи, са били обречени на пълно унищожение – в пълно съответствие с главната юдейско-ционистка книга "Танаха". Понеже и според Стария завет, първите ционисти, дошли в Палестина, изклали всички народи, които са живеели там до тогава.

Откриването на Америка, съвпаднало с откриването на печатарската машина и книжните пари, и с "протестантската", тоест, юдейската реформация в Европа. Затова Америка е страна на тържествуващия, воинстващ, юдейски капитализъм, където християните са чисто външна бутафория. Затова Америка се явява и лидер на тази – трета по ред, – капиталистическа, общественоикономическа формация, където царува Златният Телец – Антихрист/.

Този трети период в човешката история, след протестантско-капиталистическата-ционистка революция, е период на засилване позициите на лихвата, на парите, на атеизма и юдеизма, и същевременен упадък на морала и нравите на християните, и упадък на самото християнство. Този упадък на моралните устои на обществото, е замаскиран с чисто техническото понятие – "прогрес"??!!

Основните исторически "жалони" на новото време са: Унищожението на християните и завземането на Холандия от изгонените от Испания ционисти /те са почти убили сънародника си Бенедикт Спиноза/; Откриването и завладяването на Америка от протестантстващите юдеи и юдействащите християни; Убийството на английския крал и завладяването на Англия, от холандските ционисти по време на холандската интервенция в Англия, която се представя в учебниците по история, като "Великата Революция" от 1688 г; Убийството на френския крал, унищожението на християните и овладяването на Франция от юдеите по време на "Великата" за юдеите френска революция; убийството на руския император, унищожаване на християните и овладяването на Русия от юдеите, по време на "Великата" за юдеите, октомврийска революция; Едновременно с руската революция е отстраняването на император Вилхелм и овладяването на Германия от юдеите; Юдейската революция на "младотурците" /скрити ционисти/ в Турция; клане на християни по време на опитите да се вземе и задържи цялата власт в Мексико и Испания, през 20-те и 30-те години; Опитът да се вземе властта в САЩ, около 1930-та година, който опит не е напълно успешен. Но властта в САЩ е била почти напълно завзета от ционистите, след края на втората световна война.

Следващото главно събитие е, основаването на държавата Израел, и цялото последващо време се характеризира с експанзията му, благоприятствана от "съдбата", в лицето на ционистки банкери.

Забележителното е, че завземането властта в поредната държава, винаги е предшествано от икономическо завземане на властта, с помощта на банкови операции и книжните пари...

Затова настоящото време се характеризира с пълния триумф на организираното юдейство, във всички сфери на човешкия живот, т.е. пълен триумф на Юдокрацията. Икономическата основа на този политически триумф на Юдокрацията, е нейната икономическа база: лихвата, книжните пари, ценните книжа, банките, борсите. Именно ционисткият финансов интернационал осигурява финансовата поддържка на всичките техни инициативи във всяка област: било в религиозната, било в културната, или в създаването на Израел. Затова държавата Израел, заедно с Англия, САЩ, Холандия и Швейцария, станаха основни огнеупорни сейфове за заграбените ционистки несметни богатства.

Във връзка с това, обръщам вашето внимание, че от някого е прието, периодът, след пришествието на Иисуса Христа, до времето, когато бе върнат Златният Телец и атеизмът на земята, да бъде наречен "мрачно средновековие" и да бъде олицетворение на диващина и варварство; когато, всъщност, този период от историята на човечеството е било времето на истинските ценности, християнството, рицарството, романтизма, преклонение пред жената, тържеството на истинската любов, отсъствието на лихвата, тържество на човечността и нормалния живот за всички хора. Този период е бил мрачен - за силите на злото и порока, които добиха свобода, чак по време и след протестантско-юдейската революция. И този капитализъм е техен капитализъм, понеже ние, останалите, нямаме почти капитал.

Мрачното средновековие е било мрачно за тях, за силите на злото и порока. Затова те - с въвеждането на лихвата и изобретяването на книжните пари, възтържествуваха и управляват света от своите бронирани крепости – банките.

За народите настъпи мрак, а за юдейския капитализъм и юдеокрацията, настъпи пирово тържество.

По какъв начин върви манипулацията с книжните пари? Как банкерите осъществяват световнната измама и мошеничество и заменят своите фиктивни хартиени пари - за напълно реална власт?

По какъв начин правителството на САЩ получава пари за своите нужди:

Да предположим, че са му нужни $ 2 трилиона. В САЩ - с всички пари се разпорежда централната банка, която всъщност е тесен кръг от неколко елитарни частни ционистки банки. Тази система от частни банки се нарича, "Федерален Резерв". Ще видите, че тази система е федерална и резервна, но съвсем не за народа и държавата САЩ. Тази Банка на Федералния Резерв е тайно акционерно дружество. Никой не знае членовете й, приходите й, разходите й - и няма никакви отчети за дейността й. Никакъв държавен или обществен орган не контролира този, ужким, Федерален Резерв. Може без преувеличение да се каже, че Америка се управлява от тайно общество - и трябваше да съжаляваме Америка, ако в почти всички други страни по света, не беше съвсем същата ситуация.

Почти във всяка страна Централната банка е главното ръководещо, извънконституционно, тайно общество, което ръководи съответната страна - от името и по нареждане на международния синдикат на интернационалните банки.

Затова, когато има нужда от пари, правителството на САЩ отива във Федералния Резерв и иска $ 2 трилиона. Федералният Резерв включва печатарската машина и след час, без да се напрягат, дават на правителството 2 трилиона, но искат разписка, понеже Федералният Резерв дава парите само на заем и с лихва. Разписките на правителството на САЩ са облигации за държавен заем, които правителството оставя в касата на Федреалния Резерв, за сумата взета в заем. Номерът е в това, че държавните облигации са лихвени "полици", с които правителството се задължава да върне взетите пари, заедно с лихвата, след изтичането на установения срок. И тогава ще си получи обратно дълговата разписка - облигацията за държавния заем!

Пак повтаряме: След изтичане на договорения срок, правителството на САЩ, е длъжно да отиде във Федералния Резерв и да върне сумата $ 2 трилиона, но с лихвата, която при 10 %, прави $ 200 милиона, които членовете на Федералния Резерв печелят за този период от време, докато пeчатарската машина е била включена за около час, през което време те са пиели по кафе и са беседвали с правителството за "световната" политика.
Та кой ли член на това "благотворително общество", ако е с ума си, ще позволи на учените или журналистите да обсъжда тази разбойническа система? Или обратно: Кой няма да печата неограничени заплати за професори и журналисти, за да хвалят и защищават денонощно, тази "мъдра и взаимоизгодна", частна печатница за пари?

А целият фокус в тази мъдра система е, че правителството на САЩ, вместо реално фалшивите, връща на Банката на Федералния Резерв, не мними, а напълно легални, изпрани 2 трилиона долара /и не само в този хипотетичен случай, а редовно/. Ето това наистина е "Глобална пералня за пари"!

Но понякога, преднамерено или не, банкерите така ускоряват печатането на парите, че вече никакъв труд и никакви хитри похвати - не могат да смогнат да изперат мнимите пари; парите се обезценяват и започва инфлация, която завършва с пълен крах за народа и държавата, но не и за банкерите; и когато банкерите отново започнат да печатат нови банкноти, тогава настъпва оживление, до следващата инфлация, при която хората пак ще бъдат ограбени, и цялата новопридобита народна и обществена собственост - пак преминава в ръцете на "Тайното банкерско общество"!

http://g-wise.livejournal.com/2009/02/06/

               

"Щастието се състои в това, че другите са щастливи, в изоставянето на личния си интерес, за да се донесе радост на другите."

- Парамаханса Йогананда

Борбата на лихварите евреи за световно господство

           

„Паричната революция“, е започнала в средните векове. Обаче това не е било еднократно събитие, „революцията“ продължава и в следващите векове, тя се явява като „перманентна революция“, която продължава да се осъществява и пред очите ни.
Под „парична революция“ ние разбираме инициирани от лихварите съществени изменения в паричната система, които водят до укрепване на техните позиции в отделни страни и в целия свят като цяло, приближаване на тяхната въжделена цел – световно господство.
Може да разграничим няколко основни етапа на „паричната революция“
1.Отмяна на забраните и ограниченията за взимане на лихвен процент, легализация на лихварството.
2.Легализация на частичното резервиране на задълженията на лихварите към своите клиенти.
3.Създаване на фондова борса.
4.Учредяване на институцията „централна банка“
5.Въвеждането на тъй наречения „златен стандарт“.
6.Отмяна на „златния стандарт“ и окончателен преход към емисия на необезпечени пари.
7.Всеобща либерализация на икономическата дейност, както в отделни страни, така и в мащабите на световния пазар.
Отделните етапи по време може да се застъпват един други. Редица по-малко съществени събития (изменения в паричната система) не са намерили своето отражение в приведената по-горе схема на периодизация на „паричната революция“, например, създаването на някои от важните за съвременната „икономика“ финансови институти – международни финансови организации, инвестиционни банки, взаимни фондове, хедж-фондове, „електронни пари“, финансови производни инструменти и т.н. По-голямата част на тези нововъведения се падат на петия и особено на шестия период на „паричната революция“, когато темповете на промените са на порядък по-високи спрямо предишните периоди. При толкова висока динамика не е изключено да се окажем свидетели на прехода на „паричната революция“ в някаква следваща фаза.
„Паричната революция“ неизбежно е съпроводена с напрежение и противопоставяне на лихварите и обществото, и в тази борба има победи и поражения, както от едната така и от другата страна, и обхваща освен паричните и финансовите сфери, а така също и политическата, и правовата, и нравствената и религията. „Паричната революция“, в крайна сметка, предполага изменение на човека, неговото съзнание и поведение. Измененията на паричната система – са отражение на духовния строеж на обществото. Събитията в света на парите може да сравним с движението на „сенките“, хвърляни от света на духовния живот на човека.
В дадения труд ние фиксираме в основи само движението на „сянката“. В същото време задача на богословите, философите, писателите, поетите, — е да реконструират и обяснят първопричините за тези „танци на сенките“ – измененията в духовното устройство на обществото. В качеството си на опити да се осмислят духовните първопричини на измененията в света на парите (и в целия материален живот на обществото) може да назовем трудовете на: Макс Вебер – „Протестантската етика и духът на капитализма“, Вернер Зомбарт –„Буржоа“, Сергей Булгаков –„Философия на стопанството“, Лев Тихомиров –„Религиозно философски основи на историята“ и редица други.
Историята на лихварството показва, че да се говори за някакви „обективни“ закони за развитие на паричната система не може, това развитие е резултат от борбата на конкретни хора с изключително „субективни“ интереси, мотиви, страсти и слабости. Всяка победа на лихварството може и трябва да се разглежда само като проявление на политическа, социална, нравствена, а в крайна сметка духовна слабост на хората, не съумели да устоят пред изкушението на „златния телец“.


“Паричните революции“ на „късния“ капитализъм

„Късният" западен капитализъм е започнал да се формира във втората половина на XX век. Днес живеем в епохата на „късния“ капитализъм. Това вече е капитализъм, обременен със сериозни „болести“. Но не става дума за „болестите“. „Жаждата за пари“ и стремежът към световно господство са заставяли и продължават да заставят лихварите да търсят все нови пътища за обогатяване. Внедряването на всяко такова средство е важен етап на перманентната „парична революция“.
Западният капитализъм е влязъл в стадия на късното си развитие преди четири десетилетия. Границата на този преход се определя достатъчно точно – 15 август 1971 г. Какво е станало на този ден? На този ден американският президент Р. Никсън в свое изказване по националната телевизия съобщил на гражданите на САЩ и на целия свят много важна новина: Америка прекратява обмяната на своите долари за злато. Това е взрив, който без преувеличение може да се нарече още една „парична революция“.
За да разберем значението на това събитие ще направим малка екскурзия в XIX век. Тогава в света постепенно се утвърждава тъй наречения „златен стандарт“. Същността му е в това, че в основата на националната парична система се намира златото. Това не означава, че в обръщение се намират само златни монети или кюлчета. Това означава, че всички пари (книжни, безналични) е можело да бъдат обменяни за ценния метал, при това по определен курс (паритет). Първия златен стандарт е въвела в началото на XIX век (след наполеоновите войни) Англия. Втора била Германия, която преминала на злато след франко-пруската война 1871 г. След Германия последвали Франция и други европейски страни. Русия се присъединила към блока на страните от „златния стандарт“ в самия край на XIX век (в резултат на проведената парична реформа на С. Вите). Примерно по това време „златният стандарт“ се утвърдил и в Америка. Та така, в много страни по света се утвърдила парична система, базирана на жълтия метал. Това било скъпоструваща система: за да се поддържа паричното обръщение вътре в страната, трябвало да добива злато от недрата на земята или постоянно нещо да се експортира за злато. Без златен запас не може да се обезпечи паричното обръщение в държавата, тъй като хартиените пари е трябвало да бъдат обезпечени от запасите на жълтия метал. При такава система парите обикновено не стигат, средство за поддържане на необходимата маса пари в икономиката остава вземането на заеми, при това в злато. По такъв начин, за страните от „златния стандарт“ постоянно е съществувала опасност да се опарят от неудобен златен заем. Защо, все пак, държавите са внедрили такава неудобна и скъпо струваща парична система? Накратко казано, тази система е била изгодна за тези, които са имали много злато, което са можели да дават на нуждаещите се за лихва. А злато са имали не много лихвари, на първо място сред тях са били Ротшилдите.
Минал век от момента, когато „златният стандарт“ започнал своето победно шествие по света. И неговото шествие завършило, както казахме, на 15 август 1971 г. Във втората половина на XX век златото започнало вече да пречи на главните лихвари да правят пари: превърнало се в своеобразна „спирачка“ или „котва“, която не позволявала на световните лихвари да включат на пълна мощност „печатната машина“ (та нали при „златния стандарт“ количеството пускани в обръщение пари било лимитирано от златния запас).
Веднага след включването на пълна мощност на „печатната машина“ на лихварите, „финансовите иновации“ се посипали като от рога на изобилието. Тези „иновации“ са многообразни:
-различни нови „финансови инструменти“, на първо място производни инструменти (деривати);
-Нови „финансови продукти“ (включително до услуги по застраховане на риска от падане на метеорит върху дома ви);
-Нови финансови институти (например, хедж фондове, взаимни фондове, фондове на фондовете и т.н.);
-Въвличане в сферата на паричните отношения това, което по-рано не се купувало и продавало (например, „интелектуалната собственост“);
-Превръщане на фирмите в обект на пазарни спекулации (за което започнали активно да насаждат надпревара за увеличение на „капитализацията на бизнеса“) и т.н.
Важно събитие в историята на късния американски капитализъм станало разрешаването на банките в САЩ да се занимават практически без ограничения с финансови спекулации. Ето един от най-лесните способи за получаване на свръхпечалби от лихварите. През 2002 г. бил отменен приетия през 1933 г. Закон Глас-Стигал, който забранявал използването на парите на вносителите за игра на борсата. Много банки от депозитно кредитни учреждения се превърнали в депозитно инвестиционни: те започнали да играят с парите на вносителите на различни финансови пазари. Веднага след това започнало „надуването на балона“ на пазара на недвижими имоти и пазара на ипотечни ценни книжа (който, както е известно, се спуква след няколко години, предизвиквайки тежка финансова криза).
Смисълът на всички тези „финансови иновации“ е достатъчно прост: да се създаде на растящо търсене на „хартиената продукция“ на притежателите на „печатната машина“ (тоест на парите), а също така да се подсигури „законно отнемане на парите“ от физически и юридически лица в резултат от активното им въвличане в „честните“ игри на финансовите пазари.
Светът се намира в напрегнато очакване на втората „вълна“ на финансовата и икономическа криза. Освен това, Западна Европа през 2011 г. влезе в остра фаза на „дългова криза“. Макар за „изкупителна жертва“ да е избрана Гърция, финансово икономическото положение на другите страни членки на Европейския съюз не е много по-добро (а за някои страни и по-лошо). Някои тревожни признаци започнаха да се появяват в Китай.
Светът се намира на границите на сериозни сътресения и изменения. Световните лихвари провеждат глобална политика на тъй наречения „управляем хаос“. В рамките на тази политика при тях е планирана поредната фаза на „паричната революция“. Тези планове не са ни известни до край. Но общият вектор на тяхната политика е разбираем. В частта за създаване на „хаос“ се планира война (или серия войни) и „оранжеви“ революции в много части на света. В частта за „управление“ се планира активно да се строи конструкцията на световното правителство. Някои от тези планове периодично се огласяват: учредяването на общо министерство на финансите за Европа, рязкото усилване на ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ) създаване на световна централна банка, въвеждане на международни данъци, пълен преход към безналични пари и т.н. Впрочем, в плановете на световните лихвари историята може да внесе сериозни корекции. За което свидетелствува цялата история на „перманентната парична революция“.


Глава 3

„Паричната революция“: легализация на лихвения процент

Заемодателя никога не се наслаждава на това, което има, никога не се радва затова, дори и тогава, когато нарастват процентите, не се весели за придобитото, напротив, съжалява за това, че лихвата не е сравнима с капитала; и преди още тази неправедна лихва да се е умножила до там, той се старае да я пусне в оборот, обръщайки в капитал и самите проценти, и насилнически ги заставя да произвеждат преждевременно рожби ехиднини. Такова нещо е лихвата. Тя по-лошо от отровна змия терзае и яде душите на нещастниците. Ето – „съюз на неправдата“! ето – „веригите на робството“! Човека казва: аз не ти давам за да имаш, а за да ми върнеш с лихва.
Свети Йоан Златоуст



Католицизмът: двойствено отношение към лихварството

Легализацията на лихварската дейност не е станала отведнъж. В различни държави в Европа този преход е продължавал от няколко десетки години до няколко века още при формално пълната власт на римокатолическата църква. Този преходен период е завършил с ¬Реформацията. Редица изследователи обръщат внимание на това, че именно преходът на лихварството от „нелегално“ към „полулегално“ положение е създал духовно нравствените и материалните предпоставки за Реформацията, станал е най-важната причина за „духовната революция“ в лоното на католицизма.
На преходния етап се наблюдава тенденция към формиране на „двоен подход“ на римско католическата църква към лихварството. Това, от една страна, запазва строгите забрани на лихварството за християните; от друга страна, снизходително отношение към лихварските дейности на онези лица, които са извън лоното на католическата църква.
Става дума, преди всичко, за евреите, т.е. представителите на юдаизма. Снизходителното отношение към евреите лихвари се обяснява с това, че към техните „услуги“ са прибягвали монарси, князе, йерарси на католическата църква и даже Папата. Освен това данъците вземани от доходите на евреите лихвари, са били крайно необходими за попълване на хазните на монарсите. Именно по това време започва укрепването на позициите на евреите в света на финансите.
За това може по-подробно да се научи от книгата на Вернер Зомбарт „Евреите и стопанския живот“, която е била написана в началото на миналия век и вече няколко пъти е преиздавана в постсъветско време. Започвайки от времето на кръстоносните походи, лихварството, по мнението на Зомбарт, става основно занимание на евреите.
Впрочем, даже към лихварската дейност от християни позицията на църквата престанала да бъде така жестока, както е била на първия етап. Работата е там, че без излишен шум с лихварство са се занимавали и някои манастири, католически ордени, отделни епископи и даже хора от близкото обкръжение на Папата. Доста често представители на католическата църква за даване на кредити са ползували за посредници евреите лихвари, естествено без да афишират връзките си с тях. Фактически, бил е създаден механизъм на „взаимноизгодно“ сътрудничество в сферата на кредитирането с лихва между представителите на двете вероизповедания. Някои от представителите на интелектуално католическия елит се опитвали да намерят идейно догматическо обяснение на такова сътрудничество, други остро протестирали против такива практики.
Първите опити, вътре в католическата църква да се намери логическо и богословско обяснение на лихвата, обикновено се свързват с името на известният схоластик – богослова Тома Аквински (1225-1274). От една страна той справедливо е осъждал евреите лихвари. Например, той е написал, че лихварите, по същество, търгуват не толкова с пари, колкото с време: та нали заемополучателя получава не толкова парите, колкото времето, което го отделя от момента на получаване на заема до момента на изплащане на дълга. Днес възприемаме фразата: „времето е пари“ без възражения. А тогава времето се е възприемало като дар божий, а с такива дарове се е забранявало да се търгува. От друга страна, той вече допуска „възнаграждение“ за дадените в дълг пари. Той нарича това „плащане за риска“. Не се забранява „възнаграждение“ в тоя случай, ако парите се дават за някаква определена цел, която носи приход на заемополучателя. В този случай процентът е заплащане за участие в търговския проект. Вярно, че Тома Аквински не намира за разумен въпроса: длъжен ли е притежателя на парите да иска процент, ако доход от тези дела не е получен.
Такава трактовка вече е била сериозно отстъпление от позициите на по-ранните схоластици, които считали, че парите, дадени в кредит от едно лице (кредитор) на друго, стават собственост на последния (кредитополучателя). Исканото от кредитора заплащане за ползуване на нещо, което вече не му принадлежи, означава опит за ограбване на кредитирания. Ние, живеещите в XXI век, трудно можем да разберем тази логика, а в епохата на ранното християнство тя е била единствено възможна.
На преходния етап в пълна сила са се проявили всички ония изгоди, които дава практикуването на лихварството за лихваря: преди всичко, това са възможността:
- за получаване на доход във формата на лихва; -за присвояване на имуществото на длъжника, използвано в кредитната сделка като залог;
- за получаване на особени права от длъжника – както финансово стопански, така и политически.
С първия вид изгоди нещата са повече или по-малко очевидни.
Що се отнася, обаче, до втория вид изгоди, то в средните векове, където основния вид дейност на човека е било селското стопанство и главния „капитал“ – земята, именно тя е била основен обект на залог. За залог са се използували и добитъка, инвентара, сградите, покъщнината. Освен имуществото в залог, не рядко, се е оказвал и самият човек. В отделни случаи при невъзможност да погаси задълженията си кредитополучателя се е превръщал в роб, преминавайки в собственост на лихваря, или „крепостен“ – тоест в положение на полуроб. Понякога в такова положение на „жив залог“ са се оказвали други членове от семейството или цялото семейство на длъжника. Например К. Маркс в том 3 на „Капиталът“ в глава 36 „Докапиталистически отношения“ достатъчно подробно описва, как още в древен Рим патрициите давали на плебеите на заем с високи лихви хляб, коне, говеда, а в случаите на не погасяване на дълговете превръщали плебеите в роби. Също така той дава примери от средновековието: при Карл Велики френските селяни били разорени от войните и били принудени да вземат парични и стокови кредити. В случай на не погасяване на дълговете те се превръщали в крепостни.
Ще се спрем малко по-подробно на третия вид изгоди, които у много автори се оказват „зад кадър“. Онези лихвари, които давали пари на заем на крале и принцове, се решавали да „опростят“ напълно или частично дълговете на своите височайши клиенти. Но в замяна си издействували такива привилегии, като събиране на данъците, аренда на монетния двор, „управление“ на крепостните селяни. Ето какво пише по този повод Н. Островский: „в Русия помешчиците давали именията под аренда на евреите (лихварите –В.К.), и те, вече от свое име, обирали селяните, често събирайки ги на едно, което позволявало да действат „по-ефективно“… именно затова народът се е отнасял към привилегированите друговерци (лихварите евреи-В.К.) по-лошо, отколкото към властите“.
Най-важното – лихварите от влиятелните си клиенти, олицетворяващи и представляващи политическата власт, в отплата за своите „услуги“ са се стремили да получат политически привилегии. Н. Островски пише: „Кредитът даден на властта, — това е обикновен подкуп или скрита форма на заплащане при покупка на привилегии, или при покупка на власт във вид на преотстъпване на длъжностно лице на част от властта или пълномощията. Фактически – това е подкуп. Но подкупи съществуват и извън кредитните отношения. Кредитът – е само маскировка, а кредитните учреждения – акумулатори на средства за подкуп на властите. Най-често за подкуп се използуват средства на самата власт или населението…“
По-нататък Н.Островский пише, че кредиторите, „пристигайки на новите места, скоро получавали привилегии, а след съвсем незначително време, ставали много богати и състоятелни хора. Никакво морално оправдание на тези привилегии никога не е съществувало макар и само за това, че в основата на този бизнес лежи дестабилизацията на обществените отношения и изменение на законите в полза на кредитора с помощта на подкуп“
Ще отбележим, че по същество цялата история, започвайки от средните векове (поне относно историята на Запада) и до ден днешен – това е история на „дестабилизацията на обществените отношения и изменението на законите в полза на кредитора с помощта на подкуп“. Може да се съгласим с Н.Островский, че „кредитните учреждения – това са акумулатори на средства за подкуп на властта“. Обаче от някакъв момент в историята самата власт става жертва на интригите и разрушителната дейност на лихварите. По тази причина споменатите „акумулатори на средства“ започват да се използуват за подкупването на сили, намиращи се в опозиция на законните власти, — примерно „църковни реформатори“, „народни предводители“, „бунтуващи се боляри“, „политически партии“, „профсъюзни лидери“ „депутати в Думата“, „оранжеви активисти“, „блатни опозиционери“ и т.н.


Средновековна Европа: лихварите излизат от нелегалност

Етапът на пълна легализация на лихварството започнал още в средните векове и се простира във времето до наши дни. И в този етап е имало не малко приливи и отливи, тоест изменения по посока на либерализация на дейността на лихварите и по посока на втвърдяване на забраните и ограниченията. Тези „колебания“ се изразявали в изменение на пределните величини на взиманите проценти; видове кредити, по които се е допускало взимане на проценти; строгост на наказанията за нарушаване на предписанията и т.н.
Обикновено в учебниците е написано, че забраните за взимане на лихва законодателно са били снети в епохата на Реформацията или дори по-късно, в епохата на буржоазните революции: „Законодателната отмяна на забраната за взимане на проценти в Англия е станала през XVI век, в във Франция едва в края на XVIII век в периода на френската революция“.
Обаче по наше мнение легализацията на лихварството е станала съществено по-рано.
Първо, следва да си спомним, че известния католически Орден на тамплиерите е имал официално разрешение от Папата да се занимава с финансови операции. Първоначално тамплиерите, които са били крайно бедни рицари, сами са заемали пари от евреите лихвари. По-късно Папата ги освободил от необходимостта да връщат тези дългове. Постепенно тамплиерите сами започнали да дават пари в заем, при това при по-нисък процент, отколкото евреите лихвари; затова те достатъчно бързо започнали да заемат доминиращо положение на паричните пазари в Европа и Средиземноморието. В началото на XIV век Ордена на тамплиерите бил обявен от френския крал Филип IV Красивия извън закона, а главните му ръководители били екзекутирани.
Второ, в католическа Европа вече през X-XI век се оформили своеобразни „офшорни зони“, където на християните им е било позволено да се занимават с лихварство. Става дума за такива градове – държави в Италия като: Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука.
Вече в началото на XIII век две известни флорентински фамилии – Барди (Bardi) и Перуци (Peruzzi) били толкова богати, че можели да дават заеми и други финансови услуги на феодалните държави и Папата. Наричали ги банкерите на Папата. В началото на XIV век (особено след като тамплиерите слезли от сцената) тези банкерски фамилии разгърнали свои мрежи навсякъде по Европа. Така, домът Барди имал филиали в Барселона, Севиля, на Майорка, в Париж, Авиньон, Ница, Марсилия, Лондон, Брюге, Константинопол, Йерусалим, на Родос, на Кипър и др. Краят на банковите къщи на Флоренция дошъл през 40-те години на XIV век. Перуци и Барди дали през 1340 г. кредит на огромната по това време сума от 1,5 млн. златни форинта на английския крал Едуард III. Тези пари му трябвали за да води война с Франция (която война по-късно прераснала в Стогодишната война). През 1345 г. кралят обявил за своята неплатежоспособност (дефолт), и двете банкерски къщи се разорили.
На смяна на разорилите се банкерски къщи във Флоренция дошли нови, от тях най-богати и влиятелни били фамилията Паци (Pazzi) и Медичи (Medici). През XV век в Европа домът Медичи бил най-богатият, а банка Медичи – най-голямата. Кланът Медичи бил тясно свързан с Папите, те постоянно използували услугите на тяхната банка.
Южно италианските лихвари активно паразитирали върху стопанството на най-богатата по ония времена държава – Византия. Венецианските и други южно италиански лихвари и търговци имали особен, привилегирован статут (както сега се казва – „режим на най-облагодетелствувана нация“) във Византия в епохата на разцвета й и заработвали добри пари. А градовете-полиси, ако се изразим на съвременен език, били своеобразни офшорни зони, където са се стичали печалбите на лихварите и търговците. Главен източник на богатства на Византия били митата, които взимали при преминаването на морските съдове през Босфора и Дарданелите.
Най-голям стопански и финансов разцвет Византия достигнала при император Василий II (975-1025 г.), когато годишните доходи на империята изчислено в злато достигали 90 тона. При това генуезките кораби имали имунитет от митнически контрол, затова генуезците активно се занимавали с контрабандна търговия. На тях им се разрешавало свободно да внасят и изнасят ценни метали, а за сметка на различия в пропорциите на цените във Византия и другите държави те получавали тъй наречената „арбитражна“ печалба. Без да споменаваме печалбите от лихварската им дейност.
Постепенно големите финансови потоци започнали да се изместват от Византия към Юга на Италия. След известно време дейността на венецианските лихвари в християнска Византия влязла в противоречие с религиозно нравствените и правови норми на тази държава, започнало да възмущава както простия народ, така и представителите на властта. Всичко завършило с това, че през 1181 г. в Константинопол настанало клане на чужденците. Дошлият на вълната на тези събития на власт император Андроник Комнин изгонил извън пределите на своето царство венецианските лихвари.
Последните решили да се реваншират и взели активно участие в подготовката на тъй наречения „кръстоносен поход“, който завършил с разграбването на Константинопол през 1204 г.
Плячката, която заграбили кръстоносците, била равна на 1 млн. келски марки, което е еквивалентно на 30 т злато. По онези времена това е било несметно богатство. Достатъчно е да споменем, че даже след две столетия (през 1400 г.) годишните бюджети в златен еквивалент в отделните градове републики и държави били равни на: Венеция 5,4 т, Франция 3,4 т, Милано 3,4 т, Флоренция 2 т, Португалия 1,35 т, Генуа 0,8 т.
След време всичкото злато и ценности преминали в ръцете на лихварите, които „обслужвали“ кръстоносците. По мнението на някои историци, именно тези несметни (по онова време) богатства и били онова „първоначално натрупване на капитал“, което дало тласък на развитието на капитализма. Злато и сребро от Америка (епохата на тъй наречените „велики географски открития“) се появило в Европа след три столетия. Позициите на лихварите от Венеция и други градове на Южна Италия станали още по-силни, те започнали да разпространяват своето влияние по цяла Европа и даже се опитвали да поставят под свой контрол и Русия.
Ето какво казва за тези времена архимандрит Тихон Шевкунов, създател на известния филм „Гибелта на империята. Византийски урок“: „Именно с несметните богатства на Константинопол е било отгледано чудовището на лихварската банкова система на съвременния свят. Този малък сега град в Италия, Венеция, е бил Ню Йорк на XIII век. Тук тогава са управлявали съдбите на народите. В началото по-голямата част от награбеното спешно се извозвало по море във Венеция и Ломбардия (оттам тръгнала думата „ломбард“). Като гъби след дъжд започнали да се появяват първите европейски банки. По-малко любопитните, отколкото тогавашните венецианци, немци, холандци и англичани се включили малко по-късно; от тях на основата на нахлулите в Европа византийски пари и съкровища започнал да се създава оня същия знаменит капитализъм с неговата неутолима жажда за печалба, която по същество се явява генетическо продължение на опиянението на военния грабеж. В резултат от спекулации с константинополските реликви са се образували първите крупни еврейски капитали“.
Византия след този кръстоносен поход така и не могла да се възстанови, а след две и половина столетия престанала да съществува. Както пишат историците, — в резултат на завземането на Константинопол от турците. Но ако се поразровим по-надълбоко ще видим, че зад турците са стояли все същите лихвари.


Реформацията: по-нататъшно настъпление на лихварството

Счита се, че „църковната революция“ във вида на Реформацията е започнал Мартин Лютер, и много автори го считат за „предтеча“ на капитализма. Интересно е да се знае, че този отец основател на протестантизма е бил настроен крайно негативно по отношение на лихварството. По –дълбоко изучаване на историята на Реформацията води към извода: „църковната революция“ е била в не малка степен провокирана от комерсиализацията на католическата църква (в това число от нейната лихварска практика). Така че Лютер в равна степен обвинявал в лихварство и евреите и духовниците на католическата църква:
„Езичниците можаха да разберат, на основата на разума, че лихварят е четирижди крадец и убиец. Ние християните, така ги почитаме, че едва ли не им се молим заради парите им… който граби и краде от другия неговата храна, той извършва убийство (понеже това от него зависи), както ако го беше морил от глад и измъчвал до смърт. Така постъпва лихварят; и си седи спокойно в креслото, вместо, както му се полага по справедливост, да увисне на бесилото, за да кълват такова количество врани, колкото е откраднал гулдени, ако по него има достатъчно месо, че да стигне за всичките врани. А дребните крадци ги бесят… Дребните крадци свършват в пранги, а големите крадци ходят в злато и коприна… затова на земята няма за човека враг по-голям (след дявола), от скъперника и лихваря, тъй като той иска да е бог над всички хора. Турци, воини, тирани – всички те са зли, но все пак са длъжни да дават на хората да живеят и сме длъжни да признаем, че те са зли хора и врагове и могат и даже са длъжни понякога да се смилят над някои. Лихварят и скъперникът обаче искат, целия свят да гладува и се измъчва от жажда, да погива в нищета и печал, и щото само той сам да има всичко, и щото всеки да получава от него като от господ и да стане навеки крепостен… той винаги носи мантия, златни вериги, пръстени, мие муцуната си, дава си вид на човек верен, набожен, хвали се… Лихварят — е грамадно и ужасно чудовище, звяр, опустошаващ всичко, по-лош от Какус, Хернон и Антей (герои на античната митология В.К.). Обаче, украсява се, приема благочестив вид, за да не видите къде са изчезнали биковете, които е натикал в леговището си на заден ход. Но Херкулес е длъжен да чуе рева на биковете и виковете на пленените и да открие Какус даже сред скалите и клисурите, за да освободи биковете от злодея. Защото Какус се наричаме злодея, набожния лихвар, който краде, граби и изяжда всичко. И все пак той като че ли не е направил нищо лошо, и мисли, че даже никой не може да го изобличи, защото той е вкарал биковете в леговището си със задницата напред, и от следите им ще личи, като че ли са пуснати навън. По такъв начин лихварят се опитва да излъже целия свят, като че ли той принася полза и дава на света биковете, докато в действителност ги хваща само за себе си и ги изяжда… И ако бият на колелото и обезглавяват разбойниците и убийците, то колко пъти повече трябва да качат на колелото, да четвертоват… да изгонват, прокълнават, обезглавяват всички лихвари.“.
Трудно е да се намери по-остър памфлет против лихварството. Той е не само емоционален. В него има, най-малкото, две важни мисли, които ни помагат да разберем природата на съвременните лихвари банкери.
Първо, Лютер е надникнал надълбоко в душата на лихваря и е разбрал: обогатяването за лихваря е само средство; целта е – да стане като бог („той иска да е бог над всички хора“). Лихварят наистина се стреми да заприлича, но не на бог, а на антипода му – дявола.
Второ, дейността на лихваря е организирана по такъв начин, че тя (дейността) и той (лихваря) външно изглеждат съвсем благопристойно и почтено в очите на народа, даже християнския („ние, християните, така ги почитаме“). И успява, с измама и благодарение на простодушието и доверчивостта на простия народ („по този начин лихварят искал да измами целия свят, като че ли той носи полза и дава на света бикове, докато той ги хваща само за себе си и ги изяжда…“). Днес, навярно, благодарение на интензивната обработка на съзнанието с помощта на СМИ в очите на обикновения човек (до голяма степен отдалечил се от християнството) съвременният лихвар банкер изглежда още по-почтено; разбирането за престъпния характер на банковата дейност до съзнанието на обикновения човек не достига.
Но в живота се случило точно на обратно: М. Лютер разчистил пътя на тези, които люто ненавиждал – лихварите. Как да не си спомним поговорката: „пътят към ада е постлан с добри намерения“.
Друг отец основател на протестантизма – Калвин – в написано от него писмо за лихварството заема позиция, съвършено различна от Лютер. Тази позиция може да наречем диференциран и сдържан подход към лихварството. Той е против най-омразните форми на лихварството, но заедно с това смята за „естествено“ да се печели от дадения заем, особено когато е с цел за получаване на доход от заемополучателя и ако процентът не е извънредно голям (да превишава 5%). На лихварите тази пролука в позициите на християните е била достатъчна, процесът на завоюване от тях на нови плацдарми се ускорил. За това достатъчно подробно е писал Макс Вебер в книгата си „Протестантската етика и духът на капитализма“.
„Щафетата“ от Калвин подхванали появилите се в спекуларизиращия се свят „професионалните философи“, заели се ревностно да защитават лихварството в неговия „реформиран вариант“. Ставало дума за това, че лихварството трябвало да се легализира, но при условие, че заемите ще се насочват не към потребление (на особена критика били подлагани заемите давани на аристократите за придобиване на предмети на разкош и въобще за „подслаждане“ на живота), а към това, което със съвременни думи можем да наречем „развитие на бизнеса“. Това би позволило снижаване на процента при заемите и ускоряване на „прогреса на обществото“ (тоест капитализма). Сред трудовете на тази тема може да споменем трактата на Дж. Лока „Съображения за последствията от понижение на процента на паричния капитал“ и трактата на И. Бентам „В защита на процента“.
Може би, първата банкерска династия от епохата на Реформацията в Европа може да назовем немското семейство Фугер. Банкерския дом Фугер (както и банкерите от южна Италия, например Медичи) изградил своето състояние на това, че предоставял пари в кредит на Папата, на крупни феодали, крале. Кредитирането на крале било много изгодно дело. Паричните заеми се давали под залози като; обширни участъци земя, друго недвижимо имущество, в замяна на концесии. Например Фугер получили достъп до сребърните и медни рудници. Банкерите получавали в аренда източниците за доходи на кралете (събирането на данъците), те фактически управлявали активите на монарси и феодали.

            

"Щастието се състои в това, че другите са щастливи, в изоставянето на личния си интерес, за да се донесе радост на другите."

- Парамаханса Йогананда