Последователи

понеделник, 5 ноември 2018 г.



 

 Далеч назад, във времето на Тракия и Египет културите са били по–малко. И още по–сродни, отколкото са днес. И няма такова нещо, като „подчинение на култа”. Древните култури са си като огледало. Никой никого не притиска да приема култове, никой не ги налага със сила. Всички, от Вавилон та до нас имат сходно разбиране, сходна духовност, различават се малко във времето, във формулировката и терминологията. Но водят към едно и също нещо! Към един източник. Няма съществена разлика между Дионис – какъвто го познаваме и Озирис – пак какъвто го познаваме.

В долната сравнителна таблица митът за Озирис е по „текстове от пирамидите” и трактата „За Озирис и Изида” – Плутарх.

За Дионис са използвани съставните сведения на Павсаний, Прокъл, Диодор Сицилийски и други.

Сравненията в изкуството и в почитането са популярни и доказуеми.

Да видим какво имаме:
Озирис Дионис
Роден от нелегална, забранена връзка и изневяра. Майка му е небесна богиня съпруга на Ра, баща му е земен бог. Роден от забранена връзка и изневяра, баща му е небесен бог, майка му е земна жена от божествен род.
Озирис става лидер, почва да проповядва, има собствено посвещение и мистерии. Дионис основава собствен орден и мистерии.
Озирис е от Египет, като започва да установява контакти с другите народи. Омир определя дионисиевата планина като далечна за Гърция ,близка за Египет. Дионис първо отива в Египет.
Озирис е богът, който кара растенията да растат. Дионис е богът, който кара лозите да растат. Има прозвище „dendrites” – за дърветата.
Озирис дава на хората пътя към безсмъртие. Дионис дава на хората пътя към безсмъртие.
Озирис е тачен и като слънчев бог, наричат го „роден от девица(слънцето)”. Дионис е слънчев бог.
Сет, брат на Озирис, му завижда. Титаните, братя на бащата на Дионис му завиждат.
Брат му се добира до него с измама. Титаните мамят малкия Дионис.
Инструмент на измамата е виното, братът напива брат си и го прилъгва да приеме капан, който го отвежда до смъртта му. Виното води късният Дионис до лудост.
Брат му го убива, а когато решава че не е достатъчно, го разкъсва на 14 части – половин лунен цикъл. Титаните го убиват и разкъсват на седем части – четвърт лунен цикъл, и после го изяждат. Озирис приживе се е борил основно срещу човекоядството.
Инструмент му е огледалото. В египетската традиция то се рисува като Анкх и се изговаря анкх. Огледалото е дава вечен живот. Всички в дионисиевата традиция се погребват с огледало; според мита с огледало излъгали малкия Дионис.
Ако Озирис съхрани сърцето на мъртвия, то мъртвият ще живее вечен живот. Ако го погълне чудовище, мъртвият е безвъзвратно загубен. Сърцето носи паметта и личността. Дионис е съживен със сърцето му, което титаните не погълнали. Нехарактерна за Гърция трактовка.
„Частите” му са сглобени от Изида. Частите му са сглобени от Деметра/Персефона –елинизирана Изида.
Озирис възкръсва и гарантира възкресението на хората. Дионис възкръсва и гарантира възкресението на хората.
Сет е наказан, тронът му е отнет, а той – в подземното царство на вечна служба. Титаните са жестоко наказани, изпепелени .
Озирис е бог, който е ориентиран към простолюдието, към душата на обикновения човек. Дионис е ориентиран към обикновените хора.
Свещени животни на Озирис: Лъв, дракон, змия и бик, като бикът му е принасян в жертва. Същите, бикът му се принася в жертва ,с едно допълнение: кон.
Не в озирисова, но в египетска традиция кравите уши са символ на красота, както и кравешките роги, често носители на слънчев диск. Ако не той, то придружителите му често имат рога и крави уши.
Свещенни инструменти – систрум, менат, с които се свири в негова чест. Свещени инструменти, макар и други.
Върховният посветен в мистериите на Озирис, или дори самият той при свещенодействия се изобразява в леопардова кожа или придружен от леопард. Изобразява се в леопардова кожа, придружен или яздещ леопард или в колесница с леопарди. Леопардите са видим „вносен” елемент.
Озирис е спасен първоначално в Гебал, Финикия. Дионис е изцелен във Фригия , където приема и фригийско облекло. Споменавам ,защото това географски сближава много местата на случките, и ги отдалечава от „родните им места”.
След възкресението, Озирис е „безполов”. Не води съпружески живот. Обаче Хор е негов син. Дионис е определен след възкресението като двуполов. Носител на двете черти. Но няма съпруга. Но също има син в някои варианти.
Символ на Озирис е бика ,в негова чест се принасят в жертва бикове, най – често бели. Символ на Дионис е бика, в негова чест се принасят в жертва бикове, най - често бели.
Озирис има два вида жезли, като късният му жезъл е прав, с шишарка и две увити змии. Тирсът на Дионис е прав прът ,с шишарка и две увити лози.
Змията е хтоничен символ на Озирис. Змията е хтоничен символ на Дионис.
Има голям набор химни на Озирис. Има дионисиеви химни.
Късният Озирис не се явява в съвета на боговете, макар че е един от тях. Дионис избягва Олимп, макар и да се води олимпийски бог.
Имат късно обединение -Серапис, сума от Озирис, Дионис и Апис, който носи черти и от двамата. На главата си носи кошница с плодове – Калатос, символ на плодовете от дървото на живота и плодородието. В погребалното изкуство се изобразява със змии и… лози.

Имат късно обединение - Серапис, сума от Озирис, Дионис и Апис, който носи черти и от двамата. Серапис e чудесно възприет от траките – македонци. Това, което може би се досещате обаче, е че името на бога си е изцяло египетско и гърците са го предали неправилно. Точното име би било „Усирапис” – обединение между... Озирис [египетското име на Озирис е Усир/Усире] и свещения бик – Апис. Принасян в жертва на Озирис. Този бог е бил по–стар, просто е разширен с подобния му Дионис. На главата си носи кошница с плодове – Калатос, символ на плодовете от дървото на живота и плодородието. В погребалното изкуство се изобразява със змии и... лози.
Определено „хич” не си приличат, нали?
И това само по стигналата до нас традиция.
Още доста може да се пише. Например за безкрайните празници на Озирис, за театрите, измислени в негова чест. А Дионис и празниците са известни, той е и бог на театъра! Схоодствата в принципа са.. твърде очевадни. Има разлика в украсата и преразказа на двата мита, но гърците си ги бива в това, нали? Нормално е и два култа, разделени от хиляди километри и култури да придобият по–индивидуален характер.

 
 Едва ли има съмнение. Дионис/Сабазий е на практика вариант на Озирисовия култ. Който е очевидно световен, над границите на Египет. Просто там го имаме ясно обрисуван и оцелял.

 

 Дионис и Орфей
Следващият етап е орфизма. Дали е толкова различен като същност?

Орфей е описан в Метаморфозите на Овидий, в „Аргонавтика” на Аполоний, както и от псевдо – Аполодоровата „Библиотека”.

Факт е, че древната традиция прави възможното да разграничи двата култа и да ги противопостави остро. Но същността ли е това, или просто се касае за някакъв тип религиозна реформа, за промяна?

Нека пак се обърнем към принципа.

Орфей е ясно тракийско полубожество, към които можем да отнесем и Дионис. Орфей е син на речен бог(или на Аполон) и жена - нимфа, а Дионис – на Зевс и земна царица - полубогиня.

Орфей също като Дионис прави собствени мистерии. Музиката и песните са неделима част от мистериите и на двамата.

Орфей тачи живата природа. Поведението на Дионис в това отношение е странно, последователките му тудават на еленчетата да сучат от гърдите им, галят пантерите и прочие, ту изпадат в дионисиева лудост. Но той прави земята плодородна и животните му се радват.

Орфей слиза в подземното царство заради любимата си жена и почти успява да я изведе.

Дионис влиза в подземното царство и извежда оттам любимата си майка.

И Дионис, и Орфей са трагично загинали, мъченически разкъсани, Дионис от сродните му титани, Орфей – от предшественичките му - вакханки.

Е, Орфей не възкръсва пряко, но пък става съзвездие след смъртта, а звуците на лирата му завинаги остават в река Марица.

Орфей се тачи както и Дионис, като бог, с химни…

Отново имаме бог на живата природа и възкръсващите души, борба със смъртта и мъченичество, мистерии и музика.

Промените касаят по – скоро конкретното свещенодействие и изпълнението на мистериите.

Орфей носи очевидно дионисиево наследство!

Дали е съществувал или не, не е основният въпрос. Същественото е, че той е съществувал в изменен по правила, но същия в основата си култ. Появява се нова религия, нов култ, изцяло базиран на стария.  

 Орфей и… Питагор?

Тука пък какво общо има, ще възкликне някой?

За мен Питагор представлява полумитичен персонаж, опит на гърците да си присвоят Орфей.

Питагор е митичен свръхматематик. Той има теореми, формули и задачи. Но ако навлезем в дълбочина?

Питагор се счита, че е изчислил и доказал наличието и безсмъртието на човешката душа. Имаме ли близост с Орфей?

Е, ако нямаме, ще кажем ,че и двамата според мита са прекарали двуцифрен брой години в посвещения в Египет, откъдето са получили знания и са основали школи.

Школите им поразително си приличат; имат елемент на мистика, на свещенодействие, на посвещение. Всъщност има ясен елемент на египетска мистерия.

Питагор не свирел, но изчислил музиката. Той геометрически създал октавите, като основа на музиката която влияе на човешкото сърце.

И, за „разлика” от Орфей, който свирел на животни, Питагор им изнасял проповеди за Бога…

Питагор се обявил против вакханлиите и цял живот се борил срещу тях….

Да продължаваме ли?

Само секунда още.

За пръв път Орфей се споменава от поета Ибикос, в стих, писан около 540 г. пр.н.е. Той го нарича „всеизвестният по име Орфей”.

Възприетите дати за живота и делото на Питагор са около 20 години по – късно, а Орфей вече – както се вижда - е бил популярен в Гърция. При това за Питагор най – ранните сведения са 200 години по – късно ,и то от последователи. От Янблих, Порфирии и Диоген Лаертски – 3-4 в. пр.н.е.

Което означава че опитът на гръцки автори да изкарат Орфей слуга на Питагор е прозиращ опит за кражба. Тихомълком са се опитали да „монтират” Орфей като ученик на Питагор, което няма как да се случи и има причина в съвестта им.

Питагор е гръцко придърпване на легендарният Орфей. Дали е имало истински Питагор, - математик?  

 Стигаме до друг култ по нашите земи, този на Митра. Той стана модерен в последно време.

На практика митраисткият култ е чудесно разбран и усвоен от траките в римската епоха. Той е масовата предхристиянска религия. Имаме богато наследство в изобразителното изкуство.

Но затова си има причина. Той е възприет и приложен от траките не случайно, и не защото е уникален.

А защото им е отлично познат.

Митра е очевиден озириско – дионисиев култ, с египетски привкус, преминал времето.

Митра обичайно е изобразен да коли бик.

Бичата „връзка” едва ли се нуждае от доказване. Прилагам снимка на реликва на 4000 години. Озирис, който коли бикове.
Вакханките също се твърди, че разкъсвали бикове и телета.

В Египет се е появил бог „Серапис” – обединение на Озирис и Дионис, чудесно възприето от траките – македонци. Това, което може би се досещате обаче, е че името на бога си е изцяло египетско и гърците са го предали неправилно. Точното име би било „Усирапис” – обединение между… Озирис и свещенният бик – Апис. Принасян в жертва на Озирис. Този бог е бил по – стар, просто е разширен с подобният му Дионис.

Едва ли е нужно да казвам откъде идва слънцето на шапката на Митра. Очевидна египетска традиция, а на короната на Озирис също има слънце. Митът за рождението от яйце и за яйцето на вселената са си неоспоримо египетски и древни.

Същото касае и инициацията, която е египетски подход на божествената връзка. Числото седем в митраизма? Вижте таблицата Озирис – Дионис. А да напомня ли че в египетската традиция, окрадена от Питагор, числата имат едновременно цифрова, пространствена(обемни тела) и сакрална, или ако щете метафизична стойност? Змийските символи, скалните барелефи, вкопаните в дълбочина светилища, подобни на тракийски и египетски гробници.… Всичко е до болка познато, просто е сменен форматът.

 
 Позната ли ви е популярната фигура на леонтоцефалинът? Митраистки символ. Човече с жезъл и увита около тялото му змия .Змията се увива около тялото му и главата му стърчи на главата на човека?

А често има и жезъл… с две увити змии. Като Озирис?

А змийската глава на главата е често срещано явление в Египет. Има дори корона с глава на кобра, насочена напред.

Всичко води нанякъде. Освен фригийската шапка .Тя май ще ни затрудни?

Я да опитаме… Лудият Дионис, гонен от Хера, избягал във Фригия, където Кибела(Изида) го излекувала(дали няма общо с нестинарскяит мит и спасение на трупа на Озирис?). За благодарност той приел фригийско облекло и шапка….

Останаха ли неизвестни?

Не мисля, очевидно е защо Митра е добре приет от траките и откъде идва.

Неизвестно е само защо очевидната му връзка се прескача и се завързва само с труднодоказуеми и неизвестни митологии при такива очевидни връзки с известни.

Митра е новото старо начало на Озирис и Дионис.

… и после Христос…



Няма да казвам къде е описван Христос, вярвам че всички знаете.

Няма да се занимая подробно с Христос и неговата предистория, той си заслужава отделна тема. Както съм обещал на колегата, който ме насочи. А си заслужава отделната тема и поради факта, че има материал, и за него очаквам реакция.

Стълбичката води надолу

Видяхте движението на Озирис + Дионис/Сабазии – Орфей - Митра – че даже Питагор – Иисус.
Когато някой има претенции за нововъведение и уникалност. изскачат богове и религии Когато някой претендира „да застане на входа за Бога и да къса билетчетата”.
Това води до профанизиране, до загубата на елемент от култа.
Ала лесно можеш да смениш името на божество, държавна граница, знаме и прочие.
Но вярванията в сърцата на хората е трудно да смениш. Дори и със сила.
Новото име и новото вярване кара хората да забравят какво е било. Но не успява да ги накарат да забравят дълбочината на вярванията си. В Библията не пише за душа като делима същност, не пише за прераждане, не пише че сме част от Бога, не рисува като такива и животните.
Но много християни искрено и до днес вярват в това. АВТОР http://d3bep.blog.bg/history/2010/11/02/oziris-vs-dionis-ili-stylbata-na-bogovete.628455 



ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ


Старите автори Ариан, Хигиний, Плиний и др. разказват за тракийския поход на Дионис към Индия. На тракиеца се приписва създаването на индийската цивилизация. Луций Ариан добавя един интересен факт, а именно това, че Дионис е този, който създава индийската религия, като поставя себе си начело на пантеона.

В това твърдение на Луций Ариан има логика. Върховното божество-създател на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Той е почитан първо от тракийското племе бриги, а в индийските пурани (предания) се говори за идването на бригус. Това са бойци колесничари (каквито са и траките), които местното население на Индия счита за божества...Потомците на бригус са наречени баргава/балгава, а значението на това племенно име е – сияйните, светлите.

Идването на траките в Индия не е нищо друго освен арийското нашествие, което редица народи се опитват да припишат на себе си. Правейки това обаче, те пропускат редица важни факти. Ария е най-старото название на Тракия, това е споменато от Стефан Византийски. Това, че траките са наложили своята култура в Индия разбираме и от факта, че съществуват почти идентични тракийски и индийски погребални обреди. Касае се за сати – ритуалното самоубиство на индийката след смърта на нейния съпруг и жертването на тракийката в гроба на починалия й мъж. С тракийския поход се обяснява и това как свастиката, която най-рано я има в Тракия (V-то хил.пр. Христа) се появява в Индия. Доказателства за древна балканска миграция дават и данни от генетиката. Преди пет години проучване на Дж.Скул, Дж.Шарда и С.Сонина показа, че част от северното индийско население, говорещо арийски език е генетично по-близко до източноевропейците, отколкото до своите южни индийски съседи.

ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА БУДА


Древните арийци не са записвали историята си. Подвизите на героите, закони и обичаи са предавани устно от поколение на поколение [1]. Тази традиция е наречена срути ( слути), т.е. това, което е чуто. Ведическият глагол срути/слути е идентичен със старобългарският слути- слушам. Историческите събития са отразени в пураните, което в превод означава древности. Пурана идва от пурва-първо, т.е. значението е – това, което беше първо ( миналото). По- известни, а и доста по-стари арийски предания са Ведите. Те са четири: Риг Веда, Сама Веда, Аюур Веда и Атарва Веда. Арийската дума веда означава знание и показва ясна връзка със старобългарската дума ведь- знание. Веда произлиза от арийският глагол видати – видя, виждам, т.е знанието е това, което е видяно. Същата връзка намираме в тракийският език ( архаичният български) където вид одначава знание ( ведь), а видето отговаря на видетъ- видя- 3 л.ед.ч.
Сравнена с всички останали Риг Веда е най-древната, смята се, че е създадена през второто хилядолетие преди Христа. В превод Риг Веда е знание за славата ( славните събития). На ведически санскрит рг, рч означава реч, слава. Първият стих на древната арийска творба започва с името на бог Агни-огънят. В останалите десет химна се споменават Ваю, Бага, Сурия, Паржания, Варуна, Яма, Индра, Пртиви, Рудра... Имената на тези божества са лесно обясними на български.
Агни-огън не се нуждае от коментар.
Ваю означава веещ, т.е. вятъра. В авестийските писания той носи името Вата.
Бага отговаря на нашата дума Бог [2].
Сурия е зората, това е и старославянската Зория [3].
Паржания е богът на небето, той е тракийският Перкун – Перун.
Варуна е един от аспектите на слънцето, свързвам името му със ст. бълг. дума варъ- горещина ( един от аспектите на слънцето).
Яма е бог на смъртта, българската дума яма значи и гроб.
Индра е почитан и от хетите, името му значи силният и показва връзка с нашата дума едър, която насализирана става ендър ( едър е синоним на силен).
Пртиви е земята, нейното име се обяснява с българската дума пръст (почва). В “Авеста” богинята на земята е назована Зам.
Рудра е божество на войната и разрухата. Името му означава буквално ридаещият и идва от вед. санкср. глагол рудати съответстващ на старобъларския ридати-ридая, плача.
В Атарва Веда е споменат Сварга -чистото небе, почитано от дедите ни като Сварог. Смята се, че Сварга се намира над връх Меру, който е свещено място за поклонниците на тракийският бог Дионис. Пазител и господар на Сварга – Сварог е Индра ( едрият, силният).
Митра, Пасупати-пастирът, Весанта ( пролетта – весна), Ашвините и други ще бъдат разгледани в отделни постинги. Това, което ще бъде добавено тук са религиозните термини на арийците. Става дума за рта, пужита, живита, мая, сатва, мрати, падана, тамас, жапата, бута, приясатия, жвара, праста, пратибуд, чит.
Рта означава буквално ред, устройство на вселената, но също и редно, добро.
Пужита е почит, уважение към боговете и хората.
Живита означава живот.
Мая е терминът за измама, илюзия, заблуда. Българският еквивалент е омая.
Сатва е определение за същина, същество, истина, реалност. Синоним на сатва е иттха – истина. Аштат – истината е един от върховните ангели в Авеста.
Марати означава мра, умирам, сродно е на марана-мране, смърт и мара-мор.
Падана е падение, физическо, но и като прегрешение, низост.
Тамас е определение за заблуда, глупост, невежество като първичното значение е тъма, т.е непросветените се намират във вечна тъма и затова не могат да намерят правият път към спасението.
Жапата означава буквално молитва, но трябва да бъде пояснено, че жапата значи и шепот, защото молитвите са се шепнели.
Бута е битие, показва връзка и със старобългарският глагол быти-бъда, съм.
Прия сатия означава приятна същност, нещо добро, положително.
Жвара е жарта, върху която са се извършвали жертвоприношенията.
Праста е пращам, пращане ( послание, мъдрост)
Буда отговаря на будя, пробуждам, събуждам.
Чит е просто вариант на нашата дума чист.
Смятам, че за три хиляди и петстотин години религиозните термини не са се променили много. Приликата дори е смайваща, а това показва, че нашата реч е била и речта на древните арийци, които покоряват много народи в Централна Азия.
Разбира се само лингивистични доказателства не са достатъчни. Задължително е при всяко сериозно твърдение да се представят и исторически извори в защита.Такива има разбира се. Пишейки за арийците Херодот обяснява, че по негово време те са известни под името меди. Плиний споделя, че сарматите са потомци на медите, а Прокопий определя сарматите като част от голямото гетско семейство.
Този славен тракийски народ е имал много клонове. Тирагетите живеят в черноморските степи. Тисагетите обитават земите около изворите на Дон и Донецк, на изток от тях. В Централна Азия са земите на масагетите. Това голямо разпръскване не е случайно. В постинга “Дионис и тракийският поход към Индия ” бе обяснено, че пътешествието на Дионис е всъщност описание на ранна миграция на палеобалкански народи. За далечната кампания на обожественият тракийски цар свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон....При наличие на толкова много извори може да се твърди, че е отразено реално събитие състояло се в дълбока древност. Да не забравяме, че името на ведическите бргу показва връзка с тракийският етноним бриги. Друго известно тракийско племе локализирано в Индия са киконите. Плиний Стари разказва, че примитивното индийско племе касири е посетено от тях. Киконите **обитават Южна Тракия през второто хилядолетие преди Христа. За скитите (сака) пък се казва, че били потомци на кшатрия – войнската класа на древните арийци ( кшатрия отговаря на тракийският етноним сатри).
Никой от от старите летописци не споменава за поход на стари германи към Индия, нито пък, че те са високо развит народ. Напротив Цезар и Тацит описват германите като примитивни хора, които се обличат с кожи, непознаващи градове и високата култура.
Освен това, ако стари германи бяха обитавали Централна Азия, то те щяха несъмнено да оставят следи сред топонимите и хидронимите в този район. Щяхме да срещнем водни басейни с име бах ( извор, рекичка), флюс ( река), баден ( къпане), или пък планини и местности с имена съдържащи хох ( висок), лагер ( стан). Такива обаче липсват напълно, но за сметка на това има достатъчно други показващи връзка с тракийски топоними и хидроними.Става дума за ведическите Имеус, Саряю, Кубха, Бара, Раса. Да не забравяме и свещения скален масив Бага Стана.
Индийската планина Имеус носи същото название както и тракийската Хемус- Стара планина. Иметос е пеласгийска планина, а най-древното название на Македония е Ематия. Древния корен е ХИМ отговарящ на арийските думи хима, зима значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг.
Споменатата в Риг Веда река Кубха показва паралели с река Кубан ( чието древно име е Хупанис), а също и с мизийската Хупанис. Други сродни хидроними са пеласгийските Кефенос и Копаис. Коренът ХУП/ КУП е свързан с къпане, къпя се. В древността реката си е била естествено място за къпане.
Ведическата Сараю отговаря на пеласгийската Ахерон ( Азерон) и разбира се съвременната дума езеро.
В река Бара арийците са поили конете си. Нейното име е свързано с тракийската дума пара/бара значещо река и разбира се старобългарската, сръбска и словенска дума бара- рекичка.
Споменатата в древните писания на Индия река Раса показва връзка с тракийското селище Русион и днешната българска река Росица.
Бага Стана означава Божи Стан. Бага е арийската дума за Бог, тя отговаря на тракийската Бага(йос), срещаща се в древният си вариант в словенският ( цръкл. диал.) като Бага. Стана е арийската дума за стан, коментарът е излишен нали?
Освен топонимите има и други свидетелства за древно тракийско присъствие в Индия. Важен факт е, че най-старите типове на оръжията и инструментите намерени в древна Индия имат прототипи в Тракия. Друго свидетелство за тракийското влияние в древна Индия са паралелите между писмеността на Мохенджо Даро и много по-старата писменост на Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол и т.н. Става дума за около двадесет знака, което изключва напълно възможноста за случайна прилика.
Ето, кръгът се затваря. Имаме комбинация на исторически извори поставящи траките в Индия и определящи ги там като доминантен фактор (1). Разполагаме с арийски топоними и хидроними показващи връзка с тракийските.Археологическите данни също показват, че палеобалкански народи са пребивавали в Индия. Арийските богове Агни, Сурия, Паржания и много други са почитани от нашите деди чак до Средновековието. Най –важното доказателснвото обаче е от областта на генетиката. Проучването на Скул, Шарда и Сонина показа, че определени индийци са генетично по-близки да източно-европейците, отколкото до съседните индийски народи. Това е ясна индикация, че родната земя на арийците е Източна Европа, която е древен дом на богоравните трако-пеласги.
Създателите на нацистката идеология откраднаха нашето минало, определиха немците като арийци, подложиха на геноцид невинни хора и обраха изкуството на окупираната Европа. Това обаче не са действия на арийци- благородници. Благороден е този, който е по-силен на бойното поле, но е и същевременно великодушен и прощаващ. Благороден е този, който помага на слабият и слага в сърцето си добротата и чистотата. Благороден е този, който се отвръща от злото.
Най-важният арийски принцип е – Добра мисъл, добро дело, добро слово...
За да си ариец трябва да си носител на светлината и противник на лъжата. Трябва да си в състояние да промениш примитивното в себе си и да го трансформираш във възвишено. Не е лесно, но точно духовната сила е оръжието на благородника, вярата в доброто е неговата броня, а великодушието е неговото истинско лице.
Ние българите сме облагодетелствани, че във вените ни тече кръвта на старите арийци, но това е само една благоприятна предпоставка. За да може един диамант да блесне, той трябва да се обработи, иначе ще си остане завинаги сиво камъче с потециал да се превърне в искряща светлина. За да можем да се върнем към корените си трябва да приемем ролята, която ни подхожда. Трябва да сме горди, силни, но и честни, добродушни и всеопрощаващи. Само така България ще пребъдне!

> Сакар Караман и битка при Курукшетра


Пояснения:
[1] Нашата Веда Словена също се е предавала устно. Записването е станало чак през XIX -ти век.
[2] за етимологията на думата Бог прочетете в:
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... bog.421876
[3] информация относно древните славяни е представена в:
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... ite.457224
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... -ii.459082

* бргу/блгу и бргава/блгава показва връзка с етнонима бриги, но и с българи.Има и логика понеже най-древната земя на бригите е Западна България и Македония, а римските автори определят този регион като отечеството на българите, споменават и, че дедите ни обединяват земите си въз основа на родовото право - http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... ari.453588

**Кикони e свързано сък старобългарската дума кыка - кика. Старите мизи, наречени по-късно българи са бръснели главите си и са оставяли кичур коса - кика. Омир нарича не случайно траките акрокоми – имащи коса на темето.

***Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи, според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.

ПРЕДИ ХОРАТА НАД ЕГИПЕТ ВЛАСТВАЛИ БОГОВЕ/последен от тях бил Хор син на Дионис




  


 Разположение на звездите и Голямата пирамида. Орион, асоцииран с бога Озирис,съответства на Камерата на Краля, докато Сириус, олицетворяваща богинята Изида,
съответства на Камерата на Кралицата.
(според изследванията в „Документите Тера“ е точно обратното  

Според древните египтяни душите на фараоните са звезди, които след смъртта си се връщат на небосвода. Направена е съпоставка между три звезди от съзвездието Орион и трите пирамиди в Гиза (на владетелите Хуфу, Хафра и Менкаура). Получава се пълно сходство между големината на пирамидите и тяхната ориентация, с яркостта и местоположението на звездите. С други думи, сякаш небесната карта е наложена още веднъж на Земята.



ЗЕМНИЯТ ОРИОН Комплексът край Свещари крие много тайни.
Приблизително в този регион преди около 2500 години се е намирала столица на царството на гетите. Там, според погребалните практики на древното племе, в комплекса „Сборяново” са се полагали тлените останки на владетели и големци.
За целта и са насипани 12 изкуствени могили гробници, подредени както звездите от съзвездието Орион *.
Интересно е да се напомни друг интересен факт -
подредбата на могилните некрополи в Сборяново всъщност точно наподобява очертанията на три от най-важните египетски пирамиди,
също следващи схемата на съзвездието Орион. Това са Хеопсовата пирамида, пирамидата на Менкаура и тази на Хефрен.
Досега са проучени две от високите могили в Сборяново, а само си представете какво може да има в останалите!
Тайните започват да се разнищват още през 80-те години на миналия век, когато археолози откриват в т.нар. Гинина могила гробницата на тракийския цар Дромидех. Монолитният каменен саркофаг, в която е положен той, по величие и изкусност на изработката си съперничи дори с най-ефектните образци от вътрешността на египетските пирамиди, смятат археолозите.

Твърдението, че душите на хората са звезди, които се завръщат в небето след смъртта им, се среща и в произведението на Платон „Тимей", където философът разказва за изчезналата Атлантида. Древни сведения говорят, че атлантите са владеели Египет и земите около Средиземно море.
По време на първите фараони се почита божествената тройка Амун (Амон), Мут и синът им Хонсу. В превод името на сина (Хонсу) означава „северна светлина". На север са ориентирани и всички пирамиди. Названието „хон" се среща често при кавказките народи (наследници на северните племена - кимерийци и скити, принадлежащи към древнобългарската общност) и с него се обозначава северната част на планинските склонове. Кимерийците („кими" в превод е „мост между световете") в дълбока древност живеят край река Океан. Още по времето на Омир р. Нил, позната и като Стикс (анаграма на Скит, родственик на кимериеца), е земен аналог на небесната река, наричана Океан или Еридан (име и на съзвездие в южното полукълбо). В доелинистичната епоха Еридан е символ на Млечния път. 

 

 Йероглифът, символизиращ Сириус, съдържа три елемента:
фалически обелиск (Озирис), купол с формата на утроба (Изида) и звезда (Хор). Съзвездието, свързано с фараоните, Орион е ориентир още от времето на атлантите. Интересното е, че Орион е единственото съзвездие, което се отличава както в южното, така и в северното полукълбо. То се намира на външната страна и на двете полукълба и графично може да се изобрази като два триъгълника, обърнати с върховете един към друг. Съзвездието може да се забележи във всяка точка на Земята, защото през него минава небесният екватор. Орион се явява „Господар на небето". В едната посока поясът на съзвездието е към Алдебаран, а в другата - към Сириус.


 


 В Египет звездата Сириус е отъждествявана с главната богиня Изида - сестра и жена на Озирис (Орион). Древните египтяни забелязали, че Сириус веднъж в годината изгрява на изток преди Слънцето. Този ден, 19 юли, е приет за първи ден от египетската година и предшествал прииждането на р. Нил. Всяка година се състояла от 12 месеца, като всеки от тях имал по 30 дни. Към тях (360 дни) се добавяли още пет дни на голяма петица - Озирис, Изида, Сет, Нефтида и Хор. Първите четирима са от едно семейство (братя и сестри), а Хор е син на Озирис и Изида. „Кучешката звезда: звездата, обожествявана в Египет и почитана от окултисти. От първите, защото нейният хелиактичния изгрев със Слънцето бил знак за благоденстващото покачване на Нил, а от вторите, защото била мистериозно асоциирана с Тот-Хермес, бог на мъдростта, както и Меркурий в друга форма. 

     



Така Сотис-Сириус имал и все още има мистично и пряко влияние над небесата, населени с божества и е свързана с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и наречена Изида-Сотис, защото Изида била „в съзвездието куче“, както се твърди на нейните монументи. Свързана с Голямата пирамида, следователно Сириус била свързана и с посвещенията, които се състояли там.“ (Елена Блаватска – Теософски Речник)
„Трактатът на Трисмегист „Девицата на света“ от Египет се отнася към „черния ритуал“, свързан с „черния“ Озирис, като най-високата възможна степен на посвещение в религията на древен Египет – това е главната тайна на мистериите на Изида. Този трактат казва, че Хермес е дошъл на земята, за да обучи човешката цивилизация, а след това отново се „качил към звездите“, връщайки се обратно към своя дом, като изоставил мистериозната религия на Египет с нейните божествени тайни, които някой ден щели да бъдат декодирани.“ (Робърт Темпъл – Загадката Сириус) В древноегипетската митология съперник на Хор е неговият чичо Сет/Сат - убиец на баща му Озирис, с когото той се бие и го побеждава. Преди битката Сет е владетел на Горен Египет, чийто символ е бялата корона, а Хор владее Долен Египет, чийто символ е червената корона. От името Сат лесно се стига до по-късния символ на злото и тъмнината Сатан (Сатана), название, означаващо „небесната земя на Сат". На земята Хор се намира в Мемфиския некропол. Северната стена на Мемфис е границата между Горен и Долен Египет. Пазител на некропола е божеството Сокар - човешко тяло с глава на сокол.

  



Любопитно е, че звездата Сириус е позната в митологичен контакт с името Сот. А от Сот-кар (Сириус-кар - планетата Сириус и карите -праотци на траките) до Сокар остава една неголяма крачка.
При българите соколът (Хор) също е обожествяван. Не случайно ние наричаме себе си хора. В гробницата на Аспарух край с. Вознесенско (днешна Украйна) е намерен сребърен орел (сокол) със змия. За древните народи на Америка соколът е символ на силата на Горния свят. И в това няма нищо чудно, защото в основата на тези народи стои културата и светогледът на траките и кимерийците, наричани по-късно българи.
На небето Хор заема място между Изида (Сириус) и Озирис (Орион). Той е смятан за символ на Небесния бог и вечната, духовна, безкрайна енергия. Слънцето и Луната са неговите очи. В края на годината Хор се намира в средата на Зимен шестоъгълник от звезди. Синът на Озирис (Орион) и Сириус (Изида) е познат с още едно име - КХАБИРУ(кабирите, известни с тракийските мистерии). Аабхиира: Подобно име също се появява в МахаБхара-та(Древна Индия), както в "Сабха-парва", така и в "Бхисма-парва". Споменава се, че провинцията е разположена на река Сарасвати(пресъхналата река , минаваща през Мохенджо-Дару и Хар-ап-ската цивилизация, "Хар-апa", значи "Земя-вода") в СИНД(ИНД). Съвременната провинция "СИНД" първоначално се е простирала до другата страна на АРАБ-СКО МОРЕ("Ар-Ап", "земя-вода") всички жители на провинцията са били познати като АБХИРАС Тайните на Лабиринта





Летописите говорят, че след пристигането си в Египет оцелелите атланти построили храм и обсерватория. Те били издигнати, за да съхранят уникалните им знания за небесните тела и за да могат да продължат да наблюдават техните движения във Вселената.

 
Налице е известно противоречие, защото Атлантида загива още X хил. пр. н. е., а Лабиринтът е започнат около 4600 г. пр. н. е. - през епохата на Бика (Телеца). Ако вземем обаче за отправна точка 5700-5600 г. пр. н. е., когато е Потопът в Черно море, и имаме предвид, че трако-кимерийците напускат Балканския полуостров и част от тях намират в Египет и в Шумер нови благоприятни земи за заселване, всичко идва на мястото си. Още повече, че от населението по Северното Черноморие и Кавказ водят началото си (около V хил. пр. н. е.) идентичните 12-циклови слънчеви календари на хуни (кимерийци), шумери и българи.

 

 За Лабиринта пишат древни автори като Херодот, Страбон и др. Според тях тази огромна постройка от 3000 помещения с вътрешни градини, разположени на два етажа (по 1500 на етаж), превъзхожда пирамидите. Интересното е, че таваните на помещенията са изгра­дени от единствен каменен блок и освен камъни, които достигат ог­ромни размери, в Лабиринта не е използвано дърво или други мате­риали. Като че ли строителите са искали постройката да устои на превратностите на времето. Много от стените били подвижни и изпи­сани с йероглифи. За съжаление този сложен архитектурен комплекс (с диаметър повече от 8 км) все още не е намерен и вероятно е скрит под тонове пясък. Като едно от предполагаемите негови места се смята Фаюмският оазис, където през XIX в. пр. н. е. се строи нов важен административен и религиозен център Кахун.
Лабиринт е построен и на остров Крит. Критяните (каритяните) са наследници на карите (праотци на траките). Царят на критяните Минос превзема отначало Горен, а по-късно и Долен Египет около 3100 г. пр. н. е. В поречието на Нил той построява своята столица Мемфис. Минос създава първата египетска династия на фараоните (критска династия). По това време започват и строежите на внушителни гробници с подземни камери.
По-късно, около средата на III хил. пр. н. е. критяните, кимерийците и белите евреи напускат Египет. С тяхното преселение секва и издигането на колосални строежи (пирамиди, храмове и др.) в поречието на Нил. Част от тях поемат обратно към Балканския полуостров. Движението на карите между Египет и Балканския полуостров поражда и двете названия Сакара -фараонско гробище до Мемфис и планината Сакар, където е погребана царица Бастет (от древнобългарски произход), заровен е кивотът и безценна история на Древния свят. Името Сакара произлиза от Сокар - споменатото вече божество с глава на сокол. Като спомен от карите в днешните наши земи са останали названията на Карановата могила (Сливенско, с най-стари пластове от VIII хил. пр. н. е.), Карон лимен (древното име на нос Шабла), р. Искър (Искар„звездата на кар"), гр. Карнобат и т. н. Според легендата главният бог при траките и техните предци Зевс (името му Зевс/Звес е явен ориентир към звездите) открадва Европа -дъщеря на цар Агенор. Първото му появяване пред нея е в образа на бик. От Европа Зевс добива няколко сина, между които и Минос. Този негов син създал велико царство на остров Крит. Самият Зевс е отгледан на остров Крит, а с името на майката Европа в древността летописците наричат главно балканските земи.
Любопитно е, че някои от архитектурните решения на (критския дворец в Кносос (възстановен след земетресението от XVI в.) напомнят на двореца в Мари (Месопотамия). Връзката едва ли е случайна. Още повече, че Мари е посещаван от търговците от остров Крит. Лабиринтът се казвал Лабиринтът на Минотавъра (т. е. на цар Минос от Таврическите планини - в стари времена част от Кавказ). Таврия е предишното име на Кримския полуостров и е важна част от историята на древните българи - самарците. Думата „Лабиринт" произлиза от думата „Лабрюс"/ „Лабрис", която на карийски означава „двойна брадва". Затова и двойната брадва е най-често срещаният символ в Крит - герб на цар Минос (владетел на Крит). Знакът се среща в Микена, дори и в Стоунхендж. Брадвата е сред изображенията и върху диска от Фестос и е символ на власт и могъщество във всяко древно общество. Удивително е колко много тя напомня формата на съзвездието Орион (два триъгълника, които се допират с върховете си). В античността са се стремели към средната част на Лабиринта, но са се страхували от нея. Смятали, че досегът води до повратен момент - смърт и ново раждане, или вечен живот. Хилядолетия преди новата ера Лабиринтът е бил разпространен в различни форми по целия свят.
 

 Матей 3:10;Лука 3:9 – „И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”.

 

 Характерното изображение на двойната брадва е намерено и по нашите земи в Южна България - в Панагюрище, в Розовец, в Казанлъшката гробница, в Пейчова могила, в Александровската могила и др. Обикновено това е част от украсата на главите на конете (начелници и др.). В тракийския култов център Старосел е открит уникален начелник, който представлява кръгла плочка с конник. Ездачът очевидно е владетел, защото е вдигнал в дясната си ръка ритон (един от символите на тракийските царе). Интересното тук е, че на бедрото на коня отново ясно е очертана двойната брадва (лабрис).
 

 Същият знак-двойната брадва, но вече изправена, е често сре­щан рунически знак в Дунавска България - означава буквата „е" и вероятно от него произхожда нашата съвременна буква „Ж", чийто смисъл е „жив, живот", както и буквата „X" - символ на Хор и потомците му (хора). Знакът е и важен орнамент при тъкачеството - българските килимари. Познат е с името „макас" (ножица).Пясъчният часовник (макасът) като знак се среща в протоиндийската писменост, в Мохенджо-Даро и Харапа. Откриваме го и върху отпечатък от стъпалото на Буда. Знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките. Шести аватар на Вишну е Рама с топора или Парашурама. Той е брахман, който повече от 20 пъти унищожава мъжете кшатрии, за да отмъсти за убийството на своя баща Джамадагни, който е един от царете. Седми е Рама, знаменитият принц на Айотхя, синът на Дашаратха, героят на Рамаяна, спечелил войната на остров Ланка с царя на демоните Раван, който откраднал неговата съпруга, прекрасната Сита. Рама именно е въпъщение на съпружеска вярност, войнско мъжество и справедливо отмъщение. Преди хората над Египет властвали богове. Последен от тях бил Хор (Аполон), син на Озирис (Дионис). Този Хор отстранил от власт Тифон, брата на Озирис. Египтяните различават три поколения богове, като Пан е от първите, Херакъл – от вторите, а Дионис – от третите. От времето на Херодот до Пан, син на Пенелопа, са изминали 800 години; до Херакъл на Алкмена – 900, и до Дионис на Семела – 1000.

След жреца на Хефест били избрали 12 царе, които да управляват заедно (египтяните, казва Херодот, не могат да живеят и ден без цар). Те се договорили да се сродяват чрез взаимни бракове, да не се премахват помежду си, да са равни и приятели. Но имало предсказание, че онзи, който възлеел с медна чаша в храма на Хефест, щял да управлява еднолично.

Лабиринтът и изкуственото езеро Мойрис

Те изградили Лабиринта над езерото Мойрис, близо до Крокодилополис. Пирамидите са неописуеми, казва Херодот, но лабиринтът превъзхожда пирамидите. Имало 12 покрити двора, 3 000 помещения на два етажа – по 1500 над и под земята. В подземните имало гробници на царете и свещените крокодили – там не допускали чужденци. Изходите и завоите през дворовете били много заплетени, стените били пълни със скулптирани фигури.
Опира до езерото Мойрис, чиято обиколка била 630 км. Било изкуствено, в средата имало две пирамиди с надводна и подводна част, на всяка от тях – каменен колос. Водата била докарана по канал от Нил. При изкопаването хвърляли пръстта в Нил, а той я разнасял – така, както крадците в Ниневия изкопали проход под земята към дворците на Сарданапал, за да отмъкнат съкровищата му, а пръстта хвърляли в Тигър (144-150). -Херодот, "История". Блаватска, Алис Бейли и теософията
Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури в теософията, считат Сириус за източник на езотерична сила. Според Блаватска, звездата излъчва загадъчно и пряко влияние върху всички небесни селения и е свързана с всяка по-могъща религия на древния свят.
Алис Бейли вижда Кучешката звезда като „Великата бяла къща“ и вярва, че тя е дом на „духовна йерархия“. Заради това Бейли нарича Сириус „звездата на посвещението“.
„Това е великата звезда на посвещението, защото нашата йерархия (израз за втория аспект на божествеността) е под ръководството или под духовен магнетичен контрол на йерархията на Сириус. Това са основните управляващи въздействия, където космическият Христос действа според Христовия принцип в слънчевата система, на земята, в човека и в по-нисши форми на живот. В езотериката, Сириус се нарича блестящата звезда на сензитивността.“ (Алис Бейли – Езотерична Астрлогия)
Както и според много други автори, Бейли приписва на Сириус огромно влияние върху човешкия живот.
„Всичко, което може да се каже относно този дълбоко мистичен обект, е да се изброят накратко някои от космическите влияния, на които определено е била подложена нашата планета и които са създали представи в съзнанието на човека навсякъде по света, а по време на посвещението са предизвиквали дадени явления.
Първо и най-важно е енергията или силата, която се излъчва от слънцето Сириус. Ако тя може да бъде толкова силно изразена, енергията на мисълта в своята цялостност достига слънчевата система от един отдалечен космически център през Сириус. Сириус служи като предавател или фокусиращ център, откъдето се излъчват тези въздействия, които пораждат човешкото самосъзнание.“ (Алис Бейли – Посвещение – Човешко и Слънчево)

Кървавата звезда Сириус, която вероятно са наблюдавали в древността Алистър Кроули, орденът А.А. и Кенет Грант
През 1907 г. Кроули основава свой собствен окултен орден, наречен А.А. – съкратено от Argentium Astrum или Орденът на Сребърната звезда. Сребърната звезда, разбира се, била Сириус. Въпреки че Кроули почти винаги се отнасял към Кучешката звезда с използването на тайни термини, цялата му магическа философия, от началото на развитието му като млад фримасон, през последните му години на ръководител на О.Т.О [(Ordo Templi Orientis - Орденът на Източния храм. (бел. прев.)], е в пълен синхрон със сирианското въздействие, което било идентифицирано и илюстрирано и от други автори по онова време. Предполагаемият контакт на Кроули с неговият ангел-хранител, който по-късно води до написването на предизкателния му труд „Liber AL: The Book of the Law“ се счита, че е дошъл от Сириус.
Ако Кроули е използвал скрити термини в описанието си на Сириус, то неговото протеже, Кенет Грант, пише ясно и подробно за Кучешката звезда. В повечето си книги, той често илюстрира Сириус като могъщ център на магическа и магнитна сила. Неговото убеждение, че звездата държи главния ключ за отключването на египетските мистерии и традициите на Тифонския традиции, се засилило с течение на времето и се превърнало в централен фокус на неговите проучвания. Една от най-важните и противоречиви тези на Грант е откриването на потока Сириус-Сет, който представлява извънземно измерение свързващо Сириус, Земята и Сет, египетския бог на хаоса, по-късно асоцииран със Сатаната.
„Сет е инициатора; този, който отваря съзнанието на човека за лъчите на неумиращия Бог, представен от Сириус – Слънцето от юг.“ (Kenneth Grant, The Magical Revival)
„Сириус, или Сет, е първоначално познат като „Онзи, който е без глава“ – светлината от Горен Египет (юг) позната като Ан (кучето), следователно Сет-Ан (Set-An - Satan, Сатаната), Господар на вътрешните земи, горещото място, по-късно интерпретирано в морален смисъл като „ад“.“
Въпреки че всяка окултна философия описва Сириус в малко по-различен аспект, тя се смята от повечето за „слънцето зад слънцето“, истинския извор на скрита мощ. Сириус е възприемана като люлката на човешкото знание, а вярването в съществуването на силна връзка между звездата и планетата Земя е разпространено и в наши дни. Има ли наистина връзка между Сириус и Земята? Дали Кучешката звезда е езотеричен символ на нещо, което се случва в духовно измерение? Или може би и двете? Едно нещо е сигурно, култът към Сириус не е останал в миналото и е жив и до днес. Един по-задълбочен поглед в съвременната популярна култура, която е силно повлияна от окултния символизъм, разкрива множество препратки към Сириус. Сириус днес Бялата линия е орбитата, която щеше да следва Сириус А,
ако Сириус Б не съществуваше.Синята линия показва
действителната орбита на Сириус А Жълтата линия показва действителната орбита на Сириус Б Двойната звезда Сириус

През 1862 Алвин Кларк открива Сириус Б - компаньонката на Сириус А. Съществуването на двойник на Сириус е предсказано от Ф. Бесел, който от 1834 до 1844 наблюдава звездата и забелязва някои нередности в нейното движение. През 1920 В. Адамс открива, че Сириус Б всъщност е бяло джудже ( малки звезди с голяма плътност ( една лъжица от вещество от бяло джудже може да тежи тонове ), които горят едва едва ( Сириус Б е първото бяло джудже, отрито от хората ). Сириус Б има диаметър 1/10.000 от диаметъра на Сириус А.
Въпреки че е невидима за невъоръжено око Сириус Б има маса четири пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Повърхността му е 300 пъти по-твърда от тази на диамант, а вътрешността му има плътност 3.000 пъти по-голяма от тази на диамантите. Заради голямата скорост на завъртане около остта си ( 23 пъти в минута ) Сириус Б създава огромно магнитно поле около себе си.
Двете звезди се въртят една около друга, като непрекъснато обменят частици. Заради силното си магнитно поле е голямата си плътност Сириус Б отнема доста материал от Сириус А. На всеки 49,9 години Сириус А и Сириус Б се приближават толкова много, че създават силни магнитни бури между тях. С приближаването си и двете звезди започват да се въртят по-бързо, а накрая си разменят местата. Енергията, отделена при сближаването на Сириус А и Б се предават като магнитен поток към Слънцето, което разпределя този поток към планетите от Слънчевата система.
   

                 



Минойците са от бялата раса: ДНК развенчава дългогодишната теория, че първата развита култура на Европа е от Африка

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2017/11/blog-post_77.html





ЗЕВС ХИПЕРБОРЕЙСКИ

           

Битката на Зевс с Кронос където Зевс е изобразен с Лабрис в дясната ръка. (600 г. пр.н.е.), храма на Артемида, Корфу, Гърция. Археологически музей, Корфу, Гърция.


„ Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така : Зевсе Додонски, царю пеласгийски... „
Страбон „География” кн.7- / 10 /
Тук Страбон цитира Омир от „Илиада „
„Че Локрос беше вожд на Лелеги, които нявга Зевс, синът на Кронос,който знаеше неща нетленни даде на Девкалион – хора от Земята избрани „
Страбон „География” кн.7 – 7 /2/
Тук Страбон цитира Хезиод
И в двата пасажа никъде не се споменава за „ Данайци” или „Гърци” . Защо тогава Зевс е гръцки Бог ? Ясно е,че той е Пеласг.
„ Но цялата днес наречена Йония някога се е обитавала от „ Кари” и „Лелеги”; Йонийците са ги прогонили и са завладели страната,...”
Страбон „География” кн.7 – 7 /2/
От втория пасаж научаваме, че цар Зевс е имал баща на име Кронос,оттук следва,че и Кронос е Пеласг. В така наречената „гръцка” митология Зевс побеждава Титаните и властва на Олимп. Кронос е титан, а щом Кронос е баща на Зевс, значи и той е титан. Дали това са само легенди ? Дали са „гръцки” оставям това да прецени читателят. Ситуацията с Аполон и други „ТРАКИЙСКИ” богове е същата.Да отделим малко повече внимание на Дионис и по-точно на неговият поход до Индия. Този поход много прилича на похода на Александър Велики Македонски. И Зевс,и Дионис са били пеласги,обожествени в столетия по-късно. Зевс е цар на пеласгите. По-късно Дионис също цар,но на Бригите / фриги,фризи /. Зевсе, Додонски, царю пеласгийски.
Югоизточно на около 2км. от гр.Ардино има скален релеф,на който е изобразен Зевс,който носи Дионис, пришит в бедрото му. Това изображение е според легендата, която пък е обявена за „гръцка”. Там се проследява родословието на Дионис и сполетялото зло от „Змеевото семе” – на неговите сродници.
В с.Хухла / Ивайловградско / пък има светилище, датирано от 1 200 г. пр. Хр. В това светилище има ясни следи и доказателства, че е на Дионис. Култът към Дионис възниква още през XIV в. пр. Хр. В Мала Азия. Името му се открива в критско линеарно писмо „В”. „Преклонението се разпространява първоначално на територията на Фригия”- това казва в книгата си „Древните Българи,Шумер и Вавилон” Владимир Цонев.
„ А походът на Дионис и Херакъл до земята на индийците прилича на митичен разказ с по-късна дата,защото за Херакъл се казва, че освободил Прометей хиляда години по-късно.”
Страбон „География” кн.11.5/5/
Дотук от тези сведения излиза,че Дионис е бил обожествен преди Троянската война. Защо по-късно гърците също приемат легендата за него ?
„Лин е написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завеща сред мемоарите си. По-същия начин Орфей и Пропанид, който беше учител на Омир и талантлив поет,ползваха пеласгийски букви, а също ги използваше и Тимоет – син на стария Тимоет, а той син на Лаломедон – който живя по времето на Орфей...”
Диодор Сикул, III,67.5
Защото от тези писания на Диодор Сикул се разбира кой е Омир и кой е неговият учител, на какво го е учил и с какви букви са писали. За „гърците” и днес Омир е голяма работа. От неговите песни и от „Илияда” и „Одисея” т.н. антични автори черпят исторически данни,както и днес някои наши съвременници пишат огромни трудове с глупости. Нито една от споменатите личности по-горе не е грък. Да, но нали Кадам е донесъл и предал на „гърците” финикийското писмо.
„ Този Тимоет също е написал „ Фригийска поема", а така я наричат, защото я е написал, ползвайки стария език и букви.”
Диодор Сикул, III,67.5
Според легендата Дионис извежда майка си Семеле от Хадес / Ада /. След това й дава ново име – Тиона. Там пише, че тя е дъщеря на Кадам. Ето как от трако-пеласгийските-фригийски истории случили се в далечни времена „гърците” създават легенди и ги обявяват за свои. От нашите деди „гърците” взимат и буквите, и историята и ги митологизират, за да си пришият древност. След това потомците траки и българи са обявени за „варвари”. Така е и днес, съвременни „гръцки” историци ни заклеймяват, че искаме да им отнемем тракийската древност. Те обаче никога и никъде не са казвали, че са потомци на траките, а и няма как. За какво претендират тогава ? Те много добре знаят откъде произлизат и кой, кога, и какво им е дал – но не им е удобно днес да се пише за истини, които те обявяват за свои. Същото е и с евреите за още по-древната история на Българите и Човечеството. Дионис е гръцкото име на Звезбулд. Това име са използвали нашите деди от днешна европейска Тракия. В Мала Азия тамошните траки са го наричали Сабазий. Брама са го наричали индийците, а Бакхус – римляните. За неговият поход към Индия са писали Луций Ариан, Страбон, Филострат, Аполодор, Еврипид, Хигинис, Овидий, Нонос, Плиний и др. в своите произведения. Луций Ариан пише,че жителите на Индия били диви, ядели кори от дървета и сурово месо. Дионис ги научил да обработват земята и им дал семена. Научил ги още да коват оръжие, да строят, да правят вино. Дал им закони и религия. В индийските „Пурани” пише за бойци колесничари, на които броните блестели, те почитали огъня. Според Хезихий Дионис е роден в Бригия и бил цар на бригите. Бригите са живяли в Югозападна България и Македония. Това е същата територия, от която тръгва на поход и Александър Велики и със същата цел – Индия.
Панагюрското златно съкровище от IV в. пр. Хр. ,за което науката твърди,че е на тракийският владетел Севт III е доказателство и свидетелство за приемственост на един от „ритоните” има изобразена сцена от сватбата на Дионис с принцесата на Крит Ариадна. Същата тази Ариадна е дъщеря на критския цар Минос. Владимир Цонев определя в книгата си „Древните Българи, Шумер и Вавилон” , че около 3 100г. пр. Хр. същият Критски цар Минос е завладял и част от Египет. Едно поколение след него е живял нашият Дионис, който взима за жена дъщеря му Ариадна. Най-общо походът на Дионис към Индия може да бъде отнесен за края на IV хил. пр.Хр. – началото на III хил. пр.Хр. Индийската цивилизация е една от общо трите приети за най-древни. Другите две са Шумер и Египет. Тази цивилизация е възникнала около река Инд. Нейни центрове са Харапа, Мохеджо Даро, Лотхал и Мергара. Постройките са от печени тухли. Тухлата обаче е измислена от траките. Мохеджо Даро науката датира като град,възникнал някъде около 2 600 г. пр.Хр. Странното в този град е, че той не е разрушен,нито от войни, нито от наводнение, нито от земетресение. Това може да означава, че жителите му са били на високо за тогава материално ниво и не са имали с кого да воюват или да делят нещо. Те са били високо развита земеделска цивилизация. Другият град „Харапа” е датиран, че е просъществувал между 3 000 г. пр.Хр. и 1 600 г. пр.Хр. В тези два града има изградени бани и канализации, както и водопроводи. Има доказателства за Месопотамски потоп, станал 3 100 г. пр. Хр. Най-древният град в Месопотамия и Шумер е Ур. Официално този град е датиран на 3 000 г. пр.Хр., не официално на 7 000 г. пр.Хр. Защо споменавам всичко това,защото може би Дионис е направил своя поход 100 – 200 години след този потоп. Той е цивилизовал отново древен Шумер и Месопотания, а може би и долината на река Инд. Дионис е знаел за по-предишно преселение на свои предци от Балканите,а именно след Черноморския потоп от 5 700 г. пр. Хр.
„ Многобройни предания има за Дионис, че още преди Александър потеглил на поход срещу индийците и ги подчинил; докато за Херакъл те не са много. Немаловажни доказателства за похода на Дионис са : градът Ниса, планината Мерос, бръшлянът,който расте именно в тази планина и самите индийци, които влизат в битките под звуците на тимпани и цимбали, а дрехите им са пъстри,както на Дионисовите бакханти. За Херакъл не напомнят много неща. Това, че Александър превзел със сила Аорнската скала, а пък Херакъл не успял, да го стори, ми се струва македонско перчене”
Флавий Ариан „ Анабазис” V,8-10.
„ Преди идването на Дионис в областта на индийците те са ядели сурово месо от животните, които залавяли. Когато дошъл Дионис станал господар на индийците; основал им градове, дал им закони и също като на Елините им дарил виното, научил ги още да засяват земята като сам им дал семената.” ... ” Дионис пръв впрегнал в плуг воловете; превърнал много от индийците, които преди това били номади, в земеделци и ги сдобил със сърпове. Научил ги още да почитат и други богове, но най вече него самия с цимбали и тимпани.Обучил ги на танца на Сатирите, наричан от Елините „Кордак” и провъзгласил за обичай носенето на косите,привързани с Митра,приучил ги и да използват благовонни масла. Така и по времето на Александър индийците все още влизали в битките под звуците на цимбали и тимпани”
Флавий Ариан „Анабазис” VII,2-9
„ От царуването на Дионис до Сандракот индийците изброяват сто петдесет и трима владетели и шест хиляди и четиридесет и две години.”... „ Индийците твърдят,че Дионис бил петнадесет поколения по-млад от Херакъл. Никой друг не е нахлувал в земята им, за да води война с тях.”
Флавий Ариан „Анабазис” IX ,9-10 „ Христоматия по Тракология „ том 2-1998г.38/3”Сред индусите съществува мит който целесъобразно трябва да се изложи в кратка форма. Ето какво казват те. В древни времена когато хората още живеели в разпръснати селца, Дионис дошъл при тях от запад и с голяма армия завладял цяла Индия, не видял в нея нито един значителен град, способен да му противопостои. 4 Когато станало горещо, войниците на Дионис били покосени от чумна болест, военначалникът им, отличаващ се с мъдрост, извел своята войска от равнината в гориста област, където духат прохладни ветрове и течат чисти води и армията се избавила от болестта си. Името на тази горска област където Дионис спасил своята армия от болестта се казва Мерос и именно благодарение на това,че траките предавали на потомците по – традиция, а именно, че Дионис бил носен в бедро. След това той взел имащите в запас плодове и споделил тези знания с индусите, така той ги научил да правят вино, прочие и всички полезни за живота неща. После станал основател на известни градове,събирал села в удобноразположени места, научил ги да зачитат божества и въвел закони и съд и така като извършил много добри дела бил почитан като бог и получил безсмъртни почести. 6 Те казват, също че,заедно със своята армия, той водел и много жени и че в боя използвал барабани и цимбани, защото тръбата още не била изобретена. Царствал над Индия в течение на 52 години и умрял от старост. Неговите синове наследили, предавали царството на своите потомци, но в края на краищата минали много поколения, тяхната хегемония била отстранена и градовете получили демократическа форма на управление.
Такъв е митът за Дионис/РАМА/ и неговите потомци съхранен от индусите. 1.За Херакъл те казват,че той е роден сред тях и подобно на гърците говорят за неговата доблест и лъвска сила. 2.Още за него те казват че той превъзхождал всички хора по сила и мъжество и прочистил земята и морето от дивите зверове. Встъпил в брак с няколко жени,той се сдобил с много синове и само с една дъщеря, и когато неговите синове достигнали зрелост,то разделил Индия на толкова части колкото деца имал от мъжки пол и направил всички свои синове царе, а своята единствена дъщеря направил царица. 3.След това той станал основател на не малко число градове, най – известният и най-големият той назовал Полиботра. В този град също построил великолепен дворец и го населил с много жители,укрепил го с дълбоки ровове,пълни с речна вода. 4.От признателност Херакъл бил обожествен от хората, а неговите потомци така и управлявали в продължение на много поколения и правили много възхитителни неща,не изпращали воини зад пределите на своите граници и не основавали колонии сред другите народи. Но минало много време и голяма част от градовете получили демократическа форма на управление, сред някои племена обаче била съхранена царската власт, дотогава докогато Александър се отправил за Азия.”
„Известия древних писателей о Скифий и Кавказе” Диодор Сицилийски ВДИ,№4,1947г.,38;39.Д.В.Мещанский БОГДАН СРЕДНОГОРСКИ


Редки монети от времето на Филип Македонски и напълно запазени оброчни плочи на Зевс и Хера са открити при разкопките на на връх "Козя грамада" в Средна гора край с. Старосел.Тъй като фрагментите били малки и начупени, учените сметнали, че и тук е била спазена категорично заповедта на император Константин Велики, според която в 330 г. християнството е обявено за единствената позволена религия в Римската империя.
Разпоредено било всички езически храмове да бъдат унищожени и да се начупят езическите идоли -
статуи, релефи и т.н.
Археолозите обаче били изключително изненадани в последния ден на разкопките, когато в отсек от 4 кв. м били открити запазени цели оброчни плочи на Зевс и Хера, както и стотици монети от IV в пр. Хр. до III в. сл. Хр. www.bnews.bg/article-85298  


            


Цивилизацията „Хиперборея”: В древнотракийската митология хиперборейците са били хора, които „живеят далече на север от Тракия близо до планината Урал”. Тяхната земя се нарича Хиперборея (отвъд Борей – северният вятър). Тя е една от малкото непознати земи за древните римляни. Плиний Стари и Херодот разказват, че хората от тези земи живеят до 1000 години в пълно щастие. Според мита някога „Аполон“ прекарвал зимата сред тях и държал отровните си стрели. От своя страна хиперборейците са му изпращали дарове, обвити в слама, които първо достигали град Додона в Епир и оттам се предавали от хората, докато стигнат до храма на Аполон на остров Делос. Тезей и Персей също посещават Хиперборея.
В тракийски карти от времето на Александър Македонски Хиперборея се изобразява като полуостров или остров, намиращ се отвъд земите на днешна Франция. 


 Виж тук > ХИПЕРБОРЕЯ/СКИТИ/ТИТАНИ/ ЙИМА Поход на тракиеца РАМА към Индия 

 Виж тук >ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ



Империята на Рама/ДИОНИС/ (Цивилизацията „Рама”) Според известния учен и ориенталист сър Уилям Джоунс, тракиеца Дионис или Бакхус е не друг, а индийския монарх Rama. В есето си "На боговете на Гърция, Италия и Индия" (1784), сър Уилям Джоунс "счита че Рама е тракиеца Дионис, който е завладял Индия с армия от сатри, командван от Pan; и Рама също е могъщ завоевател, и имаше армия от големи маймуни и сатири, командвани от Maruty (Хануман), син на Паван. Рама също се намира, в други точки, за да прилича на индийската Бакхус ". Sir William Jones също така посочва " Meros/Меру като казва, че гърците/траките/ са били в планината на която е роден техния бог Дионис, и че Меру е планината, близо до град Naishada или Ниса, наречена от тракийските географи Дионисополис в прочути стихотворения на санскрит. "

Както Плиний и Ариан са наясно с тези асоциации. Плиний е поставил Дионисиевите сатири "в тропическите планини на Индия", а "ние се учим от Ариан (Hist.Ind стр. 318, 321), че поклонението към Бакхус, или Дионисий, са често срещани в Индия и че се наблюдават редица ритуали, подобни на тези на Гърция/Тракия/ ...Когато Александър влезе Индия, местните жители смятат траките като принадлежащи към едно и също семейство със себе си и когато хората от Ниса, изпратени на главния лицето на техния град, за да дадат своето свободата на тракийския завоевател, те му напомняли за добре познатото име на Дионис, като най-ефикасен начин за получаване на тяхното предназначение. "Царю, на Nyssaeans умолявам те, за да им позволи да се възползват от техните свободи и техните закони, от уважение към Дионис. "
Идентифицирането на Дионис с Рама ни дава нови перспективи. Според индийската традиция, Rama е живял в края на Трета Юга (Silver Age) и Dwapara Юга (бронзова епоха) е започнал скоро след смъртта му. Това означава, че датата на BC 6676 за началото на Saptarsi календар, който е на 100 години след Дионис т.е. Rama, показва началото на Dwapara Юга в низходящ цикъл.

Виж тук >Тракиеца Дионис е Шри Рама

Рама е последната инкарнация на Вишну пред Трета-юга,и трябва да е роден преди 9976ВС.Остава да разберем колко години е живял.

Виж тук > Сакар Караман и битка при Курукшетра
   

ТРАКИ, БЪЛГАРИ И ЛЕГЕНДАРНИТЕ ГИГАНТИ/ХИПЕРБОРЕЙЦИ

            

Древните митове са съхранили историята на гигантите. Най-известните от тях са Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет...Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Покорили всичките си съседи, наложили им свои закони, опълчили се дори против олимпийските богове и започнали безмилостнна борба с тях. Хвърляли запалени дървета към небето, за да покажат своето пренебрежение към обитаващите висините...

В крайна сметка гигантите загубили войната, повечето от тях били изгорени от мълниите на гръмовержецът Зевс. В миналото е царствало вярването, че от пепелта на гордите гиганти са се издигнали и родили нашите предци наричани от чужденците “траки”, а мястото на последната битка на исполините получила името Палене... Това е митът, безспорно голяма част от него е продукт на въображението, но има и елементи на истина. Днес някои изследователи предполагат, че гигантите са били всъщност местни, балкански племена, които са впечатлили гърците с огромният си ръст, непокорен нрав и странни обичаи.

От писанията на Плутарх научаваме, че траките са били едри хора (Животът на Емилий Павел, XVIII-5). За Максимин Тракиец се знае, че е имал ръст над 2 метра и, че е можел да тегли волска кола сам… “He was of such size, so Cordus reports, that men said he was six inches over eight feet in height; and his thumb was so huge that he used his wife"s bracelet for a ring. Other stories are reported almost as common talk — that he could drag waggons with his hands and move a laden cart by himself."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Сведенията на старите автори се потвърждават от редица археологически проучвания. Те показват, че сред дедите ни е имало хора с ръст 1.80, 1.90, 2 метра, че и повече:

“АРХЕОЛОЗИ ОТКРИХА ПОГРЕБЕНИЕ НА ТРАКИЙСКИ ВОИН С КОПИЕ”
Идеално запазен бил единият от скелетите – на атлетичен мъж с ръст 180 см в разцвета на силите си; до лявото му рамо било положено бойно копие...

http://sedmica.bg/2012/06/

“Тракийски принц паднал в бой с Филип Македонски”
В следващите дни на бял свят излиза най-богатото погребение на тракийски владетел, откривано в последните 7-8 десетилетия, при това непокътнато. Мъртвият - млад мъж на 18-19 г. с впечатляващия за онова време ръст от 190 см.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=530090

“Тракийска гробница и двуметров скелет на мъж изскочиха от бездната на времето при археологически разкопки край Братя Даскалови” През Късната античност, IV-V век сл.Хр., тук е бил погребан много грамаден, двуметров човек...

http://stzagora.net/2010/05/26/

Що се касае до запалените дървета, които гигантите запращали в небето, за това също си има логично обяснение. Херодот свидетелства за това, че гетите запращали огнени стрели към облаците (История, IV-94). Именно този ритуал най-вероятно е накарал гърците да кажат, че гигантите (траките) хвърляли запалени дървета към небесата, за да покажат своето непокорство и пренебрежение към боговете...

Интересно е, че при нас българите се намира продължение на древният тракийски обичай да се изстрелват огнени стрели към небето. В Ямболско и Разложко това се е практикувало до началото на XX-ти век ( I.Georgieva, Bulgarian Mithology, с. 124), за това, че същия обичай познат в различни региони споменава и М. Арнаудов.

Друга важна подробност от мита за гигантите е топонимът Палене. Той е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот (История, VII-123), който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Лингвистите ни знаят много добре, че Флегра означава изгорена, опожарена, опалена (земя), т.е. флего е успоредица на българският глагол паля (подпалвам, опалвам, запалвам).

Преди около половин век родолюбецът Георги Сотиров зададе въпроса – как, ако древният топоним Палене се обяснява на български, ние ще сме потомци на хора дошли на Балканите повече от 1000 годиин след като Херодот е споменал местното име? Българската етимология на Палене е индикация, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език...т.е. ние сме местен народ, а не дошли в Ранното Средновековие азиатци.  
Не само Палене (палена, опожарена земя) показва, че още в най-дълбока древност бреговете на Тракийско море (Егейско море) са били обитавани от нашите деди. В близост до Палене е областта Грестония - владение на траките грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. гренсти-ходя, вървя, отивам. Става дума за хора, които често са били в движение, т.е. занимавали са се с трансхуманно животновъдство. То бе типично за Българите обитаващи Беломорието до началото на ХХ век, когато тази изконно българска земя ни бе отнета.

До Палене са също град Кисус и планината Кисус. Техните имена се обясняват с българските думи кисна, киша-влага. Със същата семантика е и названието на фригийската планина Олгасус. То бива тълкувано от езиковедите с думата влага. Тя има диалектна форма олага, улага.

На север от Палене е град Скотус, етимология за името му получаваме със стбълг.скотъ-скот, добитък. На изток от Палене е древното селище Азера, чието название е сродно на фригийските топоними Азаритес, Езаритес. Азера, Азаритес, Езеритес се тълкуват с българските думи яз, езеро.

В близост до Скотус и Палене е и топонима Крусис. На гръцки език името му няма никакъв смисъл, но българската дума круша дава прекрасна етимология. Ще напомня, че в същия регион, в Беломорска Тракия е Круша планина, наричана от гърците Κρούσια όρη...

Самите имена на гигантите принадлежат на българската именна система. Споменатите в древността Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет...се срещат у нас под вариациите Кото, Койо, Милин, Ройчо, Япо...Как става това чудо никой не се наема да обясни и, за да не се обяснява неудобното, то се премълчава.

Много са доказателствата за тракийските ни корени, но са много и чуждите интереси пречещи на истината за излезе на яве. Заграбилите старата ни слава няма да я върнат току така. Трудно ще бъде признато, че народът на малката България носи кръвта на тези, които дадоха на всички европейци искрата на познанието, бяха вечни защитници на доброто и символ на духовна чистота и справедливост.

Борбата за истинската ни история ще е трудна, но си заслужава да дадем всичко от себе си, най-вече, за да докажем изконните си права върху земите, в които живеем. Тези земи, в които ще расте новото поколение българи необременено от лъжи за миналото си. За тях, за тези, които ще дойдат след нас трябва да обясняваме търпеливо на сънародници и чужденци, че ние сме местен народ, обитаващ Родината си поне девет хиляди години. Рано, или късно дори и най-големите скептици ще прогледнат.

Докато това стане е добре да знаем кои са дедите ни и да се опитваме да ги наподобим. Те не оцеляха пламъци и сеч защото прекланяха глава и се примиряваха. Не, предците ни оцеляха защото бяха непокорни и желанието им за справедливост не бе смачкано от никого. Оцелява само този, който се бори, който подава ръка на братята и сестрите си за общото благо. Ние го можем, остава само да го направим.

ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK

Мисли форми 171/МАХА МАНТРА



Думите "Харе Кришна" са част от мантрата, съставена от санскритските имена на Бог Вишну - "Хари"/БААЛХАРА, "Кршна" и "Рама"/БААЛАРАМА. И трите имена се съдържат във Вишну сахсра нама. 

Според Бхактиведанта Свами Прабхупада, Кришна и Рама се отнасят до самия Бог и означават "този, който е всепривличащ", "източникът на цялото удоволствие", идващо от българското кръшна снага, Кршна (всепревличаща) докато Хара се отнася до "енергията на Бога/КИ на БААЛ/. Думата "Хара/ХОРО", е обръщение към енергията на Бога, а думите "Кришна" и "Рама" са обръщения към самия Бог. Както е известно Шри Рама е роден в Тракия. Рама е последната инкарнация на Вишну пред Трета-юга,и трябва да е роден преди 9976ВС.

Трансцеденталната вибрация, която се създава при повтарянето на Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе, е най-висшият метод за възстановяване на трансцеденталното ни съзнание. Всички ние сме духовни същества и затова нашето изначално съзнание е Кришна съзнание, но тъй като от незапомнени времена общуваме с материята, материалното обкръжение е изкривило съзнанието ни. Материалното обкръжение, в което живеем, се нарича майа, илюзия. Думата майа означава „това, което не е”. Кое е илюзия? – Това, че се опитваме да властваме над материалната природа, въпреки че сме подчинени на неумолимите й закони. Когато слугата се мъчи да подражава на всемогъщия си господар, това е илюзия. Ние се опитваме да експлоатираме ресурсите на материалната природа, но така само още повече се оплитаме в сложните й лабиринти. Макар че правим тежки усилия да победим природата, ние ставаме все по-зависими и по-зависими от нея.

На тази нелепа борба може да се сложи край, ако възстановим вечното си Кришна съзнание. Трансцеденталният процес, с който можем да пробудим изначалното си Кришна съзнание, е повтарянето на Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе. Тази трансцедентална вибрация изчиства от сърцето всички заблуди. А коренът на всички заблуди е погрешното убеждение, че сме господари на всичко около себе си.

Кришна съзнание не е нещо чуждо, изкуствено наложено на ума. То е естествената, първоначална енергия на живото същество и се съживява, когато слушаме трансцеденталната вибрация. За сегашната епоха се препоръчва именно тази най-проста медитация. Всеки сам може да се убеди, че когато повтаря маха-мантрата, великата мантра на освобождението, изпитва трансцедентален екстаз, който идва от духовната сфера. Докато човек има материални схващания за живота, той е зает със задоволяване на сетивата си също като в по-низшите, животински форми на живот. Когато се издигне малко над това равнище на сетивно удоволствие, той започва да размишлява как да се освободи от плена на материята. Когато остави зад себе си и това, когато вече е достатъчно интелигентен, той се опитва да открие върховната причина на всички причини – вътрешна и външна. А когато постигне духовно разбиране за нещата, преодолявайки сетивата, ума и интелигентността, той се намира на трансцедентална платформа.

Повтарянето на мантрата Харе Кришна е дейност от духовното равнище, затова тази звукова вибрация минава отвъд обсега на по-низшите нива на съзнанието – сетивното, умственото и интелектуалното. Ето защо не е необходимо да разбирате езика на мантрата, да разсъждавате върху нея или да я осмисляте интелектуално, за да я повтаряте. Тя идва направо от духовната платформа и всеки може да я произнася, без да му е нужна някаква предварителна подготовка.

Думата Хара е форма на обръщение към енергията на Бога, а Кришна и Рама са обръщения към самия Бог. Кришна и Рама означават върховното удоволствие, а Хара е върховната енергия на удоволствието на Бога, която в звателен падеж се променя в Харе. Върховната енергия на удоволствието на Бога ни помага да Го достигнем.

Материалната енергия, наречена майа, е друга една от многото енергии на Бога. Ние, живите същества, сме също енергия на Бога, междинна енергия. Живите същества са описани като по-висши от материалната енергия. Когато по-висшата енергия влезе в контакт с по-низшата енергия, се получава несъвместима комбинация; но когато по-висшата междинна енергия е в контакт с по-висшата енергия Хара, живото същество заема своето щастливо, естествено положение.

Тези три думи: Хара, Кришна и Рама, са трансцеденталните семена на маха-мантрата. Повтарянето на тази мантра е духовен зов към Бога и Неговата енергия да закрилят обусловената душа. То е като искрения плач на дете, което вика майка си. Майка Хара помага на преданоотдадения да получи милостта на Бога, Бащата. И Богът се открива пред преданоотдадения , който повтаря мантрата с искреност.

В тази епоха на конфликти и двуличие няма по-ефективно средство за постигане на духовно познание от маха-мантрата: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе.




Маха Мантра медитация

От Свами Бхакти Алока Парамадваити

Думата мантра произлиза от две санскритски срички: ман, която значи „ум” и тра, която значи „освобождавам”. С други думи, мантрата е звукова вибрация, която позволява да освободим нашият ум от влиянието и безпокойството на материята. С помощта на мантрата можем да поправим ума си, да го успокоим и да му изпратим вълни на мир и хармония. Маха значи „велик”. Мантрите са главно екстракти от свещените текстове като Ведите, Упанишадите и Пураните. Всички мантри и всички процеси за себереализация се съдържат в Маха Мантрата Харе Кришна. Освен това Бог Чаитанйа установява тази мантра – мантруването на Святите Имена на Бога – като препоръчителен процес за себереализация през тази епоха.

Трансцеденталната вибрация съдържаща се в Харе Кришна мантрата е сюблимен метод за пробуждане на нашето оригинално съзнание. Мантруването е зов към Бога и Неговата духовна енергия, с която Той дава защита на обусловената душа. Думите Кришна и Рама сочат самия Бог. Името Кришна значи „най-привлекателния”, а Рама значи „най-висшето удоволствие”. И така, значението на Харе Кришна Маха Мантрата е:

О, мой най-привлекателен Господи, произход на всички удоволствия!
О, духовна Енергия на Бога, моля бъди така добра и ме ангажирай в твое предано служене!”

Мантруването на Святите Имена или Харе Кришна Маха Мантрата може да се извърши по два начина; самостоятелно, което може да бъде в тишина, с тих глас (или шепнешком) или с цял глас, а също и колективно заедно с другите, понякога в акомпанимент на музикални инструменти. За лична медитация е препоръчително да се мантрува Маха Мантрата с Джапа, вид броеница с 108 мъниста (бел.прев. плюс едно, на което не се мантрува), направени специално за тази цел. На всяко мънисто се повтаря цялата мантра.

Маха Мантрата трябва да се произнася внимателно, така както е написана. Всеки трябва да я повтаря отново и отново. Нека вашият ум се къпе в пречистващата вибрация, която идва от Маха Мантрата.Също така тази мантра има и друго предимство, можете да я ползвате навсякъде и всякога: в къщи, в автобуса или в самолета. Бог Чаитанйа ни даде Маха Мантрата. Той я препоръча на нас, обикновените паднали души и Той я даде на всички, било то квалифицирани или не. Единственото условие за мантруване е да имаме вяра. Ако имате пет минути или сте тъжни, или ако ви е скучно – започнете да повтаряте Маха Мантрата на висок глас или на ум, ако е необходимо, и вие незабавно ще бъдете изтеглени от светския шум, а вашите мисли ще станат по-чисти.

Да се мантруват святите имена на Бога не е просто акт на вяра и надежда, но също така научен метод да контактувате и автоматично влизане във връзка с Абсолютното Битие. Чрез тази връзка всеки се пречиства; това не е просто въпрос на вяра. Когато има контакт между две субстанции, висшата субстанция винаги повлиява на по-низшата и чрез тази връзка, низшата асимилира характеристиките на висшата. Това значи, че когато мантруваме Святите Имена на Бога, ние чрез контакта ще асимилираме характеристиките на Абсолютната Истина, а тези характеристики са чисти. С други думи да се мантруват Святите Имена на Бога означава да се асоциираме директно с Него. А когато някой се асоциира с Бога той добива божествени характеристики; и когато някой е напълно пречистен той става приятел с Бога. Мантруването на Харе Кришна мантрата дава принципно следните ефекти:
Пречиства сърцето
Гаси огъня на материалното съществуване, трансформирайки материалното съзнание в духовно
Помага ни да вкусим най-висшия нектар на всяка крачка
Дава ни Према, или божествената любов

Тъй като ние сме живи души от духовно естество, по принцип ние сме единици съзнателни относно Бога, но поради контакта ни с материалната природа от незапомнени времена, нашето съзнание е изкривено от материалната атмосфера. Mатериалната атмосфера в света, където ние действаме в настоящето се нарича майа или илюзия. Майа значи „това което не е”. И така, в какво се състои тази илюзия? Тя се състои в това, че всички ние се опитваме да притежаваме материалния свят, докато реално ние сме в челюстите на множеството му закони. Ако някой слуга по изкуствен начин се опита да имитира Всемогъщия Бог, това се нарича илюзия. Ние се опитваме да експлоатираме ресурсите на материалната природа, но всеки път се омотаваме повече и повече в нейната сложност. По тази причина, въпреки че сме посветени на тежка битка да превземем природата, въпреки това ставаме зависими от нея. Тази илюзорна битка срещу материалната природа може да бъде спряна незабавно, ако пробудим нашето вечно Кришна съзнание. Да се мантрува Харе Кришна е трансцедентален процес да съживим това оригинално и чисто съзнание. Мантрувайки тази освобождаваща звукова вибрация ние можем да пречистим нашите сърца от съмнението и страха.

Възпяването на Харе Кришна Маха Мантрата идва от духовна платформа и затова тази звукова вибрация е супериорна за всички по-ниски слоеве на съзнание, които са сенситивно, ментално и интелектуално. Съответно, не е необходимо да разбираме езикът на мантрата, нито са необходими някакви умствени спекулации или интелектуална настройка за да се възпява тази Маха Мантра. Тя е автоматична, тъй като идва от духовна платформа и затова всеки може да участва в мантруването без всякакви изисквания за притежание на качества.

Тази практика (възпяването), която е по-силна от повторението на Маха Мантрата, обхваща много неща: общият сантимент, който характеризира тези, които мантруват заедно, издигайки нивото на съзнание и стимулирайки формирането на силни духовни връзки в конгрегацията. Идивидите, както и групите са облагодетелствани от акта на мантруване, тъй като то извисява ума до нивото на предаността, която го подготвя за медитация.

Да се възпява преди мантруване на Маха Мантрата по медитативен начин е прост и ефективен метод да се канализира прекомерната негативна енергия в правилна посока, защото всички песни са експанзи на Маха Мантрата. Много хора първоначално се чувстват странно или некомфортно да започнат мантруване. Но по-късно личности с разнообразно минало и позиция намират себе си чудно трансформирани от това изживяване, тъй като това дава толкова много в замяна на твърде малко. Не е нужно да бъдете велик певец или медитатор за да изпитате топлотата на любовта, която идва чрез мантруването на простите фрази от преданоотдадено естество:

Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе
Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе