Каббало-капитализмът като йудейско-ционистка марионетна игра чрез масони и комунисти КАБАЛО-КАПИТАЛИЗМЪТ ИМА ЗА ЦЕЛ ЗАРОБВАНЕ НА ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЧРЕЗ ДЪЛГ*Debt, И НАСЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИКОНОМИЧЕСКИ РОБИ("ПРОЛЕТАРИАТ").
ЕМИЛ ПЕТРОВ
Георги Ганев/СОРОСОИД/ е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София /на Отворено общество( на Сорос)/. От 2003 г. той е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 2003 г. е и член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2005-2009 г. е и негов председател.
- Г-н Ганев, какви са прогнозите ви за развитие на проблема с опашките пред Първа инвестиционна банка (ПИБ), можем ли да говорим за банкова криза?
- ПИБ затваря в 3 часа, няма да работи в събота и неделя и казва, че ще работи в понеделник. Това означава, че просто има нужда да набере кешова наличност и да я изпрати по клоновете, за да могат да бъдат обслужени всички хора. Това не е ненормална практика, просто нормален банков уикенд./Увеличаването на спестяванията на населението е блъф, ама няма кой да повярва. Затова сега и ще отчитаме световни рекорди по изплащане на влогове/.
Но това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко. Очевидно някой има интерес всичко да изгори в България. За това става въпрос./ ВИЖ Никой не може да разклати еврейската банкова система ,освен самата тя ,чрез наемния си елит/от правителство и партии/
- Има ли риск за банковата система и валутния борд?
- Срещу тази атака стоят резервите на БНБ и по-специално ликвидните ѝ наличности. Ние знаем много добре, че те са изключително високи - не само като капитал, а и като ликвидност. Знаем, че БНБ има и резерви, евентуално и самото правителство може да се включи с части от своя финансов резерв. Да не забравяме, че още от понеделник то ще има някъде около 3 млрд. лв. по своите сметки (б.ред., става дума за пласираната вчера нова емисия еврооблигации за 1,49 млрд. евро). Така че към този момент сякаш изглежда, че кешовите наличности са достатъчни от експертно-банкерска гледна точка./В момента банките боледуват от свръхликвдност в ЛЕВОВЕ, тъй като мутрите и олигарсите отдавна си обърнаха левовете във валута/.
Проблемът е доколко публиката ще се подаде на паника, което очевидно е целта на активното мероприятие. Към момента не може да се каже със сигурност какъв сценарий ще се развие. От всичко, което наблюдавам като данни за българската банкова система, тя има изключително високи ликвидни наличности, но ако стане истинска паника и това престъпление, което се извършва пред очите на всички ни, успее, това означава голям проблем за банковата система./До сега всички ЕВРЕЙСКИ правителства от Ив. Костов след деноминацията и борда, та чак до днешни дни си печатаха пари вместо да си актулизират бюджета/.
- Едни и същи ли са или са различни източниците, които "говореха" за Корпоративна търговска банка (КТБ), а сега - за Първа инвестиционна, както и за други банки?
- Познати ми казаха, че на много места в София опашките са били пред всеки клон на всякакви банки. От друга страна, чух от медии, че някои от тях са на хора, които са изтеглили от едно място и отиват да внасят на друго. И това може да е част от случващото се. За хората, които извършват това внасяне, говори, че те имат доверие в системата, само че са се поддали на конкретния слух за конкретната банка./ДА МОЖЕ БИ ИМАТ ДОВЕРИЕ НА ДСК -НА СОРОС/.
Както се разбра, снощи посред нощ са изпращани тайнствени SMS-и, те са засягали не само Първа инвестиционна банка, въпреки, че нея най-много, а са говорели и за други банки./Дясната ръка на Джейкъб(Яков) Ротшилд – Джордж Сорос –Сорос разпространява банкерските пари за да корумпира(разврати) горния ешелон на дадена "набелязана" нация, след това направлява прецизно-организиран вътрешно-търговски механизъм за завличане и останалата част от обществото в държавата жертва/.
Очевидно е настанала някаква психоза, въпросът е тя да бъде овладяна. Наистина, проблемът е "психоза", а не в самата нормална наличност на българските банки. Но ако се поддадем на тази психоза, доколкото финансовата система е система, в която доверието е от ключово значение, това няма как да не се отрази изключително негативно на цялата финансова система.ВИЖ /"българските" и чуждестранните банки са собственост на Световното Еврейство, независимо в коя страна са регистрирани!!/
- Какви биха да са могли тези хора или интереси, които стоят зад слуховете? Какво ще спечелят те?
- Нямам представа. Аз съм макроикономист, но наистина въпросът опира до криминално разследване. Не ми изглежда много вероятно да са същите, които атакуваха Корпоративна търговска банка. В момента са атакувани всички български банки без изключение. Нито една не е оставена на сухо, дори да не е била изрично спомената в тези SMS-и и прочие писания.
Това, което се случи с КТБ, очевидно е сериозна причина това, което се случва днес, да е възможно. Дори да не са едни и същи организаторите, тези, които участваха в атаката срещу КТБ, най-малкото отвориха мястото за действие на тези, които участват в сегашната атака.
- Има ли вероятност за някакъв външен сценарий - икономически или политически?
- Много е малка вероятността да става дума за външен финансов натиск, някакви спекулативни капитали да нападат България. Но външнополитически сценарий, идващ от Кремъл, категорично не мога да изключа. Знаем, че в момента се решават нещата с "Южен поток" и е напълно възможно някой да си мисли, че ако унищожим "тези плебеи, наречени българи, които не искат да ни се подчиняват", ще се случи това, което искаме. Не мога да изключа това и то даже много сериозно приляга на този тип управление, което има Кремъл. Не твърдя, но в никакъв случай не го изключвам. Изпитвам силни подозрения./Сега е момента ЕС да направи мониторинг на банковата ни система и нещата да си дойдат на местата, както това се случи наскоро в Южна Тракия, наричаща се Гърция./
- В обществото витае версията, че кризата с хиперинфлацията преди въвеждането на валутния борд е била продуцирана от руснаците.
- Да не забравяме, че тогава също имаше газов въпрос. Имаше една фирма, наречена "Топенерджи", която в крайна сметка се оказа, че е чисто руска собственост и която искаше да сложи ръка върху цялата българска газопреносна мрежа. И когато едно правителство отказа това да се случи, а именно правителството на Жан Виденов, то беше безпардонно съборено и България беше вкарана в огромна финансова криза./С ЛЮБЕЗНОТО УЧАСТИЕ НА СОРОС И НЕГОВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛИТЕ НА ОТРОВЕНО ОБЩЕСТВО В ЕВРЕЙСКАТА СТОЛИЦА МОСКВА/
Дясната ръка на Джейкъб(Яков) Ротшилд – Джордж Сорос –Сорос разпространява банкерските пари за да корумпира(разврати) горния ешелон на дадена "набелязана" нация, след това направлява прецизно-организиран вътрешно-търговски механизъм за завличане и останалата част от обществото в държавата жертва.
Законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.
В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките!
В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са чуждестранни. Седалищата на банките- майки са в съответната държава. (Г.С: и "българските" и чуждестранните банки са собственост на Световното Еврейство, независимо в коя страна са регистрирани!!)
Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързото производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения.
Частната собственост на банките /при това чуждестранна/ промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила българите /потребители и малък и среден бизнес/ от монополните привилегии на банковия мениджмънт.
Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес.
Причината се корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи
монополна вълна, която е на път да съсипе не само бизнеса,
тя може да остави България без население.
Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит, и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други. За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса.
Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност – събиране на дългове!?; консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти /купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка/; фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни- регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка-майка.
Механизмът за натиск и ограбване
на клиентите е следният:
По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира /тъй като производството е едностранно/ съответната банка заявява какви пари и дължи потребителят или фирмата заемополучател.
Съдът проверява това извлечение само от външна- формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „извлечение от сметка", дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите.
Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите.
Потребителите на кредити голямата си част са далеч от тази материя; умишленото и усложняване снижава до минимум шансовете да се защитят.
Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по член 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст. Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК, съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до
продажба на безценица на имотите на хиляди българи,
които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти и поради голямото им количество, същите бяха продадени на символично ниски цени.
За това допринесе и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота, предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнитл, не подлежи на съдебен контрол. За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти. Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми и съдия-изпълнителите.
При тези продажби като кандидати за продавните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани по някакъв начин с тях лица. Поради ниската цена на имотите покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки. Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания. Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи.
Поради съзнателната политика на заблуда на потребителите при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори, неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите - родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени.
Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по всякакъв начин. Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; на това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата.
Истината е:
законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.
В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната.
Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България. Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете. Дори и да спечели такова дело, на „длъжника" вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.
Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот, следва да защитават интересите си, но в едно класическо исково производство.
Там състезателното начало дава възможност на всички правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива.
В заповедното производство всичко е задкулисно,
едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна. Горното, както вече казах, е съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес.
След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други - пазарни цени или да им ги отдадат под наем.
Що се отнася до фирмите - бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря.
Такъв е механизмът за източване на България, както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал.
Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.
Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките:
> променят едностранно лихвата и месечните вноски,начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне,
> капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница
> изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим конкретно)
> изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза" без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски
> не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя
> именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите.
Почти всички банки са изградили
паралелни структури от фирми,
чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.
Ето и конкретни примери:
„Уникредит булбанк"АД – „Уникредит факторинг"ЕАД; „Уникредит лизинг"АД; „Булбанк лизинг"ЕАД"; „Уникредит кънсюмър файненсинг"АД; „Балкан енерджи АСА"ООД; , "Свободна безмитна зона – Бургас"АД; „Хипоферайнс имобилиен"ЕООД и много други]
Пощенска Банка /"Юробанк и еф джи България"АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз"АД /за яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/
„И еф джи пропърти сървисиз София" АД; „Имо 03"ЕАД; „Имо централен офис"ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София"ЕАД; „Имо Рила"ЕАД;
„БАНКА ДСК"ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество" със седалище в Унгария – Будапеща;
„РАЙФАЙЗЕН БАНК"АД – „Райфайзен имоти"ЕООД; „Райфайзен лизинг"ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България"ЕООД; „Райфайзен сървисиз"ЕАД; „Райфайзен факторинг"ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер"ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария"ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/"ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД;
При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начина на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите. Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите.
Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постаянно. България просто е едно ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите.
Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност. Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка – кредитеполучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя. Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове. Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни. Възражния срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите.
Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите. Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПАТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ , която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите. Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре горните норми.
За отбелязване е, че българските съдилища изключитнелно страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство. По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практикта.
Интерисно е, че и медиите са в железните клещи на банките. Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях. А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират. Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бимба със закъснител. Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря.
Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:
В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките" и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса
В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.
В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките!
В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са чуждестранни. Седалищата на банките- майки са в съответната държава. (Г.С: и "българските" и чуждестранните банки са собственост на Световното Еврейство, независимо в коя страна са регистрирани!!)
Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързото производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения.
Частната собственост на банките /при това чуждестранна/ промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила българите /потребители и малък и среден бизнес/ от монополните привилегии на банковия мениджмънт.
Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес.
Причината се корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи
монополна вълна, която е на път да съсипе не само бизнеса,
тя може да остави България без население.
Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит, и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други. За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса.
Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност – събиране на дългове!?; консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти /купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка/; фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни- регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка-майка.
Механизмът за натиск и ограбване
на клиентите е следният:
По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира /тъй като производството е едностранно/ съответната банка заявява какви пари и дължи потребителят или фирмата заемополучател.
Съдът проверява това извлечение само от външна- формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „извлечение от сметка", дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите.
Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите.
Потребителите на кредити голямата си част са далеч от тази материя; умишленото и усложняване снижава до минимум шансовете да се защитят.
Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по член 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст. Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК, съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до
продажба на безценица на имотите на хиляди българи,
които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти и поради голямото им количество, същите бяха продадени на символично ниски цени.
За това допринесе и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота, предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнитл, не подлежи на съдебен контрол. За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти. Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми и съдия-изпълнителите.
При тези продажби като кандидати за продавните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани по някакъв начин с тях лица. Поради ниската цена на имотите покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки. Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания. Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи.
Поради съзнателната политика на заблуда на потребителите при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори, неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите - родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени.
Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по всякакъв начин. Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; на това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата.
Истината е:
законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.
В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната.
Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България. Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете. Дори и да спечели такова дело, на „длъжника" вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.
Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот, следва да защитават интересите си, но в едно класическо исково производство.
Там състезателното начало дава възможност на всички правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива.
В заповедното производство всичко е задкулисно,
едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна. Горното, както вече казах, е съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес.
След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други - пазарни цени или да им ги отдадат под наем.
Що се отнася до фирмите - бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря.
Такъв е механизмът за източване на България, както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал.
Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.
Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките:
> променят едностранно лихвата и месечните вноски,начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне,
> капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница
> изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим конкретно)
> изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза" без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски
> не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя
> именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите.
Почти всички банки са изградили
паралелни структури от фирми,
чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.
Ето и конкретни примери:
„Уникредит булбанк"АД – „Уникредит факторинг"ЕАД; „Уникредит лизинг"АД; „Булбанк лизинг"ЕАД"; „Уникредит кънсюмър файненсинг"АД; „Балкан енерджи АСА"ООД; , "Свободна безмитна зона – Бургас"АД; „Хипоферайнс имобилиен"ЕООД и много други]
Пощенска Банка /"Юробанк и еф джи България"АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз"АД /за яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/
„И еф джи пропърти сървисиз София" АД; „Имо 03"ЕАД; „Имо централен офис"ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София"ЕАД; „Имо Рила"ЕАД;
„БАНКА ДСК"ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество" със седалище в Унгария – Будапеща;
„РАЙФАЙЗЕН БАНК"АД – „Райфайзен имоти"ЕООД; „Райфайзен лизинг"ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България"ЕООД; „Райфайзен сървисиз"ЕАД; „Райфайзен факторинг"ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер"ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария"ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/"ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД;
При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начина на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите. Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите.
Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постаянно. България просто е едно ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите.
Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност. Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка – кредитеполучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя. Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове. Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни. Възражния срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите.
Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите. Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПАТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ , която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите. Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре горните норми.
За отбелязване е, че българските съдилища изключитнелно страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство. По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практикта.
Интерисно е, че и медиите са в железните клещи на банките. Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях. А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират. Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бимба със закъснител. Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря.
Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:
В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките" и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса
В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.
grigorsimov.blog.bg/politika
ДСК се води унгарска собственост на ОТП/Но в действителност е на Газпром,Ротшилд
ДСК се води унгарска собственост на ОТП, ама в унгарската собственост се е намърдал Газпром и структурите му. И въобще, какво ще последва у нас, ако санкциите срещу Русия се засилят, както вече предупреждава Запада и канцлера Меркел.
Доказателства - отчети, баланси и документи на унгарската ОТП и докладите до акционерите на газовия гигант и структурите му. “Газпром” скритият купувач на ДСК?- Април 2003.
Руски милиардер притежава 10% от ОТР Bank
Руснаците купуват 100% от друга унгарска банка - AEB. Неин шеф е финансистът Михаил Рахимкулов. През банката минават всички парични потоци от бизнеса на "Газпром" в Централна Европа и на Балканите, твърди електронното издание NewsBase. То посочва, че тези пари възлизат на 4-5 млрд. долара. За кратко време AEB от губеща банка е превърната в "спестовната касичка" на "Газпром". Според Кент Муурс от консултантската компания за Източна Европа "Асида", базирана в САЩ, чрез банката AEB ръководството на "Газпром" в продължение на години е извършвало финансовите операции извън Русия. "AEB е част от голяма мрежа от офшорни компании и чужди партньори, чрез която мениджърите на "Газпром" изнасят парите си навън", казва Муурс. Това обяснява факта, че колкото по-големи печалби има банката през годините, толкова повече нейни дялове се прехвърлят на неясни холдингови структури и лично на шефа на банката Рахимкулов, коментира Муурс. Унгарската финансова полиция засега е успяла да разкрие две от офшорните компании, чрез които "Газпром" контролира AEB. Връзката между кандидат-купувача за ДСК - ОТР, и "Газпром", за която в Будапеща се говори на ухо, се появява официално през декември миналата година. Тогава двете банки заедно отпускат кредит в размер на 100 млн. евро на втория по големина химически концерн в Унгария - "Боршодкем". Името му се свързва с множество скандали в Будапеща. Компанията преди две години бе погълната от "Газпром" въпреки волята на унгарското правителство. Според финансови източници в Унгария "Газпром" е истинският собственик и на двете банки - ABE и OTP. Кой е купувачът на ДСК ще стане ясно днес. Шефовете на Банковата консолидационна компания се събират спешно още тази сутрин, за да изберат между австрийската банка Ди Ерсте и унгарската ОТР. Виенската банка е 10 пъти по-голяма от унгарската и има много по-голям опит в приватизацията на спестовни банки. Двамата кандидати дадоха през уикенда подобрения в офертите си, заяви шефката на БКК Нели Кордовска. Български банкери обявиха, че не бива да се взима предвид само цената, а трябва да се гледат плановете на двамата кандидати за развитие на ДСК. Цените и в двете оферти са повече, отколкото очаквахме, каза Юнал Тасим от ДПС.
„В резултат на кризата в Украйна Ротшилдови увеличиха инвестициите си в „Газпром.
Собственика на ДСК и OTP Сорос играе с управляващата коалиция и нейна производна като нов играч на родния терен – „България без цензура”, знаейки, че всъщност олигарсите винаги са решавали родната политика, а управниците ни са просто „благозвучен” фон. Интересът му е финансов и нищо политическо няма в него.
Има прецеденти в родната най-близка история за такива неочаквани „маньоври”. Например през декември 1995 г., преди началото на катастрофата у нас тогавашният премиер Жан Виденов се срещна в Ню-Йорк с ръководството (не падайте от стола)...на Световния ционистки конгрес и организациите на американските евреи – детайлите са в книгата ми „Тайните на големите играчи”.
Сорос заема тези политически позиции още отсега, за да реализира парични успехи в бъдеще. Какво очаква да се случи у нас великият маг на финансовите ендшпили?
Единственият възможен отговор е вероятния катаклизъм на управляващата коалиция. Той ще повлече всичко надолу – от разклатени банки и финанси до жалката ни издишаща икономика. Сорос вече е печелил в такава ситуация. Постъпвал е по същия начин – залагайки на различни, дори неподозирани като сега карти.
На сайта на ДСК четем „От октомври 2003 г. след успешна приватизационна процедура Банка ОТП Унгария стана едноличен собственик на акционерния капитал на Банка ДСК.“ (5) OTP Group e листвана на борсата. Унгарската държава обаче има „златна“ акция, която позволява на Унгарската държава известен контрол над банката. Унгарските власти съобщиха, че приватизационната агенция на страната е била в правото си да откаже продажбата на най-голямата унгарска банка OTP Rt на американския милиардер Джордж Сорос през миналата година. Според шефа на банката Шандор Чани Унгария е получила повече чуждестранни капитали чрез продажбата на акции на чужди инвеститори, отколкото би взела от Сорос.Въпреки че детайли около преговорите на Сорос с унгарското правителство никога не са били публикувани, предполага се, че той е предложил 50 милиона долара за 18-процентен дял в OTP Rt през миналата година. Сегашните инвеститори платиха 52.3 милиона долара за 20-процентен дял в банката, но парите ще отидат директно в държавната хазна, а не, както предлагаше Сорос, капиталът да бъде инвестиран в самата банка. Все пак властите бяха подложени на силен натиск от медиите, чието мнение е, че чужденците са платили твърде ниска цена за банката, която контролира повече от половината банкови операции, свързани с обслужването на депозити и сметки на граждани.(Капитал)17 юли 1995.Какво знаем за ДСК.„БАНКА ДСК"ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество" със седалище в Унгария – Будапеща; "българските" и чуждестранните банки са собственост на Световното Еврейство, независимо в коя страна са регистрирани!!
Ето как банките с помощта на политиците затриха България! Почти всички банки са изградили паралелни структури от фирми, чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.
Ето и конкретни примери:
„Уникради булбанк"АД – „Уникради факторинг"ЕАД; „Уникради лизинг"АД; „Булбанк лизинг"ЕАД"; „Уникредит кънсюмър файненсинг"АД; „Балкан енерджи АСА"ООД; , "Свободна безмитна зона – Бургас"АД; „Хипоферайнс имобилиен"ЕООД и много други]
Пощенска Банка /"Юробанк и еф джи България"АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз"АД /за яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/
„И еф джи пропърти сървисиз София" АД; „Имо 03"ЕАД; „Имо централен офис"ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София"ЕАД; „Имо Рила"ЕАД;
„БАНКА ДСК"ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество" със седалище в Унгария – Будапеща;
„РАЙФАЙЗЕН БАНК"АД – „Райфайзен имоти"ЕООД; „Райфайзен лизинг"ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България"ЕООД; „Райфайзен сървисиз"ЕАД; „Райфайзен факторинг"ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер"ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария"ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/"ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД;
Как Джордж Сорос вербува за каузата си Бойко Борисов!
Свързващото звено между Борисов и института на Сорос „Отворено общество“ е бившата му приятелка Цветелина Бориславова. След като придобива на безценица „Си Банк от Костовия ковчежник Славчо Христов, тя назначава за председател на Уставния съвет на банката Георги Прохаски – директор на „Отворено общество – България“ през 90-те години. По-съществен е обаче фактът, че личният съветник на Бориславова, Светослав Божилов също е бил член на Уставния съвет на „Отворено общество“. Ето я връзката между Сорос и общността от личности, които навлизат в политиката на България, спуснати директно от Джордж Сорос като министри в кабинета на ГЕРБ:
През 2009 г. най-безцеремонно са назначени за министри в ГЕРБ бивши програмни директори и вътрешни хора на „Отворено общество“:
Николай Младенов – министър на външните работи от ГЕРБ – Програмен директор на фондация „Отворено общество“ – София (1996 – 1998 г.)
Томислав Дончев, министър за еврофондовете – От 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб „Отворено общество“- Габрово, Програмен директор на фондация „Отворено общество“ (2004 – 2007 г.)
Сергей Игнатов – министър на образованието, Ректор на Соросовия Нов български университет.
Доминираната от Сорос Световна банка излъчи две лица в управлението на ГЕРБ: Кристалина Георгиева и племенникът й Симеон Дянков.
Връзката на Росен Плевнелиев, бивш регионален министър и настоящ Президент със соросоида Иво Прокопиев пък оставяме без коментар. Факта, че електронните и банковите разплащания (пазаруване по Интернет, прехвърляне на пари, дори внасяне на такса в Съда или плащане на данъците) навлизат все повече в бита на хората (в САЩ 96% от парите са в електронен вид и само 4% са напечатани на хартия) означава, че вече банките могат да определят коя фирма ще съществува и коя не – просто като забранят внасянето на пари по сметките на фирмата или като откажат да открият разплащателна сметка на фирмата при тях. Фирма със забранен достъп до тези парични услуги няма да може да купува или продава стоки, най- малкото става абсолютно неконкурентноспособна и бързо ще бъде изместена от пазара. Това дава на банките една огромна власт върху всяка една фирма в света, ако разбира се банките се разберат помежду си и действат заедно. Такова споразумение не е само теоретична възможност – ТЕ ВЕЧЕ ГО ПРАВЯТ! Новия световен ред, при който банките по свое усмотрение ще позволяват на дадена фирма да съществува или не.
(А всичко това се отнася и за обикновените граждани, които вече ще са напълно зависими от злата воля на звяра - Антихрист!
За да се изпълни предсказаното в Откровение на св. Йоан, където в Глава 15, пише:
...
16. И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,
17. та никой да не може, мито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му,
18. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестотин шейсет и шест. КРЪВНАТА ЛИНИЯ НА ЦАРЯ НА ЕВРЕИТЕ(ЯХВЕ-ИШКУР-ЖИВИЯТ БОГ- РОТШИЛД) Е СОБСТВЕНИК С ПОДСТАВЕНИ ГОИ НА СВЕТОВНАТА БАНКОВА СИСТЕМА.НА ПАРТИЯТА СПЕЧЕЛИЛА ИЗБОРИТЕ СЕ ДАВА ПО ЕДНА БАНКА И МЕДИЯ, НО ДО СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ.
Соросоидът Станишев След поредицата "шокиращи" разкрития на различни разследващи политолози и социални патолози за намесата на международния финансист Джордж Сорос в организацията на протестите срещу кабинета "Орешарски", в българската политика и в Стара Загора в частност, (според npb.bg) решихме да използваме тяхната метода и да разгадаем зависимостите на лидера на БСП и ПЕС Сергей Станишев. Добре прикритите в дебрите на интернет публични факти са просто стряскащи.
Станишев е бил стипендиант на програмата Chevening, с чиято помощ той е изкарал като слушател в London School of Economics известно време. (Там е учил и синът на Муамар Кадафи! Да имате нещо да кажете?) Сега обърнете внимание на детайлите. Програмата се управлява от британското министерство на външните работи. Защо ли? Ами защото така британското външно разузнаване има пряк достъп и влияние върху новоизгряващите политически звезди в третия и втория свят. Само да припомним - интересите на разузнаването в британския кабинет се представляват от министъра на външните работи, а секретният бюджет на MI 6 се определя от външното министерство на Нейно кралско величество.
Освен това Станишев е бил слушател и на Московското училище за политика. То е основано през 1992 г. с цел да подпомогне изграждането на демократични ценности в Русия. Познат ли ви е този език. Естествено такива са целите и на одиозната фондация на милиардера спекулант Джордж Сорос. И - ха, изненада, няколко години по-късно Станишев се оказва в настоятелството на Училището за политика в България. У нас, освен чрез всякакви международни грантове, то се ползваше и с подкрепата на "Отворено общество" и фондация "Америка за България". Тоест може да се каже, че лидерът на БСП е бил служител на Сорос или по определенията на неговите политолози - оригинален Соросоид.
Барбареков, Петър Стоянов и Сорос
БНБ и цялата държава – от партиите до парламента, от финансовите органи до секретните служби покровителстват организираната престъпност
Кражба на бизнес с помощ от банката – случки извън рекламите на ДСК
В момента вървят атрактивни реклами на банка ДСК и др. банки. Компетентен служител на ДСК дава акъл на компютърни специалисти какъв хардуер да си монтират. Друг служител пък оценява компетентно виното от избата на техен клиент и също ги съветва как да си решат проблема с кредит. Но, ето какво се случва в същото време извън рекламите…
За последния месец попаднах на два случая, в които фирми са буквално съсипани без видима причина от банки. Това са малки и средни предприятия с добри имоти или проекти. Защо реално се случва това и кой има интерес?
С подписването на договора за кредит, малките и средни предприятия поемат не само нормалните рискове от неплащане, но поемат и риска от предоставянето на пълната информация за себе си и своя бизнес на една институция. До тази информация обаче имат достъп и всички служители на банката, а техните интереси не съвпадат с тези на акционерите или на клиентите.
Ето какво стана с тези 2 фирми
Фирма 1 има транспортна база в София – халета, имот на Илиенци…, както си му е редът. Въпросната фирма има кредити в „Сосиете Женерал” и в „Пощенска банка”. Има обаче и задължения към доставчици, които доставчици имат нужда от тяхната база. Естествено доставчиците не са щастливи, но фирма 1 е достатъчно ликвидна в средносрочен план (до 6 месеца). Доставчиците завеждат дело срещу Фирма 1. А „Сосиете Женерал” обявява кредита на Фирма 1за предсрочно изискуем, без да са налични предпоставки за това. Ние (б. р. – Фирма 1*) сме завели дело и ще ги осъдим със сигурност за тези техни действия, но какво се случва междувременно.
Прегледах документите и стана ясно, че няма как двете банки да се разберат, понеже ипотеките са на един и същи апетитен имот. Опитахме се да проведем преговори със „Сосиете Женерал”, но… уви, те не пожелаха. Отказаха и предоставянето на искана от нас информация, която са длъжни да предоставят по договор. Същото стана и с Пощенска. Оттук нататък – изпълнителен лист по чл. 417 (бърза процедура специално за банките), продажба на имота на свързана с доставчиците фирма, а за Фирма 1 си остава воденето на дела. Както и да ги води оттук нататък ще се точат поне година и половина на първа инстанция и поне година на втора, а финансирането на тези дела без средства на производство… сами разбирате какъв ад е.
Другият случай е с Фирма 2 и банка ДСК. Фирмата е спечелила и изпълнила проект по европрограма за фотоволтаици. Все още е добър платец, но не се знае докога, понеже
ДСК не изпълнява договора си по финансирането
и отказва да отпусне средствата във сроковете, които са посочени в договора. Отговорите са меко казано брутални – примерно „ ние не смятаме, че конструкцията ще издържи натоварването” или „последното финансиране е след Акт 16” при положение, че в договора е записано, че парите са за достигане на Акт 16. За пръв път в моята практика и в цялата финансовата наука срещам случай, в който инвестиционен кредит се отпуска след завършване на проекта, но… приемам, че има какво да уча. Комуникацията с банката естествено прекъсва, а нещата на пръв поглед стават нелогични. Впрочем ето подробности по случая в статия, написана от собственика на проекта – виж тук.
И в дата случая има закононарушения от банката с една цел – придобиването на имота от предварително определена фирма.
Познавайки банковата система и психиката на работещите там чиновници, те са „захлебили” добре от информацията, която имат и няма да понесат никаква отговорност, защото ще има окончателно решение на съда чак след 2-3 години. Тогава те може изобщо да не работят в тази институция. Те го знаят и се възползват.
Кой придобива имотите, можете да видите от това видео по Нова ТВ.
…
Още от автора как банките искат контрол върху средствата за производство, стратегически ресурси, медии, а също така имат нужда от безправни и послушни потребители – виж тук.
— —- —-
* Авторът е финансов консултант, описва случаи от своята практика.
От kendov.com
ДСК се води унгарска собственост на ОТП/Но в действителност е на Газпром,Ротшилд
Доказателства - отчети, баланси и документи на унгарската ОТП и докладите до акционерите на газовия гигант и структурите му. “Газпром” скритият купувач на ДСК?- Април 2003.
Руски милиардер притежава 10% от ОТР Bank
Руснаците купуват 100% от друга унгарска банка - AEB. Неин шеф е финансистът Михаил Рахимкулов. През банката минават всички парични потоци от бизнеса на "Газпром" в Централна Европа и на Балканите, твърди електронното издание NewsBase. То посочва, че тези пари възлизат на 4-5 млрд. долара. За кратко време AEB от губеща банка е превърната в "спестовната касичка" на "Газпром". Според Кент Муурс от консултантската компания за Източна Европа "Асида", базирана в САЩ, чрез банката AEB ръководството на "Газпром" в продължение на години е извършвало финансовите операции извън Русия. "AEB е част от голяма мрежа от офшорни компании и чужди партньори, чрез която мениджърите на "Газпром" изнасят парите си навън", казва Муурс. Това обяснява факта, че колкото по-големи печалби има банката през годините, толкова повече нейни дялове се прехвърлят на неясни холдингови структури и лично на шефа на банката Рахимкулов, коментира Муурс. Унгарската финансова полиция засега е успяла да разкрие две от офшорните компании, чрез които "Газпром" контролира AEB. Връзката между кандидат-купувача за ДСК - ОТР, и "Газпром", за която в Будапеща се говори на ухо, се появява официално през декември миналата година. Тогава двете банки заедно отпускат кредит в размер на 100 млн. евро на втория по големина химически концерн в Унгария - "Боршодкем". Името му се свързва с множество скандали в Будапеща. Компанията преди две години бе погълната от "Газпром" въпреки волята на унгарското правителство. Според финансови източници в Унгария "Газпром" е истинският собственик и на двете банки - ABE и OTP. Кой е купувачът на ДСК ще стане ясно днес. Шефовете на Банковата консолидационна компания се събират спешно още тази сутрин, за да изберат между австрийската банка Ди Ерсте и унгарската ОТР. Виенската банка е 10 пъти по-голяма от унгарската и има много по-голям опит в приватизацията на спестовни банки. Двамата кандидати дадоха през уикенда подобрения в офертите си, заяви шефката на БКК Нели Кордовска. Български банкери обявиха, че не бива да се взима предвид само цената, а трябва да се гледат плановете на двамата кандидати за развитие на ДСК. Цените и в двете оферти са повече, отколкото очаквахме, каза Юнал Тасим от ДПС.
„В резултат на кризата в Украйна Ротшилдови увеличиха инвестициите си в „Газпром.
Собственика на ДСК и OTP Сорос играе с управляващата коалиция и нейна производна като нов играч на родния терен – „България без цензура”, знаейки, че всъщност олигарсите винаги са решавали родната политика, а управниците ни са просто „благозвучен” фон. Интересът му е финансов и нищо политическо няма в него.
Има прецеденти в родната най-близка история за такива неочаквани „маньоври”. Например през декември 1995 г., преди началото на катастрофата у нас тогавашният премиер Жан Виденов се срещна в Ню-Йорк с ръководството (не падайте от стола)...на Световния ционистки конгрес и организациите на американските евреи – детайлите са в книгата ми „Тайните на големите играчи”.
Сорос заема тези политически позиции още отсега, за да реализира парични успехи в бъдеще. Какво очаква да се случи у нас великият маг на финансовите ендшпили?
Единственият възможен отговор е вероятния катаклизъм на управляващата коалиция. Той ще повлече всичко надолу – от разклатени банки и финанси до жалката ни издишаща икономика. Сорос вече е печелил в такава ситуация. Постъпвал е по същия начин – залагайки на различни, дори неподозирани като сега карти.
На сайта на ДСК четем „От октомври 2003 г. след успешна приватизационна процедура Банка ОТП Унгария стана едноличен собственик на акционерния капитал на Банка ДСК.“ (5) OTP Group e листвана на борсата. Унгарската държава обаче има „златна“ акция, която позволява на Унгарската държава известен контрол над банката. Унгарските власти съобщиха, че приватизационната агенция на страната е била в правото си да откаже продажбата на най-голямата унгарска банка OTP Rt на американския милиардер Джордж Сорос през миналата година. Според шефа на банката Шандор Чани Унгария е получила повече чуждестранни капитали чрез продажбата на акции на чужди инвеститори, отколкото би взела от Сорос.Въпреки че детайли около преговорите на Сорос с унгарското правителство никога не са били публикувани, предполага се, че той е предложил 50 милиона долара за 18-процентен дял в OTP Rt през миналата година. Сегашните инвеститори платиха 52.3 милиона долара за 20-процентен дял в банката, но парите ще отидат директно в държавната хазна, а не, както предлагаше Сорос, капиталът да бъде инвестиран в самата банка. Все пак властите бяха подложени на силен натиск от медиите, чието мнение е, че чужденците са платили твърде ниска цена за банката, която контролира повече от половината банкови операции, свързани с обслужването на депозити и сметки на граждани.(Капитал)17 юли 1995.Какво знаем за ДСК.„БАНКА ДСК"ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество" със седалище в Унгария – Будапеща; "българските" и чуждестранните банки са собственост на Световното Еврейство, независимо в коя страна са регистрирани!!
Ето как банките с помощта на политиците затриха България! Почти всички банки са изградили паралелни структури от фирми, чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.
Ето и конкретни примери:
„Уникради булбанк"АД – „Уникради факторинг"ЕАД; „Уникради лизинг"АД; „Булбанк лизинг"ЕАД"; „Уникредит кънсюмър файненсинг"АД; „Балкан енерджи АСА"ООД; , "Свободна безмитна зона – Бургас"АД; „Хипоферайнс имобилиен"ЕООД и много други]
Пощенска Банка /"Юробанк и еф джи България"АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз"АД /за яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/
„И еф джи пропърти сървисиз София" АД; „Имо 03"ЕАД; „Имо централен офис"ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София"ЕАД; „Имо Рила"ЕАД;
„БАНКА ДСК"ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество" със седалище в Унгария – Будапеща;
„РАЙФАЙЗЕН БАНК"АД – „Райфайзен имоти"ЕООД; „Райфайзен лизинг"ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България"ЕООД; „Райфайзен сървисиз"ЕАД; „Райфайзен факторинг"ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер"ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария"ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/"ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД;
Как Джордж Сорос вербува за каузата си Бойко Борисов!
Свързващото звено между Борисов и института на Сорос „Отворено общество“ е бившата му приятелка Цветелина Бориславова. След като придобива на безценица „Си Банк от Костовия ковчежник Славчо Христов, тя назначава за председател на Уставния съвет на банката Георги Прохаски – директор на „Отворено общество – България“ през 90-те години. По-съществен е обаче фактът, че личният съветник на Бориславова, Светослав Божилов също е бил член на Уставния съвет на „Отворено общество“. Ето я връзката между Сорос и общността от личности, които навлизат в политиката на България, спуснати директно от Джордж Сорос като министри в кабинета на ГЕРБ:
През 2009 г. най-безцеремонно са назначени за министри в ГЕРБ бивши програмни директори и вътрешни хора на „Отворено общество“:
Николай Младенов – министър на външните работи от ГЕРБ – Програмен директор на фондация „Отворено общество“ – София (1996 – 1998 г.)
Томислав Дончев, министър за еврофондовете – От 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб „Отворено общество“- Габрово, Програмен директор на фондация „Отворено общество“ (2004 – 2007 г.)
Сергей Игнатов – министър на образованието, Ректор на Соросовия Нов български университет.
Доминираната от Сорос Световна банка излъчи две лица в управлението на ГЕРБ: Кристалина Георгиева и племенникът й Симеон Дянков.
Връзката на Росен Плевнелиев, бивш регионален министър и настоящ Президент със соросоида Иво Прокопиев пък оставяме без коментар. Факта, че електронните и банковите разплащания (пазаруване по Интернет, прехвърляне на пари, дори внасяне на такса в Съда или плащане на данъците) навлизат все повече в бита на хората (в САЩ 96% от парите са в електронен вид и само 4% са напечатани на хартия) означава, че вече банките могат да определят коя фирма ще съществува и коя не – просто като забранят внасянето на пари по сметките на фирмата или като откажат да открият разплащателна сметка на фирмата при тях. Фирма със забранен достъп до тези парични услуги няма да може да купува или продава стоки, най- малкото става абсолютно неконкурентноспособна и бързо ще бъде изместена от пазара. Това дава на банките една огромна власт върху всяка една фирма в света, ако разбира се банките се разберат помежду си и действат заедно. Такова споразумение не е само теоретична възможност – ТЕ ВЕЧЕ ГО ПРАВЯТ! Новия световен ред, при който банките по свое усмотрение ще позволяват на дадена фирма да съществува или не.
(А всичко това се отнася и за обикновените граждани, които вече ще са напълно зависими от злата воля на звяра - Антихрист!
За да се изпълни предсказаното в Откровение на св. Йоан, където в Глава 15, пише:
...
16. И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,
17. та никой да не може, мито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му,
18. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестотин шейсет и шест. КРЪВНАТА ЛИНИЯ НА ЦАРЯ НА ЕВРЕИТЕ(ЯХВЕ-ИШКУР-ЖИВИЯТ БОГ- РОТШИЛД) Е СОБСТВЕНИК С ПОДСТАВЕНИ ГОИ НА СВЕТОВНАТА БАНКОВА СИСТЕМА.НА ПАРТИЯТА СПЕЧЕЛИЛА ИЗБОРИТЕ СЕ ДАВА ПО ЕДНА БАНКА И МЕДИЯ, НО ДО СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ.
Соросоидът Станишев След поредицата "шокиращи" разкрития на различни разследващи политолози и социални патолози за намесата на международния финансист Джордж Сорос в организацията на протестите срещу кабинета "Орешарски", в българската политика и в Стара Загора в частност, (според npb.bg) решихме да използваме тяхната метода и да разгадаем зависимостите на лидера на БСП и ПЕС Сергей Станишев. Добре прикритите в дебрите на интернет публични факти са просто стряскащи.
Станишев е бил стипендиант на програмата Chevening, с чиято помощ той е изкарал като слушател в London School of Economics известно време. (Там е учил и синът на Муамар Кадафи! Да имате нещо да кажете?) Сега обърнете внимание на детайлите. Програмата се управлява от британското министерство на външните работи. Защо ли? Ами защото така британското външно разузнаване има пряк достъп и влияние върху новоизгряващите политически звезди в третия и втория свят. Само да припомним - интересите на разузнаването в британския кабинет се представляват от министъра на външните работи, а секретният бюджет на MI 6 се определя от външното министерство на Нейно кралско величество.
Освен това Станишев е бил слушател и на Московското училище за политика. То е основано през 1992 г. с цел да подпомогне изграждането на демократични ценности в Русия. Познат ли ви е този език. Естествено такива са целите и на одиозната фондация на милиардера спекулант Джордж Сорос. И - ха, изненада, няколко години по-късно Станишев се оказва в настоятелството на Училището за политика в България. У нас, освен чрез всякакви международни грантове, то се ползваше и с подкрепата на "Отворено общество" и фондация "Америка за България". Тоест може да се каже, че лидерът на БСП е бил служител на Сорос или по определенията на неговите политолози - оригинален Соросоид.
Барбареков, Петър Стоянов и Сорос
БНБ и цялата държава – от партиите до парламента, от финансовите органи до секретните служби покровителстват организираната престъпност
За последния месец попаднах на два случая, в които фирми са буквално съсипани без видима причина от банки. Това са малки и средни предприятия с добри имоти или проекти. Защо реално се случва това и кой има интерес?
С подписването на договора за кредит, малките и средни предприятия поемат не само нормалните рискове от неплащане, но поемат и риска от предоставянето на пълната информация за себе си и своя бизнес на една институция. До тази информация обаче имат достъп и всички служители на банката, а техните интереси не съвпадат с тези на акционерите или на клиентите.
Ето какво стана с тези 2 фирми
Фирма 1 има транспортна база в София – халета, имот на Илиенци…, както си му е редът. Въпросната фирма има кредити в „Сосиете Женерал” и в „Пощенска банка”. Има обаче и задължения към доставчици, които доставчици имат нужда от тяхната база. Естествено доставчиците не са щастливи, но фирма 1 е достатъчно ликвидна в средносрочен план (до 6 месеца). Доставчиците завеждат дело срещу Фирма 1. А „Сосиете Женерал” обявява кредита на Фирма 1за предсрочно изискуем, без да са налични предпоставки за това. Ние (б. р. – Фирма 1*) сме завели дело и ще ги осъдим със сигурност за тези техни действия, но какво се случва междувременно.
Прегледах документите и стана ясно, че няма как двете банки да се разберат, понеже ипотеките са на един и същи апетитен имот. Опитахме се да проведем преговори със „Сосиете Женерал”, но… уви, те не пожелаха. Отказаха и предоставянето на искана от нас информация, която са длъжни да предоставят по договор. Същото стана и с Пощенска. Оттук нататък – изпълнителен лист по чл. 417 (бърза процедура специално за банките), продажба на имота на свързана с доставчиците фирма, а за Фирма 1 си остава воденето на дела. Както и да ги води оттук нататък ще се точат поне година и половина на първа инстанция и поне година на втора, а финансирането на тези дела без средства на производство… сами разбирате какъв ад е.
Другият случай е с Фирма 2 и банка ДСК. Фирмата е спечелила и изпълнила проект по европрограма за фотоволтаици. Все още е добър платец, но не се знае докога, понеже
ДСК не изпълнява договора си по финансирането
и отказва да отпусне средствата във сроковете, които са посочени в договора. Отговорите са меко казано брутални – примерно „ ние не смятаме, че конструкцията ще издържи натоварването” или „последното финансиране е след Акт 16” при положение, че в договора е записано, че парите са за достигане на Акт 16. За пръв път в моята практика и в цялата финансовата наука срещам случай, в който инвестиционен кредит се отпуска след завършване на проекта, но… приемам, че има какво да уча. Комуникацията с банката естествено прекъсва, а нещата на пръв поглед стават нелогични. Впрочем ето подробности по случая в статия, написана от собственика на проекта – виж тук.
И в дата случая има закононарушения от банката с една цел – придобиването на имота от предварително определена фирма.
Познавайки банковата система и психиката на работещите там чиновници, те са „захлебили” добре от информацията, която имат и няма да понесат никаква отговорност, защото ще има окончателно решение на съда чак след 2-3 години. Тогава те може изобщо да не работят в тази институция. Те го знаят и се възползват.
Кой придобива имотите, можете да видите от това видео по Нова ТВ.
…
Още от автора как банките искат контрол върху средствата за производство, стратегически ресурси, медии, а също така имат нужда от безправни и послушни потребители – виж тук.
— —- —-
* Авторът е финансов консултант, описва случаи от своята практика.
От kendov.com
Заплата Путина для Болшой театр
Путин с неговите 50 Милиарда долара е миноритарен собственик в Ротшилдовите фирми Газпром, Роснефт, Норилск Никел.. до Нефтохим Бургас и "ТИМ" Варна. Негови са 4,5% от акциите на "Газпром" и около 50% от акциите на "Гунвор" - най-големият износител на руски газ.
Когато парите произвеждат пари, това не бива да се разглежда абстрактно, а да се види реалното положение на нещата. Всеки път, когато пари произвеждат пари, е нещо, което се случва само тук, на физическия план, докато това, което представлява човекът, винаги е във връзка с духовния свят. Какво следователно правите, когато сам не работите, но имате пари и ги харчите, а други хора трябва да работят за вас? Тогава другият човек трябва да продава това, което е неговата небесна част, а вие му давате само нещо земно. Вие заплащате само с нещо земно, с чисто ариманическо. Това е духовната страна на нещата. А където Ариман се намира, може да се стигне само до упадък… Рудолф Щайнер (Събр. съч. 186, Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах, 1918, стр. 53 сл., немско издание 1979 г.) Това, на което Щайнер е искал да наблегне в изказването си за самонасладата при сблъсъка на астралното ни тяло с външния живот на преминалите през етерното ни тяло мисли, е да обърнем внимание върху риска/опасността от превръщането на това изживяване (самонасладата) в самоцел. Представете си отпечатаните пари. Всяка една банкнота е самостоятелна мисъл, с която се заявява някаква степен на значимост в света. Този вид мисли залягат в душите на околните хора и при обратния сблъсък с разпространителя си, отдават енергия, която по друг начин не може да бъде постигната.
МОНО-МАНИЯ : "In μονο we trust" Когато μονο* = money. ----------- *От Гръцки. - "само". 1 с много 0 ...100000000000 - 1(0)
20. На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя "господ" твоят "бог" във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.
19. Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. Второзаконие*
23 ---- * Без-законие, или "вторият закон", който е за кон, не за йудейският лъв, т.е.- "двоен стандарт" за гои(Санскр. "го" - "го-веда", "крава").
1. Защо правителствата избират да заемат пари на частни банки с лихва, когато биха могли да създават всички пари без лихва? 2. Защо трябва да се създават пари чрез процеса на задлъжняването?
3. Как една система развиваща се на експотенциален принципа може да служи за стабилен дълготраен икономически просперитет? Не е ли очевидно, че експотенциалното развитие е несъвместимо с дългосрочност и стабилност?
4. Какво трябва да се промени за да се осигури стабилна икономика?
4. Какво трябва да се промени за да се осигури стабилна икономика?
Парите като дълг, част 3
Парите като дълг, част 4
