Старите автори Ариан, Хигиний, Плиний и др. разказват за тракийския поход на Дионис към Индия. На тракиеца се приписва създаването на индийската цивилизация. Луций Ариан добавя един интересен факт, а именно това, че Дионис е този, който създава индийската религия, като поставя себе си начело на пантеона.
В това твърдение на Луций Ариан има логика. Върховното божество-създател на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Той е почитан първо от тракийското племе бриги, а в индийските пурани (предания) се говори за идването на бригус. Това са бойци колесничари (каквито са и траките), които местното население на Индия счита за божества...Потомците на бригус са наречени баргава/балгава, а значението на това племенно име е – сияйните, светлите.
Идването на траките в Индия не е нищо друго освен арийското нашествие, което редица народи се опитват да припишат на себе си. Правейки това обаче, те пропускат редица важни факти. Ария е най-старото название на Тракия, това е споменато от Стефан Византийски. Това, че траките са наложили своята култура в Индия разбираме и от факта, че съществуват почти идентични тракийски и индийски погребални обреди. Касае се за сати – ритуалното самоубиство на индийката след смърта на нейния съпруг и жертването на тракийката в гроба на починалия й мъж. С тракийския поход се обяснява и това как свастиката, която най-рано я има в Тракия (V-то хил.пр. Христа) се появява в Индия. Доказателства за древна балканска миграция дават и данни от генетиката. Преди пет години проучване на Дж.Скул, Дж.Шарда и С.Сонина показа, че част от северното индийско население, говорещо арийски език е генетично по-близко до източноевропейците, отколкото до своите южни индийски съседи.
Автор на “Махабхарата” е прочутият мъдрец тракиеца Вясадева родом от село Гита , който е разделил, категоризирал и предал в писмена форма четирите Веди. Той е написал също Упанишадите, Пураните и други ведически текстове. Вясадева е известен и с имената: Вяса, Ведавяса (“този, който разделил Ведите”) и Кришна Дваипаяна. Във ведическата традиция той е наричан махамуни (“велик мъдрец”) и е приеман за “литературната инкарнация на Бога”. Освен автор на “Махабхарата” Вясадева е свидетел на описаните събития в нея и участник в тях. Син е на Сатявати, царица в рода Куру, и мъдреца Парашарао; баща е на трима от основните герои в епоса: Цар Дхритаращра, Цар Панду и Видура.
Селото е разположено в Горнотракийската низина на надморска височина около 180 – 200 метра. На север се издигат Чирпанските възвишения, а още по- на север е Сърнена гора – най- източния дял от Средна гора. На около 6 км южно от селото тече река Марица. Релефът е слабо разчленен от полухълмисти и равнинни участъци, през които минават двете реки –Арка и Канъта. В цялото землище има множество малки хълмове (могили), най-известните от които са Декова могила, Трите могили, могилата Кючук, Василева(Васудева) могила и др.На 6 км. северозападно се намира археологическият обект KараСура - уникален археологически обект, където са намерени останки датиращи още от праисторическата епоха (4-5 хил. пр. н. е)
Арийци ли са немците, или не? Защо съществува понятието индо-германски народи?... Ето и отговорите:За да може да твърди някой, че народът му е от арийски произход той трябва да е в състояние да покаже езиковите, културни и антропологически паралели на своята етническа група с тази на древните арийци, които създават Риг Веда.
Да видим как стоят нещата по отношение на езика. Сравнявайки санскрит – езика на арийците с немски, датски, английски и български (наследник на тракийския), ще разберем лесно кой от изброените народи има връзка с хората, който покоряват Индия през второто хилядолетие преди Христа.
БЪЛГАРСКИ – САНСКРИТ – НЕМСКИ –ДАТСКИ –АНГЛИЙСКИ
ЗЕМЯ - КСАМА -ERDE -JORD -EARTH
НЕБЕСА -НАБАСА -HIMMEL -HIMMEL -HEAVEN
ОГЪН -АГНИ -FEUER -FYR -FAIR
ДОМ -ДАМА -HAUSE -HUS -HOUSE
ЖИВ -ЖИВА -LEBENDIG -LEVENDE -ALIVE
ЖИВОТ -ЖИВИТА -LEBEN -LEVE -LIFE
МЪРТЪВ -МРТА -TOT -DOD -DEAD
БЪРЗ -БУРИЖ -SCHNEL -RASK -QUICK
МУДЕН -МАНДА -LANGSAM -LANGSOM -SLOW
НАС -НАС -UNS -OS -US
ВАС -ВАС -IHNEN -DEM -YOU
ПАДАМ -ПАДАМИ -FALLEN -FALDE -FALL
ПЛУВАМ -ПЛУВАМИ -SCHWIMMEN-SVOME -SWIM
МЕД -МАДУ -HONIG -HONNING -HONEY
МЕСО -МАМСА -FLAISCH -KOD -FLESH
ПИТИЕ -ПИТУ -TRANK -DRIK -DRINK
ЖЕНА -ЖАНА -WEIB -KVINDE -WIFE
ТОПЛО -ТАПА -WARM -VARM -WARM
СТУД -СИТА -KALT -KOLD -CALD
РОСА -РАСА -TAU -DUG -DEW
На снимката се вижда вече пресъхналото легло на реката Сарасвати, и поселенията на колонистите от белият север. Днес кастата на Брахмините и една по-малка група от тях(Гоуда), се самопровъзгласяват за наследници на Ариите дошли преди векове в Индия. Като аргумент те изтъкват своя бележи средовековен лидер Сарасват Муни. Единственият проблем на тяхните теории е че дори и те - най-визшата каста в Индия, нямат генетическо сходство със оригиналните преселници-колонисти.
Крепостите Моханжонаро и Харрапа - останки от древните арий и тяхната доминация върху огромния регион./
Кшатрия показва връзка с тракийският етноним сатри, пеласгийската дума сатир и разбира се българските думи сват, свекър. Кшатрия означава представител на ( войнска) група, общност, точно каквото е и значението сатри, сатир, сват . Интересна подробност е фактът, че военната терминология на арийските кшатрия е смайващо близка до старобългарската. Рата означава колесничар, войн и отговаря на нашата ратъ- война. Сена означава войска, а старобългарският й еквивалент е санъ-войска, военен отряд. Уржас отговаря на оръжие ( уръжие на диал.блг.), картака е в превод кортик, тапар е топор-бойна брадва, а астри означава остро, острие, меч. Ще бъде добавено също, че нашата дума чета ( група бойци) отговаря на арийската чата-група, отряд.
Като най-важни качества на арийската войнска класа се определят смелостта, героизма, решителността, силата, но също благородството и способността да се прощава.
yasya yal lakṣaṇaḿ proktaḿ
uḿso varṇābhivyaсjakam
ad anyatrāpi dṛśyeta
at tenaiva vinirdiśet
"Само защото си роден брахмин не ставаш такъв. Но имаш по-големи шансове да станеш брахмин. Но трябва да имаш повечето от качествата на брахмините за да станеш такъв. От друга страна човек роден не-брахмин но имайки качествата да бъде такъв трябва да бъде незабавно приет като такъв"
Последното изречение, донякъде и обяснява защо у брахмните вече няма никаква следа от ариите, макар да се смята че тази най-висша измежду индийските касти е била също отначало съставена от арии. Реда "Варна" обуславя че сина на доктор трябва да е доктор, сина на воин да е воин, и така нататък, за да може поколенията да събират и увеличават опита си през поколенията без знанията да се губят. По този начин са се съхранявали хилядолетни знания.По късно юдеите плагиатстват тази система но в извратен вид.
Арийското общество е познавало класовото разделение. Чатур- варнас означава четири цвята, т.е. четири класи. Чатур-четири не се нуждае от коментар, а за варнас трябва да се спомене, че е обяснима със старобългарския глагол варити . Може да се каже със сигурност, че благородническата класа са били европеиди със светла коса и светла кожа, понеже в санскрит имаме термин хари кеса – русокос, а противниците на арийците са наречени кали- черни ( имащи цвят на кал). Също така трябва да се спомене, че според Патанджали важно качество за брамините е това да имат руса коса.
Освен брамините и кшатрия са познати още две по-низщи класи. Това са ваишия и ксудра. Ваишия са били занаятчии, търговци, скотовъдци, т.е. простолюдието, селяните. Ваишия е свързано с арийските думи васа, виша – село, които са еквиваленти на старобългарската вьсъ- село, словенската вас-село и чешката вес-село. Ксудра е най-низшата класа. Тези хора са изпълнявали тежка работа като оране, пране, чистене на риба. Името на последната прослойка означава дребни, ситни, незначителни. Свързва се с кутра-дребен, която е родствена на нашата кутре-дребосъче.
Виждаме, че не само Прародината на арийците са нашите древни земи, но също и, че понятията ария, брамин, кшатрия, ваишия, ксудра и класовото разделение чатурварнас са обясними на български език.
Дедите ни- траките са народ, който е имало огромно влияние в древността. Траките дават не малко богове на гърци, римляни и келти. Южните ни съседи са почитали тракийските Бендида, Арес, Дионис, Зеринтия, Кабирите...Римляните имат култ към тракийските Атис и Кибела. Галите боговеят Земела, Берекинтия и Белсурд (Сбелсурд). Хиполит дори споделя, че келстката религия има корени в учението на тракиеца Залмоксис. Траките са повлияли значително и азиатските народи. Луций Ариан твърди, че тракиеца Дионис е създал цивилизацията на Индия и е основоположника на индийската религия...Това е причината културата на някои народи от Средна Азия да показва общи неща с нашата. Индийската планина Имеон, Имеус носи същото название както и тракийската Хемон, Хемус (Стара планина, позната още като Емъ). Иметос е пеласгийска планина, а най-старото название на Македония е Ематия.... Древния корен е хим отговарящ на арийските думи хима, зима, значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг. За първи път в историята Имеон, Имеус са споменати в Тракия.
Съществуват още доказателства за тракийското присъствие в Средна Азия. Името на река Бара (днешен Пакистан) отговаря на тракийската дума бара-малка река. Спомената в “Риг Веда” река Раса има значение роса, подобно име носи тракийската Оросина (оросена). Названието на ведическата река Светия е лесно обяснимо с тракийскийските думи свит-светъл, светлина, светул-светъл...
Съществуват още доказателства за тракийското присъствие в Средна Азия. Името на река Бара (днешен Пакистан) отговаря на тракийската дума бара-малка река. Спомената в “Риг Веда” река Раса има значение роса, подобно име носи тракийската Оросина (оросена). Названието на ведическата река Светия е лесно обяснимо с тракийскийските думи свит-светъл, светлина, светул-светъл...
САНСКРИТ – ТРАКИЙСКИ - БЪЛГАРСКИ
АПА АПА ВАПА (ВОДА, ЛОКВА С ВОДА-диал.)
БУРИЖ БРУЗ БЪРЗ
БАЛА БАЛИОС БАЛ (БЯЛ)
БАС БАС БЪСКАМ (БЛЕСТЯ, СВЕТЯ-диал.)
БРГУ БРЕГ БРЕГ, БРЯГ
ДАМА ДАМА ДОМ
ДРШИУ ДЕРЗ ДЪРЗЪК
ДРАМА ДРУМЕ ДРЪМЪ (ГОРИЧКА-ст.блг.)
ХАНТИ ГЕНТ ГНЕТЯ, ПОДТИСКАМ, УДРЯМ
ЧАТУР КЕТРИ ЧЕТИРИ
ЛУХА ЛАС ЛОШ
СУШКА СУУ СУХ
ЖАРА СТАР СТАР
СУРА СУРА СУРВА (ЗДРАВЕ)
САМА САМА САМЪ (САМ-ст.блг)
СВИТА СВЕТУЛ СВЕТЪЛ
УДА ВОДА ВОДА, УДА
До днес никой не е успял да обясни задоволително защо в Индия се говорят две напълно различни групи езици. Тамилския е дравидски eзик и е неразбираем за говорещите хинди, който е произлязъл от санскрит. Подобен феномен има в Уелс и Ирландия, където жителите говорят както английски, така също гейлик и кимришки. Английския е наложен от завоевателите, а гейлик и кимришки са езиците на коренното население.
Санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност. Както определени археологически находки, таки и генетиката потвърждава това мое твърдение. Проучване на Скул, Шарда и Сонина показа, че честотата на определен особен генетичен маркер в Индия и Пакистан е същото както и ...на Балканите .... Истината никога не е сложна, сложен е пътя тя да се укрие....
Културисторически българският етнос не е славянски, не е и тюркски, той е палеобалкански. Тука има един много древeн субстрат и това е засвидетелствувано най-напред в ономастиката. Има някои термини, които се разпростират от Черно море до Франция, през Испания. Това е терминът брия: Месембрия. На санскрит брия значи крепост, укрепен град – нашето браня е от същия корен. Брия имаме в Италия – Умбрия, южна Италия. Границата между Испания и Франция се нарича Кентабрия. Другият термин е дава, за град по-скоро с търговско значение: Пулподава, "Градът на Филип". На санскрит дава отсъствува, но аз намерих локатив: даваси – "по домовете им". Това е разпространено в Италия – Падова. Има го и в Испания – Кордова. Границата му на изток е Молдова. Това говори за индоевропейско население. Вероятно това е един стар индоевропейски клон, от България до Испания. [Ако се огледаме около София, Панчарево значи Пет реки, а Кокаляне – Вълча пътека, от санскрит (Волфганг на немски). Река Вардара не е членувано Вардар, а е вари дхара – "течаща вода", пак от санскрит. Моята теория е, че прадедите на индусите са тръгнали от Балканите през Босфора на път за Индия. Има клинописни текстове за това движение, което е най-важното.]
sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371
sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371
ДЕВА - от санскр. "DEVA" - значи божество (интересен факт е, че в авестийското разклонение на арийците думата "дева" има значение "дявол", "демон" - това е свързано с реформата на Заратустра да отмени политеизма и да наложи монотеизма. Докато Заратустра е жив нещата се получават, но след като умира народа започва да се връща към персонифицираните божествени атрибути - девите).
Нека видим как стои въпроса с тракийските топоними съдържащи частицата дева/дава (в Зиснудева, Итадева, Сукидава, Даосдава, Капидава и др.). Те се срещат предимно в Северна България и Южна Румъния*. Най-ранните са документирани през І-ви век пр. Христа (Т.Ливий). Един от последните, който споменава селища, чиито имена съдържат частицата дева/дава е Прокопий Цезарийски през VІ-ти век сл. Христа.
Хората притежаващи огромни стада трудно могат да се задържат на едно и също място. Те са принудени да сменят местообиталищата си. През Ранното Средновековие обаче в Източна Европа прииждат доста чужди и агресивни народи като маджари, узи, печенеги...Става твърде рисковано една малка група скотовъдци да се отдели от селището си и да скита из покрайнините на държавата. Хората започват да се установяват на едно място, а и да окрупняват селищата си с цел по-лесна защита от неприятели. След този момент няма условия временните станове от типа дева/дава да продължат да съществуват.
С течение на няколко века излизат от употреба и думите за тях.
Важното е това, че в езика на българите има добро обяснение за особения тракийски топоним. Според Вл. Георгиев дева/дава може се тълкува с глагола дявам/девам, чието древно значение е полагам, поставям (основи на селище). Проф. Георгиев уточнява също, че вариацията дева/дава показва ясно, че в тракийските диалекти се среща същата особеност както и при българските, така нареченото екане и якане. Ние казваме бял, но и бел, хляб, но и хлеб, мляко, но и млеко. Тракийската дума дева/дава не само има обяснение на български, но и особеностите на вариациите са типични за езика ни... Дева/дава е изчезнала защото се е превърнала в архаизъм подобно на стблг. вьсъ, врьтъ, прондъ.
Да разгледаме и тракийската дума пара. Тя е използвана в много топоними – Скаптопара, Брентопара, Бесапара... Има доста предположения за значението й. Някои я свързват с гр. емпорион- пазар, други с прът, греда, а има и такива, които виждат пара като еквивалент на българската дума бара-рекичка.
В действителност тракийската дума пара се среща и като бара, за това обаче специалистите не обичат да говорят. Факт е обаче, че са документирани имена на тракийски селища като Зуробара (Клавдий Птолемей-ІІ-ри век) и Темонбари (Прокопий Цезарийски- VІ-ти век).
Пара е само гърцизирания вариант на бара-рекичка. Тази древна тракийска дума не е изчезвала изобщо, среща се все още в български топоними като Суха Бара, Горна Бара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Голяма част от тях са споменати в проучване на Й.Н.Иванов. Виждаме, че няма изчезване на тракийски топоним, напротив, налице е продължение на използването му до ден днешен. Просто на широката публика не е обяснено, че понякога гърците предават чуждото Б с буква П. Правилния вариант на пара е всъщност бара. Тази дума е разбираема във всички краища на страната ни.
Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога
Да разгледаме също топонимите съдържащи частицата брия. Според Страбон това е тракийска дума за град (География, VІІ.VІ.1). Най-известните са Месембрия, Селимбрия, Полтимбрия. Това са богати, добре развити селища, които поради разположението си на морския бряг са и търговски средища. Проф. Георгиев изказва предположение за връзката на брия със стблг. заврети. Аз лично смятам, че трябва да се търси връзка с бера, събирам, събор. Брия означава място за събиране, за събори, място за търгуване. С подобна семантика е и името на древния мидийски град Хамгатана (Егбатана). Значението е място за събиране (Х.Л.Ван Долен). В миналото съборите бяха и тържища. Там се срещаха хора от различни краища и обменяха (купуваха) различни стоки.
ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ
ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ
БААЛА Рама имал за оръжия : хала - орало, мусала - чукало, с което мелел брашното. Той предал на хората знанията по земеделие и бойно изкуство. Заради ралото бил наречен Орача - Гер, Хор.Чукалото-оръжието на Херкулес или Геракъл - подобен на Небесния орач. Той е и Хероса на тракийците, и Герос (гр. силен, здрав) и Герой и Хор - небесния орач - орела*гаруда*
Баал Кибела и Авраам
ИНДОАРИИ,ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ
Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам. Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).
Баал Кибела и Авраам
ИНДОАРИИ,ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ
Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам. Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).
В "Речник на сходните думи между Български и Санскрит" пише следното:
Мусала musalaka Име на мистична планина, свързана с живота на Буда. - мусальа̀ка मुसल
Б.а.: засега съществуват само недоказани предположения за името на връх Мусала, напр., че името идвало от Арабски.
Мусала (2) musala 1. Мандало на камбана; 2. Епитет на Баларама и Баладева. - му̀сальа मुसल
Сакар, планина, алт. зн. sakara 1. Лъчист 2. Divasakara दिवसकर – едно от имената на Суриа (слънцето) - сакара̀ सकर
Източник: https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0 ... 0%B8%D1%82
БЪЛГАРИТЕ И РИГ ВЕДА
Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана във Ведите.Тези послания са създадени по време на далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.
За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години.
Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил е загубил не 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.
Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни, наречен в далечното минало тракийски, намираме думите вид-зная, знание и видето отговаряща на стблг. видетъ. Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология за вѣдь (веди) – знание, познание то думата е изконно наша.
По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути–слушам, чувам. Интересното в случая е това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава и шлавана–славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.
Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на бог Агни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь (агни) според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!
Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означава реч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.
Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.
Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.
Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.
Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.
Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински имена Мерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.
Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.
В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е…клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри…
В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.
Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, че арийци означава орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre – чест, почест, уважение.
И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрия са тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия, вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.
Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.
Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.
Названието ария–арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш–бял, тохар. арки–бял и разбира се нашата дума ярък–светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък.
Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк–ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина, Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.
С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра–господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.
Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.
Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша–селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската дума виса означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ–село, селище.
Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.
Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа.
Варна се обяснява със стблг. варъ–горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий/Сабазий).
Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.
Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin. VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.
“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.
“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.
Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни и брисари -Plin. VI-55. В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.
Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).
Нека обобщим накратко:
1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.
2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.
3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.
На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.
Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.
На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.
Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините – The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.
http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/h ... astes.html
Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сути означава истина и се обяснява със стблг. суть–истина.
Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.
В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай–великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.
След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.
Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.
Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.
Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.
Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.
Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!
Използвана литература и пояснения:
1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;
5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;
7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;
8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams’ ‘Sanskrit-English Dictionary’)
http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.d ... index.html
*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.
Автор: Павел Серафимов
Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана във Ведите.Тези послания са създадени по време на далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.
За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години.
Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил е загубил не 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.
Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни, наречен в далечното минало тракийски, намираме думите вид-зная, знание и видето отговаряща на стблг. видетъ. Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология за вѣдь (веди) – знание, познание то думата е изконно наша.
По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути–слушам, чувам. Интересното в случая е това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава и шлавана–славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.
Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на бог Агни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь (агни) според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!
Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означава реч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.
Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.
Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.
Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.
Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.
Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински имена Мерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.
Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.
В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е…клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри…
В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.
Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, че арийци означава орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre – чест, почест, уважение.
И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрия са тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия, вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.
Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.
Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.
Названието ария–арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш–бял, тохар. арки–бял и разбира се нашата дума ярък–светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък.
Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк–ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина, Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.
С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра–господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.
Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.
Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша–селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската дума виса означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ–село, селище.
Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.
Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа.
Варна се обяснява със стблг. варъ–горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий/Сабазий).
Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.
Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin. VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.
“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.
“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.
Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни и брисари -Plin. VI-55. В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.
Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).
Нека обобщим накратко:
1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.
2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.
3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.
На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.
Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.
На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.
Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините – The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.
http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/h ... astes.html
Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сути означава истина и се обяснява със стблг. суть–истина.
Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.
В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай–великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.
След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.
Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.
Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.
Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.
Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.
Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!
Използвана литература и пояснения:
1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;
5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;
7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;
8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams’ ‘Sanskrit-English Dictionary’)
http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.d ... index.html
*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.
Автор: Павел Серафимов
Гой(еврейски), гяур(арабски), гаджо, гайо(цигански) са презрително обръщение към всички извън племенната общност, особено към класовите Арйани, чиито свещенно животно е кравата. Произходът е Санскритската дума "го"(крава, говедо). Доста често в България, поради хилядолетното Aбрахамско духовно робство на насилствено наложените религии на Римско Библейско Християнство(Византийство), Ислям и Юдаизъм(вкл. и Комунизмът, който си е чист Юдаизъм от СССР- последният Хазарски Каганат на Талмудският Юдаизъм), някак си, всичко що носи "ВЕДАическа стойност от Индия" бива вкарвано в графата "хиндуизъм" и оттам - анатемосано(прокълнато, духовно-"жигосано") от един от клоновете на невежият Абрахамизъм-Православието.
От древните арийци и индуси четем:
Той се качи на въздушно превозно средство с Khara, което беше украсено със скъпоценни камъни и лица на демони и го премести с шум, наподобяващ
резонантни облаци.
резонантни облаци.
Така Ravana и Maricha се качили на борда на летателната кола приличаща на дворец (Vimana) от тази отшелническа хижа.Тогава демоните донесоха на Puspaka въздушно превозно средство и поставиха Сита в него, отнасяйки я от гората на Ашока и я накараха да види бойното поле с Trijata.
