Из лекцията: Не мислете нито за миг, че тази пандемия е случайност – тя е предумишлено убийство. Пред очите ни се разиграва чудовищен опит за предумишлени убийства, а индустрията, която стои в основата, се крепи на лъжи вече 140 години... Ние, хората, спонсорираме индустрия, която в момента се опитва да унищожи нас, хората. Това, което те искат да сложат в тялото ви в момента (с „ваксините“), не е ДНК, не е РНК, а антени, които да прекъснат комуникацията между вас и Космоса.
(Лекторът приветства публиката и я кани на среднощно пътешествие към бъдещето.)
Знаете ли, водили сме толкова много разговори за това какво не е наред и кое е грешното, но досега не сме обсъждали как би изглеждало правилното. Всеки, който е готов да пресрочи часа си за лягане тази вечер и да се включи в тази дискусия, е добре дошъл…
Малко преди да завърша университета, си обещах да не ставам като повечето професори там, защото нищо не ме ядосваше повече от начина им на преподаване. Те просто прехвърляха слайд след слайд на проекторите, а ние трябваше да седим и да си водим бележки, и да приемаме автоматично информацията…
https://rumble.com/embed/vh4g4b/?pub=4
Причините да споделям това са две:
Първо, включил съм това свое обещание в магистърската си теза по статистика в курса на проф. Джим Търлър – дал съм обет никога да не изнасям една и съща лекция два пъти и не съм го нарушавал вече повече от 30 години. И второ, смятам, че всички дебати относно COVID-19 и SARS коронавирусите, които ангажират хората в момента, не почиват на правилна основа. Аз мисля, че вниманието ни бива отвличано по един чудовищен начин, далеч от истинските злини. Ето защо днес няма да се занимаваме с обичайните теми, а ще говорим за илюзията за знание. Ако сте очаквали да слушате за Фаучи, нека ви предупредя, че ще останете разочаровани.
Искам да започна с ето този цитат на еврейския пророк Осия (4:6):
„Хората погиват заради липса на знание.“
Някои от вас сигурно са присъствали на уъркшопите ми (следващият от които ще е в Шарлътсвил), но за тези, които не са, ще кажа, че едно от интересните преживявания в живота ми беше поканата да отида в сърцето на същата тази организация, която в момента поддържа целия хаос. Повече за това можете да прочетете в романа ми Cuda12, където съм описал как през 1998 г. имах възможността да приема ръководна роля в унищожаването на тази планета. Както при всички останали подобни неща, сделката беше много изкушаваща и ако я бях приел, със сигурност нямаше да стоя тук сега, а щях да съм някъде в град Юба (северна Калифорния). При всички положения нямаше да съм тук, но от друга страна, колко струва душата?
И така, време е да се позабавляваме
Това е една изключително важна графика, която няма да видите другаде и проблемът е там, че вероятно няма да разберете кое е най-важното в нея, но аз ще ви кажа – намира се в средата. Всъщност едва ли ще знаете и къде е средата, но това е без значение.
Тази конкретна кампания – кампанията, която всички виждаме в момента – започва през 1804 г. Едуард Дженър е човекът, предоставил на човечеството за първи път това, което наричаме „ваксина“ и което впрочем дължи появата си на говедата. Помислете много внимателно върху това, което казах току-що: говеда, едър рогат добитък. Чувате как навсякъде непрекъснато се споменават неща като „стадно“ това, „стадно“ онова, и изобщо думи, които асоциираме с животновъдството.
Появата на ваксините е имала за цел да разреши икономическия проблем с управление на неща като чумата, които активно са занимавали и Томас Джеферсън, и Джордж Вашингтон, ако се върнем малко по-назад в историята. Целта на всичко от началото на революцията през 1776 г., та до договора от Гент и фойерверките на 04.07.1812 г. (с които празнуваме този ден и досега) е нещо, за което сигурно никога не сте чували, защото не се преподава в училище, а именно споразумението Америка да бъде трайно предоставена на Обединеното кралство. Знаете ли, че „Земята на свободните и домът на смелите“ е маркетингов лозунг, който никога не е отговарял на истината? Ако не ми вярвате, прочетете Гентския договор и ми кажете какво общо може да има между търговията с животински кожи и земята на свободните…
По онова време Едуард Дженър е видял удобна възможност да се използва природата като оръжие и през 1803 г. поставил началото на разговор, продължил 80 години, а именно: какво практическо приложение може да има чумата. Да, Дженър е търсил начин да използва конструктивно болест, която е съществувала открай време. Много странни неща съществуват открай време. И тогава, през 1883 г., на сцената се появява Франсис Галтън с отговор на въпроса – според него тези чудесни неща, наречени „бактерии“, „вируси“, „чума“, могат да намерят идеално приложение в нещо, което самият той нарича „евгеника“ в един от публикуваните си през 1883 г. материали. Той казва, че би било интересно, ако самата природа се използва като оръжие срещу човечеството.
Хиляда осемстотин осемдесет и трета…
Ако проучим бизнес плана, изготвен толкова отдавна и довел до събитията с днешна дата, ще видим, че този план се опира на мистериозна индустрия, за която допреди 15 месеца не говореше никой друг, освен един плешив идиот с папионка от Вирджиния. (Лекторът има предвид себе си.) Застраховка живот. И ето тук става интересно.
Оказва се, че от 1883 до 1893 г. най-голям принос към американския брутен вътрешен продукт има търговията със страха от смъртта. Приходите от промишления отрасъл „застраховки живот“ надхвърлят комбинирания принос на приходите от въгледобив и стомана за 10-те години между 1883 и 1893 г. Знаете ли защо никой не говори за това?
Ако искате да знаете кой управлява света, трябва първо да се върнете към 1913 г., когато у хората се създава заблуда, че Американският федерален резерв е централна банка и че причината за икономическия колапс през есента на 1904 г. са самите банки, а не застрахователните агенции, каквато е истината. Грабежът на пари от страна на Кабала започва още тогава. Достатъчно е да знаете кой стои на подиума редом с новия американски президент, докато той полага клетва през следващата година (1905 г.) – колкото и да е странно, това са висши представители на няколко частни застрахователни агенции, включително „Ню Йорк Лайф Етна“.
Вече 145 години те полагат усилия да прикриват ролята си във всичко това и засега се справят отлично. И като казвам „всичко това“, аз наистина имам предвид всичко – дори протестантската етика, според която не можем да изплатим достатъчно на църковните си служители приживе, затова трябва да плащаме и за техните бъдещи вдовици и сираци чрез допълнителен застрахователен фонд. Въпреки че това задължение се описва с библейски термини, извадени директно от светите писания, срещу които трудно се спори, в реалността то е просто начин църковните настоятелства да се справят с неизбежното натрупване на дългове от страна на служителите си. Така започва застраховката „Живот“ – като гаранция, че след смъртта на Божиите представители, Църквата ще може да изплати банковите им задължения.
Извинявам се на всички, чиито представи за духовност може да съм засегнал, но това са фактите и това е причината за възникване на индустрията със животозастраховането – евангелисткото християнско нежелание на Църквата да плаща достатъчно на служителите си приживе. Разбира се, ако продаваме продуктите на тази индустрия по този начин, малко хора ще ги купуват. Но, както вече ви казах, става въпрос за маркетингова кампания.
По всичко изглежда, че това, което прави продажбите на животозастраховане толкова успешни, е продуктът, наречен „срочна полица Живот“ – редовно плащане на малки вноски. Обикновено купувате първата си полица с първата покупка на къща или с раждането на децата, или при сключването на брак – с възникването на първата по-сериозна отговорност, вие купувате и първата си застрахователна полица, след което плащате месец след месец в продължение на години, докато един ден не си зададете въпроса за какво всъщност плащате и какво получавате срещу парите си. Статистиката сочи, че в повечето случаи спираме да плащаме тази застраховка след около 17.5 – 18.5 години. Това е великолепен бизнес, нали така? Таксувате хората в продължение на 18 години, без да им предлагате нищо, като в замяна на тази услуга печелите не само от това, че държите парите им, ами и че работите с тях напълно безплатно.
Перфектна схема на рекет
Ето така в един момент застрахователите решават, че всъщност би било много добре да привлекат евгениката на своя страна, за да може хората да умират тогава, когато трябва да умират, и да не пречат на притоците печалба. Именно по тази причина между 1904 и 1910 г. Андрю Карнеги, който е тясно свързан с бордовете на няколко животозастрахователни компании, решава, че медицината трябва да се институционализира. Малко по-късно медицината на свой ред институционализира медицинските проучвания и ги прикачва към застраховките „Живот“, защото контролирането на смъртта е голям бизнес, а хората, които не попадат в актюерските сметки, не са добри за бизнеса.
Много обичам хората да ми казват, че евгениката е патент на Хитлер – нищо подобно! Евгениката е патент на застрахователните фирми и началото на бизнес употребата ѝ може да бъде проследено назад до 1910 г. Лабораторията Cold Spring Harbour. Кажете ми, чували ли сте някога да се говори за лабораторията „Колд Спринг Харбър“ в общественото пространство? Най-вероятно не сте… Ах… Не е ли забавно как на всички нас е внушено, че лошите са Ротшилдови, Рокфелерови или разни други мистични организации, скроили тайните си планове сред пентаграми, свещи и подземни церемонии? Не е ли фантастична тактика да подхвърлиш на хората някакви фантастични истории, за да им попречиш да си задават истинските въпроси?
Всеки, който вярва, че светът се управлява от Ротшилдови, се намира в сериозна заблуда. Светът се управлява от животозастрахователните компании, но преди да видим защо този факт е толкова важен, нека първо се спрем на следната фраза: „дефектен човек“.
Словосъчетанието „дефектен човек“ навлиза в речника ни през 1914 г.
Всички знаем какво са „дефектни гени“, но какво точно означава „дефектен човек“? Ако приемем, че човекът е създаден по образ и подобие на Бог, дефектният човек тогава би следвало да е просто въпрос на нечия различна перспектива. Дефектен човек не съществува – съществуват обаче дефекти у човека, които са предизвикани.
През 1914-а личност на име Хари Лафлин публикува научен материал, с който слага началото на нещо, което би трябвало да остане в историята като едно от най-зловещите, най-унищожителни и безчовечни престъпления, извършвани над хората. Нещо, което е по-страшно дори от кървавите войни или варварските безчинства на викингите. Случилото се през 1914-а е непростим смъртен грях. Решили сме, че ние (а не Бог) можем да определяме кой ще живее и кой ще умре. За сведение на тези, които не са специалисти по история – това решение е взето преди Първата световна война. Запомнете това.
Оказва се, че Първата световна война е била изключително изгоден бизнес за животозастрахователите, които са спечелили невероятно количество пари от изпращането на голяма част от младите ни мъже на сигурна смърт в Европа. Причината за това е фактът, че твърде малко от хората по онова време са имали идея как да предявят иск към застрахователите си и изобщо, как да се възползват от механизмите и процесите на Министерството на отбраната или на собствената си застраховка. Ето защо, погледнато от икономическа гледна точка, най-печелившата страна в тази война са животозастрахователните фирми. И ако един бизнес върви много добре, какво бихте направили вие? Бихте се постарали да поддържате източника на печалби или, с други думи, не бихте бързали да слагате край на войните…
Малко по-късно, през 1929 г., на медийната сцена се появява друг термин – „наследствен“ – с който евгениката прави крачка напред към превръщането си в успешен бизнес модел. Медиите започват да популяризират идеята за правилните гени, попаднали на правилното място. Разбира се, тогава все още не са употребявали думата „гени“, а са говорели за качествено или селективно размножаване – принцип, прилаган в животновъдството. Ето един от любимите ми цитати:
„…най-малкото можем да вземем пример от уменията на хората, които развъждат говеда.“
Заглавие на вестник от 1929 г., според което ние трябва да правим с хората това, което животновъдите правят с добитъка си. Заглавие, спонсорирано от животозастрахователния бизнес.
1932 година. „Колд Спринг Харбър“. Букър Т. Уошингтън и още няколко човека се събират и започват да обсъждат идеята, че една съвсем малка бактерия има потенциал да превърне в индустриална медицина всичко онова, познато като билкарство, натуропатия и естествено лечение. Една абсолютно естествена бактерия, която може да се отглежда в лаборатория, и така да се постави началото на съвсем нов отрасъл, който да замести стотиците малки аптеки и широко разпространената по това време народна медицина. Нямало никаква полза от разните му там знахари и лечители с тайнствените им отвари и малки шишенца, мислели те, и затова трябвало да се намери нещо, подходящо за масова употреба и масово производство.
Нещо като пеницилина например. Нещо, което би могло да стане общоизвестно, но за което да не се говори много. И въпреки че имало хиляди потенциални приложения на пеницилина, включително при белодробни заболявания, от всички тях те избрали венерическите болести, именно защото хората не говорят за тях, а когато хората не обсъждат нещо публично, то остава встрани от публичното внимание. Така на сцената се появил сифилисът. Това, което групата на Букър Т. Уошингтън намерила за перспективно и доходоносно, било да се зарази масово населението със сифилис, за да се постигнат необходимите числа болни, които от своя страна да оправдаят извънредните клинични изпитания и одобрението по спешност на пеницилина…
Казах ви преди няколко дни, че
сценарият е стар, само обстоятелствата са нови
Това наистина е като нискокачествено телевизионно шоу – знаете какво ще стане, знаете как ще свърши и все пак го гледате. През 1932-ра сме започнали да заразяваме хората със сифилис, за да можем да им предписваме пеницилин и да разберем повече за начина, по който патогените унищожават човечеството. И знаете ли с кого сме започнали? С индианците и с афроамериканците. Не само сме ги заразили със сифилис, за да ги лекуваме с пеницилин и да проведем клиничните си изследвания, но през същата тази година – 1932 – сме решили, че ще инициираме принудителната стерилизация на мъже и жени в тази страна, така че да не се позволява „неподходящо размножаване“.
Ще повторя това още веднъж, използвайки точен цитат:
„Неприемливите човешки поколения трябва да бъдат изтрити.“
Америка практически и буквално е институционализирала селективната кастрация на хора във всеки свой щат, така че не Хитлер, а нашата наука първа е легализирала елиминирането на нежеланите. Когато на 01.09.1939 г. Третият райх издава своя „Указ за евтаназия на нежеланите елементи на обществото“, Хитлер използва нашите практики, само че решава да не губи време с кастрация, а директно да евтаназира неподходящите.
Не мислете нито за момент, че Германия и Третият райх са измислили геноцида през 1939-а, защото ние сме го измислили двайсет години по-рано. Защо не говорим за тези неща? Защото, според мен, чувстваме колективната вина на оцелелите. Защото сме потомството на този експеримент. Вие не знахете това, както не знаехте и каква е историята на застраховките „Живот“, или пък кой е стоял редом с новия американски президент след изборите през 1904 г. Проблемите ни с купени политически избори наистина не са нови, нали така? Чак от 1904 година…
През 1939 г. Хитлер популяризира концепцията си за расово превъзходство и евтаназия на нежеланите, и вместо да го конфронтира, Америка започва да сътрудничи с него и с Третия райх в това, което те наричат – цитирам – „унищожаване на имбецилите“. На нежеланите. На некачествените. Слабите.
Кажете ми, всичко това не е ли неудобно близо до времето, в което живеем сега? В крайна сметка, говорим за събития отпреди само 1-2 поколения. Ако познавате хора, които в момента са на около 80 години или ако вашите родители са на 80, или ако самите вие сте на 80, значи общувате с мнозина, които са били живи по времето, когато тези решения са били взимани. Когато са били публикувани на първите страници на вестниците и на научните журнали, и когато „най-великото поколение на Земята“ е намирало за напълно нормално и приемливо да се кастрират хора, да се евтаназират нежелани прослойки от обществото или да се строят концлагери.
Чували ли сте някога поговорката, че
„понякога посещаваме греховете на бащите си“…?
Нека ви заведа сега на едно такова пътуване назад към 1946 г. Знаете какво се е случвало по света в това време, нали така? Втората световна война. Оказва се, че пак тогава една друга състрадателна и щедра душа, Джон Д. Рокфелер, решава, че е нужно да инвестираме в създаването на Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC). А знаете ли каква е била идеята и целта на тези центрове? Били са създадени, за да проучат и установят каква е причината маларията да убива някои хора, а други – не.
Всъщност CDC замества Центъра за контрол на маларията, създаден за целите на Панамския канал, a после и на южните щати, защото – обърнете внимание – маларията е избивала прекалено много от поробените афроамериканци и се е стигнало до недостиг на работна ръка. Но дали наистина някой е бил загрижен за жертвите на маларията? Дали Джон Д. Рокфелер се е събудил една хубава сутрин по време на поредното си ловджийско сафари и си е казал: „О, как мечтая за деня, в който тези окаяни африкански диваци отново ще бъдат здрави, за да ми пренасят плячката?“
Не мисля, че това е бил дългосрочният план при откриването на Центъра за контрол на болестите. Дългосрочната цел е била селективно да се достигне до места, на които има достатъчно афроамериканци, които да пренасят плячката от горите и саваните, но не достатъчно, та да попречат на добива на природни залежи от техните земи. Както става ясно, овладяването на причината за повишена смъртност сред афроамериканците е било добра идея, но не за общественото здраве, а за икономиката през 1946 г.
Независимо че CDC са създадени като учреждение за контрол на маларията, проектът „сифилис“ бързо се промъква напред и „Колд Спринг Харбър“ и Атланта, Джорджия се превръщат в локации с близко сътрудничество. Сътрудничество в откриването на начин да се съсипе животът на афроамериканците чрез контролирано освобождаване на патоген, в рамките на същия този период, в който Америка живо се е вълнувала от – цитирам – „гражданските права“. Не е ли интересен парадокс това, че по едно и също време в Америка има масови убийства и шествия за граждански права, и докато официалната политика рекламира равен достъп на хората до всички блага, в действителност целта ѝ е да ограничи този достъп?
С риск да обидя почти всички в тази зала, като атакувам представите им за наука, искам да дам следния пример. Знаете, че всеки красив гоблен представлява мрежа от фино сплетени нишки. Представете си сега, че влизате в катедрала или музей, аз свалям един гоблен от стената, разплитам го и струпвам всички нишки на купчина пред вас, след което ви предлагам да изкажете мнението си за гоблена. Вие ще ме помислите за луд и ще имате пълно право, защото пред себе си няма да виждате картина на гола девица край езеро или пък на кървящо сърце, пронизано от стрела – ще виждате единствено кълбото от конци на пода.
Е, сега мога да ви кажа, че вие всъщност
нямате ДНК – имате хромозоми
Природата е създала хромозоми. ДНК е плод на една мътна снимка, която дори не е снимка, а по-скоро рентгенов образ, заснет през 1952-ра. ДНК не е продукт на природата, а е модел на човешки продукт. Чуйте внимателно това, което казвам: ДНК не е естествен продукт, а е характеристика, родена от човешка намеса.
Тази снимка от 1952 г. дължим на Реймънд Гослинг и Розалинд Франклин – хората, забелязали за първи път интересната ориентация на двойната спирала, наречена дезоксирибонуклеинова киселина, и дали възможност на Уотсън и Крик да изобретят ДНК година по-късно. Само че никой от тях не е изобретил нищо, защото те са построили модела си по начин, аналогичен с примера ми за разплетения гоблен. Те са разплели гоблена на живота под формата на мрежа от хромозоми и са представили това разплетено кълбо като решаваща характеристика на цялото човечество. И всичко това спонсорирано от фондации, тясно свързани със застрахователния бизнес.
Защо мислите, че някой би връчил Нобелова награда на хора, които не са открили нищо? Уотсън и Крик наистина не са направили никакво откритие. Те са били евгенетици и съучастници в създаването на фалшива теория, която има за цел да отвлече науката в неправилна посока.
Хромозомите, бидейки парамагнитни спирални намотки от проводящ материал, представляват по-скоро антени и нямат нищо общо с химията. И това е доказано в лаборатория. Ако се чудите защо откритията на д-р Кери, за които говорихме по-рано, са толкова важни, нека повторя – това, което те искат да сложат в тялото ви в момента (с „ваксините“),
не е ДНК, не е РНК, а антени, които да прекъснат комуникацията между вас и Космоса,
между вас и природата около вас, между вас и всичко онова, което ви прави човек. Хрумвало ли ви е някога, че хромозомите ви са навити спирални антени, предназначени да поддържат връзката ви със Създателя? Ето от това знание сме се отказали през 1953 г. и сме похарчили милиарди долари, за да описваме живота като купчина от разплетени нишки, заявявайки на всичкото отгоре, че 95% от ДНК е всъщност пасивна маса без никакво значение. Ако някой от вас тук, в тази зала, някога е изричал това твърдение, трябва да си посипе главата с пепел и да тъне във вечен срам. Причината да не разбираме живота е това, че сме разплели божествения гоблен на творението и сме се опитали да го опишем чрез безформено кълбо от преплетени нишки.
Няма такова нещо като връзка между ДНК и РНК – това е просто модел. Разбира се, аз не критикувам хората, които използват модели, за да опишат нещо – не за това става дума тук – аз говоря за живота като цяло. Каквото и да ми повтаря науката за ДНК, РНК, трансфекции, транслационни и полимеразни вериги, с каквато и магия се опитва да ме впечатли, нека не ми казва, че е успяла да обясни дори един-единствен феномен на живота… Нашата наука е разкъсала ефимерната тъкан на живота, на реалността, и сега опитва да си играе на Господ с нея.
Ние, хората, не сме експериментални обекти за селективно размножаване в петриева чиния. Омръзна ми от този спор дали има вирус или няма вирус, дали това е РНК или не е… Вижте, ако не знаем какво представлява животът, няма как да разберем какво представлява и здравето. Това, че възприемаме себе си като съвкупност от разплетени генетични нишки, съвсем не е случайност, а част от план, с чиито зловещи цели и последствия тепърва ще се сблъскаме. И аз съвсем нямам предвид епидемиите от SARS или COVID…
Изглежда, че още през 40-те години на миналия век сме започнали да правим интересни финансови планове и да се чудим дали правителството не може да контролира продължителността на живота, за да предлагаме правилните застраховки и 30-годишните ипотеки. Между другото, чудили ли сте се защо точно 30 години е най-популярният срок за ипотека? 30 години – период, който няма аналог в природата? Защото това е била средната очаквана продължителност на живота на един работник през 1904 г. Ако продължителността на една ипотека съвпада с очакваната продължителност на живота на кредитополучателя, тогава се създава възможност банката да си върне обратно имота, малко преди той да бъде напълно изплатен.
Наистина ми се иска да събудя хората и да им кажа, че
тук изобщо не става дума за маски или за инжекции
Говорим си за маски и за инжекции, за да може в това време истинските престъпници да се измъкнат. Никой не говори за истинските престъпления.
Защо, за Бога, когато през 1953 г. Джонас Солк измислил ваксината против полиомиелит, е бил осмиван и подиграван, задето не я е патентовал? Когато го попитали защо не е подал заявление за патент върху изобретението си, той отговорил, че това би било толкова нелепо, колкото ако се подаде молба за патент върху Слънцето. (Има дори книга по темата, озаглавена „Да патентоваш Слъцето“, 1990.) Някъде в този момент застрахователите решили, че могат да усвоят това нещо, наречено „ваксина“, и да го превърнат в средство за статистически контрол върху продължителността на живота. В начин да се планира кой колко ще живее и кога ще умре. Това се случва през 1953 г.
В края на седемдесетте конгресът започва да обсъжда, а на 12.12.1980 г. приема закона, известен като Bayh–Dole Act (на името на сенаторите Birch Bayh от щата Индиана и Bob Dole от Канзас), според който всяко научно изследване, спонсорирано от държавата, може да бъде патентовано. Този закон е представен на обществеността като изключителен напредък и стимул на научния прогрес, тъй като би дал възможност на научните представители да печелят от труда си, а на американската икономика – да извлича полза дори от науката. Всеки учен, спонсориран с федерални средства, получил правото да патентова резултатите от работата си, което на практика се оказало смъртна присъда за всички безпристрастни изследвания в полза на прогреса.
Спокойно може да се твърди, че с Bayh–Dole Act чистата наука в Америка умира. Оттогава досега бял свят виждат само онези изследвания, които са предварително одобрени и обявени за перспективни от търговска гледна точка. Повечето хора дори не знаят, че науката функционира така – учените не могат да задават всякакви въпроси, защото всеки техен въпрос първо се разглежда от комисия. Първо се подава заявление за научен грант, а после това заявление трябва да бъде „одобрено“ от група „експерти“, които в повечето случаи нямат нищо общо с науката, но имат общо с източника на парите.
Представете си – хора, които не са изобретили или изследвали нищо в живота си, се събират и решават дали това, което вие сте изобретили или изследвали, има бъдеще. Има и още – ако трудът ви все пак получи одобрение за грант, той отива в нещо, наречено „Офис на спонсорираните програми“ (Office of Sponsored Programs), което е може би най-неефективната неправителствена организация, създавана някога по света. Практически машина за пране на пари, която менажира заявленията за научни грантове и прибира между 60-70% за услугата, оставяйки едва 30% за наетите студенти, лаборатории, уреди и т.н. Резултатите от научното изследване после трябва да се предоставят на друга комисия – членовете на която все така няма представа от материята – за да може тя да прецени не дали сте спазили научните принципи при работата си, а дали тя пасва на бизнес целите и на линията, избрана за напредъка в образованието.
Законът „Бай-Доул“ е смъртна присъда за научния прогрес и пиратско отвличане на публичните средства, заделени за наука. Но нека ви запозная сега с едно друго интересно откритие, което сме направили в годината след приемането на този Bayh–Dole Act… Не е ли вълнуващо как първо създаваме законови разпоредби, а малко след това случайно се появяват и неща, които идеално пасват на тези разпоредби? Аз намирам това за много любопитно – способността ни да предвиждаме хода на времето. Факт е, че мастилото на Bayh–Dole Act още не е било напълно изсъхнало, когато някой е предложил следната иновативна маркетингова стратегия – да изобретим вирус и да му дадем ново име.
Маркетингова имидж-кампания, която първо издирва патоген, брандира го, след което му приписва болест и брандира и нея. Болестта обаче не е точно болест, а съвкупност от симптоми, затова ние ще обединим тези симптоми в една съвсем нова болест.
Звучи ли ви познато?
Оказва се, че това е отлична маркетингова кампания, защото така всеки, който чуе, че има този вирус, веднага ще си мисли, че има и болестта, а когато някой има симптомите на болестта, това ще означава, че непременно има и вируса, и нещата ще са така объркващи, че накрая в пространството ще летят само някакви числа за брой заболели или брой умрели и така нататък… Някой от вас има ли чувството за нещо вече познато?
Всички ние се намираме в този постоянен кръговрат, началото на който е поставено през 1981-ва със създаването на вируса HIV и болестта СПИН. Този вирус не се е появил от само себе си сред хората – някой първо е подготвил корпоративния имидж, променил е съответните закони, за да подсигури печалбата от бъдещата кампания, а после случайно се е намерил човек, склонен да прави секс с маймуна или каквато беше там официалната версия за възникването на тази нова и страшна болест. Между другото, това не ви ли напомня за животинските пазари в Ухан?
Истината е, че ние, американците, сме създали HIV и СПИН, след като сме построили инфраструктурата, необходима за тяхното комерсиализиране, и сме сторили това съвсем умишлено и планирано, тъй като не сме искали да бъдем глупаци като Джонас Солк, който не е изкарал нито лев от своята полио ваксина. Веднага след това всички производители на ваксини паднали на колене и захленчили, че са бедни и имат нужда от търговски патенти върху съставките, с които работят, за да си осигуряват необходимите финанси за изследвания и производство. Късметът им идва с „откриването“ на HIV и СПИН през 1981 г., когато именно животозастрахователните компании стават едни от първите спонсори на тези изследвания.
Ако трябва да съм честен, чувствам се страшно изморен от цялата тази история. Изморен и ядосан. На практика цял живот се занимавам с това, да следя накъде тичат плъховете в подземните канали и какво е движението на мръсните пари. Започнах да го правя много по-отдавна, отколкото предполагате – започнах още в началото на осемдесетте в джунглите на Никарагуа и Коста Рика, когато открихме, че кокаинът и оръжията се внасят там, не за да помогнат на Нанси Рейгън да спечели войната с наркотиците, а за да подкупят Ирак да продължава да воюва с Иран. Да, точно така – скандалът с Иран.
Така поставих началото на кариерата си и още тогава си създадох много врагове. Оказа се, че човек си създава доста неприятели с професия като моята, но нека ме цензурират. Предизвиквам ги да ме цензурират, защото имам домашните им адреси, знам всичко за тях.
Нека се опитат да ме спрат
Дами и господа, ние всъщност преживяваме период на неликвидност за застрахователите – нещо, което се нарича „неправомерна застраховка живот“. Застрахователно събитие, при което застрахованият живее прекалено дълго. Чухте ли ме добре? Ако живеете повече от предвиденото, може да се презастраховате – знаете ли това?
Знаете ли, че застрахователите се презастраховат за случая, при който вие надживеете застраховката си „Живот“? Тъй като не са ви ограбили и мамили достатъчно, застрахователите се презастраховат и за вероятността да им струвате повече от предвиденото. В застрахователния бизнес това се нарича „риск от загуба“ и повечето застрахователни компании ще бъдат изправени пред проблем с рисковете от застрахователни загуби през 2030 г.
Наясно сте, че според условията на полиците, животозастрахователните компании поемат ангажимент да изплатят определени застрахователни ренти в определен момент. Е, оказва се, че те не са предвидили достатъчно средства, с които реално да изплатят задълженията си. Не си въобразявайте нито за минута, че това, което Ендрю Куомо (губернатор на Ню Йорк, допуснал масовата смърт на възрастни хора в старческите домове) направи в Ню Йорк, не е платена кампания, насочена именно срещу хора, които се намират в такъв етап от живота си, в който са на прага да започнат да струват на застрахователите си повече, отколкото е необходимо.
Не мислете, че Ендрю Куомо е допуснал невинна грешка точно тогава, когато регулаторите на застрахователния бизнес дишат във врата на животозастрахователите и им напомнят, че не разполагат с парите за покриване на премиите по всички полици, дължими при смърт. И когато дължите много пари, с които не разполагате, какво мислите, че би могло да ви дойде наум? Не мислете нито за миг, че тази пандемия е случайност – тя е предумишлено убийство.
Пред очите ни се разиграва чудовищен опит за предумишлени убийства,
а индустрията, която стои в основата и се крепи на лъжи вече 140 години, все още дори не се споменава. Независимо от всички уж будни и събудени наоколо, никой не гледа откъде се носи димът и къде е мястото на пожара. Ако не ми вярвате, погледнете към първия план за икономически стимул на президента Тръмп през пролетта на 2020 г., както и към списъка с работни места, одобрен към пакета за подпомагане на икономиката на тази велика страна.
Чували ли сте за програма „Защита на заплатите“? Имате ли представа на кое място в списъка с приоритети се намираше тази програма? На пето място. А знаете ли кой беше приоритет номер едно в програмата за защита на трудовото заплащане? Осигуряването на възможност за работодателя да не прекъсва вноските по застрахователните полици. Ето това бяха приоритетите на нашето правителство, загрижено да подсигури финансовия поток към застрахователните компании.
Вижте, не знам как да го кажа по-ясно, но всичко това е пред очите ни още от 1904 г. и от онази паметна снимка на новия американски президент, заобиколен от президенти на застрахователни агенции. Повече от сто години са минали оттогава, а ние все още не можем да се събудим от дълбоката кома. Не ми говорете, че сте будни или пробудени, защото не е вярно.
Предупредих ви, че ще ви изненадам с нещо неочаквано и се надявам да е така. Имам само един живот и правя всичко възможно да го оползотворя. Надявам се да успея да накарам поне половината от вас да обърнат внимание на тема, която вече 140 години стои в сянка.
Ние, хората, спонсорираме индустрия, която в момента се опитва да унищожи нас, хората.
Дори един от вас да намери тази ситуация за нередна, значи аз ще съм изпълнил мисията си. Мисията ми също така е да ви споделя и малката тайна, че когато те дойдоха при мен и ми предложиха съвместно сътрудничество през 1998 г., получих възможността да се запозная отблизо с алхимията на злото. Сега искам да и вие да разберете как работи то, защото ние, добрите и вярващи хора, допускаме една фундаменталната грешка – не изучаваме злото.
Възприели сме идеята, че всичко е красиво и добро, и навсякъде припкат еднорози, но това е неправилно. Трябва да познаваме злото. Ако искаме да спечелим тази война срещу човечеството, е нужно да знаем повече за врага си. В момента усилията ни са почти жалки, тъй като не сме започнали да се защитаваме дори с пръчки, камо ли с остриета.
Нека продължим нататък
Вече споменах, че през 1984 г. Фаучи излиза на сцената и не след дълго имаме похарчени 191 милиарда – да, правилно чухте, 191 милиарда долара, похарчени, за да се индустриализират ваксинациите. Сега ще ви прочета нещо, което е толкова невероятно, че искам да го чуете дума по дума в оригинал, вместо да се опитвам да ви го цитирам по памет и да пропусна някой ценен детайл. Моля ви да го изслушате и да прецените как ви звучи.
Между другото, тези от вас, които искат да потърсят онлайн досието на Фаучи, откъдето ще чета, да не го търсят в „Амазон“, а да го изтеглят безплатно в ПДФ формат от интернет, където някой го е качил и направил свободно достояние на всеки. В случай че все пак дадете 35 долара и го купите от „Амазон“, ще допуснете две грешки:
1) ще подкрепите автор, откраднал материала от мен; и
2) ще подкрепите „Амазон“.
Не си давайте парите, свалете си го безплатно и го прочетете. Това, което аз искам сега да ви прочета, се намира на стр. 8. Цитат на Питър Дашeк от негова публикация през 2016 г.:
„Трябва да повишим общественото разбиране за необходимостта от медицински мерки, като например ваксина срещу коронавирус. Ключов двигател на този процес ще са медиите и веднъж задвижен, той ще стимулира икономическия интерес. Така създадените условия ще бъдат в наш интерес и ще ни помогнат да адресираме онези проблеми, в които инвеститорите ще видят възможност за печалба.“
Чухте ли добре? Ваксина срещу коронавирус.
Медиите трябва да провокират интерес, който да привлече инвеститори. Колко самотен според вас е пророкът, който не е спирал да повтаря това през всяка една година от 1999 досега? А знаете ли колкото благодарен се чувствам, че съм тук сега и може би за първи път говоря не пред купчина кокали, а пред армия от живи хора, които биха поели инициатива?
Предстои да преминем към още по-забавната част, но нека първо разгледаме механизма на всичко това, който е наистина прост. Всеки път, когато хората решат да направят стъпка към Тъмната страна, те винаги следват една и съща рецепта. Като казвам „винаги“, имам предвид ВИНАГИ, защото няма случай в историята, който да е изключение. Предлагам на вниманието ви рецептата, чрез която се проявява злото на тази планета:
1) В началото неизменно стои превръщането на природата в оръжие. Винаги се започва с някаква история за нещо, с което лошата природа ни заплашва. Казваме, че природата е нисша, че ние властваме над нея, че сме нейни господари. По-късно ще ви дам и няколко примера за това.
2) После следва обединение около изображението на нещо познато, само че кръстено по нов начин. Използваме това изображение за създаване на идолопоклонство и внушаваме идеята, че който не е с нас, е против нас. По този начин превръщаме някакъв естествен феномен в удобно средство за прилагане на принципа „Разделяй и владей“.
3) Създаваме фалшиви противоположни категории и налагаме измислена идентичност. Всеки трябва да бъде консервативен или либерален, християнин или мюсюлманин, такъв или онакъв… Хората трябва да забравят, че са създадени по подобие на Бог, и да се идентифицират с други, земни групи. Произвежда се изкуствена граница между богати и бедни, умни и глупави, черни и бели, образовани и неграмотни, за да могат те да изместят истинската ни идентичност.
Когато тези три неща са налице, правим следващото – модифицираме природата
Опитваме се да я подчиним на волята си, да я вместим в плановете си, да диктуваме правилата. Не се вслушваме в нея и не възхваляваме качествата ѝ; вместо това я представяме като враг. Оскверняваме природата, отказвайки да признаем, че тя е нещо свещено, възхитително и съвършено, което може би е най-големият ни грях. Поставяме се най-високо в йерархията, въпреки че не природата трябва да се подчинява на нас, а ние на нея.
Ние сме служители на съзиданието, не сме пирати. За да илюстрирам още по-добре как работи злото, ще ви разкажа две истории, които имат две хиляди години помежду си. Нека видим дали моделът, който ви показах, важи навсякъде.
Някой от вас разпознава ли образа върху оцветеното стъкло на този прозорец? Изкушението на Исус в пустинята. Дяволът използва същите три алхимични стъпки, които обсъдихме преди малко.
Предполагайки, че след 40 дни глад в пустошта, коремът на Исус сигурно ще стърже, първото, което прави Сатаната, е да превърне камъка в хляб. Ако сте били в района на Палестина, вероятно знаете, че пейзажът не предполага особена креативност, но все пак Сатаната работи с това, което има. Ето първият етап от алхимията на злото – превръщането на камъка в хляб. Естественото – в неестествено. Вземате нещо от природата и не го използвате такова, каквото е, а го превръщате в нещо друго. Това е първото изкушение.
Когато то не проработи, минаваме към второто – храма. Защо Дяволът води Исус в храма? Защото храмът е място, в което се формират групи и идентичности; място на среща между божествените сили и хората. Отиват в храма, където Дяволът предлага на Исус да се хвърли пред олтара и да се помоли на ангелите да го спасят. Предложението не е акт на вяра в божествените сили, а чисто и просто поредното оскверняване на естествените закони. За Сатаната ангелите са механично средство – куки, които се спускат от небето, за да прибират разни хора. Технология.
Исус устоява и на това изкушение, след което следва третото (и най-глупавото). Сатаната казва: „Хвърли се в краката ми и ще ти дам всички кралства на света. Откажи се от това, което си, и ще имаш всичко.“ И наистина, какво толкова – дреболия, само една нишка РНК, нищо няма да се промени, ще си бъдеш все същият. Или пък не съвсем, защото ще имаш малко тъкан от фетус, абортиран в Дания през 1960 година…
Повечето от вас, за съжаление, едва ли знаят какво има предвид Джуди (Миковиц?), когато говори за тези клетки, за тези вертикални клетъчни линии, но ако прочетете малко повече за начина, по който са добити тези клетки, кръвта ви ще се смръзне във вените. Безумието, съпроводило събирането на живите клетки (от бъбреци и очи), използвани в разработката на ваксини, е наистина невероятно. Помолен да предостави данни за една от клетъчните линии, ученият, ангажиран с проекта, отвръща, че е загубил документите с подписано съгласие на родителите. Това звучи ли ви като информирано съгласие?
Точно това циркулира сега в почти всеки, който е ваксиниран през последните 20 години
Не говоря само за Covid ваксините, говоря за всички ваксини. „Поклони се пред мен и ще ти дам всички кралства…“ Нека видим как функционира това, ако приемем метафорично, че Антъни Фаучи е в ролята на Дявола. Функционира по същия начин – взимаме вирус и го превръщаме в алхимично средство за контрол и всяване на страх. Избираме вирус, който е добре познат, но никога преди не е бил асоцииран със страх.
Проучвали сме коронавируса, описвали сме го, правили сме какво ли не с него, но никога не сме го свързвали с опасност. През 1999 г. обаче решаваме да го превърнем в оръжие и затова измисляме варианта SARS, който се появява на сцената точно три години, след като публично сме обявили, че работим върху увеличаване на вирулентността на шиповия протеин. После следва контрол на населението.
Искаме да контролираме не само хората, но и тяхното поколение, и може би затова съвсем удобно измисляме РНК технология, която например може да ви стерилизира – няма как да знаем. Може да ви попречи да имате деца. Ако не с технология, може да ви откажем от създаването на поколение, защото какъв е смисълът да се раждат деца в този свят… Съзирате ли бизнес плана?
И така, ние се изолираме, носим маски, дистанцираме се едни от други, използваме всякакви техники за разделение и макар да ни се повтаря да следваме науката, нито една от тези технически мерки не е придружена от един лист научни факти в подкрепа на ползите от налагането им. Дори по-лошо – както вече ви споменах, проучването на проф. Райна Макинтайър (един от най-изтъкнатите световни специалисти в областта на ваксинологията, биосигурността, инфекциозните болести и епидемиологията, член на множество научни организации по света, включително Университета на Ню Саут Уелс, Австралия; Шанхайския университет, Китай; Държавния университет на Аризона и др.) ясно показва, че носенето на маска повишава риска от грип. Именно това проучване, публикувано безброй пъти през годините, води до официалното изявление на Американската медицинска асоциация през април 2020 г., според което здравите хора нямат нужда от маски. Специално за факт-чекърите ще допълня, че това не е мое мнение, а на Американската медицинска асоциация.
Ето, че достигнахме
третия етап от алхимията на злото – приеми генната ми терапия,
престани да бъдеш това, което си и аз ще ти дам паспорт към всички кралства на света. Разберете, че Дяволът преди 2000 години и Дяволът в лицето на Фаучи играят една и съща игра. Абсолютно една и съща.
А сега ще ви върна отново към моя живот, годината е 1999. По това време животът ми не беше съвсем безоблачен. Намирах се в много труден брак, съпругата ми имаше проблеми и страдаше от дълбока депресия, въпреки че аз бях убеден, че да се живее с мен сигурно е вълшебно и че със сигурност мога да ѝ помогна. Оказа се, за съжаление, че нито аз съм така вълшебен, нито депресията е нещо, което може лесно да се победи.
Точно по това време бях прекарал дълги години в усамотение. Когато с мен се свързаха хората, които обсъждахме в началото, за да ме поканят да работя за царете на света, отново си избраха за оръжие природата. Представете си ме, млад мъж в разцвета на силите си – с какво, мислите, започнаха те?
Какво беше първото им предложение? Наясно с личната ми ситуация и продължителната самота, те започнаха точно с това – предложиха ми жени. Казаха ми, че могат да ми осигурят незабавен достъп до много наистина красиви жени, някои от които вече бяха сред нас на масата…
Знаете ли кое най-много ми харесва в злото,
както и в тази карта на злото зад мен, с която се занимавам от цяла вечност? Че можеш да го помиришеш отдалеч! Когато чуя, че някой се опитва да ме изкуши с нещо, което според него искам най-силно, аз знам, че не след дълго ще доловя и миризмата на сяра. Така стана и този път.
Изкушението по първа точка не успя, така че минахме към втората – моя храм. „Представи си какво ще стане“, казаха те, „ако превърнем в технология всичко, което знаеш и можеш; всичко, което си събрал в компютъра си. Можем да ти помогнем да направиш това.“ Звучи ли ви познато? Предложиха ми да се отрека от себе си и да стана зависим от тяхното финансиране, от техните пазари, от тяхната репутация…
Миризмата на сяра се усили, затова отказах и това предложение. Така стигнахме до третата, финална фаза: „Стани един от нас и ще ти дадем всички царства на света.“ Истината е, че те използват точно тези думи. Ваксинационните паспорти, между другото, не са по-различни от тези хора. Дяволският им дъх се улавя отдалече. Ако не усещате миризмата на сяра, значи имате проблем с обонянието и трябва да се прегледате (може да имате ковид).
И така, преговорите продължиха и аз чух как мога да разполагам с цялото им влияние и да имам всичко, което те имат. От това, честно казано, малко ме досмеша, защото по това време вече сътрудничех на около 100 държави, докато те се хвалеха, че контролират правителствата на „само“ 30-40. Когато извадиха списъка с всички онези чудни места, на които мога да отида, наистина се разсмях.
Мисля, че беше някъде около 2006 г., когато ЦРУ и Държавният департамент поискаха паспорта ми, тъй като в него имаше печати, каквито не можеха да се видят в нито един друг американски паспорт. Служителите, занимаващи се с фалшификации на документи, търсеха паспортни печати, каквито не са срещали преди, и затова направиха копия на моя паспорт. Американското правителство използва моя паспорт за референция при работа с държавни документи, а тези хора си мислят, че те могат да ми дадат света?!
Мислех, че се шегуват… И тогава им казах нещо, което те не бяха подготвени да чуят – казах им „не“. Изненадата им беше голяма, защото, според техните думи, никой не отхвърля предложенията им, на което аз отвърнах, че винаги има първи път.
И сега следва кулминацията на тази моя среща, за която много обичам да разказвам пред голяма публика. След като приеха отказа ми, един от тях ме попита: „Добре, кажи сега за кого работиш.“ Тяхното предположение беше, че вече съм получил по-добра оферта от някъде другаде.
Отговорих, че и да им кажа Кой е, едва ли Го познават
Ето така работи злото. Мога да ви заведа на пътешествие през всички по-големи кризи на човечеството и ще се уверите, че всяка от тях е оркестрирана чрез тези три алхимични принципа:
1) злоупотреба с природата;
2) оскверняването на храма, мястото, което подхранва нашата идентичност, и превръщането му в технология; и
3) фалшива идентичност, измислена йерархия, която се търгува срещу привилегии.
Злото винаги следва този път и вие можете да се научите да го разпознавате. Какво е решението? Ние, хората, трябва да се обърнем към възраждане и просветление, и да не следваме тази схема. Затова името Луцифер е дадено на мрака, защото от просветление има нужда този, който няма светлина.
Чухте ли това? Единственият човек, който се нуждае от светлина, е човекът, който я няма. Светлината е трептения. Природата е трептения. Природата е вълшебна, изобилна и прекрасна. Природата е целебна.
Великият пeрсийски поет Саади е казал:
„Мога с радост да сложа ръката си в гнездо на пепелянки, защото знам, че до него Всевишният е сложил и противоотровата.“
Каква възхитителна мъдрост има в тези думи, написани преди 3000 години и забравени днес! Персийците знаят, че когато имаме проблем, точно до него се намира и решението, но познаването на проблема е въпрос на перспектива. Ако имаме грешен поглед върху нещата, ще виждаме и проблема на грешното място, а така и действията ни ще бъдат грешни. В момента, в който перспективата ни стане правилна, проблемът ще се види ясно, както и антидотът до него.
Природата е на наша страна, проблемите ни са на друго място. Не следете просто парите, защото те понякога подвеждат. Проявявайте любопитство и не търсете консенсус. Не чакайте аз да ви дам отговори, дори да съм ходеща безплатна Уикипедия.
Бъдете обективни, не „вярвайте“ на никого, задавайте въпроси, които не са били задавани, обсъждайте теми, които не са обсъждани. Няма смисъл да се придържаме към нещата, които сме решили, че са присъщи на просветлените. Не е важно всички ние да се съгласим, че маските са безсмислени, а да обърнем внимание на застрахователния бизнес.
Лектор: д-р Дейвид Мартин
Превод за otizvora.com: Сетая Брат, Австралия
Допълнителни материали
• Д-р Дейвид Мартин, който е световен експерт по фарма патенти, изобличава лъжите за „новия вирус“ и „пaндeмиятa“
• Кое прави тези ваксини особено опасни и гибелни за душата? – Това, че световните кукловоди (черните мъдреци) искат да прекъснат връзката на човешката душа с нейния Създател, като използват фармакотерапия и „ваксини“, се намира в предупреждение на д-р Рудолф Щайнер отпреди над 100 години. Той с феноменална точност предсказва и че първият голям сблъсък между двете оформящи се еволюционни течения сред човечеството ще бъде именно заради „ваксините“; това е засега студена война, която се разиграва пред очите ни.
• Кое прави тези ваксини особено опасни и гибелни за душата? – Това, че световните кукловоди (черните мъдреци) искат да прекъснат връзката на човешката душа с нейния Създател, като използват фармакотерапия и „ваксини“, се намира в предупреждение на д-р Рудолф Щайнер отпреди над 100 години. Той с феноменална точност предсказва и че първият голям сблъсък между двете оформящи се еволюционни течения сред човечеството ще бъде именно заради „ваксините“; това е засега студена война, която се разиграва пред очите ни.
