ИСТИНСКИЯТ ОБЛИК НА АТИЛА И НЕРАЗРЕШЕНИТЕ ЗАГАДКИ НА ИСТОРИЯТА

https://www.youtube.com/watch?v=uXLvQBe1VPo

Поради многолюдието си, а и завидна военна мощ, хуните предизвикват страха на немалко народи. Успешната военна тактика на хората на Атила, способността им да нанасят мълниеносно бързи удари и да се отдръпват също така бързо, шокира не един пълководец. С такъв враг е трудно да се води война, като Рим разбира това най-добре.Силно впечатлени са и германите, които вплитат образа на Атила в своите саги и това не е случайно защото тюрингите, бургундите, скирите, част от франките и т.н. са били подвластни на хуните.


Съвсем естествено е, че народ, който се явава реална заплаха за всеки, би бил демонизиран. Това е причината хуните да бъдат изкарани по-черни и от дявола. А причината старите българи да бъдат определени като тюрки и пришълци на Балканите е това, че дедите ни многократко са отъждествявани с етноса, към който принадлежи Атила. Теофан Изповедник използва израза уногондурите-българи. Патриарх Никифор предпочита формулировката така наречените хуни и българи.


Хуните обаче не са тюрки и нямат роднинска връзка с тях. Нито един стар автор, който е виждал тези хора не ги е нарекъл тюрки, нито пък ги е описал като хора с неевропеидни черти. Най-важно е свидетелството на Приск Панийски поради това, че той лично се среща с хуните и прекарва известно време сред тях. Приск посещава резиденцията на Атила и дава описание на селище с къщи направени с греди, които са добре изгладени. Домът на хунския владетел се отличава с това, че има две кули. Не срещаме изобщо споменаване на юрти, шамани, кумис, няма споменаване и на тюрска реч:


“Having waited for some time until Attila advanced in front of us, we proceeded, and having crossed some rivers we arrived at a large village, where Attila's house was said to be more splendid than his residences in other places. It was made of polished boards, and surrounded with a wooden enclosure, designed, not for protection, but for appearance. The house of Onegesius was second to the king's in splendour, and was also encircled with a wooden enclosure, but it was not adorned with towers like that of the king.”


http://faculty.georgetown.edu/jod/texts/priscus.html


Приск (цит. от Г.Ценов) обяснява, че хуните употребяват питие, което е направено от мед и го наричат медос, преводът разбира се е излишен. А за питието направено от житно растение, летописецът споменава, че името е камос. Дали камос има връзка с тракийската глоса кемос-вид растение, или както казва Ценов, е ранен варинат на нашата дума комина е въпрос на друга тема.


В случая е важно това, че предадените от Приск глоси нямат нищо общо с речта на азиатските народи, нито пък с тази на иранци и кавказци. Третата хунска глоса е предадена от Йордан, който твърди, че хуните наричат помена страва. До ден днешен думата е употребявана от украинците за погребално угощение. Прогресивни изследователи като Ганчо Ценов и Александър Мошев свързват хунската глоса страва със стръв (старото значение на тази дума е храна бел.моя) а и със струвам-правя помен на близък човек.


Сведенията на Приск Панийски са ценни не само поради глосите. Благодарение на този автор разбираме, че хуните спадат към европеидната раса. Приск не е в състояние да направи разлика между поданик на Атила и бивш свой сънародник. А благодарение на Амиан Марцелин разбираме, че хуните не само са европеиди, но и са със светли коси.


Описвайки аланите Марцелин твърди, че почти всички от тях са едри хора със светли коси, като си приличат с хуните по всичко. Единствената разлика е в това, че аланите са по-цивилизовани: “Moreover, almost all the Halani are tall and handsome, their hair inclines to blond, by the ferocity of their glance they inspire dread, subdued though it is. They are light and active in the use of arms. In all respects they are somewhat like the Huns, but in their manner of life and their habits they are less savage.”-Am.Marc.XXXI.2.21


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Ammian/31*.html


За етническата принадлежност на аланите получаваме сведения от познаващият ги от личен опит Прокопий Цезарийски. Той определя аланите като част от семейството на готите, като разбира се нееднократно е пояснил, че готи е алтернативно название на гетите - Proc.V.1.3, Proc.V.24.30, Proc.III.3.1:


“Goths are of the Getic race” https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_V#XXIV


“Alani and certain other Gothic nations” https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_V#I


“Alani, a Gothic people” https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#III


Не само аланите са причислени към огромното семейство на северните траки гетите, същото важи и за хуните. Отново трябва да се върнем на сведенията на Прокопий защото той познава добре хората, за които пише и не разчита на сведения от втора и трета ръка. Този автор изказва твърдение, че в миналото хуните са били познати като масагети: “Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace.” – Proc.III.11.37


https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#III


Макар да пише от гледна точна на римски гражданин, а и да е силно предубеден, Йордан дава ценни сведения за масагетите наричайки ги гети и обяснява, че населяват Малка Скития (Добруджа бел. моя) след смъртта на Кир Велики (през VI пр. Христа) и, че град Томи е основан от масагетската царица Томира: “After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. “ -Jord.(62)


https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X


Да се поставя родство между хуните на Атила и гетите със сигурност би удивило немалко хора, но фактите могат да се проверят. Нека видим какво сме разбрали до този момент:


1.Хуните живеят в къщи от масивни греди и не ползват юрти като постоянно жилище.


2.Хунските глоси нямат нищо общо с речта на тюрко-алтайците, иранците, кавказците и т.н.


3.Хунските питиета са направени от мед и житни растения, това показва, че са уседнали хора, а не номади.


4.За идване на хуни в Добруджа едва през късната Античност не може да се говори, защото хуните обитават тази област около 1000 години преди времето на Атила.


5.Хуните са отъждествявани с аланите и масагетите (мизо-гетите бел.моя), а те от своя страна с гетите явяващи се доминантна група при северните траки.


Всъщност сведенията показващи, че народът на Атила обитава земите на север от Дунава от дълбока древност и спада към северните траки са повече. В далечното минало облеклото е било белег на етническа принадлежност. Гетите са известни със своите закривени напред шапки.


Този атрибут, известен повече като фригийска шапка е носен и от хуните, но преводачите от ново време са осакатили думите на Амиан Марцелин. Старият автор е ясен: “Galeris incurvis capita tegunt” –Amm.Marc. XXXI.2.6. - “Закривени шапки покриват главите им”, но преводачите решават да представят прилагателното incurves-закривен, като кръгъл и така бива скрита истинската форма на хунската шапка и нейния тракийски характер.






Портрет на царя на северните траки Декебал, изобр. Ion Popescu-Băjenaru / Institutul de Arte Grafice Carol Göbl, 1914 - Cartea omului matur (1919)
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a4/Decebal%27s_portrait.png


Поредната индикация, че хуните са роднини на гетите получаваме от Йордан, който твърди, че след намирането на меча на бога на войната Марс (Арес бел.моя), Атила бил уверен в своята роля на владетел. Същевременно, старият автор е уточнил, че Марс (Арес бел.моя) е тачен от гетите и дори се смята, че той произлиза от тях: “ Moreover so highly were the Getae praised that Mars, whom the fables of poets call the god of war, was reputed to have been born among them. Hence Virgil says:"Father Gradivus rules the Getic fields." – Jord. (40)https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

"When a certain shepherd beheld one heifer of his flock limping and could find no cause for this wound, he anxiously followed the trail of blood and at length came to a sword it had unwittingly trampled while nibbling the grass. He dug it up and took it straight to Attila. He rejoiced at this gift and, being ambitious, thought he had been appointed ruler of the whole world, and that through the sword of Mars supremacy in all wars was assured to him." – Jord.(183)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html



Ако хуните не са роднини на гетите, защо Атила ще отдава такова голямо значение на намирането на меча на гетския бог на войната?


В работата си “Произходът на Българите“ д-р Ценов дава много интересна подробност засягаща бита на хуните. По време на описаното от Приск угощение на римляни и хуни, гостите пият от златни и сребърни чаши, храната им бива поднасяна на сребърни съдове, а самият Атила се храни от дървена чиния и пие от дървена чаша. Като сравнение, д-р Ценов цитира Диодор, който описва угощението на гетския цар Дромихет и македонския пълководец Лизимах. На македонците били поднесени ястия в сребърни съдове, а гетите се хранели на дървена трапеза. Самият Дромихет и хората му пиели от дървени чаши и рог, а за останалите хора питието било сервирано в сребърни и златни чаши.


Въз основа на тези сведения, Ценов пише: “Съпоставени тези два обичая, се вижда, че са едни и същи и, че хунските обичаи са и гетски обичаи, което за пореден път потвърждава мнението, че хуните са гетски народ.“


Поредният аспект от хунската култуа показващ връзка с траките е погребалния обред, при който, в чест на починалия се организират игри, в случая конни надбягвания:


“His body was placed in the midst of a plain and lay in state in a silken tent as a sight for men's admiration. The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games...” – Jord (256)


https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#XLIX


Около хилядолетие по-рано Херодот пише, че траките излагат тялото на починания на показ, като в последствие биват организирани игри, съревнования и победителят получава голяма награда:


“The manner of burial for the rich among them is this:--for three days they expose the corpse to view, and they slay all kinds of victims and feast, having first made lamentation. Then they perform the burial rites, either consuming the body with fire or covering it up in the earth without burning; and afterwards when they have heaped up a mound they celebrate games with every kind of contest, in which reasonably the greatest prizes are assigned for single combat. This is the manner of burial among the Thracians.”-Her.V.8


http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm


Ксенофонт също дава ценни сведения описвайки обреда на одрисите. След като погребали мъртвите си, одрисите изпили много вино и организирали конни надбягвания в чест на починалите: “Odrysians returned, they first buried their dead, drank a great deal of wine in their honour, and held a horse-race.” – Xen. Hellen.III.2.5


http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0032,001:3:2


Общите елементи на погребалните обреди на хуни и траки са следните:


1.Тялото на благородниците се излага на показ за преклонение.
2.Има погребално угощение.
3.Организират се игри в чест на починалия.


Тези данни са от огромно значение за определяне на етническата принадлежност на хуните, но са премълчани както от Васил Златарски, така и от всички други специалисти посветили се на изучаване на историята на народа на Атила.


Историците, а и лингвистите не са обърнали внимание на факта, че самото име хуни е обяснимо не на тюрски, а на тракийски език и означава благородни мъже. Хуни, или както е по-точно уно-гури може да се раздели на две части. Първата уни срещаме в името на гета Унила, а втората в тракийската глоса агурос-млад мъж.


Едно от най-ценните сведения за етническата принадлежност на хуните е техния антропологичен тип. Разполагаме със сведенията на Марцелин, който сравнява хората на Атила с едрите и светлокоси алани, но допълнителни данни получаваме и от скелетните останки. Ото Менхен-Хелфен пише открити от Минаева скелети на хунска жена мъж, като жената е c височина 1.76 м, а мъжа 1.85 м, но веднага възкликва, че това не може да са хуни!


За учен със завидна ерудиция, Менхен-Хелфен реагира наивно. Вместо да каже, че описанито на Марцелин се потвърждава от археологията, воден от предубеждения, живеещият в САЩ немски учен, решава, че необикновено високия ръст на намерените от Минаева скелети е “доказателство”, че те не са хунски, т.е. следват се не фактите, а предубежденията, както справедливо преди време каза д-р Ценов.


Колкото до монголоидните черти на хуните, Менхен-Хелфен дава интересни подробности като например това, че според едни учени (Heмескери и Вернер) определени хунски черепи намерени в Унгария имат монголоидни черти, а според друг учен (Липтак), въпросните хунски черепи нямат монголоидни черти: “Werner accepted his diagnoses and drew from them far-reaching conclusions.63But the diagnoses seem to be wrong. Liptak measured the skulls again, and his results were quite different from those of Nemeskeri. According to Liptak, none of the skulls shows any Mongoloid admixture.”


Излиза, че в определени случаи учените разчитат на не на точни измервания, а на лично виждане и за жалост следване на приетите стереотипи. Сам немският учен споменава, че поради изкуствената черепна деформация типична за хуните, костите на черепа са така променени, че често е невъзможно да се определят дори белезите на основните раси: “ The artificial, and in particular the circular, deformation affects nearly all cranial indices to such a degree that it is often impossible to determine even the major races.”


Да, намирани са черепи с ясни монголоидни черти, но за това си има обяснение. Както всяка велика сила, хуните са имали поданици и наемници от различен произход. В армията на Великобритания има както хора принадлежащи на европеидната, така и на негроидната и на монголоидната раса. Въз основа на расовата принадлежност на отделни индивиди от войската, не може да се направи извод за етническата принадлежност на благородническата прослойка на Великобритания. Уви, това важно правило е напълно игнорирано от хората проучили историята на хуните на Атила.


Игнорирани са още много други неща. Никой стар автор познаващ хуните не пише за тяхна прародина в Азия, или в Кавказ. През II век Клавдий Птолемей ги разполага в Черноморските степи: “…Carpiani, above whom are the Gevini, then the Bodini; between the Basternae and the Rhoxolani are the Chuni…“- Ptol.III.5


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html


Птолемей е доста начетен а и подробен в своите описания, но при споменаването на хуните, той не ги нарича нито азиатци, нито кавказци, нито новодошъл народ, а това означава, че те са стари поселници на Черноморските степи.


Поне от пето хилядолетие преди Христа Черноморските степи са обитавани от балканци. До това заключение стигат генетици проучващи ДНК на създателите на Триполската култура в Украйна (4600-2600 г. пр. Христа) :


“ Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”


https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx


От времето на Неолита, Халколита, та чак до късната Античност, Балканите и Черноморските степи са обитавани от хора от един и същ произход. Нашественици в тези региони са гърците, римляните, да не забравяме и келтите, но и трите групи не успяват да променят сериозно генетичния облик на местното население.


Разбира се, поради това, че имат различни съседи, при различните групи наши деди са се появили нови неща в езика, бита и културата, но като цяло старите традици, а и облик на населението са се запазили.


Въз основа на представената тук информация може да се каже, че хуните са потомци на старо балканско население, което още в незапомнени времена се заселва на север от Дунава и Черно Море. Поради климатичните промени настъпили през Бронзовата епоха, част от тези балкански преселници са принудени да акцентуват на скотовъдството, а друга част продължава да се занимава със земеделие. Въпреки различния поминък, двете групи остават част от един и същ народ, който дели една кръв на хората живеещи на юг от река Дунав.


В работата си “Хунитѣ които основаха българската държава-тѣхниятъ произход и тѣхното християнство”, д-р Ценов стига до следния извод: “Хунитѣ, които основаха българската държава сѫ наричали в старо време скити, готи, масагети, пак скитски племена, които всички живѣеха край Дунава. Тъй че хунитѣ, които основаха българската държава сѫ скити или стари дакийци, а не късни пришълци.”


Във връзка със скитите, трябва да се посочат две много ценни и интересни сведения. Първото е на Херодот, който обяснява, че скитите не обичат чуждата религия и ритуали. Старият автор добавя, че от всички богове, които почитат, скитите правят олтари само на (тракийския бог бел.моя) Арес: “It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them.” –Her.IV.59


https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm


Необикновената почит, която скитите оказват на тракийския бог Арес може да се обясни само с общия произход на траки и скити. Прочее, за това пише Стефан Византийски, който без увъртане заявава: “Скитите са тракийски народ.”






Ето защо в тракийската ономастика срещаме личното име Скитоток, а и племенното название скитени. Един от първите, които обърнаха внимание на факта, че етнонима скити се обяснява със стблг. скытати сѧ бе д-р Ценов. На езиците на тюрки, иранци и кавказци, имената скити, хуни, масагети (мизо-гети бел.моя) и т.н. нямат смисъл.


Тези подробности обясняват защо старите българи са наричани ту хуни, ту скити, ту мизи, ту траки. Реално всички тези определения са правилни. По същия начин един жител на Варна може да бъде наречен с няколко имена: варненец, добруджанин, северняк, българин. Всички те макар да са различни, са правилни


Хуните, наричани скити, мизо-гети, гети, делят един произход, език и култура със старите балканци назовавани от римляните траки, следователно няма как да внесат нещо ново в земите на юг от Дунава. Ако бесарабските българи преминат Дунава и се заселят у нас, няма да има сериозна промяна нито на генетичния облик на нашето население, нито на езика, нито на културата.


Както се уверяваме, нещата са от ясни по-ясни, но понастоящем се правят отчаяни опити да се даде всякакъв друг произход на хуните, само не и старобалкански. Всеки има право на лично мнение, но ако някой действа от позицията на учен, то той е длъжен да се съобразява с фактите и то всички факти, а не само тези, които му отърват.


Не може да се пребрегват планини от информация и вместо това с мъгляви дефиниции и без никакви доказателства да се полагат основите на поредната заблуда. Вярно е, че историята на хуните на Атила е сложна, но точно за това е неразумно да се прави още по-объркана като се лансират неиздържани теорийки за кавказките корени на хуните и за определяне на Кавказ като място, в което дедите ни са се оформили като народ. Това е пълно безумие.


Все пак, наши и чужди генетици стигнаха до извода, че ние българите сме твърде отдалечени от както от тюрки, индийци и араби, така също сме отдалечени и от народите на Кавказ: “Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”


https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D


Хуните принадлежат на историята на народа ни, но се само защото отнемат силата на Римската Империя, а най-вече за това, че носят същата кръв, каквато са носили Спартак, Ситалк, Залмоксис, същата кръв, която носим и ние – потомците на най-стария цивилизован народ на Европа.

https://www.youtube.com/watch?v=P883d1ow194


Фактът, че част от дедите ни са напуснали Балканите и са успели да покорят народи в Кавказ и Азия, не правят Кавказ и Азия прародина на българите. По същия начин, колониите на англичаните в Индия, Китай и други места, не правят Индия и Китай прародина на англичаните.


Господа учени, следвайте фактите, не предубежденията! Народът ни е изстрадал достатъчно и не е морално издържано да бъде потапян в нови заблуди. Всяка манипулация излиза наяве, нека не забравяме народната мъдрост, че в крайна сметка всеки си плаща за дяволиите.








Използвана литература:


1.Г.Ценов, Хунитѣ които основаха българската държава – тѣхният произход и тѣхното християнство, Хелиопол, София, 2018;
2.Г.Ценов, Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, Хелиопол, София, 2014;
3.А.Мошев, BOLGAR Тайните на нашия произход, Атеа, София, 2015;
4.O.J.Maenchen-Helfen, The World of Huns Studies in their History and Culture, ed.M.Knight, University of California Press, Berkely, Los Angeles, London, 1973;

https://sparotok.blogspot.com/2019/09/blog-post.html

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ХУНИТЕ И ВРЪЗКАТА ИМ С НАС

ХУНИ С ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

От доста време обяснявам, че хуните, за които Прокопий пише не са азиатци. Напротив, касае се за древен европейски народ, който в дълбока древност е наричан с имената КИМЕРИИ и СКИТИ. Тези хора са от същия произход както и траките. Това не е голословно твърдение, има исторически извори потвърждаващи това, но тези сведения са неудобни за поддържащите догмите и поради тази причина, няма желание думите на старите летописци да бъдат представени на широката публика.
Според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Премълчава се и сведението на Дион Касий, който определя северните траки – даките като клон на скитите. Често бива цитиран Страбон- авторът дефинирал саките като източни скити, но пък се пропуска важната подробност, че векове преди Страбон, негови сънародници са изказали твърдението, че саките са траки.
Понеже част от скитите обитават земи край Китай и Индия, някои учени решиха, че този голям и войнствен народ ще да е от азиатски произход и трябва да се причисли към семейството на иранците. Странно обаче, скитски находки има също в Германия, но на никой не му идва наум да дефинира скитите като германи.
По време на късната Античност, част от скитите е известна под името хуни, хуногури. Това реално е самоназванието на хората, които Херодот нарича Василеи – царски скити. Хуногури, или както е правилно уно-гури означава буквално благородни мъже. Частицата УН се среща в тракийското име Унила и се обяснява със стблг. унии-по-добър, т.е. благороден. Частицата –гури се обяснява с тракийската глоса агурос/ αγουρος- млад мъж.
Трябва да се добави и това, че скитите, наречени по-късно хуни, хуногури, уногури, обитават Добружда от незапомнени времена. Там те по сведения на Страбон се смесват с траките, които както отбелязах са техни роднини. Точно в Добруджа се заселват и поданиците на Ирник – сина на Атила, на когото е позволено, след смъртта на баща си да остане в Малка Скития – Добруджа. След прогонването на римляните от земите на юг от Дунава през 680-681 г. траките и техните роднини скитите продължават да живеят заедно и така част от скитите участват в оформянето на българския народ. Най-лесно се смесват роднини поради това, че антропологичния тип, езика и културата са близки.
Ако хуните на Ирник бяха азиатски народ, то те щяха да оставят свой отпечатък в генетичния облик на Североизточна България, но населението на този регион не носи белези типични за алтайски народ. Според едно от генетичните изследвания, различните хаплогрупи у нас са разпределени хомогенно, Балканът не е бил граница между два етноса. Това показва, че смесването на траки и скити в Добруджа е смесване на роднини.
Накрая желая да представя сравнение на хунски и тракийски имена. Някои са идентични, други са изключително близки, а това показва за пореден път, че се касае за роднини. Имената вляво принадлежат на хуните, тракийските съотвествия са вдясно.
АДАМИС-АДАМАС
АТИЛА-АТИС
БАЛАС-БАЛАС
БАСИХ-БАС
БЕРИК-БЕРГАЙ
ГОРДАС-ГОРДИУС
ЗАРТЕР-ЗАРТЕ
ЗЕРКОН-ЗЕРКОН
КУТИЛЗИС-КОТЕЛАС
МАМАС-МАМАС
МОДАР-МОДРА
ОДОЛГАН-ОДОЛЕОН
СТУРАКС-СУРАКС
ТАРАХ-ТЕРЕС
УЛДИН-УЛДЕН
Надявам се вече да няма чудене, когато някои прочетат, че старите българи са наричани траки, пеони, мизи, но също така скити и хуни. Реално, всички тези групи хора са от един и същ прозход. Объркването има поради това, че в миналото бе укрит местния произход на хуните, премълчано бе тяхното старо име скити, премълчано бе и роднинството им с траките. Вместо истината бяха съчинени лъжи, внушавано бе, че народът на Атила е дошъл от Алтай, а и, че преди да дойде, същите земи са обитавани от ираноезичните скити, които удобно изчезнали, за да направят място на новодошлите.
Когато се комбинират много лъжи, се получава хаос. Истината винаги е логична, но не винаги е удобна на великите сили, които диктуват как да бъдат тълкувани историческите събития. Ето я причината дори и в ново време да се поддържат безумни твърдения. Най-лесно на момента е да се съгласим с тези безумни твърдения, но цената на лесното често е висока, а в нашия случай е свръх висока. Примирим ли се с лъжите, не само накърняваме паметта на дедите си, но и съдействаме за удищожаването на ценно културно наследство, което сме длъжни да предадем на идните поколения.

https://www.youtube.com/watch?v=x45BPWwiwpk

КЕХЛИБАРЕНИТЕ НАДПИСИ И ВАЖНОСТТА ИМ ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ


В периода 1994-2000-та година, са открити интересни паметници свидетелстващи за присъствието на предците ни в Германия по време на Бронзовата епоха. Става дума за уникални находки, които са намерени по време на разкопки на древно селище. През 1994-та година, край село Бернсдорф, недалеч от град Мюнхен, немските археолози Манфред Моозбауер и Траудл Бахмайер започват проучванията си, а няколко години по-късно, те се натъкват на уникално златно съкровище и надписи върху една доста необичайна основа – кехлибар.


Златото е с толкова чиста проба, че учените са силно удивени и някои от тях смятат, че се касае за фалшификация. В последствие се оказва, че артефактите са автентични, а чистотата на благородния метал само свидетелства за невероятните способности на майсторите от древността.


Необичайни са и “буквите” – реално знаци принадлежащи на Линеар Б. Това е писменост, която е известна най-вече от остров Крит се смята, че произлиза от по-старата Линеар А. За нея се вярваше, че е възникнала на територията на Крит, но по-късно се оказа, че прототипа е в традиционните земи на траките. Учени като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. са убедени, че десетки знаци от Линеар А произлизат от особените доста по-стари символи срещащи се по плочите от Градешница, печатите от Караново, Тартария и т.н.


Кехлибарените плочици с надписи са две, като и на двете са гравирани по три знака представящи срички. Четенето е лесно и за текста на по-голямото парче кехлибар Моозбауер смята, че гласи ПАНВАТИ, а пък за значението немския учен (цит. от И.Туречек) смята, че се касае за гръцко име - Панвати, по-точно един от аргонавтите, за които е писал Аполон Родоски.


Проблемът е, че такъв аргонавт няма, самите аргонавти в никакъв случай не са гърци, а представители на по-старото трако-пеласгийско население. В похода, който от времето преди Троянската война, участват Орфей, сънародниците му Калаид и Зет, Мопс, да не забравяме Тезей, нито пък Пелей - бащата на Ахил, за когото пък Йоан Малала твърди, че предвождал предците на българите, наречени навремето мирмидони.


Моозбауер (цит. от И.Туречек) смята, че е възможно и друго четене ТИНВА, като то вероятно е алтернативно име на Пилос. Toва тълкуване е ненадежно по две причини. Макар реално да са съществували три града с име Пилос, за никой от тях не е известно алтерннативно име Тинва, Тинвос, Тинуос или нещо подобно*(1).


В древния Пилос, в който са намерени голям брой плочици с Линеар Б, във времето, в което е гравиран надписа върху кехлибар не е имало гърци, a фриги. Страбон е пределно ясен когато твърди, че Пелопонес е получил названието си от името на фригиеца Пелопс. Негови потомци са участвалите в Троянската Война Менелай и Агамемнон.


Игор Туречек смята, че текста от по-голямата плочица кехлибар трябва да се чете като ПАРАТИ и търси тълкуване със санскр. parvata/parvati-парвата/ парвати-планина и чеш.ср. párati-късам, разкъсвам, също и белорус. парвать-разкъсвам.


Както четенето, така и тълкуването на Туречек са крайно несериозни. Знаците са много добре гравирани и ясно може да се прочете ПАНУАТИ, като това може да се раздели на две части ПАНУ и АТИ.


ПАНУ означава на пазителя, на господаря. Древната дума е представена в склонен вид, тя е сродна на старобългарската титла жоупанъ, а и на стопан, чиято древна форма според лингвиста Олег Трубачов е била *asta pana-защитник, покровител на дом *(2) - БЕР VII, с.479.


АТИ е името на бог Атис, отново в склонен вид. Тълкуване на името Атис можем да получим със стблг. отьцъ-баща, чиято по-древна форма според Ст. Младенов е била *атькъ.


Изразът ПАНУ АТИ притежава значение – На господаря Атис. Този бог е почитан от дедите ни в дълбока древност. Явно се е радвал на голямо уважение защото доста от имената на предците ни са вдъхновени от името му: Atis, Attius Rhesus, Atius Cotilo. Димитър Дечев представя твърдението на Константин Псел за това, че Атис е дума за върховния бог при фригите.


Друг наш учен – Иван Венедиков свързва името на Атис с това на Атила, което си е напълно логично, но в следващият момент, без да се аргументира Венедиков търси връзка с латинския език: “Употребеното за Атила име Авитохол има своето обяснение. Причината се крие в това, че всъщност името, под което познаваме този хунски владетел, е негов прякор. Латинското „ата” или гръцкото „атте” значат „баща”. Тази дума отговаря на нашето „отец” и на името на фригийския бог Атис, богът-баща. От латинското „ата” е образувано умалителното Атила, означаващо „Бащица”.


Доста преди Венедиков да публикува работата си “Медното гумно на прабългарите”, фламандският учен Аренд Ван Виндекенс представя книгата си за пеласгийския език и там, сред пеласгийските заемки в старолатинския е и думата ata/ата-баща, отец. Дали Иван Венедиков е знаел за тази подробност едва ли някога ще разберем, но поне е ясно, че свързвания с историята ни Атила, носи име вдъхновено от върховния бог на дедите ни наричани в древността траки.

Знае се добре, че в цяла Европа, най-рано на Балканите започва обработката на злато, мед, бронз. Знае се също, че от всички европейски народи, най-рано дедите ни наричани траки, са обявени за коневъдци и бойци колесничари. Знае се отлично и това, че конят е опитомен в Черноморските степи. Също така, погребалните обреди свързани с кремация и издигане на могила над гроба на благородник, са най-стари в Източна Европа.


Не е ли логично да се приеме, че разпространението на знанията за обработка на метали, за отглеждането на коне, направата на колесници, а и налагането на нови погребални обреди в Западна Европа, трябва да се свърже с миграции на население от земите населявани от траки ?


Как иначе култът към Земела и Дионис ще попадне при етруските? Кой друг да пренесе почитта към Атис и Кибела при римляните? Възможно ли е дионисиивите мистерии и обреди като тези от Самотраки при определени групи келти (в западна Галия) да са се появили от нищото? Защо Иполит ще твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис? А и как да си обясним странните негермански имена на най-ранните известни германски царе Укромир, Ариовeст ?


Във времето, през което се използва Линеар Б, в Европа се появява така наречената Култура на полетата с погребални урни. С нейното разпространение се налага и обреда трупоизгаряне, който до този момент е непознат на западноевропейските народи. Благодарение на археологически проучвания се знае, че на Балканите и в Черноморските степи особения обред се практикува няколко хилядолетия по-рано. Литературните свидетелства са разбира се от по-късен период. Челите “Илиада”, знаят, че Ахил Пелеев полага своя роднина Патрокъл на клада, а изгорелите останки поставя в урна.


Официално, Линеар Б вече не се ползва след XII век пр. Христа, но Иванка Пенева-Русева открива (и разчита!) Критско-Микенски писмени знаци върху съдове от ранножелязната култура “Цепина” (XII–VI в. пр. Хр.).


Самите старобългарски руни би трябвало да ги има в земите ни не по-рано от VI-VII век, но фактите показват нещо различно. Съществуват над 40 съответствия между руните на дедите ни и Линеар Б – писмеността, която е използвана при гравирането на посланията върху кехлибар. Нима това може да се изтълкува като случайност?




Сравнения на старобългарски руси със знаци от линеарните писмености


Преди повече от 40 години Георги Сотиров писа за връзката между глаголицата и Линеар Б, но уви – траколозите и историците “не са видели” творбата на родолюбивия изследовател на миналото ни.



Сравнения на знаци от Линеар Б (1) с букви от глаголицата (1)


След Сотиров, други автори ce натъкнаха на повече прилики между глаголицата, Линеар Б, а дори и по-старата Линеар А. Едно от най-важните открития бе това, че по плочиците от Бронзовата епоха присъстват типични за старите българи родови и лични имена, прототипи на Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кормесий, Винех, Севар, Кубер, Токт.


Разбира се срещат се не само имена на наши владетели, но и обикновени, типични за българите имена като Видул, Суро, Перин, Мира, Рая, Коти, Бато, Дуто, Дуньо, Войо, Суро, Русо, Марон, Дайко, Кайо, Бото, Косо.

https://sparotok.blogspot.com/2018/12/blog-post.html

КОЙ И КАКЪВ Е АВИТОХОЛ ?

За да разберем смисъла на името на древния български владетел трябва да обърнем внимание на някои детайли. Авитохол е от рода Дуло, а дул(о) е тракйска дума за род, семейство срещаща се в тракийски лични имена като Дулас, Дулес, Дулазенис, Дулепорис.



Авитохол е сложносъставно име, т.е. изградено е от няколко части: Ави-тох-ол. Нека видим какво може да означава частицата ави? Често в тракийските двусъставни имена се изпозлва име на божество. Примери могат да се дадат с Епта-пор, Епта-кентос, Дерзи-тралис, Вити-тралис ( Епта, Витюс и Дерзала са древни тракийски божества).



Да видим какво е положението при Авитохол. B древните извори е спомената тракийската нимфа Ава. Тя била дъщеря на Хеброс и майка на Ергиск. Нейното име дава добро обясение на частицата Ави. Ави означава– на Ава.



Втората част е ток (предадено от преписвачите като тох). Тя се среща в тракийски имена като Скитоток, Спароток, Аматок, Сараток. Значението на ток е потомък, думата е сродна на старбългарската токъ-течение и потекло. Сродна е гръцката дума (пеласгийска заемка) τοκεός – раждане, потомък, потекло.



Следва наставка ол, срещаща се в тракийското лично име Орол и разбира се съвременните български имена Видол, Батол, Братол...



Авитохол означава – потъмък на (тракийската нимфа) Ава. Виждаме, че както строежа, така и обяснението за името Авитохол има тракийски произход. Не само този български владетел притежава теофорно име. Атила е кръстен на Атис – древен тракийски бог. Името на Мундук (бащата на Атила) показва връзка с това на Мундрито – тракийска богиня. Името на древния български владетел Сабин е вариант на Сабазий – тракийския бог на слънцето. Аспарух, наричан още Еспор, носи вариант на името на тракийския бог Еспис (Вед Еспис). Гостун е поредния владетел, чието име е свързано с тракийско божество, това на Сургаст (почитан от фригите).



Истината понякога изглежда странно, но това не намалява стойността й. Дълго време от нас бяха укривани важни данни и ние бяхме принудени да вярваме на лъжи. Повечето от нас не знаеха, че още в началото на 20-ти век мащабно антропологическо изследване е доказало европейските ни корени. На широката публика не бе оповестено, че старите българи са отъждествявани с траките в продължение на хиляда години. Само специалистите бяха запознати с това, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се среща още в Каменната ера в Тракия, че старобългарските оръжия са като тракийските, че жилищата на дедите ни са били като тези на мизите, наричани още българи. Същите тези мизи, от чийто воински качество Омир бе възхитен...



Ние носим кръвта на Максимин Тракиеца, Максимин Дакът, Лъв Бесът, дарданецът Юстиниан (Сабазий) и роденият в Ниш Константин Велики. Никак не е случайно, че само три десетилетия след Освобождението българите нанасят край Одрин унизителна победа над вековният си окупатор Турция. Не е случайно, че точно българите смазаха при Дойран най-модерната за времето си армия, тази на Великобритания...За нашите деди Юстиниан Велики каза: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си .’’

https://sparotok.blog.bg/politika/2011/10/23/koi-i-kakyv-e-avitohol.840521

https://www.youtube.com/watch?v=P883d1ow194

Царските Скити или Хуни

КГБ И ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

  

   

Нека да разгледаме фактите, които моите противници укриват. Когато се запознаем с цялата информация, нещата ще станат пределно ясни. Теориите за произхода на българския народ са основно две. Според първата ние сме потомци на древното балканско население, което по време на Античността е познато на гърци и римляни под името траки.



Траките от своя страна са най-стария цивилизован народ, чийто етногенезис започва през Каменната ера. Те са създателите на най-ранната писменост, те са и изобретателите на колелото, те са отговорни за разпространяването на организираното земеделие и скотовъдство в Европа. На нашия континент траките са първите, които опитомяват коня, а и първите, които се научават да обработват златото, бронза, желязото.



Траките дават името на Азия (първоначално само западна Мала Азия). Вече е добре известно, че траките са основателите на Троя. Те оказват силно влияние на Елада и Рим, а преди това играят важна роля в историята на хетите, египтяните, келтите, германите, персите и индийците.

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие





Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Сравнение на най-древните писмени знаци със знаци от използваната на о-в Крит минойска и микенска писменост, а разбира се и глаголицата. Това е нещо уникално, но в научните среди е посрещнато с мълчание.





Теорията за местните корени на българите повдига националната гордост, а и дава престиж на страната ни. Все пак, да познаваш колелото 1000 години преди шумерите и да имаш писмени знаци 2000 години преди египтяните си е нещо велико. Реално никой друг народ не може да се похвали с нещо подобно.



Траките строят с квадри и тухли по-рано от римляните (по сведения на М. Чичикова, Г. Китов и др). Според д-р Васил Бакърджиев траките дават на гърците важни знания в областта на медицината. Старият автор Хиполит е убеден, че келтските друиди са обучени лично от Залмоксис. По думите на Херодот, дори египтяните считат тракийския народ фриги за най-древния. Реално, пиедесталът, който в миналото бе отреден на Рим и Атина, принадлежи по право на нашите деди и е само въпрос на време това да бъде признато.



Според втората теория ние сме буламач, смесица, потомци на три напълно различни етнически групи, като на Аспаруховите българи се дава най-често средноазиатски произход.



За поддръжниците на тази теория, дедите ни са се оформили като народ сравнително късно, а в Тракия те са определени като жестоки нашественици, тероризиращи, колещи и грабещи местното население.



Това е нагла лъжа, и не просто лъжа, но и грозно унижение, гавра с истината и паметта на предците ни. Заличават се хилядолетия история, заличават се заслугите на дедите ни, като същевременно им се приписват ужасни престъпления.



В общи линии – прави се всичко възможно да се отрече, че българите са започнали да се оформят като народ на Балканите преди повече от 8000 години. Отрича се и това, че нашите предци са в основата на европейската цивилизация.



Помислете – кой има сметка от подобно нещо? Каквито и патриоти да се изкарват поддръжниците на теорията за азиатския произход на българите, тяхното виждане не е от полза за Родината. Всеки има правото да каже каквото поиска и да претендира за каквото поиска, но последствията от действията определят дали някой наистина е родолюбец или използвайки доверието на българите, цели да наложи изгодни за чужди сили заблуди.



Да обърнем внимание на няколко важни подробности. Нека видим първо кои са създателите на виждането за древните балкански корени на българите. След това ще видим и какъв е произхода на учените, които се опитват да наложат лъжата, че хората дали името на държавата ни идват от Сибир, Памир и т.н…а разбира се ще разберем и за връзката с КГБ, Коминтерна и т.н.



Смятам, че всеки родолюбец, който уважава предците си, би погледнал първо в историческите извори на старобългарски език. Един от тях е старобългарския превод на Флавиевата история. Там в една кратка добавка дедите ни биват причислени към северните траки обитаващи Дакия.



Живелият по времето на цар Симеон Велики преводач и преписвач в никакъв случай не би си позволил волност. Преди малко повече от 1000 години, нашият книжовник съвсем осъзнато е предал факт, който е считал за важен, иначе не би добавил сведения към труда на еврейския историк.



Отъждествяването на старите българи с древното население на Дакия е потвърдено от още един наш документ. Става дума за така наречения Именник на Българските Владетели. Там е пределно ясно е казано, че 515 години преди княз Аспарух хората от неговия род са властвали над княжество от другата страна на Дунава. Има се предвид източна Дакия – там където е споменатия по-късно от Теофан Изповедник Онгъл. Това разбира се не е случайност.



Пак по времето на цар Симеон Велики, в неговия двор е направен превод на старобългарски и на историята на Йоан Малала. В тази създадена някъде към 550 година работа е казано, че българите са потомци на водените от Ахил Пелеев мирмидони: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”



И отново през Средновековието, в ерата на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”







Йордан Иванов, Троянска повест



Да обобщим накратко: в периода X – XI век, т.е. преди около 1000 години в няколко документа на старобългарски език, директно или индиректно българите са свързани с древното население на Балканите:



1.В старобългарския превод на Флавиевата история българите са наречени директно даки.



2.В написания на старобългарски Именник на българските владетели, начало на династията на княз Аспарух е поставено в ранния II век, на територията на Дакия.



3.В старобългарския превод на Историята на Малала, българите са отъждествени с участвалите в Троянската война мирмидони.



4.В старобългарския превод на Троянската повест също има отъждествяване на българи и бойците на Ахил Пелеев.



Тези четири стари документа на старобългарски език са наистина много ценни, защото отразяват виждането на нашите предци за себе си, а точно това е най-важното. За жалост изброените документи са игнорирани, или манипулирани от противниците на теорията за древните балкански корени на народа ни.



Въпросните сведения за балканските корени на народа ни явно са били известни на различни български възрожденци. Става дума за творилите през XVIII и XIX в. Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др. Тези родолюбци свързват дедите ни с Троянската война, но също и с император Траян – човекът, който нанася страшен удар на царството на северните траки даките. Те са същите тези хора, които във Флавиевата история са наречени българи.



Виждаме, че от Х до XVIII и XIX в. в своята литература ранносредновековните българи и по-късните български въдрожденци гледат на себе си като на потомци на славен, древен балкански народ. В трудовете на нашите предци няма дори загатване за родство с тюрки, иранци, кавказци – нито дума.



Защо да не се доверим на своите предшественици и доказали се родолюбци? Защо да не вярваме на своите и вместо това да се кланяме на чуждите, които несъмнено следят само своите интереси?



Историческите сведения, запечатани в трудове от Средновековието и Възраждането са достоверни, защото се потвърждават от българския фолклор. В нашите песни и предания са се запазили спомени както за император Константин Велики, така и за воювалия със северните траки император Траян. Д-р Ганчо Ценов набляга на важната подробност, че римския владетел е наречен цар Латин (т.е. господар на хора говорещи латински).



Още по-важно е това, че потвърждение за древните ни балкански корени получаваме и от ономастиката. Определени езиковеди тълкуват имената на севернотракийските владетели Скорило, Орол, Декебал, и Золтес със стблг. скоръ – бърз, скор, орьлъ -орел, болии – по-голям, и българските имена Злати, Златан [Вл. Георгиев, В. Томашек и др.]. Не по-малко важно е това, че дори в ново време ние ползваме имената Скорил, Орльо, Орлин, Злати, Златан.



Ако имената на царете на северните траки са български по характер, не е ли това едно от доказателствата, че ние сме потомци на древен местен народ?



От голямо значение е и подробността, че способни археолози като Даниела Агре и Георги Китов намериха интересни паралели между женската носия на северните траки и традиционната българска женска носия. В миналото носията е белег на национална идентичност, а факта, че въпреки бурните събития ние пазим смайващо древни традиции на балкански народ, се явява поредното доказателство за нашите местни корени.



Щом създадените от българи исторически извори в периода Х – XVIII, XIX в., се потвърждават от българския фолклор, от древния характер на носията ни, а и от ономастиката на северните траки, то хармонията е пълна. Така се уверяваме, че както средновековните българи, така и възрожденците от ново време напълно оправдано са се считали за потомци на народ, взел участие в Троянската Война, а по-късно и в бойните действия между цар Декебал и император Траян.



Теорията за местния, балкански произход на българите е не просто логична и доказана, но е и повод за гордост. Тя представя старите българи като творци, а не разрушители, като освободители на земите на юг от Дунава, а не като пристигнали от Азия грабещи и колещи степни номади.



Има разлика, нали? Най-важното обаче е това, че виждането за древните балкански корени на народа ни принадлежи на българи. То е отразено в най-ранните ни писмени паметници от времето на Симеон Велики, поддържа се по време на Възраждането, а и в последвалите епохи.



И още една много интересна подробност – КГБ е създадена през 1954 г., т.е. векове след времето, когато плеяда родолюбиви българи са писали, че нашия народ е с древни, балкански корени. Да се свързва разузнавателната служба на СССР с теорията за местния произход на българите е не просто безумие, но и гавра с доверието на читателите.



Нека видим сега кой създава теориите за азиатския произход на старите българи и дали КГБ има някаква връзка. Във времето, в което живеят нашите възрожденци, чужди учени, като например работещия за Екатерина Велика Август Шльоцер, а също и Йохан Тунман, Йохан Енгел и др., определят нашите предци като татари, тюрки, или тюрко-татари. По стъпките на изброените учени върви и руският историк Николай Карамзин. Заслужава си да се отбележи, че термина прабългари (Urbulgaren) е въведен от Йохан Тунман (по сведения на акад. Д. Ангелов).



Анличанинът Едуард Гибън смята дедите ни за диво сибирско племе. Той е и един от първите, които локализират “българската прародина” край река Иртиш в Сибир. Това безумие за жалост се лансира дори в ново време: през ХХ и XXI в., и за жалост – от редица наши професори.



Малко по-късно Карл Рьослер излага виждането, че Аспаруховите българи са роднини на сибирските самоеди. Работилият в Русия немско-унгарски учен Александър Хилфердинг счита, че дедите ни са вотяки – отново сибирски народ. Според Павел Йосиф Шафарик предците ни са угрофини. Същото виждане се поддържа от неговия роднина Константин Иречек, който вярва, че българите са дошли от Урал, т.е. те са угрофини.



Йосиф Маркварт, Вилхелм Томашек, Армин Вамбери, а след тях и Геза Фехер, се явяват едни от поддръжниците на виждането за туранските корени на Аспаруховите българи. Руският учен Фьодор Успенски е склонен да вярва искрено на Йосиф Маркварт относно тюрския произход на титлата KANAC. Работилият по времето на Сталин езиковед Николай Мар счита българите за древен доиндоевропейски народ, но свързва дедите ни с чувашите, чийто език е тюркски.



Подобно е и виждането на Николай Державин. Перефразирайки Йосиф Добрoвски, той вижда в българите древен народ обитавал Източна Европа, който е сроден на сарматите, хърватите, хазарите, но е най-близък до чувашите [чийто език е тюркски]. Украинският учен Омелян Прицак също причислява дедите ни към тюркските народи.



Общо взето може да се каже, че от XVIII до началото на XX в., опитите корените на българите да бъдат поставени извън Балканите, са дело на чужди учени: немци, шведи, австрийци, унгарци, англичани, чехи, украинци, руснаци.




Следосвобожденските ни учени Васил Златарски, и Петър Мутафчиев и др. следват покорно доктрината на източната и западната историческа школа. Удобните за чуждите сили лъжи биват упорито налагани и защитавани с фанатизъм.

Аспаруховите българи са изкарани тюрки, гетите, наричани още готи са обявени за германи, а траките са набедени за изчезнал народ, загубил своя език и редуциран до жалко малцинство.



Смелият родолюбец д-р Ганчо Ценов, пледиращ за древните балкански корени на народа ни, е наклеветен, нападан и низвергнат. С мълчание е покрит и труда на доказалия на практика любовта си към България Гавраил Юруков. Такава съдба достига и книгата на архимандрит Кирил Рилски, също и тази на Д.П. Даскалов, според когото Аспаруховите българи спадат към старото балканско население и тяхното прекосяване на Дунава не е нашествие, а освобождение на родни земи.



Както споменах – КГБ е създадена през 1954 г. Нека видим какво става след това. През втората половина на ХХ в. у нас книгите на д-р Ганчо Ценов и др. съмишленици родолюбци са забранени за цитиране. Сензационния труд на д-р Васил Бакърджиев от 1966 г., в който на траките се дава заслужения пиедестал, е покрит с мълчание.




Невероятните открития на Георги Сотиров относно древността на глаголицата, тракийския произход на Константин Велики, Юстиниан Велики (публикувани 1970 – 1974 г.) и т.н. са също игнорирани. На широката публика те са напълно неизвестни, т.е. можем да говорим за сериозна цензура.







Сравнение на знаци от Линеар Б [1] и българската глаголица [2] - приликите са смайващи [по Георги Сотиров]




Именно политиката на властимащите от 1954 година насам – забраната на трудовете на Ценов и хората виждащи в българите потомци на траките, а също и черненето, осмиването на хората пледиращи за древните балкански корени на народа ви, може да се свърже с влиянието на КГБ. Това е напълно в духа на тоталитарните режими, за които националната гордост е заплаха за съществуването им.



Преди да стигнем до епилога, нека обърнем внимание на още една важна подробност. Става дума за създаването на иранската теория за произхода на старите българи. Да започнем първо с манипулациите относно езика на скитите.

Макар Стефан Византийски да е пределно ясен, че скитите са тракийски народ, през XIX век се налага вярването, че скитите са иранци. Един от основоположниците на тази заблуда е Всеволод Милер, който е от руско-немски произход. Прилагам фрагмент от неговата биография:




“Третья историческая работа «Экскурс о скифах» на богатом историческом и лингвистическом материале доказывает так называемую «иранскую гипотезу скифов». Согласно этой гипотезе, скифы принадлежали (во всяком случае определенная их часть) к числу ираноязычных народов….”

https://ironau.ru/miller-korifej.html



Дори синът на Милер става иранист и продължава делото на баща си. Виждането е прието от германската историческа и езиковедска школа, защото иранския произход на скитите пасва прекрасно на интереса на управляващите Австрия и Германия.



Поддръжници на виждането, че Аспаруховите българи се явяват тюркизирани сармати (част от скитското семейство) се явяват съветският историк и археолог Алексей Смирнов и съветският историк и медиевист Васил Сиротенко (по сведения на Д. Димитров). И разбира се нито дума за това, че познаващият сарматите Прокопий споделя виждането на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към семейството на гетите.



През 1967 г., на конференция в Москва е представен труда на Веселин Бешевлиев Ирански Елементи у Първобългарите. Нашият учен спада към групата на тези, които гледат на старите българи като на тюрки, примесени с иранци. В общи линии то съвпада с виждането на Смиров и Сиротенко.



Едва ли някой може да оспори факта, че през 1967 г. КГБ е в апогея на своето влияние. Това обяснява жестоката цензура, поради която близостта на името на Аспарух с това на Хероса Ут-Аспиос е премълчана. Премълчан е и факта, че аспа е древна тракийска дума за кон, изолирана от наши езиковеди още през 1913 година (разискващите тракийския надпис от Езерово Димитър Дечев и Гавраил Кацаров).



Премълчани са също паралелите между старобългарските имена Борис, Гостун, Кардам, Корсис, Мостич, Прусиан, Тервел и др. с тракийските Борис, Гастис, Кардамил, Карсис, Мостис, Прусий, Тервелис. След като читателите са лишени от база за сравнение, те стават лесна жертва на заблудите. Ето този метод, тези действия могат да бъдат определени като последствия от влиянието на хора на КГБ.



Тенденцията старите българи да бъдат представяни като ирански народ, сроден на паштуните от Афганистан бе подета от икономиста Петър Добрев. Методите на този автор са под всякаква критика, но нито един езиковед не намери смелост да обори тиражираните една след друга и пълни с манипулации книги. Каква е причината за този страх, оставям на вас да проучите и разберете.



Във всеки случай едно нещо вече е пределно ясно – КГБ няма абсолютно нищо общо с теорията за древните балкански корени на българския народ.

Дори напротив – точно във времето, когато КГБ е на власт, се поддържа теорията за туранския произход на Аспаруховите българи, като същевременно се подготвя резервната иранска теория.



Както можем да се убедим, твърденията, че КГБ, тоталитарния режим и т.н. имат пръст в теорията за древните ни балкански корени, са обясними с нашата поговорка Крадецът вика – дръжте крадеца! Просто шепа безочливи хора се опитва да наложи лъжи, като същевременно очерни тези хора, които изобличават лъжите.



Всеки има право на лично виждане и всеки има правото да го защитава. Сериозните теми обаче изискват сериозни проверки. Още в началото на своята дейност в Blog.bg аз призовах своите читатели да не ми вярват сляпо, а да проверяват това, което твърдя. Тези, които последваха съвета ми, се превърнаха в мои добри приятели и верни съмишленици.



Все пак, както вече споменах, теорията за местния произход на българите носи самочувствие и престиж на народа ни. Тя не само повдига националната ни гордост, но и разкрива истината за нашия произход, за характера и дарбите на нашите предци. Те са дали множество примери за достойно поведение, за това как се пази родното и как въпреки всичко човек остава верен на старите традиции. Това е единствения път имащ бъдеще – дедите ни са го доказали.

https://sparotok.blogspot.com/2023/08/blog-post.html

Сирийска порта /Пирамидите на Египет

За да създадат генератор на своята демонична проекция, слънчевите богове трябваше да създадат цялата цивилизация на Египет. Освен това силата на египетската държава е била необходима не само за изграждането на този механизъм, но и за неговата защита и последваща поддръжка.

На свой ред това предполага, че боговете е трябвало да съобщят определена информация за структурата на този генератор на хората, които директно го обслужват. И въпреки че египетските свещеници, които са били този обслужващ персонал, внимателно са пазели своите тайни, това тайно знание все пак е могло да изтече извън техния тесен кръг.

Разбира се, не може да се очаква подробно техническо описание на окултния механизъм на Сет или Ваал нито в надписите по стените на пирамидите, нито в митовете. Мистерията е твърде голяма. Но ако вече имате познания за основите на този дизайн, тогава зад фантастичния сюжет на тези митове можете да намерите скрит смисъл, който отразява, макар и в образна форма, точно описанието на елементите на този генератор.

Това все още е същият дизайн, базиран на триединната система. Да се ​​върнем към древноегипетските митове, но да разгледаме не разрушителния вихър на Сет, а неговия антагонистичен двойник – творческия вихър на Озирис. Отговорът на въпроса за основните елементи на генератора на този вихър ще намерим в мита за неговото възкресение.

Разбира се, никакъв механизъм не може да съживи мъртъв човек. В случая с Озирис обаче говорим за възкресението не на материалното му тяло, а на духовното. Митът казва, че Изида събира останките му и използва превръзки, за да ги обедини в едно цяло, но не казва, че тази мумия, събрана от парчета, е оживяла в човешката си форма. Възкръсналият Озирис става обитател не на материалния свят на хората, а на определено царство на боговете.

Следователно въпросният механизъм превръща човека във вихър на духовно пространство, което всъщност е божествената същност. Именно този вихър се опитва да убие Сет, като запечатва Озирис в ковчег – резонатор. Въпреки това, за разлика от смъртта на човек, духовният вихър може да бъде възстановен чрез ремонт на неговия генератор. Именно такова възстановяване е описано в мита за възкресението на Озирис и, което е най-любопитното, там са изброени и основните елементи на този генератор.

Инициатор на този процес е Гор. Все пак трябва да се отбележи, че за успешен резултат той също се нуждае от тялото на Озирис и определено око на Ваджет. Това са елементите на генератора. Тялото на този механизъм е каменна пирамида, която Озирис, като владетел на Египет, трябваше да издигне.

Кои от египетските пирамиди са били генераторите на Озирис и Сет, все още не е възможно да се уточни. Нека, използвайки примера на пирамидата на Хеопс, разгледаме практическото прилагане на такива генератори в общия им вид.

Човекът, който е построил своята пирамида, става неин създател - Сур, за когото този механизъм осигурява горна камера (така наречената царска камера). Вихърът на прана, възбуден в тази пирамида, благодарение на пирамидалната форма на нейния резонатор, приема формата на торичен сектор и неговият поток е съсредоточен на върха на пирамидата, където именно поради тази причина трябва да се намира Сур.

Тялото на Сур е мумифицирано, което гарантира дълготрайното му съхранение, но това тяло не е мъртво. Египтяните наричали мумиите Саху, което неслучайно е съзвучно с самадхи, тъй като информацията за това състояние на човека е била известна на елита на египтяните и индусите още от времето на общото древно арийско минало.

Както беше обсъдено по-рано, такова състояние е необходимо, за да взаимодейства с потока на вихъра на прана, преминаващ през тялото, и да го трансформира във вихър на духовно пространство. В същото време Sur-sahu генерира съзнанието на така генерираното богоподобно същество.

За постигането на това състояние обаче изобщо не е необходимо да сте толкова напреднал йогин като вече споменатия Хамбо Лама Итигелов, който се превърна в саха с помощта на дългогодишни духовни практики.


Има магически заклинания, които могат да превърнат всеки човек след смъртта му в подобно състояние, и напълно материалистични технологии, които правят възможно мумифицирането на тялото му.

Тази технология не позволи да се запази тялото заедно с всички вътрешни органи. Но те всъщност не бяха необходими. Както вече беше казано, съзнанието за нова същност се генерира не от ума на саху, а от чувствата, съхранени в сърцето му. Ето защо сърцето е единственият орган, който египтяните оставят вътре в мумията.

Според египетските митове примерът за възкресението на Озирис е научил хората на балсамиране и е породил навика да се увиват мумии в бинтове. Очевидно те също са разбрали за магиите, необходими за запазване на връзката между „Ка“, починалия човек, и неговото мумифицирано тяло. И въпреки че колкото по-развит в магическо отношение е бил човек по време на земния си живот, толкова по-мощна е божествената същност, генерирана от пирамидата, за постигане на „вечен“ живот, към който всъщност са се стремили фараоните, са достатъчни обикновени заклинания.

Но само човек и всякакви заклинания не са достатъчни, за да го превърнат в божествена същност. Саху е само част от пирамидата Сура. Основният елемент на тази трансформация е ипостасът на истинския творец, който трябва да бъде поставен в пирамидата до саху и по този начин да бъде свързан с него.

Бог Ра, вероятно, не е създател на цялата вселена и може би дори не е създател на човека в неговото материално въплъщение (но точно като шумерския Ел), но той, използвайки примитивните хора като биологичен материал ( същата, спомената в Библията от глина), създава дъщерна система от слънчеви богове под формата на арийския народ, един от чиито представители е Озирис. Следователно той може да бъде напълно наречен създател на човека или неговия Сур и за да възкреси конкретен човек в божественото пространство, хипостазата на този Създател съответно трябва да бъде поставена на върха на пирамидата до мумифицираното тяло на този човек.

В случая с Озирис, споменат в мита за неговото възкресение, окото на Ваджет (окото на Ра (Хорус)) е тази хипостаза.

Това е окото на Създателя, наречено от масоните великият архитект, и неговата позиция на върха на пирамидата е изобразена в известния им символ.


И в самия този символ няма нищо демонично. Окото за египтяните е символ на сътворението.

Ипостасът на Създателя на човека, заедно със сърцето на човека - създателят на пирамидата, образуват основния елемент на триединната система - сура, която съответно, както в генератора на Ваал, е комбинирана. Това е интелигентността на системата. Тоест съзнанието за ново богоподобно същество, създадено от нея.

Но освен разум, новият субект има нужда и от воля. То от своя страна се генерира от следващия елемент на триединната система, който в случая с Озирис е Хор, който инициира процеса на неговото възкресение.

Смятало се, че египетските фараони са произлезли от този бог. И това не е случайно.

От гледна точка на триединната система Хор е асур, какъвто би трябвало да бъде всеки истински крал, тъй като основното качество на асур е волята, която лежи и в основата на царската власт.

Просто не се привързвайте към Хор като син на Озирис, тъй като египтяните също са познавали древния Хор, който е служил като активен елемент в процеса на създаване на цялата вселена.

В случая с Озирис в пирамидата участва не самият Хор, а неговият ипостас, за който също е предвидено подходящо помещение. Ипостасът Хор-Асура, поставен в подземна камера, служи като активен елемент, който възбужда енергиен вихър от прана в пирамидата (която играе ролята на резонатор в този процес).

И въпреки че този вихър не се споменава в мита за възкресението на Озирис, той е бил известен на египтяните като един от прародителите на Озирис и Сет, богът на вятъра - Шу.

От техническа гледна точка прана вихър се появява в пирамидата поради отражението на тази енергия от границите на нейния масив, поради което се образува обратна връзка, която обхваща активния елемент и по този начин реализира типична верига на проста генератор. Трептенията в тази верига са вихърът, а тялото на пирамидата е нейният резонатор. Благодарение на пирамидалната форма на този резонатор, потокът на вихъра е съсредоточен в горната му част и преминава през разположената там комбинирана хипостаза на Сур.

Както беше обсъдено по-рано, тази комбинация, състояща се от ипостаса на Създателя на човека и човешкото тяло - създателя на пирамидата, е необходимо условие за процеса на трансформация.

Човешкото тяло взаимодейства с енергията на праната, а ипостасът на Твореца – с енергията на едно по-фино – духовно пространство, в резултат на което вихърът на прана, преминаващ през тази комбинация, се трансформира във вихър на духовното пространство и индуцира нова – дъщерна триединна система – в това пространство на боговете. В този случай тази дъщерна система е нова божествена същност, създадена на базата на родителската триединна пирамидална система.

Мощният Вихър на прана, възбуден в тялото на пирамидата, се превръща в енергията и силата на тази божествена същност.

Асура е активен елемент, скрит в подземна камера и вълнуващ този вихър, генерирайки нейната воля.

Сур, поставен на върха му, изпълва този вихър с информация, тоест модулира го с нея и по този начин той става умът на това същество.
Функционално предназначение на елементите на Хеопсовата пирамида

Всичко е точно както е описано в предишната глава за сътворението на дявола,

Въпреки това, за разлика от генератора на Ваал, в случая с Озирис новото същество не се превърна в разрушителен вихър, а в съзидателен, което означава, че в неговата пирамида не са въведени демонични изкривявания.

По-горе беше споменато, че такива изкривявания могат да бъдат въведени чрез терафима, който служи като глава на ипостаза Асура - активният елемент, поставен в подземна камера. Те обаче могат да служат и като сърце на Сур, създателят на пирамидата, разположено в горната камера, а вероятно и като тяло, за което е предназначена така наречената стая на кралицата. Схемата на механизма на триединната система не се ограничава до една опция.

За да се анализира тази верига, е необходимо да се разбере същността на елементите на триединната система и основните принципи на взаимодействие между материалните и духовните енергийни пространства.

Както може би си спомняте, по-рано беше отбелязано, че човешките чувства съответстват на умовете на духовните същности. Тоест под формата на чувства ние възприемаме рационалната логика на боговете.

И това не е някакъв частен случай, а елемент от по-общ модел.

Същото се случва и с човешкия ум, който съответства на волята на духовната същност. А що се отнася до самата човешка воля, тя от своя страна съответства на преките действия или вихъра на духовното пространство.

Това се обяснява с факта, че човекът е дъщерна система на своята душа, а духовното пространство на боговете е родителско по отношение на материалното пространство на човека. Това, така да се каже, субсидиарно подчинение на нашето материално пространство се изразява в това, че основните категории на човешката същност се изместват с едно ниво спрямо подобни категории на духовното пространство.


Този изключително важен принцип във Вселената може да се нарече принцип на изместеното съответствие. Именно той ни позволява да разберем същността на Сур, Асура и Вихър, както и функционалното предназначение на елементите на тялото на мумията, поставени в пирамидата.

Ако се опитате недвусмислено да свържете органите на човешкото тяло, включени в пирамидата, с елементите на нейната триединна система, ще бъдете донякъде разочаровани. Например Сур, в човешката система ще съответства на ума, а в пирамидата - на чувствата.

Това се обяснява с факта, че родителската система на пирамидата и нейната дъщерна система са в различни енергийни пространства. Елементите на тази по същество единна система свързват тези две пространства и, в съответствие с горния принцип, са трансформатори на съответстващи една на друга категории. това е

Sur е трансформаторът на чувствата в разум.

Асура - ум във воля.

Вихрушка – воля в действие.


Ето защо, ако погледнете родителската система на пирамидата, тогава Сур ще бъде елементът от нейния механизъм, свързан с чувствата, докато в дъщерната система (която например е човек), Сур ще бъде умът.

Съответно в египетските пирамиди Сур се реализира с помощта на сърцето на Саху, което, като генератор на чувства, генерира в духовното пространство ума на нова духовна същност, генерирана от пирамидата.

От своя страна главата на човека, която е източникът на неговия ум, генерира волята на тази духовна същност, а ръцете му - неговите реални действия. Само, за разлика от сърцето на саху, поставено на върха на пирамидата, активният елемент, който възбужда вихъра, трябва да се намира в епицентъра на вихъра, тоест в подземната камера на пирамидата, така че мумията на друг човек се използва за прилагането му.

Забележка. Тази мумия изглежда напълно обездвижена. Но в духовното пространство нейните неподвижни ръце сами се превръщат в движения.

Разбира се, това е трудно да си го представим, но това е парадоксът на пристрастната кореспонденция.

Можем директно да наблюдаваме как в нашето физическо пространство ръцете, като транслатори на човешката воля, генерират движения. И това не ни учудва.

По същия начин не трябва да се учудваме, че в духовното пространство ръцете също генерират движения, които не виждаме, само защото финият свят все още не е достъпен за нас.

Въпреки това, някои признаци на това движение могат да бъдат забелязани в нашето пространство.

Въпреки че ръцете на мумията са неподвижни, в механизма на пирамидата те трябва да заемат определено положение в пространството - така наречените мудри, и именно тези мудри можем да видим в мавзолея на Ленин.


Един обикновен човек може лесно да разпознае какво правят ръцете на друг човек от статична снимка и снимка.

Човек, посветен в окултно знание, по същия начин, гледайки ръцете на мумията на Ленин, сгънати в съответствие с определени мудри, разбира, че въпреки че остават в покой, те все пак възбуждат вихър от фина енергия - прана. Лявата ръка, с дланта надолу, извлича енергията на подземния поток от прана, а дясната ръка трансформира този поток във вихър.

В древни времена мумия със сгънати по подобен начин ръце трябва да е била открита в действащи египетски пирамиди.

Така елементите на човешкото тяло се озоваха в пирамидите не в резултат на някакви религиозни предразсъдъци на древните египтяни, а като елементи от окултния механизъм на пирамидата, способен да генерира нова същност на духовното пространство.

Принципът на пристрастната кореспонденция обаче работи и в обратната посока.

Божественият ум съответства на човешките чувства и човешкото сърце, възприемайки тези чувства, може да работи като терафим, приемащ мислите на Бог. Това позволява на пирамидата да генерира не просто духовна същност, а проекция на истински бог.

С други думи, сърцето на Саху, поставено на върха на пирамидата, от една страна, е приемникът на мислите на Бог, а от друга, източникът на съзнанието, генерирано от тази пирамида, нова духовна същност , който по този начин се превръща не просто в някакъв абсолютно независим субект, а именно в проекцията на този бог.

Същото може да се каже и за главата на мумията, разположена в подземна камера. Само тя от своя страна е приемник на Божията воля и нейното препредаване във волята на проекцията на същия бог.

Главата на тази мумия е класически терафим. И този терафим изобщо не трябва да бъде изключително инструмент за създаване на дявола. От техническа гледна точка, това е просто приемник на информация, който служи за комуникация с тази божествена същност, чиято проекция е новата същност на духовното пространство, формирано от този механизъм. И ако този терафим не внася изкривявания, тогава новата същност става творческа, като Озирис, но ако го прави, тогава става разрушителна - демонична, като Сет.

От своя страна, за липсата на изкривявания е необходимо, първо, човекът, чиято глава стана терафим, да принадлежи към същата система от богове като Създателя, чийто ипостас се намира на върха на пирамидата. И второ, този терафим трябва да бъде настроен към божествената същност на същата (в случая слънчева) система. Именно в този случай информацията, получена от терафимите от този бог, без никакво изкривяване, модулира възбудения в пирамидата вихър с положителна, тоест творческа информация. В противен случай божествената информация ще бъде изкривена и същността, генерирана от пирамидата, ще се превърне в демоничен вихър. Точно такова същество беше Сет, в основата на чиято пирамида очевидно имаше тялото на някакъв шумер, внасяйки изкривявания на лунната система в информацията на слънчевия бог.

Настройването на терафимите към съответния бог ставало чрез поставяне на златна плочка в тях с името на тази божествена същност.

https://abvedi.livejournal.com/5752.html

Сирийска порта/демоничен вортекс

Въпреки че това не се споменава в митовете, точно както Апеп се опита да изопачи бога на Слънчевата система, Сет изопачи боговете на лунната система. Само там той беше известен като Сатаната.

Освен това. С тази цел е създадена цялата египетска цивилизация. Относително казано, древен Египет е база близо до вражеска територия, чиято цел е била да постави демоничен вихров генератор, който да я изкриви.

За разлика от митологията на други народи, боговете на Египет не са създали хора. Хората в своето диво състояние са живели преди появата им. Боговете са ги научили само на занаяти и са създали на тяхна основа цивилизацията на Нил като своя база. Този факт обаче, както и самото ниво на тази цивилизация, ни позволява да кажем, че преките учители на древните египтяни не са били самите богове, а представители на по-древна и развита земна цивилизация. Освен това, ако разберем, че създавайки нова цивилизация, те трябваше да преследват определена конкретна цел, става очевидно, че тези, така да се каже, богове всъщност идват от хората от дъщерната система на истински слънчеви богове, които по това време, освобождавайки се от демоничните изкривявания, навлизаше в своя златен век. Оставаше само да се унищожи генераторът на изкривяващия го демоничен вихър, като именно за целта беше необходимо в района на непосредствената му близост да се монтира собствен генератор, подобен, но противопоставящ му се и същевременно време, създавайки съответната материална база под формата на египетска цивилизация.

Трябва да се отбележи, че като наследство от тези изкривявания, хората от системата на слънчевите богове са наследили вътрешното си противопоставяне, изразено в разделянето на тази система на Атлантида и Хиперборея. (Както сега, хората от тази система се делят на руски хора и народи от Западна Европа, а хората на Луната на евреи и араби). Тъй като първичната информация за Атлантида дойде при нас именно от Египет, логично е да се предположи, че източникът й са основателите на тази държава, които съответно идват от Атлантида.

Но също така е невъзможно представителите на тази цивилизация на слънчевите богове да се нарекат обикновени хора. Златният век, в който навлизат Атлантида и Хиперборея, се характеризира преди всичко с прехода на хората към качествено по-високо ниво на развитие.

Озирис е гръцко име. Египтяните го наричат ​​с името Усир, в което е трудно да не разпознаем представител на асурите, добре познати от ведическите митове, произхождащи от Хиперборея. А асурите могат да бъдат наречени полубогове. Това са хора, които имат всички качества на истински владетел и все още не божествени, но вече развити магически способности.

Появявайки се в Египет, Озирис предава на хората, които живеят там, част от знанията на арийската цивилизация и така създава египетската. По-точно, той създава материалната основа на демоничния вихър, като по този начин изпълнява мисията си и в същото време става бог за египтяните.

Но самият този демоничен вихър е възникнал малко по-рано.

Сет, който първоначално е бил асур като Озирис, може дори да се е превърнал в елемент от генератора на демоничния вихър още преди да дойдат в Египет и неговите изкривявания да започнат да влияят върху системата на лунните богове много преди появата на развита египетска цивилизация . Само че силата на този удар в началото не беше голяма.

Плавният характер на спиралата на развитие определя постепенното увеличаване на силата на това изкривяване, което се изразява в постепенното укрепване на силата на Сет. Тази сила се увеличава едновременно с нарастването на мощта на Египет, достигайки своя апогей в онзи исторически момент, когато Сет сякаш убива Озирис и узурпира властта му.

Негативният характер на тези действия обаче, както трябва вече да е ясно, е само блестящо инсценирано представление. Всичко се случи в пълно съответствие със законите на спиралата на развитието, така че не е случайно, че Ра и други висши богове мълчаливо подкрепят тази узурпация. За да унищожи демоничния вихър на лунната система и на свой ред да започне да я изкривява, Сет се нуждаеше от цялата мощ на египетската цивилизация и затова беше необходимо да концентрира цялата власт в своите ръце.

Така Сет стана Сатана.

Завладял властта в Египет, той става толкова силен, че унищожава системата на лунните богове и нейните богове Енлил и Енки, за да се отърват от неговите изкривявания, създават шумерския народ, който поема всички изкривявания на Сет. Именно тези демонични изкривявания бяха отразени в първородния грях на Адам и Ева, а змията, която ги прелъсти, беше Сет.

Това беше апогеят на неговата мощ и в същото време апогеят на цялата система от слънчеви богове, характеризираща се с обединяването им в един бог. И въпреки че информацията за тези събития практически не е достигнала до нас, това са времена, когато дъщерната система на този бог процъфтява в златния век, а хората от Хиперборея и Атлантида, като Озирис и Сет, сами стават богове.

Златният век обаче е ограничен до съответния период от спиралата на развитието и неизбежно свършва. Появата на дъщерната система на лунните богове бележи нова фаза на тази спирала, в която процесите са обърнати. Шумерският народ започна да коригира демоничните изкривявания и Сет, съответно, започва да губи своята сила и мощ.

Ето защо не е случайно, че след известно време именно финикийците от град Библос помагат на съпругата на Озирис да върне тялото му и роден от нея Хор възкресява баща си и лишава Сет от власт . Финикийците са наследници на шумерите и представители на дъщерната система на лунните богове, предназначени да намалят демоничното влияние на Сет.

Въпреки това, дори след поражението си и възкресението на Озирис, Сет не губи силата си веднага, а в хода на дълга борба, превръщайки се в дълго (колкото и странно да звучи) изпитание, което е точно отражение на гладкото протичане на спиралата на развитие.

Минават хилядолетия, преди да се появи нов демоничен вихър от системата на лунните богове, който заменя змията Апофис, някога унищожен от Сет. Шумерският бог Енки ражда Мардук и, така да се каже, самият той се превъплъщава в него. Енлил се превъплъщава като Бел. Тогава тези богове се обединяват в Бел-Мардук, който става Ваал – нова демонична проекция на единствения лунен бог, а финикийците стават негови основни почитатели.

Процесът на възникване на Ваал, отразен в митовете, сам по себе си е доста сложен, освен това можем да го наблюдаваме само през призмата на човешкото възприятие, което силно го е изкривило. Въпреки това, с цялото си объркване, този процес ни позволява да видим поне един момент, който е изключително характерен за всяка демонична вихрушка.

Боговете (и пияните, тоест изкривените) доброволно предават силата си на Мардук, за да ги спаси от демоничния вихър, който в неговия случай е драконът Тиамат. Във всички други подобни случаи тази доброволност трябва да се чете между редовете.

Например Баал, произлизащ директно от Мардук, се смята за узурпатор на властта на Ел, бога-създател. Също като Сет изглежда като узурпатор на властта на Озирис, макар че и в двата случая това узурпиране не се дължи на коварството на тези богове, а на закономерността на спиралата на развитие.

Демоничният вихър трябва да концентрира в себе си силата на цялата си божествена система, тъй като само по този начин може да елиминира генератора на демоничния вихър от противоположния клон на спиралата на развитието, който го изкривява.

Тук трябва да се разбере, че боговете, които воюват помежду си под влиянието на този вихър, не могат да се обединят независимо за съвместна битка. Тази ситуация също ни е много позната и като ясен пример за нея можем да цитираме руските князе преди монголското нашествие и много други примери. В подобни ситуации насилствената диктатура е най-бързият и ефективен начин за обединяване на силите им. Следователно, да речем, в условията на феодална разпокъсаност на древна Рус не може да се отрече известна положителна (в този смисъл) роля на диктатурата на московския цар.

Разбирайки това обаче, не може да се отрече, че подобна диктатура неизбежно ще породи поредната демонична вихрушка, в каквато по отношение на руския народ се превръщат някои от московските царе.

Боговете познават тази механика на диктатурата по-добре от нас, следователно няма съмнение, че като съзнателно и доброволно прехвърлиха своята сила и власт в ръцете на Мардук, те също осъзнаха колко много допринасят за превръщането му в демонична вихрушка на Ваал. Но всъщност това беше тяхната цел. Образно казано, боговете са създали този демоничен вихър със собствените си ръце.

Подобно образно разбиране на ситуацията обаче отразява само външната страна на причините за появата на демона. И колкото и сложна да изглежда философията на тези явления, зад тях трябва да стои реален механизъм, чрез чисто технически средства, възбуждащ демоничния вихър. И ако човек все още не е в състояние да разбере този механизъм, тогава това не се отнася за боговете. Боговете не само „образно казано” създадоха демоничен вихър, но и в най-буквалния смисъл трябваше „със собствените си ръце” да създадат неговия физически генератор, който е тяхна собствена проекция върху системата от богове от противоположния клон на спиралата на развитие и в определени моменти от време концентрирайте цялата си сила в нея. От гледна точка на хуманитарист това ще изглежда като узурпация на властта им от демон.

Самите богове не са способни да се превърнат в такъв демон, тъй като всеки от тях е резултат от дълъг път на развитие, чиято положителна динамика е неразривно свързана с концепцията за добро. Бог, разбира се, може да стане зъл, но само под въздействието на външни демонични изкривявания. Той не е способен да стане източник на тези изкривявания и затова нито един от истинските богове никога няма да се превърне в демонична вихрушка.

Парадоксът на спиралата на развитието обаче се крие във факта, че дори и без собствен демоничен вихър, боговете не могат да се отърват от наложените им демонични изкривявания на други хора. Затова боговете възлагат функцията на злото, въплътено в реалността, на изкуствено създаден механизъм, в който вграждат своите превъплъщения и му предават силите си. Демоничният вихър, възбуден от този механизъм, се превръща в тяхна демонична проекция.

Този вихър е индуциран в пространството на боговете и е същност, равна по своите възможности на самите богове.

Самият механизъм, който го предизвиква, се намира тук на земята и ние, на първо място, трябва да се интересуваме от факта, че това е напълно материален обект, макар и изпълнен с окултен смисъл, който все още е скрит за нас.

Този интерес, наред с други неща, се дължи на очевидното следствие, че такъв важен механизъм изисква силна материално-техническа база. Затова боговете създават държави, чиято сила му осигурява защита, а религията - техническа поддръжка. Разбира се, в дълбоко скрита форма.

Ехо от узурпирането на властта на боговете от този демоничен вихър е съответното узурпиране на властта и религията в тези държави.

За механизма Ваал Сирия стана такава материална база, а алавитската религия е инструкцията за поддръжка.

Базата на Сет беше Египет. Всички гореописани превратности на борбата на този демон с демоничните вихри на системата от лунни богове, увеличаването на неговата сила, свързано с узурпирането на властта на Озирис и последвалото му изчезване, са неразривно свързани със съдбата на египетския цивилизация, което е следствие именно от факта, че тази цивилизация всъщност тя е създадена от боговете като материална основа за генератора на този демоничен вихър.

Неслучайно култът към задгробния живот става най-важният аспект на египетската религия. За да създадат такъв генератор, слънчевите богове донесоха там технологията за трансформиране на човек във вихър от духовно пространство, което египтяните (на които, разбира се, никой не каза истинското му предназначение) официално приеха като рецепта за безсмъртие. Религията на Египет е буквално съсредоточена около възкресението на Озирис, което, както ще бъде обсъдено в следващата глава, се осъществява именно чрез механизма на тази трансформация. Това възкресение направи толкова силно впечатление на египтяните, че те безусловно признаха Озирис за бог и неговото безусловно право да управлява. Сет узурпира това право и истинските слънчеви богове съзнателно му позволиха да направи това, тъй като силата на този демоничен вихър и концентрацията в неговия механизъм на цялата мощ на Египет беше истинската цел на създаването на тази велика цивилизация.

https://abvedi.livejournal.com/5534.html

Сирийска порта/Сет

Демоничният вихър, който изкриви боговете на шумерската система, беше скрит под името на египетския бог Сет. В това си качество той е този, който е известен като Сатана. Може да изглежда странно, но това се показва не толкова от неговия зъл характер (няма ли достатъчно зли богове?), а от легендата за битката на този бог със също толкова зла змия - Апеп, който всеки ден се опитвал да атакува бог на слънцето - Ра.

Сет отблъсква тези опити и защитава Ра.

Тази конфронтация трябва да се разграничава от обикновения конфликт на боговете. Руският Перун например също се бори със змия. Негов противник обаче е бог Велес, чиито периодични трансформации в змия говорят само за неговите изкривявания от демоничния вихър на Ваал, а не изобщо, че той самият е такъв.

Сет не се бори с изкривен бог, а по-скоро със самия демоничен вихър, който се опитва да изкриви бог Ра.

Сет се бие с Апофис

В този сюжет човек може лично да наблюдава основния елемент от механизма на спиралата на развитието, който насърчава боговете, разположени на противоположните му клонове, да се изкривяват един друг.

Самите тези богове обаче не се изправят един срещу друг в открита борба. Следователно в ранните и следователно най-надеждни митове Ра не участва в битката със змията, тъй като лесно се поддава на неговата хипноза, което всъщност е изкривяване. Все пак има кой да го защити. В проекцията си върху противоположния клон на спиралата на развитието, боговете се отразяват под формата на демоничен вихър, който, от една страна, се опитва да изкриви бога на противоположната система, а от друга, защитава своя бог от същото изкривяване от противника. В резултат на това антагонизмът на боговете от противоположните клонове на спиралата на развитието се изразява под формата на борба между две демонични вихри.

Фактът, че змията Апеп е точно такъв вихър, е съвсем очевиден. Змията е само нейна символична интерпретация.

От своя страна, от факта, че Сет е единственият, който не се поддава на неговата хипноза, следва, че самият той е същият като Апеп, демоничен вихър. Следователно не е изненадващо, че египтяните с течение на времето започнаха да ги идентифицират. Единствената разлика е, че изкривяването му е насочено в обратна посока.

За потвърждение на идеята, че тези демонични вихрушки служат именно за проекция на един бог, съответстващата им система, върху противоположния, трябва да се обърне внимание на следния факт, известен от митологията.

Въпреки че Сет се смята за бог, той няма реална власт в самия Египет. Неговите владения се простират само до съседните страни, тоест народите от лунната система, които са семитите, съседни на египтяните. Докато в Египет управлява брат му Озирис. Това разпределение на силата и съответно самата тази сила, тези двама богове получиха като наследство от единствения бог на Слънчевата система - Ра и по този начин:

– Озирис може да се разглежда именно като доброкачествена проекция на Ра върху хората от Слънчевата система,

- докато Сет, съответно, представлява злокачествена проекция върху хората на Луната.

Сет беше самото въплъщение на злото за египтяните и това наистина не може да му бъде отнето. В същото време обаче трябва да се обърне внимание на факта, че това не е навредило на самите египтяни. Неговата зла същност се изразява само в убийството на любимия на египтяните Озирис и узурпирането на властта му, което обаче, както ще стане ясно от по-нататък, е било необходимо именно за упражняване на демонично влияние върху лунната система на богове.

Апеп, който се противопоставя на Сет и в този смисъл е негов антагонист, е съответно обратната демонична проекция на лунния бог върху слънчевия.

Всъщност това е единственият начин да се обясни маниакалната упоритост, с която той се опитва да атакува Ра всеки ден.

Така Сет и Апеп представляват противоположни проекции на боговете на слънчевия и лунния клон на спиралата на развитието, проявяващи се под формата на демонични вихри.


Фактът, че Сет е именно вихър на духовното пространство, се потвърждава между другото от факта, че неговият брат Озирис е същият вихър.

Според митовете този бог донесъл знания на египтяните, които били в примитивно състояние, което всъщност създало тяхната велика цивилизация. С други думи, той беше носител на информация, която отговаря точно на функцията на модулиран вихър. За много народи свещените змии са изпълнявали подобна функция, а змията, както вече беше споменато няколко пъти, е символична интерпретация на вихъра.

Фактът, че Озирис е вихрушка, се потвърждава и от начина, по който Сет успя да го убие.

Според египетския мит, след като измерва размерите на Озирис, Сет прави ковчег въз основа на тях и кани гостите, дошли на празника, който организира, да го пробват. Който го хареса ще може да го получи като подарък. Когато Озирис е в този ковчег, Сет го запечатва и го изплува в морето.

Защо, може да се запита някой, Сет трябваше да примами Озирис в саркофага, ако тази затворена кутия не беше най-доброто оръжие, способно да го унищожи? Въпреки че очевидно има по-прости начини за убиване на човек, затворената кутия е резонатор, представляващ непреодолим капан специално за вихъра. Той не може да излезе от резонатора и при липса на захранване с енергия неизбежно изчезва.

Забележка. То не умира, то просто избледнява. Как електрическите трептения затихват в резонансна верига. Експоненциално. И следователно, дори след определен период от време, той може успешно да бъде съживен.

Озирис е именно такъв вихър. Следователно не е изненадващо, че Сет, бидейки негов брат, имащ идентичен произход и същевременно негов постоянен антагонист, също е вихрушка. Само, за разлика от Озирис, не творчески, а разрушителен.

Озирис проектира творческа информация от слънчевия бог към хората от собствената си система, докато Сет изкривява хората от лунната система с демонична информация.

Но Сет не само изопачава семитските народи.

Фактът, че той уверено прогонва змията Апеп от Ра, показва, че действието се развива в онази част от спиралата на развитие, когато системата от слънчеви богове, въпреки че може успешно да устои на демонични изкривявания, но техният генератор все още не е унищожен. Елиминирането на този генератор и на свой ред реципрочното изкривяване на боговете на лунната система беше основната цел на Сет.

https://abvedi.livejournal.com/5294.html

Сирийска порта /Люлка на боговете

Конфронтацията между Русия и Запада стана толкова обичайна, че всеки анализ на причините за нея по същество се свежда до мисълта: какво има да се говори, винаги е било така.

Анализът на конфликта между евреи и араби завършва по същия начин.

И в двата случая народите са етнически сходни и въпреки това противоречията между тях са заложени почти от люлката. Сякаш това са напълно различни, първоначално антагонистични системи.

Но между европейците и семитите, напротив, на пръв поглед няма непреодолими противоречия. И Русия, и Западът лесно установяват отношения както с евреите, така и с арабите. Липсата на видими противоречия често поражда мнението, че, да речем, арабите са по-близки до руснаците, отколкото някои германци. На свой ред германците мислят по подобен начин.

Но след това тези араби идват от Близкия изток в Европа, в количества, достатъчни да възпроизведат своята система там, и тогава идва разбирането колко далеч е тяхната система от европейската. Идеята за мултикултурно общество не работи и само напълно заблуден от толерантността мозък не може да забележи нелечимите проблеми на такова общество.

Проблемите произтичат от факта, че въпросните народи всъщност принадлежат към две коренно различни системи. Но границата между тези системи не минава по линията „лъжица” – „разлагащ се запад”. И то не по линията на арабо-израелския конфликт, а перпендикулярно на тях: между наследниците на шумерите – семитите и потомците на арийците – европейците.

Именно тези системи са в постоянна конфронтация и ние не забелязваме това само защото тази борба не е открита по природа, а се случва чрез взаимни изкривявания. И именно тези изкривявания пораждат онези очевидни конфликти в самите системи, които ние съответно вече не можем да игнорираме.

Тези изкривявания не само пораждат противоречия между Русия и Запада, но са и причина за конфликта между Русия и Украйна и постоянната конфронтация между руското ръководство и народа. И във всички случаи и двете са изкривени. Не само, че руското правителство е затънало в корупция, но и робската толерантност на хората не им позволява да имат достойна власт.

И е невъзможно да не се отбележи вечното участие на евреите в разпалването на тези противоречия.

Европейските народи обаче не изостават много от евреите и тяхната роля в продължаващите близкоизточни конфликти също е трудно да се надценява. Ето как двете системи се изкривяват взаимно.

Човек може да си помисли, че причината за тези взаимни изкривявания е човешката алчност или нечий злонамерен характер, но това не е така. Това са само форми на проявление на изкривявания.

А не в злите човешки машинации, които от своя страна са само инструмент за изкривяване.

Хората като цяло не са способни смислено и целенасочено да се изкривяват един друг, тъй като ние дори не осъзнаваме собствените си изкривявания.

Истинската причина е извън компетентността на хората, тъй като разделението на системи не е настъпило на земята, а в света на боговете. Народите на земята са дъщерни системи на тези божествени системи.

Арийската система е дъщерна система на слънчевите богове.

И шумерски – лунен.

И преди всичко тези богове се изкривяват един друг.

Истинската причина за тези взаимни изкривявания е действието на основния за Вселената механизъм на спиралата на развитието. Разглежданите системи са разположени на противоположни клонове на тази двойна спирала, поради което техният обмен на изкривявания има колебателен характер, а посоката на потока от изкривявания периодично се променя в съответствие с фазата на тази спирала. Когато една от системите се отърве от изкривяванията, другата е принудена да ги приеме и след това обратното.

Следващото освобождаване на една от системите от изкривявания се характеризира с премахването на вътрешните й конфликти и нейните богове се обединяват в един бог. Но в същото време проекцията на този единствен бог върху системата на противоположния клон на спиралата се превръща в демоничен вихър, целящ да го изкриви и да предизвика конфликти сега между неговите богове. Войната на тези богове започва и системата им се разпада.

Въпреки апокалиптичния характер на събитията около войната на боговете обаче, това не е краят на света. Хората излизат на сцената. Изключително изкривените богове ги създават като своя дъщерна система, способна да ги лекува, за което им прехвърлят своите изкривявания. Демоничният вихър, изкривяващ боговете, започва да влияе напълно върху новопоявилите се хора, чийто морален характер в резултат на това не може да се нарече по друг начин освен варварски. Необходими са хилядолетия, преди този народ сам да се отърве от изкривяванията и да освободи от тях боговете, които са го създали.

Бонусът от тази борба е, че хората, в процеса на борба със собствените си изкривявания, сами получават възможността да станат богове. Спиралата на развитие засяга и нас.

Въпреки това, преди да настъпи пълно избавление от изкривяванията, боговете, които вече са се възстановили частично от тях, трябва да унищожат генератора на демоничния вихър, който ги изкривява.

И тук възниква едно неразрешимо на пръв поглед противоречие. Как боговете, вече почти излекувани, тоест практически безпогрешни, могат изобщо да унищожат нещо? Освен това този генератор се намира в света на хората, някои от които под негово влияние се стремят да го защитят. Много от тези пазачи ще умрат. И това е абсолютно зло.

Не бива обаче да се обвиняват боговете. Генераторът на демоничния вихър, който ги изкривява, се унищожава не от самите тях, а от тяхната демонична проекция върху противоположната система. Под въздействието на този всеунищожаващ демоничен вихър, боговете от противоположната система започват да се карат помежду си, отслабват и са принудени да унищожат собствения си генератор на демоничния вихър. И сега тези богове ще трябва да преминат през процеса на освобождаване от изкривяванията.

Това са люлките, които имат боговете.

Това не означава, че Библията е измамна, но трябва да се разбира в светлината на времето. В началото на времето, което тя описва, семитите не са имали нито един бог. Старият завет идва от вярванията на древен Шумер, чиито богове са били доста многобройни. Имаше цяла система от лунни богове, които под влиянието на изкривяванията, които ги погълнаха, враждуваха помежду си. Конфронтацията доведе до разпадането на тяхната система и нейните два фрагмента - Енлил и Енки, погълнали нейните изкривявания, образуваха вторична система от лунни богове, в която Енлил стана Сур, а Енки Асур. Тази система роди хората като своя дъщерна система.

Библията, разбира се, не говори за това, тъй като нейната основна концепция е единството на Бога и предлага само съкратена версия на историята на шумерските богове. Самият факт на това намаление обаче е ясно видим в друг библейски момент.

Голямо внимание в Стария завет се обръща на изкривяванията на хората. Поради тези демонични изкривявания Адам и Ева бяха изгонени от рая, Каин уби Авел и списъкът продължава.

Четейки Стария завет, като цяло, не можете да не се запитате: защо евреите толкова внимателно са съхранявали доказателства за доста подлото поведение на техните предци? Да се ​​даде още една причина за негативно отношение към тях? Библията мълчи за това.

Всъщност Библията е книга не за хората, а за техния Бог, което означава, че всички изкривявания принадлежат на него. Създавайки хората, Енли и Енки им предават своите изкривявания. Изкусителната змия, която изкриви Адам и Ева, беше същата демонична вихрушка, която изкриви цялата лунна система на боговете. И започвайки с Адам, Библията описва не само лошото поведение на хората, но и процеса на коригиране на тези изкривявания.

Хората всъщност са създадени от боговете именно с цел, в процеса на един сложен, макар и доста интересен живот, да коригират своите изкривявания. В резултат на лишения и страдания, египетско робство, понесено от евреите, хората излекуваха тези изкривявания и едва след това тези, които ги създадоха, Енлил и Енки, се обединиха в един бог - Яхве, и евреите получиха своята обетована земя.

Ето как трябва да се разбира Библията.

Ханаанските митове също трябва да бъдат разбрани.

Ел, който се появява в тях като бог-създател, е резултат от сливането на Енлил с Енки в един организъм. Или по-скоро в триединна система. Енлил е Сурът на тази система, а Енки нейният Асур. И докато демоничният вихър ги изкриви, тази система остана разделена.

Точно както атомът е разделен, докато енергията на неговите електрони (Asurov) спрямо ядрото (Sura) надвишава прага на йонизация. В този случай тази енергия е изкривяване. Ако това изкривяване се намали, тогава ядрото и електроните се комбинират в един атом.

Ел е именно такъв единен атом в божествената система на шумерите.

В митовете за Ханаан той е представен като слаб, грохнал старец, който се крие в собствения си дворец от собствената си дъщеря. Което всъщност не е изненадващо. Процесът на излекуване от изкривявания все още не е завършен.

Той обаче не е старец, а по-скоро бебе, което още не е набрало истинската си сила. И преди този един бог напълно да се отърве от изкривяванията, той трябваше физически да унищожи генератора, който го изкриви, демоничния вихър.

https://abvedi.livejournal.com/5078.html