.gif)
Мрежата „Правда“ се очертава като ключов инструмент в арсенала за влияние на Кремъл, представлявайки основен канал за изграждане на информационна екосистема в множество държави. Българските граждани пък са таргетирани от руската пропаганда 12 пъти над средното за западноевропейците.
Това показват резултатите от анализ на експерти от Центъра за информация, демокрация и гражданство към Американския университет в България и Sensika Tehcnologies. Изследването обхваща 643 601 публикации в 45 държави в рамките на тримесечен период – от декември 2024 до март 2025 г.
Докладът показва, че основна цел на руската мрежа е Молдова, която е облъчвана над 56 пъти повече от средното за Западна Европа. Следват гражданите на Латвия, Естония, Сърбия, Армения, Литва и Грузия.
Анализът разкрива високо концентриран модел на руски информационни операции, провеждани чрез мрежата „Правда“. Налице е стратегическо приоритизиране на държави от бившия Съветски съюз и Балканите – региони, които представляват само малка част от общото население, но са обект на 52,0% от всички публикации. Интензивността на публикациите на глава от населението е до 56 пъти по-висока в най-силно засегнатите страни в сравнение със западните демокрации.
Тези модели сочат към координирани и високонапреднали усилия за формиране на информационна среда в региони, които имат стратегическа геополитическа стойност за Кремъл. Това поражда потенциални рискове за демократичните процеси, социалното единство и регионалната стабилност, сочат заключенията от анализа на Георги А. Ангелов и д-р Джейкъб Удо-Удо.
Информационната война се е развила значително в съвременното общество и се е превърнала в все по-усъвършенстван механизъм за прокарване на геополитически интереси. Стратегическото използване на координирани кампании за дезинформация представлява сериозно предизвикателство за сигурността на демокрациите по целия свят, посочват изследователите.
Развитие на мрежата „Правда“
Мрежата „Правда“ представлява една от най-усъвършенстваните и широкомащабни операции за дезинформация, провеждани от Русия в последните години. От своето скромно начало като агрегатор на новини, тя се е развила в глобална платформа за информационно влияние.
Основни характеристики на екосистемата „Правда“
Според изследователите сред основните характеристики са автоматизираното разпространение на съдържание. Сайтовете изглеждат изцяло автоматизирани, като препубликуват съдържание от руски новинарски източници, социални мрежи и канали в Telegram, без собствено журналистическо отразяване.
Има и многоезично таргетиране – съдържанието се превежда систематично, за да проникне в неруски информационни среди и да заобиколи санкции.
Наблюдава се и географско разширяване. Първоначалният фокус върху Украйна и Русия е разширен до над 83 държави и региона по света, с особена концентрация в бившите съветски републики, Балканите, както и френскоговорещи африкански страни в Сахелския регион.
Има и техническа усъвършенстваност. Операцията използва унифицирани системи за управление на съдържание и API-та в стотици домейни, демонстрирайки координирана техническа инфраструктура, въпреки привидното разнообразие от „локални“ медии.
Съществуват и връзки с руското правителство. Форензичен анализ на DFRLab свързва операцията с TigerWeb – IT компания със седалище в Крим, с документирани връзки с властите на окупацията и вероятни връзки с вътрешния кръг около Путин, включително с бизнеси, свързани с олигарха Аркадий Ротенберг.
Картината в България
Изключителната концентрация на информационни операции на мрежата „Правда“ в бившите съветски държави и балканските нации силно подсказва съзнателна стратегическа приоритизация, а не произволно разпределение или модели, водени от пазарна логика. Анализът установява, че 52,0% от цялата активност е насочена към тези два региона – показател за значително насочване на ресурси към конкретни геополитически театри.
От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.
Повечето от 10-те най-силно таргетирани държави изпитват затруднения в демократичното управление:
- „Непълноценни демокрации“ (според Индекса на демокрацията на Economist Intelligence Unit за 2024 г.): Латвия, Литва, Словакия, България, Сърбия, Молдова;
- „Хибридни режими“: Армения, Грузия.
Какви са стратегическите цели на тази дезинформация?
Според изследователите стратегическите цели на дезинформацията са няколко:
- Консолидация на регионално влияние: Концентрираните информационни операции в постсъветските държави може да целят запазване или разширяване на геополитическото влияние в т.нар. „близка чужбина“.
- Ефективност на ресурсите: Фокусираният подход към държави с по-малко население (като балтийските страни и Молдова) позволява по-голямо въздействие – всяка публикация достига по-голям процент от населението.
- Ефекти на регионално усилване: Слоестата концентрация в географски близки държави създава възможност за трансгранично усилване на наративите, които се засилват взаимно в различни информационни среди.
- Стратегическо търпение: Последователната, високообемна кампания в продължение на три месеца показва планирана и устойчива активност, а не спонтанни или реактивни действия.
Оперативната оценка гласи, че тези руски действия могат да доведат до подкопаване на демократичната устойчивост, а фокусът върху страни членки или кандидати за НАТО и ЕС може да цели отслабване на тези съюзи или забавяне на процесите на интеграция.
Информационните операции може да са насочени към отвличане на вниманието и ресурсите на правителствата, отклонявайки ги от други приоритети.
ФрогНюз
https://www.youtube.com/watch?v=CduOn_MaAR0
Три кремълски копейки, колаж: Faktor.bg
Да се клати държавата и ако може да се саботира приемането ни в еврозоната - това е цел на руската политика в България и тя е възприета от трите партии като собствена програма
Вотовете на недоверие създават фундамента за обединението преди бъдещите предсрочни избори
Димитър Попов
Втори вот на недоверие само за първите 3 месеца от съществуването на едно правителство подсказва, че още тази година можем да станем свидетели на рекорд в това отношение. Както изглежда Възраждане, Меч, Величие смятат да искат вотове през месец, което означава поне три вота до юни. Защо го правят, след като и те признават, че тези вотове са обречени? Трите партии имат само 56 депутати и никаква подкрепа от останалите в опозицията. Освен това е смешно да се очаква, че правителство на 2 месеца ще се справи с корупцията изобщо. Необичайно е, че темите на вотовете са без значение и се измислят заради протокола, колкото да оправдаят внасянето им в парламентарната зала.
Тясното взаимодействие между Възраждане, Величие и МЕЧ също е необичайно, защото техните
лидери не могат да се гледат
помежду си. Какво говори Костадинов за Ивелин Михайлов например: „прокуратурата трябва незабавно да арестува лидера на групировката Величие, защото кандидат-депутатските им листи гъмжат от бивши сводници, наркопласьори, лихвари, продавачи на крадени стоки и обикновени криминални типове.“ От своя страна Ивелин Михайлов отговаря: Партия Възраждане е пълна с безскрупулни лъжци.
За Радостин Василев и неговата партия Костадинов дава съвсем кратка оценка: Партията МЕЧ е Тик-Ток партия, казва той.
Радостин Василев отговаря на Костадин Костадинов: „До „Възраждане“ въобще не се доближаваме, не саботираме работата на парламента, не използваме процедурни хватки, за да го бавим. Това са глупости, тези хора се подиграват с търпението на българските граждани.“
И все пак тяхното взаимодействие е факт и се задълбочава. Непосредствената причина е желанието да се клати държавата и ако може да се саботира приемането ни в еврозоната. Това е цел на руската политика в България и тя е възприета от трите партии като собствена политическа програма. Взаимодействието им определено издава общия им генезис, общата им електорална база, както и единния координационен център над тях. Дали този координационен център, от който идват нарежданията за общи действия е в руското посолство или в президентството, няма голямо значение. По-важното е, че въпреки различията си, трите партии не оспорват тези нареждания и можем само да гадаем дали тяхното подчинение е подплатено финансово, или става дума за внезапна и импулсивна любов у тримата лидери към Путин, респективно към Румен Радев.
Иначе целта да се саботира членството в еврозоната е нереалистична, защото България ще бъде приета в началото на 2026 година. В Европа решението е взето, а това правителство има подкрепа от ППДБ и двете ДПС-та по въпроса, така че то ще осигури стабилността до нашето приемане. Вотовете няма да променят нищо.
Координационния център над трите партии обаче има и по-далечна цел от тази просто да клати правителството. Русия се опитва да създаде
обединена проруска опозиция
на базата на тези вотове, като така преформатира и цялото политическо пространство у нас. Възраждане, МЕЧ и Величие заедно имат 21% от гласовете на последните избори. Тяхното взаимодействие сега създава общи теми, доближава техните електорати идеологически, а също изглажда силните противоречия между техните лидери. В бъдеще трите партии може да се окажат коалиция, с общо лидерство и с обща предизборна програма.
Условията за такава метаморфоза са много добри и у нас, и в Европа. В България политическото пространство е нестабилно. То е доминирано от ГЕРБ, БСП и ИТН - една нестандартна управленска коалиция, която без подкрепата на ДПС на Доган или ДПС на Пеевски на практика не може да съществува. Това прави от двете ДПС-та и ППДБ хем опозиция, хем подкрепящи управлението, и ги праща в някаква мъглява политическа зона, в която тоновете са само сиви. В тази зона единственото ясно послание е европейската ориентация и тъй като правителството на Росен Желязков е много категорично в своята политика, на практика то няма опозиция от тези партии.
Ако сега Възраждане, МЕЧ и Величие образуват
общ проруски блок в парламента,
те може да се окажат единствената голяма опозиционна сила и партия с възможности да атакува второто, а защо не и първото място на следващите парламентарни избори. Проведено през март социологическо проучване на Маркет линкс показва, че доверието към Путин у нас е 29%, а по-късни изследвания на европейски социологически агенции, проведени във всички страни членки на ЕС показаха 37% доверие на българите към Путин. Това е най-високото одобрение в целия ЕС и е солиден потенциал за разрастване на партии като Възраждане, МЕЧ и Величие.
Освен това следващите избори чукат на вратата. След приемането ни в еврозоната ГЕРБ е много възможно да преосмислят своето участие в едно правителство с БСП и ИТН, а ППДБ отсега заявяват готовност да искат вотове на недоверие още в средата на тази година. ДПС на Доган без друго е колеблив партньор и вероятно ще се отметне при първия сериозен трус в коалицията, а Пеевски е заявил отдавна, че иска предсрочни избори. Това със сигурност увеличава апетита на координационния център зад Възраждане, МЕЧ и Величие да бърза с вотовете, защото те са подготовката за общото участие на трите партии в избори догодина.
Външната среда в Европа също е много благоприятна за партии, които се обявяват за патриотични и близки до Путин, а отскоро и до неговия приятел Тръмп. В големите европейски държави тези партии са във възход и посягат към властта. В Германия новата коалиция на Мерц със социалдемократите не се приема еднозначно и социологическите проучвания показват, че ако има избори сега, там ще победи Алтернатива за Германия. Във Франция възходът на дясната партия на льо Пен вече е несъмнен и тя според проучванията е първа политическа сила. Същата е картината в Холандия, където на последните избори победи Партията на свободата на Вилдерс; в Италия на власт е крайно дясна партия на Джорджа Мелони; а в Румъния Калин Джорджеску, наричан кандидат на Кремъл, за малко не победи на президентските избори.
Тази картина на европейското политическо пространство е силно благоприятна за партии като Възраждане и очевидно руските съветници, от президентството бързат да оформят нова структура на политическото пространство и у нас.
Възходът на партии като Възраждане, МЕЧ и Величие не е безобиден и никак не бива да се неглижира. Властта има инструменти да влияе върху такъв възход и би трябвало да ги използва докато е време за да спрат руските хибридни атаки, които стават все по-мащабни и все по-нагли тъкмо защото не срещат никаква съпротива.
Вместо източник за обективно познание и просвета платформата служи за манипулативно представяне на информация, заблуда и промиване мозъците на младото поколeние
Българската Уикипедия е превърната в удобен пропаганден инструмент на руската хибридна война у нас, наръчник за прокарване на кремълски интереси чрез деформирано, манипулативно и неточно представяне на факти, събития и личности. В това може да се убеди всеки непредубеден човек, но особено опасна е тази територия за хора, които искат да търсят знания и просвета, а в Укипедия попадат на откровено промиване на мозъци.
Най-скандалните текстове
са свързани с оспорване на териториалната цялост на Украйна, представяне на диктатори и терористи като герои, пълно припокриване с руските трактовки за исторически и текущи събития, отстояване на московските лъжи и гледни точки.
Ето няколко примера:
1. „Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин е грузински революционер и съветски политик, генералисимус. Избран през 1922 година за генерален секретар на Руската комунистическа партия (болшевики), през следващите години той се налага като едноличен диктатор начело на тоталитарния социалистически режим в Съветския съюз. От 1941 година до смъртта си е и председател на Съвета на министрите на СССР.“
2. „Владимир Владимирович Путин е руски държавник и политически деец. Настоящ президент на Руската федерация, председател на Държавния съвет на Руската федерация и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен съветник на Руската федерация, I клас (1997). Доктор по икономически науки (1997).“
3. „Руското нападение над Украйна от 24 февруари се води в Украйна, включително територии, контролирани от руски и проруски сили от началото на Руско-украинската война, като Крим или Донецк. Кампанията засяга и някои места в западна Русия, Полша и Молдова“.
Скандалното е, че в случая не става въпрос за руската Уикипедия, нито за български книги, издадени през периода 1944-1989 година. Става дума за българската част от настоящата Световна Енциклопедия, наречена Уикипедия, замислена и създадена в САЩ, разположена и платена на американски сървъри и с американско информационно обслужване и поддръжка.
Но ето какво пише по тези три теми в англоезичната оригинална част на Уикипедия:
1. „Първоначално Сталин управлява като част от колективно ръководство, но консолидира властта си, за да стане диктатор през 30-те години на миналия век. Сталин кодифицира своята интерпретация на марксизма като марксизъм-ленинизъм, докато установената от него тоталитарна политическа система е известна като сталинизъм.
Режимът му е широко осъждан за допускането на масови репресии и изкуствено предизвикан глад, довели до страданията и смъртта на милиони съветски граждани.“
Например статия от разследващия журналист Христо Христов с епохални за България събития също не е включена в текста за Сталин в Уикипедия:
„На 5 септември 1944 г. СССР под командването на Сталин обявява война на България и я окупира.
Актът на обявяване на война на България обаче е важен за Сталин, тъй като с него той слага ръка върху територията на България.“
2. „Владимир Владимирович Путин е руски политик и бивш офицер от разузнаването, който е президент на Русия от 2012 г., след като е бил преди това на същата длъжност от 2000 до 2008 г. Путин също е бил министър-председател на Русия от 1999 до 2000 г. и отново от 2008 до 2012 г. Той е най-дълго управлявалият руски президент от независимостта на Русия от Съветския съюз.
Путин е работил като офицер от външното разузнаване на КГБ в продължение на 16 години, достигайки до чин подполковник. …
По време на бунта на паравоенната групировка Вагнер през 2023 г.
Путин прави обръщение към руския народ относно похода на частната военна компания „Wagner Group“ на Евгений Пригожин на 24 юни 2023 г.
На 23 юни 2023 г. групата Вагнер, руска паравоенна организация, се разбунтува срещу правителството на Русия. Бунтът възниква на фона на ескалиращото напрежение между руското министерство на отбраната и Евгений Пригожин, лидерът на Вагнер.
Силите на Пригожин овладяват Ростов на Дон и щаба на Южния военен окръг и напредват към Москва в бронирана колона. След преговори с беларуския президент Александър Лукашенко Пригожин се съгласява да се оттегли и късно на 24 юни започва да се изтегля от Ростов на Дон.
На 23 август 2023 г., точно два месеца след бунта, Пригожин е убит заедно с още девет души, когато бизнес самолет се разби в Тверска област, северно от Москва. Западното разузнаване съобщи, че катастрофата вероятно е била причинена от експлозия на борда и има широко подозрение, че е замесена руската държава.“
3. „Украйна е държава в Източна Европа с 44,32 милиона жители и столица Киев.“
За територията на Украйна в Западните Уикипедии никъде не се правят уговорки за териториалната ѝ цялост, нито кой къде администрира. Има международно признати граници на държавите и точка, други свободни съчинения не са валидни.
А пропуснатите текстове в Българската част на Уикипедия са без шанс да бъдат добавени в българоезичната част, поради
наложена цензура,
която е упражнявана от група администратори, които единствени имат първата и последната дума за контрола над съдържанието. Статията за Сталин дори е защитена като публикация от първостепенна важност, без право изобщо да се влиза за промени, като право да редактират има само затвореният кръг български администратори.
Те налагат тоталната цензура, под формата на борба с „вандализма“, на борбата със „спам“, срещу техническите неточности при поставянето на линкове за препратки при цитиране, както и на борбата за „енциклопедичност на съдържанието“.
Всичко това би прозвучало съвсем правилно и логично, ако не бяха драстичните нарушения и злоупотреби, споменати в началото на статията.
Родните комунисти, описани в българската Уикипедия, няма с какво да ги сравним, освен да ги съпоставим с точките в приетия от българския Парламент през 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
Народното събрание гласува на 26 април 2000 година
ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ 1944-1989г. ЗА ПРЕСТЪПЕН.
Законът е обнародван в Държавен вестник, бр.37 на 5 Май 2000г.
Член трети от този закон гласи:
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Законът надлежно присъства даже и в Уикипедия, където се и нарушава. Разбира се, в същата статия не е пропуснат и гласът на руския агент за влияние „Гоце“ от комунистическите тайни служби - Георги Седефчов Първанов, президентствал 10 години в България, според когото законът реабилитира фашизма.
Законът няма правни последствия и за това е брутално потъпкван, включително и на електронните страници в българската Уикипедия.
Така например Цола Драгойчева е представена като първата жена-министър председател на България, носителка на редица награди, на нейно име през 2016 година е кръстен централният площад в Бяла Слатина, в
нарушение на Закона за обявяването на комунистическия режим в България за престъпен
И нито дума няма в Уикипедия, че Цола Драгойчева е сред организаторите и атентаторите на храма „Света Неделя“ на 16 април 1925 година. Осъдена е на смърт за това. Вместо и за престъпленията ѝ в периода 1944-1989 г. да е дамгосана и с етикета „национален предател“ за предлагането на България за 16-та република на СССР, наред с Тодор Живков, тя е наречена само: „привърженик на идеята“. Не, Цола Драгойчева предлага да се учи руски сто процента от всички, докато България по естествен път стане 16-та република на СССР. Тези нейни излияния са богато документирани в досиетата на Държавна сигурност, но непреработеното комунистическо минало доведе до пълна рекомунизация, по-позорна от нелепата съпротива на комунистите от 1990 година.
Друг висш комунистически главорез със статия в Уикипедия е Мирчо Спасов. Текстът за него започва с постовете и чиновете му: „български офицер от Народната милиция и Държавна сигурност (генерал-полковник) и политик от Българската комунистическа партия (БКП)“. И завършва със званията му и наградите му. Макар с едно изречение да пише, че след 1990 г. са отнети, макар да пише за процеса, в който е съден за организирането на лагерите на смъртта, в цялата статия не се споменават думите комунистическа диктатура, съветски и комунистически терор, репресии, изтезания и убийства. Човек би останал с впечатление, че Мирчо Спасов е нещастна жертва на заговор, клюки и дребни крамоли. Квалификациите за вкараните от Мирчо Спасов в затвора са взети от квалификациите на ДС: „хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи“. Зверските репресии срещу тях в Уикипедия днес са наречени „кампания“. Някогашните руски думи: „активни и остри мероприятия“ са заменени с „кампании“. Даже за руската агресия в Украйна са лепнали в българската Уикипедия думата „кампания“.
Статиите в българската Уикипедия се отличават с
ендемична, неспасяема русофилия
Единсвеното съответствие с някаква „енциклопедична стойност“ може да бъде само за Большая Советская Энциклопедия. Дори малкото споменати факти се явяват като изключения, които потвърждават правилото. За редица истински български герои няма дума написана. В множество случаи в българоезичната част се пише на руски и това не смущава никого. И не, доброволци няма как да са писали такива статии, терминологията е строго прецедена пост-комунистическа хибридна терминология, в съответствие с пост-новоговора на днешните руски служби.
Третата статия от българската Уикипедия за български висш комунистически функционер е за Георги Димитров – като от учебник по история на БКП. Тя дори завършва с наградите му, които никой не е отнел, и кръстените на него улици, площади, градове и села, които никой не е прекръстил, паметниците му, които никой не е съборил, защото стоят за отравяне с тероризъм и национално предателство и не само на днешното младо поколение, но и на бъдещите. Резултатите са налице. Дори за масовите протести срещу мавзолея, в който бе изложена до падането на комунизма мумията му, дума не дават да се добави българските администратори на Уикипедия, с тролската опорка, че за това пише някъде другаде.
Текстове в Уикипедия прокламират на нов глас старите комунистически дитирамби, без никакви уговорки.
Причината, да съществуват тези нарушения, се крие в българските администратори на Уикипедия, консолидирани в група съмишленици, които не просто гласуват единодушно и нищо, различно от мнението им не може да бъде добавено към или премахнато от съществуващите текстове в статиите на българската част на Уикипедия. Но тази тотална цензура вече е внедрена в компютърната програма на българската част на Световната енциклопедия. В компютърния код са вкарани за блокиране имена на хора, имейли, IP-адреси, линкове към източници, думи и цели фрази, под претекст за най-добри намерения. Цели статии са вкарани в проект за пълна забрана за редакции, освен от затворения кръг избрани администратори. Мерките като цяло са одобрени от централното управление на Уикипедия, но много от механизмите за прецизен контрол над администраторите липсват за контрола на българоезичната част на Уикипедия, защото не са приспособени за проверки на български език. Така от контрола на централната администрация убягват както контролът над съдържанието и беседите, така и начините, по които биват манипулирани и пропъждани останалите потребители, извън затворения кръг настоящи администратори. А още по-трудно уловими стават за контрол от централното ръководство руските трактовки на събитията и налагането на руските гледни точки. Чрез гласуване, българските администратори са приели правило, статии в Уикипедия от други езици да не се публикуват в българската Уикипедия, въпреки общодостъпната банка с изображения от цял свят и възможността за вътрешни препратки, в рамките на самата Уикипедия. Потребителите, които желаят да обогатят българоезичното съдържание на Уикипедия, биват спирани от администраторите и изпращани да прочетат какво пише в руската Уикипедия по въпроса. Тези практики са запечатани в беседите. Това обяснява хибридните текстове в българската част на Уикипедия. Макар да са изхвърлени най-драстичните примери на руската пропаганда, които все още могат да бъдат прочетени в руската Уикипедия, задължително в българските статии се добавят цитати от руските статии с техни трактовки. Често дори те се оказват водещи, а истината се добавя в скоби, като „възможна, но недоказана“ версия, която уж само витае във въздуха.
С приемането на България в ЕС и НАТО, дори в Шенген, се отвориха границите за свободно преминаване на хора и стоки, но в същото време информационното поле остана завардено и обсебено от една организирана група, която възпрепятства свободното движение на идеи и информация. Статистиката за броя на статиите показва десетки пъти по-малко статии на български език. Докато в цивилизованите Западни държави статиите вече достигат до 3 милиона, в българоезичата част те са едва 300 000, и при това, в голямата степен от тях се тиражират руските лъжи, внушения и фалшиви герои. Във всяка една сфера.
Тези разкрития са описани в доклад, който е изпратен до ръководството на Уикипедия в САЩ, като изводите от него сочат, че подобен затворен кръг нарушава баланса на мненията в България, пренася руската пропаганда и лъжи за бъдещите поколения българи, а дори и сега, отровените от тази дезинформация проникват в Западните общества и разпространяват руската пропаганда като чиста монета сред жителите в държавите от ЕС и НАТО. Много от медиите с руска дезинформация бяха забранени на територията на ЕС и НАТО, но тези медии- носители на руска дезинформация, все още се цитират като препратки в Уикипедия и остават там за поколенията. Макар руската дезинформация вече да е призната за пробив в националната сигурност на държавите-членки на НАТО и ЕС по отделно, както и на Евроатлантическия алианс и Европейския съюз като цяло, Уикипедия не е засегната от спешните мерки за противодействие. Необходима е
пълна ревизия на текстовете, източниците, формулировките
Друг извод, който се налага от доклада, е заплаха за самата българоезична Уикипедия, поради неограничената власт в ръцете на консолидираната група български администратори на родното съдържание в Уикипедия
Кула от тайни: Руските пари зад небостъргач на Доналд Тръмп
Основната цел на руската мрежа за дезинформация „Правда“ са страните от бившия СССР, Балканите и Централна Европа, показва анализ на CIDC-Sensika Disinformation Observatory. Той е първа част от поредицата „Доклад за стратегически информационни заплахи“.
Маркирана зона за влияние
Интензитетът на публикации на “Правда” е най-висок в районите, към които Русия заяви претенциите си за влияние, чрез ултиматума преди войната срещу Украйна. Част от изискванията, които все още се поставят от кремълски пропагандисти в започващите мирни преговори, е изтеглянето на сили и оръжие на НАТО от страните присъединили се след 1997 г. Сред тях са Чехия(1999), България (2004), Естония (2004), Латвия (2004), Литва (2004), Словакия (2004) и т.н.
Публикациите в сайтовете на мрежата “Правда”, създадени за бившите съветски републики и балканските държави са 52% от всички публикации. Въпреки, че те представляват непропорционално малка част от населението покрито от мрежата.
Бившите съветски републики (Молдова, Латвия, Естония, Армения, Литва, Грузия, Украйна) получават 35.8% от всички публикации, въпреки, че представляват едва 5.8% от населението.
Молдова е цел номер едно
Най-таргетираната държава, според броя публикации на човек от населението, е Молдова – 56 пъти повече от средното в Западна Европа. Следват Латвия – 47 пъти над средното, Естония – 36 пъти, Сърбия - 31 пъти, Армения – 26.9 пъти, Литва – 23 пъти, Грузия – 22 пъти, Словакия – 14 пъти, България – 12 пъти и Чехия – 10 пъти.
Молдова е обект на все по-явни руски опити за дестабилизация, отбеляза на 10 март и френският президент Еманюел Макрон.
“Интензивността на публикациите на глава от населението е до 56 пъти по-висока в най-таргетираните страни, в сравнение със западните демокрации, което сочи към специално насочен и добре планиран подход за оформяне на информационната среда в геополитически значими региони” се казва в анализа на Disinformation Observatory.
Балканите
Балканските държави (Сърбия, България, Словения, Албания, Северна Македония, Хърватия, Гърция) получават 16.2% от публикациите, при само 3.2% дял в населението.
За сравнение: Западна Европа (Дания, Португалия, Испания, Франция, Норвегия, Кипър, Нидерландия, Германия, Италия, Швеция, Белгия, Великобритания, Швейцария, Ирландия) получава 21.3% от публикациите, въпреки че представлява 43.7% от населението.
Целта е разделение
Според авторите на доклада, данните говорят за високоефективна стратегия за влияние – “концентрирана, оптимизирана и политически насочена”. Тя служи не само за вътрешно подриване на държави, но и като форма на геополитически сигнал. “Русия демонстрира капацитет и намерения към конкретни региони в периферията на ЕС и НАТО”. Според доклада дезинформацията на “Правда” е насочена срещу евроатлантическата ориентация на региона и цели да засили вътрешното разделение в страните.
Какво е “Правда”
„Правда“ е мрежа от над 190 сайта на десетки езици, която служи като събирателен хъб и усилвател за руска дезинформация. Въпреки автоматизираното събиране на информация, тя е прецизно модерирана, според аудиторията за която е насочена и има обмислена стратегия за манипулация.
Мрежата „Правда“ замести блокираната от санкциите на ЕС руска държавна мрежа от телевизии и онлайн медии на Russia Today и Sputnik. Достъпът до тях беше спрян на територията на Съюза след началото на инвазията в Украйна през 2022 г. След това започва възходът на Pravda News. Разследване на DFRLab свързва операцията с TigerWeb. Това е IT компания, базирана в Крим, с връзки с руските окупационни власти и фигури от вътрешния кръг на Путин.
До началото на 2025 г. екосистемата на мрежата „Правда“ се е разраснала до около 190 сайта, 140 са поддомейните, които са насочени към над 83 държави. Мрежата, която събира автоматизирано съдържание от руски сайтове и телеграм канали има съдържание на десетки езици. Освен основните европейски има статии и на малцинствени езици като каталонски, баски и маори. Освен това има специализирани подсайтове насочени към конкретни политически субекти (НАТО, ЕС) и дори западни лидери. Основна част от сайтовете, които са обособени в подмрежа, таргетират конкретни региони в Украйна.
“За да достигне до широка аудитория, мрежата използва няколко техники: внимателен подбор на проруските източници според конкретната целева държава, масова автоматизация при разпространението на съдържание, както и оптимизация за търсачки, за да се гарантира видимост в онлайн пространството”, според доклада на френската служба VIGINUM за мрежата от края на 2023 г., наречена “Операция Комбат”.
Анализът
Анализът на CIDC-Sensika Disinformation Observatory разглежда моделите в 643 601 публикации, обхващащи 45 държави за период от три месеца – от средата на декември 2024 до средата на март 2025 г. Извършен е прост числов анализ чрез изчисляване на съотношения публикации към население за всяка държава. Това позволява директно сравнение на плътността на публикациите между страните и регионите. Страните са класирани според тези съотношения с цел идентифициране на места, където обемът на публикации е непропорционално висок спрямо размера на населението.
Препоръки
На фона на тази кампания на Кремъл, САЩ спряха финансирането на Radio Free Europe/Radio Liberty – основен глас срещу руската пропаганда в региона. “Това е стратегическа грешка, която оставя вакуум, вече попълван от „Правда“”, пише в анализа.
Авторите му препоръчват създаване на общоевропейска структура за стратегически комуникации и инвестиране в анализ и мониторинг на информационната среда, както и общи дипломатически механизми за реакция на координирани кампании.
*Това е първият доклад от поредицата на CIDC-Sensika Disinformation Observatory „Екосистемата “Правда”: „Анализ на регионалната стратегия на Кремъл за дезинформация“. Той е резултат от сътрудничеството на експертите на Центърът за информация, демокрация и гражданство към Американския университет в България (The Center for Information, Democracy, and Citizenship (CIDC)) и Sensika Technologies. Негови автори са Георги А. Ангелов и д-р Джейкъб Удо-Удо Джейкъб. Изследвани са 643 601 статии в 45 държави за период от три месеца - от декември 2024 г. до март 2025 г. Поредицата предоставя дълбоко подкрепен с данни поглед върху една от най-сложните и мащабни операции за дезинформация на Русия през последните години.
Целият доклад и табло с данни може да видите тук: https://disinfobs.com/index.php/access-pravda-ecosystem-dashboard-report/
НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, Г-ЖО МИТРОФАНОВА!
Руската федерация чрез своя извънреден и пълномощен посланик в България за пореден път намери удачен начин да вгорчи Рождественските празници на България и българите – с едно невярно и обидно за всички българи интервю на г-жа Елеонора Митрофанова, дадено пред руската агенция ТАСС на 25 декември 2024 г.
Водени от желанието да не нарушаваме празниците на българите, Атлантическият съвет на България решихме да отговорим на това интервю в днешния 7 януари 2025 г., когато България почита Св. Йоан Кръстител.
Считаме, че на първо място е редно да припомним на г-жа Митрофанова, че като дипломат, претендиращ за професионализъм, НЕ Е удачно:
а) да се преиначава историята на приемащата държава (т.е. България);
б) да се намесва във вътрешните работи на приемащата държава (т.е. България), посочвайки, кои са нейните (на Митрофанова и Русия) любими български политически партии и произтичащите от това възможности.
Извън тези А-Б правила на двустранната дипломация Атлантическият съвет на България, като организация милееща за чистотата на българската история, имаме желание да припомним на г-жа Митрофанова следните факти от българската история:
1. Никакво българско опълчение не е освобождавало България заедно с т.нар. Червена армия през 1944 г.! Просто НЯМА такова опълчение. Не е съществувало! Няма и „освобождение“ на България през 1944 г. Има ОКУПАЦИЯ от съветските/руските войски на една суверенна, обявила неутралитет на 26.08.1944 г. държава, наречена Царство България.
2. През м. септември 1944 г. Царство България има легитимни правителства начело с Иван Багрянов (1 юни – 2 септември 1944 г.) и Константин Муравиев (2 – 9 септември 1944 г.). Под дулата на съветската т.нар. Червена армия България е прегазена и окупирана, Багрянов заплаща с живота си, осъден на смърт от т.нар. Народен съд, а Муравиев е осъден на доживотен затвор от същия този „Народен съд“.
3. На 5 септември Съветският съюз официално обявява война на неутрална България. Към тази дата българското правителство вече е взело и е обявило решението си да не оказва съпротива на евентуално съветско нападение. Къде е „опълчението“, г-жо Митрофанова? Няма такова. Има пасивна съпротива от страна на целия български народ срещу съветската окупация. Ако не знаете за всички злини и криминални деяния в България на т.нар. Червена армия, прочете грамите на Димитров до Сталин – до ден днешен се пазят в руските архиви. В същите тези архиви се намират и криминално откраднатите от вашата „Червена армия“ български държавни архиви.
4. Българско Опълчение е имало – права сте! Само че то е било 67 години по-рано, защитавайки прохода Шипка – Шейново, защитавайки Стара Загора и Самарското знаме, както и защитавайки и опазвайки Вашата империя, г-жо Митрофанова, от ГРАНДИОЗЕН провал! Защото, ако БЪЛГАРСКИТЕ герои от БЪЛГАРСКОТО Опълчение не бяха удържали прохода Шипка, то тогава армията на Сюлейман паша щеше да се съедини с обсадената при Плевен армия на Осман паша и руската армия щеше да бъде издавена на Дунава. А българите, клетите българи, щяха да бъдат отново оставени на ятагана и заколението на османлиите, точно както са били многократна жертва на предишните руско-турските войни, както например тази с главен герой „руският“ генерал Дибич Забалканский.
5. Ако Русия искаше безкористно и от „славянска и православна любов“ да освободи „„братушките““ (тук по санитарни, за нас и голяма част от българите, причини слагаме двойни кавички около думата „„братушки““) можеше да го стори 60 години по-рано, по времето на гореспоменатия Дибич Забалканский и Руско-турската война от 1828 – 1829 г. И защото ние в Атлантическия съвет на България обичаме точните исторически факти ще отбележим, че Дибич Забалканский е поредният „руски“ държавник и генерал с малко по-специфично име, което, сигурни сме, добре знаете: Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич (Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsch). Чист „руснак“. Същият като вашата Екатерина II „Велика“ – София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст-Дорнбург (Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg). Предлагаме, да спрем до тук с руското „величие“ и българското Опълчение, г-жо Митрофанова.
6. И още една щриха за опазването на Шипка от българското Опълчение: оказалият решаваща помощ генерал Фьодор Радецки е от германско-силезийски произход, не е руснак (отново!). При кулминацията на боевете (13-14/25-26 август 1877 г.) е убит командирът на Габровския отряд генерал-майор Валериан Дерожински, който е от полски (!) произход. В защитата на Шипка освен славните български Опълченци участват и войниците-герои от 36-и Пехотен Орловски полк – създаден на 19 февруари 1711 г. под името Обер-комендантски полк на Киевския гарнизон. Киев, г-жо Митрофанова! Украинци! Също и 35-и Пехотен Брянски полк, с местодомуване в Кременчуг, Полтавска губерния (според онова време), в днешна Україна, г-жо Митрофанова! Българи, украинци, поляци и прибалтийци са се били на Шипка и са извоювали свободата на България, г-жо Митрофанова! За какви „опълченци“ бълнувате през 1944 г. в България? Та повечето опълченци и техните наследници са били избити от Русия/СССР и техните комунистически марионетки именно през 1944 – 1945 година! Престанете да променяте и насилвате българската история! Ние, българите, държим на нея и не си я даваме. И именно поради това – върнете ни (именно вие, Руската Федерация, наследника на СССР), откраднатите от Червената армия през 1944 – 1945 г. български държавни архиви!
И накрая: благодарим Ви, че така чистосърдечно посочихте руската Пета колона в България – "Възраждане", БСП и АБВ. Ние бихме добавили още две дузини „български“ политически партии и обществени организации, но нека да започнем от трите посочени от Вас лично! Можехме да започнем, ако нямахме спящо (уви!) българско контраразузнаване. Защото, ако имахме контраразузнаване на място, като румънското например, щяхме много отдавна да сме затворили тези пробойни в нашата държава. Но където има воля – има и път. И такова време ще дойде. И връщайки се на волята и пътя, ще кажем, че пътят на България е заедно с европейските демократични народи, далеч от вашата държава. Не ви щем ни меда, ни жилото. Не го казваме ние от Атлантическия съвет, а вашият Драган Цанков – русофил и виден копейкаджия на Азиатския департамент още преди 150 години. Копейкаджии е имало, за съжаление, винаги в България…
Вместо послеслов: До тогава, наслаждавайте се на ролята си на генерал-губернатора Каулбарс – и той като всички видни руснаци е от шведски произход. Сигурни сме, че знаете колко „благотворна“ роля е имал в Следосвобожденска България.
Ние, просветените българи, добре знаем.
Кремъл планира да открие школа за политическо образование за младежи, аналог на някогашната Висша комсомолска школа от съветската епоха, насочена към индоктриниране на млади членове на комунистическата партия, съобщи руската новинарска агенция РБК на 15 април.
Комсомолът беше младежко подразделение на Комунистическата партия на Съветския съюз за членове на 14-28 годишна възраст. Висшето комсомолско училище подготвяше бъдещи учители, ръководители и партийни работници, предлагайки специалност „комунистическо образование“.
Русия ще стартира нова програма, наречена „Майсторска школа за политическо образование“, насочена към обучение на персонал, работещ с младежи, разкри служител на Кремъл за РБК, оприличавайки програмата на Висшето комсомолско училище.
„Това ще бъде негов модерен аналог за млади специалисти в обществено-политическата сфера и администратори на младежка политика“, заяви той, допълвайки че участниците „ще получат както идеологическа подготовка, така и специални познания за управление на младежки организации и участие в политическите процеси“.
Очаква се Руската държавна агенция по въпросите на младежта „Росмолодеж“ да бъде основният клиент на училището, чиято цел е до края на годината да проведе 12-13 образователни програми, всяка от които включва по 100 души.
Руският президент Владимир Путин неведнъж е черпил вдъхновение от съветското минало докато прилага съвременната политика на Кремъл. През 2023 г. той стартира държавната младежка група „Движение на първите“, която предложи да нарече „Пионери“ – по пример на организацията за деца от съветската епоха.
Политиката на Москва за „военно и патриотично възпитание“ разчита на училища, младежки групи и лагери за силно милитаризиране на децата, внушавайки лоялност сред по-младото поколение към експанзионистичната идеология на Путин.
--
Frontline Monitor в социалните мрежи:https://linktr.ee/FrontlineMntr
.gif)
