Последователи

понеделник, 4 май 2026 г.

Студио шпионска лига/70







https://www.youtube.com/watch?v=buPePC05g6s





Кремъл изведнъж започна да се оплаква, че „Западът издига желязна завеса около Русия“.
А каква трябва да бъде тази завеса?
Бисквитена?
Естествено желание на цивилизования свят да се отдели напълно от страната-людоед. От вечния ГУЛАГ.

Преди да правим глупости, трябва да се замислим за последствията им.
Нахлуването в Украйна беше чудовищна глупост, проява на маразъм.
Но въпросът не е само в самата война.
Нахлуването „съблече“ Русия, разкри гниещите ѝ рани, кипящи от червеи на КГБ.
То доказа подлостта, лъжливостта и абсолютната неуместност на РФ в съвременния свят.

За да се опозори и да унищожи всички митове за себе си, Русия похарчи трилиони долари и милиони човешки животи.
Всичко това беше осъзнато и прието с ентусиазъм от нейния народ. Идеалите, както и принципите на живот и управление на РФ, не са се променили от 1937 г. насам.

Западът издига „желязна завеса“ около Русия, заявиха от МИД:

„Западните сили с енергия, заслужаваща по-добро приложение, издигат нова „желязна завеса“, опитвайки се да придадат необратим характер на провокирания от тях разрив на социално-икономическите, търговските, транспортните, междуличностните, културните и историческите връзки, които са се изграждали в региона не само години наред, а векове наред“.






Спасиха парада в Москва: Ще маршируват хиляди тролове и пропагандатори

МОСКВА - Организаторите на парада за 9 май обявиха, че вместо традиционната демонстрация на военна техника, централно място ще заемат тези, които наистина са ефективни на фронта - стотиците хиляди участници от онлайн трол фабрики в Русия, Европа и САЩ.

Колоните ще включват пропагандатори, петоколонници и експерти по хибридни операции, които ще симулират координирани кампании в реално време чрез социални мрежи и коментарни платформи.

„Няма смисъл да показваме неща, които не можем да произведем, при положение че разполагаме с капацитет, който вече влияе на глобално ниво“, заяви официален представител.

Отсъствието на тежка техника било обяснено с „естетически причини“, включително нежеланието да се демонстрират системи с външен произход, тъй като понастоящем Русия разчита изключително на дронове от Китай и Иран и войници от Северна Корея и Африка.





„Данъчното цунами“ на Ердоган: Ще се превърне ли Турция в новия дом за българския бизнес и умни глави?

​Докато у нас политическата енергия се изразходва в безкрайни спорове и стагнация, на една ръка разстояние – в съседна Турция – се случва икономическа революция, която заплашва да „пресуши“ предприемаческия потенциал на България.

​Преди броени дни президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви мащабен пакет от данъчни реформи, които не просто привличат инвеститори, а буквално пренаписват правилата на играта в региона.

Златната клетка: 0% данък за 20 години!

​Основният стълб на реформата е шокиращ: 0% данък върху доходите от чужбина за период от цели 20 години за нови жители на страната.

​Кой печели? Всеки чужденец (включително български предприемачи, дигитални номади и инвеститори), който не е бил данъчен местен в Турция през последните 3 години.

​Какво се освобождава? Всички дивиденти, капиталови печалби и пасивни доходи, генерирани извън Турция. Плащате данък само върху това, което печелите на турска територия.

​Наследство? Данъкът върху наследството и даренията се заковава на символичните 1%. Сравнете това със сложните прогресивни скали в Европа!

Раят за износителите и IT сектора

​Турция не спира дотук. Тя цели да се превърне в глобален производствен и технологичен хъб:

​Производство: Корпоративният данък за производители-износители пада на едва 9%.

​Услуги: 100% данъчно облекчение за софтуерни компании, гейминг индустрията, медицинския туризъм и инженерните услуги.
​Истанбулски финансов център (IFC): Пълно освобождаване от данъци за транзитна търговия и регионални щаб-квартири.

Българският проблем: Близостта, която ни „изяжда“
​Тук идва големият въпрос за България. Намираме се на една граница разстояние от този данъчен рай.

​За един успешен български предприемач в София, Пловдив или Хасково, преместването в Истанбул или Измир не е просто „план Б“ – това е логичен бизнес ход.

​Близост: Можете да закусвате в Истанбул и да сте на бизнес среща в София след обяд.
​Изтичане на мозъци: Когато Турция предлага 20 години нулев данък за доходи от чужбина, защо най-умните ни софтуерни инженери и консултанти да остават в българската система, която не предлага никакви нови стимули?

​Липса на реформи: Докато Анкара действа агресивно, за да привлече световния капитал, България изглежда застинала в миналото. Липсата на държавна стратегия за привличане на високотехнологични кадри и капитали ни превръща в „донор“ на кадри за съседите.

Заключение: Време е за събуждане!
​Турция вече не е само дестинация за почивка и пазаруване. Тя се превръща в данъчна крепост, която ще засмуче най-активната част от нашето общество. Ако българската държава продължи да не прави нищо и да разчита само на „старите лаври“ на 10-процентния плосък данък (който вече не е толкова конкурентен), рискуваме да останем страна на застаряващо население и изнесени бизнеси.

​Въпросът не е дали българите ще отидат там, а колко от тях вече стягат куфарите.

​Източници и данни: Анализът се базира на последните официални съобщения от правителството в Анкара и водещи международни финансови издания (Savory & Partners, Astons, Anadolu Agency) от последната седмица (април/май 2026).

 


Препоръките на Фискалния съвет към новото правителство са за драстични, дълго отлагани реформи: Всички служители в публичната администрация, които са навършили пенсионна възраст, следва да бъдат освободени от заеманите длъжности в краткосрочен порядък. Държавните служители на служебно правоотношение и полицаите следва да плащат същите осигуровки като останалите работещи. През 2025 г. разходите за лихви се увеличават със 76% до 954 млн. евро, достигайки 0.8% от БВП, което е пряко следствие от акумулирането на нови задължения.


Ситуацията е стабилна....... колкото и курсът на рублата.



Бисер на великий вожд от социализЪма - "Аз работех преводач - превеждах овците от един баир към друг"

неделя, 3 май 2026 г.

Българските Корони на Готските Царе/КОИ СА БЪЛГАРИТЕ - СКАНДИНАВЛЯНИ/Бил ли е Один тракиец?


https://www.youtube.com/watch?v=zIvKx026_sE


Готите са,... "обновени гети". Те СА гети, които са живели по-на север и НЕСЪМНЕНО са се смесили и с местно население. Но основно си остават гети. Иначе защо готът Йордан ще нарече историята на готите "Гетика"?



Историята на старите българи е тясно свързана с историята на готите, познати като остроготи, визиготи, но и гети. Старите българи са представени предимно от мизите, които от дълбока древност са съседи и най-близки роднини на гетите. Тези гети, за които пишат Йордан, Прокопий, Изидор Севилски, признавайки, че новото име на гетите е готи, че готи и гети са названия на едни и същи хора. Още по-рано римски автори изказват твърдението, че гетите са по произход мизи, а това е ясна индикация, че гетите са се отделили от своето старо семейство мизите и са се установили в нова територия. Това близко родство между българи и готи обяснява, защо за сърбите по време на Средновековието името гот, готин е синоним на българин. Имената на най-ранните готски владетели са реално български по характер. Става дума за Бериг, Витимир, Валамир, Видимер, Валия, Тотила, Витица, Егица, Свинтила, Амаласвинта, Речесвинт, Речерад, Ардо, Ардабур, Аспар, Беса, Булгаран, Меч, Мечислав. През 5 век част от готите се преселват на Апенините, а по-късно в Южна Франция и Испания. Макар там те да съжителстват както с местното население иберийците, така и с германи като свевите, готите запазват дълго време своята идентичност и култура. Това проличава от запазените лични имена като Свинтила, Егица, Витица, Ардо, да не забравяме и Булгаран. Западена е и материалната култура, както се вижда от стила на короните на готските владетели на Испания. Прототип на този стил ние можем да намерим на Балканите, в златарското изкуство на северните траки. Дори ранната готска архитектура, по-точно готските църкви в Испания показват ясна връзка с балканската архитектурна традиция от времето на късната Античност. Не на последно място е генетиката. След изследване на днк на костен материал от готски некропол в Северна България стана ясно, че готите от нашите земи принадлежат на древното балканско население и нямат нищо общо с германските народи. А пък единствената документирана готска глоса е Балан - кон с бяло петно на челото. Тази дума присъства до днес в езика на българите и няма обяснение на германски език, както нямат обяснение на германски език и ранните готски имена Меч, Мечислав, Радагаст, Гайна, Гнива, да не забравяме Беса, Буркент, Сава и Булгаран.


Тракия е свързана със Скандинавия и най-вече с Дания. В дълбока древност нашите деди владеят голяма част от Скандинавия и оказват силно културно влияние над местното население. Тракийското владичество в Северна Европа е причина за възникне вярването, че българите произлизат от Скандинавия. Това виждане се поддържа от автори, които творят в периода 17 - 18 век, а между тях са Отец Паисий и съставителя на Зографска История. Голяма част от древната материална култура на Скандинавия има прототип в Тракия. Става дума за керамика, оръжия, сечива, а и украшения. Не можем да пропуснем и култовите обекти като например огромният сребърен котел от Гундеструп, Дания. Споед някои учени този уникален артефакт е дело на тракийски майстори, а техните и стила на работа могат да бъдат свързани с различни древни артефакти от земите на България и Румъния, която в далечното минало е обитавана от хора, които говорят архаичен вариант на нашия език. Не само техниката на направа, но и иконографията на котела от Гундеструп показват, че той е дело на наши предци, на хора, които по време на Античността са наречени траки, а по време на Средновековието българи.



Според различни древни предания Один и хората му са дошли от юг, от земите на Троя и Черноморското крайбрежие. Тор Хайердал неслучайно търси следите на Один в Източна Европа. След Хайердал има и други изследователи, които са склонни да приемат, че родното място на Один не е Скандинавия. Проф. Лоте Хедеагер смята, че част от хуните се преселва в Скандинавия през 5 век и повлиява значително древното германско общество. Проф. Хедеагер пише за влияние в социалната структура, политическата стратегия и дори религията. Дейвид Фоу пък дава конкретен кандидат за прототипа на бог Один и това е хунът Улдин. Той е чичо на Атила, но в началото на 5 век изчезва от историята. Тъй като никой стар автор не споменава за смъртта на Улдин, то е логично да приемем виждането на Фоу, че Улдин с хората си се е преселил в Скандинавия. Там Улдин придобива статут на божество. Обожествяването на пълководец или цар не е нещо ново. Това се наблюдава при нашите деди траките. Залмоксис е реално човек от средите на гетите, Йордан го нарича цар, а в разказа на писалия по-рано Платон, Залмоксис е наречен и цар, и бог. Самият Херодот обяснява, че за гетите Залмоксис се явява най-главното божество. Едно от имената на Один е Йормун, то е сравнено от Владимир Орел със стлав. ормень - силен, могъщ. Въпросната дума ормень не е нищо друго освен древното предаване на името Ермь, Ермѧ, което пък е правилното название на бога на тракийската аристокрация Хермес. Старобългарската ономастика предлага родовите имена Ерми и Ерми-Арес, които отразяват името на Хермес - Ерм, Ермѧ, но и това на тракийския бог на войната Арес. По отношение на хуните трябва да се каже, че те са известни и като скити, а Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ. При изследването на древна ДНК от хунски погребения от периода, в който е живял Улдин, става ясно, че хунските благородници носят същите генетични маркери, които са типични за съвременното население на България и Румъния.


Уроци по руски сепаратизам









Преди 12 години Русия се опита да окупира Одеса.
Така наречените "проруски активисти" се барикадираха в сградата на синдикатите.
От покрива хвърляха коктейли Молотов по проукраински демонстранти.
Когато опитът им да превземат града се провали, започна хаос.
Проруските групи се паникьосаха, отстъпваха - и сградата се запали заедно с тях.
От години руската пропаганда обвинява Украйна.
Но фактите разказват различна история.
Ето какво всъщност се случи.
Във второто видео:
Един от така наречените "мирни активисти" - Генади Кушнарев.
Руснак от Челябинск, представящ се за „местен одесанин“, носещ кръпка с руско имперско знаме.
Той открито призова за убиване на жителите на Одеса
който отхвърли твърдението, че „Одеса е руски град. "










2 май 2014 г. е една от най-значимите, но несъмнено тежки дати в новата история на Украйна. На този ден в черноморския град Одеса се случват масови сблъсъци между, от една страна, футболни фенове, привърженици на Евромайдана и европейския път на развитие на Украйна и, от друга страна, проруски активисти, застъпващи се за „федерализация“ на страната, което в онзи момент означаваше на практика отцепване на значителни части на Украйна извън контрола на Киив и тяхното интегриране в планираната квазифедерация „Новорусия“.
След няколкочасови сблъсъци по централните улици в Одеса кулминацията в този ден са събитията на пл. „Кулково поле“, където се намира Домът на профсъюзите. Проруските активисти се барикадират в сградата, докато на площада са разположени привържениците на Евромайдана. При престрелка между двете страни с коктейли „Молотов“ Домът на профсъюзите избухва в пламъци. Загиват общо 48 души – 42 в горящата сграда и 6 по време на по-ранните улични безредици.

Нажежената до червено руска пропагандна машина мигновено присвоява тези събития и ги интегрира в мащабната си кампания по дискредитиране на новите власти в Украйна и тяхното заклеймяване като „неонацисти“. Случилото се в Одеса веднага е представено като напълно „умишлено“ и „отдавна планирано клане“ срещу проруски настроените местни граждани. Тези събития стават също ключов елемент от внимателно построения и силно въздействащ разказ за предполагаемия „геноцид“ срещу рускоезичното население на Украйна, започнат след февруари 2014 г. от „киевската фашистка хунта“.

Ефектът от тези внушения не закъснява. Дните непосредствено след 2 май 2014 г. са белязани от значителна ескалация на политическо и в крайна сметка на междунационално напрежение – особено в размирните райони на Донецка и Луганска област, където проруски сепаратисти жадуват за мъст срещу „бандеровците“. Започналата на 24 февруари 2022 г. пълномащабна руска война срещу Украйна също се позовава преди всичко на пропагандния разказ за извършвания „геноцид“ в източните и южните части на страната. И до днес „клането в Одеса“ е едно от най-митологизираните събития в реториката на режима в Кремъл; то често е използвано като „оправдание“ на руската военна агресия срещу Украйна и извършването на всекидневни военни престъпления срещу украинския народ.

През пролетта на 2014 г. българските медии все още бяха изумително пасивни относно случващото се в Украйна. Това създаде значителен информационен вакуум, който тукашните канали на руско влияние успяха да запълнят, постигайки по този начин търсената манипулация на общественото мнение. Няколко дни след 2 май 2014 г. преподавателят в Историческия факултет на Софийския университет Дарина Григорова написа статия със заглавие „Одеският Хатин“, правейки сравнение между случилото се в Одеса и клането в белоруското село Хатин на 22 март 1943 г., когато нацистки наказателни формирования изгарят живи местните жители. В този текст зовящата години по-късно за „денацификация“ на България все още се ограничава само до призив за „нов Нюрнберг“. През 2016 г., по повод втората годишнина от събитията в Одеса, Григорова пише друга статия, озаглавена „Уроци по клане“ – одеските ужаси от 2 май“, където говори за „... умишленото и показно изгаряне на одеситите, осмелили се мирно да протестират срещу майдана“. В написаното от българската пропагандаторка няма нищо оригинално. Тя преповтаря под шаблон руските пропагандни внушения относно сблъсъците в Одеса – от твърдението за употреба на хлороформ в Дома на профсъюзите (доказано невярно) до метафората за „Одеския Хатин“ (чийто автор всъщност е руският депутат Леонид Слуцкий, който Григорова и останалите рупори на Кремъл копират).

Събитие с подобна човешка цена и тежки геополитически последици обаче непременно изисква прецизна до милиметъра реконструкция на фактите. Но преди всичко от очистване от пропагандните наслоявания, които през последните 12 години превърнаха датата 2 май 2014 г. в устойчив руски мит, използван за „легитимация“ на военната ескалация в Донбас през 2014 г. и пълномащабната руска война срещу Украйна осем години по-късно. Във връзка с това са направени множество разследвания на одеските сблъсъци – сред тях заслужават внимание тези на институции като Съвета на Европа, Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), а също на някои от най-авторитетните международни медии като BBC, The Guardian и Daily Express.

Най-детайлно към днешна дата е разследването на т.нар. „Група 2 май“ (Группа 2 мая) – организация от 13 независими журналисти и експерти от Одеса. То проследява събитията от 2 май буквално минута по минута и се базира на открита и достъпна за всеки информация – документи, снимки, записи от камери и телефонни разговори, сведения на очевидци и др.

* * *

Хронология на събитията преди и на 2 май 2014 г.

Кръвопролитията от 2 май 2014 г. не следва да се разглеждат като внезапна експлозия на насилие, лишена от контекст. Случилото се в онзи майски ден е резултат от тлеещото в продължение на няколко месеца политическо напрежение между подкрепящите Евромайдана и тези, които му се противопоставят (обикновено обозначавани като „Антимайдан“). Въпреки това е нужно да се отбележи, че през почти целия период на протестните събития в Киив (краят на ноември 2013 – около средата на февруари 2014 г.) ситуацията в Одеса, с няколко изключения, е относително спокойна. Подкрепящите Евромайдана се събират всяка вечер при паметника на дюк дьо Ришельо в центъра на града, докато Антимайдан активистите имат свой постоянен палатков лагер на пл. „Куликово поле“, в близост до централната жп гара.

Конфронтацията между двете страни обаче рязко се изостря в края на февруари 2014 г., в контекста на избухналото насилие на Майдана в столицата (разстрела на над сто протестиращи), свалянето на президента на Виктор Янукович и особено руската военна окупация на Кримския полуостров – събития, чиито внимателно преработени послания руската пропаганда успява да разпространи чрез информационните си канали в Одеса и региона.

Това е периодът, когато различни Антимайдан или открито проруски групи започват системна употреба на насилие срещу своите политически опоненти в града. Във връзка с това е редно да се споменат няколко показателни инцидента още преди 2 май, които обаче илюстрират нарастващата ескалация и подготовка на местните проруски активисти да демонтират украинската власт в Одеса: още на 19 февруари група от около 100 маскирани лица, въоръжени с бухалки, напада митинг на поддръжници на Евромайдана, в резултат на което има пострадали. По това време в града започва също и серия от палежи на автомобили на привърженици на евроинтеграцията на Украйна; подпалвани са и коли с регистрационни номера от западните региони на страната. На 3 март няколкостотин протестиращи, носещи руски знамена и георгиевски ленти, правят опит да щурмуват сградата на Одеската областна държавна администрация с искане да бъде насрочен референдум за създаване на „Одеска автономна република“. В сутринта на 25 април от движещ се автомобил е хвърлена граната РГД-5 срещу активисти на Евромайдана, в резултат на което са ранени седем души.

Събитията от 2 май трябва да бъдат разглеждани в контекста именно на тази постоянно ескалираща обстановка. За този ден в Одеса е бил насрочен мач от футболното първенство на Украйна между отборите на местния „Чорноморец“ и „Металист“ (Харкив). Преди двубоя в центъра на града е планиран марш под надслов „За единството на Украйна“. В него е трябвало да участват приятелски настроените помежду си фенове на двата отбора (макар Дарина Григорова да си мисли, че в този ден двете агитки се бият една срещу друга), привърженици на Евромайдана и различни украински националистически формации. В дните преди 2 май Антимайдан активистите открито заявяват, че се подготвят да попречат на шествието. В същото време Службата за сигурност на Украйна (СБУ) многократно предупреждава МВР за възможни провокации и инциденти на 2 май.

В планираното за 15:00 ч. проукраинско шествие се включват над хиляда участници, които се движат в центъра на града по посока стадион „Чорноморец“, намиращ се в парка „Тарас Шевченко“, скандирайки патриотични лозунги. Множеството е нападнато от голяма група въоръжени проруски активисти от т.нар. „Одеска дружина“. В резултат на това между двете враждуващи групи избухват тежки улични сблъсъци, продължили няколко часа. И двете страни използват маски, щитове, дървени и метални пръти, въздушни оръжия, както и сигнални ракети и шокови гранати. Разследванията обаче недвусмислено показват, че първите изстрели с огнестрелно оръжие идват от страна на проруската група срещу активист на Евромайдана. Видеозаписите регистрират изхвърляне на гилзи при изстрелите, което е типично за функционирането на огнестрелен тип оръжие. Първата жертва в този ден е 35-годишният проукраински активист Андрий Бирюков, който е смъртоносно ранен от куршум с калибър 5,45 мм, изстрелян от автоматично оръжие АКС-74У. Първият хвърлен коктейл „Молотов“ също идва от страна на „Одеската дружина“ – в 15:37 ч., вследствие на което е запален автомобил.

Пожарът в Дома на профсъюзите

Новината за убития проукраински активист бързо се разпространява и се превръща в повратния момент, след който няма връщане назад. Тълпата от футболни фенове и украински националисти се насочва към пл. „Куликово поле“, където се намира палатковият лагер на одеския Антимайдан. Там те подпалват палатките, а проруските активисти са принудени да се барикадират в масивната сграда на Дома на профсъюзите. Следва взаимен обстрел с коктейли „Молотов“ – противно на неверните руски обвинения, че единствено украинските националисти са обстрелвали сградата, наличните видео материали категорично показват, че от Профсъюзния дом по посока на проукраинската група летят множество горящи бутилки. В резултат на това в сградата избухват пет независими един от друг пожара – според Международния консултативен панел на Съвета на Европа и съдебномедицинската експертиза единствено пожарът във фоайето е възможно да е възникнал поради намеса извън вътрешността на сградата.

Още тогава, в изострената до краен предел обществена ситуация около събитията в Одеса, руските канали за хибридно влияние поставят акцент единствено върху случаи, в които някои от скачащите от горящата сградата са били нападани и бити от множеството на площада. Достатъчно на брой видеоклипове, свидетелски показания и други доказателства обаче показват случаи, при които проукраински активисти помагат с импровизирани стълби на хора, опитващи се да напуснат обхванатата от пламъци сграда. Разследването на „Група 2 май“ разкрива също, че докато служители на пожарната и цивилни граждани се опитват да помагат на хората да се евакуират от вътрешността на сградата, от покрива продължават да летят камъни, стъкла и други материали, което значително затруднява спасителните действия.

Равносметката от този ден възлиза на 48 загинали. В Дома на профсъюзите намират смъртта си 42 души – повечето вследствие на пожара, а някои поради скачане от голяма височина. В резултат на сблъсъците по-рано през деня загиват други 6 души – сред тях активисти и на двата враждуващи лагера. Ранените в този ден са близо 250, от които около сто са хоспитализирани.

Не може да има никакво съмнение, че събитията в Одеса нямаше да имат този трагичен изход, ако не беше невероятно неадекватното поведение на градската полиция и пожарната служба в този ден. Наличните факти дават основание на различните разследвания да заключат, че неуместните и ненавременни действия на служителите на реда вероятно са били съвсем преднамерени. Полицията на практика не прави нищо, което влиза в нейните правомощия, за да предотврати насилието – това е потвърдено от доклада на Съвета на Европа. Още в началото на следобеда силите на реда не осигуряват нужния кордон между двете враждуващи групи, а впоследствие, след избухването на насилие, не се намесват достатъчно ефективно, за да предотвратят първите смъртни случаи. От своя страна, първите пожарни автомобили пристигат при Дома на профсъюзите едва 40 минути след началото на пожара – въпреки многобройните обаждания и въпреки че най-близката пожарна станция се намира на пет минути разстояние. Публикуваните в интернет записи от телефонни обаждания показват също съмнително неадекватно поведение от страна на диспечерите на пожарната.

Нещо повече – действията на службите за сигурност и различните видеоматериали дават сериозни основания да се предполага, че е възможно съглашателство между полицията и проруските протестиращи. Например, по време на уличните сблъсъци през деня, полицейските служители стоят с гръб към Антимайдан активистите, без да възпрепятстват техните действия, сред които стрелба с огнестрелно оръжие. Особено показателно е поведението на Дмитро Фучеджи, към този момент заместник-началник на Главно управление на МВР в Одеска област. Снимки и записи от видеокамери показват как Фучеджи стои зад гърба на въоръжен с револвер проруски активист, без да прави опит за неговото неутрализиране. Два дни по-късно, на 4 май, при щурм на въоръжени проруски активисти срещу сградата на МВР в Одеса, Фучеджи лично разпорежда освобождаването на 67 задържани участници в безредиците. Няколко дни по-късно Фучеджи бяга в Приднестровието, където се укрива от издадена заповед за задържане по обвинения в сътрудничество с проруски сепаратисти.

Подобна е съдбата и на Владимир Боделан, началник на пожарната служба в града. Той носи пряка отговорност за бездействието на пожарните служители по време на пожара на пл. „Куликово поле“. Веднага след трагедията Боделан бяга в Крим, където става началник на кримския клон на т.нар. „Център за стратегически изследвания на гражданската защита към Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация“.

(Следва втора част)

(Целият текст е публикуван в OFFNews)



От сутринта проруските фашистки тролове, координирано обясняват за "най-голямото престъпление на киевския режим" - пожара в Одеса при който загинаха 40 души. Ясно е, че масата от народа не помни какво е яла вчера, камо ли какво се е случило преди 12г, но за щастие има стотици кадри и факти увековечили точните събития. А ето и хронологията, запечатана от камерите и анализирана от руския опозиционер Владимир Милов
Ватенките няма смисъл да го гледат, защото руски не знаят
На 02.05.2014 г сутринта на гарата в Одеса пристигат проруски активисти, противници на новата власт в Киев. Те са окичени с георгиевски лентички и са въоръжени.
Същия ден в Одеса се играе футболен мач и градът е пълен с фенове, обикновени хора, но и футболни хулигани.
Проруските активисти започват да предизвикват украинците, след което разкъсват полицейския кордон и ги нападат с камъни. Малко по-късно започват и да стрелят.
Полицията умишлено не се намесва активно и е обвинена, че е застанала на страната на провокаторите.
Нападнатите фенове са по-многобройни и бързо се организират за контратака. Притиснатите провокатори намират убежище в профсъюзния дом.
Провокаторите започват да хвърлят коктейли "Молотов" по украинците. В ескалацията на битката сградата е запалена. Не е установено от кого.
Загиват 42 човека, спасени са около 360.
Повдигнати са обвинения на над 20 човека като има осъдени и лежали в затвора. 13 от тях са в неизвестност, сред които и един от полицейските шефове и лидерите на проруските провокатори, които бягат в Русия.
В трагедията няма загинал българин. Нашенските путинофили се възползват от сходството на името Іван Мільов с Иван Милев и се развихрят.
Та както всички лъжи на московската пропаганда и тази е лесно проверима и лесно оборима. Но както знаем, за нашите путинофили лесни неща свързани с интелектуални действия няма. Затова им препоръчвам да си пуснат клипчето няколко пъти










Руските ватенки като нашите копейки не правят причинно-следствена връзка за събитията, които им се случват. Жителите на руския Перм реват, че били атакувани от ВСУ. Същите жители на Перм подкрепяха руската инвазия в Украйна. Нормално е сега да носят последствията от СВО, когато войната се връща на руска територия.





Студио шпионска лига/69/Купиш ли "елита" държавата е покорена



"Напоследък в България се живее по-спокойно и по-щастливо", казва Денис Ризов, който избра да се върне от САЩ. Но "лакомията на няколко хиляди кретена с комунистическо мислене и феодални порядки" пречи.



Руска активна клетка.
И двамата работят против България и винаги са били против нас

Президентът Йотова е отказала да се включи в Инициативата на САЩ за Източна Европа “Три морета” в Дубровник. И така ни откъсва от този формат за възстановяване на Украйна. Нещо повече - тя е отказала и да участва в срещата на формата Б9 в Букурещ на 13 май, където са и страните от Скандинавия в подкрепа на Украйна. Най-вероятно това ще стане и през юни в Гданск на 5-та конференеция с участието на Зеленски по възстановяване на Украйна.
Същевременно, у нас тупа топката с безсмислени консултации, за да забави връчването на мандата на Радев. Няма смислено обяснение за забавата, освен едно - Радев търси начин да откаже участие на Парада в Москва, който засега ще бъде посетен само от Фицо - Словакия от ЕС.
Това не е някакъв суверенен патриотизъм, а съобразяването със силните на деня. Които не са в Русия, а в … Европа, откъдето чакаме фондове да закрепят бюджета. И неучастието на България във форматите за Украйна е вид компенсация на Русия с молба за индулгенция от Радев.
Тези маневри потвърждават публичната тайна, че дори да спечелиш с 100% избори; дори да се кълнеш в самостоятелния път на България със собствен глас - пак трябва да водиш политика, която се съобразява с парите, които финансират твоята власт. Или както мъдро бе заключил патронът, чийто почти двойник е Радев: “Какво решаваш бе, като нямаш пари!”.
И действително, за да изкара пълния си мандат, Радев ще трябва постоянно да се реадаптира към реалностите в геополитиката.
А днес, за България те са основно три:
(1) Войната в Украйна - където Русия по-скоро губи тяга при засилващото се технологично предимство на Украйна.
(2) Положението в самата Русия, което става все по-нетърпимо икономически всеки ден.
(3) Междинните избори в САЩ, където най-важният международен актив на Путин може да бъде ускорено амортизиран или дори изгубен.
И ако продължи сегашната траектория, то наистина 2026 г. може да стане 1989 г, както предрекох в началото на годината.
А Радев помни и едва ли иска да изглежда с оня неадекватен поглед през 1989 г.

Evgeni Kanev




Христо Грозев: Готви се бизнес сделка – Путин трябва да падне от власт
11:18, 1 Май, 2026
Христо Грозев: Готви се бизнес сделка – Путин трябва да падне от власт
Христо Грозев,
Предстоят процеси, свързани с предизвикването на граждански протести, абсолютно автентични, които са под контрола на спецслужбите в Русия
Руските олигарси са загубили минимум 75% от богатството си, а са загубили и 100% от охолния начин на живот, но те не искат това да продължава, затова няма да простят на господаря в Кремъл, подчертава журналистът
„Сигурно е, че ще стигне до разкол. В историята няма такъв случай, в който ръководител на правителство да нанася такъв ущърб – финансов, имиджов, житейски и прочие на хората от най-близкото обкръжение, и те да останат до него, освен ако няма някаква сделка, която той би могъл да им предложи.“
Така коментира ситуацията в Русия и управлението на Путин, който води повече от четири години ожесточена война в Украйна, разследващият журналист Христо Грозев в интервю за UA news.
„Но в този случай той (Владимир Путин – б.ред.) не може да им предлажи никаква сделка. Ситуацията сега се различава изцяло от ситуацията през 2014 г., когато атакуваха Крим и той им предложи реални неща. Например тогава Малофеев получи Телекома в Крим, останалите олигарси също получиха това, което поискаха. Част от импорта също беше включен в сделката. Но сега всички тези плюсове ми се струват минимални в сравнение със загубите, които не са единствено финансови. Минимум 75% от богатството тези олигарси са загубили, но са загубили 100% от охолния начин на живот. И те не искат това да продължава, затова няма да му простят“, подчертава журналистът.
Според него те ще търсят изход от тази ситуация, и рано или късно ще кажат: Аз не съм с него. Оставете ме на мира, моля! За съжаление може би това няма да се случи с всички лица от обкръжението на Путин, защото една част от тях по някакъв начин са обвързани финансово с него. Дори самият Абрамович, на когото страшно много му се иска да не бъде зависим от Путин, постоянно му объркват сметките, когато се опитва да помага в установяването на мир, и реално не му се получава заради тези обвързаности. И затова за хората, които са отдавна по-зависими от него, има един единствен вариант - да мислят по какъв начин
да сменят Путин,
коментира Грозев.
„По-старите му другари го доведоха на власт, а сега трябва да мислят как да го свалят от власт. И сега въпросът е кога може това да се случи. Пак ще кажа, че не зная какви конкретни планове имат те, но анализирайки световната история, без да има конкретна сделка, това реално едва ли може да се случи – Путин да не падне от власт. Затова и смятам, че това ще бъде бизнес сделка. Без значение колко е мащабна, това е моята лична позиция, помня, че тогава всички олигарси бяха на онази среща, на която Путин ги беше събрал, за да им обясни какви са причините за войната (с Украйна – б.ред.). След което те обсъждаха заедно аргументите му, които по думите им са били нон сенс. Че всичко е било брътвежи на умопомрачен човек, по техните думи, защото никой от тях не е бил предупреден за намеренията му, а и не само те. Не е бил предупреден целият политически елит. С други думи – реално за войната са знаели само военните, но не всички те, както и съвсем малко от структурите на ФСБ. Не са били подготвени както войниците, така и нисшия военен състав, не са били подготвени нито морално, нито етически за тази война. Това се отнася и до политическия елит, включително Лавров, допускам, че и Песков също не са знаели за тази война. Но вече е дошло такова време, когато те трябва да разберат необходимостта от баланс и, така да кажем,
перманентен бала
Но ако трябва да гадаем кога и как това ще се случи, но бихме могли да предположим, че тогава ще използват силовите структури при ескалиране на улични протести, както обикновено се случва в други страни. Както се случиха нещата в Казахстан, в Киргестан. Става дума за процеси, свързани с предизвикването на граждански протести, абсолютно автентични, които са под контрола на спецслужбите. И мисля, че и в Русия ще се случи това... А много могат да бъдат поводите, които да предизвикат улични протести, които допускам, че ще са мащабни. И това може би ще се окаже подходящ момент специалните служби да извършат дворцов преврат, осланяйки се на това, че не те са го извършили, а тези, които знаят как да го направят, както обикновено се случва“, аргументира тезата си Христо Грозев.




Товарищ Антон Кутев е последна дупка на кавала и един прост говорител. Кабинета се реди в ДС, Кремъл и руското посолство. Те определят кога е готов. Радев ще бъде назначен за премиер само като лице, от което нищо не зависи. Ей така,за фасада. Една пионка изпълняваща безприкословно заповедите на прегрупиралата се ДСмафия!


Антон Кутев, от трупата на Радев, търчи, лъже и разказва руски сказки по всички медии.
Същият разказвач на сказки лъжеше и плашеше българите преди 4 г., че щели да измрат без руски газ.



Както е казал Хемингуей-"Очен харашо" 
Който с Русия се е събрал добро не е видял - народна мъдрост.




Русия национализира 805 компании, най-тлъстите отиват в хора на Путин



В Руската федерация 805 компании са национализирани чрез съдилищата, според Федералната агенция за управление на собствеността ("Росимущество"), цитирана от опозиционното издание „Новая газета Европа“.

Там не се уточнява за какъв период от време става дума.

Последният случай е със собственика на една от най-големите земеделски компании в страната "Русагро"- Вадим Мошкович, който бе сред 60-те най-богати хора в Русия и е в ареста от пролетта на миналата година.

Вчера прокуратурата поиска да бъде конфискувано цялото му движимо и недвижимо имущество по спор за приватизацията на земеделско предприятие през 2009 г.

„Имаме около 805 частни компании, които са станали държавна собственост. 90% от приходите от тях ще бъдат внесени в бюджета“, каза Вадим Яковенко, ръководител на Федералната агенция за управление на собствеността.

Той посочи предстоящата продажба на активи на „Макфа“ (22,4 милиарда рубли), „Кубан-Вино“ (19,9 милиарда рубли) и „Башкирската содова компания“ (17,4 милиарда рубли).

„Новая газета Европа“ откри, че най-големите национализирани компании са били прехвърлени на хора, близки до руския президент Владимир Путин.

Най-малко 11 от компаниите в списъка са се оказали под контрола на организации, близки до Аркадий Ротенберг. В други десет компании са били назначени за директори хора, свързани с Дмитрий Патрушев, син на бившия ръководител на Федералната служба за сигурност Николай Патрушев.

През март 2025 г. „Новая газета Европа“ изчисли, че за три години прокурорите са конфискували 411 компании с активи на стойност 2,6 трилиона рубли – многократно повече, отколкото са били прехвърлени на олигарси на търговете за заеми срещу акции през 1990-те години.

Главната прокуратура също удвои усилията си за изземване на имущество. През 2025 г. имущество на стойност над 4 трилиона рубли е прехвърлено на държавата след искове от прокурори, обяви на заседание на колегията Александър Гуцан, ръководител на Главната прокуратура. Това е почти два пъти повече от общата стойност на иззетите активи през 2024 г.

Гуцан определи изземванията на имущество като „последователна работа“ от страна на прокурорите за „защита на публичната собственост“. Той добави, че над 50 000 имота, „незаконно отнети от държавна собственост“, са били възстановени от държавата чрез съдебни производства. Държавата е възстановила и 120 000 хектара горска земя.

„Стратегически компании с обща капитализация от приблизително 2 трилиона рубли са извадени от чуждестранно влияние и са прехвърлени под държавен контрол. Техните вече бивши собственици не само незаконно са превеждали печалби в чужбина, но и често са ги използвали за подкрепа на антируски дейности“, каза главният прокурор. Той заяви, че списъкът включва предприятия от нефтената и газовата промишленост, както и пристанищна и транспортна инфраструктура.

Миналата година тогавашният главен прокурор Краснов представи подобен доклад за 2024 г. на заседанието на съвета на агенцията. Цифрата беше почти два пъти по-скромна: общо активи на стойност 2,4 трилиона рубли са били иззети през съдилищата. Сред тези активи са пет стратегически предприятия, четири от които са „под чуждестранен контрол“. „В редица случаи тези средства [приходи от тези предприятия] са били използвани за финансиране на украинските сили, воюващи срещу нас, което е пряко отразено в исковете на прокурорите и съдебните решения“, твърди той.

https://faktor.bg/




Suny Lambroso
·
Всеки път, като чуя имената Борисов и Пеевски, като чуя телевизорите и мисирките по радево-наплатановите медии да питат с широко отворени, изпълнени с надежда за саморазправа, очи новите си кумири месии "ще арестувате ли Борисов" и "ще разберете ли откъде са парите на Пеевски", все се опитвам и не мога да си отговоря на въпроси, които мисироците никога, ама никога не задават на никого, като:
-откъде са парите на Черепа с 19-те обвинения, на Бобоците с италианския боклук, на Арабаджиеви, дето се крият на Лазурния бряг, на Свинарови-Гергови, на Цв. Василев с цялата КТБ, на ДядаМразовците, на Ковачки с Кремиковци за 1 лев;
-откъде са парите на Радев и фаамилия, че купува на тъща си имоти, а синчето му още с жълто около устата ще строи скъпи ВИП жилища за богаташи;
-откъде са парите за луксозен самостоятелен апартамент в хотела на олигарсите за офис на Радев;
-откъде са парите за показните скъпо струващи пърформанси за изборите на Радев;
-откъде са парите за скъпо струващите, организирани и платени протести на т.нар. джензита и цялата шарлатанска жълтопаветна сган от НПО-та на ППДБ за сваляне на правителството на Желязков;
-откъде са парите на корифея на съдебната рИформа лодкаря Христо Иванов за къща във Виена, при положение че никога не е работил;
-откъде са парите на дерибея дамаджанов -Рашков с дворец с 19 тоалетни, при положение, че винаги е бил на държавна работа;
-откъде са парите на съратника на "Единна Русия" и Путин, музейния историк Копейкин за луксозния му дворец около Варна;
-откъде са парите на комсомолците Баневи и Арабаджиеви за яхтите и частните им самолети, предвидливо скрити от очите на 80-те процента дебили на Лазурния бряг....
Ама те са много за изброяване!! Нямат край и срам!
Но нито една платена мисирка не пита ОТКЪДЕ СА ИМ ПАРИТЕ И ЗА КАКВИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРИЯ СА ГИ ПОЛУЧИЛИ! Какво построиха; с колко европейски лидери се срещнаха и колко европейски пари договориха за развитието на България; колко магистрали, църкви, детски градини, училища, стадиони, спортни зали, пътища и инфраструктура, метро или поне една тухла да са поставили за другите, не за себе си - каква точно е заслугата им, приноса им за България, освен собственото им обогатяване и ограбване на България чрез приватизации за 1 лев на работещи предприятия, подарени куфарчта, пълни с пари, които ги превърнаха в кредитни милионери, а после за 1 нощ след девалвацията се превърнаха в честни кредитополучатели за стотина лева.. и т.н.
Обяснете ми КАКВА Е ТАЯ НЕИСТОВА ОМРАЗА И ЖЕЛАНИЕ ЗА МЪСТ КЪМ БОРИСОВ, който, откакто под различни форми участва в управлението на държавата, все се е опитвал да работи за страната и българите?! Прост бил, една книга бил прочел, езици не знаел... ама понякога е достатъчно да имаш природно даден управленски и държавнически нюх и силна интуиция за оцеляване в блатото на омразата и завистта!
За какво го мрази и за какво българинът иска да отмъщава, да го арестува, да го затваря в затвора, да го линчува, да го разпъва на кръст, да го беси на бесилки, да го погребва в ковчези?!
-Затова, че му постои магистрали, за да пътува до морето и Гърция на всеки празник или уикенд, ли?
-Затова, че ГЕРБ му направи чудесно метро за софиянци, за да стига по-бързо до работното си място, ли?
-Затова, че направи така, че българите "да са равни на другите европейски народи", ли?
-Затова, че положи всички усилия и напук на всички, които го бламираха и пречеха, успя да вкара България в престижния Банков съюз, в Шенген, в Еврозоната, за да сме напълно интегрирани към голямото семейство на Европа, където ни е мястото като равни европейци, ли?
-Затова, че напук на всички политически сили от ППДБ и служебните на Радев, които саботираха и пропиляха възможностите за европейските пари по ПВУ, ГЕРБ успя да уреди тези пари да дойдат отноово и да бъдат използвани за развитието на страната, ли?
-Затова, че европейските лидери го посрещат с отворени обятия заради приноса му за европейското развитие на България и по този начин и на самия ЕС, ли?
-Затова, че ГЕРБ е член на най-авторитентата и най-голяма партия в ЕП, което е безспорно признание за усилията и постиженията на ГЕРБ за приобщаване на България към европейското семейство, ли?
-Затова, че Борисов никога не се е обърнал към никой политически лидер и политик с обидни, грозни, омразни думи, както това постоянно правят и политици, и лидери, и мисирки, стоически понася и никого не е осъдил, въпреки, че има основания да го направи, за всички свинщини и гадости, с които е обсипван от мисирки, телевизори, медии, политици, наричан е тиква, Боко, тиквун и всякакви непристойни думи и изрази, ли?
-Затова, че го арестуваха без обвинения и без заповед, просто за "всенародно удоволствие" на назобените с кристални пици ПеПейци, докопали властта и жадни за саморазправа и зрелища, ли?
-Затова, че му постилаха черни чували пред дома му с бременната му дъщеря и внуците му, подлагайки на терор и стрес близките му с незаконния обиск и ареста му, ли?
-Затова, че го бесеха на бесилки и погребваха в ковчези някакви лумпени жълтопаветници, ли?
-Затова, че изтърпя най-голямата гавра като политик със скалъпени монтажи с пачки, кюлчета, чекмеджета, къщи в Барцелона, за които международни експертизи нееднократно дохазаха, че са фейк, и никого не е осъдил за тези позорни стъкмистики от омраза и безсилие на враговете си, ли?
А и да попитам все пак: За каква смешна къща става дума в Бърцелона, бе? Ще е голям глупак, ако наистина не си е купил поне една къща в чужбина след толкова години в управлението на България! Че то всеки трети и четвърти българин вече притежава къщи и имоти в Гърция, Европа, Дубай - ами защо не им държите сметка с какви пари си ги купуват,бе? Ами тия олигарси и богаташи с къщи и имоти по Лазурния бряг, Виена, Париж, Лондон - ами дръжте им сметка откъде са им парите за тези луксозни имоти, бе!
Жалки завистници, жалки злобари, бедни ми НЕнароде, бедни ми уроде! Защо бе, защо само умееш да мразиш?И за какво точно мразиш! На това ли те научи "демокрацията" на мутрите, на мафиотите, на обединителя на олигарсите -Юмрука и разединител на нацията, на шарлатанските ненаситни, алчни и мразещи кристални кокорчовци, простокирчовци, сабрутевци, нискочели мирчевци, педрохански лами, насилници и убийци на деца?!
Жалки сте с тази омраза, с която сте тръгнали да правите прогрес и да "спасявате" България от "завладяната държава" от Борисов и Пеевски! Жалки регресисти!
Изчерпах се напълно от тая българска омраза и злоба, за които "бронебойни патрони няма открити, няма открити"!
Омраза му е майката, мрази народе! Чрез омраза към ПРОГРЕС! Ще успееш, народе, ще прогресираш напред към бездната!



Почнаха да си признават един по един. Мая Манолова тази сутрин обяви, че имала двама души в листите на Радев. Не го казаха преди изборите. Нито той, нито Манолова. Да знаят хората за кого гласуват. Това криене в политиката се нарича "задкулисие". За да излъжеш някого. Официално само ВМРО беше в коалиция с Радев. Ама официално! Сега се появи и Манолова. Ще се окаже, че е взел властта с тлъсти обещания и тайни квоти в листите на хора от ГЕРБ, БСП, ДПС, ПП-ДБ, Възраждане, Догановите, кузмановите, славитата, радостиновите... Другото са олигарсите по региони. Навсякъде е ровил като кокошка. А Манолова беше в коалиция с ГЕРБ, ДПС-НН и ИТН в кабинета "Желязков" и седя докрая. Субсидия взимаше от това управление. Днес громи кабинета "Желязков" - тоест себе си. Досущ като Доцова. И нея хвали напоително. Какво морално падение! Какво безсрамие! Каракачанов и Манолова - нови новенички с 4 депутата. Тепърва ще се види какво са вкарали избирателите в парламента.




събота, 2 май 2026 г.

Орион и земята на богинята Майка


 

Орион и земята на богинята Майка







Хороскопът от Магура







Рисунките от Магура и трите начала на Битието


С какво осветяваха в Магура, когато правеха рисунките?

По презумпция (без да има някакви доказателства или конкретни причини, но по предварително мнение, за което някак всички са съгласни) се счита, че праисторията е безпросветно и нискотехнологично време, когато хората са разполагали само с най-прости материални средства, включително и такива за осветление. Заради това се смята, че рисунките в пещера Магура са правени с помощта на факли или на подобни средства в ролята на източници на светлина.

Факлите използват различни масла, които горят и така дават светлина. Маслата и смолите горят, отделяйки значителни количества сажди, които поради това, че са нагрети, се издигат на известно разстояние нагоре. Достигайки до по-ниските места на тавана, саждите се залепват там и могат да останат на мястото си с хилядолетия, тъй като представляват въглерод и не се разлагат.

Следователно, ако за направата и за по-късния прочит на рисунките в Магура са използвани факли, то трябва още да личат следите от това, таваните над рисунките трябва да са опушени. Това е още повече валидно поради големия брой на рисунките (1031 според преброяването което направих за съставянето на Картата и Каталога на рисунките). Колкото повече има да се рисува и да се чете, толкова по-дълго хората трябва да се задържат под сравнително ниските тавани и толкова по-опушени трябва да са те. Друг фактор е наличието на големи сцени, включващи до 40 рисунки, над които сцени следва да се наблюдава съществено опушване.


Това действително е именно така.


С навлизането в Галерията с рисунките, първите 40 метра от нея не съдържат рисунки. В тези 40 метра таванът е чист, защото там хората са преминавали по-бързо, а и защото там височината на тавана е по-голяма – около 4 метра.


С наближаването към първите рисунки започва да се наблюдава плавно потъмняване на тавана. Над рисунките пък таванът става съвсем черен, което идеално отговаря на модела за създаване и прочит на рисунките с помощта на факли – човек се задържа повече там, където има обект, представляващ интерес.


Илюстрация 1. Таванът в началото на галерията, където той е по-висок и е чист.

Вижда се нагледно, че факли и други димящи средства за осветление са били използвани много пъти. И това е съвсем нормално с оглед на предполагаемото и дори доказано ниско технологично равнище на хората в старите времена.

Но вижте сега няколко примера, които рязко се различават от основния модел.

Съществуват няколко нищи, разклонения и ръкави на галерията, в които също има рисунки. Рисунките там са от същия стил и по своята степен на изпъкналост са идентични с рисунките, над които таванът е опушен. Но в тези ниши няма никакви следи от опушване на тавана.

Вижда се, че на въпросните места таванът е нисък и би трябвало съвсем лесно и обилно да бъде опушен, но нищо такова не се наблюдава. Да беше само на едно място, можеше да е случайност, но това са три различни места в галерията – и на трите места виждаме едно и също, което значи, че липсата на опушване там е закономерна и произхожда от начина, по който са правени и ползвани рисунките там.

Какво е различното между тези и останалите рисунки? Различното е, че тези са в значителна степен скрити и отделени от основния „посетителски поток“. Значи, ако човек отива там със слаб източник на светлина, например факла, е много вероятно да не забележи наличието на нишите и на рисунките в тях. Следователно е много вероятно човекът да не застане с факлата си пред тези рисунки и да не опуши тавана над тях, макар той да е много нисък.

Ето го моделът:

Рисунките от Магура са правени с употребата на недимящи източници на светлина и първоначално таванът е бил чист над всички рисунки. По-късно настъпва технологичен упадък и на хората не са били достъпни недимящите осветителни средства. Като резултат от това те вече влизат с факли и опушват тавана, но в огромната част от случаите подминават няколкото ниши и така таваните на тези ниши остават чисти.

Ако това твърдение (извод) е вярно, то добре съответства с друг факт: в рисунките от Магура са описани орбитален и синодичен лунен месец, движението на Земята около Слънцето и на Луната около Земята, показано е разстоянието между Слънцето и Земята, показано е развитието на ембриона, алхимични знаци, поне десетина азбуки произлизат от магурските рисунки и т.н., което говори за високите познания на онези, които са правили рисунките. Не е никак чудно такива хора да са си светели с нещо различно от факла.

Митът за първобитните хора е една от големите заблуди. Процесът на инволюция е вървял от високо развити към ниско развити цивилизации. В далечното минало хората са били богоподобни, съществували са много по-развити цивилизации от нашата. След Великия потоп ниските места и градовете са потопени. Озоновият слой е повреден за десетки години. Оцелелите са принудени да живеят в подземни градове и в пещери. Опитвали са да запазят част от знанията си за потомците.


http://kikowsky.blog.bg/


петък, 1 май 2026 г.

Тайната на бесите, или какво не знае Херодот?


Тайната на бесите, или какво не знае Херодот?

Траките беси и мизи са най-важните народи населявали земите на България. Мизите са важни за историята ни, защото от техните среди произлиза и името българи, първоначално название на благородниците или свещеническата прослойка. Под ръководството на мизите страната ни е освободена от римска, византийска власт през 681 г. От друга страна бесите са пазители на древната религия. Неслучайно Херодот твърди, че принадлежащите на сатрите беси, се явяват пазители на светилището на Дионис в Родопите. Половин хилядолетие по-късно отново бесите са пазители на храма на Дионис. Официално бесите се появяват в историята едва по времето на Херодот - 5 в. пр. Хр., но това не отговаря на истината. Подобно на своите роднини мизите, бесите са споменати още през 12 в. пр. Хр. в летописите на египтяните под името уешеш. Става дума за хроника описваща войните на фараоните с така наречените Морски Народи. Това е съюз от пеласги и различни групи траки. Тевкрите, дарданите, сердите, а разбира се мизите и бесите. Последните две групи египтяните наричат уешеш и мешуеш, а това са варианти изненадващо близки до истинските имена. Правилните имена на бесите и мизите са веси и меши, но в миналото са наложени различни термини. Това пречи да проследим историята на бесите както подобава. Реално историята на бесите, или по-точно весите, започва през 12 в. пр. Хр., с Похода на Морските Народи към Египет, т.е. около 700 години по-рано от официално приетото. За името на бесите се търси обяснение с албанската дума bese - вяра, но реално това е само спекулация. Албанците навлизат в историята твърде късно, а и обитават земи далеч от традиционната територия на бесите-веси. Както названието веси-беси, така и меши-мизи, притежават обяснение на български език.