Преди две десетилетия се пръкна вестник „Независимият“ – “The Independent”. За да смени двама собственици преди да попадне в ръцете на члена на КПСС и подполковник от КГБ товарищ Александър Лебедев. Неточно наричат сегашния собственик „руски олигарх“. Той е съветски и комунистически. По-важното е, че е напазарувал огромна собственост – корпоративна, недвижима и транспортна.
Както е известно от самото начало на промените, тя само се води на тези подставени лица. В действителност принадлежи на партията, комунистическата – единствената, непом(П)ръдналата, непоумнялата, защото е непоклатима. Четете Бунич и разкритията му за партийното злато, другарки и другари.
Поради възможно най-долния им плебейски произход тези алчно червени олигархчета на конци преминават през едни и същи лични катаклизми. Започват да имитират high-life-а в съответната страна, като се издокарват по необичаен за стойките и мутрите им образец. Така се превръщат в комични образи. С един поглед нормалният човек разпознава в тях ерзац капиталиста. Замязват на бай ви Тодор Правешки по време на приема от японския император преди толкова лета. Бяха го избарали в смокинг. А със сюртука приличаше на илюстрация на Тошко Африкански, напуснала книжната страница…
Ала всичко това изобщо не пречи на „чистофайниците“ от лондонската квадратна миля… Въпреки че например Лебед и вестничето му одумват “The Guardian”, „контролиран от Лейбъристката партия вестник“, като „троцкистко“. Самата партия на трудещите се е част от социалистическия Интернационал, подопечен на съветския гражданин Сергей Станишев… Драма! Редно е да посоча, че всъщност иде реч за коляно от единствения партиен род на земята – комунистическия, минаващ за Давидов.
Каква низост и наглост, съчетани в едно същество, е необходима за дискусия на отношенията между двете уж свръхсили? При положение, че преди 14 месеца всички власти в собствената ти страна, начело с другарката Лизи Две, както Митата Пенев би разчел името на обитателката на Бъкингамския дворец, генералната секретарка на ЦК на островната компартия, бяха изули гащите до земята и се бяха одупили пред генсека на Китайската комунистическа партия. А не на шега се смята, че британската столица се превръща в китайски град… (Вижте илюстрацията.)
Кое на Запад вече не е китайско? Автомобилите – “Citroлn”, “Peugeot”, “Volvo”, продукцията на “Land Rover”, прочутите лондонски таксита в британската столица, енергетиката на Албиона, френската и италианската парфюмерийно-козметична промишленост, фирмите за производство на компютри? Кое?
Тогава се пита: Кой посреща и приема комунистите, навежда им се, обслужва ги всячески? Кои са истинските комунисти и кои слугите им?
Който не е прозрял, че Тръмп беше назначен, защото решиха че е по-подходящ за досъсипването на американската комунистическа империя, пльоснала се върху целия свят, няма представа от ставащото по планетата. САЩ ще се свиват като Шагренова кожа. Неизбежно е. Такъв е планът на световната революция. Не е „конспиративна теория“, а историческа логика.
Процесът е в ход не от днес, нито от вчера. (Вижте илюстрацията.) В ход е от половин век насам. А както не веднъж съм отбелязвал, семейство Ротшилд превзема Китай чрез инвестициите си още от… 1838 година. Ами напуснете територията на конспиративните теории най-сетне. И се присъединете към мислещите в страната на истината.
Към всичко до тук се добавиха прозаични неща, които междувременно брадясаха. Но заслужават тълкуване.
Едното е твърдото заключение на ЦРУ, че „Русия се е намесила, за да помогне на Тръмп да спечели изборите“. Жалко, че Обама го използва в последната си пресконференция. Кой не е наясно, че е подставено лице? Обаче оставяше впечатление за повече интелигентност. Уви…
Ако използвам заглавие на нашумял холивудски шпионски филм – трилър, както го наричат „българчетата“ – мога да окачествя ситуацията като превъзходството на Путин. Кремълският гном демонстрира по-високата класа на кагебистката школа. Когато на 19 декември се очакваше окончателното гласуване на американската електорална колегия, убиха съветския посланик в Анкара. А камион се вряза в Коледеден базар в Берлин.
Никой не съзря две съществени подробности в първия инцидент. Да започна с убиеца.
Той почти изцяло наподобява Сирхан Сирхан, който през 1968 година застреля Робърт „Боби“ Кенеди. Досега, вече 48 лета, рендосва затворническите нарове. Вашингтонската комунистическа репресивна неправосъдна сатрапия, подчинена на интернационалното Братство, не допуска преразглеждане на делото му. Въпреки многократните опити на неговия адвокат за това. И напук на доказателствата, които медиите премълчават. А те говорят за едно: Убиецът – Сирхан безспорно е такъв – не помни нищо. Не е знаел какво върши. Бил е оръдие с дистанционно управление.
Той, както вероятно и Марк Дейвид Чапмън, 12 лета по-късно изпратил Джон Ленън в отвъдното, както и Джон Хинкли, който през 1981 година простреля президента Роналд Рейгън, са продукти на тайна операция за създаване на професионални убийци. Тя стана известна под наименованието „Манджурски кандидат“, но едва ли то е истинско.
Мевлют Мерт Алтинташ, атентаторът, поразил Карлов, силно наподобява и онова момче, което уж щеше да пробие черепа на Ахмед Доган. Какво ли е ставало в главата на съвсем младичкия турски милиционер, докато някои го оставили да държи безсмислена, неаргументирана реч?
Вторият детайл, който задължително следва да бъде отчетен, е същността на жертвата. Товарищ Андрей Геннадиевич Карлов беше завършена комунистическа свиня. От онези, за които, щом пукнат и баща им – сатаната – ги прибере в геената, нормалните човешки същества благодарят Богу. Когато и да ги стигне смъртта, все ще е късно. Той беше трето поколение ядрен болшевик от най-долнопробен, мръсен и подъл сорт. Той беше престъпник – архинегодяй. Още дядо му, от 1922 година, е работил за Ленин и болшевишките комисари.
Карлов е израснал в среда на съветски дипломати. Което означава, че е отгледан и (не)възпитан като съвършен, хладнокръвен престъпник. Дипломирал се в ковачницата на кадри за репресивната съветска машина МГИМО, сред чиито произведения личат тежки комунистически варвари, каквито са Сергей Лавров, Петър Младенов, Христо Христов – „Илича“,[Член на ЦК на БКП, агент на КГБ и ДС, дългогодишен министър на външната търговия. Той е от кръга „Банкя“ или „Монтерей“. Говори се, че с наследниците си въртят дял от петролните далавери.] Андрей Луканов, Любен Гоцев, Жан Виденов, Таско Ерменков,[Директор на Звеното за управление на проект „Модернизация и преструктуриране на ВиК дружествата“ по линия на Световната банка. Бил е служител на Министерството на външната търговия, вицеконсул в Берлин. През 2003 г. е назначен за изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. Депутат от БСП. Агент на Държавна сигурност.] тукашни „демократи“ – комунисти, преживели псевдо метаморфоза – Ирина Бокова,[ Членка на БКП, сега за втори мандат генерална секретарка на ЮНЕСКО. По-рано – депутатка от БКП и БСП, заместник-министърка на външните работи, кандидатка за вицепрезидентка от БСП, съпруга на потомствения комунист Любомир Коларов, любовница на друг такъв – Веселин Благоев.] Атанас Папаризов,[Министър на външната търговия, депутат от БСП.] Иво Инджев,[Член на БКП, агент на Държавна сигурност с псевдоним „Ивайло“. Във въпросния институт е следвал като стипендиант на ДС. Работил е в БТА, кореспондент на агенцията в Бейрут, в БНТ, и неин директор. След това – в радио „Свободна Европа“, главен редактор на вестниците „Еспрес“ и „Демокрация“. Водещ в bTV. Виден комунистически „антикомунист“ и съветски „антисъветчик“, радващ се на широка популярност благодарение на редовното му гостуване във влиятелните медии, собственост на ЦК на БКП, и на малоумието на тукашното комунизирано население.] Валентин Златев,[ Генерален директор на „Лукойл България“, син на последния дългогодишен кмет на Правец и настоящ „бизнесмен“ Васил Златев. Валентин е приятел на Б.Б. Двамата с баща си са пряко зависими от семейство Живкови.] Станислав Даскалов,[ Първи секретар в българското представителство при Организацията на обединените нации в Женева, отговарящ за ГАТТ. ] Любомир Кючуков и Тодор Чуров,[ Заместник-министри на външните работи.] Момчил Андреев,[Изпълнителен директор на „Райфайзен банк“ – България.] Владимир Жеглов,[Журналист от в. „Работническо дело“, известно време в управата на „Нефтохим“, председател на Надзорния съвет на „Биохим“ АД, съветник на премиера Жан Виденов, с когото са съсобственици на компютърния портал Dir.bg.] Стоян Желев,[Представител на „Пежо“ в България.] Пламен Стоянов,[Изпълнителен директор на „SOS Детски селища“ – България.] Мартин Ганев,[Главен изпълнителен директор на Инвестиционен фонд СSIF.] Емилиян Абаджиев,[Регионален директор на търговската верига „Метро“ за Югоизточна Европа.] и други…
Както съм посочвал, според анализатора от КГБ Олег Гордиевски „по традиция пътят към ПГУ[Първо главно управление на КГБ – външнополитическото разузнаване на СССР.] минава през редица престижни московски институти и по-специално през МГИМО (Московски държавен институт за международни отношения)…“[Кристофър Андрю, Олег Гордиевски – „КГБ: Поглед отвътре или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов“ Втора книга, Издателство „Факел“, Издателска компания “K&M”, София, 1992 г., стр. 621.] Преведено на човешки език, всички, които са се дипломирали в МГИМО, са били вербувани от съветското разузнаване. Там не е имало изключения. А всеки с акъла си е наясно, че не съществуват „бивши агенти“. Агентът може да бъде оставен на мира, и след десетилетия да го реактивират.
Обучението извън България по време на социализЪма непременно трябва да бъде инкриминирано. Независимо къде – то следва да бъде обявено за престъпна дейност. Следването в МГИМО, Московския държавен университет, Харвард, Йейл, Университета на Калифорния в Бъркли, Лондонската икономическа школа[ London School of Economics.] и в останалите факултети на КГБ, ГРУ, ЦРУ, MI6 – на първо място. Всички, преминали през тези фабрики за дегенерати, безродници, безчестни мерзавци и алчни предатели, егоисти, клеветили ближните си, съсипвали чужди съдби, действали в угода на ужасния тоталитарен режим, предствавляват гнусна мазна смрад.
Тя затлачва обществениия живот, трови атмосферата, всява разделение и отчуждава. Мамейки и заблуждавайки с идеологическите оръжия на пропагандата, тези злодеи помагат на Интернационала да държи населението в умствена и морална нищета, в изолация от постиженията на прогреса. Те сътрудничат на масовите убийци, които водят бившия български народ към неговия неминуем позорен финал. За всички тях съдбата на Андрей Карлов – внезапна и бърза смърт – би била награда. Оправя ги единствено продължителна каторга, нищо друго!
За разлика от Хюсеинович, Вовата Владимирович не се възползва от двете посочени събития, за да посочи „виновните“ – американците и западноевропейците. Какво му костваше да рече, че неговите тайни служби „разполагат с достатъчно данни за това“, както заяви Обама? Путин поиска от Белия дом доказателства. Барак Хюсеинович и основните „неконтролирани“ медии си направиха оглушка… После не се чудете, че Владимирович печели симпатии. Прегръща се с Ердоган и Нетаняху. Така трябва. Така са им казали. Не разбирате ли? Толкова ли е сложно за вас?
Освен това мисълта, че Съветска Русия е решила изборите в Съветските американски щати, би трябвало да е унизителна за американците. Ала има нещо друго и по-важно.
Ако е вярно, не е от вчера. Още по-малко може да бъде оценено като изненадващо. От края на петдесетте години на миналия век различни офицери на КГБ, избягали на Запад,[Все още изпитвам съмнения към „бягствата“. Но да ги приемем с доста уговорки. Вярвам на онези, които не прекосяваха граници и бяха захвърлени от Запада.] предупреждаваха тамошните лидери за мащабното и дълбоко проникване на съветските комунистически тайни служби във всички сфери на живота навсякъде по света и до всички равнища, включително до най-високите държавни постове.
Например, през декември 1961 година един от резидентите на съветското разузнаване, майор Анатолий Голицин с псевдоним „Иван Климов“, заряза назначението си в посолството на СССР и заедно със семейството си намери убежище в бюрото на ЦРУ във финландската столица. От там през Швеция отиде в Британия. Още тогава той освети лидера на Лейбъристката партия Харолд Уилсън като съветски агент. Скриха го. А политикът, вербуван от Москва, два пъти беше министър-председател.[Вж. Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Mitrokhin Archive: The KGB in Europe and the West”, Gardners Books, Eastbourne, East Sussex, UK, 2000 г.]
Дали от безхаберие, или съгласно реализиран проект за етап от световната революция, западните разузнавания с лека ръка приемат разкритията на Голицин за „конспиративни теории“. Освен Уилсън, Голицин, обявен за „предател“, което е означавало, че подлежи на унищожение по всяко време и навсякъде, разкрива познатите му съветски шпиони на Запад. Най-ценният от тях бил Александър „Саша“ Григориевич Копацки. Офицер от КГБ, но бил вербуван и от ЦРУ. Действал в Берлин под псевдонима „Койшвиц“. Предполагали, че еврейското име ще му осигури по-висока степен на недосегаемост. Макар да работел и с псевдонимите „Ервин“, „Херберт“ и „Рихард“.
През 1952 година Копацки – „Койшвиц“ помогнал за бягството на друг съветски агент – „Виктор“, който практически организирал съответната секция на Радио „Гласът на Америка“. През 1954 г., след като бил прибран „на топло“ за кратко под предлог, че е шофирал пиян – така наречения карантинен период – Копацки се появил с нов псевдоним – „Игор Орлов“. Голицин го издал, но…
По тази причина Анатолий Михайлович бил „удостоен с честта“ да оглави списъка на предателите на КГБ.
diagnosa.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар