Как може да се прилага това учение практически? За това са нужни три положения: първото положение е, когато служим на хората. Тогава сме в положение на слуги. Второто положение е, когато служим на себе си, укрепваме нашия индивидуален живот. Третото положение е, когато служим на Бога.
Разпределете всеки ден служенето си пропорционално и вижте към коя от трите категории се отнасят работите, които вършите. Човек и като служи на Бога, може да служи и на хората. Неговото положение ще бъде друго. Така именно ще измените първоначалното си положение - ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата. То е едно положение, което вие разбирате, не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате, знаете, но казвате, че не му е времето сега. Това е мъчно служене. Трябва училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени". Мъжете искат да служат на Бога и те казват: „Ние сме мъже". Децата искат да служат на Бога, казват: „Ние сме деца". Учителите искат да служат на Бога, казват: „Ние сме учители". Това е едно временно положение, дадено ви само за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър една роля, например слуга сте. Тя ви е дадена, за да научите тази роля, защото във всяка роля има особени черти, характеристики, които трябва да изучите, но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жена сте дошли, само за да научите тази роля. В какво стои жената, вие това изкуство още не сте го научили, т.е. не че не го знаете, но сега учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е?" И ще си даде мнението. Сега, като ви говоря това, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, ролята, която играете, ви е отредена, а вън от това ще изучавате неща, които принадлежат към същността на вашата душа.
Под думата „душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре, ще види, че не умира. Той само се чуди, понеже е мислил, че ще умре. Като умре, ще види, че не само не е умрял, но е оживял, станал е радостен и весел. Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, често са крайно весели и щастливи. Тези, които плачат тук, на земята, те плачат от съвсем други съображения. Не че ги обичат толкова. Бащата харчил пари за сина си, казва: „Синко, толкова пари харчих за тебе, кой сега ще ми помага?" Майката пък плаче за дъщеря си. С това разбиране ние не можем да бъдем щастливи. Не ви казвам, че трябва да желаем смъртта, но казвам: онези, които са заминали за другия свят, от другия свят помагат повече, отколкото ако са на този свят.
Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка и да бъдат щастливи. Всички тези души могат да се разпръснат и да живеят в целия космос. Те знаят законите на разширяването и на смаляването.
Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна.
Като направиш добро някому, това добро остава за вечността. Вие имате калугерски разбирания за Любовта. Не знаете кое е право и кое е криво. А душата е толкова чиста, че е облечена в седем облекла. Досега човешката душа никой не я е целувал. Като целуват физическото тяло, само долните четири облекла са близо, те вземат участие в целувката.
Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.
Аз гледам на живота малко по-другояче. Да кажем, че някой момък се влюби в някоя мома. Никаква мома не е това! Това е една кукла. Той прегръща куклата. От восък е направена тя! Момата я няма там. Истинският момък и истинската мома никой не може да прегърне! Човек куклите прегръща! Помнете това! Как ти ще хванеш душата? Ти не хващаш душата! Ти казваш: „Той направи това!" Нищо не е направил! Престъплението седи в мисълта, че ние искаме да опетним една душа. Там е престъплението. Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това не е възможно! Това, което е излязло от Бога, не може да се опетни. То ще се върне при Бога.
Понякога човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако в твоята душа няма нищо посадено? Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот. Само че тази душа се различава. Има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. Вие знаете, ако оставите едно животно вкъщи какво може да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се направи от него. Но трябва да благодарите, те досега са орали за нас, работили са за нас. Ако не бяха конете, които да превозват това, което трябва на човека; ако не бяха и растенията, които да се жертват за човека, да ни помагат, да ни дават плодове! Ако не беше житото! Това са все души, растителни души. Всичките тия души дойдоха на помощ все да помагат на човека. Някой пита: „Какво трябва да правим?" Аз му казвам: „Каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го". Ако така не се схваща, не може да се разбере правилно животът.
Христос казва на своите ученици - след като им е говорил за лозата - „ще вземете на първо място Духа". Духът иде само при кого? При онези пръчки, които имат грозде. Сега аз не искам да се спирате на въпроса: имаме ли ние грозде, или не? Вие сами си задайте този въпрос. Обаче вие не може да го разрешите, разрешават го само Духът и Христос, когато обръща внимание върху плода. Затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата. Той е важен за Бога. Нашият плод, а не външната форма, не самата лоза, но туй, което излиза от нея. Когато майката роди дете, какво очаква тя от него? Тя очаква нещо разумно, от устата на детето идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо и нямо, и сляпо, ако то има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя си казва: „По-добре да не беше! Не ми трябва такова дете. Даде го Господ, да ме наказва с него." А когато роди туй, хубавото дете с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: „Благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете". Плодът е това, плодът на вашата душа, той е вътре.
Често всички очакват от другите повече, отколкото могат да им дадат. Забележете, има един закон, според който вибрациите, трептенията на душата не са едни и същи. Има хора, с които като дойдете в съприкосновение, не само че няма да ви повдигнат, но ще ви снемат по-долу, на техния уровен, тъй какго във физиката, когато се смесят две течности с различни температури, резултатът е средната температура между двете. Затова, според този закон, вие трябва да се приближавате един към друг съобразно трептенията на душите си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си въздействат, но които нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, вървят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание.
Между разумното и неразумното има постоянна борба. Едно поколение умира, иде второ, трето - хиляди поколения ще работят, докато дойде една нова насока за целия организъм. Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и питате защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези очевидните работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано". А аз ви казвам: на небето даже и най-великите хора няма да бъдат записани! Даже името на Толстой няма да се спомене: това са псевдоними. Писанието казва, че в бъдещия живот на съвършенството всеки ще има едно име, което само той ще си го знае. Свещено име е то. Едно име, което, ако хората го произнесат, ще се опетни.
Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл, не сме мярка. Душите ни са мярка. И щом слушате душата си, противоречията ще изчезнат.
Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце.
Продължителността на земния живот зависи от отношенията, които човек е създал с душата си. Невъзможно е човек да живее изключително за личност си и да стигне до дълбока старост. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Иска ли да се лекува, човек трябва да намери лекар и лекарства за душата си.
Питате: „Какво да направим, за да се спасим? Как да се спасим?" Че като ти са отворени очите, ти си спасен. Затова не обезсърчавайте никого. Като ви гледам лицата, на вид строги, те не са такива от истинска сериозност, но от съжаление за изгубени младини. Казвате си: „Едно време колко бях хубава, млада!" Не си остаряла, не се лъжи. Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада.
Слушал съм някои млади да казват: „Аз не съм толкова добър". Че кога си бил добър? Друг път казвате: „Аз съм добър". Каква е тази ваша логика, тази философия? Ще разсъждавате правилно! Питам ви, как определяте вие доброто? Може ли един скъпоценен камък днес да е диамант, утре да бъде въглен? Не може. Ако днес вие сте добър, но в даден момент сте лош, всякога сте лош. От това правило има едно изключение. Въгленът може да се превърне в диамант. Как? Като се подложи на висока температура и голямо налягане. Значи когато върху въглена действа една разумна сила, той се превръща в диамант. Една разумна сила може да превърне и диаманта във въглен. Може да стане това нещо, но то се отнася до ония диаманти във физическия свят. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! Помнете това, дръжте тази мисъл в себе си, за да не се обезсърчавате! Дойдете до някое противоречие, кажете: „Моята душа е чиста. Ако аз се опетних, то е външно, не се отнася до душата." Следователно ще мислите, че погрешката ви е в постъпката, а не че вашата душа е станала по-добра или по-лоша. Аз мога да ви кажа, че някой път сте постъпили разумно, а някой път неразумно, но то не се отнася до вашата душа.
Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.
Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.
Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.
От душата във вид на силови пинии излизат всички органи на човешкото тяло. Според едни душата се намира някъде под лъжичката, според други - в центъра на слънчевия възел (стомашния мозък). В стомашния мозък се намират ред ганглии, които образуват първичния мозък, който пък играе роля при храносмилането и кръвообращението - там е мястото на симпатичната нервна система.
Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?" Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни, влажни изби без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословни къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен".
Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа.
физическото ни тяло дава грубия материал за съзиждане на духовното тяло. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче бедна и не може да се проявява, понеже няма откъде да черпи сили.
Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.
Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.
В душата се крие алхимическият закон за подмладяването, там е силата на лекуването.
Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество.
Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина - и те по тази светлина се различават един от друг.
Свещеният трепет ще дойде в човешкия живот и когато дойде - възприемете го. Той иде тъй, както слънцето иде. Отворете всички прозорци - нека влезе свещеният трепет! Не се пазете от силата на слънцето! Понякога ви е страх от свещения трепет, казвате: „Ще се заблудим". Няма да се заблудите, той е най-голямото благо, което иде в света. Той може да освободи човека от всичко. Не да го освободи от дома му, нито от брат му, а да го освободи от кривите отношения. Ще се оценяваме по-добре. Отношения може да има, когато ние се оценяваме и се считаме една необходимост един за друг. В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество. Всички души, които ви познават, те ви ценят. Казвам: има в света Един, който ви цени, или казано на друг език - има в света души, които ви знаят, познават ви. Нищо от това, че тук на земята не ви познават. Вие живеете в един тесен кръг. Ако тук не ви познават - други ще ви познаят.
Знаете ли колко е свещен трепетът на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет кьм някое малко същество, то трепва и казва: „Ето една душа, която ме разбира". Нежност, благост, които притежава душата, това са качества на Бога. Един поглед на Бога е в състояние да измени условията ти, да те повдигне да растеш. Неговият поглед всякога носи Знание, Мъдрост, Свобода, Живот.
Ние боледуваме, защото губим връзката си с Бога. Възстановете връзката си с Бога и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят, всичките ви рани ще зараснат и силите ви ще дойдат. Докато душата е свързана с Бога, тя притежава огромни природни сили и може да лекува.
Душата е свързана с висши същества от различни йерархии, а пък човешкият дух е свързан с Бога.
Вие не можете да задържите Любовта. Погрешката е, че искате да я задържите. И светлината не можете да задържите. Любовта не е нещо, което може да се задържи. Там се счупват главите на всички хора. Вие искате да задържите Любовта. Искате да я примамите с нещо. С нищо не можете да я примамите. В Писанието е казано, че единственото нещо, с което можете донякъде да привлечете вниманието на Любовта, това е Истината. За Бога се казва, че Той е възлюбил Истината, която е в човека. Истината - това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо - нашите дрехи, нашите къщи, нашето знание - като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни.
В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят!
В духовния свят като преглеждат човека, го събличат гол. Всички обвивки на тялото снемат една по една, докато дойдат до обвивката, която Бог му е дал. Едничката обвивка, която не разгръщат, то е тази, която Бог е направил около човешката душа. Тази обвивка никой не я е пипал никога.
Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опит със себе си, т.е. със своята душа и със своя дух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте, но себе си не изпитвайте! Това подразбира - изпитвайте условията, в които живеете, но себе си никога! Изпитвайте мислите, чувствата, действията си, но себе си, т.е. своята душа и своя дух, никога не изпитвайте! Тази е истинската философия на живота. Защо трябва да изпитвате душата и духа си? Нищо няма да придобиете. Не правете опит с това, което Бог е създал! Не правете опит със свещената книга, която Бог е написал! Тази книга ще пазите като зеницата на окото си. От нея ще четете и учите. Тя ще бъде най-главното ви ръководство в живота. Докато имате тази книга и учите от нея, тя ще ви служи като магическа тояжка: с нея ще можете всичко да извършите.
От време на време е необходимо човек да остане сам, без външен допир с когото и да е, за да укрепне душата му.
Сърцето може да страда, душата никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат, като дойде времето, тя си заминава, свободна е.
Човек в гроба запазва съзнанието си, докато се освободи от тялото, минава през ред мъчнотии, защото е свързан с хиляди здрави нишки - не е лесно да се освободи от тях. Тежко е положението на душата и духа, докато се освободят от връзките на тялото.
Човек не умира, само плътта умира. Душата на човека тежи 33 грама.
Умирането не е страшно. Душата прилича на балонче, направено от много фина материя, и се държи за тялото с една много тънка нишка, вързана е със синкав конец под лъжичката. Като умира човек, туй балонче се отделя, скъсва се нишката и балончето отлита. Ако сте ясновидци, ще видите милиарди такива нишки. Вечерно време излизаш по този конец и пак по него се връщаш в тялото.
Животът е богатство, а като дойде смъртта, като излезе тази душа от тялото навън, плаче, че е изгубила богатството си, останала е като едно животно в полето. Като една сиромахкиня се скита в пустинята дълги години. Душата минава дълго скитничество в пустинята, докато я намерят онези благодетел-ни духове и я заведат в небето. Избършат сълзите й, облекат я, заведат я в училище, турят я на хубаво място. Душата каже: „Слава Богу, пострадах, но намерих туй спасително училище". Сега може да се яви друго възражение: „Вярно ли е това, или не? Дали е така?" Ако не вярвате, идете да проверите. Нямам нищо против това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар