ПРАМАРДХА — Първоизява, начало на мъртвото дихание.
Есенният преходен период, между лятното и зимното полугодие според Българският зодиак е от 7 септември до 6 октомври. Това е периодът ПРАМАРДХА — начало на мъртвото дихание. Върхът на ПРАМАРДХА е 22 септември — есенното равноденствие.
ПРАН — Първоизявеното пространство — ПРА се установява — Н.
ПРАНА — Първоизявеното пространство — ПРА е установено — НА.
ПРЕ — Пространството — П се променя — Р в Горна вода — Е.
Това е граничното действие между четвърти и първи период от кръговрата на Втората противоположност. Тогава пространството престава да съществува и всичко се връща в Първата противоположност, в Горната вода, в междузвездният вакуум.
В съвременния български език ПРЕ е представка, която има смисъл на действие или място отвъд.
Примери: Предел, преход, премъдрост, претоварвам, прегазвам (река), прегарям, прехалосвам (прехласвам), преспивам, прелюбопитно, прехвърлям, пребивам и др.
ПАРАМАРДХА, Парамартха — Буквално означава, промяна на пространството на мъртвото дихание, но тази дума има точно определено значение в годишния кръговрат и означава „Край на мъртвото дихание“.
ПАРАМАРДХА е първообразът на Баба Марта.
При диханието на Брахма, когато той издишва се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макрокосмическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.
Днес годината се разделя на четири сезона: пролет — сътворение, лято — съществуване, есен — унищожение и зима — покой. Но в древността годината се е разделяла по още два начина. Според първия тя се разделя на две полугодия: издишване — от средата на зимата до средата на лятото и вдишване — от средата на лятото до средата на зимата, а според втория на мъртво дихание — от средата на есента до средата на пролетта и живо дихание — от средата на пролетта до средата на есента.
Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие според Българският зодиак е от 7 март, до 6 април. Това е периодът ПАРАМАРДХА — край на мъртвото дихание. Върхът на ПАРАМАРДХА е 22 март — пролетното равноденствие.
„Парамардха – това е първообразът на Баба Марта. Термин от древното учение на българите – Балкхара, буквално означаващ „край – излизане от Мъртвото дихание”. Тук става въпрос за диханието на Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макрокосмическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.
Днес годината се разделя на четири сезона; пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но според древното учение тя се разделя по още два начина, на две полугодия. Според първия се разделя на издишване – от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория, на Мъртво дихание – от средата на есента, до средата на пролетта и на Живо дихание – от средата на пролетта, до средата на есента.
Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие според Българският зодиак е от 7 март до 6 април. Това именно е периодът Парамардха – край на Мъртвото дихание. Върхът на Парамардха е 22 март.
Думата пара означава край, излизане, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др.
Думата мар в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара ( м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретед – безсмъртие. Първата гласна А означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е мер – смърт.
От същият корен е и името на планетата Марс – Мъртва планета.
Думата дха означава диханието, духът.
Това е смисълът на термина Парамардха, от учението Балкхара.”
Ще припомня отново какво се случва при диханието на бог Брахма.
Когато той вдишва, светът се унищожава – пространството се свива, а времето тече обратно. На езика Бхаджа този полупериод се нарича Кхалидха, а в Индия е богинята Кали. В езика Бхаджа, ЛИ е символ за времето с отрицателен знак.
Когато Брахма издишва, светът се създава – пространството се разширява, а времето тече в права посока. На езика Бхаджа този полупериод се нарича Кхаладха, а в Индия е бог Кала. В езика Бхаджа, ЛА е символ за времето с положителен знак.
Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг.
Рабиндранат Тагор
Само безалтернативното осъзнаване може да доведе до недвойственост, до помирение на противоположностите във всеобщо разбиране и пълна любов. Аmа et fac quod ris. Ако обичате, можете да направите, каквото пожелаете. Но ако започнете да вършите това, което искате, или да вършите това, което не искате, в подчинение на някаква традиционна система или представи, идеали и забрани, вие никога няма да обичате. Освобождаващият процес трябва да започне с безалтернативното осъзнаване на това, което желаете, и на вашите реакции на системата от символи, която ви казва, че трябва или не трябва да желаете.
Чрез това безалтернативно осъзнаване, което прониква през последователните слоеве на аза и подсъзнанието, ще дойдат любовта и разбирането, но от друг порядък, различен от този, с който обикновено сме запознати.
Това безалтернативно осъзнаване – във всеки момент и при всички обстоятелства в живота – е единствената ефективна медитация. Всички други форми на йога водят или до сляпо мислене, което е резултат на самодисциплина, или до някакъв вид самопричинен екстаз, някаква форма на фалшиво самадхи.“
Джиду Кришнамурти, „Първата и последна свобода“
„Страхът се появява, когато искам да се вместя в дадена схема. Да живееш без страх означава да живееш извън схемите. Желанието да живея по даден начин е извор на страх. Трудностите, които изпитвам, се дължат на желанието ми да живея в дадени рамки.“
Джиду Кришнамурти
Докато его-умът управлява живота ви, не можете да се почувствате истински удобно, не можете да намерите покой или себеосъществяване, освен в кратките мигове, в които постигате желаното, когато се осъществи някакъв ваш силен стремеж. Тъй като егото е изкуствено създадено себеусещане, то има нужда да се идентифицира с външни неща. Трябва постоянно да бъде защитавано и подхранвано. Най-честите отъждествявания на егото са свързани с имущество, професия, социално положение и признание, знания и образование, физически облик, специални способности, връзки, лична и фамилна история, убеждения, както и с политически, национални, расови, религиозни и други колективни самоличности. Нищо от тези неща не сте вие.
Страшничко ли ви се струва? Или изпитвате облекчение? Рано или късно ще трябва да се откажете от всички тези неща. Сигурно още ви е трудно да го повярвате и аз, разбира се, не ви карам да вярвате, че самоличността ви не е в нищо от тях. Сами ще узнаете, че е така. Това ще стане най-късно когато почувствате наближаването на смъртта. Смъртта е събличане на всичко, което не сте. Тайната на живота е в това да „умреш преди смъртта“ -и да разбереш, че смърт няма.“
Екхарт Толе, „Силата на настоящето“
Свами Вивекананда
Гмурнете се в света и научете тайната на работата:това е Карма йога. Не бягайте от колелата на световната машина, а стойте вътре и научете тайната на работата.
Работейки вътре в тази машина по правилен начин, е възможно човек да излезе извън нея. Пътят към
освобождението минава през същия този механизъм.
Свами Вивекананда
Образованието е проявление на съвършенството, което е вече в човека.
Какво представлява днешното образование?
Книжното познание? Не.
Познанието от различните области? Не е и това.
Образование се нарича обучението, чрез което бива постигнат контрол над потока и изражението на волята и чрез което тя става плодотворна.
Сега се замислете: образование ли е това, в резултат на което волята, бивайки задушавана в продължение на поколения, е почти унищожена?
Образование ли е това, под тежестта на което старите идеи — да не говорим за новите — изчезват една след друга?
Образование ли е това, което бавно превръща човека в машина?
Свами Вивекананда
"Значителна част от хората, които срещаме на улицата, са хора, които са празни от вътре, т.е. те вече са вече мъртви." За нас е късмет, че не ги виждаме и не го знаем. Ако знаехме, броят на хората които наистина са мъртви и колко много от тези мъртви хора управляват живота ни, трябваше да се побъркаме от ужас ".
~ Г. И. Гурджиев
Когато човекът се заеме да създаде нещо, той, така да се каже, поставя нови небеса, и от тях нещото, което той желае да създаде, потича към него... Защото големината на човека е такова, че той е по-велик от небето и земята.
ПАРАЦЕЛЗ
Събуждане на съзнанието - Самаел Аун Уеор, Революция на Диалектиката
Променете характера си, възлюбени, променете го чрез интелигентни действия, освободени от битката на противоположностите. Аз говоря с вас за пътя на действието, освободен от болезнената битка на противоположностите. Когато вратите на фантазията са затворени, органът на интуицията се събужда. Интуитивното действие ни води от ръката към пробуждането на съзнанието. Нека да работим и да си почиваме щастливо, изоставяйки себе си в хода на живота. Нека изчерпим размътените и метиляви води на обичайното мислене. По този начин в празнотата ще изтече Гнозис и заедно с това щастието на живота. Това интелигентно действие, освободено от битката на противоположностите, ни издига до точката на счупване. Когато всичко върви добре, твърдият покрив на мисленето се счупва. Тогава светлината и силата на Вътрешния Аз наводняват ума, който престава да мечтае...
Гмурнете се в света и научете тайната на работата:това е Карма йога. Не бягайте от колелата на световната машина, а стойте вътре и научете тайната на работата.
Работейки вътре в тази машина по правилен начин, е възможно човек да излезе извън нея. Пътят към
освобождението минава през същия този механизъм.
Свами Вивекананда
Образованието е проявление на съвършенството, което е вече в човека.
Какво представлява днешното образование?
Книжното познание? Не.
Познанието от различните области? Не е и това.
Образование се нарича обучението, чрез което бива постигнат контрол над потока и изражението на волята и чрез което тя става плодотворна.
Сега се замислете: образование ли е това, в резултат на което волята, бивайки задушавана в продължение на поколения, е почти унищожена?
Образование ли е това, под тежестта на което старите идеи — да не говорим за новите — изчезват една след друга?
Образование ли е това, което бавно превръща човека в машина?
Свами Вивекананда
"Значителна част от хората, които срещаме на улицата, са хора, които са празни от вътре, т.е. те вече са вече мъртви." За нас е късмет, че не ги виждаме и не го знаем. Ако знаехме, броят на хората които наистина са мъртви и колко много от тези мъртви хора управляват живота ни, трябваше да се побъркаме от ужас ".
~ Г. И. Гурджиев
ПАРАЦЕЛЗ
"Вътре в човека са всички елементи, които оформят Вселената и всички съществуващи принципи, са взаимосвързани: Той докосва земята с крака, въздух с ръце, с главата небето а чрез Духа той се свързва с Божествеността, откъдето идва и където трябва да се върне. " -Samael Aun Weor
Събуждане на съзнанието - Самаел Аун Уеор, Революция на Диалектиката
Променете характера си, възлюбени, променете го чрез интелигентни действия, освободени от битката на противоположностите. Аз говоря с вас за пътя на действието, освободен от болезнената битка на противоположностите. Когато вратите на фантазията са затворени, органът на интуицията се събужда. Интуитивното действие ни води от ръката към пробуждането на съзнанието. Нека да работим и да си почиваме щастливо, изоставяйки себе си в хода на живота. Нека изчерпим размътените и метиляви води на обичайното мислене. По този начин в празнотата ще изтече Гнозис и заедно с това щастието на живота. Това интелигентно действие, освободено от битката на противоположностите, ни издига до точката на счупване. Когато всичко върви добре, твърдият покрив на мисленето се счупва. Тогава светлината и силата на Вътрешния Аз наводняват ума, който престава да мечтае...
АКО ЧЕРНАТА ЛОЖА Е ДЪРЖАВНА (НЕ)СИГУРНОСТ , БЕЗСМЪРТИЕТО Е ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
"Има много нива на живот, които не можем да видим и да знаем, но със сигурност съществуват. Има един по-голям свят, достатъчно голям, за да включи безсмъртието ... Нашите духовни навици принадлежат на този по-широк свят ... Ако смъртта очевидно е външен факт, безсмъртието е вътрешна сигурност. "~ Manly P. Hall
Състоянието на благополучие вътрешен покой - щастие - е естествено...
Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.
Екхарт Толе
Катароза де Петри
Бихме желали да се занимаем със зависимостта между Розенкройцерите и това, което се случва по света в това време на революция на всички нива на материята и духа. Ние ще разгледаме това, което поддържа този свят и което също неизменно го тласка към процес на унищожение и обновление.
Първо ще Ви обърнем внимание на Розенкройцерите и огънят. Във всички времена символът на огъня е свързан с божествения Дух. В свещения език може да прочетете: “Бог е всепоглъщащ огън”; “Бог е жив огън”. В Изход (Екзод, втората книга на Стария завет) четем относно този освещаващ, даващ живот огън, когато Мойсей приближава огънят, символизиран от горящите храсти. В Новият Завет може да прочетете, че когато Светия Дух се спусна над учениците, над техните глави бяха видени огнени езици.
Същото е и със Светлината. Посветените във божествените мистерии свидетелстват: “Бог е Светлина”. Тази божествена светлина е видимото проявление на огъня. Различните активности и аспекти на първоначалната субстанция, обозначени като елементи (природни стихии) и етери без изключение са резултати от единия първоначален огън. Когато четете в свещените книги, че Бог е жив огън, това означава, че Бог, Логосът, се разкрива в огъня и чрез другите елементи (природни стихии). Следователно, когато някой боготвори свещения огън, той не е езичник, а човек, който е доказал, че е запознат с божественото познание. Когато Розенкройцерите се обръщат към тайната на огъня в Божията ръка, както го направи Мойсей при горящия храст, те се уповават на Свещения език и са разпознавани като боготворящи огъня, понеже имат някакво понятие за значението на Светия Дух…”
Във всеки Ден на изява (космически Ден, период на изява) съществуват вълни от време, когато падналото човечество получава възможността да се освободи от смъртната природа.
По време на Деня на изява повече звездни години поемат своя ход.
Във всяка звездна година има много моменти, които са особено подходящи за гностична работа.
Всеки Ден на изява има свое начало и край, както ще стане ясно, въпреки че те не могат да бъдат изследвани от сегашният човек в изява.: първо, мащабите от време, за които тук става дума са толкова невъобразимо дълги, и второ, защото "време" никога не представя една постоянна величина, а предимно е подложено на релативност.
В началото на всеки един Ден на изява Гносисът слиза с надеждата, по време на този Ден безброй пъти да се издигне с колкото се може повече хора. И така, в много, много часове по време на един Ден на изява на човечеството се дарява възможността да принадлежи към жътвата на освободените.
В зависимост от тава, как се осъществява закономерния ход по време на Деня на изява, или на една звездна година, винаги се появява края. Краят на нещата може да се почувства в културния ход на диалектиката. Когато една култура стигне до ядрото на всяко жизнено възникване, границата на диалектичния културен живот е достигната.
Този край може да се усети в всеобщото забързване на жизнените ритми. Та са такива, като че ли човечеството е обхванато от една висока температура.
Човек може да го познае по склонността на хората да изследват основите на съществуванието, да ги вземат здраво в ръка и по този начин да осигурят своето бъдеще.
По отношение мащабите на обикновената природа светът скоро няма да може да предложи повече жизнени възможности. Един ден няма да съществува повече храна и всички енергии ще бъдат изтощени. Чрез това тогава ще се завие голямата опасност на атомната наука.
Гносисът е предвидил всичко това и действа с всички сили, за да прибере реколтата при приближаването на този момент.
откъс от "Златният Розенкройц" на Катароза де Петри
По време на Деня на изява повече звездни години поемат своя ход.
Във всяка звездна година има много моменти, които са особено подходящи за гностична работа.
Всеки Ден на изява има свое начало и край, както ще стане ясно, въпреки че те не могат да бъдат изследвани от сегашният човек в изява.: първо, мащабите от време, за които тук става дума са толкова невъобразимо дълги, и второ, защото "време" никога не представя една постоянна величина, а предимно е подложено на релативност.
В началото на всеки един Ден на изява Гносисът слиза с надеждата, по време на този Ден безброй пъти да се издигне с колкото се може повече хора. И така, в много, много часове по време на един Ден на изява на човечеството се дарява възможността да принадлежи към жътвата на освободените.
В зависимост от тава, как се осъществява закономерния ход по време на Деня на изява, или на една звездна година, винаги се появява края. Краят на нещата може да се почувства в културния ход на диалектиката. Когато една култура стигне до ядрото на всяко жизнено възникване, границата на диалектичния културен живот е достигната.
Този край може да се усети в всеобщото забързване на жизнените ритми. Та са такива, като че ли човечеството е обхванато от една висока температура.
Човек може да го познае по склонността на хората да изследват основите на съществуванието, да ги вземат здраво в ръка и по този начин да осигурят своето бъдеще.
По отношение мащабите на обикновената природа светът скоро няма да може да предложи повече жизнени възможности. Един ден няма да съществува повече храна и всички енергии ще бъдат изтощени. Чрез това тогава ще се завие голямата опасност на атомната наука.
Гносисът е предвидил всичко това и действа с всички сили, за да прибере реколтата при приближаването на този момент.
откъс от "Златният Розенкройц" на Катароза де Петри
(Дъщерите на Свещената земя, из "Братството на Шамбала" , Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри)
( откъс от трета глава на „Златния Розенкройц”)
Посредством ларинкса ние произвеждаме членоразделни звуци. В ларинкса се намират гласовите връзки, които ни помагат да произвеждаме звуци - чрез трептенията на гласовите връзки, и сложни звуци т.е. думи - чрез разлика в трептенията.
Разликата в трептенията се появява чрез повече или по-малко напрежение в гласовите връзки и чрез тяхното положение по отношение на въздуха, който минава през ларинкса. Ларинксът е във взаимоотношение с устната кухина - един от най-съвършените музикални инструменти, с които човек разполага. Може да се каже, че човешкият глас се образува вследствие взаимодействието на различни органи.
Знаете ли, че човешкият глас и думите, които изговаряме, заедно с други неща, са последствието от цялото ни сетивно насочване, на нашите мисли, на чувствения ни живот - кръвните напрежения - цялото ни жизнено състояние?
Знаете ли, че гласът ни не само може да издаде цялото ни състояние, но че чрез него ние разпространяваме това състояние около нас?
Не чрез излъването си, а чрез гласът караме състоянието ни да действа в тази природа като едно магично свойство.
Когато някой ни говори лично и ние го слушаме, в нашия радиус на действие ще бъде вмъкнато едно чуждо състояние. Защото зад гласа, който ни говори, се намират не само мисли, чувства или една волева активност, но също и четири етера, като всеки от тях притежава три състояния, значи общо дванадесет аспекта. Посредством силата на въздуха, предизвикващ звученето на гласа, тези дванадесет лични етерни състояния се предават на нашата система, като обикновено те се приемат напълно от нея и по този начин се активират. Така чрез взаимното дърдорене тъчем голямо количество връзки и също като насекомо в пяжина, оставаме да висим в паяжината на природата.
Затова истинският ученик на една позитивна Духовна школа по възможност говори безлично. Истинският ученик избягва доколкото е възможно обикновените разговори. Ако той повтаря своите грешки, той ще бъде посъветван преди всичко да бъде тих и спокоен. Следователно по този начин той сам себе си закриля и чрез това не пречи на другите.
ОКОТО, ТРАНСФОРМАТОР НА СВЕТЛИННА СИЛА
***
Както знаете съществуват седем сетивни органа: познатите пет и два по-малко познати.
Ще стане много сложно да обясним сега дейността на всичките седем сетивни органа, затова обръщаме вниманието ви само към един от тях, а именно – към окото.
Вие знаете, че окото излъчва. То приема светлинни лъчи и чрез това привежда различните сетивни функции в действие. Окото винаги е отправено към една определена точка, все едно дали погледа е насочен навън или навътре. Нашето око стимулира също мисленето, желанията и чувствата, във всеки случай то действа заедно с тях. Казва се, че окото е огледало на душата. То се намира в контакт със сърцето и главата посредством хипофизата. Следователно окото показва естеството на съзнанието, което се изявява в мисленето, желанието и дейностите на сърцето. Всичко, и то действително всичко, може да се прочете в окото. То говори един ясен език.
Следователно след известно обмисляне можем да установим, че освен обикновените функции, които ние познаваме, окото излъчва не само светлина, но също и сила, която може извънредно много, една голяма магична сила!
Ако изследваме това, ще установим, че магичните сили, които се намират във връзка с очите, принадлежат към най-могъщите в цялата наша система.
Когато вие се намирате заедно в Храма, съществуват общо взето различни възможности на излъчването на очите.
Представете си, че сте насочени изцяло интелектуално или мистично, затворени във вашето чувство; или пък негативно окултно, или както обикновено, в безразличие; или сте заети съвсем със себе си или с други, с мисли и чувства на несъгласие и критика; или с известна доза лицемерна набожност, т.е играейки една роля, заемайки една поза; или с определени намерения; едно обаче е сигурно – излъчването, светлинната сила на очите ще изяви действителността.
Истина
Въпреки многото духовни движения и работата в този свят, предназначена да донесе освобождение в безнадеждния хаос на диалектичния живот, общата маса хора спокойно си позволява да бъде водена от навиците, формирани през изминалите еони време. Тълпите се движат в рамките на диалектичния природен закон. Разбира се, този живот има своите възходи, както и своите падения, диалектичния природен закон също включва и много култивиране на личността, като природния кръговрат никога не се нарушава и на хоризонталното диалектично ниво се случват поредица от събития от обновяващо, както и от дегенеративно естество. По този начин човек продължава съществуването си в своя затвор, създаден от самия него.
Човек се обръща към най-възвишеното по различни начини, но отговорът или е негативен или представлява спекулация от огледалната сфера. Това е причината всички усилия да се избяга от света да довеждат единствено или в промяна на акцента на човешкия живот, или във влошаване на човешкото страдание. Човекът се опитва да привлече светлинна сила към цикъла си на съществуване, но получава жалък заместител, който е изцяло съответстващ на неговия диалектичен нервен флуид. Той си мисли, че е способен да привлече величието на “цялото” в своето същество, но то се превръща в илюзия. Това представлява една огромна мрежа, която човекът бродира със заблуди. Моделите на неговата работа са различни и цветовете се променят, той може да говори за повече или по-малко красота, но какво друго представлява дейността му освен безполезна активност, просто начин да си прекарва времето?
Много са се питали: “Как е възможно всичко това, тази безкрайна последователност от негативни резултати? Дали религията все пак в действителност е опиум за хората, както казват някои?” Хиляди авторитети си съперничат един друг в техните старания да препоръчват живота, отдаден на молитва. Казано е, че е божията милост предоставя на човек Христовата жертва от любов, но човекът би желал да знае как може да вземе участие в тази божия милост, когато всички препоръчани начини остават без резултат. Не предлага ли хуманността от ден на ден изобилни доказателства за своето пълно поражение? Кристализацията става ясно видима и вкаменяването разпространява силна студенина около нас; хаосът се увеличава стремглаво и болести се разпространяват с голяма бързина. Налице е все по-малко диалектично щастие и все по-малко просперитет, като всичко неизменно се превръща в своята противоположност.
Това е картината на света и на човечеството, което може да бъде наречено религиозно по всеки един начин, което призовава Господ всяка минута през деня. Всяка секунда камбаните бият навсякъде по света и отговора на господарят на този свят е един голям кръговрат от болка и нещастие.
Вие знаете това. Често сме ви говорили за това. Вие го знаете, но в действителност не използвате ли Духовната Школа на Златния Розенкройц по същия начин, както обикновената тълпа използва своите църкви, секти и религиозни групи? Може да наричате нещата по различен начин, може да мислете и да разглеждате проблемите си по повече езотеричен начин, но вашите нужди също са определяни от два примитивни инстинкта; първо: трябва да съществува бог, който да ви помага да преодолеете своите неприятности и болки, и второ: инстинктивното желание за вечно спасение без трудности в идеализирана диалектика.
Каква е ползата от това? Ако вие обърнете поглед назад през световната история ще знаете че всичко това е също просто една игра и няма никога да доведе до резултат. Розенкройцерът е достигнал до точката, в която е прекъснал всички свои влечения към свръхестественото. Тези, които наблюдават отблизо трябва вече да са разбрали това.
Истина е, че религията е опиума на хората. Това е доказано милиони пъти. Това, което е направил за човечеството Исус Христос, като всички велики от своя Духовен орден, със сигурност не е да основе религия. Христос е носител на Спасението. Ние го знаем и го признаваме. Но това спасение трябва да бъде разбирано и осъществено по различен начин.
Школата на Розата и Кръста е разбирана само от хора, които са готови да работят незабавно, същия ден. Ние не искаме от вас да слушате, да размишлявате безкрайно над определена философска идея, да пеете химни, да медитирате и прочие, ние ви призоваваме да започнете практикуване на свободното зидарство сега, днес, да осъществявате освобождаващото дело според Христовото слово, да практикувате свободното зидарство, което трябва да даде резултати незабавно. Ако това не се получава, налице са две възможности: или вие не работите, или Школата ви мами. Какъвто и да бъде резултатът, събудете се, вие, които спите сън, дълъг еони, и се залавяйте за работа незабавно. Нищо друго няма ни най-малка полза. Вие ще разберете истината и ще откриете какво Носителя на спасението иска от вас. Следователно: “Събуди се, ти, който спиш, възкръсни от мъртвите и Христос ще грее над теб”.
Катароза де Петри
откъс от книгата "Седем гласа говорят"
Да се чете в Рота
Може би познавате израза: “да четеш в Рота” и в такъв случай знаете, че това има връзка с душата, която вижда своето собствено мирокосмично небе, в което е слязла светлината на Бога. Когато мислим за тези неща, земното познание изобщо не ни е от полза. Например хората са се опитвали да намерят, по диалектичен начин, вътрешното познание за четене на Рота, което познание е запазено само за членовете на Ордена на Съвършените. Този опит е известен като астрология. Всички, които в миналото са изучавали астрология ще разберат до каква степен тези неща са детска игра в сравнение с истинското “четене на Рота”.
Във Fama Fraternitatis R.C. ние можем да прочетем как Старшите братя намират гробницата на Християн Розенкройц. Което означава, че те намират входа към този храм. Преди да преминат през него те се посъветвали със своята Рота прилежно; едва на следващата сутрин те влезли, почтително, в свещената зала на гробницата.
Да четеш в Рота е нещо чудно и свято; то означава да слушаш гласа на Бога! Това означава да чуеш гласа на Бога и да го разбереш. Да живееш посредством Рота означава да бъдеш воден от Божията ръка, да не минеш и една стъпка без волята на Отца. Всичко това се отнася до едно високо екзалтирано мистично състояние, което обаче не е основано на емоция, съпроводена или не с аскетизъм, а се основава на върховното познание за Гласа на светлината. Бог говори всяка секунда в магнитния небосвод на шестата микрокосмична сфера. Тук чистият божествен език може да бъде чут; всъщност може да бъде приет, както е било, с всичките сетива.
В Трансфигуристкото учение змията символизира две главни неща: първо, тя изразява най-свещеното и божественото, и второ – най-презряното и лишено от светлина същество. Така тя е едновременно и съскащото влечуго, пръскащо отрова и злъч, и символ на Светия Дух. Наричат я дявол, но е известно, че златната змия украсява главата на жреците като знак на духовното им развитие. Тези две абсолютно противоположни тълкования често са ставали причина за големи недоразумения и разминавания сред онези, които могат да ги разберат. Змията е поредният пример за идолопоклонничество на човека. Това ще продължава до тогава, докато влачени от инстинктите на природната религия, хората не започнат да разбират целта на чистия Гносис. Всеки носи змия в себе си. Тази змия се вие около човешкото Дърво на Живота и се вижда от всички. В Библията символично е наречена „медна змия“. Тя е същността на душата, излъчването на съзнанието, душевният потенциал на човека, който запълва цялата система на змийският огън, т.е. системата глава-гръбначен стълб. Това е всъщност медната змия. На иврит думата „мед“ има второ значение „змия“ и следователно това. „Змията“ е женският аспект. В душата, в потенциала на змийския огън е заложен съзидателният, т.е. женският принцип. В същата тази система присъства и творческият принцип, т.е. мъжкият аспект на душата. Следователно, във всяка система на душата, във всяка система на змийския огън ние виждаме два аспекта – медната змия и огнената змия, с други думи – женския и мъжкия принцип. Символично можем да кажем,че на човешкото Дърво на Живота живеят две змии. В един човек мъжкият принцип е положителен, а женският е отрицателен, в друг – обратното. Затова кадуцеят на Меркурий, обвит от две змии – черна и бяла, е символ на обикновеното, биологично състояние, а именно – Дървото на Живота с двата аспекта на душата. Универсаният Гносис от Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг
В диалектичния свят позитивното и негативното винаги действат заедно. Въпреки че взаимно се неутрализират, те все пак не са в състояние да освободят от колелото на раждане и смърт дори един единствен човек. Божествената светлина на Първоначалната прана може да влезе само в светилището на сърцето, и то само когато то е напълно подготвено за това, защото един дом може да се обитава едва след като се построи. И ако този дом съществува само във вашата фантазия, то и животът в него ще бъде нереален... из гл.13 на "Универсалния Гносис"
Насилие и безконфликтност
"Сега се намираме в точка, в която вече не е от значение дали изразяваме законите на вселената или собствените си чувства, а по-скоро дали се свързваме с единия тон, с първоначалната сила, ставаме ли едно с него и дали правим така, че той да отекне в света чрез нас. Ако позволиш на значението и звука да изчезнат, какво ще чуваш тогава? Ако сетивото на слуха ни не е активно, липсва всякакъв звук и в този смисъл ние сме напълно празни, тогава в нас може да прозвучи божественият тон и целият ни микрокосмос да завибрира. Тогава можем да чуем и да се превърнем в гласа на тишината. Въпреки това, музиката е по-силен от всичко друго инструмент, защото ритъмът и хармонията си прокарват път до най-вътрешните ъгълчета на душата, към която могат здраво да се прикрепят, пише Катароза де Петри в глава 42 на книгата си Писма."
Фундаменталният принцип на доброто
Вие може би ще узнаете, че човешката душа притежава пет аспекта, пет състояния, пет флуида. Петорният универсален Гносис се грижи за това всяка стъпка на пречистване на тази петорна система да предоставя за пречистване и трансформация един от душевните флуиди. Освен това всяка стъпка оказва влияние върху всички останали душевни флуиди, така че да ги подготви за тяхното собствено развитие. Кръвта е базата. Промяната на кръвта отваря, затова и пътят на интуицията пречиства кръвта. После следва хормоналният флуид, който непосредствено следва процеса на промяна на кръвта и като една въздишка, копнежът за спасение преминава през цялото същество. Така бива приготвен змийският огън. Непосредствената склонността на Аза към себеотдаване се издига от извора на plexus sacralis нагоре в кръвта и подтиква цялата нервна система към нова дейност, към нов начин на живот, подтиква го да следва Божиите пътища, така че, пето и последно, се променя седморният астрален флуид на съзнанието и така новораждането на душата става факт. Онзи, на когото е дарено да живее от това Божие дихание, знае, че има само едно решение: да се върне към първоначалото, корена, Дао или Небесния път. Себеотдаването на Едното Царство- това е Небесния път. Ако ние, влагайки всичките сили на диалектичната си природа, постоянно и усърдно сме заети в тази природа, нас ни движи този природен ред, диалектиката. Това е пътят на хората. Да действа и въпреки това да бъде спъван, това е обусловеният от природата път на човечеството. Да, наистина, Небесният път и пътят на хората са твърде далеч един от друг. Затова те трябва много ясно да бъдат различавани. /Из "Диханието на живота"- гл.VI от книгата "Седем гласа говорят" от Катароза де Петри/
„Разкритата истина
Знаете ли, че вашият глас не само издава състоянието ви, но чрез гласа си вие разпространявате това състояние около вас? Вашето излъчване оказва в природата силно въздействие, но чрез гласа ви това излъчване се превръща в магична способност. Ако някой ви говори, насочен лично към вас, и вие го слушате внимателно, във вашия радиус на действие съзнателно ще нахлуе цялото негово жизнено състояние. Защото зад гласа, който ви говори, се намират не само мисли, чувства или дадено волево действие, но също и четирите етера, като всеки от тези четири етера притежава три състояния, или общо образуват дванадесет аспекта. Посредством силата на въздуха в белите дробове тези 12 лични етерни състояния се предават на вашата собствена система, като в повечето случаи те се приемат напълно от вас и оказват определено въздействие върху вас. Така чрез безразборното дърдорене ние тъчем безброй взаимовръзки помежду си. Затова Универсалното учение ни учи да бъдем тихи и спокойни и да се говори безлично, доколкото това е възможно. Така не само закриляме самите себе си, но се избягва и смущението на другите. Катароза де Петри, "Златният Розенкройц"
откъс от книгата "Седем гласа говорят"от Катароза де Петри Да се чете в Рота "Може би познавате израза: “да четеш в Рота” и в такъв случай знаете, че това има връзка с душата, която вижда своето собствено мирокосмично небе, в което е слязла светлината на Бога. Когато мислим за тези неща, земното познание изобщо не ни е от полза. Например хората са се опитвали да намерят, по диалектичен начин, вътрешното познание за четене на Рота, което познание е запазено само за членовете на Ордена на Съвършените. Този опит е известен като астрология. Всички, които в миналото са изучавали астрология ще разберат до каква степен тези неща са детска игра в сравнение с истинското “четене на Рота”. Да четеш в Рота е нещо чудно и свято; то означава да слушаш гласа на Бога! Това означава да чуеш гласа на Бога и да го разбереш. Да живееш посредством Рота означава да бъдеш воден от Божията ръка, да не минеш и една стъпка без волята на Отца. Всичко това се отнася до едно високо екзалтирано мистично състояние, което обаче не е основано на емоция, съпроводена или не с аскетизъм, а се основава на върховното познание за Гласа на светлината. Бог говори всяка секунда в магнитния небосвод на шестата микрокосмична сфера. Тук чистият божествен език може да бъде чут; всъщност може да бъде приет, както е било, с всичките сетива."
Както навярно знаете, природнородената личност е само третата част на божественото творение. Тя е била сътворена като инструмент на съвършения човек. Това творение може наистина да бъде наречено “човек” едва тогава, когато другите два аспекта на истинския човек се обединят с инструмента или с телесния образ, така че да се изяви тройният човек, а именно Духът, душата и тялото. Затова природнороденият човек, който осъзнава своето призвание, трябва в себеотдаване да търси свещената връзка с другите два аспекта – с Духа и душата – да я намери и да я направи възможна. Да се върви по този път, да серазгърне този процес, това е задачата на Универсалния гносис. Живото Слово
Да вземем за пример обущаря Якоб Бьоме.Той поправяше обувки и изследваше божествената изява.Той познаваше толкова добре езика на действителността,на вечността,че всички учени на света за хиляда години няма да могат да го достигнат.Тайнствената добродетел,тайнственото освобождение - тайнствено дори и за самия Якоб Бьоме! Ето това е сигнатурата.Чуйте какво казва Павел: "Дали то е в тялото или извън него,не знам,но то е." Тайнствената добродетел! Дали тези личности са развивали в себе си добродетелта?Дали са я изучавали,изследвали?Никой не знае!Дори те самите не знаят.Те са невежи.Но въпреки това тяхната светлина прониква всичко,затова те могат да бъдат невежи. Пътят,Дао,трябва да започне с отдаването на диалектичния аз на Царството във вас.И когато азът се е предал,какво още би могъл да направи?Той повече не съществува! Вие сте в планината и откривате един скрит извор.Удряте по скалата и изворът избликва.Можете ли да кажете как потокът вода ще търси и намери своя път надолу?Как ще стигне до морето? Вие се намирате в обикновения живот,където имате своето място,вероятно в някой офис,или ателие,или строителен обект,в магазин или къща,това не е от особено значение.Много хора ви познават,знаят къде живеете,знаят колко струвате и как се държите в обикновения живот.Познават вашите възможности и недостатъци,евентуално вашите тесни граници.Възможно е да ви познават още от ученическата скамейка,където може би сте били между посредствените ученици.Вашият посредствен аз,толкова добре познат на мнозина,ви отвежда до Духа на долината и вие се смалявате,отдавайки се изцяло на Другия,който трябва да расте във вас. Да приемем,че вие наистина правите това,че господин или госпожа Посредственост го прави. Какво се случва тогава?Вие удряте по скалата и избликва поток от Жива вода,която си проправя път.Какво става по-нататък?В очите на света,на хората,които ви познават толкова добре,вие все още господин или госпожа Посредственост.Вие продължавате да ходите на работа,каквато и да е тя,вие живеете на същата улица,на същия номер.НО ВАС ВЕЧЕ ВИ НЯМА.ВИЕ СТЕ ИЗЧЕЗНАЛИ... Съществото,което сте били преди,се усмихва и мълчи,работи в своето предприятие толкова дълго,колкото трябва,или пише фактура,или продава своя стока,или разменя баналности с клиента,или каквото и да било друго.Но в същото време Другият във вас поражда тези неща и ги подхранва. Това е възможно поради факта,че благодарение на голямата жертва на себето,вашият животински аз,вашият биологичен аз е станал като една частичка,един проблясък,една искра,един малък лъч от големия принцип на сърцето или поне е свързан с него.И се ражда чувството,усещането,че старият аз,избутан в малкия ъгъл и държан на разстояние,наблюдава това ново развитие,участва в него само като заинтересуван,без да упражнява някакво влияние.Като че ли Другият във вас ви говори от време на време като високопоставен родственик:"Виж,братко,сестро,ето така трябва да стават нещата",и вие навеждате глава,изпълнени с преданост. Другият във вас е строителят на новия дом на душата, а вие само наблюдавате и възприемате,но без да притежавате.Другият във вас увеличава и умножава добродетелта.Другият във вас управлява:"Не аз,а Христос в мен." Нали би било абсурдно да се смятате за господар!Напълно изключено е да кажете:"Аз - посветеният аз,аз - господарят,аз - пратеникът на Братството,аз - носителят на мандат,вижте ме.Аз съм именно този човек!" В обикновения свят азът винаги царува над някой друг аз,има принуда и ...това е необходимо!В новото жизнено поле подобно нещо е изключено!Един ден ще бъде така: Кой си ти,братко? Коя си ти,сестро? Никой! Ние си тръгнахме завинаги;ние умряхме,но живеем. "КИТАЙСКИЯТ ГНОСИС"
Когато космическото съзнание на ученика след седморна подготовка се запали от Светлината на Първоначалната прана, то получава непосредствен достъп до подсъзнанието. Тогава силата и способността на кръстцовото сплитане (plexus sacralis) действат като фино полирано огледало и влияят отдолу нагоре по един обновяващ начин на личностното съзнание, което все още напълно принадлежи на земната природа. Следва съгласуване на природната личност с внушенията на собственото й космическо съзнание. И когато тази личност приеме да бъде ръководена от възкръсналия в системата Божествен човек, тя, чрез огледалото на подсъзнанието, би могла да чете и разбира това, което Светият Дух предоставя на нейното разбиране.Из „Универсалния гносис“ от Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри
„Необходимостта от ново човешко същество с истински духовни способности, беше заявена. Същото се отнасяше и до формирането на нова култура с универсална стойност. Обещанието за свобода и обещанието за сътворението, което Библията извести с толкова надежда, предстоеше да се изпълни. Така че появата на новата светлина в знака на Змия и Лебед беше използвана не само да се извести това обновление в Европа, но същевременно и да даде представа за сигнатурата на човешкото същество на Водолея: Християн Розенкройц. Той е човека, който стои в динамичния процес на промяната. Водолеят прави възможен Манас – Духовно-душевния човек, със способност за възвишено мислене, андрогена, истинския човек. Характеристики като безкористност, солидарност, приятелство, разумност, цялостност, отвореност и творчество ще започнат да се развиват на нова основа. Но най-важният аспект от процеса на новото човешко сътворение, е раждането на новата душа: една съвсем нова насоченост. Това е фундамента за алхимичната сватба, която е синтеза на Духа и Душата, от който може да възникне новото тяло.” Сп. Пентаграм, 2005 г., брой 3
Гносисът идва като сила, излъчване, светлина - той е вездесъщ. Защо идва? - За да пробуди Духовното ядро във вас, което не произлиза от нашата диалектична природа и което единствено е способно да възприеме Гностичната светлинна сила и да работи с нея. Тази сила търси онова, което е "изгубено". Тази духовна сила се излъчва в нашия свят и за злите и за добрите, с цел да пробуди само онова, което й съответства, а именно - Духовното ядро. Само там, където присъства Духът, където е живо Духовното ядро, може да съществува живот, освобождаващ живот. Само там, където е Духът, съществува Живот. Гносисът и Йерофантите на светлината не могат да направят нищо за вас дотогава, докато този Дух не бъде събуден във вашата микрокосмична система. Когато този Дух възкръсне, вие самият ще сте станали свободен по Дух и няма да ви е нужен нито учител, нито адепт, както и школи, храмове, посвещения, няма да са ви нужни също и мистерии, понеже вие ще сте всичко във всичко. И онези, които ще срещнете във силата на Гносиса, вътрешно ще се явят ваши приятели и единни с вас в Тялото Христово. (из "Универсалния Гносис", Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри)
Докато човекът не живее, не действа и не се стреми, изхождайки от огъня на божествената милост, докато не е фундаментално обърнат и не се стреми към хармония с божествената астрална сила, с огъня на милостта, не може да се говори за истински живот, така както е било предвидено първоначално. Ученикът, който започва да осъзнава този факт, изпитва болка, която е от съвсем различен вид от мъката на този свят. Тази болка го подтиква към едно ново познание, за да бъде по възможност приключено с фундаментално дисхармоничното състояние, което той сега вътрешно ясно опозпознава, с тази привидно безкрайна поредица от възникване, разцвет и упадък. Това освобождаващо познание, за което копнее ученикът, тази наука на спасението, е за всички. С ненадмината щедрост това познание е дошло при хората. Всичко, което трябва да знаете, буквално е разгърнато пред вас. И сега става въпрос само за това, дали разбирате тази мъдрост, дали вие, които имате уши, действително можете и да чувате. от Живото слово
Единствената цел на човешката личност трябва да бъде постигането на духовно-душевното състояние. Личността е време-пространствено същество, от което трябва да възкръсне непреходният образ, духовно-душевния човек. Йоан е този, от който трябва да се пробуди Иисус. Ето защо аз-човекът, Йоан, е необходим за изявата на непреходния духовно-душевен човек. Едва когато човекът-Иисус е напълно осъществен, духовно-душевния човек може да се изяви. Тогава говорим за Иисус Христос. Следователно в мистерията “човек” фактически съществуват два живота, при които единият трябва да възникне от другия. Духовно-душевният човек е един освободен от материята човек.Духовно-душевният човек е едно етерно същество. Материалният човек е същество, което е свързано с материята, освен ако не е трансфигурирало. Душевният човек е неприкосновен кръст от светлина”. Материално-роденият човек е едно отделено същество, което живее и съществува за самото себе си. За душевния човек няма разделение, защото той е в съвършеното единство. Катароза де Петри: Живото слово
Има едно море от Светлина, но човечеството не го вижда, защото неговото съзнание е затъмнено. От тази Светлина към човечеството излизат импулси, но човечеството реагира негативно. По безброй начини бива опитвано мислите им да бъдат разсейвани с ненужни неща, за да се затворят по този начин за потока на душевно-освобождаващите импулси, които непрекъснато биват изпращани към човечеството. Нужна е интелигентност за да се разпознаят атаките на мрака, които мигновено помрачават чистите сфери на тяхното обкръжение, така че те да станат една тъмна, неспокойна, задушаваща атмосфера. Знаете ли, че силите на мрака обичат да спекулират с вашето чисто, но въпреки това извънредно опасно добродушие, в случай че то не е проникнато от Светлината на един чист разум? Ако вие наистина искате да бъдете един полезен служител на Христос тогава трябва да избегнете безброй трудности и да прегазите много блата. Тогава всяко действие, преди всичко това, при което се позовават на вашата добросърдечност, трябва да обмисляте с повече от обикновено внимание. С една дума, ако наистина искате да станете един служител на Христос, трябва да бъдете интелигентни. откъс от Живото слово на Катроза де Петри
Какво тогава би могло да бъде в действителност фундаменталният принцип на доброто? Нищо друго освен самият Дух. Затова, ако в тази природа на смъртта липсва Духът, ако тя е отделена от Духа, това е доказателство, че тази природа не е девствена и чиста, дори и в нейната доброта. Това доказва също, че първоначално тя трябва да е била друга природа или трябва да е принадлежала към една напълно различна природа и е била отделена от нея чрез някакъв инцидент. Истината е, както ни обясняват всички свещени писания, че първоначалната природа с нейния субстанциален принцип е била от съвършено неутрален вид, нито добра, нито лоша, без смесване на тези качества, а само неутрална, следователно съвършено девствена, чиста, в абсолютен покой. И в нея пребивавал неизявен живот или съзнание.
Това голямо колективно съзнание може да се разделя до безкрайност. И всички части или творения могат по същия начин да се умножават или да се разделят до безкрайност. Но резултатите, „плодовете” на тези творения не могат да избягат от голямото съзнание. Те дори не биха могли да искат или да желаят това. Те произхождат от закона на голямото природно съзнание. От него живеят човек и животно. И двамата са творения на голямото съзнание на природата. И затова е съвършено ясно, че в царството на природата не може да бъде открита нито една единствена възможност за освобождение. Ако тази възможност съществуваше, тогава тя отдавна щеше да бъде открита. Ако съществуваше тази възможност, тогава Христос със сигурност не би казал: Моето царство не е от този свят. Но какво е природата на смъртта и каква е сигнатурата на голямото съзнание, което живее в нея? Това е сигнатурата, съзнанието за доброто и злото в породените от тяхната сила проявления, една изпълнена с живот вселена. Би било безумие да се твърди, че в природата на смъртта няма нищо добро, но тя е една природа, в която доброто не може да се утвърди. В играта на промените то отново и отново бива помитано. Следователно доброто на природата на смъртта или е заблуда, илюзия или не притежава никаква фундаментална сила. Живото слово
Личността, телесният човек в началото беше един инструмент, създаден да даде на една ръководеща интелигентност средствата да придобие опит, да усъвършенства вселената, да служи на Гносиса. Тази ръководеща интелигентност е истинският човек, единственият бог. Но този инструмент се отдели и се назова човек. Съзнанието на телесния човек произлиза от един лъч на вътрешното божествено съзнание. Истинският божествен човек не живее за себе си, не се грижи да се съхрани, не живее в опасност, в нужда, не му е необходимо да живее за себе си. Той се подчинява на закона на друга природа и притежава съзнание за вечността. Екзистенциално той е едно с Вселената, с Универсалната изява и се поддържа от праната на живота. Може да се запитате: „Създаването на личностния човек не е ли грешка на единия Бог?” Но този въпрос е безполезен, човекът съществува. Има един Бог, един истински човек, и една личност, притежаваща съзнание, аз. Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг: Китайският Гносис
Разликата в трептенията се появява чрез повече или по-малко напрежение в гласовите връзки и чрез тяхното положение по отношение на въздуха, който минава през ларинкса. Ларинксът е във взаимоотношение с устната кухина - един от най-съвършените музикални инструменти, с които човек разполага. Може да се каже, че човешкият глас се образува вследствие взаимодействието на различни органи.
Знаете ли, че човешкият глас и думите, които изговаряме, заедно с други неща, са последствието от цялото ни сетивно насочване, на нашите мисли, на чувствения ни живот - кръвните напрежения - цялото ни жизнено състояние?
Знаете ли, че гласът ни не само може да издаде цялото ни състояние, но че чрез него ние разпространяваме това състояние около нас?
Не чрез излъването си, а чрез гласът караме състоянието ни да действа в тази природа като едно магично свойство.
Когато някой ни говори лично и ние го слушаме, в нашия радиус на действие ще бъде вмъкнато едно чуждо състояние. Защото зад гласа, който ни говори, се намират не само мисли, чувства или една волева активност, но също и четири етера, като всеки от тях притежава три състояния, значи общо дванадесет аспекта. Посредством силата на въздуха, предизвикващ звученето на гласа, тези дванадесет лични етерни състояния се предават на нашата система, като обикновено те се приемат напълно от нея и по този начин се активират. Така чрез взаимното дърдорене тъчем голямо количество връзки и също като насекомо в пяжина, оставаме да висим в паяжината на природата.
Затова истинският ученик на една позитивна Духовна школа по възможност говори безлично. Истинският ученик избягва доколкото е възможно обикновените разговори. Ако той повтаря своите грешки, той ще бъде посъветван преди всичко да бъде тих и спокоен. Следователно по този начин той сам себе си закриля и чрез това не пречи на другите.
***
Както знаете съществуват седем сетивни органа: познатите пет и два по-малко познати.
Ще стане много сложно да обясним сега дейността на всичките седем сетивни органа, затова обръщаме вниманието ви само към един от тях, а именно – към окото.
Вие знаете, че окото излъчва. То приема светлинни лъчи и чрез това привежда различните сетивни функции в действие. Окото винаги е отправено към една определена точка, все едно дали погледа е насочен навън или навътре. Нашето око стимулира също мисленето, желанията и чувствата, във всеки случай то действа заедно с тях. Казва се, че окото е огледало на душата. То се намира в контакт със сърцето и главата посредством хипофизата. Следователно окото показва естеството на съзнанието, което се изявява в мисленето, желанието и дейностите на сърцето. Всичко, и то действително всичко, може да се прочете в окото. То говори един ясен език.
Следователно след известно обмисляне можем да установим, че освен обикновените функции, които ние познаваме, окото излъчва не само светлина, но също и сила, която може извънредно много, една голяма магична сила!
Ако изследваме това, ще установим, че магичните сили, които се намират във връзка с очите, принадлежат към най-могъщите в цялата наша система.
Когато вие се намирате заедно в Храма, съществуват общо взето различни възможности на излъчването на очите.
Представете си, че сте насочени изцяло интелектуално или мистично, затворени във вашето чувство; или пък негативно окултно, или както обикновено, в безразличие; или сте заети съвсем със себе си или с други, с мисли и чувства на несъгласие и критика; или с известна доза лицемерна набожност, т.е играейки една роля, заемайки една поза; или с определени намерения; едно обаче е сигурно – излъчването, светлинната сила на очите ще изяви действителността.
Въпреки многото духовни движения и работата в този свят, предназначена да донесе освобождение в безнадеждния хаос на диалектичния живот, общата маса хора спокойно си позволява да бъде водена от навиците, формирани през изминалите еони време. Тълпите се движат в рамките на диалектичния природен закон. Разбира се, този живот има своите възходи, както и своите падения, диалектичния природен закон също включва и много култивиране на личността, като природния кръговрат никога не се нарушава и на хоризонталното диалектично ниво се случват поредица от събития от обновяващо, както и от дегенеративно естество. По този начин човек продължава съществуването си в своя затвор, създаден от самия него.
Човек се обръща към най-възвишеното по различни начини, но отговорът или е негативен или представлява спекулация от огледалната сфера. Това е причината всички усилия да се избяга от света да довеждат единствено или в промяна на акцента на човешкия живот, или във влошаване на човешкото страдание. Човекът се опитва да привлече светлинна сила към цикъла си на съществуване, но получава жалък заместител, който е изцяло съответстващ на неговия диалектичен нервен флуид. Той си мисли, че е способен да привлече величието на “цялото” в своето същество, но то се превръща в илюзия. Това представлява една огромна мрежа, която човекът бродира със заблуди. Моделите на неговата работа са различни и цветовете се променят, той може да говори за повече или по-малко красота, но какво друго представлява дейността му освен безполезна активност, просто начин да си прекарва времето?
Много са се питали: “Как е възможно всичко това, тази безкрайна последователност от негативни резултати? Дали религията все пак в действителност е опиум за хората, както казват някои?” Хиляди авторитети си съперничат един друг в техните старания да препоръчват живота, отдаден на молитва. Казано е, че е божията милост предоставя на човек Христовата жертва от любов, но човекът би желал да знае как може да вземе участие в тази божия милост, когато всички препоръчани начини остават без резултат. Не предлага ли хуманността от ден на ден изобилни доказателства за своето пълно поражение? Кристализацията става ясно видима и вкаменяването разпространява силна студенина около нас; хаосът се увеличава стремглаво и болести се разпространяват с голяма бързина. Налице е все по-малко диалектично щастие и все по-малко просперитет, като всичко неизменно се превръща в своята противоположност.
Това е картината на света и на човечеството, което може да бъде наречено религиозно по всеки един начин, което призовава Господ всяка минута през деня. Всяка секунда камбаните бият навсякъде по света и отговора на господарят на този свят е един голям кръговрат от болка и нещастие.
Вие знаете това. Често сме ви говорили за това. Вие го знаете, но в действителност не използвате ли Духовната Школа на Златния Розенкройц по същия начин, както обикновената тълпа използва своите църкви, секти и религиозни групи? Може да наричате нещата по различен начин, може да мислете и да разглеждате проблемите си по повече езотеричен начин, но вашите нужди също са определяни от два примитивни инстинкта; първо: трябва да съществува бог, който да ви помага да преодолеете своите неприятности и болки, и второ: инстинктивното желание за вечно спасение без трудности в идеализирана диалектика.
Каква е ползата от това? Ако вие обърнете поглед назад през световната история ще знаете че всичко това е също просто една игра и няма никога да доведе до резултат. Розенкройцерът е достигнал до точката, в която е прекъснал всички свои влечения към свръхестественото. Тези, които наблюдават отблизо трябва вече да са разбрали това.
Истина е, че религията е опиума на хората. Това е доказано милиони пъти. Това, което е направил за човечеството Исус Христос, като всички велики от своя Духовен орден, със сигурност не е да основе религия. Христос е носител на Спасението. Ние го знаем и го признаваме. Но това спасение трябва да бъде разбирано и осъществено по различен начин.
Школата на Розата и Кръста е разбирана само от хора, които са готови да работят незабавно, същия ден. Ние не искаме от вас да слушате, да размишлявате безкрайно над определена философска идея, да пеете химни, да медитирате и прочие, ние ви призоваваме да започнете практикуване на свободното зидарство сега, днес, да осъществявате освобождаващото дело според Христовото слово, да практикувате свободното зидарство, което трябва да даде резултати незабавно. Ако това не се получава, налице са две възможности: или вие не работите, или Школата ви мами. Какъвто и да бъде резултатът, събудете се, вие, които спите сън, дълъг еони, и се залавяйте за работа незабавно. Нищо друго няма ни най-малка полза. Вие ще разберете истината и ще откриете какво Носителя на спасението иска от вас. Следователно: “Събуди се, ти, който спиш, възкръсни от мъртвите и Христос ще грее над теб”.
Катароза де Петри
Да се чете в Рота
Може би познавате израза: “да четеш в Рота” и в такъв случай знаете, че това има връзка с душата, която вижда своето собствено мирокосмично небе, в което е слязла светлината на Бога. Когато мислим за тези неща, земното познание изобщо не ни е от полза. Например хората са се опитвали да намерят, по диалектичен начин, вътрешното познание за четене на Рота, което познание е запазено само за членовете на Ордена на Съвършените. Този опит е известен като астрология. Всички, които в миналото са изучавали астрология ще разберат до каква степен тези неща са детска игра в сравнение с истинското “четене на Рота”.
Във Fama Fraternitatis R.C. ние можем да прочетем как Старшите братя намират гробницата на Християн Розенкройц. Което означава, че те намират входа към този храм. Преди да преминат през него те се посъветвали със своята Рота прилежно; едва на следващата сутрин те влезли, почтително, в свещената зала на гробницата.
Да четеш в Рота е нещо чудно и свято; то означава да слушаш гласа на Бога! Това означава да чуеш гласа на Бога и да го разбереш. Да живееш посредством Рота означава да бъдеш воден от Божията ръка, да не минеш и една стъпка без волята на Отца. Всичко това се отнася до едно високо екзалтирано мистично състояние, което обаче не е основано на емоция, съпроводена или не с аскетизъм, а се основава на върховното познание за Гласа на светлината. Бог говори всяка секунда в магнитния небосвод на шестата микрокосмична сфера. Тук чистият божествен език може да бъде чут; всъщност може да бъде приет, както е било, с всичките сетива.
Природата на смъртта е природа основана на насилието; ние го откриваме във всичките природни царства. Това е въпрос да ядеш или да бъдеш изяден. Сигнатурата на природното жизнено състояние, от дълбините на земята до атмосферните висини, е убийството. Въпреки това, за всяко природно родено създание, движението на противоположностите е източник на опит в училището на вечността, място за преминаване към по-висш и различен живот. В природния безпорядък трябва да бъде създаден “порядък” и той е поддържан чрез природния закон, и неговото изпълнение става чрез заплахата от наказание, а ако е необходимо, чрез насилие. Идеята на Държавата е да даде на човек възможността да се утвърждава в природата на смъртта толкова дълго, колкото е необходимо. Следователно, всеки е защитен от всеки, както и от всичко, което може да го заплашва. Ние оставяме всичкият екстремизъм или дегенерация в това отношение извън нашето разглеждане. Ние виждаме тук, отново, как човек е противопоставен на двата природни порядъка – природата на противоположностите и тази на Царството на Мира; природата на смъртта и Природата на Живота. Ако някой желае да се утвърждава в природата на смъртта, той трябва да приеме конфликта; тогава той не може да му избяга. Но ако е налице желание да се влезе в Природата на Живота, човек трябва да приеме напълно безконфликтно поведение. Безконфликтността е напълно невъзможна в природата на смъртта без да е налице пълна насоченост към Природата на Живота. Ако желаете да утвърждавате природата на смъртта и й предоставяте елемент на мир, вие ще установите, че това е невъзможно. Това ще бъде хуманизъм, който представлява опит да пресъздадете реалността на Природата на Живота в природата на смъртта. Исус, нашия Господ казва относно този опит: “Моето Царство не е от този свят”, и Павел казва: “плът и кръв не могат да наследят Божието Царство”. Сега ще си дадем сметка защо Гностичното Братство идва при човечеството; не за да основе Царство на Мира на земята, а да освободи търсещия от неговото невежество и да го направи способен да открие и влезе в Природата на Живота. Следователно, трябва да изберем между борбата за поддържане на нашата Аз-личност и тази на другите хора и това друго жизнено поведение, което трябва да започне с абсолютна безконфликтност чрез силата на душата. Много от Вас, учениците на младото гностично Братство, сте решили да изповядвате своето ученичество, да го направите действителност във Вашия живот. Посредством новото жизнено поведение Вашата система ще започне да вдишва астралната субстанция на Новия Завет, която е Тишина. В последствие, Вие ще бъдете принуден да живеете посредством тази субстанция и да отговаряте на нейните изисквания; ще бъдете принуден да осъществите в живота си нейния фундаментален аспект: безконфликтността. Който питае страх не е съвършен в любовта, понеже в любовта не съществува страх. Този, който е напълно насочен към диалектичния живот не може да превъзмогне страха; това извън съмнение понеже астралните причини за страха са напълно отъждествяеми с обикновеното астрално жизнено поле. Който живее от тази природа на смъртта, научава от опит, че страха, тъгата и страданието са природни (естествени) реакции. Ясно е, че всеки спонтанно ще се съпротивлява, да, трябва да се противопоставя на всичко, което го заплашва и атакува. Страх, тъга и страдание причиняват съпротива и по този начин - конфликт. Безконфликтността е нещо невъзможно в нашето жизнено поле. Безбройните съмнения, заплахите, идващи от природните царства, правят живота една безкрайна борба. Това е диалектиката, това е природния закон. Някой може да попита защо да не сме способни да обичаме докато сме посред тази голяма борба. Човек е способен да обича, но той е превърнал тази способност в една карикатура, Гордиев възел от хуманизъм, секс и пълен безпорядък, понеже в природата на смъртта не може да има съвършена любов, понеже изразяването на чувството, което в диалектиката е наречено любов, поражда омраза. Може би не харесвате думата “омраза”. Вие ще кажете: “Но Аз не мразя никого!” Точно, както любовта е израз на едно чувство, така и омразата е чувство на дълбока антипатия. Точно както човек се поддава на любовта, така същия се поддава и на омразата. Веднага щом антипатията изникне в личността, себеконтрола ще бъде изгубен. Този, който губи себеконтрола си, безвъзвратно се привързва към последствията от това. Когато човек изпитва чувство на любов, същият преживява състояние на покой; когато човек изпитва чувство на омраза, той е докаран до безумие и е обхванат от конфликт. Човек в продължение на дълго време е подмятан между любов и омраза и без преувеличение можем да кажем, че всички психични недостатъци (увреждания) са причинявани и поддържани по този начин. Ако наблюдавате себе си и вашите приятели в това движение на противоположности, ще си дадете сметка, колко сме луди, колко сме болни и държани в плен от астралния си затвор. Как тогава е възможно в Библията да се говори за любов на човечеството, която е потънала в страх, тъга и страдание; че тя споменава Любов, в която изобщо не съществува страх, тъга или страдание? Планинската проповед казва: “Не се тревожете за утрешния ден”. Със сигурност тези думи не пасват на рамките на живота ни? Човек трябва да се тревожи, за да се въоръжи срещу нещата, които го заплашват, за да бъде способен да доведе следващия ден до добър край. Тези, които са написали Планинската проповед не са ли странници в този свят? Не, не са странници, те представляват същности, който са наречени двойно родени. Те са били родени като личностни същества в природата на смъртта, но те също са родени и като душевни хора в Природата на Живота. Възможността за освобождение от диалектичната природа се намира в сериозния ученик, който постоянства в новото жизнено поведение. Тази възможност се отнася до новите астрални влияния, които подтикват Душата към рождение. Когато това се случи, важно е ученика да позволи на Душата да расте, посредством практическото приложение на новото жизнено поведение. Бихме желали да Ви помолим: моля , прочетете още веднъж Планинската проповед. Ще стигнете до радостното откритие, че вече можете да я приложите в много отношения: че Вие сте способни да не се тревожите за утрешния ден, че можете да обичате враговете си, че можете да правите добро на тези, които Ви мразят, че сте способен да навлезете в жизненото практикуване на безконфликтно поведение. Ние, като ученици сме докоснати от Светлинната сила на вечността; ние ви молим да проверите това; да докажете на себе си и един на друг, че можете да влезете в нова Жизнена област. Тогава ние Ви оповестяваме, че ако желаете да навлезете в пътя на двойно родените с пълно упование и искреност, голяма вълна от Светлинна Сила ще бъде излята над Вас и цялата група с чудесни резултати. Тогава ще се случи това, което сме си мислили, че е невъзможно, понеже: “Където са събрани в Моето Име двама или трима, Аз ще бъда сред тях”.
"Би било безумие да се твърди, че в природата на смъртта няма нищо добро, но тя е една природа, в която доброто не може да се утвърди. В играта на промените то винаги отново бива помитано. Следователно доброто на природата на смъртта или е заблуда, илюзия, или не притежава никаква фундаментална сила. Тогава какво би могло в действителност да бъде фундаменталният принцип на доброто? Нищо друго освен самият Дух. Затова, ако в тази природа на смъртта липсва Духът, ако тя е отделена от Духа, това е доказателство, че тази природа не е девствена и чиста, дори и в нейната доброта. Това доказва също, че първоначално тя трябва да е била друга природа или трябва да е принадлежала към една напълно различна природа и е била отделена от нея чрез някакъв инцидент. Истината е, както ни обясняват всички Свещени писания, че първоначалната природа и нейния субстанциален принцип е била от съвършено неутрален вид, нито добра, нито лоша, без смесване на тези качества, а само неутрална, следователно съвършено девствена, чиста, в абсолютен покой. И в нея пребивавал неизявения живот или съзнание." из "Живото слово", Катароза де Петри Акварел: "Бяло безмълвие", Венета Дочева
Вечната действителност на Неподвижното царство е непредставима. В света на диалектиката няма ни една единствена форма, един единствен звук, няма цвят, няма чувство и няма една единствена мисъл, които биха могли да се сравнят с нея.Вечната истина също така никога не може да бъде изречена в своята пълнота. Тя не може да бъде предадена от устата на ухото. И никое перо не може да я опише. Това е абсолютно невъзможно, дори за най-високо посветените. Има само една възможност, а именно - човек да намери отговора на своите тягостни и обезпокояващи въпроси за живота в светилището на собственото си сърце, в най-съкровените дълбини, където Бог го докосва, когато заблудата на собствения аз е умряла. Истината за изгубената бащина родина и нейната действителност винаги са били скрити под сянката на така наречените седем печата. Веднага щом човек се опита да представи вечната тайна в човешки образ и да я натика в корсета на диалектиката, той я опозорява и тя му се изплъзва. Тогава това, което му остава, вече няма сила за действие. То може най-много да прикове човека към колелото на голямата илюзия. Истината може да бъде преживяна само до известна степен. И който иска да я познава, трябва да живее насочен към нея. Да схващаш мъдростта от първата секунда е въпрос на пилигримство. Когато един лъч на Универсалната мъдрост се изявява в един пилигрим, това се случва изключително с цел, с помощта на тази мъдрост така докоснатият да действа зовящо, спасително и помагащо. Това е тайната на Пътя. Бог е Любов. Откъс от Живото Слово
В третата глава на писмото си до Римляните Павел цитира различни псалми, съдържащи херметични изказвания. Павел иска да докаже същото, което и ние, и по-точно, че Доброто не може да бъде намерено в този свят на природата на смъртта. Той цитира: Никой не е праведен, нито един; Никой не разбира, Никой не търси истински Бога Всички са се обърнали настрана, Заедно са тръгнали в грешна посока; Никой не върши добро, нито един, Техните гърла са отворени гробове. Използват езиците си, за да мамят. Отровата на змиите е под устните им Устните им са пълни с проклятия и горчивина. Краката им бързат да пролеят кръв, Развалини и мизерия сеят по пътя си И те не познават пътя на мира. Пред очите им няма страх от Бога. Павел има пред вид, че под езика има лимфни жлези, които доставят слюнка в устата. Без това непрекъснато овлажняване, ние например не бихме могли да говорим. Знаете ли, че качеството на лимфата напълно съответства на вашия манталитет, страстите на вашата воля и вашите емоции? По тази причина много често слюнката е като смъртоносна отрова. И когато вие говорите, заредени с такава отрова, вашите думи ще бъдат дълбоко нараняващи. Още повече вие самите ще бъдете най-много наранени, защото такава змийска отрова под устните ви има силно етерно влияние и вибрациите и проникват през небцето до отвореното пространство в основата на носа ви, и там създава атмосфера, в която може да процъфти всичко друго, но не и златното вълшебно цвете. Говорейки за змийската отрова под устните ви! Дали пък няма някаква истина в това, която не бихте отхвърлили просто така? Дали пък няма да е извънредно важно да разгледаме малкия списък на Павел малко по-внимателно? И от гледна точка на вашето самопознание, дали няма да бъде полезно за вас да го направите? Може би си мислите, че сме саркастични, резки, хапливи, но случаят съвсем не е такъв. Само истината може да ни направи свободни! Защо ние, в този толкова важен период от време, не разгледаме тази истина? Ако смело погледнете анализа на Павел за природно-родения човек, няма ли да откриете, че почти всичко, което казва ви засяга, вас също. *** Знаете ли, че такива трудности са това, с което трябва да се справяме най-вече на практика при работата за и в нашата школа? Школата се възпрепятства от злото и от доброто. Злото се демаскира достатъчно скоро и лесно се неутрализира, но дейностите на доброто се прилагат открито и не може да се действа срещу тях, тъй като те са с толкова открито намерение да бъдат “добро”. Разбирате ли колко “зло” може да е тъй нареченото “добро”? Затова ние препоръчваме списъка на Павел в глава трета на Римляни.”
Навремето, когато Бог Отец създадe от самия себе си човека като Божествена искра и го постави в неизмеримото пространство, за да може да започне пилигримското си пътуване, което трябваше да го отведе от несъзнателност към всесъзнание, неговото място в пространството беше определено от това до каква степен неговата способност за възприемане се свързва с плътната материя на областите, в които го отведе живота. Колкото по-здраво човекът се свързваше със земята, толкова повече светлината се оттегляше от него. Докато човекът е тъмен и е в състояние единствено да абсорбира светлина и топлина, земята ще го държи здраво вътре в полето на действие на своята сила. По произход обаче човекът е Божествена искра, дете на светлината, затова той се разболява, когато остава под покровителството на земята, или да го кажем малко по-ясно, той се изпълва до смърт с нейните съблазни. Защото той трябва да се върне при светлината, независимо дали иска или не.
Живото слово
Както навярно знаете, природнородената личност е само третата част на божественото творение. Тя е била сътворена като инструмент на съвършения човек. Това творение може наистина да бъде наречено “човек” едва тогава, когато другите два аспекта на истинския човек се обединят с инструмента или с телесния образ, така че да се изяви тройният човек, а именно Духът, душата и тялото. Затова природнороденият човек, който осъзнава своето призвание, трябва в себеотдаване да търси свещената връзка с другите два аспекта – с Духа и душата – да я намери и да я направи възможна. Да се върви по този път, да серазгърне този процес, това е задачата на Универсалния гносис. Живото Слово
Да вземем за пример обущаря Якоб Бьоме.Той поправяше обувки и изследваше божествената изява.Той познаваше толкова добре езика на действителността,на вечността,че всички учени на света за хиляда години няма да могат да го достигнат.Тайнствената добродетел,тайнственото освобождение - тайнствено дори и за самия Якоб Бьоме! Ето това е сигнатурата.Чуйте какво казва Павел: "Дали то е в тялото или извън него,не знам,но то е." Тайнствената добродетел! Дали тези личности са развивали в себе си добродетелта?Дали са я изучавали,изследвали?Никой не знае!Дори те самите не знаят.Те са невежи.Но въпреки това тяхната светлина прониква всичко,затова те могат да бъдат невежи. Пътят,Дао,трябва да започне с отдаването на диалектичния аз на Царството във вас.И когато азът се е предал,какво още би могъл да направи?Той повече не съществува! Вие сте в планината и откривате един скрит извор.Удряте по скалата и изворът избликва.Можете ли да кажете как потокът вода ще търси и намери своя път надолу?Как ще стигне до морето? Вие се намирате в обикновения живот,където имате своето място,вероятно в някой офис,или ателие,или строителен обект,в магазин или къща,това не е от особено значение.Много хора ви познават,знаят къде живеете,знаят колко струвате и как се държите в обикновения живот.Познават вашите възможности и недостатъци,евентуално вашите тесни граници.Възможно е да ви познават още от ученическата скамейка,където може би сте били между посредствените ученици.Вашият посредствен аз,толкова добре познат на мнозина,ви отвежда до Духа на долината и вие се смалявате,отдавайки се изцяло на Другия,който трябва да расте във вас. Да приемем,че вие наистина правите това,че господин или госпожа Посредственост го прави. Какво се случва тогава?Вие удряте по скалата и избликва поток от Жива вода,която си проправя път.Какво става по-нататък?В очите на света,на хората,които ви познават толкова добре,вие все още господин или госпожа Посредственост.Вие продължавате да ходите на работа,каквато и да е тя,вие живеете на същата улица,на същия номер.НО ВАС ВЕЧЕ ВИ НЯМА.ВИЕ СТЕ ИЗЧЕЗНАЛИ... Съществото,което сте били преди,се усмихва и мълчи,работи в своето предприятие толкова дълго,колкото трябва,или пише фактура,или продава своя стока,или разменя баналности с клиента,или каквото и да било друго.Но в същото време Другият във вас поражда тези неща и ги подхранва. Това е възможно поради факта,че благодарение на голямата жертва на себето,вашият животински аз,вашият биологичен аз е станал като една частичка,един проблясък,една искра,един малък лъч от големия принцип на сърцето или поне е свързан с него.И се ражда чувството,усещането,че старият аз,избутан в малкия ъгъл и държан на разстояние,наблюдава това ново развитие,участва в него само като заинтересуван,без да упражнява някакво влияние.Като че ли Другият във вас ви говори от време на време като високопоставен родственик:"Виж,братко,сестро,ето така трябва да стават нещата",и вие навеждате глава,изпълнени с преданост. Другият във вас е строителят на новия дом на душата, а вие само наблюдавате и възприемате,но без да притежавате.Другият във вас увеличава и умножава добродетелта.Другият във вас управлява:"Не аз,а Христос в мен." Нали би било абсурдно да се смятате за господар!Напълно изключено е да кажете:"Аз - посветеният аз,аз - господарят,аз - пратеникът на Братството,аз - носителят на мандат,вижте ме.Аз съм именно този човек!" В обикновения свят азът винаги царува над някой друг аз,има принуда и ...това е необходимо!В новото жизнено поле подобно нещо е изключено!Един ден ще бъде така: Кой си ти,братко? Коя си ти,сестро? Никой! Ние си тръгнахме завинаги;ние умряхме,но живеем. "КИТАЙСКИЯТ ГНОСИС"
Откъс от „Братството на Шамбала”
Ученикът по пътя, който е преминал през седемте входа на Шамбала и се е борил по време на седемте празнични дни на своята трансфигурация, ще достигне до сърцето на Гоби - фокуса на Универсалното братство, където ще бъде посрещнат като блудния син, който е открил обратния път към Бащиния си дом. Тази божествена област сред пустата и неизмерима степ се нарича още Островът на Изида. И ние смятаме за привилегия и прекрасна милост, че ни е позволено да ви разкажем за този благословен остров.
За да разберем вида и характеристиките на Изида, трябва да се върнем към зората на човечеството и неговата изява, когато всичко и било твърде съвършено и цялото човечество е съществувало в диханието на Всевишния. Тогава създанията са изпълнявали безупречно Божията воля и всички изяви са били в Божиите ръце.
Ако разгледаме нещата космологически, седморната планета Земя е реагирала напълно адекватно на импулсите на магнитното духовно поле, обграждащо божествената земя. Между планетарното или жизнено поле и магнитното духовно поле, се е разкривало в цялото си великолепие радиационното поле на планетата Земя. В него всички силови концентрации, извлечени от дълбините на Земята чрез магнитното духовно поле, светели като звезди. Тази прекрасна тройна система на духовно, жизнено и радиационно поле била като бисер в пространството на Вселената, като хармоничен звук в симфонията на Цялото.
Но както знаете, тази хармония била нарушена; седморната планета, като космос, потъмняла поради грефовете на нейните деца. Милиони човешки същества продължили развитието си, следвайки линията на пълна дегенерация. Тези същества били събрани върху част от планетата, като трябвало в бъдеще да живеят в мъка, кръв и сълзи и “с пот на челата”.
Някои от монадите обаче не съгрешили и продължили да поддържат правилни взаимоотношения с вечния Извор на светлината. Тази група от монади е наречена “Последните останали” или „Остатъкът”.
Последните останали сега живеят на острова на Изида. Това означава, че известен брой същества, принадлежащи към Ордена на Мелхиседек или Братството на Шамбала, са запазили до ден днешен, част от първоначалния славен земен космос, в цялото му предишно великолепие. Затова тази част от планетата с основание може да се нарече Свещена земя. Но това е само една малка област, като оазис в пустинята - тя е като един остров в средата на океан от дяволски страсти.
"...Личността от тази природа празнува края на годината и започването на новата година веднъж на всеки 365 дни. Но това е илюзия! Само погледнете, каква бъркотия правят хората от смяната на годината от “стара” към “нова”. По същество нищо не е старо и точно толкова малко е новото. Всичко винаги е едно и също и остава точно по начина, по който се намира.
В сърцевината на мрежата стои огромен кървавочервен паяк и независимо дали сте прилепени плътно или висите на мрежата, като религиозни или окултни личности, материалисти или хуманисти, той винаги знае как да ви открие. Когато часовника удари дванадесет, отново поемате, отново нагоре по вашата стълба, точно както животното в своята клетка и си пожелавате един на друг приятно пътуване, “Щастлива Нова година”. Но дори и да не предприемете това пътуване, изхода от това ще бъде същия.
Но всъщност, не можете да си останете у дома. Съществува непрестанно движение във вашето жизнено поле. Вие трябва да продължите – до последното си издихание. И след последното дихание вие започвате отново отначало. Кървавочервения паяк, слънцето на диалектичната ви липика, определя вашата посока на движение.
“Дадох ви всеки ден да е като година”. Във всеки ден от всяка година можете да сложите край на тази печална игра. Във всеки ден от всяка година можете да празнувате вашата действителна вечер срещу Нова година чрез решение да следвате пътя на трансфигурацията.
Кървавочервения паяк и неговите слуги ще правят много опити да ви задържат в мрежата, но ако сте твърдо решен, тези опити не ще успеят. И тогава наистина ще бъдете способни да се радвате на израза: “Старите неща отминаха, погледни, всички неща стават нови.” Какво означава “да решим относно трансфигуристичния път”? Личността “решава” да “прави” нещо, да се присъедини към нещо, да принадлежи към нещо. Човек казва: “аз съм католик”, друг казва: “аз съм ученик на Лекториум Розикруцианум”, трети: “аз съм нищо”. Съществуват безброй вероизповедания, в които хората принадлежат по рождение или защото вярват, че те ще ги усъвършенстват. Но забележете, моля, вие никога не можете да станете “член” или ученик на Духовната школа в смисъла на провеждане на един курс на обучение. Да вземете решение относно трансфигуристичния път означава непосредствено действие и отваряне на конкретния човек за динамичната, излъчваща жизнена действителност..."
откъс от глава ХVІІІ на книгата "Великата революция" от Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг
от Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг
Сред тези които се интересуват от езотерична наука, много малко ще са онези които никога не са чували за “Пазача на Прага”. Това е елементал (стихия), които очевидно всяко човешко същество носи в своята аурична сфера, и е създадено и поддържано чрез него в последователните земни животи.
Този елементал е живото въплъщение на цялото зло сторено от човешкото същество. То се поддържа принуждавайки своя създател да практикува зло постоянно, защото ауричните течения причинени от злото съставляват неговата храна.
Освен това, добре познатите ни истории ни разказват, че щом ученикът постави кракът си на пътя; когато започне да прочиства ауричната си сфера и заставя ауричните течения да следват божествените закони на строене, той явно предизвиква криза в собствената си система. В тази криза се появява цялостен сблъсък между ученикът и елементалът на злото, които прави всичко възможно да принуди своя “доставчик” да се върне към старият си живот преди моментът в които се е усетил застрашен.
Древните легенди, освен това, ни съобщават, че победата в девет от десет случаи е за този пазач. Ние разбираме, че такъв елементал, е фактически препятствие по пътят ни; в смъртна опасност за живота си, в аурична себе-защита, той ни препречва пътят към излъчващият друг живот. В моментът щом ученикът унищожи този елементал, той може да премине портата към Другото Царство.
Ние стоим в началото на една нова ера. Периода пред нас обикновено е наричан ерата на Водолея, понеже пролетното равноденствие е навлязло в знака на Водолея. Вследствие на това започва нова глава в развитието на земята и на човечеството, понеже влиянието на началото на ерата на Водолея се чувства все по-силно, вследствие на което света и човечеството ще претърпят радикални промени.
Една радиационна сила с много висока и все по-усилваща се вибрация и произхождаща от първоначалното човешко жизнено поле е тясно свързана с една космична революция. Тази космична революция влияе също и на нашата земна атмосфера. Като знаете колко тясно е свързано човечеството със заобикалящата го атмосфера, неговата дихателна субстанция, можете да си представите, че ако атмосферата се промени, това дълбоко ще повлияе природното, нравственото и духовното поведение на човечеството. Чрез тези нови интеркосмични радиационни влияния и според мъдрия божествен замисъл постепенно ще настъпи значителна промяна на структурата на земната атмосфера. Ако човечеството не е способно да се приспособи към тази промяна, засягаща тялото, душата и духът, то естествено ще бъде конфронтирано с непреодолими трудности, що се отнася до тялото и душата.
От друга страна, епохата на Водолея носи със себе си велики и славни възможности. Който реагира позитивно на тази атмосферна Христова сила ще види новото слънце, слънцето на Духа, да изгрява в живота му. Нашата ера съдържа възможността освободената личност, Божието дете, да се завърне в своя Бащин дом.
Обаче, за да бъде способно да реагира позитивно на тази атмосферна Христова сила човечеството се нуждае от един посредник, а именно новата, новородената душа. Само тази духовна душа може да се приспособи хармонично към космичното развитие в наши дни. Обаче, както вече установихме, природно роденото човешко същество не притежава духовната душа и не може просто така да разчита на милостивата й прегръдка.
В човека е налице само природната душа, Луциферичния огнен принцип. Тази природна душа неизменно се разпада след смъртта, ако все пак не е била новородена по време на живота, което означава, ако не е била издигната в прославената духовна душа.
Това е причината за всяко човешко същество критичният въпрос да е: Как да постигна душевно новораждане? Как да се сдобия с духовната душа? Все пак, чистите силови потоци на Свръхприродата, силовите потоци на Царството божие имат твърде висока вибрация, за да бъдат асимилирани от природната душа.
Как може да бъде превъзмогната тази трудност? Тук Братството на Златния Розенкройц действа като един посредник за човечеството. Всички, които търсят обновление, са обхванати от него в едно силово поле, едно поле на излъчване, вибрацията на което може да бъде понесена от природно родените хора и с което поле те могат да работят за своето лечение и възстановяване. Това радиационно поле сияе във велика слава и е свързано с фокусната точка, която пратениците на Братството са създали на земята.
Тези радиации се излъчват за всички, които жадуват за тях, но особено за сърцата на тези, които се обръщат към Духовната школа, за да бъдат свързани с тези излъчвания. С други думи: Духовната школа е едно силно електромагнитно поле, в което са активни различни радиации, вибрации и сили, за да събудят всички, които влизат в това поле на излъчване, насочени към един по-висш духовен живот. Невъзможно е да вземем участие в божествения живот просто на основата на буржоазно благочестие или на официално призната религиозност.
Цялата ни стара природна система трябва да бъде разрушена преди духовната душа да може да се развие. Атомът на духовната искра, розата на сърцето трябва да получава ден и нощ, непрекъснато, една светлинна радиация съответстваща с неговата същина, ако искаме той да разцъфне в един нов живот. Това е причината човека да стои пред въпросът дали ще продължи да си позволява да бъде носен от интеркосмичните силови потоци, които движат цялата вселена в едно непрестанно разрушение или ще сграбчи ръката, протегната да го спаси от хватката на смъртта...”
Откъс от Четвърта Обновителна конференция на Водолея
„Освобождаващият път на розенкройцерите”
Катароза де Петри и Ян ван Райкенборг
В третата глава на писмото си до Римляните Павел цитира различни псалми, съдържащи херметични изказвания. Павел иска да докаже същото, което и ние, и по-точно, че Доброто не може да бъде намерено в този свят на природата на смъртта. Той цитира:
Никой не е праведен, нито един;
Никой не разбира,
Никой не търси истински Бога
Всички са се обърнали настрана,
Заедно са тръгнали в грешна посока;
Никой не върши добро, нито един,
Техните гърла са отворени гробове.
Използват езиците си, за да мамят.
Отровата на змиите е под устните им
Устните им са пълни с проклятия и горчивина.
Краката им бързат да пролеят кръв,
Развалини и мизерия сеят по пътя си
И те не познават пътя на мира.
Пред очите им няма страх от Бога.
Павел има пред вид, че под езика има лимфни жлези, които доставят слюнка в устата. Без това непрекъснато овлажняване, ние например не бихме могли да говорим. Знаете ли, че качеството на лимфата напълно съответства на вашия манталитет, страстите на вашата воля и вашите емоции?
По тази причина много често слюнката е като смъртоносна отрова. И когато вие говорите, заредени с такава отрова, вашите думи ще бъдат дълбоко нараняващи. Още повече вие самите ще бъдете най-много наранени, защото такава змийска отрова под устните ви има силно етерно влияние и вибрациите и проникват през небцето до отвореното пространство в основата на носа ви, и там създава атмосфера, в която може да процъфти всичко друго, но не и златното вълшебно цвете. Говорейки за змийската отрова под устните ви! Дали пък няма някаква истина в това, която не бихте отхвърлили просто така? Дали пък няма да е извънредно важно да разгледаме малкия списък на Павел малко по-внимателно? И от гледна точка на вашето самопознание, дали няма да бъде полезно за вас да го направите? Може би си мислите, че сме саркастични, резки, хапливи, но случаят съвсем не е такъв. Само истината може да ни направи свободни! Защо ние, в този толкова важен период от време, не разгледаме тази истина? Ако смело погледнете анализа на Павел за природно-родения човек, няма ли да откриете, че почти всичко, което казва ви засяга, вас също.
***
Знаете ли, че такива трудности са това, с което трябва да се справяме най-вече на практика при работата за и в нашата школа? Школата се възпрепятства от злото и от доброто. Злото се демаскира достатъчно скоро и лесно се неутрализира, но дейностите на доброто се прилагат открито и не може да се действа срещу тях, тъй като те са с толкова открито намерение да бъдат “добро”. Разбирате ли колко “зло” може да е тъй нареченото “добро”? Затова ние препоръчваме списъка на Павел в глава трета на Римляни.”
Част от глава ХVІ от книгата на Катароза де Петри „Седем гласа говорят”
Катароза де Петри
Първо ще Ви обърнем внимание на Розенкройцерите и огънят. Във всички времена символът на огъня е свързан с божествения Дух. В свещения език може да прочетете: “Бог е всепоглъщащ огън”; “Бог е жив огън”. В Изход (Екзод, втората книга на Стария завет) четем относно този освещаващ, даващ живот огън, когато Мойсей приближава огънят, символизиран от горящите храсти. В Новият Завет може да прочетете, че когато Светия Дух се спусна над учениците, над техните глави бяха видяни огнени езици.
Същото е и със Светлината. Посветените във божествените мистерии свидетелстват: “Бог е Светлина”. Тази божествена светлина е видимото проявление на огъня. Различните активности и аспекти на първоначалната субстанция, обозначени като елементи (природни стихии) и етери без изключение са резултати от единия първоначален огън. Когато четете в свещените книги, че Бог е жив огън, това означава, че Бог, Логосът, се разкрива в огъня и чрез другите елементи (природни стихии). Следователно, когато някой боготвори свещения огън, той не е езичник, а човек, който е доказал, че е запознат с божественото познание. Когато Розенкройцерите се обръщат към тайната на огъня в Божията ръка, както го направи Мойсей при горящия храст, те се уповават на Свещения език и са разпознавани като боготворящи огъня, понеже имат някакво понятие за значението на Светия Дух…”
Чехов умря на 44 години , Пушкин на 37 , Есенин се обеси , Маяковски се застреля.. А ти , Ти какво направи за Пенсионния Фонд..
Когато те мислят за " странна птица " , всички те питат защо си странна никой не пита , защо си птица ?! / Свободата е право на личен избор /
Is this the new Flag of the United States of America?
Тук сравнява скицата (вляво), от гробницата на египетски Фараон, до двора на Ватикана ---- те са същите.
В Рим Кибела се отъждествява с гръцката Рея и богинята на посевите и жътвата Опс. През 191 пр.н.е., в периода на Републиката в нейна чест са въведени празниците мегалезии. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис.
VATICAN HILL = 911 in Jewish Gematria
Думата " ватикана " означава " предсказването змия," и се получава от думата Ватис = Гадател, а думата Кан = змия.
"Ватикана хил" е хълм, разположен напречно на река Тибър от традиционните седем хълма на Рим. Това е мястото на базиликата на Св.Петър.
Оригиналният базиликата е построена през годината " 322 " на " 322-ри " ден на годината, когато е била осветена " благословена ".
322 е светият номер на най-мощното тайно общество в Америка, череп и кости.
3/22 е 22 март, пролетното равноденствие, денят, в който божието слънце се преражда от мъртвите.
Древното име на пролетното равноденствие, 22 март 3/22 г е
Остара
ОСТАРА = 322 в геметрия
Ватикана и базиликата „Св. Петър“ са построени на древното езическо място на Фригианум, храм, посветен на „Великата богиня на майка“, Кибела.
Древният мит е, че богинята Кибела се е влюбила в собствения си син на име Атис. Атис беше изключително красив и Кибела е била изключително ревнива. Случило се, че Атис се влюбил в красиво смъртно момиче, а ревнивата Кибела прокълнала сина си и го накарал да се уплаши. Когато Атис слязъл до реката тя отсича тестисите му под борова дърво.
Ватиканът в Рим е построен на върха на древния храм на Кибела на хълма Ватикана. В Древен Рим, на 22 март, 22/22 г., "322" свещениците на Кибела отрязвали тестисите си под борове, облечени като жени, и носели в храма Борово дърво. До ден днешен има гигантска борова шишарка във Ватикана.
VATICAN HILL = 666 in English Gematria
The 322nd day of the year is 11/18 = 11/9 = 9/11
--------------------------------------------------
Апокалипсис 9:11 11 И те имаха цар над тях ангел на бездната, чието име на еврейски е Авадон, а на гръцки - Аполион.
Няма коментари:
Публикуване на коментар