ГАД, е дума от свещения език на древните българи БХАДЖА. От ГАД, произлиза думата гадина – животно.
В нашия древен календар, Юпитеровата орбита е била важна мяра. Нейната продължителност е приблизително равна на дванадесет земни години. За да се измерва Юпитеровата орбита със земните години, за всяка земна година е определено различно животно, общо дванадесет. Те са различни и не трябва да се бъркат със животните от Зодиака, а Юпитеровия кръг със самия Зодиак. И така продължителността на Юпитеровата орбита започва да се измерва с дванадесет животни – гадини. Неусетно, с времето, думата гадина става година.
От думата гадина, гадини, произлиза и названието на Небесния, Големия и годишния дванадесеттичен времеизмерителен инструмент Гадакх, Гадак – българската дума за Зодиак.
От думата Гадак произлизат думите гадар и гадател – личност, която гадае по промените в Гадака.
Това, което разгадава гадара, гадателя, от Гадака, се нарича гаданкха, гатанка – примерно личен хороскоп.
Тъй като не рядко, разгаданото от гадателя не е от най-приятните събития които сме очаквали, нашата гатанка понякога се е определяла като гадост, гадна работа, гадория. Но всъщност, "гадна работа, гадост", трябва да се приема по общо, ката работа на съдбата въобще, а не само и предимно като нещо лошо.
Понеже Гадака се състои от дванадесет животни, "гадна работа" понякога се възприема и като животинско деяние, животинска робота.
Стиховете са за Големия Гадакх, Гадак. За изграждането и развитието на нашата планета – Земята.
Кълбо. В кълбото мрак. Студът прегърнал тишината, в блаженство сенките летят.
Закон! Без собствен лик, в движението без промяна, на всичко те са образци.
Стрелец
Лъчът! Дойде мигът. В началото бе светлината. Стрела към бездната лети.
Така пробудена, без звук, от вечната причина, тетивата в лъка трепти.
Козирог
Горе, в синевата, между небето и земята, е козирогът еднорог,
готов да дири брод през слога между двата свята – през огнедишащия Ур.
Водолей
Вода, вода, вода от бездната навред потича. Дъбът един, там става два.
Поток от светлина и звук последвал топлината, в безкрая вечно ще летят.
Риби
В морето – небосвод, трите ще се съберат в едно. Ще плуват рибите във кръг.
Живот. В тоз кръговрат пространството добива форми, а времето ще ги мени.
Овен
Водач на деветте. Вода със мляко се пресича, в небето – бяла пелена.
Покров като дъга, лицето майчино покрива, с море за вечни времена.
Телец
Гранит. Сурова твърд, изплува бавно в океана, на птиците да бъде дом.
Земя. С печален звън, последният от трите свята, накрая ще се появи.
Близнаци
Зенит. Тук всеки лик пред огледалото застава, глава със лавър увенчал.
Двулик, така честит, тук идващият си отива. Предел, посоката мени.
Рак
Тих спомен отшумял, сега шепти повелята неотменима: “Назад, назад!”.
Без звук, от черен мрак, към бездната зове децата, на майката далечен глас.
Лъв
Раздел и кръстопът. Големите не ще преминат, на малките добър им път.
Съдбата – мелница, без милост всичко раздробява, като жестока, дива паст.
Везни
Везни. Тоз страшен съд, добро ли – зло ли, ще премери от дългия ти земен път.
Но, знай! След изгрева в кой кръг отново ще поемеш, решавал си единствен ти.
Скорпион
Унес, в час злокобен, над теб като забрава сладка извива се да те приспи.
Товар с мечти, лъжи, надежди – тук всичко като блян в покоя тих ще се стопи.
Дева
Крила разперила, децата свои приютява дева черна и безлика.
Във полунощен час тя с мрака тихо ги завива. В забрава, с студ ще ги приспи.
Сега, това е край. След миг завърта се отново Колелото на Закона.
Вчера, днес и утре, все така върти се тоз Гадак и пак, “Кълбо. В кълбото мрак...”
Няма коментари:
Публикуване на коментар