1. Икономическа принуда робите да работят постоянно. Съвременният роб е принуден да работи без спиране до смъртта си, защото средствата, заработени от роба за 1 месец са достатъчни за да плати сметките си (ток, вода, телефон, т.н) за 1 месец, храната за 1 месец и пътуването си до работата за 1 месец. Тъй като парите на съвременния роб винаги стигат само за един месец, модерния роб е принуден да работи през целия си живот до смърт. Пенсията е също една голяма фикция, защото робът- пенсионер дава цялата си пенсия за сметки и храна, и робът-пенсионер няма свободни пари.
Защо в повечето известни нам случаи, индивида избира незнанието пред неговия антипод (брат"чед на октопода)? Защо? Ми "щото незнанието е било преди знанието (0, then 1) ... Ей затова! Индивида фабрично винаги ще избира първото (0 as прототипа) пред другото (1 as knoweledge), модела е такъв. The One, the first, but null/ Zero
"Фабаричното" зануляване"
Индивида не свети щото металната тънка жичка прегаря и се къса от енергията, понеже вече не може да я понесе. Аналогия с човешкото физическо тяло.
2. Вторият механизъм за скрита принуда на робите да работят е създаване на изкуствено търсене на псевдонеобходими стоки, които се налагат на роба чрез TV реклама, PR, местоположение на стоките на определени места в магазините. Съвременният роб участва в една безкрайна надпревара за “нещо ново”, и за това трябва да работи постоянно.
3. Третият скрит механизъм на икономическата принуда за съвременните роби е кредитната система, с “помощта” на която съвременните роби все повече се вкарват в кредитната кабала, чрез механизма на “лихвения процент за кредитиране”.
Всеки ден робът задлъжнява все повече и повече, защото съвременният роб за да изплати лихвите по заема, взима нов заем без да плаща стария, създавайки пирамида на дълга. Дългът, непрекъснато висящ над роба, стимулира роба да работи дори и за мизерно заплащане.
4. Четвъртият механизъм да се заставят съвременните роби да работят за скрития робовладелец е митът за държавата. Съвременният роб вярва, че работи за държавата, но в действителност робът работи за псевдо-държава, тъй като Парите на роба отиват при робовладелеца, а понятието държава се използва, за да се обърква съзнанието на робите, и за да не могат робите да задават прекалено много въпроси като: защо робите работят през целия си живот и винаги остават бедни? И защо робите не получават дял от печалбата? И къде конкретно отиват платените от робите данъци?
5. Петият скрит механизъм за принуда на робите е механизмът на инфлацията или периодично устройваните изкуствени фалити, не позволяващи на гражданите да се развиват икономически, като се разоряват и отново започват от нулата .. Нарастването на цените при липса на растеж на заплатите на робите осигурява дискретен скрит обир на робите. Така робът обеднява все повече и повече.
6. Шестият скрит механизъм, който принуждава роб да работи безплатно : робите са лишени от пари за да могат да се преместят другаде и да си купят недвижими имот в друг град или друга държава. Този механизъм принуждава съвременните роби да работят в един град при тежки условия, тъй като Други условия просто няма и робите не могат да избягат.
7. Седмият механизъм, който принуждава роба да работи безплатно, е скриването на информацията за реалната стойност на робския труд, реалната стойност на стоката, която е произвел робът. Крие се и делът от заплатата, който взима собственика на роба чрез механизма на счетоводното начисляване, като се възползва от невежеството на робите и липсата на контрол над добавената стойност, която робовладелецът прибира.
8. За да не искат съвременните роби своя дял от печалбите, за да не искат да получат заработеното от бащите им, дядовци, прадядовци, прадядовци и т.н. се крият фактите за плячкосване на ресурси от страна на робовладелците, които са били създадени от многобройни поколения роби за хиляди години история.
Все още ли си мислите, че сте свободни?
www.diana.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар